Трябва ли да абдикира Симеон?

Наистина, защо медиите, пък и “общественото мнение” – доколкото има такова у нас – така упорито мълчат по този въпрос? Симеон – иначе носител и символ на една институция с високо достойнство за нацията: царската – от години се занимава с недотам достойна роля на редови политик. С това уронва постоянно престижа на царската институция, която по начало е надпартийна. Това е недопустимо: титлата “Цар на българите” не е негова частна собственост, а принадлежи на нацията. Ако той имаше нужното достойнство и съзнание за отговорността, която лежи на плещите му, нямаше да се нагърбва с такава мизерна политическа роля. Той обаче, преобразявайки се в политик, измени на своята най-висша роля, която историята и династията му е отредила: да бъде български Цар. Днес “господин Сакскобурготски” се е принизил до нивото на един Ахмед Доган и на един Станишев – не усеща ли този човек това, че е паднал твърде ниско?! Той вече е лидер на партия, която събира 3-4 % от доверието на избирателите – та това вече е крах на царската институция, която се свързва с неговото име! Щом като Симеон абдикира от отговорностите си на Цар, той сега трябва да се прости и с титлата си.

Ето защо Симеон е длъжен да абдикира – и да се занимава колкото си иска с политика: в качеството си на бивш монарх…

Поставям този въпрос и настоявам за абдикация, защото съм убеден монархист и твърд привърженик на царската институция. Нейният безспорен авторитет в народното съзнание задължава лицето “Симеон Сакскобурготски” да поеме върху себе си всички негативи на изявите си като редови политик в последните години и така да спаси авторитета на институцията. Противното – с пропадналия си личен авторитет да завлече и институцията в един неминуем провал – не трябва да бъде допускано. Процедурата “абдикация” е създадена точно за случаи като неговия – за да се спаси авторитета на институцията, трябва да се жертва персоната, която я олицетворява. Личностите, които олицетворяват някаква институция, са временни, но самата институция остава. Това важи и за президентската институция, но особено е важно за монархията.

По тази причина Симеон трябва да абдикира, с което носител и въплъщение на царската институция ще стане (както е по Търновската конституция) неговият първороден син. Той няма право да усуква и да говори, че не знае кой ще го наследи – има конституция и тя трябва да се изпълнява.

А защо трябва да се спаси престижа на Царската институция ли? Не само защото тя има “историческо значение” за нашата страна и народ. Не само защото не трябва да се допуска един такъв безславен финал на една вековна и славна историческа традиция. А защото Царската институция има бъдеще – независимо от това че нейният последен носител направи всичко, за да дискредитира институцията, на която той е символ. Царската институция има бъдеще, понеже Републиката у нас е в невероятна криза, която тепърва ще се осъзнава. Монархията беше ликвидирана от комунистите по недопустим, абсолютно незаконен и противоконституционен начин, което доведе до това, че републиката стъпи на нездрава основа. Като прибавим към това и вътрешните несъвършенства на републиканския строй, то републиката у нас по моя преценка е временно явление и при достигането на съответната зрялост на нашата демокрация неизбежно ще се постави въпроса за възстановяване на Монархията. Предвиждам, че този ден не е далеч – независимо, че това може да изглежда странно не само на мнозинството, но и “кажи-речи на всички”.

Републиката у нас е в дълбока криза, и тя е един от основните фактори за нефункционалността на нашата демокрация. Парламентарната република се оказа най-неподходящата за България държавна форма. Стигнахме до положението по недопустим начин да се дискредитира и този най-малък авторитет, който имаше президентската институция: днешният президент е лицето Гоце Първанов, бивш сътрудник на ДС и, предполагам – като се вземе предвид дълбоката обвързаност на ДС с КГБ в ония времена – и на тайните служби на една друга държава. Такова падение разруши крехкия авторитет и онова малко достойнство, което имаше републиканската президентска институция. Ето защо – успоредно с осъзнаването на този безспорен факт от все по-широки среди – неизбежно ще се постави въпроса за реставриране на Монархията. Защото не може една морално съсипана институция да играе ролята на морален стожер на нацията…

Поне по тези причини – и други могат да се изтъкнат – Симеон трябва да абдикира в най-скоро време в полза на първородния си син. За да се запази авторитета на една институция, която има да играе съществена роля в заякчаването на духовните връзки, най-здраво свързващи и обединяващи в единство нашия народ. А здравето на народното цяло трябва да стои на първо място, този е смисъла от съществуването на държавния глава.

Далеч съм от мисълта, че Симеон осъзнава това. По същия начин, по който той продаде на аукцион ордените на дядо си, по същия начин вероятно е способен да продаде и… титлата си. Но тя съвсем не му принадлежи. Тя е негов дълг, и след като той се оказа под висотата на своя дълг, трябва час по-скоро да абдикира.

А като абдикира нека да си стои – в качеството си на обикновен партиен лидер – с Ахмед Доган, с Първанов или със Станишев. Мен лично ме е срам да го гледам как седи с тях, как се е принизил до тяхното ниво, а той самият усеща ли поне малко срам?!