Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Какво си казахме при срещата на двамата небезразлични граждани с омбудсмана на Пловдив?

За малко да забравя да разкажа нещо, което заслужава да влезе в моя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ, който пиша от години (тази поредица от есета е част от мой проект, по който, както знаете, работя доста усърдно; той е елемент от по-големия мой проект, който наричам, за да вбесявам враговете си ето как: Проект за непосредствена и практическа реална демократизация-декомунизация на отношенията в училищните общности!) Както и да е, та ето каква случка си заслужава да опиша, а се случи тази случка не вчера, а онзи ден, в петък.

Реших в петък да отида на среща с омбудсмана на Пловдив инж. Борислав Стаматов. Речено-сторено, отидох на среща с омбудсмана в качеството ми на гражданин. При омбудсмана не бях ходил доста време, стана така, че при последната ми среща с него влязохме в такава разгорещена дискусия (и то на коридора!), че охранителят се почувства длъжен да ме… хване за ръкава за да ме извежда принудително от сградата на Общинския съвет; та тогава ми се наложи да пиша срещу него жалба до шефа на Общинска охрана, останала, естествено, без никаква реакция от страна на въпросната служба, намираща се на издръжка с нашите, на данъкоплатците, пари!), че бях решил повече никога да не ида да разговарям с него, с омбудсмана де, не с тъй инициативния му, борбен и буен охранител. Да, ама ето, наложи се, няма как, срам не срам, отидох отново. (С мен дойде един небезразличен гражданин, който държи да не му споменявам името с оглед да си няма проблеми на работата, той дойде да ме подкрепи морално.) Омбудсманът ни прие, с придружителя ми се ръкува, с мен се въздържа (може би си мислеше, че съм заразен с някакъв опасен… грипен вирус, не знам точно защо не благоволи и на мен да подаде ръка; може да ми се е чувствал обиден, не знам точно!). Влязохме, седнахме, омбудсманът погледна към мен и ми кимна да почна да говоря.

Налага се вкратце да кажа какво му казах, няма как да премълча това. (Пиша с клавиатура, на която най-важният клавиш, този за интервала, е счупен, та това ме принуждава да бъда пределно лаконичен: щот проклетият клавиш се налага да го удрям по няколко пъти за да направи интервал!) Есенцията на изказването ми беше: информирах го, че със съпругата ми, също учителка, не успяваме да си намерим работа не само като учители (въпреки положените от нас самоотвержени, самопожертвователни, дори героични усилия!), но дори и каквато и да било друга (аз безуспешно се мъча да стана пак пазач, но и това, кой знае защо, не ми се удава!); казах му, че вече сме в безизходно положение, без никакви средства за съществуване сме, опустошихме всички мизерни средства, които бяхме заделили за черни дни; налага се или да започнем да просим (въпреки че на мен специално предишният кмет Тотев с нарочно писмо ме извести, че просията „във всичките й форми“ била строго забранена на територията на хилядолетния град Пловдив; просията е забранена, но краденето от общински и държавни средства, както и рушветите, примерно, изобщо не са забранени!), та значи нямаме вече друг изход освен просенето или… умирачката от глад (аз работя една доста тежка и неприятна надомна и крайно ниско платена работа, практикувам един ръчен труд, от който ръцете ме болят нощем така силно, че едва-едва се унасям поне малко да поспя!), но от този труд имаме кажи-речи само за единия хляб; предвид създалото се тежко положение си позволих да помоля омбудсмана да направи нещичко да ни помогне поне единият от нас да си намери някаква работа, с оглед до оживеем до пролетта (тогава с един човек, ако съм жив и ако имам сили, ще ида да му помагам в подрязването на овошки и лози по околните села!); помолих омбудсмана да прояви такъв един благороден жест на милосърдие и от чисто човешка или морална позиция (щот законите в тъй приказната страна Мутроландия, в която цари пълна, съвършена законност и най-висша справедливост, не позволяват на никой, нито на омбудсмана, нито дори на самия… Бог да се меси в абсолютната властова хегемония на школските директори, изживяващи се не само като пълновластни феодални господари, но и като… робовладелски такива!); това в общи линии рекох на омбудсмана, който този път, за отбелязване е, ме изслуша напълно безмълвен, не мепрекъсна да ми опонира нито веднъж. (Небезразличният гражданин, дошъл с мен слушаше и само веднъж-дваж потвърди, че говоря истината, примерно когато се наложи да кажа, че сме стигали в безпаричието си дори дотам, че се е налагало той самият да ни помага със свои парични средства, т.е. самият той, нищо че работи, вече се е озовал в тежко положение – и то единствено заради доброто си сърце!)

Какво точно каза омбудсманът в отговор на моята кратка реч аз тук нямам право да разказвам, но ще си позволя, с всички рискове, да изтъкна един-два по-съществени момента от изказването му, които по мое убеждение, са твърде показателни и дори многозначителни (и смятам, че е добре обществото да е информирано за тях!).

Първо г-н омбудсманът ме попита спомням ли си какво ми е казвал преди една година, съзнавам ли, че неговото предупреждение се е сбъднало; отвърнах, че не мога да се сетя точно какво има предвид. И той сам ми каза: че ме бил предупредил, че заради моето (неразумно, абсурдно, безсмислено) поведение ще докарам работите дотам, че в един момент няма да имам вече и какво да ям! Аз констатирах и потвърдих, че си спомням това негово предупреждение и че признавам, че се е оказал напълно прав, което даде възможност на г-н омбудсмана да ме поздрави за духовния ми напредък, т.е. че за първи път в живота си съм бил признавал неговата правота. (Аз тук вметнах, че изобщо не се смятам за безгрешен или за напълно праведен – за разлика от някои добре познати ни другарки от властващата номенклатура в пловдивското образование, които имат претенцията, че са напълно непогрешими – поне колкото римския папа!) И други важни моменти имаше в речта на омбудсмана, но не ща сега да разпростирам най-вече поради морални пречки, но и, признавам, щото страшно много ме мъчи проклетата строшена клавиатура, с която пиша вече дни наред понеже нямам възможност да си купя нова. Но въпреки мъката заради това толкова неприятно и мъчително писане със строшена клавиатура, ще положа усилия да ви кажа и още един значим момент, който поради значимостта му ще опитам да го възсъздам под формата на пряка реч:

– Господин Грънчаров, признавам си, понякога влизам и чета блога (той всъщност каза: сайта, бел. моя, А.Г.) Ви. И се чудя защо ли полагате толкова много труд – и каква е целта на тази Ваша неуморна многогодишна дейност?! Никаква полза нямате от цялата си дейност, ето, примерно, водите предаване в Пловдивската обществена телевизия, ала не вземате нито стотинка за него! Какъв тогава е смисълът, нали сте философ, как можете да работите толкова много без никакъв позитивен практически смисъл или полза?! Напротив, това писане и говорене от Ваша страна против абсолютно всички власти и длъжностни лица неизбежно води до ред вреди, които понасяте. И ето докъде стигнахте накрая. Аз разбирам други водещи в ПОтв, които имат хубава работа и добри доходи, да си позволяват лукса да водят безплатно някакво телевизионно предаване, но Вие, дето нямате никакви доходи, защо се врете там да работите без никакви пари?! На какво прилича това Вашето?! Не може ли да се захванете с някакво по-смислено занимание, от което нещичко да печелите?! Нали разбирате мисълта ми, за всичко сте си виновен Вие самият, пък сега идвате при мен да Ви помагам за да си намерите някаква работа и някакви доходи – за да не умрете от глад?! А не само Вие със съпругата Ви сте безработни в нашата община, и много други хора са идвали да ме молят да им помогна, аз съм ги отпращал. Просто нямам такива пълномощия. Как, кажете сам, да звънна на някой директор на училище да го помоля да Вѝ вземе на работа като Вие специално не сте ми никакъв, нито сте ми приятел, нито Ви познавам добре, нито Ви имам доверие, прощавайте, но Вие може и да сте добър учител, но други хора, упълномощени с власт в образованието, твърдят, че не ставате изобщо за учител, как при това положение да Ви помогна и да ходатайствам за Вас да започнете някъде работа?!

Не мога, разбира се, напълно точно да предам смисъла на неговата реч, но в общи линии каза това. Какво му отвърнах и каква полемика проведохме по повод на речта му тук не мога да пиша най-вече заради счупената ми клавиатура, но ще отбележа само ето този пункт:

– … Аз Ви моля да ни помогнете (на мен или на съпругата ми) да си намерим работа не защото сме Ви някакви (приятели, политически другари и пр.), а само защото, въпреки всичко, и ние с нея, подобно на Вас самият, сме човеци; призовавам Ви да откликнете на чисто човешка, т.е. морална основа. Да направите някаква добрина на някой човек, който е в отчайващо тежко положение, си заслужава според мед дори и с риск да нарушите някой писан закон. (Щот законите в приказната Мутроландия са доста бездушни, те повечето са си съвсем същите, каквито бяха в ерата на комунизма, да не говорим за господстващия манталитет, според който е срамота да помагаме на „ненаши хора“!) Единственото основание, на което Ви моля да ни помогнете е: защото, чини ми се, ако някой от нас със съпругата ми, да пази Господ, се разболее тежко от глад, от студ (или от унижения, ний, учителите, изпитваме най-голяма болка и мъка тъкмо от униженията!) или ако някой от нас дори умре, тогава Вие и другите властващи, така си мисля аз, може би ще имате известни проблеми със съвестта си, не знам точно, но казвам, че така ми се чини. Та ако помогнете нам, ще помогнете фактически и на себе си, с оглед да нямате онези тъй неприятни угризения, ако, да речем, аз с моето болно сърце взема да пукна внезапно, та Пловдив тогава да се прослави, че в 21-век е убил с безразличието си един философ – и така е повторил позорната слава на Атина, убила навремето най-великия си философ! …

Нещо такова му казах тогава, не мога да възпроизведа точните си думи, не съм робот, а съм човек. А и проклетата клавиатура тази сутрин ми разката фамилията, днес се счупи съвсем и пиша това вече трети час, толковабавноимъчителносепишесклавиатура, чиито клавиш за интервал се е счупил. (Демонстрирах ви как излиза ако не положа огромни усилия и много блъскане за да правя интервали между думите!) А за това работя без пари, защо се трепя да пиша и да говоря отвърнах на омбудсмана ето какво:

– … Аз съм философ, господине, и имам самочувствието, че ако аз не кажа нещо, никой друг няма да може или да посмее да го каже. Сиреч, съзнанието за дълг ме води и вдъхновява в моя толкова тежък, неуморен и всекидневен труд: като философ съм длъжен да кажа ония истини, които никой друг няма да каже. По тази причина се трепя и си жертвам очи, пръсти, мозък и какво ли не, а в замяна „благодарното“ общество не ми дава нищо, абсолютно нищо, пардон, грешка: дава ми, обсипва ме с колосални количества безразличие и дори презрение!!!В други общества, страни и нации такива като мен ги търсят със свещ и като ги намерят, ги пазят като народно и човешко достояние, но у нас, знаете, дето всичко е наопаки на правилното, виждаме, че такива като мен просто ги убиваме. С безразличието и с презрението си ги убиваме…

Ох, спирам да пиша, че се изтощих заради проклетата клавиатура! Майната й на нея, проклета да е! А омбудсманът каза, че взема предвид молбата ми, какво има предвид под това аз не знам, не мога да кажа. Тия дни се питам дали да не ида, като намиращи се със съпругата ми в бедствено положение, да искам среща с кмета, знам ли с кого вече мога да искам такава среща?! Чувал съм, че на хора в бедствено положение общината и държавата помага, примерно им дава пари за отопление и за преживяване, ето, аз в момента не си чувствам краката от студ, у нас тази зима не е включван отоплителен уред по понятни причини и в проклетия бетонен панел е по-студено отколкото на улицата! Нямам сили даоправямповечегрешките, спирам тазимъка!

Чао! Хубавден! Бъдете здрави!


Счупи ми се, моля ви се, клавиш от клавиатурата! 🙂 Само това не ми се беше случвало! А да купя нова в моето положение е непосилен разход. Егати, не мога да пиша днес! Злите сили явно са активизирани и мобилизирани в защита на моите заклети врагове, имащи изглежда връзки дори и със самия Сатана! 🙂 Магии ли използват, че успяха да постигнат този невероятен успех?! 






„Закърпих“ счупения важен клавиш от клавиатурата си ето как:

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

януари 19, 2020 Posted by | Право, Психология | , | Вашият коментар

Кой истински обича родината?

Да обичаш родината означава да помагаш, да поддържаш най-честните, най-добрите хора – и то когато им е трудно. Те са родината!

Чух го в откъс от някакъв руски филм. Казал го един възрастен учител, цитира го неговият ученик…

КРАЙНО ПРОВОКАЦИОННА „ЧИСТО ЛИЧНА“ ДОБАВКА ИЛИ ЗАБЕЛЕЖКА: Чувайки тези думи, си помислих: дали пък колегата-блогър Ники Димов не е тъкмо такъв истински патриот – понеже ме поддържа и то всеотдайно в тежкия момент, когато ми се стовари върху главата цялата злоба на уязвената от моята дейност (по промяна в образованието) властваща бюрокрация?! Не, не се самовъзприемам като „най-честен“ или пък, опази Боже, като „най-добър“ човек, но едва ли съм съвсем безчестен и прекалено лош човек (закакъвто ме представят тъй откровените ми бесни опонетнти!), което означава, че какъвто и да съм, аз самият, бидейки българин, в някакъв смисъл (поне за Ники) съм… родината! И виждайки ударите, които ми се стовариха върху главата от страна на обезумелите от ярост властници в образованието, агроном Ники Димов се мъчи да помогне на семейството ми, спасявайки ни в най-тежки моменти (миналата година той ме взе да работя с него по резитбата на овошките и лозята, а след това сме работили и по коситбата, по този начин той спаси семейството ми от гладна смърт, сега планираме скоро да се заемем пак със същото – тази година обаче съм още по-зле защото по никакъв начин не мога да си намеря каквато и да било работа, а е зима!).

Та такива работи. Вложих тук този „чисто личен“ момент – с всички рискове от това. (Ники ще ми се кара, разбира се, но си позволявам този риск – чисто възпитателна цел, естествено; не него да възпитавам, а ония от вас, дето сте безразлични сеирджии, пък се смятате, моля ви се, за „големи патреоте“!)

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

януари 19, 2020 Posted by | Възпитание, Експеримент | , | Вашият коментар

Отчаян опит да спася семейството си от гладна смърт!

За да не умре семейството ми от глад се принудих тази сутрин за подам документи за работа като… хигиенист в намиращото се наблизо до дома ми квартално училище, ето и копие на самия документ:

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

януари 17, 2020 Posted by | Нрави, Образование | | Вашият коментар

Защо ли шаманите от МОН са така гневни?

В свой гневен отговор живеещото на Луната МОН обвини небезразличните граждани в „неаргументираност“ и в „използване на непристоен език“, ето, четете, насладете се на министерската премъдрост:

НАПОМНЯНЕ: Римската поговорка „О, Юпитер! Ти се гневиш? Значи сам признаваш, че си виновен, че не си прав!“ е твърде уместна в случая. Апропо, никакъв „непристоен език“ не сме използвали, ето, уверете се сами:

НЕЩО КАТО МАНИФЕСТ, СЪДЪРЖАЩ НАШИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СМИСЛЕНО И МОДЕРНО ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ НА МЛАДИТЕ

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

януари 16, 2020 Posted by | Образование | , | Вашият коментар

До какви душевни поражения води безчувствеността?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

януари 16, 2020 Posted by | Животът, Образование | , | Вашият коментар

А какво ли правят в наште тъй славни мутро-мафиотски времена комунистите и комсомолците?!

Някогашната комсомолка и сегашна видна комунистка Атанаска Тенева (подобно на събрата си Жан Виденов, ныне професор по организиране на хиперинфлация!) се изявявала, молим ви се, като всецяло отдадена на… нАуката, била доцентка по не знам си какво; нищо чудно да „преподава“, т.е. да пълни главите на вашите деца и внуци с комунисто-комсомолска отрова, ний не знаем с какво точно пълни главите на вашите деца и внуци, но можем да предполагаме, да се досещаме…

Из: Новият ректор на УХТ Пловдив представи екипа си

Ректорът на УХТ проф. д-р инж. Пламен Моллов представи новото ръководство на пресконференция днес. Доц. Атанаска Тенева поема ресор „Социална информационна и комуникационна дейност“ заедно с … (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

МОЯТ КОМЕНТАР: В жалките времена, в които мутрите, ченгетата, бандитите и милиционерите държат цялата власт в свидното ни отечество и се изявяват като „управници“ и дори, моля ви се, като „държавници“ (мафията у нас успя да заграби в крайна сметка и тоталната власт в държавата ни!), се питаме: а какво правят в това славно мутро-мафиотско време комунистите и комсомолците?! (Имаме предвид комунистите и комсомолците, които не са станали мутри, бандити, ченгета и милиционери!) Оказва се, че комунистите и комсомолците са станали… учени, да, станали са професори, доценти („профанесори“, „босенти“ – както ги наричат студентите!), сиреч, комунизмът у Нашенско се е приютил в… университетите ни (които повечето са менте, разбира се, нали така, какви други да бъдат университетите ни, да не би да има нещо истинско у Мутроландия, та университетите ни да са наред, откъде-накъде ще има нещо истинско тъкмо у Мутроландия, как е възможно да има нещо истинско таман у Мутроландия?!)

И тъй, автентичният (и честен, некрадлив до непорочност, до ангелска и монашеска душевна чистота!) комунист Жан Виденов сега вече е… професор (предполагаме той преподава тъй важната нАучна дисциплина как се прави хиперинфлация и как комунистите могат да окрадат до шушка спестяваниьята на цяла една малоумна нация!), днес научаваме, че някогашната комсомолка и видна пловдивска комунистка Атанаска Тенева била станала, молим ви се, доцентка по незнам си какво (по фуражките на униформите в съветската армия може би, знам ли по какво?!) в „университета“ по… ядене, по хранене: представяте ли си, изглежда комунистите наистина са най-добри в яденето, заслужават да са водещи в таз нАучна дисциплина?!!

Както и да е де, ний познаваме другарката Тенева от някогашните блажени и непрежалими комунистически времена, когато и тя, и Жан Виденов, и кой лине още бяха все видни пловдивски щатни комсомолски дейци, ето, сега, слава Богу, доживяхме и имаме щастието да ги зърнем в качеството им на учЕни, от което си правим извода, че в наште тъй славни мутро-бандитски (и просташки!) времена Партията е получила директивата да овладее, да постави под свой контрол нАуката, културата, образованието – сиреч, да тури ръка върху жизнено-важната сфера, в която се формират тъкмо душите (и идеите, и ценностите) на младите хора.

