Народът лудна по песента „Въх, рамо, рамо“, посветена на генерал Борисов! Пей, Биляно, пей, народе! Отпуши си душата! Ликуй, человечество!

Във връзка с моето представяне на известната вече песен-хит във видеоблога – “Бат Бойко, дай газ, изгрял е твоя звезден час” – забелязвам, че днес са се появили твърде патетични коментари-суперлативи, които искам да се запазят за бъдещите историци на превъплъщенията на българската душа. Поради което ги и публикувам отделно: защото такова богатство по никой начин не бива да бъде загубено:

mladenka ilieva каза: А бе, вие мъжете, пощуряхте ли? От една седмица вкъщи, съпругът ми – Въх, рамо – та рамо… В събота и неделя бях в София при сина – студент, да го поизпера – събраха се състуденти да поиграят карти – цяла вечер – Въх, рамо – та рамо…

В понеделник отивам в службата, от Плевен съм, колегите се забили пред компютъра – Въх, рамо – та рамо…

Аз не обичам чалгата. Вярно, в тая песен има нещо различно, не казвам, че е лоша, интересна е, но – всяко нещо с мярка! Епидемия!

Снощи слагам вечерята, сядаме на масата, съпругът ми пуска компютъра. Помолих го да спре тая Биляна, да си кажем ПРОДЪЛЖАВА >>>>>

1 273 мнения по „Народът лудна по песента „Въх, рамо, рамо“, посветена на генерал Борисов! Пей, Биляно, пей, народе! Отпуши си душата! Ликуй, человечество!“

  1. отново една дебела чалгаджийска глупост за простолюдието, която се опитва да задоволи долните му потреби. Само хора с дълбоко чувство за малоценност и липса на всякакви музикално – естетически критерий могат да слушат подобни неща. с две думи – помия за простотия.
    А Бат Бойко само след 8 месеца ще за почне да мучи от екрана , оправдаващ своята безнадеждност, защото ние , така сме се закопали в собствените си бакий, че и Архангел Михаил да слезне с вси Светий не мож ни оправи

    1. Г-Н ГРЪНЧАРОВ, ОТДАВНА ИСКАХ ДА СПОДЕЛЯ С ВАС НЕДОУМЕНИЕТО СИ, ЧЕ ТОЗИ БЛОГ СТАРТИРА С ИЗКАЗВАНЕТО НА ВЕЗДЕСЪЩИЯ ВСЕЗНАЙКО /КАКТО СЕ УБЕЖДАВАМЕ ОТ ПИСАНИЯТА МУ ПО-ДОЛУ/ Т. Н. КОНСТАНТИН!
      СЛЕДЯ БЛОГА ВИ ОТ САМОТО МУ СЪЗДАВАНЕ. ХРОНОЛОГИЧЕСКИ, СЪЩЕСТВУВАТ ИЗКАЗВАНИЯ И МНЕНИЯ, ПРЕДХОЖДАЩИ ВИЗИРАНИЯ ОТ МЕН АВТОР, КОЙТО А ПРИОРИ ОБИЖДАС ПРИКАЗКИТЕ СИ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО: ЦИТИРАМ – „отново една дебела чалгаджийска глупост за простолюдието, която се опитва да задоволи долните му потреби. Само хора с дълбоко чувство за малоценност и липса на всякакви музикално – естетически критерий могат да слушат подобни неща. с две думи – помия за простотия.“ /КРАЙ НА ЦИТ./
      В ЧАСТНОСТ, СЛЕДВА ДА ОТБЕЛЕЖА, ЧЕ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА ВИЕ ЛЕКО И КОЗМЕТИЧНО РЕМОНТИРАХТЕ ПРОСТРАНСТВОТО ОКОЛО БЛОГА.
      /НЯМА ДА СКРИЯ, ЧЕ БЛОГЪТ ОТ САМОТО МУ НАЧАЛО МИ СЕ СТОРИ ОСОБЕНО ИНТЕРЕСЕН И СИ ПОЗВОЛИХ ДА ГО ЗАПАМЕТЯ В ПЪРВОНАЧАЛНИЯ МУ ВИД!/
      И ТАКА – СТАВА ДУМА ЗА ПОПУЛЯРНАТА И НАШУМЯЛА ПЕСЕН „ВЪХ, РАМО, РАМО“, КОЯТО ВЪЗБУДИ МНОГО КОМЕНТАРИИ – ОТ ПЪЛНО ОТРИЦАНИЕ ДО ШЕМЕТНО ВЪЗХИЩЕНИЕ, МЕЖДУВПРОЧЕМ, ПОСЛЕДНОТО – С ПРЕОБЛАДАВАЩО МНОЗИНСТВО, КЪМ КОЕТО АЗ НЕДВУСМИСЛЕНО СЕ ПРИСЪЕДИНЯВАМ! ПЕСЕНТА Е НЕ ПРОСТО МНОГО Д О Б Р А – ТЯ, ОСВЕН МНОГОТО СИ КАЧЕСТВА, Е И – КАКТОПО-ДОЛУ СЕ ИЗРАЗЯВАТМОТИВИРАНО СПЕЦИАЛИСТИ – Е НАХОДКА В ЖАНРА!
      ЗАЩО „СТАРТИРАТЕ“ С ТОВА ТЕНДЕНЦИОЗНО ИЗКАЗВАНЕ?
      ПАК ПО-ДОЛУ ПРОЧЕТОХ НЯКАКВО ИЗКАЗВАНЕ, ЧЕ ТОЗИ ВЕЗДЕСЪЩ КОНСТАНТИН Е ВАШ ИЗМИСЛЕН ПЕРСОНАЖ?! АКО НАИСТИНА Е ТАКА – ОЩЕ ПО-ЗЛЕ!
      МНОГО СЪМ ВПЕЧАТЛЕН И ОТ ФИНАЛА НА ИЗКАЗВАНЕТО НА СЪЩИЯ Г-Н КОНСТАНТИН „ние така сме се закопали в собствените си бакии, че и Архангел Михаил да слезне с вси СветиИ не мож ни оправи.“ – КАКЪВ Е ТОЗИ ПРИНЦИПИАЛЕН НЕГАТИВИЗЪМ, ПРИПИСВАН НА ЦЕЛОКУПНИЯ НИ БЪЛГАРСКИ НАРОД!?
      ОТ ПРЕАМБЮЛНОТО ВИ ИЗКАЗВАНЕ ОСТАВАМ С ВПЕЧАТЛЕНИЕТО, ЧЕ ИСКАТЕ ДА ЗАПЕЧАТАТЕ ЗА ИСТОРИЯТА СЪБИТИЯТА ОКОЛО „ГЕРБ“, БОРИСОВ И ПОЯВИЛАТА СЕ ПЕСЕН „ВЪХ, РАМО, РАМО“. МОЛЯ, НЕ МОДЕЛИРАЙТЕ ИСТОРИЯТА ПО ВАШ ВКУС. ТАЗИ ПОПАРА В НЕДАЛЕЧНОТО МИНАЛО ВЕЧЕ СМЕ Я СЪРБАЛИ.
      БЪДЕТЕ КОРЕКТЕН, ГОСПОДИНЕ, КЪМ ИСТОРИЯТА!

      1. Константин е реално сетивно-емпирическо лице, което живее в София, ако някой много се вълнува кой е тоя Константин, би могъл да го помоли, да се срещнат, да се ръкуват, да го опипа, да го помирише, и, респективно, да се успокои, сиреч, да почне да спи нощем :-)

  2. Да отговоря на Константин. Долни потребности се задоволяват по долни гащи, приятелю. А песен се пее за да ти е хубаво.И знаеш ли кво: простичко е – ако песента те кефи, значи е готина. Ако не те кефи – значи е кофти. Тази песен, за Фъх рамо става дума, ме кефи. Ама не само мен, а още хиляди-хиляди… И не само защото се пее в нея за Бойко борисов, а защото е изпята от сърце. Не го разбираш ти тия работи. Не можеш да кажеш ти за хиляди българи че са хора с дълбоко чувство за малоценност!
    Всъщност, казваш го, и това ме кара да ти съчувствам. Носиш велико име – Константин. Помисли с тия твои несретни думи: „така сме се закопали в собствените си бакии, че и Архангел Михаил да слезне с вси Светии не мож ни оправи“ – не си ли катастрофален песимист. И ако имаш деца и внуци – това ли ще им кажеш? Не срами великото име византийско Константин.
    И не рони сълзи като на кучи гроб като оня Инджев – това е то, помия за простотия.
    Съчувствам Ви, уважаеми г-н Константин!

    1. Уважаеми г-н Ivo Ivanov
      Приемам критиката Ви към казаното от мен. Всеки има право на мнение.
      Това , че 1000 българи харесват парчето “ Въх рамо , рамо“ е само количествен критерий, а не качествен. В това няма нищо лошо. Много жанрове в музиката се препитават от лошия вкус на публиката. Говори само за това , че няма развит музикален усет .
      Коментирах парчето от страната на музикалната естетика, а тя се подчинява на железните закони на теорията и философията на музиката. Мога да изброя в детайл всички отрицателни страни на парчето като са започне от вкарването на циганските малки сексти в минорен акорд, което е гавра с народния ритъм …….и стигна чак до клатенето в гласа на певицата до интервал кварта, което в оценката на тона е пълна катастрофа ….не искам да продължавам просто…не съвпадение на ткст към музикално съзвучие……
      а това , че хората си я харесват , е тяхно право – вкусовете са различни
      аз в случая се интересувам от научния анализ на песента – той я определя като лоша
      що се отнася до чувството за малоценност – то съществува при всички малки народи.
      споменавйки тези факти бих желал поне да увеличаваме положителните и да намаляваме отрицателните страни в характер и бит.
      Да живее България! Пожелавам само радост и успехи

      1. Уважаеми Константин, чак сега ви прочетох изказването от осми август! как съм го пропуснал, аз чета всичко! Дълбоко не сте прав. Не знам какъв сте по професия, опитвате се да се правите на музикален специалист, какъвто не сте, макар че редите „кварти“, „сексти“, секти… Съжалявам, трябва да прибера внука, пак ще ви пиша.

      2. Внука е вкъщи, мога да ви отговоря.
        Та уважаеми г-н Константин Философ!
        Четох по-горе една друга реплика по Ваш адрес за Вашия нихилизъм. Това не ме интересува. Става дума замузиката на „Въх, рамо“.
        Вижте сега: да почнем от изпълнението. Аз съм 30 години музикант в професионален духов оркестър. Като изключим Великия Ибриям и професор Петко Радев – такава свирня /нарочно използвам битовата дума!/ рядко се среща. И кавалджията свири много добре, но такива имаме доста. И слава Богу.
        Целият оркестър на „Готин бенд“ – а това са, кокто го усещам, не повече от 5 – 6 души, създават звукова атмосфера за голяма Банда.Тъпанджията е също от много висока класа, пуснете си песента и чуйте как сладко и с майсторлък изчуква с кияка по перваза пък и умело реди синкопите – докарва го, сякаш два тъпана свирят. И най-важното: хем, сякаш, дърпа напред, хем, въобще не дърпа. Защото най-важното за барабаниста е да държи такта.
        За певицата нищо не казвате. Не я знам тази – но пее сладко. Да го докараш тоя чепат текст, пък и да му засучеш диалекта, си е голяма работа. Това е учено момиче. Я от Котел я от Широка лъка. Но колкото и да е учено, ако не го носиш всърцето..
        А туй момиче със сърце пее. Браво, момиче.
        А, казал си, гледам нещо за момичето. Дето била, според вас клатела тона до интервал кварта. Че това не е фалшиво! Това е то, макамлийско пеене. Цяла Тракия и най-вече Странджа пее така. Няма по-голям майсторлък за един кавалджия, например, като съпровожда странджанска певица, да го докарва „по нейното“. И добрият гъдулар го може това, особено в Добруджа, в Делиормана.
        Е, стигаме до там – дето ви е силата – за научния ви анализ.
        Момче, музика не се твори с научен анализ. Анализа иде след музиката. И обикновенно е грешен.
        Тия дето са писали тая песен, както е модерно сега да се казва, са абсолютни профи. Ама песента била циганска на малки сексти, ама била гавра с народния ритъм… Глупости на таркалета. Успяли са да замесят такова тесто, така да бухне, че ум да ти зайде. Браво, колеги. Е, с резерви съм къв текста, тук-там е малко пресолено, но на тоя, дето му пасва на политика, му става драго. Пък на другия – го стяга чепика. Аз лично гласувах за царя, миналия път. Разочарова ме. Сега не гласувах. На Бойко Борисов хем му вярвам, хем не му вярвам. Но съм съгласен че трябва да иде промяна. Кой да я свърши?
        И тука не си прав. Не са хиляда души. Много повече са. Много пъти повече. Я влез и виж, за един месец са се извърволили 15 хиляди. У нас, в оркестъра, от една седмица песента върви „самиздат“ като поничка.
        Добра песен, господин Константин. Чуй я пак, пък може и да си смениш мнението.
        С уважение.

      3. към Михайл йорданов

        Допълнение: не говоря за качествата на музикантите – те са отлични, и певицата е чудесна. Да са живи и здрави да свирят все така хубаво.

        Хората не са виновни че си изкарват хляба с глупости. Аз се интересувам единствено от парчето само по себе си като такова и неговото място в музикалното пространство.

  3. Леле, ква стана тая, Фанаха се за гушите! гот!
    Една ми ти никаква песничка – гражданска война.
    Но Въх Рамо си я бива.
    Кой и е автора, бе? Тоя дето се вписва като СтефанТхеОнеТхеГреат, демек Стефан Великия забърка цела национална чалгаконференцзия.
    Ало, водещия – искаме Референдум. Да се пее ли Въх рамо или да се забрани. И за да има мир, който я слуша – в Сибир.

  4. Чрез г-н Ангел Грънчаров до г-жа Младенка Илиева от Превен:
    Мила Младенке, земи трена до Червен бряг. Аз не слушам чалгии и тем ти ми подобни Въх рамо. Не пия, не пуша, само 4ай пия и 4айковски слушам. 6те сме си прилика.

  5. Младенке, не го слушай тоя. Не кърка, не пуши, чай пие,слуша 4айковски, явно като 4айковски е обърнал резбата. Кво ти пречи хубавата чалгийка.Ти явно ще си некоя интелектуялка. Зна4и си умна жена. 4е вземи, 3 дена подрет посре6тай мъжа си с погача на софрата и Въх рамо, и на другия ден ще те заведе на опера

  6. Иво Инджев е бесепарско мекере. Четох му днес статията. Лизач. Глей, срещу Путин не смее църка, щото ще му се присъни кагебеист на яве. Евала ти правим Инджев, от дете си беше такъв – честни очи, змийска пазва – помниш ли как ни клеветеше на директорката, че пушим в кенефа.
    Въх рамо рамо не е за тебе, не я слушай, не цапай песничката. Слушай как пее Ватмана. И трамвайчето дето поскърцва. И пей с тях.
    Последна спирка – Орландовци.
    Пей!
    Текста е от ортака ви Писарев, дето в последно време му дойде акъла.

  7. Това „Въх Рамо“, първия път го чух с интерес. Действително в него има нещо ново, как да кажа – заразително. Но в крайна сметка, си е една чекия. Голяма слонска чекия. Не е редно да се дига такава национална истерия.Такова чудо, за пръв път срещам. Преди седмица се казах – всяко чудо за три дни. Трисеш и три минаха, от снежна топчица, лавина стана. Е, по-натанък…

  8. Тази песен трябва да се забрани със закон. Къде сме тръгнали към Европа с Въх рамо рамо. Простотии.

  9. Zdrastvuite, rebiata! Ya ruskaya, no zhivu v Berline.
    (Ich wohne in Berlin)
    Vchera uslyshala pesnya Bilyany – „Vuh, Ramo, Ramo“. Zamechatelno! Kak eto v perevode, skazhite, pozhaluysto – shto takoe: „Vuh“ i „Ramo“?
    Ya budu u vas v kontse avgusta. Sprashivayu, a gde mozhno kupit CD?
    Zhelayu vam vsego dobrovo.
    Spasibo.

  10. За песента „Въх, Рамо, Рамо“ – 36 дни след появата й в YOU TUBE.

    Нека го кажем в прав текст – песента е явление.
    Някому тя не се харесва. На други – много. На трети – не прави особено впечатление. Последните, вероятно, се броят на пръсти.
    Тези, които не харесват песента, имат поне два мотива да се дистанцират от нея. Първият е, явно, политически. Песента „почесва“ Позитано по „болното“ място. Но нека отбележим – с усмивка, с битова закачка, и, най-важното, без злоба и …реваншизъм.
    Преди броени дни във в. Труд, Павел Писарев каза къде-къде по-тежки думи за Ватмана.
    Да, ама тук е друго! – т о в а с е п е е!
    Столетницата е навикнала само на елейни песни и дитирамби. Спокойно, Позитанковци – който пее, зло не мисли.
    Вторият им мотив е: не понасям чалгата и поп-фолка. Има резон.
    Само дето аз не зная, кой приши към „Въх, Рамо, Рамо“ етикета – чалга?!
    Да, в песента умело са вплетени прийоми от клеймената поп-фолк стилистика, оригинални етно-мотиви, обляни обилно със захаросан езиково-диалектен сироп, буйна ритмо-динамика, характерна за неповторимото балканско Право хоро. Нашенска шарена черга. Великолепно изтъкана.
    В средната част на песента, в инструментала, там наистина се втурва чалга-стихията: – майсторско искусно мегданско надсвирване, познато ни от всяка българска сватба.
    Тази неделя бях на такава сватба в Ямбол. Над двеста сватбари танцуваха и пееха „Въх, Рамо“. На изпроводяк, кумът връчи на всеки от нас по един СД, самоделно изработен, с лика на булката и младоженеца.
    Та да си дойдем на думата – кой не харесва „Въх, Рамо“?
    „Ех, само да не беше тоя калпав текст, абсолютно щях да я призная!“ – призна си на четири очи комшията, Пето поколение комунист.

    Накрая: петимен съм да узная кои са създателите на „Въх, рамо“?
    Великолепната Биляна вероятно е млада професионална народна певица. Впрочем, вече, всенародна. Аз обаче, в нея не припознавам русокосата фолк-дива Биляна за която споменава в. „Шоу“.
    „Готин бенд“ респектира и пленява със забележителен саунд и динамика. Яко свирят момчетата /най-вероятно, момчета/.
    А относно автора на песента, този потайник StefanTheOneTheGreat, имам някои догадки. Все си мисля, че това не е мастит стандартен профи от поп-фолк гилдията. Прекалено своеобразна, чудата и „шарена“ е песента, макар и на пръв поглед, да изглежда проста и непретенциозна. Иначе казано – извън калъпа е. Трябва да притежаваш много вкус, усет към динамика, чувство за оригиналност и …интелект, за да постигнеш такава простота.
    Майсторска работа. Ашколсун.

      1. Гнусна, долнопробна, просташка чалга, за просташки личности и мутри..

  11. Dorogie rebiatki, privet! Ia sechas u vas – Solnechniy Bereg prekrasen. Kakaya prelest!
    Oi, mne segodnia brat pozvonil i priama nachal nalivat (on uchitsya v Konse na kompozitorskom): Trali-vali…, Vuh Ramo Ramo.., kliovaya shtuchka… – idi-ko, naydi v kyoske i kupi hot shtuk 10.
    V YOU TUBE ia muzyku nemedleno nashla i proslushala. Nu, ponravilas. Dazhe, ochen.- takaya, zhguchaya! I pevitsa-devitsa – nichevo. Nezhniy, haroshiy golos. Da i orkestr zdorovo igraet – kakoy-to stranniy orientalskiy Kazachok. Molodtsi rebyata!
    Nu, a chestno govoria – slova-to neponyatni!
    Tolko eto – „Dai Gaz, Dai Gaz“ – eto ia ponyala.
    Nu, a komu Gaz nuzhen – eto ne ponyala.
    Vsio.
    Rebiatki, d gde CD mozhno kupit? Ili, zakazat?… Spasibo.

  12. за Доктора Петроф

    абе чефутин. даебъ конския доктор що не си гледаш добитака ами си фукнал ресепти да дращиш а. и ше плюеш бесепето келеш такав. коя е тая биляна бе. че и великопна била. духа ли ти?
    дух рамо рамо. въздух. под налегане.
    аре биляно. духни му. пак му духни. кеффф. на ти биляно 2 кинта

  13. „VUH RAMO RAMO“ – ЕНЕРГИЧНО – ОВО Е ХИТ!!
    И ПОДРШКА ЗА ЛИДЕРОТ БОРИСОВ И СИТЕ ЩО СЕ ОБЕДИНИА ЗА ДЕМОКРАТИА! ДА ЖИВЕЕ СИЛНАТА ДРЖАВА БУГАРИА!!!

  14. Уважаеми господин Борисов.
    Страхотна ти е песента, бат Бойко. Право еша си няма. Яка джибра дъха от нея. Рандеман! Туй Рамо рамо въх – е силна ракия. Чиста глътка. Най ме кефи обаче онуй мъшкарското А саа де – голем глас го вадиш. страховит! и после като зачурулика онуй с тънкото гласче, меден първак потича. И пак – бат Бойко: а саа де. И третия път: а саа де! Туй му викат троен припек!
    Тъй ще е и в държавата. Ред и работа. Ама и резултат. това очакваме от вас господин Борисов.
    Пък надвечерр, опъни една Батбойковица за отскок. А саа де!

  15. В-к „Уикенд“ /от утре, 08. 08. 09./ днес ни светна:
    Станишев е гей.
    А кво му отвърнал оня с меката китка: Въхх, Кол-лумбп!
    Да ама на Позитано силно се надат бат Станиш да обърне резбата и да стане мъшко момше.
    Ама как беше в оня виц: бивш негър, бивш наркоман, бивш комунист – …тцццъ.
    Та песничката тихо реди:
    бат серго е гей.
    бат Бойко е змей.
    Въх Рамо рамо
    на позитано
    гей до гей, мамо.
    Припев:
    Бат серго, дай гъз!

  16. Така не е позволено г-н Лазарев. Който и да сте. Не ви отива.
    И правите лоша услуга на песента и създатели те й. Аз харесвам „Въх рамо рамо“, но не ми допада истерията около нея.
    Към г-н Ангел Грънчаров: Моля, не допускайте подобни гнусотии. Искрено Ваша почитателка.

  17. Страхотно я гърлиш песента Биляно.
    Въх рамо рамо. И глей кво шоу стана. турлюгювеч. Сериозно -песента си я бива и – точно е целнала ситуацията. В крачка.Аз съм вече 6та година боди по найт-клубовете, такъв гърч не съм виждал.Тинейжър – до баба се кефи. Вчера на сточна гара мангал ми пробутва СД за 5 кинта. „Рамо рамо вика“. Викам, дай, ама нещо ме светна, държа парите и влизам в баварката да проверя диска. Пускам. Нема никой. И мангала го нема.
    А, по повод вестник Уикенд. Верно ли бе Серги? Това – от Уикенд са големи маскари. Да земеш, още утре да ги съдиш. Инак, другия Уйкент те каня на Бузлуджа. Кента – от тебе.

  18. по повод изказването с/у д-р Петров от Джентълмена Газдов /дето НЕ Е ДОКТОР!/

    Личи си.

    P. S. Като не ви харесва „Въх рамо рамо“, пейте Интернационала.

  19. Извинете, че пак съм аз.
    Браво на Миле Бръчковски.
    Абе, Миле, прощавай, ще те запитам нещо: Как се пише „Въх Рамо“ на македонски? Икак се пее – „Въх“?

  20. Ха ха, ще пукна от смях!
    ДАЙ ГАЗ -поняла. А КАМУ ГАЗ НУЖЕН – не поняла.
    Е как не поняла, бе, Тамарче? Нали ни врътнахте кранчето през зимата!
    Въх, девучка, напиши свой e-mail или адрес и я тебя 1 СД „Вых, рамо рамо“ будо подарит.
    На вниманието на ТАМАРА БУРКИНА

  21. Уважаеми Иво Инджев,
    Запознах се със съображенията от статията ви в „Сега“. Прочетох и съпътстващите „мнения“ на вашите клакьори.
    Не съм съгласен с вас.
    Имате право да не харесвате песничката на Биляна и Готин бенд.
    Но инсинуирайки дискусия, вие манипулирате факти и събития. Мисля, че някой някъде вече ви го каза.
    Съгласен съм с вас: /цитирам ви/ – Не става дума за естетиката а за етиката.
    Аз всъщност ще бъда кратък. Препоръчвам ви да влезете в YOU TUBE. На страницата на „Въх Рамо Рамо“, някой си „Михаел01″ – немец, австриец или швейцарец, сиреч, с две думи – „ограничен европеец“, изрича: „Въх Рамо Рамо е точната песен на точното място в точното време.“ И добавя – Congratulations!
    И аз ви поздравявам.
    Дали пък вие не сте се разминал с точното време?

  22. Здрасти от Враца. Хора, това е невиждано-нечувано. Кога се е пяло по тоя начин. Егати текста, ще се побъркам. И всяка 5-6та дума е турска. Ама ако я замениш с друга, вече не е същото. Каймакат заминал. Аз не съм езиковед, дано не бъркам, а.
    Не ми е ясен и текста в началото. Въх рамо рамо – какво ще рече. Циганите тука пеят Рамо рамо.
    Нататък е ясно. Инак песента си я бива. Като я слушаш, нещо от вътре ти кипва. Направо жужи! Аз и семейството ми поздравяваме генерал Борисов и му желаеме здраве и да пребъде!!!

  23. Ей, към всичките българи! И за вестник Дума и другите вестници!

    Гербер Яко Цвете Бесепе Помете
    и тъй й Го Въхна, че съвсем Издъхна!!!
    ПРипев: Въх, рамо рамо – въх!
    Песента е – връх!!!
    /вариант, ако се пее от мъж:
    Биляна е връх!
    А саа де!

  24. Изключително долна песничка! И имам чувството, че някой нарочно налива кална и мътна вода в нечия воденичка. Възмутително и отвратително. За първи път влизам в този блог и съм силно смутена, меко казано!
    Какво целите, Вие, авторите на „Въх, рамо, рамо“?
    След Вашата „песен“ /пардон! – изцапах хубавата българска дума/ е рукнала само мръсотия!

  25. Въх рамо рамо я чух преди месец. 3-4 дни я търкалях денонощно. Накрая ми писна. Качих се на Витоша за билки, туй ми е хоби. Като влязох в панелката, тъкмо си мия зъбите, вътре Киро в мене рече: Киро ти защо утрепа хубавата песен?
    Оттогава я слушам поведнъж, сутрин като стъпя да си мия зъбите. 4 минути пълен сеанс! Свеж дъх, чисто сърце, въхенергия. За цял ден. Като гледам що са фенове на клона, и други дето ги джафкат отдолу – момчета, щадете хубавата песен!

  26. как ти мина всичката тая гнусотия през чистата устичка, Билянче? не завъди ли кариес? въх рамо рамо e абсолютно абсолютна долна чалгия на квадрат, на куб, на корен квадратен!!!!

    1. Слаб /2/, господин Станчо! За поведението, за изказа, за знанията Ви по математика! Няма такава възходяща зависимост – та Вие сте просто един Алберт Айнщаин!
      Колкото до музиколожката ви преценка, че „Въх, Рамо“ е „долна чалгия“, ще се съглася с Вас, ако ми дадете пример за „горна чалгия“.
      Вие – или харесване, или не харесвате поп-фолка. Това си е Ваше право.Слушайте тогава г-жа Лили Иванова или… Хендел.
      Доколкото схващам, анатемосвате хубавата песен, защото текста, как да се изразя, малко ви „убива“! Признайте си, г-н Станчо, така е, нали?
      Хайде, сега, извинете се на изпълнителката, която не познавам, но която пее очарователно! На Биляна. Аз действително я поздравявам, че е успяла да се справи с вокала и професионално да преодолее това „чакълесто“ текстче.
      Бъдете джендълмен, Г-н Станчо!

  27. Vseki den sum v Bloga na Grancharov. Polzvam go, zashtoto e interesen. Ot edna sedmitsa zabelyazvam stranno ozhivlenre okolo tazi mizhava pesnichka „Vuh Ramo“. Chuh ya. Tozi stil na men ne mi dopada. Inak – tia e aktualna, e – vsyako chudo za 3 dni! Otkade namirate tolkova energiya za da si cheshite ezitsite?
    Ne shvashtam i tozi „VUH-patos“? I tova neprilichno naplevatelsko otritsanie.
    Vlozhete energiyata si v po-smisleni neshta. Ne gubete vremeto si, svoeto i na drugite.
    Zabelyazvam v bloga na Angel Grancharov, kakto i v drugi blogove, che tazi kramola se vdiga obiknoveno sutrin, do obyad – t. e., v rabotno vreme!?!
    Poslednoto ostavam bez komentar!

  28. Imam edna pitanka. $Vuh, Ramo$ si ima avtor. I 6to stoi na tumno, mi ne zeme da izleze. Generala orden da mu dade. S lenta.
    Puk, moje da ne e balgarin. Ili e nqkakav 4e6it. Ako be6e na6 Ganjo, do sega da e izlql na sergiqta i 6to kinti da e nakqril, aa? Ili puk e nqkoj golqm Barovec, deto 1000000 ne mu burkat=
    Evala Barovec. Gotina e 4algiqta. 4as po 4as q slu6am.Mnogo silen takt ima. Da znae6, pesenta ti e, kato – koga gasi6 var u varnica!

  29. Другарю Станишев, горе главата!
    Гледай каква песен съм ти измислил:
    Въх рамо рамо, на Позитано си немат, мамо, дерт.
    Гледай сеир само, шушона мамо, ще спукат на ГЕРБ.
    Като им спукат шушончетата, ще им гепат милйончетата.
    А сега де!
    Дай газ и горе главата!

    1. Знаеш кога ще стане това? Като цъфнат налъмите!
      Абе, що Въх Рамо не го БиТиВи на видеоклип? Бареков!!

  30. Pritesnyava me teksta na pesenta. Mnogo e agresiven. I mnogo turcizmi ima. Ina4e, melodiqta e priqtna. Ako ne razbira6 dumite, sigurno 5te e po-dobre. Abe, 6to ne i slojite na „Vuh, Ramo“ edin liuboven dekst, 4e da otduhne naroda?

  31. Бойко Борисов е – точния човек на точното място във точното време.
    Европа го каза, не аз.
    Бат Бойко дай газ!

  32. Над милион и шестстотин гласуваха за ГЕРБ. Ако прибавим и гласовете на Ред, Законност… и на Атака – смятай! на колко българи им е дошло до гуша от Тройната коалиция. А сега да прибавим ли и тези, които не гласуваха? – всичките тези хора се надяват на промяна в политиката. Дано не им бъдат напразни надеждите.
    Друго искам да споделя в тази връзка. За песента „Въх рамо“. Това е химнът на промяната. И тези, които агресивно я оплюват и отричат, не могат да се примирят с мисълта, че една малка и съвсем непретенциозна мелодийка се запя надлъж и на шир и им извади на показ кирливите ризи. Можете да сте гневни. Имате право. Но защо се гневите на песента, гневете се на Станишев и обкръжението му. Те ни докараха до този хал.
    Но никой не дава право никому да се правят генерални обобщения от типа на: няма оправия в тая България, чалга избирател си избра чалга премиер, хора с дълбоко чувство за малоценност, долни потребности на простолюдието…
    Внимание! – това не са един файтон хора! Сред това „простолюдие“ са и преобладаващата част от българските студенти в Европа, нашите – Вашите! – деца. И те ли са сред хората с дълбоко чувство за малоценност?
    Поп-фолк музиката и чалгата се трайно социално явление вече 20 години. Те запълниха едно освободило се пространство – на т.н. масова песен, на партийните ви маршове, на позастарялата и поовехтяла естрадна песен /вметвам, понятието е Ваше, комунистическо – няма такова животно на Запад!/, на съветската песен, за която, до колкото си спомням, на времето имаше определена задължителна „квота“ в БНР /макар, в руската да има и великолепни образци, в частност – романса/, на промъкващите се, въпреки официалната възбрана, сръбски и гръцки кафански мотиви.
    Природата не търпи празни пространста! Чалгата стъпи здраво там. Вкорени се дълбоко.
    Какво направихте лично Вие, другарю Станишев, през вашия четири годишен мандат за изкореняването й? Какви мерки взехте? Какво й противопоставихте?
    Чалгата – добра или, не – е надпартийно явление. Тя надхвърля границите на страната, тя е и балканска музика. /Впрочем, както вече отбелязах, семето й дойде отвън, но земята тук се оказа благодатна. Последното, вероятно е свързано с богатата ни фолклорна инструментална традиция и музикантски свирни!/ Да продължа ли? – тази балканска музика – в най-добрите си образци – вече две десетилетия шари из Европа и оказва забележимо влияние върху други жанрове – джазът, например. Защото водата на чалгата носи в себе си устрема на „надсвирването“ и импровизацията.
    Значи – има, все пак – добра поп-фолк музика, талантливо направена, и – друга, да я наречем – бездарна. Ще се съгласите с мен – във всички изкуства е така.
    Питам, кой се опитва да ни внуши, че песента „Въх, рамо, рамо“ не е сред талантливо направените?
    Какви са мотивите им?
    И защо в разбеснялото отрицание се подвежда под един знаменател /и, забележете – с пришита оценка за лош вкус, долни страсти, чувство за малоценност/ значителна част от обществото ни! И при това се обижда безпардонно – на „чалга избирател“!
    Прости им, Господи, безсилието! – те не знаят какво правят…

  33. Ребятки, нашла! Купила, „Вых, Рамо“! Ой, какая прелесть!! Да, и – с автографом!!!
    Обнимаю. Пока.

  34. Химнът на Обединена Европа е „Одата на радостта“!
    В Европа слушат и пеят Бетовен.
    В България – Бе-ееее… въх рамо.

    1. В Европа слушат и Бетовен, и Битълс, и Лепа Брена, и Брегович, и Ибрахима…
      Бе-ееее…гай, Бе-ееееееееееееееееееееееееее…Сепаррр!

  35. Към Михайл Йорданов
    Уважаеми колега,
    Приемам и Вашата критика. Като отговор бих искал да добавя, че аз самия свиря на три инструмента, учил съм музикология и философия в Германия, Италия и Англия.
    Пак повтарям от музикално – естетическа гледна точка песента е слаба като цялост. Дори от страна, що застъпва естетиката на българската народна музика е неиздържана. Направете справка в 2 том на Джуджев „Българска народна музика“.

    Това , че хората я харесват, е тяхно право. В случая субективното мнение е без значение. Касае се за един поглед на мета-ниво. За обективното представяне на парчето в музикалната реалност.

    1. Уважаеми г-н професор Константин Философ,
      И този път ще кажа нещо и – край!
      Това че сте учил в Англия, Германия и Италия – и какво? Какво сте научил? И аз говоря някои езици – руски, френски, сръбски, влашки… Знаете ли какво е това – „Цуйка“? например – а. Не знаете.
      Е, и с българския се справям.
      Сега, конкретно. Не вдигайте костите на Стоян Джуджев! При професор Джуджев сме учили „Народна музика“ в консерваторията преди 35 години и това беше най-интерестния предмет, заедно с инструмента. /аз свиря само на два инструмента, за разлика от вас/. Професор Джуджев беше световно известен. Родом е от Пазарджик, и аз съм от там. В часа по народна музика сме се учили да пеем народни песни. Ако не знаеш да пееш поне 100 песни – не вземаш изпита. Равноделни, неравноделни, двуделни, триделни… Вие песен българска в 3/4 знаете ли? Да, ама не е на валс.
      Или песни на макам – Хиджас, Хиджаскар… „В Цариград се продава“, „Грозданка сълзи рони“, „Йоздолу иде бел турчин“… звучи някак по ориенталски, но е българска. Или песни от беломорска Тракия – българска песен, но си носи и нещо гръцко. Всичко това Стоян Джуджев ни го преподаваше и ги пееше тия песни, ама много песни, тихо и с пресипнал глас. Такъв си му беше гласът, тих. И обясняваше, че това е голямото богатство на българската народна музика, че ние все взели от всички, поради робството, но тепърва ще дадем на света.
      По онова време Партията не даваше да слушаме друга балканска музика, особено сръбско и гръцко.
      Но професора не отричаше комшийската музика, включително и циганските напеви. Защото това е разцъфнал балкански букет с много аромат.
      За професор Джуджев мога цял докторат да напиша. Велик беше този български учен, той си е велик и ненадминат и досега. Той е велик и поради това, че като отстояваше и изучаваше народната песен, стигаше чак до корените й, но казваше че нашите корени се преплитат и с други съседски корени, и тях трябва да гледаме, не можем да се изолираме, и тъй дръвчето като е ашладисано, по вкусен и интересен плод дава. Така ни учеше Стоян Джуджев. Мисля че няма днешен български музикант, който да не го споменава с дълбоко уважение и с добро.
      Мир на праха му.
      А на вас ще кажа: вижте си само сложната мисъл – „касае се за един поглед на мета-ниво. за обективното представяне на парчето в музикалната реалност“. Ивинете ме, дрън дрън, ярина.
      С ,уважение

      1. И да ви питам нещо /пак съм аз, бате Мишо/ Вие като рипате толкова срещу „Въх рамо“, за БСП ли гласувахте?

      2. Уважаеми г-н Мишо Йорданов,
        Благодаря за критиката, приемем я напълно. Напълно съм съгласен с Вашето мнение. Не съм имал честта да познавам лично покойния професор Джуджев, тъй като когато кандидатствувах в консерваторията, той отдавна не беше между живите / лека Му пръст /, за което ужасно съжалявам, но съм изучавал обстойно всичките му трудове. Аз самия също знам около 200 народни песни / и цуйка знам какво е/ Спомням си много добре мнението на проф. Джуджев и неговата естетическа оценка – тя бе толерантна и добронамерена. В годините прекарани в страство обаче съм изучавал твърде внимателно какво другите мислят за нас, как те ни виждат, как те подхождат по същите теми ,по които и ние се косим. Дълго съм мислил върху нашите слаби точки.
        И ще Ви призная нещо съвсем откровено – другите не мислят за нас , както ние мислим за тях.
        И тъй като съм българин и ме боли за това, което става у нас, заемам по-радикална позиция. Моля простете моят сепаратизъм в музиката.
        Пак повтарям нямам нищо против музикантите – чудесни професионалисти, моята контра , обаче държа по отношение на парчето като такова. Все пак не можете да отречете , че и музиката има своя философия, свое значение извън от идеята за обикновеното удоволствие.
        Не съм гласувал за БСП – откъде накъде…хм

      3. ´P.S.
        А сега аз искам да Ви разкажа една случка. Може да се окаже интересна за Вас, за мен е доста показателна.
        Преди може би 12 години на семинар в Oxford се бяхме събрали 20 студенти. Темата беше интересна: южно-италианската народна песен и влиянието и в Средиземноморието с паралели в Гърция , Турция и България. Имаше и други присъствуващи като слушатели. Публиката така да се каже беше шарена – италианци, англичани, японци…бях единствения българин. И както е прието всеки изнася своя доклад накрая се събираме….излизаме вечерно време, след това подготовка за следващия ден. Моята тема бе „Съпоставки в мистичния ритуал между canzonetta neapolitana и нестинарството“ …както и да е …
        Бяхме се сприятелили една групичка …повечето италанци…смесена компания – имах и един много добър познат турчин, чийто баща беше виден фабрикант от Истамбул, казваше се Юсуф.
        Та един ден след като мина и моя ред, ранен следобед , искахме да …по освободим себе си …така да се каже , кой на излед, кой на друго място ..Юсуф ме дръпна за ръкава и ми казва „еле да пием по едно кафе“, “ Добре“ казвам , сядаме,чудесен изглед, приятна атмосфера….започнахме да водим интересен разговор отначало за музика , после преминахме към исторически теми….накрая опряхме до политика…по едно време той снижи леко глас и ми каза съвсем открито:
        “ Ти знаеш, че ние ви дебнем и нашата цел е да ви унищожим всячески“ , аз много се учудих, дори ми стана леко неприятно. Отвръщам му: “ Какво имаш предвид?“ “ Ами , вие , българите, “ – казва ми – “ сте единствените наивници на Балканите. Гърците и сърбите имат някаква доктрина. Те са трудни за обработка. Вие сте хем бедни, хем гладни, хем не знаете да се пазите. При вас е пълно предатели. Ние само ви чакаме, пуснали сме хора да работят за нашите интереси. Да подкопават, дори тия , които правят вашата чалга са наши хора. Казвам го , защото темата ти беше интересна и със сърце. Но да ти призная до 40-50 години вие сте взели дали в културно отношение, в икономическо и така …и така. Ние ще ратуваме за общ стил, а вие ще изчезнете в него.“
        Тия думи ми направиха страшно впечатление тогава. По-късно излезе 2 години след нашата среща с публикация, в коята застъпваше тезата , че българската музика е турска. Брат му пък, който беше историк, направи първата интернетна страница , в която се говореше за общия произход на българи и турци. И че турското робство всъщност е завръщане в общото турско отечество. това е
        с уважение

  36. АБАГАР 8995322
    АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНИ И МАРКЕТИНГОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ул. Прага 16 9525419
    АГЕНЦИЯ ЗА ФКСА 9888700
    АЕБТРИ ул. Искърски пролом 9581413
    АИСЕК БЪЛГАРИЯ пл. Народно събрание 10 офис 412 9871681
    АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ НА ЮРИСТИТИ ул. Г. С. Раковски 135 А ет. 3 9808084
    АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОСТРАДАЛИ ПРИ ПТП бул. Скобелев 35, ет. 4 9522148
    АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИЯ ПОТЕНЦИАЛ бул. Вапцаров 53 А 9183110
    АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ И ПЪТИЩА /МЕЖДУНАРОДНА
    ТРАНСПОРТНААСОЦИАЦИЯ/ ул. Искарски пролом № 6 – 8 9581413
    АСОЦИАЦИЯ НА ДОСТАМЧИЦИТЕ НА ИТ УСЛУГИ 9525588
    АСОЦИАЦИЯ НА ХЛЕБОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ И СЛАДКАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ /НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ „ХЛЯБ ЗА
    БЪЛГАРИЯ“ УЛ. ГУРКО 44 ВХ. А АП. 2 9806437
    АСОЦИАЦИЯ БЪЛГАРСКА КНИГА пл. Славейков 11 9867973
    АСОЦИАЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИ И ЕМИГРАНТИ – БЪЛГАРИЯ ул Узунджовска 1 9813318
    АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ИНТЕРНЕТ ПОТРЕБИТЕЛЯ ул. Хан Аспарух 55 9882569
    АСОЦИАЦИЯ ЗА СВОБОДНО И ДЕМОКРАТИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ ул. Родопски извор 43 9586064
    АСОЦИАЦИЯ МЕДИЦИНСКА ПРОМИШЛЕНОСТ ул. Искърско шосе 3 9791255
    АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ АВИОКОМПАНИИ 9424126
    АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ ул. Света София 7 9805124
    АСОЦИАЦИЯ НАГОРСКИТЕ ФИРМИ В БЪЛГАРИЯ ул. Христо Белчев 2 9884403
    АСОЦИАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВАТА ОТ ЛЕКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ 8437778
    АСОЦИАЦИЯ НА ЕКСКУРЗОВОДИТЕ В БЪЛГАРИЯ ул. Кракра 26 9438263
    АСОЦИАЦИЯ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ БРОКЕРИ В БЪЛГАРИЯ

    1. Скива ли, пич? Брилянтна мисъл!! Като в Британския парламент.
      От нашите, туй го може само Джорджито Пирински.
      Въх, Джорджи, въх, рамо, пак се вреди в Президиума!

  37. АБАГАР 8995322
    АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНИ И МАРКЕТИНГОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ул. Прага 16 9525419
    АГЕНЦИЯ ЗА ФКСА 9888700
    АЕБТРИ ул. Искърски пролом 9581413
    АИСЕК БЪЛГАРИЯ пл. Народно събрание 10 офис 412 9871681
    АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ НА ЮРИСТИТИ ул. Г. С. Раковски 135 А ет. 3 9808084
    АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОСТРАДАЛИ ПРИ ПТП бул. Скобелев 35, ет. 4 9522148
    АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИЯ ПОТЕНЦИАЛ бул. Вапцаров 53 А 9183110
    АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ И ПЪТИЩА /МЕЖДУНАРОДНА
    ТРАНСПОРТНААСОЦИАЦИЯ/ ул. Искарски пролом № 6 – 8 9581413
    АСОЦИАЦИЯ НА ДОСТАМЧИЦИТЕ НА ИТ УСЛУГИ 9525588
    АСОЦИАЦИЯ НА ХЛЕБОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ И СЛАДКАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ /НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ „ХЛЯБ ЗА
    БЪЛГАРИЯ“ УЛ. ГУРКО 44 ВХ. А АП. 2 9806437
    АСОЦИАЦИЯ БЪЛГАРСКА КНИГА пл. Славейков 11 9867973
    АСОЦИАЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИ И ЕМИГРАНТИ – БЪЛГАРИЯ ул Узунджовска 1 9813318
    АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ИНТЕРНЕТ ПОТРЕБИТЕЛЯ ул. Хан Аспарух 55 9882569
    АСОЦИАЦИЯ ЗА СВОБОДНО И ДЕМОКРАТИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ ул. Родопски извор 43 9586064
    АСОЦИАЦИЯ МЕДИЦИНСКА ПРОМИШЛЕНОСТ ул. Искърско шосе 3 9791255
    АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ АВИОКОМПАНИИ 9424126
    АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ ул. Света София 7 9805124
    АСОЦИАЦИЯ НАГОРСКИТЕ ФИРМИ В БЪЛГАРИЯ ул. Христо Белчев 2 9884403
    АСОЦИАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВАТА ОТ ЛЕКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ 8437778
    АСОЦИАЦИЯ НА ЕКСКУРЗОВОДИТЕ В БЪЛГАРИЯ ул. Кракра 26 9438263
    АСОЦИАЦИЯ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ БРОКЕРИ В БЪЛГАРИЯ ул. Раковски 188 9633685
    АСОЦИАЦИЯ НА КОНЦЕСИОНЕРИТЕ НА МОРСКИ ПЛАЖОВЕ 9887704
    АСОЦИАЦИЯ ЛЕГИТИМНИТЕ ПРЕДСТАВИ пл. Народно събрание 2 9880706
    АСОЦИАЦИЯ ПЛАНИНИ И ХОРА бул. Стамболийски 208 9807685
    АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА БЕЗАЛКОХОЛНИ НАПИТКИ 9832422
    АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА РИБНИ ПРОДУКТИ ул. Звъника 8 9585659
    АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ШОКОЛАДОВИ И ЗАХАРНИ ИЗДЕЛИЯ 8248969
    АСОЦИАЦИЯ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ СЧЕТОВОДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, УЛ. ПАРЧЕВИЧ 2 9802705
    АСОЦИАЦИЯ НА ТЪРЖИЩАТА В БЪЛГАРИЯ ул. Амстердам 1 9781587
    АСОЦИАЦИЯ НА ЧАСТНИТЕ ОХРАНИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ ул. Димитър Хаджикоцев 92 8669948
    АСОЦИАЦИЯ ПРИРОДЕН ГАЗ бул. Витоша 12 9805080
    АСОЦИАЦИЯ НА ИНФОРМ. ОБЩЕСТВО ул. Акад. Георги Бончев бл. 8 9793808
    АСОЦИАЦИЯ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ, ул. Райко Алексиев 2, 8732911
    АСОЦИАЦИЯ НА ЗАСЕГНАТИТЕ ЖЕНИ

    1. Изключително дълбоко и смислено парламентарно изказване!
      Предлагам на Водещия да ограничи графоманите – примерно до 3 или 5 изречения. Благодаря!

  38. АБАГАР 8995322
    АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНИ И МАРКЕТИНГОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ул. Прага 16 9525419
    АГЕНЦИЯ ЗА ФКСА 9888700
    АЕБТРИ ул. Искърски пролом 9581413
    АИСЕК БЪЛГАРИЯ пл. Народно събрание 10 офис 412 9871681
    АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ НА ЮРИСТИТИ ул. Г. С. Раковски 135 А ет. 3 9808084
    АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОСТРАДАЛИ ПРИ ПТП бул. Скобелев 35, ет. 4 9522148
    АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИЯ ПОТЕНЦИАЛ бул. Вапцаров 53 А 9183110
    АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ И ПЪТИЩА /МЕЖДУНАРОДНА
    ТРАНСПОРТНААСОЦИАЦИЯ/ ул. Искарски пролом № 6 – 8 9581413
    АСОЦИАЦИЯ НА ДОСТАМЧИЦИТЕ НА ИТ УСЛУГИ 9525588
    АСОЦИАЦИЯ НА ХЛЕБОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ И СЛАДКАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ /НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ „ХЛЯБ ЗА
    БЪЛГАРИЯ“ УЛ. ГУРКО 44 ВХ. А АП. 2 9806437
    АСОЦИАЦИЯ БЪЛГАРСКА КНИГА пл. Славейков 11 9867973
    АСОЦИАЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИ И ЕМИГРАНТИ – БЪЛГАРИЯ ул Узунджовска 1 9813318
    АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ИНТЕРНЕТ ПОТРЕБИТЕЛЯ ул. Хан Аспарух 55 9882569
    АСОЦИАЦИЯ ЗА СВОБОДНО И ДЕМОКРАТИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ ул. Родопски извор 43 9586064
    АСОЦИАЦИЯ МЕДИЦИНСКА ПРОМИШЛЕНОСТ ул. Искърско шосе 3 9791255
    АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ АВИОКОМПАНИИ 9424126
    АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ ул. Света София 7 9805124
    АСОЦИАЦИЯ НАГОРСКИТЕ ФИРМИ В БЪЛГАРИЯ ул. Христо Белчев 2 9884403
    АСОЦИАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВАТА ОТ ЛЕКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ 8437778
    АСОЦИАЦИЯ НА ЕКСКУРЗОВОДИТЕ В БЪЛГАРИЯ ул. Кракра 26 9438263
    АСОЦИАЦИЯ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ БРОКЕРИ В БЪЛГАРИЯ ул. Раковски 188 9633685
    АСОЦИАЦИЯ НА КОНЦЕСИОНЕРИТЕ НА МОРСКИ ПЛАЖОВЕ 9887704
    АСОЦИАЦИЯ ЛЕГИТИМНИТЕ ПРЕДСТАВИ пл. Народно събрание 2 9880706
    АСОЦИАЦИЯ ПЛАНИНИ И ХОРА бул. Стамболийски 208 9807685
    АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА БЕЗАЛКОХОЛНИ НАПИТКИ 9832422
    АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА РИБНИ ПРОДУКТИ ул. Звъника 8 9585659
    АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ШОКОЛАДОВИ И ЗАХАРНИ ИЗДЕЛИЯ 8248969
    АСОЦИАЦИЯ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ СЧЕТОВОДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, УЛ. ПАРЧЕВИЧ 2 9802705
    АСОЦИАЦИЯ НА ТЪРЖИЩАТА В БЪЛГАРИЯ ул. Амстердам 1 9781587
    АСОЦИАЦИЯ НА ЧАСТНИТЕ ОХРАНИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ ул. Димитър Хаджикоцев 92 8669948
    АСОЦИАЦИЯ ПРИРОДЕН ГАЗ бул. Витоша 12 9805080
    АСОЦИАЦИЯ НА ИНФОРМ. ОБЩЕСТВО ул. Акад. Георги Бончев бл. 8 9793808
    АСОЦИАЦИЯ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ, ул. Райко Алексиев 2, 8732911
    АСОЦИАЦИЯ НА ЗАСЕГНАТИТЕ ЖЕНИ, пл. Народно събрание 2 9887700

    БРАНШОВА КАМАРА НА ХИМИЧЕСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ бул. Стамболииски 29200503

  39. Чух Ви великата песен, „Рамовци“! Има нещо, което я прави различна, но като цяло – не я възприемам!
    Лично на мен ми дотегна в това общество да се гледа негативно, нелицеприятно, да се държим един към друг немотивирано агресивно. Това е и в противоречие с дълголетните морални християнски ценности.
    Разбира се, популярният й рефрен „Бат Бойко, дай газ“, сигурно ще въодушевява хилядите привърженици на Бойко Борисов, но – дай Боже, за добри дела.
    По делата ще ги познаеш!

  40. И какво сега? На Борисов повервахте и го възпехте. Некъде бех чел – след царя иде падаря.Тъй е, но е повече от тъй! Царя, единия Борисов си отгледа другия Борисов. Да му се грижи за имотите. И косъм няма да падне от коронованата глава. То, и косъм там няма. Аз тая песен Въх рамо ще я запея пред Народното събрание на глас и ура ще викам, когато Борисов вземе декарчетата на Н. Величество и ги върне на България.
    На куково лято.

  41. Бате Мишо – за Константинчо

    То стана – конференция.
    Константинчо, абе, поназнайваш – ама ти е мътеница в главата.
    Виж сега, може да не харесваш чалгата. Твое право. Въпреки, че тая песен – не е чиста чалга. И поп-фолк – чисто, не е. Между другото половин България като се каже чалга, мислят – поп-фолк, и обратното. А то не е така. Има много общи неща, има и разлики.
    Сега – важното. Ти казваш не си гласувал за Бесепето./Пък, и да си гласувал, лошо няма. И там има добри и умни хора. Пък се усещат че не им е прав пътя, виж – Писарев, Лилов, Бож. Димитров, какво говореха и други… чети весници, какво говореха – какво говорят сега./
    Казваш – турското ни било взело на мушката. Да приемем, че политически, можем да го вземем за истина. /Защото аз имам съсед турчин, прекрасен човек. Комшулук сме 20 години и крива дума не сме си рекли. На тези избори ме пита: За кого ще гласуваш, бай Мишо? Рекох – за Доган. Той почервеня целия, помислих си – кавгата е готова. А той отсече: Два пъти бях за него, тоя път – дуррр!/ Така.
    Значи с теб, кажи речи мислим еднакво. Требва нещо да се смени. Доктрина – казваш!
    Кой – Симеончо. Пътник. СДС – добре, ама са шепа хора. И другите там. Бесепето го отписахме.
    Остана Герб. Или ще стане, иле нема да стане. Ако стане, добре. Ако не стане, народа ни, след симеончовите 300 дни, пак ще е с пръст в устата, на празни ясли, де. Трябва да стане!!!
    Това е положението. Нема друг избор. Това е избора.
    Та „Въх, Рамо“ подкрепя този избор. Ето това е. Съгласен ли си?
    Башка, че песента и без туй си е хубава. А с тоя текст -два пъти по.
    А сега кажи ми, какво е – цуйка?
    с уважение

    1. За Бате Мишо,

      Бате Мишо, виж, напълно съм съгласен с теб. Турците в България са добри и честни люде, против тях нямам нищо. Жалкото е , че ги използуват по баламски начин, за съвсем други цели и ги вкарват в политически игри като се гаврят с достойнството на хората. И то техните двойни и тройни агенти….е това е горчивата истина….но в днешно време това се нарича политика.
      Що се отнася до нашите работи – нашата е тежка..и промяната е нещо важно, но как ще дойде тя, след като всички са се хванали за палците ..иска ми се да бъда оптимист . Ето , да видим какво ще направи Бате Бойко….да видим . Аз му давам не повече от 8 месеца до поредната издънка.
      Самата логика на събитята го издава, дори и думите му при сдаването на старото правитество съм записал в моя видео-архив. Трябва да признаеш , че политически от 15 години се въртим само в кръг. Липса на всякаква гражданска инициатива или ако има, вътре се вклиняват разни нечисти сили и работата се проваля. Вазов бе казал, че се намираме в „червото адово“….Май това ни е орисията…Стоян Михайловски бе писал преди 100 години следния стих:
      “ Не народ, а мърша
      със туй ще почна
      и с туй ще свърша“….а след 50 години комунизъм и мърша не остана – е мойто допълнение.
      Все пак нека гледаме положително и ведро напред, надеждата умира последна.
      Сега за парчето – верно е , че не е чиста чалга, нито поп-фолк. Аз не бъркам двата стила , има различия, макар и доста допирни точки. НО аз съм a priori, от музикално-естетическа гледна точка против парчето. Това е мое право! Както е и право на 1000 българи да го харесват. Надявам се да живеем поне в малко по-свободна страна. Свободата се гарантира от правото да имаш право, все пак. Ние сме свободни да имаме различно мнение.
      сега за цуйката…хе
      1. цуйката е румънската сливова ракия…или беше от джанки,…както и да е , не съм пияч, пробвал съм, нашта е по-хубава
      2. цуйката – викат на мисирката в Южна Македония
      3. цуйка – викат в Граувско на шока на ловната пушка
      4. по Балката има една малка дървена свичица , на която викат цуйка
      Сега ще пия за твое здраве от моята двойно препечена крушовица, станала е чудесна.
      с уважение

  42. Да ви имам само римата, „дерт – герб“. Пълна некадърност. Такова ще ви е и управлението.
    Годподи, пази майка България!

  43. Засрамете се. Каква е тази жалка отрепка. Че и песен я наричате! Самото й заглавие, какво означава – Въх, рамо – нищо не означава. Уйдурма някаква. Мръсотия.
    Пейте хубавите български песни. Исторически, лирически, хумористични. Има ги стотици. Стари и хубави. За Иван Шишман, за Симеон Велики, за Крали Марко, за каквито искаш събития. И от по-новите. За Левски, за Христо Ботев, за Русия. Я колко има за Русия. Топчето пукна. За донските казаци. Ами – Облаче ле бяло, ами – Ален мак?
    И нови има. Пък и битълсите си пейте, не пречи.
    Щур народ.

      1. Косьо, пак се разцвъка навсякъде! Ха, поспри.
        Егати графоманчето!

  44. Изключителна находка. Парлива, закачлива, иронично-присмехулна…боц-боц! Използваните в текста отвъд-Босфорни заемки, трайно навлезли в езика ни, я правят още по-актуална, симпатична и привлекателна, имайки предвид и обекта, към който е насочена – тройната буфо-менажерия на Меди-Серго-Симо!
    Слушаме я в къщи с удоволствие и всеки път, когато изпълнителката /в е л и к о л е п е н глас!/ изпее „кат им лъснат бакиите, ще им виснат чивиите“, у слушателя напира спонтанно смехът! – толкова е „зримо“, сякаш, това! Да възбудиш непридуден смях е велико нещо!!
    Разбира се, „Въх, рамо“ ще срещне и своите опоненти, веднъж – в лицето на недолюбващите чалгата, и втори път – сред „червенушковците“.
    На първите искам да кажа: приятели, това не е оная чалгия, която ни залива под път и над път. Това е действително добра творческа находка, която „светва“ работещите в жанра, къде трябва да се чопли. Има хляб в това пространство.
    А на вторите бих казал добронамерено: приятели, крайно време е да си ходите! Тихо и кротко. А колкото до песента: не ви харесва – не я слушайте. Но не заливайте блога с непристойно наплевателство!
    В името на достойните хора в БСП – а те не са малко – мили хора, сдържайте си нервите.

  45. Ликуй, человечество! – Маестро Грънчаров, ти ли съчини? Браво.
    Ако сега изнамериш начин и да пресяваш „цвъчките“ на Константин Графоман, на всяка манджа – мерудия, ще бъде прекрасно. Както се пее: Бат Грънчо, дай газ.

  46. Тройната Клоакалиция

    Орешарски си призна –
    ВЪХ! – за празната хазна.
    Но Серьожка не бе там -
    ВЪХ! -дали пък не от срам.

    Тройната Клоакалиция
    ВЪХ! – издирват я с полиция.
    Бат Бойко, дай газ!… – Прокурор.
    Съд. Присъда. – ВЪХ!!!… – Затвор.

    Автор:Стефан още-по-най-Великия

    1. Браво, въхрамовец! Готино стихче. Личи, че си аматьор, но е от сърце.
      Виж, адаш, предлагам ти едно малко допълнение – по-ефектно ще стане.
      Ако ти хареса – граби!
      Бъди ми здрав. Да живее България!

      ВЪХ!

      Орешарски си призна -
      ВЪХ! – за празната хазна.
      Но Серьожка не бе там -
      ВЪХ! – дали пък не от срам.

      Тройната Клоакалиция –
      ВЪХ! – издирват я с полиция.
      Бат’Бойко, дай газ!… – Прокурор.
      Съд. Присъда. – ВЪХ!!!… – Простор
      във Централния затвор.

  47. Земьо мила, майко Българио!
    Спаси я, Господи Боже, Отче наш!

    Много вожд – малко индианец.
    Много певец, много поет, нема кой да бачка. На зля отива работата.
    И много е тъжно. Ама много. Много е тъжно, че заради една тъпа чалга се изля толкова помия.

  48. Ама съвсем не си прав, Ице. На, сипах си една биричка, погледнах нагоре какво е писано и се ядосах! Направо.
    Тука някои, явно недоволни от факта, чи Герб им би дузпата, си го изкарват на песента. Че какво ви е виновна песента, бе МИЛИ ХОРА, тя само си пее. А-а!! Въх рамо е върхът. Ама ви боде! Сори…

  49. Константине, ма ти си бил як пенкелер! Нерде чалка, нерде рок, нерде Щраус, нерде – камилска птичка! Я кажи, брато, ама нема да гледаш в книжлето, колко синфонии имат заедно Тончо Русев и Филип Кутев?
    Аре, пич, после ще те питам нещо по-византийско. Да живее Герб!

    1. 1453 Византия престава de facto да съществува, като „идея“ обаче тя се възприема и носи от православната църква

  50. Чух парчето преди седмица в YOU TUBE – беше слушано от около 9 000 души. Днес влизам пак – кво става бе, близо 15 000!
    „Въх рамо“ явно тепърва набира скорост – като чета тук, а и в другите блогове, има яки фенове. Ама и яко го плюят бесепарите.
    Мисля, че парчето има безспорни качества, як бенд бичи,но културно – абсолютно „профи“ певица. Биляна нищо не ми говори. Не е оная русата фръцла от Пайнер.

    1. Бройката не е важна, важно е качеството. Има много хора, които пушат и пият – това обаче не означава, че е добре за тяхното здраве

  51. „ЯВЛЕНИЕТО – ВЪХ, РАМО“
    „Въх, рамо“ е не просто добра песен. Тя е интересно явление.
    Появила се на гребена на вълната в един преломен момент от историята на България, тя за две-три седмици събра десетки хиляди привърженици /а вероятно и хиляди противници/. Вероятно феновете й ще нарастват многократно, защото – извън факта, че песничката умело ползва „политическата конюнктура“ – тя е и, сама за себе си и в пределите на жанра – своеобразно откритие.
    За любителите на поп-фолка и чалгата, както за привържениците на „сродна“ жанрово музика – песента направо – грабва. Сред политическите привърженици на промяната, консерватори-любители единствено на „класическата“ музика има стъписване, но пародийно-изобличителният тект, ги мотивира към „естетически компромис“. Привържениците на досегашната власт – те всички до един са единодушни: „Въх рамо – на кладата“. /последното е цитат, чух го./
    Песента ще има продължителен живот, в това няма съмнение. Тя, вероятно, и след „изживяването“ на събитието, ще остане в бита; защото, простичко, е хубава песен.
    Лично за мен е много по-интересно вглеждането в явлението и създалата се ситуация около „Въх рамо“. /Възникналите спорове, понякога прерастващи в размяна на обидни думи – не ме притеснява толкова. Такъв е манталитетът на българина, за съжаление./ Любопитна ми е нарастващата вълна на интерес, като отзвук на току-що приключилите избори, като допълнителна оценка към лица, политически субекти и събития.
    Струва си, социолозите да се вгледан в явлението „Въх рамо“.

  52. Велик хит!
    Слушам я днес за пръв път – от обяд, няколко пъти – и не мога да повярвам7 – има такава песен. От 2 часа съм в Блога Грънчаров. Обиколих и другите блогове. Прочетох почти всичко… Навсякъде: единодушно „хип-ура“ или тотално низвергване! /Последното – е ясно, чия позиция е/.
    Реално, песента – от първо слушане – малко шокира в невероятния си текст: толкова прост, /дори, сякаш на границата с „кича“/, а всъщност – майсторски изпипан. Когато преглътнеш „шеметните“ думички – „чивия-бакия“ и т.н., и се вслушаш в очарователния глас на абсолютно неизвестната Биляна,подпряна яко от „Готин бенд“ /аранжимент, саунд, ритъм, и т. н., перфектни!/ – „Въх, рамо, рамо“ просто п л е н я в а!

    1. Явно, Вие се пленявате много лесно. Защо така? Да не би Formacio reticularis при вас да не е развит? Медицината споменава определението „болен от незнание“. Това мнение е показателно за вегетативната дистония

  53. Забравих – сорри! Който и да е авторът, защото това „Стефан-нам-си-кой…“ е явно псевдоним: – и з д и р в а с е!!
    Орден за StefanTheOneTheGreat!!

  54. Страхотно парче. Това е песен на годината. Хем е готино, хем е смешно, хем те кефи! Много хърби певица. Това е. „Въх рамо“ е направо – върха!!

    1. Парчето “ Въх, рамо, рамо” е най-обикновен повърхностен музикален кич,т.е. – неадекватен текст-/пожелание/ към неслучващи се бъдещи събития – и е без претенциите за всякакъв музикален вкус. Липсата на симетрия между текст и музика, неблагозвучността, съпровождащите го ориентализми, невъзможността за изграждане на музикална линия, гърленото пеене предизвикват само чувството на неприазън, тъга и отекченост от поредната музикална инфантилност на голяма част от слушателите му. Трябва да се признае , обаче че парчето е израз на масите за промяна и подсъзнателната им невъзможност да я осъществи. Едно най-първично излияние на розовата детска наивност и мазохистичната характерразположеност на българина, без стремеж към възвишеност и красота. Всъщност тази музикална глупост е израз на една естетика на грозното.

      1. Ти си един Голям глупак! Вероятно биеш чикии всеки ден, но това не „осмисля изразителната ти розова детска наивност и мазохистичната ти харакверразположеност като нищо-ама-съвсем-нищо-нищожество без стремеж към каквото и да било – да не говорим за възвишеност и красота.
        Леле, какъв боклук си!
        Дали Ангел Грънчаров съзнава какъв измислен виртуален анти-герой ни пробутва вече бая време?!…

  55. Предлагам да се предложи:

    Бойко Борисов награждава „Vuh, ramo, ramo“ i StefanTheOneTheGreat с ОРДЕН!
    Тиквен медал. И… на ПРАСЕТО!!!

    1. Абе-ее, Прасето от Бесепето!
      Ей сега наесен такова „Въх рамо“ ще ви изпеем на Софийските избори, че свят ще ви се завие. И във Браца така ще бъде. И навсякъдееее!
      Бат Бойко дай газ!
      Бой до дупка!!

  56. Уважаеми гости на „Грънчаров-блог“,
    Не разбирам защо някои от пишещите по-горе настървено си „чешат езиците“ и надхвърлят норми на благопристойност? Това, че Блогът е предоставено волно пространство, не ви дава никакво право да сквернословите на воля. Извинете, с цялото ми уважение към вас.
    Бих искал да споделя няколко думи за така нашумялата в последно време песен „Въх, рамо, рамо“.
    По принцип, аз се дистанцирам от т. н. „леки жанрове“ /етикетът е от времето на моето поколение/, предпочитам класиката, джаза и автентично представения фолклор. Това не ми пречи, когато отида в ресторант, да послушам и да потанцувам и приятна салонна музика.
    Но тази песен привлече вниманието ми. Забележете, не отведнъж. При първото слушане – бях на гости у мои колеги – тя мина покрай ушите ми, между другото. Колегата, явно очаквайки някаква реакция, попита: Е, какво ще кажеш? – Аз свих рамене: – чалга като всяка друга. – Ама, не си прав – бях репликиран – я, я чуй отново!
    При второто слушане внимателно ЧУХ присмехулно-озъбения текст.
    Имах противоречиви чувства. /Минавам за консервативен човек и такъв, който внимателно обмисля вземането на решения./
    След няколко дни чух песента в YOU TUBE. Впрочем, слушах я няколко пъти. Своевременно прочетох /почти/ всичко, написано за „Въх, рамо, рамо“ в медиите, следя и развитието на политическата обстановка в България след победата на ГЕРБ, днес намерих малко време да вляза в „Грънчаров-блог“ и да проследя написаното – и, вече мога спокойно да споделя:
    Не съм закърмен с този тип музика, чалгата и поп-фолка не са ми „по сърце“ , но тази песен – осъзнавам – се появява точно навреме! И е, сякаш, с нещо – по-различна от другите.
    /Post factum, консерваторът в мен продължава да разсъждава и вътрешно да опонира: – добре,но след като и е отредено да носи определени политическо послание – не можеше ли да бъде създадена с други средства, да ми простят музикалните специалисти, ако се изразявам неправилно!… И продължавам да си мисля – с какви? С ритъма на социалистическия марш? В стила на познатия градски шлагер? Рок-стилистика?… и т. н.
    Тази песен гони широката съвременна аудитория. В момента, музикалния бум в България принадлежи на поп-фолка и чалгата. /Твърдо, за съжаление!/ Но песента има ясни цели. Тя има конкретни послания, които трябва да стигнат до максимален брой слушатели. Ето защо автори и изпълнители политат на „тези“ криле. И имат успех. Безспорен успех. Очевиден.
    Какво правя аз, и мнозина като мен, които са гласували за промяната, за надеждата, а същевременно – не приемат тази музика?
    Ето – това правя. Не я слушам. Защото не ми е по вкуса. Но не отричам посланието й, и – отново подчертавам: „Въх, рамо, рамо“ се появява навреме.
    Тя сигурно е и добра песен. Щом десетки хиляди толкова я харесват. Вероятно сред тях, пък, има такива, които не обичат Бритън и Стравински… Това не е повод да се хванем за гушите, нали?
    Приятели, бъдете добри и внимателни един към друг.

    1. Г-н Стефанов,
      Съгласен съм с Вас. Чумата в Западна Европа през 17 век даде също много жертви. Как да се борим сега срещу тази епидемия върлуваща в празните глави на нашите хора? Те не са виновни, че след толкова натрапвания и манипулации , викат „Ура!“ за щяло и за нещяло. Когато сте насадили една хубава градинка с цветя- рози, теменуги – гледате и Вие да не се появи някой троскот? Как да се борим срещу вредите на този музикален плевел?

      1. Косьо, пак се разцвъка на всякъде! Погледни човекът за какво ти говори – прави си Фройдиски авто-анализ, кърши ръце – че хем е за ГЕРБ, хем не му харесва чалгата, сиреч и „Въх, рамо“, но пък от друга страна отчита успеха й, и намира, че песента е точно на време… абе, човекът мисли – сложно, отвътре! /поздравявам ви, господин Стефанов!/ – а наш Косьо, сиреч, ти, Косьо – си ги зафлюнтифлюшквал едни – не ти е работа. Какво си ми ги задрънкал за чумата на 17 век и други врели-некипели! Ей, Константин – дървен философ! – кажи две свястни думи на кръст: – вземи ПОЗИЦИЯ!!!
        Кажи за комунистическата чума на 20 век. Вече и глухият лъв разбра, че „Въх, рамо“ била слаба песен.
        Кажи: актуална ли е, в контекста на победата на ГЕРБ?
        Или си празно бесепарско плякало?

      2. Иванчо, слушай сега , мойто момче,
        Май не си прочел всичко , опитай отново. дишай дълбоко, пий една студена вода и мисли по-положително за света….утре птиците пак ще пеят

  57. Намирам песента „Въх, рамо, рамо“ за много интересна. Автори и изпълнители са поработили старателно. На пръв поглед, изпъкват връзките с поп-фолк музиката и балканските чалга-тенденции, но песента, като завършен продукт има далеч по-сериозни връзки с други песенни тенденции от по-ранни времена. Текстът е много остър и, вероятно, ще разсърди мнозина, но пък у други ще породи усмивка. Някъде прочетох, че текстът бил злобен /“гаден, отвратителен, пошъл“ и т. н./;
    внимателно го прочетох няколко пъти: – тук няма злоба, ненавист. Има ирония, и всички онези тънки чувства с нюанса на присмехулството и „зевзеклъка“.
    Изключително професионално изпълнение.
    Великолепна певица – никому незнайна Биляна, която поздравявам. Сериозно музиканстко присъствие – темпераментен и същевременно, с точна мярка „Готин бенд“ – също, никому незнаен оркестър.
    Кои сте вие? Браво!
    Някъде из глоговете бях прочел: – „народна песен“.
    Има всички шансове да остане задълго в съзнанието на хиляди българи. И да се пее.

    1. Браво, Арменецо!
      Профи-анализ.
      Да живее „Въх, Рамо“!
      Бат Бойко, дай газ! – да издухаме комунистите.

      1. Подобни невзрачни, бедни , поддържащи само ритъма, мелодийки като “Въх рамо” се запомнят лесно и остават като гниди дълго време, замърсявайки съзнанието. Ние не откриваме топлата вода, има ги такива музикални вицове , колкото щеш по света. Тяхтата нечистоплътност чопли като червей из мозъка, ако въобще има такъв в наличност. Те служат за промивка на , и без това измитото от комунизма, българско съзнание. Атакуват точно малкия мозък като по този начин провокират най-животинските страсти и настроения. “ Вкус !“ – казало кучето и се облизало под опашката. Манипулативната функция тия парчета е ясна като бял ден. Тя издава дълбоката музикална импотентност в квадратните глави на група поцепенени нравствени кастрати.
        50 години пяхте за Партията, доскуча ви и сега се радвате на пехливанлъкът на Бат Бойко с усъвременени маанета.

    1. Sehr geehrter Herr Polanski,
      Es mag sein, daß Sie das Musikstück „Vuh, Ramo Ramo“ interessant, .. und sogar „geil“ finden. Im Prinzip bleibt das Stück , aber ein vulgäres Lied und eine Beleidigung für die bulgarische Musikkultur. Anscheinend kennen Sie die bulgarische Volksmusik nicht so gut.
      liebe Grüße

      1. Константинчо, ма ти и ЛЪЖЛЬО се извъди. Не будалкай Хер Полански! – нищо вулгарно няма в песента. Колкото до милото ти обръщение към мен, „Иванчо, мойто момче“ – твойто момче може да е Сергейчо или някой там от сродните, мило палаво гейче! Ама ти и за гей не ставаш, като те слушам кви ги нижеш. Как може да заблуждаваш немеца, ега ти червения гей-манипулатор!
        Herr Polanski, Konstantin komentiert nicht korekt; mit zwei Weurter – eine rote kommunistische Propagdnda, nur Lug und Trug!
        Konstantin, lieber Sergey’s Freund – ferschwinde!!!

      2. Иване, извинявай, ако съм те обидил, но моля те , не говори глупости и щуротии

  58. Днеска я чух за пръв път в едно такси! Страхотна песен. Натиря комунистите в кучи задник. /извинете за израза, но си е точно така/. И то с такъв пиниз, с фалц. Има ли я на пазара или трябва да се мъча да я свалям?
    Пичове, туй Въх рамо е направо страхотно!

    1. Да се натирят комунистите трябва, абсолютно е необходимо, но не с такава песен. Трябва друга, в друг стил. Този стил те го наложиха. Той е тяхно изчадие

  59. Ангел Грънчаров,приеми поздравления за страницата, както си я оформил!
    „Ликуй, человечество!“
    Пей и се смей от сърце!
    Страхотно, велико парче. Истинско удоволствие е да слушаш красивия глас на Биляна. Тази изпълнителка е с голямо бъдеще.
    Текстът е като сиропче-разхлабително!
    Гледай само ефекта.
    „Въх, рамо, рамо“ е епос.

  60. Абсолютен буламач! Жалко, че добрата певица се е поизцапала.
    За „Въх, Рамо“ става дума. Буламач.

    1. Жестока, направо приказна готварска метафора!! Какво, всъщност, а б с о л ю т н о искате да кажете г-не?
      Какво не ви допада в тази песен? Ако е – жанра, въобще – ще се съглася с вас.
      Кажете нещо „извън“ метафорите, моля – две думи на кръст…

      1. Абсолютно-абсолютен буламач! Гадна, долна чалгия!!! Отвратителен текст!!!!

  61. Схванах, г-не! Вие органически не понасяте, мразите чалгата. Ами слушайте Моцарт тогава. Аз също обичам класиката.
    Да ви попитам: ами, ако с музикалните трели на Моцарт ви предложат този същия сладък текст – какво ще кажете, а?
    Както подразбирам – вас текстът ви „сърби“?
    Вярно, много сърбеливи са думите на „Въх, рамо“.
    Почешете се, г-не. Само дето, червената краста само здрав илач я оправя! И не – лекар, а Гербер!

    1. Вижте, това , че Mozart е писал мръснишки песнички е верно и не му прави чест. И Remrandt е рисувал порнографски картинки и ги е продавал за лев по кръчмите, защото са се харчили.
      НО с това те не са останали в историята….
      Не се опитвайте да манипулирате читателите като споменавате имената на гениите от историята на изкуството.
      Парчето „Въх, рамо“ не струва и пукната пара!
      И разберете , че тук просто има хора, които са анти-комунисти и анти-гелбери

  62. Privet, muzhiki!
    Uzhe dva dnya u nas v gostinitse zvuchit ta shtuchka „Vuh,ramo, ramo“. Nashol ia i v YOU TUBE. Nichevo – nu, zdorovo poluchilos!
    Ladno, a gde CD kupit? Podskazhite, pozhaluysto!
    Ia tut zavtra peresmotryu. Spasibo.

    Ивану Кожухарову!!!
    Иван, если ту страницу читаешь, ради Бога, помоги, пожалуйсто.

      1. This great artist – YES!
        But the Communists have not given him the opportunity to stand on stage at the Sofia Opera!
        So – simple and clear: – Out Communists!

    1. К сожалению, дорогой, помочь не могу – я за границе.
      Олег, перезвони Младену, он тебе снимить „Въх рамо“.

  63. Голямо парче. Велика сатира – ирония, сарказъм, присмехулна усмивка – и всичко което ти дойде на ум! И така майсторски е оплетено. „Въх, рамо“ ще има да се пее дълго и от много хора, не само от съмишленици на ГЕРБ. Песента е истински отдушник за стотици хиляди, които години наред бяха лъгани и мамени от червената олигархия, царските мекерета догановите мамелюци.
    Истинска песен на промяната.

    1. Парчето е наистина един музикален виц, но в него няма нищо „велико“. Цялата му сила е до първата издънка на Бат Бойко. След някой друг месец никой няма да си спомня за него. То не може да устои на проверката на времето.

  64. Абе не знам дали е песен на промяната, обаче е хубава. синът ми казва – готина. И въобще защо се драпате по слабините, заръфали сте се „политически“ и сеете на корена ряпа? На който не му уйдисва, да хваща гората – егати дълбокомислените оценки и критики: от социологическа гледна точка, от балниосанаториумна гледна точка, от възвишено-упадъчна гледна точка – такава била, онакава била, ама показвала българина пред света с лош вкус, и т. н. – глупости на търкалета!
    Ето, аз съм с лош вкус, стандартно-ниска култура, един от многото средно-статистически българи с мрачно-нихилистична възприемчивост на заобикалящата ни гадна съвременна действителност… и живея с някаква красива надежда /дано не е ефимерна илюзия!/, че ще живеем в един по-добър свят. Значи – аз харесвам „Въх, рамо“, първо – защото е добра песен, различна от всичко появило се досега, второ – защото казва „в прав текст“ всичко онова, което от години си мърморим под носа, но не смеем да произнесем гласно, и, трето – защото плува във водите на социално-звуковата реалност на това общество, ние сме част от него,респективно – то е в нас; някогашното мегданско хоро или седенкарски припевки и задявки са изместени от тази з нова вукова среда – е, да се гръмнем ли?
    Пак ще слушаме „право хоро“ или пък „Излел е Делю хайдутин“ /ще слуша този, разбира се, комуто е по вкуса!/, Бах, Моцарт, Чайковски /със същата горна бележка, разбира се!/, но да се нахвърляме един на друг, защото, видите ли – „ниската“ култура била асимилирала „високата“ култура – и да вършим това безпардонно, пръсторазмахвайки-поучително – ами това си е парекселанс – не просто „ниска“, а – н и З к а култура.
    А песента „Въх рамо“ дълго ще се пее. Уверявам ви.

    1. Виж, твоето самопризнание води към едно по-дълбоко самопознание. Стреми се да повишаваш положителните качества и да намаляваш отрицателните. Издигай душата постоянно, иначе тя започва да пада. Парчето ще го провери и затвърди времето.

  65. Колкото и да отричат някои песента, „Въх, рамо“ е добро, издържано парче – в рамките на жанра, естествено. Характерна мелодия, много ефектно-пулсиръщ ритъм, с хубави инструментални „брейк“-ове, много симпатичен глас на Биляна и добри музиканти, особено кларинетиста /в наговата хорус-импровизация, в средния инструментален дял на парчето./ Текстът е извън всякакъв коментар – страхотен, актуален…! /Въпреки че именно той е ябълката на раздора. Междувпрочем, ако в тази песен се пееше за сълзи, цици и любов и изневяра – нямаше да има абсолютно никаква протестна реакция/.
    Браво на изпълнителите.

    1. това не е вярно! Същото важи за всички мазни чалги, които се леят навсякъде и мърсят с вулгарните си стихоплетствия ушите на минувачите. Те са част от една сексуална диктатура, която има за цел унищожаването на чистите отношения между мъжа и жената, тяхното грубо снижаване до материалната първичност на секса. Завоалирани под ориеталски мелодийки и плоски тексчета се крият послания, които обиждат представителите на нежния пол и желаят да принизят ролята на жената до най-обикновена мастурбационна машина.

      1. Не разбирам какво ми предлагате?
        Аз ви предлагам – „Въх, рамо, рамо“. Добра песен.
        Казва, просто и ясно: – Вън, комунистите!

  66. Парчето е направо велико. Ама моят гъдел е – кой е авторът на „Въх, рамо, рамо“.
    Зад тоя СтефанВеликия /StefanTheOneTheGreat/ явно стои готин и модерен екип. Музика и текст са с желязно сцепление! Или авторът на текст и музика е един, или са в страхотен екип, но тогава – това е писано заедно, едновременно – бас фащам. Голяма песен.

    1. Пустота в обществото, в главите,
      Редом царствува сън и мраз,
      Пустота в словата, в душите,
      Пустота пълни всичко у нас.

      Чувства светли мъртвешки заспали,
      На доброто не чуй се гласът,
      Нов кумир замени идеали,
      И разчетът владей, не духът!!!

      Трудний път на честта в тръне срасте,
      Доблестта няма вес, нито ход,
      Ври борбата на ниските страсти,
      Има шум, ала няма живот.
      Иван Вазов

      1. Косьо, пак се разцвъка!
        И си голям демагог. Въртиш и сучеш, както ти изнася.
        Какво си ми зарецитирал Иван Вазов, какво отношение има той към нашето шибано време време? Вазов е – просто, много голям. Патриарх! Това е. Ама, ако не знаеш, до последниия си дъх е бил курвар. На калъпа е приключил! – това според теб, лошо ли е или – добро? Ама ти не ги разбираш тия, като чета, какви ги каканижеш. Абе – ти, да не си девствен? /И защо излъга немеца, а?/ Хайде, иди да лъснеш бастуна, ама си пусни „Въх, рамо, рамо“ – може да ти се привиди Билянка.

      2. ето точно за това! именно защото е Патриарх и е актуален особено ДНЕС!

        „И аз на своя ред ще си замина,
        трева и мен ще расне над прахът,
        един ще жали, друг ще ме проклина,
        но мойте песни СЕ ЩЕ СЕ ЧЕТЪТ.

        И много имена и лесни слави
        годините без жал ще изметът,
        ил бурена ще ги закрий, задави,
        но мойте песни СЕ ЩЕ СЕ ЧЕТЪТ.“

        иван Вазов

  67. Очарован съм. Песента „Въх, рамо, рамо“ представлява действително успешен опит за „разчупване на стандарти“, вглеждане в нови пътеки в поп-фолк-джунглата – нова визия към познати неща. Великолепна солистка /Биляна/, изключителни инструменталисти и солисти /Готин бенд/.
    Политизираният текст, първоначално стряскащ дори непредубедения,
    всъщност е очарователна съвременна сатира – с виц и закачка, незлоблив, но хаплив присмехулен каламбур. Браво на авторите. Точно навреме.

      1. Косьооо, пак се разцвъка! Ще те гоня до дупка из всички блогове, Константин Дървен Философ!
        И именцето да си смениш, на Али Баба да се прекръстиш, пак ще те открия!
        Ха, поспри! На всяка манджа – мерудия.
        Инак, виждам, срамежлив си, не каза – чу ли „Въх, рамо“, лъсна ли бастунчето, привидя ли ти се Билянчето, а?

    1. Евала, Пилевски, парче музиколог! Много точно си го формулирал – кратко и ясно: „Въх рамо“ разчупва стандартите. Чуваш ли, Косьооооооооооооо!

  68. „Възпей, о, „Въх, Рамо“ гнева Генералски
    – гибелний гняв, що погуби Душата
    на Тройната коалиция… – А саа, де!

    1. Генералът без мустаци
      прилича на жена,
      а пък със мустаци
      прилича на баща.
      Ех, да мога да изуя
      ботушите сега
      да видиш как миришат
      Kaiser-пастърма

    2. Ей, арменецо, не попрекали ли малко? Нерде „Въх, Рамо“, нерде Омир, нерде тройната коалиция…?
      Едното си е песничка, пък макар и добра, другото е велик, безсмъртен епос…

  69. Песента „Въх, рамо, рамо“ възпява хероично Генерал Борисов.
    Голяма песен за Велик човек!
    Пей, народе!
    Българино, запретни ръкави – голяма работа ни чака.
    Света да удивим! Българио, напред и нагоре!

    1. При надеждите, що нас окрилят,
      при теглата от погрома лют,
      при бедите, дето се засилят -
      да засилим устрема към труд.

      Да работим! Да работим смело:
      с мишци, с нерви, със сърце и ум!
      нек се чуй у нази живо дело:
      бодрящий на работата шум.

  70. Уважаеми читатели,
    Бих искала да споделя радостта си от появата на тази песен. Забелязвам от няколко дни, че господата тук като малки деца спорят за качествата й. Естествено, някому тя ще се харесва, на друг – не.
    Съгласете се с мен, малки мъжки момченца – фактът, че точно такава песен е създадена, с такъв актуален текст – това е събитие! Светкавичният рефлекс на създателите на „Въх, рамо, рамо“ спрямо наскоро протеклите политически събития предизвиква адмирации.
    Прочее, това мое скромно мнение се потвърждава от възторга и на хилядите фенове на песента. Не бих и дръзнала да си помисля, че това възторжено общество се отъждествява с долнокачествена или първосигнална консумативност; прочитът на Маркес не елиминира удоволствието от прочита на епиграма от Ралин, например.

    Моите адмирации, StefanTheOneTheGreat за „Въх, рамо, рамо“!
    И за впечатляващия изпълнителски екип!

    1. Вижте, ако Вие сте всеядна, други хора имат предпочитание към определени неща т. е. изграждат вкус. Ние не може да си позволим да славим някакви злободневни парчета на деня и да им придаваме стойност, каквато те нямат и не могат да имат.
      А това че много я харесват….то е естествено – и хлебарките са повече от свините на тази земя нали? …но вие предпочитате свинска пържола.
      и в Евангелието е записано, че пътят на истината е тесен и трънлив , а не гладък и широк

      1. Г-н „постоянно присъствие“, хвърлих поглед на всичко, което сте написали; вие не сте добре, идете на сериозен лекар.
        Имате сериозно заболяване, вземете мерки!
        Моля, не си позволявайте да коментирате мои текстове.

  71. Звезден миг от историята на съвременна България, уловена на фокус, в изящно-любопитен ракурс – това е всъщност малката песничка „Въх рамо“.

    1. Ако това е звезден миг, то тогава историята на съвременна България е в пълно затъмнение, ракуксът е повече от неблагоприятен и не отговарящ на оптическия паралакс

  72. На мен пък ми се чини, че президентът Гоце Първанов требе да награди създателите на песента „Въх, Рамо, Рамо“ с орден „Стара планина“! Хич, ама хич не се шегувам, напълно сериозно го предлагам, заслужават го сите: и певачката, и съпровода, инструментален и вокален, абсолютно сите, и композиторо също! По един орден „Стара планина“ на шиите ще им дойде добре и само така ще може благодарната нация да изрази чувствата си на признателност към тоя гениален екип от музиканти, който има доблестта светкавично да реагира и да изрази най-дълбоките трепети на българската народна душа. За което и свидетелстват коментарите в този скромен блог!

    Аре, Гоце, действай, дай им ордена колкото се може по-бърже: ти на кой ли вече не даде тоя многострадален орден, а баш на тия, дето требе, не се сещаш да дадеш! На Майкъл Чьорни, пардон, на адвоката му, даде орден, на батето Славков тоже, на Ахмед Доган, разумеется, тоже даде, на Симеона, канечна, също даде; на стрина ти Гюргя от Сирищник, пажалуйста, тоже требе да даде. Раздаваш най-големио орден на България с кофи, все едно ордените са нищо като лимонадени капачки, а сега земи, та да му върнеш тежестта, като го дадеш на народните кумири, на Биляна певачката и на останалите, на композиторо тоже.

    Чекам скорошни резултати от предложението си, но за тая работа, другари коментиращи, требе да се понапънем, та да принудим Гоцето да даде дългожданния орден на тия, дето най-баш го заслужават. затуй требе да открием подписка, кой че се ангажира с нея? Да я направи де, туй имам предвид. И народо набързо да се изпонадподпише под нея, та Гоце да не може да мърда наникъде. Оти он е много итар человек, и коварен, и хлъзгав като охлюв е: затуй требе да бъде притиснат по-якичката, та да има некакъв резултат. Айде чао, че бързам, само така минах, и иначе съм на път, обикалям отечеството с една кола, и за мой срам, мъча се по градчета и села да продавам от новата си книга. Под надслов: „Авторът представя новата си книга: книга с автограф“. Ала цела седмица се занимавам с туй мероприятие, което кой знае как ми щукна у главата, обиколих сума ти градчета и села около Пловдив и из Софийско, и знаете ли какъв е резултатът? Накратко ще ви кажа, пък като се върна по-подробно ще опиша ситуацията, която констатирах.

    Та истината е: никой до тоя момент даже не се и спря да разгледа книгата, да я подържи в ръка. Гледат ме нашенци се едно съм слънчасал, гледат ме със съжаление, а некои търсят наоколо с поглед има ли паничка, в която да ми пуснат жълта монетка. То само тя оставаше де. Унижение пълно. Нашенци маат яко кебапчета, дюнери, преживят като митиляви уфци като минават пред скромната ми сергийка, ала никой до тоя момент не се спря да погледне към книгата: като видят книга, бегат като гламави, страх ги е да не се заразят с нещо, знам ли?! И същите тия, разбира се, имат най-възвишени духовни потребности де, не ги коря хората, сите слушат „Въх, Рамо, Рамо“ и щракат неистово с пръсти от съседните кръчми. Ама като се върна ще ви разправям по-подробно, айде сега да тръгвам, че днес съм решил да кисна неколко часа у Асеновград, да видим дали поне некой ке се спре у сергията ми. Заинатил съм се и докато поне един нашенец не се спре пред сергията и не подържи поне за 10 сикунди книгата ми – „Изворите на живота“ се казва тя – няма да мирясам и ще продължавам да обикалям Българията, та да открия такъв един слънчасал като мен и щур сънародник, дето не се гнуси да държи философска книга у ръцете си. Чао засега и приятен ден!

    1. Подкрепям въодушевено и категорично предложението на Ангел Грънчаров:
      ОРДЕН „СТАРА ПЛАНИНА“ ЗА СЪЗДАТЕЛИТЕ НА „ВЪХ, РАМО, РАМО“

      1. Завчера казах вече мнението си, и тук, и на други места:
        ИСТИНСКА ПЕСЕН НА ПРОМЯНАТА!

        Подкрепям с две ръце идеята на Ангел Грънчаров.

    2. Книгата „Изворите на живота“ си я купих и я чета, дори съм подарил 3 броя. Твърде полезна е в настоящия момент. Поздравления

  73. Боя се, че предложението ви няма да е по вкуса на г-н Президента, макар че аз съм го виждал в Банско да тропка на право хорце чалгийка.
    Колкото до песента „Въх, рамо“ /аз съм дългогодишен музикант/ – поздравявам авторите и с успеха.Приятели-колеги, да ви дава господ дълъг живот и здраве и други хубави песни да напишете. Да ви кажа – а бе, тайничко ви завиждам. Но, с чисто сърце.
    А певицата Биляна е върха. И кларинета. И кавала. А, и тъпана, също. А бе – всички, всички!
    Да, накрая – подкрепям, за Ордена „Стара планина“

    1. Ако Вие действително сте професионален музикант и застъпвате това мнение, излиза , че Вие май от музика много не разбирате. Съжалявам,че трябва да го кажа

      1. КОСЬО, ПАК СЕ РАЗЦВЪКА, МИЛ0 ГЕЙЧЕ! ХА ПОСПРИ!
        ВЗЕИМИ СЕ РАЗХОДИ СЪС СЕРГО ДО БУЗЛУДЖА…
        БАУ-УУ…У!

        Пък да си кажем тук хората приказката – като хората.
        Какво си се разцвъкал, мило гейче?

      2. Господине, за моите музикански умения съм възнаграден с много отличия, даже и международни. Аз съм дългогодишен учител-музикант. Циганин съм. И се гордея, че циганин-музикант и учител и че живея в България. Децата ми говорят и български и цигански, и турски и английски.
        Такива като вас ни прекръстиха на „роми“ и ни титуловат, че сме с „дълбоко чувство за малоценност“ и „липса на всякакъв естетически критерий“ – това са ваши думи. Прочетох ги някъде горе.Какво да ви кажа – не ви познавам, пък да ви кажа правичката, и нямам особено желание. но като ви слушам какви ги говорите, се си мисля, че сигурно сте с дълбоко чувство за малоценност и липса на всякакъв естетически критерий. Такива хора като вас, сигурно едно дръвче на са засадили и една леха прекопали.
        Колкото до песента – тази песен сякаш извира изотвътре.
        Тънко е направена, с много вкус и познаване на занаята.
        Певицата Биляна е вокална находка, а виртуозите-музиканти с нищо не отстъпват на най-добрите. Ей сега, като го пиша туй и косъма ми настръхва. Добра, откровена песен. И най-важното, говори честно. Малко са такивата песни у нас.
        Ще ви кажа и туй, дано да го смелите. Песента е – да се пее. И да се танцува. Да се гледа и да се слуша. Всичко заедно. Това му е хубавото на песента. На хубавата песен. Няма ли го всичкото туй – топтан, значи песента не е добра. Посредствена е. „Въх рамо“ вдига кръвта, адреналинът, нали така?
        Другата музика – само се слуша. Чайковски,Рахманинов… Възвишено.
        Разбрахте ли каква е разликата?
        Ние и възвишена музика слушаме – „Алеко“ от Рахманинов, например. И други.
        Но си харесваме и песента, защото тя е и за празник и за делник.
        Извинявай, господине, ако с нещо съм ви докачил.

      3. Благодаря за забележката. В никакъв случай не исках да Ви засегна,колега. Когато писах моята оценка, аз изхождах от критериите на немския идеализъм и въобще от гледна точка на философия на музиката изобщо, отделните емоционални изблици не ме интересуват. Естествено е отделните жанрове в музиката да са в определен антагонизъм. той е и исторически обословен. Смятам също така,че отделните привърженици на опреден стил или посока в музиката, са в правото си да се застъпват за своите предпочитания.

    1. Не разбирам какво ми предлагате?
      Аз ви предлагам – „Въх, рамо, рамо“. Добра песен.
      Казва просто и ясно: – Вън, комунистите!

      1. ЗА КОНСТАНТИН
        Косьо, гейче мило, на драго сърце ще ти пратя накой, ама то при теб няма нищо за лапане. Оная ти попова лъжичка и с микроскоп не се долавя. Като те гледам, само отзад си доста развит, а в акъла – аспиринче.
        Пусни си „Въх рамо“,Косенце, опитай да лъснеш бастунченцецето с пинсетка, пък дано ти се привиди Билянчето.
        И спи да цапаш блогчето, че щи ти пратя Ахмед та те офанафи.

  74. Ама вие, сериозно ли? Че тя „Въх, рамо“ няма истински автор. Някакъв си Stefan-дрън-дрън… За каква „Стара планина“ става дума, бе хора? Ами ако е някой Моше Даян или Ян Бибиян – автора?!
    Инак песента не е лоша и в къщи всички я харесваме. Макар че гласувах за Атака.
    Това е. Орден Стара планина се дава на известен човек.

    1. Не разбирам, какво ми предлагате?
      Аз ви предлагам – „Въх, рамо, рамо“. Добра песен.
      Казва, просто и ясно: – Вън, комунистите!

  75. Песента е сериозно явление в балканското поп-фолк пространство.
    Подчертавам – в границите на жанра.
    Инак, съпоставянето и изкуственото противопоставяне на различни естетически „нива“ е „абракадабра“. Не бива да сравняваш Моцарт с „Щурците“, Пикасо с шаржа от в. „Стършел“, и т. н. Това е несериозно и неиздържано.
    Разбира се, че за всеки влак си има пътници и този, който не осъзнава това – той вече е „Пътник“!
    Тук някакъв мой съименник неистово и впечатляващо рецитира:
    „Спрете земята, искам да сляза!“ Ами, слез, приятелю!
    Но ако всъщност презумпцията ви е: „Спрете земята, искам да слезете!“ – пардон!?!, всички НИЕ, които не споделяме вашето високомерно и съвършенно неплодовито quasi-мисломанийство – грешите драги!
    Аз слушам с удоволствие и Бах и Офенбах, /до тук, съгласно вашия абракадабризъм, аз вече съм всеяден, както горчиво и несраведливо сте обидили една дама, която аз лично познавам и която говори перфектно 9 езика, в т. ч., арабски и староеврейски – извинете й се, моля!/ с удоволствие слушам Йохан Щраус и Рихард Щраус /пак ли съм всеяден?!/, както и с удоволствие слушам Бах /баща и синове/ и Амбил напр., за който вие изобщо не сте чували, убеден съм! Е, аз с удоволствие слушам и т.н. Балканска музика, Горан Брегович, напр. И за ваше сведение, средната /инструменталната/ част на песента „Въх, рамо“, със забележителната си JAZZ-импровизация /да!, това е много по-близко да джаза отколкото до познатия „чалга-маниер“ на свирене/ на двамата виртуози – /кларинет и кавал/, слагат в „джобче“ знаменития Брегович.
    Е, вие може и явлението Брегович да отричате, и Ибрияма, и Теодоси Спасов и Ялдъз…! Имате право! Но не ни го натрапвайте!
    „Въх, рамо“ е сериозно явление. Ако не може да го преглътнете от някаква си ваша палцеизсмуката и т. н. -дрън-дрън гледна точка, приемете я като талантлива и актуална полит-карикатура на една отмираща /и слава богу!/ корумпирана политическа „схема“. Или може би сте част от нея?
    Между другото, вметвам: Няма да спрем земята заради вас. Дори и за миг. Слезте, моля, в движение!

    1. Виждам, че сте почитател на поп-фолка. това е Ваше право. всеки има правото да защитава предпочитанията си.
      1. що се отнася до съпоставянето на отделните нива- не сте прав. Все пак музиката има социална функция, не може да го отречете. Тя също е език, който показва определена естетическа търпимост. казвам го изхождайки от позицията , че музиката е изкуство. Отхвъляйки това твърдение иначе съм съгласен с Вас.
      2. Оправете си логиката на съждение. Това ,че някой говори 9 езика , не означава, че разбира от музика. По тази логика излиза, че всеки електротехник е художник. И аз говоря 9 езика и съм учил староеврейски, и какво от това. Суетността е грях. Съжалявам, ако съм обидил госпожата, направил съм го неволно, моля за прошка.
      3. Това, че римувате имената на Офенбах и йохан Щраус с имената на великаните в музиката не е добър знак. Както Офенбах , така и Йохан Щраус също са чалга , но в класиката на 19 век. Йохан Щраус е искал да стане значителен оперен композитор,не е станал,защото бизнесът му с валсовете потръгнал. Той самия е смятал музиката си за вулгарна /цитат/ справката може да си направите в архивите , които се намират във Виенския музикален архив към Албертина.
      4. Що се отнася до останалите стилове в музиката, те също трябваше да минат през една половин вековна проверка, за да добият значение за света. Моцарт пише Requiem, за да докаже , че не е инфантил, както всички са го смятали. Да, времена и нрави.
      5. Това, че земята се върти, знам. Ще Ви отвърна с отговора на Галилео Галилей – „приемаме го за факт само от физическата му страна“…..за други , тя се носи от слонове.
      6. застъпвам принципната страна на въпроса , а не емоционално-чувствената
      поздравленя и си останете със эдраве

  76. Г-н Константинов, пишете:

    „Въх, Рамо, Рамо“ е сериозно явление, талантлива и актуална полит-карикатура на една отмираща, слава Богу, корумпирана политическа схема

    Искам да Ви запитам: какво Ви дава основание да твърдите, че корумпираната политическа схема, на която „Въх и пр.“ е талантлива полит-карикатура, е ОТМИРАЩА? Какво Ви дава основание да смятате, че новите управляващи СА СКЪСАЛИ решително с тази схема, че не са част от нея?

    Нямате ли усещането, че сте прекалено наивен оптимист?!

    1. Г-н собственик на Блог Грънчаров,

      Вероятно ще намерите сили да коригирате финалната си оценка относно моята скромна личност, имайки предвид следното:

      1. по-горе, в мой коментар № 98, казвам: /цит./ „…актуална полит-карикатура на една отмираща /и слава Богу!/ корумпирана политическа „схема“.“ /край на цит./ Точка. Не е ли ясно, че става дума за т а з и „схема“. Да, тя е отмираща. Защото самият избирател гласува за това и я прати по дяволите.
      2. Що се касае до втората част на въпроса ви, отправен към мене: /цит./ „Какво Ви дава основание да смятате, че новите управляващи СА СКЪСАЛИ решително…“ /край на цит./ – считам, че казаното по-горе от мен не следва да мотивира у вас основание да ми задавате точно този въпрос.
      А песента „Въх, рамо“ е, действително, сериозно явление в медийното ни пространство.Към него следва да бъде погледнато не от позицията на буйно емоционално-партийно пристрастие или инат-тапигьозчийско /също така партийно/ отрицание, а от премерена и безпристрастна социолого-изследователска, аналитична позиция.
      Убеден съм: ситуацията е тема за Докторска дисертация.

      1. …Впечатлен съм, много меко казано?!
        Що за и н с и н у а ц и я?!

  77. „Въх рамо“ ще се приеме добре от слушателя, защото откликва на потребностите му. Не смятам, че издава лош вкус. Песен, като всяка друга. Е, текстът дразни някого, но на други това ще им хареса.
    Много раздухте тази история.

      1. Иди да си поиграеш с Азис на „Костинбродско славейче“.

  78. Много добра песен. Страхотна форма има парчето и брилянтни изпълнители. Поздравления! „Въх, рамо, рамо“ ще се пее много години напред и ще стане класика.

  79. Малко шантава песничка, но готина. Музикантски е докарана отлично. Иначе, първо ме смущава самото заглавие – Въх, рамо, рамо?!? Ако е само заради римата с „Позитано“ – е постничко. После, турцизмите ме смущават, макар че разбирам че именно те правят някак си текста – палав.
    Добро е парчето. И друго такова, до сега не съм слушал.
    Биляна е направо отлична. За пръв път я слушам.
    Изобщо, Въх рамо ми хареса.

  80. Вуйничке, шсъ нъпикайъ, йигати пйесничкатъ! Врйъхх!
    Въххххххх, рамо, рамо – шсъ нъпикайъ!! Йигати кумунистическатъ дузпишчкъ!
    И унийъ шсъ напикайът, мъ газ шъй пикайът!
    Вуйнике, помоооощ, сипи йъднъ Астикъ, чи ми припалвъ на джигерицъ. Благодарско!

  81. Енчев Румънеца е автор на „Въх, рамо, рамо“ – така казва един адаш в Ю Туб. Абе аз не вярвам на тая версия, щото парчето е страхотно, а Румънеца е готин – вярно – ама няма гънки за тоя текст.
    Кво ще рече Публиката?

    1. Къф Румънец бе? Чалгийката си е чисто копие на парчетата на оня Слафчо дългия. Я чуй кви музиканти бичат само, това кларинетът си е на Професора, и другите. Само дето Биляна не ми се връзва, щото в Кукубенд няма такъф глас, ма може Слафчо да е забърсал нещо ново и сега да го лънсира. Тука горе специалисти се изказват и са на мнение, че не е един, а цял екип.
      Велика чалгия е туй „Въх…“

  82. Днес изпитах оскърблението да чуя тази отврътителна песен, кръстена, не знам защо с непонятното „Въх, рамо“. Кръщавайте си както ви е угодно таз утайка, но светотатството да посегнете по този поругателски начин на святата Българска социалистическа партия е недостойно, вандалско, кощунствено!
    Даже малко е да ви река – трижди недостойно!
    Срамота!

  83. Како Теменушке не страдай. Земи се у ръце. Виж кво – снощи забърсах една гугутка ум да ти зайде, от дискотеката, през плажа, малко нощно къпане и директно в караваната, Финландия с ледче, издух Въх рамо рамо, направо издухаха колонките, и какичка го издуха, ама направо Профи, и после Въх-въх-въх, ебати Въхнята, обаче на тая песничка яко се кремира!
    Пробвай какНушке, на Въх рамо със съпрукчето, страхотно е на Въх рамо! Уаууу…
    Пък и ще ти олекне и за партията.

      1. Както кажете, другарко Теменуга Стоянова-Минчева. Само ние разбрах, що сте против секса? По ваше време, от дедо си знам, партията е наказвала за квото е наказвала, ама за секс, никога. То да станеш, звеновотка, бригадирка, се през кантара на д-р началник трябва си минала, нали така, другарко Стоянова-Минчева? Че даже великата ви другарка Драгойчева, като е била в затвора, там секс е правила, че и си е родила момченце. Ма тогава са правили секс на „Партизан за бой се стяга“ и на „Горе на балкана червено знамЕ“, пък сега като се пеят други песни, на тях секс шъ правим. Кво лошо има, ей на, Въх рамо рамо, сега, готин хит, направо изотвътре ти го повдига, пернеш едно Финландия с ледче, пуснеш си Въх рамо, и гугутката си вирне крачонките на твойто рамо, и, Въх, кремирай! бабанко.
        Да живее България!

  84. А стига бе! Трифонов автор на Въх рамо?!?!
    Че отде го извади туй гласче ма Славке?

    1. Вие се майтапите, ама какво излиза: „Стара планина“ за Слави Трифонов!
      Константин Дървен Философ мълчи: значи е съгласен.
      Юруш при президента.

      1. Ама Слави Трифонов още ли нема орден „Стара планина“?! Това не е възможно, бъркате нещо, сметам, че има, нищо чудно и два вече да има. Он е толкоз заслужил, че непременно има вече един-два ордена…

      2. Не може да получи орден, защото за едно парче орден не се дава. Трябва повече парчета да се събарат. Най-много грамота и то преко сили

  85. Хайде малко да се позабавляваме…

    Би било редно, апологетите на тази „песен“/поскоро ШУМ/ да бъдат така добри,да обяснят на уважаемата аудитория какво означава понятието ВЪХ и…да предложат малко история/географски/къде най-много ДНЕС се ползва в ежедневието това „ВЪХ“…

    Историята на ВЪХ…Само как звучи,а?WOW…

    Предложете малко аудиосемантика,аудиосемиотика…
    Анализ приятели е нужен на съдържанието/контент анализ/на това нещо, което за удобство автора е нарекъл „Въх,Въх рамо“ и същото събуди толкова много страстите тук…
    Вероятно ще разберем повече и за автора,поръчителя,целта му и защо не пък да е „случайно попадение“/трудно ще приема/,примерно защо се появи сега, а не преди или след време и т.н…/шансове за Грами,ЕВРОВИЗИЯ,МТV в съответна категория…Това ли е най-важното днес в РБ?
    Ба си темата…

    ЧАЛГАТА И НАЦИОНАЛНАТА МУЗИКА НА БЪЛГАРИТЕ

    Иван Танев Иванов

    От 15-тина години у нас се роди един нов музикален жанр, наречен доста точно “чалга”. Основата на този жанр е музиката на българските цигани, макар че в него има и други ориенталски елементи, турски, арабски. Напоследък в него навлязоха и гръцки и сръбски мелодии. Както се казва – циганска видрица! Що за музика обаче е т.н. циганска музика, на чиято основа е създадена чалгата?
    Циганите, които сами наричат себе си “роми”, което значи “хора, мъже, съпрузи”, идват от Северна Индия. Днес те живеят в много държави и техният език, религия и музика са силно повлияни от културата на местното население. В българските земи циганите се появяват през XV-ти век, когато османо-турските завоеватели ги довеждат от Египет. Поради присъщата си музикалност и неодобрение на физическия труд, в следващите четири века циганите изземват ролята на главните музиканти, певци и танцьори, развличащи османските паши, бейове, спахии, кадии и всякакви други турски властели. За разлика от днешните български новобогаташи, турските властели са били патриоти, което води до това, че дошлите цигани усвояват изцяло тяхната музика и танци. Днешните български цигани в мнозинството си помнят тази музика и я представят и считат като своя. За мнозинството от днешните българи, тази музика е просто циганска – в действителност нейните основни елементи водят началото си от османо-турската музика от началото на Османската империя. Самото понятие „циганска музика“ е много относително, защото музиката на унгарските цигани е вариант на унгарската народна музика, на испанските цигани е вариант на испанската народна музика, на руските цигани е вариант на руската народна музика. В България, макар че в близкото минало много добри народни музиканти бяха цигани, типичната циганска музика е османо-турска.
    Почитателите на чалгата като правило са от средите на най-ниско образованите българи. Те предпочитат да наричат чалгата с модерна английска терминология – попфолк. С това те показват ниска степен на компетентност, защото попфолк (popfolk) е съкращение от английския израз Popular folk music и се отнася до фолклорната (народна) музика на съответния народ. За българския случай това би трябвало да значи “народна музика на българите” или „българска народна музика“ или „българска форклорна музика“. В действителност, между чалгата и българската фолклорна музика (българския попфолк) има огромна разлика. Тази привидна некомпетентност и безкритичност на някои музикални издатели и дейци, свързани с този жанр, всъщност представлява опит да се представя и утвърждава тази музика като “българска национална музика”, “музика, характеризираща българската нация пред света”.
    Това на пръв поглед „безобидно“ (в действително дълбоко антибългарско) начинание обаче не може, все още, за щастие, да добие популярност. В действителност, националната музика, наред с езика, химна, знамето и герба са национални символи. Във всяка цивилизована страна има закони, защищавали химна, герба и знамето на нацията от поругаване. В повечето стари държави с древна култура, освен национален език, има и музикален жанр, който без съмнение се е утвърдил като национален. Всеки средно образован човек може да различи националната музика на индийците, китайците, гърците, руснаците, испанците, англичаните, арабите. Много народи обаче нямат национален език и национална музика, защо исторически те са сформирани чрез отделяне от някакъв друг народ.
    Българите са древен народ, който е образуван не чрез отделяне от друг народ, а напротив, чрез поглъщане на други етноси и племена. Поради тази причина, българската национална, т.е. народна музика е изключително оригинална, многообразна и богата. Например по брой записани текстове и мелодии тя превъзхожда около 10 пъти френската национална музика. Да не говорим за богатството от ритъм, ладови тоналности, мелодии и мотиви. Срещу такта 2/4, типичен за западно-европейската музика, ние имаме десетки неравноделни тактове. За разлика от простата минорно-мажорна ладова система, единствена за западна Европа, ние имаме поне още 7 други. Като се добавят и безмензурните мелодии (субати), тези своебразни “оперни арии” на старите българи, музикалното богатство на българския фолклор става уникално. Даже околните балкански народи нямат неравноделни тактове и субати, освен ако не са “откраднали” нещичко. Познава ли се това богатство, използва ли се, извлича ли се някаква полза от него? Нито едното, нито другото, но това е отделен въпрос. Някой губи от това и никак не е лесно да се отгатне кой губи.
    Наскоро беше излъчено една музикална композиция от телевизионния канал BTV (каналът на Рупърт Мърдок), представена като “послание на България до Европа”. Разбира се, в една демократична държава всеки може да си композира и избира заглавия на своите творби, но и всеки, който желае, може да коментира тези творби. Тази “музикална творба” представлява несъмнен и нескрит образец на “чалга”. Само по себе си, това “послание” е подигравка с националните символи и би трябвало да попадне по ударите на закона за тяхната защита. Но не е само това. По време на поредното ежегодно състезание “Мис България”, участничките, облечени с бански костюми и завити с българския трибагреник, са “марширували” под звуците на тази циганизирана музикална композиция. Идеята за този особен вид “демонстрация” е била да се изрази несъгласие със затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”, още повече, че победителката в състезанието е била от град Козлодуй. Когато сцената с полуголите българки, завити с националното знаме, маршируващи под музиката на чалга пред очите на европейците беше коментирана пред водещите на предаването “Коритаров лайф” на канал Нова телевизия, водещата искрено се очуди, че в това имало нещо нередно! Най-големият “почитател” на чалгата и нейното издигане като “национално-определяща” музика за българите и „музикален символ на нацията пред света“ обаче беше и си остава Слави Трифонов, водеща фигура в телевизионния канал на Мърдок.
    Разбира се, няма нищо лошо в това, някой да харесва циганска музика. Аз лично много харесвам чиста циганска музика, а също индийска, турска, иранска, гръцка, арабска, руска, ирландска, африканска и т.н. Особено „космическо“ звучене има етиопската музика. Националната музика на отделните народи е може би най-голямото културно богатство на света. Лошото е, когато някой, било от простотия или защото усеща за какво го търпят, се опитва да натрапва чужда музика и с това спомага за унищожаването на един културен модел.
    Това състояние е ярка характеристика на 15-годишния преход и състоянието до което ни доведе. В Русия този преход беше наречен много сполучливо “великата криминална революция” още преди 10 години. Днес там живеят най-много милиардери и най-много бедни хора от цяла Източна Европа. За прехода в България все още няма определение. Както изглежда, най-вярното определение за него ще бъде “чалга”, което вече се предлага от много автори.
    Защо чалгата беше създадена и зае значимо място в демократична България? Без да имаме претенции за пълнота, по-долу представяме няколко причини за това.
    1. На първо място това е мощното дезорганизиращо влияние на Турция върху съвременните българи, особено в първите години на демокрацията. Ежегодно, милиони българи ходеха в Капалъ чаршъ и само няколко хиляди в Македония. Най-силно е това влияние върху българските цигани, които днес практически не слушат друго освен съвременна музика от Турция. Българите, все пак като патриоти, слушат чалга. Макар да няма преки данни, но все пак самата Турция е силно заинтересувана от това, да се забрави и отстрани българския фолклор и се замени с чалга. За Турция е много по-полезно под ритъма на гьобек да се пее “целувам ти устните”, отколкото да се свири хорото “Даваш ли даваш, балканджи Йово”.
    2. Втората причина за избуяване на бурена на чалгата е състоянието на разюздан национален нихилизъм, характерен за българина от последните петдесет години. Както и македонизмът, българският национален нихилизъм има доста далечни корени още от времето на Османската империя и господството на гръцката патриаршия. По времето на социализма обаче той беше отгледан, наторен и поливан по най-ефективни начини чрез механизмите на държавните комунистически органи. За целта, историческата представа за миналото на българите беше изкривено и миниатюризирано. За да бъдат послушни, на българите им се внушаваше, че са малка, освободена и спасена нацийка без минало и че трябва да станат безродни синове на новия комунистически свят, обединен около Кремъл. Няма никакво значение, че “кремъл” на български означава “кремък, кремъл, твърд камък”, а московския Кремъл е построен по подобие на крепостите – кремъли във Волжска България. За един българин, който не знае важния факт, че неговата държава е била империя, оказала огромно влияние върху Източна Европа едва ли ще знае незначителната подробност, че чалгата, която му пускат е османо-турски мотив от XVI-ти век.
    3. Стигаме до антиисторизма, който е биологичен баща на националния нихилизъм. Чалгата като музикално явление не може да се развие в страни като Гърция и Турция, където населението има съвсем правилна, даже доста пресилена представа за миналото на своята страна, за ролята на своите национални символи. В България обаче може. Ако прочетете историческата част на уеб-страниците на повечето български градове ще откриете, че там се отделя място на новокаменната епоха, бронза, тракийския период, елинския период, римския период и османския период. В някои случаи се отделят няколко редчета и за т.н. средновековие, което всъщност представлява “българския период”. В някои случаи се споменава, че градът е включен в пределите на българската държава, но в повечето случаи това се „подразбира“. Ако човек влезе в повечето български музеи ще открие главно експонати от времето на неолита, траките и римляните. Ако това е чужденец и то малко разсеян, може и да остане с впечатление, че музеят е римски. А за прабългарите, главното население на ранна България да не говорим – те са стопени до няколко хиляди и превърнати в ниски, кривокраки монголоиди. Няма никакво значение, че днес от техните гробове се изваждат двуметрови европеиди, че по едно и също време са създали империи на Дунав и Волга и са съставлявали половината от населението и управленческия елит на Хазария. Само т.н. “черни (покорени) българи” в Западна Хазария са били между 1 и 1.5 милиона. Резултатът от такава “антиистория” е чалгата в България и македонизма в БЮРМ. Не е възможно да градиш държава и нация и да тровиш нейните исторически корени. Каква полза, че си създал „две Българии“, когато и двете Българии днес са буренясали, а децата им търсят препитание в чужбина. Крайният резултат на „двете Българии без корен“ е катастрофално намаляващото население, разбягване на младите хора по света, застаряване на нацията, промяна на етническата картина, мощна тенденция към смяна на културния модел, спад в образователното и професионалното равнище. С една дума – чалга !
    21 март 2007 г.

    1. Това, което ни предлагате тук по-горе са интересни съждения, макар и много противоречиви и спорни. Всъщност, в диалога се ражда понякога и истината, така че по принцип, да се започне един разговор по темата „чалга“ е ползотворен.

      НО!!! – аз твърдо поддържам тезата, че песента „Въх, рамо, рамо“ НЕ Е ЧАЛГА!
      В нея се ползват прийоми от няколко музикални „потока“ /в т. ч. и „Чалга-материал“/, доловими са няколко разнородни естетически „привкуса“; „словото“ в песента е изградено също така видимо „нееднородно“ и със завидна професионална сръчност, която, струва ми се, не е по силите на чалго-обслужващ драскач-стихоплетец, макар и на пръв поглед „текстът“ да изглежда повърхностен и „първосигнален“ /текстът е „пружината“ на песента, която я „изпъва до краен предел“, с епиграмна „минималистичност“ и образна находчивост; „потокът“ на аранжимента навява за висока инструментална култура и познания в изграждането на ТВОРБАТА. С две думи, работил е много сериозен екип.
      „ВЪХ, РАМО, РАМО“ НЕ Е ЧАЛГА.

      Аз съм привърженик на песента по много причини.
      Но достатъчни са две – първо: песента е Н О В И Н А – не просто, Добра песен; второ – песента се появява на гребена на важна политическа промяна /три дни ПРЕДИ промяната, а не след това, така, че подозрения в „нагаждачество“ и популизъм отиват „в коша“/ и коментира находчиво тази промяна, ако щете – това е „жив медиен коментар“!
      Има ли друга такава написана песен за тези събития? – няма.
      Продължавам, има друга такава песен, създадена през последните 20 години? Няма.
      Има ли въобще в историята на съвременна България /след 1878 г./ създадена подобна песен? Няма.
      Защо да отричаме НОВИНАТА!?!
      Носи я „Въх, рамо, рамо“. И забележете, два пъти: веднъж като коментар на последните актуални събития, и втори път – като появена позиция ВЪОБЩЕ.

      Спирам дотук.

      Колкото до заглавието – Въх, рамо, рамо. Аз лично имам няколко версии. Те са коя от коя по-любопитни и са свързани с препратки към миналото. Ще се въздържа да коментирам.
      И все пак: ВЪХ! – е възклицание, като, „ах“, „ох“ и т. н. Среща се в Тракия и в Предбалкана. /Чети книжки, приятелю!/
      Имам и правдоподобно обяснение за прословутото начало: А-а, саа, де! – понататък в песента, находчиво, двукратно „преекспонирано“ /това е КЛАСИКА!!/

      Хайде, затварям Килийното училище!

      Към всички, които отричат творбата, по политически подбуди: – разбирам ви, съчувствам ви, „се ла ви“.
      Към всички, които споделят Промяната /падането на Тройната коалиция/, но не им допада, образно казано, „коловоза на песента“, ами приятели – предложете ДРУГА песен!!!, но… днешна, с проблематиката и актуалността на протичащите събития, не ми предлагайте Вазов /прекрасен е!/, Яворов /съвършен е!/, песни от Възрождението /великолепни са!/ – но ни трябват нови песни.
      Ето я ПЪРВАТА!
      Някому не му харесва?
      Имаш страхотния шанс да напишеш по-добра!
      Но дотогава аз – редом с Монтеверди и Моцарт – ще слушам „Въх, рамо, рамо“!

      1. Браво на господинът Завалски. Е, това е – Висше килийно училище, за Константинчовци Дървени Философчовци и за разни там Insomnia-Содомия.
        Г-н Завалски приветствам и споделям напълно всяка част от лекцията ви. Не мога само да схвана „класиката“ на трикратното Аа саа де. Моля, пояснете.
        Искрено Ваш Килийник

  86. Ще изразя едно становище, на базата на прости наблюдения.
    Поводът е – твърдение, изказано по-горе, че автор на песента „Въх, Рамо, Рамо“ е шоуменът Трифонов и екипът му.

    Живея постоянно в Германия но в навечерието на изборите бяхме със съпругата ми в България. Естествено, гласувахме за политическа промяна. Аз гласувах за „Атака“, а съпругата ми – поне така ми каза, и до колкото може да се вярва на жена – за ГЕРБ.
    И двамата харесваме „Въх, Рамо, Рамо“ и, ако не ми изневерява паметта, я чухме за първи път в YOU TUBE, в съботния предизборен ден. Бяхме направо шокирани от „вестникарската“ й актуалност. Не се наемам да преценя, чалга ли е , не е ли – хубава песен. Необходима песен. Междувпрочем, веднага я свалих на СД, в неделя след изборите запрашихме към морето, и през следващите 10 дни съм я вкарал поне в 10 кръчми и клубове. Навсякъде предизвикваше фурор и… естествено,гняв – имаше и хора, които ставаха мигновено от масата и келнерът ги догонваше да си платят. Но това е друга история.
    Считам, че песента не е дело на Трифонов, нито на екипа му.
    В петъчната вечер преди изборите гледах – по изключение! – „Шоуто на Слави“. /Не коментирам изборът на БиТиВи./
    В края на програмата си, както се казва – „в 12 без 5″, Шоуменът се обърна с призив към публиката – цитирам по памет: Гласувайте. Но не гласувайте за мускули!
    По-късно разбрах от колеги в България, че тази рязко негативна позиция на Трифонов към ГЕРБ и Борисов, изразена от ефира на БиТиВи, не е прецедент, а по-скоро е – дългосрочна перманентна поплювка.
    Така че, песента не може да бъде дело на Трифонов.
    Всъщност, има още една причина, която ме кара да мисля така:
    песента е изнесена в YOU TUBE /както и другаде, напр. в Vbox7/
    под авторски псевдоним StefanTheOneTheGreat. Познавайки сравнително отблизо, и сравнително отдавна, натюрела на „БиТиВи-Шоу-Водещия“, той – ако бе автор на „Въх, Рамо,Рамо“ – едва ли би пропуснал шанса да изпъчи гърди и гордо да се изтъкне. Същият – много обича тези работи.
    Търсете авторът на „Въх, Рамо, рамо“ другаде.

  87. Какво сте се разджафкали, мамка ви герберска. Туй е чифутска песен по време на чума. Още не съ я осетили, ама всички са я пипнали. Зимата ше я усетим. Тогава ше ви питам аз – Дай, Оня, газ. Откъдебе, от американците. Обърнаха задник на велика Русия, ама тоя задник сибирски кур ще го клеца. И борисовския, пажалуйста.

  88. Тоя Марков да го духа.
    Чу ли, Марков, да ми духаш моркова!
    Толкоз.
    Бойко Борисов е велик.
    Въх Рамо е Юнашко Парче!!!

  89. Страхотно е Въх рамо Направо абсолют! Размърда комунягите ама твърде късно. ьз го казах някъде тука пооня ден, но сега пак ще го кажа щото има и други новини и комунягите около нас са бесни и пикаят газ, ма нека пикаят щото Борисов им пална фитилчето и сега им припарва на гъза, ама хак им е нали.
    В нашия блок са само комуняги, ама в целия блок, това са седемте етажа по четири партаменти на всеки, пет входа а б в г д, смятай колко комуняги са всичко и само аз и Пешо Кита сме и още един Атаковец от вход в, дето сме гласували да си ходат тройната коалиция и има един царист който е на ебем страна и всичко останало е мораво червено, е това държава ли е.
    Пред входа сме си сковали една бесетка вече 20 години бичим белот и сега като е отпускарско бичим от сутрин на биричка до като палнем ламбите и пак бичим, а Пешо е на партера и от седмица е пуснал колонките на балкона и го е нагласил да свири Въх рамо, то само си тръгва и само си спира и пак си тръгва само, без коз, всичко коз и Въх рамо си върви и ние се кефим, а ония преди неколко дни се събрали у входа да правят общо профсъбрание, ама цела агитка да протестират че така не можело и че ще правят оплакване до кварталния, ама има ли такъф никой не знае, и до раионния кмет на района да се оплачат че само това сме слушали и така нататъка и ни показаха даже писмото написано с цял ферман подписи и имена и егенетата, подписано от тия същите комуняги. Пешо обаче мръдна някъде и по обяд се прибра и каза че е бил у свой приател и е взел интернационала на комунягите на компактендиск ама заедно го е монтирал авера му заедно с Въх рамо, един път Въх рамо, един път Интермационала и пак ко нагласи само да си тръгва и само да си спира и отново да тръгва и ела да видиш какъф кодош аркадаш, комунягите пак са от бесни побесни щото сфащат че е голям кодош но нищо не могат да предприемат щото хем е нашата и хем е тяхната, тоест значи наравно,кажи го реми, но то си е пълен кодош, а ние си бичим без коз, със коз и се кефим на Въх рамо и цапваме биричката а като почне интернационала, ама голям духов оркестър с мъжко пеене в хор, и ние пеем интернационала и се скинваш от смях, щото е голям майтап, а комуняк от майтап не разбира. Жестоко.
    Сега новото. Вчера, ама още рано гледам петшест от комунягите седнали в бесетката, нищо сега нали е се пак обща, викам ще поседат ще поседат пък ние ше седнем, но ония си седат час два не мърдат, звъна на Пешо викам, кво правиме сега, как да ги разкараме щото това нее салон за конференции, онуй време като сковахме бесетката, ама всички и червени и зелени и всякакви я сковахме за да играем белот и найвече само заради това, това си беше нещо като уговорка, а Пешо ме води на балкона и от там що да гледам, комунягите играят на карти, бре викам, тия от белот нищо савсем не вдяват, Пешо викам,кво правиме, Пешо вика ще им намеря цаката, ти ги сабери другите, щото като ги сурна от бесетката веднага да седнем, а аз ги сабрах и отидохме да позяпаме, да покибичим какъф им е белота и гледай комунягите им, на черен петър играят майка им. Пеша минава, смигва и се прибира в къщи а ние седим на празна ясла и гледаме черния петър, а ония тихичко се подхилват и сърбат по кафенце, ама вече минава кое време и си е все същото, и така.
    Глей сега какво става. минава с каруца един циганин с две циганета и се дере колко му глас има, старии неща купуам, стари весници купуам, и спъна кончето пред бесетката и пак, стари весници купуам и Пешо вика от балкона, колко даваш и дига един бая кашон с стари весници, а мангала го отмери на око и вика, два лева, но Пешо дига, 5 лева. Мангала вика, не и отпъва кончето, ма Пешо вика дай 3 лева и ги зимай имам още точкоз в мазата и тяй земи за 2 лева и пазарлъка стана и ела ми виж как комунягите наскочика да мъкнат стара хартия, в туй време ние се настанихме с по биричка и шоуто настана, Въх рамо Интернационала Въх рамо и пак, с коз без коз, а ония мъкнат чували с весници ама най много Дума и Сега, толкоз бали Дума на едно място не бях виждал, а през туй време Пешо върна на мангала парите, даде му още пет лева и му шушна нешо, а мангала, гледаш го прост мангал, ама мангал и половина, сече му и натам и насам пипката, се ухили и му вика, дай още два лева и готово, и пешо му даде, а мангала вика на комунягите, туй, вика е Дума, туй не го зимам, ама защо викат ония, щото вика мангала, туй и за подпалка не става и тръгна, а ние си го откарахме до ракията.Да живей Въх рамо.

    1. Матак, ако поизбистриш малко правописа и пунктоацията, след време може и до Радичков, без малко, да те сложат, а?
      Инак песничката си е боклук.

      1. Кво-шъ-кажеш-сега-коммунист?-сега-мяза-ли-ти-правописа-на-Методиевица-а-или-да ти шепна-че-Йордан-Радичков-ви-недолюбваше-и-Позитано-мило-и-драго-даваше-да-го-пребоядисат-ама-Радичков-ви-тегли-сиктера-а?
        Инак-си-си-боклук-ама-червен-и-червив!
        ДА-ЖИВЕЙ-ВЪХ-РАМО!-!-!

  90. ГРЪНЧАРОВ, тук е станало голям маймунярник. Сложи ред!

    Колкото до „Въх, рамо“ – песента не е лоша.
    Дори си мисля, че ако беше доживял – като види докъде са я докарали подопечните му – и на Адаша би му харесала.

  91. Сериозна песен. Уж се върти около кича и чалгата, уж действа първосигнално, а всъщност действа издълбоко.
    Дано Борисов заслужи този възпев. Дано.
    Колкото до БеСеПе – „Въх, рамо, рамо“ е направо „в десятката“.

  92. Песента си е добра, но не отърва явно на някои и затова я плюят.
    Чалгия ли е, не е ли чалгия – ще кажат специалистите, ама на мен ми допада. И ако е чалгия, какво лошо има? На фона на всичкото това дето тече в ефира, това си е мед и масло. Ама на „Въх рамо“ другаде й е силата, в закачливите думи, е и в солистите и особено – Биляна.

  93. А, исках да кажа, че онова дето го предлагат горе някои е сериозно и може да стане, то и аз съм за Стара планина.

  94. Онзи ден Папарак извести, че Еленочка Йончева щяла да съди Серьожка за имущество. Ако е вярно – Еленочка, най-много да му вземеш оная работ; не те ли светна, че за тя нищо не става!
    Я запей, Еленочка, „Въх, рамо, рамо“ – да видиш как ще ти поолекне.

  95. За Николай Бареков – БиТиВи!

    Абе, Барикадче-тарикатче, като си пиеш кафето на теферич-диван с Бойко Борисов, попитай го, харесва ли му тая чалгия „Въх, рамо“, дето преля като из помийна яма.
    Всяка сутрин те гледам, харесваш ми!

  96. „Въх, рамо“ е – пълни душа! Песен за народа! Изключително изпълнение на певицата и оркестъра! Да са живи и здрави!

  97. Малко грубовата шега, но пък – точно навреме. Изпълнението на солистката Биляна впечатлява с непринудеността си; очарователен глас и „театралност“.
    Песента „Въх, рамо, рамо“, в рамките на познатите ни щампи, е много добро творческо попадение.

  98. Ще разкажа една притча.

    Един пророк предсказал, че ще настане голяма суша. След това ще започнат да текат реки с отровна вода, и който пие от нея ще полудява. Предупредил хората, но те не го взели насериозно. Разбира се той се запасил с вода, за да оцелее. След време така и станало. Настъпила суша. Много от хората нямали какво да пият. Когато започнали да текат реки с отровна вода, всеки отпил от нея полудявал. Само пророкът останал с разсъдака си. Всички гледали на него като на луд и го сочели с пръст. Когато запасите от вода му свършили и се наложило да пие от отровната вода и той полудял. Всички след това му казали – „Най-после ти дойде акъла в главата“.

    1. Тази притча е езическа и друговерска!
      Чети Библията!
      Йосиф е продаден от братята си в Египет. Преминал през много изпитания, накрая Фараонът го издига до себе си. Йосиф е разгадал съня на Фараона, че ще настъпят гладни години и разпорежда в цял Египет хората да се запасяват с храна и зърно.
      Когато настъпва гладът, Египет е житнацата на света и от всички краища прииждат люде, за да си купят хляб. Идват и братята му, но не го познават…
      Историята за Йосиф е невероятна. Прочети я, Друговерецо, и не ни предлагай съмнителнителните си притчи!
      Чети Библията! И подкрепи Бойко Борисов!

  99. Забравих да добавя: хвърлих поглед на всичко написано – много „Радини вълнения“; при това, често изразени „по мъжки“, т. е., не в добър тон. Шо за демонстрация е това?

  100. Е-ее, супер песен! Пипнато като по учебник. Дюбеш Банда, Дюшеш Певица. И Големо Геле за ония от тройната коалиция! Така ги гъбарка ония завалийките,че… Без думи! Евала, Въх Рамо!

  101. Едно време по турско са се пели такива песни за големи герои. Крали Марковски! А днеска по бесепарско време – други, съвременни, за днешните герои.Да удавим мъката и да има надеждица. Щото тя умира последна. Та такава е и Въх рамо. КралиБойковска песен!

  102. Къде си, Константинчоооо!

    Много ти здраве от Берлин и Виена. И от Мюнхен.
    Кандиса ли, че „Въх, рамо, рамо“ е хубава песен?
    Като гледам тука, бая много сте се надприказвали.
    Със здраве.
    Чичо ти Мишо Йорданов

  103. Я-я, че тука е много интересно, бе! Ми, като ви гледам, сте си изпогризали ташмадаците! И, за кво, бе? – за една песничка! Ми-и, тя, песничката си е готина, ама пък, чак пък толкоз – не бива! Мушмурок, сипи по биричка и глей напред, живота е прекрасен – пък, има-нема „Въх, рамо“, а-аа сега – нема да има Трета световна, я!
    Да живей бат Бойко!! – пък, ако не уживей, друг ще дойде!
    Ха,

  104. Много жалки работи се пишат тука. Преди месец ви четох спекулациите и писах мнението си, но явно че някои глави не увират. Каква песен е това? Никаква. Че и автор няма. Навярно го е срам да се покаже.
    Срамна работа е вашето издокарано Въх рамо. На кого служи тази песен? На старите? На младите? На подрастващото поколение? На децата? На какво ги учи то? С какъв език? Български ли е този език? Нормален ли е?
    Ето, утре е 15ти, внуците ми тръгват на училище, това ли е песента, извинете, дето ще ги срещне в класните стаи?
    Че запейте песен за Кирил и Методий, за Вятър ечи Балкан стене, старите песни, исторически, хайдуцки, Кралимарковски, за големите български герои, за Симеон Велики, за Русия… Че и от по-новото историческо време – Ален мак, и други.
    Пък както казах и одеве, преди месец, и Битълс си пейте, не пречи, хубави са му песните, и Том Джонс, и други.
    Ама тая уйдурма и мръсотия си няма равна.

  105. Ето, това е! Хубавото си е хубаво.
    Като из чучур струи! И песен, и глас, и инструментален майсторлък!
    Браво.

      1. Таралеж в гащите! На Позитанковците им боцка на дънцето! Че и затворец ги чака някои! И други – тинтири-минтири! Ами, я, вземи, смени боята – запей „Въх, рамо“ – пък може и да ти се размине. А? Не на тебе го казвам, по принцип.

  106. Оня Борисов си е поръчал тая песньовка, щото да сложи големия кур на Бесепето, ама гледай зимата като Путин му спре канелката с газта и до неговия гъз ще опре.

  107. Браво!
    „Въх, Рамо, Рамо“ си е направо топ-новинка в обраслата джунгла на поп-фолка.
    На пръв поглед, вицът е малко грубоватичък, но е „разказан“ с такава чаровна усмивка, че се приема на драго сърце – поне от „неощипания“.
    Бих искал специално да отбележа и участието на незнайната Биляна – певица с красив, овладян и запомнящ се глас.
    Много музикантски споен оркестър /т. н. Готин бенд/ – с чувство за баланс и мярка, с много импровизационна фантазия – забележителни солисти!
    Моите искрени поздравления към създателите на песента.
    И все пак – кой е Авторът?

  108. абе, хубава или лоша….., но кокошките вече не ми снасят на тази песньовка. тази песен ги обърква. на Вивалди снасят най-много, .(….като им пускам, сложил сам колоните в кокошарника /но с тоя въх…какво беше….въх , нещо викат там…НЕ
    ….кокошките не ми снасят…за какво ми е тогава

    1. Какво му намираш махна на Въх рамото? Петела смени, петелаааа! То държавата петела смени, а ти още се кумиш?

    1. Не разбирам, какво ми предлагате?
      Аз ви предлагам „Въх, рамо, рамо“. Добра песен.
      Казва, просто и ясно: – Вън, комунистите!

    1. Бе, „Крейзи рап“ не е лошо, ама „Въх, Рамо, Рамо“ е по-крейзи! А Позитанковците ще ги пратиме на Afro Man-овете да ги изпапат. The Great Вожд вече е приготвил казаня и го подгрява с томчетата на Маркс-Енгелс-Станишев. Велика чорба ще стане. Вожд иска много яде…
      Ти не се стряскай, де, аз се шегувам. Няма да има такива работи. Кротко, ясно, гладко и законно – по процедурата, който е крал – в панделата.
      Дай газ, БатБойко!

  109. Ивап Пеев /за Серго Тотев, най-добрия взводен от казармата, макар и ашладисан партиец/ каза:

    Що бе, Серго? Аз харесвам песничката и не харесвам комунистите. Изброй ми барем три причини да ги харесвам? А Въх рамо като се пръкна, я запяха хиляди, ей такива като мен. Защо се запя – щото е готина, като песен е готина, като музика. И солистката е прекрасна. И Готиния бенд. А освен туй, текстът, направо им бръкна! Това е, кефи ме. Да ме прощаваш.

  110. Тази песен е обида за сърцето на всеки православен българин. Тия ориенталщини могат да се пръкнат само в комунистически мозъци, дето сега искат да се викат гербари или гербери – за мен те са сите „гъбари“. Ние трябва да издигнем високо кръста и в името на Нашия Спасител, Бог и Отец Исус Христос да пометем цялата тая гмеж. Подобни песни и чалги развращават душите на нашите деца, вменяват им чувство вулгарно, ниско. Те звучат от Преизподнята и аз съм сигурен, че само душа отдала се на съблазните на Дявола може да допусне тия музикални, волни, гнусни излияния. Нашата цел е да смачкаме глава на змията , която ни души непрестанно. Зло не спи под камък. Братя, осъзнай те се . Комунистите са вълци в овчи кожи- сега, искат да се преправят на други, за да ни доят отново. Сатаната говори от тяхната уста. Пускат подобни песнички пълни с разврат и манипулация. Да стъпчем главата на змията. Анатема!

  111. Извинете ме, господине, Васил Недев!

    Аз съм съгласна с вас, че тази песен е обида за сърцето на всеки правоправославен българин.

    Но необичайните ви обобщения са злостни и обидни; осквернявате светлите Социалискически идеи, които вълнуват милиони християни в целия свят; дедите ни отдадоха живота си за човешко добруване, а вие омърсявате светлата им памет.
    С какво право?
    Давате ли си сметка, господине, кого очерняте и анатемосвате /!?/ вие с вашите хулни и забележително непристойни ругателства?
    Пресветлия Димитър Благоев, издигнал факела на Социалистическото просвещение в току-що освободилата се от петвековно турско робство млада България;
    незабравимия Васил Кирков;
    гиганта на Социалистическия Коминтерн Георги Димитров, който се възправи неустрашимо в Лайпциг срещузловещата нацистка чума и тогава го аплодира целият съвременен свят /аз, макар и много малка, бях свидетел на това събитие!/;
    или великия син на чешкия народ, комуниста Юлиус Фучек, обесен в нацистки затвор, оставил ни забележителния си „Репортаж, писан с примка на шията“ – прочетете внимателно тази забележителна книжчица, тя е сакрална човешка изповед на кристално чист патриот-комунист, а в нея, между другото Юлиус казва: „Хора, обичам ви. Бдете!“ – чий небесен лъч може да просветва в словата „Обичам ви“, освен на обладалата го Божия благодат и любов към хората… но, Юлиус Фучек също ни предупреждава там: „Бдете!“ – и четейки написаното от вас, аз бдително се взирам в него и в леещата се от него човеконенавистническа проповед;
    да продължавам ли нататък със списъка на вашите „социалисти-комунисти-вълци в овчи кожи“: –

    Гарсия Лоркес,
    Патрис Лулумба,
    Че Гевара…
    …..

    И накрая: чували ли сте за Гарибалди? – или, чували ли сте за великия български поет-революционер Христо Ботев? – честно казано, двоумя се, искрено разкъсвана от съмнения; та, прочетете и Ботев; внимателво; и вникнете в мислите му, казани относно Социалистическите идеали.
    Моля!

    1. Приемете големи поздравления, другарко Мила Захариева, за верното Ви изказване. Свято трябва да се тачи паметта на героите.
      Искрено Ваш
      Инж. /в отставка/ Тодор Т. Бакалов

      1. Кои са тия псевдо-герои – бивши криминални, обирджии на мандри, ренегати, предатели и подлоги на съветските другари

    2. затваряйте си остата , комунисти…50 години ви слушаме глупости, не ви ли омразна . Целият свят ви знае като банда криминални престъпници . Аз съм земеделец, селянин съм и знам какво говоря – съсипахте всичко, сега и доматите ги внасяме от Турция…..отучихте хората да работят, взехте им земята…..кирливите ризи навсекъде се веят, некадърници.

    3. Госпожо, ще ме прощавате
      как не Ви е срам да ги пишете подобни лъжи? Християнството е монотеистична персонална религия, чиято цел е спасението на Душата. Неговата сила лежи в ръцете на Божествената Любов към ближния като основен етичен принцип на поведение. То е и израз на свободната воля между хората. Как може да смесвате Божественото откровение с една мнима политическа доктрина, произведение на Сатаната?
      Бичувате народите с вашата „Диктатура на пролетарията“, манипулирате хората с вашия интернационализъм, който служи единствено и само на идеята за преравняването на човеците с животните. Вие искате унищожаването на държавата и семейството и провъзгласяването на световна революция. Потъпквате израза на всяка свободна воля. Не виждам нищо етично във вашата лява доктрина.
      Вашите идеи са заложени в Манифеста на Маркс, който също е сатанист. Доказатества има достатъчно. Какво издигате Георги Димитров – национален предател и агент на Сталин и сръбското разузнаване. Той е един от главните виновници за разрухата на България, разцепи я на две и създаде македонизма. Това ли са Ви героите – предатели на тъмните сили на Коминтерна?
      И моля Ви не намесвайте Ботев ! Всички знаят , че Символ верою не е писано от него. Не смесвайте имената на великите българи с имената на нищожните предатели.

    4. “ Немах намерение да пиша, мислих , да се оттегля от активния живот…..и да оставя всеки да се изкаже както намери за добре; обаче когато визях ПОЗОРА ПРЕЗ 1923 година на някои ПРОДАЖНИ БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ, които водеха пазарлъци да ПРОДАДАТ България на Московските болшевики, аз се възмотих и казах:
      – “ не, моята задача на тоя свят не била още завършена, имало още последна дума да се каже към тия ПРЕДАТЕЛИ, че българската земя в турско време се покри с жертви и димящи развалини не за вашия КОМУНИЗЪМ, който не беше известен, а за СВОБОДАТА на една НАЦИОНАЛНА БЪЛГАРИЯ , и че вие МУШЕНИЧЕСТВУВАТЕ с имената на Ботев и Левски, като ги изкарвате комунисти”. –
      Може би Ботев и Левски да са имали приятели комунисти в Русия, може да са били против царския режим, но в България те бяха първите НАЦИОНАЛИСТИ и големи български ПАТРИОТИ, каквито бяха Стамболов, Обретенов, Заимов и други. Аз познавам лично и Ботева и Левски, другарувал съм с тях, но случай не знам в Русия да са били замесени в някакво революционно движение тия двама забележителни РОДОЛЮБЦИ, на които идеалът беше: ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ.
      Нашите комунисти знаят това, но с имената на Ботев и Левски те искат да правят ПРОПАГАНДА за своята кауза, да ОПОЗОРЯТ всичко онова, що е СВЯТО за народа, да го ОБЕЗЛИЧАТ и ДЕМОРАЛИЗИРАТ като народ САМОСТОЯТЕЛЕН, и да го подготвят да приеме комунистическия устав на Бакинин – патриарха на руския интернационал, по който болшевиките управляват Русия сега. Неискам да бъда пророк, но болшевизмът в голямата славянска империя е една НАПАСТ БОЖИЯ, нещо като големия къранъ у нас, или ЧУМАВАТА ГОДИНА, както разказваха старите хора от миналата генерация. Ако беше образец за управление, досега той щеше да се приеме от цивилизованите народи в Европа, а то преследват ги навсякаде като БЕСНИ КУЧЕТА. Как така, та се не намери един чужди народ около Русия, като напрмер Финландия, Литва и пр. , да приеме принципите на руския болшевизъм като държавно управление, а се ОТВРЪЩАВАТ ОТ ТЯХ и твърдо държат за своята НАЦИОНАЛНОСТ. Те са поне слаби държави открито изложени на болшевишката пропаганда. Например , защо не успя болшевизмът в Германия? Защото културата на германския народ стои много по-високо над дивия руски болшевизъм. Защо не успя в азиатските страни като: Турция, Персия, Афганистан и други, които са слабо-културни и може да се каже, че лесно се поддават на политическа пропаганда? Защото у тия мюсюлмански народи, ако не друго, има здрав разум, който им подсказва, кое е разумно и кое не. Времената доказаха, че Русия под управлението на своите царе беше станала почти една европейска странас голямо име и с голямо обаяние в централна Европа, никой международен въпрос без нейно съгласие не можеше да се разреши, когато днес, под управлението на болшевиките, тя е една азиатска страна, която няма нищо общо с Европа и която за нищо не питат вече.”
      Иван Андонов
      “Из спомените ми от турско време”, Пловдив 1925

  112. ШАМАРЧЕ, МА, МАРЧЕ, ЗА БЕСЕПАРЧЕ!
    МНООО-ГО ГУСТО, МАЙНА! ТРЕПАЧ ПЕСЕН.
    КРИЛАТА ЧАЛГИЙЧИЦА, МАРЧЕ-ЕЕ! И СИ Е БАШ БЪЛГАРСКО. БАЛКАНСКО И ИСТИНСКО.
    ФУНДАМЕНТАЛНО!
    ОНЯ ЧИФУТ НЕДЕВ ГОРЕ ДЕТО ВИКА, ЧЕ Е ОРИЕНТАЛСКО – ФАЩАЙ ОРИЕНТ ЕКСПЕРСА ЗА КЪМ АНАДОЛА ДА ЧУЕШ И УСЕТИШ ЩО Е ТО ОРИЕНТАЛСКО КАТО ТИ УРЕГУЛИРАТ ШАЙБАТА. АНАТЕМОСЧИК И ПРЪДЛЮ.
    ВЪХХХХ, РАМЕНЦЕТО ДА ТИ ЦУНКАМ, БИЛЯНЧЕ ШАРЕНО, МНОГО ХУБАВО ПЕЕШ. СЛАДКО ГО ЧУРУЛИКАШ СТИХЧЕТО, КАТО ПО НОТИ И НА СЪРЦЕТО МИ ЛЯГАШ.

    1. Не разбирам какво ми предлагате?
      Аз ви предлагам – „Въх, рамо, рамо“. Добра песен.
      Казва – просто и ясно: Вън, комунистите!

    1. Не разбирам какво ми предлагате.
      Аз ви предлагам – „Въх, рамо, рамо. Добра песен.
      Казва просто и ясно: – Вън, комунистите.

  113. До г-н Бойко М. Борисов -

    Министър-Председател на България

    Господин Министър-Председател,

    Приложено предоставям Ви електронен (CD) запис на текстовете на моите многобройни официални писмени изложения, свързани с тезата ми, че през последните 20 години всичките т. нар. „посткомунистически правителства” са осъществявали престъпна геноцидна стратегия спрямо българските граждани.

    Всичките тези мои официални писмени изложения са били надлежно регистрирани в офиса на Главния прокурор на България с изричното и пределно ясното искане за извършване на разследване на посочените от мен факти и обстоятелства, при което да бъдат разпитани посочените от мен свидетели и експерти, както и да бъде събрана посочената експертна и друга документация.

    До днес, обаче, българският Главен прокурор въобще не ми е отговорил, и това обстоятелство ми дава основание да считам, че в името на прикриването на извършените престъпления той не е бил предприел абсолютно нищо.

    В приложения тук електронен запис на визираните текстове същите, без въобще да бъдат променяни текстуално, са представени графически съвсем не в техния първоначален и предназначен за съответните институции външен вид, а са представени като съдържание на планирана за издание книга. Към днешния ден проектът на въпросната книга се състои от повече от 370 (триста и седемдесет) страници голям формат, като същата има своя надлежно регистриран международен библиотечно-издателски номер (ISBN 978-954-8550-64-2).

    Държа да Ви уведомя: че:

    ►че почти всичките въпросни текстове са публикувани в редица електронно-информационни издания в Австралия, Великобритания, САЩ и България;

    ►че са надлежно предоставени на почти всичките западни посолства в България, както и на рeдица обществени, държавни и правозащитни европейски и световни институции;

    ►че предстои да бъдат обработени в синтетичен вид и форма, да бъдат преведени на английски език и да бъдат надлежно депозирани в редица, включително и правосъдни, европейски и международни институции.

    В контекста на всичко това, Господин Министър-Председател, за мен е от изключителна важност да зная каква е и каква предстои да бъде Вашата позиция като новоизбран (само преди около един месец) ръководител на поредното българско посткомунистическо Правителство:

    дали и Вие ще продължите геноцидната стратегия на досегашните правителства или ще поискате разследване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се счита, че досега е била реализирана геноцидна стратегия и са налице геноцидни резултати.

    02 Септември 2009 г. Янко Н. Янков
    http://iankov.blogspot.com/2009/09/2009.html

  114. Г О С П О Д

    Н И П Р А Т И

    Б О Й К О Б О Р И С О В,

    А Н А Р О Д Ъ Т

    Г О В Ъ З П Я

    С „В Ъ Х, Р А М О, Р А М О“ –

    П О К Р А Л И М А Р К О В С К И… … …

    ! ! ! !

  115. ЯКО ДРАПА ГЕРБ ЗА КОКАЛА

    БеСеПе е гола вода!
    Гербер цъфнал ми е, мамо!
    Глей! – Борисов е на мода! –
    оживление голямо.

    Чуй чалгийцата „Въх, Рамо“!
    – как клеймосва Позитано!

    И настъпват „Горе“ смени.
    Чувам разни мълви хорски -
    за рокади и промени…
    Серго ми бил прокурорски…!

    Чуй чалгийцата „Въх, Рамо“!
    - яко клейми „Позитано“.

    Що е БеСеПе-министри:
    „Анатема!“ – и в панделата!
    Всички били Антихристи,
    реве Гербер-цитаделата.

    Чуй чалгийцата „Въх, Рамо“!
    - Как дамгосва „Позитано“.

    Питам!
    - Чутури зелени!
    Не са ли туй стари схеми?
    …Че съзирам през бинокъла! –
    Яко драпа Герб за Кокала!

    1. Мнооого смешно! Стихоплетчо нацвъкал дрън-дрън-ярина, но много го е срам, та се скрил зад „Любовоин Анонимчевски“!
      Пищи си името, бе, комунист. Няма да те обесим!

  116. Константин-Дървен Философ, ти пак ли се появи на хоризонта? Тъкмо се бяхме даврандисали от тебе! Хайде, чупката, иди при Билянка да ти пейне „Въх,рамо,раменце“!

  117. „Въх, рамо, рамо“ е абсолютен хит!
    Жестоко музикантски направена.Биляна е откритието. Великолепен глас, с прецизно чувство за баланс и мярка. Професионален, незахабен и овладян глас.
    Биляно, ако не се издъниш някъде, те чака голямо бъдеще.
    Велика песен за велик човек! Борисов, ти си щастлив!

  118. Поздравления за хубавата песен. На фона на сивата задръстеност в жанра „Въх, рамо“ е добра сполука. Превъзходна певица – лиричен, овладян и изчистен глас, носещ в себе си темперамент и подсказващ усет към „театър“.
    Текстът е – б р и л я н т е н!
    Съкрушителна сатира – ирония, подбив, сарказъм, насмешка… – поднесена с „мъничко спортна злоба“ и вкус…! Разбира се, съвсем естествено е, някому – и да приседне!
    Сега остава надеждата – и Бойко Борисов да заслужи песента…

      1. Грешиш, Жорко.
        Но кажи поне две думи за песничката, защо не ти харесва?

  119. Крупни поздравления за КОНСТАНТИН !

    Константине, искрени поздравления за избора на вездесъщата ти любимка Ирина Бокова!
    Пей Интернационала!

  120. Тоя Маркос „Зелето“, как пък швабчето схвана текста, че и „браво“ рече?
    Да ви го начукам и на тъпата песен, въхрамовци!

    1. Педераст си, Милко-оов! Отвсякъде течеш на вазелин.
      Ама чуй пак песничката, пък може и да ти се подостри „аспиринчето“.

  121. Ще умра от смях.
    На „Позитано“ какво им остава, освен – да се гръмнат.
    След С а т ъ р а, дето го размахаха – такава Сатира им приляга.
    Браво, за „Въх, Рамо, Рамо“!
    Впечатли ме и хубавото изпълнение на солистката Биляна.
    Колкото до Б. Б. – дано заслужи венцехвалбата…

  122. Важно е!
    Чета в „Банкеръ“ изказване на бюргера Клаус Рот: „България е чалга“ /3 удивителни./
    По-долу: „Чалгата превзе политически България“
    И т. н., от този десен, каквото ти душа иска – в насипно състояние.

    Не познавам бюргера Клаус Рот. Инак, уважавам Германия; индустрия, икономически потенциал, здравно обслужване – съвременна европейска държава. Едновременно с това, страна с традиции – Гьоте, Шилер, Бах, Бетховен, Хиндемит… – богата европейска култура.
    Имат си всичко хората. И много от това, което си имат, аз го харесвам. И много от нещата, които си имат, ние ги нямаме. Какво да се прави, може би с времето, ще понаваксаме…

    Ние си нямаме, например, и прословутия немски „хард“-рок – него аз не възприемам. Не ми харесва. Музиката му дрънчи, като удар на подкован с налче ботуш о паважна настилка. /Има, разбира се, тук-таме и германци, които не го харесват./ Но общо взето това харесват хората.
    Цвилят от възторг и удовоствие. И си го слушат. Само в Германия.

    Аз – освен класическа музика /в това число и изброените по-горе немски автори/, освен Вагнер /имам всичките му опери на СД/, освен руска /и бивша съветска/ музика, освен Бийтълс /и всичко значимо след тях/ – слушам и чалга. Харесвам я. Не всичко харесвам, признавам. Особено в последните години, медийното пространство бе залято с разноцветни чалга-потоци. Признавам – слушам селективно…

    Момент, забравих да добавя – към горния списък от любими мои немски композитори: още – Хайдн, Моцарт… Та в онези години, когато те са творили, към всеки Знатен Двор в разпокъсана Германия е работил придворен компонист; писал е – какво? – забавна, за времето си музика… Нещо да е останало??… – Селекция на времето.

    …Какво, всъщност е чалгата? Аз лично съм затруднен да дам еднозначен отговор. Знам – „чалгия“ означава „свирня“. Надсвирване. Надгонване. Импровизация. Освобождаване.
    /Вметвам, а какво означава „Jazz“?/
    Имат ли джаза и чалгата общи „докосвания“?
    Сигурно.
    Междувпрочем, слушам джаз, също така – селективно.

    Какво още срещаме в територията на чалгата? Безспорно, заемки от богатата фолклорна традиция.
    Дебело подчертавам, да чуят всички – Балканска традиция. В този исторически ветровит регион си дават среща от памтивека многолики повеи; в това число, и звуците на Ориента. Балканската музикална традиция е толкова преплетена, така пъстра и богата, че едва ли има друга такава в Европа /по света, безспорно – има: например, Централна и Югоизточна Азия./
    Как да отскубнеш и да „обезвредиш“ Ориенталската нишка от килима? Половината народни песни от Лудогорието /и разбира се, на само там/ са така изтъкани! /Пример: – прословутата българска песен „Грозданка“, ами, откъдето и да я погледнеш – Ориенталска!/

    Освен дамгосана като „ориенталска“, чалгата /и посестримата й поп-фолк вълна – внимание! – това са различни неща, мно-го р а з л и ч н и, но се развиват паралелно в една плоскост от време и е съвършенно нормално да се „чифтосват“/ носи и всички негативи на агресивната сръбска свирня.

    Спирам дотук със съпоставките. Разбира се има още няколко, по-малко съществени, свързани със заемките от поп-музиката, от стария шлагер, от прословутата „бивша“ масова песен /колкото и парадоксално да звучи!/

    По-важното е, че всичко това се озова в един кюп, втаса и се пръкна на бял свят.
    Българинът харесва тази музика. Сърбинът, македонецът, хърватинът – също. И това е нормално – балканска музика.

    В тази музика аз харесвам: устрема, тръпката, живеца, понякога – дори, дивата необузданост. И когато е създадена талантливо, я слушам с удовоствие. /Извинете, та нима „Танц със саби“ от Хачатурян не е самата дива и устремена необузданост?/

    Та да се върна на думите на бюргера Клаус Рот: „България е чалга“.
    Разбира се, и това го има в България. И слава Богу.
    Но Господинът – поне така разбирам – пледира, че „Чалгата е еманация на България“.

    Моля!

    1. Донякъде сте прав. Иска ми се обаче по точно определение на нещата. Ако приемем Вашата теза за „балканската музика“, която е теза на Запада , тъй като за тях всичко по Балканите е турска цигания , сте прав. НО
      1. описването на българската народна музика е късен процес , започва едва в края на 19 век
      2. отделнита балкански страни имат отделна ритмична група и музикална украска /въпреки влиянията/
      3. ориентализмите говорят за пренадлежността ни към Ориента – Ориента обаче не е Европа
      4. чалгата се отличава предимно с вулгарния си текст, унижението на половете, изкуственото вкарването на прекалено бързи ритми подкрепени с ориенталски украшения , които реално са чужди на народната ни музика. По този начин чалгата заприличва на една най-обикновена цигания, с коята обаче много българи не са съгласни. Ако принесем всичко на политическата сцена получаваме онова, което е – липса на етика. Може би в този случай немците са прави. Има доста какво да научим от тях.

  123. Уважаеми г-н Юлиян Лачев,
    Аз разбира се съм смутен от изказаното от Хер Клаус Рот мнение, че „България е чалга“ и което мнение Вие, видимо, иронично и твърде находчиво перефразирате с думите, че „чалгата е еманация на България“.
    Смутен съм, защото – ето, вижда се, че и в Германия вече ни забелязват, но с какво – с чалгата.
    И много бих искал люто да му се разсърдя на този Хер Клаус Рот, но си оставам само смутен, защото това което той е констатирал е по мое мнение абсолютно вярно.
    Както разбирате, моето категорично мнение е против чалгата. Тя е вредна.
    Разбира се, съм силно впечатлен от Вашите размишления, личи че сте учен човек и точно това още повече ме впечатлява.
    Вие говорите в защита на чалгата и на поп-фолка, ама, едва ли не като философ, говорите по принцип, сладко и научно говорите и човек почти да Ви повярва. Е, аз Ви питам: в домовете и на тримата ми сина /женени, с деца/ се слуша чалга през глава. Сега особено са на мода три кьорфишека – Тройната коалиция, Огнеборецо мой, и Въх рамо рамо – и трите за възхвала на бодигарда Борисов. Какво у тях Ви харесва? – въпреки че аз и за трите имам отделно мнение.
    Ха, кажи ми, приятелю, а не риторствай, ей тъй, по принцип, а се изкажи конкретно.
    БЛАГОДАРЯ.

    1. Константине, Философе мой! Що не вземеш отношение по въпроса, нали си естетско-духовен специалист – кажи на господина Лачев защо ти харесват, както той се изрази, трите „кьорфишека“
      „Тройната коалиция“, Огнеборецо мой“ и „Въх, рамо“?
      Абе нещо се спотаихте, започнахте да ми липсвате!

      1. До колкото ми разбира главата, песничката яко бърка в отверствието комунистическо, а това е добре! Както вече казах – цели в Десятката!
        Днес на конгресчето в НДК, в кулоарите са попитали Серго какво мисли за песничката „Въх, рамо, рамо“, а той бил рекъл, че каква е тази песен, за пръв път бил чувал за нея?!…
        Какво пък, тя, песничката за никъде не бърза, се ще я чуе някой ден /и аз оня ден я чух за пръв път, но по-добре късно, отколкото никога! Уау-у!/, макар и да си мисля, че вече я е чул, но не му е станало милно и драго, пък може и малко тъжновато да е поизпъшкал – ех, и за мен да имаше една такава песничка!…
        Има, бе, Серго! – „Зайченцето бяло, от ръкав на Гоце е изляло.“
        Чудно!

  124. Евала-а ти правим, Кармелитката! Мамче, ако си под 35, дай да си мениме и-мелчетата! Може и да пийнеме на едно „Въх, рамо“, а! Кво ш кайш?

      1. Що да е „срамна“, бе другарке? Напротив – „безсрамна“ е. Без срам, без претеснение вади кирливите ризи на Станишковците. Жестока песен. В стил – трилогията на Бомарше!

    1. Не разбрах – за влиянието на Лоботомията върху Insomnia-тиката, а що се касае до почвата – почвата е ясна – Мършокомунизъм. Ама вече ня-яма-аа! Бойко Борисов яко друса клона /някъде тука го четох!/ и падат маймуните.
      Пей, народе, „Въх, рамо, рамо“, щото от нея Станишковците трептят и треска ги тресе като от Свински грип!
      Такава ще е тя оттук насетне.
      А, в основата пък на Мърщокомунизма е Нанизма; мъничко, дребничко – и духом и тялом – Мършокомунизъмче.

      1. я виж ти каква философска поетика вкарваш в наште препирни….само така, малко наивно звучат, но става ….

  125. На връх Стоте дни на Бойко Борисов – „Въх, Рамо, Рамо“! Страхотна песен е!
    На добър час, Генерале!

      1. Абе, шмекер, да ти имам именцето, що не се фърлиш от Шарения мост. „ВЪХ“ е страхотна!

  126. Днес, 15-ти ноември 2009, на г-жа Фандъкова ще дадем едно яко рамо за кметица на София.
    „Въх, Рамо, Рамо“!

  127. ОЛИГАРХИЯ? -НЕ, МАФИЯ!

    А. Странно нещо е българската посткомунистическа демокрация – вече повече от петнадесет години след нейното „победоносно шествие” през 1989 г. тя все повече и все повече напомня за идеологемата на демокрацията на зрелия социализъм – колкото повече бива възхвалявана от управляващите и техните медии в нейния политически дискурс, толкова по-трудно е видима в реалния живот на хората; които, впрочем, вече без никаква изненада продължават да откриват, че по силата на една добре позната Дяволска логика за функционирането на Новата демокрация се грижат персонално същите лица (или техните внуци и агентурно анжагирани лица), които обезпечаваха и функционирането на предишната (революционно или чрез преврат отречената и уж свалената от сцената) демокрация.

    Дори нещо повече – тотално шествуващите факти наложиха като „от самосебе си подразбиращ се” извода, че т. нар. „демокрация” всъщност е само една фалшива и достатъчно прозрачна препаска или туника, уж прикриваща, но всъщност достатъчно ясно подчертаваща именно онези деликатни уж срамни части, съществуването на които уж се прикриваше, но всъщност брутално се изтъкваше.

    Впрочем, оказа се, че движещите сили както на „нежния революционен преход или преврат” съвсем не са хората, принадлежащи към т. нар. „демос”, а са такива, принадлежащи към т. нар. „олигархия”. Но най-странното бе, че внимателното взиране разкриваше, че това, което биваше наричано „демос”, всъщност бе чистопробен „охлос”; а онова, което бе наричано „олигархия”, всъщност бе чистопробна „мафия”.

    Просто защото още от времето на Древна Гърция включително и до наши дни в нормалните общества към т. нар. „демос” винаги са били причислявани само онези индивидуални човешки субекти, които имат легитимна собственост, която собственост пък, от своя страна, има характера на интелектуално и материално продължение на техната суверенна личност, а в българския ареал такива (имащи легитимна собственост и суверенни) личности не е имало почти никога; и че в специфично българския ареал както по времето на комунизма, така и сега винаги е имало „охлос”, принадлежните към който феномен са били онези, които винаги са зависели от икономическите благодеяния на богатите и властвуващите, за сметка на което по време на избори са гласували именно за богатите и за властвуващите. Това от една страна.

    От друга страна, се оказва, че тъй като по дефинитивност към т. нар. „олигархия” принадлежат само онези, които са легитимни собственици на богатството, което имат, и че de facto такива у нас никога не е имало, и фактически и днес няма; и че онези, които имат неимоверното богатство, което дори публично очевадно демонстрират, са типични мафиоти, принадлежащи към реално съществуващата мафия, а не към някаква виртуална олигархия.

    И в крайна сметка внимателното взиране във фактите разкрива, че т. нар. „демокрация” всъщност е само една „виртуална демокрация”, неособено умело прикриваща тоталното шествие на напълно реалната диктатура.

    Но маскарадът, разбира се, съвсем не завършва с така обрисуваната картина.

    Нека оставим настрана т. нар. „шега на историята”, по силата на която във всички т. нар. „посткомунистически страни” не само всичките онези, които беха имали смелостта да се борят срещу комунистическата система и да бъдат нейни радикални противници, но дори и всичките онези т. нар. „дисиденти”, които въобще не беха противници на комунистическата система, а само искаха да я реформират, след т. нар. „демократична Промяна” се оказаха напълно ненужни, пометени от „Вятъра на Промените”[1], и не само метафорично, но и напълно реално беха захвърлени на „бунището на историята”[2]. При което на политическата сцена тотално се разположиха т. нар. „политици от сивата зона”, формирана преди всичко от кадрите на тайните служби и на онзи трети и високообразован ешелон на комунистическата партия, които не са били имали смелостта да се противопоставят на властта на своите необразовани бащи и деди, и които са били използували като таран срещу бетонните глави на родителите си именно твърдите глави на автентичните противници на системата, а като камуфлаж са използували т. нар. „дисиденти”.

    Нека се върнем към онзи фундаментален въпрос, който е вълнувал политиците от Платон до наши дни, а именно: „Кой трябва да управлява държавата?”.

    Както е известно, отговорът на Платон е бил пределно прост и наивен и е гласал „Трябва да управлява най-добрият”, а ако е възможно – „най-добрият от всички”, и ако пак е възможно – „сам”. Както е известно, също така, към сферата на отговорите са принадлежали и схващанията, че това трябва да е: царят, аристокрацията, народът, пролетариатът. По силата на коварно предпоставената логика на управляващите по времето на комунизма, която логика е била подобаващо обезпечена от Запада, както във всички посткомунистически страни, така и в България всичките парламентарни, президентски и кметски избори са били и продалжават да бъдат провеждани в контекста на конкретизацията: „преустроилите се в социалисти бивши комунисти ИЛИ гъвкаво и динамично формираният и легитимиран като опозиция втори структурен ешелон на комунистите-социалисти”. При което фактически бе наложен старият добре познат комунистически еднополюсен политически модел, публично и официално „набеден” като плуралистичен и двуполюсен.

    Всичкото това, обаче, нямаше и въобще не можеше да има абсолютно нищо общо със същинския отговор на въпроса: „Кой трябва да управлява държавата?”.

    Както е известно, преди повече от половин век видният британски философ и професор по икономически и политически науки, както и представител на либерализма Карл Попър бе обосновал тезата, че самият въпрос „На кого трябва да принадлежи властта?” е абсолютно погрешен и трябва да бъда забранен завинаги. Тъй като „демокрацията” никога не е била, а и никога не трябва да бъде „народовластие”, и че вместо „Власт на Народа” е необходима „Власт на Правото и Морала (Закона)”.

    Б. Измислена и практикувана още в първите основания на европейската цивилизация, още в Древна Гърция, демокрацията „се роди повторно” или „възкръсна” в условията и обстоятелствата, които имат твърде малко общи черти с оригинала: при стабилизирането на третото съсловие и при ранния възход на индустрията и на парите; след което, особено днес, в съвременните условия на Източна Европа, се разнася в стопански и духовни условия, които съвсем не са подходящи за нейното здравословие. Като нейни, на демокрацията, най-видими и дори „заразителни” признаци като правило се сочат преди всичко личностният суверенитет, свещената частна собственост, равнопоставеността на гласовете в дискусията и дебата, равният старт, необремеността от наследствени привилегии. Древногръцката демокрация, естествено, не е била хегемонична, тъй като по онова време това просто не е било възможно поради самородния характер на полиса и полисната култура, в рамките на които тя е била намерала своята самореализация. По-късно, обаче, успоредно с устрема на нейните технологични основания, демокрацията започнала да придибива „хегемонистичен нагон и устрем”, които днес биват определяни като нейни същностни черти. Особено ярък или типичен пример за това е „износът” и „вносът” на демокрация в ареала на японското общество, където народностните ментални и поведенчески нагласи са неимоверно чужди на европейските, и където традицията категорично отхвърля „Азът”, върху който, всъщност, се гради демокрацията.

    Демокрацията е несъвместима без „Азът” – който е нейният единствен субект, и без диалога – който е нейната единствена процедура. От своя страна, обаче, Източното православие е абсолютно несъместимо с „Аза”, по отношение на когото то встъпва с неизменната претенция за тотално подчинение и за фактическо унищожение.

    [1] В контекста на бурните политически промени, през 1991 г. излезе албумът на Scorpions „Crazy World”, в който един от най-завладяващите шлагери бе „Wind Of Changes”, т. е. „Вятър на промените”. В съответствие с модния жаргон, песента, разбира се, веднага бе окачествена като „безсмъртна” и бе обявена за символ на „Крахът на комунизма”, а „посоката на вятъра” бе представена като „от Изток към Запад”

    [2] Като автор и поддръжник на идеята за класовото деление на обществото и за класовата борба, която идея, всъщност, е преди всичко вариант на идея за колективната вина, Карл Маркс е обосновал тезата, че пролетариатът е класовият отмъстител, предназначението на който е да бъде гробокопач на буржоазната класа, съдбата на която класа е обречена да бъде захвърлена на бунището на историята.

    Любопитно е, че в реч, произнесена на 08 юни 1982 г. пред Британската камара на общините Президентът на САЩ Роналд Рейгън бе заявил буквално следното: „Това, което описвам сега, е един дългосрочен план и надежда – настъплението на свободата и демокрацията, които ще захвърлят марксизма и ленинизма на бунището на историята, където свършват всички тирании, задушаващи свободата и ограничаващи правото на народите за самоизява. Нека не щадим сега усилията си да направим най-доброто – един кръстоносен преход за свободата, който ще ангажира вярата и твърдостта на следващите поколения”; любопитно е, също така, че на другия ден, на 09 юни 1982 г., в реч пред германския Бундестаг президентът Рейгън обосновава същата идея, при което цитира една мисъл на Хайнрих Хайне, и то поставена в същия контекст, в който вече е била придобила известност сред американския политически елит именно благодарение на една от книгите на един знаменит българин.

    Специално внимание заслужава и фактът, че когато на 15 Юни 1983 г. Държавният секретар на САЩ Джордж Шулц представил на пресконференция новата доктрина на Рейгъновата администрация относно противопоставянето на съветския експанзионизъм, той всъщност не скрил факта, че тази доктрина е основана върху изходните идеи и установки, заложени в книгата „Най-мощният съюзник”, издадена през 1980 г. от д-р Стефан Маринов Троянски, който не само е бил личен приятел, но и в продължение на 15 години е бил официален политически съветник на Франц Йозеф Щраус, и която книга вече е била много добре известна на американския политически елит.

    (Откъс от монографията на проф.Янко Янков-Вельовски „Легитимните основи на политическата власт в България“).
    http://iankov.blogspot.com/2009/11/blog-post_6456.html

  128. КОЛЕКТИВНА ПАТОЛОГИЯ

    Негативният собствен образ (The Negative Self Image), който българите често показват и дори демонстрират, че имат, е и може да има не само характера на „необходимата доза самокритичност” при търсенето на собствената народностна идентичност, но и характера на „необходимата доза цинична самооткровеност” и „патологична гордост” с притежаването на отдавна намерената самоидентичност, синтетично изразена в „колективния мазохизъм” като израз на „колективната патология”.

    Българската битова култура и политическа история са все още напълно неизследвано от психопатологията поле, криещо тайните на една дълбоко залегнала мазохистична традиция, обуславяща специфичната национална битова и политическа съдба поне от времето на богомилите до наши дни.

    Известно е, че за реализиране на патологичните си наклонности мазохистът и садистът са една абсолютно неразделна двойка, обвързана от взаимоотношения, при които всеки получава онова, което търси, от което има нужда – единият изпитва жизнена нужда да му бъде причинявана болка, а другият – да причинява болка. Погледната от тази гледна точка, дълбоко вплетената в българската история „мъченическа битова и политическа съдба” придобива съвсем други измерения.

    Всеки негативен self image се изгражда в продължение на доста дълго време, през което продължителното проектиране на отрицателни качества в съзнанието на обекта на проектирането (отделната личност, групата или целия социум) създава, по израза на Карл Юнг, онази лична или колективна „сянка”, която заляга дълбоко в психиката като носител и изразител на множество тъмни и деструктивни склонности и стремежи.

    Когато тази „сянка” се подтиска, тогава характерните за нея аспекти се активират в личното или колективното съзнание така, че енергично се насочват навън, където лицемерно се проектират като качества на друга личност, група или социум.

    Оттук „отрицателната проекция” поема един от двата възможни пътища: а) личностите, групите или обществата, набедени като „виновни носители” на тези проектирани в тях отрицателни качества, се подлагат на дискриминация, сегрегация, апартейд и прочее „наказателни операции”; б) или пък личността, групата или социумът, вследствие на изключително продължителната си подложеност на разрушителното влияние на възвърнатата проекция на сянката постепенно започват да се отъждествяват изцяло с проекцията и възприемат проекционния образ като свой истински образ.

    Второто явление, обаче, се наблюдава само в случаите, когато личността, групата или социумът се намират в състояние на битова, икономическа, политическа и друга зависимост, вследствие на която нямат (не разполагат, не могат да намерят) по-слаб от тях външен обект, върху който безнаказано да проектират отрицателната си сянка, и поради това са принудени да понесат стоварването на собствената проекция върху самите себе си.

    Този ефект обаче се усложнява и засилва и от това, че зависимата личност, група или общество са естествен обект на проекционната инвазия на „тъмната сянка” на носителя на господствуващата култура и власт.

    Така стоварените върху личността, групата или обществото две „тъмни сенки” (завърналата се собствена и наложената от господаря) предизвикват изключително жестоки последици – настъпилият конфликт със самия себе си отнема всяка увереност в добрите си качества и в позитивната автентичност, възприема се като обективна и вярна гледната точка на двете „тъмни сенки”, тоталното психическо опустошение довежда до дълбоко чувство за безнадеждност, обреченост и фатализъм, и като краен резултат – се налага доминантата на поведенческата пасивност.

    При това заслужава внимание и още едно обстоятелство: проектираната „тъмна сянка” не се проявява еднозначно „тъмно”, а има множество конкретни образи и варианти на деструктивност, „опредметяващи” определения конкретен вид и степен на достойнства и недостатъци на нейния генератор, и в този смисъл тя има способността да нанася различни по степен и по форми поражения в (върху) обекта на нейното фокусиране.

    Или иначе казано: характерът на нанесените от „сянката” поражения върху битово, политически и културно зависимия индивид, група или общество зависи от степента и формите на конфликтност или синхронизация на два главни фактори – човешките (цивилизационните) достойнства и недостойнства както на зависимия (поробения), така и на господаря (владетеля, поробителя). В този смисъл формирането и налагането на собствения отрицателен образ е дело не само и не толкова на интернализирането на отрицателните доминанти в човешките характеристики на господаря, но и на отрицателните доминанти в собствените човешки характеристики.

    Заслужава внимание и още едно обстоятелство, което е обстойно и прецизно обяснено от Карл Юнг: врязаните в човешката психика травми проявяват склонност към перманентна реактивация, непозволяваща постигане на пълно оздравяване, а дълбоко залегналото потиснато съзнание за своята обективна негодност и виновност за техното получаване има способността да кристализира в още по-енергична насоченост против външните обекти, в още „по-аргументирано” обосноваване на чуждата виновност в това отношение.

    Тук именно, най-вероятно, се крие истината за добре известния феномен, изразяващ се в това, че в най-решителните моменти от своята лична или колективна съдба, когато за успешно преодоляване на обективните отрицателни тенденции на социалната ситуация е необходима пълна мобилизация и цялостно разчитане именно на собствените творчески (т. е. положителни) сили и енегрии, българите активирват в себе си не активното, а пасивното начало, не задължението да разчитат на себе си, а прехвърленото върху други „пастирско задължение” за грижа към тях; не творческото, а разрушителното начало, не положителния си собствен образ, а обявения за положителен собствен отрицателен образ – и така в крайна сметка напълно взривяват най-важните фактори за успех, при което, освен това, си обезпечават и аргументационния арсенал за набедяване на другите като виновни за закономерно последвалите неуспехи и катастрофи.

    Така, в крайна сметка, дълбоко интернализирания в българската индивидуална и колективна психика negative self image формира и една от формите на индивидуалната и колективната психопатология, а именно тоталната инфантилност – негодност за творческа социална инициативност, колебливост, нерешителност, недоверчивост, ирационален страх от всяка динамика в заобикалящия го свят – и най-вече от индивидуално взети решения, пасивност и безразличие към собствената съдба, грижата за която е формулирана като задължение на друг (Бог, Цар, Държава, Църква, Партия, политически лидер, социални служби, и пр.).

    Разбира се, по своята дълбока генетична същност всичките тези прояви въобще не са патология, а са напълно естествени състояния на всяка детска възраст на социално организираните същества, каквито са и хората.

    Те обаче са и стават патология в онзи момент, в който психическите особености на „детската възраст” проявяват тенденция за устойчивост и след нейното „естествено биологическо” преодоляване.

    Всички социално организирани същества (и животни, и хора) приемат грижата за индивида и групите по време на техната „детска възраст” като „естествено кодирана грижа” за продължението на рода. При хората, освен това, се приема за естествена и т. нар. „социална солидарност”, при която се предоставя в определена степен и форма помощ и грижа за онези индивиди и групи, които се намират в състояние на обективна невъзможност или негодност да се грижат за себе си.

    Когато обаче „обективната невъзможност или негодност” отпадне, но в индивида или групата въпреки това все още е останало субективното желание да продължи да получава „помощ или грижи отвън”, вече сме изправени пред симптом за наличието на ерозия и патология на естествената човешка способност да се грижим за себе си и за другите, които имат обективната нужда от грижи.

    Историко-генетическият анализ разкрива, че всяко общество закономерно кодира в своята култура както възгледа си за норма и патология, така и механизмите за стимулиране и увековечаване на онова, което то счита за норма. Българското общество на Балканите, както е известно, се е формирало и утвърдило, и в продължение на много векове е съществувало, в рамките на проявлението на Източноправославната християнска култура, в основата на която са залегнали два главни принципи – за колективния начин на живот (т. нар. съборност) и за абсолютното единство на властта, едно от задълженията на която е грижата за колектива.

    Така именно още преди почти две хилядолетия за българите е било поставено началото на ерозията на естествената човешка способност за разчитане на себе си, и с течение на времето се е наложила като абсолютно безспорна и неподлежаща на ревизия представата, че индивидът и групите са единствено „обществена функция”, а обществото е тъждествено с властта.

    Така, за българите, се е наложила като норма (т. е. представа за нормалност) социалната патология, според която тоталната съдба на индивида и групите е и трябва да бъде единствено в ръцете на стоящата извън тях власт.

    После, във всяка отделна значима конкретноисторическа ситуация заинтересованите властови структури внасят своя принос в осигуряването на „вечността на тази главна културологична представа”, като обезпечават проявлението на редица умело подбрани теории, които имат тази особеност, че не само никога не засягат посочената главна културологична нагласа, но и се основават върху нея, изграждат се върху нея, наслояват се, надстрояват се върху нея.

    И още нещо: колкото по-силно потискащ е ефектът на тази културологична нагласа, толкова по-лицемерни са обясненията и обосновките на този ефект, толкова по-обосновани стават конкретноисторическите проявления на морала, идеологията и законодателството, закрепващи въпросната постановка.

    В тази връзка Карл Юнг удачно обръща внимание върху обстоятелството, че собственият личен етичен код на всеки индивид или група се замества от знанието за това какво се препоръчва, какво е разрешено и какво е забранено.

    И че именно така, по този начин – от една страна, властта поема функцията на моралната отговорност на индивида, а от друга – индивидът, чрез подчиняването си на властта, се „освобождава” от моралната отговорност за своите действия, като по този именно начин личният морал изчезва и отстъпва мястоти си на морала на властта.

    Тази именно хилядолетна практика на изместване на личния морал от властта и днес тегне като кошмар над обществото.

    Оттук произтичат и всички настоявания за „държавно регулиране” на сфери, които са извън естествените сфери на властта, както и представите за легитимност на всички, включително и на най-чудовищните, действия и деяния на властта.

    (Откъс от монографията на проф.Янко Янков-Вельовски „Легитимните основи на политическата власт в България“).
    http://iankov.blogspot.com/2009/11/blog-post_05.html

  129. Има три стадия на мъжката храброст!

    1 стадий:
    Мъжът се прибира късно от работа, жената го чака на вратата с метлата.
    Той:
    „Ще метеш ли или ще летиш нанякъде?“

    2 стадий:
    Мъжът се прибира от работа в един през нощта, жената лежи в леглото и се прави, че спи. Мъжът взима стол и сяда на него пред „спящата“ жена и я наблюдава.
    Жената не издържа и пита:“Какво правиш?
    Той:“Като почне театъра, искам да съм на първия ред!“

    3 стадий:
    Мъжът се прибира от работа на сутринта, весел, целия в червило и ухаеш на дамски парфюм.
    Жената е в кухнята, закусвала вече, бясна, обърнала му гръб.
    Мъжът отива към нея, плясва я по дупето и казва:
    „Ти си следващата!“

    1. Мноооо-ого остроумно!
      Господа от INSOMNIA,
      бръснарско-напарфюмирания Ви цинизъм следва да получи елегантен отговор. Позволете, моля:

      „Господи, защо си направил Ева толкова красива?“
      „За да ти хареса, Адаме!“
      „А, защо – толкова глупава…?“
      „За да те хареса, Адаме.“

      1. Абсолютно сте права, уважаема!Съжалявам че Ви прово-
        кирах!Благодаря за реакцията Ви – поучителна и в противовес на предозираната
        неориентираност,безхарактерност и примитивната ми лексика…

        „Господи, защо си направил Ева толкова красива?“
        „За да ти хареса, Адаме!“
        „А, защо – толкова глупава…?“
        „За да те хареса, Адаме.“

        Това е прекрасно!Благодаря!

      2. Крайно време е да вземем пример от западняците и да започнем да се стерилизираме. Българите трябва да се подложат на васектомия, за да се приключи един път завинаги с плоденето на тая сган. А и българката стига се е мъчила с раждането на изчадия. Така и двамата ще си се задоволяват без да мъчат света с безсмисленото си присъствие

    1. „Качество на живот и щастие“ /цит./ – разбира се, всеки както го разбира.
      И стига само да няма констатирана диагноза „Церебрална Содомия-Инсомния“.

  130. Поздрав за всички мислещи и уважаеми ценители на качеството в този блог!

    Itzhak Perlman plays Sarasate / Zigeunerweisen

    1. Така е. /Относно „Видението в Жълто“ и Deutsche-газетата./
      Виж ти, как интересно е: понякога дори и при „церебрална диагноза“ има миг на просветление! Вид шанс ли е това за „индивида“ In-$омния?… Ч-ее-т-ее!… Колкото до тоалетната, цивилизацията и всички прочие високо духовно-естетически и философски проникновения, именно там – „ф КенефЪ“ се е пръкнала знаменитата и култова фраза – „Спрете земята, искам да сляза!“
      …“Ти-и, май си слязал…?“ – Що, бе?
      Инак, Тя и без теб се върти. И слизането ти не влияе, например, за гравитационно отклонение, или за „променена орбиталност“. Я погледни внимателно! Кво ще кажеш?… Ммми, тя си се върти. А ти – ти си стоиш неподвижен. Хе, че твоята тезичка изгоря на кладата преди половин хилядолетие – О, ти, Слънце-Центрльо на Вселената!
      Чуй!
      Въхх, я се вземи в ръце и си санирай тоалетната на душата и душата на тоалетната! Качи се обратно при нас. Ще ти простим, някак си…

      P. S. Извинете, донякъде уважаеми! По-горе д-р П. Славова чаровно Ви е пързулнала с „Хихиканката“ за Господ, Адам и Ева, а Вие не сте усетили тънката динена коричка, потрили сте самодоволно ръчички, че и даже, на всичко отгоре сте й повторили думичките: – разбирай, хак ти е, какичко, призна си, че не си умна!…
      Въпросът е – колко?… А, ии-и – в Сра-вне-ни-е с другия Адамов индивид, към чиято група Ти евентуално принадлежиш.

      Да ти го поясня с един прост пример. В Изтока, например, ако една семейна жена, отгледала три /или пет/ деца, вървяла до /или по-точно, „на три крачки след“/ мъжа си петнайсетина години, я чуеш да каже: „аз съм глупава“, търси в „признанието й“ немедлено препратка към достопочтенния, съпровождащ я мъжки индивид; и по-нататък, в прав текст,като бамбуково перо трепти тънката й ирония и респ., оценка за черепно-багажния капацитет на същия този…

      Я да видим, пак, какво ти каза д-р П. Славова:

      „Господи, защо направи Ева толкова красива?
      За да ти хареса, Адаме!…
      А, защо – толкова глупава…?
      За да те хареса, Адаме…“

      Въххх!
      Къде си, ти, в тази конфигурация?
      Усещаш ли…?

  131. Благодаря за вниманието!
    Никога не спори с глупак – ще те завлече на неговото ниво и ще те победи с опит…
    Не изобличавай глупавия – защото ще те намрази. Изобличавай мъдрия – и той ще те обикне!

  132. Хе, хе, от отпускарско май не съм влизал тука, от края на август, като бичихме картите в беседката и ония комунягите се гнявиха, че им бъркахме в гъза и в душата с оная готината песничка Въх Рамо Рамо и комшията им я пускаше от балкона заедно с Интернационала и ние ги пеехме и двете та пушек се дигаше и като бичехме Всичко коз, Без коз, Със коз и като му дойдеше Припева на интернационала, ама пеем с пълен глас, нищо че е фалшиво, осем десет души барабар с кибиците, ама пеем на сто гласа като хор Гусла, и ечи един Интернационал та ум да ти зайде, кой квото знае и е запомнил от текста от Татово време, като го бичиха и по манифестации и по паради и по секакви червени празници и по сватби и кръщенета, че и по погребения мисля даже, ако гоолям другар гушне китката, и ние сега, лятото де, като му дойдеше оня Припева на интернационала и като гракнем, ама вместо Със Ин-тер-на-ци-о-нааа-ла цепиме Със Герб-и-със-Ге-не-ра-ла, а нататъка си е същото, Света Ще Обновим и ония хаховците комунягите пълно Капо!
    Голяма песен брат ми Въх Рамо рамо Велика Песен за Голям човек, да е жив и здрав, скива ли, рече и удържа на думата си, не дигна акциза на ракията, щото на село самоварковците едно ще изпукат, а друго ще рекат, не устиска генерала, а той устиска и занапред ще устисква и ще стиска яко, ама яко, и развратковците дето се бяха поразпищолили и законът им беше Врата у поле, и наред и навред ще сложи ред и комуто стиска оттук нататък да краде и да граби, нема вече брат ми, врата у поле, а пандиз-капия, това е. Това е.
    Ние пак бичим картите ама в гаража.
    Аре, до Коледа.

  133. Отличная статья, спасибо!Что касается собственных разработок, не могу полностью с Вами согласиться – все зависит от задачи. Лучше всего, перед началом любого проекта проанализировать, что существует на данный момент и принять осмысленное решение.

    1. А ну-ко спосибо, только я полностью не понял что Вы поняли, даже ка’-бу-то у меня сложилось ощущение что Вы действительно почьти ничего не поняли, я б’сказал что Вы почти совсем ни фига не поняли, т.е.,в конце концов, о чем идет слово, другими словами Вам было бы трудно чего-либо проанализировать да и принят осмысленное решение теми Вашими собственными двумями извилиними потому що и те – прямые, а иначе проект уже давно готов, отличный проект, прекрасный даже, только автор разработки пока неизвестен, но я уверен что он вдруг появиться, а если не появиться, ничего страшного, проект действует полной силой,а заглавие эго всемирно известно. /Данче, спосибо за преревот/

  134. „Въх, Рамо“ – Хубава песен, остър оригинален текст, браво. Изпълнителката Биляна е очарователна!

    1. Не, бъркаш.!..чалгата НЕ е голяма работа. Чалгата само показва – един недоразвит музикален вкус, теглене към най- долна азиатска ориенталщина на някои недъгави нравствени кастрати, а също е проявен комплекс на сексуална малоценност и несъстоятелност

      1. …Отвсякъде личи и кънти, че си инфантилен педал. И нямам никакви комплекси за сексуална малоценност и несъстоятелност, и тебе /че и кака ти…/ – ебвам те, та издъхваш.

  135. Ха, че аз защо не съм я чул досега?
    Ми тя – страхотна чалга! Страхотна песен!
    Уауу!
    Глей пич, грандиозен текст! – направо смила БеСеПарите! – уж нищо, гледаш, някакво диалектно ала-бала, уж присмехулна закачка с някоя и друга туркестанска думичка, а инак – направо трепач, гьльовно и симпатично прави комунистичковчетата „за две стотинки“.
    Браво за „Въх Рамо“!
    Кой я пусна, бе?

  136. Леле, кво песниче е цъфнало!!
    За чудо-ооооо и приказ!
    Въх Рамо Рамо – за мало и голямо.
    И една златна устичка я пее – чурулик-чурулик! – да й се ненаслушаш…
    Бравос на девойчето, Билянче ли беше!
    Бравос и на авторчетата!

  137. Относно песента „Въх Рамо Рамо“:
    Много любопитно – както подразбирам /разгледах внимателно навскякъде!/ авторите на песента /композитор, поет, аранжор, евентуално – продуцент, и т. н./ вече половин година са неизвестни!!
    Това, струва ми се, се случва за първи път /аз поне нямам спомен за подобна случка в последните години/ още повече – след взривния успех на чалгийката.
    Лично за мен, това е най-интересният „въпрос“ около въпросната творба, а не – добра ли е или не, харесва ли се на едни и се отхвърля от други /последното – съвсем естествено, поради нагряващия политизиран текст!/
    Защо се крият авторите?
    Крият ли се? Или – ги – крият? И – дали се крият, или имат друг мотив, за да пазят пълна анонимност?
    Шест месеца – да не се появиш на хоризонта, да не си обереш лаврите, /или – да не се защитиш от поплювките, защото в интерес на истината ги имаше и такива/, да не изкараш песента на сергията /защото, доколкото зная, песента не се продава на СД или друг някакъв носител/ и да посъбереш някой и друг лев/?!/ – всичко това ме кара да търся нещо „нестандартно“ в цялата тази ситуация.
    Приятели, коментирайте!
    Инак, безспорно, песента е представена от великолепни изпълнители, прекрасните виртуози от „Готин Бенд“ и очарователната Биляна, които, макар и така наименовани, явно също са под строгата и странна пелена на анонимността.
    Защо? И докога?
    Какви са мотивите?

    Хей, Беляно, коя си ти всъщност? Прекрасно пееш…

    ….

    Ни знак, ни вест, ни кост!

    Ще почакаме, ще видим.

      1. Темичката, дето повдига Мартинчо е много интересна. Готина песен /поне за мен е готина! – с халосващ текст, убийствени музиканти и фърст-певица, кво повече??!/, та, готина песен, за двасетина дни удари у земи всичко околовръст, преса, медии, кръчми, сватби, всичко се тресеше от Въх Рамо – това близо два месеца че и повече, без АБСОЛЮТНО НИКАКВА реклама, такова чудо не се е случвало…
        Автори – аранжимент, музика, текст – пълен пас.
        Нямам обяснение!
        Много ми е чудно.
        Да вървиш по улицата, да подритваш пачката, и да не се наведеш да я земеш??

  138. ти пък какво си се хванал с тоя генерал бе
    нали и той беше комунист, сиг-аджия…и е от системата
    пак и като застъпваше каза , че нема никой да гони….за къде гаэ, а

    1. Ма поне е пич, не е като оня, предишния, дето ни му знаеш резбата, ни трудовата книжка, ни военната книжка, не семка има ли нема ли… А? Кво ще кажеш?
      А песничката си я бива и солистката е абсолютен гъдел! А? Кво ще кажеш?
      А за текста пък да не говориме, абсолютно абсолютен комунистически гъзобрък! – ти нали си, като чета кви ги пишеш, некомунист, значи не си от тях де? А, кво ще кажеш?

      1. Толкова ти е акъла!
        Я я чуй пак – певицата Биляна е чудесна, музикантите – отлични!
        Да са живи и здрави – все така да свирят!

  139. Много отдавна не бях слушал оригинално чалга-парче.
    Браво – на авторите и изпълнителите на „Въх, Рамо, Рамо!“

  140. Чалгаджийницата, шуробаджанащината и други ми ти там срамни мурафетлъци се ширят на културния ни фронт. Последното е: Вежди Рашидов обяви конкурс за директор на Столичната филхармония и без много да му мисли сложи за жури таквиз люде дето да преизберат досегашния директор /как му беше името – а-а, Явор Димитров/, който му е близък по няколко линии, /разбирай – сол-ташак/ резбарски, зидарски…
    Как става тая работа, глей сега: в журито са – некой си проф. Станков, неизвестен, ама кум на тоя същия калпазанин Димитров при втория му граждански брак. Щото Димитров има и първи граждански брак, и там кум му е бил проф. /пак професор/ Димо Димов, цигуларина де, и съвсем естествено и той е член на журито. /До тук вече можеш да се гепиш за главата. Ама то оттук нататък се почва!!/
    Другите двама членове на журито са били и в предходното жури на Я. Димитров преди един мандат /т.е., 4 години/ и са гласували тогава за него, естествено!! – щото единия /демек, третия/, простете, щото е от женски род, та пианистката Жени Захариева, дето поне от 20 години свири от фалшиво по-фалщиво – да ама Я. Димитров си я кани по пет пъти в сезона да му свири с филхармонията, а за туй се плащат кинти на пиянистката, значи – тя трябва да е толерантна към плащача, нали разбираш! – та същата работа е и с другия член на журито /четвъртия, великия компонист Александър Йосифов, него също Яворчо Д. го свири когато А. Йос. си поиска, че даже и да не иска, а за туй също се полагат кинти, е респ. същата ми ти оная толерантност!!!! Само дето не е ясно кой – КооооооооооооооЙ…? е поднесъл в кърпичка тоя ми ти екип на МИНИСТЪРА, щото ако той сам го е измислил – просто немам думи.
    /Забравих да ти кажа, че за тия години Яворчо Д. съсипа филхармонията. Ама – съвсем!/
    И за да бъде работата съвсем у ред и да нема ядове Яворчо Д., че ще духа супата , още преди да тръгне конкурсчето, екипа на министъра порязва другите кандидати в конкурса, че – я немат ценз, че – я немат ръководна практика, щото като ги клъцнат предварително, да нема къде да одат и наш Я. Димитров да бъде пак превъзцарен с гръм и трясък!
    Да ама сега сичко отива на къмто съдебна процедурка и Министърът може и да духа супата.
    Да му мисли Б. Б. …Ха, пак ми запей Въх Рамо Рамо!
    Такива ми ти бакийки в културата.

  141. Уважаеми приятели на Грънчаров-блог,

    Гореказаното от г-н Пламенчо Джубрев, както и днешната статия във в. „Уикенд“ от г-жа Кортенска, в частност, по проблемите на Софийската филхармония, ме мотивираха да кажа следните думи:

    Повече от 40 години посещавам /поне по веднъж месечно/ спектакъл на Софийската опера, Народния театър „Иван Вазов“ /или друг столичен театър/, както и обезателно концерт на Софийската филхармония.

    Студентските ми спомени са свързани с незабравимите изяви на колосите-диригенти Добрин Петков и Константин Илиев, на енергичния Йордан Дафов, на харизматичния Емил Табаков – все признати, класни творци, възправили се на диригенския пулт на Софийската филхармония!

    В различните години този оркестър многократно беше постигал /и поддържал!/ европейско ниво! Казвам – „беше“, защото от 5-6 години „нивото“ му е катастрофално.

    Аз си позволявам да говоря така, защото, макар и педиатърка, близо 15 години съм свирила на пиано /Шопен – Балади 1 – 4, Лист – Мефисто Валс, Григ – Коцерт за пиано, Шостакович – Прелюдии и фуги/, а в момента имам може би най-богатата фонотека в България – от Вивалди, Бах и Хендел до Прокофиев, Барток, Стравински, Пендерецки…

    Боготворя музиката!

    Ех, искам по някакъв начин думите ми да стигнат до ушите на Министъра на културата Вежди Рашидов, както и по-голям брой български интелектуалци и любители на симфоничното изкуство!

    Приятели, това, което с случва със Софийската филхармония вече години наред е не просто ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!

    Съществува една добра поговорка: английска аристократична ливада и симфоничен оркестър се отглеждат – точно 100 години! След един век отглеждане можеш да кажеш – имам оркестър!
    А се съсипва – за броени часове!
    И – трябва да започнеш, едва ли не, отначало!

    Уважаеми г-н министре, чувате ли ме? Разбирате ли ме?
    Това – не е, просто – престъпление!

    /Навсякъде по света, Министърът поема личната отговорност до назначи на отговорния пост на Национален театър или Национален оркестър един или друг кандидат! Както разбирам, провеждането на конкурс и „скриването“ на министъра зад решението на едно „нагласено“ жури и, най-меко казано – бягство от отговорност!… Или прикриване на „безхаберие“?!?/

    Това е престъпление с много висока опастност за обществото! И когато накърнява интересите на голям брой хора /не става дума само за ожалените бедни стотина оркестранти-симфоници, а за хилядите фенове на симфоничната музика, и тези на Бах, Бетховен и Брамс, и тези на Шостакович и Лазар Николов/, това престъпление вече граничи с проявления, родящи се с геноцида!

    Нека да го доформулирам… – Чувате ли ме, г-н Министре? – Нечие бягство от отговорност или нечие безхаберие води до … проявления, родящи се с духовен геноцид.

    Чувате ли ме, г-н Министре?

    1. СОня, мисли положително
      не само духовен, но и физически…..
      ами ти що не си свириш в къщи? остави ги тия филхармоници,

  142. ох, мойто момиче ох, мойто дете
    не разбрали , че тия работи не се решават на държавно ниво, а предимно са продукт на семейна среда
    българите ще трябва да си свирят в къщи, защото не могат да се организират и да си спретнат държава, която да им плаща за да слушат в концертните зали…това е
    у нас има само овчари и падари , които нямат развит вкус към музика. те си искат да им се друса гюбек , за да се чувствуват в робството, а не да си мъчат мозъка с музика

    малкото обучени и възпитани в любов към музиката и нейните послания…….се борят за насъщния

    а министърът е най-обикновен турчин от сиропиталищата

  143. Моите уважения към д-р Соня Кехлибарева и казаното по-горе от нея – прочувствено, емоционално, като констатация – вярно(защото аз също ходя от време на време в зала „България“ и усещам „дрямката“ у залинелия оркестър. Това не е Софийската филхармония от преди десет години, да речем).
    Дано Ви чуят, г-жо Кехлибарева, аз се присъединявам към Вашия глас, дано ви чуе г-н министъра на културата.
    …Колкото до двата последвали коментара, тези на г-н Жоро Иванов и особено на енигматичното „Amapola“ (съзнателно го поставям в среден род) – това не е сериозно, господа (или там, каквито сте!), дори обидно-подигравателно звучат мислите Ви.
    Докторката повдига изключително сериозен проблем, а Вие го прихлъзвате битово-пародийно… Не Ви отива!

    1. Не бих искал да защитавам напълно гореспоменатите Жоро Иванов и Амапола, но в известен смисъл имат право. Познавам проблемите на филхармонията, някои от по-старите членове са ми били и учители.
      Трябва да се признае, че в България нивото падна. Не че преди бяхме водещи, но имаше добри водачи на секции , които привнасяха колорит, а и просто бяха други обстоятелствата, имаше и по задушевна атмосфера. Аз лично определям като епогей времето на Царския Симфоничен оркестър под диригенството на Саша Попов, откъдето и произлезе Софийската филхармония. По времето на Васил Стефанов – също култов етап, но от там започна постепенно нивото да пада. По времето на Табаков бяха за първи път изпълнени много произведения, които до преди това бяха забранени да влизат в репертоара.
      Но сега положението е направо плачевно….

      умишлено през последните години не съм ходил……именно поради липсата на атмосфера …/ е и поради някои интерпретационни залитания, но това е прекалено задълбочено професионално виждане – не искам в случая да го излагам подробно/….

      истината е следната: ХОРАТА ПРОСТО НЯМАТ СТИМУЛ е точно това е
      така , че разбирам и мнението на гореспоменатите

      има и втори проблем:
      В БЪлгария умишлено в средствата з а масова информация , се пишат и говорят непристоини неща. Това убива чуството към музиката. Много колеги се чувствуват просто изнасилени за жълти стотики да хвърлят енергия, емоции, чувства…..за никакви пари, с които и парното не може да си платиш, а и на всичко отгоре трябва да слушат циничния и подигравателен тон на някои. Това убива

  144. Честита Нова година!

    2010-та – по-добра, здрава, с надежда за напредък!

    С Бойко Борисов и „Герб“ – напред!!!

    ВЪХ „РАМО, РАМО“ -

    ЗА МАЛО И ГОЛЯМО!

    СУРВА, СУРВА… В Ъ Х Р А М О В Ц И!!!

  145. Клавдия Манолова по повод казаното от някой си Константин на 30.12.2009 каза:

    Това,което изричате,са брътвежи и неверни неща!
    П ъ р в о – т. н. от Вас, „Култов етап“, отнесен към Васил Стефанов, не касае Софийската Филхармония.
    Не коментирам качествата на достолепния покоен Маестро, но той „почти“ не е помирисвал подиума на Филхармонията, бидейки дългогодишен ръководител на Радио оркестъра!
    В т о р о – забравяте имената на големи диригенти като Месру Мехмедов /чували ли сте, драги, това име въобще!?!/, Димитър Манолов, Емил Чакъров…, и естествено, най-заслужилите – Добрин Петков и Константин Илиев! /Някъде в редичката, достойно се нареждат и, разбира се, Йордан Дафов, Емил Табаков./
    Т р е т о: – но не на Емил Табаков, а на КОНСТАНТИН ИЛИЕВ се дължи „Пробивът“ за премиерно изпълнение на редица, както Вие ги нарекохте „забранени“ произведения: именно той, през шейсетте години, за пръв път изпълни дамгосаната до тогава от комунистите творба от Стравински „Пролетно тайнство“, а няколко години преди това – това бяха моите красиви студентски години! – Симфония „Турангалила“ от Оливие Месиен.
    …И още десетки неудобни за „социалистическия реализъм“ творби, включително от български композитори като Лазар Николов, Георги Иванов /Вие знаете ли кой е Георги Иванов?!?/, Иван Спасов, Васил Казанджиев и други…
    Не сипете дезинформация, драги.
    Впрочем, в главата Ви, е – ясно – голяма бъркотия.
    Поразгледах, нагоре-надолу из Блога, какви сте ги наприказвали около някаква смешна чалгаджийска мелодия /“Въх-мръх“, ли беше…/ – един път я низвергвате, пошла била, срамна била(чух я! – прочие, и аз така мисля, но, в крайна сметка, всеки има право на избор!) – друг път, за същото това „Въх-мръх“, четох го по-горе, за изпълнителите, мед Ви капе от устата.
    Как да Ви вярва човек, кога казвате истината?
    Не сте редовен човек Вие!

    Накрая: щото трети път нямам намерение да „вземам думата“: тревогата на г-жа Сона Кехлибарева за състоянието на Софийската филхармония е основателна!
    Софийската филхармония е в дълбока, опасна творческа криза! – и това „благодарение“ на нейния, вече трети мандат, настоящ директор Явор Димитров!

    1. А бе, не сте права, какичко, относно назованата от Вас „Въх-мръх“ песничка, защото „Въх, Рамо, Рамо“ е голям Хит! Абсолютен Хит!! – но, ще Ви простя за дето не сте в час, защото казаното от Вас за Филхармонията е съвършенно вярно! Нещо повече, повдигате съвсем-съвсем малко завеската!
      Там е огромен батак!
      Познавам лично, само от някакви си 30-тина години лицето-директор, гдето някой преди Вас го назова като „Яворчо Д.“!
      Същият е не просто „килър“-ът на Филхармонията! Това е – Оня, който, каквото и да е пипнал, до каквото и да се е докоснал, го е унищожавал…

      Ще спра дотук, защото ми се налага да пътувам, но след връщането си, ако повдигнатият въпрос продължава да бъде актуален, ще изложа много факти.

      Не крия, че ме притеснява мълчанието на министъра Рашидов. Вероятно – липса на достатъчно информация!
      Защото, Вежди, освен че е голям скулптор, е и мъжко момче!

      1. Иване, айде ЧНГ бе пич
        и недей лиза гъза на тоя турски мултак…или мръхтак…
        кой ти каза, че е голем майстор?

    2. Вижте, няма смисъл от заяждане. Аз не Ви противореча
      1. Не съм искал да правя преглед в историята на филхармонията. това не беше тема на разговора. Естествено, че имена като Добрин Петков, Димитър Манолов, Емил Чакъров са върхови за израстването на оркестъра…/Мехмедов познавам само от записи, тъй като съм много малък , за да го познавам лично, В Стефанов имах също предвид записната му дейност с филхармонията , която е малка , но значителна/ …но това в случая е без значение

      2.Поклон пред всички големи имена на композитори и диригенти , с които е работила филхармонията и които са способствували за нейното изграждане като голям български оркестър…..но това не е тема на дискурса

      3. Ако внимателно сте чели по- горе , ще видите , че аз не съм почитател на „Въх рамо“ и съм го изложил в доста аргументи. Все пак се опитвам да разбера почитателите на песента и те имат право на мнение. Блогът е една платформа за дискусия.

      4. Темата е за сегашното състояние във Софийска филхармонията и че там нещата НЕ ВЪРВЯТ
      Дали министърът е виновен или Явор Димитров , незнам……резултатът е празни зали, липса на всякакъв интерес
      Благодаря Ви и честита Новата 2010 година

    3. Клавдия, какво се пениш толкова….
      Слушай си концертите в къщи и не занимавай публиката със себе си
      Виждаш , че в държавата нема пари за оркестри…нито пък традиции…и какво се захласваш толкова по Константин Илиев , и той беше комунист, прякорът сред оркестрантите му беше „Пиночет“…..ходите по концерти да си показвате само тоалетите….кат си толкова петимна слушай си филхармониците у дома. Нали за това са записите
      или си пусни радио….и по-спокойно, без нерви

    1. („Обратната страна на славата“) ….

      …. се нарича – СРАМ!

      А когато има нещо Много Срамно,
      но Осрамотилия се – или не го усеща,
      или пък е Голям Тапигьоз -
      то това Явление
      се нарича БЕЗСРАМИЕ.

      Това не е Болест /на тялото/,
      а болезненост на Духа – ако, въобще, в случая за ДУХ може да се говори!

      Лекува се (понякога, най-вече в рамките на изключението!), но не – медикаментозно!

      Първо, все пак – хора сме! – се опитва с „добра дума“; дума му се; дума му се, дума му се, че белким – да вдене! – стига да не е сурат и тапигьоз като, примерно, директора на физгармонията, оня ми ти Яворчо Д.
      И ако не вдене – чаак тогава „терапията“ е „интервентивна“: сиреч Оня, от По-високата Административна Камбанария (Някой Министър Ще Да Е Това!) Извършва Административна Интервенция – тегли му ушите – ако трябва – теглииии!, до „спукване на шушончето“ /както се пее в една „гербъджийска“ песен/; и след като му спука /ако трябва!/и шушончето, и ако изпопадат /както ми се пее в оная ми ти същата песен!/ и „лъснат“ разни ми ти там Бомбончета-Марципанчета-Флакончета-Мили-Ончета… – Терапията става „Още-По-Интервентивна“ – от По-високата Камбанария пре-предават Мушмурока на Още-По-Високата, оная дето може да бие Дузпи /“наказателни удари“, демек/ – сиреч, осъществява се НАКАЗАТЕЛНА ИНТЕРВЕНЦИЯ. И ако трябва – и, айде, аркадаш – „на топло“!
      Защото Б. Б. (Не разбирай, Бриджит Бардо!) преди време обеща, че който е „туй-цък-онуй-цък-вал“ не съгласно законите – ако се докаже – директно отива „на топло“!

      Да, ама трябва да се докажееее!
      Сиреч, трябва да има „интервентивна терапия“!

      Кой я осъществява?
      От там, де, от По-Горната Камбанария.
      …Да, ама По-Горната Камбанария мълчи!!
      Разбирай, Министърът мълчи. Едно – че мълчи, а друго, че и яко рамо подлага ма Мушмурока! Комфорт му прави!

      …Що мълчиш, бе, Господин Министре? Ни виждаш ли, нашта Църква гори – на Физгармониците…
      Камбана бием! – не чуеш ли?…

      1. ти пък много пасторската си я подкарал
        Какво пропагандираш морал по празниците
        ти не разбрали , че в комунизма морал няма
        Министърът ли ще ти оправи бакийте , бе алоооооооооооооооооооооооооооо
        ти си бил много наивен
        всеобща активност е необходима!!!!!!!!!

  146. На всички
    съмишленици
    на
    ГЕРБ
    и
    БОЙКО БОРИСОВ
    - ЧЕСТИТА НОВАТА 2010 ГОДИНА!

    Да бъде Здрава,
    Успешна,
    Плодоносна,
    Щастлива!

    Запейте, приятели, любимата песен на Генерала -
    „Въх, Рамо, Рамо!“

    „Дай газ, Бат Бойко!“

    Успех!
    Ще победим!

    На добър час, ВъхРамовци!
    Успех!

  147. КЪМ КОНСТАНТИН ФИЛОСОФЧЕТО:

    Киряк Косю, пак ти жилнаха трътката!
    Хак ти е!
    Какво ти рече жената, г-жа Манолова? – че не си редовен!
    Не си редовен. Тука в Блога на Гръвчаров – всички го знаят.
    Защо лъжеш жената?… Първо – лъжеш, после – мажеш, най-накрая – ближеш?! Я погледи-погледни нагоре в Блога, на 24 декември какво си казал, относно песента „Въх, Рамо“ /№227/: „Певицата Биляна е чудесна, музикантите – отлични!“ …
    Що така, Киряк Косю, си мениш „боичката“, като партиен политкомисар, след ненадейна смяна на Вожда?
    Страх те е да не те напърцат?!?

    Инак, макар и да не съм спец във филхармоничните работи, усещам, че там стават нередни неща.
    И тук се пишеш – пенкелер. И бръщолевиш неверни неща, както рече г-жа Манолова.
    Ей на, звъннах на един стар приятел, дългогодишен редактор в Радио София, попитах го и той ми отговори: Всички осъществени звуко-записи на Диригента Васил Стефанов са със СимФоничния оркестър на Българското национално радио! Какво бъркаш тука Филхармонията? – ама нали трябва да се покажеш, че знаеш много? – Фукльо!

    1. ПАК КЪМ КОНСТАНТИН ПИЛОСОФЧЕТО:

      Ха, да ти е честита Новата 2010!
      Бъди здрав!
      И поумней!

      1. Честита Новата 2010 година и на теб
        Да е спорна, желая ти от все сърце много здраве и успехи

        P.S.
        записи с Васил Стефанов има, но в архива на Балкантон и там да се търсят в стария регистър. лично съм си купил плочата от там

    2. хе, хей…..и ти си зле с логиката
      пьк ще повторя- музикантите като такива са отлични, и певицата може да е добра…в случая ката такива сами по себе си,
      но парчето „Въх “ е зле. Когато съм го писал сам имал предвид парчето
      Музикантите сами по себе си не ме интересуват
      Това за което съм писал е по отношение на песньовката , а не за музикантите
      Не съм си сменял мнението, то е останало същото

      1. Кой пее „Въх Рамо Рамо“
        бие клинец в сандъка на Позитано!!!

  148. Слагам
    с огромно удоволствие подписа си под казаното от световно известния Doktor.

    …А именно:

    („Обратната страна на славата“) … – както казва Insomnia

    …. се нарича – СРАМ!

    А когато има нещо
    Много Срамно,
    но Осрамотилия се –
    или не го усеща,
    или пък е Голям Тапигьоз -
    то това Явление
    се нарича
    БЕЗСРАМИЕ.

    Това не е
    Болест /на тялото/,
    а болезненост на Духа –
    ако, въобще, в случая за ДУХ може да се говори!

    Лекува се (понякога, най-вече в рамките на изключението!), но не – медикаментозно!

    Първо, все пак – хора сме! – се опитва с „добра дума“; дума му се; дума му се, дума му се, че белким – да вдене! – стига да не е сурат и тапигьоз като, примерно, директора на физгармонията, оня ми ти Яворчо Д.
    И ако не вдене – чаак тогава „терапията“ е „интервентивна“: сиреч Оня, от По-високата Административна Камбанария (Някой Министър Ще Да Е Това!) Извършва Административна Интервенция – тегли му ушите – ако трябва – теглииии!, до „спукване на шушончето“ /както се пее в една „гербъджийска“ песен/; и след като му спука /ако трябва!/и шушончето, и ако изпопадат /както ми се пее в оная ми ти същата песен!/ и „лъснат“ разни ми ти там Бомбончета-Марципанчета-Флакончета-Мили-Ончета… – Терапията става „Още-По-Интервентивна“ – от По-високата Камбанария пре-предават Мушмурока на Още-По-Високата, оная дето може да бие Дузпи /“наказателни удари“, демек/ – сиреч, осъществява се НАКАЗАТЕЛНА ИНТЕРВЕНЦИЯ. И ако трябва – и, айде, аркадаш – „на топло“!
    Защото Б. Б. (Не разбирай, Бриджит Бардо!) преди време обеща, че който е „туй-цък-онуй-цък-вал“ не съгласно законите – ако се докаже – директно отива „на топло“!

    Да, ама трябва да се докажееее!
    Сиреч, трябва да има „интервентивна терапия“!

    Кой я осъществява?
    От там, де, от По-Горната Камбанария.
    …Да, ама По-Горната Камбанария мълчи!!
    Разбирай, Министърът мълчи. Едно – че мълчи, а друго, че и яко рамо подлага ма Мушмурока! Комфорт му прави!

    …Що мълчиш, бе, Господин Министре?
    Ни виждаш ли, нашта Църква гори – на Физгармониците…
    Камбана бием! – не чуеш ли?…

    1. P. S.

      Осланяйки се на Вашата дискретност, споделям и оставям на „отговорно пазене“ имената на гореспряганите личности: става дума за г-н Явор Димитров, Директор на Софийската филхармонния, когото съвсем наскоро Министърът на културата Вежди Рашидов преназначи на същия пост, след като го „обзаведе“ с шикарно „нагласен конкурс“.

  149. Прочетох внимателно всичко написано дотук за ситуацията във Филхармонията!
    Смятам, че има смисъл да се повдигат парливите въпроси, включително и от тази трибуна!
    Поздравявам г-жа Кортенска за двата последователни материала, публикувани във в. „Уикенд“!
    Госпожо Кортенска, не спирайте дотук! Продължавайте битката!
    Впрочем, случаят „директор на филхармонията“ и съпровождащия го „нагласен конкурс“ е част от скритата картина на псевдо-демократичните процеси, развиващи се у нас, навсякъде – индустрия, търговия, земеделие, медицинско обслужване, политическо-парламентално кокошкарство, естествено – включително и Нейно Просешко Величество Бедната Ни Култура!
    На последните парламентарни избори, след наблюдаваната четири години душманска политика на БСП и Съмишленици, лично аз – гласувах за ГЕРБ; в някаква степен, с някаква – дано, не илюзорна – надежда, че генерал Борисов ще намери пътя към обновлението. Продължавам да съм, в някаква степен, умерен оптимист.
    В случая, с извращенията в Министерството на културата и във Филхармонията – просто си мисля, че генералът не е информиран! Значи – трябва да се пише! Трябва да се говори! Навсякъде, в медиите, за да стигне до него…
    Да, ама той не е слънце, да изгрее навсякъде…
    И за това той си има хора – министри, съветници, депутати, съглеждачи – да си отварят очите!

    Хора, не оставяйте на шепа мърлячи и некадърници да осакатяват културата ни. Не допускайте да се затрие филхармонията.

  150. какво го раздувате толкова……плати , па клати бе байка
    съберете си пари па си платете да ви свирят

    отде да вземе пари министъро, държавата е бедна

    1. А тъй Гошо! Дамо „Въх рамо рамо“ да се свири и да се пее! Бат Бойко дай газ! Ехеее…

  151. да ги затварят и да ги махат, стига са яли от народа…филхармоници , симфоници-да се махат
    и ония другите от БАН-да ги разкарат
    и самото министерство на културата е абсолютно ненужно с некакъв джагал за министър
    комунисти и музика-глупости

    1. Я запей ми отново, мър мила моя мамо
      на Бат Бойко песента „Въх, рамо рамо“.

      Ехеее….
      Голяма работа, да знайш, е това Баталя.
      Голяма песен.

      Ехеее….

      1. ЧЕСТИТА
        НОВАТА 2010 ГОДИНА!

        На добър час, ВъхРамовци!

        На всички
        съмишленици
        на
        ГЕРБ
        и
        БОЙКО БОРИСОВ
        - ЧЕСТИТА
        НОВАТА
        2010 ГОДИНА!

        Да бъде
        Здрава,
        Успешна,
        Плодоносна,
        Щастлива!

        Запейте, приятели, любимата песен на Генерала -
        „Въх, Рамо, Рамо!“

        „Дай газ, Бат Бойко!“

        Успех!
        Ще победим!

        На добър час, ВъхРамовци!
        Успех!

  152. Уважаеми приятели на Грънчаров блог!

    Преди всичко, разрешете ми да поздравя всички с настъпилата Нова 2010 година.
    За всички нас – с Божията благословия – крепко здраве, сполука във всяко добро начинание, и духовна светлина в душите ни!
    Амин!

    Приятели!
    Позволих си на връх Коледа, провокирана от публикуваното тук шаржово писмо от господина Пламенчо Джубрев, както и от прочетената във вестник „Уикенд“ статия от уважаваната госпожа Кортенска по проблемите на Софийската филхармония и в частност по повод проведения наскоро от Министерството на културата конкурс за Директор на същата институция, да изкажа някои мисли.

    След седмица, надникнах в Блога, и що да видя – в известен смисъл, вярвайте ми, приятно съм изненадана.
    Явно има хора, които се вълнуват от проблемите на музиката, прочитайки тези няколко рознолики и интересни мнения по проблемите на симфоничната музика – особено много благодаря на изказалите се госпожа Клавдия Манолова, на господинът Милен Велчев(както се досещам,досатъчно показно дистанцирал се от един свой мастит съименник), благодаря на апокрифно-псевдонимния Д-р Ох Боли – (не зная какво ви е въздържало да изпишете името си, вероятно някаква екстевагантна екцентричност, що ли?, както на присъединилия се по-сетне към него(не по-малко фамозен) д-р Анибал Канибал. Благодаря особено и на господина Иван Пеев, който ни увери, че след зъвръщането си от пътуване – ако този форум продължи – би разказал нови и интересни неща и аз лично очаквам думите му с достатъчно голямо любопитство, защото – макар, и името му да е достатъчно, как да се изразя, „конвенционално“, подозирам, че това е известен български музикант-интелектуалец, и той би споделил интересни, важни и съществени неща за историята и развитието на нашия тъй представителен национален симфоничен оркестър, както и за неговия така дискутиран директор. Благодаря, не на последно място и на гасподина Пламенчо Джубрев, който, в една или друга степен, се оказа „виновник“ за случващото се.

    Преди седмица изрекох – сега ще го повтора: Боготворя музиката!

    Боли ме страшно за нещата, които се случват в градинката на българската култура.

    Аз ще повторя английската поговорка: аристократична ливада и симфоничен оркестър се отглеждат – точно 100 години! След един век отглеждане можеш да кажеш – имам оркестър!
    А се съсипва – за броени часове!
    И – трябва да започнеш, едва ли не, отначало!

    И ще попитам отново:

    Уважаеми г-н министре, чувате ли ме? Разбирате ли ме?
    Това – не е, просто – престъпление!

    /Навсякъде по света, Министърът поема личната отговорност до назначи на отговорния пост на Национален театър или Национален оркестър един или друг кандидат! Както разбирам, провеждането на конкурс и „скриването“ на министъра зад решението на едно „нагласено“ жури и, най-меко казано – бягство от отговорност!… Или прикриване на „безхаберие“?!?/

    Това е престъпление с много висока опастност за обществото! И когато накърнява интересите на голям брой хора /не става дума само за ожалените бедни стотина оркестранти-симфоници, а за хилядите фенове на симфоничната музика, и тези на Бах, Бетховен и Брамс, и тези на Шостакович и Лазар Николов/, това престъпление вече граничи с проявления, родящи се с геноцида!

    Ще повторя наново – ще потретя:
    – Нечие бягство от отговорност или нечие безхаберие води до … проявления, родящи се с духовен геноцид.

    Чувате ли ме, г-н Министре?

  153. Подкрепям казаното от г-жа Кехлибарева, както и изразеното по-горе мнение на г-жа Манолова, относно проблемите във българската филхармония.
    Явно министърът на културата не иска да се занимава с такива дреболии като националната ни музика и се хвърля на едро – Български Лувъри да прави за да има къде да си експонира ботурите. От една страна, това е ясно, всеки дърпа чергата към себе си. /По-раншния дебелак министър пък дърпаше чергата към сценичното./
    Но ти да нагласиш цял един национален конкурс /за директор на филхармонията/ за да го спечели един вече ДОКАЗАЛ СЕ ПРОВАЛЕН ДИРЕКТОР, това, или е голямо безочие, или е голямо незнание, или големи пари са се завъртяли.
    Художественото ниво на най-представителния ни симфоничен оркестър е много слабо, от години е така. Хайде, министърът – примерно – от музика не разбира /а трябва!/: той няма ли си съветници, ресорен зам. министър по проблемите на музиката и оркестрите, имаше едно време Център за музика, ако не ме лъже паметта, със съответните специалисти – и въобще: какво, божем, става в това министерство на културата?
    Както се разбира от написаното в пресата, министър Рашидов е бавил близо три седмици, след окончателното провеждане на конкурса, преназначаването на провалилия се досегашен директор Явор Димитров – значи нещо не е било в ред, министърът двайсет дни да мъти яйцето?!
    И накрая, какво – запъртък.

  154. бе каква музика бе? нали имаш радио?
    плюс това министър и неговия ортак са за да си пълнят гушите. навсякъде е така
    ти си хванал да се цериш. не разбрали , че нема паре
    ще си свирите в къщи или ще се събирате да си првите камерна музика
    може и без оркестър

    1. Честита
      Староверска
      Коледа!

      И Ивановден!

      2010-та – да е по-добра,
      здрава,
      с надежда за напредък!

      С Бойко Борисов и „Герб“ – напред!!!

      ВЪХ „РАМО, РАМО“ -

      ЗА МАЛО И ГОЛЯМО!

      СУРВА, СУРВА… В Ъ Х Р А М О В Ц И!!!

      1. Това е райска песен! Въх рамо е – райска песен. Божествена е. А пък текста е думи нямам. А солистката е – черен хайвер на бяло хлебче. А?

  155. По повод инсинуациите около Софийската филхармония:

    Аз не разбирам какво толкова, вече втора седмица, сте се вторачили в Софийската филхармония и нейния директор.
    И защо се скалъпват неверни обвинения, по конкретно срещу Явор Димитров, на всичко отгоре се набърква и Министерство на културата, че дажи и министъра – пушилка и шум до бога!
    Защо, скалъпвъйки обвинения,и бълвайки неистини, никой не спомена за последното успешно турне на оркестъра, за успешно проведените конкурси по композиция за написване на нова българско произведение, и т. н., и т. н…
    Всичко това се дължи на ръководството на Софийската филхармония и нейния директор Явор Димитров! Да – поради тези негови /и други/ успехи министърът го преназначи отново, след успешно спечелен конкурс!!
    Не прави чест и на в. Уикенд с публикуването на изфабрикуваните от драскачката Кортенска т. н. „материали“.
    Дали пък преди време, някоя т. н. журналистка се е надявала на, тъй да се каже, по-свободен достъп до Маестрото, а пък той /между другото, известен с шармантността си сред нежния пол!/, взел, че я е „отбил“ и сега тя се опитва солено да си отмъсти?! А…?
    Софийската филхармония свири добре.
    От години свири добре.
    Оставете музикантите и ръководството на оркестъра да си гледат работата и да им пожелаем да свирят още по-добре.

    1. Вие откъде знаете, че Явор Димитров си пада „по тънката част“….може да им се натиска от вътрешни подбуди или да приспива с тях просто от състрадание
      откъде черпите такава информация?…може да си говорят за музика на закрити врати?

      Да не сте някоя бивша негова ухажьорка или дори любовница?

  156. Във Филхармонията става интересно. Оня ден Директора е казал каквото е казал на своя заместник Любо Миролексов, бивш валдкорнист от най-мижава класа, а зам.-директора веднага посъбрал водачите на отделните групи – един по един един разбира се! – и им рекъл: който е против директора и е писал и се е подписвал под протестни дописки /защото е имало такива до Министъра на културата, и то – не една и две, и до Премиера също е писана подписка!/ да си взима шапката и инструмента и – по живо по здраво, със добро, тихичко, друм.
    Първата дописка до министъра е постъпила в деня на провеждането на конкурса, министъра не е бил в България и дописката явно са я покрили в министерството/заинтересованото лице, посредством секретаргата Куркчайска, през която минава всичката министерска кореспонденция/. Но на по-следния ден постъпва нова протестна дописка, изпратена и до домашния адрес на министъра, която вече министъра няма как да не е получил.
    Както е известно от медиите /вестник Уикенд и две национални телевизии/, един от отхвърлените кандидати г-н Майер също е депозирал протестно писмо до Министъра на културата, протестирайки срещу административни и правови нередности около провеждането на конкурса, както и около „нагласеното“ конкурсно жури, съставено с благословията на министъра – в това жури, както е известно, министър Рашидов е допуснал да бъдат кумовете на кандидата Димитров от двата му брака и други заинтересовани от преизбирането на Димитров лица.
    А бе, дрънчи от всякъде на шуробаджанащина. И последвала корупция!
    Напълно съм съгласен с изреченото по-горе: министърът лансира един доказал се провален директор!

    Как тогава да вярваме на този човек, за новата му изцепка с БГ – Лувъръ? 12 милиона щели да стигнат?! Сто и дванайсе няма да стигнат!… Ама сега да вкараме държавата в борч, един път да тръгне далаверата, после е лесно…
    Сакън, г-н премиер, не му се връзвай на акъла!
    Аз за теб гласувах през лятото, на за Лувърджията!
    И после, ако дадеш тия пари за склуптуристите и мазачите, ще трябва да приготвиш още няколко пъти по толкоз – за поетите и писателите, за артистките и артистите, за Народните театри, за Народните опери, за Филхармониите, за музикантите и изпълнителите, за композиторите и аранжаторите…
    Край няма!

    Това е криво скроена мулташка стряха.
    Спрете я.

  157. Ура, братя българи!

    „BG-Лувъра“ на Вежди Рашидов вече си има и име – кръстник му е Генчо Паскалев:
    „МУЛТАШКА СТРЯХА“!

    Велико…

    Евала, Кръстник!

  158. Снощи в „Панорама“ културния министър не каза нищо ново и умно за БГ-Лувъра, макар че се беше изтипосал за да смегчи някои вече казани в медиите упреци, обвинения и несъгласия с поредната му щуротия.
    МУЛТАШКАТА СТРЯХА щяла да подслони всички творци, рече министъра. Как ще стане това, той не го доизясни – вероятно под мотото: хеле, „пролетарии от всички гилдии и изкуства, обединявайте се!“
    Такова едно нДк в центъра на София вече /години наред!/ си имаме, окупирано и опоскано от съзидарника му Христалаки Друмев.
    Успяхме да предадем за водещия на „Панорама“ няколко въпроса, отправени пряко към културния министър, с обещанието, че ще му бъдат зададени, защото са твърде интересни и актуални – не само около апетитната Мулташка стряха, но също така и за ситуацията около опорочения конкурс за директор на Филхармонията, за игри между Явор Димитров и Министерството на културата посредством трети лица – но явно времето в предаването не е стигнало, или пък въпросите в последния момент са стегнали чепика на водещия, знам ли?
    Старо-ново-въздигнатия талибан Явор Д., в последните няколко дни се и въздигнал духом и тялом, и явно отпочва да раздава царствено правосъдие в институцийката си, музикантите са настръхнали, особено ония, които са няколко години пред пенсия, но са имали неблагоразумието да възроптаят срещу работодателя си – подобно нещо се е случвало неведнъж, така е било и при предишното му преизбиране /разбирай, пак, разбира се – с нагласен конкурс!/, тогава пак са хвърчали оркестрански глави.
    Най-тъжното е че атмосферата в оркестъра е смутна, напрегнато е, хората се ослушват, честно казано, мнозина са се надявали, че този път правдата ще възтържествува, че няма да им натресат отново старата мутра, но сега са дълбоко разочаровани от резултата и решението на културния министър и са основателно обезпокоени от евентуална бъдеща тиха админис