Най-пострадали са жертвите на комунизма, които още не съзнават, че са такива…

Ако разберем страшното лице на столетието, определяно от ирационалните маси, ако вникнем в същината на колективизма с неговите чудовищни последствия, то това ще ни помогне да осъзнаем автентичните основи на съществуването, което е близко до човека. А това е първата, решаваща стъпка за приближаването ни до величествения универсум на свободата, от който е крайно време да се възползваме. Оздравяването на едно общество, пострадало от проказата на комунизма, започва с връщането на отделния индивид към живота и безценната за човека свобода, която единствена ни дава възможността да бъдем себе си по достоен за човека начин. Нима това не е първото, с което трябва да се заемем – и като индивиди, и като нация?

Казаното е особено важно за обществата като нашето, които са преживели страшния комунистически произвол спрямо човека, неговото достойнство, права и свобода – и в резултат на това все още продължават да страдат. Комунизмът постави всяко нещо не на неговото място, изврати и изкористи всеки човешки интерес и порив, опита се да изтръгне свободата от човешките сърца. Обществата, излизащи от варварското време на комунизма, са болни общества, неговия вирус все още продължава да обезсилва обществения организъм. Оздравяването на всяка една нация, чиито сили бяха доведени до изчерпване, е насъщна задача по пътя към едно по-добро бъдеще. Разсейването на мъглата, скриваща толкова много изопачавания и цялата тази бъркотия, в която благодарение на комунизма все още живеем, неимоверно ще облекчи движението ни към едно здраво и човечно общество. А разпространението на ясно съзнание за ставащото сред човешките същества и овладяването им от ценностите на свободата ще направи невъзможно разпиляването на човешка енергия в ненужни посоки – както това ставаше досега толкова пъти.

Трябва най-безпощадно да открием и изобличим корените на комунизма – ако искаме и обезсилим неговата зараза. Нужна ни е противоотрова за този вирус, който има много разновидности; в противен случай здравото общество за нас ще си остане само фикция. Ето защо антикомунизмът е една стратегия на оцеляването на ония общества, които така жестоко пострадаха от проказата на комунизма.

Трансформацията от комунизъм към здраво общество, която в някои страни тече твърде болезнено (България), се свежда до това много хора да станат собственици и така да поемат съдбата си в собствените ръце. Защото свободата без собственост не може да се нарече свобода, тя си остава само жажда за свобода, копнеж по свободата, абстрактна възможност да си свободен, реализираща се само благодарение на собствеността. Ненавиждащите свободата затова толкова силно мразят частната собственост (комунистът обаче обича да граби чуждото!). Това се дължи на усета им, че само собствеността е в състояние да разбие несвободата, към която така са се пристрастили. Ето защо обществата, в които ненавиждащите свободата са мнозинство, да не чакат скорошното си оздравяване, да не чакат края на бедите си. А какво ли ни чака нас, след като тъкмо те в България владеят огромна заграбена собственост: тук комунистите станаха… капиталисти?!!

Богати са обществата, които не се страхуват от „коварствата на свободата“ – от изпитанията, свързани с нея, от „проблемите“, които тя създава, от безпокойствата, предизвикателствата, рисковете, от видимата „хаотичност“, които я съпровождат. Бедни и безжизнени са обществата, заложили на схематизиращия разсъдък с неговия външен и стерилен ред, който нищо значимо не може да роди. Такива общества страдат именно защото се страхуват от свободата, защото не изпитват доверие към индивида, към раз-личността, която е нашето истинско богатство. Абстрактното „общо“, на което те се основават („народното единство“, „монолитната общност“, „несъкрушимостта на въвеждащата ред партия“ и пр.) ги влече към гибел, към неотвратимо унищожение заради пресекването на извиращата от индивидуалностите жизненост: комунизмът беше сполетян от една такава заслужена все пак участ. А обществата, заложили на разнообразието, пораждано от свободата и от творящата чудеса раз-личност на дръзновените индивиди, постигат всеобщ успех и просперитет – защото са подхранвани от могъщи корени в дълбините на човешкото.