Истинската сила на този свят е нравствената

Ситуациите в политиката, пък и в живота изобщо, са най-вече за това да ни проверяват колко струваме ние самите. Да, те са проверка – и изпитание, изпит. „Изпитващият“ е самият живот – и свободата като негова най-необходима съставка. Така сме орисани, щом сме човешки същества – постоянно да ни „изпитват“. Ако съзнава това, човек ще се стегне – за да се представя по-добре. Ако не го съзнава, рискува да се провали – да не издържи изпита. А ако пък е политик – ще стане за резил. Защото хората въпреки всичко следят, дебнат и в крайна сметка не прощават. Макар и със закъснение всеки си получава заслуженото.

Ето сега набира сила „казусът Костов“ – и той е фатална проверка най-вече за мъдростта на този наш политик, а бих казал и държавник. Един от малцината наши заслужили държавници. Знаете историята: след провала на евроизборите цялото ръководство на ДСБ си подаде оставката. Начело с Костов – лидерът носи най-голямата отговорност. Дотук – добре. Но ето че мина съвсем малко време и вече се появяват най-настойчиви гласове: „Без Костов сме наникъде!“, „На кой ни оставяш, бащице?!“, „Костов е незаменим, искаме си го!“ и пр. Така вопият някои гласове, и картинката е доста добър повод за тълкуване. Противниците на Костов са страшно покварени тъкмо в морално отношение. Ласкателите му, уви, също. Костов трябва да устои най-вече на съблазните на ласкателите си.

Но най-важното е какво именно ще реши Костов. За мен това е именно проверката пред него – може би най-важният му изпит. Фатален изпит, истинско изпитание. Има избор, от който зависи не само бъдещето му като политик, не само бъдещето на проекта ДСБ, не само бъдещето на автентичната десница. Но най-вече това е избор, при който той има шанса да запази достойнството си, мястото си в историята, пък и в реалната политика. Защото отстъпването на едни позиции в политиката – ако се прави с ясно съзнание и разбиране на смисъла – не е провал, а е запазване на дадената личност за бъдещето. Ние никога не знаем какво печелим когато ни се чини, че губим – както и не знаем какво губим когато ни се струва че печелим. Сега Костов има шанса да покаже нравствена сила – или да се провали окончателно в слабостта си. Неговият избор наистина е нравствен: ето един малък пример за дълбоката връзка между автентична политика и нравственост, за която аз винаги съм настоявал. Но малцина са ми повярвали – или са ме разбрали…

Не крия, че съм симпатизант на Костов – най-вече поради ценностни подбуди. Аз съм човекът, който писа: „Щом те са „добрите“ – аз заставам зад „лошия“ Костов!“. „Добрите“ са галениците на нашите медии: бат бойко, Симеон, Доган и цялата онази паплач, заради която българската демокрация се превърна във фарс и подигравка. И точно по същите причини сега твърдо смятам, че Костов трябва да се оттегли: за да не загуби всичко.

Големите политици се познават по това: че умеят да губят с достойнство. Силните личности също се познават по това. Слабаци са тия, които до последния момент се държат за… „потъващия кораб“. Смелчаците се хвърлят в морето – и само така си запазват шанса да се спасят. Спомняте ли си как си отиде от власт Виденов и БСП? Жалка картинка! Спомнете си как си отиде от власт Луканов: до последния момент правеше инат, та се наложи властта да бъде изтръгната със сила от яко вкопчените му в нея ръце. Костов загуби властта съвсем цивилизовано и достойно. Той показа, че умее да губи, и точно в това пролича силата на личността му. Подаде оставка от лидерското място на СДС – сега мнозина негови ласкатели и най-люти врагове твърдят, че това било „грешка“. Интересно е обаче защо и ласкателите, и откритите врагове на Костов често мислят еднакво. Ясно защо: защото ласкателите на Костов са най-коварните му врагове.

Ако този път се поддаде на техните сърцераздирателни вопли, Костов окончателно е загубен. Ако устои, ако прояви доблест и смелост и се оттегли – той ще спечели много. И ще се съхрани. Което е най-важното. Личности като него в политиката са повече от една партия. Те са национален капитал. Такива личности няма как да не бъдат призовани от самата нация в подходящият момент. Ако обаче загубят достойнството си, губят всичко. И ще бъдат опозорени. И ще бъдат забравени. Позорът е краят на всеки политик…

На мен лично много ми е интересно какво ще направи Костов. Така ще разбера дали не съм се лъгал, давайки симпатията си нему – независимо от тоновете плюнки и помия, които бяха изсипани срещу него от щедро платените медии. Той стоически издържа на тази нечувана кампания и се съхрани. Дори набра сила – истинската сила на този свят е нравствената! Затова и досега враговете му така беснеят срещу него – защото се страхуват от него. Той до момента е нравствен победител в тази така мръсна кампания, която срещу никой друг не е водена. И неслучайно – защото всички дори инстинктивно усещат, че Костов не е като другите. Че ги превъзхожда освен в личностно и в едно друго отношение: моралното. И в това е неговата сила. Ако точно него загуби, ще загуби всичко. Ако обаче съхрани нравственото си превъзходство, ще стане още по-силен. И тогава вече нищо не може да го помръдне от мястото, което този човек има в нашия национален и общностен живот.