Какъв донос срещу мен написа „група възмутени граждани“?

Позволявам си да публикувам един шедьовър на доносническото „литературно“ творчество, с извинение, който беше обнародван от съставителите му като коментар под ето тази публикация в блога ми: Как да се разделим с тъй приятния на масовия българин мутренски манталитет?. Ето, почетете, прегледайте, порадвайте се, посмейте се, заслужава си да се види тоз сякаш неръкотворен лирично-поетичен „бисер“ или бълвоч: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Искате ли да освободите съзнанието си от тиранията на тъй лъжливите ченгесарско-медийни глупости относно ролята на Иван Костов в българския преход?

Вчера с колегата-блогър Ники Димов проведохме дискусия по политически въпроси, която, както обикновено става у нас, се сведе до оценка на ролята на Иван Костов в тъй епичния български преход към демокрация; Ники Димов се задоволи с преповтарянето на изтърканите ченгесарски тези (благодарение на повтарянето на които родните медийни мерзавци, прислугвайки на комунисто-ченгесарската мафия, заработиха доста хубави парички от плюене на премиера-реформатор на България!), аз пък не влязох в сериозен спор, щото тия масово разпространени у нас ченгесарски глупости са ми втръснали. Да, но Ники снощи ме покани да се срещнем „на живо“ и да продължим разговора (ние с него живеем в една махала в Пловдив, в Ж.К. Тракия). Срещнахме се (той по телефона даже ми обеща, че ако се наложи, щели сме били дори и да се… сбием, но да решим спора; на шега, разбира се, каза това!). Е, срещнахме се, но стана така, че поговорихме за други неща, спорът ни остана нерешен.

В тази връзка сега, сутринта, решавам да помогна на приятеля и колегата си, който страда от големи заблуди и от неинформираност относно случилото се по време на прехода и ролята на Костов в него; по тази причина реших да публикувам на удобно за четене място откъс от моята книга със заглавие СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (и подзаглавие „Кратка психологическа история на съвременна България“), където именно описвам периода на управлението на премиера-реформатор Костов и анализирам станалото след него. Нека Ники да го прочете, пък тогава пак ще поговорим, надявам се, това ще му помогне да се освободи от заблудите си; същото може да пожелая и на всички други наши сънародници, които страдат от същите заблуди, които им бяха натрапени от медийните мерзавци, т.е. от слугите на ченгесаро-комунистическата мафия – благодарение на това, че мафията у нас владее след 2001 г. не само политическата власт, но и медиите. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата,  . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв… Книгата говори за „нещо“, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда „добре познато“, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се „съобразяваме“, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга „поглежда“ в скритото „зад“ мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Колко пъти и как руският най-вероломен и безпощадно жесток душманин на България ни „освобождаваше“ в историята?!

(Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

И в момента пак ни „освобождават“, няма що: водят безпрецедентно нагла хибридна пропагандна война с всички средства, мъчейки се отново да ни натикат в руско-евразийската  си кочина…

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Искате ли да основем клуб или семинар, в който на живо да обсъждаме истински важните човешки и български въпроси?

Под публикацията със заглавие Не се ли срамувате от факта, че образованието у нас по времето на Османската империя е било по-свободно, т.е. по-истинско отколкото е сега?! се получи коментар (всъщност писмо до мен), който заслужава да бъде публикуван в отделен постинг заедно с моя отговор на него; ето за какво става дума:

Здравейте, г-н Грънчаров!

От известно време следя блога Ви и бих искала да Ви поздравя. Позициите Ви в него са отговарящи на нашата посткомунистическа действителност. Радвам се, че все още има мислещи хора като Вас.

С огромна болка и тъга, като представител на младото поколение, мога да Ви споделя, че при нас – завършващите студенти, си проправят път тоталитарните пропаганди на комунизма и нацизма. Много мои връстници са заслепени от някакви замаскирани неистини, възхваляващи комунизма и „червения” терор.

Не съм имала щастието да бъда Ваша ученичка в гимназията, но ще се радвам да организирате нещо като семинар, за да го посетя. Разбирам борбата Ви срещу порочната ни образователна система. Аз, като студентка в СУ „Св. Климент Охридски”, се нагледах на какви ли не абсурди – управленски, административни, образователни и т.н. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Дали не лъжем, че почитаме Апостола на свободата?

Колко „почитаме“ своя Апостол на свободата си личи най-много по това, че продължаваме да търпим непоносимото унижение: поставеното там долу, в най-ниското, бюстче на Апостола бива тъпкано от ботушите на извисяващия се на най-високото грамаден паметник на окупатора Альоша!

Щастливи и ухилени до ушите на „поклонението“, комунистите-русофили показват, че за тях обесването на Левски по нареждане на руския посланик в Османската империя явно е най-голям празник…

Най-истинското почитане на Апостола на българската свобода би било ако тъй почитащите го българи правеха все пак нещичко за свободата си.

Моят блог, моята страница във ФБ и моите предавания в ПОтв са моите класни стаи, са моите аудитории. Читателите и зрителите са моите ученици. 🙂

Колко е акъла на идиотите на власт, които си мислят, че са ме „извадили“, „изгонили“ и „остракирали“ от образованието? 😉

Едновременното преклонение пред Левски и пред руските империалисти е белег на несъмнена шизофрения: та нали Левски ни е учил да се освободим сами – защото който ни освободи, той ще ни и пороби?! Унизителното преклонение пред „освободителите“ пък е несъмнен белег за тотално неразбиране на това що е свобода: само хора с робски манталитет чакат някой друг да им поднесе свободата именно на тепсия!

Русофилите на днешния ден, ако имаха капка съвест, трябва от срам да се изпокрият в миши дупки: та нали руския посланик в Стамбул уреди обесването на Апостола на българската свобода защото Левски беше станал пречка пред имперските апетити на Московската тирания, поставила си за цел да превърне България в Задунайская губерния на империята?!

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Как „единственият правоверен“ и „най-истински“, с извинение, „антикомунист“ Георги Жеков ме оплю по изцяло комунистически маниер

Виж: Как „единственият правоверен“ и „най-истински“, с извинение, „антикомунист“ Георги Жеков ме оплю по изцяло комунистически маниер

Единствената причина да се нахвърли върху мен е че съм си позволил да съм сред малцината анализатори у нас, които са дръзнали да кажат добра дума за премиера-реформатор на България Иван Костов!

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Какво ли е написано на „Альоша“?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Интересна реч на Хитлер, обяснява защо е трябвало да нападне Русия и съобщава, че СССР е искал да окупира България!

В тази своя историческа реч Адолф Хитлер обяснява на германския народ защо е бил принуден да нападне СССР. „Това беше най-трудното решение през целия ми живот“, заявява той. Днес, от много публикации на руски изследователи като Виктор Суворов знаем, че в случая Хитлер е бил напълно откровен със своя народ.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв… Книгата говори за „нещо“, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда „добре познато“, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се „съобразяваме“, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга „поглежда“ в скритото „зад“ мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Нима съдбата на Сократ е възможна и в наши дни?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Защо филмът „Нощите на Кабирия“ на Фелини ни прави по-добри?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)