Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Целта на чалгата е ясна – бавното и постепенно откъсване на българина от корените на българската народна музика

А ето сега и отговора на г-н Я.Янчулев, чието вълнуващо изказване излезе под надслов: Песента “Въх, рамо, рамо!” е химнът на промяната!. Даде този достоен отговор Konstantin, поради което го публикувам отделно:

Г-н Янчулев, не бъркайте причина и следствие. Чалгата я наложиха групировките и поради слабата имунност на духовността българска, тя бързо пусна корени.

Манипулативното натрапване в медиите води след себе си оформянето след време на колективно съзнание. Това беше и идеята на всевъзможното смесване народностно чисти и народностно нечисти музикални елементи в една обща музикална невроза. Някои я наричат “балканска музика”, за да угодят на западняците, за които няма разлика ОЩЕ >>>>

август 12, 2009 - Posted by | Съвременност | , , , , , , , , ,

6 коментара »

  1. Поздравления за г-н Я.Янчулев!

    Коментар от insomnia1304 | август 12, 2009 | Отговор

    • В следобедните летни часове, по икиндия, е особено препоръчително да слушате La morte di Didone, една от кантатите на Gioachino Rossini посветени на Папа Пий IX

      Коментар от Konstantin | август 12, 2009 | Отговор

  2. Амбивалентна носталгия
    http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4554990,00.html

    Коментар от insomnia1304 | август 12, 2009 | Отговор

    • госпожа професоршата трябва да си оправи формалната логика и да не мери с американски аршин по българските мери.

      Коментар от Konstantin | август 12, 2009 | Отговор

  3. Смятам, че на г-жа професорката, написала горната статия за „амбивалентната носталгия“ й се е отразило живеенето на Запад, поради което доста се е откъснала от българските реалности, в това число и психологическите. Историята във „вица“, която разказва, може и да се е случила някъде в България, но със 100% вероятност се е случила в някоя психиатрия. Чак такива идиоти съвременните българи не сме, въпреки че идиотите сред нас съвсем не са малко. „Пълен хладилник“ при социализма е никога несбъдналата се мечта на висящия по опашки гладен труженик на социализма…

    Коментар от Ангел Грънчаров | август 12, 2009 | Отговор

  4. Gioachino Rossini – La morte di Didone (1810-1811) – „Misera, sventurata!“ – No. 1. Sinfonia, Chorus, Recitative & Cavatina (Mariella Devia)

    Коментар от insomnia1304 | август 12, 2009 | Отговор


Вашият коментар