Идея за възвръщане чистота на нашата Света Православна Църква

Вчера по History гледах филм за избирането на сегашния папа. За Конклава, за това как хората чакаха избирането на новия папа, за реакциите им след като стана избора. Доста интересно преплитане на история и съвременност, на традиция и склонност към радикализми в днешния свят. Хареса ми израза на папа Бенедикт XVI за „диктатурата на релативизма“: той е истински консерватор, подобно и на папа Йоан Павел Втори – и това много ми импонира. И покрай този филм се замислих за окаяното положение в нашата православна църква и подирих в мисълта си начини да я изведем от него. Защото е непростим грях нищо да не правим в тази ситуация.

Аз на едно място в този блог ( Църквата ни агонизира в страшни мъки) писах преди време, че е възможно злочестините ни като народ в последните 60 години да се дължат именно на това, че сме допуснали комунистите да присвоят, да омърсят и най-святото: вярата на народа! Един вид да сме проклети от Бога щом допускаме тези безобразия на владиците и на управниците на държавата ни – и докато не поправим положението, проклятието да не пада. Аз съм склонен да мисля, че е точно така: защото, признайте, се държим крайно неадекватно и недостойно като нация. Като нация, която все пак има доста велико минало. Но бъдещето ни, уви, е твърде… проблематично. То обаче си зависи само от нас, от никой друг…

Ето какво съм писал тогава, за да не се повтарям ще го приведа направо: „Църквата ни агонизира в страшни мъки. А това е коварно, непростимо, дори фатално. Институцията, която е призвана да се грижи за нравственото здраве на народа, сама е поразена от крайна деморализация. Духовни пастири са служили не на Бога, а на Сатана в лицето на комунистите-антихристи. По-лошо едва ли може да има: нашите архиереи, патриархът и владиците, са били (и продължават да бъдат!) верни служители на ДС. Били са най-безскрупулни лакеи на един атеистичен режим, поставил си за цел отвътре да превземе и духовната власт на църквата над народа. И чрез тях го е постигнал. Целият църковен клир, свещениците, и досега се подчинява на тиранията на тези дяволи в раса и с владишки корони. Срам и позор! Комунизмът успя да съсипе и авторитета на православната ни църква: докога ще търпим това безобразие?!“

Нямам какво да добавя. Статията ми оттогава, ако я погледнете, звучи доста отчаяно. Не че сега съм оптимист. Но вчера, гледайки филма за избирането на папа Бенедикт XVI, ми хрумна една екстравагантна и съвсем отчаяна идея, която обаче, струва ми се, е единствено възможен вариант за очистването на Църквата ни от отровната плесен, която комунизмът внесе в сърцето й.

Ето до какво се свежда моята наистина радикална идея. Тя е и утопична, съвсем определено го признавам, като си давам сметка що за народ сме. Но защо пък да не я предложа: „Лудост, лудост ви трябва, господа! Без капка лудост Отечество не се освобождава!“. Знаете ли на кой са тези думи?! На Стефча Стамболова са, милият: когото платени с руски пари агенти посекоха насред бял ден в столицата, а пък софиянци гледаха безучастни сеир наблизо…

Идеята е проста. Всички вярващи да обявят бойкот на нашите храмове с искане всички владици да отидат в манастири на покаяние, отказвайки се от троновете си. Докато това не стане, хората да не стъпват в храмовете. Да идат да се черкуват в католическите храмове, където ги има, или пък на открито, стига млади или пък по-духовно издигнати свещеници да се съгласят да служат там, стига да се съгласят да подкрепят каузата за почистване на Църквата ни. Всички до един владици, избирани по указанията и под диктата на БКП и на ДС – а такива са абсолютно всички наши владици и патриархът! – да си подадат оставката, да се откажат от сана си и да идат било в манастири, било в… бизнеса като комунистическите си покровители, било на майната си да идат. Където искат да идат, но те нямат място в нашата Църква!

Клирът (свещениците) ни също е в тежко състояние, защото толкова години вече няма ярки духовни лидери, които да поведат народа, които да призоват за духовно обновление и възраждане на Църквата ни. Стигнахме до резила, стигнахме до крайното падение ДС да ни натрапва един милиционер – Боян Саръев! – за „духовен водач“, а пък също и да ни пробутват един руски възпитаник, фанатично верен на Русия, именно вече пловдивският Николай – същият, който нарече папа Йоан Павел Втори „еретик“! – да ни го пробутват за… патриарх! Това е връх на наглостта, ето защо трябва да има бойкот: от всички, които милеят и страдат за Църквата ни, от всички искрено вярващи, от всички, които не са лицемери като Гоце и като комунистите изобщо.

Като се обяви бойкотът – а към него трябва да се присъединят и партиите, и неправителствени организации изобщо, милеещи за демокрацията, в това число и за демократичността на Църквата ни – като хората все повече тръгнат към католическите храмове, може би наглите владици поне малко ще се уплашат. Ако пък народът е по-единен тоя път, може поне да се съдейства за църковното обновление. Щото Максим няма да е вечен – той си има стари сметки за уреждане с караконджолите, а те, предполагам, го чакат вече с нетърпение. Ще се дигне нужния шум, а е възможно и все повече хора да подкрепят тази акция. Комисията за досиетата трябва да даде точни сведения за това кои владици от Синода и с какво точно са сътрудничили на ДС. Тия трябва тогава да си ходят безапелационно. Да се правят избори за нови владици, също и за ония, които, дори и да не са ченгета, имат поведение, петнящо техния духовен сан. Примерно такива, дето продават титли като старозагорския Галактион, или такива, които са просто бизнесмени и мутри, като варненския Кирил. Ако трябва да се викат духовни пастири от Гърция (Атон) и от Цариград, които да направят хиротонии на новите владици. Та да се очисти завинаги тялото на Светата ни Православна Църква от тази гнусна налеп. Тази измет трябва да си иде – колкото скоро, толкова по-добре!

Защото, предполагам, отгоре ни гледа нашият Спасител и ни чака да види как ще се държим в тази толкова жестока за нашата национална свяст ситуация. Много пъти сме го разочаровали – и затова сме в такова окаяно положение. Аз призовавам поне веднъж да зарадваме нашият Господ и да се държим достойно. И само така ще заслужим по-доброто си бъдеще: като очистим Неговата Църква от нечистотиите. Оттук именно трябва да се тръгне, от духовното, защото именно то стои в основата на всичко друго…