Какво е Русия за нас, българите?
Тия дни „руската мечка“, силно раздразнена, жестоко удари Грузия. Не е работата за „Южна Осетия“ и пр., съвсем друго нещо вълнува господарите на Кремъл: те наказаха Грузия заради свободолюбието й, заради евроатлантическата й ориентация, заради приятелството й с Америка. Та по времето на кратката руско-грузинска война тия дни нашите русофили скокнаха и радостно почнаха да мълвят: „Видяхте ли какво стана с Грузия?! И нас това чака ако продължим да изневеряваме на братушките! Не бива да дразним великата матушка Русия!“ и пр. В тази връзка намерих една моя по-раншна статия, която разглежда въпроса в заглавието и я публикувам, защото смятам, че една дискусия по тия проблеми ни е крайно потребна:
Какво е била тя за нас през вековете и какво е тя сега, в този исторически момент – ето въпроса, който неизбежно трябва да си поставим. И да го поставим прямо, твърдо, категорично. (ОЩЕ >>>> )
Е-еех, Свободолюбива Грузия.. страна демократична и прогресивна. Страна, в която цели административни области и отрасли се управляват от определени фамилии. Държава с оригинален и интересен модел на управление – хибрид между соц-деспотсво от 80-те и родова йерархия в цигански клан.
Но щом се надупва към Щатите – значи е свободолюбива по дефиниция :))
Коментар от майстора | ноември 29, 2008 |
Очаквам в най-скоро време да реабилитирате Хитлер, та нали и той мрази славяните! А по повод на мечката, нищо ново и Гьобелс го е използвал, уважаеми „демократи“!
Коментар от Май Ви | февруари 27, 2009 |
Да бе, да: путинска Русия е „образцова демокрация“, няма що, та по тази причина който е против нея е „демократ“ (в кавички) и дори… хитлерист! Бравос, ток надмивахте и себе си, драги поклонници на тираничната империя на североизток!
Поклонниците на Русия обаче я обичат заедно с несвободата й, неотменно съпътстваща я, заедно с тиранията и диктатурата, без която Русия не може да се мисли. Аз пък обичам „другата Русия“, която принадлежи на Европа, ала е така слаба, че Русия на самодържавието отново тържествува!
Коментар от Ангел Грънчаров | февруари 27, 2009 |