Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Народът лудна по песента „Въх, рамо, рамо“, посветена на генерал Борисов! Пей, Биляно, пей, народе! Отпуши си душата! Ликуй, человечество!

Във връзка с моето представяне на известната вече песен-хит във видеоблога – “Бат Бойко, дай газ, изгрял е твоя звезден час” – забелязвам, че днес са се появили твърде патетични коментари-суперлативи, които искам да се запазят за бъдещите историци на превъплъщенията на българската душа. Поради което ги и публикувам отделно: защото такова богатство по никой начин не бива да бъде загубено:

mladenka ilieva каза: А бе, вие мъжете, пощуряхте ли? От една седмица вкъщи, съпругът ми – Въх, рамо – та рамо… В събота и неделя бях в София при сина – студент, да го поизпера – събраха се състуденти да поиграят карти – цяла вечер – Въх, рамо – та рамо…

В понеделник отивам в службата, от Плевен съм, колегите се забили пред компютъра – Въх, рамо – та рамо…

Аз не обичам чалгата. Вярно, в тая песен има нещо различно, не казвам, че е лоша, интересна е, но – всяко нещо с мярка! Епидемия!

Снощи слагам вечерята, сядаме на масата, съпругът ми пуска компютъра. Помолих го да спре тая Биляна, да си кажем ПРОДЪЛЖАВА >>>>>

август 5, 2009 - Posted by | Съвременност | , , , , , , , , ,

1 274 коментара »

  1. отново една дебела чалгаджийска глупост за простолюдието, която се опитва да задоволи долните му потреби. Само хора с дълбоко чувство за малоценност и липса на всякакви музикално – естетически критерий могат да слушат подобни неща. с две думи – помия за простотия.
    А Бат Бойко само след 8 месеца ще за почне да мучи от екрана , оправдаващ своята безнадеждност, защото ние , така сме се закопали в собствените си бакий, че и Архангел Михаил да слезне с вси Светий не мож ни оправи

    Коментар от Konstantin | август 6, 2009 | Отговор

    • Господинчо Константинчо, абе, посбъркали са ти именцето! Че ти си – Тома Неверни.

      Коментар от Мирослав Гунчев | октомври 4, 2009 | Отговор

    • Г-Н ГРЪНЧАРОВ, ОТДАВНА ИСКАХ ДА СПОДЕЛЯ С ВАС НЕДОУМЕНИЕТО СИ, ЧЕ ТОЗИ БЛОГ СТАРТИРА С ИЗКАЗВАНЕТО НА ВЕЗДЕСЪЩИЯ ВСЕЗНАЙКО /КАКТО СЕ УБЕЖДАВАМЕ ОТ ПИСАНИЯТА МУ ПО-ДОЛУ/ Т. Н. КОНСТАНТИН!
      СЛЕДЯ БЛОГА ВИ ОТ САМОТО МУ СЪЗДАВАНЕ. ХРОНОЛОГИЧЕСКИ, СЪЩЕСТВУВАТ ИЗКАЗВАНИЯ И МНЕНИЯ, ПРЕДХОЖДАЩИ ВИЗИРАНИЯ ОТ МЕН АВТОР, КОЙТО А ПРИОРИ ОБИЖДАС ПРИКАЗКИТЕ СИ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО: ЦИТИРАМ – „отново една дебела чалгаджийска глупост за простолюдието, която се опитва да задоволи долните му потреби. Само хора с дълбоко чувство за малоценност и липса на всякакви музикално – естетически критерий могат да слушат подобни неща. с две думи – помия за простотия.“ /КРАЙ НА ЦИТ./
      В ЧАСТНОСТ, СЛЕДВА ДА ОТБЕЛЕЖА, ЧЕ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА ВИЕ ЛЕКО И КОЗМЕТИЧНО РЕМОНТИРАХТЕ ПРОСТРАНСТВОТО ОКОЛО БЛОГА.
      /НЯМА ДА СКРИЯ, ЧЕ БЛОГЪТ ОТ САМОТО МУ НАЧАЛО МИ СЕ СТОРИ ОСОБЕНО ИНТЕРЕСЕН И СИ ПОЗВОЛИХ ДА ГО ЗАПАМЕТЯ В ПЪРВОНАЧАЛНИЯ МУ ВИД!/
      И ТАКА – СТАВА ДУМА ЗА ПОПУЛЯРНАТА И НАШУМЯЛА ПЕСЕН „ВЪХ, РАМО, РАМО“, КОЯТО ВЪЗБУДИ МНОГО КОМЕНТАРИИ – ОТ ПЪЛНО ОТРИЦАНИЕ ДО ШЕМЕТНО ВЪЗХИЩЕНИЕ, МЕЖДУВПРОЧЕМ, ПОСЛЕДНОТО – С ПРЕОБЛАДАВАЩО МНОЗИНСТВО, КЪМ КОЕТО АЗ НЕДВУСМИСЛЕНО СЕ ПРИСЪЕДИНЯВАМ! ПЕСЕНТА Е НЕ ПРОСТО МНОГО Д О Б Р А – ТЯ, ОСВЕН МНОГОТО СИ КАЧЕСТВА, Е И – КАКТОПО-ДОЛУ СЕ ИЗРАЗЯВАТМОТИВИРАНО СПЕЦИАЛИСТИ – Е НАХОДКА В ЖАНРА!
      ЗАЩО „СТАРТИРАТЕ“ С ТОВА ТЕНДЕНЦИОЗНО ИЗКАЗВАНЕ?
      ПАК ПО-ДОЛУ ПРОЧЕТОХ НЯКАКВО ИЗКАЗВАНЕ, ЧЕ ТОЗИ ВЕЗДЕСЪЩ КОНСТАНТИН Е ВАШ ИЗМИСЛЕН ПЕРСОНАЖ?! АКО НАИСТИНА Е ТАКА – ОЩЕ ПО-ЗЛЕ!
      МНОГО СЪМ ВПЕЧАТЛЕН И ОТ ФИНАЛА НА ИЗКАЗВАНЕТО НА СЪЩИЯ Г-Н КОНСТАНТИН „ние така сме се закопали в собствените си бакии, че и Архангел Михаил да слезне с вси СветиИ не мож ни оправи.“ – КАКЪВ Е ТОЗИ ПРИНЦИПИАЛЕН НЕГАТИВИЗЪМ, ПРИПИСВАН НА ЦЕЛОКУПНИЯ НИ БЪЛГАРСКИ НАРОД!?
      ОТ ПРЕАМБЮЛНОТО ВИ ИЗКАЗВАНЕ ОСТАВАМ С ВПЕЧАТЛЕНИЕТО, ЧЕ ИСКАТЕ ДА ЗАПЕЧАТАТЕ ЗА ИСТОРИЯТА СЪБИТИЯТА ОКОЛО „ГЕРБ“, БОРИСОВ И ПОЯВИЛАТА СЕ ПЕСЕН „ВЪХ, РАМО, РАМО“. МОЛЯ, НЕ МОДЕЛИРАЙТЕ ИСТОРИЯТА ПО ВАШ ВКУС. ТАЗИ ПОПАРА В НЕДАЛЕЧНОТО МИНАЛО ВЕЧЕ СМЕ Я СЪРБАЛИ.
      БЪДЕТЕ КОРЕКТЕН, ГОСПОДИНЕ, КЪМ ИСТОРИЯТА!

      Коментар от Боян Казанджиев | юли 15, 2010 | Отговор

      • Константин е реално сетивно-емпирическо лице, което живее в София, ако някой много се вълнува кой е тоя Константин, би могъл да го помоли, да се срещнат, да се ръкуват, да го опипа, да го помирише, и, респективно, да се успокои, сиреч, да почне да спи нощем :-)

        Коментар от Ангел Грънчаров | юли 15, 2010

  2. Да отговоря на Константин. Долни потребности се задоволяват по долни гащи, приятелю. А песен се пее за да ти е хубаво.И знаеш ли кво: простичко е – ако песента те кефи, значи е готина. Ако не те кефи – значи е кофти. Тази песен, за Фъх рамо става дума, ме кефи. Ама не само мен, а още хиляди-хиляди… И не само защото се пее в нея за Бойко борисов, а защото е изпята от сърце. Не го разбираш ти тия работи. Не можеш да кажеш ти за хиляди българи че са хора с дълбоко чувство за малоценност!
    Всъщност, казваш го, и това ме кара да ти съчувствам. Носиш велико име – Константин. Помисли с тия твои несретни думи: „така сме се закопали в собствените си бакии, че и Архангел Михаил да слезне с вси Светии не мож ни оправи“ – не си ли катастрофален песимист. И ако имаш деца и внуци – това ли ще им кажеш? Не срами великото име византийско Константин.
    И не рони сълзи като на кучи гроб като оня Инджев – това е то, помия за простотия.
    Съчувствам Ви, уважаеми г-н Константин!

    Коментар от ivo ivanov | август 6, 2009 | Отговор

    • Уважаеми г-н Ivo Ivanov
      Приемам критиката Ви към казаното от мен. Всеки има право на мнение.
      Това , че 1000 българи харесват парчето “ Въх рамо , рамо“ е само количествен критерий, а не качествен. В това няма нищо лошо. Много жанрове в музиката се препитават от лошия вкус на публиката. Говори само за това , че няма развит музикален усет .
      Коментирах парчето от страната на музикалната естетика, а тя се подчинява на железните закони на теорията и философията на музиката. Мога да изброя в детайл всички отрицателни страни на парчето като са започне от вкарването на циганските малки сексти в минорен акорд, което е гавра с народния ритъм …….и стигна чак до клатенето в гласа на певицата до интервал кварта, което в оценката на тона е пълна катастрофа ….не искам да продължавам просто…не съвпадение на ткст към музикално съзвучие……
      а това , че хората си я харесват , е тяхно право – вкусовете са различни
      аз в случая се интересувам от научния анализ на песента – той я определя като лоша
      що се отнася до чувството за малоценност – то съществува при всички малки народи.
      споменавйки тези факти бих желал поне да увеличаваме положителните и да намаляваме отрицателните страни в характер и бит.
      Да живее България! Пожелавам само радост и успехи

      Коментар от Konstantin | август 8, 2009 | Отговор

      • Уважаеми Константин, чак сега ви прочетох изказването от осми август! как съм го пропуснал, аз чета всичко! Дълбоко не сте прав. Не знам какъв сте по професия, опитвате се да се правите на музикален специалист, какъвто не сте, макар че редите „кварти“, „сексти“, секти… Съжалявам, трябва да прибера внука, пак ще ви пиша.

        Коментар от Михаил Йорданов | август 10, 2009

      • Внука е вкъщи, мога да ви отговоря.
        Та уважаеми г-н Константин Философ!
        Четох по-горе една друга реплика по Ваш адрес за Вашия нихилизъм. Това не ме интересува. Става дума замузиката на „Въх, рамо“.
        Вижте сега: да почнем от изпълнението. Аз съм 30 години музикант в професионален духов оркестър. Като изключим Великия Ибриям и професор Петко Радев – такава свирня /нарочно използвам битовата дума!/ рядко се среща. И кавалджията свири много добре, но такива имаме доста. И слава Богу.
        Целият оркестър на „Готин бенд“ – а това са, кокто го усещам, не повече от 5 – 6 души, създават звукова атмосфера за голяма Банда.Тъпанджията е също от много висока класа, пуснете си песента и чуйте как сладко и с майсторлък изчуква с кияка по перваза пък и умело реди синкопите – докарва го, сякаш два тъпана свирят. И най-важното: хем, сякаш, дърпа напред, хем, въобще не дърпа. Защото най-важното за барабаниста е да държи такта.
        За певицата нищо не казвате. Не я знам тази – но пее сладко. Да го докараш тоя чепат текст, пък и да му засучеш диалекта, си е голяма работа. Това е учено момиче. Я от Котел я от Широка лъка. Но колкото и да е учено, ако не го носиш всърцето..
        А туй момиче със сърце пее. Браво, момиче.
        А, казал си, гледам нещо за момичето. Дето била, според вас клатела тона до интервал кварта. Че това не е фалшиво! Това е то, макамлийско пеене. Цяла Тракия и най-вече Странджа пее така. Няма по-голям майсторлък за един кавалджия, например, като съпровожда странджанска певица, да го докарва „по нейното“. И добрият гъдулар го може това, особено в Добруджа, в Делиормана.
        Е, стигаме до там – дето ви е силата – за научния ви анализ.
        Момче, музика не се твори с научен анализ. Анализа иде след музиката. И обикновенно е грешен.
        Тия дето са писали тая песен, както е модерно сега да се казва, са абсолютни профи. Ама песента била циганска на малки сексти, ама била гавра с народния ритъм… Глупости на таркалета. Успяли са да замесят такова тесто, така да бухне, че ум да ти зайде. Браво, колеги. Е, с резерви съм къв текста, тук-там е малко пресолено, но на тоя, дето му пасва на политика, му става драго. Пък на другия – го стяга чепика. Аз лично гласувах за царя, миналия път. Разочарова ме. Сега не гласувах. На Бойко Борисов хем му вярвам, хем не му вярвам. Но съм съгласен че трябва да иде промяна. Кой да я свърши?
        И тука не си прав. Не са хиляда души. Много повече са. Много пъти повече. Я влез и виж, за един месец са се извърволили 15 хиляди. У нас, в оркестъра, от една седмица песента върви „самиздат“ като поничка.
        Добра песен, господин Константин. Чуй я пак, пък може и да си смениш мнението.
        С уважение.

        Коментар от Михаил Йорданов | август 10, 2009

      • към Михайл йорданов

        Допълнение: не говоря за качествата на музикантите – те са отлични, и певицата е чудесна. Да са живи и здрави да свирят все така хубаво.

        Хората не са виновни че си изкарват хляба с глупости. Аз се интересувам единствено от парчето само по себе си като такова и неговото място в музикалното пространство.

        Коментар от Konstantin | август 11, 2009

  3. Леле, ква стана тая, Фанаха се за гушите! гот!
    Една ми ти никаква песничка – гражданска война.
    Но Въх Рамо си я бива.
    Кой и е автора, бе? Тоя дето се вписва като СтефанТхеОнеТхеГреат, демек Стефан Великия забърка цела национална чалгаконференцзия.
    Ало, водещия – искаме Референдум. Да се пее ли Въх рамо или да се забрани. И за да има мир, който я слуша – в Сибир.

    Коментар от ми4о газдов | август 6, 2009 | Отговор

  4. Чрез г-н Ангел Грънчаров до г-жа Младенка Илиева от Превен:
    Мила Младенке, земи трена до Червен бряг. Аз не слушам чалгии и тем ти ми подобни Въх рамо. Не пия, не пуша, само 4ай пия и 4айковски слушам. 6те сме си прилика.

    Коментар от ди4о Петров | август 6, 2009 | Отговор

  5. Билянче, немаш си равна. Да ти имам устичката.
    Да ми къдриш Въх рамо, ама на мене само.

    Коментар от hristo ignatov | август 6, 2009 | Отговор

    • Mi, day 5 kinta, da y ima6 usti4kata

      Коментар от KONstanTIN | януари 24, 2010 | Отговор

  6. Младенке, не го слушай тоя. Не кърка, не пуши, чай пие,слуша 4айковски, явно като 4айковски е обърнал резбата. Кво ти пречи хубавата чалгийка.Ти явно ще си некоя интелектуялка. Зна4и си умна жена. 4е вземи, 3 дена подрет посре6тай мъжа си с погача на софрата и Въх рамо, и на другия ден ще те заведе на опера

    Коментар от slavi slaveikov | август 6, 2009 | Отговор

  7. Иво Инджев е бесепарско мекере. Четох му днес статията. Лизач. Глей, срещу Путин не смее църка, щото ще му се присъни кагебеист на яве. Евала ти правим Инджев, от дете си беше такъв – честни очи, змийска пазва – помниш ли как ни клеветеше на директорката, че пушим в кенефа.
    Въх рамо рамо не е за тебе, не я слушай, не цапай песничката. Слушай как пее Ватмана. И трамвайчето дето поскърцва. И пей с тях.
    Последна спирка – Орландовци.
    Пей!
    Текста е от ортака ви Писарев, дето в последно време му дойде акъла.

    Коментар от Стефан Стоянов | август 6, 2009 | Отговор

    • Ape! – Последна спирка – Орландовци.

      Коментар от KONstanTIN | януари 24, 2010 | Отговор

  8. Това „Въх Рамо“, първия път го чух с интерес. Действително в него има нещо ново, как да кажа – заразително. Но в крайна сметка, си е една чекия. Голяма слонска чекия. Не е редно да се дига такава национална истерия.Такова чудо, за пръв път срещам. Преди седмица се казах – всяко чудо за три дни. Трисеш и три минаха, от снежна топчица, лавина стана. Е, по-натанък…

    Коментар от виктор викторов | август 6, 2009 | Отговор

  9. Gadna, dolna, prostashka pesen. Vish i samo Mangalskoto zaglavie, Vuh RAMO RAMO. Ziganski 6turotii.

    Коментар от мишо шишков | август 6, 2009 | Отговор

  10. Тази песен трябва да се забрани със закон. Къде сме тръгнали към Европа с Въх рамо рамо. Простотии.

    Коментар от краси тасков | август 6, 2009 | Отговор

    • Ape! KOMYHиCT – Последна спирка – Орландовци.

      Коментар от KONstanTIN | януари 24, 2010 | Отговор

  11. Zdrastvuite, rebiata! Ya ruskaya, no zhivu v Berline.
    (Ich wohne in Berlin)
    Vchera uslyshala pesnya Bilyany – „Vuh, Ramo, Ramo“. Zamechatelno! Kak eto v perevode, skazhite, pozhaluysto – shto takoe: „Vuh“ i „Ramo“?
    Ya budu u vas v kontse avgusta. Sprashivayu, a gde mozhno kupit CD?
    Zhelayu vam vsego dobrovo.
    Spasibo.

    Коментар от Tamara Svirkina | август 6, 2009 | Отговор

  12. За песента „Въх, Рамо, Рамо“ – 36 дни след появата й в YOU TUBE.

    Нека го кажем в прав текст – песента е явление.
    Някому тя не се харесва. На други – много. На трети – не прави особено впечатление. Последните, вероятно, се броят на пръсти.
    Тези, които не харесват песента, имат поне два мотива да се дистанцират от нея. Първият е, явно, политически. Песента „почесва“ Позитано по „болното“ място. Но нека отбележим – с усмивка, с битова закачка, и, най-важното, без злоба и …реваншизъм.
    Преди броени дни във в. Труд, Павел Писарев каза къде-къде по-тежки думи за Ватмана.
    Да, ама тук е друго! – т о в а с е п е е!
    Столетницата е навикнала само на елейни песни и дитирамби. Спокойно, Позитанковци – който пее, зло не мисли.
    Вторият им мотив е: не понасям чалгата и поп-фолка. Има резон.
    Само дето аз не зная, кой приши към „Въх, Рамо, Рамо“ етикета – чалга?!
    Да, в песента умело са вплетени прийоми от клеймената поп-фолк стилистика, оригинални етно-мотиви, обляни обилно със захаросан езиково-диалектен сироп, буйна ритмо-динамика, характерна за неповторимото балканско Право хоро. Нашенска шарена черга. Великолепно изтъкана.
    В средната част на песента, в инструментала, там наистина се втурва чалга-стихията: – майсторско искусно мегданско надсвирване, познато ни от всяка българска сватба.
    Тази неделя бях на такава сватба в Ямбол. Над двеста сватбари танцуваха и пееха „Въх, Рамо“. На изпроводяк, кумът връчи на всеки от нас по един СД, самоделно изработен, с лика на булката и младоженеца.
    Та да си дойдем на думата – кой не харесва „Въх, Рамо“?
    „Ех, само да не беше тоя калпав текст, абсолютно щях да я призная!“ – призна си на четири очи комшията, Пето поколение комунист.

    Накрая: петимен съм да узная кои са създателите на „Въх, рамо“?
    Великолепната Биляна вероятно е млада професионална народна певица. Впрочем, вече, всенародна. Аз обаче, в нея не припознавам русокосата фолк-дива Биляна за която споменава в. „Шоу“.
    „Готин бенд“ респектира и пленява със забележителен саунд и динамика. Яко свирят момчетата /най-вероятно, момчета/.
    А относно автора на песента, този потайник StefanTheOneTheGreat, имам някои догадки. Все си мисля, че това не е мастит стандартен профи от поп-фолк гилдията. Прекалено своеобразна, чудата и „шарена“ е песента, макар и на пръв поглед, да изглежда проста и непретенциозна. Иначе казано – извън калъпа е. Трябва да притежаваш много вкус, усет към динамика, чувство за оригиналност и …интелект, за да постигнеш такава простота.
    Майсторска работа. Ашколсун.

    Коментар от Д-р Илия Петров | август 6, 2009 | Отговор

    • ПЕСЕНТА Е ЛОША!

      Коментар от Konstantin | август 10, 2009 | Отговор

      • Косьо, навсякъде си ги нацвъкал!
        Ха, поспри!

        Коментар от Иван Пеев | август 11, 2009

      • Гнусна, долнопробна, просташка чалга, за просташки личности и мутри..

        Коментар от Min4o | август 12, 2009

  13. Dorogie rebiatki, privet! Ia sechas u vas – Solnechniy Bereg prekrasen. Kakaya prelest!
    Oi, mne segodnia brat pozvonil i priama nachal nalivat (on uchitsya v Konse na kompozitorskom): Trali-vali…, Vuh Ramo Ramo.., kliovaya shtuchka… – idi-ko, naydi v kyoske i kupi hot shtuk 10.
    V YOU TUBE ia muzyku nemedleno nashla i proslushala. Nu, ponravilas. Dazhe, ochen.- takaya, zhguchaya! I pevitsa-devitsa – nichevo. Nezhniy, haroshiy golos. Da i orkestr zdorovo igraet – kakoy-to stranniy orientalskiy Kazachok. Molodtsi rebyata!
    Nu, a chestno govoria – slova-to neponyatni!
    Tolko eto – „Dai Gaz, Dai Gaz“ – eto ia ponyala.
    Nu, a komu Gaz nuzhen – eto ne ponyala.
    Vsio.
    Rebiatki, d gde CD mozhno kupit? Ili, zakazat?… Spasibo.

    Коментар от Tamara Burkina | август 7, 2009 | Отговор

  14. за Доктора Петроф

    абе чефутин. даебъ конския доктор що не си гледаш добитака ами си фукнал ресепти да дращиш а. и ше плюеш бесепето келеш такав. коя е тая биляна бе. че и великопна била. духа ли ти?
    дух рамо рамо. въздух. под налегане.
    аре биляно. духни му. пак му духни. кеффф. на ти биляно 2 кинта

    Коментар от симо газдов /не е доктор/ | август 7, 2009 | Отговор

    • Tichay pri Stanishev da ti opravi pravopisa

      Коментар от Maharadja I. | януари 24, 2010 | Отговор

  15. „VUH RAMO RAMO“ – ЕНЕРГИЧНО – ОВО Е ХИТ!!
    И ПОДРШКА ЗА ЛИДЕРОТ БОРИСОВ И СИТЕ ЩО СЕ ОБЕДИНИА ЗА ДЕМОКРАТИА! ДА ЖИВЕЕ СИЛНАТА ДРЖАВА БУГАРИА!!!

    Коментар от миле брчковски | август 7, 2009 | Отговор

  16. Уважаеми господин Борисов.
    Страхотна ти е песента, бат Бойко. Право еша си няма. Яка джибра дъха от нея. Рандеман! Туй Рамо рамо въх – е силна ракия. Чиста глътка. Най ме кефи обаче онуй мъшкарското А саа де – голем глас го вадиш. страховит! и после като зачурулика онуй с тънкото гласче, меден първак потича. И пак – бат Бойко: а саа де. И третия път: а саа де! Туй му викат троен припек!
    Тъй ще е и в държавата. Ред и работа. Ама и резултат. това очакваме от вас господин Борисов.
    Пък надвечерр, опъни една Батбойковица за отскок. А саа де!

    Коментар от гошо братанов | август 7, 2009 | Отговор

  17. В-к „Уикенд“ /от утре, 08. 08. 09./ днес ни светна:
    Станишев е гей.
    А кво му отвърнал оня с меката китка: Въхх, Кол-лумбп!
    Да ама на Позитано силно се надат бат Станиш да обърне резбата и да стане мъшко момше.
    Ама как беше в оня виц: бивш негър, бивш наркоман, бивш комунист – …тцццъ.
    Та песничката тихо реди:
    бат серго е гей.
    бат Бойко е змей.
    Въх Рамо рамо
    на позитано
    гей до гей, мамо.
    Припев:
    Бат серго, дай гъз!

    Коментар от симо лазарев | август 7, 2009 | Отговор

  18. Така не е позволено г-н Лазарев. Който и да сте. Не ви отива.
    И правите лоша услуга на песента и създатели те й. Аз харесвам „Въх рамо рамо“, но не ми допада истерията около нея.
    Към г-н Ангел Грънчаров: Моля, не допускайте подобни гнусотии. Искрено Ваша почитателка.

    Коментар от иванка шушулова | август 7, 2009 | Отговор

  19. Страхотно я гърлиш песента Биляно.
    Въх рамо рамо. И глей кво шоу стана. турлюгювеч. Сериозно -песента си я бива и – точно е целнала ситуацията. В крачка.Аз съм вече 6та година боди по найт-клубовете, такъв гърч не съм виждал.Тинейжър – до баба се кефи. Вчера на сточна гара мангал ми пробутва СД за 5 кинта. „Рамо рамо вика“. Викам, дай, ама нещо ме светна, държа парите и влизам в баварката да проверя диска. Пускам. Нема никой. И мангала го нема.
    А, по повод вестник Уикенд. Верно ли бе Серги? Това – от Уикенд са големи маскари. Да земеш, още утре да ги съдиш. Инак, другия Уйкент те каня на Бузлуджа. Кента – от тебе.

    Коментар от ди4о караджов | август 7, 2009 | Отговор

    • Ида-а-ааа!

      Коментар от Серго Позитанов | август 10, 2009 | Отговор

  20. ВЪХ РАМО РАМО!!
    ВЪХХ! – ВРЪХХХ!
    Глейте червени капути – YOU TUBE ще се срути!

    Коментар от нейчо дичев | август 7, 2009 | Отговор

  21. по повод изказването с/у д-р Петров от Джентълмена Газдов /дето НЕ Е ДОКТОР!/

    Личи си.

    P. S. Като не ви харесва „Въх рамо рамо“, пейте Интернационала.

    Коментар от иван карастоянов | август 7, 2009 | Отговор

  22. Извинете, че пак съм аз.
    Браво на Миле Бръчковски.
    Абе, Миле, прощавай, ще те запитам нещо: Как се пише „Въх Рамо“ на македонски? Икак се пее – „Въх“?

    Коментар от иван карастоянов | август 7, 2009 | Отговор

  23. Ха ха, ще пукна от смях!
    ДАЙ ГАЗ -поняла. А КАМУ ГАЗ НУЖЕН – не поняла.
    Е как не поняла, бе, Тамарче? Нали ни врътнахте кранчето през зимата!
    Въх, девучка, напиши свой e-mail или адрес и я тебя 1 СД „Вых, рамо рамо“ будо подарит.
    На вниманието на ТАМАРА БУРКИНА

    Коментар от Хари Куюмджиян | август 10, 2009 | Отговор

  24. Уважаеми Иво Инджев,
    Запознах се със съображенията от статията ви в „Сега“. Прочетох и съпътстващите „мнения“ на вашите клакьори.
    Не съм съгласен с вас.
    Имате право да не харесвате песничката на Биляна и Готин бенд.
    Но инсинуирайки дискусия, вие манипулирате факти и събития. Мисля, че някой някъде вече ви го каза.
    Съгласен съм с вас: /цитирам ви/ – Не става дума за естетиката а за етиката.
    Аз всъщност ще бъда кратък. Препоръчвам ви да влезете в YOU TUBE. На страницата на „Въх Рамо Рамо“, някой си „Михаел01“ – немец, австриец или швейцарец, сиреч, с две думи – „ограничен европеец“, изрича: „Въх Рамо Рамо е точната песен на точното място в точното време.“ И добавя – Congratulations!
    И аз ви поздравявам.
    Дали пък вие не сте се разминал с точното време?

    Коментар от петко петков | август 10, 2009 | Отговор

  25. Здрасти от Враца. Хора, това е невиждано-нечувано. Кога се е пяло по тоя начин. Егати текста, ще се побъркам. И всяка 5-6та дума е турска. Ама ако я замениш с друга, вече не е същото. Каймакат заминал. Аз не съм езиковед, дано не бъркам, а.
    Не ми е ясен и текста в началото. Въх рамо рамо – какво ще рече. Циганите тука пеят Рамо рамо.
    Нататък е ясно. Инак песента си я бива. Като я слушаш, нещо от вътре ти кипва. Направо жужи! Аз и семейството ми поздравяваме генерал Борисов и му желаеме здраве и да пребъде!!!

    Коментар от пеко цолов такев | август 10, 2009 | Отговор

  26. Грънчаров, блогът ви протече и се размириса на Въхрамия. Повикайте незабавно ВиК!

    Коментар от МИРОСЛАВ ИЛИЕВ | август 10, 2009 | Отговор

  27. Ей, към всичките българи! И за вестник Дума и другите вестници!

    Гербер Яко Цвете Бесепе Помете
    и тъй й Го Въхна, че съвсем Издъхна!!!
    ПРипев: Въх, рамо рамо – въх!
    Песента е – връх!!!
    /вариант, ако се пее от мъж:
    Биляна е връх!
    А саа де!

    Коментар от тошо тошков | август 10, 2009 | Отговор

  28. Изключително долна песничка! И имам чувството, че някой нарочно налива кална и мътна вода в нечия воденичка. Възмутително и отвратително. За първи път влизам в този блог и съм силно смутена, меко казано!
    Какво целите, Вие, авторите на „Въх, рамо, рамо“?
    След Вашата „песен“ /пардон! – изцапах хубавата българска дума/ е рукнала само мръсотия!

    Коментар от Анелия Минкова | август 10, 2009 | Отговор

  29. Тошков, да ти го ВЪХНАТ манафите.

    Коментар от Детелин Цветков | август 10, 2009 | Отговор

  30. Въх рамо рамо я чух преди месец. 3-4 дни я търкалях денонощно. Накрая ми писна. Качих се на Витоша за билки, туй ми е хоби. Като влязох в панелката, тъкмо си мия зъбите, вътре Киро в мене рече: Киро ти защо утрепа хубавата песен?
    Оттогава я слушам поведнъж, сутрин като стъпя да си мия зъбите. 4 минути пълен сеанс! Свеж дъх, чисто сърце, въхенергия. За цял ден. Като гледам що са фенове на клона, и други дето ги джафкат отдолу – момчета, щадете хубавата песен!

    Коментар от киро берберов | август 10, 2009 | Отговор

  31. Ей, Въхрамовец, не превръщай интернет в клозет. Навсякъде си се разцвъкал!

    Коментар от Ангелин Цонков | август 10, 2009 | Отговор

  32. как ти мина всичката тая гнусотия през чистата устичка, Билянче? не завъди ли кариес? въх рамо рамо e абсолютно абсолютна долна чалгия на квадрат, на куб, на корен квадратен!!!!

    Коментар от Станчо Тодоров | август 10, 2009 | Отговор

    • Слаб /2/, господин Станчо! За поведението, за изказа, за знанията Ви по математика! Няма такава възходяща зависимост – та Вие сте просто един Алберт Айнщаин!
      Колкото до музиколожката ви преценка, че „Въх, Рамо“ е „долна чалгия“, ще се съглася с Вас, ако ми дадете пример за „горна чалгия“.
      Вие – или харесване, или не харесвате поп-фолка. Това си е Ваше право.Слушайте тогава г-жа Лили Иванова или… Хендел.
      Доколкото схващам, анатемосвате хубавата песен, защото текста, как да се изразя, малко ви „убива“! Признайте си, г-н Станчо, така е, нали?
      Хайде, сега, извинете се на изпълнителката, която не познавам, но която пее очарователно! На Биляна. Аз действително я поздравявам, че е успяла да се справи с вокала и професионално да преодолее това „чакълесто“ текстче.
      Бъдете джендълмен, Г-н Станчо!

      Коментар от Катя Филипова | август 10, 2009 | Отговор

  33. Vseki den sum v Bloga na Grancharov. Polzvam go, zashtoto e interesen. Ot edna sedmitsa zabelyazvam stranno ozhivlenre okolo tazi mizhava pesnichka „Vuh Ramo“. Chuh ya. Tozi stil na men ne mi dopada. Inak – tia e aktualna, e – vsyako chudo za 3 dni! Otkade namirate tolkova energiya za da si cheshite ezitsite?
    Ne shvashtam i tozi „VUH-patos“? I tova neprilichno naplevatelsko otritsanie.
    Vlozhete energiyata si v po-smisleni neshta. Ne gubete vremeto si, svoeto i na drugite.
    Zabelyazvam v bloga na Angel Grancharov, kakto i v drugi blogove, che tazi kramola se vdiga obiknoveno sutrin, do obyad – t. e., v rabotno vreme!?!
    Poslednoto ostavam bez komentar!

    Коментар от Ignat Ignatov | август 10, 2009 | Отговор

  34. Imam edna pitanka. $Vuh, Ramo$ si ima avtor. I 6to stoi na tumno, mi ne zeme da izleze. Generala orden da mu dade. S lenta.
    Puk, moje da ne e balgarin. Ili e nqkakav 4e6it. Ako be6e na6 Ganjo, do sega da e izlql na sergiqta i 6to kinti da e nakqril, aa? Ili puk e nqkoj golqm Barovec, deto 1000000 ne mu burkat=
    Evala Barovec. Gotina e 4algiqta. 4as po 4as q slu6am.Mnogo silen takt ima. Da znae6, pesenta ti e, kato – koga gasi6 var u varnica!

    Коментар от milan kal4ov | август 10, 2009 | Отговор

  35. Vuh ramo ramo ne e pesen, a si e napravo sinfonra – golqma pudra, pod neq – qka tlusta fa6kiq. Sram za Balgariq. Nakade sme tragnali za Evropa s taq 4alga?

    Коментар от gen4o karaqn4evski | август 10, 2009 | Отговор

  36. Другарю Станишев, горе главата!
    Гледай каква песен съм ти измислил:
    Въх рамо рамо, на Позитано си немат, мамо, дерт.
    Гледай сеир само, шушона мамо, ще спукат на ГЕРБ.
    Като им спукат шушончетата, ще им гепат милйончетата.
    А сега де!
    Дай газ и горе главата!

    Коментар от галевски миле | август 10, 2009 | Отговор

    • Знаеш кога ще стане това? Като цъфнат налъмите!
      Абе, що Въх Рамо не го БиТиВи на видеоклип? Бареков!!

      Коментар от Vitko Karaivanov | август 10, 2009 | Отговор

  37. Pritesnyava me teksta na pesenta. Mnogo e agresiven. I mnogo turcizmi ima. Ina4e, melodiqta e priqtna. Ako ne razbira6 dumite, sigurno 5te e po-dobre. Abe, 6to ne i slojite na „Vuh, Ramo“ edin liuboven dekst, 4e da otduhne naroda?

    Коментар от kiril iliev | август 10, 2009 | Отговор

  38. Бойко Борисов е – точния човек на точното място във точното време.
    Европа го каза, не аз.
    Бат Бойко дай газ!

    Коментар от павел иванов (Павката) | август 10, 2009 | Отговор

  39. Над милион и шестстотин гласуваха за ГЕРБ. Ако прибавим и гласовете на Ред, Законност… и на Атака – смятай! на колко българи им е дошло до гуша от Тройната коалиция. А сега да прибавим ли и тези, които не гласуваха? – всичките тези хора се надяват на промяна в политиката. Дано не им бъдат напразни надеждите.
    Друго искам да споделя в тази връзка. За песента „Въх рамо“. Това е химнът на промяната. И тези, които агресивно я оплюват и отричат, не могат да се примирят с мисълта, че една малка и съвсем непретенциозна мелодийка се запя надлъж и на шир и им извади на показ кирливите ризи. Можете да сте гневни. Имате право. Но защо се гневите на песента, гневете се на Станишев и обкръжението му. Те ни докараха до този хал.
    Но никой не дава право никому да се правят генерални обобщения от типа на: няма оправия в тая България, чалга избирател си избра чалга премиер, хора с дълбоко чувство за малоценност, долни потребности на простолюдието…
    Внимание! – това не са един файтон хора! Сред това „простолюдие“ са и преобладаващата част от българските студенти в Европа, нашите – Вашите! – деца. И те ли са сред хората с дълбоко чувство за малоценност?
    Поп-фолк музиката и чалгата се трайно социално явление вече 20 години. Те запълниха едно освободило се пространство – на т.н. масова песен, на партийните ви маршове, на позастарялата и поовехтяла естрадна песен /вметвам, понятието е Ваше, комунистическо – няма такова животно на Запад!/, на съветската песен, за която, до колкото си спомням, на времето имаше определена задължителна „квота“ в БНР /макар, в руската да има и великолепни образци, в частност – романса/, на промъкващите се, въпреки официалната възбрана, сръбски и гръцки кафански мотиви.
    Природата не търпи празни пространста! Чалгата стъпи здраво там. Вкорени се дълбоко.
    Какво направихте лично Вие, другарю Станишев, през вашия четири годишен мандат за изкореняването й? Какви мерки взехте? Какво й противопоставихте?
    Чалгата – добра или, не – е надпартийно явление. Тя надхвърля границите на страната, тя е и балканска музика. /Впрочем, както вече отбелязах, семето й дойде отвън, но земята тук се оказа благодатна. Последното, вероятно е свързано с богатата ни фолклорна инструментална традиция и музикантски свирни!/ Да продължа ли? – тази балканска музика – в най-добрите си образци – вече две десетилетия шари из Европа и оказва забележимо влияние върху други жанрове – джазът, например. Защото водата на чалгата носи в себе си устрема на „надсвирването“ и импровизацията.
    Значи – има, все пак – добра поп-фолк музика, талантливо направена, и – друга, да я наречем – бездарна. Ще се съгласите с мен – във всички изкуства е така.
    Питам, кой се опитва да ни внуши, че песента „Въх, рамо, рамо“ не е сред талантливо направените?
    Какви са мотивите им?
    И защо в разбеснялото отрицание се подвежда под един знаменател /и, забележете – с пришита оценка за лош вкус, долни страсти, чувство за малоценност/ значителна част от обществото ни! И при това се обижда безпардонно – на „чалга избирател“!
    Прости им, Господи, безсилието! – те не знаят какво правят…

    Коментар от Янчо Янчулев | август 11, 2009 | Отговор

  40. Ребятки, нашла! Купила, „Вых, Рамо“! Ой, какая прелесть!! Да, и – с автографом!!!
    Обнимаю. Пока.

    Коментар от Тамара Ф. Буркина | август 11, 2009 | Отговор

  41. Въх рамо рамо – към Европа, мамо,
    с чалгия на рамо!
    Какъв срам само!!

    Коментар от Крум Караиванов | август 11, 2009 | Отговор

  42. Химнът на Обединена Европа е „Одата на радостта“!
    В Европа слушат и пеят Бетовен.
    В България – Бе-ееее… въх рамо.

    Коментар от Крум Караиванов | август 11, 2009 | Отговор

    • В Европа слушат и Бетовен, и Битълс, и Лепа Брена, и Брегович, и Ибрахима…
      Бе-ееее…гай, Бе-ееееееееееееееееееееееееее…Сепаррр!

      Коментар от Малинчо Беров Беров | август 11, 2009 | Отговор

  43. Към Михайл Йорданов
    Уважаеми колега,
    Приемам и Вашата критика. Като отговор бих искал да добавя, че аз самия свиря на три инструмента, учил съм музикология и философия в Германия, Италия и Англия.
    Пак повтарям от музикално – естетическа гледна точка песента е слаба като цялост. Дори от страна, що застъпва естетиката на българската народна музика е неиздържана. Направете справка в 2 том на Джуджев „Българска народна музика“.

    Това , че хората я харесват, е тяхно право. В случая субективното мнение е без значение. Касае се за един поглед на мета-ниво. За обективното представяне на парчето в музикалната реалност.

    Коментар от Konstantin | август 11, 2009 | Отговор

    • Уважаеми г-н професор Константин Философ,
      И този път ще кажа нещо и – край!
      Това че сте учил в Англия, Германия и Италия – и какво? Какво сте научил? И аз говоря някои езици – руски, френски, сръбски, влашки… Знаете ли какво е това – „Цуйка“? например – а. Не знаете.
      Е, и с българския се справям.
      Сега, конкретно. Не вдигайте костите на Стоян Джуджев! При професор Джуджев сме учили „Народна музика“ в консерваторията преди 35 години и това беше най-интерестния предмет, заедно с инструмента. /аз свиря само на два инструмента, за разлика от вас/. Професор Джуджев беше световно известен. Родом е от Пазарджик, и аз съм от там. В часа по народна музика сме се учили да пеем народни песни. Ако не знаеш да пееш поне 100 песни – не вземаш изпита. Равноделни, неравноделни, двуделни, триделни… Вие песен българска в 3/4 знаете ли? Да, ама не е на валс.
      Или песни на макам – Хиджас, Хиджаскар… „В Цариград се продава“, „Грозданка сълзи рони“, „Йоздолу иде бел турчин“… звучи някак по ориенталски, но е българска. Или песни от беломорска Тракия – българска песен, но си носи и нещо гръцко. Всичко това Стоян Джуджев ни го преподаваше и ги пееше тия песни, ама много песни, тихо и с пресипнал глас. Такъв си му беше гласът, тих. И обясняваше, че това е голямото богатство на българската народна музика, че ние все взели от всички, поради робството, но тепърва ще дадем на света.
      По онова време Партията не даваше да слушаме друга балканска музика, особено сръбско и гръцко.
      Но професора не отричаше комшийската музика, включително и циганските напеви. Защото това е разцъфнал балкански букет с много аромат.
      За професор Джуджев мога цял докторат да напиша. Велик беше този български учен, той си е велик и ненадминат и досега. Той е велик и поради това, че като отстояваше и изучаваше народната песен, стигаше чак до корените й, но казваше че нашите корени се преплитат и с други съседски корени, и тях трябва да гледаме, не можем да се изолираме, и тъй дръвчето като е ашладисано, по вкусен и интересен плод дава. Така ни учеше Стоян Джуджев. Мисля че няма днешен български музикант, който да не го споменава с дълбоко уважение и с добро.
      Мир на праха му.
      А на вас ще кажа: вижте си само сложната мисъл – „касае се за един поглед на мета-ниво. за обективното представяне на парчето в музикалната реалност“. Ивинете ме, дрън дрън, ярина.
      С ,уважение

      Коментар от Мишо Йорданов | август 12, 2009 | Отговор

      • И да ви питам нещо /пак съм аз, бате Мишо/ Вие като рипате толкова срещу „Въх рамо“, за БСП ли гласувахте?

        Коментар от Мишо Йорданов | август 12, 2009

      • Уважаеми г-н Мишо Йорданов,
        Благодаря за критиката, приемем я напълно. Напълно съм съгласен с Вашето мнение. Не съм имал честта да познавам лично покойния професор Джуджев, тъй като когато кандидатствувах в консерваторията, той отдавна не беше между живите / лека Му пръст /, за което ужасно съжалявам, но съм изучавал обстойно всичките му трудове. Аз самия също знам около 200 народни песни / и цуйка знам какво е/ Спомням си много добре мнението на проф. Джуджев и неговата естетическа оценка – тя бе толерантна и добронамерена. В годините прекарани в страство обаче съм изучавал твърде внимателно какво другите мислят за нас, как те ни виждат, как те подхождат по същите теми ,по които и ние се косим. Дълго съм мислил върху нашите слаби точки.
        И ще Ви призная нещо съвсем откровено – другите не мислят за нас , както ние мислим за тях.
        И тъй като съм българин и ме боли за това, което става у нас, заемам по-радикална позиция. Моля простете моят сепаратизъм в музиката.
        Пак повтарям нямам нищо против музикантите – чудесни професионалисти, моята контра , обаче държа по отношение на парчето като такова. Все пак не можете да отречете , че и музиката има своя философия, свое значение извън от идеята за обикновеното удоволствие.
        Не съм гласувал за БСП – откъде накъде…хм

        Коментар от Konstantin | август 12, 2009

      • ´P.S.
        А сега аз искам да Ви разкажа една случка. Може да се окаже интересна за Вас, за мен е доста показателна.
        Преди може би 12 години на семинар в Oxford се бяхме събрали 20 студенти. Темата беше интересна: южно-италианската народна песен и влиянието и в Средиземноморието с паралели в Гърция , Турция и България. Имаше и други присъствуващи като слушатели. Публиката така да се каже беше шарена – италианци, англичани, японци…бях единствения българин. И както е прието всеки изнася своя доклад накрая се събираме….излизаме вечерно време, след това подготовка за следващия ден. Моята тема бе „Съпоставки в мистичния ритуал между canzonetta neapolitana и нестинарството“ …както и да е …
        Бяхме се сприятелили една групичка …повечето италанци…смесена компания – имах и един много добър познат турчин, чийто баща беше виден фабрикант от Истамбул, казваше се Юсуф.
        Та един ден след като мина и моя ред, ранен следобед , искахме да …по освободим себе си …така да се каже , кой на излед, кой на друго място ..Юсуф ме дръпна за ръкава и ми казва „еле да пием по едно кафе“, “ Добре“ казвам , сядаме,чудесен изглед, приятна атмосфера….започнахме да водим интересен разговор отначало за музика , после преминахме към исторически теми….накрая опряхме до политика…по едно време той снижи леко глас и ми каза съвсем открито:
        “ Ти знаеш, че ние ви дебнем и нашата цел е да ви унищожим всячески“ , аз много се учудих, дори ми стана леко неприятно. Отвръщам му: “ Какво имаш предвид?“ “ Ами , вие , българите, “ – казва ми – “ сте единствените наивници на Балканите. Гърците и сърбите имат някаква доктрина. Те са трудни за обработка. Вие сте хем бедни, хем гладни, хем не знаете да се пазите. При вас е пълно предатели. Ние само ви чакаме, пуснали сме хора да работят за нашите интереси. Да подкопават, дори тия , които правят вашата чалга са наши хора. Казвам го , защото темата ти беше интересна и със сърце. Но да ти призная до 40-50 години вие сте взели дали в културно отношение, в икономическо и така …и така. Ние ще ратуваме за общ стил, а вие ще изчезнете в него.“
        Тия думи ми направиха страшно впечатление тогава. По-късно излезе 2 години след нашата среща с публикация, в коята застъпваше тезата , че българската музика е турска. Брат му пък, който беше историк, направи първата интернетна страница , в която се говореше за общия произход на българи и турци. И че турското робство всъщност е завръщане в общото турско отечество. това е
        с уважение

        Коментар от Konstantin | август 13, 2009

  44. АБАГАР 8995322
    АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНИ И МАРКЕТИНГОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ул. Прага 16 9525419
    АГЕНЦИЯ ЗА ФКСА 9888700
    АЕБТРИ ул. Искърски пролом 9581413
    АИСЕК БЪЛГАРИЯ пл. Народно събрание 10 офис 412 9871681
    АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ НА ЮРИСТИТИ ул. Г. С. Раковски 135 А ет. 3 9808084
    АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОСТРАДАЛИ ПРИ ПТП бул. Скобелев 35, ет. 4 9522148
    АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИЯ ПОТЕНЦИАЛ бул. Вапцаров 53 А 9183110
    АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ И ПЪТИЩА /МЕЖДУНАРОДНА
    ТРАНСПОРТНААСОЦИАЦИЯ/ ул. Искарски пролом № 6 – 8 9581413
    АСОЦИАЦИЯ НА ДОСТАМЧИЦИТЕ НА ИТ УСЛУГИ 9525588
    АСОЦИАЦИЯ НА ХЛЕБОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ И СЛАДКАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ /НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ „ХЛЯБ ЗА
    БЪЛГАРИЯ“ УЛ. ГУРКО 44 ВХ. А АП. 2 9806437
    АСОЦИАЦИЯ БЪЛГАРСКА КНИГА пл. Славейков 11 9867973
    АСОЦИАЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИ И ЕМИГРАНТИ – БЪЛГАРИЯ ул Узунджовска 1 9813318
    АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ИНТЕРНЕТ ПОТРЕБИТЕЛЯ ул. Хан Аспарух 55 9882569
    АСОЦИАЦИЯ ЗА СВОБОДНО И ДЕМОКРАТИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ ул. Родопски извор 43 9586064
    АСОЦИАЦИЯ МЕДИЦИНСКА ПРОМИШЛЕНОСТ ул. Искърско шосе 3 9791255
    АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ АВИОКОМПАНИИ 9424126
    АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ ул. Света София 7 9805124
    АСОЦИАЦИЯ НАГОРСКИТЕ ФИРМИ В БЪЛГАРИЯ ул. Христо Белчев 2 9884403
    АСОЦИАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВАТА ОТ ЛЕКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ 8437778
    АСОЦИАЦИЯ НА ЕКСКУРЗОВОДИТЕ В БЪЛГАРИЯ ул. Кракра 26 9438263
    АСОЦИАЦИЯ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ БРОКЕРИ В БЪЛГАРИЯ

    Коментар от дими димитров | август 12, 2009 | Отговор

    • Скива ли, пич? Брилянтна мисъл!! Като в Британския парламент.
      От нашите, туй го може само Джорджито Пирински.
      Въх, Джорджи, въх, рамо, пак се вреди в Президиума!

