Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

И кокошките у нас били националистки! (един прелюбопитен и показателен случай)

ноември 26, 2009 - Posted by | Съвременност | , , , , , , , , , , ,

1 коментар »

  1. ПУКНАТАТА ДЕЛВА

    / стара китайска притча/

    Една възрастна жена имала две големи делви, които носела на кобилица на врата си, когато отивала за вода. Едната делва имала пукнатина, а другата била идеална и винаги доставяла пълното количество вода. В края на дългия път от извора до къщата, спуканата делва пристигала наполовина пълна.

    Цели две години жената носела вода в къщи – всеки път, една делва и половина. Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост. Бедната спукана делва била засрамена от непълноценността си и се чувствала отчаяна, че прави само наполовина това, което се очаквало от нея.

    След тези две години на служба, спуканата делва казала на жената:

    – Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.

    Възрастната жена се усмихнала:

    – Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата страна на кобилицата, където е другата делва? Това е защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и всеки ден, когато се връщаме от извора – ти ги поливаш. За тези две години аз берях красиви цветя и украсявах масата в къщи. Без да си това, което си, нямаше да имам украса, а и цветята по пътя нямаше да ги има.

    Всеки от нас си има своята уникална пукнатина…Но именно недостатъците и пукнатините, които имаме правят живота ни заедно така интересен. Просто трябва да възприемеш всеки човек такъв какъвто е и да търсиш доброто в него.Полезно е, когато успяваме да постигнем умението да гледаме на света от различни гледни точки.Да виждаме доброто в другите е прекрасно! Не по-малко важно е да осъзнаваме и онова добро, което носим в себе си! :))) Не забравяйте да помиришете цветята ат вашата страна на пътеката. Това ще ви накара да почувствате удовлетворение и да посрещнете с надежда утрешния ден. Представете си, колко хубаво ще е също да можем да убедим и децата в тяхната собствена уникалност и възможностите им да украсят света с нея!:)))Какво по-прекрасно като резултат от сътрудничеството между семейство и училище!!! Нека го направим!!! Успех в това хуманно дело!!!:))) IdeaPersonTravel
    http://teacher.bg/cs/blogs/anilenas/archive/2009/09/20/28452.aspx

    Коментар от insomnia1304 | ноември 26, 2009 | Отговор


Вашият коментар