Много правилно се е ориентирала Партията-Кърмилница, завладее ли душите на младите, завладяла е бъдещето на малоумната ни нация, което значи, че комунизмът в нашите предели ще бъде вечен, неизкореним – щом е пуснал корени, повтарям, именно в душите на младите. И Жан, и Атанаска, и останалите (и професор Митю Гестапото…, и доцентът от ПУ, носещ кличката „Трактора“, да изброявам ли още?!), несъмнено, могат да преподават една-единствена „нАучна дисциплина“, която може да се обозначи с термина КОМУНИЗЪМ, какво друго да преподават, те само това могат, те само от комунизъм (и от бандитизъм, то всъщност комунизъм и бандитизъм са едно и също нещо!) само разбират, комунизмът се е настанил за вечни времена в душите им, оттам неговата отрова пълзи към душите на младите, на студентите, на учениците (нима някой се съмнява, че душите на огромната част от учителската армия в Мутроландия пак са подвластни на „единний светлий комунизъм“, на какво друго да са подвластни?!)! И така отровата на комунизма трови живота на целокупната ни, подчертаваме, и съвсем нещастна, поради малоумието си, нация.

Толкова, установихме днес, че Партията (БКП-БСП, за разлика от БКП-ГЕРБ-мутри) владее в днешно време „културно-ентелектуалната“, т.е. „идейно-ценностно-духовната“, с извинение, сфера в живота на нацията ни, а на бандитите и на мутрите е оставила политическата власт и непосредственото практическо крадене (в което, разбира се, с ентусиазъм участват и много комунисти, разбира се, другаря Гергов да не лапа мухи в тия тъй славни бандитски времена?!).

Само единствена другарката Дърева си остана нещо като жрица и светица (и жива мумия!) на автентичния роден (и съветско-руски) комунизъм, тя изцяло и напълно е отдадена на неговите „идеи“ и без да се предрешава като „учена“ и като „менте-професорка“, без никакви титли, громи неговите зли врагове (като мен!) из медиите, намиращи се, естествено, пак под общия контрол на властовия мастодонт ГЕРБСП.

Хубав ден ви желая и приятни, направо бодри мисли ви желая – във връзка с казаното! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

януари 15, 2020 Posted by | Демокрацията, Образование | , | Вашият коментар

Защо сексуално непълноценният мъж не може да бъде добър гражданин?

Ще ви кажа една прекалено неприятна, дори жестоко и страшно правдива истина, пък ме ругайте след това колкото си искате! Почвам:

Дали признак за дебилизиране (за умствен дефицит) не е това, че мъжете у нас мислят (и говорят) предимно за… секс?! (Не сте ли забелязали, че мъжете у нас само се хвалят колко велики, моля ви се, били в сексуално отношение, какви нечувани подвизи правели в леглото, т.е. какви страшни сексуални атлети и бабаити, какви пичове били и пр.) Да де, но предимно за секс мислят тия, които не го правят, а само копнеят за него. (Или го правят, но хептен некачествено!)

И какво излиза тогава? Причина за дебилизиране на нацията не е ли сексуалната непълноценност на мъжете – все пак мъжка работа е да бъдеш истински гражданин, да се занимаваш с политика, с по-висши, с по-възвишени духовни неща и прочие.

Но има и нещо още по-сериозно: несправящите се със сексуалността си мъже (неудовлетворените от секса мъже, мислещи по тази причина само за секс) няма как да спомогнат за сексуалното задоволство на жените, нали така? По тази причина излиза, че и жените у нас страдат от калпавите си в сексуално отношение мъже, което няма как да не им се отрази на душите.

Как се отразява сексуалната неудовлетвореност на женската душа не мога да кажа (не съм жена), но предполагам, че жените още по-тежко понасят това толкова злотворно житейско обстоятелство. Мъжете поради крещящата им сексуална неудовлетвореност ги избива на малоумие (нима не е малоумие зрял мъж да мисли и да говори само за секс, да лъже колко е велик в секса, забравяйки всичко останало, забравяйки за истински важните неща?!), а жените, по моя преценка, ги избива на… злоба, те се озлобяват, т.е. българските жени отмъщават на негодните си мъже по всевъзможни и то най-коварни начини.

