Есета
Що е съветска “комуналка”?
„А у нас секса… есть!“
„Пряк досег с империята на злото“
Как намерих своя път към истината на живота ми: свободата
“Да няма богати” или “да няма бедни”?
И все пак нашият Картаген трябва да бъде разрушен
“Да се пазиш от кон отзад, от вол отпред, а от комунист отвред…”
Защо мразя комунизма
Есе за човека и свободата
Молим ти се, Апостоле, прости ни…
Как “живяхме” комунизма…
Как “комсомолът” се гавреше с човешката природа
Крайъгълният камък на образованието
“Освобождаването” на… свободата у нас самите
Моите причини да обичам Европа
Пряк досег с империята на злото
Душата на Европа
Какво за мен е Америка?
Таз свобода нам не ни е дар!
Фанатик на… свободата
Моят университет
Мълчанието е убийствено
Пряк досег с империята на злото
Само история ли е комунизмът?
Е, и отиде ли си все пак комунизмът?
9 коментара »
Вашият коментар
Добре дошли!
Ще се радвам ако идването Ви тук пробуди у Вас такова настроение, че отново и отново да бъдете мой гост! Защото това е блогът на свободните, на мислещите и на търсещите истината личности - и граждани на България...
▼КОНТАКТИ
Класация
Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ
Последни коментари
ПУБЛИКАЦИИТЕ в моя
Посетете според интересите си и другите ми блогове:
●Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров (първият български видеоблог) ●HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров (основен текстови блог) ●СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ (учебен блог за студенти и ученици) ●ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА HUMANUS (консултации, психотренинг, психоанализа, курсове) ●Дневникът на един ГРАЖДАНИНЪ (онлайн-изданието на в-к ГРАЖДАНИНЪ) ●ГРАЖДАНСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ (за подкрепа на демокрацията и европейската ориентация на България) ●ДНЕВНИК ФИЛОСОФА (моят рускоезичен блог) ●Учебният блог на философа Ангел Грънчаров (I вариант) ●АКАДЕМИЯТА (I вариант)●Моята родова история в снимки„Локация“ на читателите:
За студенти, ученици и всички интересуващи се
Поръчахте ли си новата книжка на сп. ИДЕИ?
Купувайки си списанието или абонирайки се за него, ще направите добро дело: ще подкрепите изданието, което работи за една наистина благородна кауза или мисия: подпомагане на духовното, личностното и гражданското израстване и укрепване на българската младеж. На теб лично нима ти е безразлично бъдещето на нашата родина България?! Дарение за списание ИДЕИ: ТУК > КОНТАКТИ >Четете сп. ИДЕИ онлайн
ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г.Курс лекции по философия
Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.
[Прочети >>>]
Как да си купя тази книга?Книга за нас самите
Книгата е новаторски опит за по-цялостно, философско-психологическо вникване, представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и психологични дадености и комплекси.
Книги:
Една НЕОБХОДИМА книга:
Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Съвременната история е представена като личностно и психологически преживяна...
(ОЩЕ >>> )Търсете книжките на списание ИДЕИ
Търсете хартиения вариант на най-новото списание навсякъде, в книжарници, по вестникарски будки, в книжни борси и пр., където се сетите, за да принудим някак книжарите и търговците на едро да си свършат работата - и да го доставят на неговите читатели.
ОНЛАЙН-ИЗДАНИЕТО на списание ИДЕИ
Още информация: Развитие на идеята за списание ИДЕИ
Представяне на новото философско списание ИДЕИ по ПО-тв
Абонирайте се за сп. ИДЕИ
Ангел Грънчаров: моят видео-блог 
Елате ни вижте
Ирина, 20. Април 2009 г.
В безбрежната агресия на нашето време и в грозния фалш в човешките отношения, израстваме ние , бъдещето на една нация. В красивата и цветна обвивка на едно, привидно високо интелектуално общество, се крие нещо гнило и неопределено. Всичко изглежда нормално и спокойно, но там вътре в същността, бушува лудата разруха на реалността.
Всички хора защитават себе си , също така и близките си.Не намират вината в себе си –никога. Не сме виновни, просто обстоятелствата са такива. Но кой създава тези обстоятелства, нима не ги създаваме ние? Нима не ги ражда болното ни общество? Много хора вярват в децата на нашето време, вярват в бъдещето.Тези хора са оптимисти , добри и наивни. Те не са мъдреци , а слепи хора. Те вярват в една кауза , загубена още при самото и създаване. Сляп трябва е човек, за да не вижда в какво се превръщаме? Може би всички го виждат, но някой просто не искат да го осъзнаят.Трябва ли да нарека тези хора страхливци? Не , те са просто мечтатели, които остро ще вдъхнат от цигарения дим на децата си.Но дали и тогава ще отворят очи за истината? Колко интелигентни са хората , щом не виждат лудата агресия и масовото затъпяване на младите? Колко време ще нужно още за тоталния упадък на едно деградиращо общество?Предпологам не много , щом и ние младите започнахме да се избиваме помежду си. Няма да останем много в края на тунела.
Вървим по безмълвния черен асфалт , търкайки лениво подметките към училище. Свличаме се на студения чин и продължаваме дрямката си.Кой ще ни събуди?
Това е тъжната , отчайваща крайна фаза на упадъка. В училищата е настъпил глух хаос. Дали учениците идват , за да напишат нещо в тетрадките , или да запалят цигара в училищния двор , премисляйки от кой час да избягат , за да могат да си изпият сутрешното си кафе? Защото това кафе е нужно след безсънната пианска нощ по улиците и кръчмите. Трябява да ги държи будни до следващата цигара в междучасието. Какви високоинтелектуални проблеми затормозяват угрижените детски умове? Родителите проявяват начална съпротива , но техните деца ги успокояват , че няма причина за притеснение. Заслепени от родителска обич ,а може би не толкова слепи , колкото уморени от безпаричието и западащата икономика , те просто приемат успокоителните , лъжливи слова на децата си. Няма кой да ни помогне. Ние бавно пропадаме в неизвестността, дърпани от греховете си.
Много болка се е събрала в сърцата ни. Противно на всеобщото мнение, ние все още можем да чувстваме. Но тази болка ни гори толкова силно, разяжда ни, води ни до отчаяние. Агресията бавно започва да завладява умовете ни, претъпява болката, разярява ни още повече. Ние се превръщаме в бесни животни, които се опитват да оцелеят сред адските огнъове на едно машинизирано общество, загубило облика си. Хора без лица и глас.
Ние нямаме шанс, нито избор. Нашето проклятие е прекалено силно. Осъдени сме да убиваме самите себе си, да се самоунищожаваме. Ръцете ни са покрити с белези от все още незаздравели рани се стича кръв и мокри прашния под. Очите, изпълнени с глуха болка и злоба, се взират подозрително във всеки. Краката нервно потропват в очакване на звънеца. Сърцето бие твърде слабо, забравило функцията си. Не трепва , не забързва – просто унило, но сигурно започва да се изхабява. Студ, гняв и черни сълзи изпълват цялата атмосфера. Без перспектива, вървим, просто по навик, към нещо неясно. Смазани и погрознели от злоба, виждаме нещастието във всичко. Няма светъл ден, няма песен. Ние сме достойни за съжаление. Но, моля ви, не плачете за нас! Не бихме оценили сълзите ви. Лудост е това, нищо общо с нормалното. Все оше сме живи, но не виждаме нищо позитивно в съществуването си. Заслужаваме наказание, може би смятате , че трябва да горим в ада. О, ние вече сме там. Знаете ли кой ще наследи земята – лудите, защото само те знаят какво става в този свят.
