Първо еколозите, после миньорите, след това блогърите, сега… бабичките – кой остана още?!

Полицаи за малко да напердашат яката някаква бабичка, понеже „нерегламентирано“ продавала магданоз и къпини. Ето, вижте клипче, в което се дават подробности по този случай. Понеже всичко в нашата държава е перфектно подредено, законно и суперсправедливо, та остана полицията само бабичките да изрита от улиците – и ще се възцари абсолютната хармония. Най-хармонична е най-полицейската държава и ние сме се запътили към този най-светъл идеал. Индивидът в такава държава е нищо, а държавата (властта, полицията-милицията) е всичко. Този изглежда е идеалът за държава на Румен Петков, полицейският министър, насърчаващ най-твърдо милиционерщината в работата на българската полиция.

Това са уж „дребни“, но крайно обезпокоителни симптоми, показващи една тенденция, която пък фиксира промяна на характера на нашата държава. Държавата ни не е демократична, щом никой от демоса не е защитен от самата държава. Вместо държавата да служи на гражданите, се налага тенденцията гражданите да служат на държавата. Ако не служат, ако не слушат – пердах. Преди време биха фоторепортер, още по-рано пребиха до смърт арестуван човек, също полицаи се издевателстваха и караха арестувани циганета да си удрят шамари, а да не забравяме и случая, при който полицайчета бяха излезли да си пострелят в гората, и убиха човек – и този случай се потули. Какво ви говори това – тук не става дума за инцидент, ами за тенденция! Ако не се опрем, тази тенденция малко по малко ще обхване всичко. Като нищо тогава ще дойде моментът, в който полицаи ще вземат да пребият или да изпочупят пръстите на човек, който, да речем, като мен ето сега си е написал мнението за ставащото.

В същото време мафиотите си щъкат из страната необезпокоявани. Няма нито един арестуван поръчков убиец. Не намериха и убийците на ония момичета, сестрите от Пазарджик. Когато мутра кара бясно, полицаите не смеят да я спрат, а ако я спрат, й козируват. Както, да речем, са козирували на оня руснак, Максим, спортиста де, и след няколко минути той уби и изпотроши доста хора с джипа си. Но не, нашата полиция се държи като онази Мара, дето всичката си работа свършила, та се захванала сега с… бабичките, продаващи магданоз…

Начинът да се пречупи тази тенденция е един: да си иде министърът. Няма друг начин. Да си иде и правителството, което толкова дълго време стои зад безобразията на този министър. И не само на него. Вижте какво прави екоминистърът. Вижте какво прави пък войводата на безобразията и тартора на правителството Доган: крадат яката неговите хора! И на хляба посегнаха, уплаши се народът, юрна се да се презапасява както едно време, цените на основните стоки тръгнаха нагоре, чакат ни гореща есен и трудна зима. Станишката се хили и мига зад очилцата си, Доган ни се смее, бат Бойко се перчи да дава неуморно интервюта, надежда обаче никаква.

Да, няма надежда, докато ние самите не сме си на мястото: произвол, най-малкото пък полицейски, не може да има в държава, в която гражданите са си на мястото. Което означава, че за всичко, което се случва у нас, и от което се оплакваме, в крайна сметка сме си виновни ние самите: защото не сме си на мястото. Като не сме си на мястото, ще ги търпим, а и те ще се разпасват колкото си могат и ще правят каквото им скимне. Щом си дойдем на мястото, ще престанат безобразията: само от нас зависи всичко.