Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Песента “Въх, рамо, рамо!” е химнът на промяната!

Продължават разгорещените коментари върху публикацията във видеоблога, наречена Народът лудна по песента “Въх, рамо, рамо”, посветена на генерал Борисов! Пей, Биляно, пей, народе! Отпуши си душата! Ликуй, человечество!. Ето сега представям на вниманието ви нов забележителен текст, който е съчинил гражданинът Янчо Янчулев, страстен привърженик, доколкото разбирам, на премиера Бойко Борисов, за който именно се запя тази обикната вече от толкова хора народна песен:

Над милион и шестстотин гласуваха за ГЕРБ. Ако прибавим и гласовете на Ред, Законност и… и на Атака – смятай на колко българи им е дошло до гуша от Тройната коалиция. А сега да прибавим ли и тези, които не гласуваха? – всичките тези хора се надяват на промяна в политиката. Дано не им бъдат напразни надеждите.

Друго искам да споделя в тази връзка. За песента “Въх рамо”. Това е химнът на промяната. И тези, които агресивно я оплюват и отричат, не могат да се примирят с мисълта, че една малка и съвсем непретенциозна мелодийка се запя надлъж и нашир и им извади на показ кирливите ризи. Можете да сте гневни. Имате право. Но защо се гневите на песента, гневете се на Станишев и обкръжението му. Те ни докараха до този ПРОДЪЛЖАВА >>>>>

август 11, 2009 - Posted by | Съвременност | , , , , , , , ,

4 коментара »

  1. Г-н Янчулев,
    не бъркайте причина и следствие. Чалгата я наложиха групировките и поради слабата имунност на духовността българска, тя бързо пусна корени. Манипулативното натрапване в медиите води след себе си оформянето след време на колективно съзнание. Това беше и идеята на всевъзможното смесване народностно чисти и народностно нечисти музикални елементи в една обща музикална невроза. Някои я наричат „балканска музика“, за да угодят на западняците, за които няма разлика между турско и българско. Всъщност целта на чалгата е ясна – бавното и постепенно отбиване на българина от корените на българската народна музика. Това е стара комунистическа цел да заличи характерното. Естествено е, че като и хляба и ножа са в твои ръце , може да си позволиш да правиш досто неща прикрити под най-разнообразни „народни мераци“. Да, чалгата , смени старите жанрове, малко насилствено – бих казал има едно вътрешно чувство на идентичност, не го отричам.
    Но да издигате чалгата така високо и да и придавате, кой знай каква естетическа стойност – не съм съгласен.
    Къде отиваме ние тогава? Къде е мястото на българската народна музика? Къде остават имената на великите български майстори певци – Борис Машалов, Гюрга Пинджурова, Георги Чилингиров, Мита Стойчева?
    Що се отнася до студентите…..хм, със сигурност има чудесни хора сред тях, но …за повечето обаче важи максимата на Schopenhauer: “ когато майката е глупава гъска , а бащата – поспалан, детето и 9 уверситета да завьрши, пак си остава глупак. “
    Така че, кой се опитва да ни вноши , че песента „Въх, рамо“ е сред талантливо направените?

    Коментар от Konstantin | август 11, 2009 | Отговор

  2. Я пусни една песен с Димитринка Карпузова… мед от уста се лее…

    Коментар от Петров | декември 8, 2011 | Отговор

  3. На твойта Димитринка Карпузова й миришат устата. Устата й мерише – разбра ли? Аре, бегай с твойта Димитринка Кърпузова

    Коментар от Kalin Papazov | януари 10, 2012 | Отговор

  4. Грънчаров! След толкоз години, разбра ли кой е авторът на тая велика песен! Че ако си разбрал, ами че изнеси го в пространството!

    Коментар от Митко Маринов | август 13, 2018 | Отговор


Вашият коментар

« Предишни | Следваща страница »