Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Какво си казахме при срещата на двамата небезразлични граждани с омбудсмана на Пловдив?

За малко да забравя да разкажа нещо, което заслужава да влезе в моя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ, който пиша от години (тази поредица от есета е част от мой проект, по който, както знаете, работя доста усърдно; той е елемент от по-големия мой проект, който наричам, за да вбесявам враговете си ето как: Проект за непосредствена и практическа реална демократизация-декомунизация на отношенията в училищните общности!) Както и да е, та ето каква случка си заслужава да опиша, а се случи тази случка не вчера, а онзи ден, в петък.

Реших в петък да отида на среща с омбудсмана на Пловдив инж. Борислав Стаматов. Речено-сторено, отидох на среща с омбудсмана в качеството ми на гражданин. При омбудсмана не бях ходил доста време, стана така, че при последната ми среща с него влязохме в такава разгорещена дискусия (и то на коридора!), че охранителят се почувства длъжен да ме… хване за ръкава за да ме извежда принудително от сградата на Общинския съвет; та тогава ми се наложи да пиша срещу него жалба до шефа на Общинска охрана, останала, естествено, без никаква реакция от страна на въпросната служба, намираща се на издръжка с нашите, на данъкоплатците, пари!), че бях решил повече никога да не ида да разговарям с него, с омбудсмана де, не с тъй инициативния му, борбен и буен охранител. Да, ама ето, наложи се, няма как, срам не срам, отидох отново. (С мен дойде един небезразличен гражданин, който държи да не му споменявам името с оглед да си няма проблеми на работата, той дойде да ме подкрепи морално.) Омбудсманът ни прие, с придружителя ми се ръкува, с мен се въздържа (може би си мислеше, че съм заразен с някакъв опасен… грипен вирус, не знам точно защо не благоволи и на мен да подаде ръка; може да ми се е чувствал обиден, не знам точно!). Влязохме, седнахме, омбудсманът погледна към мен и ми кимна да почна да говоря.

Налага се вкратце да кажа какво му казах, няма как да премълча това. (Пиша с клавиатура, на която най-важният клавиш, този за интервала, е счупен, та това ме принуждава да бъда пределно лаконичен: щот проклетият клавиш се налага да го удрям по няколко пъти за да направи интервал!) Есенцията на изказването ми беше: информирах го, че със съпругата ми, също учителка, не успяваме да си намерим работа не само като учители (въпреки положените от нас самоотвержени, самопожертвователни, дори героични усилия!), но дори и каквато и да било друга (аз безуспешно се мъча да стана пак пазач, но и това, кой знае защо, не ми се удава!); казах му, че вече сме в безизходно положение, без никакви средства за съществуване сме, опустошихме всички мизерни средства, които бяхме заделили за черни дни; налага се или да започнем да просим (въпреки че на мен специално предишният кмет Тотев с нарочно писмо ме извести, че просията „във всичките й форми“ била строго забранена на територията на хилядолетния град Пловдив; просията е забранена, но краденето от общински и държавни средства, както и рушветите, примерно, изобщо не са забранени!), та значи нямаме вече друг изход освен просенето или… умирачката от глад (аз работя една доста тежка и неприятна надомна и крайно ниско платена работа, практикувам един ръчен труд, от който ръцете ме болят нощем така силно, че едва-едва се унасям поне малко да поспя!), но от този труд имаме кажи-речи само за единия хляб; предвид създалото се тежко положение си позволих да помоля омбудсмана да направи нещичко да ни помогне поне единият от нас да си намери някаква работа, с оглед до оживеем до пролетта (тогава с един човек, ако съм жив и ако имам сили, ще ида да му помагам в подрязването на овошки и лози по околните села!); помолих омбудсмана да прояви такъв един благороден жест на милосърдие и от чисто човешка или морална позиция (щот законите в тъй приказната страна Мутроландия, в която цари пълна, съвършена законност и най-висша справедливост, не позволяват на никой, нито на омбудсмана, нито дори на самия… Бог да се меси в абсолютната властова хегемония на школските директори, изживяващи се не само като пълновластни феодални господари, но и като… робовладелски такива!); това в общи линии рекох на омбудсмана, който този път, за отбелязване е, ме изслуша напълно безмълвен, не мепрекъсна да ми опонира нито веднъж. (Небезразличният гражданин, дошъл с мен слушаше и само веднъж-дваж потвърди, че говоря истината, примерно когато се наложи да кажа, че сме стигали в безпаричието си дори дотам, че се е налагало той самият да ни помага със свои парични средства, т.е. самият той, нищо че работи, вече се е озовал в тежко положение – и то единствено заради доброто си сърце!)

