Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Новодворская настоява демократите да не участват във фалшивите избори, „узаконяващи“ тиранията на Путин

Тази смела и мъдра жена обосновава най-разумното и достойно за демократите поведение в тежката ситуация, в която изборите са само камуфлажна игра за бетониране на кагебистката диктатура…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

март 3, 2012 - Posted by | Политика | , , , , , , , , ,

има 1 коментар »

  1. Александър Шмеман: Размисли за консерватизма и либерализма в Америка

    С избирането на Рейгън (Роналд Рейгън – президент на САЩ от Републиканската партия в периода 1981-1989 г.) започна за първи път от десетилетия сериозен спор за „дясното” и „лявото”, или – казано в американската терминология – спор между консерватизма и либерализма. Този спор, ако не е идеологически, то със сигурност е „светогледен”. Петдесет години подред – от времето на Ленин и после на Хитлер – всичко „дясно” само се е защитавало, а инициативата, монополът на идеите, плановете и т.н. са принадлежали изцяло на „лявото”.

    И ето че изведнъж светът е като сепнат, след като внезапно е забелязал плодовете на либерализма, политическите, икономическите, моралните, духовните. Плодове, които могат да бъдат определени с една само дума – гниене. Плюс лицемерие, самодоволство, фарисейство. Оказва се, че „лявото” е успяло да отъждестви всичко дясно с глупостта, „неприличието” и злото. Но ето че настъпва пробуждане. Уви, разбира се, няма никакви гаранции, че това възкресение на „дясното” ще донесе добри плодове. Засега побеждават не десните идеи и принципи, а все по-нарастващото отвращение от „лявото”.

    Все още не е ясно има ли сред десните идеи и принципи нещо друго освен старото „обогатявайте се” и залагане на спасителния егоизъм. С други думи, не е известно просто „реакция” ли е това или действително пробуждане… Самото изкореняване на либерализма, на ереста на либерализма, вече е само по себе си като свеж въздух.

    Дано „десните” разберат, че тяхната сила трябва да бъде не в триумфализма, а в смирението. В смирението на най-дълбинното възможно ниво, пред Божиите закони, в отхвърлянето – в духовното отхвърляне – на утопизма, на прометейството и греховния оптимизъм във всички техни проявления, в отхвърлянето на онова дяволско „светът е наш и ние ще построим нов свят, който беше ничий, но ше стане на всички”. Уви, досега дясната риторика не беше по-добра от лявата.

    В едно американският консерватизъм е по-добър от европейския. В него го няма обожествяването на държавата, както е, да кажем, при Де Гол (с какво само удоволствие произнасяше той „държавата”). Няма я якобинската традиция. Но я няма и идиотската идея за „отмиране на държавата”, този „рикошет” на якобинството. Държавата трябва да бъде на своето място – ни повече, ни по-малко от това. А това място – и това е много важно – не изключва задължението й не само да „администрира”, но и да вдъхновява (нейното „leadership” – водителство, умението да поведе след себе си): не е случаен своебразният „харизматизъм” на президентската институция.

    В Америка президентът не е държавата (както е в Де Головата конституция), той не е „Държавата – това съм аз”. Той е вожд в доброто, а не в хитлеровското, тоталитарното значение на тази дума. Във Франция президентът действително е или нищо (както е в Третата република), или всичко (както е в Петата). В Америка пък нито най-слабият, нито най-силният президент не може да стане нито „нищо”, нито „всичко”.

    1_1_1_al_sch1_1.jpgНа Рейгън му се присмиват – бил играл в каубойски филми. Каубоят обаче е в неизмеримо по-голяма степен символ, светоусещане и възприемане на живота от един учен социолог от Харвард. Каубоят включва в себе си морала, тоест различаване между доброто и злото, природата (животните, конете, прерията….), красотата и уродството, помощта, справедливостта, вярата в силата на доброто и т.н. – тоест всичко онова, на което в Харвард се подиграват и като цяло ненавиждат (защото пречи на „научния анализ” на обществото).

    Картър (Джими Картър – президент на САЩ от Демократическата партия в периода 1977-1981 г.) също не беше „харвардец”. Но в известен смисъл беше дори по-лош (не в личен или морален смисъл). Той въплъщаваше в себе си друга американска традиция – пуританизма. Не е случайно, че толкова много от водещите либерали в Америка са синове на пастори, тоест носители на жестокото, на „законническото” добро… За тях доброто не е присъствие, а отсъствие – отсъствие на греха. Те вярват: в не-пушенето, в не-пиенето, в не-блудстването и това свое най-скучно добро натрапват на света като негово спасение.

    Не е случайно, че именно при Картър американският патос за регулиране на целия живот по отношение на здравето, разбирано като не-еди какво си, достигна своята висша идиотска точка. Тези стотици бягащи по улиците хора! Тези безкрайни разговори за това какво е „полезно” и какво „не” и безсилието да се отиде по-далеч. Ще им докажат, че абортът е полезен и те ще започнат да го насаждат като евангелие, без да разбират, че служат на злото повече от проститутките и пияниците…

    Картър беше отживелица на онази Америка на „сухия режим”. Дошла на власт само благодарение на Никсън (Ричард Никсън – президент на САЩ от Републиканската партия в периода 1969-1974 г.) и Уотъргейт (Аферата Уотъргейт – представители на щаба на действащия президент Никсън се опитват да монтират подслушвателно устройство в щабквартирата на Демократическата партия, която се намира в хотел Уотъргейт в столицата Вашингтон).

    Рейгън „каубоят” съчетава в своя образ вярата в доброто с възможността за някакъв празник (реалност, абсолютно неразбираема за пурутанизма). Това вече го имаше у Кенеди (Джон Кенеди – президент на САЩ от Демократическата партия в периода 1961-1963 г.) , но лично. Идеологически той все пак си беше „харвардец”, тоест човек, научно проповядващ „уравниловката”, но от Олимп, тоест в пълно съзнание, че самият той не подлежи на никаква „уравниловка”, тъй като принадлежи към „елита”.

    В Рейгън няма нищо от „Харвард” и нищо от „пуританизма” и аз съм убеден, че именно затова го обикнаха – точно обикнаха. Кенеди го обикнаха заради гибелта му, но ако той не беше загинал със смъртта на млад герой, мисля си, едва ли щеше да постигне нещо. Никсън и Джонсън (Линдън Джонсън – президент на САЩ от Демократическата партия в периода 1963-1969 г.) просто не ги обикнаха, тъй като самите те прекалено обичаха властта и само властта, голата власт. Бяха готови да обикнат Картър (помня триумфалното му шествие в деня на инаугурацията по Пенсилвания авеню…), но само защото не го познаваха и „мислеха”, че е Рейгън.

    А Рейгън го обикнаха. Дали обаче в неговия „образ” обичат самия него – това ще остане тайна. Тази тайна започва да се разкрива утре.

    Откъс от „Дневници 1973- 1983” от прот. Александър Шмеман;

    Издава фондация „Комунитас”, 2011; превод: Борис Маринов;

    Снимки: schmemann.org; manolomen.com;
    http://www.cao.bg/index.php?article=12430340&pages=0&category=1

    Коментар от insomnia1304 | март 5, 2012 | Отговор


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: