Коя цигания е по-грозна: нашата или тяхната?!

Във връзка със случилото се в Красна поляна в блогосферата се появиха доста коментари и дори репортажи. В по-голямата част от тях освен неумение да се види проблема в неговата цялост се долавя съвсем отчетливо и пълно нежелание поне да се вникне в него. „Циганите това, циганите – онова“, те били такива, те били онакива, „ний“ пък сме си бая бабаити и е дошло крайно време да ги турим на мястото, ни съветва един блогър даже от Германия. И ни дава за пример Германия, където редовно си биели малцинствата! И вижте само колко му е акъла: ний щели сме да си решим циганския проблем като почнем яката да си бием циганите.

Не, сериозно, вижте, това го пише човек с претенции да е умен: „Точно това им трябва на циганите – сълзотворен газ и нов затвор. Не трябва да правим гета от кварталите им. Не трябва да им строим яки къщи с европейски пари. Трябва да се наемат всички пенсионирани полицаи, военни и охранители, да им се връчат електрически палки и всеки циганин, който участва в такива мероприятия да бъде осъждан и заставян на обществено полезен труд. Това е по-добре от затвора – иначе трябва да плащаме за тях. Ако избягат – има едни халки за крака, с които могат да се следят. Ако се опитат да ги махнат – електрошок. И за всичко това ще се плати от евро-фондовете за интеграция на малцинствата.“

Бабаитлъкът си върви редом с простотията, от която можем, за кой ли път, да си изпатим истински. Тия работи с малцинства като циганското и турското са доста деликатни, за да можем да си позволяваме тъпи действия, за които после ще съжаляваме. Сърбите добре загазиха от точно такива емоции, и ние ли да тръгнем по пътя им? Не че ще стане това, което се иска на нашите плиткоумни „патриоти“, трудно ще стане, ама поне за резил като нищо ще станем. Само това ни липсваше на фона на огромния скок на цените, на ширещата се организирана престъпност и бездействието на властите: един етнически конфликт би ни върнал точно 17 години назад ако не и повече! Та Европа да стане за пишман че ни е приела и си е вкарала такъв таралеж в гащите…

Аз съм живял и живея вече близо 20 години в квартал с такива проблеми: живея в кв.Изгрев на Пловдив, сиреч живея в непосредствена близост с прочутото Столипиново. Добре знам ситуацията, не само съм наблюдавал, но и съм я изучавал: общувал съм с тия хора, имам представа за техния манталитет, за нравите им, за обичаите им. И искам още сега нещо да подчертая най-твърдо, та да се набие в дебелите глави на нашите доморасли пишман-патриоти: по никакъв начин не трябва да се приписват на цял един етнос, на цяла една малцинствена общност някакви престъпни наклонности или пък укорително поведение, такова нещо не трябва да се прави в никакъв случай! Защото във всяка общност има всякакви хора – и добри, и лоши, има и престъпници, и лъжци, и честни, и крадци, и мошеници, но и достойни, и всякакви други – ние, хората, сме различни, и това е аксиома. Всеки, които отказва да я осъзнае, или е непоправимо говедо, неспособно изобщо да мисли, или пък съзнателно разпалва ненавист, използвайки съвсем нечистоплътни средства. Това е първото, което трябва да се има предвид когато изобщо се подема разговор било за циганите, било за „българите“, било пък за каквито и да са малцинства.

Оттук следва автоматически, че ако се направи статистика в коя общност – циганската или българската – примерно повече се краде, аз съм сигурен, че сред нас крадците, пък и лъжците, пък и мошениците от всякакъв сорт и клибър, са много повече. Дори си мисля, че са повече и процентно: щото примерно в България за тия 17 години преход се краде в такива колосални размери, с такъв размах, че горките крадливи цигани (казвам „крадливи“, защото имам предвид ония от циганите, които крадат, и не твърдя, че всички цигани крадат!) са същински аматьори пред нашите си, български крадци и мошеници! И ето още нещо, което искам да кажа още сега: на нас, българите, циганите са ни един от най-малките, дори най-незначителните проблеми. И който се опитва да разпалва ненавист между цигани и българи, или между турци и българи, такъв или е пълен малоумник и нещастен идиот, или пък съзнателно въвежда такава тема с цел да ни отлонява вниманието от нашите действителни, и то най-остри същински проблеми. Това е, „циганската опасност“ е измислен и фалшив псевдопроблем, циганите, именно част от този ентос, са проблем, това никой не го отрича, но по-голям проблем сме си ние самите: нашите собствени, „родни“ български мошеници са ни проблема, не циганите ни, не и циганските мошеници, щото тия последните са същински аматьори пред нашите.

Та аз съм живял и живея в „конфликтно-проблемен“ квартал и познавам много от тия хора. Казах, че сред тях, както и сред нас, има всякакви: има и отрудени хорица, има и хора, които никога няма да откраднат, има хора, които живеят в ужасна бедност и мизерия, толкова голяма, че в такава ситуация и да откраднеш, та да нахраниш децата си, едва ли е така осъдително, но има и богати, предпримчиви хора, които пътуват по света, търгуват, печелят, успяват, а как го правят, това си е техен проблем. Но има, безспорно, и гадни, крадливи и престъпни елементи и хулигани, които особено тероризират самите цигани в гетата, от които самите цигани твърде много си патят, но от които няма кой да ги защити. Е, разбира се, патят си тъкмо от такива и българите, живеещи в близост до цигански квартали, биват крадени, обирани, тормозени по какъв ли не начин, разбираемо е тяхното възмущение, стигащо до съзнанието, че така повече не може да се живее и че нещо трябва да се направи. Но точно тия, пострадалите, добре знаят, че не всички цигани са „измет“, че не бива да се обобщава, защото е крайно обидно цяла общност да бъде възприемана като „престъпна“ или не знам каква си: казах, само идиоти или подстрекатели могат да го твърдят това.

А и е крайно опасно да се предизвикват настроение и враждебност между цели две компактни общности: ако дадени хора от двете общности почнат да си подават ръце и да работят за разсейване на враждебността, за прояви на дружелюбност, партньорство, за действия по решаването на назрелите проблеми, ето това е пътят, друг няма. Има, но той ще ни върне във варварството, както искат нашите „скинари“ и пишман-патриоти: абе няма ли власт, която тия специално нещастници да ги тури на мястото им?! Щото да беснеят срещу циганите, да бият, да се издевателстват, действайки от патологична злоба, си е чисто криминално деяние – и полицията трябва първом тях да тури на сигурно място! Както и да тури на мястото им криминалните типове сред самите цигани: никому не може да се позволява да си прави каквото му скимне в една демократична държава! Както и никой не може да се ползва с някакви „особени права“ за сметка на други хора…

Всеки етнос си има кусури, и ний, българите, като сме така непримирими срещу циганските кусури, що не обърнем малко внимание и на собствените: ние пък да не сме перфектни бе?! Сред нас нима няма и крадци, и разбойници, и мошеници от класа, и убийци?! Коя, питам в такъв случай, „цигания“ е по-голяма: нашата или тяхната, на самите цигани?

Аз пък си мисля, че ако осъзнаем нашата собствена цигания, тогава иначе ще възприемем и циганската, и всяко нещо ще си отиде на мястото: който е престъпник, по-скоро който пречи, вреди, накърнява чужда свобода, сиреч нарушава законите, спокойствието, достойнството на други хора, посяга на тяхната собственост, такъв, независимо какъв е, от кой етнос или нация е, такъв трябва да си има големи главоболия с правосъдието, такъв трябва да иде на заслуженото място и да изкупи вината си. Какво тогава има да се хвърлят празни приказки: „циганите били такива, циганите били онакива“, НЕ, ВСИЧКИ, АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ, БИЛО ЦИГАНИ, БИЛО БЪЛГАРИ, БИЛО ЕВРЕИ, БИЛО ПОКЛОННИЦИ НА… АРМЕНСКИЯ ПОП, ВСИЧКИ НАРУШИТЕЛИ НА ЗАКОНИТЕ трябва да си получат заслуженото! Ето това трябва да се иска, а не да се занимаваме само с глупости, Волене!

Пиша тия неща, защото мога да си представя колко обидно е за ония цигани, а това е мнозинството от циганския етнос, които нито крадат, нито убиват, нито бият, а пък и тях ги наричат „крадци“, „убийци“, „побойници“. Имам познати сред тия хора, бил съм в болница с тях, лежали сме на съседни легла, разговаряли сме дълго за всичко. Убедил съм се, че много от тия хора са съвсем достойни, нищо че са различни от нас, те дори си имат свой собствен, по-различен, но също така най-човечен морал, също така си имат и принципи, и понятие за чест, и също държат на свободата си, на обичаите си, не позволяват да бъдат безпричинно обиждани или оскърбявани.

Ние, българите, сме доста виновни пред този етнос, защото не сме успели да прокараме мостове между тях и нас, защото не сме им подали ръка, защото не ги възприемаме като нормални хора, а все си мислим, че са „втора ръка“ или не знам какви си. Защото сме ги изтласкали някъде там, защото не ги допускаме сред нас, защото се правим на много важни, защото не общуваме с тях, защото не се опитваме да ги разберем – ето в това ни е грешката, и на това се дължат всичките ни проблеми. Тия хора, ако се отнесеш човешки към тях, ще те уважават цял живот: аз имам такива случаи, и го казвам не за да се хваля. Циганинът може да ти е приятел за цял живот, стига да е усетил в теб човещина, впрочем, така е с всички хора. Но циганите специално могат да бъдат много по-признателни за проявена човечност, защото са по-чувствителни на тази вълна. И до ден днешен се срещам с най-приятно чувство с такива хора, канят ме да ме черпят, най-приятелски разговаряме, уважаваме се.

Примерно един такъв човек имаше в клуб на СДС в квартала. Казва се Гюрсел. Искам да завърша с една малка история. Не знам как стана така, но това момче усети в мен някаква дружелюбност, пък и май само той се вслушваше в моите думи по събранията. Това е било някъде към 1999 г., СДС вече втора година управляваше, бяха се проявили вече доста дефекти, а пък някои хора, „величия от местно ниво“, се бяха направо самозабравили, и аз, по моя си обичай, не съм мълчал, ами ги изобличавах най-редовно. И исках да им се въздейства или да мирясат, или пък да ги махаме от постовете, дето ги бяхме сложили, и то за да правят нещо добро за хората, а не да злоупотребяват.

Та туй момче често изглежда се е вслушвало в моите думи, защото по едно време взе да ме среща усмихнат след събранията, да ми говори, че съм прав, да се ръкуваме като приятели, да ме черпи кафе (апропо, клубът на СДС се събираше в неговото кафене, за малко да пропусна това!). В един момент моите критики станаха нетърпими за „ръководството“, и то организира публичното ми „отстрелване“: дойдоха шефове на местното СДС (имената няма да им казвам сега, но всичко това е документирано и може да се провери, пък и има свидетели), събранието беше организирано в добре познатия маниер, хората с наведени глави слушаха как ме изкараха „враг на каузата“, „вредител“, „предател“, „мръсник, който е завършил в… СССР, а сега ни се прави на чиста вода ненапита, знаем ги ний какви ходеха там!“ и т.н., накрая, разбира се, всички гласуваха и аз бях изключен от СДС.

Само циганчето Гюрсел не било гласувало, но той се бил скрил отзад зад тергяха, сам ми го каза, вика да не се орезиля пред теб като наближи момента за гласуване се мушнах под тезгяха, и не гласувах да те изключат. Много пъти след това ме е срещал из квартала, питал ме е най-наивно какви са тия хора, как е възможно това, разговаряли сме надълго, пък той ме е гледал със светнали очи. Оказа се, че съм бил прав, СДС загуби властта, на мен дойдоха хора от СДС да ми се извинят, както и да е. Но думата ми беше за Гюрсел: а пък когато аз му подарих една моя книга с автограф, той заради голямата чест направо засия! Сигурно книгата ми стои на най-почетно място в къщата му…

Ей-такива неща мога да кажа за моя приятел Гюрсел, а пък в негово лице и за всички ония цигани, които не трябва да бъдат обиждани по никой начин. Напротив, с тях трябва да се държим човешки, дружелюбно и великодушно – и тогава „циганският проблем“ ще почне да намалява. И да се решава малко по малко. Аз друг начин не знам, но съм твърдо убеден: трябва да се прави добро, само с добро нещо позитивно може да се постигне. Със зло добро не може да се постигне, а се постига само зло, още по-голямо зло. Ако искаме да спрем вакханалията на злото из нашите земи, трябва да се приучим към всички да се отнасяме най-великодушно – и да действаме с добро и разумно. Другото са глупости… драги ми Юруков. Ето това исках да кажа по така актуалния тия дни „цигански проблем“.