Мръсен прах застила пустите улици. Във въздуха се усеща миризма на дим – някой пак е подпалил нещо. Кръв се стича по стените , няколко спринцовки се валят по тротоара. Градската болница е приела своите редовни млади гости , за да ги позакърпи отново. Кафетата от рано са пълни , усеща се миризма на алкохол. А слънцето отново изгрява и това е нормално и добро. Луд живот ……..Задъхано момиче влиза в кафето , някой се е самоубил отсреща. Всички безизразно се извръщат и допиват бавно кафето си.
http://alternative-x.com/BG/index.htm
Тъжно ми е, че живееш в таква личностна реалност. Ако утре се хвърлиш и ти отнякъде или се обърнеш безразлично, когато някому нещо се случи, няма да има нищо странно. Просто ще си е заминала още една сива и с нищо незабележима личност. Още един празен живот.
toq pi4 si ima deviaciq v siujetnata liniq na postroqvane na vryzkata mejdu logi4eskoto mu mislene..i umenieto da go kreativira v stanovi6te po bylgarskite vyprosi..
Страшно много ми допадна есето ВИ“Крайъгълният камък на образованието“-безпощадно точно.Днешното българско училище е само по презумция,по традиция,а може би по носталгия на някои негови все още сеячи на дух и знания-родно.По методи на обучение,по начини на управление,по отношение на институции към него,то просто ,наей-вече средното училище,американски тертип публично училище,така чудесно познат ни от великолепната изповедна книга на Бел Кауфман“По стълбата нагоре,която води надолу“,НЕ САМО С АГРЕСИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ,НО ДОПЪЛНЕНА С ОНАЯ СТАЯ,НАРЕЧЕНА ИЗОЛАЦИОННА, А ПРИ НАШИТЕ УСЛОВИЯ ТОРМОЗ НАД МИСЛЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ.Вътре съм в системата,отделно вече четвърто поколение от двата ми рода,с разклоненията ми,са сеятели на просвета,но никога не съм се чувстал така омерзен,както в последните години,не само заради чисто криминалните опити на ръководни другари да ме отстранят от работа,а защото убиха идеализма и вярата ми,подиграха се над труда ми,на малкия и скромен принос,който съм дал на това поприще.В научните си доклади „НАКЪДЕ ,ВЪРВИ БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ!“,“БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ-ЕТАПИ НА РАЗВИТИЕ,ДНЕШНО СЪСТОЯНИЕ,ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА БЪДЕЩЕТО“,ИЗНЕСЕНИ ПРЕДИ ДВЕ ГОДИНИ НА НАУЧНИ КОНФЕРЕНЦИИ ВЪВ Варна и Шумен,се опитах да дам точна картина на проблемите в българското училище,с цел да се отстранят гнойните рани,но всуе,вече почвам да си мисля,че има конспирация против обществото ни,респективно,образованието.Въвеждането на делегираните бюджети,което нареди българското училище до тези на имигрантските общности във Франция и Великобритая,само затвръждава това,дай Боже,мое внушение,Ако нямате нищо напротив,ще Ви изпратя документалната си повест „Решетката“,която проследява безсмисления ми бунт срещу системата,но все още живея с плахата надежда,че някой хубав пролетен ден някой нов Стоян Михайловски ще напише възторжен химн но родната просвета,а някой вглъбен композитор като Любомир Пипков ще напише вълнуваща музика.Спомен са,спомен са онези учители като Стоян МИХАЙЛОВСКИ,Цветан РАДОСЛАВОВ,Найден ШЕЙТАНОВ,АКАД.Димитър МАРИНОВ и колцина още.
Г-н Ганчев, благодаря Ви за коментара! Моля, пратете ми на имейла Вашите доклади и повестта си. Възможно е да избера фрагменти за списание ИДЕИ, понеже в него темата за образованието е водеща. Позволих си да публикувам тоя Ваш коментар като отделен постинг: http://aig-humanus.blogspot.com/2009/11/blog-post_8783.html
Бъдете здрав и не се отчайвайте, всички по-различни учители се чувстваме като Вас, но няма да се предаваме, а ще продължаваме битката!
