Как комунистите избиха цвета на българската интелигенция във всички сфери на живота

Зверството, наречено „комунизъм“; с извинение към истинските зверове, които, сравнени с комунистите, са невинни като агънца…

Синът на директора на Народната милиция и министър на вътрешните работи (1949-1950) и член на БКП – Руси Христозов Георги Христозов разказва за комунистическия терор в България след 9 септември 1944 г.

„По сметки, които съм направил – споделя той – благодарение на едно проучване, извършено от покойния вече председател на Конституционния съд Христо Данов, в България веднага след 09.09.1944 г. до началото на „Народния съд“, през тези именно месеци (от 9 септември до 20 декември 1944 г.) са избити 24 500 човека, за които има публикации в „Държавен вестник“. Отделно „Народният съд“ осъжда задочно 1 500 души, за да оправдае незаконното им избиване. Или, общо, веднага след 9-ти, по време на червения терор са избити 26 000 българи.

Дейно участие в тези избивания взема Щабът на партизанското движение със своето подразделение – Щаб на народната милиция, който се оглавявал от Тодор Живков, човекът държал властта цели 35 години!

Избити 26 000 души – това е много страшен факт за България. Цветът на българската интелигенция във всички сфери на живота е ликвидиран с един замах от болшевиките. Това е „курбанът“ на окупацията, наречена от комунистите „освобождение“. И никой нищо не иска да каже и до днес за тези невинни жертви на комунизма. Чудовищното изтребление на българи може да се сравни само с кланетата от турците по време на Априлското въстание от 1876 г. или Илинденско – Преображенското въстание от 1903 г. За тях се знае, а за комунистическите престъпления, кланета, убийства, масови гробове и жертви почти нищо.

Ако се направи един преглед на тези убити хора, ще се види, че това са свещеници, учители, кметове, секретар-бирници, участъкови полицаи, адвокати, бакали и дори лекари. Т.е. средната интелигенция, дистрибутора на висшата интелигенция спрямо обикновените граждани.

Това е един много срамен факт в българската история, който се премълчава. И по най-различен повод се намират какви ли не отвлечени обяснения и дори оправдания за толкова много избити хора.

Червеният терор е огромен по мащаби и надхвърля жертвите от 1941 г. до 9.09.1944 г. А те са: произнесени 190 смъртни присъди за доказани престъпления, вкл. тероризъм и убийства на невинни хора, в затвора са лежали 8130 души, в концлагерите 5740, интернирани са 15 000 души, в ротите 10 800.

Убийствата след 9.09.1944 г. са проява на комунистическия геноцид спрямо българския народ, внесен от Червената армия, окупирала България без бой. Червеният терор е вършен от криминални затворници, пуснати своеременно на свобода, пребоядисали се набързо в отечественофронтовци, комунисти, ремсисти, земеделци, лумпени, партизани – терористи. Поръчката идва от Москва и е предавана лично от „вожда“ Георги Димитров.

Написа: istorik1973

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.