Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Дали философията няма бъдеще… зад себе си? (5.1.)

ЛЕКЦИЯ ПЕТА: Има ли философията бъдеще?

5.1.Дали философията няма бъдеще… зад себе си?

Разсъждението, пък и разговорът за бъдещето на философията – имаща зад себе си хилядолетна история – може да започне оттук: как стои философията в един модерен свят, в който все по-малко са непрактичните хора, или човешките същества, отдадени на умосъзерцателни активности? От една страна философията е най-древно човешко постижение, което има твърде богата история – това поне е безспорно. И в същото време философията, независимо от всичко, трябва да бъде най-точен изразител на съвременността, на най-значимото, което може да вълнува човека. Не се ли оказва, че наистина философията е много странна и твърде необичайно стои в този наш така практичен и устремен в технологичния прогрес век?

Сякаш днешните хора дори вече нямат време да се занимават с “духовните неща”, които по право са отстъпени на “духовниците”, на специализираните в общуване с духовния свят странни индивиди: всяко нещо вече е предмет на тясна специализация, а пък времената на енциклопедистите отдавна са отишли в историята. Имаме си дори психология, която най-практично ще погледне и на вътрешния свят, скрит зад всеки две човешки очи – и за какво ни е на всичкото отгоре философия, която така невнятно говори за същото: за духа, живота, свободата, истината… (Продължава тук.)

януари 7, 2008 - Posted by | Духовност, Изкуство, Книги, Култура, Младите, Образование, Свобода, Съвременност, Философия, Човекът

1 коментар »

  1. ОТ КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ПАЗИ УЧИТЕЛЯТ
    СЕГА И КЪМ КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ
    ПРИДЪРЖА ВИНАГИ

    1. Провери себе си дали си стигнал до тази степен на справедливост и хуманност,че да проявяваш по отношение на религиозните възгледи висша справедливост към всеки човек,т.е. да признаваш на всеки правото да мисли за невидимите неща съгласно своето убеждение.Ако при тази проверка намериш макар и един АТОМ нетърпимост в себе си,унищожи го!Някои хора ще кажат,че този призив издава безразличие към „абсолютната“ или „единствено осигуряваща блаженство“ истина или църква,нека си говорят!
    2. Различавай добре „идеи“ от „догми“!Бог,добродетел,безсмъртие,хуманност и т.н. са представи,които се развиват на известно културно стъпало у всеки народ – това са идеи,които стават идеали за една възприемчива и годна да се въодушевява от тях душа.“Догми“(в строгия смисъл на думата) са привидни откровения,които надминават всяко човещко разбиране и възприемане.
    Разбирането на разликата между идеи и догми е важно за учителя,защото чрез него той стига до убеждението,което се потвърждава навсякъде от опита,а именно чрез догмите той не може да направи нищо за просвещаване на ума,за облагородяване на сърцето и за нравственото възпитание на детето,защото те не намират никакви опорни точки(никакви нагледи) в душата,в духовния живот на детето.Освен това човек се подбужда към действие преди всичко не от догматични представи,а от почувствуваните представи за стойността на нещата.Поднесените в училището догми,тяхното деклариране и обсъждане,колкото патетично и пищно да е то,са и си остават празнословие.Учителят стига също до убеждението,че напротив,който умее,може да постигне много с идеите;особено онзи,който умее да буди кълновете в душта на детето.Това „събуждане“ няма абсолютно нищо общо с „натрапването“ и „заучаването“.
    Някои хора ще кажат „Вижте,той иска да прогони положителното влияние на религията от училището!“Помисли само дали тия хора са прави.Не се плаши от такива,станали наистина тривиални предупреждения и заплахи!Придържай се към отговора на въпросите:Какво оказва силно влияние на учениците и ученичките,какво ги оставя хладни,равнодушни и бездушни,какво вземат те от училището за живота?Наистина за намиране на тази истина е необходим един свободен от предразсъдъци и незаблуден от свръхразумни догми ум.Блазе на този,който го има!Той учи: с догми не може да се направи абсолютно нищо при здрави деца;да се натрапват те на децата е не само безполезно,но и вредно,много вредно.Те водят до тъжната,пагубна привичка да се повтарят неразбрани думи,водят до мнимо образование.
    3. Не позволявай да се отвличаш от сериозното изучаване особено на предметите,които преподаваш!
    Някои могат да сметнат този съвет много тривиален.Той наистина би бил такъв,ако върху учителя не действуваха подбуди,които го насочват тъкмо към противоположното.Но какво става днес!
    Не е ли чудно,че има хора,които мислят,че е направено достатъчно за бъдещите учители,щом са ги подресирали и понаучили непосредсвено за практически живот.Там където при подготовката на бъдещите учители се ръководят от тази цел и препоръчват на учителите да се стремят към нея,където всичко преценяват само от тясно практическо гледище,там трябва да изострим съвестта на учителя чрез горното предупреждение.
    Аз ви казвам: без стремеж към научна работа началният учител в наше време неизбежно попада под властта на педагогическите демони: на механичността,рутината,баналността.Той се вдървява,вкаменява,опростява.
    Едно време е било другояче: тогава са изисквали от учителя само външна,механическа дейност.И него го е поддържала вярата,че работи в „лозето Господне“ и че някога на оня свят ще бъде възнаграден за това.Днес обаче,когато малцина вярват в това и когато всеки,който не се е затворил в черупката си,изисква от учителя знания за живота и дейност,свързана с нуждитеи изискванията на времето,когато целият свят върви напред по пътя на нови знания и схващания,съвсем недостатъчно е учителят да бъде дълбоко вярващ човек и да е дресиран в учебното заведение.Учебното заведение трябва да събуди и развие у учителя стремеж към науката,който не го оставя никога намира.За щастие всеки учебен предмет е толкова обширен и дълбок,че никой не може да го изучи до края.С тази мярка трябва да се измерва величието на жизнената задача на учителя!Без постоянен стремеж към науката неговата дейност загубва своята одухотвореност,а без нея обучението се превръща в повърхностна работа и дресировка.
    Ще се намерят хора,които ще сметнат тези думи прекомерни.Не обръщайте внимание и на тях!
    4. Не се отклонявай от изучаването на ПСИХОЛОГИЯТА(това духовно естествознание) и въобще от антропологията,този фар на педагогиката,от изследването на основните принципи на ОБЩОТО ЧОВЕШКО ОБРАЗОВАНИЕ.
    Който не познава физическата и духовна същност на човека,законите на неговото естествено развитие,как ще може да образова,обучава и възпитаваприродосъобразно?
    На учителите казват,че за това са им достатъчни няколко принципни положения.Кои са те?И достатъчно ли е само да се назоват?Вникнали ли са те в тях,достатъчно ли е повърхностно те да се знаят,приемат и запомнят?Няма повече да говорим за това
    Пруският учител трябва да възпитава пруски деца,да ги запознава предимно с пруската история,да насажда у тях пруски патриотизъм,а може би и пруско християнство – трябва ли заради това да забрави ЧОВЕКА?
    Не позволявай да те заблуждават с твърдението,че „човешкото образвание“ било абстракция,че трябвало да останем при конкретния човек(например прусака и пр.),че „истинският християнин“,бил също „истински човек“.Последното не отричам.Отричам обаче,че безбройните партии,които си въобразяват,че възпитават „истински християни“,(и всяка партия изключително по свой начин),възпитават и „истински хора“.На тях са дори напълно непознати принципите за общото човешко образование;те не искат и да знаят за това нещо.За отделния патриотизъм обаче те умеят много да говорят.В името на този мним патриотизъм те не се стесняват дори да фалшифицират историята на кралския дом в страната.
    Не позволявай да ти отнемат възможността да имаш поглед за всичко човешко!Както онзи високопоставен католически духовник казва: „Християнин е моето име,католик – моето прозвище“,така казвай и ти:“Човек е моето име, немец е моето прозвище“.
    5. Нямало нужда да знаеш нещо от световната история,родината ти стигала за твоята проста дейност,а световната история ти не си можел и да разбереш!А за какво са ти по-задълбочени познания по немска граматика?Защо да се запознаваш с немската литература?“Вилхелм Тел“ от някой си Шилер,“Херман и Доротея“ от някой си Гьоте,да речем,можеш да прочетеш някога.Но не и „Боговете на Гърция“,те надминавали твоят хоризонт:те могат само да те подведат.Не и „Ифигения и Тасо“,които могат да забъркат главата на един начален учител…!
    Такива и подобни приказки трябваше да слушат учителите през последните десет години до настоящата( 1861).И от кого?Не позволявайте да ви заблуждават,казвам аз,не се съгласявайте с това!…
    6. А какво мислиш за дидактиката и методиката,не само за специалните правила за преподаването на този или онзи предмет,а за общите,общочовещките закони и принципи на обучението,което развива ума?И те ли спадат към песента-(Става въпрос за прочутите реакционни регулативи на пруското просветно министерство) за побъркаността на учителите отпреди 1854 г.?
    Придържай се,се казва в тая песен,за „практическото школоведение“;научи неговите предписания,ако трябва и наизуст.Прилагай ги вярно,защото те се опират на отдавна утвърдения „християнски“ опит – тогава ще бъдеш предпазен от от всякакви заблуждения,от пагубното експериментиране,тогава ще живееш добре!
    За какво ти е – продължават те – абстрактното и празно знание за мнимите и общи закони на обучението,разликата между общата и частна дидактика и методика? Какво ще правиш с превишаващите твоите способности сократовски и катехетически методи,от които вече отдавна са се отказали нашите верущи проповедници?За какво ти е да знаеш за елементарното обучение на простите селски деца,учението за понятията,съжденията и умозаключенията,за синтетични и аналитични,хипотетични и категорични съждения,грешни и правилни съждения?За какво ти е разликата – макар и не открита,но обоснована от Песталоци – между формално и материално образование и подобни спорни разграничения?Защо ти трябва в пеенето да различаваш мелодични,ритмични и динамични моменти,в четенето – механични ,динамични и логичедски принципии тем подобни тънкости,които могат само да забъркат и дезориентират простия учител?Защо?Защо?
    Предоставям на самия учител да съди за тези съвети.Аз само казвам: учителска семинария,в която тези неща са недостъпни за учителите и учениците,не струва нищо.Най-доброто учебно заведение не е онова,от което възпитаниците излизат с най-много практически умения( ad hoc ), а това,което полага основите за задълбочено образование и събужда стремеж за по-нататъшно прогресиране през целия живот
    ……………………………………………………
    (следва)
    От:Ф.А.Дистервег

    Коментар от insomnia1304 | януари 8, 2008 | Отговор


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Gravatar
WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. ( Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. ( Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. ( Излизане /  Промяна )

Отказ

Connecting to %s

« Предишни | Следваща страница »

%d блогъра харесват това: