Народът лудна по песента „Въх, рамо, рамо“, посветена на генерал Борисов! Пей, Биляно, пей, народе! Отпуши си душата! Ликуй, человечество!

Във връзка с моето представяне на известната вече песен-хит във видеоблога – “Бат Бойко, дай газ, изгрял е твоя звезден час” – забелязвам, че днес са се появили твърде патетични коментари-суперлативи, които искам да се запазят за бъдещите историци на превъплъщенията на българската душа. Поради което ги и публикувам отделно: защото такова богатство по никой начин не бива да бъде загубено:

mladenka ilieva каза: А бе, вие мъжете, пощуряхте ли? От една седмица вкъщи, съпругът ми – Въх, рамо – та рамо… В събота и неделя бях в София при сина – студент, да го поизпера – събраха се състуденти да поиграят карти – цяла вечер – Въх, рамо – та рамо…

В понеделник отивам в службата, от Плевен съм, колегите се забили пред компютъра – Въх, рамо – та рамо…

Аз не обичам чалгата. Вярно, в тая песен има нещо различно, не казвам, че е лоша, интересна е, но – всяко нещо с мярка! Епидемия!

Снощи слагам вечерята, сядаме на масата, съпругът ми пуска компютъра. Помолих го да спре тая Биляна, да си кажем ПРОДЪЛЖАВА >>>>>

Поклон пред смелите борци за свобода в Иран

(По идея на г-жа Новодворская, която, милата, сложи това клипче в своя блог под заглавието „На Путин – да помисли!“)

Нова тема в Академията: Ценностната катастрофа в България

Напоследък се улавям, че често употребявам термина “ценностна катастрофа”. Наистина, доживели сме сякаш времето, в което берем плодовете на една такава най-ужасна ценностна катастрофа.

Но замисляйки се върху този термин, имам чувството, че някой може да въприемеме твърдението ми съвсем неправилно. У нас е налице крайно порочно нещо, и то е доста показателно; то, впрочем, е израз на същата тази ценностна катастрофа, деозриентация и пр. И то се свежда до това, че се смята и се насажда представата, че ето, нещата сега у нас са толкова лоши, но са станали такива защото е настъпила, представете си, свободата, демокрацията – която, като връх на всичко, е заличила някои предишни ценности. Без които, оказвало се, не сме били могли да живеем, и поради това сме изпаднали в този ценностен вакуум, в тази катастрофа.

Значи, според тази представа, сега у нас е така ужасно, е толкова лошо тъкмо защото била дошла свободата, която всичко била разрушила: така се говори постоянно по медиите, от разни бай Вучковци, Слави Трифоновци, СКАТ-човци ПРОДЪЛЖАВА >>>>

Ново в тестовия блог: „Храни куче, за да не те лае, или два факта около правителството на Б.Борисов, които…“

И.Инджев е написал тая заран коментар, наречен Медиите у нас хапят ръката, която (не) ги храни, а пък справедливата му констатация ме вдъхнови дотам, че и аз да напиша в блога му нижеследующите думи:

Много уместна и вярна констатация: медиите като общо взето все верни и послушни песове на властта (и най-вече пък на тия, които управляват самата власт у нас!) ръфат само ръката, която не ги храни. За медиите не важи поговорката: „Храни куче – да те лае“. Медиите у нас са песове с избирателно поведение: мило лижат ръката, която ги храни, и ръфат оная, дето не им дава нищо.

На мен тия дни ми се върти в главата нещо твърде обезспокоително, което ще го напиша, пък каквото ще да става. Случайно попаднах на предпоследния брой на в-к „Уикенд„. Там има интервю с една от основните фигури на кръга „Монтерей„, именно с г-н Виктор Вълков. Смятам, всички знаят що представлява кръга „Монтерей“, та не е нужно точно аз да казвам що представлява той; пък и, признавам си, страх ме е да казвам каквото и било за този кръг „Монтерей„, щото някои други в предишни години казаха и написаха, и бяха застреляни като кучета на улицата след това. Но както и да е де, сега сме в друго време, дано тия нрави да са отишли в миналото.

Та този Виктор Вълков, най-близък изповедник ПРОДЪЛЖАВА >>>>>