Какво точно каза омбудсманът в отговор на моята кратка реч аз тук нямам право да разказвам, но ще си позволя, с всички рискове, да изтъкна един-два по-съществени момента от изказването му, които по мое убеждение, са твърде показателни и дори многозначителни (и смятам, че е добре обществото да е информирано за тях!).

Първо г-н омбудсманът ме попита спомням ли си какво ми е казвал преди една година, съзнавам ли, че неговото предупреждение се е сбъднало; отвърнах, че не мога да се сетя точно какво има предвид. И той сам ми каза: че ме бил предупредил, че заради моето (неразумно, абсурдно, безсмислено) поведение ще докарам работите дотам, че в един момент няма да имам вече и какво да ям! Аз констатирах и потвърдих, че си спомням това негово предупреждение и че признавам, че се е оказал напълно прав, което даде възможност на г-н омбудсмана да ме поздрави за духовния ми напредък, т.е. че за първи път в живота си съм бил признавал неговата правота. (Аз тук вметнах, че изобщо не се смятам за безгрешен или за напълно праведен – за разлика от някои добре познати ни другарки от властващата номенклатура в пловдивското образование, които имат претенцията, че са напълно непогрешими – поне колкото римския папа!) И други важни моменти имаше в речта на омбудсмана, но не ща сега да разпростирам най-вече поради морални пречки, но и, признавам, щото страшно много ме мъчи проклетата строшена клавиатура, с която пиша вече дни наред понеже нямам възможност да си купя нова. Но въпреки мъката заради това толкова неприятно и мъчително писане със строшена клавиатура, ще положа усилия да ви кажа и още един значим момент, който поради значимостта му ще опитам да го възсъздам под формата на пряка реч:

– Господин Грънчаров, признавам си, понякога влизам и чета блога (той всъщност каза: сайта, бел. моя, А.Г.) Ви. И се чудя защо ли полагате толкова много труд – и каква е целта на тази Ваша неуморна многогодишна дейност?! Никаква полза нямате от цялата си дейност, ето, примерно, водите предаване в Пловдивската обществена телевизия, ала не вземате нито стотинка за него! Какъв тогава е смисълът, нали сте философ, как можете да работите толкова много без никакъв позитивен практически смисъл или полза?! Напротив, това писане и говорене от Ваша страна против абсолютно всички власти и длъжностни лица неизбежно води до ред вреди, които понасяте. И ето докъде стигнахте накрая. Аз разбирам други водещи в ПОтв, които имат хубава работа и добри доходи, да си позволяват лукса да водят безплатно някакво телевизионно предаване, но Вие, дето нямате никакви доходи, защо се врете там да работите без никакви пари?! На какво прилича това Вашето?! Не може ли да се захванете с някакво по-смислено занимание, от което нещичко да печелите?! Нали разбирате мисълта ми, за всичко сте си виновен Вие самият, пък сега идвате при мен да Ви помагам за да си намерите някаква работа и някакви доходи – за да не умрете от глад?! А не само Вие със съпругата Ви сте безработни в нашата община, и много други хора са идвали да ме молят да им помогна, аз съм ги отпращал. Просто нямам такива пълномощия. Как, кажете сам, да звънна на някой директор на училище да го помоля да Вѝ вземе на работа като Вие специално не сте ми никакъв, нито сте ми приятел, нито Ви познавам добре, нито Ви имам доверие, прощавайте, но Вие може и да сте добър учител, но други хора, упълномощени с власт в образованието, твърдят, че не ставате изобщо за учител, как при това положение да Ви помогна и да ходатайствам за Вас да започнете някъде работа?!

Не мога, разбира се, напълно точно да предам смисъла на неговата реч, но в общи линии каза това. Какво му отвърнах и каква полемика проведохме по повод на речта му тук не мога да пиша най-вече заради счупената ми клавиатура, но ще отбележа само ето този пункт:

– … Аз Ви моля да ни помогнете (на мен или на съпругата ми) да си намерим работа не защото сме Ви някакви (приятели, политически другари и пр.), а само защото, въпреки всичко, и ние с нея, подобно на Вас самият, сме човеци; призовавам Ви да откликнете на чисто човешка, т.е. морална основа. Да направите някаква добрина на някой човек, който е в отчайващо тежко положение, си заслужава според мед дори и с риск да нарушите някой писан закон. (Щот законите в приказната Мутроландия са доста бездушни, те повечето са си съвсем същите, каквито бяха в ерата на комунизма, да не говорим за господстващия манталитет, според който е срамота да помагаме на „ненаши хора“!) Единственото основание, на което Ви моля да ни помогнете е: защото, чини ми се, ако някой от нас със съпругата ми, да пази Господ, се разболее тежко от глад, от студ (или от унижения, ний, учителите, изпитваме най-голяма болка и мъка тъкмо от униженията!) или ако някой от нас дори умре, тогава Вие и другите властващи, така си мисля аз, може би ще имате известни проблеми със съвестта си, не знам точно, но казвам, че така ми се чини. Та ако помогнете нам, ще помогнете фактически и на себе си, с оглед да нямате онези тъй неприятни угризения, ако, да речем, аз с моето болно сърце взема да пукна внезапно, та Пловдив тогава да се прослави, че в 21-век е убил с безразличието си един философ – и така е повторил позорната слава на Атина, убила навремето най-великия си философ! …

Нещо такова му казах тогава, не мога да възпроизведа точните си думи, не съм робот, а съм човек. А и проклетата клавиатура тази сутрин ми разката фамилията, днес се счупи съвсем и пиша това вече трети час, толковабавноимъчителносепишесклавиатура, чиито клавиш за интервал се е счупил. (Демонстрирах ви как излиза ако не положа огромни усилия и много блъскане за да правя интервали между думите!) А за това работя без пари, защо се трепя да пиша и да говоря отвърнах на омбудсмана ето какво:

– … Аз съм философ, господине, и имам самочувствието, че ако аз не кажа нещо, никой друг няма да може или да посмее да го каже. Сиреч, съзнанието за дълг ме води и вдъхновява в моя толкова тежък, неуморен и всекидневен труд: като философ съм длъжен да кажа ония истини, които никой друг няма да каже. По тази причина се трепя и си жертвам очи, пръсти, мозък и какво ли не, а в замяна „благодарното“ общество не ми дава нищо, абсолютно нищо, пардон, грешка: дава ми, обсипва ме с колосални количества безразличие и дори презрение!!!В други общества, страни и нации такива като мен ги търсят със свещ и като ги намерят, ги пазят като народно и човешко достояние, но у нас, знаете, дето всичко е наопаки на правилното, виждаме, че такива като мен просто ги убиваме. С безразличието и с презрението си ги убиваме…

Ох, спирам да пиша, че се изтощих заради проклетата клавиатура! Майната й на нея, проклета да е! А омбудсманът каза, че взема предвид молбата ми, какво има предвид под това аз не знам, не мога да кажа. Тия дни се питам дали да не ида, като намиращи се със съпругата ми в бедствено положение, да искам среща с кмета, знам ли с кого вече мога да искам такава среща?! Чувал съм, че на хора в бедствено положение общината и държавата помага, примерно им дава пари за отопление и за преживяване, ето, аз в момента не си чувствам краката от студ, у нас тази зима не е включван отоплителен уред по понятни причини и в проклетия бетонен панел е по-студено отколкото на улицата! Нямам сили даоправямповечегрешките, спирам тазимъка!

Чао! Хубавден! Бъдете здрави!


Счупи ми се, моля ви се, клавиш от клавиатурата! 🙂 Само това не ми се беше случвало! А да купя нова в моето положение е непосилен разход. Егати, не мога да пиша днес! Злите сили явно са активизирани и мобилизирани в защита на моите заклети врагове, имащи изглежда връзки дори и със самия Сатана! 🙂 Магии ли използват, че успяха да постигнат този невероятен успех?! 






„Закърпих“ счупения важен клавиш от клавиатурата си ето как:

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

януари 19, 2020 Posted by | Право, Психология | , | Вашият коментар

Кой истински обича родината?

Да обичаш родината означава да помагаш, да поддържаш най-честните, най-добрите хора – и то когато им е трудно. Те са родината!

Чух го в откъс от някакъв руски филм. Казал го един възрастен учител, цитира го неговият ученик…

КРАЙНО ПРОВОКАЦИОННА „ЧИСТО ЛИЧНА“ ДОБАВКА ИЛИ ЗАБЕЛЕЖКА: Чувайки тези думи, си помислих: дали пък колегата-блогър Ники Димов не е тъкмо такъв истински патриот – понеже ме поддържа и то всеотдайно в тежкия момент, когато ми се стовари върху главата цялата злоба на уязвената от моята дейност (по промяна в образованието) властваща бюрокрация?! Не, не се самовъзприемам като „най-честен“ или пък, опази Боже, като „най-добър“ човек, но едва ли съм съвсем безчестен и прекалено лош човек (закакъвто ме представят тъй откровените ми бесни опонетнти!), което означава, че какъвто и да съм, аз самият, бидейки българин, в някакъв смисъл (поне за Ники) съм… родината! И виждайки ударите, които ми се стовариха върху главата от страна на обезумелите от ярост властници в образованието, агроном Ники Димов се мъчи да помогне на семейството ми, спасявайки ни в най-тежки моменти (миналата година той ме взе да работя с него по резитбата на овошките и лозята, а след това сме работили и по коситбата, по този начин той спаси семейството ми от гладна смърт, сега планираме скоро да се заемем пак със същото – тази година обаче съм още по-зле защото по никакъв начин не мога да си намеря каквато и да било работа, а е зима!).

Та такива работи. Вложих тук този „чисто личен“ момент – с всички рискове от това. (Ники ще ми се кара, разбира се, но си позволявам този риск – чисто възпитателна цел, естествено; не него да възпитавам, а ония от вас, дето сте безразлични сеирджии, пък се смятате, моля ви се, за „големи патреоте“!)

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

януари 19, 2020 Posted by | Възпитание, Експеримент | , | Вашият коментар

Какво представляват чувствата?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

ноември 10, 2017 Posted by | Образование | , , , , , , , , , | Вашият коментар

Защо филмът „Нощите на Кабирия“ на Фелини ни прави по-добри?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ноември 10, 2017 Posted by | Образование | , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

„На Агората…“ от 2 ноември 2017: Как си отмъщаваме на своите съвременни будители?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

ноември 10, 2017 Posted by | Демокрацията | , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Глупаци ли са ония, в живота на които има пълно съвпадение между мисли, думи и дела?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ноември 8, 2017 Posted by | Образование | , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Защо сме неспособни за единно гражданско действие?

Има и други важни въпроси, давам и пример, оформи се интересен казус… воаля, решавайте го, изказвайте се, обсъждайте, търсете истината!

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв… Книгата говори за „нещо“, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда „добре познато“, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се „съобразяваме“, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга „поглежда“ в скритото „зад“ мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

ноември 8, 2017 Posted by | Образование | , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Среща с баба Марийка по нейно настояване

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

ноември 8, 2017 Posted by | Демокрацията | , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Декомунизация или рекомунизация?

Куп важни въпроси, свързани с тъй злополучния преход на България от комунизъм към демокрация…

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ноември 7, 2017 Posted by | Образование | , , , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Господар на природата ли е човекът?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

ноември 7, 2017 Posted by | Демокрацията | , , , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

%d блогъра харесват това: