
Прочетете в тази връзка следната информация от в-к ТРУД, която хвърля светлина за какъв случай иде реч:
Стив Джобс заменя Ленин като патрон на пловдивска гимназия, статията е от 07 ноември 2011 година.
ЗАБЕЛЕЖКА: Специална покана за участие в събитието отправяме към бивши ученици и преподаватели в това пловдивско елитно учебно заведение: заповядайте, елате, вашето мнение има значение! Организаторите смятат, че е непростимо да търпим училището си осиротяло, без патрон – и то цели 22 години след отпадане името на предишния патрон от ерата на комунизма, именно отпадането на името на още непогребания Ленин! Когото някои фактически възкресяват – като продължават да наричат училището ни с името „ТЕТ-ЛЕНИН“, което е обидно – сакаш сме някакви денозаври от отдавна отминала времето си епоха! Така че казусът, който ще разискваме, наистина може да бъде наречен „ЛЕНИН ИЛИ СТИВ ДЖОБС“!
Затова: заповядайте, елате, участвайте, бъдете съпричастни, помогнете! От само себе си се разбира, че на проявата са добре дошли и активни пловдивски граждани, на които не е безразлично бъдещето на това учебно заведение – пък и имиджа на града, защото в нашия хилядолетен град, за жалост, освен че търпим паметника на съветския окупатор, именно пометника АЛЬОША, да стои на най-високото място, несравнимо по-високо от скромното бюстче на Апостола на българската свобода ВАСИЛ ЛЕВСКИ, ние, както виждате, продължаваме да търпим това учебно заведение да бъде наричано „ТЕТ-ЛЕНИН“, сякаш 1989-та година още не е дошла! Срам и позор!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие
Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността),
, 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.