Мога ли да бъда свободен сред несвободни? (15.2)

ЛЕКЦИЯ ПЕТНАДЕСЕТА: Човешката общност и надмогването на безличността

15.2.Мога ли да бъда свободен сред несвободни?

Вече се разбра, надявам се, от всички, че свободата не се дава – по природа или по рождение, като наследство, като подарък от някой друг и пр. – тя се взема. Тя е най-лична заслуга и постижение на оня, който я е придобил и сътворил у себе си. Какво следва от това?

Да, наистина точно така стоят нещата с моята свобода. И това ме задължава много, също така ме изпълва с необясним трепет. Осъзнавам в един момент, че постигайки свободата си, аз правя според нея и самия себе си! Успоредно с търсенията на свободата си аз търся и самия себе си – вярно ли е това, така ли е? Степента на моята свобода, на моята освободеност, точно съответства на проявеността на моята уникална личност. Това е нещо велико, то ми дава невероятно силното съзнание за отговорност пред самия себе си и пред живота ми. Аз ставам силен благодарение на това усещане за мощ и за зависимост единствено от себе си. Моят живот е в моите ръце – нима може да бъде иначе?!

Но ако всички ние сме различни, то това се дължи тъкмо на свободата, която всеки от нас е успял да завоюва за себе си. А че сме различни и че други не можем да бъдем е неопровержима и ненуждаеща се от доказателства аксиома на съществуването на човешки същества изобщо. Точното съответствие между налична свобода (ОЩЕ >>>> ) (АРХИВ)