      Коментар от Тинко Марков | август 13, 2009 | Отговор

  45. АБАГАР 8995322
    АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНИ И МАРКЕТИНГОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ул. Прага 16 9525419
    АГЕНЦИЯ ЗА ФКСА 9888700
    АЕБТРИ ул. Искърски пролом 9581413
    АИСЕК БЪЛГАРИЯ пл. Народно събрание 10 офис 412 9871681
    АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ НА ЮРИСТИТИ ул. Г. С. Раковски 135 А ет. 3 9808084
    АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОСТРАДАЛИ ПРИ ПТП бул. Скобелев 35, ет. 4 9522148
    АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИЯ ПОТЕНЦИАЛ бул. Вапцаров 53 А 9183110
    АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ И ПЪТИЩА /МЕЖДУНАРОДНА
    ТРАНСПОРТНААСОЦИАЦИЯ/ ул. Искарски пролом № 6 – 8 9581413
    АСОЦИАЦИЯ НА ДОСТАМЧИЦИТЕ НА ИТ УСЛУГИ 9525588
    АСОЦИАЦИЯ НА ХЛЕБОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ И СЛАДКАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ /НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ „ХЛЯБ ЗА
    БЪЛГАРИЯ“ УЛ. ГУРКО 44 ВХ. А АП. 2 9806437
    АСОЦИАЦИЯ БЪЛГАРСКА КНИГА пл. Славейков 11 9867973
    АСОЦИАЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИ И ЕМИГРАНТИ – БЪЛГАРИЯ ул Узунджовска 1 9813318
    АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ИНТЕРНЕТ ПОТРЕБИТЕЛЯ ул. Хан Аспарух 55 9882569
    АСОЦИАЦИЯ ЗА СВОБОДНО И ДЕМОКРАТИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ ул. Родопски извор 43 9586064
    АСОЦИАЦИЯ МЕДИЦИНСКА ПРОМИШЛЕНОСТ ул. Искърско шосе 3 9791255
    АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ АВИОКОМПАНИИ 9424126
    АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ ул. Света София 7 9805124
    АСОЦИАЦИЯ НАГОРСКИТЕ ФИРМИ В БЪЛГАРИЯ ул. Христо Белчев 2 9884403
    АСОЦИАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВАТА ОТ ЛЕКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ 8437778
    АСОЦИАЦИЯ НА ЕКСКУРЗОВОДИТЕ В БЪЛГАРИЯ ул. Кракра 26 9438263
    АСОЦИАЦИЯ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ БРОКЕРИ В БЪЛГАРИЯ ул. Раковски 188 9633685
    АСОЦИАЦИЯ НА КОНЦЕСИОНЕРИТЕ НА МОРСКИ ПЛАЖОВЕ 9887704
    АСОЦИАЦИЯ ЛЕГИТИМНИТЕ ПРЕДСТАВИ пл. Народно събрание 2 9880706
    АСОЦИАЦИЯ ПЛАНИНИ И ХОРА бул. Стамболийски 208 9807685
    АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА БЕЗАЛКОХОЛНИ НАПИТКИ 9832422
    АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА РИБНИ ПРОДУКТИ ул. Звъника 8 9585659
    АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ШОКОЛАДОВИ И ЗАХАРНИ ИЗДЕЛИЯ 8248969
    АСОЦИАЦИЯ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ СЧЕТОВОДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, УЛ. ПАРЧЕВИЧ 2 9802705
    АСОЦИАЦИЯ НА ТЪРЖИЩАТА В БЪЛГАРИЯ ул. Амстердам 1 9781587
    АСОЦИАЦИЯ НА ЧАСТНИТЕ ОХРАНИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ ул. Димитър Хаджикоцев 92 8669948
    АСОЦИАЦИЯ ПРИРОДЕН ГАЗ бул. Витоша 12 9805080
    АСОЦИАЦИЯ НА ИНФОРМ. ОБЩЕСТВО ул. Акад. Георги Бончев бл. 8 9793808
    АСОЦИАЦИЯ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ, ул. Райко Алексиев 2, 8732911
    АСОЦИАЦИЯ НА ЗАСЕГНАТИТЕ ЖЕНИ

    Коментар от дими димитров | август 12, 2009 | Отговор

    • Изключително дълбоко и смислено парламентарно изказване!
      Предлагам на Водещия да ограничи графоманите – примерно до 3 или 5 изречения. Благодаря!

      Коментар от Катя Карапетлиева | август 12, 2009 | Отговор

      • Че то си е само! – с л о ж н о изречение!!

        Коментар от Пантелей Шишков | август 12, 2009

  46. АБАГАР 8995322
    АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНИ И МАРКЕТИНГОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ул. Прага 16 9525419
    АГЕНЦИЯ ЗА ФКСА 9888700
    АЕБТРИ ул. Искърски пролом 9581413
    АИСЕК БЪЛГАРИЯ пл. Народно събрание 10 офис 412 9871681
    АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ НА ЮРИСТИТИ ул. Г. С. Раковски 135 А ет. 3 9808084
    АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОСТРАДАЛИ ПРИ ПТП бул. Скобелев 35, ет. 4 9522148
    АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИЯ ПОТЕНЦИАЛ бул. Вапцаров 53 А 9183110
    АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ И ПЪТИЩА /МЕЖДУНАРОДНА
    ТРАНСПОРТНААСОЦИАЦИЯ/ ул. Искарски пролом № 6 – 8 9581413
    АСОЦИАЦИЯ НА ДОСТАМЧИЦИТЕ НА ИТ УСЛУГИ 9525588
    АСОЦИАЦИЯ НА ХЛЕБОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ И СЛАДКАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ /НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ „ХЛЯБ ЗА
    БЪЛГАРИЯ“ УЛ. ГУРКО 44 ВХ. А АП. 2 9806437
    АСОЦИАЦИЯ БЪЛГАРСКА КНИГА пл. Славейков 11 9867973
    АСОЦИАЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИ И ЕМИГРАНТИ – БЪЛГАРИЯ ул Узунджовска 1 9813318
    АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ИНТЕРНЕТ ПОТРЕБИТЕЛЯ ул. Хан Аспарух 55 9882569
    АСОЦИАЦИЯ ЗА СВОБОДНО И ДЕМОКРАТИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ ул. Родопски извор 43 9586064
    АСОЦИАЦИЯ МЕДИЦИНСКА ПРОМИШЛЕНОСТ ул. Искърско шосе 3 9791255
    АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ АВИОКОМПАНИИ 9424126
    АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ ул. Света София 7 9805124
    АСОЦИАЦИЯ НАГОРСКИТЕ ФИРМИ В БЪЛГАРИЯ ул. Христо Белчев 2 9884403
    АСОЦИАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВАТА ОТ ЛЕКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ 8437778
    АСОЦИАЦИЯ НА ЕКСКУРЗОВОДИТЕ В БЪЛГАРИЯ ул. Кракра 26 9438263
    АСОЦИАЦИЯ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ БРОКЕРИ В БЪЛГАРИЯ ул. Раковски 188 9633685
    АСОЦИАЦИЯ НА КОНЦЕСИОНЕРИТЕ НА МОРСКИ ПЛАЖОВЕ 9887704
    АСОЦИАЦИЯ ЛЕГИТИМНИТЕ ПРЕДСТАВИ пл. Народно събрание 2 9880706
    АСОЦИАЦИЯ ПЛАНИНИ И ХОРА бул. Стамболийски 208 9807685
    АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА БЕЗАЛКОХОЛНИ НАПИТКИ 9832422
    АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА РИБНИ ПРОДУКТИ ул. Звъника 8 9585659
    АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ШОКОЛАДОВИ И ЗАХАРНИ ИЗДЕЛИЯ 8248969
    АСОЦИАЦИЯ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ СЧЕТОВОДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, УЛ. ПАРЧЕВИЧ 2 9802705
    АСОЦИАЦИЯ НА ТЪРЖИЩАТА В БЪЛГАРИЯ ул. Амстердам 1 9781587
    АСОЦИАЦИЯ НА ЧАСТНИТЕ ОХРАНИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ ул. Димитър Хаджикоцев 92 8669948
    АСОЦИАЦИЯ ПРИРОДЕН ГАЗ бул. Витоша 12 9805080
    АСОЦИАЦИЯ НА ИНФОРМ. ОБЩЕСТВО ул. Акад. Георги Бончев бл. 8 9793808
    АСОЦИАЦИЯ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ, ул. Райко Алексиев 2, 8732911
    АСОЦИАЦИЯ НА ЗАСЕГНАТИТЕ ЖЕНИ, пл. Народно събрание 2 9887700

    БРАНШОВА КАМАРА НА ХИМИЧЕСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ бул. Стамболииски 29200503

    Коментар от дими димитров | август 12, 2009 | Отговор

    • Ти да не си прегрял?! Оди, въхни една биричка!

      Коментар от Пантелей Шишков | август 12, 2009 | Отговор

  47. Чух Ви великата песен, „Рамовци“! Има нещо, което я прави различна, но като цяло – не я възприемам!
    Лично на мен ми дотегна в това общество да се гледа негативно, нелицеприятно, да се държим един към друг немотивирано агресивно. Това е и в противоречие с дълголетните морални християнски ценности.
    Разбира се, популярният й рефрен „Бат Бойко, дай газ“, сигурно ще въодушевява хилядите привърженици на Бойко Борисов, но – дай Боже, за добри дела.
    По делата ще ги познаеш!

    Коментар от Камен Дичев | август 13, 2009 | Отговор

  48. И какво сега? На Борисов повервахте и го възпехте. Некъде бех чел – след царя иде падаря.Тъй е, но е повече от тъй! Царя, единия Борисов си отгледа другия Борисов. Да му се грижи за имотите. И косъм няма да падне от коронованата глава. То, и косъм там няма. Аз тая песен Въх рамо ще я запея пред Народното събрание на глас и ура ще викам, когато Борисов вземе декарчетата на Н. Величество и ги върне на България.
    На куково лято.

    Коментар от желю николчев | август 13, 2009 | Отговор

    • Погледнал се Илия,….все в тия!

      Коментар от Konstantin | август 13, 2009 | Отговор

  49. Бате Мишо – за Константинчо

    То стана – конференция.
    Константинчо, абе, поназнайваш – ама ти е мътеница в главата.
    Виж сега, може да не харесваш чалгата. Твое право. Въпреки, че тая песен – не е чиста чалга. И поп-фолк – чисто, не е. Между другото половин България като се каже чалга, мислят – поп-фолк, и обратното. А то не е така. Има много общи неща, има и разлики.
    Сега – важното. Ти казваш не си гласувал за Бесепето./Пък, и да си гласувал, лошо няма. И там има добри и умни хора. Пък се усещат че не им е прав пътя, виж – Писарев, Лилов, Бож. Димитров, какво говореха и други… чети весници, какво говореха – какво говорят сега./
    Казваш – турското ни било взело на мушката. Да приемем, че политически, можем да го вземем за истина. /Защото аз имам съсед турчин, прекрасен човек. Комшулук сме 20 години и крива дума не сме си рекли. На тези избори ме пита: За кого ще гласуваш, бай Мишо? Рекох – за Доган. Той почервеня целия, помислих си – кавгата е готова. А той отсече: Два пъти бях за него, тоя път – дуррр!/ Така.
    Значи с теб, кажи речи мислим еднакво. Требва нещо да се смени. Доктрина – казваш!
    Кой – Симеончо. Пътник. СДС – добре, ама са шепа хора. И другите там. Бесепето го отписахме.
    Остана Герб. Или ще стане, иле нема да стане. Ако стане, добре. Ако не стане, народа ни, след симеончовите 300 дни, пак ще е с пръст в устата, на празни ясли, де. Трябва да стане!!!
    Това е положението. Нема друг избор. Това е избора.
    Та „Въх, Рамо“ подкрепя този избор. Ето това е. Съгласен ли си?
    Башка, че песента и без туй си е хубава. А с тоя текст -два пъти по.
    А сега кажи ми, какво е – цуйка?
    с уважение

    Коментар от Михаил Йорданов | август 13, 2009 | Отговор

    • За Бате Мишо,

      Бате Мишо, виж, напълно съм съгласен с теб. Турците в България са добри и честни люде, против тях нямам нищо. Жалкото е , че ги използуват по баламски начин, за съвсем други цели и ги вкарват в политически игри като се гаврят с достойнството на хората. И то техните двойни и тройни агенти….е това е горчивата истина….но в днешно време това се нарича политика.
      Що се отнася до нашите работи – нашата е тежка..и промяната е нещо важно, но как ще дойде тя, след като всички са се хванали за палците ..иска ми се да бъда оптимист . Ето , да видим какво ще направи Бате Бойко….да видим . Аз му давам не повече от 8 месеца до поредната издънка.
      Самата логика на събитята го издава, дори и думите му при сдаването на старото правитество съм записал в моя видео-архив. Трябва да признаеш , че политически от 15 години се въртим само в кръг. Липса на всякаква гражданска инициатива или ако има, вътре се вклиняват разни нечисти сили и работата се проваля. Вазов бе казал, че се намираме в „червото адово“….Май това ни е орисията…Стоян Михайловски бе писал преди 100 години следния стих:
      “ Не народ, а мърша
      със туй ще почна
      и с туй ще свърша“….а след 50 години комунизъм и мърша не остана – е мойто допълнение.
      Все пак нека гледаме положително и ведро напред, надеждата умира последна.
      Сега за парчето – верно е , че не е чиста чалга, нито поп-фолк. Аз не бъркам двата стила , има различия, макар и доста допирни точки. НО аз съм a priori, от музикално-естетическа гледна точка против парчето. Това е мое право! Както е и право на 1000 българи да го харесват. Надявам се да живеем поне в малко по-свободна страна. Свободата се гарантира от правото да имаш право, все пак. Ние сме свободни да имаме различно мнение.
      сега за цуйката…хе
      1. цуйката е румънската сливова ракия…или беше от джанки,…както и да е , не съм пияч, пробвал съм, нашта е по-хубава
      2. цуйката – викат на мисирката в Южна Македония
      3. цуйка – викат в Граувско на шока на ловната пушка
      4. по Балката има една малка дървена свичица , на която викат цуйка
      Сега ще пия за твое здраве от моята двойно препечена крушовица, станала е чудесна.
      с уважение

      Коментар от Konstantin | август 13, 2009 | Отговор

  50. Да ви имам само римата, „дерт – герб“. Пълна некадърност. Такова ще ви е и управлението.
    Годподи, пази майка България!

    Коментар от ценко джамбазов | август 13, 2009 | Отговор

  51. Засрамете се. Каква е тази жалка отрепка. Че и песен я наричате! Самото й заглавие, какво означава – Въх, рамо – нищо не означава. Уйдурма някаква. Мръсотия.
    Пейте хубавите български песни. Исторически, лирически, хумористични. Има ги стотици. Стари и хубави. За Иван Шишман, за Симеон Велики, за Крали Марко, за каквито искаш събития. И от по-новите. За Левски, за Христо Ботев, за Русия. Я колко има за Русия. Топчето пукна. За донските казаци. Ами – Облаче ле бяло, ами – Ален мак?
    И нови има. Пък и битълсите си пейте, не пречи.
    Щур народ.

    Коментар от Тодор Бакалов | август 13, 2009 | Отговор

    • Стига с тая Русия, не ви ли писна вече, станете руснаци тогава…..на ешалона и за Москва

      Коментар от Konstantin | август 13, 2009 | Отговор

    • Коментар от Konstantin | август 21, 2009 | Отговор

  52. Президента на републиката да земе да успокои публиката.

    Коментар от Ицо Карагеоргиев | август 13, 2009 | Отговор

    • Дедо Седовчовата унака ли бе?

      Коментар от Konstantin | август 13, 2009 | Отговор

      • Косьо, пак се разцвъка навсякъде! Ха, поспри.
        Егати графоманчето!

        Коментар от Иван Пеев | август 14, 2009

  53. Изключителна находка. Парлива, закачлива, иронично-присмехулна…боц-боц! Използваните в текста отвъд-Босфорни заемки, трайно навлезли в езика ни, я правят още по-актуална, симпатична и привлекателна, имайки предвид и обекта, към който е насочена – тройната буфо-менажерия на Меди-Серго-Симо!
    Слушаме я в къщи с удоволствие и всеки път, когато изпълнителката /в е л и к о л е п е н глас!/ изпее „кат им лъснат бакиите, ще им виснат чивиите“, у слушателя напира спонтанно смехът! – толкова е „зримо“, сякаш, това! Да възбудиш непридуден смях е велико нещо!!
    Разбира се, „Въх, рамо“ ще срещне и своите опоненти, веднъж – в лицето на недолюбващите чалгата, и втори път – сред „червенушковците“.
    На първите искам да кажа: приятели, това не е оная чалгия, която ни залива под път и над път. Това е действително добра творческа находка, която „светва“ работещите в жанра, къде трябва да се чопли. Има хляб в това пространство.
    А на вторите бих казал добронамерено: приятели, крайно време е да си ходите! Тихо и кротко. А колкото до песента: не ви харесва – не я слушайте. Но не заливайте блога с непристойно наплевателство!
    В името на достойните хора в БСП – а те не са малко – мили хора, сдържайте си нервите.

    Коментар от Мишо Торбов | август 14, 2009 | Отговор

  54. Ликуй, человечество! – Маестро Грънчаров, ти ли съчини? Браво.
    Ако сега изнамериш начин и да пресяваш „цвъчките“ на Константин Графоман, на всяка манджа – мерудия, ще бъде прекрасно. Както се пее: Бат Грънчо, дай газ.

    Коментар от иван пеев | август 14, 2009 | Отговор

  55. Тройната Клоакалиция

    Орешарски си призна –
    ВЪХ! – за празната хазна.
    Но Серьожка не бе там –
    ВЪХ! -дали пък не от срам.

    Тройната Клоакалиция
    ВЪХ! – издирват я с полиция.
    Бат Бойко, дай газ!… – Прокурор.
    Съд. Присъда. – ВЪХ!!!… – Затвор.

    Автор:Стефан още-по-най-Великия

    Коментар от Стефан Папатачки | август 14, 2009 | Отговор

    • Браво, въхрамовец! Готино стихче. Личи, че си аматьор, но е от сърце.
      Виж, адаш, предлагам ти едно малко допълнение – по-ефектно ще стане.
      Ако ти хареса – граби!
      Бъди ми здрав. Да живее България!

      ВЪХ!

      Орешарски си призна –
      ВЪХ! – за празната хазна.
      Но Серьожка не бе там –
      ВЪХ! – дали пък не от срам.

      Тройната Клоакалиция –
      ВЪХ! – издирват я с полиция.
      Бат’Бойко, дай газ!… – Прокурор.
      Съд. Присъда. – ВЪХ!!!… – Простор
      във Централния затвор.

      Коментар от Стефан Ламбов | август 14, 2009 | Отговор

      • Адаш, върхът си! Приемам на драго сърце.

        Коментар от Стефан Папатачки | август 14, 2009

  56. Земьо мила, майко Българио!
    Спаси я, Господи Боже, Отче наш!

    Много вожд – малко индианец.
    Много певец, много поет, нема кой да бачка. На зля отива работата.
    И много е тъжно. Ама много. Много е тъжно, че заради една тъпа чалга се изля толкова помия.

    Коментар от христо Илиев | август 15, 2009 | Отговор

    • Не си прав, Ице. „Тъпата чалга“ е страхотно парче.

      Коментар от Владко Тотев | август 16, 2009 | Отговор

  57. Къде да намеря „Въх рамо“ – MP3?
    Готина песен.

    Коментар от манол илиев | август 16, 2009 | Отговор

  58. Ама съвсем не си прав, Ице. На, сипах си една биричка, погледнах нагоре какво е писано и се ядосах! Направо.
    Тука някои, явно недоволни от факта, чи Герб им би дузпата, си го изкарват на песента. Че какво ви е виновна песента, бе МИЛИ ХОРА, тя само си пее. А-а!! Въх рамо е върхът. Ама ви боде! Сори…

    Коментар от Владко Тотев | август 16, 2009 | Отговор

  59. This old heart of mine – Rod Stewart

    Коментар от insomnia1304 | август 16, 2009 | Отговор

  60. This old heart of mine – Rod Stewart

    Rod Stewart and Chrissie Hynde

    Коментар от insomnia1304 | август 16, 2009 | Отговор

    • Коментар от Konstantin | август 17, 2009 | Отговор

  61. Константине, ма ти си бил як пенкелер! Нерде чалка, нерде рок, нерде Щраус, нерде – камилска птичка! Я кажи, брато, ама нема да гледаш в книжлето, колко синфонии имат заедно Тончо Русев и Филип Кутев?
    Аре, пич, после ще те питам нещо по-византийско. Да живее Герб!

    Коментар от иван пеев | август 17, 2009 | Отговор

    • 1453 Византия престава de facto да съществува, като „идея“ обаче тя се възприема и носи от православната църква

      Коментар от Konstantin | август 19, 2009 | Отговор

  62. къде да намеря МР3 с „Въх, рамо“? Велико парче.

    Коментар от марко марков | август 17, 2009 | Отговор

    • „Въх, рамо,рамо“ още не е излязло на CD
      за това мога да ти препоръчам това

      Коментар от Konstantin | август 17, 2009 | Отговор

  63. Къде да намеря „Въх, рамо“ на СД? Велико парче.

    Коментар от марко марков | август 17, 2009 | Отговор

    • Schubert и Liszt също са написали велики парчета

      Коментар от Konstantin | август 18, 2009 | Отговор

  64. Чух парчето преди седмица в YOU TUBE – беше слушано от около 9 000 души. Днес влизам пак – кво става бе, близо 15 000!
    „Въх рамо“ явно тепърва набира скорост – като чета тук, а и в другите блогове, има яки фенове. Ама и яко го плюят бесепарите.
    Мисля, че парчето има безспорни качества, як бенд бичи,но културно – абсолютно „профи“ певица. Биляна нищо не ми говори. Не е оная русата фръцла от Пайнер.

    Коментар от Oleg Dundarov | август 18, 2009 | Отговор

    • Бройката не е важна, важно е качеството. Има много хора, които пушат и пият – това обаче не означава, че е добре за тяхното здраве

      Коментар от Konstantin | август 19, 2009 | Отговор

  65. „ЯВЛЕНИЕТО – ВЪХ, РАМО“
    „Въх, рамо“ е не просто добра песен. Тя е интересно явление.
    Появила се на гребена на вълната в един преломен момент от историята на България, тя за две-три седмици събра десетки хиляди привърженици /а вероятно и хиляди противници/. Вероятно феновете й ще нарастват многократно, защото – извън факта, че песничката умело ползва „политическата конюнктура“ – тя е и, сама за себе си и в пределите на жанра – своеобразно откритие.
    За любителите на поп-фолка и чалгата, както за привържениците на „сродна“ жанрово музика – песента направо – грабва. Сред политическите привърженици на промяната, консерватори-любители единствено на „класическата“ музика има стъписване, но пародийно-изобличителният тект, ги мотивира към „естетически компромис“. Привържениците на досегашната власт – те всички до един са единодушни: „Въх рамо – на кладата“. /последното е цитат, чух го./
    Песента ще има продължителен живот, в това няма съмнение. Тя, вероятно, и след „изживяването“ на събитието, ще остане в бита; защото, простичко, е хубава песен.
    Лично за мен е много по-интересно вглеждането в явлението и създалата се ситуация около „Въх рамо“. /Възникналите спорове, понякога прерастващи в размяна на обидни думи – не ме притеснява толкова. Такъв е манталитетът на българина, за съжаление./ Любопитна ми е нарастващата вълна на интерес, като отзвук на току-що приключилите избори, като допълнителна оценка към лица, политически субекти и събития.
    Струва си, социолозите да се вгледан в явлението „Въх рамо“.

    Коментар от крум николчев | август 18, 2009 | Отговор

  66. Велик хит!
    Слушам я днес за пръв път – от обяд, няколко пъти – и не мога да повярвам7 – има такава песен. От 2 часа съм в Блога Грънчаров. Обиколих и другите блогове. Прочетох почти всичко… Навсякъде: единодушно „хип-ура“ или тотално низвергване! /Последното – е ясно, чия позиция е/.
    Реално, песента – от първо слушане – малко шокира в невероятния си текст: толкова прост, /дори, сякаш на границата с „кича“/, а всъщност – майсторски изпипан. Когато преглътнеш „шеметните“ думички – „чивия-бакия“ и т.н., и се вслушаш в очарователния глас на абсолютно неизвестната Биляна,подпряна яко от „Готин бенд“ /аранжимент, саунд, ритъм, и т. н., перфектни!/ – „Въх, рамо, рамо“ просто п л е н я в а!

    Коментар от детелин радев | август 18, 2009 | Отговор

    • Явно, Вие се пленявате много лесно. Защо така? Да не би Formacio reticularis при вас да не е развит? Медицината споменава определението „болен от незнание“. Това мнение е показателно за вегетативната дистония

      Коментар от Konstantin | август 19, 2009 | Отговор

      • Пак се разцвъка, кьосеватото му гейче!

        Коментар от иван пеев | август 20, 2009

  67. Забравих – сорри! Който и да е авторът, защото това „Стефан-нам-си-кой…“ е явно псевдоним: – и з д и р в а с е!!
    Орден за StefanTheOneTheGreat!!

    Коментар от детелин радев | август 18, 2009 | Отговор

  68. Да, бе! – Тиквен медал!
    На прасетата…

    Коментар от Дечо Калов | август 18, 2009 | Отговор

    • През лятото консумацията на свинско е противопоказна, увеличава триглицеридите

      Коментар от Konstantin | август 19, 2009 | Отговор

  69. Страхотно парче. Това е песен на годината. Хем е готино, хем е смешно, хем те кефи! Много хърби певица. Това е. „Въх рамо“ е направо – върха!!

    Коментар от Galtn Kalchev | август 18, 2009 | Отговор

    • Парчето “ Въх, рамо, рамо” е най-обикновен повърхностен музикален кич,т.е. – неадекватен текст-/пожелание/ към неслучващи се бъдещи събития – и е без претенциите за всякакъв музикален вкус. Липсата на симетрия между текст и музика, неблагозвучността, съпровождащите го ориентализми, невъзможността за изграждане на музикална линия, гърленото пеене предизвикват само чувството на неприазън, тъга и отекченост от поредната музикална инфантилност на голяма част от слушателите му. Трябва да се признае , обаче че парчето е израз на масите за промяна и подсъзнателната им невъзможност да я осъществи. Едно най-първично излияние на розовата детска наивност и мазохистичната характерразположеност на българина, без стремеж към възвишеност и красота. Всъщност тази музикална глупост е израз на една естетика на грозното.

      Коментар от Konstantin | август 21, 2009 | Отговор

      • Ти си един Голям глупак! Вероятно биеш чикии всеки ден, но това не „осмисля изразителната ти розова детска наивност и мазохистичната ти харакверразположеност като нищо-ама-съвсем-нищо-нищожество без стремеж към каквото и да било – да не говорим за възвишеност и красота.
        Леле, какъв боклук си!
        Дали Ангел Грънчаров съзнава какъв измислен виртуален анти-герой ни пробутва вече бая време?!…

        Коментар от Хектор Мирев | януари 27, 2010

  70. Предлагам да се предложи:

    Бойко Борисов награждава „Vuh, ramo, ramo“ i StefanTheOneTheGreat с ОРДЕН!
    Тиквен медал. И… на ПРАСЕТО!!!

    Коментар от Дечо Калов | август 18, 2009 | Отговор

    • Абе-ее, Прасето от Бесепето!
      Ей сега наесен такова „Въх рамо“ ще ви изпеем на Софийските избори, че свят ще ви се завие. И във Браца така ще бъде. И навсякъдееее!
      Бат Бойко дай газ!
      Бой до дупка!!

      Коментар от Марко Марков | август 18, 2009 | Отговор

  71. Уважаеми гости на „Грънчаров-блог“,
    Не разбирам защо някои от пишещите по-горе настървено си „чешат езиците“ и надхвърлят норми на благопристойност? Това, че Блогът е предоставено волно пространство, не ви дава никакво право да сквернословите на воля. Извинете, с цялото ми уважение към вас.
    Бих искал да споделя няколко думи за така нашумялата в последно време песен „Въх, рамо, рамо“.
    По принцип, аз се дистанцирам от т. н. „леки жанрове“ /етикетът е от времето на моето поколение/, предпочитам класиката, джаза и автентично представения фолклор. Това не ми пречи, когато отида в ресторант, да послушам и да потанцувам и приятна салонна музика.
    Но тази песен привлече вниманието ми. Забележете, не отведнъж. При първото слушане – бях на гости у мои колеги – тя мина покрай ушите ми, между другото. Колегата, явно очаквайки някаква реакция, попита: Е, какво ще кажеш? – Аз свих рамене: – чалга като всяка друга. – Ама, не си прав – бях репликиран – я, я чуй отново!
    При второто слушане внимателно ЧУХ присмехулно-озъбения текст.
    Имах противоречиви чувства. /Минавам за консервативен човек и такъв, който внимателно обмисля вземането на решения./
    След няколко дни чух песента в YOU TUBE. Впрочем, слушах я няколко пъти. Своевременно прочетох /почти/ всичко, написано за „Въх, рамо, рамо“ в медиите, следя и развитието на политическата обстановка в България след победата на ГЕРБ, днес намерих малко време да вляза в „Грънчаров-блог“ и да проследя написаното – и, вече мога спокойно да споделя:
    Не съм закърмен с този тип музика, чалгата и поп-фолка не са ми „по сърце“ , но тази песен – осъзнавам – се появява точно навреме! И е, сякаш, с нещо – по-различна от другите.
    /Post factum, консерваторът в мен продължава да разсъждава и вътрешно да опонира: – добре,но след като и е отредено да носи определени политическо послание – не можеше ли да бъде създадена с други средства, да ми простят музикалните специалисти, ако се изразявам неправилно!… И продължавам да си мисля – с какви? С ритъма на социалистическия марш? В стила на познатия градски шлагер? Рок-стилистика?… и т. н.
    Тази песен гони широката съвременна аудитория. В момента, музикалния бум в България принадлежи на поп-фолка и чалгата. /Твърдо, за съжаление!/ Но песента има ясни цели. Тя има конкретни послания, които трябва да стигнат до максимален брой слушатели. Ето защо автори и изпълнители политат на „тези“ криле. И имат успех. Безспорен успех. Очевиден.
    Какво правя аз, и мнозина като мен, които са гласували за промяната, за надеждата, а същевременно – не приемат тази музика?
    Ето – това правя. Не я слушам. Защото не ми е по вкуса. Но не отричам посланието й, и – отново подчертавам: „Въх, рамо, рамо“ се появява навреме.
    Тя сигурно е и добра песен. Щом десетки хиляди толкова я харесват. Вероятно сред тях, пък, има такива, които не обичат Бритън и Стравински… Това не е повод да се хванем за гушите, нали?
    Приятели, бъдете добри и внимателни един към друг.

    Коментар от Стефан Стефанов | август 19, 2009 | Отговор

    • Г-н Стефанов,
      Съгласен съм с Вас. Чумата в Западна Европа през 17 век даде също много жертви. Как да се борим сега срещу тази епидемия върлуваща в празните глави на нашите хора? Те не са виновни, че след толкова натрапвания и манипулации , викат „Ура!“ за щяло и за нещяло. Когато сте насадили една хубава градинка с цветя- рози, теменуги – гледате и Вие да не се появи някой троскот? Как да се борим срещу вредите на този музикален плевел?

      Коментар от Konstantin | август 19, 2009 | Отговор

      • Косьо, пак се разцвъка на всякъде! Погледни човекът за какво ти говори – прави си Фройдиски авто-анализ, кърши ръце – че хем е за ГЕРБ, хем не му харесва чалгата, сиреч и „Въх, рамо“, но пък от друга страна отчита успеха й, и намира, че песента е точно на време… абе, човекът мисли – сложно, отвътре! /поздравявам ви, господин Стефанов!/ – а наш Косьо, сиреч, ти, Косьо – си ги зафлюнтифлюшквал едни – не ти е работа. Какво си ми ги задрънкал за чумата на 17 век и други врели-некипели! Ей, Константин – дървен философ! – кажи две свястни думи на кръст: – вземи ПОЗИЦИЯ!!!
        Кажи за комунистическата чума на 20 век. Вече и глухият лъв разбра, че „Въх, рамо“ била слаба песен.
        Кажи: актуална ли е, в контекста на победата на ГЕРБ?
        Или си празно бесепарско плякало?

        Коментар от Ivan peev | август 19, 2009

      • Иванчо, слушай сега , мойто момче,
        Май не си прочел всичко , опитай отново. дишай дълбоко, пий една студена вода и мисли по-положително за света….утре птиците пак ще пеят

        Коментар от Konstantin | август 20, 2009

  72. Намирам песента „Въх, рамо, рамо“ за много интересна. Автори и изпълнители са поработили старателно. На пръв поглед, изпъкват връзките с поп-фолк музиката и балканските чалга-тенденции, но песента, като завършен продукт има далеч по-сериозни връзки с други песенни тенденции от по-ранни времена. Текстът е много остър и, вероятно, ще разсърди мнозина, но пък у други ще породи усмивка. Някъде прочетох, че текстът бил злобен /“гаден, отвратителен, пошъл“ и т. н./;
    внимателно го прочетох няколко пъти: – тук няма злоба, ненавист. Има ирония, и всички онези тънки чувства с нюанса на присмехулството и „зевзеклъка“.
    Изключително професионално изпълнение.
    Великолепна певица – никому незнайна Биляна, която поздравявам. Сериозно музиканстко присъствие – темпераментен и същевременно, с точна мярка „Готин бенд“ – също, никому незнаен оркестър.
    Кои сте вие? Браво!
    Някъде из глоговете бях прочел: – „народна песен“.
    Има всички шансове да остане задълго в съзнанието на хиляди българи. И да се пее.

    Коментар от Хари Халваджиян | август 19, 2009 | Отговор

    • Браво, Арменецо!
      Профи-анализ.
      Да живее „Въх, Рамо“!
      Бат Бойко, дай газ! – да издухаме комунистите.

      Коментар от Тотю Пашов | август 19, 2009 | Отговор

      • Подобни невзрачни, бедни , поддържащи само ритъма, мелодийки като “Въх рамо” се запомнят лесно и остават като гниди дълго време, замърсявайки съзнанието. Ние не откриваме топлата вода, има ги такива музикални вицове , колкото щеш по света. Тяхтата нечистоплътност чопли като червей из мозъка, ако въобще има такъв в наличност. Те служат за промивка на , и без това измитото от комунизма, българско съзнание. Атакуват точно малкия мозък като по този начин провокират най-животинските страсти и настроения. “ Вкус !“ – казало кучето и се облизало под опашката. Манипулативната функция тия парчета е ясна като бял ден. Тя издава дълбоката музикална импотентност в квадратните глави на група поцепенени нравствени кастрати.
        50 години пяхте за Партията, доскуча ви и сега се радвате на пехливанлъкът на Бат Бойко с усъвременени маанета.

        Коментар от Konstantin | август 20, 2009

  73. Razbira maluo bulgarsiq no kazha na Deutsch: Vuh, Ramo, Ramo ist geil, einfach geil!!

    Коментар от Karl Heinz Polanski | август 19, 2009 | Отговор

    • Sehr geehrter Herr Polanski,
      Es mag sein, daß Sie das Musikstück „Vuh, Ramo Ramo“ interessant, .. und sogar „geil“ finden. Im Prinzip bleibt das Stück , aber ein vulgäres Lied und eine Beleidigung für die bulgarische Musikkultur. Anscheinend kennen Sie die bulgarische Volksmusik nicht so gut.
      liebe Grüße

      Коментар от Konstantin | август 20, 2009 | Отговор

      • Коментар от Konstantin | август 20, 2009

      • Константинчо, ма ти и ЛЪЖЛЬО се извъди. Не будалкай Хер Полански! – нищо вулгарно няма в песента. Колкото до милото ти обръщение към мен, „Иванчо, мойто момче“ – твойто момче може да е Сергейчо или някой там от сродните, мило палаво гейче! Ама ти и за гей не ставаш, като те слушам кви ги нижеш. Как може да заблуждаваш немеца, ега ти червения гей-манипулатор!
        Herr Polanski, Konstantin komentiert nicht korekt; mit zwei Weurter – eine rote kommunistische Propagdnda, nur Lug und Trug!
        Konstantin, lieber Sergey’s Freund – ferschwinde!!!

        Коментар от Ivan Peev | август 20, 2009

      • Иване, извинявай, ако съм те обидил, но моля те , не говори глупости и щуротии

        Коментар от Konstantin | август 21, 2009

  74. ОРЛИН ГОРАНОВ – ОХРИДСКОТО ЕЗЕРО

    Коментар от insomnia1304 | август 20, 2009 | Отговор

    • Коментар от Konstantin | август 21, 2009 | Отговор

  75. George Benson singing „In Your Eyes“

    Коментар от insomnia1304 | август 20, 2009 | Отговор

    • Коментар от Konstantin | август 21, 2009 | Отговор

  76. George Benson – This Masquerade (HQ)

    Коментар от insomnia1304 | август 20, 2009 | Отговор

    • Коментар от Konstantin | август 21, 2009 | Отговор

  77. Днеска я чух за пръв път в едно такси! Страхотна песен. Натиря комунистите в кучи задник. /извинете за израза, но си е точно така/. И то с такъв пиниз, с фалц. Има ли я на пазара или трябва да се мъча да я свалям?
    Пичове, туй Въх рамо е направо страхотно!

    Коментар от киро киров | август 20, 2009 | Отговор

    • Да се натирят комунистите трябва, абсолютно е необходимо, но не с такава песен. Трябва друга, в друг стил. Този стил те го наложиха. Той е тяхно изчадие

      Коментар от Konstantin | август 21, 2009 | Отговор

      • Коментар от Konstantin | август 22, 2009

  78. Ангел Грънчаров,приеми поздравления за страницата, както си я оформил!
    „Ликуй, человечество!“
    Пей и се смей от сърце!
    Страхотно, велико парче. Истинско удоволствие е да слушаш красивия глас на Биляна. Тази изпълнителка е с голямо бъдеще.
    Текстът е като сиропче-разхлабително!
    Гледай само ефекта.
    „Въх, рамо, рамо“ е епос.

    Коментар от милетко христозов | август 20, 2009 | Отговор

    • Парчето не струва. Има лош пост-комунистически привкус!

      Коментар от Konstantin | август 21, 2009 | Отговор

  79. Абсолютен буламач! Жалко, че добрата певица се е поизцапала.
    За „Въх, Рамо“ става дума. Буламач.

    Коментар от иво инджевски | август 20, 2009 | Отговор

    • Жестока, направо приказна готварска метафора!! Какво, всъщност, а б с о л ю т н о искате да кажете г-не?
      Какво не ви допада в тази песен? Ако е – жанра, въобще – ще се съглася с вас.
      Кажете нещо „извън“ метафорите, моля – две думи на кръст…

      Коментар от Жоро Неински | август 20, 2009 | Отговор

      • Абсолютно-абсолютен буламач! Гадна, долна чалгия!!! Отвратителен текст!!!!

        Коментар от иво инджевски | август 20, 2009

  80. Схванах, г-не! Вие органически не понасяте, мразите чалгата. Ами слушайте Моцарт тогава. Аз също обичам класиката.
    Да ви попитам: ами, ако с музикалните трели на Моцарт ви предложат този същия сладък текст – какво ще кажете, а?
    Както подразбирам – вас текстът ви „сърби“?
    Вярно, много сърбеливи са думите на „Въх, рамо“.
    Почешете се, г-не. Само дето, червената краста само здрав илач я оправя! И не – лекар, а Гербер!

    Коментар от Жоро Неински | август 20, 2009 | Отговор

    • Вижте, това , че Mozart е писал мръснишки песнички е верно и не му прави чест. И Remrandt е рисувал порнографски картинки и ги е продавал за лев по кръчмите, защото са се харчили.
      НО с това те не са останали в историята….
      Не се опитвайте да манипулирате читателите като споменавате имената на гениите от историята на изкуството.
      Парчето „Въх, рамо“ не струва и пукната пара!
      И разберете , че тук просто има хора, които са анти-комунисти и анти-гелбери

      Коментар от Konstantin | август 21, 2009 | Отговор

  81. Privet, muzhiki!
    Uzhe dva dnya u nas v gostinitse zvuchit ta shtuchka „Vuh,ramo, ramo“. Nashol ia i v YOU TUBE. Nichevo – nu, zdorovo poluchilos!
    Ladno, a gde CD kupit? Podskazhite, pozhaluysto!
    Ia tut zavtra peresmotryu. Spasibo.

    Ивану Кожухарову!!!
    Иван, если ту страницу читаешь, ради Бога, помоги, пожалуйсто.

    Коментар от Олег Банщиков | август 20, 2009 | Отговор

    • Коментар от Konstantin | август 21, 2009 | Отговор

      • This great artist – YES!
        But the Communists have not given him the opportunity to stand on stage at the Sofia Opera!
        So – simple and clear: – Out Communists!

        Коментар от Стефка Тодорова | септември 19, 2009

    • К сожалению, дорогой, помочь не могу – я за границе.
      Олег, перезвони Младену, он тебе снимить „Въх рамо“.

      Коментар от иван кожухаров | август 22, 2009 | Отговор

      • Коментар от Konstantin | август 23, 2009

  82. Голямо парче. Велика сатира – ирония, сарказъм, присмехулна усмивка – и всичко което ти дойде на ум! И така майсторски е оплетено. „Въх, рамо“ ще има да се пее дълго и от много хора, не само от съмишленици на ГЕРБ. Песента е истински отдушник за стотици хиляди, които години наред бяха лъгани и мамени от червената олигархия, царските мекерета догановите мамелюци.
    Истинска песен на промяната.

    Коментар от Marin Dimitrov | август 21, 2009 | Отговор

    • Парчето е наистина един музикален виц, но в него няма нищо „велико“. Цялата му сила е до първата издънка на Бат Бойко. След някой друг месец никой няма да си спомня за него. То не може да устои на проверката на времето.

      Коментар от Konstantin | август 23, 2009 | Отговор

      • Коментар от Konstantin | август 25, 2009

  83. Абе не знам дали е песен на промяната, обаче е хубава. синът ми казва – готина. И въобще защо се драпате по слабините, заръфали сте се „политически“ и сеете на корена ряпа? На който не му уйдисва, да хваща гората – егати дълбокомислените оценки и критики: от социологическа гледна точка, от балниосанаториумна гледна точка, от възвишено-упадъчна гледна точка – такава била, онакава била, ама показвала българина пред света с лош вкус, и т. н. – глупости на търкалета!
    Ето, аз съм с лош вкус, стандартно-ниска култура, един от многото средно-статистически българи с мрачно-нихилистична възприемчивост на заобикалящата ни гадна съвременна действителност… и живея с някаква красива надежда /дано не е ефимерна илюзия!/, че ще живеем в един по-добър свят. Значи – аз харесвам „Въх, рамо“, първо – защото е добра песен, различна от всичко появило се досега, второ – защото казва „в прав текст“ всичко онова, което от години си мърморим под носа, но не смеем да произнесем гласно, и, трето – защото плува във водите на социално-звуковата реалност на това общество, ние сме част от него,респективно – то е в нас; някогашното мегданско хоро или седенкарски припевки и задявки са изместени от тази з нова вукова среда – е, да се гръмнем ли?
    Пак ще слушаме „право хоро“ или пък „Излел е Делю хайдутин“ /ще слуша този, разбира се, комуто е по вкуса!/, Бах, Моцарт, Чайковски /със същата горна бележка, разбира се!/, но да се нахвърляме един на друг, защото, видите ли – „ниската“ култура била асимилирала „високата“ култура – и да вършим това безпардонно, пръсторазмахвайки-поучително – ами това си е парекселанс – не просто „ниска“, а – н и З к а култура.
    А песента „Въх рамо“ дълго ще се пее. Уверявам ви.

    Коментар от Stan4o Marinkin | август 21, 2009 | Отговор

    • Виж, твоето самопризнание води към едно по-дълбоко самопознание. Стреми се да повишаваш положителните качества и да намаляваш отрицателните. Издигай душата постоянно, иначе тя започва да пада. Парчето ще го провери и затвърди времето.

      Коментар от Konstantin | август 23, 2009 | Отговор

    • Коментар от Konstantin | август 23, 2009 | Отговор

  84. Колкото и да отричат някои песента, „Въх, рамо“ е добро, издържано парче – в рамките на жанра, естествено. Характерна мелодия, много ефектно-пулсиръщ ритъм, с хубави инструментални „брейк“-ове, много симпатичен глас на Биляна и добри музиканти, особено кларинетиста /в наговата хорус-импровизация, в средния инструментален дял на парчето./ Текстът е извън всякакъв коментар – страхотен, актуален…! /Въпреки че именно той е ябълката на раздора. Междувпрочем, ако в тази песен се пееше за сълзи, цици и любов и изневяра – нямаше да има абсолютно никаква протестна реакция/.
    Браво на изпълнителите.