И една такава държава, изпълнена предимно със сексуално незадоволено население непременно и по необходимост става най-неуредена, най-бедна, най-изостанала, с най-нещастно и все по-затъпяващо население. В нея нищо не е наред, всичко е тъкмо наопаки на нормалното, на истинското, на разумното, на правилното. В такава клета държава правосъдието също е най-пропаднало и несправедливо, управниците са най-лъжливи и крадливи, такава държава е проядена от страшна корупция, от престъпност, от беззаконие, от какви ли не други идиотщини и лудости.

Това е, казах ви една твърде неприятна истина. Можете да започвате да ме плюете и ругаете колкото си искате!

Приятен ден ви желая! Бъдете здрави!

И знайте: неприемането на истинитте и преклонението пред лъжите (живеенето в свят на фантазиите – и за самите себе си най-вече!) пак има за свой корен крещящата сексуална неудовлетвореност, както учи д-р Фройд.

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв… Книгата говори за „нещо“, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда „добре познато“, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се „съобразяваме“, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга „поглежда“ в скритото „зад“ мълчанието ни – за времетоживотасвободата.

януари 6, 2020 Posted by | Възпитание, Образование | Вашият коментар

Давате ли си сметка каква грамадна цена плащате за безразличието си?

Случайно попаднах на тези две изключително актуално звучащи и днес петиции, които съм предложил обаче преди близо пет години:

Сега разбирате ли защо народът трябва много внимателно да се вслушва в това, което казват философите? Сега сфащате ли до какво води ВАШЕТО безразличие?! Долавяте ли какви са неговите тъй горчиви плодове? А давате ли си сметка за това каква грамадна цена плащате за безразличието си – един разкош, който, ако имахте поне малко акъл, изобщо нямаше да посмеете да си позволите?!

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

януари 5, 2020 Posted by | Демокрацията, Образование | Вашият коментар

Кратко писъмце до Иво Инджев

Тази сутрин написах и изпратих следното писмо до колегата-блогър, до видния ни и при това истински журналист г-н Иво Инджев:

Здравей, Иво,

Най-напред честита нова година, желая здраве, щастие и успехи не само на теб, но и на цялото ти семейство!

Имам към теб една молба: ние тук в Пловдив от известно време създадохме една немногочислена, но доста активна и инициативна „група на небезразличните граждани“, правим някои неща, провеждаме понякога граждански протести по важни въпроси (пък макар и съвсем самотни и мълчаливи са нашите протести, медиите, естествено, изобщо не ни забелязват, а народът стои и тъпо гледа сеир!); както и да е, ето сега примерно се мъчим да предизвикаме граждански и демократичен дебат по един съдбовно важен, по наша преценка, въпрос – за истинско (а не лъжливо, а не фалшиво, а не менте!) гражданско образование на младите, т.е. дебатът, който искаме да предизвикаме, по нашето дълбоко убеждение е по наистина твърде важен проблем, от който зависи всичко останало в свидното ни отечество; по тази причина те моля да дадеш гласност в блога си на публикацията с ето това заглавие (то звучи доста помпозно, с оглед народът да му обърне известно внимание, ама знае ли се дали това ще стане?!):

Небезразличните граждани публикуваха свой манифест за цялостна демократизация и декомунизация на образованието и на страната ни като цяло!

Слагам я и тук, ако е възможно, публикувай ето това в блога си, ще ти бъда много признателен: дай Боже да има известен отклик сред общността на демократичните хора у нас, щото сам виждаш, че положението в страната ни е направо отчайващо!

Небезразличните граждани публикуваха свой манифест за цялостна демократизация и декомунизация на образованието и на страната ни като цяло!

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Желая ти хубав ден и всико добро!

С поздрав от сърце: Ангел (Грънчаров)

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

януари 5, 2020 Posted by | Медии, Образование | Вашият коментар

Дали книгата не е най-добрият подарък, който можете да си направите – или пък да подарите на близък човек?

Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия. От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстанция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек…
Тази книга има вече пет издания и е помогнала на хиляди хора да разгадаят тайнствата на човешката душа – и на тази основа да променят живота си към добро, т.е. да тръгнат уверено по пътищата на свободата, благодарение на което можем да постигнем пълноценния, разумния живот.
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Фаталната за българите прокоба – неумението да мислят истински, пълноценно, да търсят истината всеотдайно, да не се успокояват докато не я намерят, докато не е покорят – може да бъде победена ако прочетете тази необичайно приятна за четене философска книга, в която философът Ангел Грънчаров на пределно човешки език ще ви въведе (опирайки се на Логиката на Кант) в тъй потребното за разумния човек изкуство на мисълта. Тази книга би следвало да е настолна за ония, които искат да станат истински образовани, т.е. увенчаят образованието си по подобаващия начин.
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Това е книга, която ще ви направи причастни към тъй потребната за човека практическа философия на свободата. Тя е в състояние да преобрази живота ви – и да ви помогне да станете действително свободен човек (човек, който живее със свободата си всеки ден, а не е под властта на илюзията, че е свободен).
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Поръчайте си някоя от книгите на философа Ангел Грънчаров. Ще го направят ония, които не са безразлични към ония съдбовни истини, без които животът ни не си струва усилието.
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Поръчайте си книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Поръчайте си книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Поръчайте си книгата на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Поръчайте си книгата на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Поръчайте си книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Поръчайте си книгата на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв… Книгата говори за „нещо“, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда „добре познато“, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се „съобразяваме“, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга „поглежда“ в скритото „зад“ мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Тази книга не само ще ви разкаже що е вяра, но и ще ви помогне да разберете защо животът без вяра е заплашен да бъде овладян от коварното екзистенциално безсмислие и безвремие (безпътицата!) на бездуховността.
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Това е книга не само за младите, а и за всички, които искат да живеят истински, пълноценно, т.е. свободно. Тази книга може да ви помогне да станете личност, която не само разбира що е достойнство, но и личност, която е превърнала достойнството в своя практическа житейска философия..
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Направете хубав коледен подарък на вашия син. Тази книга може да промени живота му – и да го направи човек в истинския смисъл на тази дума.
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Списание ИДЕИ не е допуснато до павилионите за всекидневни и периодичнни печатни издания, за вестници и за списания, т.е. то неслучайно е едно забранено списание, което стои арестувано по книжни борси и складове. Има защо толкова много да се плашат от него.
За сметка на това обаче все още можете да си поръчате която искате негова книжка на имейл angeligdb@abv.bg
Един ден тези списания ще бъдат безценна библиографска рядкост…
И списание HUMANUS един ден ще бъде безценна библиографска рядкост… И списание HUMANUS неслучайно не е допуснато до павилионите за всекидневни и периодични печатни издания, за вестници и за списания, т.е. неслучайно то е едно забранено списание, което стои арестувано по книжни борси и складове. Има защо толкова много да се плашат и от него.
За сметка на това обаче все още можете да си поръчате която искате негова книжка на имейл angeligdb@abv.bg
Ако искате да разберете в каква посока следва да тръгне българското образование и как може да се осъществи тъй потребната промяна в образователната област, можете да си поръчате и да прочетете някоя от тези книги на философа Ангел Грънчаров. Това е поредица от книги, написани от преподавател по философия, който много години е прилагал свой оригинален, ефективен, творчески и новаторски подход в обучението на младите хора, т.е. практическата насока на книгите му е несъмнена.
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Можете да получите колкото си искате вече издадени броеве на в-к ГРАЖДАНИНЪ ако пишете на имейл angeligdb@abv.bg
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!
Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

януари 4, 2020 Posted by | Книги | Вашият коментар

%d блогъра харесват това: