Гоце и… Левски

Нашият любим президент не пропуска случая да се снима пред портрета на Левски (както е на ето тази снимка например). Изглежда не е просто затова, че е историк и обича… “историята” и нейните титани.

Струва ми се, че това е прекалено нагло.

Убеден съм, че го прави по една причина, за която няма как да знае: тя е несъзнавана за него. Прави го, защото безсъзнателно му се иска чрез нравствената чистота на Апостола да умие поне малко от собствената си нравствена нечистоплътност. И също чрез величието на Левски да “тушира” поне част от собствената си низост.

Като човек, занимаващ се с психоанализа, твърдо мога да заявя това – и мога да го “докажа”: ако изобщо има нещо за доказване.

Защото съвсем естествено е да се разбере това, което казах по-горе. Който иска “доказателства”, едва ли някога ще разбере. Има неща, които само сърцето разбира, не умът…

Но все пак ще кажа ето това: Левски е титан и нравствен образец. Ние като народ не случайно го наричаме Апостол и го тачим така искрено. Понеже той безкрайно ни превъзхожда: всички се стремят към това, което нямат, което най-много им липсва. Та така и наш Гоце…

Казвам всичко това не защото го мразя, а защото го съжалявам. Не е достойно това, което прави: и Левски не може да умие нечистотата на някои.

Ако Гоце Първанов поне малко от малко се впечатляваше от примера на Апостола, той отдавна би се оттеглил с достойнство. Би разбрал, че не може като човек, носещ псевдонима “Гоце” за сътрудничество на ДС, да бъде олицетворение на нацията. Много подценява тази наша нация и този наш народ нашият президент щом продължава да иска да бъде нейно лице.

Представяте ли си (ако се опитаме да разиграем този невероятно-абсурден сценарий!), та можете ли да си представите, да речем, ако Левски беше доживял освобождението, ако, да речем, беше станал… “президент на България” (по подобие на това както тогава Стамболов стана “президент-министър”) и ако (ето това вече е съвсем невероятното!) ако се докажеше, че нашият Апостол на свободата е бил… сътрудник на турската полиция по време на робството, та можете ли да си представите тогава една такава наглост, а именно Левски тогава да рече: “Абе то, вярно, бях агент, но пък то имаше и “добри”, и… “лоши” агенти”, аз обаче бях от… “добрите”, не ме закачайте, а ми се поклонете!”.

Можете ли да си представите това? Аз не мога, признавам, не ми стига “багажа” да го асимилирам…

Гоце обаче може. Може не само да си представи една такава наглост, ами и да я извърши. И да спи спокойно след това в чаршафите на резиденцията си. И да спи с “чиста”, наистина “апостолска” съвест…

И да се снима симпатично усмихнат пред… портрета на великия Левски…