    Коментар от папазов пенчо | август 22, 2009 | Отговор

    • това не е вярно! Същото важи за всички мазни чалги, които се леят навсякъде и мърсят с вулгарните си стихоплетствия ушите на минувачите. Те са част от една сексуална диктатура, която има за цел унищожаването на чистите отношения между мъжа и жената, тяхното грубо снижаване до материалната първичност на секса. Завоалирани под ориеталски мелодийки и плоски тексчета се крият послания, които обиждат представителите на нежния пол и желаят да принизят ролята на жената до най-обикновена мастурбационна машина.

      Коментар от Konstantin | август 23, 2009 | Отговор

    • Коментар от Konstantin | август 23, 2009 | Отговор

      • Не разбирам какво ми предлагате?
        Аз ви предлагам – „Въх, рамо, рамо“. Добра песен.
        Казва, просто и ясно: – Вън, комунистите!

        Коментар от Стефка Тодорова | септември 19, 2009

  85. Парчето е направо велико. Ама моят гъдел е – кой е авторът на „Въх, рамо, рамо“.
    Зад тоя СтефанВеликия /StefanTheOneTheGreat/ явно стои готин и модерен екип. Музика и текст са с желязно сцепление! Или авторът на текст и музика е един, или са в страхотен екип, но тогава – това е писано заедно, едновременно – бас фащам. Голяма песен.

    Коментар от Нейко Нейков | август 22, 2009 | Отговор

    • Пустота в обществото, в главите,
      Редом царствува сън и мраз,
      Пустота в словата, в душите,
      Пустота пълни всичко у нас.

      Чувства светли мъртвешки заспали,
      На доброто не чуй се гласът,
      Нов кумир замени идеали,
      И разчетът владей, не духът!!!

      Трудний път на честта в тръне срасте,
      Доблестта няма вес, нито ход,
      Ври борбата на ниските страсти,
      Има шум, ала няма живот.
      Иван Вазов

      Коментар от Konstantin | август 23, 2009 | Отговор

      • Косьо, пак се разцвъка!
        И си голям демагог. Въртиш и сучеш, както ти изнася.
        Какво си ми зарецитирал Иван Вазов, какво отношение има той към нашето шибано време време? Вазов е – просто, много голям. Патриарх! Това е. Ама, ако не знаеш, до последниия си дъх е бил курвар. На калъпа е приключил! – това според теб, лошо ли е или – добро? Ама ти не ги разбираш тия, като чета, какви ги каканижеш. Абе – ти, да не си девствен? /И защо излъга немеца, а?/ Хайде, иди да лъснеш бастуна, ама си пусни „Въх, рамо, рамо“ – може да ти се привиди Билянка.

        Коментар от иван пеев | август 23, 2009

      • ето точно за това! именно защото е Патриарх и е актуален особено ДНЕС!

        „И аз на своя ред ще си замина,
        трева и мен ще расне над прахът,
        един ще жали, друг ще ме проклина,
        но мойте песни СЕ ЩЕ СЕ ЧЕТЪТ.

        И много имена и лесни слави
        годините без жал ще изметът,
        ил бурена ще ги закрий, задави,
        но мойте песни СЕ ЩЕ СЕ ЧЕТЪТ.“

        иван Вазов

        Коментар от Konstantin | август 23, 2009

  86. Очарован съм. Песента „Въх, рамо, рамо“ представлява действително успешен опит за „разчупване на стандарти“, вглеждане в нови пътеки в поп-фолк-джунглата – нова визия към познати неща. Великолепна солистка /Биляна/, изключителни инструменталисти и солисти /Готин бенд/.
    Политизираният текст, първоначално стряскащ дори непредубедения,
    всъщност е очарователна съвременна сатира – с виц и закачка, незлоблив, но хаплив присмехулен каламбур. Браво на авторите. Точно навреме.

    Коментар от Kарел Пилевски | август 23, 2009 | Отговор

    • Коментар от Konstantin | август 23, 2009 | Отговор

      • Коментар от Konstantin | август 23, 2009

      • Косьооо, пак се разцвъка! Ще те гоня до дупка из всички блогове, Константин Дървен Философ!
        И именцето да си смениш, на Али Баба да се прекръстиш, пак ще те открия!
        Ха, поспри! На всяка манджа – мерудия.
        Инак, виждам, срамежлив си, не каза – чу ли „Въх, рамо“, лъсна ли бастунчето, привидя ли ти се Билянчето, а?

        Коментар от иван пеев | август 23, 2009

      • Коментар от Konstantin | август 25, 2009

    • Евала, Пилевски, парче музиколог! Много точно си го формулирал – кратко и ясно: „Въх рамо“ разчупва стандартите. Чуваш ли, Косьооооооооооооо!

      Коментар от иван пеев | август 23, 2009 | Отговор

      • разчупва на Кукув ден!

        Коментар от Konstantin | август 24, 2009

      • Коментар от Konstantin | август 25, 2009

      • Коментар от Konstantin | август 25, 2009

  87. „Възпей, о, „Въх, Рамо“ гнева Генералски
    – гибелний гняв, що погуби Душата
    на Тройната коалиция… – А саа, де!

    Коментар от Магърдич Микоян | август 23, 2009 | Отговор

    • Генералът без мустаци
      прилича на жена,
      а пък със мустаци
      прилича на баща.
      Ех, да мога да изуя
      ботушите сега
      да видиш как миришат
      Kaiser-пастърма

      Коментар от Konstantin | август 25, 2009 | Отговор

    • Ей, арменецо, не попрекали ли малко? Нерде „Въх, Рамо“, нерде Омир, нерде тройната коалиция…?
      Едното си е песничка, пък макар и добра, другото е велик, безсмъртен епос…

      Коментар от николов нико | август 26, 2009 | Отговор

  88. Таз песен е цвик, и от тук натам и от там насам.

    Коментар от харалампи харалампиев | август 23, 2009 | Отговор

  89. Песента „Въх, рамо, рамо“ възпява хероично Генерал Борисов.
    Голяма песен за Велик човек!
    Пей, народе!
    Българино, запретни ръкави – голяма работа ни чака.
    Света да удивим! Българио, напред и нагоре!

    Коментар от minko haralampiev | август 23, 2009 | Отговор

    • При надеждите, що нас окрилят,
      при теглата от погрома лют,
      при бедите, дето се засилят –
      да засилим устрема към труд.

      Да работим! Да работим смело:
      с мишци, с нерви, със сърце и ум!
      нек се чуй у нази живо дело:
      бодрящий на работата шум.

      Коментар от Konstantin | август 24, 2009 | Отговор

  90. Уважаеми читатели,
    Бих искала да споделя радостта си от появата на тази песен. Забелязвам от няколко дни, че господата тук като малки деца спорят за качествата й. Естествено, някому тя ще се харесва, на друг – не.
    Съгласете се с мен, малки мъжки момченца – фактът, че точно такава песен е създадена, с такъв актуален текст – това е събитие! Светкавичният рефлекс на създателите на „Въх, рамо, рамо“ спрямо наскоро протеклите политически събития предизвиква адмирации.
    Прочее, това мое скромно мнение се потвърждава от възторга и на хилядите фенове на песента. Не бих и дръзнала да си помисля, че това възторжено общество се отъждествява с долнокачествена или първосигнална консумативност; прочитът на Маркес не елиминира удоволствието от прочита на епиграма от Ралин, например.

    Моите адмирации, StefanTheOneTheGreat за „Въх, рамо, рамо“!
    И за впечатляващия изпълнителски екип!

    Коментар от жана милева | август 24, 2009 | Отговор

    • Коментар от Konstantin | август 25, 2009 | Отговор

    • Вижте, ако Вие сте всеядна, други хора имат предпочитание към определени неща т. е. изграждат вкус. Ние не може да си позволим да славим някакви злободневни парчета на деня и да им придаваме стойност, каквато те нямат и не могат да имат.
      А това че много я харесват….то е естествено – и хлебарките са повече от свините на тази земя нали? …но вие предпочитате свинска пържола.
      и в Евангелието е записано, че пътят на истината е тесен и трънлив , а не гладък и широк

      Коментар от Konstantin | август 25, 2009 | Отговор

      • Г-н „постоянно присъствие“, хвърлих поглед на всичко, което сте написали; вие не сте добре, идете на сериозен лекар.
        Имате сериозно заболяване, вземете мерки!
        Моля, не си позволявайте да коментирате мои текстове.

        Коментар от Жана Милева | август 25, 2009

  91. Звезден миг от историята на съвременна България, уловена на фокус, в изящно-любопитен ракурс – това е всъщност малката песничка „Въх рамо“.

    Коментар от Милко Дачев | август 24, 2009 | Отговор

    • Ако това е звезден миг, то тогава историята на съвременна България е в пълно затъмнение, ракуксът е повече от неблагоприятен и не отговарящ на оптическия паралакс

      Коментар от Konstantin | август 25, 2009 | Отговор

      • Коментар от Konstantin | август 25, 2009

  92. На мен пък ми се чини, че президентът Гоце Първанов требе да награди създателите на песента „Въх, Рамо, Рамо“ с орден „Стара планина“! Хич, ама хич не се шегувам, напълно сериозно го предлагам, заслужават го сите: и певачката, и съпровода, инструментален и вокален, абсолютно сите, и композиторо също! По един орден „Стара планина“ на шиите ще им дойде добре и само така ще може благодарната нация да изрази чувствата си на признателност към тоя гениален екип от музиканти, който има доблестта светкавично да реагира и да изрази най-дълбоките трепети на българската народна душа. За което и свидетелстват коментарите в този скромен блог!

    Аре, Гоце, действай, дай им ордена колкото се може по-бърже: ти на кой ли вече не даде тоя многострадален орден, а баш на тия, дето требе, не се сещаш да дадеш! На Майкъл Чьорни, пардон, на адвоката му, даде орден, на батето Славков тоже, на Ахмед Доган, разумеется, тоже даде, на Симеона, канечна, също даде; на стрина ти Гюргя от Сирищник, пажалуйста, тоже требе да даде. Раздаваш най-големио орден на България с кофи, все едно ордените са нищо като лимонадени капачки, а сега земи, та да му върнеш тежестта, като го дадеш на народните кумири, на Биляна певачката и на останалите, на композиторо тоже.

    Чекам скорошни резултати от предложението си, но за тая работа, другари коментиращи, требе да се понапънем, та да принудим Гоцето да даде дългожданния орден на тия, дето най-баш го заслужават. затуй требе да открием подписка, кой че се ангажира с нея? Да я направи де, туй имам предвид. И народо набързо да се изпонадподпише под нея, та Гоце да не може да мърда наникъде. Оти он е много итар человек, и коварен, и хлъзгав като охлюв е: затуй требе да бъде притиснат по-якичката, та да има некакъв резултат. Айде чао, че бързам, само така минах, и иначе съм на път, обикалям отечеството с една кола, и за мой срам, мъча се по градчета и села да продавам от новата си книга. Под надслов: „Авторът представя новата си книга: книга с автограф“. Ала цела седмица се занимавам с туй мероприятие, което кой знае как ми щукна у главата, обиколих сума ти градчета и села около Пловдив и из Софийско, и знаете ли какъв е резултатът? Накратко ще ви кажа, пък като се върна по-подробно ще опиша ситуацията, която констатирах.

    Та истината е: никой до тоя момент даже не се и спря да разгледа книгата, да я подържи в ръка. Гледат ме нашенци се едно съм слънчасал, гледат ме със съжаление, а некои търсят наоколо с поглед има ли паничка, в която да ми пуснат жълта монетка. То само тя оставаше де. Унижение пълно. Нашенци маат яко кебапчета, дюнери, преживят като митиляви уфци като минават пред скромната ми сергийка, ала никой до тоя момент не се спря да погледне към книгата: като видят книга, бегат като гламави, страх ги е да не се заразят с нещо, знам ли?! И същите тия, разбира се, имат най-възвишени духовни потребности де, не ги коря хората, сите слушат „Въх, Рамо, Рамо“ и щракат неистово с пръсти от съседните кръчми. Ама като се върна ще ви разправям по-подробно, айде сега да тръгвам, че днес съм решил да кисна неколко часа у Асеновград, да видим дали поне некой ке се спре у сергията ми. Заинатил съм се и докато поне един нашенец не се спре пред сергията и не подържи поне за 10 сикунди книгата ми – „Изворите на живота“ се казва тя – няма да мирясам и ще продължавам да обикалям Българията, та да открия такъв един слънчасал като мен и щур сънародник, дето не се гнуси да държи философска книга у ръцете си. Чао засега и приятен ден!

    Коментар от Ангел Грънчаров | август 24, 2009 | Отговор

    • Подкрепям въодушевено и категорично предложението на Ангел Грънчаров:
      ОРДЕН „СТАРА ПЛАНИНА“ ЗА СЪЗДАТЕЛИТЕ НА „ВЪХ, РАМО, РАМО“

      Коментар от иван пеев | август 24, 2009 | Отговор

      • Завчера казах вече мнението си, и тук, и на други места:
        ИСТИНСКА ПЕСЕН НА ПРОМЯНАТА!

        Подкрепям с две ръце идеята на Ангел Грънчаров.

        Коментар от Марин Димитров | август 24, 2009

      • Вие добре ли сте всички?

        Коментар от Konstantin | август 25, 2009

    • Книгата „Изворите на живота“ си я купих и я чета, дори съм подарил 3 броя. Твърде полезна е в настоящия момент. Поздравления

      Коментар от Konstantin | август 25, 2009 | Отговор

  93. Боя се, че предложението ви няма да е по вкуса на г-н Президента, макар че аз съм го виждал в Банско да тропка на право хорце чалгийка.
    Колкото до песента „Въх, рамо“ /аз съм дългогодишен музикант/ – поздравявам авторите и с успеха.Приятели-колеги, да ви дава господ дълъг живот и здраве и други хубави песни да напишете. Да ви кажа – а бе, тайничко ви завиждам. Но, с чисто сърце.
    А певицата Биляна е върха. И кларинета. И кавала. А, и тъпана, също. А бе – всички, всички!
    Да, накрая – подкрепям, за Ордена „Стара планина“

    Коментар от Манчо Тилев | август 24, 2009 | Отговор

    • Ако Вие действително сте професионален музикант и застъпвате това мнение, излиза , че Вие май от музика много не разбирате. Съжалявам,че трябва да го кажа

      Коментар от Konstantin | август 25, 2009 | Отговор

      • КОСЬО, ПАК СЕ РАЗЦВЪКА, МИЛ0 ГЕЙЧЕ! ХА ПОСПРИ!
        ВЗЕИМИ СЕ РАЗХОДИ СЪС СЕРГО ДО БУЗЛУДЖА…
        БАУ-УУ…У!

        Пък да си кажем тук хората приказката – като хората.
        Какво си се разцвъкал, мило гейче?

        Коментар от иван пеев | август 25, 2009

      • ми да беше ми го полапал малко след като ми се натискаш толкова

        Коментар от Konstantin | август 26, 2009

      • Господине, за моите музикански умения съм възнаграден с много отличия, даже и международни. Аз съм дългогодишен учител-музикант. Циганин съм. И се гордея, че циганин-музикант и учител и че живея в България. Децата ми говорят и български и цигански, и турски и английски.
        Такива като вас ни прекръстиха на „роми“ и ни титуловат, че сме с „дълбоко чувство за малоценност“ и „липса на всякакъв естетически критерий“ – това са ваши думи. Прочетох ги някъде горе.Какво да ви кажа – не ви познавам, пък да ви кажа правичката, и нямам особено желание. но като ви слушам какви ги говорите, се си мисля, че сигурно сте с дълбоко чувство за малоценност и липса на всякакъв естетически критерий. Такива хора като вас, сигурно едно дръвче на са засадили и една леха прекопали.
        Колкото до песента – тази песен сякаш извира изотвътре.
        Тънко е направена, с много вкус и познаване на занаята.
        Певицата Биляна е вокална находка, а виртуозите-музиканти с нищо не отстъпват на най-добрите. Ей сега, като го пиша туй и косъма ми настръхва. Добра, откровена песен. И най-важното, говори честно. Малко са такивата песни у нас.
        Ще ви кажа и туй, дано да го смелите. Песента е – да се пее. И да се танцува. Да се гледа и да се слуша. Всичко заедно. Това му е хубавото на песента. На хубавата песен. Няма ли го всичкото туй – топтан, значи песента не е добра. Посредствена е. „Въх рамо“ вдига кръвта, адреналинът, нали така?
        Другата музика – само се слуша. Чайковски,Рахманинов… Възвишено.
        Разбрахте ли каква е разликата?
        Ние и възвишена музика слушаме – „Алеко“ от Рахманинов, например. И други.
        Но си харесваме и песента, защото тя е и за празник и за делник.
        Извинявай, господине, ако с нещо съм ви докачил.

        Коментар от Манчо Тилев | август 27, 2009

      • Благодаря за забележката. В никакъв случай не исках да Ви засегна,колега. Когато писах моята оценка, аз изхождах от критериите на немския идеализъм и въобще от гледна точка на философия на музиката изобщо, отделните емоционални изблици не ме интересуват. Естествено е отделните жанрове в музиката да са в определен антагонизъм. той е и исторически обословен. Смятам също така,че отделните привърженици на опреден стил или посока в музиката, са в правото си да се застъпват за своите предпочитания.

        Коментар от Konstantin | август 28, 2009

  94. Santana – Soul Sacrifice (Woodstock 1969)

    Jimi Hendrix- Red House

    Eric Clapton – Cocaine

    Afroman-girls

    Afroman – Crazy Rap: MTV Safe Version, Closed Captioned

    Коментар от insomnia1304 | август 25, 2009 | Отговор

    • Не разбирам какво ми предлагате?
      Аз ви предлагам – „Въх, рамо, рамо“. Добра песен.
      Казва просто и ясно: – Вън, комунистите!

      Коментар от Стефка Тодорова | септември 19, 2009 | Отговор

  95. Kate Bush – Army Dreamers

    Коментар от insomnia1304 | август 25, 2009 | Отговор

    • Коментар от Konstantin | август 25, 2009 | Отговор

    • Коментар от Konstantin | август 25, 2009 | Отговор

      • ЗА КОНСТАНТИН
        Косьо, гейче мило, на драго сърце ще ти пратя накой, ама то при теб няма нищо за лапане. Оная ти попова лъжичка и с микроскоп не се долавя. Като те гледам, само отзад си доста развит, а в акъла – аспиринче.
        Пусни си „Въх рамо“,Косенце, опитай да лъснеш бастунченцецето с пинсетка, пък дано ти се привиди Билянчето.
        И спи да цапаш блогчето, че щи ти пратя Ахмед та те офанафи.

        Коментар от иван пеев | август 26, 2009

  96. Ама вие, сериозно ли? Че тя „Въх, рамо“ няма истински автор. Някакъв си Stefan-дрън-дрън… За каква „Стара планина“ става дума, бе хора? Ами ако е някой Моше Даян или Ян Бибиян – автора?!
    Инак песента не е лоша и в къщи всички я харесваме. Макар че гласувах за Атака.
    Това е. Орден Стара планина се дава на известен човек.

    Коментар от митьо митрев | август 25, 2009 | Отговор

  97. Modern Talking – You Can Win If You Want

    Коментар от insomnia1304 | август 26, 2009 | Отговор

    • Не разбирам, какво ми предлагате?
      Аз ви предлагам – „Въх, рамо, рамо“. Добра песен.
      Казва, просто и ясно: – Вън, комунистите!

      Коментар от Стефка Тодорова | септември 19, 2009 | Отговор

  98. Песента е сериозно явление в балканското поп-фолк пространство.
    Подчертавам – в границите на жанра.
    Инак, съпоставянето и изкуственото противопоставяне на различни естетически „нива“ е „абракадабра“. Не бива да сравняваш Моцарт с „Щурците“, Пикасо с шаржа от в. „Стършел“, и т. н. Това е несериозно и неиздържано.
    Разбира се, че за всеки влак си има пътници и този, който не осъзнава това – той вече е „Пътник“!
    Тук някакъв мой съименник неистово и впечатляващо рецитира:
    „Спрете земята, искам да сляза!“ Ами, слез, приятелю!
    Но ако всъщност презумпцията ви е: „Спрете земята, искам да слезете!“ – пардон!?!, всички НИЕ, които не споделяме вашето високомерно и съвършенно неплодовито quasi-мисломанийство – грешите драги!
    Аз слушам с удоволствие и Бах и Офенбах, /до тук, съгласно вашия абракадабризъм, аз вече съм всеяден, както горчиво и несраведливо сте обидили една дама, която аз лично познавам и която говори перфектно 9 езика, в т. ч., арабски и староеврейски – извинете й се, моля!/ с удоволствие слушам Йохан Щраус и Рихард Щраус /пак ли съм всеяден?!/, както и с удоволствие слушам Бах /баща и синове/ и Амбил напр., за който вие изобщо не сте чували, убеден съм! Е, аз с удоволствие слушам и т.н. Балканска музика, Горан Брегович, напр. И за ваше сведение, средната /инструменталната/ част на песента „Въх, рамо“, със забележителната си JAZZ-импровизация /да!, това е много по-близко да джаза отколкото до познатия „чалга-маниер“ на свирене/ на двамата виртуози – /кларинет и кавал/, слагат в „джобче“ знаменития Брегович.
    Е, вие може и явлението Брегович да отричате, и Ибрияма, и Теодоси Спасов и Ялдъз…! Имате право! Но не ни го натрапвайте!
    „Въх, рамо“ е сериозно явление. Ако не може да го преглътнете от някаква си ваша палцеизсмуката и т. н. -дрън-дрън гледна точка, приемете я като талантлива и актуална полит-карикатура на една отмираща /и слава богу!/ корумпирана политическа „схема“. Или може би сте част от нея?
    Между другото, вметвам: Няма да спрем земята заради вас. Дори и за миг. Слезте, моля, в движение!

    Коментар от Константин Константинов | август 26, 2009 | Отговор

    • Виждам, че сте почитател на поп-фолка. това е Ваше право. всеки има правото да защитава предпочитанията си.
      1. що се отнася до съпоставянето на отделните нива- не сте прав. Все пак музиката има социална функция, не може да го отречете. Тя също е език, който показва определена естетическа търпимост. казвам го изхождайки от позицията , че музиката е изкуство. Отхвъляйки това твърдение иначе съм съгласен с Вас.
      2. Оправете си логиката на съждение. Това ,че някой говори 9 езика , не означава, че разбира от музика. По тази логика излиза, че всеки електротехник е художник. И аз говоря 9 езика и съм учил староеврейски, и какво от това. Суетността е грях. Съжалявам, ако съм обидил госпожата, направил съм го неволно, моля за прошка.
      3. Това, че римувате имената на Офенбах и йохан Щраус с имената на великаните в музиката не е добър знак. Както Офенбах , така и Йохан Щраус също са чалга , но в класиката на 19 век. Йохан Щраус е искал да стане значителен оперен композитор,не е станал,защото бизнесът му с валсовете потръгнал. Той самия е смятал музиката си за вулгарна /цитат/ справката може да си направите в архивите , които се намират във Виенския музикален архив към Албертина.
      4. Що се отнася до останалите стилове в музиката, те също трябваше да минат през една половин вековна проверка, за да добият значение за света. Моцарт пише Requiem, за да докаже , че не е инфантил, както всички са го смятали. Да, времена и нрави.
      5. Това, че земята се върти, знам. Ще Ви отвърна с отговора на Галилео Галилей – „приемаме го за факт само от физическата му страна“…..за други , тя се носи от слонове.
      6. застъпвам принципната страна на въпроса , а не емоционално-чувствената
      поздравленя и си останете със эдраве

      Коментар от Konstantin | август 30, 2009 | Отговор

  99. Г-н Константинов, пишете:

    „Въх, Рамо, Рамо“ е сериозно явление, талантлива и актуална полит-карикатура на една отмираща, слава Богу, корумпирана политическа схема

    Искам да Ви запитам: какво Ви дава основание да твърдите, че корумпираната политическа схема, на която „Въх и пр.“ е талантлива полит-карикатура, е ОТМИРАЩА? Какво Ви дава основание да смятате, че новите управляващи СА СКЪСАЛИ решително с тази схема, че не са част от нея?

    Нямате ли усещането, че сте прекалено наивен оптимист?!

    Коментар от Ангел Грънчаров | август 27, 2009 | Отговор

    • Г-н собственик на Блог Грънчаров,

      Вероятно ще намерите сили да коригирате финалната си оценка относно моята скромна личност, имайки предвид следното:

      1. по-горе, в мой коментар № 98, казвам: /цит./ „…актуална полит-карикатура на една отмираща /и слава Богу!/ корумпирана политическа „схема“.“ /край на цит./ Точка. Не е ли ясно, че става дума за т а з и „схема“. Да, тя е отмираща. Защото самият избирател гласува за това и я прати по дяволите.
      2. Що се касае до втората част на въпроса ви, отправен към мене: /цит./ „Какво Ви дава основание да смятате, че новите управляващи СА СКЪСАЛИ решително…“ /край на цит./ – считам, че казаното по-горе от мен не следва да мотивира у вас основание да ми задавате точно този въпрос.
      А песента „Въх, рамо“ е, действително, сериозно явление в медийното ни пространство.Към него следва да бъде погледнато не от позицията на буйно емоционално-партийно пристрастие или инат-тапигьозчийско /също така партийно/ отрицание, а от премерена и безпристрастна социолого-изследователска, аналитична позиция.
      Убеден съм: ситуацията е тема за Докторска дисертация.

      Коментар от митьо митрев | август 27, 2009 | Отговор

      • …Впечатлен съм, много меко казано?!
        Що за и н с и н у а ц и я?!

        Коментар от д-р Константин Константинов | август 27, 2009

      • Извинявам се на Блога Грънчаров, както и на д-р Константинов.

        Коментар от Mитьо Митрев | септември 3, 2009

  100. Тази песен не е добра. Издава лош вкус.

    Коментар от Иван Обрешеков | август 27, 2009 | Отговор

  101. Хамалска песен.

    Коментар от Тинко Караджов | август 27, 2009 | Отговор

  102. „Въх рамо“ ще се приеме добре от слушателя, защото откликва на потребностите му. Не смятам, че издава лош вкус. Песен, като всяка друга. Е, текстът дразни някого, но на други това ще им хареса.
    Много раздухте тази история.

    Коментар от Захари Малчев | август 27, 2009 | Отговор

  103. Песента не е добра. Издава лош вкус. И има лош дъх!

    Коментар от Иван Обрешеков | август 27, 2009 | Отговор

  104. I E GADNIARSKA HAMALSKA FASHKIIA.

    Коментар от TINKO KARADZHOV | август 27, 2009 | Отговор

  105. Fuck U StefanTheOneTheGreat

    Коментар от Иван Обрешеков | август 27, 2009 | Отговор

    • „Stara Planina“ for StefanTheOneTheGreat!

      Коментар от Иван пеев | август 27, 2009 | Отговор

      • Fuck u too.

        Коментар от Тинко Караджата | август 27, 2009

  106. Ама сте протекли като квартална канализация. Какво ви пречи хубавата песен?

    Коментар от Силвия Рангелова | август 27, 2009 | Отговор

    • Оставини да си играем

      Коментар от Konstantin | август 30, 2009 | Отговор

      • Иди да си поиграеш с Азис на „Костинбродско славейче“.

        Коментар от Силви Рангелова | август 31, 2009

      • Ле-леее, Косенце, как те усети Силвето, че си инфалтилче!

        Коментар от Иван Пеев | август 31, 2009

  107. Много добра песен. Страхотна форма има парчето и брилянтни изпълнители. Поздравления! „Въх, рамо, рамо“ ще се пее много години напред и ще стане класика.

    Коментар от Калофер Дренски | август 27, 2009 | Отговор

  108. Na Blian4ejo, na „Vuh ramenceto“ i na onq StefantheonetheGreat –
    FUCK YOU!!

    Коментар от Иван Обрешеков | август 28, 2009 | Отговор

  109. Малко шантава песничка, но готина. Музикантски е докарана отлично. Иначе, първо ме смущава самото заглавие – Въх, рамо, рамо?!? Ако е само заради римата с „Позитано“ – е постничко. После, турцизмите ме смущават, макар че разбирам че именно те правят някак си текста – палав.
    Добро е парчето. И друго такова, до сега не съм слушал.
    Биляна е направо отлична. За пръв път я слушам.
    Изобщо, Въх рамо ми хареса.

    Коментар от Слабаков Иван Стоянов | август 28, 2009 | Отговор

    • Биляна да го духа. Фък ю.

      Коментар от Иван Обрешеков | август 28, 2009 | Отговор

  110. Вуйничке, шсъ нъпикайъ, йигати пйесничкатъ! Врйъхх!
    Въххххххх, рамо, рамо – шсъ нъпикайъ!! Йигати кумунистическатъ дузпишчкъ!
    И унийъ шсъ напикайът, мъ газ шъй пикайът!
    Вуйнике, помоооощ, сипи йъднъ Астикъ, чи ми припалвъ на джигерицъ. Благодарско!

    Коментар от Колев Колю /Колбата/ | август 28, 2009 | Отговор

    • Фък ю,Колба

      Коментар от Иван Обрешеков | август 28, 2009 | Отговор

      • СТАРА ПЛАНИНА за „StefanTheOneTheGreat“ и „Въх, рамо, рамо“

        Коментар от Иван Пеев | август 28, 2009

  111. Енчев Румънеца е автор на „Въх, рамо, рамо“ – така казва един адаш в Ю Туб. Абе аз не вярвам на тая версия, щото парчето е страхотно, а Румънеца е готин – вярно – ама няма гънки за тоя текст.
    Кво ще рече Публиката?

    Коментар от Сашко Карагеоргиев | август 28, 2009 | Отговор

    • Къф Румънец бе? Чалгийката си е чисто копие на парчетата на оня Слафчо дългия. Я чуй кви музиканти бичат само, това кларинетът си е на Професора, и другите. Само дето Биляна не ми се връзва, щото в Кукубенд няма такъф глас, ма може Слафчо да е забърсал нещо ново и сега да го лънсира. Тука горе специалисти се изказват и са на мнение, че не е един, а цял екип.
      Велика чалгия е туй „Въх…“

      Коментар от Таско Тасев | август 29, 2009 | Отговор

  112. Днес изпитах оскърблението да чуя тази отврътителна песен, кръстена, не знам защо с непонятното „Въх, рамо“. Кръщавайте си както ви е угодно таз утайка, но светотатството да посегнете по този поругателски начин на святата Българска социалистическа партия е недостойно, вандалско, кощунствено!
    Даже малко е да ви река – трижди недостойно!
    Срамота!

    Коментар от Теменуга Иванова Стоянова-Минчева | август 28, 2009 | Отговор

    • Комунистите , вън! И техните наследници – БСП -да си стягат партакешите и да се чупят.

      Коментар от Konstantin | август 29, 2009 | Отговор

      • Келеш!
        Трижди келеш!!

        Коментар от Теменуга Иванова Стоянова-Минчева | август 29, 2009

  113. Како Теменушке не страдай. Земи се у ръце. Виж кво – снощи забърсах една гугутка ум да ти зайде, от дискотеката, през плажа, малко нощно къпане и директно в караваната, Финландия с ледче, издух Въх рамо рамо, направо издухаха колонките, и какичка го издуха, ама направо Профи, и после Въх-въх-въх, ебати Въхнята, обаче на тая песничка яко се кремира!
    Пробвай какНушке, на Въх рамо със съпрукчето, страхотно е на Въх рамо! Уаууу…
    Пък и ще ти олекне и за партията.

    Коментар от Калин Млъзев /Козела/ | август 28, 2009 | Отговор

    • Келеш.

      Коментар от Теменуга Иванова Стоянова-Минчева | август 29, 2009 | Отговор

      • Както кажете, другарко Теменуга Стоянова-Минчева. Само ние разбрах, що сте против секса? По ваше време, от дедо си знам, партията е наказвала за квото е наказвала, ама за секс, никога. То да станеш, звеновотка, бригадирка, се през кантара на д-р началник трябва си минала, нали така, другарко Стоянова-Минчева? Че даже великата ви другарка Драгойчева, като е била в затвора, там секс е правила, че и си е родила момченце. Ма тогава са правили секс на „Партизан за бой се стяга“ и на „Горе на балкана червено знамЕ“, пък сега като се пеят други песни, на тях секс шъ правим. Кво лошо има, ей на, Въх рамо рамо, сега, готин хит, направо изотвътре ти го повдига, пернеш едно Финландия с ледче, пуснеш си Въх рамо, и гугутката си вирне крачонките на твойто рамо, и, Въх, кремирай! бабанко.
        Да живее България!

        Коментар от Калин Млъзев /Козела/ | август 29, 2009

  114. А стига бе! Трифонов автор на Въх рамо?!?!
    Че отде го извади туй гласче ма Славке?

    Коментар от Георги Минчев /Тутото/ | август 29, 2009 | Отговор

    • Вие се майтапите, ама какво излиза: „Стара планина“ за Слави Трифонов!
      Константин Дървен Философ мълчи: значи е съгласен.
      Юруш при президента.

      Коментар от Иван Пеев | август 29, 2009 | Отговор

      • Ама Слави Трифонов още ли нема орден „Стара планина“?! Това не е възможно, бъркате нещо, сметам, че има, нищо чудно и два вече да има. Он е толкоз заслужил, че непременно има вече един-два ордена…

        Коментар от Ангел Грънчаров | август 29, 2009

      • Не може да получи орден, защото за едно парче орден не се дава. Трябва повече парчета да се събарат. Най-много грамота и то преко сили

        Коментар от Konstantin | август 30, 2009

  115. Хайде малко да се позабавляваме…

    Би било редно, апологетите на тази „песен“/поскоро ШУМ/ да бъдат така добри,да обяснят на уважаемата аудитория какво означава понятието ВЪХ и…да предложат малко история/географски/къде най-много ДНЕС се ползва в ежедневието това „ВЪХ“…

    Историята на ВЪХ…Само как звучи,а?WOW…

    Предложете малко аудиосемантика,аудиосемиотика…
    Анализ приятели е нужен на съдържанието/контент анализ/на това нещо, което за удобство автора е нарекъл „Въх,Въх рамо“ и същото събуди толкова много страстите тук…
    Вероятно ще разберем повече и за автора,поръчителя,целта му и защо не пък да е „случайно попадение“/трудно ще приема/,примерно защо се появи сега, а не преди или след време и т.н…/шансове за Грами,ЕВРОВИЗИЯ,МТV в съответна категория…Това ли е най-важното днес в РБ?
    Ба си темата…

    ЧАЛГАТА И НАЦИОНАЛНАТА МУЗИКА НА БЪЛГАРИТЕ

    Иван Танев Иванов

    От 15-тина години у нас се роди един нов музикален жанр, наречен доста точно “чалга”. Основата на този жанр е музиката на българските цигани, макар че в него има и други ориенталски елементи, турски, арабски. Напоследък в него навлязоха и гръцки и сръбски мелодии. Както се казва – циганска видрица! Що за музика обаче е т.н. циганска музика, на чиято основа е създадена чалгата?
    Циганите, които сами наричат себе си “роми”, което значи “хора, мъже, съпрузи”, идват от Северна Индия. Днес те живеят в много държави и техният език, религия и музика са силно повлияни от културата на местното население. В българските земи циганите се появяват през XV-ти век, когато османо-турските завоеватели ги довеждат от Египет. Поради присъщата си музикалност и неодобрение на физическия труд, в следващите четири века циганите изземват ролята на главните музиканти, певци и танцьори, развличащи османските паши, бейове, спахии, кадии и всякакви други турски властели. За разлика от днешните български новобогаташи, турските властели са били патриоти, което води до това, че дошлите цигани усвояват изцяло тяхната музика и танци. Днешните български цигани в мнозинството си помнят тази музика и я представят и считат като своя. За мнозинството от днешните българи, тази музика е просто циганска – в действителност нейните основни елементи водят началото си от османо-турската музика от началото на Османската империя. Самото понятие „циганска музика“ е много относително, защото музиката на унгарските цигани е вариант на унгарската народна музика, на испанските цигани е вариант на испанската народна музика, на руските цигани е вариант на руската народна музика. В България, макар че в близкото минало много добри народни музиканти бяха цигани, типичната циганска музика е османо-турска.
    Почитателите на чалгата като правило са от средите на най-ниско образованите българи. Те предпочитат да наричат чалгата с модерна английска терминология – попфолк. С това те показват ниска степен на компетентност, защото попфолк (popfolk) е съкращение от английския израз Popular folk music и се отнася до фолклорната (народна) музика на съответния народ. За българския случай това би трябвало да значи “народна музика на българите” или „българска народна музика“ или „българска форклорна музика“. В действителност, между чалгата и българската фолклорна музика (българския попфолк) има огромна разлика. Тази привидна некомпетентност и безкритичност на някои музикални издатели и дейци, свързани с този жанр, всъщност представлява опит да се представя и утвърждава тази музика като “българска национална музика”, “музика, характеризираща българската нация пред света”.
    Това на пръв поглед „безобидно“ (в действително дълбоко антибългарско) начинание обаче не може, все още, за щастие, да добие популярност. В действителност, националната музика, наред с езика, химна, знамето и герба са национални символи. Във всяка цивилизована страна има закони, защищавали химна, герба и знамето на нацията от поругаване. В повечето стари държави с древна култура, освен национален език, има и музикален жанр, който без съмнение се е утвърдил като национален. Всеки средно образован човек може да различи националната музика на индийците, китайците, гърците, руснаците, испанците, англичаните, арабите. Много народи обаче нямат национален език и национална музика, защо исторически те са сформирани чрез отделяне от някакъв друг народ.
    Българите са древен народ, който е образуван не чрез отделяне от друг народ, а напротив, чрез поглъщане на други етноси и племена. Поради тази причина, българската национална, т.е. народна музика е изключително оригинална, многообразна и богата. Например по брой записани текстове и мелодии тя превъзхожда около 10 пъти френската национална музика. Да не говорим за богатството от ритъм, ладови тоналности, мелодии и мотиви. Срещу такта 2/4, типичен за западно-европейската музика, ние имаме десетки неравноделни тактове. За разлика от простата минорно-мажорна ладова система, единствена за западна Европа, ние имаме поне още 7 други. Като се добавят и безмензурните мелодии (субати), тези своебразни “оперни арии” на старите българи, музикалното богатство на българския фолклор става уникално. Даже околните балкански народи нямат неравноделни тактове и субати, освен ако не са “откраднали” нещичко. Познава ли се това богатство, използва ли се, извлича ли се някаква полза от него? Нито едното, нито другото, но това е отделен въпрос. Някой губи от това и никак не е лесно да се отгатне кой губи.
    Наскоро беше излъчено една музикална композиция от телевизионния канал BTV (каналът на Рупърт Мърдок), представена като “послание на България до Европа”. Разбира се, в една демократична държава всеки може да си композира и избира заглавия на своите творби, но и всеки, който желае, може да коментира тези творби. Тази “музикална творба” представлява несъмнен и нескрит образец на “чалга”. Само по себе си, това “послание” е подигравка с националните символи и би трябвало да попадне по ударите на закона за тяхната защита. Но не е само това. По време на поредното ежегодно състезание “Мис България”, участничките, облечени с бански костюми и завити с българския трибагреник, са “марширували” под звуците на тази циганизирана музикална композиция. Идеята за този особен вид “демонстрация” е била да се изрази несъгласие със затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”, още повече, че победителката в състезанието е била от град Козлодуй. Когато сцената с полуголите българки, завити с националното знаме, маршируващи под музиката на чалга пред очите на европейците беше коментирана пред водещите на предаването “Коритаров лайф” на канал Нова телевизия, водещата искрено се очуди, че в това имало нещо нередно! Най-големият “почитател” на чалгата и нейното издигане като “национално-определяща” музика за българите и „музикален символ на нацията пред света“ обаче беше и си остава Слави Трифонов, водеща фигура в телевизионния канал на Мърдок.
    Разбира се, няма нищо лошо в това, някой да харесва циганска музика. Аз лично много харесвам чиста циганска музика, а също индийска, турска, иранска, гръцка, арабска, руска, ирландска, африканска и т.н. Особено „космическо“ звучене има етиопската музика. Националната музика на отделните народи е може би най-голямото културно богатство на света. Лошото е, когато някой, било от простотия или защото усеща за какво го търпят, се опитва да натрапва чужда музика и с това спомага за унищожаването на един културен модел.
    Това състояние е ярка характеристика на 15-годишния преход и състоянието до което ни доведе. В Русия този преход беше наречен много сполучливо “великата криминална революция” още преди 10 години. Днес там живеят най-много милиардери и най-много бедни хора от цяла Източна Европа. За прехода в България все още няма определение. Както изглежда, най-вярното определение за него ще бъде “чалга”, което вече се предлага от много автори.
    Защо чалгата беше създадена и зае значимо място в демократична България? Без да имаме претенции за пълнота, по-долу представяме няколко причини за това.
    1. На първо място това е мощното дезорганизиращо влияние на Турция върху съвременните българи, особено в първите години на демокрацията. Ежегодно, милиони българи ходеха в Капалъ чаршъ и само няколко хиляди в Македония. Най-силно е това влияние върху българските цигани, които днес практически не слушат друго освен съвременна музика от Турция. Българите, все пак като патриоти, слушат чалга. Макар да няма преки данни, но все пак самата Турция е силно заинтересувана от това, да се забрави и отстрани българския фолклор и се замени с чалга. За Турция е много по-полезно под ритъма на гьобек да се пее “целувам ти устните”, отколкото да се свири хорото “Даваш ли даваш, балканджи Йово”.
    2. Втората причина за избуяване на бурена на чалгата е състоянието на разюздан национален нихилизъм, характерен за българина от последните петдесет години. Както и македонизмът, българският национален нихилизъм има доста далечни корени още от времето на Османската империя и господството на гръцката патриаршия. По времето на социализма обаче той беше отгледан, наторен и поливан по най-ефективни начини чрез механизмите на държавните комунистически органи. За целта, историческата представа за миналото на българите беше изкривено и миниатюризирано. За да бъдат послушни, на българите им се внушаваше, че са малка, освободена и спасена нацийка без минало и че трябва да станат безродни синове на новия комунистически свят, обединен около Кремъл. Няма никакво значение, че “кремъл” на български означава “кремък, кремъл, твърд камък”, а московския Кремъл е построен по подобие на крепостите – кремъли във Волжска България. За един българин, който не знае важния факт, че неговата държава е била империя, оказала огромно влияние върху Източна Европа едва ли ще знае незначителната подробност, че чалгата, която му пускат е османо-турски мотив от XVI-ти век.
    3. Стигаме до антиисторизма, който е биологичен баща на националния нихилизъм. Чалгата като музикално явление не може да се развие в страни като Гърция и Турция, където населението има съвсем правилна, даже доста пресилена представа за миналото на своята страна, за ролята на своите национални символи. В България обаче може. Ако прочетете историческата част на уеб-страниците на повечето български градове ще откриете, че там се отделя място на новокаменната епоха, бронза, тракийския период, елинския период, римския период и османския период. В някои случаи се отделят няколко редчета и за т.н. средновековие, което всъщност представлява “българския период”. В някои случаи се споменава, че градът е включен в пределите на българската държава, но в повечето случаи това се „подразбира“. Ако човек влезе в повечето български музеи ще открие главно експонати от времето на неолита, траките и римляните. Ако това е чужденец и то малко разсеян, може и да остане с впечатление, че музеят е римски. А за прабългарите, главното население на ранна България да не говорим – те са стопени до няколко хиляди и превърнати в ниски, кривокраки монголоиди. Няма никакво значение, че днес от техните гробове се изваждат двуметрови европеиди, че по едно и също време са създали империи на Дунав и Волга и са съставлявали половината от населението и управленческия елит на Хазария. Само т.н. “черни (покорени) българи” в Западна Хазария са били между 1 и 1.5 милиона. Резултатът от такава “антиистория” е чалгата в България и македонизма в БЮРМ. Не е възможно да градиш държава и нация и да тровиш нейните исторически корени. Каква полза, че си създал „две Българии“, когато и двете Българии днес са буренясали, а децата им търсят препитание в чужбина. Крайният резултат на „двете Българии без корен“ е катастрофално намаляващото население, разбягване на младите хора по света, застаряване на нацията, промяна на етническата картина, мощна тенденция към смяна на културния модел, спад в образователното и професионалното равнище. С една дума – чалга !
    21 март 2007 г.

    Коментар от insomnia1304 | август 30, 2009 | Отговор

    • Това, което ни предлагате тук по-горе са интересни съждения, макар и много противоречиви и спорни. Всъщност, в диалога се ражда понякога и истината, така че по принцип, да се започне един разговор по темата „чалга“ е ползотворен.

      НО!!! – аз твърдо поддържам тезата, че песента „Въх, рамо, рамо“ НЕ Е ЧАЛГА!
      В нея се ползват прийоми от няколко музикални „потока“ /в т. ч. и „Чалга-материал“/, доловими са няколко разнородни естетически „привкуса“; „словото“ в песента е изградено също така видимо „нееднородно“ и със завидна професионална сръчност, която, струва ми се, не е по силите на чалго-обслужващ драскач-стихоплетец, макар и на пръв поглед „текстът“ да изглежда повърхностен и „първосигнален“ /текстът е „пружината“ на песента, която я „изпъва до краен предел“, с епиграмна „минималистичност“ и образна находчивост; „потокът“ на аранжимента навява за висока инструментална култура и познания в изграждането на ТВОРБАТА. С две думи, работил е много сериозен екип.
      „ВЪХ, РАМО, РАМО“ НЕ Е ЧАЛГА.

      Аз съм привърженик на песента по много причини.
      Но достатъчни са две – първо: песента е Н О В И Н А – не просто, Добра песен; второ – песента се появява на гребена на важна политическа промяна /три дни ПРЕДИ промяната, а не след това, така, че подозрения в „нагаждачество“ и популизъм отиват „в коша“/ и коментира находчиво тази промяна, ако щете – това е „жив медиен коментар“!
      Има ли друга такава написана песен за тези събития? – няма.
      Продължавам, има друга такава песен, създадена през последните 20 години? Няма.
      Има ли въобще в историята на съвременна България /след 1878 г./ създадена подобна песен? Няма.
      Защо да отричаме НОВИНАТА!?!
      Носи я „Въх, рамо, рамо“. И забележете, два пъти: веднъж като коментар на последните актуални събития, и втори път – като появена позиция ВЪОБЩЕ.

      Спирам дотук.

      Колкото до заглавието – Въх, рамо, рамо. Аз лично имам няколко версии. Те са коя от коя по-любопитни и са свързани с препратки към миналото. Ще се въздържа да коментирам.
      И все пак: ВЪХ! – е възклицание, като, „ах“, „ох“ и т. н. Среща се в Тракия и в Предбалкана. /Чети книжки, приятелю!/
      Имам и правдоподобно обяснение за прословутото начало: А-а, саа, де! – понататък в песента, находчиво, двукратно „преекспонирано“ /това е КЛАСИКА!!/

      Хайде, затварям Килийното училище!

      Към всички, които отричат творбата, по политически подбуди: – разбирам ви, съчувствам ви, „се ла ви“.
      Към всички, които споделят Промяната /падането на Тройната коалиция/, но не им допада, образно казано, „коловоза на песента“, ами приятели – предложете ДРУГА песен!!!, но… днешна, с проблематиката и актуалността на протичащите събития, не ми предлагайте Вазов /прекрасен е!/, Яворов /съвършен е!/, песни от Възрождението /великолепни са!/ – но ни трябват нови песни.
      Ето я ПЪРВАТА!
      Някому не му харесва?
      Имаш страхотния шанс да напишеш по-добра!
      Но дотогава аз – редом с Монтеверди и Моцарт – ще слушам „Въх, рамо, рамо“!

      Коментар от Zavalski Kiril | август 30, 2009 | Отговор

      • Браво на господинът Завалски. Е, това е – Висше килийно училище, за Константинчовци Дървени Философчовци и за разни там Insomnia-Содомия.
        Г-н Завалски приветствам и споделям напълно всяка част от лекцията ви. Не мога само да схвана „класиката“ на трикратното Аа саа де. Моля, пояснете.
        Искрено Ваш Килийник

        Коментар от Иван Пеев | септември 1, 2009

  116. Ще изразя едно становище, на базата на прости наблюдения.
    Поводът е – твърдение, изказано по-горе, че автор на песента „Въх, Рамо, Рамо“ е шоуменът Трифонов и екипът му.

    Живея постоянно в Германия но в навечерието на изборите бяхме със съпругата ми в България. Естествено, гласувахме за политическа промяна. Аз гласувах за „Атака“, а съпругата ми – поне така ми каза, и до колкото може да се вярва на жена – за ГЕРБ.
    И двамата харесваме „Въх, Рамо, Рамо“ и, ако не ми изневерява паметта, я чухме за първи път в YOU TUBE, в съботния предизборен ден. Бяхме направо шокирани от „вестникарската“ й актуалност. Не се наемам да преценя, чалга ли е , не е ли – хубава песен. Необходима песен. Междувпрочем, веднага я свалих на СД, в неделя след изборите запрашихме към морето, и през следващите 10 дни съм я вкарал поне в 10 кръчми и клубове. Навсякъде предизвикваше фурор и… естествено,гняв – имаше и хора, които ставаха мигновено от масата и келнерът ги догонваше да си платят. Но това е друга история.
    Считам, че песента не е дело на Трифонов, нито на екипа му.
    В петъчната вечер преди изборите гледах – по изключение! – „Шоуто на Слави“. /Не коментирам изборът на БиТиВи./
    В края на програмата си, както се казва – „в 12 без 5“, Шоуменът се обърна с призив към публиката – цитирам по памет: Гласувайте. Но не гласувайте за мускули!
    По-късно разбрах от колеги в България, че тази рязко негативна позиция на Трифонов към ГЕРБ и Борисов, изразена от ефира на БиТиВи, не е прецедент, а по-скоро е – дългосрочна перманентна поплювка.
    Така че, песента не може да бъде дело на Трифонов.
    Всъщност, има още една причина, която ме кара да мисля така:
    песента е изнесена в YOU TUBE /както и другаде, напр. в Vbox7/
    под авторски псевдоним StefanTheOneTheGreat. Познавайки сравнително отблизо, и сравнително отдавна, натюрела на „БиТиВи-Шоу-Водещия“, той – ако бе автор на „Въх, Рамо,Рамо“ – едва ли би пропуснал шанса да изпъчи гърди и гордо да се изтъкне. Същият – много обича тези работи.
    Търсете авторът на „Въх, Рамо, рамо“ другаде.

    Коментар от Д-р Игнатов Игнат | август 31, 2009 | Отговор

  117. Goliam 6lager!Ima da se pee s godini! Bravo na peve4icata Biliana. I na avtorite, raybira se! Koi steq be, Smarfove!
    Pokajete se, predlagat vi sa *Stara Planina*!

    Коментар от kir4o lambov | август 31, 2009 | Отговор

  118. Какво сте се разджафкали, мамка ви герберска. Туй е чифутска песен по време на чума. Още не съ я осетили, ама всички са я пипнали. Зимата ше я усетим. Тогава ше ви питам аз – Дай, Оня, газ. Откъдебе, от американците. Обърнаха задник на велика Русия, ама тоя задник сибирски кур ще го клеца. И борисовския, пажалуйста.

    Коментар от Марко Марков | август 31, 2009 | Отговор

  119. Тоя Марков да го духа.
    Чу ли, Марков, да ми духаш моркова!
    Толкоз.
    Бойко Борисов е велик.
    Въх Рамо е Юнашко Парче!!!

    Коментар от Йордан Пеевски | август 31, 2009 | Отговор

  120. Страхотно е Въх рамо Направо абсолют! Размърда комунягите ама твърде късно. ьз го казах някъде тука пооня ден, но сега пак ще го кажа щото има и други новини и комунягите около нас са бесни и пикаят газ, ма нека пикаят щото Борисов им пална фитилчето и сега им припарва на гъза, ама хак им е нали.
    В нашия блок са само комуняги, ама в целия блок, това са седемте етажа по четири партаменти на всеки, пет входа а б в г д, смятай колко комуняги са всичко и само аз и Пешо Кита сме и още един Атаковец от вход в, дето сме гласували да си ходат тройната коалиция и има един царист който е на ебем страна и всичко останало е мораво червено, е това държава ли е.
    Пред входа сме си сковали една бесетка вече 20 години бичим белот и сега като е отпускарско бичим от сутрин на биричка до като палнем ламбите и пак бичим, а Пешо е на партера и от седмица е пуснал колонките на балкона и го е нагласил да свири Въх рамо, то само си тръгва и само си спира и пак си тръгва само, без коз, всичко коз и Въх рамо си върви и ние се кефим, а ония преди неколко дни се събрали у входа да правят общо профсъбрание, ама цела агитка да протестират че така не можело и че ще правят оплакване до кварталния, ама има ли такъф никой не знае, и до раионния кмет на района да се оплачат че само това сме слушали и така нататъка и ни показаха даже писмото написано с цял ферман подписи и имена и егенетата, подписано от тия същите комуняги. Пешо обаче мръдна някъде и по обяд се прибра и каза че е бил у свой приател и е взел интернационала на комунягите на компактендиск ама заедно го е монтирал авера му заедно с Въх рамо, един път Въх рамо, един път Интермационала и пак ко нагласи само да си тръгва и само да си спира и отново да тръгва и ела да видиш какъф кодош аркадаш, комунягите пак са от бесни побесни щото сфащат че е голям кодош но нищо не могат да предприемат щото хем е нашата и хем е тяхната, тоест значи наравно,кажи го реми, но то си е пълен кодош, а ние си бичим без коз, със коз и се кефим на Въх рамо и цапваме биричката а като почне интернационала, ама голям духов оркестър с мъжко пеене в хор, и ние пеем интернационала и се скинваш от смях, щото е голям майтап, а комуняк от майтап не разбира. Жестоко.
    Сега новото. Вчера, ама още рано гледам петшест от комунягите седнали в бесетката, нищо сега нали е се пак обща, викам ще поседат ще поседат пък ние ше седнем, но ония си седат час два не мърдат, звъна на Пешо викам, кво правиме сега, как да ги разкараме щото това нее салон за конференции, онуй време като сковахме бесетката, ама всички и червени и зелени и всякакви я сковахме за да играем белот и найвече само заради това, това си беше нещо като уговорка, а Пешо ме води на балкона и от там що да гледам, комунягите играят на карти, бре викам, тия от белот нищо савсем не вдяват, Пешо викам,кво правиме, Пешо вика ще им намеря цаката, ти ги сабери другите, щото като ги сурна от бесетката веднага да седнем, а аз ги сабрах и отидохме да позяпаме, да покибичим какъф им е белота и гледай комунягите им, на черен петър играят майка им. Пеша минава, смигва и се прибира в къщи а ние седим на празна ясла и гледаме черния петър, а ония тихичко се подхилват и сърбат по кафенце, ама вече минава кое време и си е все същото, и така.
    Глей сега какво става. минава с каруца един циганин с две циганета и се дере колко му глас има, старии неща купуам, стари весници купуам, и спъна кончето пред бесетката и пак, стари весници купуам и Пешо вика от балкона, колко даваш и дига един бая кашон с стари весници, а мангала го отмери на око и вика, два лева, но Пешо дига, 5 лева. Мангала вика, не и отпъва кончето, ма Пешо вика дай 3 лева и ги зимай имам още точкоз в мазата и тяй земи за 2 лева и пазарлъка стана и ела ми виж как комунягите наскочика да мъкнат стара хартия, в туй време ние се настанихме с по биричка и шоуто настана, Въх рамо Интернационала Въх рамо и пак, с коз без коз, а ония мъкнат чували с весници ама най много Дума и Сега, толкоз бали Дума на едно място не бях виждал, а през туй време Пешо върна на мангала парите, даде му още пет лева и му шушна нешо, а мангала, гледаш го прост мангал, ама мангал и половина, сече му и натам и насам пипката, се ухили и му вика, дай още два лева и готово, и пешо му даде, а мангала вика на комунягите, туй, вика е Дума, туй не го зимам, ама защо викат ония, щото вика мангала, туй и за подпалка не става и тръгна, а ние си го откарахме до ракията.Да живей Въх рамо.

    Коментар от Бат Жоро Матакиев /Матака/ | август 31, 2009 | Отговор

    • Матак, ако поизбистриш малко правописа и пунктоацията, след време може и до Радичков, без малко, да те сложат, а?
      Инак песничката си е боклук.

      Коментар от Митко Балев | септември 1, 2009 | Отговор

      • Кво-шъ-кажеш-сега-коммунист?-сега-мяза-ли-ти-правописа-на-Методиевица-а-или-да ти шепна-че-Йордан-Радичков-ви-недолюбваше-и-Позитано-мило-и-драго-даваше-да-го-пребоядисат-ама-Радичков-ви-тегли-сиктера-а?
        Инак-си-си-боклук-ама-червен-и-червив!
        ДА-ЖИВЕЙ-ВЪХ-РАМО!-!-!

        Коментар от Бат Жоро /Матака/ | септември 1, 2009

  121. ГРЪНЧАРОВ, тук е станало голям маймунярник. Сложи ред!

    Колкото до „Въх, рамо“ – песента не е лоша.
    Дори си мисля, че ако беше доживял – като види докъде са я докарали подопечните му – и на Адаша би му харесала.

    Коментар от Тодор Живков /не съм оня!/ | август 31, 2009 | Отговор

  122. Сериозна песен. Уж се върти около кича и чалгата, уж действа първосигнално, а всъщност действа издълбоко.
    Дано Борисов заслужи този възпев. Дано.
    Колкото до БеСеПе – „Въх, рамо, рамо“ е направо „в десятката“.

    Коментар от kalin mihailov | септември 1, 2009 | Отговор

  123. „Въх-плъх-мръх…“ – абсолютен боклук!

    Коментар от Митко Балев | септември 1, 2009 | Отговор

  124. Цъфнал Гербер на рядко лайно.
    Не ми било то рядко лайно –
    най ми било „Въх, рамо, рамо“.

    Коментар от матаки гудев | септември 1, 2009 | Отговор

  125. Песента си е добра, но не отърва явно на някои и затова я плюят.
    Чалгия ли е, не е ли чалгия – ще кажат специалистите, ама на мен ми допада. И ако е чалгия, какво лошо има? На фона на всичкото това дето тече в ефира, това си е мед и масло. Ама на „Въх рамо“ другаде й е силата, в закачливите думи, е и в солистите и особено – Биляна.

    Коментар от Пенчо Папазов | септември 2, 2009 | Отговор

  126. А, исках да кажа, че онова дето го предлагат горе някои е сериозно и може да стане, то и аз съм за Стара планина.

    Коментар от Пенчо Папазов | септември 2, 2009 | Отговор

  127. Онзи ден Папарак извести, че Еленочка Йончева щяла да съди Серьожка за имущество. Ако е вярно – Еленочка, най-много да му вземеш оная работ; не те ли светна, че за тя нищо не става!
    Я запей, Еленочка, „Въх, рамо, рамо“ – да видиш как ще ти поолекне.

    Коментар от ВЪХ-ПАПАРАК | септември 3, 2009 | Отговор

  128. За Николай Бареков – БиТиВи!

    Абе, Барикадче-тарикатче, като си пиеш кафето на теферич-диван с Бойко Борисов, попитай го, харесва ли му тая чалгия „Въх, рамо“, дето преля като из помийна яма.
    Всяка сутрин те гледам, харесваш ми!

    Коментар от Кадифен Мърльо | септември 3, 2009 | Отговор

  129. За Великия народен син – Велика народна песен!

    Коментар от Спас Борисов | септември 3, 2009 | Отговор

  130. „Въх, рамо“ е – пълни душа! Песен за народа! Изключително изпълнение на певицата и оркестъра! Да са живи и здрави!

    Коментар от Краси Дюлгеров | септември 3, 2009 | Отговор

    • пълни

      Коментар от Баталя | септември 7, 2009 | Отговор

  131. Много забавна песничка. Отличен виц!

    Коментар от М. Ковачев | септември 6, 2009 | Отговор

  132. Малко грубовата шега, но пък – точно навреме. Изпълнението на солистката Биляна впечатлява с непринудеността си; очарователен глас и „театралност“.
    Песента „Въх, рамо, рамо“, в рамките на познатите ни щампи, е много добро творческо попадение.

    Коментар от Mila Stefanova | септември 6, 2009 | Отговор

  133. Ще разкажа една притча.

    Един пророк предсказал, че ще настане голяма суша. След това ще започнат да текат реки с отровна вода, и който пие от нея ще полудява. Предупредил хората, но те не го взели насериозно. Разбира се той се запасил с вода, за да оцелее. След време така и станало. Настъпила суша. Много от хората нямали какво да пият. Когато започнали да текат реки с отровна вода, всеки отпил от нея полудявал. Само пророкът останал с разсъдака си. Всички гледали на него като на луд и го сочели с пръст. Когато запасите от вода му свършили и се наложило да пие от отровната вода и той полудял. Всички след това му казали – „Най-после ти дойде акъла в главата“.

    Коментар от insomnia1304 | септември 6, 2009 | Отговор

    • Тази притча е езическа и друговерска!
      Чети Библията!
      Йосиф е продаден от братята си в Египет. Преминал през много изпитания, накрая Фараонът го издига до себе си. Йосиф е разгадал съня на Фараона, че ще настъпят гладни години и разпорежда в цял Египет хората да се запасяват с храна и зърно.
      Когато настъпва гладът, Египет е житнацата на света и от всички краища прииждат люде, за да си купят хляб. Идват и братята му, но не го познават…
      Историята за Йосиф е невероятна. Прочети я, Друговерецо, и не ни предлагай съмнителнителните си притчи!
      Чети Библията! И подкрепи Бойко Борисов!

      Коментар от Мартин Карасков | септември 11, 2009 | Отговор

  134. Забравих да добавя: хвърлих поглед на всичко написано – много „Радини вълнения“; при това, често изразени „по мъжки“, т. е., не в добър тон. Шо за демонстрация е това?

    Коментар от Mila Stefanova | септември 6, 2009 | Отговор

    • охх, мила, бе истинските мъже са женомразци…хе,хе за ..това ви обращаме по гръб

      Коментар от Баталя | септември 7, 2009 | Отговор

  135. Е-ее, супер песен! Пипнато като по учебник. Дюбеш Банда, Дюшеш Певица. И Големо Геле за ония от тройната коалиция! Така ги гъбарка ония завалийките,че… Без думи! Евала, Въх Рамо!

    Коментар от Миро Карастоянов | септември 7, 2009 | Отговор

  136. Малко песен, много пудра! Е, четох горе – актуална, репортажна и т. н. – всяко чудо за три дни.

    Коментар от Тина Иванчева | септември 7, 2009 | Отговор

  137. „Vuh, Ramo, Ramo“! – Afferim, Agalar! Bu sarki cok guzel!
    Bilyana sarki soyluyor cok iyi!
    StefanTheOneTheGreat – Ask olsun!

    Коментар от Ahmed Demir | септември 7, 2009 | Отговор

  138. 4algiqta e napravo strahotna! Muzikata e dokarana kato narodna, pevicata e klasna, a bandata e jestoka! „Vuh ramo ramo“ e napravo super!

    Коментар от 4omakov krassi | септември 9, 2009 | Отговор

  139. Едно време по турско са се пели такива песни за големи герои. Крали Марковски! А днеска по бесепарско време – други, съвременни, за днешните герои.Да удавим мъката и да има надеждица. Щото тя умира последна. Та такава е и Въх рамо. КралиБойковска песен!

    Коментар от Марин Маринов /Галопа/ | септември 9, 2009 | Отговор

    • Абе, за Бойко другите, дали са КРАЛИ – ще се разчуе след време. А инак, песента е боклук.

      Коментар от Милан Иванов | септември 9, 2009 | Отговор

  140. Ха стига, с тая фъшкия!!!!!

    Коментар от Мишо Дренски | септември 9, 2009 | Отговор

  141. Къде си, Константинчоооо!

    Много ти здраве от Берлин и Виена. И от Мюнхен.
    Кандиса ли, че „Въх, рамо, рамо“ е хубава песен?
    Като гледам тука, бая много сте се надприказвали.
    Със здраве.
    Чичо ти Мишо Йорданов

    Коментар от Михаил Йорданов /чичо Мишо/ | септември 9, 2009 | Отговор

  142. Гиди, червенки-маймунки! Въх, Рамо, рамо – друссс! – паднаха от клона!

    Коментар от Колю Колев | септември 11, 2009 | Отговор

  143. Strahona pesnyovka! Bravo za „Vuh Ramo“!

    Коментар от min4o min4ev | септември 12, 2009 | Отговор

  144. Я-я, че тука е много интересно, бе! Ми, като ви гледам, сте си изпогризали ташмадаците! И, за кво, бе? – за една песничка! Ми-и, тя, песничката си е готина, ама пък, чак пък толкоз – не бива! Мушмурок, сипи по биричка и глей напред, живота е прекрасен – пък, има-нема „Въх, рамо“, а-аа сега – нема да има Трета световна, я!
    Да живей бат Бойко!! – пък, ако не уживей, друг ще дойде!
    Ха,

    Коментар от Пешо Минев | септември 12, 2009 | Отговор

  145. Ха, наздраве!

    Коментар от Пешо Минев | септември 12, 2009 | Отговор

  146. ОТЛИЧНА ПЕСЕН! „ВЪХ РАМО, РАМО“ Е ТЪКМО – КАКВО ГО УСУКВАТ НЯКОИ? А, И ИДЕАЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.

    Коментар от Василка Петрова | септември 13, 2009 | Отговор

  147. Песничка-поледица! Хърлузна Позитано за сто години напред!

    Коментар от Васко Василев | септември 14, 2009 | Отговор

  148. Ефектно.
    Оригинално.
    Право в целта!

    Коментар от д-р Иванка Иванова | септември 14, 2009 | Отговор

    • много ти е ниска целта

      Коментар от Баталя | септември 16, 2009 | Отговор

      • Не Ви се сърдя, господине. Инак, лекувайте се.

        Коментар от д-р Иванка Иванова | септември 17, 2009

  149. Много жалки работи се пишат тука. Преди месец ви четох спекулациите и писах мнението си, но явно че някои глави не увират. Каква песен е това? Никаква. Че и автор няма. Навярно го е срам да се покаже.
    Срамна работа е вашето издокарано Въх рамо. На кого служи тази песен? На старите? На младите? На подрастващото поколение? На децата? На какво ги учи то? С какъв език? Български ли е този език? Нормален ли е?
    Ето, утре е 15ти, внуците ми тръгват на училище, това ли е песента, извинете, дето ще ги срещне в класните стаи?
    Че запейте песен за Кирил и Методий, за Вятър ечи Балкан стене, старите песни, исторически, хайдуцки, Кралимарковски, за големите български герои, за Симеон Велики, за Русия… Че и от по-новото историческо време – Ален мак, и други.
    Пък както казах и одеве, преди месец, и Битълс си пейте, не пречи, хубави са му песните, и Том Джонс, и други.
    Ама тая уйдурма и мръсотия си няма равна.

    Коментар от Тодор Бакалов | септември 14, 2009 | Отговор

  150. „Въх, Рамо, Рамо“ -!!!
    Браво, Биляна!

    Коментар от Лалица Генова | септември 15, 2009 | Отговор

  151. Ето, това е! Хубавото си е хубаво.
    Като из чучур струи! И песен, и глас, и инструментален майсторлък!
    Браво.

    Коментар от Гоце Кирилов | септември 15, 2009 | Отговор

  152. Да добавя още:

    А стихчето е – кадифено таралежче!
    Въх, много е хубаво!

    Коментар от Гоце Кирилов | септември 15, 2009 | Отговор

    • как таралеж? нали пеят,бе…как таралеж-ти не си разбрал

      Коментар от Баталя | септември 17, 2009 | Отговор

      • Таралеж в гащите! На Позитанковците им боцка на дънцето! Че и затворец ги чака някои! И други – тинтири-минтири! Ами, я, вземи, смени боята – запей „Въх, рамо“ – пък може и да ти се размине. А? Не на тебе го казвам, по принцип.

        Коментар от Иван Пеев | септември 17, 2009

  153. Оня Борисов си е поръчал тая песньовка, щото да сложи големия кур на Бесепето, ама гледай зимата като Путин му спре канелката с газта и до неговия гъз ще опре.

    Коментар от Япон Китаев | септември 16, 2009 | Отговор

  154. Браво!
    „Въх, Рамо, Рамо“ си е направо топ-новинка в обраслата джунгла на поп-фолка.
    На пръв поглед, вицът е малко грубоватичък, но е „разказан“ с такава чаровна усмивка, че се приема на драго сърце – поне от „неощипания“.
    Бих искал специално да отбележа и участието на незнайната Биляна – певица с красив, овладян и запомнящ се глас.
    Много музикантски споен оркестър /т. н. Готин бенд/ – с чувство за баланс и мярка, с много импровизационна фантазия – забележителни солисти!
    Моите искрени поздравления към създателите на песента.
    И все пак – кой е Авторът?

    Коментар от Юлиян Вачков | септември 16, 2009 | Отговор

  155. абе, хубава или лоша….., но кокошките вече не ми снасят на тази песньовка. тази песен ги обърква. на Вивалди снасят най-много, .(….като им пускам, сложил сам колоните в кокошарника /но с тоя въх…какво беше….въх , нещо викат там…НЕ
    ….кокошките не ми снасят…за какво ми е тогава

    Коментар от Баталя | септември 17, 2009 | Отговор

    • Какво му намираш махна на Въх рамото? Петела смени, петелаааа! То държавата петела смени, а ти още се кумиш?

      Коментар от Иван Пеев | септември 17, 2009 | Отговор

      • Петелът ми е супер…тая песен обаче стряска животните

        Коментар от Баталя | септември 17, 2009

  156. Коментар от insomnia1304 | септември 17, 2009 | Отговор

    • Не разбирам, какво ми предлагате?
      Аз ви предлагам „Въх, рамо, рамо“. Добра песен.
      Казва, просто и ясно: – Вън, комунистите!

      Коментар от Стефка Тодорова | септември 19, 2009 | Отговор

  157. Коментар от insomnia1304 | септември 17, 2009 | Отговор

    • Бе, „Крейзи рап“ не е лошо, ама „Въх, Рамо, Рамо“ е по-крейзи! А Позитанковците ще ги пратиме на Afro Man-овете да ги изпапат. The Great Вожд вече е приготвил казаня и го подгрява с томчетата на Маркс-Енгелс-Станишев. Велика чорба ще стане. Вожд иска много яде…
      Ти не се стряскай, де, аз се шегувам. Няма да има такива работи. Кротко, ясно, гладко и законно – по процедурата, който е крал – в панделата.
      Дай газ, БатБойко!

      Коментар от Иван Пеев | септември 17, 2009 | Отговор

      • Иване, съвсем се оля.
        Кротни малко.

        Коментар от Сергей Тотев | септември 17, 2009

  158. Що бе, Серго? Аз харесвам песничката и не харесвам комунистите. Изброй ми барем три причини да ги харесвам? А Въх рамо като се пръкна, я запяха хиляди, ей такива като мен. Защо се запя – щото е готина, като песен е готина, като музика. И солистката е прекрасна. И Готиния бенд. А освен туй, текстът, направо им бръкна! Това е, кефи ме. Да ме прощаваш.

    Коментар от Ивап Пеев /за Серго Тотев, най-добрия взводен от казармата, макар и ашладисан партиец/ | септември 17, 2009 | Отговор

  159. Тази песен е обида за сърцето на всеки православен българин. Тия ориенталщини могат да се пръкнат само в комунистически мозъци, дето сега искат да се викат гербари или гербери – за мен те са сите „гъбари“. Ние трябва да издигнем високо кръста и в името на Нашия Спасител, Бог и Отец Исус Христос да пометем цялата тая гмеж. Подобни песни и чалги развращават душите на нашите деца, вменяват им чувство вулгарно, ниско. Те звучат от Преизподнята и аз съм сигурен, че само душа отдала се на съблазните на Дявола може да допусне тия музикални, волни, гнусни излияния. Нашата цел е да смачкаме глава на змията , която ни души непрестанно. Зло не спи под камък. Братя, осъзнай те се . Комунистите са вълци в овчи кожи- сега, искат да се преправят на други, за да ни доят отново. Сатаната говори от тяхната уста. Пускат подобни песнички пълни с разврат и манипулация. Да стъпчем главата на змията. Анатема!

    Коментар от Васил Недев | септември 18, 2009 | Отговор

  160. Извинете ме, господине, Васил Недев!

    Аз съм съгласна с вас, че тази песен е обида за сърцето на всеки правоправославен българин.

    Но необичайните ви обобщения са злостни и обидни; осквернявате светлите Социалискически идеи, които вълнуват милиони християни в целия свят; дедите ни отдадоха живота си за човешко добруване, а вие омърсявате светлата им памет.
    С какво право?
    Давате ли си сметка, господине, кого очерняте и анатемосвате /!?/ вие с вашите хулни и забележително непристойни ругателства?
    Пресветлия Димитър Благоев, издигнал факела на Социалистическото просвещение в току-що освободилата се от петвековно турско робство млада България;
    незабравимия Васил Кирков;
    гиганта на Социалистическия Коминтерн Георги Димитров, който се възправи неустрашимо в Лайпциг срещузловещата нацистка чума и тогава го аплодира целият съвременен свят /аз, макар и много малка, бях свидетел на това събитие!/;
    или великия син на чешкия народ, комуниста Юлиус Фучек, обесен в нацистки затвор, оставил ни забележителния си „Репортаж, писан с примка на шията“ – прочетете внимателно тази забележителна книжчица, тя е сакрална човешка изповед на кристално чист патриот-комунист, а в нея, между другото Юлиус казва: „Хора, обичам ви. Бдете!“ – чий небесен лъч може да просветва в словата „Обичам ви“, освен на обладалата го Божия благодат и любов към хората… но, Юлиус Фучек също ни предупреждава там: „Бдете!“ – и четейки написаното от вас, аз бдително се взирам в него и в леещата се от него човеконенавистническа проповед;
    да продължавам ли нататък със списъка на вашите „социалисти-комунисти-вълци в овчи кожи“: –

    Гарсия Лоркес,
    Патрис Лулумба,
    Че Гевара…
    …..

    И накрая: чували ли сте за Гарибалди? – или, чували ли сте за великия български поет-революционер Христо Ботев? – честно казано, двоумя се, искрено разкъсвана от съмнения; та, прочетете и Ботев; внимателво; и вникнете в мислите му, казани относно Социалистическите идеали.
    Моля!

    Коментар от Мила Захариева | септември 18, 2009 | Отговор

    • Приемете големи поздравления, другарко Мила Захариева, за верното Ви изказване. Свято трябва да се тачи паметта на героите.
      Искрено Ваш
      Инж. /в отставка/ Тодор Т. Бакалов

      Коментар от Тодор Бакалов /Активен Борец против фашизма и капитализма/ | септември 19, 2009 | Отговор

      • Кои са тия псевдо-герои – бивши криминални, обирджии на мандри, ренегати, предатели и подлоги на съветските другари

        Коментар от Konstantin | септември 20, 2009

    • затваряйте си остата , комунисти…50 години ви слушаме глупости, не ви ли омразна . Целият свят ви знае като банда криминални престъпници . Аз съм земеделец, селянин съм и знам какво говоря – съсипахте всичко, сега и доматите ги внасяме от Турция…..отучихте хората да работят, взехте им земята…..кирливите ризи навсекъде се веят, некадърници.

      Коментар от Баталя | септември 20, 2009 | Отговор

    • Госпожо, ще ме прощавате
      как не Ви е срам да ги пишете подобни лъжи? Християнството е монотеистична персонална религия, чиято цел е спасението на Душата. Неговата сила лежи в ръцете на Божествената Любов към ближния като основен етичен принцип на поведение. То е и израз на свободната воля между хората. Как може да смесвате Божественото откровение с една мнима политическа доктрина, произведение на Сатаната?
      Бичувате народите с вашата „Диктатура на пролетарията“, манипулирате хората с вашия интернационализъм, който служи единствено и само на идеята за преравняването на човеците с животните. Вие искате унищожаването на държавата и семейството и провъзгласяването на световна революция. Потъпквате израза на всяка свободна воля. Не виждам нищо етично във вашата лява доктрина.
      Вашите идеи са заложени в Манифеста на Маркс, който също е сатанист. Доказатества има достатъчно. Какво издигате Георги Димитров – национален предател и агент на Сталин и сръбското разузнаване. Той е един от главните виновници за разрухата на България, разцепи я на две и създаде македонизма. Това ли са Ви героите – предатели на тъмните сили на Коминтерна?
      И моля Ви не намесвайте Ботев ! Всички знаят , че Символ верою не е писано от него. Не смесвайте имената на великите българи с имената на нищожните предатели.

      Коментар от Васил Недев | септември 20, 2009 | Отговор

    • “ Немах намерение да пиша, мислих , да се оттегля от активния живот…..и да оставя всеки да се изкаже както намери за добре; обаче когато визях ПОЗОРА ПРЕЗ 1923 година на някои ПРОДАЖНИ БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ, които водеха пазарлъци да ПРОДАДАТ България на Московските болшевики, аз се възмотих и казах:
      – “ не, моята задача на тоя свят не била още завършена, имало още последна дума да се каже към тия ПРЕДАТЕЛИ, че българската земя в турско време се покри с жертви и димящи развалини не за вашия КОМУНИЗЪМ, който не беше известен, а за СВОБОДАТА на една НАЦИОНАЛНА БЪЛГАРИЯ , и че вие МУШЕНИЧЕСТВУВАТЕ с имената на Ботев и Левски, като ги изкарвате комунисти”. –
      Може би Ботев и Левски да са имали приятели комунисти в Русия, може да са били против царския режим, но в България те бяха първите НАЦИОНАЛИСТИ и големи български ПАТРИОТИ, каквито бяха Стамболов, Обретенов, Заимов и други. Аз познавам лично и Ботева и Левски, другарувал съм с тях, но случай не знам в Русия да са били замесени в някакво революционно движение тия двама забележителни РОДОЛЮБЦИ, на които идеалът беше: ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ.
      Нашите комунисти знаят това, но с имената на Ботев и Левски те искат да правят ПРОПАГАНДА за своята кауза, да ОПОЗОРЯТ всичко онова, що е СВЯТО за народа, да го ОБЕЗЛИЧАТ и ДЕМОРАЛИЗИРАТ като народ САМОСТОЯТЕЛЕН, и да го подготвят да приеме комунистическия устав на Бакинин – патриарха на руския интернационал, по който болшевиките управляват Русия сега. Неискам да бъда пророк, но болшевизмът в голямата славянска империя е една НАПАСТ БОЖИЯ, нещо като големия къранъ у нас, или ЧУМАВАТА ГОДИНА, както разказваха старите хора от миналата генерация. Ако беше образец за управление, досега той щеше да се приеме от цивилизованите народи в Европа, а то преследват ги навсякаде като БЕСНИ КУЧЕТА. Как така, та се не намери един чужди народ около Русия, като напрмер Финландия, Литва и пр. , да приеме принципите на руския болшевизъм като държавно управление, а се ОТВРЪЩАВАТ ОТ ТЯХ и твърдо държат за своята НАЦИОНАЛНОСТ. Те са поне слаби държави открито изложени на болшевишката пропаганда. Например , защо не успя болшевизмът в Германия? Защото културата на германския народ стои много по-високо над дивия руски болшевизъм. Защо не успя в азиатските страни като: Турция, Персия, Афганистан и други, които са слабо-културни и може да се каже, че лесно се поддават на политическа пропаганда? Защото у тия мюсюлмански народи, ако не друго, има здрав разум, който им подсказва, кое е разумно и кое не. Времената доказаха, че Русия под управлението на своите царе беше станала почти една европейска странас голямо име и с голямо обаяние в централна Европа, никой международен въпрос без нейно съгласие не можеше да се разреши, когато днес, под управлението на болшевиките, тя е една азиатска страна, която няма нищо общо с Европа и която за нищо не питат вече.”
      Иван Андонов
      “Из спомените ми от турско време”, Пловдив 1925

      Коментар от Konstantin | септември 20, 2009 | Отговор

    • Коментар от Жоро Иванов | септември 22, 2009 | Отговор

  161. ШАМАРЧЕ, МА, МАРЧЕ, ЗА БЕСЕПАРЧЕ!
    МНООО-ГО ГУСТО, МАЙНА! ТРЕПАЧ ПЕСЕН.
    КРИЛАТА ЧАЛГИЙЧИЦА, МАРЧЕ-ЕЕ! И СИ Е БАШ БЪЛГАРСКО. БАЛКАНСКО И ИСТИНСКО.
    ФУНДАМЕНТАЛНО!
    ОНЯ ЧИФУТ НЕДЕВ ГОРЕ ДЕТО ВИКА, ЧЕ Е ОРИЕНТАЛСКО – ФАЩАЙ ОРИЕНТ ЕКСПЕРСА ЗА КЪМ АНАДОЛА ДА ЧУЕШ И УСЕТИШ ЩО Е ТО ОРИЕНТАЛСКО КАТО ТИ УРЕГУЛИРАТ ШАЙБАТА. АНАТЕМОСЧИК И ПРЪДЛЮ.
    ВЪХХХХ, РАМЕНЦЕТО ДА ТИ ЦУНКАМ, БИЛЯНЧЕ ШАРЕНО, МНОГО ХУБАВО ПЕЕШ. СЛАДКО ГО ЧУРУЛИКАШ СТИХЧЕТО, КАТО ПО НОТИ И НА СЪРЦЕТО МИ ЛЯГАШ.

    Коментар от СТОЯН ЖИВ. СТОЯНОВ | септември 18, 2009 | Отговор

    • какво скачаш толкова – чалгата бе продукт на БСП-то

      Коментар от Konstantin | септември 20, 2009 | Отговор

  162. Kool & The Gang – Fresh

    Коментар от insomnia1304 | септември 18, 2009 | Отговор

    • Не разбирам какво ми предлагате?
      Аз ви предлагам – „Въх, рамо,

      Коментар от Стефка Тодорова | септември 19, 2009 | Отговор

      • Добра песен. Казва, просто и ясно: – Вън, комунистите!

        Коментар от Стефка Тодорова | септември 19, 2009

    • I do not understand what you offer?
      I suggest „vah, shoulder and arm. Good song.
      She says simply and clearly: – Out Communists!

      Коментар от Стефка Тодорова | септември 19, 2009 | Отговор

  163. Afterlife – Breather , Cafe Del Mar 7 ; by : Saby

    Коментар от insomnia1304 | септември 18, 2009 | Отговор

    • I do not understand what you offer?
      I suggest – vah, shoulder and arm. Good song.
      She says simply and clearly: – Out Communists!

      Коментар от Стефка Тодорова | септември 19, 2009 | Отговор

  164. Zen & Buddha Bar Music

    Коментар от insomnia1304 | септември 18, 2009 | Отговор

    • Не разбирам какво ми предлагате?
      Аз ви предлагам – „Въх, рамо, рамо“. Добра песен.
      Казва – просто и ясно: Вън, комунистите!

      Коментар от Стефка Тодорова | септември 19, 2009 | Отговор

  165. Relaxing Musica Relax Sonidos del Bosque Monasterio de Piedra

    Коментар от insomnia1304 | септември 18, 2009 | Отговор

    • Не разбирам какво ми предлагате.
      Аз ви предлагам – „Въх, рамо, рамо. Добра песен.
      Казва просто и ясно: – Вън, комунистите.

      Коментар от Стефка Тодорова | септември 19, 2009 | Отговор

      • Коментар от Konstantin | септември 20, 2009

  166. До г-н Бойко М. Борисов –

    Министър-Председател на България

    Господин Министър-Председател,

    Приложено предоставям Ви електронен (CD) запис на текстовете на моите многобройни официални писмени изложения, свързани с тезата ми, че през последните 20 години всичките т. нар. „посткомунистически правителства” са осъществявали престъпна геноцидна стратегия спрямо българските граждани.

    Всичките тези мои официални писмени изложения са били надлежно регистрирани в офиса на Главния прокурор на България с изричното и пределно ясното искане за извършване на разследване на посочените от мен факти и обстоятелства, при което да бъдат разпитани посочените от мен свидетели и експерти, както и да бъде събрана посочената експертна и друга документация.

    До днес, обаче, българският Главен прокурор въобще не ми е отговорил, и това обстоятелство ми дава основание да считам, че в името на прикриването на извършените престъпления той не е бил предприел абсолютно нищо.

    В приложения тук електронен запис на визираните текстове същите, без въобще да бъдат променяни текстуално, са представени графически съвсем не в техния първоначален и предназначен за съответните институции външен вид, а са представени като съдържание на планирана за издание книга. Към днешния ден проектът на въпросната книга се състои от повече от 370 (триста и седемдесет) страници голям формат, като същата има своя надлежно регистриран международен библиотечно-издателски номер (ISBN 978-954-8550-64-2).

    Държа да Ви уведомя: че:

    ►че почти всичките въпросни текстове са публикувани в редица електронно-информационни издания в Австралия, Великобритания, САЩ и България;

    ►че са надлежно предоставени на почти всичките западни посолства в България, както и на рeдица обществени, държавни и правозащитни европейски и световни институции;

    ►че предстои да бъдат обработени в синтетичен вид и форма, да бъдат преведени на английски език и да бъдат надлежно депозирани в редица, включително и правосъдни, европейски и международни институции.

    В контекста на всичко това, Господин Министър-Председател, за мен е от изключителна важност да зная каква е и каква предстои да бъде Вашата позиция като новоизбран (само преди около един месец) ръководител на поредното българско посткомунистическо Правителство:

    дали и Вие ще продължите геноцидната стратегия на досегашните правителства или ще поискате разследване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се счита, че досега е била реализирана геноцидна стратегия и са налице геноцидни резултати.

    02 Септември 2009 г. Янко Н. Янков
    http://iankov.blogspot.com/2009/09/2009.html

    Коментар от insomnia1304 | септември 18, 2009 | Отговор

  167. Г О С П О Д

    Н И П Р А Т И

    Б О Й К О Б О Р И С О В,

    А Н А Р О Д Ъ Т

    Г О В Ъ З П Я

    С „В Ъ Х, Р А М О, Р А М О“ –

    П О К Р А Л И М А Р К О В С К И… … …

    ! ! ! !

    Коментар от К Р У М В Е Л К О В | септември 18, 2009 | Отговор

    • в това не съм много убеден. Май само една група тъпоглави го възпяха

      Коментар от Konstantin | септември 20, 2009 | Отговор

  168. Nice song, millet. Ve müzik kalp yazılmıştır. Bravo.

    Коментар от Ali Mehmed | септември 19, 2009 | Отговор

  169. Стига с тая простотия и тая долна, вмирисана чалгия! Престанете.

    Коментар от Милко Милков | септември 19, 2009 | Отговор

  170. Beautiful! Permettez-moi de feliciter Bilyana et „Gotin Band“.

    Коментар от Marcel Petroff | септември 19, 2009 | Отговор

  171. ЯКО ДРАПА ГЕРБ ЗА КОКАЛА

    БеСеПе е гола вода!
    Гербер цъфнал ми е, мамо!
    Глей! – Борисов е на мода! –
    оживление голямо.

    Чуй чалгийцата „Въх, Рамо“!
    – как клеймосва Позитано!

    И настъпват „Горе“ смени.
    Чувам разни мълви хорски –
    за рокади и промени…
    Серго ми бил прокурорски…!

    Чуй чалгийцата „Въх, Рамо“!
    – яко клейми „Позитано“.

    Що е БеСеПе-министри:
    „Анатема!“ – и в панделата!
    Всички били Антихристи,
    реве Гербер-цитаделата.

    Чуй чалгийцата „Въх, Рамо“!
    – Как дамгосва „Позитано“.

    Питам!
    – Чутури зелени!
    Не са ли туй стари схеми?
    …Че съзирам през бинокъла! –
    Яко драпа Герб за Кокала!

    Коментар от Любовойн Левчев | септември 19, 2009 | Отговор

    • Мнооого смешно! Стихоплетчо нацвъкал дрън-дрън-ярина, но много го е срам, та се скрил зад „Любовоин Анонимчевски“!
      Пищи си името, бе, комунист. Няма да те обесим!

      Коментар от СВИЛЕН ТОТЕВ | септември 21, 2009 | Отговор

      • ма нали и Бойко е комунист?….

        Коментар от Konstantin | септември 21, 2009

  172. Константин-Дървен Философ, ти пак ли се появи на хоризонта? Тъкмо се бяхме даврандисали от тебе! Хайде, чупката, иди при Билянка да ти пейне „Въх,рамо,раменце“!

    Коментар от Иван Пеев | септември 21, 2009 | Отговор

    • що бе, какво ти е направил човека? тук сме за да пишем

      Коментар от Баталя | септември 21, 2009 | Отговор

  173. „Въх, рамо, рамо“ е абсолютен хит!
    Жестоко музикантски направена.Биляна е откритието. Великолепен глас, с прецизно чувство за баланс и мярка. Професионален, незахабен и овладян глас.
    Биляно, ако не се издъниш някъде, те чака голямо бъдеще.
    Велика песен за велик човек! Борисов, ти си щастлив!

    Коментар от миша григоров | септември 22, 2009 | Отговор

  174. Коментар от Жоро Иванов | септември 22, 2009 | Отговор

  175. Г
    о
    с
    п
    о
    д

    н
    и

    п
    р
    а
    т
    и

    Б
    о
    й
    к
    о

    Б
    о
    р
    и
    с
    о
    в

    а

    н
    а
    р
    о
    д
    ъ
    т

    г
    о

    в
    ъ
    з
    п
    я

    п
    о

    К
    р
    а
    л
    и
    м
    а
    р
    к
    о
    в
    с
    к
    и

    Коментар от крум велков | септември 23, 2009 | Отговор

    • Тъй ли ти е виснал, бе, Круме?
      Въххх…
      Иди, Билянка да му наложи компресче.

      Коментар от Станислав Коруев | септември 25, 2009 | Отговор

  176. „Vuh, Ramo, Ramo“ – Verry Nice Song! Bravo.
    Очень приятная песенка. Замечательная солистка. Поздравляю.

    Коментар от Mira Dobish | септември 24, 2009 | Отговор

  177. Поздравления за хубавата песен. На фона на сивата задръстеност в жанра „Въх, рамо“ е добра сполука. Превъзходна певица – лиричен, овладян и изчистен глас, носещ в себе си темперамент и подсказващ усет към „театър“.
    Текстът е – б р и л я н т е н!
    Съкрушителна сатира – ирония, подбив, сарказъм, насмешка… – поднесена с „мъничко спортна злоба“ и вкус…! Разбира се, съвсем естествено е, някому – и да приседне!
    Сега остава надеждата – и Бойко Борисов да заслужи песента…

    Коментар от Д-р Емил Агаин | септември 24, 2009 | Отговор

    • Агаин не беше ли комунистическа фамилия? или се бъркам

      Коментар от Жоро Иванов | септември 25, 2009 | Отговор

      • Грешиш, Жорко.
        Но кажи поне две думи за песничката, защо не ти харесва?

        Коментар от Д-р Емил Агаин | септември 25, 2009

  178. Крупни поздравления за КОНСТАНТИН !

    Константине, искрени поздравления за избора на вездесъщата ти любимка Ирина Бокова!
    Пей Интернационала!

    Коментар от Radomir Rusinov | септември 24, 2009 | Отговор

    • БСП-то да си ходи,
      в кой хор пееш, да мога да дойда да послушам?

      Коментар от Konstantin | септември 27, 2009 | Отговор

  179. Това „Аа саа де!“ е върхът.
    Жестока чалгийка, Мурджо. Измита БСП с метличка.

    Коментар от Янко Янков | септември 26, 2009 | Отговор

    • БеСеПе да яха метлата и да отлита!

      Коментар от Калин Пиров | септември 26, 2009 | Отговор

  180. Geiles Lied!
    „Vuh, Ramo, Ramo“! – Bravo!

    Коментар от Markos Kohl | септември 26, 2009 | Отговор

  181. Тоя Маркос „Зелето“, как пък швабчето схвана текста, че и „браво“ рече?
    Да ви го начукам и на тъпата песен, въхрамовци!

    Коментар от Милко Милков | септември 27, 2009 | Отговор

    • Педераст си, Милко-оов! Отвсякъде течеш на вазелин.
      Ама чуй пак песничката, пък може и да ти се подостри „аспиринчето“.

      Коментар от Иван Пеев | септември 28, 2009 | Отговор

  182. Г-н Грънчаров, кво стана, писа ли на г-н Първанов да даде на Въх рамото – „Стара планина“?

    Коментар от Иван Пеев | септември 28, 2009 | Отговор

  183. Ще умра от смях.
    На „Позитано“ какво им остава, освен – да се гръмнат.
    След С а т ъ р а, дето го размахаха – такава Сатира им приляга.
    Браво, за „Въх, Рамо, Рамо“!
    Впечатли ме и хубавото изпълнение на солистката Биляна.
    Колкото до Б. Б. – дано заслужи венцехвалбата…

    Коментар от Стефка Стаменова | септември 29, 2009 | Отговор

  184. Мнооого готина песничка!
    Шамарче. За кого ли е?

    Коментар от Кирчо Бараков /Киро Бараката/ | октомври 4, 2009 | Отговор

  185. Важно е!
    Чета в „Банкеръ“ изказване на бюргера Клаус Рот: „България е чалга“ /3 удивителни./
    По-долу: „Чалгата превзе политически България“
    И т. н., от този десен, каквото ти душа иска – в насипно състояние.

    Не познавам бюргера Клаус Рот. Инак, уважавам Германия; индустрия, икономически потенциал, здравно обслужване – съвременна европейска държава. Едновременно с това, страна с традиции – Гьоте, Шилер, Бах, Бетховен, Хиндемит… – богата европейска култура.
    Имат си всичко хората. И много от това, което си имат, аз го харесвам. И много от нещата, които си имат, ние ги нямаме. Какво да се прави, може би с времето, ще понаваксаме…

    Ние си нямаме, например, и прословутия немски „хард“-рок – него аз не възприемам. Не ми харесва. Музиката му дрънчи, като удар на подкован с налче ботуш о паважна настилка. /Има, разбира се, тук-таме и германци, които не го харесват./ Но общо взето това харесват хората.
    Цвилят от възторг и удовоствие. И си го слушат. Само в Германия.

    Аз – освен класическа музика /в това число и изброените по-горе немски автори/, освен Вагнер /имам всичките му опери на СД/, освен руска /и бивша съветска/ музика, освен Бийтълс /и всичко значимо след тях/ – слушам и чалга. Харесвам я. Не всичко харесвам, признавам. Особено в последните години, медийното пространство бе залято с разноцветни чалга-потоци. Признавам – слушам селективно…

    Момент, забравих да добавя – към горния списък от любими мои немски композитори: още – Хайдн, Моцарт… Та в онези години, когато те са творили, към всеки Знатен Двор в разпокъсана Германия е работил придворен компонист; писал е – какво? – забавна, за времето си музика… Нещо да е останало??… – Селекция на времето.

    …Какво, всъщност е чалгата? Аз лично съм затруднен да дам еднозначен отговор. Знам – „чалгия“ означава „свирня“. Надсвирване. Надгонване. Импровизация. Освобождаване.
    /Вметвам, а какво означава „Jazz“?/
    Имат ли джаза и чалгата общи „докосвания“?
    Сигурно.
    Междувпрочем, слушам джаз, също така – селективно.

    Какво още срещаме в територията на чалгата? Безспорно, заемки от богатата фолклорна традиция.
    Дебело подчертавам, да чуят всички – Балканска традиция. В този исторически ветровит регион си дават среща от памтивека многолики повеи; в това число, и звуците на Ориента. Балканската музикална традиция е толкова преплетена, така пъстра и богата, че едва ли има друга такава в Европа /по света, безспорно – има: например, Централна и Югоизточна Азия./
    Как да отскубнеш и да „обезвредиш“ Ориенталската нишка от килима? Половината народни песни от Лудогорието /и разбира се, на само там/ са така изтъкани! /Пример: – прословутата българска песен „Грозданка“, ами, откъдето и да я погледнеш – Ориенталска!/

    Освен дамгосана като „ориенталска“, чалгата /и посестримата й поп-фолк вълна – внимание! – това са различни неща, мно-го р а з л и ч н и, но се развиват паралелно в една плоскост от време и е съвършенно нормално да се „чифтосват“/ носи и всички негативи на агресивната сръбска свирня.

    Спирам дотук със съпоставките. Разбира се има още няколко, по-малко съществени, свързани със заемките от поп-музиката, от стария шлагер, от прословутата „бивша“ масова песен /колкото и парадоксално да звучи!/

    По-важното е, че всичко това се озова в един кюп, втаса и се пръкна на бял свят.
    Българинът харесва тази музика. Сърбинът, македонецът, хърватинът – също. И това е нормално – балканска музика.

    В тази музика аз харесвам: устрема, тръпката, живеца, понякога – дори, дивата необузданост. И когато е създадена талантливо, я слушам с удовоствие. /Извинете, та нима „Танц със саби“ от Хачатурян не е самата дива и устремена необузданост?/

    Та да се върна на думите на бюргера Клаус Рот: „България е чалга“.
    Разбира се, и това го има в България. И слава Богу.
    Но Господинът – поне така разбирам – пледира, че „Чалгата е еманация на България“.

    Моля!

    Коментар от Юлиян Лачев | октомври 4, 2009 | Отговор

    • Донякъде сте прав. Иска ми се обаче по точно определение на нещата. Ако приемем Вашата теза за „балканската музика“, която е теза на Запада , тъй като за тях всичко по Балканите е турска цигания , сте прав. НО
      1. описването на българската народна музика е късен процес , започва едва в края на 19 век
      2. отделнита балкански страни имат отделна ритмична група и музикална украска /въпреки влиянията/
      3. ориентализмите говорят за пренадлежността ни към Ориента – Ориента обаче не е Европа
      4. чалгата се отличава предимно с вулгарния си текст, унижението на половете, изкуственото вкарването на прекалено бързи ритми подкрепени с ориенталски украшения , които реално са чужди на народната ни музика. По този начин чалгата заприличва на една най-обикновена цигания, с коята обаче много българи не са съгласни. Ако принесем всичко на политическата сцена получаваме онова, което е – липса на етика. Може би в този случай немците са прави. Има доста какво да научим от тях.

      Коментар от Konstantin | октомври 5, 2009 | Отговор

  186. Уважаеми г-н Юлиян Лачев,
    Аз разбира се съм смутен от изказаното от Хер Клаус Рот мнение, че „България е чалга“ и което мнение Вие, видимо, иронично и твърде находчиво перефразирате с думите, че „чалгата е еманация на България“.
    Смутен съм, защото – ето, вижда се, че и в Германия вече ни забелязват, но с какво – с чалгата.
    И много бих искал люто да му се разсърдя на този Хер Клаус Рот, но си оставам само смутен, защото това което той е констатирал е по мое мнение абсолютно вярно.
    Както разбирате, моето категорично мнение е против чалгата. Тя е вредна.
    Разбира се, съм силно впечатлен от Вашите размишления, личи че сте учен човек и точно това още повече ме впечатлява.
    Вие говорите в защита на чалгата и на поп-фолка, ама, едва ли не като философ, говорите по принцип, сладко и научно говорите и човек почти да Ви повярва. Е, аз Ви питам: в домовете и на тримата ми сина /женени, с деца/ се слуша чалга през глава. Сега особено са на мода три кьорфишека – Тройната коалиция, Огнеборецо мой, и Въх рамо рамо – и трите за възхвала на бодигарда Борисов. Какво у тях Ви харесва? – въпреки че аз и за трите имам отделно мнение.
    Ха, кажи ми, приятелю, а не риторствай, ей тъй, по принцип, а се изкажи конкретно.
    БЛАГОДАРЯ.

    Коментар от Мирослав Попконстантинов | октомври 5, 2009 | Отговор

    • Константине, Философе мой! Що не вземеш отношение по въпроса, нали си естетско-духовен специалист – кажи на господина Лачев защо ти харесват, както той се изрази, трите „кьорфишека“
      „Тройната коалиция“, Огнеборецо мой“ и „Въх, рамо“?
      Абе нещо се спотаихте, започнахте да ми липсвате!

      Коментар от Иван Пеев | октомври 11, 2009 | Отговор

  187. Ха, Въх, рамо, рамо! Готина песничка. Дрънка отвсякъде!

    Коментар от Мартин Петров | октомври 12, 2009 | Отговор

  188. Nice Song. (Vuh, Ramo, Ramo.) Congratulations.

    Коментар от Peter Kage | октомври 16, 2009 | Отговор

  189. Уау-у, В Десятката! Въх Рамо Рамо е върхът!

    Коментар от КАРМЕЛИТКАТА | октомври 18, 2009 | Отговор

    • толкова ти разбира главата…..

      Коментар от Жоро Иванов | октомври 18, 2009 | Отговор

      • До колкото ми разбира главата, песничката яко бърка в отверствието комунистическо, а това е добре! Както вече казах – цели в Десятката!
        Днес на конгресчето в НДК, в кулоарите са попитали Серго какво мисли за песничката „Въх, рамо, рамо“, а той бил рекъл, че каква е тази песен, за пръв път бил чувал за нея?!…
        Какво пък, тя, песничката за никъде не бърза, се ще я чуе някой ден /и аз оня ден я чух за пръв път, но по-добре късно, отколкото никога! Уау-у!/, макар и да си мисля, че вече я е чул, но не му е станало милно и драго, пък може и малко тъжновато да е поизпъшкал – ех, и за мен да имаше една такава песничка!…
        Има, бе, Серго! – „Зайченцето бяло, от ръкав на Гоце е изляло.“
        Чудно!

        Коментар от КАРМЕЛИТКАТА | октомври 18, 2009

  190. Евала-а ти правим, Кармелитката! Мамче, ако си под 35, дай да си мениме и-мелчетата! Може и да пийнеме на едно „Въх, рамо“, а! Кво ш кайш?

    Коментар от Иван Пеев | октомври 18, 2009 | Отговор

  191. Това „Въх“ си е чиста проба – мръсна чалга!

    Коментар от Юлиян Кочевски | октомври 21, 2009 | Отговор

    • A ti si 4ist komunist! – ama, mrusna proba.

      Коментар от Ivan Peev | октомври 26, 2009 | Отговор

  192. „Въх, рамо, рамо“ е добра песен. И най-важното – поучителна за политиците.

    Коментар от Д-р Калин Калинов | октомври 28, 2009 | Отговор

    • Срамна песен!

      Коментар от Д-р Милка Милева | октомври 31, 2009 | Отговор

      • Що да е „срамна“, бе другарке? Напротив – „безсрамна“ е. Без срам, без претеснение вади кирливите ризи на Станишковците. Жестока песен. В стил – трилогията на Бомарше!

        Коментар от Иван Пеев | ноември 1, 2009

    • и каква поука си извади?

      Коментар от Konstantin | ноември 1, 2009 | Отговор

      • Ха, Косьо, ти пак изпълзя?!
        Знаеш ли кой е Бомарше?

        Коментар от Иван Пеев | ноември 1, 2009

  193. Gorillaz Rock It

    Коментар от insomnia1304 | ноември 1, 2009 | Отговор

    • Като гледам картинката… – Позитано-рок?!
      Интересен ракурс?!
      А? Да не бъркам!…

      Коментар от Иван Пеев | ноември 1, 2009 | Отговор

    • Не разбрах – за влиянието на Лоботомията върху Insomnia-тиката, а що се касае до почвата – почвата е ясна – Мършокомунизъм. Ама вече ня-яма-аа! Бойко Борисов яко друса клона /някъде тука го четох!/ и падат маймуните.
      Пей, народе, „Въх, рамо, рамо“, щото от нея Станишковците трептят и треска ги тресе като от Свински грип!
      Такава ще е тя оттук насетне.
      А, в основата пък на Мърщокомунизма е Нанизма; мъничко, дребничко – и духом и тялом – Мършокомунизъмче.

      Коментар от Иван Пеев | ноември 1, 2009 | Отговор

      • я виж ти каква философска поетика вкарваш в наште препирни….само така, малко наивно звучат, но става ….

        Коментар от Konstantin | ноември 2, 2009

  194. VAN MORRISON – Soul

    Коментар от insomnia1304 | ноември 3, 2009 | Отговор

  195. На връх Стоте дни на Бойко Борисов – „Въх, Рамо, Рамо“! Страхотна песен е!
    На добър час, Генерале!

    Коментар от Иван Пеев | ноември 7, 2009 | Отговор

    • Още ли въртите тая шантава чалга, бе? Грънчаров, влез в час, не цапай добрия блог!

      Коментар от Карамел Тортов | ноември 11, 2009 | Отговор

      • Абе, шмекер, да ти имам именцето, що не се фърлиш от Шарения мост. „ВЪХ“ е страхотна!

        Коментар от Иван Пеев | ноември 12, 2009

  196. BUSY P LIVE IN THE BIG PURPLE VAN CLUB

    Коментар от insomnia1304 | ноември 12, 2009 | Отговор

  197. Busy P. – Rainbow Man By RealNeo

    Коментар от insomnia1304 | ноември 12, 2009 | Отговор

  198. sexy girls hübsch

    Коментар от insomnia1304 | ноември 12, 2009 | Отговор

  199. ibiza miami new york

    Коментар от insomnia1304 | ноември 12, 2009 | Отговор

  200. Днес, 15-ти ноември 2009, на г-жа Фандъкова ще дадем едно яко рамо за кметица на София.
    „Въх, Рамо, Рамо“!

    Коментар от Иван Пеев | ноември 15, 2009 | Отговор

  201. ОЛИГАРХИЯ? -НЕ, МАФИЯ!

    А. Странно нещо е българската посткомунистическа демокрация – вече повече от петнадесет години след нейното „победоносно шествие” през 1989 г. тя все повече и все повече напомня за идеологемата на демокрацията на зрелия социализъм – колкото повече бива възхвалявана от управляващите и техните медии в нейния политически дискурс, толкова по-трудно е видима в реалния живот на хората; които, впрочем, вече без никаква изненада продължават да откриват, че по силата на една добре позната Дяволска логика за функционирането на Новата демокрация се грижат персонално същите лица (или техните внуци и агентурно анжагирани лица), които обезпечаваха и функционирането на предишната (революционно или чрез преврат отречената и уж свалената от сцената) демокрация.

    Дори нещо повече – тотално шествуващите факти наложиха като „от самосебе си подразбиращ се” извода, че т. нар. „демокрация” всъщност е само една фалшива и достатъчно прозрачна препаска или туника, уж прикриваща, но всъщност достатъчно ясно подчертаваща именно онези деликатни уж срамни части, съществуването на които уж се прикриваше, но всъщност брутално се изтъкваше.

    Впрочем, оказа се, че движещите сили както на „нежния революционен преход или преврат” съвсем не са хората, принадлежащи към т. нар. „демос”, а са такива, принадлежащи към т. нар. „олигархия”. Но най-странното бе, че внимателното взиране разкриваше, че това, което биваше наричано „демос”, всъщност бе чистопробен „охлос”; а онова, което бе наричано „олигархия”, всъщност бе чистопробна „мафия”.

    Просто защото още от времето на Древна Гърция включително и до наши дни в нормалните общества към т. нар. „демос” винаги са били причислявани само онези индивидуални човешки субекти, които имат легитимна собственост, която собственост пък, от своя страна, има характера на интелектуално и материално продължение на техната суверенна личност, а в българския ареал такива (имащи легитимна собственост и суверенни) личности не е имало почти никога; и че в специфично българския ареал както по времето на комунизма, така и сега винаги е имало „охлос”, принадлежните към който феномен са били онези, които винаги са зависели от икономическите благодеяния на богатите и властвуващите, за сметка на което по време на избори са гласували именно за богатите и за властвуващите. Това от една страна.

    От друга страна, се оказва, че тъй като по дефинитивност към т. нар. „олигархия” принадлежат само онези, които са легитимни собственици на богатството, което имат, и че de facto такива у нас никога не е имало, и фактически и днес няма; и че онези, които имат неимоверното богатство, което дори публично очевадно демонстрират, са типични мафиоти, принадлежащи към реално съществуващата мафия, а не към някаква виртуална олигархия.

    И в крайна сметка внимателното взиране във фактите разкрива, че т. нар. „демокрация” всъщност е само една „виртуална демокрация”, неособено умело прикриваща тоталното шествие на напълно реалната диктатура.

    Но маскарадът, разбира се, съвсем не завършва с така обрисуваната картина.

    Нека оставим настрана т. нар. „шега на историята”, по силата на която във всички т. нар. „посткомунистически страни” не само всичките онези, които беха имали смелостта да се борят срещу комунистическата система и да бъдат нейни радикални противници, но дори и всичките онези т. нар. „дисиденти”, които въобще не беха противници на комунистическата система, а само искаха да я реформират, след т. нар. „демократична Промяна” се оказаха напълно ненужни, пометени от „Вятъра на Промените”[1], и не само метафорично, но и напълно реално беха захвърлени на „бунището на историята”[2]. При което на политическата сцена тотално се разположиха т. нар. „политици от сивата зона”, формирана преди всичко от кадрите на тайните служби и на онзи трети и високообразован ешелон на комунистическата партия, които не са били имали смелостта да се противопоставят на властта на своите необразовани бащи и деди, и които са били използували като таран срещу бетонните глави на родителите си именно твърдите глави на автентичните противници на системата, а като камуфлаж са използували т. нар. „дисиденти”.

    Нека се върнем към онзи фундаментален въпрос, който е вълнувал политиците от Платон до наши дни, а именно: „Кой трябва да управлява държавата?”.

    Както е известно, отговорът на Платон е бил пределно прост и наивен и е гласал „Трябва да управлява най-добрият”, а ако е възможно – „най-добрият от всички”, и ако пак е възможно – „сам”. Както е известно, също така, към сферата на отговорите са принадлежали и схващанията, че това трябва да е: царят, аристокрацията, народът, пролетариатът. По силата на коварно предпоставената логика на управляващите по времето на комунизма, която логика е била подобаващо обезпечена от Запада, както във всички посткомунистически страни, така и в България всичките парламентарни, президентски и кметски избори са били и продалжават да бъдат провеждани в контекста на конкретизацията: „преустроилите се в социалисти бивши комунисти ИЛИ гъвкаво и динамично формираният и легитимиран като опозиция втори структурен ешелон на комунистите-социалисти”. При което фактически бе наложен старият добре познат комунистически еднополюсен политически модел, публично и официално „набеден” като плуралистичен и двуполюсен.

    Всичкото това, обаче, нямаше и въобще не можеше да има абсолютно нищо общо със същинския отговор на въпроса: „Кой трябва да управлява държавата?”.

    Както е известно, преди повече от половин век видният британски философ и професор по икономически и политически науки, както и представител на либерализма Карл Попър бе обосновал тезата, че самият въпрос „На кого трябва да принадлежи властта?” е абсолютно погрешен и трябва да бъда забранен завинаги. Тъй като „демокрацията” никога не е била, а и никога не трябва да бъде „народовластие”, и че вместо „Власт на Народа” е необходима „Власт на Правото и Морала (Закона)”.

    Б. Измислена и практикувана още в първите основания на европейската цивилизация, още в Древна Гърция, демокрацията „се роди повторно” или „възкръсна” в условията и обстоятелствата, които имат твърде малко общи черти с оригинала: при стабилизирането на третото съсловие и при ранния възход на индустрията и на парите; след което, особено днес, в съвременните условия на Източна Европа, се разнася в стопански и духовни условия, които съвсем не са подходящи за нейното здравословие. Като нейни, на демокрацията, най-видими и дори „заразителни” признаци като правило се сочат преди всичко личностният суверенитет, свещената частна собственост, равнопоставеността на гласовете в дискусията и дебата, равният старт, необремеността от наследствени привилегии. Древногръцката демокрация, естествено, не е била хегемонична, тъй като по онова време това просто не е било възможно поради самородния характер на полиса и полисната култура, в рамките на които тя е била намерала своята самореализация. По-късно, обаче, успоредно с устрема на нейните технологични основания, демокрацията започнала да придибива „хегемонистичен нагон и устрем”, които днес биват определяни като нейни същностни черти. Особено ярък или типичен пример за това е „износът” и „вносът” на демокрация в ареала на японското общество, където народностните ментални и поведенчески нагласи са неимоверно чужди на европейските, и където традицията категорично отхвърля „Азът”, върху който, всъщност, се гради демокрацията.

    Демокрацията е несъвместима без „Азът” – който е нейният единствен субект, и без диалога – който е нейната единствена процедура. От своя страна, обаче, Източното православие е абсолютно несъместимо с „Аза”, по отношение на когото то встъпва с неизменната претенция за тотално подчинение и за фактическо унищожение.

    [1] В контекста на бурните политически промени, през 1991 г. излезе албумът на Scorpions „Crazy World”, в който един от най-завладяващите шлагери бе „Wind Of Changes”, т. е. „Вятър на промените”. В съответствие с модния жаргон, песента, разбира се, веднага бе окачествена като „безсмъртна” и бе обявена за символ на „Крахът на комунизма”, а „посоката на вятъра” бе представена като „от Изток към Запад”

    [2] Като автор и поддръжник на идеята за класовото деление на обществото и за класовата борба, която идея, всъщност, е преди всичко вариант на идея за колективната вина, Карл Маркс е обосновал тезата, че пролетариатът е класовият отмъстител, предназначението на който е да бъде гробокопач на буржоазната класа, съдбата на която класа е обречена да бъде захвърлена на бунището на историята.

    Любопитно е, че в реч, произнесена на 08 юни 1982 г. пред Британската камара на общините Президентът на САЩ Роналд Рейгън бе заявил буквално следното: „Това, което описвам сега, е един дългосрочен план и надежда – настъплението на свободата и демокрацията, които ще захвърлят марксизма и ленинизма на бунището на историята, където свършват всички тирании, задушаващи свободата и ограничаващи правото на народите за самоизява. Нека не щадим сега усилията си да направим най-доброто – един кръстоносен преход за свободата, който ще ангажира вярата и твърдостта на следващите поколения”; любопитно е, също така, че на другия ден, на 09 юни 1982 г., в реч пред германския Бундестаг президентът Рейгън обосновава същата идея, при което цитира една мисъл на Хайнрих Хайне, и то поставена в същия контекст, в който вече е била придобила известност сред американския политически елит именно благодарение на една от книгите на един знаменит българин.

    Специално внимание заслужава и фактът, че когато на 15 Юни 1983 г. Държавният секретар на САЩ Джордж Шулц представил на пресконференция новата доктрина на Рейгъновата администрация относно противопоставянето на съветския експанзионизъм, той всъщност не скрил факта, че тази доктрина е основана върху изходните идеи и установки, заложени в книгата „Най-мощният съюзник”, издадена през 1980 г. от д-р Стефан Маринов Троянски, който не само е бил личен приятел, но и в продължение на 15 години е бил официален политически съветник на Франц Йозеф Щраус, и която книга вече е била много добре известна на американския политически елит.

    (Откъс от монографията на проф.Янко Янков-Вельовски „Легитимните основи на политическата власт в България“).
    http://iankov.blogspot.com/2009/11/blog-post_6456.html

    Коментар от insomnia1304 | ноември 16, 2009 | Отговор

  202. КОЛЕКТИВНА ПАТОЛОГИЯ

    Негативният собствен образ (The Negative Self Image), който българите често показват и дори демонстрират, че имат, е и може да има не само характера на „необходимата доза самокритичност” при търсенето на собствената народностна идентичност, но и характера на „необходимата доза цинична самооткровеност” и „патологична гордост” с притежаването на отдавна намерената самоидентичност, синтетично изразена в „колективния мазохизъм” като израз на „колективната патология”.

    Българската битова култура и политическа история са все още напълно неизследвано от психопатологията поле, криещо тайните на една дълбоко залегнала мазохистична традиция, обуславяща специфичната национална битова и политическа съдба поне от времето на богомилите до наши дни.

    Известно е, че за реализиране на патологичните си наклонности мазохистът и садистът са една абсолютно неразделна двойка, обвързана от взаимоотношения, при които всеки получава онова, което търси, от което има нужда – единият изпитва жизнена нужда да му бъде причинявана болка, а другият – да причинява болка. Погледната от тази гледна точка, дълбоко вплетената в българската история „мъченическа битова и политическа съдба” придобива съвсем други измерения.

    Всеки негативен self image се изгражда в продължение на доста дълго време, през което продължителното проектиране на отрицателни качества в съзнанието на обекта на проектирането (отделната личност, групата или целия социум) създава, по израза на Карл Юнг, онази лична или колективна „сянка”, която заляга дълбоко в психиката като носител и изразител на множество тъмни и деструктивни склонности и стремежи.

    Когато тази „сянка” се подтиска, тогава характерните за нея аспекти се активират в личното или колективното съзнание така, че енергично се насочват навън, където лицемерно се проектират като качества на друга личност, група или социум.

    Оттук „отрицателната проекция” поема един от двата възможни пътища: а) личностите, групите или обществата, набедени като „виновни носители” на тези проектирани в тях отрицателни качества, се подлагат на дискриминация, сегрегация, апартейд и прочее „наказателни операции”; б) или пък личността, групата или социумът, вследствие на изключително продължителната си подложеност на разрушителното влияние на възвърнатата проекция на сянката постепенно започват да се отъждествяват изцяло с проекцията и възприемат проекционния образ като свой истински образ.

    Второто явление, обаче, се наблюдава само в случаите, когато личността, групата или социумът се намират в състояние на битова, икономическа, политическа и друга зависимост, вследствие на която нямат (не разполагат, не могат да намерят) по-слаб от тях външен обект, върху който безнаказано да проектират отрицателната си сянка, и поради това са принудени да понесат стоварването на собствената проекция върху самите себе си.

    Този ефект обаче се усложнява и засилва и от това, че зависимата личност, група или общество са естествен обект на проекционната инвазия на „тъмната сянка” на носителя на господствуващата култура и власт.

    Така стоварените върху личността, групата или обществото две „тъмни сенки” (завърналата се собствена и наложената от господаря) предизвикват изключително жестоки последици – настъпилият конфликт със самия себе си отнема всяка увереност в добрите си качества и в позитивната автентичност, възприема се като обективна и вярна гледната точка на двете „тъмни сенки”, тоталното психическо опустошение довежда до дълбоко чувство за безнадеждност, обреченост и фатализъм, и като краен резултат – се налага доминантата на поведенческата пасивност.

    При това заслужава внимание и още едно обстоятелство: проектираната „тъмна сянка” не се проявява еднозначно „тъмно”, а има множество конкретни образи и варианти на деструктивност, „опредметяващи” определения конкретен вид и степен на достойнства и недостатъци на нейния генератор, и в този смисъл тя има способността да нанася различни по степен и по форми поражения в (върху) обекта на нейното фокусиране.

    Или иначе казано: характерът на нанесените от „сянката” поражения върху битово, политически и културно зависимия индивид, група или общество зависи от степента и формите на конфликтност или синхронизация на два главни фактори – човешките (цивилизационните) достойнства и недостойнства както на зависимия (поробения), така и на господаря (владетеля, поробителя). В този смисъл формирането и налагането на собствения отрицателен образ е дело не само и не толкова на интернализирането на отрицателните доминанти в човешките характеристики на господаря, но и на отрицателните доминанти в собствените човешки характеристики.

    Заслужава внимание и още едно обстоятелство, което е обстойно и прецизно обяснено от Карл Юнг: врязаните в човешката психика травми проявяват склонност към перманентна реактивация, непозволяваща постигане на пълно оздравяване, а дълбоко залегналото потиснато съзнание за своята обективна негодност и виновност за техното получаване има способността да кристализира в още по-енергична насоченост против външните обекти, в още „по-аргументирано” обосноваване на чуждата виновност в това отношение.

    Тук именно, най-вероятно, се крие истината за добре известния феномен, изразяващ се в това, че в най-решителните моменти от своята лична или колективна съдба, когато за успешно преодоляване на обективните отрицателни тенденции на социалната ситуация е необходима пълна мобилизация и цялостно разчитане именно на собствените творчески (т. е. положителни) сили и енегрии, българите активирват в себе си не активното, а пасивното начало, не задължението да разчитат на себе си, а прехвърленото върху други „пастирско задължение” за грижа към тях; не творческото, а разрушителното начало, не положителния си собствен образ, а обявения за положителен собствен отрицателен образ – и така в крайна сметка напълно взривяват най-важните фактори за успех, при което, освен това, си обезпечават и аргументационния арсенал за набедяване на другите като виновни за закономерно последвалите неуспехи и катастрофи.

    Така, в крайна сметка, дълбоко интернализирания в българската индивидуална и колективна психика negative self image формира и една от формите на индивидуалната и колективната психопатология, а именно тоталната инфантилност – негодност за творческа социална инициативност, колебливост, нерешителност, недоверчивост, ирационален страх от всяка динамика в заобикалящия го свят – и най-вече от индивидуално взети решения, пасивност и безразличие към собствената съдба, грижата за която е формулирана като задължение на друг (Бог, Цар, Държава, Църква, Партия, политически лидер, социални служби, и пр.).

    Разбира се, по своята дълбока генетична същност всичките тези прояви въобще не са патология, а са напълно естествени състояния на всяка детска възраст на социално организираните същества, каквито са и хората.

    Те обаче са и стават патология в онзи момент, в който психическите особености на „детската възраст” проявяват тенденция за устойчивост и след нейното „естествено биологическо” преодоляване.

    Всички социално организирани същества (и животни, и хора) приемат грижата за индивида и групите по време на техната „детска възраст” като „естествено кодирана грижа” за продължението на рода. При хората, освен това, се приема за естествена и т. нар. „социална солидарност”, при която се предоставя в определена степен и форма помощ и грижа за онези индивиди и групи, които се намират в състояние на обективна невъзможност или негодност да се грижат за себе си.

    Когато обаче „обективната невъзможност или негодност” отпадне, но в индивида или групата въпреки това все още е останало субективното желание да продължи да получава „помощ или грижи отвън”, вече сме изправени пред симптом за наличието на ерозия и патология на естествената човешка способност да се грижим за себе си и за другите, които имат обективната нужда от грижи.

    Историко-генетическият анализ разкрива, че всяко общество закономерно кодира в своята култура както възгледа си за норма и патология, така и механизмите за стимулиране и увековечаване на онова, което то счита за норма. Българското общество на Балканите, както е известно, се е формирало и утвърдило, и в продължение на много векове е съществувало, в рамките на проявлението на Източноправославната християнска култура, в основата на която са залегнали два главни принципи – за колективния начин на живот (т. нар. съборност) и за абсолютното единство на властта, едно от задълженията на която е грижата за колектива.

    Така именно още преди почти две хилядолетия за българите е било поставено началото на ерозията на естествената човешка способност за разчитане на себе си, и с течение на времето се е наложила като абсолютно безспорна и неподлежаща на ревизия представата, че индивидът и групите са единствено „обществена функция”, а обществото е тъждествено с властта.

    Така, за българите, се е наложила като норма (т. е. представа за нормалност) социалната патология, според която тоталната съдба на индивида и групите е и трябва да бъде единствено в ръцете на стоящата извън тях власт.

    После, във всяка отделна значима конкретноисторическа ситуация заинтересованите властови структури внасят своя принос в осигуряването на „вечността на тази главна културологична представа”, като обезпечават проявлението на редица умело подбрани теории, които имат тази особеност, че не само никога не засягат посочената главна културологична нагласа, но и се основават върху нея, изграждат се върху нея, наслояват се, надстрояват се върху нея.

    И още нещо: колкото по-силно потискащ е ефектът на тази културологична нагласа, толкова по-лицемерни са обясненията и обосновките на този ефект, толкова по-обосновани стават конкретноисторическите проявления на морала, идеологията и законодателството, закрепващи въпросната постановка.

    В тази връзка Карл Юнг удачно обръща внимание върху обстоятелството, че собственият личен етичен код на всеки индивид или група се замества от знанието за това какво се препоръчва, какво е разрешено и какво е забранено.

    И че именно така, по този начин – от една страна, властта поема функцията на моралната отговорност на индивида, а от друга – индивидът, чрез подчиняването си на властта, се „освобождава” от моралната отговорност за своите действия, като по този именно начин личният морал изчезва и отстъпва мястоти си на морала на властта.

    Тази именно хилядолетна практика на изместване на личния морал от властта и днес тегне като кошмар над обществото.

    Оттук произтичат и всички настоявания за „държавно регулиране” на сфери, които са извън естествените сфери на властта, както и представите за легитимност на всички, включително и на най-чудовищните, действия и деяния на властта.

    (Откъс от монографията на проф.Янко Янков-Вельовски „Легитимните основи на политическата власт в България“).
    http://iankov.blogspot.com/2009/11/blog-post_05.html

    Коментар от insomnia1304 | ноември 16, 2009 | Отговор

  203. http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=436&Itemid=0

    Коментар от insomnia1304 | ноември 16, 2009 | Отговор

  204. Големият ремонт на биографии
    http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=814248

    Коментар от insomnia1304 | ноември 16, 2009 | Отговор

  205. Има три стадия на мъжката храброст!

    1 стадий:
    Мъжът се прибира късно от работа, жената го чака на вратата с метлата.
    Той:
    „Ще метеш ли или ще летиш нанякъде?“

    2 стадий:
    Мъжът се прибира от работа в един през нощта, жената лежи в леглото и се прави, че спи. Мъжът взима стол и сяда на него пред „спящата“ жена и я наблюдава.
    Жената не издържа и пита:“Какво правиш?
    Той:“Като почне театъра, искам да съм на първия ред!“

    3 стадий:
    Мъжът се прибира от работа на сутринта, весел, целия в червило и ухаеш на дамски парфюм.
    Жената е в кухнята, закусвала вече, бясна, обърнала му гръб.
    Мъжът отива към нея, плясва я по дупето и казва:
    „Ти си следващата!“

    Коментар от insomnia1304 | ноември 16, 2009 | Отговор

    • Мноооо-ого остроумно!
      Господа от INSOMNIA,
      бръснарско-напарфюмирания Ви цинизъм следва да получи елегантен отговор. Позволете, моля:

      „Господи, защо си направил Ева толкова красива?“
      „За да ти хареса, Адаме!“
      „А, защо – толкова глупава…?“
      „За да те хареса, Адаме.“

      Коментар от Д-р Пенка Славова | ноември 17, 2009 | Отговор

      • Абсолютно сте права, уважаема!Съжалявам че Ви прово-
        кирах!Благодаря за реакцията Ви – поучителна и в противовес на предозираната
        неориентираност,безхарактерност и примитивната ми лексика…

        „Господи, защо си направил Ева толкова красива?“
        „За да ти хареса, Адаме!“
        „А, защо – толкова глупава…?“
        „За да те хареса, Адаме.“

        Това е прекрасно!Благодаря!

        Коментар от insomnia1304 | ноември 20, 2009

      • Крайно време е да вземем пример от западняците и да започнем да се стерилизираме. Българите трябва да се подложат на васектомия, за да се приключи един път завинаги с плоденето на тая сган. А и българката стига се е мъчила с раждането на изчадия. Така и двамата ще си се задоволяват без да мъчат света с безсмисленото си присъствие

        Коментар от Баталя | ноември 28, 2009

  206. КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕ

    http://www.omda.bg/institut/NIKI/quality_of_life_and_happiness.htm

    Коментар от insomnia1304 | ноември 18, 2009 | Отговор

  207. http://www.omda.bg/bulg/cook/archive.htm

    Коментар от insomnia1304 | ноември 18, 2009 | Отговор

    • „Качество на живот и щастие“ /цит./ – разбира се, всеки както го разбира.
      И стига само да няма констатирана диагноза „Церебрална Содомия-Инсомния“.

      Коментар от Д-р Ох Боли | ноември 19, 2009 | Отговор

      • Тема за размисъл – за недокачливи и първосигнални? Нищо лично!Бъдете здрав/а!
        http://www.omda.bg/bulg/ethography/tsarvuli.html

        Коментар от insomnia1304 | ноември 20, 2009

  208. http://www.omda.bg/institut/niki/otpadashtite_romi%20-%20final.pdf

    Коментар от insomnia1304 | ноември 20, 2009 | Отговор

  209. Поздрав за всички мислещи и уважаеми ценители на качеството в този блог!

    Itzhak Perlman plays Sarasate / Zigeunerweisen

    Коментар от insomnia1304 | ноември 20, 2009 | Отговор

  210. Видение в жълто
    …….
    Естетическото чувство на българина
    …….
    http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4911111,00.html

    На главният прокурор му стана неудобно с много власт
    http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7881&Itemid=1

    Коментар от insomnia1304 | ноември 20, 2009 | Отговор

  211. Видение в жълто

    един германски вестник: “Днес тоалетната е показател не само за цивилизационно равнище, но и за художествените способности на едно общество“

    http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4911111,00.html

    Коментар от insomnia1304 | ноември 20, 2009 | Отговор

    • Така е. /Относно „Видението в Жълто“ и Deutsche-газетата./
      Виж ти, как интересно е: понякога дори и при „церебрална диагноза“ има миг на просветление! Вид шанс ли е това за „индивида“ In-$омния?… Ч-ее-т-ее!… Колкото до тоалетната, цивилизацията и всички прочие високо духовно-естетически и философски проникновения, именно там – „ф КенефЪ“ се е пръкнала знаменитата и култова фраза – „Спрете земята, искам да сляза!“
      …“Ти-и, май си слязал…?“ – Що, бе?
      Инак, Тя и без теб се върти. И слизането ти не влияе, например, за гравитационно отклонение, или за „променена орбиталност“. Я погледни внимателно! Кво ще кажеш?… Ммми, тя си се върти. А ти – ти си стоиш неподвижен. Хе, че твоята тезичка изгоря на кладата преди половин хилядолетие – О, ти, Слънце-Центрльо на Вселената!
      Чуй!
      Въхх, я се вземи в ръце и си санирай тоалетната на душата и душата на тоалетната! Качи се обратно при нас. Ще ти простим, някак си…

      P. S. Извинете, донякъде уважаеми! По-горе д-р П. Славова чаровно Ви е пързулнала с „Хихиканката“ за Господ, Адам и Ева, а Вие не сте усетили тънката динена коричка, потрили сте самодоволно ръчички, че и даже, на всичко отгоре сте й повторили думичките: – разбирай, хак ти е, какичко, призна си, че не си умна!…
      Въпросът е – колко?… А, ии-и – в Сра-вне-ни-е с другия Адамов индивид, към чиято група Ти евентуално принадлежиш.

      Да ти го поясня с един прост пример. В Изтока, например, ако една семейна жена, отгледала три /или пет/ деца, вървяла до /или по-точно, „на три крачки след“/ мъжа си петнайсетина години, я чуеш да каже: „аз съм глупава“, търси в „признанието й“ немедлено препратка към достопочтенния, съпровождащ я мъжки индивид; и по-нататък, в прав текст,като бамбуково перо трепти тънката й ирония и респ., оценка за черепно-багажния капацитет на същия този…

      Я да видим, пак, какво ти каза д-р П. Славова:

      „Господи, защо направи Ева толкова красива?
      За да ти хареса, Адаме!…
      А, защо – толкова глупава…?
      За да те хареса, Адаме…“

      Въххх!
      Къде си, ти, в тази конфигурация?
      Усещаш ли…?

      Коментар от Д-р Ох Боли | ноември 23, 2009 | Отговор

  212. Благодаря за вниманието!
    Никога не спори с глупак – ще те завлече на неговото ниво и ще те победи с опит…
    Не изобличавай глупавия – защото ще те намрази. Изобличавай мъдрия – и той ще те обикне!

    Коментар от insomnia1304 | ноември 24, 2009 | Отговор

  213. „Въх, рамо!“ –

    …Как да о б и к н е ш Плъх, мамо?

    Коментар от Иван Пеев | ноември 26, 2009 | Отговор

  214. Хе, хе, от отпускарско май не съм влизал тука, от края на август, като бичихме картите в беседката и ония комунягите се гнявиха, че им бъркахме в гъза и в душата с оная готината песничка Въх Рамо Рамо и комшията им я пускаше от балкона заедно с Интернационала и ние ги пеехме и двете та пушек се дигаше и като бичехме Всичко коз, Без коз, Със коз и като му дойдеше Припева на интернационала, ама пеем с пълен глас, нищо че е фалшиво, осем десет души барабар с кибиците, ама пеем на сто гласа като хор Гусла, и ечи един Интернационал та ум да ти зайде, кой квото знае и е запомнил от текста от Татово време, като го бичиха и по манифестации и по паради и по секакви червени празници и по сватби и кръщенета, че и по погребения мисля даже, ако гоолям другар гушне китката, и ние сега, лятото де, като му дойдеше оня Припева на интернационала и като гракнем, ама вместо Със Ин-тер-на-ци-о-нааа-ла цепиме Със Герб-и-със-Ге-не-ра-ла, а нататъка си е същото, Света Ще Обновим и ония хаховците комунягите пълно Капо!
    Голяма песен брат ми Въх Рамо рамо Велика Песен за Голям човек, да е жив и здрав, скива ли, рече и удържа на думата си, не дигна акциза на ракията, щото на село самоварковците едно ще изпукат, а друго ще рекат, не устиска генерала, а той устиска и занапред ще устисква и ще стиска яко, ама яко, и развратковците дето се бяха поразпищолили и законът им беше Врата у поле, и наред и навред ще сложи ред и комуто стиска оттук нататък да краде и да граби, нема вече брат ми, врата у поле, а пандиз-капия, това е. Това е.
    Ние пак бичим картите ама в гаража.
    Аре, до Коледа.

    Коментар от Бат Жоро Матакиев /Матака/ | ноември 27, 2009 | Отговор

  215. Отличная статья, спасибо!Что касается собственных разработок, не могу полностью с Вами согласиться – все зависит от задачи. Лучше всего, перед началом любого проекта проанализировать, что существует на данный момент и принять осмысленное решение.

    Коментар от GeroNarlepe | ноември 28, 2009 | Отговор

    • А ну-ко спосибо, только я полностью не понял что Вы поняли, даже ка’-бу-то у меня сложилось ощущение что Вы действительно почьти ничего не поняли, я б’сказал что Вы почти совсем ни фига не поняли, т.е.,в конце концов, о чем идет слово, другими словами Вам было бы трудно чего-либо проанализировать да и принят осмысленное решение теми Вашими собственными двумями извилиними потому що и те – прямые, а иначе проект уже давно готов, отличный проект, прекрасный даже, только автор разработки пока неизвестен, но я уверен что он вдруг появиться, а если не появиться, ничего страшного, проект действует полной силой,а заглавие эго всемирно известно. /Данче, спосибо за преревот/

      Коментар от Бат Жоро Матакиев /Матака/ | ноември 28, 2009 | Отговор

  216. „Въх, Рамо“ – Хубава песен, остър оригинален текст, браво. Изпълнителката Биляна е очарователна!

    Коментар от Владимир Толев | декември 2, 2009 | Отговор

    • да ти имам музикалния вкус……казало кучето и се облизало отзад…._хахахахахаха

      Коментар от Konstantin | декември 5, 2009 | Отговор

  217. Чалгата е велика работа!
    Много хърби песен!

    Коментар от Тодор Макаров | декември 5, 2009 | Отговор

    • Не, бъркаш.!..чалгата НЕ е голяма работа. Чалгата само показва – един недоразвит музикален вкус, теглене към най- долна азиатска ориенталщина на някои недъгави нравствени кастрати, а също е проявен комплекс на сексуална малоценност и несъстоятелност

      Коментар от Konstantin | декември 5, 2009 | Отговор

      • …Отвсякъде личи и кънти, че си инфантилен педал. И нямам никакви комплекси за сексуална малоценност и несъстоятелност, и тебе /че и кака ти…/ – ебвам те, та издъхваш.

        Коментар от Тодор Макаров | декември 6, 2009

  218. Чалгата е комунистическата пропаганда на новото време…..ДОЛУ ЧАЛГАТА!

    Коментар от Amapola | декември 5, 2009 | Отговор

    • „Vuh, Ramo, Ramo“ – G R E A T!!1

      Коментар от Prof. Dr. Anibal Kanibal | декември 5, 2009 | Отговор

      • ае стига с това рамо па ти бе…..не виждаш ли че не важи

        Коментар от Баталя | декември 6, 2009

  219. Ха, че аз защо не съм я чул досега?
    Ми тя – страхотна чалга! Страхотна песен!
    Уауу!
    Глей пич, грандиозен текст! – направо смила БеСеПарите! – уж нищо, гледаш, някакво диалектно ала-бала, уж присмехулна закачка с някоя и друга туркестанска думичка, а инак – направо трепач, гьльовно и симпатично прави комунистичковчетата „за две стотинки“.
    Браво за „Въх Рамо“!
    Кой я пусна, бе?

    Коментар от Мирчо Калчев | декември 6, 2009 | Отговор

  220. Леле, кво песниче е цъфнало!!
    За чудо-ооооо и приказ!
    Въх Рамо Рамо – за мало и голямо.
    И една златна устичка я пее – чурулик-чурулик! – да й се ненаслушаш…
    Бравос на девойчето, Билянче ли беше!
    Бравос и на авторчетата!

    Коментар от Вальо Каиша | декември 6, 2009 | Отговор

  221. Относно песента „Въх Рамо Рамо“:
    Много любопитно – както подразбирам /разгледах внимателно навскякъде!/ авторите на песента /композитор, поет, аранжор, евентуално – продуцент, и т. н./ вече половин година са неизвестни!!
    Това, струва ми се, се случва за първи път /аз поне нямам спомен за подобна случка в последните години/ още повече – след взривния успех на чалгийката.
    Лично за мен, това е най-интересният „въпрос“ около въпросната творба, а не – добра ли е или не, харесва ли се на едни и се отхвърля от други /последното – съвсем естествено, поради нагряващия политизиран текст!/
    Защо се крият авторите?
    Крият ли се? Или – ги – крият? И – дали се крият, или имат друг мотив, за да пазят пълна анонимност?
    Шест месеца – да не се появиш на хоризонта, да не си обереш лаврите, /или – да не се защитиш от поплювките, защото в интерес на истината ги имаше и такива/, да не изкараш песента на сергията /защото, доколкото зная, песента не се продава на СД или друг някакъв носител/ и да посъбереш някой и друг лев/?!/ – всичко това ме кара да търся нещо „нестандартно“ в цялата тази ситуация.
    Приятели, коментирайте!
    Инак, безспорно, песента е представена от великолепни изпълнители, прекрасните виртуози от „Готин Бенд“ и очарователната Биляна, които, макар и така наименовани, явно също са под строгата и странна пелена на анонимността.
    Защо? И докога?
    Какви са мотивите?

    Хей, Беляно, коя си ти всъщност? Прекрасно пееш…

    ….

    Ни знак, ни вест, ни кост!

    Ще почакаме, ще видим.

    Коментар от Мартин Кирилов | декември 10, 2009 | Отговор

    • Абе, много се косиш, за една нищо и никаква чалгия.
      Е, хубаво пее момичето, и кво?

      Коментар от Киро Киров | декември 13, 2009 | Отговор

      • Темичката, дето повдига Мартинчо е много интересна. Готина песен /поне за мен е готина! – с халосващ текст, убийствени музиканти и фърст-певица, кво повече??!/, та, готина песен, за двасетина дни удари у земи всичко околовръст, преса, медии, кръчми, сватби, всичко се тресеше от Въх Рамо – това близо два месеца че и повече, без АБСОЛЮТНО НИКАКВА реклама, такова чудо не се е случвало…
        Автори – аранжимент, музика, текст – пълен пас.
        Нямам обяснение!
        Много ми е чудно.
        Да вървиш по улицата, да подритваш пачката, и да не се наведеш да я земеш??

        Коментар от Косьо Бирата /Константин Бираджиев/ | декември 13, 2009

    • коя е Биляна ли…..
      е тая де за кура те фана…..хахахахахахахаха

      Коментар от Amapola | декември 16, 2009 | Отговор

      • Не ти отива, глупак!…
        Пардон! – а може би, тъкмо, ти отива.

        Коментар от BILYANA | декември 18, 2009

  222. A, stiga s tuy „Vuh Ramo“!

    Коментар от Zhivko Zhivkov | декември 15, 2009 | Отговор

    • Аре се, бегай бе!

      Коментар от Кирчо Андонов | декември 15, 2009 | Отговор

  223. Да живее Генерала!!
    Пей народе, Въх Рамо!
    Бат Бойко, дай газ!

    Коментар от Кирчо Андонов | декември 15, 2009 | Отговор

    • генералът без мустаци прилича на жена
      а пък със мустаци прилича на баща

      Коментар от Amapola | декември 16, 2009 | Отговор

  224. ти пък какво си се хванал с тоя генерал бе
    нали и той беше комунист, сиг-аджия…и е от системата
    пак и като застъпваше каза , че нема никой да гони….за къде гаэ, а

    Коментар от Amapola | декември 16, 2009 | Отговор

    • Ма поне е пич, не е като оня, предишния, дето ни му знаеш резбата, ни трудовата книжка, ни военната книжка, не семка има ли нема ли… А? Кво ще кажеш?
      А песничката си я бива и солистката е абсолютен гъдел! А? Кво ще кажеш?
      А за текста пък да не говориме, абсолютно абсолютен комунистически гъзобрък! – ти нали си, като чета кви ги пишеш, некомунист, значи не си от тях де? А, кво ще кажеш?

      Коментар от Кирчо Андонов | декември 17, 2009 | Отговор

  225. Ха така, Кирчо!

    Коментар от Иван Пеев | декември 18, 2009 | Отговор

  226. Добра песен е Въх Рамо.

    Коментар от Константин Конов | декември 20, 2009 | Отговор

    • На мен пък не ми харесва!

      Коментар от Клавдия Манолова | декември 23, 2009 | Отговор

      • Толкова ти е акъла!
        Я я чуй пак – певицата Биляна е чудесна, музикантите – отлични!
        Да са живи и здрави – все така да свирят!

        Коментар от КОНСТАНТИН | декември 24, 2009

  227. Много отдавна не бях слушал оригинално чалга-парче.
    Браво – на авторите и изпълнителите на „Въх, Рамо, Рамо!“

    Коментар от Инж. Илия Илиев | декември 24, 2009 | Отговор

  228. Готин Текст, Готина Музика, ама Точно в Целта! Въх Рамо е направо Върхът!

    Коментар от Синигер Петров | декември 26, 2009 | Отговор

    • Целта ти е неточна

      Коментар от Баталя | декември 29, 2009 | Отговор

  229. Абсолютно готина!
    Въх Рамото е абсолютно върхът за всички времена!

    Коментар от Синигер Петров | декември 28, 2009 | Отговор

    • А стига с таз песньовка, че почвам да повръщам.

      Коментар от Пламенчо Джубрев | декември 28, 2009 | Отговор

  230. Чалгаджийницата, шуробаджанащината и други ми ти там срамни мурафетлъци се ширят на културния ни фронт. Последното е: Вежди Рашидов обяви конкурс за директор на Столичната филхармония и без много да му мисли сложи за жури таквиз люде дето да преизберат досегашния директор /как му беше името – а-а, Явор Димитров/, който му е близък по няколко линии, /разбирай – сол-ташак/ резбарски, зидарски…
    Как става тая работа, глей сега: в журито са – некой си проф. Станков, неизвестен, ама кум на тоя същия калпазанин Димитров при втория му граждански брак. Щото Димитров има и първи граждански брак, и там кум му е бил проф. /пак професор/ Димо Димов, цигуларина де, и съвсем естествено и той е член на журито. /До тук вече можеш да се гепиш за главата. Ама то оттук нататък се почва!!/
    Другите двама членове на журито са били и в предходното жури на Я. Димитров преди един мандат /т.е., 4 години/ и са гласували тогава за него, естествено!! – щото единия /демек, третия/, простете, щото е от женски род, та пианистката Жени Захариева, дето поне от 20 години свири от фалшиво по-фалщиво – да ама Я. Димитров си я кани по пет пъти в сезона да му свири с филхармонията, а за туй се плащат кинти на пиянистката, значи – тя трябва да е толерантна към плащача, нали разбираш! – та същата работа е и с другия член на журито /четвъртия, великия компонист Александър Йосифов, него също Яворчо Д. го свири когато А. Йос. си поиска, че даже и да не иска, а за туй също се полагат кинти, е респ. същата ми ти оная толерантност!!!! Само дето не е ясно кой – КооооооооооооооЙ…? е поднесъл в кърпичка тоя ми ти екип на МИНИСТЪРА, щото ако той сам го е измислил – просто немам думи.
    /Забравих да ти кажа, че за тия години Яворчо Д. съсипа филхармонията. Ама – съвсем!/
    И за да бъде работата съвсем у ред и да нема ядове Яворчо Д., че ще духа супата , още преди да тръгне конкурсчето, екипа на министъра порязва другите кандидати в конкурса, че – я немат ценз, че – я немат ръководна практика, щото като ги клъцнат предварително, да нема къде да одат и наш Я. Димитров да бъде пак превъзцарен с гръм и трясък!
    Да ама сега сичко отива на къмто съдебна процедурка и Министърът може и да духа супата.
    Да му мисли Б. Б. …Ха, пак ми запей Въх Рамо Рамо!
    Такива ми ти бакийки в културата.

    Коментар от Пламенчо Джубрев | декември 28, 2009 | Отговор

  231. Уважаеми приятели на Грънчаров-блог,

    Гореказаното от г-н Пламенчо Джубрев, както и днешната статия във в. „Уикенд“ от г-жа Кортенска, в частност, по проблемите на Софийската филхармония, ме мотивираха да кажа следните думи:

    Повече от 40 години посещавам /поне по веднъж месечно/ спектакъл на Софийската опера, Народния театър „Иван Вазов“ /или друг столичен театър/, както и обезателно концерт на Софийската филхармония.

    Студентските ми спомени са свързани с незабравимите изяви на колосите-диригенти Добрин Петков и Константин Илиев, на енергичния Йордан Дафов, на харизматичния Емил Табаков – все признати, класни творци, възправили се на диригенския пулт на Софийската филхармония!

    В различните години този оркестър многократно беше постигал /и поддържал!/ европейско ниво! Казвам – „беше“, защото от 5-6 години „нивото“ му е катастрофално.

    Аз си позволявам да говоря така, защото, макар и педиатърка, близо 15 години съм свирила на пиано /Шопен – Балади 1 – 4, Лист – Мефисто Валс, Григ – Коцерт за пиано, Шостакович – Прелюдии и фуги/, а в момента имам може би най-богатата фонотека в България – от Вивалди, Бах и Хендел до Прокофиев, Барток, Стравински, Пендерецки…

    Боготворя музиката!

    Ех, искам по някакъв начин думите ми да стигнат до ушите на Министъра на културата Вежди Рашидов, както и по-голям брой български интелектуалци и любители на симфоничното изкуство!

    Приятели, това, което с случва със Софийската филхармония вече години наред е не просто ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!

    Съществува една добра поговорка: английска аристократична ливада и симфоничен оркестър се отглеждат – точно 100 години! След един век отглеждане можеш да кажеш – имам оркестър!
    А се съсипва – за броени часове!
    И – трябва да започнеш, едва ли не, отначало!

    Уважаеми г-н министре, чувате ли ме? Разбирате ли ме?
    Това – не е, просто – престъпление!

    /Навсякъде по света, Министърът поема личната отговорност до назначи на отговорния пост на Национален театър или Национален оркестър един или друг кандидат! Както разбирам, провеждането на конкурс и „скриването“ на министъра зад решението на едно „нагласено“ жури и, най-меко казано – бягство от отговорност!… Или прикриване на „безхаберие“?!?/

    Това е престъпление с много висока опастност за обществото! И когато накърнява интересите на голям брой хора /не става дума само за ожалените бедни стотина оркестранти-симфоници, а за хилядите фенове на симфоничната музика, и тези на Бах, Бетховен и Брамс, и тези на Шостакович и Лазар Николов/, това престъпление вече граничи с проявления, родящи се с геноцида!

    Нека да го доформулирам… – Чувате ли ме, г-н Министре? – Нечие бягство от отговорност или нечие безхаберие води до … проявления, родящи се с духовен геноцид.

    Чувате ли ме, г-н Министре?

    Коментар от Д-р Соня Кехлибарева | декември 29, 2009 | Отговор

    • СОня, мисли положително
      не само духовен, но и физически…..
      ами ти що не си свириш в къщи? остави ги тия филхармоници,

      Коментар от Amapola | декември 30, 2009 | Отговор

  232. ох, мойто момиче ох, мойто дете
    не разбрали , че тия работи не се решават на държавно ниво, а предимно са продукт на семейна среда
    българите ще трябва да си свирят в къщи, защото не могат да се организират и да си спретнат държава, която да им плаща за да слушат в концертните зали…това е
    у нас има само овчари и падари , които нямат развит вкус към музика. те си искат да им се друса гюбек , за да се чувствуват в робството, а не да си мъчат мозъка с музика

    малкото обучени и възпитани в любов към музиката и нейните послания…….се борят за насъщния

    а министърът е най-обикновен турчин от сиропиталищата

    Коментар от Жоро Иванов | декември 30, 2009 | Отговор

  233. Моите уважения към д-р Соня Кехлибарева и казаното по-горе от нея – прочувствено, емоционално, като констатация – вярно(защото аз също ходя от време на време в зала „България“ и усещам „дрямката“ у залинелия оркестър. Това не е Софийската филхармония от преди десет години, да речем).
    Дано Ви чуят, г-жо Кехлибарева, аз се присъединявам към Вашия глас, дано ви чуе г-н министъра на културата.
    …Колкото до двата последвали коментара, тези на г-н Жоро Иванов и особено на енигматичното „Amapola“ (съзнателно го поставям в среден род) – това не е сериозно, господа (или там, каквито сте!), дори обидно-подигравателно звучат мислите Ви.
    Докторката повдига изключително сериозен проблем, а Вие го прихлъзвате битово-пародийно… Не Ви отива!

    Коментар от Клавдия Манолова | декември 30, 2009 | Отговор

    • Не бих искал да защитавам напълно гореспоменатите Жоро Иванов и Амапола, но в известен смисъл имат право. Познавам проблемите на филхармонията, някои от по-старите членове са ми били и учители.
      Трябва да се признае, че в България нивото падна. Не че преди бяхме водещи, но имаше добри водачи на секции , които привнасяха колорит, а и просто бяха други обстоятелствата, имаше и по задушевна атмосфера. Аз лично определям като епогей времето на Царския Симфоничен оркестър под диригенството на Саша Попов, откъдето и произлезе Софийската филхармония. По времето на Васил Стефанов – също култов етап, но от там започна постепенно нивото да пада. По времето на Табаков бяха за първи път изпълнени много произведения, които до преди това бяха забранени да влизат в репертоара.
      Но сега положението е направо плачевно….

      умишлено през последните години не съм ходил……именно поради липсата на атмосфера …/ е и поради някои интерпретационни залитания, но това е прекалено задълбочено професионално виждане – не искам в случая да го излагам подробно/….

      истината е следната: ХОРАТА ПРОСТО НЯМАТ СТИМУЛ е точно това е
      така , че разбирам и мнението на гореспоменатите

      има и втори проблем:
      В БЪлгария умишлено в средствата з а масова информация , се пишат и говорят непристоини неща. Това убива чуството към музиката. Много колеги се чувствуват просто изнасилени за жълти стотики да хвърлят енергия, емоции, чувства…..за никакви пари, с които и парното не може да си платиш, а и на всичко отгоре трябва да слушат циничния и подигравателен тон на някои. Това убива

      Коментар от Konstantin | декември 30, 2009 | Отговор

  234. Коментар от Konstantin | декември 30, 2009 | Отговор

  235. Коментар от Konstantin | декември 30, 2009 | Отговор

  236. Коментар от Konstantin | декември 30, 2009 | Отговор

  237. Коментар от Konstantin | декември 30, 2009 | Отговор

  238. Коментар от Konstantin | декември 30, 2009 | Отговор

  239. Коментар от Konstantin | декември 30, 2009 | Отговор

  240. Коментар от Konstantin | декември 30, 2009 | Отговор

  241. Благодатна нова година! Какво да очакваме от 2010-та…

    Да си пожелаем най-доброто, но да се готвим за другото

    http://www.ivanstamenov.com/?p=829#more-829

    Коментар от insomnia1304 | декември 31, 2009 | Отговор

  242. Happy New Year (ABBA)

    Коментар от insomnia1304 | декември 31, 2009 | Отговор

  243. Честита Нова година!

    2010-та – по-добра, здрава, с надежда за напредък!

    С Бойко Борисов и „Герб“ – напред!!!

    ВЪХ „РАМО, РАМО“ –

    ЗА МАЛО И ГОЛЯМО!

    СУРВА, СУРВА… В Ъ Х Р А М О В Ц И!!!

    Коментар от Васко Василев | януари 2, 2010 | Отговор

  244. INNA – I Need You for Christmas ( Official Video)

    Коментар от insomnia1304 | януари 2, 2010 | Отговор

  245. Това,което изричате,са брътвежи и неверни неща!
    П ъ р в о – т. н. от Вас, „Култов етап“, отнесен към Васил Стефанов, не касае Софийската Филхармония.
    Не коментирам качествата на достолепния покоен Маестро, но той „почти“ не е помирисвал подиума на Филхармонията, бидейки дългогодишен ръководител на Радио оркестъра!
    В т о р о – забравяте имената на големи диригенти като Месру Мехмедов /чували ли сте, драги, това име въобще!?!/, Димитър Манолов, Емил Чакъров…, и естествено, най-заслужилите – Добрин Петков и Константин Илиев! /Някъде в редичката, достойно се нареждат и, разбира се, Йордан Дафов, Емил Табаков./
    Т р е т о: – но не на Емил Табаков, а на КОНСТАНТИН ИЛИЕВ се дължи „Пробивът“ за премиерно изпълнение на редица, както Вие ги нарекохте „забранени“ произведения: именно той, през шейсетте години, за пръв път изпълни дамгосаната до тогава от комунистите творба от Стравински „Пролетно тайнство“, а няколко години преди това – това бяха моите красиви студентски години! – Симфония „Турангалила“ от Оливие Месиен.
    …И още десетки неудобни за „социалистическия реализъм“ творби, включително от български композитори като Лазар Николов, Георги Иванов /Вие знаете ли кой е Георги Иванов?!?/, Иван Спасов, Васил Казанджиев и други…
    Не сипете дезинформация, драги.
    Впрочем, в главата Ви, е – ясно – голяма бъркотия.
    Поразгледах, нагоре-надолу из Блога, какви сте ги наприказвали около някаква смешна чалгаджийска мелодия /“Въх-мръх“, ли беше…/ – един път я низвергвате, пошла била, срамна била(чух я! – прочие, и аз така мисля, но, в крайна сметка, всеки има право на избор!) – друг път, за същото това „Въх-мръх“, четох го по-горе, за изпълнителите, мед Ви капе от устата.
    Как да Ви вярва човек, кога казвате истината?
    Не сте редовен човек Вие!

    Накрая: щото трети път нямам намерение да „вземам думата“: тревогата на г-жа Сона Кехлибарева за състоянието на Софийската филхармония е основателна!
    Софийската филхармония е в дълбока, опасна творческа криза! – и това „благодарение“ на нейния, вече трети мандат, настоящ директор Явор Димитров!

    Коментар от Клавдия Манолова по повод казаното от някой си Константин на 30.12.2009 | януари 2, 2010 | Отговор

    • А бе, не сте права, какичко, относно назованата от Вас „Въх-мръх“ песничка, защото „Въх, Рамо, Рамо“ е голям Хит! Абсолютен Хит!! – но, ще Ви простя за дето не сте в час, защото казаното от Вас за Филхармонията е съвършенно вярно! Нещо повече, повдигате съвсем-съвсем малко завеската!
      Там е огромен батак!
      Познавам лично, само от някакви си 30-тина години лицето-директор, гдето някой преди Вас го назова като „Яворчо Д.“!
      Същият е не просто „килър“-ът на Филхармонията! Това е – Оня, който, каквото и да е пипнал, до каквото и да се е докоснал, го е унищожавал…

      Ще спра дотук, защото ми се налага да пътувам, но след връщането си, ако повдигнатият въпрос продължава да бъде актуален, ще изложа много факти.

      Не крия, че ме притеснява мълчанието на министъра Рашидов. Вероятно – липса на достатъчно информация!
      Защото, Вежди, освен че е голям скулптор, е и мъжко момче!

      Коментар от За Г-жа Клавдия Манолова ИВАН ПЕЕВ | януари 3, 2010 | Отговор

      • Иване, айде ЧНГ бе пич
        и недей лиза гъза на тоя турски мултак…или мръхтак…
        кой ти каза, че е голем майстор?

        Коментар от Amapola | януари 3, 2010

    • Вижте, няма смисъл от заяждане. Аз не Ви противореча
      1. Не съм искал да правя преглед в историята на филхармонията. това не беше тема на разговора. Естествено, че имена като Добрин Петков, Димитър Манолов, Емил Чакъров са върхови за израстването на оркестъра…/Мехмедов познавам само от записи, тъй като съм много малък , за да го познавам лично, В Стефанов имах също предвид записната му дейност с филхармонията , която е малка , но значителна/ …но това в случая е без значение

      2.Поклон пред всички големи имена на композитори и диригенти , с които е работила филхармонията и които са способствували за нейното изграждане като голям български оркестър…..но това не е тема на дискурса

      3. Ако внимателно сте чели по- горе , ще видите , че аз не съм почитател на „Въх рамо“ и съм го изложил в доста аргументи. Все пак се опитвам да разбера почитателите на песента и те имат право на мнение. Блогът е една платформа за дискусия.

      4. Темата е за сегашното състояние във Софийска филхармонията и че там нещата НЕ ВЪРВЯТ
      Дали министърът е виновен или Явор Димитров , незнам……резултатът е празни зали, липса на всякакъв интерес
      Благодаря Ви и честита Новата 2010 година

      Коментар от Konstantin | януари 3, 2010 | Отговор

    • Клавдия, какво се пениш толкова….
      Слушай си концертите в къщи и не занимавай публиката със себе си
      Виждаш , че в държавата нема пари за оркестри…нито пък традиции…и какво се захласваш толкова по Константин Илиев , и той беше комунист, прякорът сред оркестрантите му беше „Пиночет“…..ходите по концерти да си показвате само тоалетите….кат си толкова петимна слушай си филхармониците у дома. Нали за това са записите
      или си пусни радио….и по-спокойно, без нерви

      Коментар от Amapola | януари 3, 2010 | Отговор

    • цигу – миго
      тури ми го

      Коментар от Гошо | януари 4, 2010 | Отговор

  246. Обратната страна на славата
    http://www.ivanstamenov.com/?p=845#more-845

    Коментар от insomnia1304 | януари 3, 2010 | Отговор

    • („Обратната страна на славата“) ….

      …. се нарича – СРАМ!

      А когато има нещо Много Срамно,
      но Осрамотилия се – или не го усеща,
      или пък е Голям Тапигьоз –
      то това Явление
      се нарича БЕЗСРАМИЕ.

      Това не е Болест /на тялото/,
      а болезненост на Духа – ако, въобще, в случая за ДУХ може да се говори!

      Лекува се (понякога, най-вече в рамките на изключението!), но не – медикаментозно!

      Първо, все пак – хора сме! – се опитва с „добра дума“; дума му се; дума му се, дума му се, че белким – да вдене! – стига да не е сурат и тапигьоз като, примерно, директора на физгармонията, оня ми ти Яворчо Д.
      И ако не вдене – чаак тогава „терапията“ е „интервентивна“: сиреч Оня, от По-високата Административна Камбанария (Някой Министър Ще Да Е Това!) Извършва Административна Интервенция – тегли му ушите – ако трябва – теглииии!, до „спукване на шушончето“ /както се пее в една „гербъджийска“ песен/; и след като му спука /ако трябва!/и шушончето, и ако изпопадат /както ми се пее в оная ми ти същата песен!/ и „лъснат“ разни ми ти там Бомбончета-Марципанчета-Флакончета-Мили-Ончета… – Терапията става „Още-По-Интервентивна“ – от По-високата Камбанария пре-предават Мушмурока на Още-По-Високата, оная дето може да бие Дузпи /“наказателни удари“, демек/ – сиреч, осъществява се НАКАЗАТЕЛНА ИНТЕРВЕНЦИЯ. И ако трябва – и, айде, аркадаш – „на топло“!
      Защото Б. Б. (Не разбирай, Бриджит Бардо!) преди време обеща, че който е „туй-цък-онуй-цък-вал“ не съгласно законите – ако се докаже – директно отива „на топло“!

      Да, ама трябва да се докажееее!
      Сиреч, трябва да има „интервентивна терапия“!

      Кой я осъществява?
      От там, де, от По-Горната Камбанария.
      …Да, ама По-Горната Камбанария мълчи!!
      Разбирай, Министърът мълчи. Едно – че мълчи, а друго, че и яко рамо подлага ма Мушмурока! Комфорт му прави!

      …Що мълчиш, бе, Господин Министре? Ни виждаш ли, нашта Църква гори – на Физгармониците…
      Камбана бием! – не чуеш ли?…

      Коментар от Д-р Ох Боли | януари 3, 2010 | Отговор

      • ти пък много пасторската си я подкарал
        Какво пропагандираш морал по празниците
        ти не разбрали , че в комунизма морал няма
        Министърът ли ще ти оправи бакийте , бе алоооооооооооооооооооооооооооо
        ти си бил много наивен
        всеобща активност е необходима!!!!!!!!!

        Коментар от Amapola | януари 3, 2010

  247. На всички
    съмишленици
    на
    ГЕРБ
    и
    БОЙКО БОРИСОВ
    – ЧЕСТИТА НОВАТА 2010 ГОДИНА!

    Да бъде Здрава,
    Успешна,
    Плодоносна,
    Щастлива!

    Запейте, приятели, любимата песен на Генерала –
    „Въх, Рамо, Рамо!“

    „Дай газ, Бат Бойко!“

    Успех!
    Ще победим!

    На добър час, ВъхРамовци!
    Успех!

    Коментар от Васко Василев | януари 3, 2010 | Отговор

  248. КЪМ КОНСТАНТИН ФИЛОСОФЧЕТО:

    Киряк Косю, пак ти жилнаха трътката!
    Хак ти е!
    Какво ти рече жената, г-жа Манолова? – че не си редовен!
    Не си редовен. Тука в Блога на Гръвчаров – всички го знаят.
    Защо лъжеш жената?… Първо – лъжеш, после – мажеш, най-накрая – ближеш?! Я погледи-погледни нагоре в Блога, на 24 декември какво си казал, относно песента „Въх, Рамо“ /№227/: „Певицата Биляна е чудесна, музикантите – отлични!“ …
    Що така, Киряк Косю, си мениш „боичката“, като партиен политкомисар, след ненадейна смяна на Вожда?
    Страх те е да не те напърцат?!?

    Инак, макар и да не съм спец във филхармоничните работи, усещам, че там стават нередни неща.
    И тук се пишеш – пенкелер. И бръщолевиш неверни неща, както рече г-жа Манолова.
    Ей на, звъннах на един стар приятел, дългогодишен редактор в Радио София, попитах го и той ми отговори: Всички осъществени звуко-записи на Диригента Васил Стефанов са със СимФоничния оркестър на Българското национално радио! Какво бъркаш тука Филхармонията? – ама нали трябва да се покажеш, че знаеш много? – Фукльо!

    Коментар от Кирчо Андонов | януари 3, 2010 | Отговор

    • ПАК КЪМ КОНСТАНТИН ПИЛОСОФЧЕТО:

      Ха, да ти е честита Новата 2010!
      Бъди здрав!
      И поумней!

      Коментар от Кирчо Андонов | януари 3, 2010 | Отговор

      • Честита Новата 2010 година и на теб
        Да е спорна, желая ти от все сърце много здраве и успехи

        P.S.
        записи с Васил Стефанов има, но в архива на Балкантон и там да се търсят в стария регистър. лично съм си купил плочата от там

        Коментар от Konstantin | януари 4, 2010

    • хе, хей…..и ти си зле с логиката
      пьк ще повторя- музикантите като такива са отлични, и певицата може да е добра…в случая ката такива сами по себе си,
      но парчето „Въх “ е зле. Когато съм го писал сам имал предвид парчето
      Музикантите сами по себе си не ме интересуват
      Това за което съм писал е по отношение на песньовката , а не за музикантите
      Не съм си сменял мнението, то е останало същото

      Коментар от Konstantin | януари 4, 2010 | Отговор

      • Кой пее „Въх Рамо Рамо“
        бие клинец в сандъка на Позитано!!!

        Коментар от Кирчо Андонов | януари 6, 2010

  249. Слагам
    с огромно удоволствие подписа си под казаното от световно известния Doktor.

    …А именно:

    („Обратната страна на славата“) … – както казва Insomnia

    …. се нарича – СРАМ!

    А когато има нещо
    Много Срамно,
    но Осрамотилия се –
    или не го усеща,
    или пък е Голям Тапигьоз –
    то това Явление
    се нарича
    БЕЗСРАМИЕ.

    Това не е
    Болест /на тялото/,
    а болезненост на Духа –
    ако, въобще, в случая за ДУХ може да се говори!

    Лекува се (понякога, най-вече в рамките на изключението!), но не – медикаментозно!

    Първо, все пак – хора сме! – се опитва с „добра дума“; дума му се; дума му се, дума му се, че белким – да вдене! – стига да не е сурат и тапигьоз като, примерно, директора на физгармонията, оня ми ти Яворчо Д.
    И ако не вдене – чаак тогава „терапията“ е „интервентивна“: сиреч Оня, от По-високата Административна Камбанария (Някой Министър Ще Да Е Това!) Извършва Административна Интервенция – тегли му ушите – ако трябва – теглииии!, до „спукване на шушончето“ /както се пее в една „гербъджийска“ песен/; и след като му спука /ако трябва!/и шушончето, и ако изпопадат /както ми се пее в оная ми ти същата песен!/ и „лъснат“ разни ми ти там Бомбончета-Марципанчета-Флакончета-Мили-Ончета… – Терапията става „Още-По-Интервентивна“ – от По-високата Камбанария пре-предават Мушмурока на Още-По-Високата, оная дето може да бие Дузпи /“наказателни удари“, демек/ – сиреч, осъществява се НАКАЗАТЕЛНА ИНТЕРВЕНЦИЯ. И ако трябва – и, айде, аркадаш – „на топло“!
    Защото Б. Б. (Не разбирай, Бриджит Бардо!) преди време обеща, че който е „туй-цък-онуй-цък-вал“ не съгласно законите – ако се докаже – директно отива „на топло“!

    Да, ама трябва да се докажееее!
    Сиреч, трябва да има „интервентивна терапия“!

    Кой я осъществява?
    От там, де, от По-Горната Камбанария.
    …Да, ама По-Горната Камбанария мълчи!!
    Разбирай, Министърът мълчи. Едно – че мълчи, а друго, че и яко рамо подлага ма Мушмурока! Комфорт му прави!

    …Що мълчиш, бе, Господин Министре?
    Ни виждаш ли, нашта Църква гори – на Физгармониците…
    Камбана бием! – не чуеш ли?…

    Коментар от МНОГО ВПЕЧАТЛЕН ОТ КАЗАНОТО ОТ Д-Р ОХ БОЛИ, Prof. D-r Anibal Kanibal | януари 3, 2010 | Отговор

    • P. S.

      Осланяйки се на Вашата дискретност, споделям и оставям на „отговорно пазене“ имената на гореспряганите личности: става дума за г-н Явор Димитров, Директор на Софийската филхармонния, когото съвсем наскоро Министърът на културата Вежди Рашидов преназначи на същия пост, след като го „обзаведе“ с шикарно „нагласен конкурс“.

      Коментар от Prof. D-r Anibal Kanibal | януари 3, 2010 | Отговор

    • тоя па

      Коментар от Баталя | януари 4, 2010 | Отговор

  250. Прочетох внимателно всичко написано дотук за ситуацията във Филхармонията!
    Смятам, че има смисъл да се повдигат парливите въпроси, включително и от тази трибуна!
    Поздравявам г-жа Кортенска за двата последователни материала, публикувани във в. „Уикенд“!
    Госпожо Кортенска, не спирайте дотук! Продължавайте битката!
    Впрочем, случаят „директор на филхармонията“ и съпровождащия го „нагласен конкурс“ е част от скритата картина на псевдо-демократичните процеси, развиващи се у нас, навсякъде – индустрия, търговия, земеделие, медицинско обслужване, политическо-парламентално кокошкарство, естествено – включително и Нейно Просешко Величество Бедната Ни Култура!
    На последните парламентарни избори, след наблюдаваната четири години душманска политика на БСП и Съмишленици, лично аз – гласувах за ГЕРБ; в някаква степен, с някаква – дано, не илюзорна – надежда, че генерал Борисов ще намери пътя към обновлението. Продължавам да съм, в някаква степен, умерен оптимист.
    В случая, с извращенията в Министерството на културата и във Филхармонията – просто си мисля, че генералът не е информиран! Значи – трябва да се пише! Трябва да се говори! Навсякъде, в медиите, за да стигне до него…
    Да, ама той не е слънце, да изгрее навсякъде…
    И за това той си има хора – министри, съветници, депутати, съглеждачи – да си отварят очите!

    Хора, не оставяйте на шепа мърлячи и некадърници да осакатяват културата ни. Не допускайте да се затрие филхармонията.

    Коментар от Milen Velchev (ама не оная гмеж ) | януари 3, 2010 | Отговор

    • да се закрие , не да се затрие

      Коментар от Гошо | януари 4, 2010 | Отговор

  251. какво го раздувате толкова……плати , па клати бе байка
    съберете си пари па си платете да ви свирят

    отде да вземе пари министъро, държавата е бедна

    Коментар от Гошо | януари 4, 2010 | Отговор

    • А тъй Гошо! Дамо „Въх рамо рамо“ да се свири и да се пее! Бат Бойко дай газ! Ехеее…

      Коментар от Кочо Митев /Коча/ | януари 4, 2010 | Отговор

  252. да ги затварят и да ги махат, стига са яли от народа…филхармоници , симфоници-да се махат
    и ония другите от БАН-да ги разкарат
    и самото министерство на културата е абсолютно ненужно с некакъв джагал за министър
    комунисти и музика-глупости

    Коментар от Баталя | януари 4, 2010 | Отговор

    • Я запей ми отново, мър мила моя мамо
      на Бат Бойко песента „Въх, рамо рамо“.

      Ехеее….
      Голяма работа, да знайш, е това Баталя.
      Голяма песен.

      Ехеее….

      Коментар от Кочо Митев /Коча, ама Баш Коча/ | януари 4, 2010 | Отговор

      • ЧЕСТИТА
        НОВАТА 2010 ГОДИНА!

        На добър час, ВъхРамовци!

        На всички
        съмишленици
        на
        ГЕРБ
        и
        БОЙКО БОРИСОВ
        – ЧЕСТИТА
        НОВАТА
        2010 ГОДИНА!

        Да бъде
        Здрава,
        Успешна,
        Плодоносна,
        Щастлива!

        Запейте, приятели, любимата песен на Генерала –
        „Въх, Рамо, Рамо!“

        „Дай газ, Бат Бойко!“

        Успех!
        Ще победим!

        На добър час, ВъхРамовци!
        Успех!

        Коментар от Vasko Vasilev | януари 4, 2010

  253. Уважаеми приятели на Грънчаров блог!

    Преди всичко, разрешете ми да поздравя всички с настъпилата Нова 2010 година.
    За всички нас – с Божията благословия – крепко здраве, сполука във всяко добро начинание, и духовна светлина в душите ни!
    Амин!

    Приятели!
    Позволих си на връх Коледа, провокирана от публикуваното тук шаржово писмо от господина Пламенчо Джубрев, както и от прочетената във вестник „Уикенд“ статия от уважаваната госпожа Кортенска по проблемите на Софийската филхармония и в частност по повод проведения наскоро от Министерството на културата конкурс за Директор на същата институция, да изкажа някои мисли.

    След седмица, надникнах в Блога, и що да видя – в известен смисъл, вярвайте ми, приятно съм изненадана.
    Явно има хора, които се вълнуват от проблемите на музиката, прочитайки тези няколко рознолики и интересни мнения по проблемите на симфоничната музика – особено много благодаря на изказалите се госпожа Клавдия Манолова, на господинът Милен Велчев(както се досещам,досатъчно показно дистанцирал се от един свой мастит съименник), благодаря на апокрифно-псевдонимния Д-р Ох Боли – (не зная какво ви е въздържало да изпишете името си, вероятно някаква екстевагантна екцентричност, що ли?, както на присъединилия се по-сетне към него(не по-малко фамозен) д-р Анибал Канибал. Благодаря особено и на господина Иван Пеев, който ни увери, че след зъвръщането си от пътуване – ако този форум продължи – би разказал нови и интересни неща и аз лично очаквам думите му с достатъчно голямо любопитство, защото – макар, и името му да е достатъчно, как да се изразя, „конвенционално“, подозирам, че това е известен български музикант-интелектуалец, и той би споделил интересни, важни и съществени неща за историята и развитието на нашия тъй представителен национален симфоничен оркестър, както и за неговия така дискутиран директор. Благодаря, не на последно място и на гасподина Пламенчо Джубрев, който, в една или друга степен, се оказа „виновник“ за случващото се.

    Преди седмица изрекох – сега ще го повтора: Боготворя музиката!

    Боли ме страшно за нещата, които се случват в градинката на българската култура.

    Аз ще повторя английската поговорка: аристократична ливада и симфоничен оркестър се отглеждат – точно 100 години! След един век отглеждане можеш да кажеш – имам оркестър!
    А се съсипва – за броени часове!
    И – трябва да започнеш, едва ли не, отначало!

    И ще попитам отново:

    Уважаеми г-н министре, чувате ли ме? Разбирате ли ме?
    Това – не е, просто – престъпление!

    /Навсякъде по света, Министърът поема личната отговорност до назначи на отговорния пост на Национален театър или Национален оркестър един или друг кандидат! Както разбирам, провеждането на конкурс и „скриването“ на министъра зад решението на едно „нагласено“ жури и, най-меко казано – бягство от отговорност!… Или прикриване на „безхаберие“?!?/

    Това е престъпление с много висока опастност за обществото! И когато накърнява интересите на голям брой хора /не става дума само за ожалените бедни стотина оркестранти-симфоници, а за хилядите фенове на симфоничната музика, и тези на Бах, Бетховен и Брамс, и тези на Шостакович и Лазар Николов/, това престъпление вече граничи с проявления, родящи се с геноцида!

    Ще повторя наново – ще потретя:
    – Нечие бягство от отговорност или нечие безхаберие води до … проявления, родящи се с духовен геноцид.

    Чувате ли ме, г-н Министре?

    Коментар от Д-р Соня Кехлибарева | януари 4, 2010 | Отговор

  254. Кой е Чарлз Джонсън и какъв му е проблемът

    Нека дадем име и лице на един ментален педал

    И защо е готино да си “ненормален” в света на “нормалните”
    http://www.ivanstamenov.com/?p=849#more-849

    Коментар от insomnia1304 | януари 4, 2010 | Отговор

    • Чувате ли ме, г-н Министре?

      Коментар от D-r Kehlibareva | януари 5, 2010 | Отговор

      • E, a stiga de.

        Коментар от Batalya | януари 5, 2010

  255. Подкрепям казаното от г-жа Кехлибарева, както и изразеното по-горе мнение на г-жа Манолова, относно проблемите във българската филхармония.
    Явно министърът на културата не иска да се занимава с такива дреболии като националната ни музика и се хвърля на едро – Български Лувъри да прави за да има къде да си експонира ботурите. От една страна, това е ясно, всеки дърпа чергата към себе си. /По-раншния дебелак министър пък дърпаше чергата към сценичното./
    Но ти да нагласиш цял един национален конкурс /за директор на филхармонията/ за да го спечели един вече ДОКАЗАЛ СЕ ПРОВАЛЕН ДИРЕКТОР, това, или е голямо безочие, или е голямо незнание, или големи пари са се завъртяли.
    Художественото ниво на най-представителния ни симфоничен оркестър е много слабо, от години е така. Хайде, министърът – примерно – от музика не разбира /а трябва!/: той няма ли си съветници, ресорен зам. министър по проблемите на музиката и оркестрите, имаше едно време Център за музика, ако не ме лъже паметта, със съответните специалисти – и въобще: какво, божем, става в това министерство на културата?
    Както се разбира от написаното в пресата, министър Рашидов е бавил близо три седмици, след окончателното провеждане на конкурса, преназначаването на провалилия се досегашен директор Явор Димитров – значи нещо не е било в ред, министърът двайсет дни да мъти яйцето?!
    И накрая, какво – запъртък.

    Коментар от Марин Маринов | януари 6, 2010 | Отговор

    • какаъв център за музика ? ти добре ли си ?
      всички свирят фалшиво

      Коментар от Гошо | януари 6, 2010 | Отговор

  256. бе каква музика бе? нали имаш радио?
    плюс това министър и неговия ортак са за да си пълнят гушите. навсякъде е така
    ти си хванал да се цериш. не разбрали , че нема паре
    ще си свирите в къщи или ще се събирате да си првите камерна музика
    може и без оркестър

    Коментар от Гошо | януари 6, 2010 | Отговор

    • Честита
      Староверска
      Коледа!

      И Ивановден!

      2010-та – да е по-добра,
      здрава,
      с надежда за напредък!

      С Бойко Борисов и „Герб“ – напред!!!

      ВЪХ „РАМО, РАМО“ –

      ЗА МАЛО И ГОЛЯМО!

      СУРВА, СУРВА… В Ъ Х Р А М О В Ц И!!!

      Коментар от Васко Василев | януари 7, 2010 | Отговор

      • Това е райска песен! Въх рамо е – райска песен. Божествена е. А пък текста е думи нямам. А солистката е – черен хайвер на бяло хлебче. А?

        Коментар от Константин Констанцалиев | януари 7, 2010

  257. По повод инсинуациите около Софийската филхармония:

    Аз не разбирам какво толкова, вече втора седмица, сте се вторачили в Софийската филхармония и нейния директор.
    И защо се скалъпват неверни обвинения, по конкретно срещу Явор Димитров, на всичко отгоре се набърква и Министерство на културата, че дажи и министъра – пушилка и шум до бога!
    Защо, скалъпвъйки обвинения,и бълвайки неистини, никой не спомена за последното успешно турне на оркестъра, за успешно проведените конкурси по композиция за написване на нова българско произведение, и т. н., и т. н…
    Всичко това се дължи на ръководството на Софийската филхармония и нейния директор Явор Димитров! Да – поради тези негови /и други/ успехи министърът го преназначи отново, след успешно спечелен конкурс!!
    Не прави чест и на в. Уикенд с публикуването на изфабрикуваните от драскачката Кортенска т. н. „материали“.
    Дали пък преди време, някоя т. н. журналистка се е надявала на, тъй да се каже, по-свободен достъп до Маестрото, а пък той /между другото, известен с шармантността си сред нежния пол!/, взел, че я е „отбил“ и сега тя се опитва солено да си отмъсти?! А…?
    Софийската филхармония свири добре.
    От години свири добре.
    Оставете музикантите и ръководството на оркестъра да си гледат работата и да им пожелаем да свирят още по-добре.

    Коментар от Мила Георгиева | януари 7, 2010 | Отговор

    • ох, на теб ,мойто момиче, май слон ти пръднал в ухото
      ……свирили добре…..отиди да се продухаш

      Коментар от Amapola | януари 8, 2010 | Отговор

    • Вие откъде знаете, че Явор Димитров си пада „по тънката част“….може да им се натиска от вътрешни подбуди или да приспива с тях просто от състрадание
      откъде черпите такава информация?…може да си говорят за музика на закрити врати?

      Да не сте някоя бивша негова ухажьорка или дори любовница?

      Коментар от Жоро Иванов | януари 8, 2010 | Отговор

  258. Във Филхармонията става интересно. Оня ден Директора е казал каквото е казал на своя заместник Любо Миролексов, бивш валдкорнист от най-мижава класа, а зам.-директора веднага посъбрал водачите на отделните групи – един по един един разбира се! – и им рекъл: който е против директора и е писал и се е подписвал под протестни дописки /защото е имало такива до Министъра на културата, и то – не една и две, и до Премиера също е писана подписка!/ да си взима шапката и инструмента и – по живо по здраво, със добро, тихичко, друм.
    Първата дописка до министъра е постъпила в деня на провеждането на конкурса, министъра не е бил в България и дописката явно са я покрили в министерството/заинтересованото лице, посредством секретаргата Куркчайска, през която минава всичката министерска кореспонденция/. Но на по-следния ден постъпва нова протестна дописка, изпратена и до домашния адрес на министъра, която вече министъра няма как да не е получил.
    Както е известно от медиите /вестник Уикенд и две национални телевизии/, един от отхвърлените кандидати г-н Майер също е депозирал протестно писмо до Министъра на културата, протестирайки срещу административни и правови нередности около провеждането на конкурса, както и около „нагласеното“ конкурсно жури, съставено с благословията на министъра – в това жури, както е известно, министър Рашидов е допуснал да бъдат кумовете на кандидата Димитров от двата му брака и други заинтересовани от преизбирането на Димитров лица.
    А бе, дрънчи от всякъде на шуробаджанащина. И последвала корупция!
    Напълно съм съгласен с изреченото по-горе: министърът лансира един доказал се провален директор!

    Как тогава да вярваме на този човек, за новата му изцепка с БГ – Лувъръ? 12 милиона щели да стигнат?! Сто и дванайсе няма да стигнат!… Ама сега да вкараме държавата в борч, един път да тръгне далаверата, после е лесно…
    Сакън, г-н премиер, не му се връзвай на акъла!
    Аз за теб гласувах през лятото, на за Лувърджията!
    И после, ако дадеш тия пари за склуптуристите и мазачите, ще трябва да приготвиш още няколко пъти по толкоз – за поетите и писателите, за артистките и артистите, за Народните театри, за Народните опери, за Филхармониите, за музикантите и изпълнителите, за композиторите и аранжаторите…
    Край няма!

    Това е криво скроена мулташка стряха.
    Спрете я.

    Коментар от Генчо Паскалев | януари 8, 2010 | Отговор

  259. Yee-e, „Vuh Ramo Ramo“ is great. A great song, mate…

    Коментар от Peter J. Koch | януари 8, 2010 | Отговор

  260. Ура, братя българи!

    „BG-Лувъра“ на Вежди Рашидов вече си има и име – кръстник му е Генчо Паскалев:
    „МУЛТАШКА СТРЯХА“!

    Велико…

    Евала, Кръстник!

    Коментар от Пепо Папазов | януари 8, 2010 | Отговор

  261. Yee, Vuh Ramo Ramo!
    Great…!

    Коментар от Peter J. Koch | януари 8, 2010 | Отговор

    • А СТИГА С ТУЙ „РАМО“ – ВЪХМАТО КОСМАТО…
      А стига.
      Peter Koch!!! – Vuh Ramo Ramo – S T O P!!!
      O K?

      Коментар от Кунчо Медарски | януари 9, 2010 | Отговор

      • Its a great song mate

        Коментар от Peter J. Koch | януари 9, 2010

  262. Снощи в „Панорама“ културния министър не каза нищо ново и умно за БГ-Лувъра, макар че се беше изтипосал за да смегчи някои вече казани в медиите упреци, обвинения и несъгласия с поредната му щуротия.
    МУЛТАШКАТА СТРЯХА щяла да подслони всички творци, рече министъра. Как ще стане това, той не го доизясни – вероятно под мотото: хеле, „пролетарии от всички гилдии и изкуства, обединявайте се!“
    Такова едно нДк в центъра на София вече /години наред!/ си имаме, окупирано и опоскано от съзидарника му Христалаки Друмев.
    Успяхме да предадем за водещия на „Панорама“ няколко въпроса, отправени пряко към културния министър, с обещанието, че ще му бъдат зададени, защото са твърде интересни и актуални – не само около апетитната Мулташка стряха, но също така и за ситуацията около опорочения конкурс за директор на Филхармонията, за игри между Явор Димитров и Министерството на културата посредством трети лица – но явно времето в предаването не е стигнало, или пък въпросите в последния момент са стегнали чепика на водещия, знам ли?
    Старо-ново-въздигнатия талибан Явор Д., в последните няколко дни се и въздигнал духом и тялом, и явно отпочва да раздава царствено правосъдие в институцийката си, музикантите са настръхнали, особено ония, които са няколко години пред пенсия, но са имали неблагоразумието да възроптаят срещу работодателя си – подобно нещо се е случвало неведнъж, така е било и при предишното му преизбиране /разбирай, пак, разбира се – с нагласен конкурс!/, тогава пак са хвърчали оркестрански глави.
    Най-тъжното е че атмосферата в оркестъра е смутна, напрегнато е, хората се ослушват, честно казано, мнозина са се надявали, че този път правдата ще възтържествува, че няма да им натресат отново старата мутра, но сега са дълбоко разочаровани от резултата и решението на културния министър и са основателно обезпокоени от евентуална бъдеща тиха административна саморазправа.
    Страх тресе филхармонията.

    Коментар от Генчо Паскалев | януари 9, 2010 | Отговор

  263. A great song, mate!

    Vuh, Ramo, Ramo!

    Коментар от Peter J. Koch | януари 9, 2010 | Отговор

    • Where r u from, idiot?

      Коментар от Kuncho Medarski | януари 10, 2010 | Отговор

  264. FUCKLAND, GAY.

    Great Song…

    Коментар от Peter J. Koch | януари 10, 2010 | Отговор

    • GO, IDIOT

      Коментар от Kuncho Medarski | януари 10, 2010 | Отговор

    • Txs.

      U
      R
      V
      Nice
      Gay!

      But,
      It’s
      a Great Bulgarian Song, Mate…
      Great!

      Коментар от Peter J. Koch | януари 10, 2010 | Отговор

  265. Уважаема аудиторийо,

    Като дългогодишен солист-оркестрант при Софийската филхармония, повече от три десетилетия, при стеклите се обстоятелства на стагнация и директорски административен натиск и терор, няма как да не използвам като параван имената на съседа ми по панелка отляво, при положение, че бих желал да споделя някои интересни неща.

    Моля за извинение.
    Който го приеме, ще срещне по-долу небезинтересни факти и събития.
    Междувпрочем, случайно попаднахме тук, синът на наш колега-музикант, фен на поп-фолка се е поразровил в блога и забелязал че се пише за проблемите на оркестъра. Светнал баща си, ние с татко му открай време си пием заедно биричката, и с още половин дузина колеги при това – така че, няма да се изненадате, ако след време и някой друг като мен си излее душата.
    Два са основните момента, свързани с това действие – да си излееш душата: Първият е, че атмосферата във Софийската филхармония – ако въобще можем да говорим за такава – е отвратителна, киселинно-отровна, не само поради последните събития, свързани с опорочения от министъра Рашидов конкурс за директор и спонтанните вълнения и реакции на много колеги – лошата атмосфера е такава вече поне 5 – 6 години. Но за това, по-нататък…
    И втория момент е – СТРАХЪТ.
    Да не останеш без препитание. Да не те изхвърлят на улицата.
    Преди 30 години, когато бяхме млади и хубави, а и свирихме добре, повечето от нас биха били добре приети във всеки един европейски оркестър. Но тогава държавата много държеше на нас и такива волности не бяха допустими.
    Десет години по-късно, през 89 – 90, вече имахме право на избор, но повечето от нас имаха зад гърба си семейства и деца /плюс грижата за стари родители/ и общо взето, всички останахме в България. А и защо не? Първо, никой от нас не е очаквал, че промяната ще продължи така дълго и с такива чудовищни трусове, и второ – нали, все пак, тогава, все още бяхме млади и хубави, и при това, свирещи добре – защо на 35-40 години тепърва да поемаш пътя на гурбетлъка?! Междудругото, от край време навсякъде в Европа и света се говори, че България ражда едни от най-класните музиканти.
    Оказахме се много излъгани. Двойно, тройно. Безвъзвратно. По отношение на мечтите ни, на надеждите, на илюзиите, на изтеклия напусто, сякаш в безвремие, човешки живот. Държавата никога не е държала на нас. Ще го повторя: държавата никога не е държала на нас! Никога не е полагала необходимите грижи за музиката, за оркестрите, за развитието им, за съхранението им.
    През първите десет години от прехода – и на това привикнахме. Държавата – не се грижи (или пък, хайде, да не бъдем злонамерени – не дотам достатъчно!), но – поне, не пречи! Имахме го този период.
    Дори през икономически-зловещите 1996-97, през времето на хипер-инфлация, когато заплатите се равняваха на 15-20 $, в оркестъра имаше живец, имаше творческо напрежение и потентност!
    Разбира се, имахме и диригент от класа – Емил Табаков. /Той имаше много кусури, има ги и сега, проявява ги в Радиото като диригент, и радио-колегите ни открито коментират, а Маестро Табаков – „просто“ не чува, речено-казано – минава покрай него. Така беше и във Филхармонията. Но – имахме диригент!/
    Особено важно е, че Маестро Табаков стъпи на почетния пулт, върху стъпките на Константин Илиев и Добрин Петков, оттам бяха минали също така Димитър Манолов, Йордан Дафов /някъде по-горе четох, една госпожа-почитателка на Филхармонията вярно раздипля историята ни, благодарим Ви госпожо/, оркестърът през годините имаше своята значима творческа история и идвайки във Софийската филхармония, Емил Табаков стъпи – така да се каже – на здраво!
    Не, че Константин Илиев, вечна му памет!, нямаше трески за дялане… Колко негов неистов крясък сме изтърпяли, особено ние, тогава, младите! – но когато в претъпканата зала „България“ Коцето (така го наричахме кулоарно, а това значеше, че и го обичахме) вдигнеше палката, ставаше Магията!
    Такава магия, впрочем – имам предвид българските диригенти – аз лично съм преживявал само с Добрин Петков и Емил Чакъров.
    Казвайки, че държавата в ония първи демекратични години не пречеше, имам предвид – и това го споделя цялата музикантска гилдия – че Емил Табаков, за добро или за зло, си бе осигурил в много широк периметър карантинна неприкосновеност на действие! – това в крайна сметка и му изяде главата. Но в онези, особено през първите години оказа своето позитивно действие.
    Табаков не позволяваше намеса отвън-отгоре, особено по чисто творчески, или организационно-творчески въпроси. /Разбира се, понякога и правеше грешни ходове./

    С идването на Явор Димитров в Софийската Филхармония, започва времето на нейното постоянно обезличаване, бавно, методично, step by step както му викат, обезличаване, заличаване и, в крайна сметка, унищожаване на трупани с десетилетия творчески навици…
    Това е престъпление. По-надолу ще стане дума за това, по-обстойно!
    Вече, близо десетилетие се движим – постоянно – надолу. Към бездната. И вече години наред сме си в бездната. Къде й е дъното? Опряли ли сме дъното? Или – има още – надолу?
    Лично аз считам, че дъното го „постигнахме“ преди 5 сезона, с Брамс Пиано-концерт, със солист, ако не се лъжа, Наско Куртев… и оркестърът – по средата СПРЯ ДА СВИРИ!
    Софийската филхармония, в знаменитата зала „България“ – по време на концерт, по средата, спря да свири!
    Това е факт!
    Е, и ако това не е „дъното“?

    Изглежда – не е.
    Филхармонията, освен че много пострада творчески, освен че се унищожиха трупани дългогодишни професионални традиции, препредавани от стари на млади поколения оркестранти – в оркестъра настъпиха трайни изкривявания на чисто човешките взаимоотношения, моралът – в най-широк аспект на тази дума – с лице към дъното!
    Заслугата е, безспорно – еднолична! Тя принадлежи на дългогодишния директор и перманентен унищожител на Софийската филхармония.
    Дълги години, отбелязвам! – дълги години, мнозина от нас се вълнуваха, сумтяха, роптаеха, боязливо отправяха профсъюзно-синдикарни бележки и мигом след това /но отбелязвам изрично! – тихо и безкръвно!/ бяха наказвани. И все пак така, че да се види от колегата, за назидание, да е обеца на ухото!
    Оказа се, че по-добрият вариант да оцелееш – макар и колегата до теб да свири фалшиво, макар и поредното, платило си да се качи на пулта „диригентско бездарие“ да размахва палката като слонски хобот в стъкларница – е да си траеш, ако трябва, или ако ти е изгодно – да натопиш пред зам. директора Миролесков, волнодумно поразбъбрилия се на чашка колега.
    Този тип взаимоотношения – по веригата – клеветя колегата пред зам. директора – той донася на Директора, вече години наред е ОТГЛЕЖДАН внимателно и грижливо от ръководството. Видимо, доносничеството и клеветничеството са еманация на моралните ценности, които изповядва този вездесъщ директор.
    Примерите са много, десетки – и видими, и незабележими. Защото много често се пипа и манипулира с перфидни бели ръкавици.
    Всъщност, зловещата перфидност е другата усмивка на – както бе назован някъде по-горе и много ми допадна – Явор Д.

    В крайна сметка, струпването на толкова много крушения през изтеклите два последователни мандата на Явор Д. – и творчески, и организационни, и нравствени – ни даваха някаква надежда преди два месеца, че новото министерско ръководство, провеждайки конкурса за директор, ще избере друг, достоен човек за този пост.
    И следвайки, да използвам традиционната щампа, „повеите на промяната“, надявайки се, че ГЕРБ ще промени статуквото, много от когегите ни, дълги години затворили уста, намериха сили да проговорят, писаха дописки до министъра /една ли, две ли!/, писаха и до други места – Премиер, Парламент, Контролни комисии, с единствената надежда НЕЩО НОВО ДА СЕ СЛУЧИ!

    И ТО СЕ СЛУЧИ!
    МИНИСТЪРЪТ ПОДКРЕПИ ЯВОР ДИМИТРОВ!

    Всички сме като попарени. Мнозина отново се свиха в гнездата си.
    Ето тук е мястото да споделя, поне аз така мисля, че сме на етап, в който държавата, освен, че не помага – но в лицето на решението на министъра на културата – тя пречи!
    Как?
    Ами, ние вече години наред, практически, нямаме главен диригент. Тази ситуация, явно много изнася на директова и някои съпътстващи го фигури. Т. нар. ни Гл. Диригент, с неясен присъствен статус и още по-неясен украино-бело-руско-еврейски произход /нищо против евреите!/ е сто-процентова фикция. Кой се качва тогава на пулта? Ами, такива „маестровци“ като Кумът на Явор Димитров, напр. – проф. Ангел Станков, който му беше Жури в току-що проведения опорочен конкурс; или някой трето-дивизионен капелмайстор, дошъл от някъде, но – човекът си е платил! За комисионни не можем да говорим, защото не сме ги видяли.
    Такъв беше и случаят с един ръкомаховец на фолклорен оркестър, човекът си беше платил, за да извърши публично – в зала „България“ – творческа дисекция над живи оркестранти! Това не е изолиран случай, а по-скоро ежедневие.
    Искаме промяна. Незабавна промяна.
    Държаво, помощ!

    Коментар от Иван Иванов | януари 10, 2010 | Отговор

    • Аз не мога да разбера , какво пречи на Софийската филхармония да си смени, например юридическия статус и да премине под егидата на мъжко /или смесено/ дружество за музика както Виенската филхармония? Юридическят статус на Виенската филхармония е мъжко сдружение за музика, от там тръгва историята им. В това сдружение главният директор е винаги някой от музикантите, който през период се избира или не. Държавата играе ролята само частник и не се бърка в тяхните работи. Единствената груба политическа намеса беше вкарването на жена в оркестъра през 1996 година /100 и кусур годишна история/ и това бе основание за напускането на някои от членовете на състава.
      Иначе главен директор те не са имали, състава си решава проблемите. Те си канят и диригентите. Имало е периоди в историята им , когато са имали нещо като главен диригент, но след смърта на Карл Бьом, обаче карат само на гостувания. Дори така известните Новогодишни концерти произлизат от традицията , оркестърът като такъв поздравлява слушателите и първите 20 години от тази традиция бяха дирижирани от Вили Бусковски, който им бе капел майстор.
      Не може ли Софийската филхармония да има някаква автономност като състав?

      Коментар от Жоро Иванов | януари 10, 2010 | Отговор

      • Ти си чуден човек. Ей горе, Иванчо под прикритие в прав текст ти казва, че Явор Димитров здраво държи кокала, лично поднесен му от министъра. Вероятно, явно има някаква далавера. И, как го нарече някой там горе – аха, талибан Явор си го кара – хърби! Е, и сигурно, нещо някому снася. Оня пък снася по веригата, или пък на зиг-заг, да не се вижда с просто око, и така…
        Щом министъра Рашидов не реагира – пардон!, той реагира, ама наопаки, обратно – значи или не е в час, или някой го е подвел, или пък, не дай Боже, си е съвсем-съвсем в час аркадашът, ама Талибан талибану око не вади.
        Много ми хареса лафа на „Иванчо Под Прикритие“ – Държаво, помощ!
        Ха сега да видим държавата. Има ли я, няма ли я…

        Коментар от Сашо Иванов | януари 10, 2010

    • Забравих да добавя: браво на блога на Ангел Грънчаров. Браво, Ангеле, дръж го така, все така – напърчен – не може да не настъпи промяна. Софийската Филхармония трябва да бъде спасена от некадърния узупатор.
      Ха сега да видим държават – божем,, има ли я, няма ли я?

      Коментар от Сашо Иванов | януари 10, 2010 | Отговор

  266. А стига с тас филхармония де. Е то бива бива, ама.
    Продънихте ни ушите глава всичко. Цигулковци.
    Пишете си некаде другаде. Що подбивате блогът на чалгата?
    Аре чупката Цигулковци.

    Коментар от Галин Калчев | януари 10, 2010 | Отговор

    • Не Ви прави чест, господине!
      При цялата тази трагедия, така покъртително описана, поведението Ви е неприлично.
      Нека Ви кажа, аз харесвам жанровата музика, харесвам, в частност и някои неща от поп-фолка, и – не, за да Ви стана симпатична, споделям, че харесвам и нашумялата именно чрез Блога на Грънчаров песничка „Въх, рамо, рамо“ – най-вече заради актуалния й текст и превъзходното изпълнение на певицата.
      Това не ми пречи да харесвам и друга музика и други изпълнители и състави; или, ако не ги харесвам – било то, защото не ги разбирам или поради някаква друга лична причина – това не ми пречи да имам своята, чисто човешка позиция по някои конкретно повдигнати проблеми, като този, например, в Софийската филхармония.
      Каква е Вашата позиция, господине?
      Що за фраза е това – „Аре чупката Цигулковци“. Къде ни води тя? Към какво?
      Няма да Ви се натрапвам повече и да Ви измъчвам: ако осъзнавате нецелесъобразността на постъпката си – просто, замълчете.

      Коментар от Иванка Шушулова | януари 10, 2010 | Отговор

      • Позволявам си да добавя изрично:

        Приветствувам проявената активност на Блога на Ангел Грънчаров по повдигнатите проблеми около ситуацията в Софийската филхармония, около „нагласения конкурс“ от Министерството на културата за избор на директор и се присъединявам към изречения по-горе оригинален призив: Държаво, помощ!

        Коментар от Иванка Шушулова | януари 10, 2010

      • Позволявам си да добавя изрично:

        Приветствувам проявената активност на Блога на Ангел Грънчаров по повдигнатите проблеми около ситуацията в Софийската филхармония, около „нагласения конкурс“ от Министерството на културата за избор на директор и се присъединявам към изречения по-горе оригинален призив: Държаво, помощ!

        Коментар от D-r Shushulova | януари 10, 2010

    • слушай, като не ти харесва , недей чете бе
      толкова е просто…..и недей занимава хората с ултиматомите ти

      и цигулковците имат право на мнение

      а ти като си от ония с гайдите си трай…надувай и кюти

      Коментар от Amapola | януари 11, 2010 | Отговор

    • стига с тая чалга ! не ти ли омразна
      я, виж на какво си заприличал

      Коментар от Konstantin | януари 11, 2010 | Отговор

  267. С нетърпение и интерес вече близо десет дни следя развитието на дискусията около проблемите във Софийската филхармония и попарените надежди на стотина най-добри български музиканти, както и, струва ми се, надеждите на цялото музиканско общество, впрочем.
    Извършената гигантска несправедливост от страна на Министерството на културата и, на първо място – от страна на самия министър Рашидов, струва ми се, може и да бъде коригирана, ако примерно министърът по-внимателно и по-обстойно се вгледа в създалата се ситуация.
    Затова – дискусията трябва обезателно да продължи. Да се разкрият нови моменти от кризата във Филхармонията, да се извадят на бял свят нови факти.
    Така че – аз приветствам тази дискусия, не без гордост отбелязвам, че съм една от най-първите, взела участие в нея, и с още по-голяма гордост и удовлетворение отбелязвам факта, че много, много хора са човешки и граждански съпричастни към тревогата, болката и страданията на Софийските симфоници.
    Дали пък, вече, наистина, малко по малко, не узряваме като съвременно гражданско европейско общество?…
    А за тези, които не са ме чули и разбрали до сега, бих искала да повторя и потретя: Софийската филхармония е в дълбока, опасна творческа криза! – и това „благодарение“ на нейния настоящ директор Явор Димитров!

    Но същевременно мен малко ме безпокои фактът, че водим тази – безспорно, интересна и, дай Боже! ползотворна дискусия (близкото бъдеще ще покаже!), тъй да се каже – „на чужд терен“.
    Ето, днес, по-горе господинът Галин Галчев, малко арогантно /може би е млад човек, няма да му се сърдя/ ни напъди: хайде, чупката, Цигулковци! – извинявам се за израза.
    Вярно, теренът е на една една песен, не – извинете! – на един цял музикален стил, който не е особено привлекателен за мен. Какво пък, просто отминавам нататък.
    Но може би, г-н Собственика на Блога следва да помисли: дали не е по-добре – още повече, че е видно, че дискусията за Филхармонията вероятно ще продължи – да отдели разговора около Филхармонията в друго, отделно пространство.
    Тогава няма да има излишно напрежение, излишни дребнави спречквания, като този по-горе…, а вероятно ще възникнат и други такива.

    Защото, убедена съм, че този разговор – макар, прям, открит, понякога дори, болезнено откровен – следва да се води със умерен и спокоен тон.

    Коментар от Клавдия Манолова | януари 10, 2010 | Отговор

    • Сакън, Грънчаров, не пипай блога!

      Г-жо Манолова, с цялото ми уважение към вас, ами хич не сте права!
      Хайде сега, нямам време да го обяснявам…
      С две думи само – такава абсурдна среща само, и то на една плоскост, на един терен, представете си, на една черга: – чалга и симфонизъм… а стига, бе!
      Грънчаров, не пипай Блога!
      Сакън!

      Коментар от Иван Пеев | януари 10, 2010 | Отговор

    • Иван и Галин са прави

      какво означава оценка /той е по-млад няма да му се сърдя/
      или са застъпва определено мнение и стил в музиката или не ….Галин е арогантен. Това си е негово право. Той е против дискурса. Други са ЗА.
      а какво да кажат почитателите на музиката на Ренесанса за които музиката се изчерпва до 16 век и за друга музика не искат и да чуват.
      Предпочитанията са различни. И всеки има правото да си защитава мнението както иска.
      Бъдете тогава по-остра в аргумента. Писането в нета не е въпрос на етична оценка.

      Без извинения и не се сърдете.

      още не съм срещнал мнението на хората , които мразят музиката и не искат въобще да я слушат в всички нейни форми и стилове .има и такива.почитатели на тишината. къде са те?

      Коментар от Konstantin | януари 11, 2010 | Отговор

  268. Бел моя, А.Г.: Собственикът на блога, т.е. моя милост, многократно направи точно това, публикува отделно, в отделни статии, всички теми за Филхармонията, но по неизвестни за него причини коментиращите сякаш не забелязаха това?! И си продължиха да коментират тук, в темата за чалга-парчето „Въх, Рамо, рамо!“! Примерно ТУК е чудесно място за продължаване на дискусията по проблемите на Филхармонията! Впрочем, държа да добавя и това: никой никого не може тук, в моя блог, да пъди; моят блог е напълно свободно пространство и такова ще си остане!

    Коментар от Ангел Грънчаров | януари 11, 2010 | Отговор

  269. Израел ни забърка с Ал Кайда, Борисов изяснява клеветата

    http://blitz.bg/news/article/67738

    Коментар от insomnia1304 | януари 11, 2010 | Отговор

    • I kvo iska6 da kaje6 s tova?

      ….. …..

      4e6e6 si ezika?!

      Коментар от K. Medarski | януари 11, 2010 | Отговор

      • Shaun Baker feat. Laid Back – Bakerman (Live 1)

        Коментар от insomnia1304 | януари 11, 2010

  270. Yeee!…

    Vuh, Ramo, Ramo –
    Great Song, Mate…!

    Коментар от Peter J. Koch | януари 11, 2010 | Отговор

    • O K Great Song.
      Go!

      Коментар от K. Medarski | януари 11, 2010 | Отговор

  271. ЧЕСТИТА

    НОВАТА

    2010 ГОДИНА!

    На добър час, ВъхРамовци!

    На всички
    съмишленици
    на
    ГЕРБ
    и
    БОЙКО БОРИСОВ

    – ЧЕСТИТА

    НОВАТА

    2010 ГОДИНА!

    Да бъде
    Здрава,
    Успешна,
    Плодоносна,
    Щастлива!

    Да бъде…!

    Запейте, приятели, любимата песен на Генерала –
    „Въх, Рамо, Рамо!“

    Успех!
    Ще победим!

    На добър час, ВъхРамовци!
    Успех!

    Коментар от Vasko Vasilev | януари 11, 2010 | Отговор

    • На Генерала – честит председателски пост!

      С ГЕРБ – напред!

      С ГЕРБ – промяна навред!

      Да запеем великата песен за Генерала – Въх Рамо Рамо!

      Коментар от Пею Касабов Пеев | януари 11, 2010 | Отговор

  272. Txs, K. Medarski!

    Vuh Ramo, Ramo –

    G R E A T

    i LOVE U

    Коментар от Peter J. Koch | януари 11, 2010 | Отговор

    • Добре бе, велика ти е песента. И аз те обичам. Само изчезвай от тука с твойто Въх Рамо.
      Аре, Луфтханза!
      Бегай на преводач!

      Коментар от Медарски | януари 11, 2010 | Отговор

      • Lieber Herr Medarski!

        Das brauche ich nicht.
        As rasbira malko Bulgarski.
        Ne tryabva mene prevodatsch! As mislya, tova „Are, Lufthansa“ kazvasch ti mene, tova e znatschi: Verschwinde…!
        Nischto.
        As tebe saschto mnogo obitscha. Vsitschkite Bulgari.
        Vizh kakvo znam oschte;
        Da zhivee DRUGARYA TODOR ZHIVKOV!!
        Da zhivee DRUGARYA WALTER ULBRICHT!!
        Da zhivee DRUGARYA BOIKO BORISOFF!!!
        Da zhivee i VINAGI da se pee ot vsitschkoto Bulgari tschoveki taya velikata Bulgarskata pesen VAH, RAMO, RAMO!

        DA ZHIVEE MNOGO DA ZHIVEE BULGARIA!

        Коментар от Peter J. Koch | януари 11, 2010

      • Медарски, да беше научил малко немски
        щеще да ти е от полза

        ….малко по-културно с отговорите
        сдържай се , това е добродетел

        Коментар от Konstantin | януари 12, 2010

    • Lieber Herr P. Koch
      Daß Sie so eine tiefe Zuneigung und Begeisterung zur bulgarischen postkommunistischen Pop-musik zeigen , ist einfach rührend und bemerkenswert.
      ich bin beeindruckt….
      Alles Gute für 2010!

      Коментар от Konstantin | януари 12, 2010 | Отговор

  273. KONSTANTIN-KELESH-KOMUNIST,

    I SPAECHE DEUTSCH EIN BISSCHEN BESSER ALS SCHLECHT, ABER, MEINE MEINUNG NACH, DASS GANZ GENUG IST!

    „are 4upkata – LUFTHANSA!“

    Zu Tovarishtsch Peter J. Hoch

    Lieber Herr Koch!
    …aber, sehr lieber…

    Du bist wirklich Molodets-Genossen, 100% KaGeBe-ist! – pod prikritie (odi, gepi Weorterbuh-a da vidish kvo e pod prikritie!)

    Und, ich liebe Dih fon ganzen Herz, aber trotzt dem – da ma proshtavash – ama ti pikaya na pesenta…

    Cao, Genossen
    Kommunist Iznosen…

    Коментар от Medarski | януари 12, 2010 | Отговор

  274. Медарски и Константин – един дол дренки!

    Може ли така да се говори: „да ти пикая на песента“…
    И Константин, и той е целия в пот и плюнки от половин година.
    Да сте живи и здрави 120 години,да чуете, тази песничка ще ви надживее. Просто защото е хубава песен. След 100 години „БеСеПе няма да има“(аз всъщност се надявам много по-рано да го няма), и човек като слуща песента ще се наслаждава на хубавата музика, аранжимент и изпълнение. „Въх, Рамо,Рамо“ е прекрасно парче!
    А пък вие, поплювковците,(и феновете на Българската комунистическа партия) си говорете каквото си искате!

    Коментар от Стефка Тодорова | януари 12, 2010 | Отговор

  275. I’sorry, priyateli vsitschi ot Bulgaria.

    As schte kazhe oschte posleden put i povetsche nyama da kazhe. As sazhalyawa tsche vinoven, tsche stanalo konflikt.
    Sorry! Ne iska konflikt. As samo poscheguva se i kasva: „Da zhivee drugarya Zhivkov“ und s. w., i kato kasva tova, iskam da kasva tova, koeto vie kasvali pred 20 godini i tova koeto sega kasvate – edno i saschto kasvate, mislya. (Mozhe i da ne prav sam.)
    I’m sorry – nyama tuka pischa povetsche.
    Obitscha vsitschi vas i saschto pesni vashci obitsca, i Polegnala Todora i Dilmana Dilberra i Rapsodia Wardar i suschto „Vuh Ramo, Ramo“, mnogo – zaschtoto muzikata tyahna govori na bulgarskiya ezik.

    DA ZHIVEE MNOGO BULGARIA

    Коментар от Peter J. Koch | януари 12, 2010 | Отговор

  276. Един-дол-дренковци!

    И немеца обидихте!
    Защо обидихте германчето? Че ви каза, че харесва „Въх, Рамо“?!?
    Ами, че я вижте как ви го каза той, бре синковци? – той харесва и „Полегнала е Тудора“, и „Дилмано-Дилберо“ и Рапсодия Вардар, и вероятно още куп бъргарски творби, и редом с тях – Въх, Рамо, Рамо. Какво ще рече Глупчо-Константинчо /понеже вече съм му чела по-горе ръзсъжденията/ – че немецът е неграмотен, не му разбира пипката – що ли?

    На всичко отгоре, немецът ви казва, че ви обича?!?! На какво отгоре да ви обича?

    Тичай, Константинчо, и ти, Медарче, да си ви донянкат на Позитано!

    Коментар от Стефка Тодорова | януари 12, 2010 | Отговор

  277. Константине, кво стана бе? Пак чужд гъз ти пръдна в цукалото?!
    На туй, в наше село, за напоизцапалия се, казват: „Кой ми сра в гащите?“
    Нищо. Да спи зло под камък, не ти е за първи път.

    Виж сега, Косенце, казваш, че много се чел, много свят си видял, много езици знаеш – що тогава ти се върза езика на фльонга, та не вземеш две думи да кажеш, твърда и ясна позиция да изразиш по проблемите на филхармонията?
    Знаем, че си за комунистите, знаем /поне аз знам със сигурност, пък и други го знаят!/, че директорчето точно по комунистическо време /разбирай, по време на упралението на т. н. царче и тройната коалиция/ е назначавано и преназначавано – та интересно ми е как ще се обърнеш пак на 180 градуса?
    Ха речи нещо, де!
    Гледам, някъде горе, с половин уста си казал, че филхармонията в последно време е била тръгнала по нанадолното, ама изкоментирай по-директно: ти, когато тръгнеш да оплюваш, триглава ламя с дъха си можеш да усмъртиш, така смърдиш! – ха сега, клеймни, ако ти стиска червеното си съмишлениче-директорче, а?
    Не ти стиска, всички го знаем!
    Плахо червейче си ти, Косенце. Куца амеба!

    Коментар от Иван Пеев | януари 12, 2010 | Отговор

    • Ха, много ми хареса лавчето по-горе: Чао, Геносен Комунист Износен!
      Как да направим тъй, че на всичките ви – Червенковци – да го речем и, друм – да ви няма…

      Коментар от Иван Пеев, добавяйки, | януари 12, 2010 | Отговор

  278. Ясната ми позиция по отношение на проблемите в Софийската Филхармония е, че следва внимателно да се огледат и обсъдят следните невралгични и социално-битови обезпокояващи пунктове, както и да се преосмислят съответните посоки и направления, в смисъл, да се препотвърдят възможните потенциални пренасочвания, като от перманентната позиция на невралгично-централизирани „пункто-носители“ се преобразуват в други, неперманентни и непозиционни, и най-вече – в асоциативно-мобилни и свръхвисоко-медиантно-приспособляеми и модулно разкрепостими инжектопляктори: – именно следните по-долу описани, под съотвената кодова абревиатура:

    АБА 8970673
    АБАБА 9087983
    АБАБАБА 9078453
    АБАБАБАБУ 9086345
    АБАГАР 8995322
    АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНИ И МАРКЕТИНГОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ул. Прага 16 9525419
    АГЕНЦИЯ ЗА ФКСА 9888700
    АЕБТРИ ул. Искърски пролом 9581413
    АИСЕК БЪЛГАРИЯ пл. Народно събрание 10 офис 412 9871681
    АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ НА ЮРИСТИТИ ул. Г. С. Раковски 135 А ет. 3 9808084
    АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОСТРАДАЛИ ПРИ ПТП бул. Скобелев 35, ет. 4 9522148
    АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИЯ ПОТЕНЦИАЛ бул. Вапцаров 53 А 9183110
    АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ И ПЪТИЩА /МЕЖДУНАРОДНА
    ТРАНСПОРТНААСОЦИАЦИЯ/ ул. Искарски пролом № 6 – 8 9581413
    АСОЦИАЦИЯ НА ДОСТАМЧИЦИТЕ НА ИТ УСЛУГИ 9525588
    АСОЦИАЦИЯ НА ХЛЕБОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ И СЛАДКАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ /НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ „ХЛЯБ ЗА
    БЪЛГАРИЯ“ УЛ. ГУРКО 44 ВХ. А АП. 2 9806437
    АСОЦИАЦИЯ БЪЛГАРСКА КНИГА пл. Славейков 11 9867973
    АСОЦИАЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИ И ЕМИГРАНТИ – БЪЛГАРИЯ ул Узунджовска 1 9813318
    АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ИНТЕРНЕТ ПОТРЕБИТЕЛЯ ул. Хан Аспарух 55 9882569
    АСОЦИАЦИЯ ЗА СВОБОДНО И ДЕМОКРАТИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ ул. Родопски извор 43 9586064
    АСОЦИАЦИЯ МЕДИЦИНСКА ПРОМИШЛЕНОСТ ул. Искърско шосе 3 9791255
    АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ АВИОКОМПАНИИ 9424126
    АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ ул. Света София 7 9805124
    АСОЦИАЦИЯ НАГОРСКИТЕ ФИРМИ В БЪЛГАРИЯ ул. Христо Белчев 2 9884403
    АСОЦИАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВАТА ОТ ЛЕКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ 8437778
    АСОЦИАЦИЯ НА ЕКСКУРЗОВОДИТЕ В БЪЛГАРИЯ ул. Кракра 26 9438263
    АСОЦИАЦИЯ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ БРОКЕРИ В БЪЛГАРИЯ
    АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНИ И МАРКЕТИНГОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ул. Прага 16 9525419
    АГЕНЦИЯ ЗА ФКСА 9888700
    АЕБТРИ ул. Искърски пролом 9581413
    АИСЕК БЪЛГАРИЯ пл. Народно събрание 10 офис 412 9871681
    АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ НА ЮРИСТИТИ ул. Г. С. Раковски 135 А ет. 3 9808084
    АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОСТРАДАЛИ ПРИ ПТП бул. Скобелев 35, ет. 4 9522148
    АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИЯ ПОТЕНЦИАЛ бул. Вапцаров 53 А 9183110
    АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ И ПЪТИЩА /МЕЖДУНАРОДНА
    ТРАНСПОРТНААСОЦИАЦИЯ/ ул. Искарски пролом № 6 – 8 9581413
    АСОЦИАЦИЯ НА ДОСТАМЧИЦИТЕ НА ИТ УСЛУГИ 9525588
    АСОЦИАЦИЯ НА ХЛЕБОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ И СЛАДКАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ /НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ „ХЛЯБ ЗА
    БЪЛГАРИЯ“ УЛ. ГУРКО 44 ВХ. А АП. 2 9806437
    АСОЦИАЦИЯ БЪЛГАРСКА КНИГА пл. Славейков 11 9867973
    АСОЦИАЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИ И ЕМИГРАНТИ – БЪЛГАРИЯ ул Узунджовска 1 9813318
    АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ИНТЕРНЕТ ПОТРЕБИТЕЛЯ ул. Хан Аспарух 55 9882569
    АСОЦИАЦИЯ ЗА СВОБОДНО И ДЕМОКРАТИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ ул. Родопски извор 43 9586064
    АСОЦИАЦИЯ МЕДИЦИНСКА ПРОМИШЛЕНОСТ ул. Искърско шосе 3 9791255
    АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ АВИОКОМПАНИИ 9424126
    АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ ул. Света София 7 9805124
    АСОЦИАЦИЯ НАГОРСКИТЕ ФИРМИ В БЪЛГАРИЯ ул. Христо Белчев 2 9884403
    АСОЦИАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВАТА ОТ ЛЕКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ 8437778
    АСОЦИАЦИЯ НА ЕКСКУРЗОВОДИТЕ В БЪЛГАРИЯ ул. Кракра 26 9438263
    АСОЦИАЦИЯ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ БРОКЕРИ В БЪЛГАРИЯ ул. Раковски 188 9633685
    АСОЦИАЦИЯ НА КОНЦЕСИОНЕРИТЕ НА МОРСКИ ПЛАЖОВЕ 9887704
    АСОЦИАЦИЯ ЛЕГИТИМНИТЕ ПРЕДСТАВИ пл. Народно събрание 2 9880706
    АСОЦИАЦИЯ ПЛАНИНИ И ХОРА бул. Стамболийски 208 9807685
    АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА БЕЗАЛКОХОЛНИ НАПИТКИ 9832422
    АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА РИБНИ ПРОДУКТИ ул. Звъника 8 9585659
    АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ШОКОЛАДОВИ И ЗАХАРНИ ИЗДЕЛИЯ 8248969
    АСОЦИАЦИЯ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ СЧЕТОВОДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, УЛ. ПАРЧЕВИЧ 2 9802705
    АСОЦИАЦИЯ НА ТЪРЖИЩАТА В БЪЛГАРИЯ ул. Амстердам 1 9781587
    АСОЦИАЦИЯ НА ЧАСТНИТЕ ОХРАНИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ ул. Димитър Хаджикоцев 92 8669948
    АСОЦИАЦИЯ ПРИРОДЕН ГАЗ бул. Витоша 12 9805080
    АСОЦИАЦИЯ НА ИНФОРМ. ОБЩЕСТВО ул. Акад. Георги Бончев бл. 8 9793808
    АСОЦИАЦИЯ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ, ул. Райко Алексиев 2, 8732911
    АСОЦИАЦИЯ НА ЗАСЕГНАТИТЕ ЖЕНИ
    АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНИ И МАРКЕТИНГОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ул. Прага 16 9525419
    АГЕНЦИЯ ЗА ФКСА 9888700
    АЕБТРИ ул. Искърски пролом 9581413
    АИСЕК БЪЛГАРИЯ пл. Народно събрание 10 офис 412 9871681
    АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ НА ЮРИСТИТИ ул. Г. С. Раковски 135 А ет. 3 9808084
    АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОСТРАДАЛИ ПРИ ПТП бул. Скобелев 35, ет. 4 9522148
    АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИЯ ПОТЕНЦИАЛ бул. Вапцаров 53 А 9183110
    АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ И ПЪТИЩА /МЕЖДУНАРОДНА
    ТРАНСПОРТНААСОЦИАЦИЯ/ ул. Искарски пролом № 6 – 8 9581413
    АСОЦИАЦИЯ НА ДОСТАМЧИЦИТЕ НА ИТ УСЛУГИ 9525588
    АСОЦИАЦИЯ НА ХЛЕБОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ И СЛАДКАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ /НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ „ХЛЯБ ЗА
    БЪЛГАРИЯ“ УЛ. ГУРКО 44 ВХ. А АП. 2 9806437
    АСОЦИАЦИЯ БЪЛГАРСКА КНИГА пл. Славейков 11 9867973
    АСОЦИАЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИ И ЕМИГРАНТИ – БЪЛГАРИЯ ул Узунджовска 1 9813318
    АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ИНТЕРНЕТ ПОТРЕБИТЕЛЯ ул. Хан Аспарух 55 9882569
    АСОЦИАЦИЯ ЗА СВОБОДНО И ДЕМОКРАТИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ ул. Родопски извор 43 9586064
    АСОЦИАЦИЯ МЕДИЦИНСКА ПРОМИШЛЕНОСТ ул. Искърско шосе 3 9791255
    АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ АВИОКОМПАНИИ 9424126
    АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ ул. Света София 7 9805124
    АСОЦИАЦИЯ НАГОРСКИТЕ ФИРМИ В БЪЛГАРИЯ ул. Христо Белчев 2 9884403
    АСОЦИАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВАТА ОТ ЛЕКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ 8437778
    АСОЦИАЦИЯ НА ЕКСКУРЗОВОДИТЕ В БЪЛГАРИЯ ул. Кракра 26 9438263
    АСОЦИАЦИЯ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ БРОКЕРИ В БЪЛГАРИЯ ул. Раковски 188 9633685
    АСОЦИАЦИЯ НА КОНЦЕСИОНЕРИТЕ НА МОРСКИ ПЛАЖОВЕ 9887704
    АСОЦИАЦИЯ ЛЕГИТИМНИТЕ ПРЕДСТАВИ пл. Народно събрание 2 9880706
    АСОЦИАЦИЯ ПЛАНИНИ И ХОРА бул. Стамболийски 208 9807685
    АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА БЕЗАЛКОХОЛНИ НАПИТКИ 9832422
    АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА РИБНИ ПРОДУКТИ ул. Звъника 8 9585659
    АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ШОКОЛАДОВИ И ЗАХАРНИ ИЗДЕЛИЯ 8248969
    АСОЦИАЦИЯ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ СЧЕТОВОДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, УЛ. ПАРЧЕВИЧ 2 9802705
    АСОЦИАЦИЯ НА ТЪРЖИЩАТА В БЪЛГАРИЯ ул. Амстердам 1 9781587
    АСОЦИАЦИЯ НА ЧАСТНИТЕ ОХРАНИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ ул. Димитър Хаджикоцев 92 8669948
    АСОЦИАЦИЯ ПРИРОДЕН ГАЗ бул. Витоша 12 9805080
    АСОЦИАЦИЯ НА ИНФОРМ. ОБЩЕСТВО ул. Акад. Георги Бончев бл. 8 9793808
    АСОЦИАЦИЯ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ, ул. Райко Алексиев 2, 8732911
    АСОЦИАЦИЯ НА ЗАСЕГНАТИТЕ ЖЕНИ, пл. Народно събрание 2 9887700
    АСОЦИАЦИЯ НА КОНСТАНТИН ФИЛОСОФ пл. Сергей Станишев ОО

    Коментар от КОНСТАНТИН | януари 12, 2010 | Отговор

    • Малко съм многословен, но затова пък – пределно изчерпателен, а и – с ясна позиция по проблемите на Филхармонията.
      Между другото – както винаги.

      Коментар от КОНСТАНТИН, ДОБАВЯЙКИ, ИЗРИЧНО | януари 12, 2010 | Отговор

      • EGATI, KRISTALNATA MISAL…!

        Коментар от Medarski | януари 12, 2010

  279. Какво толкова ги дундуркате тия филхармоници? Я вижте какво става в Музикалния театър! Артистите не приемат новия директор, Панкин ли беше, и него допускат да влезе в театъра.
    Какво правят филхармониците, плачат и се вайкат – ами вземете пример! Стиска ли ви?

    Коментар от Маньо Манев | януари 13, 2010 | Отговор

  280. Ще кандисат, къде ще ходят! Панкин е издържал конкурс за директор, обявен от Министъра на културата. Ако Музикалния не го пусне да влезе, ще осъди министерството и пак ще влезе.
    Панкин е много печен.

    Коментар от Камен Каменов | януари 13, 2010 | Отговор

    • Pankin da go guha. Za ni6to ne stava. Ministara da pokani staria direktor Donev, toi vdigna nivoto na Operetata.

      Коментар от Dimo Milenkov | януари 13, 2010 | Отговор

  281. Скивахте ли, пичове? В израел, на Стената на плача Бат Бойко Борисов се моли за България!
    И еврейски каскет си е турил. Така се полага, от уважителност.
    Генерала на всички ще стегне шайбата.
    Да ни е жив и здрав Генерала.

    С Герб напред, да сложим страната у ред.

    Кой не пее „Въх Рамо“ е измекяр на Позитано.

    Коментар от Марко Мартинов Марков | януари 13, 2010 | Отговор

  282. А тия от Филхармонията, симфониците, да спрат да си чешат езиците и да видят какво правят колегите им от музикалния театър. И ако им стиска, да го направят и те същото.
    Обаче за това си требе яко дупе, да остискаш, да не те е страх, че могат да те уволнят. Щсто то хем сърби, хем боли, хем след много драпане коричка е фанало, и е позараснало, и ако пак драпнеш, кръвчица ще рукне и… отиде ти кръвната група.

    Коментар от Марко Мартинов Марков | януари 13, 2010 | Отговор

    • Problemite okolo dvata instituta sa korenno razlichni. I posokata na destviya, struva mi se, sledva da ne e ednakva.

      Коментар от Kalin Milev | януари 13, 2010 | Отговор

  283. Културата го е закреяла отвсякъде. Пари няма. Значи, предлагам:
    Да обединят филхармония, опера, оперета, каквото има там, оперено-оскубано, да си направи министъра вътрешен подбор, да остави най-добрите – да кажем, сто души, хайде – сто и двайсет-трийсет – да им даде двойни заплати, да са доволни, та най-сетне музикант къща да храни. А другите… паспорта и по Европа, Щатите. Нали някой каза тука, че по света най-добрите са били българските музиканти – значи, там на ръце ще ги носят,с мед и масло ще ги хранят и ще си диплят пачките!

    Коментар от Милан Семов | януари 13, 2010 | Отговор

  284. Къде, 130 човека, бе?
    80 стигат.
    И какви двойни заплати. Те сега са им двойни. Съседа ми свири в оркестъра на радиото, казва, че работят по 4 часа, заедно с паузите. И имало домашна самоподготовка примерно още 4 часа. А той върти таксито. И е сложил цена 2 и 50 на километър.
    Те сега са на двойни заплати с това работно време.
    Значи максимум сто човека. Два дена в седмицата почиват, като всички останали, понеделник и чевъртък примерно свирят за операта, вторник и петък, за оперетата, и сряда, един път седмично е абсолютно достатъчно, там симфонично цигу-мигу.

    Коментар от Марко Мартинов Марков | януари 13, 2010 | Отговор

    • Mnogo silno se nadyavam, che Vie, dragi gospodine Markov, se shegivate…

      Коментар от Prof. D-r Anibal Kanibal | януари 13, 2010 | Отговор

  285. Nali se sheguvate, g-n Markov…?

    Коментар от Prof. D-r Anibal Kanibal | януари 13, 2010 | Отговор

  286. Кой
    не пее
    „Въх Рамо“
    е измекяр
    на „Позитано“.

    С Герб напред,
    да сложим страната у ред.

    Коментар от Marko Markov | януари 13, 2010 | Отговор

    • Nali se sheguvate, gospodin Markov…?

      Коментар от D-r Anibai Kanibal | януари 14, 2010 | Отговор

  287. И 100 човека цигу-мигу са много. Като няма пари, да се закрият

    Коментар от ГОШО | януари 14, 2010 | Отговор

    • сагласен

      Коментар от AMAPOLA | януари 14, 2010 | Отговор

  288. Nali se sheguvate, gospoda…?

    Коментар от D-r Anibai Kanibal | януари 14, 2010 | Отговор

    • Mноoo-го цигу-мигу

      …да се закрият!

      ARE 4UPKATA.

      Коментар от AMAPOLA | януари 14, 2010 | Отговор

      • …ми…
        Mноoo-го цигу-мигу…

        …сагласен… …да-a се закрият!

        OK

        Коментар от GO6O | януари 14, 2010

  289. Вие, все пак се щегувате, нали така?
    Вие двамата…

    Коментар от Prof. D-r Anibal Kanibal | януари 14, 2010 | Отговор

  290. A-are, 4upkata

    Коментар от AMAPOLA | януари 14, 2010 | Отговор

    • …сагласен…
      arr-re 4upkata

      Коментар от GO6O | януари 14, 2010 | Отговор

  291. http://www.dosieta.net/

    Коментар от insomnia1304 | януари 14, 2010 | Отговор

    • …щегувате се, нали така?
      Insomnia, too…?

      Коментар от D-r Anibal Kanibal | януари 15, 2010 | Отговор

  292. Кой
    не пее
    „Въх Рамо, Рамо“
    е измекяр
    на Позитано.

    Hали така?

    С Герб напред,

    да сложим

    страната

    у ред!

    Коментар от Marko M. Markov | януари 15, 2010 | Отговор

  293. Vie,
    Sasho,
    AMAPOLA, Insomnia,
    se sheguvate, nali taka?…

    …нали така?
    Вие, все пак се щегувате…?!

    Коментар от D-r A nibal Kanibal | януари 15, 2010 | Отговор

    • шегата на страна

      Коментар от Гошо | януари 16, 2010 | Отговор

  294. Sasho,
    Amapola,
    Insomnia…?

    …ще-гу-вa-те се…?!

    Коментар от D-r Anibal Kanibal | януари 15, 2010 | Отговор

    • Аре, чупката, ветеринар!

      Коментар от Go6o | януари 15, 2010 | Отговор

  295. Много-мноооого цигу-мигу. Мнооооооого. И 80 са много.
    Егати 80 в София 80 в Пловдив 80 в Варна 80 в Бъргас 80 в Русе 80 в Стара Загора 80 в Плевен и още къде ли не що пара за една цигу мигу… А в момента са сигурно по 150 – 200 че и повече. особено във Пловдив Варна Бургас
    ужас.
    Аа и във Враца май има и в Видин нещо ми се върти че има
    Егати.

    Да се закрият половината

    аре чупката

    Коментар от Amarola | януари 15, 2010 | Отговор

  296. Даже две трети да се закрият

    Коментар от Amarola | януари 15, 2010 | Отговор

  297. …Темата е за сегашното състояние във Софийска филхармонията и че там нещата НЕ ВЪРВЯТ
    Дали министърът е виновен или Явор Димитров , не знам……резултатът е празни зали, липса на всякакъв интерес

    Коментар от KONSTANTIN | януари 15, 2010 | Отговор

    • Sasho,
      Amapola,
      Insomnia…?
      KONSTANTIN…?

      …ще-гу-вa-те се…?!

      Коментар от D-r Anibal Kanibal | януари 15, 2010 | Отговор

  298. CPAM – 2010!
    Sasho,
    Amapola,
    Insomnia…?
    KONSTANTIN…?

    БЪЛГАРИЯ, CPAM – 2010!!!

    Коментар от KLAVDIA MANOLOVA | януари 15, 2010 | Отговор

    • Cafe Del Mar – We Can Fly

      Коментар от insomnia1304 | януари 15, 2010 | Отговор

  299. Floatation feat pierre – Beautiful (dub)

    Коментар от insomnia1304 | януари 15, 2010 | Отговор

  300. Wonderful Chill Out music

    Коментар от insomnia1304 | януари 16, 2010 | Отговор

  301. Ibiza sunset @ Cafe Del Mar 40 mins timelapsed to 10 mins

    Коментар от insomnia1304 | януари 16, 2010 | Отговор

    • БЪЛГАРИЯ, CPAM – 2010!!!

      CPAM – 2010!

      Sasho,
      Amapola,
      Insomnia…?
      KONSTANTIN…?

      БЪЛГАРИЯ, CPAM – 2010!!!

      Коментар от KLAVDIA MANOLOVA | януари 16, 2010 | Отговор

  302. BEPHO E!

    CPAM – 2010!

    Sasho… AMAPOLA… INSOMNIA… KONSTANTIN…

    БЪЛГАРИЯ, CPAM – 2010!!!

    Коментар от A B C - тo | януари 16, 2010 | Отговор

  303. Да си припомним как да се молим
    http://www.ivanstamenov.com/?p=889#more-889

    Коментар от insomnia1304 | януари 16, 2010 | Отговор

    • КАК ДА СИ ПРИПОМНИШ, БЕ, ПОКОЙНИК, КАТО ОТДАВНА СИ УМРЕЛ, С ТАЯ ПОЗИЦИЯ?!

      Коментар от Кофти Готинов | януари 16, 2010 | Отговор

      • Нашата молитва е само тази , която нашият Бог Исус Христос е казал и никоя друга
        Това е нашето верою

        Коментар от Васил Недев | януари 16, 2010

      • Ти да не би да се срамуваш че си българин …..а?

        Коментар от Гошо | януари 16, 2010

  304. Кой
    не пее
    „Въх Рамо, Рамо“
    е измекяр
    на
    Пoзитано.

    Hали така…?

    – …Tака! –

    С Герб напред,

    да сложим

    страната

    у ред!

    С Герб напред…!

    Коментар от Marko Markov | януари 16, 2010 | Отговор

  305. Ей, Вие там –
    Сашо, Гошо, Константин, Амарола, Инсомния – ШЕГУВАТЕ ЛИ СЕ…?!

    Коментар от Д-р Анибал Канибал | януари 16, 2010 | Отговор

  306. /В отговор на Маню Манев от 13 януари/

    Не знам кой Маню Манев си, ма, майната ти.
    Говориш врели некипели, без да си наясно кво е положението в „Стефан Македонски“ и кво е в софийска филхармония. Гъз-пенкелер знаеш ли кво значи, това си.
    Случая с Панкин е прост, един калпазанин срещу целия състав /почти, щото има вече и предатели. иначе нема да сме в БеГе-то./
    Случая с филхармонията е много засукан. Много. През цялото време, включително и по време на периода на конкурса Явор Димитров е на власт. Дал е пълни права на заместника си, дето си отваря очите четирсе и четири, дето е заложил въдици и капани на всяко кюше. Всичко се контролира, слуша и преслушва, всяка пряка дума, клюка и се докладва на директора. Само си гъкнал и си отвял тамяна.
    Димитров контролира синдикатството и там няма мърдане.
    Къде ше излязат да протестират? – колегите се надаха на Министърът Рашидов че ще погледне обективно на случая, ще побучне оборите, ще се размерише и като излезе на бял свят мърсотийките и далаверите на Димитров, ще се проведе един обективен конкурс и ако се яви добър кандидат, ще има нов директор. /Междудругото двама от кандидатите представляваха интерес, работили са в Западна Европа, с по 3 – 4 езика, с контакти с импресарии и импресарски бюра – най-важното за един директор!/
    Министъра обаче явно не ще да му мирише, гледа си рахатлъка човека, де ще си прави проблеми, защото някои от действията на Димитров през двата му изтекли мандата понамирисват и за прокурор! Ето тука е заровено кучето – з а щ о?? министъра, наместо да бръкне с пръст, ама яко, наместо това показа среден пръст на симфониците, давайки яко рамо на Димитров и по този начин, опорочавайки конкурса?!

    Глей кво става? Конкурса за директор на филхармонията – нагласен.
    След Конкурса в „Стефан Македонски“ – артистите не щат тоз директор.
    След конкурса във Варненската опера – новоизлюпена „Седма глухарка“, ама, от Герб!
    В художественото училище в София… аре до тука.
    Разчистване на сметки. Разчистване на терени.
    Има ли корупция в това министерство…???

    Преди седмица, Б. Б. изтегли ушите на Божидар Димитров.
    Ами да ги изтегли и на тоя…

    Коментар от Киро Кирев /Сабята/ | януари 16, 2010 | Отговор

    • Да допълня само

      Някъде по-горе май прочетох – Страх ги тресе филхармонията
      Вярно е. Всичките дето се опълчиха. Страх ги тресе.
      Страх тресе филхармонията. А Явор Димитров си дерибейства с благословията на министъра.

      Коментар от Киро Кирев /Сабята/ | януари 16, 2010 | Отговор

      • ми ако е само тоа Явор Димитров виновен
        явно той се е изметнал като крива талпа…а ние не мое ли да го….а?
        ….като толкова ….ние да го …..а ?

        Коментар от Гошо | януари 16, 2010

  307. След 2 седмици мълчание аз съм силно смутена. Първоначално, едва ли не, се повъзгордях, че имаме такава отзивчива и позитивно мислеща обществена среда; поставените тук за обсъждане проблеми около трагичните събития със Софийската филхармония, проявеното отговорно мислене в продължителния и твърде интересен дискусионен разговор, проявената понякога толерантност между дискутиращите по спорни въпроси, гледни точки върху лица и събития – всичко това, от една страна, както и от друга – ясно изразената, едва ли не единна гражданска позиция по отношение случилото се във Филхармонията, както и относно неправомерно проведения конкурс за директор на филхармонията и некоректно оказаната подкрепа към г-н Явор Димитров от страна на Министъра на културата – единството на цялата тази събитийност, случила се именно тук, в Блога на г-н Ангел Грънчаров, от Светлите коледни празници до днес, подклаждаше у мен радостта и куража да си помисля: Виж ти, пустия му Хомо Сапиенс, колко е порасъл…!
    След което, обаче, ме сполетя да видя на същото това място Бълвочната Помийна Отзивчивост на такава Оскотяла Гмеж, че тръпки ме побиват; вече близо седмица струва ми се, тази Гмеж дава безцеремонно акъл и с лека ръка з а к р и в а – един след друг, през глава – филхармонии, опери, оперети, театри или проявява пълно нехание и незнание и, в безотговорно словесно-наплевателско надцакване минава границите на всякакъв човешки толеранс и аз със свито чувство за някакъв естествено-човешки първичен и първосигнално-защитен страх, предизвикан от тази изненадващо възбудена брутална стихия на Хомо Сапиенс-Мутантност се питам: тъй ли възникват световете? – или, пък – тъй гинат световете…?!

    Силно смутена съм. Признавам.

    И все пак, защото сме призвани да сторваме добрини – а пък, ако остана само с това си послание – по същество, не наляла своята вода във воденицата, която искаме да пораздвижим, значи не съм сторила нищо по същество за каузата – затова изричам отново, че Софийската филхармонния е в опасна дългогодишна криза и питам отново, убедено: Господин министре на културата Рашидов, в час ли сте по проблемите на Софийската филхармония?

    Коментар от Д-р Соня Кехлибарева | януари 16, 2010 | Отговор

    • ПостСкриптум

      Някой преди мен изрече: Страх тресе филхармонията!

      Вярно, боязанта е чувство човешно. Нормално е да се боиш. Но не допускайте параноята!
      Това е вече друго – гибелен страх. Той не вещае нищо добро.
      Овладей страха си. С добри помисли. С оглеждането около себе си, че до теб има добри хора. Има ги, разбира се!
      И колкото по-бързо овладееш страха, толкова по-добре! /На пръв прочит, мисълта звучи наивно!/ Да знаеш колко е вярно!
      Ако приемем, че човекът до теб е овладял страха – напълно, видимо, осезаемо, а ти все още, не – нали, в твоето собствено единоборство със страха, ти ще усетиш и подкрепата на човека до теб.

      Действай! Преодолей страха.

      Да не забравя, пак накрая да попитам: Г-н Министре… – той вече знае за какво става дума…!

      Коментар от Д-р Соня Кехлибарева | януари 16, 2010 | Отговор

    • той не е в час по тия въпроси…нали за това е министър

      Коментар от Баталя | януари 16, 2010 | Отговор

  308. Кой
    не пее „Въх Рамо“
    е измекяр на Пoзитано

    Обаче песньофката е … браво
    никъде не пише кой е автора. някой да каже?

    Коментар от Кико Дафов | януари 16, 2010 | Отговор

  309. бе тя и без автор е гот.
    автор и е – генерала
    Бойко борисов. Ми да. щото той е автор на идеята за Герб. ако не беше той нямаше да има Гербове. нямаше да се случи сичкото което се случи. ако не беше се случило нямаше да я съчинят и тая песен. Бойъко Борисов е – автор на авторските права за ситуацията. значи песента произтича от ситуацията. възпява ситуацията и удря по комунистическия режим. пък ако се появи автор след известно време няма лошо. но той трябва да е благодарен на Генерала, че му е създал условия за да изкомпозирува тая мелодия.

    Коментар от Кико Дафов | януари 16, 2010 | Отговор

  310. За кючека и кютека или как Шерифа сваля Шоумена от екран!

    Срещнаха се и не се разбраха! След това само онагледиха поредния пример как повярвалия си шоумен, който е заиграл неприличен танц със силните на деня, накрая може да изгори от прекалената си близост с тях. У нас на всички стана ясно, че кючекът на Слави с Бойко приключи и премина в кютек.

    И това стана, след като звездата бе подмината като бърз влак малка гара от шерифа и разбра, че няма да участва в лапачката.

    Слави Трифонов не е криел досега, че има желание да се изяви реално в политиката, не само чрез общественото влияние, което шоуто му има. Всичко започва от амбицията на шоумена още от времето на Ку-ку. След раздялата с Любен Дилов-син Дългия дълго изгражда печеливша стратегия. Според в.Труд, последната му се опирал на две ракети-носители.

    На Първанов, който от три-четири години е подозиран, че иска да прави своя партия, и на Борисов, от времето, когато обмислял как да влезе в политиката. Първанов обаче се оказва “хлъзгав” на тази тема. С изострения си политически нюх вероятно е разбирал, че шоуто си е шоу, а за политиката трябват други качества. Борисов също не се хваща на въдицата на Дългия.

    Той направи сам партията си ГЕРБ и отказва на Слави политическо партньорство. Това накърнява болезненото честолюбие на водещия, който не е свикнал да получава откази. Допълнителен катран в техните отношения слага отказът на Борисов и за бизнеспартньорство. Според разказа от последното си интервю при Сашо Диков, Борисов отказал Трифонов разрешение за строеж до хотел “Кемпински-Зографски”, за което Дългия даже довел и чужди инвеститори.

    В плана на София това място било определено за градинка и генерала го отрязал. Телевизионерът се чувствал предаден и това окончателно взривява връзката им. Още повече, че не сполучва и в политиката, в която а-ха да му се отвори парашута на политическата сцена и Бойко го измести, като нахлу в нишата му с гръм и трясък.

    Разочарпващ се оказва и пазарлъка за игра в тандем за президентския пост, което още повече ги раздалечава с желязната пожарникарска логика: „Не можахте една депутатка да вкарате в парламента, а точите зъби за цял президент. Че и вице искате”, не се стърпял да подиграе Бойко амбициите на Слави. Летният експеримент на Трифонов да участва в изборите с подставения кандидат Валерия Петрова и да призовава за бойкот на гласуването са оказа истинска катастрофа за него. ГЕРБ спечели при невиждана избирателна активност.

    При това положение нараненият Слави нямаше друг полезен ход, освен да вкара цялата медия във война с Бойко и да приеме офертата на президента за ортаклък. В смисъл да се нагърби да свърши мръсната работа, като го заиграе политическа алтернатива на ГЕРБ и да превърне собственото си шоу в позорище на властта. Може би и затова Бойко така болезнено го поряза?

    В интервюто пред Сашо Диков премиерът пък дообясни, че Дългият го атакувал от екрана си, защото отказал да му даде 50 процента от влиянието в ГЕРБ. „Това означаваше, че ако аз избирам единия министър, той настояваше да посочва другия. Каза му, че това няма как да се случи“, обясни премиерът и веднага допълни: „Видях го как се държа с президента, с Румен Петков, а за мен всяка вечер – скечове.

    Всяка вечер, всяка вечер… Аз съм свикнал на всякакви атаки през последните 10 години. Съжалявам, защото аз го харесвам и бяхме приятели. И без абсолютно никакъв повод се настрои максимално остро срещу мен. На никой не му се меся в работата. Така е преценил, така прави!“

    “Има само една истина”, гласи анонсът за “ответния удар”, който подготвял екипът на гологлавия водещ. Сценаристът от „Шоуто на Слави Иво Сиромахов заяви: „Гледайте предаването ни във вторник, там ще коментираме и ще дадем изчерпателен отговор на всички въпроси.“ Тогава ще има специално издание на „Шоуто на Слави“, в което водещият и сценаристите му ще изкажат своята позиция по въпроса.

    Възможно е Дългият да извади шокиращи компромати срещу Бойко и да нанесе съкрушителен контраудар, допускат запознати. Но ако се цели скандал, може ли да се предизвика гнева на шефовете в bТv и Трифонов да бъде свален от екран. Или той и хората му ще си подсигурят тила, след като поднесат неприятната изненада за премиера?

    От друга страна, поучени от предишни горчиви разочарованив, хората около Бойко също не дремят и стягат редици. Дори се говори за задкулисни сондажи за свалянето на шоуто от екран, като крайна мярка преди публичното омаскаряване на премиера.

    afera.bg

    Коментар от insomnia1304 | януари 16, 2010 | Отговор

    • Български скандал насред Виенския бален сезон

      Български скандал насред Виенския бален сезон
      Крах на Софийския бал във Виена. Уж ВИП персони отказвали да се появят там с Антония Първанова; но всъщност не успели да продадат билетите. Те от своя страна имали впечатляващи цени, разказват за Frognews.bg запознати.

      Балният сезон във Виена беше белязан от български скандал. В разгара на балните нощи в австрийската столица се оказа, че българска танцова стъпка е объркала иначе вещите в това изкуство австрийци.

      Началото на поредния резил е по-назад във времето, когато се ражда идеята за организиране на първия Софийски бал във Виена. Негов организатор е Сашка Журков, която издава двумечника „Виена днес“. Тя е българка с австрийско гражданство. На благотворителния бал, който Журков замисля и заради когото е регистрирано дори дружество за организацията и реализирането му, щели да бъдат наградени най-великите българи за 2009 г. Започнало търсенето на почетни патрони на събитието; били поканени поне 20 души, но съгласие дали само военният министър Николай Младенов и евродепутатът Антония Първанова.

      Билетите за нашия бал се оказват с впечатляващи цени – от 259 до 560 евро. Frognews.bg направи сравнение с цените на другите балове, които в момента се провеждат в столицата Виена. Най-скъп, разбира се, е балът на Операта. Следва балът на филхармонията, където минималната цена на билетите започва от 130 евро. Билетите за бала на офицерите са със стартова цена 50 евро, на Виенските икономисти – тръгват от 70, а на лекарите – от 85 евро. Това са цени на билетите, с които всеки желаещ може да влезе и да се разхожда из всички салони. В случая със Софийския бал нещата не изглеждат по този начин – най-евтините билети от 259 евро щели да дават възможност за разходки и консумация само в страничните зали на Пале Нидеростеррайх, а случващото се в централната зала посетителите с тези билети щели да наблюдават на монитори.

      Поканата за бала

      Междувременно обаче се оказало, че продажбата на билети за българския бал във Виена е почти непосилно начинание. Желаещите се броели на пръсти, разказват за Frognews.bg запознати. За да бъде спасено събитието, организаторите започнали да раздават безплатни покани. Горе-долу по същото време станало ясно, че един от патроните, министър Н. Младенов, няма да присъства. След случилото се при изслушването на Р. Желева в Брюксел е напълно обяснимо, че Младенов трудно би седнал на една и съща маса с другия патрон А. Първанова. Този отказ обаче в никакъв случай не означава, че балът не може да се състои, казаха българи, живеещи във Виена. Те обясниха, че патронажът е нещо неангажиращо, невинаги всички членове на почетния комитет присъствали на тези събития, а участието на видни личности в комитетите имало значение дотолкова, доколкото балната култура изисква да се съберат благотворителни средства. Балът нямаше да се състои поради невъзможност да се продадат билетите, а не заради нещо друго, разказват запознати. Просто за Журков това се оказа подходящ повод за извинение, добавят те.

      Наистина организаторите обясняват, че балът се отменя по политически причини. От Виена дори позвънили в МнВР в София и отправили запитване към говорителя Драговест Горанов дали било вярно, че министър Желева е забранила на колегата си Младенов да присъства на бала. Горанов обяснил, че министърът не би могъл да посети събитие, което така или иначе няма да се състои.

      Понастоящем официалното обяснение е, че балът се отлага за неопределено време. Frognews.bg

      Коментар от insomnia1304 | януари 16, 2010 | Отговор

      • ей, на тия наште каруцари откога започна да им разбира главата от балове

        всички са минали през комунистическата закваска…какви са тия буржоазни предрасъдъци…как така забравиха марксизма-ленинизма

        и тоа министърът Младенов, завършил е английската гимназия, ченге, приятел на милионера комунист Дионисиев, на всичко отгоре и масон
        къде се бута и той там да си вее шлифера из Виена на държавна разноска

        Коментар от Баталя | януари 16, 2010

      • Кой
        не пее
        „Въх Рамо, Рамо“
        е измекяр на
        Пoзитано.
        на
        Пoзитано.

        Hали така…?

        INSOMNIA, ти си аyт!!!

        Taka se osra, 4e meri6e na „INSOMNIYSKO LAYNO“

        ARE, 4upkata!

        Коментар от D-r Anibal Kanibal | януари 16, 2010

  311. INSOMNIA! Ti si izmekyarin na BeSePe i na Slav4o Podlogata! Odi go duhay!

    Коментар от Kalin Velyoff | януари 16, 2010 | Отговор

  312. Коментар от Konstantin | януари 16, 2010 | Отговор

    • I Ti si izmekyarin na BeSePe i na Slav4o Podlogata! Odi go duhay!

      Коментар от Kalin Velyoff | януари 16, 2010 | Отговор

      • Кой
        не пее
        „Въх Рамо, Рамо“
        е измекяр на
        Пoзитано.

        4upkata!

        Коментар от Kalin Velyoff | януари 16, 2010

  313. Д-р Николай Михайлов: Наблюдения в огледалото на отчаяните 12 въпроса на „Култура“ – Доктор Михайлов, не смятате ли, че трябва вече да престанем да се вторачваме (оттласкваме) от тоталитарния период. На по-възрастното поколение ситуацията започва да прилича на 60-те и 70-те години, когато всякакви бивши партизани, идеолози и функционери продължаваха да клеймят буржоазното минало и кръвопийците капиталисти, а младото поколение им отвръщаше по костапавловски: “… аз си мисля разни мръсотии и по този начин обезсмислям целия процес”. – Процесът е обезсмислен, защото е разгадан като симулативен. Политическият елит е стратегически консолидиран, с ориентация към власт и пари. Драматизмът на положението не произтича от това, че са различни, а от това, че са еднакви и спорят за трудно делими блага. Левите и десните са посткомунистически опортюнисти, хедонисти с либерална ориентация и сродно ниво на безскрупулност. Елитът има една трепетна екзистенциална грижа – грижата за собственото му възпроизводство. Смисълът на политиката е да бъдеш преизбран. Оттук и полемиката като условие на „преизбирането”. Това е сериозно, останалото е игра. Тоталитарният период, като „точка на оттласкване”, е реторична опора на десницата, тя преживя две десетилетия с производство на думи по адрес на миналото. Две ипостаси на една балканска субстанция се люлеят в клинч, грогирани от тактическа ненавист. Това е логото на прехода. Говоря за елита, за политическото „мешере”. Бегъл поглед върху персонажите на традиционната десница дава пълна представа за игровия характер на българския антикомунизъм. Партийни членове и секретари, пропагандатори на ЦК, поети-дилетанти на левия идеал, скрити и реактивирани агенти и добрият стар опортюнист – всички те разиграват антикомунистически вълнения, вадят хляб със симулация на пророчески гняв и късане на ризи. За да може това да продължи и никога да не свършва (защото ако свърши, свършват и те), е необходимо да бъдат поддържани изходните условия на спасителния антикомунистически „ дискурс” – неотворени досиета, липсваща лустрация, вездеприсъствие на КДС, капитали зад граница и пр. В реалността – нищо или точно обратното. Българската декомунизация е реторичен фалцет и знаково насищане. На електоратите сервират думи, за да се хранят с илюзии. Процесът е фантасмагоричен и вампиризира. „Лявото” и „дясното” са езикови територии, населени с „дясно мислещи” и „ляво мислещи”. И двете антропологии са напълно обезсмислени, защото не мислят, а говорят език, който ги „говори”. Езиковите страсти евакуират от реалността, преселват в езикови вертепи. Ако случайно, подведени от порнографско любопитство, попаднете в някой десен „форум”, ще се натъкнете на брутален десен сленг, който може да съсипе вярата ви в гражданина. Кратка разходка из такъв виртуален секс шоп с езикови играчки за предизвикване на болка и разнообразни унижения може да даде решителен тласък на вашето политическо депрограмиране, ако по някаква причина сте заседнали в секта. Бедата е, че този инфернален кипеж от „политологични” безумия, тази идиотска умствена „сяра” контролира позициите на дясната „съвест”. Авторите пишат и треперят пред страшния съд на електронната жакерия. Готова е да ги линчува. При слабо отклонение от десния умствен канон получават мълниеносно квалификацията „комуноид”. Подсвирване за сбор на кучетата. Следва дълбинна „аналитична” оргия от орално-канибалски и анално-садистични прозрения, които трябва да ви довършат или да ви доведат до шок и дясно просветление. Порнографският линч е политическа инициация. Това, което „дясно мислещото” електронно население практикува тук под кодовото име „десница”, е болшевишка метаморфоза в имбецилен вариант. Нека не бъда разбран погрешно: проблемът не е в антикомунизма, а в антикомунистите и то не във всички, а в повечето. Проблемът е в господството на политизирания лумпен и в неговата наглост. Проблемът е в това, което пръв е забелязал Адам Михник: антикомунистите приличат на комунистите и то дотам, че различаването им става загадка. Трябва да бъдат изоставени, това е препоръката, ако позволите. ”Расставаюсь с вами вечным расставанием”, е казал Розанов. Не бива да се занимаваме с обслужване на пустото. – Преди една година в интервю казвате: „Не вярвам на обрат, предизвикан от масово и независимо гражданско действие. Нито ще бъде масово, нито ще бъде спонтанно. На този етап – не.” От това ви твърдение следват няколко въпроса: a). не поехме ли необратимо в едно нова и перспективна посока след 1989 г.? б). защо е това недоверие в гражданското действие днес? в). при какви обстоятелства очаквате гражданското действие? – Ще се съглася, че посоката е необратима. Ще се съглася още, че е възможна и оптимистична теория на българския преход – „направихме, каквото можахме, не проляхме кръв, попаднахме в най-добрия от всички възможни светове”. От гледна точка на успелите резултатът е чудо. От гледна точка на обикновения „потребител” преходът е хроника на илюзиите. Ранната илюзия вещаеше скок от „царството на необходимостта в царството на свободата” и вход в тучните пасбища на консумативния рай. Управлението 1997-2001 тласна страната в западна посока, което несъмнено е най-големият политически успех на прехода, но за това пък извърши приватизацията по начин, който изхвърли от синия блян повече от 1 милион души. Реформата протече като груба квазикриминална приватизационна процедура, за чието осъществяване бяха рекрутирани всички едри човекоплъхове на посткомунистическа България. Моделът на „антикомунистически” етатизъм, с радикално либерализирана приватизационна похот, отблъсна маса хора от първата романтична вълна. Царят се яви като знахар от отвъдното, като утешител – психотерапевт и търговец на надежди. Много скоро стана ясно, че е „българин” в разочароващия смисъл. Днес, според социологическите проучвания, само 20% от десните и 30% от левите са политически представени. Срив на политическото представителство. Една шепа амортизирани лидери паразитира върху политическия тотемизъм на третата възраст. Десницата е в процес на сектантски разпад и оцелява чрез консервиране на апаратните ядра. Огромна част от българските граждани са разочаровани политически привърженици, засрамени от своите минали възторзи и проточената си наивност. Тези хора казват така: политиката е едно от имената на моята глупост; спирам да вярвам. Не това, което българските политици правят, тегли страната в западна посока, брюкселската кука я тегли. Без тази кука сме в подземието на Кустурица, в хилядолетното царство на чалгата. Политическото клакьорство не си струва. Двадесет години по-късно изводите тласкат към политическо отчаяние и гражданска резигнация. Хората избират частния свят. Младежта емигрира в Мрежата, където гражданските акции са фантазирани без потребност от публична реализация. Виртуалният политически почин се самоизчерпва като автоеротична процедура. Политиката не е чат. Ако ми припомните, че последният бунт пред парламента беше решен във виртуалното пространство, ще ви отговоря, че и ефектът му остана там. Политиката губи гражданския интерес и се превръща в шоу бизнес и административна процедура. Управляват ни актьори и чиновници. Класическият гражданин е свободолюбива, патетична фигура, субект на морални страсти и рационални убеждения. Гражданският консенсус предполага ядро на ценностно съгласие, което не е предмет на спор, а има статут на очевидност. Посткомунистическа България спори за всичко, защото не вярва в нищо. В това състояние на чалгизирана жизненост и политически скепсис гражданската инициатива изглежда маргинално предприятие. Случват се епизодични победи на засегнати общности, какъвто е случаят с електронното „подслушване”. Има хора, които са решени да отбраняват освободените територии срещу опитите на властта да си ги върне. Готови са да се сражават срещу тенденциите към полицейски регрес. Това обнадеждава. – Има ли виновни (лица или общности) за загубата на духовните опори по време на прехода? Ако е имало такива опори, разбира се… – На това място предпочитам да кажа нещо за бившата ДС, защото личният състав на тази организация има пряк ефект върху загубата на „духовните опори”. Този ефект не е свързан с идеологическата им ретроградност, както обикновено се мисли, а с тяхната „експертиза”, с монопола върху нерегламентирана информация и с неудържимия им пазарен активизъм. Тайната власт формира елитарно съзнание на причастност към засекретено знание и престъпни технологии. Тези хора са „гностици”, иронично казано. Освен, че са гностици, което означава „расово” високомерие, те са и циници, което пък означава готовност за подвизи на безкомпромисно „капиталистическо” съревнование. Хората от ДС не медитират върху идеологията, а върху властта. Те са „експертно” концентрирани върху ситуацията „власт” като априорна категория и конкретен репертоар от средства за нейната „защита”. Имаха отдел „мокри поръчки” или нещо подобно. Тази „експертна” група е способна да функционира във всеки идеологически контекст, те са конвертируеми наемници, обвързани със специфична корпоративна етика и кланова лоялност. Шеф на разузнавателната служба на НАТО е унгарец, доколкото помня, обучаван в КГБ, за да не споменаваме какво е Путин или пък какво е Буш, който видя в очите му „душа”. Хората от службите са заклети врагове на „откритото” общество, доколкото те самите са „закрито” общество. Духовната им генеалогията отпраща към традицията на наднационалните езотерични съобщества. Службите са интернационал на „петата власт”. Не случайно българските масонски ложи са препълнени с бивши агенти на ДС. Масоните са във всички парламентарни групи и никой не пита за „конфликт на интереси”, а им се радват като на някаква екзотика. Мисля си, че безпроблемното прехвърляне на еничарската група на „стражите” от комунистическа в демократическа България е структурен дефект на българската демокрация, нейно опасно вътрешно противоречие с тежки щети върху българската „нормализация”. Това никъде не беше допуснато да се случи – точно така и в такъв мащаб. От сутрин до вечер са в телевизията като ментори на демокрацията, преизпълнени с „компетентност” и благи намерения. Централната активистка фигура на българския преход е бивш агент на ДС. Смешно. Те са движеща пазарна сила и задкулисен политически „играч”, за да не казвам „арбитър”. Хубаво е да нямаме съмнения по този въпрос. Лустрацията беше задължителна и трябваше да стане най-късно през 97-а. Десните лидери имаха мандат за такава операция, но не пожелаха да я извършат, защото задкулисният консенсус не предвиждаше подобно „посегателство”. В това е предателството на десните лидери. Скриха архивите, агентите, миналото, бъдещето и се отдадоха на приватизационен разгул и антикомунистическо кликушество. Интелигенцията – в режим на късогледа клака. Господстващата реформаторска парадигма на „мирния преход и националното съгласие” кодира прехода като олигархичен процес на структуриране на раздържавената собственост и нелегитимен контрол върху публичната власт. Българските десни реализираха проекта на комунистическия номенклатурен елит и неговия репресивен апарат, в това се състои пародийният финал на фамозния ни преход. Димитър Луджев напомни от страниците на „Култура”, че в приватизационния процес са участвали около 220 офшорни фирми, собственост на този елит и на неговите родови продължения. Леви анализатори говорят за „500 семейства”. Тук е заровено кучето. Тези 220 офшорни фирми на БКП/КДС бяха корпуси за бързо приватизационно реагиране, бойни групи за анексиране на пазарни територии. Десните изиграха роля на политически гарант на тяхното пазарно осъществяване. Те опаковаха процеса в клишета на либералната проповед, трафарети за свободния пазар и скандиране на антикомунистически лозунги. Демократичната видимост е тяхна заслуга. Червените станаха капиталисти с помощта на сините, които извършиха приватизацията на червените. Хитрост на историческия разум. Двадесет години по-късно, в резултат на либералната обществена трансформация, бившият елит има не само статут на пазарен хегемон, на привилегирован строител на българския капитализъм, но и на авангардно евроатлантическо ядро с ръководна роля в българския „цивилизационен” процес. „Бившите” са компрадорски елит. Доверено лице на Запада. Не мислите ли, че това е краят, ако изобщо има край? Българската политическа система функционира като карикатура на демокрацията, като гротеска на народовластието. Класическата либерално-демократична версия предписва обективно структуриране на обществения интерес в система на многопартийно представителство. Партиите са представители на „земята, труда и капитала” в сферата на държавното управление, което на свой ред хармонизира рационално представени и национално защитими публични интереси. Политическият процес се осъществява от носители на разум и воля, от отговорни граждани, обединени от конституционен консенсус, кодифициращ живота на нацията като политическа общност. Това знаем всички, а това, което не всички подозираме, е, че от утробата на тоталитаризма беше „изроден” с форцепс един фрустриран и еуфоричен постутопист, тежко увреден от политическа демагогия, медийни манипулации и прелъстен от консумативни фантазии. Този, политически крайно инфантилен, обект на „реформата” стана по неизбежност плячка на хищници от собственото му племе. Разомагьосването на тоталитарния свят не освободи култура, а нагон, похот. Движеща сила на прехода не е волята за свобода и достойнство, а похотта за собственост и поглъщане. Libido possidendi. Десните кръжат около класическата либерална парадигма на естествения човек, естествените права и естествения интерес. Към това добавят и прозрението, че нищо не е по-естествено от егоизма. Тук им идва на помощ Айн Ранд. Само че реализацията на тези „естествености” предполага разум и гражданска добродетел като културен фундамент на либерално-демократичния консенсус. Без този фундамент сме в режим на нова утопия. Българският „хабитус” е сложно устроен. Нашата базисна културна реактивност е съставена от объркан възрожденско-социалистически сантимент, неизтребими егалитарни настроения и невротичен национализъм. Към това добавям и посткомунистическия бяс за еротични екзалтации и турско-цигански мелос. 1989-а ни завари без стартов културен капитал, дисидентска традиция и меродавен елит. Много лоши изходни условия. Остава загадка как би реагирал българският народ на безкористно лидерство, с въображение за сложността на лидерската задача. Не знаем как би реагирал, защото не му се случи, за да знаем. Лидерите на прехода презряха „моралните въпроси” на прехода – искрено, дълбоко и „концептуално”. Изпаднаха в огромно самодоволство от „прозрението”, че морален преход не съществува, и му развързаха края като онези „госпожици” от руската литература. Отдадоха се на безумна приватизационна похот и вербално антикомунистическо буйство. Ето ни, накрая, в локвата на резултата: изтерзан балкански хедонизъм, кротка влюбена омраза и политически буфон начело. – В друго свое интервю твърдите: „Нямаме ресурс за ново начало, това, което имаме на сцената, са руините на прехода”. Още ли така мислите? – Втора „революция” няма да има в България. Ще се влачим в посока, която не е лоша. Европа да му мисли, ние сме свикнали. Да се влачим. – Мрънкането ли е най-важната ни национална особеност, или е просто техника за по-лесно преживяване на трудни моменти? Споделяте ли една популярна теза, че „българските дълбоки прозрения за общото ни битие се раждат от страданието”. И ако допуснем, че сме страдали достатъчно, къде са дълбоките прозрения? – Постсоциалистическият човек е разочарован и скептичен. Живее разсеян живот. Генералното му униние е ритмично прекъсвано от епизоди на алкохолна еуфория и жестока чалга. Понякога чете Куелю (Цецка Цачева). Очите му изтичат от гледане на телевизия. Жените гледат турски сериал. Мъжете гледат нощем, те си знаят какво. Ден след ден, едно и също. Към този, общо взето, напълно „редовен” начин на живот се прибавя и много коментираната склонност към противоправно поведение. Приватизира без юридически основания. Отмъква по нещо. Имах пациент в депресия, който се каеше, че не успял да открадне достатъчно в преходния период. Бил грешник. Виновен пред семейството си и пред съвестта си на „мъж”. Смайващо „преораване” на ума. Ние сме сгушен народ, оцеляващи люде. С дръзки инициативи в обема на битовата грижа. Животът е скромна идея в български прочит. Основната метафизическа интуиция е по-скоро суеверно-анимистка, отколкото религиозна. Нашият човек е религиозно равнодушен и тактически суеверен. Изповядва култ към восъчните свещи. Съблазняват го телевизионните пророчици, обича да му „гледат” и чука на собствената си глава като на някакво дърво. Чете „Шок”. Не е вярно, че нашият човек е лош, по-скоро обратно; но е вярно, че е мнителен. Омърморването на „положението” е тайнство на съкратения живот, магически ритуал за обезпечаване на минималната потребителска кошница. Омърморването е тъга и ропот, клюка и бунт – народна магия за сигурност. Съдбата е свекърва, капризен женски род. Властта отнема, а не дава. Силният и слабият, богатият и бедният са паралелни светове. Подозирам, че българите предпочитат слабо репресивен социализъм, обогатен с указ 56. Малко „частно”, много „държавно” и ред. С икономизацията на националното въображение и откриването на глобалния свят си отива и нещо от манталитета на традиционния българин. Това, което живеем, е не само политически, но и антропологически преход. Не съм се натъквал на дълбоки прозрения, свързани със силни страдания. Българите не страдаха особено при Живков. В България, както казваше Вера Мутафчиева, няма гладни гробища. Не късният живковизъм, а преходът изтерза „малките българи”. Защото не беше за тях и те го разбраха. Това, което се разгърна в името на демокрацията, взриви всички опори и нарани народа дълбоко. Името на тази травма е грабеж. Имам хипотеза, че извън „социалистическата революция”, българите не са преживявали по-брутална социална трансформация от тази, която наричаме преход. Войните са бедствие, което се преживява като изпитание. Преходът е исторически обрат под формата на гавра. След този „обрат” част от сънародниците се оплакват от панически пристъпи, разсеяно внимание и склонност към сеизмични пророчества. Изтръпват им крайниците. Живеят с помощта на битови автоматизми и самооценка на нещастници. Вярно е, че имаме и стара традиция на социално вайкане и тактическа депресия. Проплакването умилостивява. Ключовият човек до скоро беше Масларова, злата богиня на отказа. Когато европейската социология пита българина „как си”, той отговаря „нещастен”. Отговорът е информативен за актуалния статус, но осведомява и за дълбинно униние. Животът тук не се живее, а влачи. Някои подозират национално изчерпване. Ние сме отчаяно развеселени прахосници на остатъчна жизнена енергия. Приемете изреченото като меланхолно преувеличение, извлечено от самонаблюдения на един от изгубените поколения. Не възразявам. Мантрите на нормативния оптимизъм не вършат работа, обаче. Осъзнаването върши работа. Вижте демографските данни. – Как се справиха (психологически) всички онези, които с настъпването на прехода се почувстваха излишни? – По пътя на бавното и мъчително усвояване на нова социална роля, като усилване на социалната повратливост и битовата борбеност. Някои се провалиха, други се преоткриха. Мускулно надарените българи, всички борци, гребци и боксьори, всички тъй наречени олимпийски надежди или просто тарикати с физическа сила бяха хвърлени на улицата като ортопеди на приватизацията и пазачи на сакралните капиталистически тела. 1989-а ги избута на улицата като корпулентен знак на тоталитарната класика и като зловеща предприемаческа закана. „Увиснаха” екзистенциално със смазани уши и изплезен поглед – като артефакти на тоталитаризма и образ на новия живот. Тяхното „справяне” с кризата предполагаше съгласие за бърза и безусловна криминализация. Дадоха го. Тепърва ще ни става ясно каква част от българското население е избрала престъплението в борбата за „насъщния” и в опита за справяне с индивидуалните кризи. „Спортистите” са просто скроени жизнелюбци. Тяхната бърза криминализация онагледи един „секрет” на комунизма, а и на ранния български капитализъм – презрението към човека като към лесно отстранима физическа пречка и култа към социално хищничество. Фашизоидната простотия се оказа потребна и от двете страни на 1989-а. Единият от пътищата за „справяне” е следователно бестиализацията, регресът към хищника. Като наблюдавам бизнес елита и експертния антураж, оставам с впечатление, че тече аналогичен процес и на „елитарно” равнище. Българският посткомунизъм създаде делова и компетентна „раса” на успелите, хладна порода от нещо като киборги на капитализма. Има нещо отблъскващо в този човешки тип. Наричат го cool, но е неприятен, защото е арогантен и пуст. Това иде от парите. Монетата е духовно активна субстанция, променя този, който я има, и този, който я няма. Съществува евхаристийна мистерия на хляба и сатанинска мистерия на монетата. Две коренно различни вероизповедания, които няма да се помирят. Какво да кажем за дисквалифицираните? За безпомощната човешка маса, която имплозира като потенциален психосоматичен самоубиец и се разви като фрустрирана електорална маса? Този преход трябваше да отговори на въпроса къде ще отидат парите, а не къде ще отидат хората. Въпросът за „съдбата на хората” беше запокитен в бъдещето. Днес българският човек живее с тялото си в своята разнебитена провинция и с въображението си в европейския Ханаан. Осъществихме скок от домодерна България в постмодерна Европа. Посткомунистическият българин обитава междинна, „преходна” зона. Културният му статус е „археомодерен”, а психиатричният, с извинение – невротично-шизоиден. Този „кентавричен” субект на прехода живее в режим на двойна неудовлетвореност – от „морално остарялата” българска ситуация и от нереализирания европейски „идеал”. Какво да се прави в тази твърде шизоидна ситуация? Препоръката да се търпи има характера на черен хумор. Да утешаваш третата възраст с бъдещето е задължение на църквата, а не на политиката. Утешенията трябва да бъдат индивидуализирани. Голословно? Ето нещо конкретно: аполитея, фанатичен естетизъм, религия (Николас Гомес Давила). Триада на един колумбийски католик, рентиер от Богота. За българския постмодерен прагматик – друго: престиж, Сорос, блондинка. И Синя коалиция, щях да забравя. Добавям – инклузивно брюнетка. Защо пък не?! – Какъв друг мотив, освен евентуално по-добри условия за кариерно развитие, биха върнали в България онези млади хора, които по време на прехода заминаха да учат в чужбина? – Младият човек е ентусиазиран да реализира жизнена идея. В масовия случай тази „идея” е възприета по подражание и културна сугестия. Човекът днес е съблазнен от това, което наричат „гламур”. Гламур е панеротична утопия, култура на нарцистичния лукс. Ерзац свят без болка и уродства. Не всички попадат в хедонистичния рай, но всички тичат в тази посока. Глобалната културна динамика е свързана с референтния образ на успеха, с широко рекламирания жизнен стил на световния консумативен елит. Секрет на тази светска религия е, че „спасява” малцина и погубва мнозина. А неин свръхсекрет е нихилизмът. Триумфът на нищото. Връщат се хора с „потиснати цели”, за да опитам професионален отговор. „Потиснатата цел” е психодинамично понятие от репертоара на психичните защити. Свежда се до редукция на желанието под натиска на реалността и гласи следното: щом не мога да имам това, което искам, ще искам това, което имам. Искам България. Не вярвам в „идеалните” мотиви за връщане на образования млад човек. Никой не се връща, защото е „длъжен” на отечеството, което се нуждае от новопридобитата му компетентност. Връщат се след разумен анализ на „обстоятелствата” и вътрешно „вслушване”. Връщат се заради близки хора и заради нещо, което „не може да се назове”. – Като психиатър как бихте помогнали на човек, чието име е излязло наскоро при отварянето на досиетата, и той ви каже: „Не е честно, за много други никога няма да се научи”? – Такъв човек се позовава на несправедливост, за да намали вина. Дефинира лошо това, което се е случило. Тактиката е да страда от чуждата, а не от своята „нечестност”. Лошо самоутешение, но и това е нещо. Обикновено се защитават с отричане – казват, че не са били сътрудници. Други казват, че са горди с тази принадлежност. Някои избират невъзможната позиция да твърдят и двете неща едновременно. Тези, които избират отричането, „усилват” позицията си с публикации в жанра на „крайната изненада” и със закана да съдят Комисията. Споменават и Страсбург. След месец утихват. Някои от уличените, които принадлежат на българската култура, намекват, че е неблагодарно да бъдат „набеждавани” след всичко, което са дали на отечеството. Тази категория се скрива в претенцията за извисеност и заслуги, които априорно изключват всички подозрения и всички нравствени претенции. Твърдят, че са „елит”, което винаги е спорно, щом някой го твърди. Елит не твърди такива работи. Този „елит” казва така: плебсът претендира, но ние се спасяваме с презрение или още по-радикално – с опрощение, тъй като „не знаят какво вършат”. Отказват дебат по „подробностите” и просто се потрисат – като форма на морален шантаж и тактика за замитане на следите. Творецът е отвъд доброто и злото и се отчита само на висшите сили. На ръководството на Шамбала. Канонизираните творци от тоталитарния период се отбраняват с пакт за суетно подпомагане и групова контраатака всеки път, когато интересите им бъдат засегнати. „Интереси” означава суета. Преживяват се като ложа на привилегированите с кодекс за неудържимо взаимно ласкателство. Борят се за дълговечност. Няколко души с разкрита принадлежност към ДС си спечелиха известни симпатии с нещо подобно на извинение. Не всички имат храброст за макар и частично признание. Не могат да се каят, защото срещата с аза се преживява като форма на ужас. Отдавна е забелязано, че най-дълбоко се каят светците, които нямат нужда от покаяние, и най-зле грешниците, които драматично се нуждаят от него. Покаянието е изключително духовно постижение, категория от висок нравствено-религиозен ред. Шансът да научим днес за подобно персонално събитие клони към статистическата вероятност на чудото. Не е редно хората да бъдат изтезавани с непостижими образци, но сриването в безразличие дърпа към дъното, където се мотаят само бивши хора. Тези, които бяха обявени, се преживяват като жертви. От друга страна, има злорадство да бъдеш свидетел на чуждия срам. Никой не се старае да индивидуализира, опозоряването върви en bloc. Боя се, че целта на отварянето на архивите, която е да разберем зависимостите и „кой кой е”, не само, че не е постигната, но сякаш следва логиката на онази класическа манипулация, според която „откриването е прикриване”. Една част от сътрудниците се крие в десните партии. Друга част на „особено ценните агенти” не присъства в архивите, защото е действала по регламент без писмени следи. Лидерите обичат такъв антураж, защото е зависим и знае да служи. Цялата работа е отвратителна и, както казва вашият потърпевш – „нечестна”. Как да му помогнем? Бедата е, че тъкмо на него не е дадено да се позовава на тази „несправедливост”, други трябва да бият тази камбана. Неговият шанс е да се сблъска със своята „сянка”. На всички ни шансът е там. – Можа ли поне един честен човек, издигайки се до най-високите стъпала на властта, да се опази непокварен и неупотребен „от лукавия” по време на прехода? – Правя уговорка, че за мен „политиката и политиците” са разговор за това, което знам от наблюдения и самонаблюдения. По този въпрос съм строго субективен, защото не знам друг начин да бъда „обективен”. За това отговарям на вашия въпрос така: в първата фаза на прехода – да; след 1997-а е казуистика. Познавах един политик, който твърдеше, че в политиката е допустимо „всичко”. Моралът е в общността, а не в съвестта на политическото лице. Политикът няма съвест, а цел. Неговата „съвест” е да постигне целта. Целта оправдава средствата. Хората са зли. Прилично овладян макиавелизъм, който нарича себе си „християнска” политика. В това смесване съзирам наглост. Припомням на всички макиавелисти – „християни”, че Христос не е разпънат от „грешници”, а от хора с държавническо мислене. От склонните да боравят с човека като с неодушевен предмет и да „операционализират” политическите ползи. От въпросния политик научих любопитна история, която си струва да бъде разказана, защото илюстрира патологията на този политически ум. Слободан Милошевич се чувствал застрашен от Биляна Плавшич, талантлив политик от сръбската Демократическа партия. За да се справи с нейната конкуренция, и изпратил „мъж” от сръбската ДС/УДБА/ със задача да я съблазни и изведе от политиката. Успял. Превърнал я от политик във влюбена жена и я отвел в света на любовните перипетии. Конкуренцията била ликвидирана. Коментарът беше много инструктивен: „И аз бих направил същото”. Тогава този сюжет, заедно със съпътстващия коментар, ми се стори анекдотичен, но по-късно разбрах абсолютната му сериозност. Казуси от този род ме карат да мисля, че основният риск на политическото занимание не е морален, а направо демоничен. В политическите подходи на „решените политически мъже” има нещо зловещо и от простосмъртна гледна точка – перверзно. Това тревожи дълбинно и се преживява трудно, а не фамозният „конфликт на интереси”. Политиката е дух, политически дух. Оставен сам на себе си, без духовен контрол, политическият демон трансформира човешката същност, превръща човека в alienus (чужд, луд). Много напредналият политик е из-род, изведен от рода, демиург на „общото благо”. Хубаво питате дали има опазен „от лукавия”. Въобще не става дума за „морал”, за евтина морална придирчивост, а за произхода на политическите енергии, за „лукавия” им произход. Харизмите биват и инфернални. Около известен род лидери човешките обкръжения напомнят интелектуално вцепенени „свидетели на Йехова” с илюзия за автономност. Хората рационализират повърхностно политическата повреда. Наричат политика крадец, депутат. Свеждат въпроса до кражбата. Само че далеч не всички крадат, бедата е, че лъжат – бодро и „алтруистично”. В политиката се лъже под натиска на нещо като „дълг”. Ако спре производството на национално отговорни лъжи, партиите ще фалират. Партиите са специфично фалшифицирани сектори на реалността, идеологизирани котерии на държавна дотация. Човек, уважаващ очевидностите, е политически неспасяем, съдбата му е да бъде избирател, клакьор или аполитичен, което е за предпочитане, ако питате мен. Политиката не е за нормалния грешник, иска се допълнителна специализация. Познавам няколко почтени политици, които приличат на юродиви и не подлежат на никакво опитомяване поради характерови аномалии. Те играят ролята на шут при краля. Известно време ги понасят като екстравагантно привързани към фактите, като PR-гаранти на вътрепартийната демокрация. Прощават им „инфантилния” респект към истината, но после, след кратък период на „мачкане” (жаргон за преднамерен натиск и вътрепартийна дисквалификация), ги „пускат на шейната” (жаргон за отстраняване) или ги „изваждат от обувките” (друг жаргон за отстраняване). Идиомите на реалната политика са шедьоври на циничния език. Конкурира ги криминалното арго, но то е по-благочестиво, защото е „директно”. Преходът разврати своите синове и дъщери, разби ги персонално. Твърдят, че моралната политика е оксиморон. В политиката няма истина и морал, а игра на истина и морал. Така мисли Юлия Кръстева, която казва също, че левите имат повече чувство за човека, а десните – по-малко. Политиката е игра на истина и морал. Ако това е вярно, следва много важен извод: високото качество на играта означава успех, а ниското провал. Академичен въпрос е доколко такъв тип игра може да бъде играна успешно, без автентична свързаност с въпросните ценности. Вярно е, че има политически актьори, които заслужават Аскеер, Икар и може би Оскар. Но по-дълбоката емпирично верифицирана истина е, че хората разгадават симулацията и изхвърлят лицемерите. Лицемерът със сигурност ще бъде спипан. Дебнат го енергиите на каузата, с която е обвързан „по непредпазливост”. Хората са хитри същества, знаят тънката си сметка. Презират „благодетелите” си. – На какво, според вас, се дължи системната негативно селекция, която правим в тези 20 години? Има ли тя биография, или е ново, „демократично” явление? – Към политиката потеглят различни хора и по различни подбуди, но се застояват „предопределените”. В романтичната фаза на прехода в политиката попаднаха художници, поети, литератори, но партийна кариера направиха утилитаристите. Константин Победоносцев твърди, че парламентарната демокрация е лош подбор по дефиниция. Парламентът, казва той, е институция, която удовлетворява интересите на народните представители и тяхното лично честолюбие. Парламентарните турнири не произвеждат истина, а честолюбива крамола. Честният човек изпитва отвращение от изборната процедура. Кой честен човек, пита той, ще приеме предизборно ролята на „любезен лъжец”, който говори това, което искат да чуят, и обещава това, което знае, че никога няма да изпълни? Българският политик е натурален „демократ”, той е напълно щастлив да лицемери и в двете стратегически посоки – навън към публиката и навътре към лидера. Органичен е в тази роля. Не народът, а лидерът решава съдбата на кандидата за политическа слава, защото не народът, а лидерът пише предизборната листа. Предизборната листа е „книга на живота”, ако те няма там, те няма. За да развиеш кариера на политик, ще трябва да се харесаш на лидера и никога да не го разочароваш, защото в