Драги г-н Грънчаров,благодаря за моралната подкрепа.Господин Рачев ми даде първия брой на списанието“Идеи“ и ако нямате нищо против ще направя съобщение на конференцията във Варна.Благодаря,че има хора като Вас,за да въздъхна облекчено,не съм сам,имам духовни събратя.Бях отстратен от работа по особено противен начин,чрез инсценировка,която бе доказана в хода на съдебното производство,впрочем аз съм описалслучая в статията си“Не превръщайте българското училище в ЕАД г-н Директор!“,на търсачката срещу името ми излиза в мрежата,а за финал в хода на съдебното дело при обжалването се стигна и до представянето на фалшифициран документ,но вместо да заведа наказателно дело,аз предпочетох да се върна на работното си място,защото изпитвам чисто сантиментални подбуди,все пак това бе училището,в което се научих на А,Б.Но последва-водовъртеж в оста на злото-най-лошите класове,разкъсване на работното време,най-ниската работна заплата,въпреке че има колективен трудов договор, в който изрично е упоменато,как се формира работната заплата,а в нашето училище те са служебна тайна,на мен не ми се изплащаше,дори и ПЪРВАТА МИ КВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН.Проклета българска злоба,проклета българска завист.И когато поставих ребром въпросът,последва нова инсценировка-отново с инкриминиран документ,този път жаблба от името на майка,с обвинения от рода на системен алкохолизъм,при положение,че не употребявам въобще алкохол,неугледен външен вид,фъфлене и плюене,когата говоря,при положение,
Драги г-н Грънчаров,благодаря за моралната подкрепа.Господин Рачев ми даде първия брой на списанието“Идеи“ и ако нямате нищо против ще направя съобщение на конференцията във Варна.Благодаря,че има хора като Вас,за да въздъхна облекчено,не съм сам,имам духовни събратя.Бях отстратен от работа по особено противен начин,чрез инсценировка,която бе ччдоказана в хода на съдебното производство,впрочем аз съм описалслучая в статията си“Не превръщайте българското училище в ЕАД г-н Директор!“,на търсачката срещу името ми излиза в мрежата,а за финал в хода на съдебното дело при обжалването се стигна и до представянето на фалшифициран документ,но вместо да заведа наказателно дело,аз предпочетох да се върна на работното си място,защото изпитвам чисто сантиментални подбуди,все пак това бе училището,в което се научих на А,Б.Но последва-водовъртеж в оста на злото-най-лошите класове,разкъсване на работното време,най-ниската работна заплата,въпреке че има колективен трудов договор, в който изрично е упоменато,как се формира работната заплата,а в нашето училище те са служебна тайна,на мен не ми се изплащаше,дори и ПЪРВАТА МИ КВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН.Проклета българска злоба,проклета българска завист.И когато поставих ребром въпросът,последва нова инсценировка-отново с инкриминиран документ,този път жаблба от името на майка,с обвинения от рода на системен алкохолизъм,при положение,че не употребявам въобще алкохол,неугледен външен вид,фъфлене и плюене,когата говоря,при положение,идентичната среща с въпросната майка и жалбоподавателка продължи две минути,на тъмно,такива са условията във ведоствените жилища и със свидетел,защото очаквахме инсценировката.Впоследствие се оказа,че жалбата е комплот.Но,как да се бори с тези хора човек,дори и да спечели,а това става с цената на собственото здраве,виновната страна,не носи никаква веществена отговорност,всичко се плаща от училищния бюджет,а страната,на чиято страна е правдата,бива доубита.Вече съм принуден,независимо,че наскоро преживях мозъчен инфаркт,да дам публичност не само на моя случай,а на други подобни,той е четвърти за училището ни,в което имаше и подпалване на учителки,но нещата бяха притулени,да се обърна за съдействие към наши сродни международни организации,макар че нямам моралното право като българин,да уронваш престижа на Отечеството си..-примерът на Петко Каравелов и Черната джамия е пред очите ми,плаче ми се,но ненаказаното зло се превръща в убийстен синдром и за други.А в България-всичко е глас в пустиня.Благодаря,че изслушахте тъжната ми изповед!
Queen – Who Wants To Live Forever (High Quality)