„Освобождаването“ на… свободата у нас самите

Това е възловият проблем и голямото изпитание, което ни предстои: младите са тези, които ще поправят грешките на предишните поколения. Трябва да им помогнем обаче: за да станат достойни граждани на България, на Европа и – защо не – на света! Иска се цялостна реформа на гражданското образование, която ще стане… “детонатор” за взривяването на остарялата “образователна система” у нас. Това трябва да стане колкото се може по-скоро: чакането е фатално.

Ето и един “личен момент” в тази връзка – с оглед на по-голяма… „конкретност“. През 1992 година аз бях “изритан” от Пловдивския университет – защото властващата там тогава (пък и все още!) комунистическа номенклатура не можа да преглътне факта, че аз още тогава си позволявах лукса да държа… на свободата и на достойнството си като университетски преподавател. Бидейки философ, аз изобщо не се изненадах от това и го приех съвсем философски – друго от нея не можеше и да се очаква. Пък и аз… “си го бях заслужил”: за 7 години дейност в ПУ бях направил предостатъчно неща, за да заслужа този “ритник” на системата. Отделна тема е какво бях направил, но ще ви намекна само това: все още имам много приятели, мои студенти, на които съм помогнал още тогава за да осъзнаят силата си и да бъдат свободни и достойни граждани на България. Мога да изброя и имена, но ще премълча: за да не прозвучи прекалено… самонадеяно.

Но, изгонен от университета, аз не спрях… “вредителската” си дейност. Направих си частен Център за развитие на личността, и започнах в него разработки за цялостна реформа на хуманитарното образование на младите хора в средното образование, особено в раздела “гражданско образование”: философия, психология, логика, етика, философия на правото. Аз и екипа мои сътрудници проведохме много изследвания и най-сетне стигнахме до резултати. Постигнатото обобщих в цяла една поредица от учебници и учебни пособия, а също и книги от по-общ, философски и методологически характер. Първото помагало (по психология за 9-ти клас) излезе през 1997 г., и то беше дори одобрено от… МОН; издаде го издателство ЛИК. За няколко седмици тиражът от 1000 бройки (повече не можахме да издадем: тогава беше Жан-Виденовия крах на икономиката и страната) беше изчерпан. Направих му преработка и то излезе във второ издание през 1999 г., пак в 1000 бройки: изчезна още по-бързо, имахме чувството, че потъна както сухата почва поема излятата върху нея вода. След още една година излезе трето, пак преработено и усъвършенствано издание, и то се изчерпа бързо.

А знаете ли с какво се занимаваше по това време… образователната институция? Любопитно е, не съм уверен, че можете да предположите: тя се занимаваше с това… да забранява на учителите да ползват моето помагало. На инспекторите по философия беше наредено да казват на учителите: всичко друго може, но само това помагало – категорично не!

В следващите години излязоха също в неголеми тиражи моите помагала по етика, философия, логика, философия на правото. Направих нещо, което е най-голямото постижение на моя живот. Защото това е един пълен проект за цялостна реформа на гражданското образование на младите хора, осъществен от един малък екип от съмишленици и ентусиасти. Искам тук да благодаря на моите най-близки сътрудници, на ст.н.с.д-р Стефан Пенов от Института за философски изследвания към БАН, и на психолога и философа, преподавателя от Нов български университет и от ПУ Алесиян Пацев. Без тяхната помощ и насърчение аз едва ли нещо щях да постигна.

Е, това, че МОН прави всичко, за да се преструва, че нашият проект не съществува, е съвсем естествено. На учениците се налага да учат по… “казионни учебници” по гражданско образование, пълни с догматизъм, схоластика, непоносима скука. Те, разбира се, си отмъщават, и изобщо не учат. Няма как, напротив, противното би било достойно за съжаление: за щастие то няма да се случи никога.

В моите изследвания и помагала сам развил най-подробно как може и трябва да се помага на младите хора да станат най-добри граждани на България. Там има необходимите методики, подходи, насърчения и… провокации. Първото, което най-вече трябва да се разбира, и което искам да изтъкна тук съвсем синтетично, е че да бъдеш гражданин преди това трябва да си станал… личност. Сиреч, да си станал това, което съвсем не може да го търпи нашата… “образователна система”. Да си станал при това… свободна личност, да си се овладял от великата идея за свобода. Да си станал мислещ човек. Защото без свобода не може и да се мисли, камо ли пък да се… живее свободно. Да придобиеш достойнство, да станеш достоен човек. Да разбираш неизбежността за самия себе си и се проникнеш от величието на идеята за човешките права. Да не се отказваш никога от тях. Да се бориш за своята раз-личност. Никога да не искаш да ставаш безличен. Да умееш сам да решаваш кое е добро не само за теб, но и за другите. Да бъдеш най-толерантен към ония, които не са като теб: защото те имат правото да бъдат каквито желаят…

Ето такива най-прости неща трябва да възпитава у младите хора нашето училище. Не да ги “души” с теории, факти, информация, да обременява най-жестоко не друго, а само… паметта им. Тъпчейки най-безобразно личността и достойнството им. Потискайки именно най-ценното, онова, от което зависи всичко. Философията, пък и психологията са тези, които могат да ни помогнат да осъзнаем ония най-прости неща, без които животът ни никога няма да стане истински и пълноценен. Философията е най-добрият съюзник на днешните млади хора в техния бунт срещу една отживяла времето си образователна система, която продължава да паразитира, задушавайки всеки повей на живот. Да, тази система наистина, приятели, трябва да отиде… “по дяволите”. И ние трябва да го направим. Колкото скоро, толкова по-добре…

Защото закъсняваме. Всичко това отдавна трябваше да бъде направено. Та вече сме в Европейския съюз! Докога ще чакаме?!