Добре дошли!
Ще се радвам ако идването Ви тук пробуди у Вас такова настроение, че отново и отново да бъдете мой гост! Защото това е блогът на свободните, на мислещите и на търсещите истината личности - и граждани на България...
▼КОНТАКТИ
Класация
Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ
Последни коментари
ПУБЛИКАЦИИТЕ в моя
Посетете според интересите си и другите ми блогове:
●Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров (първият български видеоблог) ●HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров (основен текстови блог) ●СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ (учебен блог за студенти и ученици) ●ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА HUMANUS (консултации, психотренинг, психоанализа, курсове) ●Дневникът на един ГРАЖДАНИНЪ (онлайн-изданието на в-к ГРАЖДАНИНЪ) ●ГРАЖДАНСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ (за подкрепа на демокрацията и европейската ориентация на България) ●ДНЕВНИК ФИЛОСОФА (моят рускоезичен блог) ●Учебният блог на философа Ангел Грънчаров (I вариант) ●АКАДЕМИЯТА (I вариант)●Моята родова история в снимки„Локация“ на читателите:
За студенти, ученици и всички интересуващи се
Поръчахте ли си новата книжка на сп. ИДЕИ?
Купувайки си списанието или абонирайки се за него, ще направите добро дело: ще подкрепите изданието, което работи за една наистина благородна кауза или мисия: подпомагане на духовното, личностното и гражданското израстване и укрепване на българската младеж. На теб лично нима ти е безразлично бъдещето на нашата родина България?! Дарение за списание ИДЕИ: ТУК > КОНТАКТИ >Четете сп. ИДЕИ онлайн
ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г.Курс лекции по философия
Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.
[Прочети >>>]
Как да си купя тази книга?Книга за нас самите
Книгата е новаторски опит за по-цялостно, философско-психологическо вникване, представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и психологични дадености и комплекси.
Книги:
Една НЕОБХОДИМА книга:
Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Съвременната история е представена като личностно и психологически преживяна...
(ОЩЕ >>> )Търсете книжките на списание ИДЕИ
Търсете хартиения вариант на най-новото списание навсякъде, в книжарници, по вестникарски будки, в книжни борси и пр., където се сетите, за да принудим някак книжарите и търговците на едро да си свършат работата - и да го доставят на неговите читатели.
ОНЛАЙН-ИЗДАНИЕТО на списание ИДЕИ
Още информация: Развитие на идеята за списание ИДЕИ
Представяне на новото философско списание ИДЕИ по ПО-тв
Абонирайте се за сп. ИДЕИ
Ангел Грънчаров: моят видео-блог 
С какво ще завърши „световната финансова криза”?
За Федералната резервна система на САЩ (ФРС)
Артур МАХНИКИН
/продължение/
Всички зачакаха кога цените ще се нормализират, а пък те, след още една седмица, паднаха с още една трета. Обемите на загубите станаха катастрофални (цените на виртуалните фондови пазари в Русия паднаха почти пет пъти). В резултат в банките зейнаха огромни дупки в балансите, те не могат никому да дадат кредит, понеже пари няма. Западните банки започват да си искат кредитите, дадени на руски банки и компании, което катастрофично задълбочава ситуацията. Рязко пада капитализацията в големите руски компании, разчетена на база показателите на цените на акциите на компаниите във виртуалния фондов пазар. Това е още едно основание за западните банки да искат автоматично връщане на част от кредитите, а рейтинговите агенции започват да понижават рейтингите на тези компании. От рейтинга и от сумата на капитализацията зависят обемите на кредитите. Когато показателите спаднат, започва почти автоматичен запор на части от кредита и изчезва възможността компанията да вземе отнякъде нов кредит, за да изкара трудното време.
Казано най-общо, за банките и големите компании, които се намират на кредитния връх, започва апокалипсис.
Нека добавим и това, че икономическият модел на света, изграден в последните десетилетия, е такъв, че без кредити не може да работи нито едно голямо предприятие, нито една банка. Още повече че кредитните ресурси на Запада бяха достъпни, а процентите – наистина сладки за бизнеса. И цялата сладост изчезва за миг, щом от предприятието или банката им се поиска срочно връщане на кредита. Причините впрочем са „обективни”, записани са в кредитния договор – „спадане на капитализацията на компанията на 10%”. Както знаем, капитализацията падна при всички. В Русия – пет пъти или повече, а на Запад – 30-50% и повече.
Не ви ли напомня това на началото на кризата от 1929 г. – Голямата депресия? Тогава, според условието на кредита за купуване на акции, кредиторът има право да поиска от клиента да върне кредита за едно денонощие (т. нар. обезпечение на връщането на маргиналния заем. Брокерът ви дава маргинален заем само при наличие на парични средства или ценни книжа на клиента, които да могат да обезпечат връщането на заема. Смисълът на услугата е в това, че брокерът предоставя на клиента активи на заем (пари или ценни книги) за извършване на сделката, т.е. дава му рамо. Сделката, извършена от брокера, при използване на парични средства или ценни книги, предоставени на клиента,се нарича маргинална.)
И тъкмо такива искания бяха предявени през 1929 г., а длъжниците трябваше спешно да продават акции, което пък предизвика мигновено срив на пазара на акции. Тази схема работеше прекрасно през 30-те години, защо да не я приложим, с някои модификации, и сега? Което и става.
Сега възниква нуждата да се реши задачата по купуването на безценица на най-интересните и печеливши предприятия. Как да стане?
Да отидеш при собственика и да му предложиш някаква смешна сума за неговия бизнес? По-скоро той би метнал нанякъде такъв посетител, дори да е лошо за него и за бизнеса му. Той ще се постарае да преживее някак трудните времена, ще се измъква от съдебните искове на кредитора, ще се протакат съдебните процеси (реално те могат да се проточат 2-3 години).
Не, това не е пътят, който преследва ЦУП („центърът за управление на полети”) в лицето на ФРС (Федералния резерв на САЩ). Въпреки цялата си мощ (интелектуална и финансова) той няма достатъчно ресурс, за да води хиляди сложни съдебни процеси с хора, които защитават с право и без право своя бизнес.
Факторът време тук има огромна роля. Операцията трябва да приключи в определен, не много голям период от време, защото след приключването на покупката ще настъпи друг, още по-важен етап. Но за това, после.
Та въпросът е как да се изкупят предприятията и цели отрасли на бизнеса така, че цените да са приемливи и сроковете на купуване кратки? Съвсем просто – трябва държавата да започне да спасява „потъващите” олигарси, техните банки, техните компании. Държавата трябва да предложи кредити „за спасяване” на стратегически важните за нея компании. Например в Русия това са 4,5 млрд. долара за компания.
Олигархът ще се изправи пред труден избор: или банкрутът на компанията ще започне сега, когато никой не дава кредити, когато няма печалба от продукцията, а разходите за компанията (заводите, доменните пещи и т.н.) дори при спряно производство са огромни, и след 2-3 месеца ще се стигне до дъното и ще „лапнат” компанията, или да вземе кредит от държавата и да опита да издържи, още повече че всички „анализатори” и „експерти” твърдят, че напролет ще започне подобрение, всичко ще се нормализира и олигархът, който е започнал да се съмнява дали е олигарх, отново ще си стане истински олигарх, както си беше още през юли 2008 г.
Вярно, условията на кредита са строги и повече прилича на подписване на отказ от бизнес в полза на трета страна. Но нали се надяваме, че ще има и по-добри времена. Всичко ще отмине като кошмарен сън и пак ще си е както по-рано – евтини пари (кредити), растящ виртуален фондов пазар, светът ще се пука по шевовете от долари, печалбата от продукцията ще се движи по възходяща линия. Пък нали кредитът се взема от родната държава с нейните дружески настроени и добре познати продажни чиновници?! Ако нещо стане, те тутакси ще помогнат за удължаване на кредита с толкова време, колкото трябва, докато всичко в света си дойде по местата. Виж, ако кредитът бе предложен от яки бизнесмени, щеше да е крайно опасно. Вземането на кредит при такива условия би било фактически доброволен отказ от бизнеса в полза на даващия кредита.
Обаче истината е, че когато всички, които имат право, вземат кредити и освен това подпишат ясни гаранции за връщането на кредита, ето тогава с финансите нещата стават крайно лоши. Когато дойде срокът за връщането, реално няма да има с какво да се върнат. Цените на акциите продължават да падат, цените на нефта също, до 20 долара на барел, пазарите за печалба от продукцията ще са нулеви. И така се получава глобално преразпределение на собственост, което е и една от главните цели на етапа с условното название „контролиран срив”.
Естествено, че в началото бизнесът ще премине към държавата (чиновниците неочаквано ще заемат ясна позиция спрямо олигарсите – къде ще се скриеш от заповедта на онези, дето ако не им изпълниш заповедта, все едно си умрял), а пък после бизнесът ще премине от държавата, към онзи, към който трябва.
А сега за „силния” долар
Доларът ще е „силен” дотогава, докато на олигарсите и на другите компании ще им е необходимо време, за да си връщат кредитите в долари. Връщането на „силния” долар е много по-сложно, пък и ще е трудно да се купува в обемите, необходими за погасяване на кредита срещу „меко девалвирана” рубла и „силно девалвирана” гривна. Ситуацията за Русия и Украйна е същата, както за всяка друга държава (през август-октомври 2008 г. например мексиканското песо падна спрямо долара повече от 30%, еврото падна спрямо долара около 25% и т.н.). Това бе огромно, дори „убийствено” поевтиняване, и то в момент, когато рентабилността на предприятията е около 10-15% и няма шанс за ново кредитиране, та да се преживеят трудните времена. По такъв начин се гарантира допълнително факта, че олигарсите няма как да успеят да върнат взетите от държавата кредити.
Още – доларът ще е „силен” дотогава, докато с този „силен” долар не се разплатят онези, на които държавата няма да им вземе бизнеса, а ще им го изкупи. Защото ще има и такива. Това се отнася за дребния бизнес, но който е също така интересен и печеливш. Когато на бизнесмените им стане съвсем зле, когато се окажат на границата на пълната загуба на бизнеса, когато им бъде предложена нелоша сума, че и в „силни” долари”, те, разбира се, с радост ще се съгласят да продадат бизнеса си. Едва когато тези два етапа се реализират, ще настъпи най-интересният и истински опасен етап.
Още веднъж искам да обърна внимание, че всичко това го пиша за обикновените хора с малки спестявания, за малките и средните бизнесмени, натрупали между 100 000 и 2 млн. долара, честно или относително честно, и без съмнение, с упорит труд. Глобалните процеси, които текат сега, могат да се окажат разрушителни спрямо резултатите от труда им. За да не се случи, те трябва да разберат какво всъщност става и какво ще стане после. Като знаете реалната картина, по-лесно вземате правилно решение и ще съхраните резултатите от своя дългогодишен труд.
В момента протича глобално преразпределение на собствеността, възниква нова конфигурация в света с нови центрове на силата. И въпреки че основната цел на преразпределението са най-големите компании, банки, предприятия, а не малкия и средния бизнес, ударът е по всички и от това трябва да се предпазим. Трябва да успеем да излезем изпод удара, или поне сериозно да го намалим.
Как се отнася кризата към тези неща? Трудно е да се каже еднозначно. Мисля си, че не бива злорадо да се радваме, че мнозина олигарси от номинациите на „Форбс” ще изчезнат завинаги. Това е нормално, по-хищните и по-умните ще „изядат” по-слабите и по-малко умните.
Нека продължим разказа си с това какво ще се случи след преразпределението на собствеността. По-нататък ще настъпи неизбежното – ще последва доларов банкрут. Това е неизбежно при всички варианти на развитие на събитията, понеже свръхпроизводството на долари от Федералния резерв е много умна, огромна по мащаб и размах, но все пак – пирамида. Пирамидата си е свършила работата, донесла е на създателите и организаторите си баснословни печалби и да я запазиш, от една страна, е невъзможно, от друга – няма и смисъл. Трябва да се премине към нова схема на печелене на пари, към нови Бретън-Уудски споразумения.
Преходът към нова световна система без отказ от предишната световна валута – долара, – е невъзможен.
В света няма толкова много реални активи и стоки, колкото са напечатаните долари. Сумарната маса на пуснатите в обръщение долари е десетократно по-голяма от сумарната стойност на реалните активи. Няма нито един вариант на развитие на събитията, при който Америка би могла да се откаже от банкрута на долара. Затова банкрутът и отказът от долара ще се случат в близките месеци, каквото и да си говорят различните „експерти”, „аналитици”, и т. н.
Въпросът е как ще стане, понеже е твърде сериозно събитие и доста опасно за всички, в това число и за организаторите на доларовата пирамида. Та нали повечето от загубилите ще се замислят какво и как стана, къде изчезнаха спестяванията, кой е виновен? Най-силният ход за решаването на този проблем и за подсигуряването на безопасен вариант за организаторите това е осъществяване на банкрута чрез „голяма кръв”.
Впрочем следният косвен пример доказва колко силен може да е умът. В сп „Форбс” публикуваха списък с доста руски милиардери. Дерипаска – 28 млрд. долара; Мардашев – 24 млрд. долара; Абрамович – 24 млрд. долара и т.н. Но в световния списък на „Форбс” липсват банкери като Рокфелер и Ротшилд, първият има само около 800 млн. долара, а вторият – около 750 млн. долара. Дори не стигат милиард! Но по мои изчисления всеки от тях „тежи” реално между 9 и 10 трилиона долара. Да се позиционират така умно и умело – това е най-добрият показател за интелект. Те дори не се и докосват до милиардерите.
Та ето, сравнете интелекта на Ротшилд и Рокфелер, от една страна, и руските олигарси, от друга. При това интелектът на олигарсите е по-висок от този на повечето хора. Но както се вижда, има многократно по-умни от тях, и това личи и по днешната световна криза.
Мисля, че ще бъде организирано „извънредно произшествие” в световен мащаб със стотици хиляди жертви. При това ударът ще е по територията на САЩ или по Израел. Малко вероятен е удар по Западна Европа. Може би ще е съчетан спрямо САЩ и Израел, а не поотделно. Удар само по Западна Европа ще е много по-тежък и много по-фатално ще свали долара. Ударът ще бъде нанесен по-скоро чрез използване на ядрено оръжие или „мръсни” бомби, понеже трябва да има десетки хиляди жертви и радиоактивно заразяване на по-големи територии (аналогията с 11 септември 2001 г. не е уместна с неговите 3 хиляди жертви, мащабът е твърде малък за банкрут).
Струва ми се, че Русия и Украйна не са подходяща цел за такъв удар и ако дори още нещо бъде напълно унищожено, с цялото население, пак няма да предизвика рухване на долара. От такава новина (унищожаването на Украйна и Русия) американците и европейците ще се потресат, ще кажат едно „боже, какъв ужас…” и спокойно ще продължат да си пият бирата.
Кой и как ще нанесе удара?
Мисля, че за това ще се използва ядреното оръжие на Пакистан като единствената мюсюлманска държава, притежаваща такова. Тъкмо затова бе свален силният президент Мушараф през август 2008 г. (впрочем, него го свалиха със силната помощ на САЩ), няколко месеца по-рано бе убита Беназир Бхуто (тя също бе силен водач, от нейния контрол не можеше да се измъкне ядрено оръжие). На власт бе изведен Зардари – съпруг на покойната Беназир. Това всичкото е в един кадър. Преди година Зардари се лекува при психиатър.
Колоритна личност, успя на два пъти, докато Беназир бе премиер на Пакистан, да хлътне в такива корупционни скандали, че дори жена му, премиерката, не можа да го отърве, и единият път си полежа в затвора. Така че той е идеалният ръководител на страната, с оглед на това ядреното оръжие да попадне в ръцете на терористи, или пък някак тайно да го „купят” или „откраднат” иранци и да го употребят за удари по САЩ или Израел.
Напомням, че Зардари бе поставен на власт в Пакистан именно от американците. А сега САЩ правят всичко възможно да възбудят антиамерикански настроения в Пакистан. Какво струват ежеседмичните удари на ВВС на САЩ върху пакистански села по границата с Афганистан, ужким за преследване на талибаните. Всеки път загиват 20-40 души, най-вече деца и жени. Или да си припомним наскоро публикуваната секретна заповед на Буш, от юли 2008 г., за това, че на въоръжените сили на САЩ е разрешено да пресичат границата с Пакистан и да нанасят удари по пакистанска територия в името на борбата с терористите талибани, без съгласието на пакистанските власти.
Всичко това специално настройва пакистанците враждебно към САЩ, и разбира се, на първо място въоръжените сили на Пакистан, където на въоръжение има ядрено оръжие.
Естествено, след ударите по САЩ (или Израел) ще започне същинска война, допълнително ще бъдат дадени милиони жертви. Трябва обаче да се „накажат” нападателите на Америка. Кой конкретно ще нападне – дали Иран, който някак ще е завладял ядреното оръжие на Пакистан, дали самият Пакистан, дали и двете държави едновременно, или пък Бин Ладен ще открадне бомбата – не е толкова важно. Важното е, че ще се случат неща, след които ще стане неуместен въпросът – а дали можеше да „се спаси доларът”. Ще ни отговорят, че разбира се, е можело, ако не бяха тези „проклети терористи” или „проклетите им държави изгои” и т.н. Ще ни кажат – вие сами виждате – ние направихме всичко – отделихме 700 млрд. долара за подкрепа на фондовия пазар в САЩ, и пазарът дори „реагира” (индексът Дау-Джонс се клатушка насам-натам от 8100 до 9600 пункта). Направихме среща на Г-20 и решихме да реформираме МВФ и Световната банка, да контролираме по-добре главния виновник за кризата – прекалено „алчните” банкери, направихме още много неща, за да доизгладим и отново да украсим фасадата на сградите на световната финансова система (сгради, чийто фундамент е напълно разрушен и се срутиха всички носещи стени). Именно това – заглаждането и замазката – са двата най-важни метода за спасение при такива проблеми.
Сега трябва едно да разберем – човечеството си има работа с гениална, неимоверно силна група хора, които изградиха света, в който живеем. За да разберем едни или други техни действия, трябва ясно да съзнаваме каква е тяхната професия. Така ще имаме възможност да разберем и да прогнозираме развитието на събитията.
Те са счетоводители по образование, по мироглед, по призвание. Понякога смятат, че думата банкер е по-благородна от думата счетоводител. Но не е така. Истинският счетоводител е професионалист, а повечето банкери така ръководеха банките си, че ги напъхаха в блатото. Затова счетоводител е по-силна дума от банкер. В понятийния апарат на счетоводителя са представени слабо термините, които не се отчитат в счетоводството, например „хуманизъм”, „доброта”, „състрадание” и т. н. Главното са цифрите, главното е печалбата, главното е аритметиката на сделките.
В ситуации, когато трябва да се пожертват хора, но да се получи голяма печалба, у тях не се пораждат особени съмнения как да постъпят.
Единственият истински важен резултат за счетоводителя може да е печалбата и нищо друго. В това е огромната им сила, но в това е и тяхната стратегическа слабост, уязвимото им място. Но ситуацията е такава, че стотици години тези принципи в дейността им носят огромни печалби и осигуряват силата им. Все някога тези принципи ще се превърнат в тяхна слабост и или ще ги погубят, или ще нанесат невъзвратима загуба на делото, на което са посветили живота си. Съпътстващите разходи за издръжка на осъществяваните от счетоводители комбинации се изчисляват на десетки милиони живота – Първата световна война – 20 млн. жертви, Втората световна война – 60 милиона живота.
Ще попитате какви операции са осъществявани през Първата и през Втората световна война? За да се отговори правилно на въпроса, трябва да се приложи универсалният принцип – да си отговорим на въпроса кой спечели от това, кому беше изгодно? Например Втората световна война бе спечелена от СССР, но изгодите от войната, с огромна преднина пред останалите участници, бяха за САЩ (нагледно това е показано във филма „Голямото американско шоу”). През Първата световна война – пак те.
Всичко е правилно – „мозъкът” осъществи операция за решително увеличаване на възможностите си и за рязко нарастване на своето „тяло” (САЩ) (б.пр. както беше посочено в първата част от текста на Махникин). А цената – милиони животи – нямаше особено значение, тъкмо напротив – тя беше необходима, тъй като това бяха животите на граждани на други държави, които трябваще да бъдат отслабени.
Много ми се иска да се надявам, че за рухването на долара ще бъде избран друг път, т.е. не чрез кръвта на невинни хора и война. Да се измисли друг път, е много по-сложно, но на практика е само въпрос на интелекта на онези, които го измислят. Всичко е възможно и реално.
Вариантите може да бъдат и много тъпи, от типа на това, че САЩ просто се отказват от долара, обявяват банкрут, като се мотивират, че заради световната финансова криза, заради рецесията в световната икономика, доларът не може да продължава да бъде световна валута. На това място „експерти” и „анализатори”, и огромният брой медии, контролирани от собствениците на Федералния резерв, бързо-бързо ще обяснят и разтълкуват на целия свят, че това се е насложило исторически, че доларът е бил в 90% световна валута, и само в 10% вътрешна валута на САЩ. И понеже доларът не може повече да е световна валута (по обективни обстоятелства, поради най-сериозната световна криза, за която никой не е виновен), то той не може да остане занапред и вътрешна валута на САЩ. В името на високо благородната цел да се съхрани от разрушаване най-важната икономика в света – на САЩ (за да не пометат САЩ преливащите от вси страни долари, за да не ги изтрият от лицето на земята и без тях да стане пусто и тъжно) – та само заради тази височайша и хуманна цел САЩ трябва да се откажат от долара и да въведат за вътрешна употреба „нов долар”. А ако три месеца след обявяването на подобно решение световните медии разбълникат мозъците на целия свят, то 99,9% от хората искрено ще решат, че това е „най-благородният” възможен изход от ситуацията, в резултат на обективната, най-силна в световната история криза. Във всеки случай, има доста по-хуманни методи за постигане на тази цел (без кръвта на невинни хора от Израел, САЩ, Иран и т.н.). А и като разход (с изключение на заплащането на медиите) тези методи са доста по-евтини от войната. Обаче това важи само в случай, че е приемливо за ония, които вземат решения. И също така, ако решат, след ликвидацията на еднополюсния свят, при изграждането на многополюсния, да заложат други схеми, други принципи, не непременната печалба, не непременното осигуряване на своето влияние над света. Ще трябва да вземат решение за принципите на световната финансова система. Но на мен ми се струва, че те планират да направят всичко както си беше.
Виртуални фондови пазари, изграждане на финансови пирамиди (но не от една валута, а от няколко), и т.н., както му е редът. А има и други модели на света, при които те могат да запазят влиянието си, но кой знае защо не ги виждат или може би не искат да ги видят.
Ако е така, единственият вариант за развитието на събитията е кръв. Защото само тя позволява да се каже, че всичко е било правилно и само проклетите „терористи”, „враговете” и т.н. го изпортиха и не позволиха ситуацията да бъде поправена. В други случаи ще трябва да нарекат нещата със собствените им имена, а после ще е много трудно да се обоснове защо и на кого му трябва да се строят пак такива пирамиди, като преди.
Най-общо рухването на долара, отказът на САЩ от него и превръщането му в прах е неизбежно. Неизбежността идва оттам, че днешната финансова система на света е изградена на принципа на финансовата пирамида. Каквото и да ви говорят „експертите”, наети от организаторите на пирамидата, тя не можеше да не рухне и времето за рухването й настъпи. Става дума за няколко месеца.
Трябва да сте сигурни, че това ще стане на 100% неочаквано за всички, освен за ръководителите на процеса. До последния момент доларът ще е силен, всичко ще върви горе-долу добре. После, в един ден, всичко ще стане на прах. Както каза един умен човек – сега за долара дават 27 рубли, а скоро ще ти друснат един юмрук в лицето. Едновременно ще рухнат еврото, рублата, и т.н. Въпреки че при тях няма да има банкрут като при долара, но поради огромните дупки в световните финанси мигновено ще паднат 10-15 пъти. Когато парите изчезнат практически у всички, ще започне бавно строежът на новата световна икономическа система. Важните позиции тук ще са за онези, които притежават най-печелившите активи (реални предприятия и т.н.). Те най-бързо от другите и все повече ще започнат да изкарват новите пари. Другите ще изостанат безнадеждно.
Паралелната икономика на катастрофите
http://www.lifeaftercapitalism.info/critique/86-disaster-capitalism-klein
Ноам Чомски за световната икономическа криза
http://www.lifeaftercapitalism.info/index.php?option=com_content&view=article&id=54:chomsky-int-2009&catid=38:interviews&Itemid=65
Oscar Peterson & Count Basie – Slow Blues
http://bulgarian.wunderground.com/cgi-bin/findweather/hdfForecast?query=sofia%2Cbulgaria&searchType=WEATHER
ДА ОБЪРНЕМ ПЕРСПЕКТИВАТА
Божидар Кунчев
Безспорно има едно трайно, цялостно единство между човека и света. Този необозрим свят, който не познава покоя, ангажира неизменно нашия дух. И духът ни става непрекъснато търсене и разпознаване, безпокойство и тълкуване, онова напрегнато очакване на смислен отговор. Но по същия безспорен начин съществува и трагическото противоречие между нас и света. На него се дължи страшното ни чувство за конфликт, който все не можем да разрешим. Затова изкуството и философията са повече вопъл, отколкото щастливо съзерцание. Философът и поетът, обладани от надежда и изумление, искат да изгладят противоречието. Дори да го премахнат, за да се оттласнат в посоката на едно сливане, което ще бъде хармонично. Изтокът е разработил повече „техники“ за отстраняване на споменатия конфликт. Неговата озарена мисъл, чужда на европейския дуализъм, е съумяла да преобрази противоречието в парадокс, който не измъчва човешкото съзнание. Судзуки казва, че „този относителен свят, в който живеем, е не друго, а същинският духовен свят“. А повече от двайсет века ние изповядваме убеждението, че духовният свят е другаде. Романтичната нагласа на западния дух е сътворила проекцията за едно битие извън наличната разпокъсаност на реалния свят. Нашият дух все така настоятелно отхвърля единството си със света в името на някаква възвишена отвъдност. Малцина проумяха, че действително духовното, поетичното е в структурата на единствено дадената ни реалност. Затова те не изпитваха „тъга по вечността“, а откриха божественото и вечното във всекидневната отсамност. Александър Геров неведнъж изпитваше чувството на омагьосан от земните ценности. Той загърби противоречието си със света и на моменти се радваше на неизразима вътрешна свобода. Затова и Далчев го нарече „материалист-мистик“. В стихотворението си „Глухарче“ Геров казва: „Във разцъфтялото глухарче/ се Космоса побира“. Поетът разбираше душата на глухарчето, на птиците и растенията, защото душата му се сливаше с поезията и мистиката на безкрайния свят.
Ние твърде много изхабихме сетивата си. Отдавна ни напусна способността да усещаме света като чудо. В „Псалом на поета“ Славейков искаше и мъртъв да съзерцава „Тайнствения ход на битието“. Преди него Хенри Дейвид Торо постигна отлично разбирателство с мирозданието. Целият свят стоеше пред влюбения му поглед, когато предпочете доброволното си уединение край езерото Уолдън.
Компонент от динамиката на света, ние по един парадоксален начин сме в него и извън него. Но само с енергията на собственото си въображение ще съумеем да прозрем, че няма никакви прегради. И че наистина представляваме единство със света. Известен писател казваше, че „колкото повече посягаш към света, толкова повече той се отдръпва от теб“. Но светът не се отдръпва, а ние сме избягали от него заради духовната си безпомощност. И заради липсата на онзи „морален хоризонт“, без който няма да премахнем Злото. Тази враждебност на света е всъщност проекция на тъмните ни страсти, на онова зло, което все не можем да отстраним от човешката си природа. Ако нашият свят е заприличал на кафкианска вселена, причините са в самоубийствения живот, който водим. Прекалено прагматични, с онази самовглъбеност на посредственото съществуване без духовни стойности, ние прекроихме света според мерките на едно морално и социално бездарие. В лоното на един живот без страсти и спонтанност, свели всичко до капризите на ненаситния ни егоцентризъм, нямаше как да не превърнем света в безсмислица.
Би трябвало да възкресим чувството си за сакралното, да разберем най-после, че обитаваме „същинския духовен свят“. Но ние твърде много се самозабравихме като „господари“ на света и мнимата ни власт отстрани дълбокия смисъл и духовната пълнота на битието. В железните прегръдки на съвременния нихилизъм, жалки хедонисти поради нашата неспособност да живеем озарено, ние сами се прокълнахме и заживяхме с тегобите на безверието. А крайно време е да обърнем перспективата, да се върнем в себе си, но без отпадъците на моралното ни и духовно разложение. Иначе завинаги ще остане противоречието ни със света, с тайната, каквато сме ние и той. И заседанията на онзи Страшен съд, за който говореше един френски писател, няма да се свършат никога… Съдените ще сме ние, защото светът не може да бъде подвластен на никаква присъда.
http://www.svobodata.com/page.php?pid=470&rid=63&archive=
http://egati.net/2009/06/13/%D0%B4%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D1%82%D1%83%D1%85%D0%BB%D0%B0/
http://frognews.bg/news_13018/Prof_Dimitar_Ivanov_SHepa_psevdopolititsi_i_oligarsi_stanaha_aktsioneri_na_Balgariia/
http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=7167347
http://blitz.bg/news/article/55188
Rod Stewart and Chrissie Hynde
Rod Stewart
The way you look tonight
Ройтерс: Седем корупционни скандала в България
http://blitz.bg/news/article/55311
Първоначалният инвеститор в Мол София с фонд за $100 млн. за имоти в САЩ
30.06.2009 16:49
Израелската компания Aviv & Co., която чрез своето дъщерно дружество Ocif бе един от първоначалните инвеститори в търговския и офис комплекс Мол София, е създала нов фонд, който ще инвестира в имоти в Щатите.
Компанията цели да привлече капитал от 100 млн. долара, който ще бъде предназначен за инвестиции в активи в САЩ, генериращи приходи, съобщава израелското издание Globes.
Компанията е започнала преговори с американски инвеститори и банки и смята да насочи инвестициите си към активи, които носят приходи от наеми, и на следващ етап – от покачване на стойността на имота.
В момента Aviv търси инвеститори за съвместно придобиване на проекти, като са стартирани преговори за покупката на различни активи в САЩ като офис сгради, хотели и жилищни комплекси.
Поради финансовата криза в страната редица предприемачи са на ръба на фалита, пише изданието. Някои компании се опитват да спасят активите си, докато банките се стремят да продадат различни активи на своите длъжници, за да погасят част от загубите от необслужвани кредити.
Aviv е основана от покойния израелски бизнесмен Моше Авив и в момента е управлявана от неговите деца Дорон Авив и Дафна Харлев. Компанията е изградила най-високата сграда в Израел, кулата Moshe Aviv Tower, както и един от най-важните финансови центрове в страната.
През 2004 г., заедно със Cinema City International (CCI), Aviv постави началото на строежа на Мол София, който след това бе продаден на международни инвеститори.
http://imoti.investor.bg/?id=82990
Спряха проекта за 1 млрд. евро на Норман Фостър до Бяла
http://imoti.investor.bg/?id=82977
Б92, Сърбия: 142 бивши шпиони ще се явят на изборите в България
http://www.focus-news.net/?id=n1213275
Ройтерс: Скандал след скандал в България
http://www.kafene.net/news.html?fb_990998_anch=7208937
„Евронюз“: Българските избори са шанс за престъпници
http://blitz.bg/news/article/55532
Таймс“: Изборите шанс за престъпници
http://blitz.bg/news/article/55533
Защо лихвите на банките само растат
http://www.epochtimes-bg.com/2009-02/2009-07-02_01.html
Бареков напуска btv, прави информационна агенция
http://etrud.tk/
Управлението в България е едно от най-лошите в Европа
http://www.svobodata.com/page.php?pid=1024&rid=712&archive=
НЕБЕ, НАСИТЕНО С ДОБРОТА И ЛЮБОВ
БОЖИДАР КУНЧЕВ
НЕБЕ, НАСИТЕНО С ДОБРОТА И ЛЮБОВ
Разговори с Радой Ралин
Той за¬поч¬на твор¬чес¬кия си път с ед¬на всеотдайност. Тя бе¬ше на¬со¬че¬на към мал¬ки¬те и го¬ле¬ми¬те дра¬ми на човека, към за¬гадка¬та на не¬го¬во¬то съществуване, ви¬на¬ги дилемно, ви¬на¬ги про¬ни¬за¬но от противоречия, по¬ве¬че¬то от ко¬ито си ос¬та¬ват нерешими. През жи¬во¬та си пре¬ми¬на с не¬из¬мен¬на¬та ми¬съл за кра¬си¬во¬то без¬си¬лие на изкуството, ко¬ето не мо¬же да спа¬си света, но би мог¬ло да бъ¬де опо¬ра за ед¬на или дру¬га ус¬т¬ре¬ме¬на душа. На мно¬го не¬ща мо¬же¬ше да измени, след¬вай¬ки све¬ще¬но¬то си пра¬во да се разочарова. В ра¬зо¬ча¬ро¬ва¬ни¬ето той виж¬да¬ше оно¬ва вът¬реш¬но освобождение, без ко¬ето не мо¬же да про¬дъл¬жи напред. Но това, на ко¬ето не из¬ме¬ни до пос¬лед¬ния си дъх, това, от ко¬ето не се ра¬зо¬ча¬ро¬ва, бе¬ше по¬ези¬ята – не¬го¬ва¬та най-ис¬тин¬с¬ка свобода. За то¬ва той съ¬умя да я тво¬ри та¬лан¬т¬ли¬во и нрав¬с¬т¬ве¬но до са¬мия си край. Радой не из¬ме¬ни на по¬етич¬но¬то си чувство, с ко¬ето отстояваше лич¬на¬та си сво¬бо¬да и сво¬бо¬да¬та на света. Той бе¬ше имал мно¬го мо¬мен¬ти на пот¬рес и отврата, на ед¬но стъ¬пис¬ва¬не пред аб¬сур¬да на ис¬то¬ри¬ята и на кон¬к¬рет¬но¬то време, ко¬ето чес¬то въз¬п¬ри¬ема¬ше ка¬то безвремие. Но пос¬ле пак на¬ми¬ра¬ше си¬ли в се¬бе си. Усмивката из¬г¬ря¬ва¬ше на ли¬це¬то му, за да про¬го¬ни блик¬на¬ли¬те гор¬чи¬ви сълзи. Той по¬ся¬га¬ше от¬но¬во към перото, вдъх¬вай¬ки за кой ли път с по¬мощ¬та на кра¬си¬вия си стих сво¬ите тъж¬ни надежди.
И другото, на ко¬ето не измени, бе¬ше не¬го¬ва¬та пред¬с¬та¬ва за чо¬ве¬ка ка¬то личност, ка¬то не¬пов¬то¬ри¬ма и твор¬чес¬ка индивидуалност. За то¬ва той се рад¬ва¬ше ка¬то дете, щом от¬к¬ри¬еше у ня¬ко¬го ма¬кар и зрън¬це та¬лант за самопостигане. Това му бе¬ше достатъчно, за да за¬ло¬жи на ед¬но или дру¬го чо¬веш¬ко съществуване, в ко¬ето усе¬ща¬ше пред¬с¬то¬ящо¬то раз¬г¬ръ¬ща¬не на ка¬чес¬т¬ве¬на¬та личност. Затова той бо¬гот¬во¬ре¬ше през це¬лия си жи¬вот изя¬ве¬но¬то пер¬со¬на¬лис¬тич¬но на¬ча¬ло у по¬ети ка¬то Далчев, Александър Геров и Вутимски. Дори и в болницата, мал¬ко пре¬ди да си отиде, ед¬ва говорещ, с ед¬но съзнание, ко¬ето бе¬ше за¬поч¬на¬ло да му изневерява, той се опи¬та да ре¬ци¬ти¬ра Геров. Дълго вре¬ме пре¬ди сто¬го¬диш¬ни¬на¬та на Далчев той го¬во¬ре¬ше вдъх¬но¬ве¬но как тряб¬ва да бъ¬де чествана. А в бол¬ни¬ца¬та пак спо¬ме¬на¬ва¬ше не¬го¬во¬то име. Години пре¬ди смър¬т¬та си той ми казваше: „Трябва да се об¬ръ¬ща¬ме към личността, тряб¬ва да кул¬ти¬ви¬ра¬ме из¬раст¬ва¬не¬то на индивиди. И тряб¬ва да на¬ме¬рим вър¬хо¬ве¬те на фи¬ло¬со¬фи¬ята на индивидуализма.“ Говореше така, за¬що¬то са¬мият той бе¬ше из¬к¬лю¬чи¬тел¬на личност. Ще го пот¬вър¬ди всеки, кой¬то го е познавал. Лично аз се радвам, че в про¬дъл¬же¬ние на тол¬ко¬ва вре¬ме ни свър¬з¬ва¬ше близ¬ко приятелство.
Непрекъснато чув¬с¬т¬вах това, ко¬ето уби¬тият Георги Марков бе¬ше ка¬зал за Радой – че той е „уни¬кал¬но яв¬ле¬ние“ и „мо¬же би ед¬на от най-гор¬ди¬те про¬яви на ис¬тин¬с¬кия бъл¬гар¬с¬ки дух“.
В дъл¬га¬та нощ на она¬зи аб¬со¬лют¬на безопорност, как¬ва¬то бе¬ше вре¬ме¬то на диктатурата, той ни бе¬ше ед¬на от най-ста¬бил¬ни¬те мо¬рал¬ни опори. Беше и ес¬те¬ти¬чес¬ка опора. Чудесната му ли¬ри¬ка не са¬мо из¬ви¬ся¬ва¬ше естетически. Написана от го¬лям поет, съ¬че¬та¬ние на мъд¬рост и финес, на стра¬да¬ние и жизнелюбие, за мен по¬не ли¬ри¬ка¬та на Радой бе¬ше и си ос¬та¬ва здра¬ва¬та стена, на ко¬ято се опирам, за да не пад¬на в ла¬пи¬те на отчаянието. И се¬га след смър¬т¬та му, пак се връ¬щам към ед¬ни или дру¬ги от сти¬хот¬во¬ре¬ни¬ята му. Казвам го без уго¬вор¬ки – то¬ва са твор¬би на го¬лям поет. Не под¬це¬ня¬вам са¬ти¬ри¬ка у него. Неговите епиг¬ра¬ми му до¬не¬со¬ха слава, как¬ва¬то ни¬кой след Вазов не бе¬ше познал. Но силната, по ев¬ро¬пейс¬ки из¬ви¬се¬на по¬езия на Радой е значимост, ко¬ято ня¬ма да бъ¬де от¬ре¬че¬на от времето. Там ще от¬к¬ри¬ем раз¬лич¬ни¬те ас¬пек¬ти на чо¬веш¬ко¬то би¬тие и без¬б¬ройни¬те пре¬въп¬лъ¬ще¬ния на един не¬умо¬рим дух, кой¬то казваше: „Нямам вре¬ме да се зас¬то¬явам / и пред всич¬ко спи¬рам /, за да не про¬пус¬на миг от жи¬во¬та си“. Стиховете на Радой са това, ко¬ето све¬тът му говореше. Това, ко¬ето му на¬шеп¬ва¬ха не¬го¬ви¬те сетива, с ко¬ито той ис¬ка¬ше да пре¬гър¬не ця¬ло¬то мироздание, за да раз¬бе¬ре още по-доб¬ре тайна¬та и дра¬ма¬та на най-без¬по¬мощ¬но¬то от всич¬ки съ¬щес¬т¬ва на земята, как¬во¬то е човекът. Стиховете на Радой бя¬ха не¬го¬ва¬та „про¬ти¬вос¬мър¬т¬на клет¬ка“.
Радой има ед¬но стихотворение, ко¬ето е на¬ре¬къл „Балада за Дебелянов“. Ето как¬во гла¬си един от куплетите:
Добре че си на¬пи¬са стиховете,
все пак от те¬бе не¬що да остане,
през мър¬т¬ви пе¬ри¬оди да ни свети,
да при¬чес¬тя¬ва чув¬с¬т¬ви¬тел¬нос¬т¬та ни.
Споделеното се от¬на¬ся и до са¬мия Радой. През мърт¬ви¬те периоди, а те ще ид¬ват и занапред, не¬го¬ва¬та по¬езия оза¬ря¬ва със свет¬ли¬на¬та си на¬ши¬те нес¬по¬кой¬ни души. И ще „при¬чес¬тя¬ва чув¬с¬т¬ви¬тел¬нос¬т¬та ни“.
Когато всич¬ки си тръгнаха, ос¬та¬нах сам пред прес¬ния гроб, от¬ру¬пан с ка¬ма¬ра от цве¬тя и венци. Стоях безмълвен. Какво още мо¬жех да му кажа, ко¬ето не бях му ка¬зал през дъл¬ги¬те го¬ди¬ни на на¬ше¬то общуване. Горещото слън¬це още по¬ве¬че за¬сил¬ва¬ше го¬ля¬ма¬та ми мъка. Сега всич¬ко бе¬ше ве¬че ед¬но мълчание. Земята бе¬ше по¬гъл¬на¬ла един от тези, които я оби¬ча¬ха по не¬ве¬ро¬ятен начин. Радой ся¬каш бе¬ше взел със се¬бе си в гро¬ба не¬обоз¬ри¬ма¬та враж¬деб¬ност на сбър¬ка¬ния чо¬веш¬ки свят. Небето над гла¬ва¬та ми бе¬ше на¬си¬те¬но с доб¬ро¬та¬та и лю¬бов¬та на Радой. Животът про¬дъл¬жа¬ва¬ше без него, но всъщ¬ност от то¬зи мо¬мент той за¬поч¬ва¬ше по друг път с него. Защото греш¬но¬то и не¬съ¬вър¬ше¬но¬то се бе¬ше свършило. Започваше праведното, чистото, най-мъдрото, най-свободното, ко¬ето то¬зи не¬под¬ра¬жа¬ем чо¬век и по¬ет но¬се¬ше в се¬бе си и пос¬ле го ос¬та¬ви на живите.
В ед¬но сти¬хот¬во¬ре¬ние бе¬ше казал, че ис¬ка да ум¬ре „без ни ед¬на илюзия, / за он¬зи свят и два пъ¬ти за то¬зи“, отсамния. Желанието му не се сбъд¬на и сла¬ва Богу. Той си отиде, без да пре¬да¬де илю¬зи¬ята си за чо¬ве¬ка и сво¬бо¬да¬та и илю¬зи¬ята за поезията. И за¬то¬ва ос¬та¬на в живота. Радой не е мъртъв. Всеотдайните не са под¬в¬лас¬т¬ни на смъртта.
***
Горните редове написах след погребението на Радой. Като ги прочетох пак, в главата ми нахлуха отново спомените, а те не са малко. Как да се заб¬ра¬вят раз¬го¬во¬ри¬те с Радой, налъма, кой¬то с го¬ди¬ни си сто¬еше в ед¬на ва¬за с нед¬вус¬мис¬ле¬ния над¬пис вър¬ху него, че са¬ти¬ра¬та ще разцъфне.
Как да се заб¬ра¬вят на¬ши¬те пъ¬ту¬ва¬ния до провинцията, ко¬га¬то тряб¬ва¬ше да го¬во¬ря за твор¬чес¬т¬во¬то му.
Не бих мо¬гъл да заб¬ра¬вя за нап¬ре¬же¬ни¬ето в жи¬во¬та му, ко¬га¬то той не¬вол¬но ста¬на по¬вод за¬ра¬ди ед¬но интервю, ко¬ето бе¬ше дал, да на¬ка¬жат ня¬кол¬ко журналисти. Не съм заб¬ра¬вил и за „доб¬ро¬же¬ла¬тел¬но¬то“ предупреж¬дение, с ко¬ето ми се каза, че не се гле¬да доб¬ре на при¬ятел¬с¬т¬во¬то ми с Радой. А вед¬нъж той бе нап¬ра¬вил нек¬ро¬лог по слу¬чай го¬диш¬ни¬на от смър¬т¬та на Фурнаджиев и вър¬ху не¬го бе от¬пе¬ча¬тал из¬вес¬т¬ния куплет, в кой¬то се казваше, че в „нощ¬на¬та по¬зор¬на тъм¬ни¬на“ по¬ети¬те си стро¬ят къщи. Естествено, пак тряб¬ва¬ше да обяс¬ня¬вам на пи¬са¬тел¬с¬ки¬те ше¬фо¬ве за¬що на нек¬ро¬ло¬га се виж¬да и скром¬но¬то ми име. И защо, а тък¬мо от то¬ва те се интересуваха, Радой е из¬б¬рал точ¬но то¬зи куплет. Спомних се и ве¬чер¬та на 10 но¬ем¬в¬ри 1989, ко¬га¬то в ста¬ята на Радой се рад¬вах¬ме и прог¬но¬зи¬рах¬ме как¬во ще се слу¬чи по-нататък. И тъй ка¬то съ¬би¬ти¬ята се раз¬ви¬ва¬ха с го¬ля¬ма скорост, ед¬на нощ Партийният дом бе об¬х¬ва¬нат от пламъци, а Радой бе¬ше обвинен, че но¬си ви¬на за пожара. Пак по съ¬що¬то вре¬ме на от¬ча¬яние и на¬деж¬да той ми на¬пи¬са вър¬ху ед¬на книга, ко¬ято но¬сех със се¬бе си, следното: „И да умреме, пак ще ос¬та¬не туй роб¬с¬ко пле¬ме“.
Наистина спо¬ме¬ни¬те са мно¬го и те, до как¬во¬то и да се отнасят, все ми го¬во¬рят за не¬го¬ва¬та чо¬веч¬ност и доб¬лест и за ка¬чес¬т¬ва¬та му на тво¬рец и гражданин. А за тях го¬во¬ри и спо¬де¬ле¬но¬то от Радой по вре¬ме на мно¬го¬то ни разговори, за¬пи¬са¬ни на маг¬не¬то¬фон¬на лента. Те са от времето, ко¬га¬то пи¬шех кни¬га¬та си „Насаме с Гъливер“. Това са дос¬та ка¬сет¬ки и в тях е всичко, ко¬ето бе¬ше Радой – не¬го¬вият смях, тъ¬га¬та му, не¬го¬ва¬та мъдрост, скръб¬ни¬те и ве¬се¬ли равносметки, ко¬ито си правеше. Все си мисля, че един ден те¬зи раз¬го¬во¬ри тряб¬ва да ви¬дят бял свят. Част от тях вклю¬чих в „Насаме с Гъливер“, в която проследявам и тълкувам развитието му като поет, а тук, ма¬кар и мал¬ко съкратени, от¬но¬во ги помествам, за¬що¬то ис¬ти¬ни¬те на Радой про¬во¬ки¬рат на¬ше¬то мислене. И не са¬мо то¬ва – пра¬вят ни по-човечни.
***
– Истинско щас¬тие е, че през годините, ко¬ито се¬га проклинаме, жи¬вя и по¬ет ка¬то Атанас Далчев. Самото му при¬със¬т¬вие в жи¬во¬та бе¬ше ед¬но от¬ри¬ца¬ние на мракобесието…
– Без да си го е пос¬та¬вял ка¬то задача, Далчев ста¬на иде¬олог на днеш¬но¬то ни обновяване. Той ре¬аги¬ра¬ше спон¬тан¬но на всич¬ки бол¬ше¬виш¬ки заблуди. Неговите „Фрагменти“ не са плод на умувания, а са вът¬ре¬шен про¬тест сре¬щу измамите, ко¬ито се на¬саж¬да¬ха в печата. С тях той се опит¬ва¬ше да по¬мог¬не да из¬ле¬зем от заблудите, да ос¬та¬вим съм¬ни¬тел¬ни¬те ценности. На на¬саж¬да¬но¬то той от¬го¬ва¬ря¬ше със сво¬ята виталност, пре¬диз¬ви¬ка¬на не от са¬мо¬чув¬с¬т¬ви¬ето на самодоволния, на еснафа, на лъжепобедителя, а на ду¬хов¬но богатия, на вът¬реш¬но усъ¬вър¬шен¬с¬т¬ва¬ния човек. С пре¬ве¬де¬но¬то от чуж¬ди¬те по¬ети той съз¬да¬де ед¬на уни¬вер¬сал¬на фи¬ло¬со¬фия за из¬ход от злото. Далчев съз¬да¬де един антитоталитаризъм. Тоталитаризмът ис¬ка¬ше да пре¬вър¬не чо¬ве¬ка в ро¬бот на сил¬на¬та държава, а Далчев ис¬ка¬ше чо¬век да се раз¬т¬во¬ри в се¬бе си, във вла¬га¬та на сво¬ята ду¬шев¬ност и да рас¬те нагоре. Да на¬ме¬ри си¬ли в се¬бе си.
Да взе¬мем ли¬ри¬ка¬та му. Той ка¬то че ли е пред¬чув¬с¬т¬вал всич¬ки катастрофи, ко¬ито ще дойдат с бол¬ше¬виз¬ма и дру¬ги¬те уче¬ния по не¬гов лиценз. Той въз¬пя хамалина, но¬си¬тел на чудото, ко¬ето ид¬ва все¬ки миг. Защото не тряб¬ва да ча¬ка¬ме са¬мо из¬б¬ра¬ни¬те мигове, а да тър¬сим момента, за да жи¬ве¬ем жи¬во¬та си пълнокръвно, а не са¬мо ко¬га¬то ни по¬со¬чат празника.
След Двайсетия конгрес, ко¬га¬то ние се радвахме, че най-сет¬не ще ста¬не нещо, той ни съ¬жа¬ля¬ва¬ше и казваше, че те са¬мо ще из¬пол¬з¬ват на¬шия явен ентусиазъм. Така ще раз¬бе¬рат кои са им не¬угод¬ни и ще ги довършат.
– И из¬ле¬зе прав…
– Да, за¬що¬то са¬мо след ня¬кол¬ко ме¬се¬ца ста¬на¬ха съ¬би¬ти¬ята в Унгария.
– Доста пре¬ди есен¬та на 1989 г. не¬вед¬нъж съм те чу¬вал да си приз¬на¬ваш вината…
– Признава си ви¬на¬та този, чи¬ято ви¬на е би¬ла лич¬но негова, а не е при¬чи¬ня¬ва¬ла ще¬ти на другите. А ви¬на¬та на пар¬ти¬ята не е вина, тя е флаг¬рант¬но прес¬тъп¬ле¬ние и зло¬де¬ите си знаят, че за не¬го ня¬ма прош¬ка и за¬ра¬ди не¬го тряб¬ва да се са¬мо¬отре¬кат ка¬то хора. Какво се¬га да се извиняват? Глупост е да ис¬каш от убийци¬те да се извиняват. Какво, ще прес¬та¬нат да бъ¬дат убий¬ци ли?! Те да¬же и да си признаят, ще лъжат, за да мо¬гат пак да убиват…
Трябва за не¬що да те заболи, за да го преодолееш.
– Защо спо¬ред теб не се на¬ме¬ри¬ха по¬ве¬че ин¬телектуалци, за да се опъл¬чат сре¬щу диктатурата, сре¬щу тоталитаризма?
– Аз мисля, че на то¬зи въп¬рос от¬го¬во¬рът е в мо¬ята пи¬еса „Конферанс“. Вътре го¬во¬ря и за чеш¬ки¬те събития, и за свободата.
Отговора го да¬дох и в ед¬но интервю, ко¬га¬то ме за¬пи¬та¬ха за¬що бъл¬гар¬с¬ки¬те ди¬си¬ден¬ти се по¬яви¬ха късно. Споменах, че ни¬коя от бив¬ши¬те со¬ци¬алис¬ти¬чес¬ки стра¬ни не си из¬би парламента. В ни¬коя дру¬га стра¬на ня¬ма¬ше та¬ки¬ва убийства. Взе се стра¬хът на хората.
Идва един по¬ет при мен, кой¬то бе¬ше номенклатура, и казва, че то¬ва за ла¬ге¬ри¬те не го знаел. И аз, кой¬то не се сла¬вя с тол¬ко¬ва ло¬ша памет, казах: „Какво не си знаел, ка¬то през 1968 го¬ди¬на ти ме срещ¬на и ми каза, че щял съм да за¬ми¬на за Белене, но ти си ми помогнал.“ Хем не знаел, хем се оказва, че ми е помагал. Искам да наблегна, че ус¬ло¬ви¬ята в на¬ша¬та стра¬на бя¬ха най-лоши.
Причината виждам и в ха¬рак¬те¬ра на народа, кой¬то е пре¬ка¬рал ед¬но теж¬ко иго.
Колкото по¬ве¬че чо¬век тър¬се¬ше оп¬рав¬да¬ния да из¬ви¬ни комунизма, кол¬ко¬то по¬ве¬че ис¬ка¬ше да го преобърне, да го нап¬ра¬ви истински, тол¬ко¬ва по¬ве¬че се уверяваше, че ис¬тин¬с¬ки¬ят всъщ¬ност е катастрофата. Самото му за¬поч¬ва¬не е катастрофа.
– Какво е пре¬об¬ла¬да¬ва¬що¬то в на¬ше вре¬ме ка¬то тенденция, как би го определил?
– Сегашното вре¬ме не е безвремие, а на¬ис¬ти¬на си е съвремие, за¬що¬то при без¬в¬ре¬ми¬ето от¬дел¬на¬та лич¬ност е без¬сил¬на да да¬де своя влог. Сега все¬ки мо¬же да нап¬ра¬ви нещо, за¬що¬то все пак ис¬ти¬на¬та му сти¬га до другите. Никой не е преследван, та¬ка че все пак е ста¬на¬ло у нас не¬що голямо, не¬що рав¬но на век. Може да гладуваме, мо¬же да сме недоволни, но на¬ли мислим. Обаче тряб¬ва да мислим, без да се мразим. Защо на вся¬ка це¬на тряб¬ва да охулваме, ка¬то раз¬по¬ла¬га¬ме с дос¬та¬тъч¬но аргументи… Самото чес¬т¬но мис¬ле¬не ще ни до¬ве¬де до демокрацията.
– Ако тряб¬ва да нап¬ра¬виш антология, кои са по¬ети¬те ни, ко¬ито ще вклю¬чиш в нея?
– Първият, естествено, ще бъ¬де Ботев, а вто¬ри¬ят – Вазов. После Яворов, Кирил Христов, Теодор Траянов, Николай Лилиев… Мога да нап¬ра¬вя ед¬на ан¬то¬ло¬гия на по¬ети¬те ни до девети септември, за¬що¬то след девети не бя¬ха нор¬мал¬ни времената. Имаше по¬ети борци, има¬ше смач¬ка¬ни поети, все¬ки със сво¬ята трагедия.
Ще включа, раз¬би¬ра се, и Дебелянов, кой¬то е прек¬ра¬сен поет. Той сти¬га до све¬тов¬на¬та лирика. А у Ясенов има ед¬на ведрост, атмосфера, настроение, пантеизъм, оба¬че ня¬ма в не¬го те¬зи дъл¬бо¬ки идеи, ко¬ито мо¬гат да из¬ве¬дат чо¬ве¬чес¬т¬во¬то и да му да¬дат алтернатива.
Ботев се бо¬ре¬ше за сво¬ето отечество, Кирил Христов смяташе, че за лич¬нос¬т¬та е все ед¬но къ¬де ще се изяви. Стихотворенията му пре¬диз¬вик¬ват у бъл¬га¬ри¬на по¬рив към света, кой¬то ня¬ма ни¬що об¬що с книжното, ин¬тер¬на¬ци¬она¬лис¬тич¬но чувство. А в далечните, не¬изслед¬ва¬ни простори, как¬то пи¬ше Сашо Геров, стиг¬на Атанас Далчев. Той раз¬г¬ле¬да проблеми, ко¬ито са при¬съ¬щи на ця¬ло¬то човечество. Пишеше за човека, кой¬то във все¬ки миг от¬к¬ри¬ва чудото. Едно вре¬ме има¬ше по¬ня¬тие „ог¬не¬но¬сец“, съ¬що „вен¬це¬но¬сец“, „хо¬руг¬во¬но¬сец“, „зна¬ме¬но¬сец“. А Далчев прие доб¬ро¬вол¬но за¬да¬ча¬та да бъ¬де но¬сач на истината. Спомни си сти¬хот¬во¬ре¬ни¬ето му за хамалина.
Далчев каз¬ва¬ше да пог¬лед¬нем на све¬та от друг ракурс, да по¬тър¬сим чудото, за да ни бъ¬де жи¬во¬тът по-дълготраен. И та¬ка да пре¬вър¬нем дел¬ни¬ка в празник. Той ви¬дя чо¬веш¬ка¬та драма…
– Да пре¬ми¬нем към по¬ези¬ята след войната, към поезията, ко¬ято се съз¬да¬ва¬ше през пос¬лед¬ни¬те ня¬кол¬ко десетилетия.
– Лошото беше, че през те¬зи де¬се¬ти¬ле¬тия чо¬век се заблуждаваше. Поетите се чув¬с¬т¬ва¬ха виновни, че не са за¬ги¬на¬ли в борбата. Нали се каз¬ва¬ше ня¬ко¬га „Те загинаха, за да жи¬ве¬ем ние“. За да се из¬ку¬пи та¬зи вина, чо¬век тръг¬ва¬ше по та¬ка на¬ре¬че¬ни¬те ре¬во¬лю¬ци¬он¬ни мероприятия. Ходеше на бригади, на ог¬ром¬ни¬те строежи. Това, ко¬ето бе¬ше там, не бе¬ше ни¬то розово, ни¬то спра¬вед¬ли¬во и разумно. Трябваше да лъжеш.
Художникът Кирил Петров, оби¬ден и огор¬чен се приб¬ра на село. Ядеше са¬мо ки¬се¬ло мля¬ко и хляб, бе¬ше са¬мо с ед¬на ни¬щож¬на пен¬сий¬ка от учи¬тел¬с¬ка¬та заплата. И ри¬су¬ва¬ше все¬ки ден картини. А кар¬ти¬ни¬те му най-доб¬ре по¬каз¬ва¬ха на¬ши¬те хора, из¬г¬леж¬да¬щи ка¬то в полуздрач. Техните ли¬ца раз¬к¬ри¬ва¬ха вът¬реш¬на¬та ре¬ши¬тел¬ност да се из¬тър¬пи злото, по¬не да не се омърсиш.
Но да се вър¬нем към вре¬ме¬то на пос¬лед¬ни¬те десетилетия. Тогава и похвалите, и ху¬ли¬те се дъл¬жа¬ха на по¬ли¬ти¬чес¬ко пристрастие. Да кажем, че ня¬кой на¬пи¬ше нещо, ко¬ето е угод¬но на властниците. И оне¬зи каз¬ват веднага: „Ей, виж, то¬ва е!“ Стоян Венев на¬ри¬су¬ва кар¬ти¬на¬та си със сбо¬гу¬ва¬не¬то на партизанина. Онези викат: „Това си ти, Венев. Не се гу¬би в сво¬ите карикатури.“ Но Венев се осъ¬щес¬т¬вя¬ва¬ше ис¬тин¬с¬ки тък¬мо с карикатурите, с изоб¬ра¬зя¬ва¬не¬то на на¬род¬ния живот.
Как бе¬ше по вре¬ме¬то на тоталитаризма? Не ти се пише, от¬д¬ръп¬нал си се. Пишеш сти¬хот¬во¬ре¬ния за съв¬сем лич¬на потреба, а пък те са це¬лият свят. И вед¬на¬га поч¬ват отгоре: „Ама чакай, той за¬що се е дръпнал? Прави демонстрации, че ние уни¬що¬жа¬ва¬ме изкуството…“ Бързат да се на¬ме¬сят в то¬зи слу¬чай и питат: „Ти от как¬во имаш нужда? Я ни дай един цикъл“. И ка¬то им го да¬де поетът, викат: „Ето, виж¬даш ли, че можеш. Но я на¬пи¬ши не¬що по-ярко“. После: „Я та¬зи ду¬ма тук махни, хай¬де другата“. И в края на кра¬ища¬та да¬же не те ос¬та¬вят да бъ¬деш и пасивен. Те ис¬кат да внушат, че стро¬ят во¬ди хо¬ра¬та и все¬ки ста¬ва по-голям, че вче¬раш¬ни¬ят по¬луг¬ра¬мо¬тен ра¬бот¬ник ве¬че ре¬ди стихове. А всич¬ко то¬ва бе¬ше един фалш. Но ето че тряб¬ва¬ше да при¬каз¬вам за се¬бе си, а пък из¬пад¬нах¬ме в политиката. Какъв кош¬мар е би¬ла тя, че е ста¬на¬ла комплекс? Ето, ми¬на туй вре¬ме и ние още не мо¬жем да се изприказваме. Тогава, до¬ри и ко¬га¬то про¬кар¬ва¬ше ня¬кои чес¬т¬ни мисли, поетът, ако си слу¬же¬ше с об¬ра¬за на Ленин, на Димитров, на дру¬ги¬те такива, той съз¬да¬ва¬ше един лъж¬лив мит. Изкарваше ху¬ма¬нист уби¬еца и терориста. Виждаш не¬ща¬та кол¬ко слож¬ни бяха.
Преди жи¬во¬тът бе¬ше бунище, блато. Сега има свобода, хо¬ра¬та мо¬гат да се из¬ра¬зя¬ват свободно. Личат да¬же и под¬ле¬ци¬те в та¬зи свобода. И та¬ка мо¬же да раз¬ли¬чим чес¬т¬ни¬те от безчестните. Никак не е малко. Но по¬ези¬ята е дру¬го нещо. Вземеш ли да я разправяш, ти ста¬ваш смешен. Трябва да раз¬ка¬жеш мъ¬ка¬та са¬мо с един вопъл, че да раз¬бу¬ди зад¬ря¬ма¬ли¬те чувства. Не съ¬бу¬ди ли по¬ези¬ята чо¬веш¬ка¬та същност, онова, ко¬ето е би¬ло у хо¬ра¬та в ла¬тент¬но състояние, не пред¬ло¬жи ли по¬езия – ня¬ма да има стойност.
Истинската по¬езия тряб¬ва да бъ¬де и неразбрана, да по¬лу¬чи огорчения, за да цъф¬не след вре¬ме наново. Една по¬езия ос¬та¬рее ли за де¬сет години, не е тряб¬ва¬ло да се появява.
Най-не¬за¬ви¬си¬мо¬то от сло¬вес¬ни¬те из¬кус¬т¬ва си ос¬та¬ва поезията. Може би и за¬то¬ва бъл¬гар¬с¬ка¬та на¬род¬на пе¬сен се е за¬па¬зи¬ла през вековете, за¬що¬то нейна¬та гъстота, нейна¬та по-бър¬за вну¬ши¬тел¬ност са спо¬мог¬на¬ли да се наложи. Поезията вед¬на¬га се за¬пом¬ня чрез об¬ра¬зи¬те си, преп¬ре¬да¬ва се. И без да бъ¬де публикувана, ис¬тин¬с¬ка¬та по¬езия мо¬же да остане. Това богатство, ко¬ето сме по¬лу¬чи¬ли от на¬род¬на¬та песен, ни¬как не е малко. Тази страш¬на гъстота. Така си обяс¬ня¬вам за¬що Ботев тол¬ко¬ва вну¬ши¬тел¬но започва.
Дори скром¬ни¬ят ро¬до¬на¬чал¬ник на по¬ези¬ята ни Чинтулов със своя ек¬с¬п¬ре¬си¬вен стих вед¬на¬га въ¬веж¬да с „Вятър ечи, Балкан стене…“.
Виждаме епич¬ния образ. Без то¬зи стих Ботев ня¬ма¬ше пос¬ле да ка¬же „Балканът пее хайдуш¬ка пе¬сен“. Ботев пос¬ле да¬ва ко¬ло¬сал¬ни пространства. Майстор на мащаба. Колкото и скром¬на да е бъл¬гар¬с¬ка¬та поезия, тя е има¬ла пър¬во¬на¬чал¬ни образци.
Голямо не¬що е на¬род¬на¬та памет. Да съх¬ра¬ни та¬ки¬ва би¬сер¬ни образи, ко¬ито не са от два века, а мно¬го по-отдавнашни.
– Какво би ка¬зал за на¬ши¬те съв¬ре¬мен¬ни поети. На кои име¬на би се спрял сега?
– Ще спо¬ме¬на Иван Теофилов. Виждаш как из¬ле¬зе напред, на¬пи¬са мо¬дер¬ни стихове. Виждам в не¬го един мо¬де¬рен рисунък. Нещо ев¬ро¬пейс¬ко има в него. Може све¬та да не сепнем, но за нас, че тук сме го постигнали, е би¬ло успех.
Стиховете на Константин Павлов са мно¬го яр¬ки и наситени. Той прос¬то ка¬то че ли не пи¬ше с перо, а пи¬ше с ос¬т¬рие на хи¬рур¬ги¬чес¬ки скалпел. Ярък обвинител. Но не¬го¬ва¬та па¬лит¬ра мо¬же¬ше да бъ¬де мно¬го по-широка. Ако ме по¬пи¬тат към ко¬го са мо¬ите предпочитания, бих ка¬зал към Борис Христов. У не¬го виж¬даш съд¬ба¬та на човека. Най-ек¬зис¬тен¬ци¬ал¬ни¬ят по¬ет у нас. А Коцето (Павлов) е без¬по¬ща¬ден враг на злото. От не¬го ти ос¬та¬ва настрое¬нието, гневът, за¬ра¬зя¬ва те с ин¬то¬на¬ции по-скоро, от¬кол¬ко¬то с образите. Чувството при не¬го е мно¬го силно, пружинира.
Искам още да кажа, че се явя¬ват ве¬че по-кул¬тур¬ни поети. Това пре¬веж¬да¬не на чуж¬да¬та по¬езия да¬де сво¬ите пло¬дот¬вор¬ни ефекти, но от дру¬га стра¬на пък, кул¬ту¬ра¬та ка¬то че ли е по-го¬ля¬ма от поезията.
– Много пре¬жи¬вях¬ме ка¬то хора. Мнозина се стъписаха, шо¬ки¬ра¬ха от промените. Непрекъснато де¬фи¬ни¬ра¬ме се¬гаш¬но¬то вре¬ме и все не сти¬га¬ме до най-точ¬на¬та му характеристика…
– Настъпи дру¬го време. Нещата са по-относителни. Не зна¬еш от¬къ¬де ще дой¬де ударът. Светът ста¬на непредвидим. Не зна¬еш това, ко¬ето вършиш, ло¬шо ли е или добро. Разликата меж¬ду доб¬ро¬то и зло¬то по¬ня¬ко¬га е са¬мо косъм. И та¬ка из¬вед¬нъж се се¬тих как¬во си бях¬ме го¬во¬ри¬ли ня¬ко¬га с Вутимски за Атанас Далчев. В то¬зи смисъл, че се¬га въп¬ро¬сът за ню¬ансиз¬ма е мно¬го по-важен. Така стои въп¬ро¬сът с оръжията, ко¬ито би¬ха мог¬ли да уни¬що¬жат света. Ако не бе¬ше ню¬ан¬сиз¬мът в мисленето, мо¬же¬ше вез¬на¬та да на¬те¬жи в не¬же¬ла¬на¬та посока. Това ста¬ва ве¬че ед¬на по¬ли¬ти¬чес¬ка теория.
В та¬ко¬ва вре¬ме живеем, че чо¬век мо¬же все¬ки миг да се поучава, да на¬учи не¬що и съ¬щев¬ре¬мен¬но да се разочарова. И мо¬же все¬ки миг да взе¬ме но¬ва позиция. Веднъж за¬ко¬ва¬на¬та по¬зи¬ция и за¬ви¬на¬ги оп¬ре¬де¬ле¬ни¬ят курс са ве¬че стя¬га¬щи неща. Виждаш как мно¬го хора, ко¬ито през те¬зи го¬ди¬ни бу¬де¬ха на¬ше¬то възхищение, из¬вед¬нъж се ока¬за¬ха дреб¬ни хитреци, ко¬ито мис¬лят са¬мо за сво¬ите работи. Виждаме на кол¬ко бо¬жес¬т¬ва сме пла¬ща¬ли данък. В края на кра¬ища¬та ню¬ан¬сът ни ка¬ра да бъ¬дем по-ми¬лос¬ти¬ви и към чо¬веш¬ко¬то въображение. Да се тър¬сят не ефектите, а всич¬ко да бъ¬де плод на съх¬ра¬не¬на чувственост. Както е в сти¬хот¬во¬ре¬ни¬ята на Далчев.
– Колко мно¬го конфликти. Целият ти жи¬вот пре¬ми¬на сред от¬в¬ра¬ти¬тел¬ни противоречия, бор¬ба за власт, за надмощие. А в живота, в све¬та би тряб¬ва¬ло да има не¬що друго, ко¬ето да спре хо¬ра¬та и да ги нап¬ра¬ви по-добри…
– На то¬зи свят има не¬що по-важ¬но от те¬зи неп¬ре¬къс¬на¬ти ка¬ра¬ни¬ци и борби. Ако при¬ро¬да¬та е съз¬да¬ла хората, а пос¬ле се яви¬ха и религиите, тряб¬ва ли хо¬ра¬та да уни¬що¬жа¬ват природата, ко¬ято е тях¬на майка. И тряб¬ва ли иде¬ите и ре¬ли¬ги¬ите да уни¬що¬жа¬ват хората. Страшно е ка¬то си по¬мис¬ли човек, че в ис¬то¬ри¬ята е има¬ло те¬зи вар¬то¬ло¬ме¬еви нощи. Страшно е, че хо¬ра¬та да¬ват кръв¬та си и те¬ла¬та си за меж¬ду¬особ¬ни борби, ко¬ито са съв¬сем излишни.
Човекът неп¬ре¬къс¬на¬то тър¬си изход. Иска да из¬ле¬зе из¬вън грижите, условностите, без¬ра¬бо¬ти¬ца¬та и да про¬дъл¬жи се¬бе си, ка¬то съз¬да¬де потомство.
Но то съ¬що та¬ка по¬па¬да във во¬ди¬те на те¬зи со¬ци¬ал¬ни неуредици, на ре¬ли¬ги¬оз¬ни¬те предразсъдъци, на алчността, ко¬ято не мо¬же да бъ¬де излекувана.
Какви пре¬жи¬вя¬ва¬ния съм имал, ка¬къв ха¬ос е бил жи¬во¬тът ми, как всич¬ко в не¬го е вряло. След вре¬ме съм разбрал, че всич¬ко е би¬ло ло¬гич¬но и необходимо. Имаше ед¬на ве¬ли¬ка тайна. Тя ме е ка¬ра¬ла да се сбли¬жа¬вам с хората, ко¬ито са ми влияели, естествено. И ко¬ито са ми вли¬я¬ели противоречиво. От ед¬ни съм взе¬мал човещината, от дру¬ги – то¬зи со¬ци¬ален хъс, от тре¬ти съм взе¬мал кул¬тур¬на¬та вдаденост, това, че чо¬век тряб¬ва да съз¬да¬ва култура. Никога не съм оби¬чал егоистите. Как съм се рад¬вал на хората, ко¬га¬то всич¬ко ми е би¬ло тол¬ко¬ва тежко, че ед¬на новинка, ко¬ято ще има от¬ра¬же¬ние чак след пет години, ме е пре¬из¬пъл¬ва¬ла с радост. Но чо¬ве¬кът ти я но¬си ка¬то ед¬на свещичка. Някъде ста¬ва нещо, ня¬къ¬де хо¬ра¬та мислят. Имаше та¬ки¬ва хора. Те не нап¬ра¬ви¬ха нищо. Те жи¬вя¬ха един тъ¬жен живот, но ето че съз¬да¬ва¬ха на¬деж¬да за ця¬ло ед¬но поколение.
– Какво в чо¬ве¬ка не си мо¬гъл да приемеш, как¬во най-мно¬го те е отблъсквало?
– Себичността и алчността. Те са от ед¬но тес¬то месени. Оттам ид¬ва всичко.
– Човек неп¬ре¬къс¬на¬то се променя. Какво би ми казал, ако тряб¬ва да имаш пред¬вид се¬бе си, тво¬ите промени?
– През це¬лия си жи¬вот съм бил един хаос, един неудачник. Обаче след вре¬ме виждам, че ако аз съм бил неудачник, пос¬тъп¬ка¬та ми е би¬ла щастлива. Аз бър¬зо обик¬вам хората. Много кон¬так¬тен съм. Тази ми дет¬с¬ка любознателност, ко¬ято пос¬ле се е пре¬вър¬на¬ла в контактност, тя ме е на¬учи¬ла вед¬на¬га да пре¬це¬ня кой чо¬век ще ми хареса, ко¬го от пе¬ти¬ма¬та във вла¬ка ще избера.
Не знам да¬ли то¬ва се¬га е ед¬но примирение, но по¬ня¬ко¬га си каз¬вам – как¬во пък съм ис¬кал тол¬ко¬ва от живота. Ето, на те¬зи години доживях всичко, което ми е било потребно като начин на съществуване.
***
Това наистина бяха интересни разговори, които продължаваха понякога цели часове. Аз не го питах само за едно или друго, но се случваше и да не се съглася с нещо, както е нормално при приятелското беседване. И тук обаче съм оставил само въпросите си, защото исках да покажа преди всичко какво мислеше Радой.
Вижте например колко точен беше в преценката си за нашето преходно време. Той, който беше се очаровал и разочаровал много пъти, имаше невероятно богатство от мисли и впечатления. Така че можеше да сравнява, да отрича и утвърждава, да се съмнява и както винаги, пак да се надява. Затова и беше в правото си да каже, че сега „Нещата са по-относителни“ и че „Светът стана непредвидим“. Радой беше прав и, когато твърдеше, че „Веднъж закованата позиция и завинаги определеният курс са вече стягащи неща“. Тези думи са твърде същностни, ако е въпрос за онова постоянно движение на търсещия му дух. И Радой бе разбрал и изстрадал истината, че на този свят няма нищо абсолютно и че нищо, каквото и да е то, не трябва да се превръща в догма. По тази причина той не се отказа от възгледа си, че човешкото съзнание трябва непрестанно да се обновява, устремено към нови и нови истини. Подобни мисли Радой бе изповядвал още в едно време, смятащо за непростима ерес всеки опит за отказване от догмата. Колко хубаво и при това на равнището на една голяма смислова многозначност той го казваше в „Елементарна елегия“:
трябва ли изчерпания въздух
от признателност да го задържиш
в своята дихателна система?
Ето още една мисъл на Радой: „Виждаме на колко божества сме плащали данък“. Непременно ще се съгласим с него. След есента на 1989 животът вървеше напред, но от друга страна човекът не се промени кой знае колко, нещо повече – стана очевидна една нравствена деформация, която не бяхме очаквали. Това не беше трудно да го разберем и ние, които на свой ред се разочаровахме и отказвахме от разните „божества“. Казаното от Радой за „божествата“ обаче звучи по-иначе, защото се дължеше не само на бързия му ум, но и на чудната му способност да зафиксирва с две-три запомнящи се думи поредната патологична проява в нашия живот. Колко прав беше той и когато ми сподели, че трябва „да бъдем по-милостиви и към човешкото въображение“. От собствения си опит Радой се бе убедил как ни заблуждава понякога собственото ни въображение. Тъкмо в него той виждаше причината за толкова от погрешните ни представи, с които живеем и с които си умираме.
Може би Радой трябваше да отиде по-далеч, тръгнал да отрича безобразията на тоталитарния живот, но и той изпитваше страх. Нали самият той го бе казал: „В никоя друга страна нямаше такива убийства. Взе се страхът на хората“. Чувах да го наричат „шут“, но така говореха за него онези, които не го познаваха добре или пък просто се бояха от думите и поведението му. И сега го твърдя, както го твърдях и преди – колко по-добре щеше да бъде, ако имахме повече „шутове“ като него. Но нямахме! „Взе се страхът на хората“. Принудени бяхме да мълчим и трябваше поне да бъдем малко по-различни. В поезията това го направиха отделни имена. В живота това бе мълчаливото достойнство на „самотния човек“, така правдиво изобразен от Борис Христов. Останалото беше страхът, под каквато и форма да се проявяваше. И така животът продължи до настъпването на Обрата. Радвам се, че Радой го доживя, въпреки че безпокойствата и бедността му останаха. Той знаеше добре какво е искал от хората и времето, и от самия живот. А сега, след като вече го няма, разбираме още по-добре какво бе поискал Животът от него. Мисля си, че той му го даде без остатък и затова:
Сърцето му е всеобщо достояние.
Който заоспорва
неговата личност,
попада под негово влияние.
http://www.svobodata.com/page.php?pid=668&rid=35&archive=
НЕБЕ, НАСИТЕНО С ДОБРОТА И ЛЮБОВ
http://www.svobodata.com/page.php?pid=668&rid=35&archive=
НЕБЕ, НАСИТЕНО С ДОБРОТА И ЛЮБОВ
БОЖИДАР КУНЧЕВ
Разговори с Радой Ралин
Той за¬поч¬на твор¬чес¬кия си път с ед¬на всеотдайност. Тя бе¬ше на¬со¬че¬на към мал¬ки¬те и го¬ле¬ми¬те дра¬ми на човека, към за¬гадка¬та на не¬го¬во¬то съществуване, ви¬на¬ги дилемно, ви¬на¬ги про¬ни¬за¬но от противоречия, по¬ве¬че¬то от ко¬ито си ос¬та¬ват нерешими. През жи¬во¬та си пре¬ми¬на с не¬из¬мен¬на¬та ми¬съл за кра¬си¬во¬то без¬си¬лие на изкуството, ко¬ето не мо¬же да спа¬си света, но би мог¬ло да бъ¬де опо¬ра за ед¬на или дру¬га ус¬т¬ре¬ме¬на душа. На мно¬го не¬ща мо¬же¬ше да измени, след¬вай¬ки све¬ще¬но¬то си пра¬во да се разочарова. В ра¬зо¬ча¬ро¬ва¬ни¬ето той виж¬да¬ше оно¬ва вът¬реш¬но освобождение, без ко¬ето не мо¬же да про¬дъл¬жи напред. Но това, на ко¬ето не из¬ме¬ни до пос¬лед¬ния си дъх, това, от ко¬ето не се ра¬зо¬ча¬ро¬ва, бе¬ше по¬ези¬ята – не¬го¬ва¬та най-ис¬тин¬с¬ка свобода. За то¬ва той съ¬умя да я тво¬ри та¬лан¬т¬ли¬во и нрав¬с¬т¬ве¬но до са¬мия си край. Радой не из¬ме¬ни на по¬етич¬но¬то си чувство, с ко¬ето отстояваше лич¬на¬та си сво¬бо¬да и сво¬бо¬да¬та на света. Той бе¬ше имал мно¬го мо¬мен¬ти на пот¬рес и отврата, на ед¬но стъ¬пис¬ва¬не пред аб¬сур¬да на ис¬то¬ри¬ята и на кон¬к¬рет¬но¬то време, ко¬ето чес¬то въз¬п¬ри¬ема¬ше ка¬то безвремие. Но пос¬ле пак на¬ми¬ра¬ше си¬ли в се¬бе си. Усмивката из¬г¬ря¬ва¬ше на ли¬це¬то му, за да про¬го¬ни блик¬на¬ли¬те гор¬чи¬ви сълзи. Той по¬ся¬га¬ше от¬но¬во към перото, вдъх¬вай¬ки за кой ли път с по¬мощ¬та на кра¬си¬вия си стих сво¬ите тъж¬ни надежди.
И другото, на ко¬ето не измени, бе¬ше не¬го¬ва¬та пред¬с¬та¬ва за чо¬ве¬ка ка¬то личност, ка¬то не¬пов¬то¬ри¬ма и твор¬чес¬ка индивидуалност. За то¬ва той се рад¬ва¬ше ка¬то дете, щом от¬к¬ри¬еше у ня¬ко¬го ма¬кар и зрън¬це та¬лант за самопостигане. Това му бе¬ше достатъчно, за да за¬ло¬жи на ед¬но или дру¬го чо¬веш¬ко съществуване, в ко¬ето усе¬ща¬ше пред¬с¬то¬ящо¬то раз¬г¬ръ¬ща¬не на ка¬чес¬т¬ве¬на¬та личност. Затова той бо¬гот¬во¬ре¬ше през це¬лия си жи¬вот изя¬ве¬но¬то пер¬со¬на¬лис¬тич¬но на¬ча¬ло у по¬ети ка¬то Далчев, Александър Геров и Вутимски. Дори и в болницата, мал¬ко пре¬ди да си отиде, ед¬ва говорещ, с ед¬но съзнание, ко¬ето бе¬ше за¬поч¬на¬ло да му изневерява, той се опи¬та да ре¬ци¬ти¬ра Геров. Дълго вре¬ме пре¬ди сто¬го¬диш¬ни¬на¬та на Далчев той го¬во¬ре¬ше вдъх¬но¬ве¬но как тряб¬ва да бъ¬де чествана. А в бол¬ни¬ца¬та пак спо¬ме¬на¬ва¬ше не¬го¬во¬то име. Години пре¬ди смър¬т¬та си той ми казваше: „Трябва да се об¬ръ¬ща¬ме към личността, тряб¬ва да кул¬ти¬ви¬ра¬ме из¬раст¬ва¬не¬то на индивиди. И тряб¬ва да на¬ме¬рим вър¬хо¬ве¬те на фи¬ло¬со¬фи¬ята на индивидуализма.“ Говореше така, за¬що¬то са¬мият той бе¬ше из¬к¬лю¬чи¬тел¬на личност. Ще го пот¬вър¬ди всеки, кой¬то го е познавал. Лично аз се радвам, че в про¬дъл¬же¬ние на тол¬ко¬ва вре¬ме ни свър¬з¬ва¬ше близ¬ко приятелство.
Непрекъснато чув¬с¬т¬вах това, ко¬ето уби¬тият Георги Марков бе¬ше ка¬зал за Радой – че той е „уни¬кал¬но яв¬ле¬ние“ и „мо¬же би ед¬на от най-гор¬ди¬те про¬яви на ис¬тин¬с¬кия бъл¬гар¬с¬ки дух“.
В дъл¬га¬та нощ на она¬зи аб¬со¬лют¬на безопорност, как¬ва¬то бе¬ше вре¬ме¬то на диктатурата, той ни бе¬ше ед¬на от най-ста¬бил¬ни¬те мо¬рал¬ни опори. Беше и ес¬те¬ти¬чес¬ка опора. Чудесната му ли¬ри¬ка не са¬мо из¬ви¬ся¬ва¬ше естетически. Написана от го¬лям поет, съ¬че¬та¬ние на мъд¬рост и финес, на стра¬да¬ние и жизнелюбие, за мен по¬не ли¬ри¬ка¬та на Радой бе¬ше и си ос¬та¬ва здра¬ва¬та стена, на ко¬ято се опирам, за да не пад¬на в ла¬пи¬те на отчаянието. И се¬га след смър¬т¬та му, пак се връ¬щам към ед¬ни или дру¬ги от сти¬хот¬во¬ре¬ни¬ята му. Казвам го без уго¬вор¬ки – то¬ва са твор¬би на го¬лям поет. Не под¬це¬ня¬вам са¬ти¬ри¬ка у него. Неговите епиг¬ра¬ми му до¬не¬со¬ха слава, как¬ва¬то ни¬кой след Вазов не бе¬ше познал. Но силната, по ев¬ро¬пейс¬ки из¬ви¬се¬на по¬езия на Радой е значимост, ко¬ято ня¬ма да бъ¬де от¬ре¬че¬на от времето. Там ще от¬к¬ри¬ем раз¬лич¬ни¬те ас¬пек¬ти на чо¬веш¬ко¬то би¬тие и без¬б¬ройни¬те пре¬въп¬лъ¬ще¬ния на един не¬умо¬рим дух, кой¬то казваше: „Нямам вре¬ме да се зас¬то¬явам / и пред всич¬ко спи¬рам /, за да не про¬пус¬на миг от жи¬во¬та си“. Стиховете на Радой са това, ко¬ето све¬тът му говореше. Това, ко¬ето му на¬шеп¬ва¬ха не¬го¬ви¬те сетива, с ко¬ито той ис¬ка¬ше да пре¬гър¬не ця¬ло¬то мироздание, за да раз¬бе¬ре още по-доб¬ре тайна¬та и дра¬ма¬та на най-без¬по¬мощ¬но¬то от всич¬ки съ¬щес¬т¬ва на земята, как¬во¬то е човекът. Стиховете на Радой бя¬ха не¬го¬ва¬та „про¬ти¬вос¬мър¬т¬на клет¬ка“.
Радой има ед¬но стихотворение, ко¬ето е на¬ре¬къл „Балада за Дебелянов“. Ето как¬во гла¬си един от куплетите:
Добре че си на¬пи¬са стиховете,
все пак от те¬бе не¬що да остане,
през мър¬т¬ви пе¬ри¬оди да ни свети,
да при¬чес¬тя¬ва чув¬с¬т¬ви¬тел¬нос¬т¬та ни.
Споделеното се от¬на¬ся и до са¬мия Радой. През мърт¬ви¬те периоди, а те ще ид¬ват и занапред, не¬го¬ва¬та по¬езия оза¬ря¬ва със свет¬ли¬на¬та си на¬ши¬те нес¬по¬кой¬ни души. И ще „при¬чес¬тя¬ва чув¬с¬т¬ви¬тел¬нос¬т¬та ни“.
Когато всич¬ки си тръгнаха, ос¬та¬нах сам пред прес¬ния гроб, от¬ру¬пан с ка¬ма¬ра от цве¬тя и венци. Стоях безмълвен. Какво още мо¬жех да му кажа, ко¬ето не бях му ка¬зал през дъл¬ги¬те го¬ди¬ни на на¬ше¬то общуване. Горещото слън¬це още по¬ве¬че за¬сил¬ва¬ше го¬ля¬ма¬та ми мъка. Сега всич¬ко бе¬ше ве¬че ед¬но мълчание. Земята бе¬ше по¬гъл¬на¬ла един от тези, които я оби¬ча¬ха по не¬ве¬ро¬ятен начин. Радой ся¬каш бе¬ше взел със се¬бе си в гро¬ба не¬обоз¬ри¬ма¬та враж¬деб¬ност на сбър¬ка¬ния чо¬веш¬ки свят. Небето над гла¬ва¬та ми бе¬ше на¬си¬те¬но с доб¬ро¬та¬та и лю¬бов¬та на Радой. Животът про¬дъл¬жа¬ва¬ше без него, но всъщ¬ност от то¬зи мо¬мент той за¬поч¬ва¬ше по друг път с него. Защото греш¬но¬то и не¬съ¬вър¬ше¬но¬то се бе¬ше свършило. Започваше праведното, чистото, най-мъдрото, най-свободното, ко¬ето то¬зи не¬под¬ра¬жа¬ем чо¬век и по¬ет но¬се¬ше в се¬бе си и пос¬ле го ос¬та¬ви на живите.
В ед¬но сти¬хот¬во¬ре¬ние бе¬ше казал, че ис¬ка да ум¬ре „без ни ед¬на илюзия, / за он¬зи свят и два пъ¬ти за то¬зи“, отсамния. Желанието му не се сбъд¬на и сла¬ва Богу. Той си отиде, без да пре¬да¬де илю¬зи¬ята си за чо¬ве¬ка и сво¬бо¬да¬та и илю¬зи¬ята за поезията. И за¬то¬ва ос¬та¬на в живота. Радой не е мъртъв. Всеотдайните не са под¬в¬лас¬т¬ни на смъртта.
***
Горните редове написах след погребението на Радой. Като ги прочетох пак, в главата ми нахлуха отново спомените, а те не са малко. Как да се заб¬ра¬вят раз¬го¬во¬ри¬те с Радой, налъма, кой¬то с го¬ди¬ни си сто¬еше в ед¬на ва¬за с нед¬вус¬мис¬ле¬ния над¬пис вър¬ху него, че са¬ти¬ра¬та ще разцъфне.
Как да се заб¬ра¬вят на¬ши¬те пъ¬ту¬ва¬ния до провинцията, ко¬га¬то тряб¬ва¬ше да го¬во¬ря за твор¬чес¬т¬во¬то му.
Не бих мо¬гъл да заб¬ра¬вя за нап¬ре¬же¬ни¬ето в жи¬во¬та му, ко¬га¬то той не¬вол¬но ста¬на по¬вод за¬ра¬ди ед¬но интервю, ко¬ето бе¬ше дал, да на¬ка¬жат ня¬кол¬ко журналисти. Не съм заб¬ра¬вил и за „доб¬ро¬же¬ла¬тел¬но¬то“ предупреж¬дение, с ко¬ето ми се каза, че не се гле¬да доб¬ре на при¬ятел¬с¬т¬во¬то ми с Радой. А вед¬нъж той бе нап¬ра¬вил нек¬ро¬лог по слу¬чай го¬диш¬ни¬на от смър¬т¬та на Фурнаджиев и вър¬ху не¬го бе от¬пе¬ча¬тал из¬вес¬т¬ния куплет, в кой¬то се казваше, че в „нощ¬на¬та по¬зор¬на тъм¬ни¬на“ по¬ети¬те си стро¬ят къщи. Естествено, пак тряб¬ва¬ше да обяс¬ня¬вам на пи¬са¬тел¬с¬ки¬те ше¬фо¬ве за¬що на нек¬ро¬ло¬га се виж¬да и скром¬но¬то ми име. И защо, а тък¬мо от то¬ва те се интересуваха, Радой е из¬б¬рал точ¬но то¬зи куплет. Спомних се и ве¬чер¬та на 10 но¬ем¬в¬ри 1989, ко¬га¬то в ста¬ята на Радой се рад¬вах¬ме и прог¬но¬зи¬рах¬ме как¬во ще се слу¬чи по-нататък. И тъй ка¬то съ¬би¬ти¬ята се раз¬ви¬ва¬ха с го¬ля¬ма скорост, ед¬на нощ Партийният дом бе об¬х¬ва¬нат от пламъци, а Радой бе¬ше обвинен, че но¬си ви¬на за пожара. Пак по съ¬що¬то вре¬ме на от¬ча¬яние и на¬деж¬да той ми на¬пи¬са вър¬ху ед¬на книга, ко¬ято но¬сех със се¬бе си, следното: „И да умреме, пак ще ос¬та¬не туй роб¬с¬ко пле¬ме“.
Наистина спо¬ме¬ни¬те са мно¬го и те, до как¬во¬то и да се отнасят, все ми го¬во¬рят за не¬го¬ва¬та чо¬веч¬ност и доб¬лест и за ка¬чес¬т¬ва¬та му на тво¬рец и гражданин. А за тях го¬во¬ри и спо¬де¬ле¬но¬то от Радой по вре¬ме на мно¬го¬то ни разговори, за¬пи¬са¬ни на маг¬не¬то¬фон¬на лента. Те са от времето, ко¬га¬то пи¬шех кни¬га¬та си „Насаме с Гъливер“. Това са дос¬та ка¬сет¬ки и в тях е всичко, ко¬ето бе¬ше Радой – не¬го¬вият смях, тъ¬га¬та му, не¬го¬ва¬та мъдрост, скръб¬ни¬те и ве¬се¬ли равносметки, ко¬ито си правеше. Все си мисля, че един ден те¬зи раз¬го¬во¬ри тряб¬ва да ви¬дят бял свят. Част от тях вклю¬чих в „Насаме с Гъливер“, в която проследявам и тълкувам развитието му като поет, а тук, ма¬кар и мал¬ко съкратени, от¬но¬во ги помествам, за¬що¬то ис¬ти¬ни¬те на Радой про¬во¬ки¬рат на¬ше¬то мислене. И не са¬мо то¬ва – пра¬вят ни по-човечни.
***
– Истинско щас¬тие е, че през годините, ко¬ито се¬га проклинаме, жи¬вя и по¬ет ка¬то Атанас Далчев. Самото му при¬със¬т¬вие в жи¬во¬та бе¬ше ед¬но от¬ри¬ца¬ние на мракобесието…
– Без да си го е пос¬та¬вял ка¬то задача, Далчев ста¬на иде¬олог на днеш¬но¬то ни обновяване. Той ре¬аги¬ра¬ше спон¬тан¬но на всич¬ки бол¬ше¬виш¬ки заблуди. Неговите „Фрагменти“ не са плод на умувания, а са вът¬ре¬шен про¬тест сре¬щу измамите, ко¬ито се на¬саж¬да¬ха в печата. С тях той се опит¬ва¬ше да по¬мог¬не да из¬ле¬зем от заблудите, да ос¬та¬вим съм¬ни¬тел¬ни¬те ценности. На на¬саж¬да¬но¬то той от¬го¬ва¬ря¬ше със сво¬ята виталност, пре¬диз¬ви¬ка¬на не от са¬мо¬чув¬с¬т¬ви¬ето на самодоволния, на еснафа, на лъжепобедителя, а на ду¬хов¬но богатия, на вът¬реш¬но усъ¬вър¬шен¬с¬т¬ва¬ния човек. С пре¬ве¬де¬но¬то от чуж¬ди¬те по¬ети той съз¬да¬де ед¬на уни¬вер¬сал¬на фи¬ло¬со¬фия за из¬ход от злото. Далчев съз¬да¬де един антитоталитаризъм. Тоталитаризмът ис¬ка¬ше да пре¬вър¬не чо¬ве¬ка в ро¬бот на сил¬на¬та държава, а Далчев ис¬ка¬ше чо¬век да се раз¬т¬во¬ри в се¬бе си, във вла¬га¬та на сво¬ята ду¬шев¬ност и да рас¬те нагоре. Да на¬ме¬ри си¬ли в се¬бе си.
Да взе¬мем ли¬ри¬ка¬та му. Той ка¬то че ли е пред¬чув¬с¬т¬вал всич¬ки катастрофи, ко¬ито ще дойдат с бол¬ше¬виз¬ма и дру¬ги¬те уче¬ния по не¬гов лиценз. Той въз¬пя хамалина, но¬си¬тел на чудото, ко¬ето ид¬ва все¬ки миг. Защото не тряб¬ва да ча¬ка¬ме са¬мо из¬б¬ра¬ни¬те мигове, а да тър¬сим момента, за да жи¬ве¬ем жи¬во¬та си пълнокръвно, а не са¬мо ко¬га¬то ни по¬со¬чат празника.
След Двайсетия конгрес, ко¬га¬то ние се радвахме, че най-сет¬не ще ста¬не нещо, той ни съ¬жа¬ля¬ва¬ше и казваше, че те са¬мо ще из¬пол¬з¬ват на¬шия явен ентусиазъм. Така ще раз¬бе¬рат кои са им не¬угод¬ни и ще ги довършат.
– И из¬ле¬зе прав…
– Да, за¬що¬то са¬мо след ня¬кол¬ко ме¬се¬ца ста¬на¬ха съ¬би¬ти¬ята в Унгария.
– Доста пре¬ди есен¬та на 1989 г. не¬вед¬нъж съм те чу¬вал да си приз¬на¬ваш вината…
– Признава си ви¬на¬та този, чи¬ято ви¬на е би¬ла лич¬но негова, а не е при¬чи¬ня¬ва¬ла ще¬ти на другите. А ви¬на¬та на пар¬ти¬ята не е вина, тя е флаг¬рант¬но прес¬тъп¬ле¬ние и зло¬де¬ите си знаят, че за не¬го ня¬ма прош¬ка и за¬ра¬ди не¬го тряб¬ва да се са¬мо¬отре¬кат ка¬то хора. Какво се¬га да се извиняват? Глупост е да ис¬каш от убийци¬те да се извиняват. Какво, ще прес¬та¬нат да бъ¬дат убий¬ци ли?! Те да¬же и да си признаят, ще лъжат, за да мо¬гат пак да убиват…
Трябва за не¬що да те заболи, за да го преодолееш.
– Защо спо¬ред теб не се на¬ме¬ри¬ха по¬ве¬че ин¬телектуалци, за да се опъл¬чат сре¬щу диктатурата, сре¬щу тоталитаризма?
– Аз мисля, че на то¬зи въп¬рос от¬го¬во¬рът е в мо¬ята пи¬еса „Конферанс“. Вътре го¬во¬ря и за чеш¬ки¬те събития, и за свободата.
Отговора го да¬дох и в ед¬но интервю, ко¬га¬то ме за¬пи¬та¬ха за¬що бъл¬гар¬с¬ки¬те ди¬си¬ден¬ти се по¬яви¬ха късно. Споменах, че ни¬коя от бив¬ши¬те со¬ци¬алис¬ти¬чес¬ки стра¬ни не си из¬би парламента. В ни¬коя дру¬га стра¬на ня¬ма¬ше та¬ки¬ва убийства. Взе се стра¬хът на хората.
Идва един по¬ет при мен, кой¬то бе¬ше номенклатура, и казва, че то¬ва за ла¬ге¬ри¬те не го знаел. И аз, кой¬то не се сла¬вя с тол¬ко¬ва ло¬ша памет, казах: „Какво не си знаел, ка¬то през 1968 го¬ди¬на ти ме срещ¬на и ми каза, че щял съм да за¬ми¬на за Белене, но ти си ми помогнал.“ Хем не знаел, хем се оказва, че ми е помагал. Искам да наблегна, че ус¬ло¬ви¬ята в на¬ша¬та стра¬на бя¬ха най-лоши.
Причината виждам и в ха¬рак¬те¬ра на народа, кой¬то е пре¬ка¬рал ед¬но теж¬ко иго.
Колкото по¬ве¬че чо¬век тър¬се¬ше оп¬рав¬да¬ния да из¬ви¬ни комунизма, кол¬ко¬то по¬ве¬че ис¬ка¬ше да го преобърне, да го нап¬ра¬ви истински, тол¬ко¬ва по¬ве¬че се уверяваше, че ис¬тин¬с¬ки¬ят всъщ¬ност е катастрофата. Самото му за¬поч¬ва¬не е катастрофа.
– Какво е пре¬об¬ла¬да¬ва¬що¬то в на¬ше вре¬ме ка¬то тенденция, как би го определил?
– Сегашното вре¬ме не е безвремие, а на¬ис¬ти¬на си е съвремие, за¬що¬то при без¬в¬ре¬ми¬ето от¬дел¬на¬та лич¬ност е без¬сил¬на да да¬де своя влог. Сега все¬ки мо¬же да нап¬ра¬ви нещо, за¬що¬то все пак ис¬ти¬на¬та му сти¬га до другите. Никой не е преследван, та¬ка че все пак е ста¬на¬ло у нас не¬що голямо, не¬що рав¬но на век. Може да гладуваме, мо¬же да сме недоволни, но на¬ли мислим. Обаче тряб¬ва да мислим, без да се мразим. Защо на вся¬ка це¬на тряб¬ва да охулваме, ка¬то раз¬по¬ла¬га¬ме с дос¬та¬тъч¬но аргументи… Самото чес¬т¬но мис¬ле¬не ще ни до¬ве¬де до демокрацията.
– Ако тряб¬ва да нап¬ра¬виш антология, кои са по¬ети¬те ни, ко¬ито ще вклю¬чиш в нея?
– Първият, естествено, ще бъ¬де Ботев, а вто¬ри¬ят – Вазов. После Яворов, Кирил Христов, Теодор Траянов, Николай Лилиев… Мога да нап¬ра¬вя ед¬на ан¬то¬ло¬гия на по¬ети¬те ни до девети септември, за¬що¬то след девети не бя¬ха нор¬мал¬ни времената. Имаше по¬ети борци, има¬ше смач¬ка¬ни поети, все¬ки със сво¬ята трагедия.
Ще включа, раз¬би¬ра се, и Дебелянов, кой¬то е прек¬ра¬сен поет. Той сти¬га до све¬тов¬на¬та лирика. А у Ясенов има ед¬на ведрост, атмосфера, настроение, пантеизъм, оба¬че ня¬ма в не¬го те¬зи дъл¬бо¬ки идеи, ко¬ито мо¬гат да из¬ве¬дат чо¬ве¬чес¬т¬во¬то и да му да¬дат алтернатива.
Ботев се бо¬ре¬ше за сво¬ето отечество, Кирил Христов смяташе, че за лич¬нос¬т¬та е все ед¬но къ¬де ще се изяви. Стихотворенията му пре¬диз¬вик¬ват у бъл¬га¬ри¬на по¬рив към света, кой¬то ня¬ма ни¬що об¬що с книжното, ин¬тер¬на¬ци¬она¬лис¬тич¬но чувство. А в далечните, не¬изслед¬ва¬ни простори, как¬то пи¬ше Сашо Геров, стиг¬на Атанас Далчев. Той раз¬г¬ле¬да проблеми, ко¬ито са при¬съ¬щи на ця¬ло¬то човечество. Пишеше за човека, кой¬то във все¬ки миг от¬к¬ри¬ва чудото. Едно вре¬ме има¬ше по¬ня¬тие „ог¬не¬но¬сец“, съ¬що „вен¬це¬но¬сец“, „хо¬руг¬во¬но¬сец“, „зна¬ме¬но¬сец“. А Далчев прие доб¬ро¬вол¬но за¬да¬ча¬та да бъ¬де но¬сач на истината. Спомни си сти¬хот¬во¬ре¬ни¬ето му за хамалина.
Далчев каз¬ва¬ше да пог¬лед¬нем на све¬та от друг ракурс, да по¬тър¬сим чудото, за да ни бъ¬де жи¬во¬тът по-дълготраен. И та¬ка да пре¬вър¬нем дел¬ни¬ка в празник. Той ви¬дя чо¬веш¬ка¬та драма…
– Да пре¬ми¬нем към по¬ези¬ята след войната, към поезията, ко¬ято се съз¬да¬ва¬ше през пос¬лед¬ни¬те ня¬кол¬ко десетилетия.
– Лошото беше, че през те¬зи де¬се¬ти¬ле¬тия чо¬век се заблуждаваше. Поетите се чув¬с¬т¬ва¬ха виновни, че не са за¬ги¬на¬ли в борбата. Нали се каз¬ва¬ше ня¬ко¬га „Те загинаха, за да жи¬ве¬ем ние“. За да се из¬ку¬пи та¬зи вина, чо¬век тръг¬ва¬ше по та¬ка на¬ре¬че¬ни¬те ре¬во¬лю¬ци¬он¬ни мероприятия. Ходеше на бригади, на ог¬ром¬ни¬те строежи. Това, ко¬ето бе¬ше там, не бе¬ше ни¬то розово, ни¬то спра¬вед¬ли¬во и разумно. Трябваше да лъжеш.
Художникът Кирил Петров, оби¬ден и огор¬чен се приб¬ра на село. Ядеше са¬мо ки¬се¬ло мля¬ко и хляб, бе¬ше са¬мо с ед¬на ни¬щож¬на пен¬сий¬ка от учи¬тел¬с¬ка¬та заплата. И ри¬су¬ва¬ше все¬ки ден картини. А кар¬ти¬ни¬те му най-доб¬ре по¬каз¬ва¬ха на¬ши¬те хора, из¬г¬леж¬да¬щи ка¬то в полуздрач. Техните ли¬ца раз¬к¬ри¬ва¬ха вът¬реш¬на¬та ре¬ши¬тел¬ност да се из¬тър¬пи злото, по¬не да не се омърсиш.
Но да се вър¬нем към вре¬ме¬то на пос¬лед¬ни¬те десетилетия. Тогава и похвалите, и ху¬ли¬те се дъл¬жа¬ха на по¬ли¬ти¬чес¬ко пристрастие. Да кажем, че ня¬кой на¬пи¬ше нещо, ко¬ето е угод¬но на властниците. И оне¬зи каз¬ват веднага: „Ей, виж, то¬ва е!“ Стоян Венев на¬ри¬су¬ва кар¬ти¬на¬та си със сбо¬гу¬ва¬не¬то на партизанина. Онези викат: „Това си ти, Венев. Не се гу¬би в сво¬ите карикатури.“ Но Венев се осъ¬щес¬т¬вя¬ва¬ше ис¬тин¬с¬ки тък¬мо с карикатурите, с изоб¬ра¬зя¬ва¬не¬то на на¬род¬ния живот.
Как бе¬ше по вре¬ме¬то на тоталитаризма? Не ти се пише, от¬д¬ръп¬нал си се. Пишеш сти¬хот¬во¬ре¬ния за съв¬сем лич¬на потреба, а пък те са це¬лият свят. И вед¬на¬га поч¬ват отгоре: „Ама чакай, той за¬що се е дръпнал? Прави демонстрации, че ние уни¬що¬жа¬ва¬ме изкуството…“ Бързат да се на¬ме¬сят в то¬зи слу¬чай и питат: „Ти от как¬во имаш нужда? Я ни дай един цикъл“. И ка¬то им го да¬де поетът, викат: „Ето, виж¬даш ли, че можеш. Но я на¬пи¬ши не¬що по-ярко“. После: „Я та¬зи ду¬ма тук махни, хай¬де другата“. И в края на кра¬ища¬та да¬же не те ос¬та¬вят да бъ¬деш и пасивен. Те ис¬кат да внушат, че стро¬ят во¬ди хо¬ра¬та и все¬ки ста¬ва по-голям, че вче¬раш¬ни¬ят по¬луг¬ра¬мо¬тен ра¬бот¬ник ве¬че ре¬ди стихове. А всич¬ко то¬ва бе¬ше един фалш. Но ето че тряб¬ва¬ше да при¬каз¬вам за се¬бе си, а пък из¬пад¬нах¬ме в политиката. Какъв кош¬мар е би¬ла тя, че е ста¬на¬ла комплекс? Ето, ми¬на туй вре¬ме и ние още не мо¬жем да се изприказваме. Тогава, до¬ри и ко¬га¬то про¬кар¬ва¬ше ня¬кои чес¬т¬ни мисли, поетът, ако си слу¬же¬ше с об¬ра¬за на Ленин, на Димитров, на дру¬ги¬те такива, той съз¬да¬ва¬ше един лъж¬лив мит. Изкарваше ху¬ма¬нист уби¬еца и терориста. Виждаш не¬ща¬та кол¬ко слож¬ни бяха.
Преди жи¬во¬тът бе¬ше бунище, блато. Сега има свобода, хо¬ра¬та мо¬гат да се из¬ра¬зя¬ват свободно. Личат да¬же и под¬ле¬ци¬те в та¬зи свобода. И та¬ка мо¬же да раз¬ли¬чим чес¬т¬ни¬те от безчестните. Никак не е малко. Но по¬ези¬ята е дру¬го нещо. Вземеш ли да я разправяш, ти ста¬ваш смешен. Трябва да раз¬ка¬жеш мъ¬ка¬та са¬мо с един вопъл, че да раз¬бу¬ди зад¬ря¬ма¬ли¬те чувства. Не съ¬бу¬ди ли по¬ези¬ята чо¬веш¬ка¬та същност, онова, ко¬ето е би¬ло у хо¬ра¬та в ла¬тент¬но състояние, не пред¬ло¬жи ли по¬езия – ня¬ма да има стойност.
Истинската по¬езия тряб¬ва да бъ¬де и неразбрана, да по¬лу¬чи огорчения, за да цъф¬не след вре¬ме наново. Една по¬езия ос¬та¬рее ли за де¬сет години, не е тряб¬ва¬ло да се появява.
Най-не¬за¬ви¬си¬мо¬то от сло¬вес¬ни¬те из¬кус¬т¬ва си ос¬та¬ва поезията. Може би и за¬то¬ва бъл¬гар¬с¬ка¬та на¬род¬на пе¬сен се е за¬па¬зи¬ла през вековете, за¬що¬то нейна¬та гъстота, нейна¬та по-бър¬за вну¬ши¬тел¬ност са спо¬мог¬на¬ли да се наложи. Поезията вед¬на¬га се за¬пом¬ня чрез об¬ра¬зи¬те си, преп¬ре¬да¬ва се. И без да бъ¬де публикувана, ис¬тин¬с¬ка¬та по¬езия мо¬же да остане.
Това богатство, ко¬ето сме по¬лу¬чи¬ли от на¬род¬на¬та песен, ни¬как не е малко. Тази страш¬на гъстота. Така си обяс¬ня¬вам за¬що Ботев тол¬ко¬ва вну¬ши¬тел¬но започва.
Дори скром¬ни¬ят ро¬до¬на¬чал¬ник на по¬ези¬ята ни Чинтулов със своя ек¬с¬п¬ре¬си¬вен стих вед¬на¬га въ¬веж¬да с „Вятър ечи, Балкан стене…“.
Виждаме епич¬ния образ. Без то¬зи стих Ботев ня¬ма¬ше пос¬ле да ка¬же „Балканът пее хайдуш¬ка пе¬сен“. Ботев пос¬ле да¬ва ко¬ло¬сал¬ни пространства. Майстор на мащаба. Колкото и скром¬на да е бъл¬гар¬с¬ка¬та поезия, тя е има¬ла пър¬во¬на¬чал¬ни образци.
Голямо не¬що е на¬род¬на¬та памет. Да съх¬ра¬ни та¬ки¬ва би¬сер¬ни образи, ко¬ито не са от два века, а мно¬го по-отдавнашни.
– Какво би ка¬зал за на¬ши¬те съв¬ре¬мен¬ни поети. На кои име¬на би се спрял сега?
– Ще спо¬ме¬на Иван Теофилов. Виждаш как из¬ле¬зе напред, на¬пи¬са мо¬дер¬ни стихове. Виждам в не¬го един мо¬де¬рен рисунък. Нещо ев¬ро¬пейс¬ко има в него. Може све¬та да не сепнем, но за нас, че тук сме го постигнали, е би¬ло успех.
Стиховете на Константин Павлов са мно¬го яр¬ки и наситени. Той прос¬то ка¬то че ли не пи¬ше с перо, а пи¬ше с ос¬т¬рие на хи¬рур¬ги¬чес¬ки скалпел. Ярък обвинител. Но не¬го¬ва¬та па¬лит¬ра мо¬же¬ше да бъ¬де мно¬го по-широка. Ако ме по¬пи¬тат към ко¬го са мо¬ите предпочитания, бих ка¬зал към Борис Христов. У не¬го виж¬даш съд¬ба¬та на човека. Най-ек¬зис¬тен¬ци¬ал¬ни¬ят по¬ет у нас. А Коцето (Павлов) е без¬по¬ща¬ден враг на злото. От не¬го ти ос¬та¬ва настрое¬нието, гневът, за¬ра¬зя¬ва те с ин¬то¬на¬ции по-скоро, от¬кол¬ко¬то с образите. Чувството при не¬го е мно¬го силно, пружинира.
Искам още да кажа, че се явя¬ват ве¬че по-кул¬тур¬ни поети. Това пре¬веж¬да¬не на чуж¬да¬та по¬езия да¬де сво¬ите пло¬дот¬вор¬ни ефекти, но от дру¬га стра¬на пък, кул¬ту¬ра¬та ка¬то че ли е по-го¬ля¬ма от поезията.
– Много пре¬жи¬вях¬ме ка¬то хора. Мнозина се стъписаха, шо¬ки¬ра¬ха от промените. Непрекъснато де¬фи¬ни¬ра¬ме се¬гаш¬но¬то вре¬ме и все не сти¬га¬ме до най-точ¬на¬та му характеристика…
– Настъпи дру¬го време. Нещата са по-относителни. Не зна¬еш от¬къ¬де ще дой¬де ударът. Светът ста¬на непредвидим. Не зна¬еш това, ко¬ето вършиш, ло¬шо ли е или добро. Разликата меж¬ду доб¬ро¬то и зло¬то по¬ня¬ко¬га е са¬мо косъм. И та¬ка из¬вед¬нъж се се¬тих как¬во си бях¬ме го¬во¬ри¬ли ня¬ко¬га с Вутимски за Атанас Далчев. В то¬зи смисъл, че се¬га въп¬ро¬сът за ню¬ансиз¬ма е мно¬го по-важен. Така стои въп¬ро¬сът с оръжията, ко¬ито би¬ха мог¬ли да уни¬що¬жат света. Ако не бе¬ше ню¬ан¬сиз¬мът в мисленето, мо¬же¬ше вез¬на¬та да на¬те¬жи в не¬же¬ла¬на¬та посока. Това ста¬ва ве¬че ед¬на по¬ли¬ти¬чес¬ка теория.
В та¬ко¬ва вре¬ме живеем, че чо¬век мо¬же все¬ки миг да се поучава, да на¬учи не¬що и съ¬щев¬ре¬мен¬но да се разочарова. И мо¬же все¬ки миг да взе¬ме но¬ва позиция. Веднъж за¬ко¬ва¬на¬та по¬зи¬ция и за¬ви¬на¬ги оп¬ре¬де¬ле¬ни¬ят курс са ве¬че стя¬га¬щи неща. Виждаш как мно¬го хора, ко¬ито през те¬зи го¬ди¬ни бу¬де¬ха на¬ше¬то възхищение, из¬вед¬нъж се ока¬за¬ха дреб¬ни хитреци, ко¬ито мис¬лят са¬мо за сво¬ите работи. Виждаме на кол¬ко бо¬жес¬т¬ва сме пла¬ща¬ли данък. В края на кра¬ища¬та ню¬ан¬сът ни ка¬ра да бъ¬дем по-ми¬лос¬ти¬ви и към чо¬веш¬ко¬то въображение. Да се тър¬сят не ефектите, а всич¬ко да бъ¬де плод на съх¬ра¬не¬на чувственост. Както е в сти¬хот¬во¬ре¬ни¬ята на Далчев.
– Колко мно¬го конфликти. Целият ти жи¬вот пре¬ми¬на сред от¬в¬ра¬ти¬тел¬ни противоречия, бор¬ба за власт, за надмощие. А в живота, в све¬та би тряб¬ва¬ло да има не¬що друго, ко¬ето да спре хо¬ра¬та и да ги нап¬ра¬ви по-добри…
– На то¬зи свят има не¬що по-важ¬но от те¬зи неп¬ре¬къс¬на¬ти ка¬ра¬ни¬ци и борби. Ако при¬ро¬да¬та е съз¬да¬ла хората, а пос¬ле се яви¬ха и религиите, тряб¬ва ли хо¬ра¬та да уни¬що¬жа¬ват природата, ко¬ято е тях¬на майка. И тряб¬ва ли иде¬ите и ре¬ли¬ги¬ите да уни¬що¬жа¬ват хората. Страшно е ка¬то си по¬мис¬ли човек, че в ис¬то¬ри¬ята е има¬ло те¬зи вар¬то¬ло¬ме¬еви нощи. Страшно е, че хо¬ра¬та да¬ват кръв¬та си и те¬ла¬та си за меж¬ду¬особ¬ни борби, ко¬ито са съв¬сем излишни.
Човекът неп¬ре¬къс¬на¬то тър¬си изход. Иска да из¬ле¬зе из¬вън грижите, условностите, без¬ра¬бо¬ти¬ца¬та и да про¬дъл¬жи се¬бе си, ка¬то съз¬да¬де потомство.
Но то съ¬що та¬ка по¬па¬да във во¬ди¬те на те¬зи со¬ци¬ал¬ни неуредици, на ре¬ли¬ги¬оз¬ни¬те предразсъдъци, на алчността, ко¬ято не мо¬же да бъ¬де излекувана.
Какви пре¬жи¬вя¬ва¬ния съм имал, ка¬къв ха¬ос е бил жи¬во¬тът ми, как всич¬ко в не¬го е вряло. След вре¬ме съм разбрал, че всич¬ко е би¬ло ло¬гич¬но и необходимо. Имаше ед¬на ве¬ли¬ка тайна. Тя ме е ка¬ра¬ла да се сбли¬жа¬вам с хората, ко¬ито са ми влияели, естествено. И ко¬ито са ми вли¬я¬ели противоречиво. От ед¬ни съм взе¬мал човещината, от дру¬ги – то¬зи со¬ци¬ален хъс, от тре¬ти съм взе¬мал кул¬тур¬на¬та вдаденост, това, че чо¬век тряб¬ва да съз¬да¬ва култура. Никога не съм оби¬чал егоистите. Как съм се рад¬вал на хората, ко¬га¬то всич¬ко ми е би¬ло тол¬ко¬ва тежко, че ед¬на новинка, ко¬ято ще има от¬ра¬же¬ние чак след пет години, ме е пре¬из¬пъл¬ва¬ла с радост. Но чо¬ве¬кът ти я но¬си ка¬то ед¬на свещичка. Някъде ста¬ва нещо, ня¬къ¬де хо¬ра¬та мислят. Имаше та¬ки¬ва хора. Те не нап¬ра¬ви¬ха нищо. Те жи¬вя¬ха един тъ¬жен живот, но ето че съз¬да¬ва¬ха на¬деж¬да за ця¬ло ед¬но поколение.
– Какво в чо¬ве¬ка не си мо¬гъл да приемеш, как¬во най-мно¬го те е отблъсквало?
– Себичността и алчността. Те са от ед¬но тес¬то месени. Оттам ид¬ва всичко.
– Човек неп¬ре¬къс¬на¬то се променя. Какво би ми казал, ако тряб¬ва да имаш пред¬вид се¬бе си, тво¬ите промени?
– През це¬лия си жи¬вот съм бил един хаос, един неудачник. Обаче след вре¬ме виждам, че ако аз съм бил неудачник, пос¬тъп¬ка¬та ми е би¬ла щастлива. Аз бър¬зо обик¬вам хората. Много кон¬так¬тен съм. Тази ми дет¬с¬ка любознателност, ко¬ято пос¬ле се е пре¬вър¬на¬ла в контактност, тя ме е на¬учи¬ла вед¬на¬га да пре¬це¬ня кой чо¬век ще ми хареса, ко¬го от пе¬ти¬ма¬та във вла¬ка ще избера.
Не знам да¬ли то¬ва се¬га е ед¬но примирение, но по¬ня¬ко¬га си каз¬вам – как¬во пък съм ис¬кал тол¬ко¬ва от живота. Ето, на те¬зи години доживях всичко, което ми е било потребно като начин на съществуване.
***
Това наистина бяха интересни разговори, които продължаваха понякога цели часове. Аз не го питах само за едно или друго, но се случваше и да не се съглася с нещо, както е нормално при приятелското беседване. И тук обаче съм оставил само въпросите си, защото исках да покажа преди всичко какво мислеше Радой.
Вижте например колко точен беше в преценката си за нашето преходно време. Той, който беше се очаровал и разочаровал много пъти, имаше невероятно богатство от мисли и впечатления. Така че можеше да сравнява, да отрича и утвърждава, да се съмнява и както винаги, пак да се надява. Затова и беше в правото си да каже, че сега „Нещата са по-относителни“ и че „Светът стана непредвидим“. Радой беше прав и, когато твърдеше, че „Веднъж закованата позиция и завинаги определеният курс са вече стягащи неща“. Тези думи са твърде същностни, ако е въпрос за онова постоянно движение на търсещия му дух. И Радой бе разбрал и изстрадал истината, че на този свят няма нищо абсолютно и че нищо, каквото и да е то, не трябва да се превръща в догма. По тази причина той не се отказа от възгледа си, че човешкото съзнание трябва непрестанно да се обновява, устремено към нови и нови истини. Подобни мисли Радой бе изповядвал още в едно време, смятащо за непростима ерес всеки опит за отказване от догмата.
Колко хубаво и при това на равнището на една голяма смислова многозначност той го казваше в „Елементарна елегия“:
трябва ли изчерпания въздух
от признателност да го задържиш
в своята дихателна система?
Ето още една мисъл на Радой: „Виждаме на колко божества сме плащали данък“. Непременно ще се съгласим с него. След есента на 1989 животът вървеше напред, но от друга страна човекът не се промени кой знае колко, нещо повече – стана очевидна една нравствена деформация, която не бяхме очаквали. Това не беше трудно да го разберем и ние, които на свой ред се разочаровахме и отказвахме от разните „божества“. Казаното от Радой за „божествата“ обаче звучи по-иначе, защото се дължеше не само на бързия му ум, но и на чудната му способност да зафиксирва с две-три запомнящи се думи поредната патологична проява в нашия живот. Колко прав беше той и когато ми сподели, че трябва „да бъдем по-милостиви и към човешкото въображение“. От собствения си опит Радой се бе убедил как ни заблуждава понякога собственото ни въображение. Тъкмо в него той виждаше причината за толкова от погрешните ни представи, с които живеем и с които си умираме.
Може би Радой трябваше да отиде по-далеч, тръгнал да отрича безобразията на тоталитарния живот, но и той изпитваше страх. Нали самият той го бе казал: „В никоя друга страна нямаше такива убийства. Взе се страхът на хората“. Чувах да го наричат „шут“, но така говореха за него онези, които не го познаваха добре или пък просто се бояха от думите и поведението му. И сега го твърдя, както го твърдях и преди – колко по-добре щеше да бъде, ако имахме повече „шутове“ като него. Но нямахме! „Взе се страхът на хората“. Принудени бяхме да мълчим и трябваше поне да бъдем малко по-различни. В поезията това го направиха отделни имена. В живота това бе мълчаливото достойнство на „самотния човек“, така правдиво изобразен от Борис Христов. Останалото беше страхът, под каквато и форма да се проявяваше. И така животът продължи до настъпването на Обрата. Радвам се, че Радой го доживя, въпреки че безпокойствата и бедността му останаха. Той знаеше добре какво е искал от хората и времето, и от самия живот. А сега, след като вече го няма, разбираме още по-добре какво бе поискал Животът от него. Мисля си, че той му го даде без остатък и затова:
Сърцето му е всеобщо достояние.
Който заоспорва
неговата личност,
попада под негово влияние.
http://www.svobodata.com/page.php?pid=668&rid=35&archive=
Жени, ние оплескахме всичко! Правим ли сделката? Правим ли я, о, вие прекрасни кучки?
Чарли Брукър, „Гардиан”
Публикувано в сп. „Правен свят”
http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=6118&Itemid=9
Татяна Дончева: ДПС подчини БСП с общи обръчи от фирми
03 юли 2009,
Интервю
„При нас е повече от монархизъм – престолонаследниците на Политбюро и няколко нови фамилии са обсебили партията“ – никой не може да убеди Татяна Дончева в обратното. „Вижте ни листите и гражданските квоти и ще разберете къде са олигарсите“, аргументира се тя. В интервю за „ШОУ“ соцдепутатката отсича: „Нека харесват Бойко, няма проблем. Но когато харесваш някого, го вземаш за любовник, а не да ти поправи банята“.
– Големи скандали текат в БСП, г-жо Дончева. Божидар Димитров напусна партията, Жени Живкова – политиката, Георги Близнашки критикува листите…
– За мен много ключово е оттеглянето на Краси Премянов. Защото в центъра на София, в един много тежък район, ние имаме проблеми с нашите избиратели. Божидар Димитров не знам дали би могъл да повлияе върху електората на БСП, защото той много отдавна е свързан с ГЕРБ. Дълго време се разсъждаваше дали трябва да бъде изключен. Но има оттегляне от листите на председатели на общински партийни организации, които са ключови за регионите си – те няма да станат медийно известни, не биха искали и затова и аз няма да ви кажа техните имена, но те са много силни и влиятелни хора, които са правили кампания в съответните ключови места повече от десет години, някои и повече от двайсет години. Има и още по-съществени неща – ние имаме проблеми с доверието на гражданите в нас и с доверието в самата партия. Чудех се каква е причината. И стигнах до извода, че някъде в дъното на този проблем е формулираната още от поета Христо Радевски теза за Партията:
„Аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори!“
Защото партията се възприема като Началника с главно Н. Някак си като чип е вкоренено, че съпартийците не си дължат уважение, дължат само сервилност на Началника. И всичко останало е позволено. Няма никаква нужда, дори е забранено да уважиш усилията и на твоя другар. Хората решават въпросите със зъби, лакти и нокти. И става трагично, когато Началникът толерира това или се прави, че не го вижда, или също участва в това. Разбирай Началника с главно Н и като събирателно – и като началническия антураж, и като различни началнически нива. На последния конгрес на партията нямаше нито дума за управлението, за неговите хубави и лоши страни, за проблемите, които то среща. Имаше едни съветници с нагласени изказвания, които трябваше да станат членове на Висшия партиен съвет. Имената им бяха написани на едни листчета за подсказване на делегатите.
– В БСП преди уважаваха различното мнение. Сега излиза, че се е превърнала в партия от макиавелистки тип – владетел и свита. Началникът с главно Н, както казвате, някакви съветници, които уж не са много нависоко…
– Но са решаващи!
– И никой няма право да каже на Началника истината?
– Прекалено много са научили от Тодор Живков. Само че днес това не е приложимо, защото има плурализъм. Ние не сме единственият отбор. И ако другите направят по-добър отбор, ние оттичаме в канала. Справка – СДС. Никой не е казал, че и една партия със 100-годишна история няма да започне да спада, да спада и да изчезне. Годините, които ни предстоят, са много критични, защото
ние имаме много висок процент избиратели над 60-годишна възраст и с основно образование
– 70% бяха на евроизборите. Години наред слушам, че бием на всички избори. Все сме победители, а имаме все по-малко гласове и по-малко места. Правим някакви странни коалиции. Сега влязохме в много критична фаза в борбата за гласове, защото искаме тези парламентарни избори да ни ги изкарат ромските формации. Значи ние не считаме, че имаме резерви в българите. Правим компромиси с неща, с които не може да има компромиси. Какво означава да вкарваш в листите лица с криминални досиета!? И се изправяш да ги защищаваш на национален съвет!
– Кой доведе Цветелин Кънчев за коалиционен партньор?
– Председателят. И отговорникът по коалиционната политика.
– Тоест?
– Тоест Станишев и Румен Петков.
– Говори се, че всъщност Доган ви го е преотстъпил за коалиционен партньор, за да ви помогне с ромските гласове…
– Една от нашите най-големи слабости е зависимостта ни от ДПС в момента. И тя не се изразява само в това да ни кажат кого да вземем и кого да не вземем.
– А в какво се изразява?
– В общи бизнеси, общи начинания, общи обръчи от фирми, общи собствености…
– Конкретни примери?
– Е, има много…
– Станишев например лично защити сделката за ИПК с Ирена Кръстева, чийто син Делян Пеевски е зам.-министър от квотата на ДПС, а сега и водач на тяхна листа …
– Не е само това. Преди това имаше история с Държавния резерв. Преди това пък с „Булгартабак“. Някои от големите строителни проекти бяха такива. Самата експанзия в медиите -също. Предстои преструктуриране на медийния пазар. То се очаква след изборите. Финансово предпоставките са налице. Очевидно някой потърси решаващо политическо присъствие във властта. Да получава безкрайни аванси в тая насока.
– Защо се допуска това?
– Как защо? Защото играят с властта и от нейно име.
– А на бизнеспартньорите от соцпартията не им ли минава през ума, че в един момент могат да изхвърчат от обръчите, когато вече не са на власт?
– Сигурно им минава. Но в този живот, когато поемаш ангажименти, без да си правиш сметката, ставаш като работника на струг, на който стругът му захапва ръкава и после му намъква цялата ръка вътре. Още по-тежко е обаче, когато обещаваш едно и също нещо на няколко взаимно изключващи се играчи.
– Кой от управляващите обещава едно и също нещо на взаимно изключващи се играчи?
– Хора с не особено много мозък. Всеки знае, дори в мутренските среди, че подобно нещо се наказва тежко.
– Освен от ДПС доколко е зависима БСП от олигарсите?
– Вижте подреждането на листите, на гражданските квоти – можете да се ориентирате. Ето сделката с ИПК “Родина”. Защо ще правиш ти такава сделка, особено в навечерието на избори. От това друго освен негатив не може да произтече. Ами
историята с боклука. Очевидно залогът е много голям.
Законът за боклука на София не беше просто противоконституционен, противоречащ на европейската харта за местно самоуправление и всякакви други неща. Той създава страхотна колизия в интересите. В една пазарна икономика договорите би трябвало да се спазват. След концесията на “Новера” София е разделена на райони, има учредени права за години напред на други фирми, тези хора са взели кредит, купували са техника, правили са си сметка на бизнеса и ти изведнъж им казваш – хайде сега всичко това да го одържавим, започваме отначало, ще отчуждаваме терени, и накрая ще сложим в договора една убийствена неустойка в случай на разваляне. Тези хора, получили концесиите след “Новера”, са в правото си да си бранят парите и интересите. Защо трябва да си ги правим врагове?
– Значи работата не е била само да се мерим с Бойко кой е по-голям мъж, а да уредим едни други хора…
– Ама в лошо време. Да беше една година по-рано, някак си да си го обясниш – да си подредим нещата, да покажем, че можем да решим въпроса .
– Ако БСП трябва да съставя правителство след изборите, пак ли ще го направи с ДПС?
– Обвързването с ДПС става неминуемо, защото нямаш друга електорална подкрепа, а своята пък си загубил точно заради връзката си с ДПС. Така че си продължаваш…надолу…
– Вашата партия не прави ли опити да си отгледа качествени хора за в бъдеще?
– При всички партии важи следното – когато генералите са “високи”, те имат афинитет към хора с качества и намират формули, за да ги привлекат, дават им възможност за изява. Например Доган се движи в научните среди – в Софийския университет, ходи, дискутира някаква проблематика, сверява си часовника. А при нас такова нещо няма. Дявол да го вземе, защо нямаме икономисти в БСП, които да отидат, да седнат с икономистите на УНСС и на другите университети да дискутират по определени проблеми?! Изключвам Пламен Орешарски, той не е наш, той беше взет от УНСС, защото ние нямахме. Същото важи за публична администрация, философия, социология. Нека да бъдат твои противници даже! Но ще има и такива, които да привлечеш като съмишленици. Не може всичко да се върти в едни съвети на партията, в които са членовете на Висшия партиен съвет. Разделили сме ги на десет съвета – все тези хора. Как сме ги селектирали? 62 души са написани – младежи до 30 години и жени. Другите са по извадката с листчетата за задължително избиране. Трябва да имаме хора професионалисти, които сфера по сфера да знаят какво се предлага на пазара. Ние какво имаме? Един в енергетиката – Румен Овчаров. И какво друго имаме?
– Ама нали си имате кадровици, банка кадри правихте….
– Когато след 1999 г. измислиха системата за подбор на кадри, отговорник беше Ивелин Николов. Той раздаде по партийните организации едни анкетни карти да се попълнят от актива. И толкова. Нашият проблем е, че не привличаме към активна дейност авторитетите. Как в листите на БСП в София няма място за един професор от ВУЗ?! Ако ние не възстановим интелектуалното превъзходство на БСП, сме обречени. Докарали сме го дотам да гониш всеки способен човек да не те засенчи – то върви отгоре надолу. Когато са високи генералите, полковниците са високи, лейтенантите са високи и така надолу. А
като е нисък и комплексар генералът, минава с косачката да заравни всичко със земята.
– Така ли се появиха хората като Азер Меликов? Той всъщност защо се е свързал с тая кампания на сайта boykostov.org?
– В човешкото развитие го има и елементът на глупостта. И той често е решаващ.
– Откъде се взе този човек?
– От международния отдел на БСП. Там бяха заедно с Кристиян Вигенин и Сергей Станишев.
– Да, това беше първата месторабота на Станишев…
– При монархическите формации се дължи благодарност и житейска перспектива на една персона. И другите от фамилията са добре, но основното се дължи на една персона – на престолонаследника. В нашата партия се дължи на всички исторически фамилии и всички техни представители. Ние имаме много заслужили фамилии и много престолонаследници. И даже фамилиите от най-ново време и те имат такива амбиции. Старото Политбюро счита, че властта му се полага като слънцето и въздуха на всяко живо същество. Но и новите фамилии така се държат. Вие мислите, че всичко опира до Жени Живкова, но не е така. Ето сега ще се появи Иван Таков – внукът на Пеко Таков, ще се появи Альоша Даков – син на Мако Даков. Беше Илия Божинов – син на Тодор Божинов. За Станишев и Пирински да не говорим.
– А кои са новите фамилии?
– Ами фамилия Добреви е най-активна.
– И какво – сега в партията имате повече принцове, отколкото по соцвреме?
– О, да, монархизмът при нас е на много висока степен.
– Когато се отказахте да се кандидатирате за депутат преди евроизборите, казахте, че това е като мач, трябват играчи. И да се справят сами, щом не ви искат. Справи ли се БСП?
– Мача ще го коментирам след парламентарните избори. Играта на европейските избори показа на всички отбори, че без играчи не става. Националното политическо първенство изглежда като мач на сегашните “Левски” и ЦСКА – две табели със славни истории и някакви случайници ритат топка. Няма кампания, която става без личности. Ето, Меглена Кунева е класически пример как един човек с мажоритарна кампания може да направи успешен пробив. А НДСВ беше отписано отвсякъде. Безличието в политиката е по-страшно от това едните да те възприемат за лош, а другите за добър. Безличието е ужасно, смазващо. Особено сега, когато има криза на авторитети, когато няма избран нов месия. Има някаква вълна, която е анти досегашното управление. Има много голямо лутане на хората какво да изберат. Не харесват дуета БСП-ДПС. Но не харесват и милиционерската партия ГЕРБ, не смятат, че тя е алтернатива.
– Сега с Бойко Борисов не се ли повтаря това, което беше с царя 2001 г.?
– Не са еднакви нещата. Първо, цар беше много високо понятие за голяма част от старата аристокрация, пък и не само за нея… Българите, които по принцип не приемат никого за по-главен от себе си, са готови да дадат такова място на един цар. В екипа на НДСВ имаше много случайници, но имаше и много стойностни хора. Беше докаран много сериозен екип от Юридическия факултет на Софийския университет. Имаше и в други сфери авторитети – от други висши учебни заведения, от други професионални общности. Хора, които там са уважавани. Добре, царят ги е направил депутати, но те си бяха професионалисти. Може в масовото съзнание да не са говорили много, но в съответната област са говорели. Имаше хора, които биха могли да свършат работа на прима виста. Имаше една кохорта деца, които бяха докарани от чужбина. И за които тогава нямаше защо да се говори кой ги е пратил в чужбина, защо ги е пратил, защо ги връща в този момент – това по-късно стана ясно.
При Бойко такова нещо няма. Авторитети в народната милиция има, но хората не харесват милиционери за политически водачи. Бойко е харесван не защото е милиционер, той е харесван по други причини. Но да докараш една милиционерска партия не е кредитабилно.
Ти на базата на вълната ще привлечеш хора – има вятър в платната ти, но това не е онази всепоглъщаща вълна. Мисля, че се оформя един глад за политическа състоятелност. Не за един човек, който да е поредният месия, а за група хора, които да вдъхват доверие, защото са познати, защото имат репутация на сериозни, смислени, честни професионални хора. Бойко Борисов можеше да бъде допуснат до някакво ниво на базата на харесването. Обаче започва да
става плашеща мисълта да го направиш министър-председател.
– Но хората го харесват.
– Добре, вие ако харесвате някого, ще го поканите ли само заради това да ви ремонтира банята, да ви поправи телевизора или покрива? Харесването е харесване. Ако харесваш някого, го вземаш за любовник. Но ако не може да ти оправи водопровода, не го вземаш за водопроводчик. Това е свързано с усещането на българите, че всеки става за политик. Никога няма да кажат, че всеки става за хирург, но за политик – да. А въпросът е всеки да си тежи на мястото. И политиците да не се смятат за по-важни, по-главни, по-възвишени.
– Вече си обзавеждате адвокатска кантора, къде?
– На “Витоша”.
– Сама или със съдружници?
– Още е рано за оповестяване. Дайте ми един-два месеца до началото на съдебния сезон.
– Вие сте с доста остър език, това създава ли ви неприятности?
– Аз съм с остър език, защото имам остър ум. Неприятностите ги създават преди всичко злобата и завистта.
– Имахте сериозни словесни престрелки с Румен Петков. Той говореше за тишината във вашата спалня, вие му отговорихте, че по-добре да има тишина, отколкото бедствия и аварии…
– Ние с Румен имаме дълбоко несходство в характерите, както казват съдиите по брачните дела. Различаваме се основно в принципите, в ценностите, в разбиранията за добро и лошо.
– С кого другиго имате несходство в характерите?
– Лилов навремето казваше – не съм чак такъв мръсник да ме харесват всички. Много се разбирам с хора с творчески характер. С хора с чувство за хумор. С хора, които опитват нестандартни решение. Много добре работя и с хора, които не са толкова нестандартни, но са задълбочени и перфекционисти. Трудно работя със сиви и безлични хора, защото те обикновено са завистливи, започват да правят проблеми от несъществени неща.
– Карате ли кола?
– От две години. От 1986-а имам книжка, но преди две години реших, че трябва да започна да карам. Преди три години се научих да карам и ски.
– Каква кола имате?
– Имам “Ситроен”-С3. Имам и един апартамент. Имала съм два други преди това, но не съм толкова надобряла и продавам единия, за да си купя друг.
– Предлагали ли са ви подкуп?
-Не, и мисля, че си личи. И сега, и като бях прокурор.
– Каква искахте да станете като малка?
– Политик и космонавт. Шейсетте години космонавтиката беше голям хит. Политик от много малка – много се увличам по такива работи. Баща ми и неговите приятели много говореха за политика и аз винаги присъствах и попивах. Обичах да уча много неща – и сега е така.
Треньорът по баскетбол се караше с майка ми, защото искаше да тренирам баскетбол,
а майка ми искаше да свиря на цигулка. Имам един знаменит съученик – Жоро Глушков, единственият българин играл в НБА. От детските ясли през детската градина до осми клас бяхме съученици.
– Защо отидохте после да учите математика?
– След осми клас трябваше да избирам между математика и музика и избрах математиката, защото е справедлива наука. Издържах изпитите в националната математическа гимназия.
– А защо после не продължихте с математиката, а избрахте правото?
– В 11-и клас ме приеха без конкурс математика в Университета от привилегията в гимназията. Бях приета и социология на труда във ВИИ “Карл Маркс” от националния политически конкурс. Социологията не ми се видя сериозна. Исках да завърша първо математика, а после социология. Да съчинявам разни нови модели. Обаче още първия семестър разбрах, че това няма да го работя. Математиката беше взела да ми омръзва. Исках да се прехвърля социология. Баща ми каза, че не ме вижда като заводски социолог и затова се прехвърлих право. Отначало не ме пускаха – деканът беше много против, аз бях отличничка. Но ректорът акад. Благовест Сендов ми разреши. Продължих и да свиря и в четвърти курс сериозно мислех да се прехвърля в консерваторията. От 20 до 30-годишна възраст много исках да се върна на
7-годишна възраст. Не за да поема по друг път, а да го извървя по друг начин, да бъда много по-добра. Това много ме притесняваше тогава. Сега вече не изпитвам никаква необходимост да се връщам назад.
– Докога продължихте да свирите?
– С филхармонията пътувахме в Щатите, в Швейцария, Мексико, Франция – страни, в които иначе тогава не можеше да отидеш. Имаше един конкурс за международен оркестър, явих се и ме приеха първа цигулка заедно с Веско Пантелеев Ешкенази – той беше тогава на 14 години. На изпита председателят на журито проф. Александър Павлович – преподаваше цигулка в Лондон, ме пита при кого уча цигулка. Аз му отговарям – не уча цигулка, а право – беше голям майтап. Бяхме 20 дни в Рим 1982 г. – страхотно преживяване тогава за социалистическия човек.
Като тръгнахме да се връщаме, на летището разбрах как се чувстват невъзвращенците – не че бягат някъде, защото са дисиденти, а защото там им харесва и искат да остана още. Като се върнах, отидох при проф. Боян Лечев – много добър преподавател по цигулка, но и много откровен човек. Свирих му, той беше много впечатлен. Каза, че съм много добра, не е проблем да вляза в консерваторията и да я завърша, но вече съм на 23 години и е късно за международна кариера. Още дълго след това свирих, но така се стекоха обстоятелствата, че се отказах. Сега си компенсирам със слушане, радвам се на моженето на другите хора…
Едно интервю на Данка ВАСИЛЕВА
http://blitz.bg/news/article/55545
Кольо Парамов: Станишев превърна БСП в еднолична фирма
http://blitz.bg/news/article/55544
Защо Лондон отказа да помилва Майкъл Шийлдс
http://www.kafene.net/uk.html?fb_1112145_anch=7250545
БЪЛГАРСКИЯТ ГЕНОЦИД 2008-2009 Г.
На 22 Август 2008 г., в своята българоезична емисия базираната в Австралия информационна агенция „Епохални времена” (вж.: http://www.epochtimes-bg.com/2008-02/2008-08-22_08.html) се е позовала на информационната агенция „Франс прес”, и визирайки именно България и Румъния, общият брой на чиито жители е около 20 милиони, е посочила, че експерти, участвуващи в Световната седмица на водата в Стокхолм, са оповестили, че „20 милиони жители на Европейския съюз нямат достъп до санитарни инсталации и страдат от липса на хигиена със сериозни последици за здравето”. Съгласно текста на съобщението на „Франс Прес” въпросните експерти изрично са били съобщили, че „42 процента от населението на България живее в селски райони, където само две на сто от домакинствата са свързани с канализация”.
http://www.epochtimes-bg.com/2009-02/2009-07-03_01.html
Нацистка Германия и на Съветския съюз еднакво виновни за избухването на Втората световна война
Парламентарната асамблея /ПА/ на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/ прие резолюция, с която се слага знак на равенство между ролите на нацистка Германия и на Съветския съюз за избухването на Втората световна война, съобщи Асошиейтед прес.
Приетата днес на заседанието на ПА на ОССЕ във Вилнюс резолюция призовава страните членки да обявят 23 август за ден за почитане на паметта на жертвите на сталинизма и нацизма.
На тази дата през 1939 г. двете тоталитарни тогава държави подписаха пакт за ненападение, с което си поделиха Европа, посочва агенцията.
Резолюцията на ОССЕ бе приета въпреки острите възражения на Русия.
http://www.epochtimes-bg.com/2009-02/2009-07-03_06.html
К. Райдовски: Станишев се обзаведе с кръг „ГСР”, оцеля заради НДСВ и ДПС
http://frognews.bg/news_13341/K_Raidovski_Stanishev_se_obzavede_s_krag_GSR_otselia_zaradi_NDSV_i_DPS/
Жълтото наклонение
След сияйната дата 10 ноември, през първата петилетка на прехода, нашата публична изказност прохождаше по неотъпканите пътеки на новата демокрация, а нейните ментори – журналистите, пристъпваха несигурно в мътилката от отмиращи и зараждащи се стойности и значения, търсейки опипом, като в сляпа баба, на кой дирек да окачат поизносената деонтология на своята професия.
Трудна задача. Свободата дойде предизвикателна и моментално превключи на свободен режим, най-безцеремонно се самообяви за слободия и завря и закипя в какви ли не врели и недокипели форми. През този период политическата активност на населението беше някак си „стилистически пресилена“. Крещяща и екзалтирана, опиянена от възможността да отрича. Бушуващи страсти и логорейна разгорещеност компенсираха жалкостта на материалната действителност и изтласкваха от съзнанието екзистенциалната безнадеждност на мизерията. По това време всичко можеше и нищо не се можеше…
Многознайството и всеобщата (илюзорна) свръхосведоменост предизвикаха тематичен взрив, който рискуваше да взриви отвътре устоите на самия журналистически занаят. Да поддържаш престижа си на по-осведомен в тази о(по)бъркана публичност и да продължаваш да осведомяваш, бранейки престижа на професията си, да анализираш и коментираш събития с ясни критерии и от твърди позиции изглеждаше почти невъзможно. Да стъпваш твърдо и говориш ясно – супер-роля, може би за супер-журналисти или за извънземни медиатори, но не за нашия журналист, редовeн гражданин, помъкнал на гърба си, наравно с другите, съмнителния товар на своето време. На него тогава не му беше до престиж и до отвлечени деонтологични формули. Защото и той, като другите, трябваше да оцелее. Да се влее в общия хор, за да спаси кожата си (не душата). Да се научи да говори, без да казва, да осведомява за действия, без да поема отговорност за достоверността им, за да не вземе тя да се обърне срещу него… Трябваше му средство, което да умее тези неща – да може да скрива в действието на речта действащото лице. А защо не и да подхваща приказката на негово място.
Такова вълшебно средство българският „език свещен“! имаше.
От време оно той знаеше как да разказва нещата като невидени, чути-недочути, разказани от други и как да разсъждава за тях, уж сериозно, но намигайки, как да премерва отдолу и по диагонал разказвача и как да помага и на самия него да изразява недоверие към собствените си приказки.
Това средство на езика ни се нарича преизказност. Прегледайте пресата от последната десетилетка на миналия век, за да се убедите до каква степен тя е „преизказна“. Преизказна до мозъка на костите си, до абсурд. Дори баш новинарското, което уж се мъдри като чисто информационно (знаем, че то поне е длъжно да приеме формата на достоверността), дори и то се е преизказало. Едикой си направил едикакво си, едикакви си извършили нещо едикак си. Тази сутрин (конкретно!), нечии ръководители предприели някакви крути мерки… По това време журналистите се надпреварваха да разправят неща така, че никой да не им вярва. В крайна сметка, от разказанато оставаше само несигурността: може да е така, може и да не е, гола вода е тая работа, а и тоя журналист, знаеш ли го и той какви ги калъпи, наперен уж такъв, надут, ама нищо сериозно, само сензации, все жълтото му е на езика, пък и по устата още… Така беше и така трябваше да бъде. Несигурното не изисква истински, то ужким полемизира и ужким напада. Несигурното е сигурно, в житейски план… И журналистическото тяло оцеля, не се прекърши, а журналистиката преуспя и се разприказва по-самоуверено и отпреди….
И докато журналистът заглаждаше косъм, храбрият му спасител – преизказвач на българския език, отдавайки му енергията си, залиня и се поошмули. Но нейсе, може да е за кратко – век, два и ще се пооправи.
Жълтото наклонение, така го наричах някога, без да предполагам каква съдба му беше отредена. Заради приказките и златните коси на царските дъщери, златните рибки, жълтиците в торбите, златните реки и момичета. Любимото златисто-жълто на децата. И заради златните „бърборани“ – щом се появяха и вече се знаеше, че за действителни работи и проблеми и дума да не става, от тук нататък ще си бъбрим, ей-така, за кеф и хич няма да ни пука за кьоравата действителност и за кьоравата й истина… нито за кьоравата ни отговорност към нея, за всяко нещо си има място и време, а сега ще си говорим сладко-сладко и за нещо друго. Нещо друго, с отблясъци, златни…
Преизказното жълто не беше рядко (по честота), но блестеше със своята „рядкост“. „Приказно наклонение“ – беше го нарекъл Балан, сигурно защото все бягаше от реалността. На кого би хрумнало, че то така безстрашно ще се гмурне в сивия поток на действителността, за да спаси удавника? И че ще заплува в мръсното жълто на пресата. Ще спасява достойнството и отговорността на нечии думи, ще се вре в помиите им, за да оневинява и обезличава информации и спасява от позор разпространителите им, ще трасира леките пътища на сензацията…
… Ще подменя истинските бабини деветини с равните интонации на блудкавостта.
На кого би хрумнало, че след толкова славни години, жълтото така ще се износи, ще потъмнее и ще се помръсни. Такова жълтеникакво, каквото си е и до днес.
Капка Костова
http://www.kultura.bg/article.php?id=15835
Малка пиеса в чаша, по време на буря и спомен за военна диктатура…
http://bulgaria.indymedia.org/article/35329
Пламен Асенов
http://asenov2007.wordpress.com/
http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=7259703
В разгара на финансов скандал Бъкингам поиска повече пари
Кризата удари и кралица Елизабет Втора
Кралското семейство струва 100 млн. лири годишно.
За първи път от 20 г. британската кралица Елизабет II поиска увеличаване на средствата, които й се отпускат по т.нар. цивилна листа, съобщи „Таймс“. Това е постоянна издръжка за поддържане на дворците, банкети и заплати на обслужващия персонал.
Бъкингамският дворец официално е уведомил министерството на финансите, че настоява за „значително увеличение“. Основният мотив е, че през 2012 г. кралицата ще празнува диамантения си юбилей – 60-годишнината от възкачването є на престола, което ще бъде свързано с големи разходи. Увеличението трябва да влезе в сила от 2011 г.
Според политици, цитирани от „Таймс“, Бъкингамският дворец определено е избрал лош момент да иска повече пари, защото скандалът с възстановяването на средствата за лични нужди на депутатите, при който наяве излязоха многобройни злоупотреби, не само не е стихнал, но набира сили и ще отекне на предстоящите през есента парламентарни избори.
Депутатът либерал Норман Бейкър коментира, че искането на едно от най-богатите семейства в държавата в момент, когато поданиците имат трудности с плащането на текущите си сметки, е „доказателство за липса на социална чувствителност“. Кралското семейство, добави той, трябва да се отчита за разходите си така, както всяка друга публична институция във Великобритания. Според консерватора Ричард Бейкън в замяна на евентуално увеличение кралицата трябва да разшири достъпа на посетители в Бъкингамския дворец.
Цивилната листа, с която държавата финансира кралското семейство, се появява през 1760 г., когато крал Джордж III се отказва от приходите от именията на короната в замяна на постоянна субсидия. Размерът є се определя на всеки 10 г. Тя се одобрява от Парламента и има силата на закон. През 1990 г. средствата, отпускани по нея, бяха фиксирани на 7,9 млн. лири, а през 2000 г. тя бе автоматично продължена за същата сума.
Според британските медии издръжката на кралската институция струва около 100 млн. лири годишно, половината от които поглъща гарантирането на сигурността. Освен от цивилната листа кралица Елизабет получава доходи от недвижими имоти в Ланкастър, Уелс и от други активи, изчислявани на повече от 300 млн. лири.
.
http://www.politika.bg/article?id=13356
Банките отчитат 77% спад на новите заеми за кредити
Посегнахме на “белите пари”
Въпреки рекордните лихви, спестяванията на българина се стопяват
Ръководената от Иван Искров БНБ отчете спад на парите, които българите държат на влог.
Българинът е принуден да посяга все по-често към белите пари за черни дни“, сочат данни на централната банка. Спестяванията намаляват, независимо от агресивното вдигане на лихвите от трезорите.
Депозитите намаляват с 363 млн. лв. през май и възлизат на 52,6 млрд. лв. към края на месеца, показват данни на Българска народна банка.
Общо привлечените средства от българската банкова система през май намаляват с 437 млн. лв. до 59,8 млрд. лв. В същото време печалбата на банките за май 2009 г. намалява с 31% на годишна база до 73 млн. лв.
С най-много намаляват привлечените средства от кредитни институции – с 391 млн. лв. до 15,4 млрд. лв.
Гражданите и домакинствата намаляват депозитите си със 103 млн. лв. до 22,8 млрд. лв. Фирмите успяват да спестят 43 млн. лв. през месеца.
През май новосключените депозити са на най-ниското ниво от 9 месеца, а войната за депозити продължи с нови по-високи лихви.
Намалението на привлечените средства от кредитни институции показва, че банките са погасили външен дълг през май 2009 г., след като през април получиха външно финансиране за 66,4 млн. евро, а за март погасиха дългове за 372 млн. евро.
По-малкото привлечени средства доведоха и до първи месечен спад на кредитния портфейл от три години.
Реципрочен ефект е и големият спад на новоотпуснатите кредити, като при жилищните кредити той достигна 77% на годишна база.
Войната за депозити продължава и през май, като са отчетени нови по-високи лихви спрямо април. Продължава и тенденцията повечето депозити да са със срок от 1 месец или от 3 месеца.
От новосключени депозити за 4,16 млрд. лв. със срок до 1 месец са 1,85 млрд. лв. (44,4% дял). Със срок над 1 и до 3 месеца са за 1,27 млрд. лв. (общо с едномесечните с дял от 75%). Депозитите със срок над три до шест месеца са за 622 млн. лв., или 15%.
Новосключените депозити през май със срок над 6 месеца до една година са за 420 млн. лв. (10%), а останалите депозити за 38 млн. лв. са със срок над една (под 1%).
Сумата на новосключените депозити е най-ниска от 9 месеца насам. Спрямо май 2008 г. спадът е 9%.
Фирмените новосключени депозити са на най-ниско ниво от 20 месеца (октомври 2007 г.), като на годишна база намаляват с 36% до 1,99 млрд. лв. за май 2009 г.
Новосключените депозити на населението се увеличават с 48,7% на годишна база до 2,18 млрд. лв. за май.
При фирмите повечето нови депозити са едномесечни (65% от общия обем). При населението водещи са новите депозити със срок над 1 месец до 3 месеца (с дял от 40% от общия обем).
С най-голям размер са едномесечните фирмени депозити в лева (за 693 млн. лв.), като при тях лихвата се увеличава до 5,05% за май 2008 г., спрямо 4,96% за април 2009 г. и 5,03% за май 2008 г.
Втори по размер са едномесечните фирмени депозити в евро (за 597 млн. лв.), като лихвата при тях се увеличава до 4,23% за май 2009 г., спрямо 4,12% за април 2009 г. и 3,71% за май 2008 г.
При населението с най-голям размер са новите тримесечни депозити в евро (за 547,3 млн. лв.), като при тях лихвата нараства до 7,35% през май, спрямо 6,73% през април и 4,8% през май 2008 г.
Следващи по обем (316 млн. лв.) са новите тримесечни депозити на населението в лева, като лихвите при тях се увеличават до 8,84% през май 2009 г., спрямо 8,39% през април 2009 г. и 6,39% през май 2008 г.
http://www.politika.bg/article?id=13371
Източиха хазната
http://www.epochtimes-bg.com/2009-02/2009-07-03_05.html
http://www.extremecentrepoint.com/?p=4140
http://www.extremecentrepoint.com/?p=390
http://www.extremecentrepoint.com/?p=4022
Иде ли краят на руското царство в България ?
http://www.extremecentrepoint.com/?p=4208
Димитрий Медведев пиян на самита Г8. Новият Елцин?
http://www.extremecentrepoint.com/?p=4177
Голяма красива картина и песен поздрав за комунистите
http://www.extremecentrepoint.com/?p=4037&cpage=1#comment-6899
* Made in Germany: Лили Марлен
http://www.extremecentrepoint.com/?p=554
Manu Chao – Me gustas tu
http://www.extremecentrepoint.com/?p=554
ЦЕНЗУРАТА НА СНИМКИТЕ В СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ
http://www.extremecentrepoint.com/?p=3988
Кибуц , абсолютното доказателство за провала на комунизма
http://www.extremecentrepoint.com/?p=270
Революцията на Рейгън и контрареволюцията на Обама
http://www.extremecentrepoint.com/?p=4203
BARACK OBAMA Pastor ANTI-AMERICAN Rev Jeremiah Wright Racism
Ето какво се проповядва в “църквата” на Обама.
BARACK OBAMA Pastor ANTI-AMERICAN Rev Jeremiah Wright Racism
„Не“ на „Формула 1″ за българите, болид до коптор не вирее!
“Благодаря на организаторите! Пак ще проведем състезание в страна, където хората няма да разпознаят болид, дори да мине покрай калните им колиби.“ „Толкова ли им е трудно да кажат: „Не, няма да правим Формула 1 там, защото няма да има публика?!“
Това са само част от коментарите в официалната страница на „Формула 1“ по повод писта в Бъгария, за чието състезание така припряно се натиска нашата федерация. „Президентът на Българската федерация по мотоциклетизъм (БФМ) Богдан Николов обяви, че България ще подпише договор за домакинството на кръг от Формула 1 с промоутъра на световния шампионат Бърни Екълстоун.Договорът вече е одобрен от Международната автомобилна федерация (ФИА) и промотърската компания на Екълстоун ФОМ. Той е за домакинство от 2011 до 2015 г., с опция за продължаването му до 2020 г. Ние трябва да решим дали искаме за 5 или за 10 г. Турция се отказва от Гран при, а Унгария още не е подновила договора си. Така оставаме единствените домакини в района“, обясни Николов.
Той разкри, че се планира да бъде изградена една писта, която да приеме Формула 1 и MotoGP, а не както имаше предложения за две отделни съоръжения.
„Трасето ще бъде край Варна или Бургас, това са двете ни предложения. Първоначалният вариант край Плевен отпадна на много ранен етап, защото не отговаря на условията за инфраструктура, действащо летище и хотелска база“, обясни президентът на БФМ.
”Самият факт за поканата да обсъждаме възможността за домакинство в България на кръг от Формула 1 е голямо признание за държавата ни и за спортната ни политика,” заяви в Плевен за БТА Румен Петков, който е председател на Организационния комитет за Гран при.
Феновете на Ф1 не са толкова позитивни. “Поне (състезанието ще) е в Европа,” пише недоволен читател от Канада на сайта formula-one.speedtv.com. “По-точно външната граница на Монголия, на пилотите ще им трябват зимни гуми.” Друг фен добавя, “Благодаря на организаторите. Пак ще проведем състезание в страна, където хората няма да разпознаят болид дори да мине покрай калните им колиби. Толкова ли им е трудно да кажат: Не, няма да правим Формула 1 там защото няма да има публика?” Трети фен, този път от САЩ, подхожда с ирония. “Като чуя Формула 1 се сещам за България. Като се сетя за България се сещам за тъпанари, които си дават парите на вятъра. Като си помисля за златна мина, която Бърни (Екълстоун) още не е източил пак се сещам за България. Печелим отвсякъде! Хайде на състезанието!”
http://frognews.bg/news_13559/_Ne__na__Formula_1__za_balgarite_bolid_do_koptor_ne_viree!/
Д. Кухенбекер: Съзнателно разиграват етническата карта
…‒ Възможен ли е впрочем етнически конфликт в страна от ЕС и НАТО?
‒ Не, ЕС има съществен принос при преодоляването на подобни конфликти. Общият дом Европа е солиден фундамент със своите основни ценности, човешки права, свободи, демокрация, равенство, правов ред и запазването им. Да наречеш себе си европеец, означава да обичаш тези основополагащи принципи…
http://frognews.bg/news_13465/D_Kuhenbeker_Saznatelno_razigravat_etnicheskata_karta/
Време за реформи
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4472342,00.html
Разследват “чичо Митко” от земеделското
Юли 11,2009
Зам.-министър Димитър Пейчев дал близо 3 млн. лв. на жена си и на 26-годишната си щерка, пише в. „Банкер“.
Софийска градска прокуратура проверява зам.-министъра на земеделието Димитър Пейчев по сигнал, че е използвал служебното си положение за извличане на лични облаги. Срещу него тече и разследване за конфликт на интереси от Главния инспекторат в Министерски съвет.Пейчев, когото съпартийците му от НДСВ наричат “чичо Митко” отговаря за европейските програми в агроведомството.
Самият той миналата година призна, че ръководената от съпругата му Халина фирма „Тракия-РМ“ ЕООД е участвала като подизпълнител на проекти по САПАРД. През април стана ясно, че „Тракия-РМ“ ЕООД е едно от 11 български дружества, които са получили най-големите директни плащания за хектар обработвана земеделска земя за 2008 г. Семейната фирма на зам.-министъра е получила 1 657 744 лв. от ЕС. Проспериращ земеделец се оказа и 26-годишната щерка на “чичо Митко” Галина Димитрова Пейчева-Митева. Тя е спечелила проект за 1 320 120 лв. в бащиното си ведомство за закупуване на земеделска техника за пшеница. Това сочат данните от списъка с одобрените проекти по мярка 121 от Програмата за развитие на селските райони на Министерство на земеделието. Галина е регистрирана като производител на зеленчуци, дини и пъпеши, и други специфични продукти на пловдивската улица „Околчица“ 23, сочи справка във фирмения регистър ДАКСИ.
Личните съдружници на щерката
Интересни данни за „бизнеса“ на девойката изникнаха и от съдебно-правните масиви, установи проверка на „Банкер“. Оказа се, че Галина има дялове в 4 фирми. Общ бизнес я свързва с Николай Банев и с пловдивския бизнесмен Ветко Арабаджиев в регистрираната през 2007 г. „Любимец Агро” ООД. Банев притежава 50 % от капитала на дружеството, а Галина и Арабаджиев по 25 %. Фирменият регистър сочи, че 26-годишната щерка има завидни знания в различни области. И освен от земеделие, Галина е твърде веща в областта на енергетиката и счетоводството. Тя управлява специализираната в производство на котли за отопление и радиатори с неелектрическо загряване „Термотехника“. Собственици на дружеството са инвестиционният фонд „Златен лев, холдинг „Нов век“, Министерство на икономиката и група физически лица, които държат 79 % от капитала. Галина Пейчева е едноличен собственик на „Еконт мениджмънт“ с предмет на дейност данъчни консултации и счетоводни и одиторски дейности. Счетодната фирма държи 50% от капитала на пазарджишкото дружество „Енергогруп“, което произвежда енергия. Младата бизнес дама е собственик на 100% процента на друга фирма, работеща в енергийната сфера. “Евроват” ЕООД е регистрарана в пловдивското Момино село на 4 февруари тази година. „Ер-Ги“ е поредната фирма на министерската щерка. Там тя притежава 40% от акциите. Дружеството се занимава с търговия на едро.
Обществените поръчки
Семейните фирми на Пейчев масово печелят поръчки в Пловдивско. Сметището в Цалапица се управлява от фирма „Тракия РМ“. През юни 2006 г. дружеството Пейчев спечели конкурс и за стопанисване на сметището на гр. Ямбол. Според ДАКСИ „Тракия РМ” е собственост на „Колло“ ООД, където дялове са поделени между зам. земеделският министър Димитър Пейчев и съпругата му Халина Малецка. „Тракия РМ“ бе фирмата, която миналата есен бе избрана да вози балите до Цалапица. „Колло“ и “Тракия РМ” са спечелили 26 обществени поръчки за над 23 млн. лв., съобщи през август миналата година в. „168 часа“. Семейните фирми са избрани да канализират селата в община “Родопи” – Марково, Брестовица, Първенец, а по-късно и Ягодово. Последният спечелен канализационен конкурс на “Тракия РМ” е в края на юни тази година. На министерската съпруга предстои да прекопае циганската махала на с. Исперихово, общ. Брацигово. Сайтът на дружеството показва, че освен със строителни дейности, то се занимава и със земеделие и туризъм. “Тракия РМ” отглежда върху 14 000 дка (разположени в Пловдивско и Старозагорско) лозя, жито, ечемик, рапица, тритикале и слънчоглед. Посочено е, че фирмата има трактори от „25 до 260 конски сили“ и предлага услугите оран, пръскане и др. Дружеството работи и в областта на туризма и предлага почивки в „Мечта“ в района на смолянските езера и „Йонико“ край Хасково.
Скандалите
Дни, преди да изтече мандата на царското правителство през 2005 г. екоминистър Долорес Арсенова „обезщети“ „Тракия РМ“ с 8.9 млн. лв. за премахването на стари екологични щети в частното дружество, нанесени преди приватизацията му. „Колло“ ООД на Димитър Пейчев и жена му Халина купи уранодобивното предприятие за 1.488 млн. лева. Броени месеци след приватизацията собственикът поиска от държавата шест пъти повече под формата на обезщетение, под предлог че е открито радиоактивно замърсяване на пет бетонови площадки, върху които се е събирал извлеченият от сондите уран. Независимо, че до 2001 г. те били изчистени от държавното „Екоинженеринг РМ“ ЕООД. И че през май 2004-а Националният център по радиобиология и радиационна защита излиза със становище, че „вследствие на проведените рекултивационни, дезактивационни и ликвидационни работи са установени показатели за радиоактивно замърсяване в границите на допустимите за вторично ползване норми“. Още преди да стане собственик на уранодобивното предприятие, Димитър Пейчев като негов прокурист забърка скандал с продажба на скрап в чужбина. Още през 2003 г. той изтъргувал 111 т. скраб от хром-никел, взети от съоръженията на “Тракия РМ”. Спрапът бил натоварен на камиони и заминал за Германия без да бъдат взети необходимите мерки за транспортирането му. По това време Пейчев бе депутат от НДСВ. По скандалния износ на радиоактивния отпадък бе заведена преписка, която прашясва в някоя от папките на прокуратурата. Но тогава царистите бяха на власт и партийните чадъри успяха да ги опазят и от правосъдието. Сега съдбата и бизнеса на “чичо Митко” зависят изцяло от прокуратурата.
Димитър Пейчев: Не знам за какво става въпрос
Г-н Пейчев, знаете ли, че прокуратурата ви проверява?
За какво става въпрос?
За европейски пари отпуснати на фирми на дъщеря ви и на съпругата ви.
Не знам за такова нещо.
А не се ли сетихте, че има конфликт на интереси?
Вие говорите за такива, вие ми се обадихте по телефона.
Твърдите, че не сте наясно както с прокурорската проверка, така и с конфликта на интереси?
Проверка може да бъде извършена на всеки български гражданин и не зная за какво ства въпрос.
А наясно ли сте колко милиона са получили фирмите на жена ви и на дъщеря ви, откакто вие сте във властта?
Вие си протеворечите, госпожо.
Няма противоречие в твърденията ми.
Вие ми казахте, че има проверка срещу мен, представете ми я и ще говорим. Друго нямам какво да кажа.
http://etrud.tk/
БЪЛГАРИЯ, САЩ И ЛОБИЗМА: ПРЕДИ ВИЗИТАТА НА ДЖОРДЖ БУШ В СОФИЯ
http://www.europe.bg/htmls/page.php?category=82&id=8984
Европейският съюз деблокира 171 милиона евро за Румъния по САПАРД
Европейският съюз ще деблокира 171 милиона евро за Румъния за плащания по програмата САПАРД, обяви пресслужбата на Министерството на земеделието, горите и развитието на селските райони. Румъния ще получи писмо от ЕС за деблокирането на средствата по САПАРД, благодарение на което държавният бюджет вече няма да се налага да поема тези плащания, обяви в събота пресслужбата на министерството, цитирана от БНР.
Плащанията по САПАРД за Румъния бяха спрени през лятото на 2008 г.., след като мисия на Европейската комисия установи в началото на юни слабости в системата на мениджмънт и контрол, отнасящи се до упълномощаването на плащания към бенефициентите на програмата.
ЕК блокира и 140 млн.евро по три мерки на САПАРД за България, като засега няма яснота кога ще бъдат пуснати отново. Достъпът до тях е блокиран от началото на 2008 г. заради злоупотреди и слад коннтрол на управлението на средствата на национално ниво. Срокът за плащания по предприсъединителната програма изтича през 2010 г.
В петък, 10 юли, Европейската комисия опроверга изнесената от лидера на ГЕРБ Бойко Бориков информация, че е било взето решение в Брюксел за деблокиране на спрените средства по САПАРД. „Продължаваме да работим, да проверяваме получената миналия месец информация от България и не мога да посоча дата кога парите могат да бъдат деблокирани. Решение ще бъде взето след анализиране на тази информация и не мога да кажа отсега дали решението ще е положително или отрицателно“, посочи Майкъл Ман, говорител на еврокомисаря по земеделие Мариан Фишер Бойл. Той поясни, че е невъзможно да се посочи срок за отговор.
http://www.europe.bg/htmls/page.php?id=22972&category=5
За математиката и хората – (математически анализ по Стайнбек)
…От краткия анализ се установява, че България се нуждае от много по-добро УПРАВЛЕНИЕ, за да не се налага хората на тази страна да слушат в олигофреничен захлас обещания за по-добро бъдеще, докато бавно ги умъртвяват икономически, интелектуално и емоционално!…
http://www.europe.bg/htmls/page.php?category=329&id=22301
Великото Бедствие
С безгранична любов и надежда посвещавам тази малка книжка на младото поколение мои сънародници – родени и неродени още. На тях пожелавам да излязат живи и здрави с пречистени души от ада на Великото Бедствие. На бъдещата генерация българи, които ще възкресят държавата ни от пепелта на Исляма и ще изградят нова Велика България
Кирил Чуканов
http://beinsa.info/index.php?option=com_jdownloads&Itemid=16&task=view.download&cid=4469
Забравените Гении на България
http://beinsa.info/index.php?option=com_content&view=category&id=3&Itemid=20
Човекът-опозиция Стефан Маринов – българският отговор на безвремиетo
Милен Радев
„…замислям се над карнавала, в който е въвлечен целият народ. Всеки прекрасно знае, че животът, който живее, е един долен маскарад, но на никой и през ум не му минава мисълта да се изправи и да каже: „Живков, я не се правете на шантав!“
Ст. Маринов, 1982 г.
Всред зеещата празнота в полето на неприкритото, изобличително дръзко художествено противопоставяне на комунистическия режим – която тази конференция (Национална научна конференция „Антитоталитарната литература“ ) както никоя друга подобна проява от последните 20 години трябва да запълни – стои съвсем самотно една оригинална фигура. Пред нас, късните съзерцатели, тя блещука и прелива, приемайки черти от образа ту на Гаргантюа, ту на Швейк, ту на Иван Чонкин, ту на вечния борец за правото на слабия Дон Кихот де ла Манча.
Това лято се навършват 12 години от неизяснената до край смърт на моя дългогодишен съсед и учител, на мислителя, писателя и физика – но преди всичко – на добрия, ведър, остроумен, талантлив, смел и неординарен човек – така рано отишлия си Стефан Маринов.
В края на 80-те, началото на 90-те години, когато получих екземпляр от нея, една от неговите книги ми стана настолна (по-точно е да се каже, „въвджобна“, „наплажна“, „речитативна“ и „декламаторна“). Това бе уникалният за нашата литература политически епистолярен роман (определение на Цвета Трифонова) „Изыди, сатана!“ според поставеното от автора на руски заглавие. И то, и подзаглавието „Откровения в заявлениях“, са програмни: книгата съдържа писма и заявления на автора до институции и лица в България от 1971 до 1983 година, а текстовете в нея съзнателно и избирателно са писани от него на поне шест езика.
Виртуозната игра не с езика, а с езиците
е стилистичен похват, който наред с политическите и общочовешките теми на текста същностно го издига на нивото на най-доброто, което познавам в достъпната ми европейска литература.
Стефан Маринов е роден през 1931 г. в София и изживява българската част от живота си в родната си къща на някогашната улица „Журналист“, днес „Елин Пелин“ в Лозенец. Семейството е старо, артистично-интелектуално, с леви политически възгледи. Той завършва Военноморското училище във Варна и се дипломира като физик. Пътува по море, постъпва на работа като физик във тогавашния ФИ на БАН.
В детските ми спомени от края на 60-те години го виждам винаги тичащ, (за да не губи време, той почти не ходеше с нормална крачка), често в анцуг и гуменки, с тенис ракета в ръка. Не съм и знаел тогава за грижите му, намерили израз в писмата от сборника. По онова време в махалата вече му се носеше славата на чудак – в СССР в онези години са използвали за хора като него термина „дисидент“. Прагматичният българин употребява вместо това нарицателните „шантав“, „перко“, „откачен“. Започна да отсъства за по-дълго, дочу се, че е изпращан принудително в психиатрията…
По-късно уточних, че като пацифист по убеждение още през 62 година той издава в София първия самиздатски вестник „Ядец“, от който разпространява по собствени думи 20 – 30 бройки „сред познати и непознати“. През 1966 г. е обвинен пред съда за публично разгласяване на отказа си да сътрудничи на разузнаването и за писмо до министъра на отбраната, с което отказва да служи в бъдеща термоядрена война и му връща офицерските си пагони. Прокурорът заявява, че за тези престъпления би могъл да иска смъртна присъда или 20 години затвор- след медицинска експертиза, обявяваща го за параноик, Маринов е затворен в психиатрията.
Седем месеца по-късно е освободен. БАН го отчислява от научна работа и го трудоустроява като преводач в Института. През 1974 година след редица остро критични и бликащи от ирония, сарказъм и жизнена правда писма до научни институции и до самия Ангел Балевски, по искане на централното ръководство на БАН, Стефан Маринов отново е въдворен принудително в Психиатрията.
От тук той успява да избяга и да влезе в Американското посолство, където иска да връчи протест за нарушаване на човешките му права. Вместо това служители на посолството извикват милицията и безучастно позволяват на двама цивилни от ДС да пребият Стефан Маринов във вестибюла, на американска територия и да го извлекат вързан от там.
Като физик е привърженик на Нютон и стига до извода, че „пространството и времето са абсолютни“. Анализира и критикува в няколко свои фундаментални труда (издадени по-късно на Запад) теорията на относителността на Айнщайн. Най-общо казано, Маринов твърди, че „принципът на относителността е неверен, че скоростта на светлината не е постоянна, и че скоростта на земята спрямо абсолютното пространство може да бъде измерена“. За физическия академичен свят до ден днешен това се равнява на богохулство.
В дома си на ул. „Елин Пелин“ Стефан Маринов устройва Лаборатория за фундаментални физически проблеми, а през пролетта на 1977 г. свиква сам Международна конференция по абсолютното пространство и време във Варна, на която кани познати физици от цял свят.
Реалността се преплита с абсурда:
КДС започва масирана кампания за осуетяване на конференцията. По тяхно настояване Стефан Маринов разпраща писма до всички заявили пристигането си учени с препоръчаното му от МВР нелепо обяснение, че конференцията се отлага поради очаквано земетресение в района на Варна. Скоро след това той е екстрадиран в Белгия. Известността му вече в чужбина и разгласяването на неговия случай стават фактор, накарал режима да се откаже от вътрешна разправа с дисидента.
В чужбина Стефан Маринов се установява в Америка, после се премества в Италия, в Австрия. Емигрантската му съдба не е от леките – издържа се с физическа работа, но не като физик, а например като коняр в графско имение. Сам се прехранва от зеленчуковата си градина. Не спира заниманията си с теоретична физика, пише и издава в собственото издателство „Изток – Запад“ философски и физически трудове, посвещава много усилия на търсенията си в областта на генератори на свободна енергия, завършва фундаменталния си петтомен труд „Класическа физика“.
В Генуа издава обемистия том „Теория на политическата икономия“. През годините общува с известни политически емигранти от соцлагера на Запад като Буковски, Горбаневская, Пеликан, Белоцерковски, Максимов. Участва в акции на протест и в защита на Андрей Сахаров. През 1980 г. най-сериозно планира самозапалването си пред съветското посолство в Париж в знак на протест срещу затварянето на колегата-физик Юрий Орлов в съветски затвор, но френските власти го арестуват своевременно, пребиват го и го изхвърлят в Италия.
Не са му спестени горчиви разочарования. Постоянно депортиран като бунтарски и непокорен дух между Австрия, Италия, Франция, Стефан Маринов няма кой знае какви илюзии за склонността на западния политически елит към отстъпки пред източния комунизъм в духа на популярното тогава «размразяване» и «намаляване на напрежението». За емигрантските издания и западните радиостанции той е непредсказуем чудак, при това деклариран привърженик на идеалния комунизъм с християнски черти, неприемлив автор, който съвместява безпроблемно възхищението си пред Исус Христос със своя изявен атеизъм.
Най-забележителната работа на Стефан Маринов в емиграция за мен е романът в писма „Изыди сатана“. Първото издание е през 1982 г. в Грац. В книгата си включва своята десетилетна кореспонденция с различни институции в България и чужбина, но главните му адресати са два „Ангела“ – академик Ангел Балевски – неговият главен «шеф» от БАН и полковник Ангел Гогов, заместник на небезизвестния Мирчо Спасов – зам. началник на отдел „Паспортен“ на МВР.
Безсмислено е да се прави опит за преразказ или да се описва съдържанието на тази несравнима с нищо в нашата литература книга. Тя просто трябва да се прочете. Нейното време ни най-малко не е отминало, напротив, тя е насъщна и за днешния ден след 20 години изтерзан преход.
Всяко писмо е вулкан от идеи, остроумие, сатира, от унищожително-интелигентна критика на системата. Най-дълбоки мисли са поднесени в игриво-разговорен, понякога вулгарен стил, на места лирично-извисено, на ръба на патетичността. Авторът подрежда пъстра мозайка от алюзии, от формални или скрити цитати от цялата световна литература, перфектно и свободно играе с езиците – български, руски, немски, английски, полски, френски. Затова и почти една трета от обема на книгата заемат преводите на края.
„Изыди сатана“
е един непресекващ карнавал, в който тъгата и копнежа по нормалните човешки отношения се редуват с неудържим, заразителен смях. Както сам споменава на едно място, нароченият за параноик Стефан Маринов просто си „намята шутовското наметало“ за да каже направо в лицето на властниците неща, които поднесени по друг начин биха му донесли най-сурова присъда. Нахлузил маската на „юродивия“ той ред по ред изписва образа на един истински побъркан строй, на едно душевно болно общество, управлявано от полуграмотна и безскрупулна клика.
Стефан Маринов почина на 15 юли 1997 г. в Грац, Австрия, падайки от балкона на университетската библиотека. Официалното заключение до днес е самоубийство. Не секват изказваните от негови колеги съмнения, че този жизнерадостен и оптимистичен човек едва ли е напуснал съвсем доброволно земния живот. Изследванията му в областта на алтернативните енергийни източници и заявените от него предстоящи технологични решения се приемат като доводи за това, че ученият е бил пречка на мощни интереси.
Неотдавна получих от далечна антикварна книжарница, поръчан по Интернет уникален албум, издаден през 1982 г. в Болоня. Вдъхновен от цикъла „Голгота“ от 12 платна на големия италиански живописец-реалист Ренато Чени, Стефан Маринов пише на италиански едноименна поема.
Картините на Чени, редувайки се със стиховете на Маринов, безмилостно описват пътя на Сина человечески, но и на човека изобщо – през жестоката земна реалност – до Разпятието. Двамата конгениални художници виждат своя ближен като жертва на тоталитаризмите на XX век, на световните лидери, на държавното и клерикално насилие. Финалът е издържано в кърваво червено платно. Обърнат с гръб към нас Човекът стои изправен пред сивата маса на своите мъчители. Сред нея се открояват образите на Ленин, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Де Гол, Мао…
Цялото творчество на нашия забележителен сънародник Стефан Маринов, не само поемата „Голгота“, чака своя български откривател. Някак знаменателно, албумът, който пощаджията ми връчи точно на рождения ми ден, носи на първа страница ръкописно посвещение на писателя. То е отправено до един от най-непреклонните негови противници и душители на неакадемичните му физични теории, редактора на списание „Нейчър“ д-р Джон Мадокс.
Открити днес, тези последни думи на покойния Стефан Маринов, звучат ангажиращо за всички нас:
„С голяма надежда във Вашата научна смелост и във Вашето чувство за гражданска отговорност“
Берлин, март 2009 г.
*На 26 и 27 март в Института по литература на БАН ще се проведе научна конференция на тема „Антитоталитарната литература“. За пръв път участници от страната и чужбина ще слушат доклади и ще обсъждат неофициалната, забранена и репресирана през годините на социализма литература и нейните позабравени или напълно непознати автори.
За Мediapool Милен Радев предоставя предварително своя текст за конференцията, посветен на един оригинален и непокорен дух – физика, писателя и мислителя Стефан Маринов.
http://beinsa.info/index.php?option=com_content&view=article&id=99:2009-03-26-07-37-36&catid=4:2009-01-09-17-55-32&Itemid=30
………………………………………………………
Илия Вълков (Yull Brown)
http://beinsa.info/index.php?option=com_content&view=article&id=15&Itemid=13
Автомобилът на Тесла
http://beinsa.info/index.php?option=com_content&view=article&id=97:2009-03-19-14-13-37&catid=10:2009-01-18-20-40-32&Itemid=24
Първи провал за Бойко! Меглена Кунева го поставя на колене
http://razkritia.com/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BB-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%BE-%D0%BC%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%B3/
Със заглушител убиха думата
Със заглушител убиха думата
▲ Наталия Естемирова
Убийството на правозащитничка в Чечня шокира света. Професионалната дейност на руската активистка Наталия Естемирoва е в основната версия за убиийството й.
„Следствието работи върху различни версии, но като основна се разглежда служебната дейност на убитата”, заяви говорителят на следствения комитет на руската Главна прокуратура Владимир Маркин.
Руската правозащитничка Наталия Естемирова бе отвлечена преди 2 дни от дома си в Грозни, Чечня. На 15 юли бе убита и тялото й бе намерено в Ингушетия още същия ден.
Междувременно смъртта на Естемирова, известна с борбата си за човешки права, предизвика остри реакции от редица държави и неправителствени организации.
Европейският съюз и Съединените щати осъдиха убийството на Естемирова и призоваха Русия да открие виновните и да ги изправи пред съда, предадоха световните агенции.
„САЩ са дълбоко натъжени от новината за отвличането и убийството на уважаваната защитничка на човешки права Наталия Естемирова. Тя не приемаше никакъв компромис в търсенето на истината не само в Чечня, а където и да се намираше.“
Според говорителят на Държавния департамент Йън Кели руското правителство трябва да осъди виновните за това отблъскващо престъпление и да покаже, че беззаконието и безнаказаността няма да се толерират.
Според правозащитната организация „Хюман райтс уоч“ руския президент Дмитрий Медведев „трябва да се увери, че се води задълбочено, независимо и прозрачно разследване“.
Върховният комисариат за бежанците на ООН също осъди убийството на руската активистка.Правозащитната организация „Амнести интернешънъл“ обяви, че случилото се е пореден опит за сплашване на гражданското общество в Русия.
Президентът на Чечня Рамзан Кадиров, сочен от медиите като отговорен за ужасяващи посегателства върху човешките права, заяви, че поема личен контрол по разследването на убийството.
„Организаторите и извършителите на това чудовищно престъпление са по-голяма заплаха за обществото от терористите, проливащи кръвта на хиляди невинни хора. Няма да пестя сили и ресурси, за да може убийството да бъде разкрито”, каза Кадиров.
Frognews.bg припомня:
Наталия Естемирова е родена през 1959 г. в град Саратов, Русия. Дете е на родители със смесен руско-чеченски произход. Завършва история в университета в Грозни, Чечня. Работи като учителка в града до 1998 г. От 1999 г. Наталия събира доказателства за престъпления върху човешките права и през 2000-та година става член на Мемориалния център за човешки права в Грозни, Чечня. Естемирова има няколко престижни отличия за дейността си в защита на правата на хората- през 2004 г. е удостоена с наградата „Право на съществуване“, учредена от шведския парламент. Руската активистка работи заедно с разследващата журналистка Анна Политковская, убита през 2006-та година и с правозащитника Станислав Маркелов, убит през януари 2009-та година.
Според Таня Локшина от Московското бюро по наблюдение на човешките права, непознати хора са отвлекли Естемирова с кола от дома й в Грозни преди 2 дни. Нейни колеги вдигнали тревогата за отвличане, защото не се появила на планирана среща. Таня Локшина и Наталия Естемирова са били жертви на отвличане, докато работели по особено деликатен случай на злоупотреба с човешки права, след което освободени.
Според кореспондента на БиБиСи в Москва Рупърт Уингфилд-Хайес Естемирова се е била посветила на „много важна и опасна работа, разследвайки стотици случаи на предполагаеми отвличания, изтезания, углавни дела и убийства на руски военни представители в Чечня.”
http://frognews.bg/news_13698/Sas_zaglushitel_ubiha_dumata/
Световен доклад: Стегнете се, цивилизацията може да рухне!
13.07.2009 13:18
Предупреждението се съдържа в най-големия доклад, надничащ в бъдещето на човечеството, който ще бъде публикуван идния месец
Огромно усилие – от мащаба на мисията „Аполо 11“, изпратила човек на Луната, трябва да направи човечеството, за да има някакъв шанс да оцелее от последиците на климатичните промени.
Залозите са високи, тъй като без устойчиво развитие милиарди хора ще бъдат обречени на бедност и глад, а цивилизацията – такава, каквато я познаваме, ще загине.
Това не е поредната приключенска драма на Холивуд, в която супергерои в края на краищата спасяват нападнатата от извънземни вируси и враждебни сили планета.
Враговете и супергероите са самите хора. Предупреждението се съдържа в най-големия доклад, надничащ в бъдещето на човечеството, който ще бъде публикуван идния месец. С копие на 2009 State of the Future се е сдобил британския в. „Индипендънт“.
Авторите са мозъчният тръст Millennium Project. Зад документа застават и редица водещи световни организации, сред които ЮНЕСКО, Световната банка, американската армия и фондацията „Рокфелер“.
Докладът заема 6700 страници и в съставянето му са участватли 2700 международни експерти.
Ключовата дума в документа е „рецесия“.
и нейното отражение върху бъдещия живот на обществата. Учените напомнят, че чистата енергия, достъпът до храна, бедността и демокрацията са сериозно застрашени заради рецесията.
Твърде много алчни и измамни решения доведоха до това положение и разкриха глобалната свързаност на икономиките и морала в света, признават експертите.
Макар че за по-голямата част от човечеството през последните 20 години бъдещето изглежда „по-светло“, глобалната икономическа и финансова криза е намалила осезаемо индекса за идното десетилетие.
Половината свят може да се сблъска с насилие и безредици поради тежката безработица, липсата на достатъчно водни ресурси, храна и енергия и ефекта на глобалното затопляне върху природата.
Редица прогнози предричат още по-голямо разрастване на организираната престъпност и „войни за ресурси“.
Докладът подчертава редица основни и нетърпящи отлагане проблеми на сигурността, свързани с последиците от климатичните промени и екомиграцията.
До 2025 г. се очаква 3 млрд. души да останат без вода поради непрекъснатото нарастване (и застаряване) на населението. Мнозина ще потърсят нови места, където да се заселят, бягайки от суши или наводнения.
Масовата урбанизация и строежи, все по-честото посягане към естествените обитания на растителни и животински видове, масовото отглеждане на добитък може да доведе до нови пандемии.
Авторите обаче дават и лъч надежда.
Според тях мрачните прогнози може най-после да „стреснат“ човечеството и в крайна сметка действително да го накарат да работи за едно по-светло бъдеще, преодолявайки егоизма и незрелостта си в името на една отговорна улегнала възраст.
За мнозина предприемачи сегашният икономически срив е възможност да инвестират в следващо поколение зелени технологии, както и да преосмислят стереотипите на икономическия растеж.
Научната и технологична революция също не е спряла своя ход. Ай Би Ем например обещава компютър, който до 2011 г. ще прави брой изчисления за секунда близък до скоростта, с която работи човешкият мозък. Наномедицината един ден може да възстановява увредени клетки атом по атом.
Този прогрес разбира се носи и рискове. Глобализацията и напредналите технологии позволяват на по-малко хора да вършат по-големи поражения за по-малко време, така че някой ден да е напълно възможно един единствен човек да създаде и използва оръжие за масово поразяване, предупреждават експертите.
Ситуацията се влошава въпреки по-отговорното отношение на правителствата и бизнеса към глобалното затопляне, заключава докладът. Авторите му призовават държавите, особено САЩ и Китай, да изработят „десетилетки“ – планове, с които да се справят с предизвикателствата. В противен случай е заплашен самият международен мир.
http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2293131
Папа Бенедикт XVI. приет в болница
http://www.blitz.bg/news/article/56340
Фондация Рокефеллер знае отговора на всички тези проблеми,само дето последно време са свенливи и не го споменават,всички те са породени от простичкия факт:
1900та година :1,4 милиарда население
2009та: 7 милиарда
Факт!
И НИЩО друго!тръгнали сме да контролираме какво ли не а не можем да контролираме прираста си?Смехотворно!
Само погледнете!Погледнете моля!
World historical and predicted populations by percentage distribution Region 1750 1800 1850 1900 1950 1999 2008 2050 2150
World 100 100 100 100 100 100 100 100 100
Africa 13.4 10.9 8.8 8.1 8.8 1 2.8 1 4.5 19.8 23.7
Asia 63.5 64.9 64.1 57.4 55.6 60.8 60.4 59.1 57.1
Europe 20.6 20.8 21.9 24.7 21.7 12.2 10.9 7.0 5.3
Latin America and the Caribbean * 2.0 2.5 3.0 4.5 6.6 8.5 8.6 9.1 9.4
Northern America 0.3 0.7 2.1 5.0 6.8 5.1 5.0 4.4 4.1
Oceania 0.3 0.2 0.2 0.4 0.5 0.5 0.5 0.5 0.5
Погледнете цифричките за Европа и за тарамбушкия свят,те говорят сами за себе си
Прираст на населението
Естония – (-2‰)
Германия – (-2‰)
Литва – (-4‰)
Латвия – (-5‰)
Унгария – (-3‰)
България – (-3‰)
Румъния – (-2‰)
Украйна – (-5‰)
Русия – (-5‰)
Великобритания – (-4‰)
Франция – (-3‰)
и в същото време некой държавици
Република Конго – 30‰
Никарагуа – 30‰
Йордания – 30‰
Мали – 31‰
Оман – 31‰
Саудитска Арабия – 31‰
Демократична република Конго – 33‰
Нигер – 35‰
Сомалия – 34‰
Йемен – 41,5‰
Да помагаме на сомалийските дечица,поддържайки средно по 8 деца в семейството и ненормалните им хомо еректуси които те имат за родители?Това не е помощ това е удължаване на геноцида..или по право АВТО геноцида който самите сомалийци герерират срещу себе си
Звучи жестоко но е истина,най бързото и единственото решение е редуциране на населението до нива 1900 година,всичко друго е бла бла
Life
ЕДНИ МЕМОРАН-ДУМНИ СЪМНЕНИЯ, ЕДНИ ПОДОЗРЕНИЯ…..
От ГЕРБ казват, че се очаква да се появи документ с разбивка на предвижданите от тях конкретни стъпки. Дано! И дано стане скоро, защото иначе съмненията, колебанията, дори подозренията, остават живи. По отношение на меморандума и каквото следва от него, всички ние в момента сме в ролята на Киркор, който се връща в къщи, заварва жена си гола в леглото, втурва се към гардероба и вижда вътре Гарабед – и той гол. Киркор а-ха да каже нещо, но приятелят му го засича: – Е-е-е-х, Киркор, и сега като започнат едни съмнения, едни подозрения…..
Ами няма как, ще започнат. Защото политическият опит в България от последните 20 години показва, че ако се усъмниш за гол мъж в гардероба ти, то в 90 процента от случаите наистина се оказва, че има такъв.
http://asenov2007.wordpress.com
ДЯКОН ИГНАТИЙ – ТОВА Е ЗАВЕТЪТ НА ЛЕВСКИ!
Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето… украсявате паметниците на праведните и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници… ; с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците; допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си! Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането…? (Матей 23:29-33).
„…Васил Левски успява да проумее заблудите си относно дълбоката вътрешна същност на организираните от него “революционери” едва съвсем непосредствено преди смъртта си – едва тогава той проумява, че напразно е жертвувал живота си за хора, които не заслужават това, и изцяло и категорично се отрича от апостолската си дейност. Така, когато преди обесването му свещеникът Поп Тодор го попитал как да го споменава в молитвите си, Васил Левски ясно и категорично поискал да бъде споменаван не като революционер, а като дякон (разкайващ се и отдаден на Бога монах).
…Истината за живота и смъртта на членовете на семейството на Васил Левски е била скривана прекалено дълго време.
Иван Кунчев и Гина Караиванова са имали пет деца: Яна, Васил, Христо, Петър и Мария. Бащата Иван Кунчев е бил преуспяващ бояджия и гайтанджия, но се разболял, разорил се напълно и умрял на 38-годишна възраст през 1851 г.
За да отгледа децата си, майката Гина Кунчева работила като слугиня при богати хора в Карлово. На 60-годишна възраст, няколко месеци след Освобождението, след като вече е погребала три от децата си и в продължение на целия си живот е била жестоко притисната от безизходицата и непосилната мизерия, през декември 1878 г. тя се самоубива, като се хвърля в махленския кладенец.
На другия ден тя е била извадена от кладенеца и е погребана набързо, без каквито и да са християнски ритуали и встрани от карловските гробища, тъй като българската православна християнска църква забранява самоубийството; и така, тя е била официално и публично прокълната не само от “правоверните” „божии” служители, но и от цялото “християнско” население на града.
На погребението е присъствувала само обезумялата от скръб дъщеря Яна и две дрипави комшийки, а синът й Петър се е бил напил до безсъзнание от мъка и въобще не видял погребението. Гробът не е запазен; днес никой не знае къде точно е бил.
Мария Иванова Кунчева е родена през 1847 г. и е починала на 6-годишна възраст през 1852 г.
Христо Иванов Кунчев е роден през 1840 г.; подгонен от турските власти, емигрирал във Влашко, където станал хъш, но заболял от туберкулоза и умрял в Букурещ през 1870 г. на 30-годишна възраст.
Яна Иванова Кунчева е родена през 1833 г.; овдовява рано с четири деца.
Петър Иванов Кунчев е роден през 1844 г.; бил е хъш във Влашко, участник в четата на Христо Ботев, тежко ранен при сраженията във врачанския Балкан. После е участник в дружините на Българското опълчение по време на Руско-турската война, където е бил редник в І и в ІІІ Опълченска дружина, сражавал се в боевете при Шипка и Стара Загора; първо е бил награден с военен орден на руската армия, а после и с авторитетния Георгиевски кръст за храброст. През септември 1877 г. е уволнен от Опълчението за една година поради болест, а през юли 1878 г. е уволнен завинаги с право на пенсия от 10 копейки дневно.Тъй като не само е бил тежко ранен и осакатен с ампутиран десен крак, но и заболял от туберкулоза, в края на войната той се завърнал в Карлово, където изпаднал в отчайваща бедност и тръгнал да проси, за да оцелява и да издържа децата на сестра си. През 1881 г. умрял на 37-годишна възраст и в прослава на освободена България, в която никой – нито от съгражданите, нито от неговите или на брат му съратници – не пожелал да му помогне с абсолютно нищо.”
http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=6339&Itemid=9
Васил Левски: Байовци, не се полъгвайте, че тези, които държат парите държат и бъдещето ви!
Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.
Предсмъртното писмо на Васил Левски
Байовци,
Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: ” Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди” Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате” Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечествното ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви други му, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=6339&Itemid=9
Свирките и шведската тройна коалиция
Понякога, като чета някои български медии, получавам киселини. Имам деликатен стомах, а те будят у мен неприятно чувство.
Днес в медиите е изключително забавно. Човек може да се смее, та чак сълзи да му потекат. Всички журналисти си настроиха инструментите и сега се пее една и съща песен. Получава се шизофреничен канон, в който гротеската, създава у слушателя чувство на изгубеност и безсмислие.
А това е основната тема:
Бойко спечели точка Ура удивителна Много сме яки запетайка ние сме номер едно точка Махнахме комунистите (тук не се чете, на листа има петно течност с неясен произход) Сега обаче Бойко трябва да се стегне точка Защото има невероятния шанс да оправи всичко запетайка но може и да се издъни многоточие (песента завършва с минорен акорд, пианисимо)
Многоточието е основното медийно говорене тези дни. Много е забавно. В “Стандарт” се изявява Бареков. С провинциална патетика завършва пледоарията си говорейки за брадва и хан Крум. Особени вариации по основната тема отсъствуват, но какво друго да очакваме – това са родните медии.
А в Новинар четем забавния коментар “Я, колко много слагачи…”. Автор е медийният гуру и видно ченге Иван Гарелов. На мен, честно казано, ми се наложи да изпия една чаша сода, за стомаха. Ето накратко съдържанието:
И. Г. започва с това, колко е готин, умен и красив. Как още преди години е знаел какво ще се случва, предвидил всичко, и краха на Станишев, и успеха на Бойко. Как мислел да започне статията си с директни цитати от стари негови публикации, които предвиждали всички събития, случили се напоследък. Да, ама след това видял, как медиите подлизурски “се слагат” на победителите. Това поведение на “журналистическия елит” дълбоко го наскърбило и той сега спира да пише. Коментарът свършва преди да е започнал.
И. Г. споделя, че отива да си пие узото, за което ние му вярваме. На изпроводяк той казва няколко думи на загубилите – ценни съвети за БСП, НДСВ и ДПС. Познатото вече – БСП, тежка загуба, Станишев е виновен, ДПС ги прецака, трябва смяна на ръководството; НДСВ – качествени личности, които преди били “симпатични”(!), сега без царя им трябва нов водач. За ДПС И. Г. е пестелив – дали ще преживеят крушението не зависело само от тях, а и от другите политически сили.
След това И. Г. завършва с: “Хайде сега да се поздравим за успешно издържания изпит и да се отдадем на заслужена почивка.”
В този коментар И. Г. започва вариация на дразнещата фраза “Аз казах ли ви!”, преминава през нежеланието да се говори и спира с прекрасната житейска философия, позната ни от миналото – дай да разбием парламента, а след това да си траем вкъщи. Което е ужасяваща пропаганда на овцизма. Това, че на един 5 юли милиони хора са се размърдали, променили са нещо, което би трябвало да им гарантира по-добър живот. Това е именно лошото, сега те ще отидат да си пият узото. Точно като едни гареловци.
Еднократното усилие не действа, осъзнайте се!
Спомнете си 1997 година!
Обществото сега се нуждае от активна позиция по западния модел “Аз дадох толкова и толкова пари, къде ми е магистралата?!”. А той функционира, питайте децата си, които живеят в Европа.
За да се инсталира хорската глава такава активна програма различна от пиенето на узо и киризенето под асмата, трябват медии, в смисъл Медии.
А българските медии са болни. Те никога не искат да разсърдят “Големото Доброутро”. През управлението на Тройната коалиция, се консолидира медийния модел “Шведска тройка”. Двамата мъжки участници са политикът и мафиотът. Единият трябва да бъде добре задоволен, а другият да плаща. Интересното е, че между тях има перверзен гей-флирт, заради което често жената – медията – се чувства ненужна. Ще спестя техническите детайли, кой е отгоре, кой отдолу.
Последиците са ясни – автоцензура, нищоговорене, официозност и свирки.
Това си личи днес – просто сега медиите сменят обекта на орални ласки. “Фелацио за победителите!” – сигурно този надпис виси в някои редакции.
Няма говоря баналности и да пея основната тема. Имам градивна идея. Ето какво трябва да се случи: Най-важното е голямата промяна в медиите, ако те като система, която коригира, не си изпълняват функциите, ни очаква същото, като по времето на Костов – философията на еднократното усилие винаги завършва с комунисти и срината икономика.
Медиите трябва да се променят – да станат медии и да имат възпитателна функция. Да са агресивни и недобронамерени към властта, да възпитават гражданина и да му напомнят, че е такъв. Което няма да е толкова трудно днес, поради инерцията на милионите, които са документирано заинтересовани.
Утре ще е късно. Повярвайте!
Промяната ще бъде тежка, но ще си заслужава. Ще е жалко за всички журналисти, които са свикнали, че качествената журналистика се случва на колене, в кенефа на народното събрание. Но те никому няма да липсват. Пък и винаги могат да правят компания на И. Г. в заниманията с узото.
Автор: Явор Фингаров
http://www.eurochicago.com/2009/07/svirkite-i-shvedskata-troyna-koalitsiya/
Страда ли българската наука от изтичането на мозъци?
2009.07.19 2 views Няма коментари
В академичната сфера, основният път на изтичане на мозъци от България става по линията на специализации в чужбина, разказва “Дойче веле” в репортаж за състоялата се във Виена конференция за ролята на миграцията и диаспората в чужбина в процеса на реформи в страните от Югоизточна Европа.
След като защитят доктората си, много млади българи тръгват да специализират зад граница, като често дори самите им научни ръководители ги насърчават да направят това.
По-голямата част от тези млади хора по-късно изобщо не се връщат на работа в родината, но не това е най-големият проблем, казва Николина Сретенова от Института за философски изследвания към Българската академия на науките (БАН).
Все по-малко млади учени в България
“Проблемът е, че не се връщат, но не бих казала, че това е големият проблем в момента, защото в съвременния, глобален свят, в който живеем, хората просто се движат.
Дори има една изградена, постмодерна визия за съвременния учен, който води един номадски начин на живот, който е непрекъснато в движение.
Проблемът е на входа на науката – че все по-малко хора постъпват, имаме по-малко млади учени”, смята Сретенова, която беше представителката на България в конференцията във Виена.
Това беше заключителният форум на проект, изследващ ролята на миграцията в региона.
За да илюстрира ситуацията в българските академични кръгове, Николина Сретенова разказа пред участниците в конференцията за случая с Института по молекулярна биология на БАН.
Само за три години – между 1990 г. и 1993 г., 80 от общо 150 изследователи на института заминали да работят зад граница.
Сред тях били и трима водещи учени от института, които получили работа на такива престижни места като Станфордския унивеститет в САЩ, Университета на Торонто в Канада и Института Пастьор във Франция.
Връзки с българската диаспора
Своеобразното масово напускане на учени от Института по молекулярна биология на БАН обаче имало и своите положителни страни – днес той е може би единственият институт на БАН, който не е изправен пред проблема за подмладяване на изследователския си състав, казва Николина Сретенова.
Около половината от учените в института днес са млади хора, заели местата на онези, излезли в чужбина през 90-те година.
Междувременно институтът е успял да установи и добри връзки с диаспората на българските биолози в чужбина. Това е добър пример за взаимоизгодно сътрудничество, смята Николина Сретенова и добавя:
“Това, което непрекъснато ме учудва, е че няма институция, която да състави една база данни с българската научна диаспора по света. Това ще е добре от гледна точка на колаборация по научни проекти”.
Кафене.нет
Германци и испанци с оферти да правят биогорива у нас
Предвидените средства за проектите са над 240 млн. евро
http://www.budilnik.com/index.php?act=showsection§ionid=57
Искат главата на Доган
http://www.blitz.bg/news/article/56412
Прокуратурата е наредила нова данъчна проверка на Доган
http://www.blitz.bg/news/article/56504
Чалга-културата – българска специфика
http://frognews.bg/news_13809/CHalga-kulturata_-_balgarska_spetsifika/
Кратък речник на някои литературни термини
I. Стилистични фигури. Същност – събирателно название за тропи и риторични фигури, обикновено се разглеждат като “украса” на речта, необичаен начин да се наричат нещата, отклонения от представите за норма.
II. Тропи – фигури на заместването. Прякото значение на думите се замества с преносно.
1. Метафорични тропи:
а) метафора – названието на един обект (предмет, признак, действие) се пренася върху друг обект въз основа на някакво сходство между тях. Пример: Златните лъчи на слънцето.
б) антономация (преименуване) – физически или нравствени качества на предмета на речта се назовават със собственото име на: литературен герой (Хамлет, Дон Кихот, Тартюф – лицемерие, Бай Ганьо); митологичен герой (Херкулес – сила); историческо лице (Рокфелер – богатство).
в) олицетворение – одушевяване на неживата природа. Признаци на човека се пренасят върху неодушевени предмети. Пример: Природата страда, звездите се смеят.
г) алегория – нравствено качество на човек се (заменя) изразява чрез предмет или животно. Пример: лъв – силен, патка – глупост, лебед – грациозност, заек – страхливост, лисица – хитрост, змия – коварство.
д) ирония – към първоначалното значение на думата или словосъчетанието в изречението се влага противоположен смисъл, за да се даде отрицателна оценка. Пример: Ти си голям умник! – каза той възмутен.
е) сравнение – съпоставят се два предмета по общ за тях признак. Пример: Очи като звезди.
ж) епитет – означава се признак на предмет или действие. Пример: Гробно мълчание.
2. Метонимични тропи.
а) метонимия – названието на един обект се пренася върху друг обект въз основа на някаква постоянна връзка между тях. Пример: Прочетох целия Ботев. Изпих една чаша.
б) синекдоха – названието на част от цялото служи за означаване на цялото и обратно. Пример: Родна стряха.
в) перифраза – название на предмет, лице, явление или действие се заменя с описателен израз. Пример: Черноморска столица (Варна).
г) евфемизъм – вид перифраза, при която един израз се заменя с друг, с цел да се смекчи неприятното въздействие. Пример: Той ни напусна, отиде си (умря). Уволниха го (напусна).
3. Тропи от групата на количеството.
а) хипербола – предмет или признаци на предмета преднамерено се пресилват, преувеличават. Пример: 100 пъти ти казах.
б) мейозис – обратно на хипербола. Предмет или признаци на предмета преднамерено се пренамаляват. Пример: Искам да кажа с една-две думи. Изчакай ме една минута.
в) литота – чрез отрицание преднамерено се намалява признак на предмета с цел да се отслаби положителната оценка. Пример: Хубав ли е филма? – Не е лош.
III. Фигури на съвместването (реторически фигури) – значенията се съчетават или комбинират.
1. Фигури на тъждеството – обектът на речта се характеризира образно чрез съвместване на тъждествени значения.
Пример: Народът се радва, ликува, тържествува.
2. Фигури на неравенството.
а) възходяща градация (климакс) – степенуват се възходящи признаци на предмет. Пример: Тя е хубава, изключителна.
б) низходяща градация (антиклимакс) – началното значение се степенува низходящо. Пример: Съжалявам, наистина съжалявам, безкрайно съжалявам.
3. Фигури на противоположността – основават се на контраста.
а) оксиморон – съчетаване на взаимноизключващи се понятия. Пример: В близката далечина.
б) антитеза – съпоставят се противоположни понятия с цел чрез изтъкнатия между тях контраст да се постигне изразителност на речта. Пример: Богатият и в делник пирува, бедният и в празник гладува.
• инверсия (обърнат словоред) – разместване елементите на синтактичната конструкция. Пример: Векове цели, разум и съвест с нея се борят.
• реторичен въпрос – съдържа негласен отговор, а чрез граматическата форма на въпроса се изказва нещо друго, различно от буквалното питане.
Източник: сайтът на 91 НЕГ
http://bglog.net/Literatura/5067
Направихме го със Станишев, ще го направим и с Калфин…
http://bulgariaenasha.blogspot.com/2009/07/blog-post.html
ДАНС да разследва АЕЦ „Козлодуй“
http://politkovskaya-bg.blogspot.com/2009/07/blog-post_13.html
На ти си меморандума, дай си ми декларацията. Възможен ли е такъв сценарий?
Написано от Мария Шахъмова,
Всички в дясно обичат Бойко, но не съвсем. В отговор на неговия меморандум Синята коалиция излезе с ясна и кратка декларация за подкрепа на правителството, което той в момента сглобява. Яне Янев пък традиционно взриви малка бомбичка. Според главния експерт на Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов в момента се разигравал „особен покер“ на политическата сцена. Пред националното радио експертът заяви, че : „Който е подценявал Борисов е имал лошо усещане за политика“. А ето и две мнения по темата на читатели на „Форумът“:
Кобург Велчев: „Защо Синята коалиция и ГЕРБ не се разбраха за общи мажоритарни кандидати, въпреки разумното предложение на СК?? Провалът беше предизвестен. Толкова предизвестен, че и залози не биха се приемали. ТАКА е казал ГОЦЕ Първанов !! Иначе няма да е добре за БСП-ДПС… Къде ще мърда бай БОЙКО Б., след като цялото му мафиотско-мутренско-чалгаджийско движение е подчинено на червената мафия от БСП-ДС и лично на ГОЦЕ !!! Даже жената на Цветанов от над 10 години работи в ДС, сега ДАНС !!! Нема празно …
Няколко ВЪПРОСА : Поведението на ГЕРБавата мафия и формена-мутра БОЙКО Б. от самото начало са ясни. Те са против Костов и СДС. Такива са си по природа. ЗАЩО преди 3 години СДС и ДСБ не наложиха вето при приемането на ГЕРБ в ЕНП ?? Нима тогава не беше ясно, че мафията и мутрите са там ?? Тревожни въпроси, все пак …“
Красимир Кирилов: “ ДВЕ ПОСЛОВИЦИ ЗА РАЗМИСЪЛ НА БОЙКО БОРИСОВ. 1. Турска (за умилкването на ДПС): РЪКА, КОЯТО НЕ МОЖЕШ ДА ОТСЕЧЕШ, Я ЦЕЛУВАЙ – И СЕ МОЛИ АЛЛАХ ДА Я ОТСЕЧЕ. 2. Римска (за бързи, твърди и последователни стъпки): МОЖЕШ ДА ПОБЕЖДАВАШ, ХАНИБАЛЕ, НО НЕ МОЖЕШ ДА ИЗПОЛЗВАШ ПОБЕДАТА СИ.“
http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=308&Itemid=71
Популизмът няма политическа родина
Написано от Александър Андреев
http://www.librev.com/index.php/bg/component/content/article/79
СПЕЦИАЛНИ БИОЛОГИЧНИ ПРОГРАМИ
СБС ЗЪБИ
и защо те ни създават проблеми
Статия от д-р Р. Г. Хамер
http://www.gnm-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=78&Itemid=88
Bulgarian National Seismological Data Center
http://ndc.geophys.bas.bg/
Seismic Monitor
http://hisz.rsoe.hu/alertmap/index2.php
Корумпираният преподавател от УНСС за 72 часа в ареста
Задържани за 72 часа са 49-годишният преподавател в УНСС Петкан Илиев и 37-годишният му съучастник, който вчера бяха уличени в корупция. Това съобщи зам.-градският прокурор Роман Василев, предаде БНР.
Двамата ще останат в ареста и утре включително. Василев предполага, че след изтичането на този срок ще бъде поискан постоянен арест.
Вчера стана ясно, че антимафиоти са задържали двамата във връзка с организиране на престъпна група, която се е занимавала с купуване на изпити, семестриални заверки срещу заплащане и явяване на кандидатстудентски изпити в УНСС от лица-дубльори на кандидат-студентите.
В схемата участвали и посредници на по-ниски нива, които набирали студенти и кандидат-студенти, желаещи да се възползват от корупционната услуга. Тарифите варирали между 500 и 4 000 лева.
Проверят се данни за действията на престъпната група и в други висши учебни заведения. /БЛИЦ
http://www.blitz.bg/news/article/56763
Да си припомняме, от време на време, и да не забравяме какво сътвори управляващата страта/слоеве,пластове/у нас…
Символи и срам
Георги Господинов
Дневник
„В една немска тоалетна, мъжка, подразбира се, писоарите изглеждаха така: лъснати до блясък, това ясно, обаче в средата на всеки – по една муха.
В първия момент гнусливо се отдръпваш, после виждаш, че мухата е нарисувана. Пълен реализъм. Тази муха там изпълняваше поне две функции. Първо, с абсолютната си неуместност тя трябваше да подчертае цялата асептика на немската тоалетна и в частност писоар.
Втората функция, поинтересувах се и разбрах, беше чисто прагматична. Мъжът пред писоара трябва да има някакъв обект, който да цели. Мухата е добра мишена, дразнител, цел, която мъжът несъзнателно иска да порази. И посредством простата двоична система „мишена – поразяване на мишената“ вероятността от разсеяна стрелба извън писоара неколкократно намалява. Така и мухата улучена, и тоалетната чиста. И мъжът удовлетворен.
Всичко това може да се случи само в немска тоалетна, където мухата е нарисувана. Ами ако сме в тоалетна на Балканите?! (Тук им викат клозети – и правилно.) Първо, мухите са повече от една. Второ, са живи. И трето, не стоят на едно място.
Тук прекратяваме историята, защото на гнусливите читатели им прилошава, дамите се чувстват пренебрегнати, а аналогиите се превръщат в алегории. Никоя история вече не е безобидна.“
Тази история има давност точно десет години. Преди няколко месеца обаче се престраших да я ползвам за пръв път пред чужда, и то немска публика. Изпитвах известно притеснение, че немският слушател ще се обиди. Не толкова защото надничам в чуждия (неговия) писоар. Нещо, което ние не прощаваме. А защото, и това е по-сериозно, има някаква ирония към немския мъж, воюващ, поразяващ мишени дори когато е в тоалетната. Теми табу според нас за този народ.
Четенето мина, никой не се засегна, напротив, смяха се от сърце. Същите „студени немци“, както обичаме да си ги подреждаме. Защото ние сме топли, сърдечни, любопитни и толерантни към другите. И с тънко чувство за самоирония. А българските официални лица – особено.
Толкова много се изписа у нас за българския турски клозет, че самото това отприщване на говоренето си струва отделен анализ. Явно темата си е била болезнена, голямо мълчание ни е мъчило. По „онова място“, скрито от погледа, скрито и от езика. Да се чудиш откъде този „свенлив реализъм“ при цялата безпардонно-агресивна наша публичност. Как избираме от кое да се срамуваме и от кое не?
Доколкото си спомням, миналата година една тежка патриотическа инициатива се напъваше да роди символа на България, с който да ни разпознават по света. Сега с лекота се роди един друг символ. Заперденият клозет надви Мадарския конник. С любезното съдействие на обидчивите български официални лица и институции. Срамното настояще надви славното минало.
Какво следва сега. Същите официално патриотични лица да откършат по една тръстика и да се потопят в Дунава на собствения си срам, дишайки с тръстиките под вода, докато отмине и тази „Ентропа“. Чудя се впрочем как още не сме патентовали този прабългарски трик като прототип на първата подводница.
Защо не, след като лодката на Ной беше открита едно лято край Созопол, а Орфей се оказа съселянин на Любка Качакова. Ако не се засмеем сега над това, други ще ни се смеят после. А ние ще продължим да се чудим защо все не ни се получава със символите. И какво общо има това със срама и други премълчани неща.
Георги Господинов е автор на стихосбирките „Лапидариум“, „Черешата на един народ“, „Писма до Гаустин“ и антологичната „Балади и разпади“ (2007). Неговият „Естествен роман“ има шест издания у нас и е публикуван на десет езика, между които английски, немски, френски, италиански, датски, чешки и др. Рецензиран е в издания като „Нюйоркър“, „Гардиън“, „Вилидж войс“… Автор е на книгата с разкази „И други истории“, преведена на няколко езика. Редактор на сборника „Аз живях социализма. 171 лични истории“ и съавтор на „Инвентарна книга на социализма“.
http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=5423126
http://www.deltanews.bg/index.php?id=23652
Ноу-хау за вечен двигател
http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=7516090
Доган-Излишният
Това си е само мое мнение и сигурно ще подразни много хора. Но наистина си мисля, че една седмица преди изборите би могло да се направи и нещо по-умно от това да се митологизира Доган.
Няма да се занимавам тук с неговото изказване в с. „Кочан“, което е с около три хиляди жителии, но с много интересна история и георафия и с възможности за икономическо развитие. И което е по-важно – с българин (Румен Орачев) за кмет, макар и от ДПС.
Само ще цитирам фразата, която събуди енергията на политиците. „Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата. Искам да сте много наясно с този въпрос“.
Тези изречения не казват нищо ново. От 2005 ДПС е мандатоносителят на това правителство, в което властта се дели по квотата 8-5-3. Да не говорим, че над кабинета се беше поставил т.нар. Тристранен съвет на тройната коалиция, в който участват Станишев, Доган и Сакскобургготски. Той не е предвиден в конституционното устройство на българската държава, но от 4 години спуска решенията си на правителството и на парламента. Както и на партиите БСП, НДСВ и ДПС. За тях през 2005 г. по пропорционалната система гласуваха съответно – 1 129 196 , 725 314 и 467 400 души – или общо 2 млн. 321 хил. 910 български гласоподаватели. Оттук следва, че вотът на тези хора е бил принизен дотам, че да бъде поделян като „властова баница“ от трима души. Единият, от които е Доган. Само че това е брадатата новина за едно конституционно нарушение. За него отдавна би трябвало да бъдат потърсени поне позициите на съдиите от Конституционния съд. Защото оттук нататък всяка коалиция би могла да изобретява по свой тертип какви ли не фокуси, чрез които да изземва правомощия на законодателната и на изпълнителната власт.
Но спирам дотук, нали всъщност ставаше дума за явлението „Доган“.
И за един нюанс, който събуди моето любопитсто. Запитах се защо ли на Доган му е притрябвало да надува мускули в едно селище от 3 хил. души? И на кого в действителност е разяснявал той „технологията и структурирането на властта“ и своята незаменима роля в този процес?
Отговорът не е труден. След два мандата във властта Доган се намира във фазата на самотния водач. Той е заобиколен от довчерашните палета, които вече са натрупали солиден финансов и икономически ресурс. Те имат власт. А властта и парите винаги вървят с апетита за още пари, власт и с желанието за еманципация, разбира се. Това е закон. И той се отнася, както за придобитите в легитимна конкуренция капитали, така и за спечелените по силата на партийни позиции авоари и сфери на влияние.. Естествено Доган е наясно с това. Той знае, че рано или късно ще се озове в ролята на излишния. За да събори „титана“ Кронос, винаги се намира поне един Зевс, който е негов „син“. Това е и големият страх на лидера на ДПС. Който буквално крещи – „Аз съм ви нужен, аз съм цялата власт, а не там някакви си кметове и депутати.“ С неизговореното, но подразбиращо се:“Та нали аз позволих, докато бяхме управяващи, те да станат това, което са – да получат власт, икономическо влбияние, лостове и пари“.
Нормално беше, тъй като сме в предизборна ситуация да има остри реакции на изказването на Доган. Но не и единствено по логиката „той и останалите политици“. Сякаш става дума за митичен персонаж, а не за уплашен човек, който е прозрял откъде може да загуби позициите си.
Днес, когато твърди, че нищо в държавата не се случва без неговото съгласие, лидерът на ДПС изглежда ненужно агресивен – тоест паникьосан и слаб. Уместно беше коментарите на другите за него вместо да му придават свръхестествена сила (казвам го с ирония), да изпратят обратното на неговото внушение. И то е, че в една демократична държава няма защо министри, депутати, служители в държавната администрация, кметове, фермери и т.н. да искат „нещо“ от Доган, за да получат. Каквото и да било. Няма защо вече да искат от него и „хранените му хора“. Защото те отдавна имат всичко. А в BG никой не обича своите благодетели, особено ако е плащал за тяхното благоволение с унижения и безропотно послушание. Пък и Доган допусна грубата грешка чрез подредбата на листитите да подсигури на върхушката в ДПС политически позиции за следващите 4 години. За какво им е сега?
Те имат икономически интереси и пари, а до месец ще се рециклират и в следващото 41 НС. Липсва ли им нещо? Да. Липсва им сигурност. Защото на тeзи хора се гледа като на част от „обръчите“ на Доган. А кой не желае да сложи „бялата якичка“ на добродетелта?
Защото, за да бъдат трайни, парите трябва да изглежат чисти. Същото се отнася и за властта.
Силвия Стефанова
http://www.deltanews.bg/index.php?id=21974
Скандалът в УНСС вдигна цените на изпитите
„Абревиатурата на един от най-големите университети в България – УНСС – Университетът за национално и световно стопанство, отдавна има и друг смисъл. Студенти разшифроват съкращението УНСС като Утре Носете Съответната Сума.”
http://frognews.bg/news_13946/Skandalat_v_UNSS_vdigna_tsenite_na_izpitite/
Коментатор във вестниците арестуван за корупция. Иде ред и на щатен журналист
Петкан Илиев, преподавател в УНСС и коментатор на “24 часа” и др. вестници е задържан за схема за купуване на изпити. Самият Илиев е участвал в програми за противодействие на корупцията и е писал статии, в които анализира това явление.
Кой каза, че в България са корумпирани само лекарите, полицаите, съдиите? Хората, които говорят за корупция от медиите, също не правят изключение. Наближава, денят, когато не само автор на статии, ами и щатен журналист може да бъде задържан за корупция.
Още няма доказателства за вината на Илиев, той не е осъден, но никой не се съмнява, че в УНСС мирише. За купуване на изпити там и за рушвети, за да влезеш в университета, се говори като за нещо естествено. Един Петкан да е, на ръце да го носиш. Знаят се тарифи, явки, начини да стигнеш до нужния човек, кодови думи, с които да си поискаш.
Преди 2 години e-vestnik пусна материал със заглавие “Колко струва изпит в УНСС?”, в който се описваха подробности и тарифи. До момента този текст е четен към 40 000 пъти, което за нас беше изненада. Той се чете всеки месец, изровен от търсачките в Интернет, а щом дойде сесия, се прочита по още няколко хиляди пъти, и продължава да бъде актуален (виж тук).
Всички са против корупцията, а са готови да плащат. И най-страшното е, че тя е и сред хората, които говорят против нея от медиите.
http://e-vestnik.bg/6706
Колко струва изпит в УНСС?
http://e-vestnik.bg/1358
ЕБВР: Източна Европа заплашена от ръст в броя на лошите кредити и фалитите
Икономиките от Източна Европа са изправени пред нарастващ дял на необслужваните кредити и брой на фалитите в корпоративния сектор, които са достатъчно сериозни, за да дестабилизират вече и без друго разклатените банкови системи в региона. Това казва директорът на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Томас Мироу, цитиран от Wall Street Journal.
Той е предупредил страните от региона за евентуална втора вълна на финансовата криза по време на своя реч във Виена, отбелязваща 20-тата годишнина от падането на Желязната завеса.
Предупреждението му идва в момент, в който Латвия, една от големите жертви от финансовите сътресения, засили усилията си за реформи, наложени от МВФ.
Премиерът на Латвия Владис Домбровскис съобщи, че е наредил на своя Кабинет да заложи ограничения от 1 млрд. долара в бюджета за следващата година, или понижение от 10,7% спрямо разходите, предвидени за 2009 г.
Делът на необлсужваните кредити в региона се покачва, като през последната година се увеличи двойно в някои страни като Турция, Румъния, Украйна и Албания, сочат данни на ЕБВР. Последни данни от централните банки показват, че търговските банки в Румъния вече не получават лихви за над 8% от кредитите, които са отпуснали, като това число достига 5% в Турция, където делът на необслужваните кредити по кредитни карти расте с бързи темпове.
Данни на Investor.bg сочат, че лошите и преструктурирани кредити са се увеличили с 511 млн. лв. през юни 2009 г. и са достигнали 2,3 млрд. лв.
Като цяло в Европа се очаква 7% от задължения по кредитни карти, или общо 170 млрд. долара, да станат несъбираеми.
„Предизвикателствата, пред които сме изправени непосредствено, са рязък ръст на необслужваните кредити и евентуално на корпоративните фалити, което ще доведе до повишение на безработицата, последващи ефекти върху други компании и върху банковите баланси“, казва Мироу.
Вътрешното търсене отчете понижение в много от страните от региона, което, съпроводено с изчезването на чуждестранните инвестиции, ги оставя с големи по обем дългове в чуждестранна валута и дефицит по текущите сметки. Много от тях вече се обърнаха към МВФ за помощ.
За да предотвратят повторна финансова криза, страните от ЦИЕ трябва да преструктурират дълговете в частния сектор, да намалят експозицията си към чуждестранните валути и да подобрят капиталовата адекватност на банковите си системи, смята Мироу.
Той предупреждава също, че въпреки че икономиките в региона са се стабилизирали през последните месеци, ефектът от „безпрецедентната пазарна криза“ все още крие големи рискове. „Това е огромно предизвикателство, което не бива да подценяваме, нито в икономическо, нито в политическо отношение…“
http://www.epochtimes-bg.com/2009-02/2009-07-27_03.html
Tribute to Michael Jackson Thank you for your messages,part 1:
http://www.vbox7.com/play:a5acd97c
Tribute to Michael Jackson – Thank you for your messages,part 2:
http://www.vbox7.com/play:1350e043
Майкъл Джексън
Джордж Карлин
Бил Хикс…
И тримата са умряли от сърдечен удар…
СЪЩНОСТ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА НАУКА
Феодализъм: Имаш две крави. Феодалът ти си взема малко от млякото.
Чист социализъм: Имаш две крави. Правителството ти ги отнема и ги вкарва в кошара с кравите на всички останали. Трябва да се грижиш за всички крави. Правителството ти дава толкова мляко, колкото имаш нужда.
Бюрократичен социализъм: За твоите крави се грижи бивш фермер-птицевъд. Ти трябва да се грижиш за пилетата, които правителството е национализирало от фермерите-птицевъди. Правителството ти дава толкова мляко и яйца, колкото според социалистическото право е наредено, че имаш нужда.
Фашизъм: Имаш две крави. Правителството ти взема и двете, наема те да се грижиш за тях, и ти продава млякото, което си издоил.
Чистокръвен комунизъм: Имаш две крави. Твоите съседи ти помагат да се грижиш за тях, а вие всички си делите млякото.
Реален световен комунизъм: Споделяш двете крави със своите съседи. Ти и твоите съседи се карате кой има повече „способности” и кой – повече „потребности”. Междувременно никой не работи, никой не храни и не дои кравите, и те накрая умират от глад.
Руски комунизъм: Имаш две крави. Ти се грижиш за тях, но правителството взема всичкото мляко. Ти от своя страна крадеш толкова мляко, колкото можеш, и го продаваш на черния пазар.
Перестройка: Имаш две крави. Ти се грижиш за тях, но Мафията ти взема всичкото мляко. Ти от своя страна крадеш колкото можеш от твоето мляко и го продаваш на “свободния” пазар.
Камбоджански комунизъм: Имаш две крави. Правителството ти отнема и двете и те разстрелва.
Милитаризъм: Имаш две крави. Правителството ти взема и двете и те мобилизира.
Тоталитаризъм: Имаш две крави. Правителството ти взема и двете и отрича те някога да са съществували. Млякото е забранено.
Чистокръвна демокрация: Имаш две крави. Твоите съседи решават кой ще взема млякото.
Представителна демокрация: Имаш две крави. Съседите ти гласуват за (избират) някого, който да ти каже кой да взема млякото.
Британска демокрация: Имаш две крави. Храниш ги с овчи мозъци и те стават луди. Правителството не си мърда пръста.
Бюрокрация: Имаш две крави. На първо място правителството регламентира с какво имаш право да ги храниш и кога да ги доиш. След това ти плаща да не ги доиш. После ти взема и двете, застрелва едната, издоява другата и излива млякото в канализацията. Накрая изисква да попълниш формуляри за осчетоводяване на липсващите крави.
Чиста анархия: Имаш две крави. Или продаваш млякото на по-справедлива цена, или съседите ти пробват да ти вземат кравите и да те убият.
Чистокръвен капитализъм: Имаш две крави. Продаваш едната и си купуваш бик.
Капитализъм: Нямаш никакви крави. Банката няма да ти даде заем, за да си купиш крави, защото нямаш никакви крави, за да ги заложиш като обезпечение.
Екологизъм: Имаш две крави. Правителството ти забранява да ги доиш или заколиш.
Теокрация: Имаш две крави. Всичкото мляко си е за теб. Ти обичаш Бога, Той обича теб.
Монархия: Имаш две крави. Даваш малко мляко и на краля / кралицата.
Политическа коректност: Отъждествяват те с (понятието “собственост” е символ на фалоцентрично, военнопрестъпно, нетолерантно минало) две различни по възраст (но не по-малко ценни за обществото) рогати добитъци без определен пол.
Сюрреализъм: Имаш два жирафа. Правителството ти нарежда да преминеш курс за свирене на устна хармоника.
Талибанизъм: Никой няма нищо. Правителството те разстрелва на футболния стадион.
Snarfed by Jim Shook 12/21/2001
Превод: Николай Михайлов
25 юли 2009 г., София
http://www.eurochicago.com/2009/07/sashtnost-na-polititcheskata-nauka/
СЪЩНОСТ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА НАУКА
======================
Християнинът: Ако имаш две крави, задръж едната и дай другата на съседа си.
Социалистът: Ти имаш две крави. Държавата взема едната и дава другата на съседа ти.
Републиканецът: Ти имаш една крава. Съседът ти няма нито една. И какво от това?
Комунистът: Ти имаш две крави. Държавата ти ги взима и двете и ти дава мляко.
Фашистът: Ти имаш две крави. Държавата ти ги взима и двете и ти продава мляко.
Капиталистът: Ти имаш две крави. Продаваш едната и с парите купуваш бик и правиш кравеферма.
По американски: Имаш две крави. Продаваш едната и караш другата да произвежда четири пъти повече мляко.
По френски: Имаш една крава. Стачкуваш, защото искаш да имаш три крави.
По талибански: Имаш две крави. Пълниш ги с експлозиви, пускаш ги в двора на съседа, взривяваш ги. Съседът ти умира. Ти нямаш какво да ядеш.
===============================
Типове икономически системи…
Феодализъм
Имаш две крави. Феодалът взима една десета от млякото.
Идеален социализъм
Имаш две крави. Властта ги взима заедно с кравите на останалите и ги слага в общ обор. Грижиш се за всичките крави. Властта ти дава толкова мляко, отколкото имаш нужда.
Бюрократичен социализъм
Имаш две крави. Заедно с кравите на останалите властта ги взима в колективен обор. Отглеждат ги бивши птицегледачки. Ти отглеждаш пилета, които властта е отнела от птицегледачките. Властта ти дава толкова мляко и яйца, колкото прецени.
Български посттоталиризъм
Имаш две крави. Мутри те принуждават да плащаш годишно колкото струва една крава. Други мутри искат двойно, за да те пазят от първите. на третата нощ кравите са откраднати. На сутринта данъчните искат в тридневен срок да платиш 90% налог върху стойността на млякото, което си щял да продадеш догодина. Минаваш гръцката граница и помагаш за прибирането на реколтата от маслини срещу два долара дневно. Властта кани чужди специалисти да търсят причините за липсата на месо и мляко.
Чиста демокрация
Имаш две крави. Съседите решават кой да взима млякото.
Американска демокрация
Властта обещава да ти даде две крави, ако гласуваш за нея. След изборите президентът е свален за спекулации в говеждия бизнес. медиите кръщават аферата “Кравагейт”
Британска демокрация
Имаш две крави. Храниш ги с овча карантия и те заболяват от ‘луда крава”. Властта изобщо не прави нищо.
Бюрокрация
Имаш две крави. Властта като начало определя кога да ги храниш и кога да ги доиш. После ти плаща да не ги доиш изобщо. После конфискува двете, заколва едната, дои другата и изсипва млякото я канала. След това праща форнуляри, в които да обясниш къде са кравите.
Сюрреализъм
Имаш два жирафа. Правителството те задължава да взимаш уроци по акордеон.
===============
Християнинът: Ако имаш две крави, задръж едната и дай другата на съседа си.
Социалистът: Ти имаш две крави. Държавата взема едната и дава другата на съседа ти.
Републиканецът: Ти имаш една крава. Съседът ти няма нито една. И какво от това?
Комунистът: Ти имаш две крави. Държавата ти ги взема и двете и ти дава мляко.
Фашистът: Ти имаш две крави. Държавата ти ги взема и двете и ти продава мляко.
Капиталистът: Ти имаш две крави. Продаваш едната и с парите купуваш бик и правиш кравеферма.
По американски: Имаш две крави. Продаваш едната и караш другата да произвежда четири пъти повече мляко.
По френски: Имаш една крава. Стачкуваш, защото искаш да имаш три крави.
По талибански: Имаш две крави. Пълниш ги с експлозиви, пускаш ги в двора на съседа, взривяваш ги. Съседът ти умира. Ти нямаш какво да ядеш.
По НДСВ: Първо трябва да се постави въпросът за чипа на кравата. Защото, ако се окаже сгрешен, целият виц може да се обезсмисли. Представете си крава със стар чип какви проблеми създава и на комунисти, и на фашисти, и на талибани.
========================
Феодализъм: Имаш две крави. Твоят господар взима част от млякото, което произвеждаш.
Чист социализъм: Имаш две крави. Правителството ги взима и ги слага заедно с кравите на другите хора в общ краварник. Ти трябва да се грижиш за всички крави. Правителството ти дава точното количество мляко, от което имаш нужда.
Бюрократичен социализъм: Имаш две крави. Правителството ги взима и ги слага заедно с кравите на другите хора в общ краварник. За тях ще се грижат бивши отглеждащи пилета. Ти трябва да се грижиш за кокошките взети от тези, които са ги отглеждали преди. Правителството ти дава точно установеното количество яйца и мляко, от които имаш нужда.
Фашизъм: Имаш две крави. Правителството ти ги взима и двете, взима те на работа, защото се грижи за теб, и после ти продава млякото.
Чист комунизъм: Имаш две крави. Твоите съседи ти помагат да се грижиш за тях и заедно си разделяте млякото.
Руски комунизъм: Имаш две крави. Ти трябва да се грижиш за тях, но правителството ти взима всичкото мляко.
Диктатура: Имаш две крави. Правителството ги взима и двете и после те убива.
Демокрация в Сингапур: Имаш две крави. Правителството те глобява за неразрешено притежание и отглеждане на селскостопански животни в апартамент.
Военен режим: Имаш две крави. Правителството ги взима и двете и те назначава за изпълнение.
Чиста демокрация: Имаш две крави. Твоите съседи решават кой да взима млякото.
Представителна демокрация: Имаш две крави. Твоите съседи назначават някой, който да решава кой да взима млякото.
Американска демокрация: Правителството ти обещава да ти даде две крави, ако гласуваш за него. След изборите президента е под “ impeachment”, защото е спекулирал с “ futures” говеда. Печата заклеймява скандала като “Cowgate”.
Английска демокрация: Имаш две крави. Храниш ги с мозък от овце. Те полудяват. Правителството не прави нищо.
Бюрокрация: Имаш две крави. Отначало правителството установява кога и как трябва да ги храниш и кога можеш да ги доиш.После ти плаща за да не ги доиш. В последствие ти ги взима и двете, убива едната, дои другата и изхвърля млякото. Накрая те принуждава да попълниш определени формуляри за да декларираш липсващите крави.
Анархия: Имаш две крави. Или ги продаваш на една справедлива цена или твоите съседи се опитват да те убият за да ти ги вземат.
Капитализъм: Имаш две крави. Продаваш едната и си купуваш овен.
Хонгконгски капитализъм: Имаш две крави. Продаваш три на твоята движеща асоциация, използвайки кредитни писма отворени от твоя девер и взети от банката. После задействаш една замяна на дебити с една публична оферта и успяваш да вземеш и четирите крави с едно единствено данъчно разрешение за задържане до пет крави. Правата за млякото на тези шест крави са прехвърлени чрез един посреднически клон на една компания от Кайманските острови, собственост на този с по- голямата власт, който продава на твоята Спа, целите права за млякото на седемте крави. Годишният баланс потвърждава, че фирмата е собственик на осем крави с опция за закупуване на девета. Междувременно ти убиваш двете крави, защото млякото не е хубаво.
Амбиентализъм: Имаш две крави. Правителството ти забранява, както да ги доиш, така и да ги убиваш.
Феминизъм: Имаш две крави. Те се оженват и си осиновяват едно теленце.
Тоталитаризъм: Имаш две крави. Правителството ги взима и отрича да са съществували някога. Млякото се продава на черно.
Политически правилно ( POLITICAL CORRECTNESS): Имаш отношения ( понятието “собственост” е символ на един минал нетолерантен провал) с две говеда на различна възраст ( но много ценни за твоето стопанство) и от неопределен пол.
Жаргонно: Ей, шефе… човече, тука има две бейбита. Ох, трябва просто да си дръпнеш от туй мляко.
Сюрреализъм: Имаш два жирафа. Правителството те принуждава да взимаш уроци по хармоника.
Под WINDOWS 95/98: Имаш нужда от малко мялко.Опитваш да издоиш една крава. Появява се съобщение: “Главна грешка от роговата защита тип FFFFF, ако проблема продължи да съществува, свържете се с доставчика на вашите крави” и изчезват и двете крави. В интернет откриваш, че е възможно подоновяването на драйверите, сваляйки файла “Cow_OK.dll” от 18 МБ. След няколко часа чрез модема си го свалил, опитваш Install.Подкарваш кра… пардон, системата, която не разпознава повече вимето. Сега трябва да преинсталираш всичко отначало, форматираш кравите, инсталираш WIN95, тук опитваш да доиш и получаваш гранясало мляко. Побеждаваш двете крави и отиваш на ваканция в хотел “Фламинго”.
==============================
СОЦИАЛИЗЪМ: Имаш две крави, даваш едната на съседа си.
КОМУНИЗЪМ: Имаш две крави. Държавата ти взима и двете и ти дава мляко.
ФАШИЗЪМ: Имаш две крави. Държавата ти взима и двете и ти продава мляко.
НАЦИЗЪМ: Имаш две крави. Държавата ти взима и двете и те разстрелва.
БЮРОКРАТИЗЪМ: Имаш две крави. Държавата ти взима и двете, застрелва едната, дои другата и изхвърля млякото…
ТРАДИЦИОНЕН КАПИТАЛИЗЪМ: Имаш две крави. Продаваш едната и си купуваш бик. Стадото ти се размножава и стопанството се разраства. Продаваш го и се пенсионираш.
АМЕРИКАНСКА КОРПОРАЦИЯ: Имаш две крави. Продаваш едната и принуждаваш другата да дава мляко колкото 4 крави. По-късно назначаваш консултант, който да обясни защо кравата е умряла.
ENRON VENTURE CAPITALISM: Имаш две крави. Продаваш три от тях на твоята публично регистрирана компания, използвайки кредитни писма на баджанака ти в банката, после извършваш размяна на ценни книжа с обща оферта, така че си взимаш обратно всичките 4 крави с такса за пет крави. Правата върху млякото на шестте крави са прехвърлени чрез посредник на компания на остров Кайман, тайно принадлежаща на главния акционер, който продава правата върху всичките седем крави отново на твоята компания. Според годишния доклад, компанията притежава осем крави с право на още една. Продаваш една крава за да купиш нов президент на Щатите, оставайки с 9 крави. Никакъв баланс не е предвиден. Обществото купува бика ти.
МОДЕЛЪТ АНДЕРСЕН: Имаш две крави. Нарязваш ги.
СЮРРЕАЛИЗЪМ: Имаш две крави. Правителството настоява да вземаш уроци по хармоника.
ФРЕНСКА КОРПОРАЦИЯ: Имаш две крави. Започваш стачка, организираш бунт и блокираш улиците, защото искаш три крави.
ЯПОНСКА КОРПОРАЦИЯ: Имаш две крави. Преустройваш ги в размер една десета от размера на една нормална крава, така че да дават 20 пъти повече мляко. Тогава изобретяваш интелигентна илюстрация на крава, наречена “каукимон” и я продаваш по света.
ГЕРМАНСКА КОРПОРАЦИЯ: Имаш две крави. Преустройваш ги, така че да живеят по сто години, да ядат веднъж месечно и да се доят сами.
ИТАЛИАНСКА КОРПОРАЦИЯ: Имаш две крави, но не знаеш къде са. Отиваш на обяд.
РУСКА КОРПОРАЦИЯ: Имаш две крави. Преброяваш ги и научаваш, че имаш пет крави. Броиш ги отново и научаваш, че имаш 42 крави. Пак ги преброяваш и разбираш, че имаш две крави. Спираш да броиш крави и отваряш друга бутилка с водка.
ШВЕЙЦАРСКА КОРПОРАЦИЯ: Имаш 5000 крави. Нито една не е твоя. Таксуваш собствениците за склад.
КИТАЙСКА КОРПОРАЦИЯ: Имаш две крави. 300 души ги доят. Претендираш за пълно използване на работната сила, както и за висока продуктивност, арестуваш репортерът, който докладва реалната ситуация.
ИНДИЙСКА КОРПОРАЦИЯ: Имаш две крави. Почиташ ги.
БРИТАНСКА КОРПОРАЦИЯ: Имаш две крави. И двете са луди.
ИРАКСКА КОРПОРАЦИЯ: Всички си мислят, че имаш много крави. Казваш им, че нямаш нито една. Никой не ти вярва, бомбаридират те и завземат страната ти. Пак нямаш крави, но сега поне си част от Демокрацията… .
УЕЛСКА КОРПОРАЦИЯ: Имаш две крави. Тази от ляво изглежда доста привлекателна.
АВСТРАЛИЙСКА КОРПОРАЦИЯ: Имаш две крави. Бизнесът върви добре. Затваряш офиса и отиваш на бира.
===============================
http://www.eurochicago.com/2009/07/sashtnost-na-polititcheskata-nauka/
Думите, с които се обличаме
Подслушано:
Магазин за хранителни стоки. Клиентката е дама, около петдесетте, имаща вид на преподавателка в близкия ВУЗ
– две кисели и едно прясно – поръчва дамата
– три лева – изстрелва продавачът
– много пунктуално – заключва дамата
На улицата, разговор между две студентки
– много е точен тоя по органична химия – споделя едната
– на мен пък не ми инпонирва – казва другата
В офиса , между колеги
– би ли ми подала документите от масата
– това, което ми искаш не е никак креативно
Деца в междучасие
– Мноо е яко това шоу с оня с циците
– супергейско е, кефи!
Из блога наш любим
Кой е лудия тука бе келикандзер такъв?
В магазин за бельо
Искам един фигурантен чорапогашник
Из реклама
На сватята още не й е пресъхнал кладенецът
между гаджета
Тя към Той(не носят музикални инструменти) – престани да ми акомпанираш, когато говоря
между приятелки в метрото
– ама ти изобщо не ми казваш, че съм отслабнала – едната, сочейки дупето си
– извинявай, вчера ти личеше, но днес си се скрила – другата, оглеждайки дупето
пак в метрото между съпрузи-разговор за абитуриентската рокля на дъщеря им
съпругата: и ще има воланчета, а отгоре само презрамки, с едни мънистенца дето са паети.Шивачката ги скЕнира от тоИлет на фолкаджийка една
съпругът, заинтригуван – а ще й се вижда ли гъза?
в парфюмерията, майка и дъщеря
дъщерята към продавачката – извинете може ли миризмата на Каролина Херера
продавачката въпросително – Моля?
майката – искаше да каже да й дадете тестето
из виртуалната преса:
жалко, че обект на отвличане стават само богатите и заможните…
обява, залепена на прозореца на автомобил
– продава се Фолтсваген…
Надпис в супермаркет
Кревирши “Леки”
Разговор с Лан доставчик по повод проблем с интернет връзката
клиентът – извинете, от два часа имаме проблеми с интернета.Предимно нямаме, а когато имаме е много бавен
доставчикът, съвсем сериозно – а ток имате ли?
на пътя
Той – айде ма, завивай, да не ти счупим реномето
в кафенето, разговор на съседна маса
– много съм анбицирана да му докажа, че съм възможна да се оправя с това.Как мислиш, после дали ще ме завиши?
из един форум-коментира се участник в телевизионно предаване
– Последния чиче, който излъчиха тая вечер, в калбойските одежди….
между двама леко катастрофирали
ударилият – братче, защо спря така бе, глей кво стана
удареният – а ти що не спазваш дестинация?
пак в метрото, две лели
първа леля- извинете, бихте ли минали малко навътре, за да мога да се хвана
втора леля-мини навътре ти!
първа леля – много Ви моля да не ми държите такъв тон!аз учтиво Ви помолих..
втора леля я прекъсва- кво ми се правиш на по-интелектуална???
разказано от bambi 13
Разговор между съученички по повод отминалия абутурентски бал
И имаме страшно много снимки, понеже на ….бащa и работи аФтограФ
Какъв е баща и?????
Ми афтограф, не си ли чyвала?Тоя дет’ прави снимки.
в магазин за дрехи, жена пробва пола
продавачката – чудесно Ви стои!
жената – ми не знам, не е ли много къса,аз съм малко консервирана
разговор между две жени, пак някъде по пътя
говорещата за индивида Х – той е много рудиран ти казвам, голям акъл
Слави в Шоуто си
Това е много екзактно, точно е направо
в аптеката
Клиентът: Може ли един дуралекс от 500?-става въпрос за антибиотик дурацеф
Аптекарката: това е аптека, а не домашни потреби
Баба по повод изборите
Аз как трябва да гласувам – порционално или мажорно?
Из ученически преразказ
Момичето било много валдушевено, че на него се паднала честта…
В банката
И ако си аптекирам апартамента колко ще ми дадете
Ники Кънчев в „Стани Богат“
Вашето произведение е 10 000 лева
При нотариуса
Искам да направя едно натурално заверено пълномощно. (разновидност на така известния “натурален акт”)
от „Господари на Ефира“-зрителка се обажда на медиум в ББТ
Искам да знам дали мъжът ми ми изневярва
http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=275:2009-06-21-04-59-49&catid=47:2008-12-23-17-31-59&Itemid=67
Формулата, която потопи Уолстрийт
Историята щеше да е поредният епизод на сапунката „Сбъдната американска мечта“, ако не беше фаталният й край.
През 1997, въоръженият с две магистратури и докторат по статистика Дейвид Х. Ли, дебаркира в Canadian Imperial Bank of Commerce, ставайки поредната загубена за акедемията душа, изкушена от съблазните в света на „квантите“. Така на запад наричат финансовите умници, призвани да изобретяват нови начини за тласкане на финансовите печалби нагоре. От средата на 80-те, Уолстрийт осигурява приказен живот на легиони очилати хари-потъровци, призвани да решават все по-сложните му инвестиционни проблеми. Един от най-твърдите орехи е как да се оцени рискът за едновременно просрочие на „букети“ от стотици ипотеки. Решаването му би позволило рискът да се „контролира“, и оттам, трилиони долари да бъдат инвестирани в инструменти, които дотогава са отбягвани заради неконтролирания риск.
Тласък
Ли успява да да причини невъобразим тласък. За 5-6 години предложената от него формула взривява пазара на CDS (особен вид ценни книги) : от под $1млрд през 2001 до космическите $62 трилиона към края на 2007. Със CDS се застараховат CDO (обезпечени дългови облигации), чийто пазар също се раздува от $275 млрд. до $4.7 трилиона през 2006. Сърцето на тези облигации са прочутите второкласни ипотеки -инструментът, който отключи кризата. Ли сигурно щеше да отнесе Нобел за икономика, ако не го беше изпреварила кризата.
Фалити
Доминото на фалиращи една след друга финансови институции, насочи вниманието към начина, по който са оценявани притежавните от тях книжа. Оказа се, че несвързаните, според формулата на Ли, ипотеки са свързани и то ужасно силно. Формулата беше подценила нестабилността на обвързването между финансовите ипотеки. Посипаха се още критики не само срещу модела, а и срещу „квантите“ въобще, в сп. Форбс формулата бе наречена „пъклена“. Може би Дейвид Ли щеше да я защити, ако като в посредствен екшън от студената война не се бе оказал в Пекин, в една китайска инвестиционна банка, която отклонява интерса на медиите към него.
Пламен Чипев, доктор по икономика към икономическия институт на БАН.
http://www.deltanews.bg/index.php?id=20417
http://www.deltanews.bg/novinite_dnes/
Поредният изверг с пари убива на пътя Е-мейл Печат
27 Юли 2009
Бургас: 21-годишната белгийка е починала след пътен инцидент по пътя Приморско-Созопол
27 юли 2009 | 11:25 | Агенция „Фокус“
Бургас. 21-годишната белгийка е починала след пътен инцидент по пътя Приморско-Созопол, съобщиха от Областната дирекция на МВР-Бургас. Около 13.54 ч. вчера по път ІІ-99 от Приморско към Созопол се е движел лек автомобил “Порше 911”, управляван от Н.Т. на 33 години от София. При навлизане в десен завой с несъобразена скорост водачът изгубил управление над автомобила, който навлязъл в лентата за насрещно движение, и със задната си част ударил движещият се в насрещната лента лек автомобил “Нисан Примера”, управляван от 36-годишната А.Ж. от София. Веднага след удара “Порше”-то блъснало и движещите пеш се от Созопол към Приморско две белгийски гражданки (на 20 и 21 г). След катастрофата 21-годишната белгийка е откарана в МБАЛ – Бургас, където е починала, а на втората пешеходка е оказана амбулаторна медицинска помощ. По случая е образувано досъдебно производство.
А ето какво видях аз.
Продължение…
http://www.atanas.fr/articles/categories/cityzens/186-2009-07-27-11-48-34
Marjan, tuée pendant ses vacances
(30/07/2009)
Le chauffard qui a fauché la Belge, en Bulgarie, n’est pas inquiété par la Justice
http://www.dhnet.be/infos/faits-divers/article/274866/marjan-tuee-pendant-ses-vacances.html
“Зюддойче цайтунг”: Наследството на ДС още изпуска отровни изпарения
http://www.eurochicago.com/2009/07/veroyatno-vseki-deseti-balgarin-e-bil-svarzan-s-ds/
Рецепта: Как се става началник, депутат, министър
Необходимо и задължително е наличието на индивид с големи амбиции, с голяма уста и без свян (срамът му да е отстранен операционно, по възможност още при раждането, или да е генетично липсващ).
Списъкът с необходимите, но незадължителни условия може да е дълъг, но най-често използваните са следните две:
1. Образование или научен опит – за придаване на финес на изказа.
Кандидатът да е изкарал поне година-две студенство в някой от филиалите на ВУЗ в провинцията (може и в Симеоново). Най-добре е ако има журналистически стаж или опит в писането на доноси. С изключително предимство се ползват писалите до ДС.
2. Еднакви интереси с директора (съответно с лидера, с премиера).
Най-подходящи са еднаквото хоби (например ловът, риболовът е демоде) или привързаността към определен футболен клуб (или футболист), към определен тип жени или чалга певици.
Начин на приготвяне:
Забърква се смес, добре омесена със слюнка, от хвалби и осанни (съответно попържни и заплахи срещу противниците) плюс сърдечни енергични целувки по крайчеца на пръстите (при всяка възможност до лактите, а най-добре и до задника).
Време на приготвяне:
Необходимото време е в зависимост от поставената цел – за началник се изисква минимум 6 месеца, за депутатин – половин мандат време, за министър (ако е без портфейл) може и 3 години.
Така приготвеното се сърба, докато отново Ви писне…
Приятен апетит – кликни и виж ТУК!
http://www.eurochicago.com/2009/07/retsepta-kak-se-stava-natchalnik-deputat-ministar/
Петко Сертов подал оставка все пак
http://www.blitz.bg/news/article/57105
Редкият бял Гърбав кит бе видян в Австралия
Наблюдатели на китове в Австралия имаха удоволствието да видят този сезон Гърбавия кит – албинос. Мигалу, който е единственият известен бял Гърбав кит, беше забелязан по крайбрежието на щата Куинсленд.
За пръв път Мигалу беше видян през 1991 г, когато преминаваше край най-източната точка на Австралия, Байрън Бей.
Оттогава той идва тук редовно по това време на годината, когато мигрира към по-топлите води на север за размножителния сезон. Тази година той водеше със себе си и един сив кит за компания.
Мигалу е сега в своите двадесет години, или в разцвета на силите си, и морски биолози се надяват неговата нова компания да е от женски пол.
Наблюдаването на китове е любима атракция в Австралия.
„Да се види това иридесцентно бяло… Трябва да се види, за да се повярва. Толкова е красиво!“
„Беше доста интересно, защото наоколо бяха черни, а имаше само един бял. Да, наистина беше чудесно!“
Смята се, че източно-австралийската популация от Гърбави китове е наброявала около 30 000 преди да започне комерсиалното ловене на китове в края на 18-и век. През 1960-те години ловът на китове спира, но днес броят на Гърбавите китове е около 10 000.
Репортаж от Австралия, за NTDTV
http://english.ntdtv.com/ntdtv_en/ns_Bulgarian/2009-07-28/663348084106.html
Редкият бял Гърбав кит бе видян в Австралия
Кого да изядат лъвовете
Месопроизводителите ще връщат милиони по САПАРД
http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=7596675
Доган отмъсти на Драшков за миналото
Лъжата е красноречива, истината е проста –
Facundus est error, cum simplex sit veritas
ЛЮБА МАНОЛОВА
14 ноември 2008 г.
Почти никой не съзря в защитата, с която излезе лидерът на ДПС при уволнението на Иван Драшков някаква мъст. Затова пък всички скочиха като един да тръбят, че видите ли уволненият от Държавната агенция за национална сигурност контраразузнавач бил човек на Ахмед Доган и ДПС. Даже и тези, които знаеха, че не е така си замълчаха, за да гледат сеир. А посветените не бяха малко: като се започне от Иван Костов и бившият шеф на Национална служба сигурност Атанас Атанасов, та се премине през други политици от предишни парламенти – всички те бяха наясно, че най-малко Иван Драшков е човекът на Доган, но никой не се обади, тъй като уволненият зам.- шеф на ДАНС вече беше извън тепиха и на никого не му се занимаваше с това, да говори истината, независимо, че тя би уязвила Доган.
Преди години…
Имало един министър-председател, който викал шефове от контраразузнаването и им поръчвал да следят изкъсо негови министри за корупция и злоупотреби. След като служителите на НСС занасяли на този министър-председател фактите, той викал поотделно всеки един от прегрешилите министри и му съобщавал, и показвал едва ли не „възмутен“, че „онези от контраразузнаването го следили и напипали злепоставящи факти“! След това премиерът уволнил някои от министрите си, а контраразузнавачите и не подозирали какви ги играе техният бивш министър-председател…
Всеки, който си спомни ден по ден мандата на кабинета на Иван Костов неминуемо ще стигне до събитията около борбата, която той водеше с приятеля на Ахмед Доган, Илия Павлов. А как се води война с такъв противник – с данни и факти, събрани от контраразузнаването…
По време на синьото управление НСС събра достатъчно данни и факти за изгонването от страната на Майкъл Чорни и някои други лица, с което вбеси и социалистите, и Доган. Но тогава поне за пред гражданството Доган замълча. По-късно, при удобен случай Доган не пропускаше да показва, че държи на Майкъл Чорни.
Това бяха част от греховете на НСС, Иван Драшков и колегите му, грехове, които Доган и социалистите няма как да не помнят…
Ето защо, когато от новата служба за национална сигурност ДАНС отстраниха Иван Драшков и Ахмед Доган реши да го „защити“ – му навлече още проблеми, и му лепна етикет „човек на Доган“! „Не може шеф на контраразузнаването да се уволнява за назидание“ – обяви Доган в Шумен по време на някакво партийно ДПС-мероприятие. – „Вероятно в понеделник ще искаме разследване на случая във връзка с ДАНС“ допълни лидерът на ДПС по повод скандала с това уволнение. Естествено в нито един от понеделниците след това ДПС не поиска разследване на случая, защото това изобщо не бе в сферата на интересите на Движението…
Всички политици, които имат поне малка представа за професионалната работа на контраразузнавача, няма как да не знаят, че проявата на политическа пристрастност в тази професия е пагубна…
Доказателство за горната версия бе замлъкването на Доган и сие след изявите в „защита“ на Драшков. Доказателство е и фактът, че ДПС прие без проблем новия зам.-шеф в ДАНС – Николай Методиев, чието назначение вчера стана факт.
Доказателство за това, че бившият контраразузнавач Иван Драшков няма нищо общо с ДПС или „прикриване“ на грехове на това Движение излезе вече и в парламента, по време на изслушването на на главния прокурор Борис Велчев, Иван Драшков и бившия шеф на ГДБОП Ваньо Танов по делото „Лиана“.
„Загубеното“ дело „Лиана“ всъщност се намери и слава Богу, защото с намирането му стана ясно, че то не се отнася толкова до финансирането на ДПС, а до европроекти и корупционни механизми около тях. Оказа се и че оперативното дело „Лиана“ никога не е било част от работата на контраразузнаването, т. е. нямало е как Иван Драшков или който и да е друг от бившата Национална служба сигурност да е крил под възглавниците, подпирал шкафа или бавил тази разработка!
„Лиана“ се оказа разработка на Главна дирекция за борба с организираната престъпност ГДБОП още след разговорите на депутати от Комисията по вътрешна сигурност с министъра на вътрешните работи Михаил Миков и шефа на ДАНС, Петко Сертов. Разработка не на ГДБОП, а не на НСС. Нещо, което генерал Ваньо Танов прекрасно е знаел, но си траеше, по известни само нему причини.
Освен това, депутатите от вътрешната комисия научиха най после, че делото „Лиана“ не е за финансиране на партии, а за корупционни действия, и също така, че „Лиана“ не е била прикривана, от нея не са били отделяни страници и прочие, и прочие…
Просто и ясно.
Министър от сегашния кабинет и чиновници от министерствата на земеделието и екологията присъствали в разработката „Лиана“ се оказа в сряда, след заседанието на вътрешната парламентарна комисия.
Ваньо Танов е обяснил пред депутатите, че в „Лиана“ става въпрос за организирани корупционни схеми за печелене на проекти на Министерството на земеделието и храните и на Министерството на околната среда и водите, които са оглавени от хора на ДПС. Част от парите от проектите били внасяни в трезор на политическа сила било изяснено на комисията.
Депутатът от ДСБ Атанас Атанасов уточни, че според казаното от Танов пред комисията е станало ясно, че в „Лиана“ има засечен конкретен случай, в който е наредено от една „черна каса“ да се даде крупна сума пари на министър от кабинета „Станишев“ за негово пътуване в чужбина.
Само преди месец…
Върху Иван Драшков се сипеха обвинения от тъмносините и бившото СДС от сутрин до вечер. „“Ако е изчезнала разработката „Лиани“, то отговорността за това е на бившия директор на Национална служба „Сигурност“, заяви лидерът на ДСБ, Иван Костов, докато коментираше твърденията на шефа на родното ФБР Петко Сертов, че не знае за нея. – Аз мисля, че има разработка „Лиани“ точно толкова, колкото бащата на Ахмед Емин не вярва, че синът му се е самоубил“, отсече Костов. По думите на Костов, смъртта на Емин била свързана с уволнението на Драшков, тъй като в ДПС вероятно са разчитали той да им пази гърба. Според версията на Иван Костов лансирана нашироко в медиите, Драшков прикривал делото, а смъртта на Емин била „следствие от отслабването на чадъра, който покрива ДПС в ДАНС“.
Ехото на Костов, Асен Агов допълни лидера си на 20 октомври т. г.: „С уволнението на Иван Драшков явно е паднал чадърът над делото „Лиани“ и цялото разследване за финансирането на ДПС… – Не беше случайна острата реакция на лидера на партията Ахмед Доган срещу това уволнение. Съществува вероятност Сергей Станишев да се опита да хвърли вината за цялата корупция в правителството върху ДПС, но не знам дали премиерът ще намери сили за такова нещо“, каза Агов според информация в сайта „Actualno“.
Според Агов делото „Лиани“ е било изпратено от ГДБОП в НСС и оттогава нищо не се знаело за него.
Председателят на парламентарната група на ОДС и член на вътрешната комисия, Йордан Бакалов също не пропусна да обвини уволнения зам.-директор на ДАНС Иван Драшков, че е покрил разработката „Лиана“, насочена срещу обръчите от фирми на ДПС.
„Преди месеци се коментираха определени разработки. Едната от тях касаеше ДПС, обаче не видя бял свят. За да не види бял свят, явно, може би, някой я е попокрил и този някой може да е Иван Драшков“, заяви Бакалов, пред 6ТВ.
Не един, а два чадъра на ДПС липсват след уволнението на Драшков и оставката на Румен Петков като вътрешен министър, заяви пред БНР и Гюнер Тахир, който се отцепи от партията на Доган през 1997 г.
Ще спра дотук с връщането на събитията назад, тъй като вчера, на 13 ноември стана ясно, че партенките, които е пускал Ваньо Танов сред депутати за това, че „Лиана“ е разработка на НСС се пукнаха като сапунен мехур. Танов се направи на ни лук ял, ни лук мирисал и се опита да поддържа версията си за връзка на Драшков с „Лиана“, но така и не успя да убеди никого.
Междувременно стана ясно, че името на въпросната разработка е „Лиана“, а не „Лиани“.
След заседанието на Комисията по вътрешен ред и сигурност чадърите, които уж Драшков разпервал над ДПС паднаха. Оказа се, че даже не е имало и никакви чадъри, както се оказа и, че точно „Лиана“ не е била никога в НСС, за да се спира, прикрива или вадят страници от нея! Тъмносините фантасмагории потънаха в гузно мълчание. Затова пък нито един от депутатите, които хулеха и сипеха обвинения срещу Иван Драшков не намери за нужно да се извини за обвиненията срещу него.
Баба имаше приказка за невъзможното: да чакаш от умрял писмо, и от политик – извинение.
Тъпото в случая е друго, че след като в сараите на ДПС откриха мъртъв началника на кабинета на Ахмед Доган, от тъмносинята мъгла направиха връзка на тази смърт с чадърите, които разпервал Драшков над ДПС!
Confessio conscientiae vox est – Признанието е гласът на съвестта твърдят древни мъдреци. Но това се отнася за случаи, в които някой притежава съвест…
Нека всеки да бъде съден и тогава обявен за виновен или невинен е едно от правилата в правораздаването.
http://lubamanolova.info/141108-a.html
Изграждат технологичен център на мястото на Кремиковци
Столична община ще изгражда технологичен център по модела на центъра в град Дортмунд, Германия. Това съобщи на пресконференция за представянето на проектите на общината и.д кмет на София Минко Герджиков.
Проектът ще се реализира във връзка с подписаното споразумение с кмета на община Дортмунд, което предвижда немският град да осигури техническа помощ по изграждането на центъра. Според Герджиков най-доброто място за изграждането му е на мястото на завода Кремиковци, който „създаваше сериозни екологични проблеми в областта.
Столична община е създала организация с Европейския съюз за осигуряването на 50 милиона евро за финансиране на строежа на центъра. Луи Барановски, председател на Управителния съвет на технологичния парк в Дортмунд обясни, че след създаването на парка в немския град са били осигурени над 16 000 работни места в технологичната сфера. В София има над 100 000 студенти и стотици научни работници, които ще могат да работят в българския център.
Герджиков представи и новостартиралия проект „Подкрепа за междурегионално сътрудничество и обмен на най-добри практики между София и Атина в областта на туризма“, по който бенефициент е Столична община. Продължителността му е 19 месеца, а стойността му е 276 200 лв. Основна цел на проекта е да доразвие междуобщинското сътрудничество между двата града и да се създаде стратегия за развитие на туризма в Столична община.
Според Герджиков, Столицата трябва да се превърне от бизнес дестинация в туристическа, както е Атина. Предвижда се един от резултатите на проекта да бъде изграждането на маршрут за 40-те манастира от Софийската Света гора и над 70 служители на администрацията на общината да бъдат обучени с изпълнението на стратегията.
И. д. кмет Герджиков коментира, че за разлика от държавата, на която дори и се налага да връща пари по оперативните програми, София получава средства. Той припомни, че Столицата вече е стартирала метрото по линия „Хемус, Централна гара, Надлез „Надежда“ на стойност над 240 млн. лева. Идеята е след две години и половина да бъде готов и вторият метродиаметър. Със съдействието на Европейската инвестиционна банка ще стартира и изграждането на завода за битовите отпадъци. Стойността му е 185 млн. евро, от които 131 млн. ще се осигурят от ОП „Околна среда“. Остава МОСВ да връчи попълнената апликация на ЕК, за да могат да получат одобрение и да стартират тръжните процедури за избор на изпълнител.
Освен София, Пловдив и Варна, едва ли другите градове ще имат финансов ресурс, за да изградят заводи за отпадъци“, смята кметът. Общината има 75 проекта за следващата година. От тях са одобрени 32, 36 чакат оценка и 6 са отхвърлени. Само по Програма ИСПА общината ще усвои 300 млн, евро.
Герджиков се надява за следващата година бюджетът да бъде над 1 млрд. лева, а инвестиционната програма на общината да бъде за поне половин млрд. Герджиков информира и, че от този уикенд общината възстановява баскетболния турнир за наградата на София. Той ще се провежда в зала „Универсиада“. /БГНЕС
http://www.dnesplus.bg/Business.aspx?d=290521
Симеон Дянков без българско гражданство
Американски гражданин е станал министър на финансите на България. Новият финансист № 1 в правителството на Бойко Борисов няма български паспорт и по тази причина заема незаконно поста в изпълнителната власт. Това твърди бившият атакист Антон Сираков.
Според българската Конституция, депутати и членове на Министерския съвет трябва да бъдат само български граждани, които трябва да отговарят на условията за избиране на народни представители. Едно от тях е българско гражданство. Това е записано в член 65, ал.1, и член 110 на основния закон на републиката. Доскоро Симеон Дянков беше главен икономист по финанси и частно дело в Световната банка. Той е племенник на вицепрезидента на финансовата институция Кристалина Георгиева, чието име доскоро беше спрягано за първи заместник на министър-председателя Бойко Борисов. 38-годишният финансист живее в САЩ от 18 г. Женен е за американката Каролин Фройнд, от която има 2 деца – 5-годишния Марко и 8-годишния Андрей. Тъстът му Питър Фройнд е евреин, роден в румънския град Тимишоара, а тъщата – бивш професор по психология в Чикагския университет.
http://etrud.tk/
Оги и джелатите
http://e-vestnik.bg/6813
Две мнения от САЩ: Академия на науките – реформата невъзможна?
http://e-vestnik.bg/6645#comment-122337
КОНСТАНТИН ПАВЛОВ: МРАЗЯ КРЕСЛЬОВЦИТЕ
Владо Трифонов
: МРАЗЯ КРЕСЛЬОВЦИТЕ, дето с толкова пошла реторика милеят за род и Отечество!
Винаги, когато почувствам, че много ми се е насъбрало, посягам към неговите книги. По инстинкт. Инстинкт за баланс, след като тялото тръгне да занася насам-натам, отвявано, блъскано, избутвано и на свой ред отвяващо, блъскащо, избутващо…
Инстинкт да успокоиш душата, че нещата не са чак толкова лоши… или че могат да бъдат още по-лоши… и че може да се устиска, щом той е успял: сам, смълчан и опушен от цигарите в утробата на кита.
Мнозина се правеха, че много държат на таланта му. Всъщност не можеха да го гледат. Най-вече назначените от Държавна сигурност “спасители на България”. На тях той посвети няколко великолепни изречения, които ще е грях да не цитирам: “България винаги се е справяла с враговете си. Погубвали са я нейните спасители. Ето и сега (след 1989 г.) девет милиона кресливи спасители на плажа са се хванали гуша за гуша, а в морето – труп се люшка. Мразя кресльовците, дето с толкова пошла реторика милеят за род и Отечество – колко доказани предатели сред тях!”.
Чувствам го етично близък и е естествено да имам предпочитано стихотворение. Ето го:
Ама да бяхте се поизмили, поне.
Изобщо, формално поне.
Или, поне, само мърлявите си генитали,
дето… и с които ни… и след смъртта ни…
Или, поне, зъбите си измийте,
дето са още кървави от кръвта
(нашата!).
Ъъъх,
дъхът ви мирише на Старо, на Кисело…
и Зловещо.
Па измийте се поне мъничко,
па тогава тропнете хорцето,
па тогава викнете сърцато
(над труповете ни):
“Да живей Новото Време!”
(“Новото време на старовремците”)
Неговите “старовремци” ми напомнят героите на Юрген Рот. Те са татковците на “Новите български демони”.
Наредил съм го сред неколцината, към които поглеждам, за да не забравя главното: че и аз имам собствена лудост, която не бих заменил с никоя друга. Особено с колективната.
Беше пич и такъв си отиде. Другите около него също искаха да са пичове, но нямаха достатъчно мая за това. Сол нямаха достатъчно; и пипер.
Награждаваха го от кучова срама, но не му прощаваха. Защото не беше от техните. Той си го знаеше и те си го знаеха. Всъщност, беше ничий.
Гледам му профила от една снимка. Тъжен и упорит – от онези, които не биха позволили на тъпанарите да го управляват.
Не стана професор, нито академик. Даже доктор хонорис кауза не успя да си докара. Затова пък цяла плеяда подлизурковци успяха.
Не го поканиха никъде да преподава. В НАТФИЗ, да речем. Със сигурност щеше да е добър преподавател по Морал и поведение в изкуството и живота. И щеше да научи студентите поне на две-три справедливи неща. И на по-малко надувки. А те имат нужда – студентите. Каква нужда имат само!
Творчески партньори? Съмишленици? Вятър и мъгла! Изоставяха го винаги, когато около него беше по-напечено.
Един литературен критик го определи като “нещо, което до най-голяма степен помага на българската литература да продължи своето съществувание като глас и съвест, като морал и отстояване на граждански и литературни ценности”. Помпозни клишета, за които Константин Павлов с готовност щеше да си запуши ушите.
С триста зора правителството предложи на президента да го награди с орден “Св. Св. Кирил и Методий” огърлие. Не “Стара планина”! – според тях той, Константин Павлов, още не беше дорасъл за такава чест. Затова пък го получиха Светлин Русев и Вежди Рашидов.
Най-странното е, че тъкмо Светлин Русев в последните години стана негов защитник и благодетел. Неведоми са пътищата Господни и блажено е човек да си помисли, че “старовремците” също подлежат на развитие.
Не беше герой. Не тръгна да събаря властта. Не лежа по затворите. Не го заточиха в Белене. Отнесе го по друг начин:
Моите стихове никой не ги печати.
Никой не ги чете.
Те са опасни –
будят долни инстинкти,
развращават дух
(Както казва онзи,
дето ще се появи на края.)
Особено са вредни за деца.
И възрастни.
Напуснаха ме всичките приятели.
Разлюбиха ме всичките момичета.
Една вдовица каза, че съм демоничен тип.
(“Прекрасното в поезията или жертва на декоративни рибки”)
Опитвам се да си го представя като човек на службите. Защо не са го поканили? Би ли се съгласил? Той казва, че са надценили морала му. Възможно е да е така и слава Богу!
“Странно е, че мен държавата никога нищо не ми предложи (членство в партия, сътрудник на ДС и пр.). Това е едно от щастията – че винаги са ме надценявали: надцениха ме творчески и ядох пердах, нравствеността ми надцениха и не ме вкараха в некрасиви взаимоотношения, на които бих могъл да се поддам. Решиха, че аз няма да приема, държаха се така и ми създадоха добра биография. Аз бях възпитан романтично – от литературата, не от живота – и винаги можех по тази романтично струнка да бъда подведен да извърша престъпление, без да усетя”.
Ако имаше възможност за малко да възкръсне, щях да му дам да прочете какво са писали за него по форумите.
“Благодаря на Господ, че го имаше! Дано намери сили там горе да ни почувства братя! И в отвъдното трябва да не е толкова страшно, когато той и такива като него са там. Пък може и пак да пише …”.
“Хората като него ни правят значима нация, а не политиците-боклуци”.
“Мир на душата на Константин Павлов! Отърва се от българското не-битие”.
П.П. Излизах от “Ухото” на Карел Кахиня и отстрани на входа на киното видях некролог. Попитах неколцина знаят ли кой е този човек. Не знаеха. Бяха студенти.
Владо Трифонов
http://www.bulgaria-weekly.com/archives-are-alive/176-konstantin-pavlov-mrazya-kreslyovtsite.html
Хюбрисът на моралната памет
Ани Илков
Константин Павлов, „Надпяване“Бих определил Константин Павлов като последния просветител – скептичен просветител; човек, чийто опит стига обертоновете на мистическото, без да води до суеверие, и човек, който подлага настоящето на радикална критика, без да напуска териториите на духа. Няма друг, който да е стоял с такава житейска и творческа твърдост в защита на свободната мисъл, творческото въображение и автономията на изкуството в България от 60-те и насетне. От ден на ден става все по-трудно да си даваме сметка за простия факт, че хора като Константин Павлов и Йордан Радичков започват своята работа и живот в едно посредствено време. В епохата на оня суров режим двете издадени книги на Константин Павлов – „Сатири“ (1960) и „Стихове“ (1965) – експлодират вътре в утробата на мрака, наречен комунистическо съзнание, но тази експлозия озаряващо предопредели и живота на своя автор, който взриви самото сърце на тогава пишещия се наново комунистически романс, като го атакува отчасти със собствените му идеали.
Както е известно, през 1989 г. времето се смени, но Константин Павлов, вътре в кристала на своята самота, вече знаеше мрачната тайна – всички времена са посредствени. Последното не е индулгенция за мрачната епоха и чудовищните й комунистически трикове, а по-скоро – осъзнаване на есенциалната усамотеност на човека в света, същностната му влошеност, неразрешимост. Следователно изисква се просветеност, разум – и трябва да се мисли, преди да се пише; изисква се и морал, морален разум, за да се действа справедливо. Но оставането при изкуството изисква и друго: и докато дирещият разум трябва да преживее ситуацията на свобода и под формата на потъване в дълбочините на въображението, схванато като разсъбличане и „смяна на змийските кожи“, то според параноичната комунистическа среда именно в цялата тази работа по себе си Константин Павлов извършва дразнещо очевиден hubris. Тази е точката на разкола, тук е и неговият (на този поет) отговор под формата на поемата, издадена за нас през 2001 г от „Анубис“. Да, но Константин Павлов я е предложил на „Български писател“ още през 1967 г. Сам по себе си този факт е и въпрос и той трябва да се добави към въпросите, които поемата поставя. Тук ще спра. Бегло нахвърлих само етическия контекст на тази поема и затова нека повторя: Константин Павлов ни е показвал с целия си живот досега как се действа не зарад дълга (легално), а от дълг (морално), както си се вслушваме във въпросите от морално естество, които тази поема поставя. И ако това са въпроси на „моралната памет“, то изкуството на Константин Павлов още в мига на сътворяването е „акт на памет“. В поемата „Надпяване“ личи нещо като „поредна зрялост“, в която Константин Павлов встъпва след „Петима старци“ и въобще след етико-естетическата експлозия от „Стихове“ през 1965 г. Тук той показва, че вече е съзнавал с какво е натоварен от така стеклата се съдба и веднъж след като е дебатирал със себе си своето хюбристично усамотяване и е решил, че въпреки всичко ще живее, последните думи от поемата, придадени на авторовия глас и до днес звучат в разчленяващата сивота на посредствения живот някак си накъсано, измъчено, трудно, сякаш са изречени от недопрерязано гърло. Тези думи са сакраментални, те са покана за етически акт и респективно не са само думи. Те са: Хайде да се о+би+ча+ме!
Константин Павлов, „Надпяване“, ИК „Анубис“, С., 2001
Слово, прочетено при премиерата на книгата в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ на 29.01.2002 г.
Виртуалната библиотека!
© Литературен вестник
http://mail.slovo.bg/old/litvestnik/205/lv0205010.htm
ЗА ЛЕКАРСТВАТА КАТО “ИДЕОЛОГИЧЕСКАТА ДИВЕРСИЯ”
Венцислав Жеков
http://www.bulgaria-weekly.com/the-week/persons/725-zalekarstvata-kato-ideologicheskata-diversia.html
Политическите блогове – оръжие за масово информиране
http://www.extremecentrepoint.com/?p=4228
ПРЕКРАСНОТО В ПОЕЗИЯТА
или
ЖЕРТВА НА ДЕКОРАТИВНИ РИБКИ
web | Стихове | Стари неща
Моите стихове никой не ги печати.
Никой не ги чете.
Те са опасни –
будят долни инстинкти,
развращават духа.
(Както казва онзи,
дето ще се появи на края.)
Особено са вредни за деца.
И възрастни.
Напуснаха ме всичките приятели.
Разлюбиха ме всичките момичета.
Една вдовица каза, че съм демоничен тип.
За да не бъда сам,
си купих три червени рибки.
В стъклен съд.
Хранех ги с водни бълхи
и им сменявах водата.
Веднъж
проскубаната котка на хазайката
успя да ме издебне
и задигна
най-палавата, най-красивата.
Останалите две се мятаха от ужас,
щом чуеха коварното животно.
Но аз ги пазех най-внимателно.
Една дъждовна вечер
от тъга,
от самота
и от не знам какво
реших да прочета на глас
написаното през деня стихотворение.
Сам себе си иронизирайки,
се поклоних пред рибките
и казах:
– Ще позволите ли да рецитирам стихове?
Прочетох им едно цинично,
антиобществено стихотворение.
(Както казва онзи,
дето ще се появи на края.)
Когато ги погледнах пак,
лицето ми се вкамени от изненада –
цветът им беше станал сивочерен;
с огромни челюсти
и остри зъби
приличаха на мънички акули.
Не се докоснаха до водните бълхи,
които им насипах от пакета,
с презрение отминаха трохите хляб.
Тогава грабнах котката,
проскубаната котка на хазайката,
и я захвърлих върху тях.
За миг, за два
нещастното животно бе разкъсано.
От този ден това им стана
любимата храна.
Аз всяка вечер им четях
развратните си стихове
(както казва онзи,
дето ще се появи на края),
а те растяха
и се озверяваха.
Превърнаха се в истински акули.
Аквариумът трудно ги побираше,
а котките не ги задоволяваха.
Нататък всичко се разви мълниеносно
и закономерно:
когато им четях най-страшната от моите поеми,
аквариумът изпращя
и се пропука.
Акулите изскочиха навън.
По-кротката разтвори челюстта си
и ме глътна.
А другата изяде гардероба,
където беше скрит един доносчик.
http://liternet.bg/publish3/kpavlov/stari/prekrasnoto.htm
Антропология на една идея:
Как да пресметнем цената на човешките слабости
Автор: Елизабет Дикинсън
След началото на световната икономическа криза доверието към икономистите очевидно спадна. Свърши времето на вярата в ефикасния пазар и невидимата ръка. Дойде времето на поведенческата икономика, която подчертава, че хората са фундаментално ирационални актьори. Ние сме слепи за риска; решенията ни се базират на капризи; предпочитаме да консумираме сега, вместо да пестим за после. Човешката склонност към грешки, изглежда, е идеалното обяснение за необяснимата криза. Така, след като години наред беше смятана за странно течение, поведенческата икономика най-накрая е в светлината на прожекторите.
1759 г.
Макар идеите на Адам Смит да оформят популярното възприятие за хората като homo economicus – особен вид, който взема рационални икономически решения, все пак по-малко известната книга на великия икономист „Теория на моралните чувства“ признава, че несъвършената човешка психология влияе на икономическите решения. В продължение на век и половина обаче малцина изследователи разбират това прозрение.
20-те и 30-те
В период на финансова динамика, последван от подем в САЩ, шепа икономисти, включително Ървин Фишър и Вилфредо Парето, започват да пишат за човешкия фактор във взимането на икономически решения.
1955 г.
Психологът – бунтар Хърбърт Саймън предлага понятието ограничената рационалност, според което хората не обработват идеално информацията, както приема класическата икономика. Пренебрегван от много от съвременниците си, по-късно през 1978 г. Саймън печели Нобелова награда за икономика.
1986 г.
Изследователите започват да изследват мозъка като преработващ информацията, а не само като реагиращ на стимули. Това прозрение отваря нови врати за обединяването на области от психологията с изследванията за взимането на икономически решения.
1988 г.
Икономистите Хърш Шефрин и Ричард Талер представят поведенчески цикличен модел на спестяване. Хората не пресмятат спестяванията и разходите си така, че да поддържат постоянно ниво на консумация през целия си живот. Двамата икономисти откриват, че хората предпочитат незабавното удовлетворение.
1994 г.
Дейвид Лейбсън е първият преподавател, нает от университет (Harvard), специално за да преподава поведенческа икономика.
1999 г.
Тримесечното издание The Quarterly Journal of Economics посвещава цял брой на поведенческата икономика.
1999 г.
Икономистът Терънс Оудиън допуска, че големият обем на търговията се дължи предимно на прекомерната самоувереност на търговците. Ако се изключат човешките емоции, е трудно да се разбере защо някой рационално би искал да купи акции от някого, който иска да му ги продаде.
2003 г.
Бостънският клон на Федералния резерв кани учени на конференция с надеждата да почерпи мъдрост в областта на поведенческата икономика, която бързо набира популярност.
2008 г.
Списание Money определя бестселъра на преподавателя Ричърд Талер и икономиста Кас Сънстейн, „Насочване: как да взимаме по-добри решения за здравето,
богатството и щастието“, като „интелектуалния скалпел на движението“.
Декември 2008 г.
Статия в списание Pioneer Press в Сейнт Пол, Минесота, заключава: „Единственият победител в схемата „Мадоф“: поведенческата икономика.“
http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=755067
Тевно езеро
http://www.evgenidinev.com/seen_in_my_camera/tevno_lake/
Разкази от маршрутката I – Айде разбери
http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=327&Itemid=71
Не удряй преди да се усмихнеш
http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=323&Itemid=68
/Преди да удряш – помисли !/
Почина Стършелът Кръстьо Кръстев
http://razkritia.com/%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B5%D0%BB%D1%8A%D1%82-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8C%D0%BE-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%B2/
Мартин Лутер
Робството на волята
http://www.bojidarmarinov.com/bgrecon/Luther/mlbw/index.htm
„Това лято няма да отида в България“
http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=7746327
Закъснели (дано) думи
Автор: Давид Кючуков
В една януарска привечер преди много време при мен дойде познат в квартала ром, който от тъмно до тъмно обикаляше улиците и събираше вторични суровини. Той беше разумен и спокоен човек, но този път беше различен. Донесе бързешком някаква ненужна вещ и настойчиво се опитваше да ми я продаде – убеждаваше ме колко ми е необходима, сваляше цената, молеше ме и накрая каза: “Виж какво, днес е Василовден, а аз не успях да изработя дори една стотинка. Гъска не мога да купя, вземи го това на цената на едно пиле, да има какво да сложа на масата за децата.”
Отказах му и повече от десет години не мога да си простя това – едно пиле беше цената на душата ми, и аз не я откупих. То беше нужно на едно семейство, за да избяга от мъката си поне в онази вечер, и на две дечица да се зарадват на мечтания празник, който за пореден път нямаше да се случи. Моята солидарност с тяхната участ щеше да бъде малка част от невидимата спойка, която превръща дивашките племена в хуманна цивилизация. В онази януарска привечер свети Васил говореше със съвестта ми, и тя не го разбра.
Откакто се помня, съчувствието към другите ме е водило дори в трудните за мен моменти. Животът е най-невероятното нещо, което може да ни се случи и е безкрайна мелодрама, но за да я видиш и усетиш, трябва да имаш сърце. Трагедиите са навсякъде. Когато бях малък, се наложи да прекарам в болница известно време, и един ден на съседното легло сложиха току-що оперирано уродливо дете. Крайниците му, доколкото ги имаше, вързаха с бинтове към железата под него, и целият персонал на отделението избяга. Детето почти през цялата нощ викаше, скъса бинтовете и превръзката си и започна да се наранява. Никой не му помогна, то по някое време притихна и на сутринта беше умряло.
Това нещастно дете умря заради своята страшна уродливост, плашеща всички, но оправдание за тези, които го изоставиха, няма. Има ли, обаче, оправдание за всички нас, когато пред очите ни страдат и умират хора заради липса на лекарства за стотинки и парче хляб? С каква съвест мълчим и си позволяваме да не ударим по главите малоумните управници с въпроса – как е възможно да допускате по улиците да ходят загубили човешкия си облик гладни същества и да принуждавате изстрадали хора да просят пари за лечение! Как е възможно извън африканската джунгла една общност от разумни индивиди да наблюдава безчувствено или с фалшиво прискърбие неописуеми трагедии? Виновни за това сме всички ние, които позволяваме навсякъде в управлението на държавата ни да се вихрят върли негодници и некадърници, и допускаме децата на България да измират в страдание. Стена от сатанинско безчувствие е издигната между бедстващите и тяхната Родина.
Отношението ни към хората в беда, независимо какви са, е мерило за човешката ни стойност. Не е възможно, обаче, всеки от нас поотделно да носи отговорността на държавата, чието предназначение е да обединява съзиданието и съзнанието на гражданите си в последователно и ефективно действие. Не може, докато вечеряш, да ти присяда залъка, защото знаеш, че съвсем наблизо има деца, които днес не си успял да нахраниш, и те ще заспят гладни. Не може, когато седиш на топло, да зъзнеш от мисълта, че тези и безброй още деца студуват като бездомни кучета. Не може в една социална държава съвестта на човека да се превръща в негова болест.
В един страшен февруари преди няколко години безработен младеж разказваше орисията си. Последните думи на този отчаян баща бяха: “Лошо е когато земята е бяла, не може да се намери и парче дърво. Детето цяла нощ трепереше.” Пред очите си в този момент видях фронта на Втората световна война. Детето му беше на четири години, а температурата през тази нощ беше минус двадесет и пет градуса.
Да, всеки носи съдбата си, но когато хрантутниците на държавата я носят в охолство, получено чрез башибозушки кражби, а сиромашията няма залък хляб и студува до полуда, как страдащите да уважават древното и велико име България? И с какви очи идиотите, които ни управляват, застават пред народа, когато за голяма част от него смъртта е най-желания начин да се справят с живота?
По времето, когато дедите на тези идиоти все още не бяха сложили върху врата на нацията бесилката на социализма, имаше велика българска армия. Тази армия от бедни цървуланковци е удивила света с подвизите си и е била страшилище за всеки, осмелил се да застане срещу нея. Дали идиотите, които днес ни управляват, разбират какво е водило тези наши светци през полетата срещу куршумите и снарядите? Дали тези идиоти осъзнават, че безброй българи са се сбогували с децата си и са тръгнали към смъртта с възторг? Каква нечовешка сила е водила тези безименни герои в последните часове и минути по пътя им към Голгота? Тя е била и е – солидарност! Солидарност със съдбата на чужди деца, заради които изоставяш своите, солидарност с непознати поробени хора, които възприемаш като свои братя.
По времето на тази велика българска армия около казармите са стоели гладни деца с канчета и панички. С войнишката чорба са се хранели не само обреклите се да умрат за България, а и гладничетата, които е трябвало да ги заместят. С тази чорба са преживявали и невръстните момиченца, на които им е предстояло да раждат бъдещите герои. Полугладните войници са били солидарни с децата на народа си – от бедната им храна е оставало и за по-бедните от тях.
Една самотна майка с много деца през ден-два идва при мен за храна и малко пари. Понеже се срамува, често изпраща някое от децата, а тя чака по-надалече. Пред мен застава заекващо от притеснение дете и докато се опитва да проси, ми се подкосяват краката. Най-голямото от тези деца е на единадесет години. Попитах едно от тях дали ходят на училище и то ми отговори – ходим, но се редуваме, сега другите са на училище, а аз помагам на мама и събираме по кофите за боклук каквото намерим.
Оказа се, че тази майка не получава никакви помощи и детски надбавки. Причината била, че тя, принудена да скита с децата си, за да не умрат от глад, не била намерена на домашния си адрес. Заради това трябвало да смени личната си карта, в която да бъде вписан друг адрес, за което пък тя няма пари . Омагьосаният кръг се затваря. Безумната система се опитва чрез всякакви прийоми да лиши най-беззащитните от всякакви средства за живот и, без никакво преувеличение, да ги убие. Обаждах се къде ли не, “службите” на държавата ми задаваха въпроса – какво да правим? Обяснявах че трябва да приберем тези деца от улицата, през ноември те ходеха в дъжда боси, а през януари по фланелки, трепереха от студ и необяснимо как бяха живи! Давах им дрехи и обувки, други клошари им ги вземаха, и нечовешкото им страдание продължаваше пред очите на “хората”. Питах не може ли да им се даде една стая от жилищния фонд на общината, в която да избягат от обкръжението си и да имат покрив и топлина. Оказа се, че през прословутия вече двадесет и първи век единствената възможност е децата да бъдат взети от майката и изпратени в приют. Кой луд акъл е измислил закон, според който деца да бъдат насилствено отделяни от майка си, каквато и да е тя! Каква измет го е гласувала, защо продължава да е в сила и въобще що за пасмина управлява държавата!? Има ли в нас поне малко от солидарността на титаните ни от Чаталджа, Одрин и Тутракан, които в мъката си хранеха чуждите деца, и дано Бог даде нещо и на техните?!
Преживял съм какво ли не, мислех, че съм силен човек след безбройните трудности, през които преминах, но това, което ви разказвам сега, просто ме убива. Мъката навсякъде около нас е неизмерима, и не си ли дават сметка трупащите имоти и пари, че ковчегът джобове няма и оттатък не ще занесат нищо друго, освен съвестта си и отговорността си пред Господа? Цивилизацията ни се крепи върху раменете на морални и интелектуални инвалиди и страшното е, че такива боклуци като тях може да не издържат нейната тежест.
Преди години едно от децата ми се разболя и поиска баничка. Най-обикновена баничка, но в неделя на обяд малко след времето, когато БСП начело с Виденов за кой ли път правеше свинщини в държавата и бяхме останали заради тях дори без хляб. Обходих целия град и не намерих. Пред последното магазинче, което видях в една пустош между няколко жилищни блока, в лятната жега стояха две момиченца на по три-четири години. Покрай тях мина “аристократ” с куче, и едното го помоли – чичко, купи ни малко хляб и сирене.” Много искате!” – каза кучкарят – взе си цигари и изчезна в своето небитие. Какво го интересуват чуждите деца – той за своите я се погрижил, я не, но кучето си ще храни редовно и ще го целува с любов. Продавачката пък се смееше – щом и жените не жалят гладните малки човечета, господ да ни е на помощ. И кой да чуе шепота на неграмотните ни мъртви прадеди от небето – “ На сираче хляб не се отказва!” Ех, какви говеда сме…
На жълтите павета гладни просяци сигурно няма, в кабинета на пишман-управника с вид и акъл колкото на Зайо-Байо – също. В провинцията, обаче, стотици хиляди хора гладуват и понякога ми се струва, че живеем в Бухенвалд. Мазни, безочливи и нагли министри, окичени със злато като че ли са обрали Форт Нокс, ни говорят в очите долни лъжи, а ние ги слушаме с удивление и примирение. Кой да каже на тези изроди, че когато чрез всякакви административни мошеничества лишават безработни, бедни и крайно нуждаещи се от помощта на държавата си хора, страдат безброй дребосъчета, които умират от глад. Цялата “система” за социални грижи и подпомагане се състои от фалшиви структури, създадени и управлявани от малоумници. Раздават се дребни пари на онези, които успеят да се преборят за тях; те не им стигат за нищо, а чиновниците отчитат дейност и оправдават съществуването си с тържествен вой.
В продължение на месеци в центъра на Видин едно сакато дете просеше. Посред зима то седеше на заледените плочки и незнайно как не умираше – под него нямаше дори парче картон. Всеки ден покрай това дете минаваше управата на Видин, полицията и всичките “социални служби”. Покрай него минаваха безброй “граждани” и децата им, които от нечовешката гледка се “учеха” на човещина. Колко интелект ни трябва, за да осъзнаем, че обществото ни е дехуманизирано до нивото на фашизоидна сбирщина?! Когато сме потресени от безумните кланета, извършени от съвсем млади хора и дори деца, не си ли даваме сметка, че семената на тази буря са посяти от държавата ни и от всички нас, и сега жънем кървава жътва?!
Една от най-варварските системи в историята на човечеството – съветският социализъм – изби десетки милиони хора чрез най-страшното оръжие – глада. Огромни територии са били напълно обезлюдени, а канибализмът е бил обичайно явление. В обсадения от хитлеристите Ленинград, обаче, откъснат от тази система, сред нечовешките страдания е имало солидарност с най-беззащитните и най-потърпевшите – децата. Преживялата тази обсада Ела Фонякова казва – няма по-страшна болка от тази на хроничния глад. В свърталището на смъртта умиращи от глад управници са събирали малките човечета в импровизирани столови, за да им дадат по паничка супа и още нещо извън дажбата. И завършва разказа си – мъчеха се да нахранят децата, доколкото можеха. А какво правят престъпниците, които днес ни управляват – крадат, както никога не се е крало, резилят България и треперят да не би някой да дръпне властта от крокодилските им челюсти. Страдащите нека си мрат…
Преди години, бях много малък, прочетох в списание разказ за злополука. Стълб пада върху кабината на камион, притиска ръката на шофьора и предизвиква пожар. Наблизо има само един случаен минувач и шофьорът му извиква – до мен има брадва, вземи я и ми отсечи ръката, иначе ще изгоря. Минувачът разказва – държах брадвата и не събрах смелост да му отсека ръката. Човекът гореше, аз плачех и се питах – защо на мен ми се падна тази участ!
Кой да измъкне бедстващите от бедата, ако никой наоколо не смее или не иска? Толкова ли е глупава българската интелигенция, за да мисли, че управляващите ни ненормалници ще направят това?! Толкова ли е глупав българският народ, та да поднесе отново властта на тази шайка разбойници?!
Върви си навсякъде около нас ежедневният клоунаден парад от травеститни думи, заместващи истината и потъпкващи правдата. Някъде встрани, самотна и отритната, тъжно наблюдава тази словесна порнография от лъжи и измами една много скромна дума. Тя е облечена в работни дрехи, изцапани със строителния материал, от който се гради обществото и държавата. Тази дума е отговорност и зад нея стои тежко бреме, което може да се носи само от достойни хора. България получи тежка участ – да носи в душата и тялото си една страшна беля – превъплъщението на варварщината – БСП. Това раково образувание, създадено от ламтежа за власт на всяка цена е генетично обременено с безчовечност и потресаващо безчувствие към страдащите. Колко хора знаят, че точно създателят на смахнатата й идеология Ленин е авторът на термина “концентрационен лагер”? “Неудобните трябва да бъдат затваряни в концентрационни лагери, а опасните – застрелвани на място”. За кой идиот не е ясно, че последователите му са извършили безброй престъпления срещу човечеството?! Всяко трето семейство в СССР има близък човек, пострадал от Втората световна война, но всяко семейство има близък, пострадал от Сталин. Следовници на тези изверги днес ни управляват, а затъпелият народ чака суха круша да цъфне и бандити да нахранят гладни деца.
Крадат, гадовете! Парите, които управниците ни на всякакво ниво отмъкват всеки ден, всеки час и всяка минута са безчет, и това всички го знаем! Свят ни се завива от грабежите им, но пак ще се намерят шашави мазохисти, които да гласуват против обществения интерес и за благото на тези, които ги изнасилват.
Нагли демагози са превзели Родината ми – от брутално-арогантната демагогия на Румен Петков до махленско-изтънчената на Петър Димитров, от стръвния кучешки лай на Илияна Йотова и Мая Манолова до неграмотните мрънкания на Емилия Масларова – навсякъде лъжи и безочие. Над всички се рее безотчетната и безсмислена фигура на абсурдния им министър-председател и на хитрецът Гоце, който изненада и обкръжението си със своите фокуси и надмина дори Тодор Живков. Никога във върховете на БСП няма да се задържи коректен към думите и истината човек, защото върхушката няма да допусне различен от тях. Никога начело на БСП няма да застане достойна, интелигентна и почтена личност, защото комунистическото блато няма да й позволи да изплува.
Цялата крадлива пасмина, впила се като кърлеж в тялото на държавата, трябва да бъде принудена от гражданското общество да работи за него, а не за своя облага. Трябва да се създадат социални кухни, за да няма гладни, а не просто да се разхвърлят дребни пари на вятъра. Трябва всеки болен да получи лечение и лекарства и всяко бедстващо семейство – помощ и грижи. Преливането на мисленето от частното към общото, от проблема пред очите към решаването му е свързано с принуждаването на държавната машина да работи. Чиновниците на народна ясла трябва да захвърлят вратовръзките, златните синджири и парцалите на Армани и Версаче от свинските си туловища, да отидат при хората и ден след ден, упорито, човеколюбиво и въпреки огромните трудности да дадат на безброй деца възможността да станат хора, и най-важното – три пъти на ден храна! Докъде сме я докарали с тези изроди – да се чудим как да ги озаптим да не крадат и да не ни е ясно в Европейския съюз ли живеем, или в Сомалия! Защо на мен ми се падна тази участ – да се срещна с безотговорна държава и с безкрайно отговорни към съдбата на близките си невръстни просячета…
Много детски сирашки съдби са минали пред очите ми. Сирачето е факт за обществото независимо дали родителите му са умрели, дали са в затвора или са го изоставили на улицата. Преживявал съм тяхното нещастие с безкрайната болка, че не мога да им дам достатъчно храна, дом и възможност да ходят на училище с тетрадки и учебници, за да се почувстват равни с другите деца и да си позволят да помислят – и аз съм човек!
Веднъж едно седем-осем годишно момиченце дойде да ми иска пари за лекарства. За пръв път я бях видял предишния ден, когато ровеше в контейнер за смет. Не й достигаше ръст, повдигаше се на пръстчета и събираше незнайно какво в торбички, които сигурно бяха по-тежки от нея. Лекарствата бяха за няколкомесечната й сестра; показа ми рецепта от лекар и започна да плаче – от сутринта обикалям магазините да моля, и отвсякъде ме изгониха. Вече се стъмва, а аз няма да успея да ги купя, и бебето ще умре. Успокоих я, дадох й пари, като й казах да ми покаже лекарствата, за да съм сигурен, че няма да я ограбят други клошари. Малките ръчички скриха парите в пазвата под дрешките и дребното телце тръгна през снега, за да СВЪРШИ РАБОТА!
Върна се след почти два часа, показа ми лекарствата, и в този момент разбрах какво бях направил. Това момиченце цял ден беше ходило в студа без да седне, защото няма къде, а аз я накарах да мине още няколко излишни километра… Обувките й бяха парцаливи, беше мокра и премръзнала, но сияеше от радост и бързо изговори безброй благодарности. Душата на тази невръстна героиня беше по-голяма от целия свят.
И ден след ден това осемгодишно момиченце отглеждаше с любов и срамежлива просия със сълзи в очите своята по-малка сестра. Някой все й отнемаше подарените детски колички и, докато беше бебе, я носеше – едва-едва, по няколко крачки, спираше да си почине и бавно, но със страшна сила продължаваше напред. Гледката е ужасяваща. После дойде лятото, започна да я води за ръчичка и бяха щастливи – беше топло и ако не ги биеха други деца, възпитани от безумци, животът за тях беше прекрасен.
Великата солидарност и отговорност на малките гладни човечета!
Наоколо обществото подсмърча, трие си носа с ръкав и съчувства усилено – кому? Съчувства на собствената си сантименталност, а не на детската болка и мъка, клечи около огъня на бедата, докато му влезе пушек в очите и пророни крокодилска сълза. Колко задоволени от живота хора си дават сметка, че само благодарение на късмета не са се родили и израснали на улицата като Бродяга? Когато се гнусят от бедността и се присмиват над външния вид на босяците, смятат ли, че биха имали силата да носят огромно страдание в мизерия и да не умират, само за да не умрат с тях близките им хора?
И всички ние с примирение наблюдаваме как на болни хора без лечение, на гладни без хляб се подиграват с кражбите си гнусните управници на собствената ни държава. Къде ли е тази бяла лястовица, дето все я търсят сиромасите, къде е и възмездието за дерибеите, които ги газят като червеи. Няма такава идея, която може да превърне животните с човешки облик в хора. Както няма по-големи врагове на Христос от лошите попове, така няма и по-големи врагове на човечеството от комунисти на власт. Те най-нагло представят безбройните си престъпления като грижа за народа или като дефекти на демокрацията, сриват всичко свято и разяждат чрез морална и икономическа корупция тъканта на обществото.
Комунизмът и фашизмът са две лица на една и съща чума, и няма никакво значение зад какви имена се крият тези отрепки. Когато поредното болно дете проси пари за живота си от милосърдието на бедните, как да не се сетиш за газовите камери на Освиенцим?! Милиарди се раздават под масата, а за страдащите все не достигат. Държавните търговци на пари и власт не се замислят, че след няколко месеца те ще се веят като парцали по вятъра, а ужасът на бедните и болните деца може да отвори вратата и на техния дом, без да почука.
Нека тази измет запомни една стара истина – може да бъдеш измамник, крадец и убиец и да не получиш наказание от хората, но Онзи отгоре вижда всичко, глупако!
Източник: http://www.epochtimes-bg.com
http://www.eurochicago.com/2009/08/zakasneli-dano-dumi/
Цецка уволни бившия съпруг на Масларова за далавери
http://etrud.tk/
Дали не е само козметична мярка , тепърва ще се разбере. „Когато гръм удари , как ехото заглъхва…“
А и Цецето не е съвсем свет- то се знае…всички жонгльорски номера в първия месец, може да ги забравим. Какво става от септември нататък? И дали „септември ще бъде май“?
Какво ще правим с натрупаните негативи на предното правителство?
Страхувам се за живота си! Връщам се в Америка
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=205893
Чарлз се порадва на гледка
http://www.kafene.net/uk.html?fb_1112145_anch=7685909
Англичаните продават имоти като за последно
Колосални печалби по 35-40 % от недвижимите си имоти направиха масово англичаните през последните седмици, сочат данните от агенциите за недвижими имоти във Велико Търново. Поданиците на Нейно величество се втурнаха да продават недвижими имоти като за последно и раздвижиха пазара, пише търновският в. „Янтра днес“.
Преди няколко дена две британски семейства продадоха къщите си в Церова кория на българи. За сделките, които бяха изгодни за купувачите, британците направиха печалба от 30 %, което е изключително добро постижение, коментира Калоян Ганев, управител на Century Нomes. Още по-добри печалби правят англоговорящите, които си напазаруваха апартаменти на зелено във В. Търново. Преди 2 г. за жилищата на хартия англичаните броиха по 270-320 евро/кв. м, а сега успешно продават завършените апартаменти по 500-550 евро/кв. м, което прави печалба от 100 %, посочи Ганев. Нормалната възвръщаемост на инвестицията в недвижими имот е между 10 и 12 % годишно. Като устойчива тенденция се очертава британската инвазия. До скоро англичаните масово купуваха, а сега са едни от най-активните продавачи на пазара, защото голяма част от тях подходиха към недвижимите имоти точно с инвестиционна цел, посочи Тодор Тодоров, управител на “ЕRA Балкан Естейт”. Британците, които преди години масово си накупиха селски къщи по десетина хиляди лева, направиха удар и ги продадоха на двойна цена. Много англоговорящи купиха по няколко апартамента във В. Търново и успешно ги отдават под наем, каза Тодоров. Повишено търсене на къщи за около тридесетина хиляди евро отчитат брокерите в Присово, Дебелец и Беляковец. Продавачи на повечето имоти са англичани. Най-много къщи били купени от англичани в Хотница – 80. Според наблюденията му все повече расте броят на чужденците, които продават имотите си във Велико Търново и околните селища и напускат страната.
http://etrud.tk/
Предполагам,че истинската причина да се „изнасят“ от РБ е друга…
Panaiot Panaiotov – Ohridskoto ezero (1994)
Пикникът, който проби Желязната завеса
http://www.politika.bg/article?id=13942
Влакът за Индия
Георги Гълов
Клечим в хоремага в края на гората, студено ни е, но ментето, дето сме си го заръчали, сгрява бавно измръзналите ни души. Тези дни имаше голяма почерпка, всички се веселиха дружно и от сърце, но днес е тихо и спокойно, като в къща, напусната от уволнен нотариус.
Преди около месец в гората се появиха двама сръчни младежи. И тръгнаха от къща на къща. Нашите хора, нали са наивни, отваряли вратите на своите домове и пускали вътре двамата сръчковци. А те не подбирали – карали наред. Питали има ли работа, как я карате тука, имате ли предложения и въобще може ли така? Веднага ще турим край на тази несправедливост и ще променим живота ви, казвали още двамата младежи.
– Аз съм шофьор – рекъл един от нашите.
– А аз зидар.
– Аз пък съм пчелар.
– Аз дърводелец.
И така нататък. Всичко си казали нашите хора.
– Точно от такива хора като вас имаме нужда – рекли младежите.
И после обяснили, че веднага ще им уредят работа и край вече на мизерията и останалото.
– Трябва, обаче, всеки да внесе по 600 лева и да си даде личната карта, за да оформим документите. А после ще черпите. Набираме голяма бригада за Индия. Там има работа за всички. И най-много за специалисти като вас.
Нашите хора веднага се организирали. Тези, които нямали редовни документи веднага си изкарали нови. Тази, които нямали нито лев – взели заеми. Подредили всичко, отброили парите и ги дали на двамата младежи.
– Браво! – похвалили ги младежите. – Възхитени сме от вас. Да знаете колко неорганизирани са хората…
И уточнили:
– Следващия вторник да сте на Централна гара, трети перон. В три и половина тръгва влакът за Индия. Който закъснее, направо да не идва.
После беше голямото изпращане. Всеки почерпи, всички бяхме на трапезата. Рано сутринта на другия ден нашите хора се натовариха на три автобуса и заминаха за Централна гара. Още в два и половина били на трети перон. С багажа, с плачещи роднини и с гордо изправени глави. Първо не им обръщали внимание, после дошъл дежурният на гарата, след него – шефът на гарата, а накрая дошла и полицията. Каквото и да ги питали, както и да ги въртели, нашите повтаряли все едно и също:
– Ние сме за влака за Индия. Само ни кажете в колко часа тръгва, за да но го изпуснем…
Пак си поръчваме по едно менте и се питаме – как така не се сетихме, че такъв влак – чак до Индия, няма. Иначе сега при нас е тихо и спокойно, като в къща, напусната от уволнен нотариус.
http://www.politika.bg/article?id=13977
http://www.bg.yosif.net/med/index.htm
Финансисти: Оставката на Искров не е проблем
След изненадващата оставка на управителя на БНБ Иван Искров финансистите коментираха дали това не е заплаха за банковата система в страната. Оказа се, че нито един от тях не прогнозира каквито и да е проблеми пред стабилността на българския лев.
След като обаче депутатите от ГЕРБ внесоха предложение Искров да бъде преизбран на същия пост, като че ли се потвърди коментара на финансиста Стоян Александров. Според него всичко това е сценарий, а целта му е да бъде освободен Николай Неновски като подуправител на централния трезор.
Председателят на централната банка няма никаква реална власт в България, защото се управлява от Управителен съвет, не от председател, коментира Александров.
Освен това влизането на България в борд лишава централната банка от четири пети от функциите й. Когато не е в условията на валутен борд тя прави лихвена политика, валутна политика, политика на пазара на ценни книжа и да регулира ликвидността в икономиката. Сега нищо подобно не прави, отсече той.
Според председателя на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България Виолина Маринова няма никаква заплаха за банковата система в създалата се ситуация.
Няма опасност за българския лев след оставката на шефа на БНБ Иван Искров, а решението му е било наложително заради невъзможността на институцията да реализира една от най-основните си функции – да играе контролираща и превантивна функция спрямо циклични и всякакви други икономически кризи, коментира пък пред Frognews.bg известният икономист проф. Димитър Иванов.
http://www.blitz.bg/news/article/58122
http://egati.net/2009/06/29/%D1%82%D1%83%D1%85%D0%BB%D0%B0-28/
От всеки трима руснаци, двама ходят пияни на работа
http://razkritia.com/%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8-%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D1%85%D0%BE%D0%B4%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D0%B8%D1%8F/
Катастрофа чака родния бизнес
Катастрофа чака родния бизнес
Българската стопанска камара публикува днес на сайта си последните си секторни анализи. Експертите отчитат мрачни тенденции: износът на горива се срива с над една трета, срив във винарския сектор, внасяме по-малко месни продукти, нисък оборот на консервните предприятия, спад на шивашката индустрия
Износът на горива се свива с над една трета
през първото тримесечие на 2009 г. производството на минерални горива за двигатели с вътрешно горене (ДВГ) отбелязва спад на годишна база, показва обзорният анализ на СФБ Капиталов пазар АД за развитието на сектора в България.
През първите три месеца на годината вносът на горива намалява със 7.5%. По-притеснително е положението с износа, където спадът е с над 38%. Целият стокообмен с минерални горива за ДВГ намалява с близо 31% в сравнение с първото тримесечие на 2008 г.
Предоставените количества за продажби на вътрешния пазар са по-големи с 42%, като увеличението идва основно от големия спад през първите три месеца на 2008 г.
Продължава сривът във винарския сектор
През първото тримесечие на 2009 г. производството на вино продължава да върви надолу. Произведените червени вина са с 30% по-малко, а белите с 20% в сравнение с миналата година.
Вносът на вина в България намалява с 30.2%, а износът се свива с 32.6% в сравнение с първите три месеца на 2008г. Целият стокообмен е с една трета по-малък спрямо първите три месеца на миналата година. Продадените количества червени и пенливи вина са по-малки спрямо Q1’2008.
Внасяме по-малко, но по-скъпо месо и месни продукти
През първото тримесечие на 2009 г. оборотът от продажби в месната промишленост по текущи цени е по-голям с 15.5%.
Производството по цени от 2005 г. обаче е по-малко с 0.9%. Внесени са по-малки количества, но на по-високи цени. В сравнение с периода януари-март на 2008 г. вносът е по-малък с 3.2%, а стойността на внесеното месо и месни продукти е по-голяма с 14.4%.
Износът продължи да се свива, като в сравнение с първо тримесечие на 2008 г. намалението му е 7.8%. Продажбите на месо от едър рогат добитък, от свине, от птици, колбаси от месо и субпродукти на вътрешния пазар са по-големи през първите три месеца на годината спрямо същия период на 2008 г.
Вносът на дървесина намалява почти наполовина
През първото тримесечие на 2009 г. оборотът от продажби в дървообработващата промишленост намалява с 44.6% по текущи цени. Спрямо първото тримесечие на 2008 г. вносът е паднал близо 2 пъти. При износа също има намаление. Изнесеният дървен материал и изделия от него са с 21.3% по-малко. Намалението на вноса е 3.3 пъти по-голямо в сравнение с износа и в резултат на това салдото за първото тримесечие е положително.
Вносът и износът на мебели почти се изравниха
През първото тримесечие на 2009 г. оборотът от продажби в мебелната промишленост намалява с 20.8% по текущи цени, показва обзорният анализ за развитието на сектора в България.
Производството в подсектора е по-малко с 31.7% в сравнение със същия период на 2008 г. В страната са внесени 8.9% по-малко мебели, а износът намалява с 21% спрямо януари-март 2008 г. Намалението на износа е близо 3 пъти по-голямо спрямо спада при вноса, поради което положителното салдо се свива с почти 72%. Основната част от произведените в България мебелите са предназначени за износ.
Дупката във външната търговия с козметика намалява
През първото тримесечие на 2009 г. производството в Парфюмерийната и козметична промишленост намалява. Произведените шампоани са по-малко с 41.1%, а пастата за зъби – с 25.3%. Прирастът при внесените козметични и парфюмерийни продукти е 27.7%.
Това е един от малкото сектори, в които през първото тримесечие на 2009 г. има увеличение на износа. Спрямо същия период на 2008 г. изнесените количества са с 6% по-големи. През първите три месеца на годината продажбите на вътрешния пазар продължават да намаляват.
Намалява оборотът на консервните предприятия
През първото тримесечие на 2009 г. оборотът от продажби в консервната промишленост по текущи цени е по-малък с 11.3%. Производството по цени от 2005 г. е по-малко с 27.6%.
Тенденцията на увеличение на вноса на преработени и консервирани плодове и зеленчуци продължи и през първото тримесечие на 2009 г. с прираст от 8% на годишна база. Износът отбелязва спад от 9.4%, а отрицателното търговско салдо се задълбочава. Има намаление на продажбите на вътрешния пазар при почти всички от наблюдаваните продукти.
Цялата шивашка промишленост отчита спад
През първото тримесечие на 2009 г. оборотът от продажби в шивашката промишленост по текущи цени е по-малък с 21.4%. Обемът на произведената продукция намалява с 26,3%.
Вносът на шивашки, текстилни и трикотажни изделия отчита спад от почти 20% спрямо същия период на 2008 година. Износът намалява с една четвърт, а целият стокообмен се свива с 20%.
Основната част от продукцията на шивашката промишленост в България продължава да е от ишлемеджийско производство. Продажбите на производителите на вътрешния пазар, които са само 1.5% от произведената в страната продукция, са с 25%.по-малки.
http://frognews.bg/news_14635/Katastrofa_chaka_rodniia_biznes/
Проф. Д. Иванов: Не платноходка, а макроикономист трябва на БНБ
Няма опасност за българския лев. Искров трябваше да подаде оставка, той не реализира основните функции на БНБ, казва от Лондон известният икономист
Интервю на Стойко Стоянов
– Проф. Иванов, изненадан ли сте от оставката на управителя на БНБ Иван Искров?
– Тази оставка има голямо значение за цялата икономика на страната, защото става дума за ръководителя на националната банкова система. Ситуацията е тежка, защото кризата в страната се задълбочава. Но за мен по-важно е да разберем истинските причини за това решение.
Трябва да е ясно на обществото дали това не е просто един жест на г-н Искров да търси ново политическо доверие от новото политическо мнозинство в парламента. Тоест, оставката да е само един елегантен жест, а не истинско намерение за раздяла с поста. Преди да има яснота в тази посока е трудно да се правят сериозни коментари и анализи.
– Вие сте критикувал финансовата политика на сегашното ръководство на БНБ, наложително ли беше Искров да се раздели с поста?
– Принципното ми мнение, е че Иван Искров трябваше да си подаде оставката и да се проведе сериозна процедура за избор на нов гуверньор на централната банка.
В момента в страната, в която се зароди икономическата криза – САЩ, тече сериозен процес на избор на шеф на банката на Федералния резерв. И гуверньорът на Централната банка на САЩ, който спаси страната от кризата, сега е поставен на конкуренция заедно с други банкери, които се състезават за поста.
– Има ли опасност за стабилността на лева при сегашната ситуация?
– На този етап такава опасност няма, но в период на вакум, на неприета от парламента анти-кризисна програма, когато не са ясни все още всички стъпки на новото правителство е опасно БНБ да остава без един силен ръководител. В историята на една страна такива моменти са малко, но са решаващи. Важно е държавното ръководство и политическите сили в парламента с отговорност и със знание да потърсят най-добрата кандидатура.
– Каква е вашата оценка за работата на БНБ до сега?
– Ако погледнете основната правна рамка, според която съществува и функционира БНБ – Законът за БНБ, ще видите, че още в чл. 2, ал. 3 е ясно записано, че „Българската народна банка подкрепя политика на устойчив и неинфлационен растеж“. Ясно се вижда от резултатите, че растежът на България по време на мандата на сегашния председател не бе нито устойчив, нито неинфлационен.
За четирите години управление на Станишев по същество председателя на БНБ не реализира смисъла на чл. 2, ал. 3 от Закона. За този период България има агрегиран ръст на инфлационния индекс от 137.5%, рекорден за последните 10-11 години.
БНБ по времето на сегашния председател не реализира една от най-основните си функции – тази да играе контролираща и превантивна функция спрямо циклични и всякакви други икономически кризи. Нещо повече, БНБ не предвиди идващата икономическа криза и не съумя да играе ролята на независим гарант за силна, амбициозна и навременна анти-кризисна макроикономическа и микроикономическа политика.
– Какъв трябва да бъде бъдещият шеф на централната банка?
– Начело на тази важна институция следва да застане доказал се, сериозен, принципен макроикономист. Експерт с принципи, а не човек на една или друга политическа сила. Човек на който вярват и макро и микро икономистите, финансистите, международните инвеститори и финансови институции.
България сега се нуждае от цялостно, ново и принципно ръководство на централната банка, от разширяване на нейните контролни функции и от заемане на една нова принципна роля в цялостната анти-кризисна програма на правителството.
– Имаме ли такива независими професионалисти?
– Нека да уважаваме кадрите на страната, има сериозни макроикономисти, но подчертавам, че става въпрос за човек с дългосрочна визия, а не платноходка, която се носи от политическия вятър. Такова поведение именно беше демонстрирано до сега.
http://frognews.bg/news_14553/Prof_D_Ivanov_Ne_platnohodka_a_makroikonomist_triabva_na_BNB/
How Can I Suppose To Live Without You Kenny G & Michael Bolt
Kenny G – Forever In Love
Kate Bush – Army Dreamers
Click to access ian.van.helzing-ne.pipai.tazi.kniga.pdf
Сметката от Брюксел дойде
Мартин Карбовски
Стандарт
Може би вече наистина е време за речта на Чърчил – за кръвта, потта и сълзите. Много хора си мислят, че Борисов има специална стратегия и пази този момент за по-нататък.
Но европейският нож е опрял до българския кокал. Нещо трябва да се каже, за да стане ясно – българите ще бъдат наказани от Европа за търпението си към тройната коалиция!
Тия дни чета вестници и се изумявам какъв чуден пиар води за свое оправдание Станишев. Отива при бивши партизани и им говори за замразяване на пенсии. Битката при Жабокрек. Цинично казано, пиарът на БСП струва много пари и не струва нищо.
Толкова скъп пиар може да е само много лошият пиар
Но в този лош пиар има една превелика безотговорност. В дните, когато се разбира, че заради зулумите на бившето правителство Европа ще започне да ни глобява сериозно, ще ни кара да връщаме пари, да се прави пиар от това, че ще замразяваме пенсиите и заплатите е възелът на гьонсурата. И то от Жабокрек. Точно там е мястото на Станишев.
Някой вече трябва да каже за Червената кражба. Не как изглежда тя в подробности, а че тя ще ни струва скъпо. Опитваше се да го каже Сидеров преди време. Каза го Борисов преди време. Говори се за Червената кражба всеки ден в заглавията на вестниците. И вие си мислите, че това е пиар кампания, изправена срещу крякането от Жабокрек?! Не, това е Реалността.
Милионите, които изчезнаха по време на Червената кражба тези дни ще бъдат платени от всички нас. През тока, през бензина, през цигарите. През замразяването на заплатите и пенсиите. Някой ще трябва да плати заради овцизма, скудоумието и веселата безотговорност на жестоката българска недораслост – ние се оставихме да влезем в Европейския съюз по време на червено правителство, създало етническа мафия и крепящо се на жълта безотговорност.
Това е скъпо удоволствие. Розовите непиещи алкохол сиводрешковци в Брюксел днес ще ни го върнат тъпкано. Те самите със студени физиономии повтаряха, че „българите сами избират своето правителство и сами решават какво да им се случи в Европейския съюз“.
Е, оказаха се прави. Ние сами избрахме да бъдем глобявани и наказвани. Четири години гледахме какво се случва на тая бедна земица и четири години ги оставихме да правят каквото си искат. Днес някой ще плати. И първо ще плати България, после данъкоплатецът. А дали ще плати политическият крадец на национално бъдеще – това дори не е сигурно при тази правосъдна система.
Едно е ясно – ще платиш ти, данъкоплатецът, който търпя безропотно и ентусиазирано четирите години тройна коалиция. Ще плати този, който казваше – какво сте се начумерили като песимисти, вижте хубавото в тоя живот, нещата се развиват добре. Ще плати този, който си мислеше, че ще му се размине.
Ще плати този, който вярваше на усмивката на Станишев – леко идиотска и разсеяна. И този, който си мислеше, че понеже на него не му взимат от заплатата, кражбата е нещо нормално.
Но този път има един лош чичко, който живее в Брюксел, и той вчера ви каза – ще платите всички, защото бяхте безотговорни към управлението на държавата си и защото избрахте преди 4 години да ви управлява най-смешната политическа мафия
Мафия, която дори не се криеше, а напротив, парадираше с кражбите си, колите си, любовниците си и далаверите си. Заради всичко това сега ще платим всички.
И точно в този момент Станишев крещи от Жабокрек – видяхте ли какво става, като ви управлява Борисов, казах ли ви аз?! То бива червена наглост, но това вече е партизанска наглост.
Идва време за речта на Чърчил – за потта, кръвта и сълзите. Борисов ще трябва да обясни на скромния, нетърсещ правата си никога български народ, че идва сметката.
Много хора у нас са склонни да платят сметката на предишното управление – със всичките прилежащи към нея кръв, пот и сълзи. Но само при едно условие ще я платим – ако видим крадците от тройната коалиция в затвора. Само тогава сме съгласни и на кръв, и на пот, и на сълзи.
Същото условие ще получи и Борисов, като отиде да моли сиводрешковците в Брюксел за отсрочка на глобите. Така ще му кажат – отлагаме глобите само ако ни дадете главите на тези, които похарчиха грешни европейски пари по пътя от Рибново до Осеново.
Главите на този, този и този – списъкът е в ОЛАФ. Ако това стане – почваме да плащаме сметката. Ако не стане – губим играта всички.
http://www.epochtimes-bg.com/2009-02/2009-08-25_03.html
Личната ми табличка:
„Вредните емулгатори в храните и лекарствата:
Легенда:
O – Опасен,
МО – Много опасен,
Р – Раковообразуващ,
З – Забранен,
ЧР – Чревни разстройства,
ВК – Вреди на кожата,
СР – Стомашни разстройства,
АР – Алерг. реакции,
Х – Холестерол,
АН – Влияние върху кръвното-Артериалното налягане,
П – Подозрителен:
102(татразин)-О;
103-З,Р;
104-П;
105-З,Р;
110-О;
111-З;
120-О;
121(citrus red)-З,Р,МО;
122-П;
123(aмарант)-МО,З,Р;
124-О;
125-З,Р;
126-З,Р;
127-О;
129-О;
130-З,Р;
131-Р;
133-Р;
141-П;
142-Р;
150-П;
151-ВК;
152-З,Р;
153-Р;
154-ЧР,АН;
155-О;
160-ВК
171-173 Черен дроб,Бъбреци;
180-О;
201-О;
210-Р;
211-Р;
212-Р;
213-Р;
214–Р;
215-Р;
216-Р,ВК;
217-Р 219-Р;
220-О,Разрушава вит.В1;
221,225,226-Нарушават храносмилaнето и водят до заболявания на стомашно-чревния тракт,Сърдечни проблеми,Затруднения в дишането,Ниско кръвно;
222-О.за Храносмил. и Стомашно-чревен тракт;
223-О,Астма,Храносмилане,Стомашно-чревен тракт;
224-О,Храносмилане, Стом.-чревен тракт;
228-О
230-Р,Алергия;
231-ВК,Алергия;
232-ВК,Алергия;
233-О,ВК;
239-ВК,Алергия;
240-Р,МО;
241-П;
242-О;
249-Р
250-АН;
251-АН;
252-Р,АН;
270-О за Деца;
280-Р;
281-Р;
282-Р;
283-Р;
310-АР;
311-АР;
312–АР;
313-Алергия;
320-Х Черен дроб, Бъбреци, Мутация в ДНК;
321–Х;
322-Черен дроб,Бъбреци;
330-Р;
338-СР;
339-СР;
340-СР;
341-СР
343-СР;
400-О;
401-О;
402-О;
403-О;
404-О;
405–О;
407 Черен дроб, Бъбреци;
420-Р;
447–Р,Черен дроб,Бъбреци;
450-СР,Черен дроб,Бъбреци;
451-СР;
452-СР;
453-СР;
454-СР;
461-СР;
462-СР;
463-СР;
465-СР;
466-СР;
477-П
501-О;
502-О;
503-О;
510-МО;
513-МО;
527-О;
553b(талк)-Р;
620–О;
621-Болки в гърдите,Главоболие,Горене на лицето, Стягане главата;
626-ЧР;
627-ЧР;
628-ЧР;
629-ЧР;
630-ЧР;
631-ЧР;
632-ЧР;
633-ЧР;
634-ЧР;
635-ЧР;
636-О
637-О;
907-АР;
924а-Р;
924в-Р;
951(аспартам)-ВК,Умствени увреждания;
952-З;
954(захарин)-Р;
1105-ВК;
1000-1199-слагат се като добавки към брашното, захарта и други подобни продукти. Глутамат-МО!“
http://star05.net/lib/news.php
Click to access ian.van.helzing-ne.pipai.tazi.kniga.pdf
Кантората на Искра Фидосова издала фалшивото пълномощно на имотната мафия
http://www.blitz.bg/news/article/58568
Sous le Ciel de Paris – Yves Montand – Edith Piaf
СЕНЗАЦИЯ ИЛИ РЕАЛНОСТ – САЩ СЕ РАЗПАДА ДОГОДИНА?!
http://www.bulgaria-news.bg/category/world/usa/article/post5251.html
Борисов: Няма пречки пред реализацията на „Южен поток”, но имаме нужда от повече информация
Путин: Русия може да се откаже от един от енергийните си проекти в България
Гданск, Полша /КРОСС/ България не вижда пречки пред реализацията на „Южен поток” през своя територия, а по проекта за нефтопровода „Бургас-Александруполис” ще проведем два местни референдума. Това заяви премиерът Бойко Борисов по време на срещата с руския си колега Владимир Путин в Гданск, Полша, на която двамата обсъдиха общите проекти в сферата на енергетиката, предаде РИА Новости.
Премиерът Борисов увери, че България ще обяви позицията си по енергийните проекти, в които е партньор с Русия след като се запознае в детайли с договорите, сключени от предишното правителство.
Договорено е работна група от руската страна да пристигне в София и заедно с българските експерти да бъдат обсъдени подробностите по поетите досега ангажименти от двете страни. Според българския премиер, за подробното запознаване с договорите и поетите с тях ангажименти ще са необходими между два и три месеца.
„В определения срок ще се запознаем с детайлите, но смятам, че по реализацията на „Южен поток” у нас проблеми няма. Що се отнася до Бургас-Александруполис, има един-единствен проблем, по който ще се допитаме до хората с два местни референдума – това е екологията на крайбрежните зони”, посочи Борисов.
Руският премиер Владимир Путин, на свой ред, не изключи вероятността Русия да се откаже от един от енергийните си проекти в България.
Той призова страната ни „колкото се може по-скоро да изясни своята позиция по отношение на съвместните енергийни проекти“ – газопроводът „Южен поток“ и нефтопроводът „Бургас-Александруполис“.
„Ако поради някакви причини Вашето правителство реши, че даден проект не е в интерес на България, това, уверен съм, няма да създаде проблеми в нашите отношения“, каза той и добави: „Ние ще намерим път. Русия реши този проблем по други начини, а ние с Вас ще намерим други проекти, по които да си сътрудничим“.
„Единственото, за което Ви молим – изяснете позицията си колкото се може по-скоро“, призова руският министър-председател.
Той даде за пример нефтопровода „Бургас-Александруполис“, строителството на който, се обсъжда вече 7 години и увери премиера Борисов, че Русия е готова да предостави на българската страна необходимата информация по всички общи енергопроекти.
Владимир Путин подчера, че всички проекти в сферата на енергетиката са договорени по такъв начин, че „да издигнат значението на България като регионален енергиен център и транзитьор на Балканите“.
http://www.cross-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=1070249:%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2:%20%D0%9D%D1%8F%D0%BC%D0%B0%20%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8%20%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%20%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%E2%80%9E%D0%AE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%20%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA%E2%80%9D,%20%D0%BD%D0%BE%20%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BC%D0%B5%20%D0%BD%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B0%20%D0%BE%D1%82%20%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%20%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F&catid=8:%EF%BF%BD%20%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F&Itemid=27
ХАЙДЕ ОСТАВЕТЕ СТАМБОЛОВ НА МИРА!
Между двамата премиери има огромна разлика, която е неизмерима дори с баналното от „небето до земята”, г-н Рашидов. Победата на ГЕРБ не разчисти блюдолизците от държавната софра, нито прие нещо подобно на „Закон за изтребление на разбойничеството“
Венци Михайлов
„Оставете Стамболов на мира!”, ми иде да извикам като слушам през последната седмица възхвалите по отношение на премиера Бойко Борисов от приближените му лакеи.
„Баста! Стига!”. Някой случайно от тези блюдолизци да може да изброи поне не десет, остави пет, а може би три неща, извършени от Стамболов за модернизацията на България? Съмнявам се!
За седем години Стамболов като премиер превръща България от турска васална провинция, застрашена да стане руска губерния, в модерна европейска държава. Той е един от политиците ни дръзнали да проведат Съединението, без което трудно би се стигнало до обявяването на независимостта на България.
Държавната политика на Стамболов води до бурен икономически растеж и подем на българското образование и култура. Чрез политиката си той налага един политически курс, който превръща България в първа регионална сила и гарантира нейното превръщане в европейски политически фактор.
Бойко Борисов бил серт като Стефан Стамболов, обяви министърът на културата Вежди Рашидов.
Да приемем донякъде за вярно, но поне Стамболов накара селяните в София да свалят цървулите и да започнат да се обличат по европейската мода, за разлика от съвременната ни столица, където все още има баровски квартали, които използват популярните и през XIX в. септични ями.
Стамболов беше двигателят и вдъхновителят за изграждането на съвременна транспортна инфраструктура на васалната тогава България. Днес правителството на Бойко Борисов предпочита да спира работата по вече започнати проекти с мотива да не се пилеели народни пари. Г-н премиер, ако има такива случаи, дайте ги на прокуратурата и съда. Все пак сме страна членка на ЕС. За съжаление може би зад спирането на проектите се крие факта, че новата власт иска да настани приближени до нея фирми да строят пътища. Случайно ли е, че първата инициатива на новото мнозинство в парламента беше промените в Закона за пътищата. Измененията върнаха НАПИ под шапката на мега ведомството на регионалното развитие, което се зае да гледа всяка една сметка. Това предизвика както гнева на приближения до ГЕРБ кмет на Сливен Йордан Лечков, така и на червения му колега от Благоевград Костадин Паскалев, който е известен и с критиките си към БСП.
През XXI в. не е нормално началото на завършването на магистрала „Тракия” да се отлага за 2010 г., а по стара традиция на родната ни бюрокрация първа копка може да бъде направена преди следващите избори. Преди сто и кусур години тогавашният премиер строи железница и пътища, с което
вдъхва куража на васалното към Турция княжество да вярва в независимостта,
за разлика от днес, когато всеки малко овластен местен деребей се опитва да ни превърне в крепостни селяни.
Всеки ден сводката на КАТ за предизвиканите от катастрофи смъртни случаи като мантра се повтаря „несъобразена с пътните условия скорост”, а някой да се замислял доколко липсата на магистрали и първокласни европейски пътища са виновни за това. Да сте видели полицаи, служител на КАТ или ДАИ (това е Държавна автомобилна инспекция) да стои до открадната шахта или опасен участък на пътя? Не! Най-много там да седи кашон, автомобилна гума или колец…
Дори новият главен комисар на МВР Калин Георгиев се оплака пред столичен вестник за отношението на софийските полицаи към коли с регистрация от провинцията, но за съжаление това е политика и в провинцията към шофьорите, които карат кола с регистрационна табелка започваща със С …..
Стамболов обяви протекционизъм в икономиката, а Бойко лови контрабандни домати и краставици
и не му прави впечатление, че добивът на пшеница е под нормите не само за ЕС, но дори и за Украйна или Русия. В същото време накацалите като гарвани табелки по софийското, пловдивското и старозогарското поле табелки с надпис „Продава се!” показват, че техните собственици разчитат на бързи пари вместо да развиват предприемачество дори и в селското стопанство. Някои ще опонират, че Бойко Борисов лови и цистерни с гориво, но аз питам защо той не споменава за тоталното отваряне на пазара и пускането на конкуренти на „Лукойл – България”, както направиха в Румъния, където освен държавната компания отскоро работи и „Казмунайгаз”. За съжаление ситуацията надали ще се промени след като и ввнимателният към властта вестник „Дневник” писа за поредния бизнес кръг около новия премиер, известен като „Хелиос“ („Лукойл”).
За съжаление никой не може да каже днес правителството на ГЕРБ ще подкрепя обущарите, шивачите или енергетиците.
Единият търси дипломацията, другият предпочита забраната
Стамболов открито говори за проблемите на младата българска държава и се опитва да ги решава, докато Бойко размахва голямата гума и трие днес „ще”, утре „замразявам” или „спирам”.
Пословични са демаршите, визитите и „игрите” на тогавашния премиер с Високата порта само и само да получи исканите свободи за българската църква и училища в Македония и Одринска Тракия. Стамболов с твърда ръка се разправя с разбойниците, а не заповядва на вътрешния си министър да не употребява „ще”, както направи Бойко Борисов. Един от първите законодателни актове на тогавашния премиер е приемането на Закона за изтребление на разбойничеството, а днес мнозинството на ГЕРБ води спорове какви промени са нужни в Наказателния кодекс.
И накрая малцина помнят, че „ не щеме ний богатство, не щеме ний пари …” са поместени в „Песните на Ботев и Стамболов”, публикувани през септември 1875 г.. Но за това друг път….
http://www.bulgaria-news.bg/category/bulgaria/politics/article/post5302.html
Бойко Борисов и неговите приятели, Васко Черепа, Митьо Гестапото и злощастната българска култура
http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=7973588
Click to access matrix.pdf
Смисълът на Е-тата в храните
Тук са показани Е-станадартите на EU, като тези номера са тествани за безопасност и са разрешени в нея. Числата без Е са разрешени във Великобритания, но е вероятно да не бъдат разрешени за употреба във всичките стани от Европейската общност. САЩ използуват друга система за класификация. Независимо от това тук ще предостави информация за хора, имащи алергични реакции, да разберат дали тези добавки се отразяват върху тях.
Вижте най разпространените хранителни алергии, кой ги причинява и какво трябва да избягваме.
По долу е списъкът на всичките Е – номера, използвани от Европейските производители на хранителни продукти по типове и номера.
От тук може да видите какво представляват ензимите и ролята им в организма.
http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=41
Назад към комунизма! Взимат имотите, на който е неприлично богат, без значение дали е съден
Държавата ще конфискува имоти и коли, купени с незаконни доходи, дори и когато собствениците им не са разследвани се предвижда в промени в закона, по който работи комисията „Кушлев“, пише „24 часа“.
Досега незаконно придобито имущество се отнемаше само ако притежателят му е разследван за определени видове престъпления.
С поправката ще се върне предишното положение, при което съдът конфискуваше имущество и без наказателно дело, когато законните доходи на гражданина и семейството му не съответстваха на демонстрираното благополучие, обяснява правосъдният министър Маргарита Попова.
Засега не е ясно как ще бъдат изчистени механизмите за да не започне поредния „лов на вещици”.
Впрочем, комисията „Кушлев” във Варна се оглавява от шефа на окръжната прокуратура Варна Пламен Иванов, като в нея влизат и прокурори, следователи и съдии, научи afera.bg По места съставите на комисията Кушлев били изгладени именно от прокурори и ченгета. Дали получават допълнително заплащане и за тази дейност, няма официална информация.
http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=6970&Itemid=2
Появи се смъртен акт на Азер Меликов
С официален документ до централата на Министрество на външните работи в Лондон дойде новината за трагичната гибел на придобилия скандална популярност Азер Меликов, пише в. „Папарак“.
В него се посочва, че издирваният от българските власти информационен специалист е починал при инцидент и към него е приложен смъртният му акт. Азер Меликов, скандално известният близък приятел на експремиера Сергей Станишев, избяга в Лондон веднага след парламентарните избори тази година. Страннта дружба между двамата, която много социалисти описват и като хомосексуална, започва още докато двамата работят в международния отдел на БСП. Името на Меликов, който е син на българка и кюрд, нашумя покрай клипа и сайта срещу Бойко Борисов и Иван Костов преди парламентарните избори. Тогава компютърни специалисти на RE TV установиха, че сайтът е регистриран на името на Меликов. Впоследствие стана ясно, че именно той е ръководил направата на интернет – страницата с черен PR срещу политическите опоненти на любовника си. Азер Меликов и братът му близнак Мехти са известни столични хомосексуалисти, гласят публикации във в. „Уикенд“. Според тях Азер Меликов е живеел на семейни начала с поп изпълнителя – педал Миро. Близкият приятел на Станишев отпуска от държавната фирма „Информационно обслужване“ 57 000 лв. за промотирането на новите „песни“ на бившето си гадже.
Източници от външно министерство посочват пред изданието, че въпросният смъртен акт най-вероятно е фалшификат. Сигурно било, че Меликов е жив и здрав и под чуждо име продължава да се радва на живота в английската столица с присвоени пари от „Информационно обслужване“. Целта на неговата така да се каже „кончина“ била да се предотврати обявяването му за издирване от Интерпол.
http://www.e-trud.tk/
Спадът на българската икономика стигна 4.8% към края на юни
http://www.dnevnik.bg/pazari/2009/08/17/771076_spadut_na_bulgarskata_ikonomika_stigna_48_kum_kraia_na/
Покажете среден пръст на подслушвачите
Знам, че едва ли някой ви подслушва точно вас, пък и едва ли има защо да бъдете подслушвани. Въпреки това това разширение не вреди никому. Застраховайте се отсега, за да не плачете после. Разпространете този plugin сред приятелите си. Инсталирането му е фасулска работа.
Pidgin е един страхотен IM клиент, който ви предоставя възможност да „чатите“ с приятели от най-известните мрежи като ICQ, AIM, Jabber, Yahoo и др. Отскоро има и „хак“ за използване на Skype.
Разширението Pidgin Encrypt може да ви помогне за криптиране на комуникацията чрез PKI. Простичко казано – колкото и да „слушат“, ще чуят само gibberish 🙂
Знам, че едва ли някой ви подслушва точно вас, пък и едва ли има защо да бъдете подслушвани. Въпреки това това разширение не вреди никому. Застраховайте се отсега, за да не плачете после. Разпространете този plugin сред приятелите си. Инсталирането му е фасулска работа.
Изтеглете Pidgin Encryption за Pidgin 2.* от
http://sourceforge.net/projects/pidgin-encrypt/
Инструкции:
1. Инсталирате това .exe (на принципа next > next > finish);
2. Отваряте Pidgin и отивате на „Tools > Plugins“;
3. Слагате отметка на „Pidgin Encrypt“.
Това е… Освен това няма да навреди въобще на комуникацията ви с приятели, които нямат този plugin (с тях комуникацията ще си върви както обикновено – просто няма да бъде криптирана)…
П.П. По закон логове от това с кой говорите се пазят при провайдера. МВР ще получи скоро и дистанционен достъп. Желаете ли някой да ви чете личните разговори? Ако не, то ги криптирайте!
http://www.kaknese.blogspot.com
Свобода, а не страх!
http://marfiland.blogspot.com/2009/09/freedom-not-fear-2009.html
http://www.slide.com/r/kbYMsy_w4z-NB9Nv5lqFSkHhSJE1U3bR?previous_view=TICKER&previous_action=TICKER_BG_CLICK
http://www.dnevnik.bg/analizi/kolumnisti/2009/09/13/783674_ako_ministrite_biaha_zubolekari/
Солунския подслушвач
Работата намирисва вече на традиция. Преди няколко години бившият главен прокурор Филчев напсува на майка журналист, след което го пратиха посланик в Казахстан. Шефът на ДАНС Петко Сертов подслушва журналисти чрез делото „Галерия“, а след като стана бивш шеф го направиха консул в Солун.
Естествено, тези назначения нямат нищо общо с журналистите, а са свързани с информация за кирливите ризи на новите управляващи, която се държи от бивши, но информирани шефове. Ако го нямаше това нечисто бельо и начело на държавата стояха достойни и чисти хора, Филчев и Сертов щяха да бъдат подведени под отговорност и най-малкото лишени от право да заемат държавна длъжност за това, че са уронили доброто име на оглавяваните от тях институции и на българската държава.
За Филчев не е нужно да се преразказва как газеше престижа на прокуратурата. Достатъчно е да припомним, че САЩ не го искаха на тяхна територия и, че посланик Джеймс Пардю най-редовно критикуваше работата на неговата кантора.
Сертов пък се отличи с компрометиране на българските тайни служби. Под негово ръководство ДАНС погна и затвори сайта „Опасните новини“. След това гръмко се похвали с този факт и така направи копираните на други места статии от сайта най-търсеното четиво в българския интернет.
Вероятно тайните ченгета са очаквали да получат овации и адмирации за брилянтната си техническа работа, но вместо това агенцията си навлече сериозни критики от страна на международните организации, защитаващи свободата на словото. Разкриването на „Опасните“ бе последвано от опита за убийство на посочения като автор на текстовете Огнян Стефанов и около ДАНС съвсем се размириса на сяра.
След това депутати от редиците на управляващите писнаха, че са ги подслушвали в разработка наречена „Галерия“, свързана с операцията срещу „Опасните новини“.
Самият Сертов лъга опашато на няколко пъти пред медиите. Почна се с това, че от ДАНС разпространиха специално комюнике, в което се твърдеше, че не са затваряли сайта „Опасните“. Лъжа се оказа твърдението на Сертов, че не е поръчал разработката „Галерия“. Лъжа беше и обещанието му да я разсекрети. Сертов излъга също, че е назначил Алексей Петров за свой съветник. Всъщност, официалното назначение е станало на 7-ми април 2009, месеци по късно, а до този момент функцията на „специалиста по национална сигурност“ според едни, или „обикновен рекетьор“ според други не е ясна.
След всичко това който и да е шеф на партньорска тайна служба би гледал с подозрение и недоверие на „българското ФБР“, което кудкудяка за дейността си когато не го питат, а и въпросната дейност изобщо не му е свойствена.
Освен това „явните служби“ на медиите и общественото мнение започнаха да задават настойчиво следния въпрос: ако изнесеното в сайта „Опасните“ е „лъжливо и безинтересно“, защо Сертов и агентите му са мобилизирали такъв ресурс, за да разкрият авторите на сайта и източниците на информацията в него?
Самата ДАНС твърдеше, че акцията срещу „Опасните“ е заради публикувана там класифицирана информация. Тоест, в текстовете има и достоверни неща, а не само измислици.
Само че в почти всеки скандалните текстове публикувани в сайта има данни за някакъв престъпен състав: връзки на политици и бизнесмени с мафията, корупция, конфликти на интереси, икономически престъпления, педофилия и така нататък.
Ако някои от тези данни са достоверни и представляват класифицирана информация, то ДАНС е укривала престъпления и с нея трябва да се занимава прокуратурата, а не ДАНС да се занимава с тези, които дават публичност на безобразията.
Новосъздадената Комисия за контрол на ДАНС трябва да зададе тези важни въпроси на „солунския подслушвач“ и на сътрудниците му: кое именно в сайта е информация и кое е слух и измислица. Да прецени има ли в тази информация престъпен състав и ако има, да я даде на прокуратурата.
Дано назначението на Петко Сертов в Солун не се окаже знак от новите управляващи, че не се предвижда такъв сценарий, нито пък има политическа воля да се пусне светлина и въздух в мрачните зали на ченгеджийската „Галерия“.
4 Comments
1.
Johnnie makes this comment
7.09.2009 (пн) 12,01,13 CEST
Ами.. точно такъв знак е назначението на „консула“ ни в Солун. Най-малкото, управляващите казаха, че неговото назначение е политическо…, но не го преразгледаха… Достойни и честни хора в управлението?!?!????? Не, няма, няма и да има скоро.. Тук идол им е тодор живков, лилов още си е стратег в висшия съвет…, а иван славков е наионален герой! Останалото… ами останалото е „антибългарска кампания“… Ей, мръсници са тия, чужденците…
2.
Владимир Каролев makes this comment
8.09.2009 (вт) 0,21,26 CEST
Г-н Чобанов,
В сайта който хоствате на http://www.opasnite.eu/bg/jaws/2-shtrak/1-parvanov-gergov-btplovdiv-300000
има твърдения за мен, които са клевета и оронват личното ми и професионално достойнство. Напомням Ви да се запознаете с Етичния Кодекс на Българските Медии, за да се убедите, че написаното в http://www.opasnite.eu/bg/jaws/2-shtrak/1-parvanov-gergov-btplovdiv-300000 нарушава няколко клаузи на този кодекс.
3.
Vladimir Karolev makes this comment
8.09.2009 (вт) 0,22,04 CEST
Моля Ви да свалите в разумен срок, който според мен не би трябвало да е повече от седмица въпросния клеветнически пасквил. Надявам се да го направите, за да не се наложи да се обръщам към съда. А ако се интересувате от ролята ми в процеса на продажба на цигарената фабрика в Пловдив с удоволствие ще отговоря на всички въпроси, ако имате такива.
Владимир Каролев
4.
Атанас makes this comment
10.09.2009 (чт) 11,00,48 CEST
Г-н Каролев,
Сайтът opasnite.eu не е медия, а е архив на затворения преди година от ДАНС оригинален сайт. ДАНС тогава заяви, че в сайта се съдържа класифицирана информация, но не уточни кое именно е информация. Щом считате, че написаното за Вас е клевета, обърнете се към съда. Ако той установи, че в този текст има информация, която „оронва“ (може би искате да кажете уронва?) личното ви достойнство и нареди текстът да бъде изтрит от интернет, ще се подчиня на решението му.
http://www.atanas.fr/articles/categories/politics/191-sertov
Безнаказаността окуражава разправата с неудобните журналисти
Атанас Чобанов, Даниела Горчева
Наследство от предишното управление е последното място на България
сред страните членки на ЕС в класациите за свободата на пресата. В световен план България е след страни като Мавритания, Того и Мавриций.
В България е обществена тайна, че съществува не само цензура и безскрупулен административен и политически натиск върху журналисти и редактори, но и посегателства над неудобни журналисти и фоторепортери.
Ситуацията остава тревожна и новото управление трябва много внимателно да анализира негативите за международния имидж на страната от систематичните посегателства срещу свободата на словото и да действа бързо и ефикасно.
В специален доклад без прецедент за новоприсъединила се държава в ЕС организацията „Репортери без граници“ направи подробен анализ на проблемите в България и отправи препоръки за постигане на минималните стандарти на медийна свобода за една правова държава, каквато България в момента очевидно не е.
Неотдавна директорът на проучвания на „Фрийдъм Хаус“ Кристофър Уокър заяви, че е „удивен от безнаказаността, с която се потиска свободата на словото в България“. Безнаказаност, която окуражава заплахи, нападения и физическа разправа. Особено тревожен е фактът, че това най-често е насочено срещу разследващи журналисти и че прокуратурата си затваря очите пред изнесени в печата сведения за престъпни деяния.
Нещо повече, вместо да се преследват извършителите, се преследват дръзналите да кажат истината или да публикуват информация за престъпленията, какъвто е случаят с пазарджишкия вестник „Виделина”.
По този начин българското общество не само се лишава от правото да знае, но липсата на справедливост допълнително обезсърчава почтените хора и същевременно окуражава тези, които вършат престъпления, както и насърчава тези журналисти, редактори или директори на електронни медии, които флиртуват с корумпирани властимащи. Това води до морална деградация в обществото и до увеличаване на престъпността.
Ние настояваме новото правителство да поеме ясни ангажименти за
гарантиране на свободата на пресата в страната.
Като първа стъпка е абсолютно наложително да бъде даден публичен отчет и да се окаже натиск над неработещата правоохранителна система, за да се разкрият и накажат извършителите и поръчителите на следните посегателства срещу колеги:
– атентатът срещу жилището на журналиста Васил Иванов от Нова Телевизия;
– заплахите с киселина срещу журналистката Мария Николаева;
– нападението срещу журналиста Асен Йорданов в Бургас;
– убийството на хроникьора на мафията Георги Стоев;
– опитът за убийство на главния редактор на ФрогНюз Огнян Стефанов и десетки други;
Настояваме също за пълна публичност по делото „Галерия“ и акцията на ДАНС срещу сайта „Опасните новини“.
Предлагаме да бъдат предприети законодателни промени, за да се гарантира, че медиите могат да упражняват правото да информират обществото, без да бъдат подлагани на съдебен и административен тормоз. Недопустимо е медийните разкрития за корупция и престъпления да не предизвикват разследване на прокуратурата срещу извършителите, а да се разследват журналистите и издателите за техните източници на информацията и да бъдат съдени за клевета и набеждаване, когато става дума не за клевета, а за изнесени факти.
Същевременно десетки журналисти действително клеветят неудобни на властта публични личности в пресата и/или в електронните медии и го правят напълно безнаказано. Може да посочим десетки такива случаи.
Оказва се, че в България тези, които изнасят факти за престъпления, са съдени за клевета, а клеветниците се радват на добри хонорари и на ненаказуемост.
Припомняме и някои от предложенията, които бяха одобрени на Медийната среща на българските журналисти, състояла се на 26 май 2009 в Червената къща.
1. Висшият съдебен съвет да налага сериозни дисциплинарни наказания на магистратите, причинили осъждане на България в Страсбург. Съдии, чиито съдебни решения са причина за осъждане на България в Страсбург и по този начин са ощетили българските данъкоплатци и са накърнили имиджа на България в света, било предумишлено, било поради некомпетентност, не отговарят на изискванията и трябва да бъдат наказани, вкл. с уволнение.
2. Предложение към законодателите: да бъдат различавани заплахи, отправяни срещу лица по битов повод от заплахи срещу лица, работещи в средствата за масово осведомяване (издатели, редактори, журналисти, фоторепортери, кореспонденти, редактори и др.) и срещу лица, работещи в законоопазващи институции (магистрати, следователи, полицейски служители, служители в инспекторати, наблюдаващи законоопазващи институции и др.).
3. На срещата бяха поканени и главният прокурор Борис Велчев, както и директорът на ДАНС Петко Сертов, за да дадат отговор на някои въпроси, но те не се явиха. От ДАНС тогава обещаха специална декларация по поставените от нас въпроси. Все още я чакаме.
Ето отново част от въпросите към прокуратурата, службите и политиците, които бяха повдигнати на медийния форум на 26 май 2009:
а) имат ли местните прокуратури вътрешни правила и ред, по който да следят средствата за масова информация за изнесени данни за престъпления с оглед самосезиране?
б) има ли случаи, в които българската прокуратура се е самосезирала при изнесени данни за престъпления в средствата за масова информация и ако има такива: кога и как е станало това и какво е показала проверката?
в) какво става с разсекретяване на делото за незаконно подслушване на български журналисти и политици?
г) какво става с делата, които разследват посегателства срещу български журналисти?
Ние сме убедени, че въпросът за сериозни законови и управленчески промени за гарантиране на личната сигурност срещу незаконни посегателства над работещите в средствата за масово осведомяване (журналисти, фоторепортери, кореспонденти, редактори и др.) и над работещите в законоопазващите институции (магистрати, следователи, полицейски служители, служители в инспекторати, наблюдаващи законоопазващи институции и др.) не търпи отлагане.
Това се отнася и за фундаменталния въпрос за гарантиране на действително свободна търсеща и разкриваща журналистика – работещите в средствата за масово осведомяване (журналисти, фоторепортери, кореспонденти, редактори и др.) да не подлежат на наказателно преследване, ако в осветляване на случаи от значителен обществен интерес са допуснали неволни грешки без предварителен умисъл и да не бъдат принуждавани да разкриват източниците си.
Предлагаме също да бъде създадена временна комисия за състоянието на медийната свобода в България, която да изслуша пострадали и засегнати журналисти, издания, програми и да анализира естеството и причините за посегателства над медийната свобода, работейки с активното участие на граждански и правозащитни организации от България и чужбина.
Комисията трябва да анализира и какви са причините прокуратурата да бездейства, а съдът често да се оказва под натиск или конкретни съдии да издават некомпетентни присъди, които биха довели до осъждане на България в Страсбург.
Комисията трябва да изработи и публикува доклад с резултатите от проучванията си и с предложения за промени, гарантиращи медийната свобода и свободата на словото въобще и на сигурността срещу посегателства над живота и здравето на хората, изпълняващи длъжности в изключително важните за обществото области – средствата за масово осведомяване и законоопазващите органи (издатели, редактори, журналисти, фоторепортери, кореспонденти, редактори, магистрати, следователи, полицейски служители, служители в инспекторати, наблюдаващи законоопазващи институции и др.). Комисията трябва да включва представители на прокуратурата, на МВР, на съдебния апарат, на медии, на правозащитни организации.
Престъпленията срещу свободата на словото засягат цялото общество и разследването им трябва да е приоритет на новото правителство, ако то смята да работи за това България да стане достоен член на ЕС, а не да се пързаля към печалната практика на Русия, където биват избивани дръзналите да кажат истината журналисти и правозащитници.
Очакваме отговор от новото правителство и от народните представители на България.
http://www.atanas.fr/articles/categories/cityzens/192-beznakazanost
Показват се публикациите с етикет Стоян Михайловски. Показване на всички публикации
http://publicistika.blogspot.com/search/label/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%20%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8
Сашо Диков: И Бойко, и Цецо шикалкавят за доклада! Защо крият името на чуждия шпионин в ДАНС?
Шефът на Канал3 Сашо Дищов изнерви услужливата Цветанка Ризова в „На четири очи” в Нова телевизия с острите си и директни критики към правителството на Бойко Борисов. Ризова направи отчаян опит да спаси имиджа на Борисов и сие, но Диков бе яростен.
Още с влизането си в студиото, веднага след участието на вътрешния министър Цветан Цветанов, Сашо Диков постави Цветанка Ризова на мястото и, а именно – да се спре услужливо да върви след властта, премигвайки умно.
Диков моментално разби Цветанов на пух и прах като оповести най-големия му гаф досега – че токущо е обявил, че първият законопроект на ГЕРБ щял да бъде свързан с избирателното законодателство. Това обаче ще се случи другата година, каза Диков, а още изобщо не са започнали да работят по него. „Това е огромно разминаване между намерение и действителност!”, каза още Диков и уточни, че досега трябваше не само да е преполовен този законопроект, но и да е готов за внасяне.
„Работата в парламента е фарс и пародия на милата госпожа Цецка!”, изрече Сашо Диков и накара Цветанка Ризова да излезе окончателно от удобството си на удобна водеща.
Диков коментира още, че нито един законопроект не е започнат по отношение и на промяна в законовите рамки за борба срещу организираната престъпност.
Диков бръкна и в раната на Бойко, наречена Алексей Петров: „Алексей Петров хвърли бомба с изречеченото, че има доклад за 10 корумпирани министри. След него Велин Хаджолов – бивш шеф на ОСА и бившият шеф на контраразузнаването в ДАНС Рашко Зайков хвърлиха втора бомба – има чужди шпиони в новото ръководство на ДАНС, назначено от Бойко Борисов. Попитах Цветанов – защо не ги извикате тези хора, мъжката, да ги питате – абе, кво става, кажете кой е тоя. Защото кой е аз го знам, а не допускам такива хора да говорят така, без да нямат доказателства. Те имат и аудио, и видео докаателства, сигурен съм.”
На това място Цветанка Ризова се изприщи и хукна да прекъсва Диков. Той обаче я надвика: „Най-нормалното нещо бе да извикат Алексей и да го питат – абе, Алексей, кажи това вярно ли е? И Бойко, и Цветан шикалкавят за доклада! Цецо се измъква – ами, те, компетентните органи… Да, ама Хаджолов и Зайков, вече са ходили при Кокинов в прокуратурата…”.
Ризова съвсем неподготвена възкликна: „Ама това е новина!”
Изобщо не беше новина, защото бе тиражирана преди дни и очевидно през това време Ризова е била за лимонада.
Ризова изобщо не попита кой е чуждия щпионин, въпреки че и afera.bg публикува две разсладвания по темата с неговото име, които дори предостави на парламентарната комисия за ДАНС.
Гробовното мълчание продължава.
За честта на пагона да го бяха направили, каза още Диков по повод на това, че Борисов и Цветанов са си заровили главите в пясъка по отношение на корумпираните чужди шпиони в ДАНС, върнати от тях на работа на високи длъжности.
На въпрос дали нещо се опитват да скрият, Диков отговори така: „Не знам, но аз питам Борисов и Цветанов – кво, правите вие при това положение? Стоиш и гледаш отстрани?!”
Очевидно темата е ужасяваща за новите управляващи, които сами се вкараха в капана, назначавайки начело на ДАНС пробити спецагенти. Защо ги крият, се сещате сами.
http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7043&Itemid=9
ЮЗУ Благоевград – клоака на българския филиал на руската Червена мафия
До г-н проф. д-р Иван Мирчев –
Ректор на Югозападния университет „Неофит Рилски”
ул. „Иван Михайлов” 66
2700 Благоевград
E-mail:mirchev@swu.bg
Особена предварителна забележка:
Подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на електронeн адрес:http://iankov.info
На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст: виж: „ЮЗУ Благовеград – клоака на българския филиал на руската Червена мафия”, http://iankov.blogspot.com/2009/09/blog-post.html
Господин Ректор,
І.
Както много добре Ви е известно, на 18 Юни и на 04 Септември т. г. бях адресирал до Вас две писма, с които обосновавах моето предложение за сключване на „безплатен трудов договор”, по силата на който да получа възможността да изнасям (чета) лекции пред студентите в Югозападния университет „Неофит Рилски”.
Както много добре Ви е известно, предложените от мен безплатни лекционни курсове са точно 11 (единадесет), а освен хабилитационния ми статус, като легитимно основание за четенето на въпросните лекционни курсове съм посочил и факта, че съм автор на официално издадени (досега) точно 48 (четиредесет и осем) книги, съдържанието на които е неразривно свързано именно с тематиката на така посочените предложения за лекционни курсове.
Като само визирам факта, че нито един друг от хабилитараните български преподаватели в сферата на правните науки във висшите училища не е писал дори и кратки статии по тематиките, по които съм автор на обширни книги, имам удоволствието да обърна Вашето внимание върху обстоятелството, че още първите думи от първото изречение на първото ми писмо до Вас недвусмислено показват, че въобще не съм имал никакви илюзии и въобще не съм разчитал да получа удовлетворителен отговор на моето предложение.
Имам удоволствието, господин Ректор, да Ви кажа, че съвсем не е бил случаен фактът, че моето първо писмо до Вас е било започвало именно с тези изрично написани думи; с тези изрични думи аз, всъщност, преднамерено и откровено исках да Ви предоставя изричното предупреждение, че моята фактическа цел въобще не е да получа възможността да говоря (при това напълно безплатно!!!) пред студенти, които не само не са длъжни да посещават каквито и да са лекции, но и фактически въобще не посещават такива.
Ако Вие, господин Ректор, наистина сте си били помислили, че съм целял да постигна точно това, подобно заключение автоматично Ви поставя в класификацията на личностите, принадлежни към т. нар. „кретенистично мислене”.
За съжаление фактите, които Вие имахте наивността (или глупостта!) да ми предоставите с Вашето писмо, недвусмислено ми дават основание за именно такава характеристика на Вашето мислене.
Впрочем, търсейки отговора на въпроса за генезиса на тази Ваша неимоверно наивна (или пределно глупава) поведенческа изява, всеки специалист по проблемите на психологията на мисленето недвусмислено би го обяснил или с наличието на принадлежност към специфичния примитивен и престъпен комунистически начин на мислене, или с принадлежност към специфичния примитивен и престъпен мутраджийски мафиотски начин на мислене, или и с двете заедно (към която именно класификационна група, впрочем, и причислявам принадлежноста на Вашето „високоинтелектуално съзнание”).
Истината, господин Ректор, е че чрез поставянето Ви в ситуация на преднамерено „заплитане” в хипотезата на квазипредложение за безплатен трудов договор за четене на лекции пред студентите на ръководения от Вас Университет всъщност съм целял да постигна – и действително съм постигнал – нещо съвсем друго: а именно – да получа какъвто и да е изходящ от Вас и официално подписан от самия Вас документ, анализът на който несъмнено да ми даде определена доказателствена индиция, че ръководеният от Вас Университет е не толкова долнопробен бастион, колкото именно долнопробна клоака на българския филиал на руската Червена мафия.
ІІ.
Надявам се да Ви бъде интересно, господин Ректор, да узнаете, че макар и само за два месеци аз вече съм бил не само официален преподавател, но и ръководител на катедра „Политология” в Юридическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски”.
И че самият аз, по моя собствена инициатива, съм се отказал да бъда преподавател, и съм предоставил завършването на лекционния курс и провеждането на изпитите на моя асистент Божидар Палюшев (който по онова време беше и заместник-председател на ръководената от мен политическа партия).
Надявам се да Ви бъде интересно да узнаете и обстоятелствата, в контекста на които тогава бях взел това категорично решение.
По онова време преподаватели в Юридическия факултет бяха още и тогавашният Заместник-главен прокуро и Прокурор на Въоръжените сили на България генерал Лилко Йоцов, и тогавашният доцент и съдия във Върховния съд Никола Филчев (бъдещ зам.-министър на правосъдието, а по-късно – и Главен прокурор на България).
Тъй като беше организирана специална международна научна конференция, докладчици на която бяхме и тримата, Лилко Йоцов ми предложи да пътуваме от София до Благоевград с неговата лека кола, но отказах, като му казах, че си имам лека кола, която си е моя лична собственост. В крайна сметка, обаче, Никола Филчев ме убеди да пътуваме тримата заедно, и аз се съгласих.
Когато на другата сутрин тръгнахме, се оказа, че тримата не само ще пътуваме в свръхлуксозен брониран мерцедедес, но и че ще бъдем ескортирани (придружавани) от други два охранителни бронирани мерцедеси, във всеки от които имаше по двама тежко въоръжени яки, високи и стройни мъже.
Лилко Йоцов и Никола Филчев седяха на задната седалка, а аз седнах на предната седалка до шофьора; когато в хода на разговорите шофьорът разказваше разни неща от пребиваването му на остров Малта, на остров Ман и на редица други географски и мафиотски екзотични места, аз не издържах и го попитах на кого е бил шофьор, та е имал възможността да обиколи всичките тези места. Тогава Лилко Йоцов възкликна: „Ама ти не познаваш ли Илия Павлов!?! Той е наш студент и след две седмици ще има изпит при теб!”.
Тъй като узнах, че в същия курс като студенти фигурират и Младен Михалев-Маджо, Пашата и всички останали известни на обществеността бандити, чиито имена интензивно се преплитаха в медиите във връзка с честите гангестерски улични престрелки, още на другия ден казах на декана проф. Траян Лялев следното: „Всичките тези личности несъмнено ще получат дипломи за юристи, но аз в никакъв случай няма да поставя моя подпис в документацията, върху основата на която те ще получат своята диплома. Поради това напускам и се отказвам от преподавателския си ангажимент!”.
ІІІ.
Надявам се да Ви бъде интересно, господин Ректор, да узнаете и още нещо.
Една година преди гореописаното събитие Югозападният университет „Неофит Рилски” официално обяви, че търси спонсори за строеж на „ново крило” („нова пристройка”) към сградата на Университета. Тъй като по онова време имах успешен бизнес, за мен не беше никаква проблема отделянето на известна сума пари, и така аз станах официален дарител на „скромната сума” в размер на 35 000 (тридесет и пет хиляди) долари.
Е, по повод и във връзка с това съществуват и още някои изключително интересни факти и събития, но поне засега няма да ги споменавам.
ІV.
Както знаете, господин Ректор, ние с Вас не се познаваме лично, но независимо от това имам всичките основания да давам вяра на официално функциониращото в общественото пространство мнение, че Вие сте просто „една скромна продажница” на добре известния мафиот Александър Воденичаров, когото познавам лично още от времето, когато той работеше като Секретар на Централния Комитет на Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС) и защитаваше кандидатска дисертация в Юридическия факултет на Софийския университет на тема, свързана с възхваляването на ролята на ДКМС.
Именно в контекста на това открито Ви казвам, че официалният текст на писмото, което сте ми изпратили, макар и привидно да изглежда да има юридически характер, по своята същност не е нищо друго, освен чисто комунистическо-мафиотски камуфлаж на отговора, който сте били длъжни да ми дадете.
Това, което Вие сте ми изпратили като отговор, въобще няма качеството на отговор.
В най-кретенския смисъл на думата текстът, под който Вие сте се подписали, би издържал претенцията да има характера на „юридическа консултация”, при това – напълно кретенска – отговаряща и на въпроса за качеството на юридическото образование, което се дава в ръководения от Вас Университет.
Така че, господин Ректор, не само имам удоволствието да Ви дам напълно безплатния юридически съвет да ме съдите (ако нещо не сте доволен от текста на моето писмо), така и да се опитате поне малко да се докоснете до Благоразумието.
12 Септември 2009 г. Янко Янков
http://www.eurochicago.com/2009/09/yuzu-blagovegrad-ve-kloaka-na-balgarskiya-filial-na-ruskata-tchervena-mafiya/
Rod Stewart – These foolish things
Rod Stewart – Time After Time
Разкодираха тракийската библия „Бесика“
Д-р Стефан Гайд е роден в България през 1960 г. От края на 80-те години живее със семейството си в Калифорния, където се занимава с психиатрия, психоанализа, лингвистика, философия и религия. Съосновател е на Института по трансцендентна наука и психоанализа в началото на 90-те години в Лонг Бийч, Калифорния. Напоследък работи в областта на трансцендентната тракология, което довежда до значимото му неотдавнашно разкритие декодиране на древната тракийска писменост, и стига до изводи, променящи основни концепции в историческата наука и тракологията.
Миналата година д-р Стефан Гайд представи своята нова, четвърта книга „Тракийското Писмо декодирано. Тракийската Библия Бесика разкрита“. Авторът подчерта, че е имал изключителната възможност да се Докосне до много древни ръкописи на Библията на бохарски диалект, които съдържат почти в цялост книгите на Новия и на Стария Завет. Това му позволява да направи подробен езиков анализ (по силата на неговия сравнително-лингвистичен метод на изследване) на живия говорим език на траките.
Множество древни ръкописи и сходни на тях се съхраняват и до днес в манастира „Св. Екатерина“ в подножието на Синайската планина в Египет, датиращ от 330 г. сл. Хр. Неговата библиотека, втора по важност след Ватиканската, съдържа над 3000 ръкописа. Д-р Гайд е имал близък достъп и до текстовете на коптите в САЩ, в Института по античност и християнство в Калифорния, в който се намира и прочутата гностическа библиотека на Наг-Хамади. Изучаваните от него текстове на бохарски диалект удивително приличат на пиктографската писменост, разчетена пак от него върху тракийските плочици от Караново, Градешница, Тартария (Румъния), печата от Езерово.
Най-забележителните открития на д-р Гайд обаче са свързани с изучаването на каноническата библия „Бесика“, съхранявана в Лондонската библиотека. „Преписи от нея, казва д-р Гайд, винаги са били пред очите ни, но наричани от гърците „Бесой“, тъй като те нямат звук „ш“. Бохарската Библия е наричана “ Открита“, “ Прорицателна“, „Отворена“, „Голата библия“, което на тракийския бохарски диалект се изписва и произнася като „БиблияБешой“ -т. е. „Библията на бесите“ (“ Бесика“), която е била в употреба сред тракийското племе беси – племето на жреческия елит.“
Според изследванията на д-р Гайд, тракийската Библия съдържа много по-дълбоки философски и концептуални идеи и прозрения от нейните гръцки преводи, което говори за първичността на тракийските текстове спрямо по-късните им гръцки варианти. Проницателната, канонична Библия на бохарски език е написана на бохарския диалект, същия, на който са написани всички надписи на Тракия, казва изследователят. На нейната корица пише: „В началото бе Писанието (т.е. Словото), и Писанието беше у Бога.“ Употребява се точно думата Писание, както и пиктографските плочки, открити по нашите земи от 5-6 хиляди години пр. н. е.
„Досега се смяташе, че оригиналът на Библията е на гръцки език, но това е доста нелепо. Ние изследвахме дали тракийската Библия не е по-древна, продължава д-р Гайд, още повече че Новият Завет не е написан от един човек,той възниква на база на разменените писма на различните църкви. Във фразата „Всичко това стана чрез Него и без Него не би станало нищо от това, което бе станало“ е интересен глаголът „шопе“, който се превежда „що-бе“, но неговото значение е много по-сложно и означава „което е било сътворено чрез Този, Който самотрансформи-ра Себе Си.“
Другите библии твърдят, че Бог създал света от нищото. Единствено тракийската Библия „Бесика“ твърди нещо друго, а именно: че Бог е създал света от Самия Себе Си, като е самотрансформирал своето естество, а не от нищото. Нищо не може да стане от нищото! Тук е застъпена типично орфическата доктрина за еманациите и трансформациите. Затова и при траките Бог е триединен с три лица. И това заляга по-късно в християнската църква, въпреки че невинаги християните са вярвали, че Отец, Син и Св. Дух са един Бог. В книгата си „Орфизъм“ оригиналът на Библията е на гръцки език, но това е доста нелепо. Ние изследвахме дали тракийската Библия не е по-древна, продължава д-р Гайд, още повече че Новият Завет не е написан от един човек, той възниква на база на разменените писма на различните църкви. Във фразата „Всичко това стана чрез Него и без Него не би станало нищо от това, което бе станало“ е интересен глаголът “ шопе“, който се превежда „що-бе“, но неговото значение е много по-сложно и означава „което е било за Орфей. В нейното евангелие на св. Йоан се казва: „И след това аз видях разкрит Орфей на скинията на свидетелството.“ Преведено в гръцката Библия, означава, че е разкрит храмът на скинията на свидетелството. На друго място Христос казва: „Разрушете този Орфей и за три дни ще го въздигна.“ Превеждат го на гръцки пак като храм, но то може да се преведе и по друг начин.
Най-интересното е че в Апокалипсиса на св. Йоан се споменава и за завет на Орфей. Това стана ясно от разчитането на плочките от Градешница. Но ето че и в Бохарската Библия Бесика се потвърждава. Там пише следното: „И разкри се Божият Орфей, който е на небето, и откри се Ковчегът на Божия Завет в Орфей, и настанаха светкавици игласове, гръ-мове и трус, и силен град.“ Във всички други преводи на Библията вместо Орфей се появява думата храм. Но така не се разбира, че Орфей, освен че е функция и служба, в същото време е и голяма личност, щом я има на небето и щом се разкрива в завета на Орфей.
„Бесика“ в древността е наричана прорицателна, пророческа, защото съдържа неща, каквито другите библии не съдържат. А на самия бохарски диалект е означена с думата „Бешой“, което означава пророческо откровение, голата истина. Но в световната литература от-край време се знае, че Библията „Бесой“ е Библия на тракийското племе беси, на свещениците и пророците. Значи пред нас през цялото време е стояла Библия „Бешой“ – т.е. Библия „Бесика“. А „бохар“ на славянобългарски преминава в „бугар“, откъдето идва и“ бугари“, т.е. „бохари“, траки.
„В Бохарската Библия се говори, освен за Орфей, и за траките, продължава д-р Гайд. – Но тъй като думата „трак“ може да се преведе и като“ всички твои“, в гръцката Библия е преведено тъкмо
така. Значи умишлено, където е имало думата “ трак“, е превеждано другояче. И египтолозите превеждат думата „трак“ по друг начин, а именно като „сияен“, „пламтящ“.
Много близък до нашия днешен език е древният тракийски език. Има стотици думи, които се използват и до днес. Например: думата „халак“ е халка, „арома“ – аромат, „тамна“ – тамян, „гог, гуга“ – глава, „арно“ – добре, „вок“ – бременна жена (оттук идва девойка), захри“ – захар, „торш“ -троша, „ем“ – ям, „теви“ -ковчеже, тава, „мках“ -мъка, „дий“ – върви, „карука“ – каручка и т.н. Така че траките съвсем не са изчезнали. Според ДНК-тестове, направени неотдавна, 60-70% от тракийските гени са в нашия генотип! “ Траките – това сме ние, които днес говорим модерен тракийски език – твърди д-р Гайд. -Колкото и това да не се харесва на някои.“
от bg-history
http://www.otkacheno.info/1213/Razkodiraha-trakiiskata-bibliia-%E2%80%9EBesika%E2%80%9C.html
Неприлични сюжети за еднолични владетели
Проф. Николай Василев
Решението за съдбата на т. нар. царски имоти не може да бъде взето от шепа подкупни или неподкупни юристи. Нека народът реши дали наследникът на династията заслужава да бъде „награден“ за нейните „заслуги“ към ликвидирането на отечеството
Развиваната тук сюжетна завръзка е отвратителна; предложеното решение – практически почти неизпълнимо; на всичкото отгоре е наложително в началото да преодолея и твърде деликатен момент. Притеснен съм, че се налага да направя едно смущаващо стандартните нрави сравнение. Мисля, че веднъж вече бях опитвал да кажа същото, но малко по-меко. Историческият тепегьозлък на въпросните исторически тепегьози обаче разсейва донякъде усещането за нарушаване на някакво морално табу.
Сигурен съм, че по повод на естествено родилото се сравнение циниците биха казали: „Не стига, че ги пожалихме и не ги утрепахме, ами взеха, та за „благодарност“ сега ни търсят сметка, че сме им отнели наследствено принадлежащите им благини и не сме ги уважавали достатъчно!“ Разумните, емоционално потиснали разума (макар и временно, именно поради провокациите на неразумните!), биха добавили: „Карат ни да съжаляваме, че тогава сме постъпили като хора!“ – макар никой никога не бива да съжалява за това, че е постъпил човешки само поради почти неизбежното обстоятелство, че отсреща са му отговорили маймунски! Някой минаващ наблизо зевзек вероятно би заключил: „Ти го пускаш под миндера, той ти се качва на главата!“
За какво естествено родило се и деликатно сравнение става дума
През 1989 г. вятърът на промяната отвя средно- и източноевропейските „социалистически“ диктатори. Последният му порив стихна на 25 декември, когато набързо скалъпен румънски военен „трибунал“ набързо осъди и набързо екзекутира злоупотребявалия с всички възможни власти сатрап, генералния секретар на тяхната комунистическа партия Николае Чаушеску и неговата съпруга, злоупотребявалата с всички възможни закони шефка на тяхната академия на науките Елена Чаушеску.
В обдуханата от същия ураганен вятър на радикалните трансформации България няма нито бързо, нито бавно скалъпени военни „трибунали“, няма разстрели, няма квазиреволюционни насилия. Първобитният реваншизъм (правя разлика между него и необходимото възмездие на възстановената историческа справедливост!), „практикуван“ от психически неуравновесени или исторически дебилизирани типове, остава на откъслечни вербални равнища. Както трябва да бъде в една цивилизована държава, в една културна общност, отдавна надскочила епохата на първобитните жестокости.
И какъв е ефектът от задочната конкуренция между варварската разплата с един от символите на тоталитарното минало и цивилизованото отстраняване на другия подобен символ от управленските му позиции?То не че всичко им е наред на дивашки постъпилите румънци, но поне фамилията Чаушеску е общонационално прокълната; нейните издънки и прилежащите й политбюровски метастази са се изпокрили в миши дупки. Сянката на Секуритате все още плаши свенливата организирана престъпност. С корупцията са зле почти колкото нас, обаче мутри нямат. И са масово оперирани от носталгията по светлото „комунистическо“ минало.
У нас цивилизованата раздяла с тоталитарните тъпотии бе гарнирана с не по-малко тъпи хаотизирани административно-наказателни действия на недорасли демократи и внедрени псевдодемократични суфльори. Вместо да организират политически процес, тръгнаха към жалки кокошкарски дела срещу бившия държавен глава и членове на фамилията му. Целенасочено лишените от сериозни доказателства съдебни епопеи се сгромолясаха унизително, оставяйки у мнозинството сънародници впечатлението за чистото минало на чистите планински души, владели 45 години бащинията си България, за двата чифта кърпени чорапи и едното скъсано одеяло на „некорумпирания“ и „родолюбив“ правешки хитрец, фактически получил повече от милион лева само за близо 40-те тома идеологически глупости, сред списъка с чиито стотици автори липсва точно неговото име, и оставил кой знае колко банкови сметки и дворцови имоти на наследниците си.
Със своите не по-невинни престъпления, алчност за власт и неудържими кражби новите властници допринесоха съществено за обръщането на общественото мнение и засилването на необяснимата носталгия по годините на жестокия политически терор. Фамилията Живкови бе реално реабилитирана; действията й са отново възхвалявани; мемоарите на самия диктатор и близкото му обкръжение от БКП и ДС са настолни книги на окончателно обърканите нашенци; през ден четем за „дисидентката“ Людмила, ориентирала културата ни към Запада чрез обвързването й с мистичния Изток.
През два дни ни се повръща от дебелашките остроумия на балканския „дисидент“ плейбой Иван Славков; Евгения Живкова се е сгушила скромно в наследена от оня със скъсаното одеяло резиденция, депутатства и богатее чрез подарени от партийните й друзья обществени поръчки за облекла на българските олимпийци, войници, ученици, магистрати и кастрати; Тошко Славков лочи цистерни бира от екраните на националните телевизии и настоява да си им върнем личната им (на Живкови и Славкови) държава; висшата партийна номенклатура продължава да властва в незаконен инцест със застрахователните и охранителните мутри. Изобщо „Хей, живот, здравей, здравей!“ и „Не умирай, моя мъко!“
Корените на друга подобна аналогия лежат в още по-далечното минало. На 17 юли 1918 г. в мазето на Ипатиевата къща в Екатеринбург са екзекутирани руският император Николай ІІ, съпругата му, четирите му дъщери (на 23-, 21-, 19- и 17-годишна възраст), синът му (на 14 години), личният му лекар и трима слуги. Така болшевиките изтриват династията на Романовите от лицето на земята. С един замах. Всички. И децата. Зверска история!
След 9 септември 1944 г. въпреки присъствието на руската армия, която би могла да ни предаде безплатни уроци по масирано разчистване на бивши аристократични генофондове, с нашата царска фамилия сме се отнесли учудващо благородно. Само чичо му Кирил е съден и екзекутиран (въпросът с основанията за подобна присъда е все пак спорен!), докато на 16 септември 1946 г., само ден след проведения референдум „Монархия или република“, невръстният Симеончо с майка си и кака си е отпратен по живо по здраво вън от България. И то съвсем не единствено със златното си куку под мишница и с три гроша в прокъсаното джобче, а с няколко вагона (версиите за броя им варират), натоварени със скъпа покъщнина, разкошни облекла, луксозни съдове, скъпоценности, реликви, документация.
И правилно! Точно така е трябвало да постъпим. Никакво съмнение не може да има, че такъв е бил най-цивилизованият вариант на раздяла със старата форма на държавно устройство и олицетворяващите я фигури в онези сурови и жестоки следвоенни времена. Независимо от незаобиколимото нахалство и възродените ламтежи на въпросните безлични фигури.
Защото докато безчовечните екзекуции на руснаците решиха кардинално и окончателно проблемите им с евентуални претенции за възстановяване на онова държавно управление и на онези държавнически позиции на евентуални истински Алексеевци и наплодили се лъжедмитриевци, а дворците в Москва и Санкт Петербург и горите им в Сибир са все още държавна собственост, за определяне на сетнешната ексмонархическа реакция на цивилизованите действия на тогавашните български власти най-върви народната приказка: „Колко ли голямо добро съм ти направил, че толкова да ме мразиш!“
При това почитателите на Сакскобургготски би трябвало да изтрият от въображението си мита за нещастния, нищия, болния, страдащия по отнетата родина изгнаник! Гавра с историята и с истинските човешки страдания е асоциацията със закърпените, но горди хъшове на Македонски, който да бе умрял при Гредетин, или с онези пиещи и пеещи „отломки нищожни от винаги храбър народ мъченик“. Нещастен – да, понеже бил лишен от поклоните на слугуващия му народ. Нищ, но духом, като всеки автентичен аристократ. Болен от хазартна зависимост. Страдащ по България и стопен от носталгия до такава степен, че не е научил нито едно от децата си на нито една българска дума. Поне да сричат „Майната ви!“ да ги бе научил!
Човекът си е карал бей гибито из Европата, в охолство и забавления, тук-там опитал, без да се пресилва излишно, да попие определен обем знания – почти задоволително в някакъв италиански лицей (дипломата още не е представил), полууспешно в някаква американска кадетска школа – издържал половината от двугодишния курс, придобил широка известност в различни по житейски ориентири среди като монтекарловски рулеткаджия и бизнес неудачник, обгърнат от слухове за ангажираност към специалните служби под маската на агент Карточник.
Преди завръщането си в България излъга жадния да бъде лъган народ, че няма и никога няма да има каквито и да било материални претенции към бившата си собствена държава. След завръщането си в България излъга жадния да бъде лъган народ, че само за 800 дни ще му осигури човешки условия за съществуване. Злоупотреби с налагания от неговите марионетки и от сбъркани монархисти ореол на мъченик и месия, засмука отново отнетите му преди десетилетия благини. След като народната любов започна леко да го заобикаля, се самопровъзгласи за незаобиколим фактор в политиката, но фактически бе и в продължение на осем години остана незаобиколим съучастник в коалиционни политически и стопански далавери.
Нещо повече, с помощта на подклякащи около него класически български дупедавци мадридският екскурзиант нагло сложи ръка върху дотогавашна държавна собственост на приблизителна стойност 160 милиона евро (без горите), чието изкупуване и нотариално придобиване от предшествениците му е било както теоретически, така и практически невъзможно при откъслечните дарения и вечно недостигащата за удовлетворяването на нестихващите им дворцови лиготии цивилна листа.
И понеже тези дни отново се заговори за горите, които му били върнати „в повече“ (като че ли всичко останало му е върнато абсолютно законно и даже „в по-малко!); и понеже от юридическа гледна точка проблемът за окрадените имоти е все по-нерешим (екипи от авторитетни юристи могат с достатъчно основание и до безкрай да защитават и двете противоположни гледни точки!), не е ли единствено възможен и оптимално справедлив изход от създадената ситуация оторизираните институции и лица да организират и проведат референдум, на който българските граждани да решат каква да бъде съдбата на въпросните имуществено-финансови активи?
Защото въпросният проблем отдавна не е юридически; той е в много по-голяма степен проблем политически, проблем исторически, проблем от национално значение. Отсъствието или наличието на документални потвърждения на собствеността тук губят всякакво значение. Свещената частна собственост е свещена само при законно и морално неукоримо придобиване. Затова в подобни случаи не частната собственост, а волята на народа, на върховния суверен на властта е свещена и неприкосновена.
Ако трябва да се търси аналог, няма нужда да ходим надалеч. След 10 ноември 1989 г. съвсем резонно (именно поради престъпното управление и нанесените на родината материални и морални щети в особено трагични размери) конфискувахме имотите на БКП и „присъдружните“ й казионни организации, независимо от техния документален статут.
Освен това, принудени от обществения натиск, макар да нямаха пряка вина за следдеветосептемврийските убийства и за всички по-нататъшни престъпления, младите лидери на БСП – именно като законни наследници на „онази“ партия с всичките й активи и пасиви – се извиниха на народа. За разлика от мадридския екскурзиант, който сметна за резонно да наследи от баща си и дядо си ерзацмонархическите почести и преклонения, сметна за изгодно да потърси материалните измерения на квазинаследството си, но не сметна за необходимо, почтено и напълно в духа на аристократичното възпитание, с чието притежание непрекъснато се хвали, да се извини на българите за трите национални катастрофи – кървава зестра от предшествениците си. Затова именно тук става дума не толкова за въпрос икономически, а по-скоро за въпрос политически.
Ако държим да бъдем справедливи, трябва да кажем, че нито една власт след Освобождението – народняшка, прогресистка, демократическа, либерална, сговористка, коалиции, превратаджийски хунти, еднолична и пр. – не би могла да се изправи с вдигната глава, отворени очи и чиста съвест пред своя народ, не би могла да претендира, че е реализирала последователно чисто и свято управление, че не е заменяла никога националните за лични, партийни или корпоративни интереси.
Всички те, с други думи, чрез своите съвременни представители, дължат както извинение на българските граждани, така и подчинение на закономерната препоръка за малко повече скромност, свян и отговорност.Що се отнася до действителния принос на династията към националния просперитет, освен внесените от европейските кафе-шантани паркетни пируети, лоши навици, срамни болести и рецесивни гени, Кобургите „облагодетелстваха“ България с три национални катастрофи, 150 000 убити, 500 000 ранени, 1 000 000 загубили дом и прехрана бежанци, 5 000 000 000 златни френски франка репарации и възстановителни разходи, 61 000 кв. км загубена територия.
Ето защо решението за съдбата на т. нар. царски имоти не може да бъде взето от шепа подкупни или неподкупни юристи.
Нека народът реши дали наследникът на династията заслужава да бъде „награден“ за нейните „заслуги“ към ликвидирането на отечеството!
http://www.bg-history.info/3747/Neprilichni-siuzheti-za-ednolichni-vladeteli.html
Very nice site! cheap viagra
Very nice site!
Смъртта на мъжкаря
Автор: Рейхан Салам | 14 септември, 18:02
Фотограф: AARON GOODMAN ЗА FP
Открай време светът се управлява от мъжкари. Но голямата рецесия ще промени всичко и ще пренасочи хода на историята.
Ерата на мъжката доминация свършва. Без майтап.
Години наред светът преживява кротко, но изумително прехвърляне на властта от мъжете към жените. Днес голямата рецесия превръща еволюционния преход в революционен. Това няма да бъде смъртоносен удар само върху мачисткия клуб, наречен финансов капитализъм – ще бъде колективна криза за много милиони работещи мъже по цялото земно кълбо.
Не е трудно да открием улики за смъртта на мъжкарите, ако знаем къде да гледаме. Вземете като начало изключително непропорционалното въздействие, което сегашната криза има върху мъжете – някои икономисти и по-задълбочени блогъри даже наричат рецесията he-cession. Над 80% от загубените работни места в САЩ от ноември насам са били заемани от мъже според американското бюро за трудова статистика. Стойностите са доста сходни с европейските. Така само в Европа и САЩ без работа са останали около 7 млн. мъже просто защото традиционно доминираните от мъжете икономически отрасли (строителството и индустриалното производство) западат по-бързо и по-тежко от традиционно доминираните от жени (държавния апарат, здравеопазването и образованието). Очаква се като цяло глобалната рецесия да остави без работа 28 млн. мъже по цял свят до края на 2009 г.
Икономистът от университета Princeton Алън Блайндър изчислява, че от 28 до 42 млн. работни места в САЩ са заплашени да бъдат изнесени извън страната. Още по-лошото е, че мъжете изостават все по-повече в придобиването на образование, необходимо за успеха в икономиката на знанието, която ще доминира в света след рецесията. Скоро в САЩ на всеки 3 абсолвентки ще се падат двама абсолвенти; подобен е дисбалансът и в останалите развити страни.
Разбира се, мачизмът е състояние на ума, а не просто проблем на трудовата заетост. Според American Journal of Public Health „финансовото напрежение от безработицата“ се отразява значително по-тежко върху психическото здраве на мъжете, отколкото върху това на жените. С други думи, гответе се за много разгневени мъже по улиците, с всичките негативни последствия от това.
С развитието си кризата ще играе все по-важна роля в политиката. Когато исландската икономика се сгърчи, гласоподавателите направиха онова, което не беше правила досега никоя страна – не само изхвърлиха изцяло мъжкия елит, който докара кризата, но избраха първата откровена лесбийка за свой министър-председател. Това по думите на Хала Томасдотир, шеф на една от малкото останали платежоспособни банки в страната, е един напълно оправдан отговор на „меренето на пенисите“ в доминирания от мъжете сектор на инвестиционните банки. Деветдесет и девет процента от тях са завършили едно и също училище, карат еднакви коли, носят едни и същи костюми и имат еднакви възгледи. Те ни вкараха в тази ситуация и много се забавляваха, докато го правеха“, оплаква се Томасдотир пред списание Spiegel. Скоро след това мъничката и затънала в дългове Литва предприе подобен ход, избирайки за пръв път жена за президент – опитната икономистка с черен колан по карате Далия Грибаускайте. В деня, в който тя спечели изборите, водещият вестник във Вилнюс излезе със следното заглавие: „Литва реши: страната трябва да бъде спасена от жена.“
Макар че не всички страни ще реагират на кризата с изхвърляне на некадърните мъже, тенденцията е реална и глобална. Голямото прехвърляне на властта от мъжете към жените по всяка вероятност ще бъде драматично ускорено от икономическата криза, защото все повече хора осъзнават, че агресивното и рисково поведение, позволило на мъжете да се окопаят във властовите позиции, както и култът към мъжкарството се оказват деструктивни и ненужни в един глобализиран свят.
Вече наистина можем уверено да заявим, че най-трайното наследство на голямата рецесия няма да бъде смъртта на Wall Street. Няма да бъде и смъртта на финансовия сектор. Няма да бъде и смъртта на капитализма. Тези идеи и институции ще продължат да живеят. Но мачизмът няма да оцелее. И изборът, който ще направят мъжете – да приемат новия исторически факт или да се борят с него, ще има дълбоки последствия за цялото човечество.
Вече от няколко години е доказан факт – през 2001 г. икономистите бихейвиористи Брад Барбър и Терънс Одийн бляскаво го показаха: от всички фактори, които влияят на рисковото инвестиране на финансовите пазари (възраст, семейно положение и други), най-очевидният виновник е хромозомата Y. Сега се оказва, че мъжкарите в силно доминирания от тях глобален финансов сектор не само са създали условията за световния икономически колапс, но в този процес са били подпомогнати от доминирания отново от мъже държавен апарат, чиято политика – съзнателно или не, изкуствено е насърчавала мачисткото поведение.
Пример за това е балонът в жилищното строителство, който най-гръмко се спука на Запад. Той всъщност е доказателство за една икономическа политика, която маскираше намаляващите перспективи на мъжете от работническата класа. В САЩ процъфтяващият строителен отрасъл даваше сравнително добре платени работни места за относително по-слабо квалифицираните мъже (97.5% от работната сила) – средно по 814 долара на седмица. За сравнение – феминизираните длъжности в здравеопазването осигуряват средно по 510 долара седмично, а работните места в търговията на дребно – около 690 долара седмично. Жилищният балон създаде почти 3 млн. работни места в жилищното строителство, които иначе нямаше да съществуват, отново според бюрото за трудова статистика. Други доминирани от мъжете отрасли като търговията с недвижими имоти, производството на цимент, автомобилния транспорт и архитектурата също преживяха нарастване на заетостта. Големите трудови възнаграждения в строителството дадоха възможност на мъжете да запазят икономическото си предимство пред жените. Когато питаме политиците защо не са предприели действия за ограничаване раздуването на жилищния балон, те неизменно отговарят, че строителният отрасъл е действал като мощен генератор на работни места. Наистина, субсидирането на мъжкарството носи различни изгоди, а да се спука жилищният балон щеше да бъде равносилно на политическо самоубийство.
Жилищният балон е само последният от множество опити да се подпомогне мъжкарството, най-мощният от които, както твърди историкът Гуендолин Минг, е така нареченият нов курс (New Deal) на Рузвелт. На върха на Голямата депресия през 1933 г. безработни са 15 млн. американци, а мъжете са 75% от работната сила. Това подкопава семейния модел, в който единствено мъжът изкарва прехраната, а общественият натиск за съживяването на този модел е огромен. Политиката на Рузвелт прави именно това, концентрирайки се върху разкриването на работни места за мъжете. Изолирането на жените от пазара на труда и задържането им у дома се превръща в знак на мъжкия статут – цел, най-цялостно реализирана в следвоенното задружно семейство (Рози шлосерката е мимолетно отклонение – комичен образ в САЩ по време на войната, символизиращ навлизането на жените в индустриалното производство – бел. ред.). По този начин според историчката Стефани Кунц Голямата депресия и новият курс утвърждават традиционните роли на двата пола – на жените се обещава икономическа сигурност срещу държавни гаранции за мъжката икономическа власт.
Днес тази стара договореност се разпада и никаква държавна интервенция няма да я спаси. Наистина новият пакет за стимулиране на американската икономика изобщо не прилича на новия договор. Въпреки по-ранните изказвания, че стимулът трябва да бъде насочен към готовите за изпълнение инфраструктурни проекти, високоскоростните железници и други начинания, подпомагащи икономическите сектори, доминирани от мъжете, много повече средства всъщност отиват пряко или косвено в образованието, здравеопазването и другите социални услуги. В САЩ почти половината от учените по биология и медицина вече са жени, а те са и почти три четвърти от заетите в здравеопазването. Дори президентът Барак Обама заяви пред вестник New York Times, че работните места в строителството и производството няма да изчезнат напълно, но „те ще съставляват по-малък процент от общата икономика“. В резултат от това, каза той, „жените ще имат шанс да бъдат основният носител на доходи в семейството толкова, колкото мъжете днес, ако не и повече“.
Какво означава всичко това – че проблемът с развихрилия се мачо, изобилно финансово възнаграден за това, сега се замества от мачото, безработен и изтърван от контрол, различно, но може би точно толкова деструктивно явление. Дългите периоди на безработица са сигурен фактор за тежко пиянство, особено при мъжете на възраст от 27 до 35 години, както установява едно изследване, проведено от списание „Социални науки и медицина“ миналата година. Превърналите се в неудачници вследствие глобализацията мъжкари могат просто да забравят за сключването на брак: „Сред работниците, които най-вече усещат как работните им места се изнасят в чужбина или се заместват от компютърни чипове, заявява социологът Андрю Чърлин, ще виждаме все по-малко младежи, които вярват, че могат да се оженят.“ Поради което дисциплиниращите последствия на брака върху младите мъже ще продължат да избледняват.
Намръщените самотни и наливащи се с алкохол мъже, които се чувстват като историческа отживелица и копнеят за мъжкарската си идентичност, вече са позната картина в съсипаните постиндустриални пейзажи по целия свят, например в така наречения пояс на ръждата в САЩ, сред постсъветската разруха на Русия или в мегаградовете на Близкия изток. Ако рецесията се окаже трайна, както очакват мнозина, огромната психическа травма ще се разпространява като мастилено петно.
Как ще се развие този преход към постмъжкарския свят? Това зависи от избора, който ще направят мъжете. Пред тях има две възможности.
Първата е адаптацията: мъжете да възприемат жените като равностойни партньори и да се пригодят към новите културни нагласи, институции и егалитарна уредба, които съпровождат равенството. Това не означава, че всички мъже на Запад ще се превърнат в метросексуални, а популярността на футбола и продажбите на бира ще спадат. Но в контекста на смъртта на мъжкарството може би ще се появи нов модел на мъжественост, особено сред по-образованите мъже, живеещи в охолния Запад.
Икономистката Бетси Стивънсън описва залеза на един по-стар вид брак, в който мъжете са специализирани в участието на пазара на труда, а жените се грижат за децата. Той се замества от консумативния брак, „при който и двамата участват поравно в пазарното производство, а си подхождат по-скоро по споделените си желания за това как да консумират и как да живеят живота си“. Тези бракове обикновено са по-трайни и при тях има по-справедливо разпределение на труда по отношение на къщната работа.
Не е случайно това, че по-голямата адаптивност на образованите мъже спрямо семейния живот се отнася и за икономическата сфера. Икономистът Ерик Д. Гулд през 2004 г. установява, че бракът обикновено прави мъжете (особено тези с по-ниски заплати) по-сериозни по отношение на собственото им професионално развитие – по-склонни да учат, да работят и да се стремят към работни места тип „бяла яка“, отколкото „синя яка“. Тази адаптация на мъжете може и да бъде оптимистичният сценарий, но е трудно да си я представим.
Възможен е обаче и другият избор – съпротивата. Мъжете може да решат да се противопоставят на смъртта на мъжкарския манталитет, жертвайки собствените си перспективи в усилията си да попречат или поне да отложат тази могъща историческа тенденция. Има много примери за подобно поведение. Мъжете, които нямат смислен начин да изразяват гнева си, могат да се превърнат в източник на зловреден екстремизъм – да си спомним носталгиците от КГБ в Русия или вербуваните за джихад, търсещи изгубената си чест, ако трябва да дадем само два примера. А и на Запад все още има голям брой мъже, които искат да „застанат напреко на историята и да изкрещят: „Спри!“ Но въпреки тези индивиди повечето развити западни страни този път не се опитват да съхранят старите полови неравенства на мачисткия обществен строй.
Вместо това изборът между адаптацията и съпротивата може да се раздвои около една геополитическа граница: мъжете от Северна Америка и Западна Европа по принцип, макар и невинаги охотно, се адаптират към новия егалитарен строй. В същото време мъжете в новите гиганти на Източна и Южна Азия, да не споменаваме Русия, места, където жените все още са подложени на брутално домашно потисничество, може да се устремят към още по-изразено неравенство между половете. В някои общества силата на държавата ще бъде използвана не за прокарване интересите на жените, а за да се държат мъжкарите на животоподдържащи лекарства.
Погледнете Русия, където такъв опит се разгръща през последното десетилетие. Макар че руските жени са с 10.4 млн. повече от мъжете, това не се изразява в политическа или икономическа власт. След сгромолясването на Съветския съюз идеалът за равенство на жените бе изоставен почти напълно и много руснаци възродиха култа към домакинята (а правителството на Путин дори предложи парични премии на родилките). Но руските мъже, оплетени в хаоса покрай срива на системата и продължилата десетилетия икономическа криза, просто не можеха да се адаптират. „Обичайно беше мъжете да изпадат в депресия и да си прекарват дните в пиене и пушене на цигари, полегнали на дивана“, пише московската журналистка Маша Липман. Поради изключително високите нива на смъртност, излежаване на затворнически присъди, алкохолизъм и нисък образователен ценз съвсем малък брой руски мъже имаха възможността (или желанието) да изпълняват ролята на единствен източник на доходи за семействата си.
Това принуди жените, обикновено по-приспособими, да работят и едновременно с това да се примиряват с нарастваща сексуална експлоатация на работното място и с огромно лицемерие у дома. В Русия са заети по-висок процент жени на трудова възраст, отколкото в почти всички останали страни, установява Елена Мезенцева от Московския център за изследване проблемите на половете, но от 2000 г. техните заплати се равняват само на половината от онова, което печелят руските мъже за същата работа. През цялото време Путин подпомага мъжете, превръщайки носталгията по загубеното мъжкарство от съветските времена в цялостна идеология.
Ако това е кошмарен сценарий за превъплъщенията на мъжкарството, друг вид опасна ситуация се разгръща в Китай. Икономическият стимул, равняващ се на 596 млрд. долара, много повече прилича на програма за държавно финансирани строителни обекти от рода на новия курс в САЩ, отколкото всичко, измислено в сегашния контекст от американската Демократическа партия. Докато по-голямата част от доларите от американския пакет от мерки за стимулиране на икономиката са потекли към здравеопазването и образованието, над 90% от китайския отиват в строителството: на евтини жилища, магистрали, железници, язовири, воднопречиствателни станции, електрически мрежи, летища и много други обекти. Това трескаво харчене е предназначено да смекчи катастрофалните последствия от загубата на работни места в експортния сектор. ККП отдавна вижда 230-те млн. работници от провинцията, от които около две трети са мъже, като потенциален източник на политически безпокойства. Точно както жилищният балон в САЩ бе политика в полза на мъжете, развитието на китайската икономика през последните две десетилетия е дълбоко свързано с усилието да се овладее заплахата, създавана от множеството мъже, мигрирали от провинцията. Икономистът от Масачузетския технологичен институт Яшенг Хуанг твърди, че докато през първото десетилетие след икономическите реформи на Дън Сяопин в китайските вътрешни територии се наблюдава мащабно икономическо развитие и предприемачество, през следващите две десетилетия икономическите перспективи на селските райони в Китай се стопяват и това се съчетава със системни усилия за пришпорване на развитието на крайбрежните градове в страната. Държавните предприятия и мултинационалните корпорации се ползват от щедри субсидии, данъчни облекчения и други специални поощрения, като в замяна на това назначават на работа милиони хора, идващи от провинцията. Днес обаче е много трудно да си представим как китайските лидери могат безопасно да променят това положение. То се влошава допълнително от небалансираната полова структура на населението – на 100 китайски момичета се раждат 119 момчета, а страната вече е преживяла бурни протести от все по-алиенираните млади мъже. Разбира се, възможно е Китай конструктивно да канализира излишъка от мъжка енергия чрез възможности за предприемачество, което да превърне страната в глобален източник на радикални иновации с всички свързани с това военни последствия. Но по всяка вероятност, ако приемем за показател характера на сегашното икономическо стимулиране, Пекин ще продължи да поддържа градската индустриална икономика, защото, ако този отдушник на мъжкарството се запуши, има сериозни основания да се смята, че комунистическата партия ще се разпадне заедно с него.
Изкушаващо е да се мисли, че смъртта на мачизма е само циклично явление и че алфа мъжкарите на финансовия свят скоро ще се върнат на работа. Изкушаващо, но погрешно. „Меренето на пенисите“, изразило се в безгранична задлъжнялост, екзотични финансови инструменти и чист необуздан капитализъм, ще бъде опитомено, и то трайно.
Но въпреки че мнозина обвиняват мъжете за сегашната икономическа каша, дебатите досега обикновено се фокусират върху последствията от рецесията върху жените. А те са реални. Жените страдаха от по-високи нива на безработица преди сегашната рецесия и положението си остава същото до ден днешен. Тази загриженост, макар и уместна, не е несъвместима с факта, че по цял свят милиарди мъже все по-ускорено ще инкасират загуби в новия свят, оформящ се в настоящата икономическа катастрофа. Това не означава, че мъжете и жените ще се сражават едни срещу други по барикадите. Конфликтът ще приема по-скрити форми, а основното бойно поле ще бъдат сърцата и умовете. Но не се заблуждавайте – глобалният конфликт в настоящото столетие няма да бъде между войнстващи идеологии, конкурентни геополитически идеи или сблъсък на цивилизациите. Новата ос на конфликта ще бъде отношенията между половете.
http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=784434
1979 големият рикошет
http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=784425
Сексът има значение
http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=784398
Социалното равенство си струва
http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=784480
Израел ще атакува Иран тази година, „ако…
Израел ще атакува иранските ядрени обекти преди края на годината, ако Западът не …
„Ние вярваме, че Иран има капацитет и възможност за доставка на ядрено оръжие. Те може да пристъпи към производство. Имаме два месеца за акт – преди края на 2009 година.“
………..
http://www.abovetopsecret.com/forum/thread502391/pg1
http://www.telegraph.co.uk …
Израел ще атакува Иран тази година
Israel ‘will attack Iran this year’
Israel ‘will attack Iran this year’ if West does not cripple Tehran with sanctions
Israel will attack Iran’s nuclear facilities before the end of the year if the West has not launched an attempt to destroy the regime with crippling sanctions, a former senior defence official has claimed.
„The Israeli government is the only entity that is responsible for the existence of the Jewish people,“ he said. „Iran has been explicit in its hostility to Israel time and again. They would use these weapons.
„We believe that Iran has the capacity and the delivery capability for nuclear weapons. They can proceed to production. We have got two months to act – before the end of 2009.“
http://www.abovetopsecret.com/forum/thread502391/pg1
http://www.telegraph.co.uk...
Това се говори от десет години, всяка години има поне по 3-4 „сигурни“ източници, които се кълнат в мило и драго, че Израел ще нападне Иран. Ако ние знаем кога ще стане това, то едва ли е тайна за военните в Техеран. Но не е изключено, много проблеми би създало – самато операция, но най-вече последствията. За съжаление в Белия Дом днес е Обама – модерната американска Мария Антоанета. Да беше МакКейн на власт…от съоръженията в Шираз щеше да е останал само стъклен кратер. За САЩ не е толкова трудно. За Израел е.
Барозу между обещанията и изпълнението им
17 Септември 2009
Бен Нимо, ДПА
Обещанията, които даде Жозе Мануел Барозу при избирането си в Европейския парламент, са политическо земетресение за Европейския съюз. Сега въпросът е дали той може да ги изпълни. Тези обещания са “много, много, много сериозна работа: изпълнението по същество дори на едно от тях би било значителна промяна. Той може да го направи, но трябва да има смелост”, каза специалистът по политиката на ЕС в Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел Пьотр Качински.
Във вторник, кулминационният ден от няколкомесечната му борба за преизбиране начело на Европейската комисия, Барозу изложи главните си цели за своя втори петгодишен мандат, които са част от дневен ред, замислен да разтърси из основи ЕС. Някои от тези обещания, като това за промени в разделението на труда сред комисарите, за да се открои значението на миграцията, гражданските права и борбата срещу промените в климата, влизат в кръга на сегашните му правомощия и е малко вероятно да предизвикат спорове.
Но други изглежда са замислени да разпалят пререкания с националните столици, които съвсем не са въодушевени от идеята за хармонизиране на ЕС. Като най-значимо се откроява обещанието за започване на “коренна промяна” в бюджета на ЕС, който сега възлиза на около 130 милиарда евро (190 милиарда долара) на година. Барозу каза, че това би трябвало да включва “отдалечаване от тясното фокусиране върху чистия баланс и насочване към подход, основан на солидарността”, под което на жаргона на ЕС се има предвид противоречивия процес да се накарат богатите страни да плащат повече на бедните. Все пак с повече противоречия е зареден призивът му самият бюджет да се захранва от “собствени източници” на ЕС, като дългогодишният контрол на националните столици върху плащанията на ЕС се замени със система, при която парите ще идват пряко от гражданите.
Това е смел ход. Дори в най-добрите времена преговорите по бюджета на ЕС са “изключително ожесточени”, каза научният сътрудник в базирания в Лондон изследователски институт Център за европейска реформа Хюго Брейди. А Барозу изглеждаше решен да изневери на своя начин на действие и да се противопостави на националните столици. Той заяви пред ЕП, че е “готов да пренесе тази битка в държавите членки”. Вероятни сблъсъци ще предизвика и опитът му да разпростре властта на Брюксел върху въпроси като реформата на енергийния пазар, протекционизма и свободното движение на работници – все области, в които “намесата” на ЕС вероятно ще срещне яростна съпротива от държавите членки.
Всичко това е поразителна промяна в тона от страна на човек, който досега беше обвиняван, че постоянно отстъпва пред желанията на Берлин, Париж и Лондон. “Той отговаря на честите обвинения, че му липсва амбиция като председател на комисията”, каза Брейди. Но според експерти би било грешка да го отписваме напълно още сега – не на последно място защото е малко вероятно той да бъде избран за трети мандат, поради което ще трябва да защити наследството си сега. “Точно сега той е изправен пред историята: той трябва да покаже, че може да се справи, иначе ще бъде запомнен като най-слабия председател на комисията”, заяви Качински.
Освен това ако ЕС постигне влизането в сила на Лисабонския договор след референдума в Ирландия на 2 октомври, Барозу ще трябва да се бори, за да направи така, че да не бъде засенчен от новия президент и новия външен министър на ЕС. Това ще го стимулира допълнително за добро представяне. “Предполагам, че той ще стане по-агресивен, защото по всички въпроси го чака жестока битка”, каза Брейди. Най-важното е, че след като си осигури преизбиране, Барозу няма какво да губи, а може само да спечели, като се изправи срещу големите играчи.
“Барозу знае, че никой няма да го обвини, ако държавите членки не се съгласят да реформират бюджета”, изтъкна Брейди. Така че, каквото и да предстои на португалския политик през следващите пет години, едва ли ще му е скучно. “От него ще зависи да намери начин да убеди неубедимите. Не е невъзможно, но той ще трябва да спечели споровете, в които ще влезе, и всички предстоящи големи битки”, каза Качински.
http://e-vestnik.bg/7158
Human Brain Could Be Replicated In 10 Years, Researcher Predicts
Модел, който репликира човешкия мозък е постижим в рамките на 10 години, според невролога проф. Хенри Маркрам (Henry Markram) от Института Brain Mind в Швейцария. „Абсолютно вярвам, че това е възможно технологично и биологично. Единствената несигурност е финансовата. Това е крайно скъп проект и все още нищо не е осигурено.”
A model that replicates the functions of the human brain is feasible in 10 years according to neuroscientist Professor Henry Markram of the Brain Mind Institute in Switzerland. „I absolutely believe it is technically and biologically possible. The only uncertainty is financial. It is an extremely expensive project and not all is yet secured.“
http://www.sciencedaily.com/releases/2009/09/090904071908.htm
Българско кисело мляко Made in USA
http://e-vestnik.bg/7149#comment-127442
Българските всекидневници – водещите заглавия
http://www.fmd.bg/
Joe Cocker – N’Oubliez Jamais
Българското его
By morningseeker
Зен-учителят Сузуки-роши казва: „Ако умът ти е пуст, той винаги е готов за всичко и е открит за всичко. В ума на начинаещия съществуват много възможности, в ума на специалиста – много малко”. Нещо подобно съм чувал от баба си, която със сигурност не беше будистка. Та тя твърдеше, че като слушаш повече с изпразнена от глупостите си глава, чуваш повече. Баба ми, чокойка от Тулча, отдавна се спомина, но в следващия си живот нищо чудно да е лама.
За българина едно нещо със сигурност може да се твърди, и то е, че той не обича да слуша. Слушането го затруднява. Тормози го. Българинът обича да бъде слушан. Колкото по-малко са истинските неща, които знае, толкова повече иска да го слушат. Настоява да бъде чут. И приказва ли, приказва. До изнемога. Приказва, за да насити ненаситното си его.
Българското его! Колко нещо изписа българинът, заради това свое его! Колко никому ненужни книги! Романи. Трактати…. Безброй изхабени листове и нищо мъдро. Но колко претенция и неграмотност!
Всъщност, кой да го научи на мъдрост? Кои да му бъдат учителите по помъдряване? Доносниците от парламента? Чиновниците от БАН, затънали до ушите в безделие и мрънкане, че не са достатъчно оценени? Интригантите в университетите, които са се хванали за гушите и гледат, кой кого да прецака. Интелигентите, на които интелигентността започва с помпозни брътвежи и свършва с алкохолно отравяне?
Пуснете която и да било телевизия, отгърнете какъвто и да било вестник – думи, думи, думи… Никой не иска да помълчи поне за малко. Да се позамисли, да поразсъждава. Всеки напира да говори и да пише, защото е решил, че това, което иска да каже, е много мъдро. Но за да кажеш или напишеш нещо мъдро има поне едно условие: да си мъдрец. Не може да си се докарал до подобието на неандерталец и да очакваш от себе си мъдрост. Както не е възможно да си облазил стотици стълбища, докато изпросиш някоя професура, и от това да помъдрееш. Най-много да се превърнеш в сбръчкано и зло човече.
Българското его! Очукано като войнишко канче от нереализирани амбиции за власт, пари и слава, то иска реванш. Реванш сега! Реванш с цената на всичко! Животът е един, при това толкова кратък, няма време за губене! Искам си парите! Искам си властта! Искам като ме видят на улицата, да ми свалят шапка! Каква ти шапка, направо да ми се кланят! Господин професоре! Господин министре! Днес как сте? Снощи ви видяхме на телевизора, бяхте прекрасен!
Искам, искам, искам….! Българинът иска. Като не му го дават, си го открадва. Като няма откъде да открадне, става кмет. Или президент.
Какво ли няма в това българско его. Като почнеш от завистта и злобата, минеш през алчността и лакомията, та стигнеш до фукнята. Уникалният български фукарлък, който може да се мери само с още по-уникалната българска мърлящина.(Погледни улиците и градинките в София, помириши въздуха в градския транспорт и повече не ти трябва.)
Българинът е специалист! От всичко разбира, за всичко съвети дава. Непрекъснато учи другите, само себе си не иска да поучи. Животът му е суетня насам-натам и врява. Постоянна врява. Да остане насаме със себе си е неговият кошмар. Кой тогава ще го слуша? Кого ще поучава?
Българинът обича да се присмива на доверчивите и да ги нарича балъци. Уверен е, че само той знае истината, но не се стеснява да си присвои чужд труд и да го представи за свой. Подлага на съмнение всичко, но не и собственото си невежество. Не произвежда, не изобретява. Вдъхновяват го обирът на банкомати, източването на фондове, тъпите вицове в ”Шоуто на Слави”, костюмите на Милен Велчев, ръчният часовник на Станишев и охраната на Маджо. Иска да бъде като тях.
С блеснали очи разказва, как някакъв политик платил на Ивана 15 бона да му пее. Дали пък не били трийсет? Иска и той така: да плаща на Ивана, на Драгана, да яде сьомга с гарнитура от рачешки опашки и да я запива с „Дом Периньон”. Да спре пред „Червило” с голяма черна джипка, а ченгетата да не смеят да го приближат. И като си иде на село по празниците да разказва, да разказва…
Не го е еня българинът за изначалната му същност. Когато му кажеш, че е дошъл на този свят като съвършено създание, той се хили и почесва оная си работа през джоба на панталона. Приел е веднъж завинаги, че е създаден войнстващ, крадлив и фуклив, и като такъв трябва да избута някак земните си дни.
Как ще я караме нататък?
Доказано е, че болестите, особено тежките, преобразяват хората. Разболееш ли се, е все едно дали те дават по телевизора или те пишат във вестника. Ти си просто един страдащ нещастник и славата ти, наред с милионите и джипката, са безсилни пред болестта. Тогава забравяш колко си важен и започваш безпомощно да се оглеждаш за помощ. Готов си да се примолиш на най-мизерния човек на планетата, когото досега си презирал, ограбвал и лъгал, само и само да ти даде рецепта за спасение. Готов си да се откажеш от властта и парите, само някой да ти гарантира, че ще оздравееш. Готов си да се разделиш със скъпото си его и фукарлъка завинаги, само да те вдигнат от леглото.
Господ да ме прости, но трябва ли да ни сполети епидемия?
http://morningseeker.wordpress.com/2009/08/21/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B5%D0%B3%D0%BE/
Рационалният праг на политиката
Макар подкрепата към правителството да граничи с ирационалното, повечето българи се надяват на разумно управление. Толкова по-несъстоятелно се явява едно църковно-светско представление с премиера в главната роля.
Частица от Христовия кръст дари премиерът Бойко Борисов на Града под тепетата. Той даде светинята на Пловдивския митрополит Николай, който благослови министър-председателя за жеста. Из първа страница на в. “Телеграф”
Като пълноводни реки – или по-актуалното, като проливни дъждове, в медийното и обществено пространство се изляха и ни наводниха два паралелни сюжета. Първият е рационален, или поне може да мине за такъв, и е завихрен от предложението на вицепремиера и министър на финансите за рязко повишаване на акциза върху цигарите. Към него се притури и вдигането на данък сгради. Очевидно трябва да се предприемат драстични мерки за овладяване на кризата и дори пушачите, с мърморене и ругатни под сурдинка, предвид масовата подкрепа към правителството, приемат факта. Още повече, че Дянков обещава средствата, събирани по това перо, да отидат за здравеопазване.
Две власти в едно представление
Вторият сюжет граничи с абсурда и без съмнение е стъписващ в многозначната си ирационалност: в него министър-председателят отнася 4-сантиметрова тресчица, извадена от секретния фонд и дадена му от министъра без портфейл и май все още директор на НИМ Божидар Димитров, на пловдивския митрополит Николай и подарява частицата от Божия кръст пред стотици граждани, стекли са на централния площад в Пловдив въпреки проливния дъжд. По-нататък дарението-светиня ще отпътува и към поклонническото място Кръстова гора.
В трудни и несигурни, и направо отчаяни времена като днешното копнежът по чудеса намира добра почва у мнозина, ясно е. Хеле пък и подир нихилистично-мистичните масови облъчвания от страна на гадатели, врачки, народни лечители и пишман астролози. Ще е пропуск, ако не споменем и повсеместното опростачаване, в което къде зорлем, къде доброволно бе въвряно населението. Да не забравяме и дълбоките, неизгниващи езически корени, от които може да избуи каква ли не налудна мистика по нашите земи. Та в тоя контекст да организираш грандиозни еклектични ритуали, със съучастието и на светската, и на духовната власт в лицето на църквата звучи меко казано несъстоятелно.
Отвъд популизма дори
Тъкмо сега да отваряш секретните фондове на НИМ, за да къртиш свещеното парченце, та да го пращаш в Кръстова гора, не осеяна, а направо оцвъкана в суматохата на прехода с нескопосни параклисчета от Мултигруп, си е форма на дребен шмекерлък, дето и за популизъм не може да мине. Пък сетне да натовариш действащия министър-председател със задачата на преносвач и дарител, означава да го замесиш в гротеска, напълно чужда на стремежа му да е солидарен с грижите, проблемите и драмите на повечето българи.
Участието в сценката на митрополит Николай, прочут главно със златния си ролекс, луксозния си автопарк и фанатичния си уклон да заклеймява явления и имена от различни сфери на културата, очертава представлението като пълен цирк. Ако църквата желае да заеме място в обществото и душите на хората, време е да отвърне поглед от имотите си и да се посвети на смислена и богоугодна благотворителност и да конкретизира човеколюбивата си деятелност в изграждането и поддържането на приюти, например.
Държавността и изпълнителната власт не са от Бога, а от избирателите, и те очакват прагматични действия от правителството и премиера, и най-вече прозрачно и разумно управление. Само с вдигане на акцизи и данъци и фукни от общ характер по медиите и баба знае, само че тогава и Господ не може да ни помогне, каквато и частица от кръста му да кътаме и разнасяме.
Автор: Мирела Иванова/Редактор: Александър Андреев
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4761514,00.html
Изгоря джамията в Никопол! Ислямист се опитва да прави от религия политика
…В Турция едно непредпазливо поведение на политици за прокарване на ислямизма бе на път да свали от власт премиер, президент и политическа партия. В България – подобно поведение от двама граждани ги направи медийни звезди.
Има ли смисъл да се сравняват съдебните власти на Турция и България?
Радикалният ислям ли се опита да пали войната за забрадките у нас, или да?…
http://www.lubamanolova.info/2009-03-13-15-42-46/2009/1248-izgorya-dzhamiyata-v-nikopol-islyamist-se-opitva-da-pravi-ot-religiya-politika
Валентин Вацев: СДС и БСП са в мирогледна криза
Господин Вацев, къде сбъркахме и къде не в 15-годишния ни преход към демокрация?
– Първото понятие за демокрация, гръко-римското, е, че демокрацията е власт на мнозинството, vox populi и т. н. Но има и едно друго понятие за демокрация – демокрацията не като власт на мнозинството, а като сговор, съгласие на елитарни малцинства, които чрез своето съгласие изработват и посочват верния път. И когато Доган светна драгите си сънародници, че им е рано да гласуват на референдуми, всъщност той по присъщия си смел и ясен начин съобщи каква е истината в България. Самият лидер на ДПС е представител на три малцинства – на хората, получили елитарно столично философско образование, на турския етнос, той също е част и от много влиятелното, макар и невидимо, шпионско-разузнавателно професионално малцинство. Българската демокрация се развива не върху понятието за демокрация като власт на мнозинството, а като власт на няколко елитни, добре обучени, професионализирани малцинства. С това изявление Доган разкри тайната на българския елит, а оттам и на българската демокрация. Българската демокрация – това е власт на елитните просветени, добре обучени, професионализирани малцинства. Тези демокрации също са доста жизнени, но те изначално страдат от дефекта да бъдат непредставителни. Това е големият риск в нашите условия – има противоречие между функционалността и представителността.
В действителност Доган изказа истината – неговото разбиране е разбирането за политика като лекар. Който не само не е длъжен да пита пациента си как да го лекува, ами по-скоро е длъжен да не го пита. Всъщност тук става дума по-скоро за това какъв е българският елит, който отговаря за смисъла на понятия като демокрация и бъдещето на България.
Как ни се отразява криворазбраната демокрация?
– Системата, която се базира върху това разбиране за демокрация, днес е в ужасна криза.
БСП: непрекъснато обективният ход на процесите я тласка към властта, а тя изначално е проектирана да не бъде властова партия.
СДС: непрекъснато нещо го отхвърля от властта. Горките хора обезумяха – те навсякъде виждат дългата ръка на ченгетата, на комунистите, на злите сили, на врага на човешкия род. И няма как да им се обясни, че това е обективната логика на историята. Тайната пък на ДПС не е, че е турска партия, това не могат да разберат българските националисти.
Тайната на ДПС е, че е малцинствена партия. Българските турци получиха такава партия, просто защото в държавата нямаше достатъчно евреи – нали те, а не турците са идеалното малцинство. Но ние ги нямаме в достатъчно количество. Всъщност ДПС не е партия, произведена за да бъде на власт, тази формация е замислена като посредник в една система, в която други носят отговорността за реализацията на изначалния замисъл. Днес нито един от трите елемента на нашенската политическа система не е в първоначалната си роля. БСП не е създадена за власт, но нещо я тегли към властта. СДС специално за власт е правена, но все не се получава. ДПС трябваше да посредничи между полюсите, но сега самото движение е полюс. Тоест системата сега работи в своята опака форма, в антирежим.
През последните 15 години левицата смени всичките си ориентири и не виждаме някой да налива ново съдържание.
– Левицата наистина е в мирогледна криза – както впрочем и десницата. Когато описваме българския политически модел, трябва да помним, че самата терминология за ляво и дясно е либерална. Доскоро тази терминология беше удобна, но във връзка с кризата на българския либерализъм понятията вече се разминават с реалиите, с нещата. Едно от най-тънките наблюдения в началото на прехода бе откритието на мой колега, че СДС е лява партия с дясна фразеология, а БСП е дясна партия с лява фразеология. Което внесе допълнително объркване. Аз не мога да се отърва от усещането, че общувам с левичари, когато говоря с моите приятели седесари. Те са изначално леви по структура на съзнанието, по отношение към властта, те направо са троцкисти, любители на световната революция. Докато БСП при цялата й лява перушина (която и аз съм носил достатъчно дълго) в никакъв случай не е революционна партия. БСП е консервативна партия в смисъл на устойчивост, стабилност, дори мързел. „Партията на левите чорбаджии“, както я нарекоха някои леви троцкисти. Условностите в тази игра станаха толкова много, изключенията така превишиха правилата, че играта се обезсмисля.
Как си обяснявате парадоксалното избиране на бившия монарх Симеон Сакскобургготски през 2001 г.?
– През 2001 г. българите гласуваха парадоксално, но някак си правилно, съобразно своята историческа логика за нещата. Сигурно има някъде по света държави, където демокрацията означава преразпределяне на власт, на други места демокрацията е просто легитимиране на власт. Но в България демокрацията е по-скоро търсене на някой, който да е отговорен и виновен вместо нас чрез нашите бюлетини. Появи се възрастният човек и предложи да поеме отговорността, тук винаги се допълва – и вината. На българина му омръзна някой да е вечно крив, когато е прав, и да е вечно прав, когато е крив. Изборът на Симеон беше бягство от българския либерализъм, беше крачка към една неназована, но добре почувствана автентичност. После, разбира се, се оказа, че и царят е нарисуван, както и всичко останало. Българският цар не че е гол, проблемът е, че той не е цар. Той досега запазва известна симпатия сред някои българи, защото за него си се знае, че той ще бъде виновният в края на краищата. Когато опре пак да се пере пешкир, вече знаем кой. И това внася някаква яснота и спокойствие в изтерзаните ни души.
Съществува ли връзка между появата на Сакскобургготски и разпада на политическата система?
– Очевидно има. Системата започна да се разпада и затова Симеон, старият Сакскобург трябваше да дойде, за да внесе легитимност. Но това бе последната възможност да се легитимира системата. Той както се намести в пукнатините на системата, така и допълнително я легитимира. И по-умните седесари и бесепари би трябвало да са му благодарни. Защото ако той не беше дошъл, имаше опасност българите да не гласуват в достатъчна степен за когото и да било. Щеше да се яви ужасяващият „сръбски синдром“, в Сърбия трети път не могат да си изберат президент.
Може би сръбският синдром ни предстои.
– Боя се, че е така, но никак не ми харесва. Българската политическа система е дело на българския политически елит. И затова аз отдавна се интересувам не от абстрактните зависимости на играта, колкото от самите играчи. Големият проблем днес е българският елит. Според мен този елит не е ново образувание, дошло на вълните на демократичните стремежи на България, той е късна фаза от развитието на България през 80-те години на миналия век. Затова сега сме в такова историческо безвремие. Старият елит не отговаря на централните условия – не осигурява колективното и индивидуално възпроизводство на българите, вече не е в състояние да носи отговорност и за индивидуалната и колективната свобода на българите. Тоест политическият елит представлява вече източник на заплаха.
На какви условия в идеалния случай отговаря политическият елит?
– За да бъде валиден и реален, елитът трябва да отговаря на три условия. Българският елит отговаря на третото условие – да бъде основен субект на преобладаващия масив от собственост и власт. Елитът са тези, които имат най-много възможности да преразпределят властта и собствеността в едно общество. Елитът трябва да отговаря и на друго условие – да бъде малка обществена група, чийто тясногрупов интерес да съвпада максимално непосредствено с широкия обществен интерес, с интереса на нацията. У нас тясногруповият интерес на българския елит просто няма допирни точки с обществените интереси. Оттук идва и генералното отчуждение на българите от елита им, от държавата им, от политическата им система. А първото условие е мистика, но е реално. Елитът трябва да има сетива да улови предизвикателствата на историята към обществото, да ги формулира езиково, да ги артикулира и да ги съобщи на другите. Те долавят смисъла и го посочват – това са идеологически елити. Това са провидчески съсловия. Вземете оня никому неизвестен и жалък монах с името Паисий, автора на най-модерния политически проект за българите като нация, а не като народ. Тези хора трябва да са готови да разменят значението на живота си, за да получат смисъла на живота си. По принцип истинският елит са хора смислово ориентирани, хора, които дават живота си заради смисъла на живота си. Истинският елит има сетива за шепота на историята. И той успява това, което историята му нашепва, да го каже на човешки език, да го огласи. И затова има отговорността да каже това, което чува. Днешният български елит слуша не шепота на историята, а само куркането на червата си. Но това е нормално – винаги в края е така. В края преди началото.
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=290&aid=7016
Давид Черни – закуска за диктатори
http://frognews.bg/news_15872/David_CHerni_%E2%80%93_zakuska_za_diktatori/
Karel Gott – Být stále mlád
Karel Gott & Darinka – Fang das Licht 1985
Richard Clayderman – Balada para Adelina (1998)
Shaheen Jafargholi (HD) Michael Jackson Tribute
Britain’s Got Talent – Michael Jackson -Suleman Mirza (Signature)
Анатомия на данъчния рай
Татяна Явашева, Къдринка Къдринова
Иде ли краят на офшорките след заканата на Г-20 да ги направи „прозрачни“? Българският бизнес, който търси в тях анонимност и ниски данъци, не бърза да се тревожи
„Ерата на банковата тайна приключи!“ – самонадеяно провъзгласи френският президент Никола Саркози след срещата на Г-20 в Лондон. Подтикнат от американския лидер Барак Обама, форумът реши да се налеят 1 билион долара в МВФ за борба с кризата. Но освен това направи и реверанс към Саркози и най-главната му европейска партньорка Ангела Маркел, като прие налагането на строг финансов контрол над офшорните зони, за което двамата настояват отдавна.
Решението предвижда взимането на крути мерки срещу внесените в „черния списък“ на ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) страни, които предлагат условията на данъчен рай, но отказват да дават информация за извършваните под крилото им финансови операции. Повечето медии веднага заговориха за „края на офшорките“. Дали е така?
Още на следващия ден след оповестяването на „черния списък“, в който фигурираха само Коста Рика, Малайзия, Уругвай и Филипините, и четирите страни предприеха спешни действия да доказват, че изобщо не отказват информация, а са готови на пълно сътрудничество. Така изведнъж „черният списък“ се опразни. Но се оказа, че има още „сив“ и „бял“.
В „сивия“ са включени 38 държави, съгласили се да подават данни при поискване, но неподкрепили съгласието си с реални действия. ОИСР е сложила в тази група Монако, Лихтенщайн, Швейцария, Австрия, Люксембург, Белгия и Андора. И тук не мина без възражения – Швейцария и Люксембург се разсърдиха, че са в списъка, защото не им били разяснени принципите и механизмите, на основата на които ще се преценява отзивчивостта им. Всички от тази група изрично са декларирали готовност да смекчат националните си законодателства за банковата тайна, но реалната промяна изисква време (в швейцарския случай обичайните референдуми по въпроса може да отнемат и години), а и не са уточнени още органът и редът, по който ще се изисква желаната информация.
„Белият“ списък на ОИСР съдържа държави, които „в значителна степен“ предоставят данни за действия, заобикалящи данъчните задължения. Сред тях са Франция, Русия, САЩ, Китай.
Такива списъци обаче не се правят за първи път, припомни тази седмица Би Би Си. Още през 1998 г. ОИСР публикува друга подобна листа с държави, служещи за данъчни оазиси. Тогава се предвиждаше тези зони да бъдат закрити до 2005 г. Някой да е забелязъл да се е случило? Според Би Би Си „медийната треска, предизвикана от новините през последните дни, не е нищо повече от търсене на атрактивни вестникарски заглавия.“
Твърди се, че в офшорните зони до момента са привлечени капитали от цял свят на стойност около 11 билиона долара – сума, еквивалентна на БВП на САЩ.
Не бива да се забравя, че процъфтяването на тези данъчни оазиси не е от вчера и то идва с предприетата световна финансова дерегулация, наложена още през 80-те години на ХХ век от иконите на неолиберализма Роналд Рейгън и Маргрет Тачър.
Налагането на контрол над офшорните зони днес може да е ентусиазиращо за Сакрози и Меркел (и за рейтингите им), но не е никак лесно за реално изпълнение. Дори и деклариралите готовност за сътрудничество държави от списъците на ОИСР ще трябва първо да изработят съответните промени в националното си законодателство, а това е доста дълъг и тромав процес. Това го виждат дори инициаторите на помпозното решение на Г-20 в лицето на Франция и Германия. Германският финансов министър Пеер Щайнбрюк признава: „Има разлика между изявления, конкретни договори и мерки, подкрепени от правни действия“.
А как разчита картинката българският бизнес, изкушен от анонимността, спокойствието и данъчната лекота във взетите сега на мушка финансови оазиси?
Къде сме ние
„Офшорна зона“ и „офшорна компания“ станаха мръсни думи у нас. Това обаче е легитимен начин за неанонимно оптимизиране на плащането на данъци, особено от фирми, които имат бизнес в много държави, посочва Владимир Каролев, управляващ партньор в Балканска консултантска компания. Той напомня, че целият щат Делауеър в САЩ е офшорна зона. В Холандия има правна форма, наречена B.V., и всички компании под такава регистрация на практика са офшорни. Подобна регистрация има в Австрия, Кипър беше също офшорна зона до присъединяването си към ЕС, в Швейцария отделни кантони дават такива преференции. Но всъщност проблемът е с компаниите, които са анонимни офшорки, тъй като те служат за пране на пари и за влагане на средства от черен бизнес и корупция.
Схеми
Преди 10-15 години българският капитал с неясен произход минаваше през офшорни зони, за да се загуби следата му. Но след превъртането му три-четири пъти той вече е без притеснение за произход. Една от схемите, която и сега работи, е следната. Хора от високите етажи на властта, които имат съмнително високи доходи, за да прикрият следите, официално се водят консултанти на офшорни фирми, които де факто са техни. Има хора от сивия и от черния сектор, които в България нямат нищо на свое име, а цялото им имущество принадлежи на офшорки, на които те са анонимни собственици.
В момента българските капитали нямат данъчна нужда да минават през офшорни зони, тъй като нашият корпоративен данък е едва 10%, уверяват икономисти. Според тях немалко от българските политици влагат парите си в законни фирми у нас. Предпочитали парите им да са тук, за да ги управляват по-лесно. Популярна е следната схема. Политикът Х съдейства на фирма У да спечели обществена поръчка. После фирмата плаща за консултантски услуги на компанията Z, която чрез подставено лице всъщност е собственост на въпросния политик. Върху тези суми дори се плащат данъци. Така парите от корупция се вливат в легалния стопански оборот. Схемата работи и с компании с друг периметър на бизнес, които се ползват с протекция „свише“.
Анонимните офшорни компании се регистрират с акции на приносител, другият вариант е за собственици да се обявят доверени лица, които в дадената офшорна зона са оторизирани да движат бизнеса. С тях са подписани договори, те представляват компанията, но никога не разкриват действителния собственик. Адвокати и счетоводители в офшорните зони живеят от такова представителство, те защитават интересите на клиентите си и пазят анонимността им.
Двете страни на монетата
Освен ако не се крият пари, придобити по нечестен път, за българските капитали няма смисъл от офшорни зони при този 10% данък, е мнение, което се споделя от много финансисти. Сред аргументите се посочва, че Румъния е три пъти по-голяма от България, а като абсолютна сума в последните две години нашата страна е привлякла повече чуждестранни инвестиции.
„Имах фирма в Кипър, но аз и моят съдружник никога не сме крили, че сме нейни собственици. Това се наложи заради факта, че работехме с международни клиенти, които държаха да се оптимизира данъчното им облагане, особено когато данъците в България бяха високи“, разказва Каролев. Според него всички публични личности – политици, депутати, министри, общински съветници, трябва да декларират, ако имат фирми или сметки в офшорки. Иначе е факт, че повечето от големите стратегически инвеститори са влагали в България чрез подобна структура. И „Кока-Кола“, и „Интербрю“, и „АмБев“, и „Хайнекен“, и „Идеал стандарт“ са инвестирали у нас точно чрез структура под офшорна юрисдикция. Като неписано правило много от приватизационните сделки са свързани с офшорни фирми.
Българската „прозрачност“
Управителят на „Дакси“ Георги Крушков обобщава така следните особености, свързани с „прозрачността“ на собствеността: „В Регистър Булстат можеше да се провери не само масата на акционерния капитал, а и имената на хората, които го притежават. В новия търговски регистър може да се види размерът на капитала на дружествата, но не и кои са неговите собственици. При регистрацията се подава информация за собствеността, но тя не се извежда от системата и за нея вече няма публичност. В базата данни на „Дакси“ собствеността може да бъде проследена, но до определен период от време, преди новият търговски регистър да стане факт. Може обаче да се види колко компании по време на регистрацията им в Булстат са под офшорна юрисдикция. Също така при регистрацията не се съобщава националността на собствениците. Идентификацията става само по рождена дата“.
Много от големите компании са с офшорна регистрация за „удобство“ на международната им дейност. Характерно и за българския капитал, насочващ се към офшорните зони, е, че той прави това дискретно и анонимно. Големи приватизационни сделки у нас бяха осъществени точно с офшорки. Търгове за обществени поръчки се печелят от офшорни фирми. Това е легална форма на бизнес, успокояват финансисти, които добре знаят, че по този начин големите пари напускат страната.
На прицел
В XXI век няма как да бъдат спрени глобалните финансови потоци. Данъчната конкуренция е факт и хората действат рационално. Те живеят, където искат, пазаруват, откъдето им харесва, и държат парите си, където им се струва най-сигурно и при най-малко данъци. Въпросът е, че Стара Европа с консервативната си данъчна система среща проблеми, защото офшорните зони всъщност привличат капитали най-силно от страните с високо данъчно облагане.
Основното предназначение на офшорните зони е да позволят оптимизиране на данъци, защото големият бизнес отдавна е транснационален. Офшорните зони са също така и място за пране на мръсни пари. Но все пак е добре да се прави разлика между укриване на данъци и данъчна оптимизация.
Международната общност убеждава, че безконтролното движение на пари стимулира кризата. От информацията за решенията на Г-20, става ясно, че не толкова офшорните зони са на прицел, колкото анонимността на действителните собственици на компании. Ако се постигне прозрачност на притежанието и в определени ситуации банковата тайна се вдигне, ще лъснат парите на хората от черния бизнес и на т. нар. политически елит. Ще стане ясно, че политици, които получават суми като консултанти, са ги спечелили точно от корупция или злоупотреба със служебно положение.
Офшорните зони се ползват от големи западни компании, които легитимно намаляват данъците си. Интерес от офшорна юрисдикция имат и онези, които държат на анонимност, както и онези, които крият доходи. „Недостатък“ е, че ако искаш да се правиш на богат, няма как да стане, защото на практика нямаш нищо на светло. Друго неудобство е, че се плащат такси на адвокати и счетоводители, които също са сериозно перо.
Борбата срещу зоните, които са данъчен рай, се води заради износа на капитали. Германия и Франция са най-активни в борбата срещу офшорните територии, тъй като те са страни с високо данъчно облагане. Затова данъчната конкуренция продължава. Така например Белгия, Лихтенщайн, Австрия и Швейцария най-силно привличат германските капитали, които бягат от високите налози.
Какви обаче ще са конкретните мерки, които ще последват срещата на Г-20, все още не е ясно. Засега има само воля за по-голяма прозрачност в движението на капиталите, но всичко това явно ще е продължителен процес.
„Г-20 може да поиска прозрачност, но повечето офшорни зони нямат подписани спогодби за размяна на данъчна информация или за избягване на двойно данъчно облагане. Това означава, че техните парламенти трябва да одобрят подобни документи. В най-добрия случай това ще отнеме 10-15 години. Следователно желанието на Г-20 за повече видимост на парите и собствеността най-вероятно ще се окаже много шум за нищо. Вместо лов на вещици страните, които настояват за подобни мерки, биха могли да оптимизират данъчното си законодателство“, твърди Билян Балев, управляващ съдружник във „Форем консултинг“.
Намеренията на Г-20 не означават, че офшорните зони ще изчезнат, а само ще се затегне контролът и банковата тайна няма да е толкова секретна информация. И сега при предоставяне на сериозни доказателства за наличие на престъпна дейност се случва банкова тайна да се разкрива. Проблемът е, че често от страни в Европа и Америка искат да се разкрива банкова тайна, без да се предоставят надеждни данни за наличие на престъпна дейност, смята финансистът Тошко Георгиев – изпълнителен директор на „Българска рейтингова агенция“. Но има и друг въпрос – дали капиталите да останат да работят в тези страни, или ако те се изтеглят заедно с тях към богатите държави, ще се изнесе и местното население, свързано с този бизнес. Според Георгиев намеренията на Г-20 едва ли ще стигнат толкова далеч. По-скоро въпросът е каква ще е съдбата на „мъртвите пари“, които все по-трудно се харчат извън офшорните територии заради невинаги чистия си произход и засилените мерки за контрол върху трафика на капитали.
Горещи пари
През юни 2004 г. 65% от капитала на Българската телекомуникационна компания бяха продадени от държавата на офшорната фирма „Вива Венчърс“ за
230 млн. евро. През 2007 г. „Вива Венчърс“ препродаде своя дял на AIG за над 1.3 млрд. евро. Сега обаче излиза, че БТК, която продадохме на AIG, вече е собственост и на американското правителство. Защото то купи концерна, за да го спасява от кризата.
При доста от сделките за сливане или придобиване се прави т. нар. данъчна оптимизация. Често дори целта е не толкова данъкът да намалее, а да бъде разсрочен във времето. Разликата между зоните, считани за данъчен рай в ЕС и на места като Карибите, е, че за сделки в Европа с много по-голямо доверие се ползват европейските офшорни зони. Често, когато се прави данъчна оптимизация, се предпочита парите да не напускат територията на Европа, твърдят консултанти от бизнеса със сливания и придобивания. Швейцарските банки са предпочитани. Все пак приказката за тяхната стабилност се разказва вече 200 години. Знае се, че те имат ноу-хау как да проверяват клиентите си. Централната банка държи под око финансовите институции и стремежът е да не възникват скандали, защото репутацията и доверието са от значение. Това са все аргументи, които привличат парите, защото им дават спокойствие.
Твърди се, че за много от големите сделки в Европа данъчната оптимизация е с адрес Белгия и Люксембург. Това е легална схема, в която капиталът се стреми към най-ниските нива на облагане. В условията на данъчна конкуренция парите се насочват към страни с по-благоприятно данъчно законодателство. В ЕС всяка страна сама преценява каква да е данъчната й политика, затова доходите в различните страни се третират различно. В Белгия например капиталовата печалба от операции с ценни книжа или от операции с дялове на компании не се облага. Затова много сделки почти транзитно преминават оттам. Бизнесът с данъчна оптимизация в Люксембург и Швейцария се държи от банките. При големи сделки те предлагат най-подходящи схеми, като парите обикновено не напускат територията на Европа, но минават през повече от една държава. За да запазят анонимност, обикновено се заобикаля и българската данъчна система.
Досега никое българско правителство не е дало ясен знак за безпокойство от изнасянето на капитали, от превъртането им през офшорни компании и от т. нар. данъчна оптимизация при големи приватизационни сделки и обществени поръчки. Иначе щеше да предприеме някакви законови мерки. Сега повече от явно е, че ще чакаме Г-20 да направи ходове, страничният ефект на които да е повече капитали да остават и в България.
СТРАХОВЕ
Христо Стоянов, директор „Корпоративни финанси“ във „Форем консултинг“:
Богатството търси анонимност
В сделки за сливания и придобивания, ако не се търгува публична компания, повечето продавачи и купувачи искат да се запази анонимност. Основната причина е, че вече има страх тази информация да не стане достояние на организираната престъпност, която се занимава с отвличания.
Ако доходите са получени от сделка в България, те подлежат на данъчно облагане. Но тази информация няма конфиденциален характер. Затова се търсят други легални варианти. Данъчно оптимизационните схеми не са евтини. И за относително малки сделки те дори струват по-скъпо, отколкото да се плати 10% корпоративен данък. Но мнозина предпочитат да приложат подобни схеми, за да запазят анонимността на богатството си. Така българската държава губи 10% корпоративен данък, тъй като не е сложила ред във вътрешния си двор и в него не цари спокойствие и сигурност за капитала. На психологическо ниво това е сериозен удар върху предприемачеството. Хора, развили бизнеса си до определено ниво, на което той става по-трудно управляем, вече си задават въпроса дали си струва да продължават със същите темпове.
В данъчните оптимизационни схеми има три момента. Първият е незабавният данъчен ефект, който в повечето случаи за България не е водещ при тези 10% корпоративен данък. Тук определящ става мотивът за конфиденциалността на капитала. Третото съображение е данъчното третиране на богатството напред във времето – дали ще се купуват къщи и коли, дали ще се оперира на пазарите с тях, дали друг ще ги управлява след това.
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=545&aid=13237
Финансистът Андрей Пръмов:
Паралелната финансова система разви могъщество
Офшорните зони не са създадени от зли сили, те са изобретение на развития капитализъм и са в интерес на бизнеса от развитите държави. Най-голямата концентрация на капитали в офшорни зони е в Америка, в това число и на територията на САЩ. Аз съм сигурен, че тези зони ще изчезнат, както ще изчезнат и офшорните зони на територията на Европа. Страни като Швейцария и Лихтенщайн ще престанат да са данъчен рай. Постепенно ще отмрат далекоизточните и тихоокеанските офшорни зони, които обслужват основно американски и европейски капитали. Мерките на Г-20 се очаква да засегнат и структури като хедж фондовете, които вероятно също ще са със затихващи функции.
Офшорните зони имат негативна конотация у нас, тъй като голяма част от капиталите, които през офшорни зони влизат като инвестиции в страната, всъщност са български. В тези случаи става дума за репатриране на капитала. В годините на политическа и икономическа нестабилност в България всеки със здрав разум и здрави връзки изнасяше парите си, за да ги спаси. В офшорната зона обаче различията между чистия капитал и престъпните пари се размиват. Ето защо страните от Г-20 вече искат по-голяма прозрачност. Желаещите да перат мръсни пари ще срещат трудности. Голямата част от офшорния финансов бизнес и просперитетът на малки нации, който се основаваше на законната банкова тайна и нулевите данъчни ставки, ще изчезне. Решението на Г-20 е плод на инстинкт за самосъхранение. Защото паралелно с официалната финансова система се развива друга финансова система, която става могъща. Видя се как една застрахователна компания (AIG) може да срине финансовите пазари на целия свят с финансови операции, които осъществява през офшорни зони, които не са контролирани и регламентирани. Ето защо сега се очаква да последва уеднаквяване на международните счетоводни стандарти и контролът да бъде затегнат.
За легални дейности разликата между транзакционните разходи по прехвърляне на капитала в офшорни зони и връщането му в България и 10% данъчна ставка за корпоративните печалби е въпрос на индивидуална преценка. Анонимността обаче е решаваща. В офшорната зона не е ясно кой стои зад собствеността, тя се представлява от местен адвокат. Поддържането на офшорна фирма и на офшорни сметки обаче не е евтино.
При легитимния бизнес данъчното облагане е решаващ фактор, на второ място е сравнително лесното и бързо прехвърляне на собственост. В различните държави транзакциите имат различен режим на облагане в зависимост от характера си – едно е да прехвърлиш акции на публична компания на борсата, а друго – това да стане извън борсата. Офшорните компании се ползват при големи сделки, като целта е да се избегнат големите данъци.
България е атрактивна за финансови инвестиции. Иначе данъчната тежест за фирмите не е само в размера на корпоративния данък от 10%, като се насложат и другите задължения на бизнеса, преимуществото на плоския данък започва да се губи. Негативен ефект върху интереса на инвеститорите имат лошата инфраструктура и лошото административно обслужване в България. Но пък данъците върху борсовите сделки у нас са нулеви и на това се дължеше бумът на нашия фондов пазар в края на 2007 г.
През юни 2004 г. 65% от капитала на Българската телекомуникационна компания бяха продадени от държавата на офшорната фирма „Вива Венчърс“ за
230 млн. евро. През 2007 г. „Вива Венчърс“ препродаде своя дял на AIG за над 1.3 млрд. евро. Сега обаче излиза, че БТК, която продадохме на AIG, вече е собственост и на американското правителство. Защото то купи концерна, за да го спасява от кризата.
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=545&aid=13237
http://www.drudgereport.com/
Лос Анжелис – Калифорния
…Шварценегер подписа законопроект за борба с папараци правейки по-лесно да се съди медии, които използват снимки, които нахлуват неприкосновеността на личния живот…
http://www.google.com/hostednews/ap/article/ALeqM5isFPTQiijKG6ubXdUEoZND5YNiUwD9B9PTU00
http://www.drudgereport.com/
Поне чисти пръстчета за пред ЕС
Автор: Боян Магесник Дата: 12-10-2009 16:38
През 1992-1994 г. в операция „Чисти ръце”, ръководена от прокурора Антонио ди Пиетро, са арестувани 150 депутати, 3 премиери, около 20 министри и друга полит. сган. От общо 3 000 разследвани 75 % попадат в затвора. В мафиотска Италия!
Но ние си нямаме Антонио ди Пиетро, а внучето на др. Борис Велчев скоро няма да стигне ръста му. „Зад тази опърпана външност се крие пълно отсъствие на характер”, казва за подобни индивиди Оскар Левант.
Новото правителство има мандат от обществото поне да спретне нещо като „Чисти пръстчета” за местните мафии от тройната шайка и др. разбойнически формирования.
http://www.afera.bg/index.php?option=com_maxcomment&task=viewcomment&id=7336&lang=bg&Itemid=2&limitstart=5&limit=5
Нов абсурд: на главният прокурор журналистите му криви
Пред Българското национално радио главният прокурор Борис Велчев рече, че „хората, които имат данни за извършени престъпления или са жертва криминални деяния, да се жалват в прокуратурата, а не да работят с медиите и да дават информация на журналисти.Ако гражданите имат данни за престъпления да ги дават на нас, да не тичат при репортерите”.
Велчев се изказа неподготвено заради случая „Куйович”: „Тази игра – някой нещо някъде намекнал, хайде сега, прокуратурата е отговорна за това да изясни истината, просто ми се струва, че стана твърде уморителна. Самоинициатива ще проявяваме всеки път, когато намерим основание, а не, когато ни забъркват в някакви циркове. В България има една незряла слабост да се отдава много голямо внимание на изявленията на обвиняеми и подсъдими лица. Аз се отнасям скептично към подобен тип изявления, нещо повече – мисля си, че ако продължаваме да насърчаваме като общество подобно наслаждение, с което се вглеждаме в думите на тези хора, като че ли те са някакви национални герои, рискуваме да обезсърчим всички хора в МВР, в ДАНС, в прокуратурата и съда да работят срещу престъпници“.
Борис Велчев е просто потресающ!
Преди да говори обаче глупости, главният прокурор първо трябва да СИ отговори на най-важният въпрос – защо хората тичат при медиите, а не в прокуратурата. А отговорът е ужасно прост – защото прокуратурата е пробита и зависима, и това и уличните кучета го знаят. А що се отнася до бандитите, уважаеми главни прокуроре, те знаят повече и от тебе кой какви мангизи от поверениците ти взима.
Така че, по-полека с журналистите и с „цирковете”. Защо ли случая Куювич без още да е проверен е обявен за цирк от Борис Велчев? Ами, защото целият приятелски кръг – олигархичен, ГЕРБ, БСП, ДПС и ДАНС са наакани по него вкупом.
И понеже няма прокуратура като прокуратура в България, затова хората предпочитат да сезират медиите. Апропо, има закон, по който прокуратурата пък незабавно трябва да се самосезира по публикции. И то не само избирателно, Велчев, за това, което ви отърва!
Afera.bg
http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7336&Itemid=2
Click to access 0614.pdf
Със 141% растат фирмените фалити у нас от началото на годината
СПОРЕД ПРОУЧВАНЕ НА „КОФАС-БЪЛГАРИЯ“
Минната индустрия,медиите, туризмът и услугите са новите
сектори, пострадали от вълната на несъстоятелност
Фалитите на български компании продължават да се увеличават. За първите девет месеца на годината делът на фирмите, изпаднали в несъстоятелност, се е покачил с внушителните 141%. Броят на регистрираните процедури е достигнал 239 при 99 за същия период на миналата година. Това показват данните от последното проучване на компанията за управлението на
кредитния риск „Кофас-България“.Изследването на несъстоятелностите у нас се изготвя от 2004г.насам и следи развитието на всички регистрирани фирми в страната.
„България не е изолиран случай на нарастване на обявените фалити.
В прибалтийските държави се наблюдава значителен брой на откритите несъстоятелности, много висок е броят на фалитите и в Румъния“, коментираха от „Кофас“ пред „Класа“. Влошената икономическа обстановка в Унгария и Полша също е увеличила броя на не-
платежоспособните компании, допълват експертите, според които у нас дори има известно забавяне на случващото се.Според данните в изследването селскостопанският сектор продъл-
жава да бъде начело по брой и по дял на фалити от началото на годината – 11,3 на сто. Спрямо същия период на миналата година фалитите в отрасъла са нараснали със170%. Второто място продължава да заема строителството с дял от 9,2% и ръст от 144%. На трето място в тази черна класация се нарежда търговията на дребно с разнообразни стоки с дял от 6,7%,
следвана от транспорта – 6,3%.
Вследствие на кризата в сектора на транспортните услуги броят на фали-
ралите компании се е увеличил драстично с 650% спрямо първите девет ме-
сеца на 2008 г. В изследва-
нето попада и изцяло нов сектор – това е сферата на услугите, свързани с ад-
министративна и консултантска дейност, като техният дял е 6%.
„От началото на годината до септември откритите процедури по несъ-
стоятелност в България са 2,4 пъти повече от същия период на миналата
година.Рязкото покачване на несъстоятелностите е очаквано и е резултат от
влиянието на световната криза. Реалният негативен сигнал обаче не е толкова
увеличеният брой фалити,колкото навлизането на нови сектори с компании в
несъстоятелност. Сред тях са минната индустрия,търговията на едро с ма-
шини и оборудване, услугите, свързани с медии, реклама и издателска дей-
ност, услугите в сферата на туризма и развлекателния бизнес и др.“, комен-
тира Камелия Попова, управител на „Кофас-България“.От компанията за упра-
вление на риск отчитат,че в географски план неблагоприятната икономи-
ческа обстановка е осезаема и до края на септември вече има регистрирани фа-
лити във всички 28 административни региони на България.
За разлика от предишни години на „картата на несъстоятелностите“ се по-
явяват и Видин, Благоевград и Ловеч. Начело c близо 40% и 94 закъсали
фирми продължава да е София-град. Според анализа на „Кофас“ несигурната
бизнес среда в момента предполага изключително задълбочена и внимателна
оценка на риска от страна на компаниите. В резултат на това българските
фирми пристъпват към събиране на вземанията си по извънсъдебен път.
Click to access 0614.pdf
Бюджет 2010: Гасете лампите, последният да затвори държавата!
от ЛЮБА МАНОЛОВА |
„Бюджетът ни бил лъжа!” обяви министърът Симеон Дянков, Малкият Кеш и ни даде знак да извадим пръста, който ни сложиха и днешните управляващи с предизборни обещания. В случай, че ни се доще да поседнем.
Цял мандат повтарях, че Станишев не става за нищо, камо ли да ръководи държава, но кой да чуе? Подхванаха го младежа старите пушки Доган и С. Борисов и Тримцата ни разплакаха майките. На тези които все още имат майки, и на другите, които отдавна нямат. Вземаха, вземаха, гребаха та се засиниха. Кой не би спечелил избори с истини срещу Фаталната тройка от Министерския съвет при това положение? Лесно беше, като да събереш две и две.
Сега новия Спасител е логично бивш огнеборец – сяда, става, разправя и гаси пожари. Първо рови като кучето ми Харалампи, без нищо да са свършили хората му, а след това дава знак, че може някогаи да започне да върши нещо, като управление на държавата например. Крали във всяко министерство, милиони изсмукали без да се усетим – кеф им за фрегати, кеф им хеликоптери, кеф им за еърбъси, кеф им ксерокси, кеф им за кефа да се плацикат в джакузита, кеф им да летят по паралели и меридиани… Сключвали сделки, лизвали комисионните като топките от италианския екосладолед и сега: няма пари за вноски, няма пари за неустойки, няма пари за здраве, няма пари за наука, няма пари за земеделие, няма пари за правосъдие, няма пари за нищо – накъдето и да се обърне човек… Има само дупка, в която Малкият Кеш се е втренчил откакто пристигна от Световната банка и никой не е в състояние да го откъсне от Нищото на дупката.
Началникът му ни уверява, че няма да се вдигат акцизите на алкохола и данъците си остават същите – Малкият Кеш заложил общините да определят данък сгради и смет! Това, ако не е вдигане – какво е?
60 милиона щял да забърше от вдигането на акциза на цигарите Кеша му Малък, ами за 60 милиона, някои хора даже уста не отварят, бе Дянков! Кой ще ти ги усети тези 60 милиона в държавен бюджет?
Даже не е смешно…
За здраве тръгвали Малкият Кеш и Борисов – да търсят 600 милиона. Явно голямо търсене ще падне! От една страна няма откъде да се взем Нещо, което го няма никъде, а от друга – с 600 милиона в здравеопазването само се мълчи и се редят молитви!
800 милиона не били вкарани от приватизационни сделки – съобщиха тези дни. Тогава защо се разправя, че търсят 600 милиона – вземат ги от невкараните 800 милиона и 200 им остават! Въпросът е: как ще си вземе нещо държавата, което някой е „забравил” да й плати. Не е въпрос на търсене, май, а на затихващо клатене.
„Няма напрежение по Бюджет 2010”,
сподели вицепремиерът Цветан Цветанов.
Министърът на отбраната, Нилолай Младенов отвори сърцето си: „. На 31 октомври трябва да направя вноската за белгийската фрегата за 19 млн. лв. За това в бюджета си имам хиляда лева…”
Министърът на правосъдието, Маргарита Попова бе далеч по-лаконична: „… ако искам да изплащам заплатите на администрацията, трябва да съкратя 1000 човека. А тя е съставена от 272-ма!” Ами назначават се 1000 човека и след това се съкращават – какво толкова му е сложното?
„От МВР ще предложим да се закрият незаетите 3000 щатни бройки. Няма да се съкращава съставът на МВР”… съобщи Цветанов на журналистите. И да закрият, и да открият бройки – досега никой не е дал и стотинка за незаетите в МВР, тогава защо изобщо се отваря дума за парите в МВР?
„Средствата за университети, училища и наука няма да се съкращават” отронва Фандъкова. Че как се съкращава нещо, което липсва, бе, Фандъкова? А Бойко Борисов беше казал, че „България има прекрасни жени. Много по-добри от нас, по-умни, по-интелигентни, като се започне от Руми Желева, Кунева, Надежда Михайлова, Цецка Цачева, Фандъкова…“ И още: „…ще подпомагам Фандъкова максимално в сферата, в която е по-малко компетентна.“
Е, явно голямо подпомагане се задава: пари няма, компетентността на Фандъкова е по-малка, да му мислят образованието и науката!
„Планираният за следващата година бюджет е намален за всички ведомства. Правителството не може да осигури същите средства като предходната година“, обясни вицепремиерът Цветан Цветанов и продължи: „Има предложение всички бюджети да бъдат с по-малко пари от миналата година. Не можете да си представите колко е тежко положението“. Защо да не можем да си представим? Ние да не обитаваме Космоса?
Дефицит от 350 млн. лева бе отчетен в Министерство на отбраната. Регионалният министър Росен Плевнелиев също обяви толкова голяма дупка в бюджета на ведомството му. Александър Цветков представи най-големия дефицит – 489 млн. лв. само в бюджета на БДЖ и НКЖИ…
Дупката си е дупка.
Данък сгради нямало да се пипа от изпълнителната власт обещаха от управниците от ГЕРБ. Само че общините ще го определят всяка сама за себе си. Е, това ако не е увеличение на данък сгради и данък смет – здраве му кажи!
“Събрах всички министри заедно, за да видят каква огромна дупка зее в хазната, каза премиерът. Знаем я тази дупка – нали Малкият Кеш все в нея гледа откакто го ръкоположиха за бащица на парите ни.
6,5 млрд. лева по-малко приходи в държавната хазна в края на 2009 г. от заложеното в бюджета. Брутният вътрешен продукт ще бъде с 10 млрд. лв. по-нисък от предвидения в бюджета. Очаква се той да бъде 63,518 млрд. лв. Във всички министерства още в средата на годината е имало дефицити. Всичко това ще доведе до икономически спад от 6,3 на сто. Той обаче ще бъде над заложения от 4,7 на сто, което прави общо срив от 11 процента спрямо записаното в Бюджет 2009.
Вицето Цветанов пак отвори дума, че очаквал тези дни обвинени министри. И да ги обвинят, и да ги осъдят – къде ще ги води на адрес лошите, като местата за лишаване от свобода са претъпкани? Трябва да изкарат някого, за да вкарат нови…
Затвори щеше да строи Министерството на правосъдието – какви затвори, какви строежи. От 20 години на една страна ни е капата, на друга – чепиците, а българинът стои, търси и се чуди за какво да се хване, да не го отвее ветъро. От ветрища изумяваме – в отсамното ли сме, или в отвъдното, на кой свят сме и на кой Бог се молим. И така докато вденем, че още сме си тука… животът минал и му мярваме гърба.
Бъдещето на една нация било в ръцете на майките – беше написал Балзак. А ако майките час по час ни ги разплакват – тогава какво правим и в чии ръце отива бъдещето на нацията?
Бойко Борисов: „Балансът на бюджета за 2010 г. ще го намеря аз накрая“.
„Хората с казаните да знаят, че не съм против тях и не ги преследвам. Повишаване на акциза ще има само при цигарите“, заяви Борисов. – Именно, за да не се наруши на обикновения селянин, който вари ракия цената и да му стане по-висока, ние не вдигаме цената на алкохола, акциза. …не вдигаме акциза на горивата… Реално ние вдигаме само акциза на цигарите. И то със ясното съзнание, че от 1 юли се забранява пушенето, това е взето от предишното правителство като решение… След това министър Нанев ми докладва, че най-много болни от рак за Европейския съюз има в България. От тютюнопушене. 7 млрд и 400 милиона заделяме за тях. Реално вдигаме и пенсиите с 1 млрд и 400 милиона…
Министрите били на дъното с парите в министерствата. „… в държавата има точен брой пари, които са под нулата“… уточни премиерът Борисов.
„… да излезе Гагаузов и да каже: „Защо не плати снегопочистването. Сега сме – зима вече идва, както знаеме, че всичко беше затрупано в държавата от сняг…”
„Стряскам се от това, което е залегнало като бюджет за догодина”, обади се бившият премиер Станишев.
„Надявах се, че Станишев ще се засрами и ще млъкне. Нищо подобно”, ядоса се Борисов от приказките за бюджета. – Това момченце от БСП е нанесло щети за милиарди лева на бюджета”, коментира той пред журналисти…
… Често питат: защо пропускате Доган и царя. Не, не ги пропускам, ама те си мълчат – знаят какво са сътворили и си мълчат. Знаят какво са сътворили, управлявайки в Тройната коалиция, потопили са се и не се изказват… Станишев продължава да се обажда, вместо да си завре глава от срам за това, което е причинил като премиер на България…
А този говори – като главен виновник, в същото време самата негова партия му обяснява, че е мишле, или момченце…
„От тях искам само едно – да не говорят, да не ме дразнят. Ще изведа държавата от кризата. Щетите са видни. Единствената ми молба е: мълчете и ни оставете да извадим хората от кризата”.
Ех, Борисов, ех слабости и закачки! Уж все се ядосва, а като по-голям брат е готов да го съветва Станишев по всяко време – къде с пердах, къде с грижа…
Станишев си има майка, бе, Борисов, и колкото и да се опитвате от „Позитано” и „Дондуков” да я разплаквате – тя не се дава. С чавдарец е живяла, както се казва, сина си Сергей метна в политиката, без да е работил и учил за премиер! Друга работа е, че той се учеше за премиер, докато управляваше – ние сега ближем рани. Странно нещо е животът – всеки ден те изумява.
„Скромността украсява мъжа, но истинският мъж не носи украшения” твърди Ярослав Хашек. Така и с Бойко Б. Украшенията му са закачките със Сергей Станишев: „Той е поръчал сметки, за които аз плащам сега”!
Понякога е целесъобразно да забравим къде сме и как сме. В името на психичното здраве. Българинът е умен, независимо от политиците, които непрекъснато докарва на власт, а след това забравя и не забелязва какво му се случва и как политици редят битието му.
С пищов да му гръмне някой до ухото – пак няма да дойде на себе си и да излезе от транса. Животът ще му вземат под мишница политиците, както се казва, и ще го отнесат или принесат – според ситуацията. Важното е, да не му го оставят.
Проблемът е, че държава без политици – не може. Неприятностите идват само от онези политици, които са вкарани във властта.
Цената на оцеляването ни е известна. Проблемът е на колко е изчислена стойността му от управниците.
„Разпоредил съм”, „Поръчал съм”, „Построих ви” – ама пътят покрай УНСС-то бил негово дело, на премиера, докато бил кмет… Абе, Борисов, защо не застанеш при дъжд на този път, та да те залее водата! Ако плуваш – оцеляваш, ако не – жалко!
Бюджет 2010 – даже не е авантюра.
За култура – пари няма. Имаме си човек в ЮНЕСКО вместо култура. Не е малко все пак.
За здраве – спират се цигарите и алкохола. Тича се сутрин и се яде в краен случай, че за болници, лечение, апаратура и медикаменти – пари йок.
За образование – колкото има – толкова. Догодина ще се мисли, може и пари да дойдат. Не че има откъде.
Отбраната е ясна – тук армията съществува по принцип, реално е зад граница. Имотите й трябва да се продадат – за както и колкото може.
Правосъдието е само министерство и затвори. Съд, прокуратура са друга губерния. Следствието е минало, следователите знаеха много, а това никой не го обича. Прекръстиха ги на прокурори…
Икономиката е повече на книга, за енергетика се мисли, производството е минало. Износът – мемоари, вносът – далавера.
Работещите давали за пенсии на пенсионерите. А безработните – те не дават, но и на тях не им дават. А новите безработни? А социално слабите, инвалидите – като няма развита икономика, как да се развият милиони за тях? Как и къде.
Социални дейности има, барабар с министерство и Национален осигурителен институт. Колцина се осигуряват, колко ще загубят работата си, някой знае ли конкретни цифри?
Като няма цифри – бюджет се прави по принцип. И пари се определят по принцип.
Земеделието е внос – лук от Турция, чесън от Китай, картофи от Полша, лимони от Аржентина, домати от Турция и Македония, цитрусови от Гърция.
Останаха малко крави и овце, за да не е без хич, но те не се броят за бюджета. Ако Европа даде нещо – берекет варсим, ако не даде или спре пари – не се рита.
„Представете си бюджета като пица, която се смалява непрекъснато. И всеки трябва да получи от нея” – така описа творението си „Бюджет 2010” финансовият министър Симеон Дянков, Малкият Кеш.
При това положение, последният гаси лампите и затваря вратата…
Министърът на културата обясни как ще сътвори наведен политик с … в г.за. И то при положение, че оставиха алкохола без акциз!
Колкото до живота ни в близката година – май наведоха негово величество, гражданина и подходиха откъм задната му фасада, като в несътвореното произведение от министъра на културата.
http://www.lubamanolova.info/2009-03-13-15-42-46/2009/1250-budjet-2010gasete-lampite-posledniyat-da-zatvori-darjavata
http://iankov.blogspot.com/2009/10/9.html
О П И Я Н Е Н И Е
Към края на стоте дни кредит на доверие към новото българско правителство одобрението за него не отслабва, тъкмо обратното. На какво се дължи тази феноменална народна любов към Бойко Борисов, пита Емилиян Лилов.
Когато Борисов е така безогледно венцехвален от медиите (умишлено или неволно), резултатът е тревожен – те му помагат да си помпа самочувствието, а eгото му да расте до небесата. И е въпрос само на време, той (сам) да си повярва, че е незаменим. А всъщност няма нищо по-нетрайно от славата. Вижте бившия премиер Симеон Сакскобургготски. Та на въпроса – откъде черпи сокове тази народна любов към премиера?
На първо място от разпознаването му като алтернатива на всичко видяно и изстрадано досега. Борисов е различен – държи се различно, говори различно. Той е директен – даже скандално директен и прям. Той е нетрадиционен, смел, силен и безкомпромисен. Той е емблема. Идол.
Извънелитарен лидер
Борисов прилича на героите в предаванията по телевизията от 8.30 вечерта. Затова и не бива да бъде бъркан с елита. Категорично той не е част от елита, той е извънелитарен лидер, който не идва от упадъчния двупартиен модел на управление в България, провалил се и отвърнал хората от политиката заради неспособността си да ги убеди, че мисли и за тях. Елитът, който вместо с народна любов се обгради с приятелски кръгове и обръчи от фирми.
Борисов засега не страда от липсата на народна любов. Тя обаче също е преходна, особено пък в политиката. Затова само въпрос на време е тя да започне да му се „изплъзва“, а народът – да отрезнява. Но преди това на него и на ГЕРБ ще им бъде даден шанс да докажат, че са това, за което се представят. И ако те спазват няколко прости правила, имат изгледи да задържат още около година-година и нещо народната любов.
Как да запазят любовта?
Първо – не трябва да крадат. Впрочем – една от най-чувствителните теми за българското общество. Затова и ако Борисов и сие направят и една единствена стъпка накриво тук, това би отнесло като лавина доверието към управляващите.
Второ – да наказват тези, които крадат. ГЕРБ и лично Бойко Борисов може би малко лекомислено (а според други – геройски популистично) обещаха да има вкарани в затвора министри. И малцина тогава се сетиха, че това е работа на съда, а не на изпълнителната власт. И мога да си представя, колко разочаровано ще бъде същото това общество, когато утре се събуди и установи, че всъщност няма затворени министри. И че никога няма да има.
И трето – да не се променят. Хората са ги избрали такива и си ги харесват такива. Лошата вест е, че хубостта също е до време. В политиката например тя рядко изтрайва цял мандат.
Автор: Емилиян Лилов/Редактор: Александър Андреев
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4789095,00.html
Борисов във Франция – пак ни взеха на къс пас!
…Въпрос на самочувствие и реална самопреценка е. Никой от така наречените днешни политици не се замисля дали го бива за поста, който поема. Тогава как да очакваме да мисли и работи за държавата и интересите й?…
http://www.lubamanolova.info/2009-03-13-15-42-46/2009/1252-borisov-vav-frantsiya-pak-ni-vzeha-na-kas-pas
АЕЦ „Черна вода“ е опасна, милиони хора може да умрат
http://e-vestnik.bg/1076
http://www.tzankoff.de/
ZZ Top Jailhouse Rock
ZZ TOP AND WILLIE NELSON
ZZ Top – Crossroads Guitar Festival.-
М Е Ч Т А Т А Н А М Ъ Ж А
Eдин човек си карал Харлито по калифорнийския плаж, когато изведнъж небесата се разтворили над него и с гърмящ глас Господ му проговорил:
‘Защото цял живот си се стремял да си ми верен, ще изпълня едно твое желание. Човекът спрял мотора си и казал:
‘Издигни мост до Хавай, че да мога да карам дотам всеки път когато поискам.’ Господ му отговорил:
‘Желанието ти е материално, помисли за огромното предизвикателство на такъв тип начинание, за подпорите, които трябва да се се издигнат чак от дъното на Тихия океан и тоновете бетон и стомана, които ще са необходими! Това ще изчерпи много природни ресурси! Мога да го направя, но ми е трудно да приема стремежа ти за материални блага. Не бързай, помисли си и си пожелай нещо, което да е в полза на цялото човечество.’ Човекът с Харлито помислил помислил и накрая казал:
‘Господи, бих искал аз, а и всички други мъже да можем да разбираме жените: искам да знам какво чувства жената, какво си мисли, когато ме наказва с мълчание, когато плаче, какво всъщност има предвид, когато казва, че всичко е наред, и най-вече искам да знам как мога да направя една жена истински щастлива.’
И Господ му отвърнал:
‘Две или четири платна искаш на тоя мост?’
http://www.momentofpeace.net/2008/man_dream
Интернет узаконен като гражданско право
Финландия е пионер в „броудбанд“ законодателството
Министерството на транспорта и комуникациите на Финландия узакони достъпа до широколентов интернет като право на гражданите.
От юли 2010 година всеки финландец ще има право да се включва в мрежата на скорост минимум 1 мегабит в секунда, съобщи yle.fi. Освен това правителственият план предвижда до 2015 година минималната скорост да нарасне до 100 мегабита в секунда.
Финландия е първата страна в света, която направи широколентовия достъп до мрежата законно право за всички. Аналогичен закон прие миналата година и Швейцария, но там минималната скорост е 600 килобита в секунда.
Скандинавската държава е един от лидерите в Европа по инвестиции в развитие на информационни технологии. Широколентовият план обаче не е идеален и си има своите кусури.
Така например, 100-мегабитовата скорост ще бъде осигурена на домове, които са отдалечени на не повече от 2 км от точките на свързване към интернет. Това оставя около 2 хиляди къщи, разположени в отдалечени райони, извън плана.
http://www.technews.bg/article-14531.html
http://video.google.com/videoplay?docid=1264298221464622449&hl=en#
http://video.google.com/videoplay?docid=6793375429986727824&hl=en#
http://video.google.com/videoplay?docid=8802696147414279893&hl=en#
„Аз съм човешко същество ,по дяволите! Моят живот има стойност!
още нещо от филма:
„ Дами и годпода,
Самата дума „секретност” противоречи на свободното и отворено общество. И тъй като ние сме хора, генетично и исторически сме противници на тайните общества, тайни клетви и тайни събрания. Защото всеки от нас по целия свят е срещу една монолитна безкрупулна конспирация, която най- вече си служи с прикрити методи, за да разшири сферата си на интереси. Инфилтрация вместо инвазия, подривна дейност вместо избори, заплахи вместо свободен избор. Това е система ,която мобилизира огромни човешки и материални ресурси, за изграждане на пътна мрежа, високо ефикасна машина, състояща се от военни, дипломатически, разузнавателни, икономически, научни и политически операции. Техните подготовки са тайни , а не публични. Техните грешки се погребват , не са на първа страница. Дисидентите им се заглушават ,не се награждават. Разходите не се обсъждат ,тайните не се откриват.Ето защо атинския законодател Солон обявява за престъпление всяко избягване на дискусия.Търся вашата помощ в огромната задача да информирате и предупреждавате американския народ, уверен ,че с вашата помощ, човекът би бил такъв какъвто се е родил да бъде: Свободен и Независим. „
* Кенеди*
Ето още информация по въпроса:
http://www.zeitgeist.com/
Продават знакови хотели на Златни пясъци
в.Черно Море
Комплекс „Астория“ е обявен на публичен търг. Въпреки голямото предлагане няма обект в морските курорти, продаден на загуба, твърди Благой Рагин, председател на асоциацията на хотелиерите
Един от знаковите обекти на курорта Златни пясъци – хотел „Астория“, е обявен за продажба на търг. Това се разбира от регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители.
Комплексът е собственост на „Капси турс“ и се продава с начална цена 3,019 млн. лв. Той включва хотелското тяло на „Астория палас“ с кафе-сладкарница, сладкарски цех, лоби-бар, дискотека и ресторант заедно с правото на строеж.
В момента се търсят нови собственици на 80 хотела във Варна и на 30 в Добричко, показва справка в един от най-големите сайтове за обяви на недвижими имоти – imot.bg. Половината се предлагат на цена над милион евро. Най-висока е офертата от 38 млн. евро за хотелски комплекс на Златни пясъци, на първа линия, с площ 50 000 кв.м. Най-евтиният хотел, който може да се купи, струва 220 000 евро.
Продават се хотели и в центъра на Варна, като в Гръцката махала за 6-етажна сграда с площ 617 кв.м цената е 1,7 млн. евро. На Галата се предлагат 4 хотела на цени от 500 000 до 3 млн. евро до евро.
Най-скъпо в региона се продава хотелски комплекс в Каварна – за 11 млн. евро. Само в този малък крайморски град има оферти за 4 обекта. Още толкова са обявени и в Албена. В Кранево пък се предлагат 9 хотела, като най-високата цена е 1,4 млн. евро.
Общо 716 хотели в страната са обявени за продажба. Близо 40 туристически обекта, основно по Черноморието, се предлагат и в сайта businessforsale.bg.
Офертите за Варненския регион през октомври са на равнището отпреди два месеца. Сега обаче се предлагат повече хотели за продан на Златни пясъци в сравнение с август, коментират местни брокери. По техните думи продажбата на хотел е съвсем различна от всяка друга на недвижим имот. В случая наред с имота се продава и бизнесът. А голяма част собствениците на хотели търсят купувачи заради слаб мениджмънт и затъване в дългове. Над 85% от обектите са построени със спекулативна цел, без пазарна ориентация, твърдят от Института за анализи и оценки в туризма. Оферират се предимно хотели, които не са на първа и втора линия, такива, които не може да се напълнят с туристи. Причината за продажбите са зле направените бизнес планове, които превръщат обекта в тежест за неговия собственик, допълват от Съюза на инвеститорите в туризма. Въпреки тежкото състояние на туристическия сектор и голямото предлагане все още няма хотел, продаден на загуба, заяви за в. „Черно море“ Благой Ралин председател на Българската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите. Всички сделки са извършени на цени, които са значително по-високи от размера на вложените инвестиции, категоричен е шефът на хотелиерския бранш. Това означава, че спадът от 22% в офертните цени на предлаганите хотели на Златните все още не е най-ниското ниво за тази година.
http://www.moreto.net/novini.php?n=62674
CHAKA KHAN -NEVER MISS THE WATER-1996
Челен сблъсък: след 0,7 секунди настъпва покой
Френски специалисти са изградили детайлна картина на протичането на челно сблъскване на автомобил, движещ се с 90 км/ч. То трае седем десети от секундата:
• Първа десета: Автомобилът се блъска в препятствието . Предните части се смачкват. Започва деформация и на частите между предната решетка и блока на двигателя. Тялото на водача полита напред със сила 170 килограма на сантиметър.
• Втора десета: Предният мост и двигателя вече достигат преградата на купето. Задната част на автомобила още има по-висока скорост от предната , затова започва да се деформира купето и рамата. Теглото на водача се увеличава на 420 кг и продължава да се движи напред и нагоре с увеличаваща се скорост. Краката му вече са счупени от ударите в педалите или от смачкването на пода на купето и са отхвърлени назад, като преди това връзките им към тялото са скъсани.
• Трета десета: Тялото на водача де откъсва напълно от седалката. Гърдите му се удрят в кормилото.
• Четвърта десета: Предната част на автомобила вече е смачкана около 60 сантиметра , а задната продължава да се движи със скорост около 60 км/ч . Блокът на двигателя влиза в купето , а задната част се повдига нагоре във въздуха.
• Пета десета: Тялото на водача, поради кинетичната енергия, тежи вече тон и половина и продължава движението си напред и нагоре със сила 20 пъти по-голяма от земното притегляне. Кормилото разкъсва кръвоносните съдове и белите дробове. Ако то се счупи , кормилната колонка причинява още по-тежки травми. / При челен удар със 100 км /ч човешкият черен дроб, който тежи 1,7 кг, придобива кинетична енергия , равна на 46,7 кгс /килограма на сантиметър/; сърцето, което е 300 грама – 8,4 кгс, а мозъкът от 1,5 кг достига натоварване 42,5 кгс. При това връзките на тези органи към тялото се разкъсват.
• Шеста десета: Подът и купето продължават да се нагъват в средата . Водачът вече е мъртъв. Главата му се е разбила в предното стъкло и рамката на тавана.
• Седма десета: Задната част на автомобила вече не се движи. Автомобилът е напълно разрушен. Водачът и пътникът до него са мъртви от тежките травми.
Данните са предоставени от МВР, дирекция “Пътна полиция”, която започва кампания за използване на обезопасителни колани.
Ако при скорост 40 км/ч автомобилът се удари в дебело дърво, на практика той спира само на разстояние, равно на смачкването на купето – около 50 см, сочат още от там. Водачът и пътниците в този момент биват отхвърляни от инерцията напред със сила, 12 пъти по-голяма от собственото им маса. Тя не може да бъде неутрализирана с подпиране на ръцете върху волана или арматурното табло. При такъв удар, ако е без поставен предпазен колан, водачът счупва волана и кормилната колонка с гръдния си кош, пътникът до него бива изхвърлен с голяма сила към предното стъкло и рамката над него, където си разбива черепа.
Ето какви травми получават онези, които не са били с поставени предпазни колани по време на катастрофата и другите – които са ги ползвали:
• От неползващите коланите 86 % са получили различна степен сътресение на мозъка /срещу 21 % от ползващите ги /.
• Само 7,8 % от използвалите коланите са получили наранявания на главата, гръдния кош и гръбначния стълб, като останалите травми са леки , а при водачите, които не са използвали колани 47 % са получили множество счупвания на ребра, 32 % – наранявания на гръбначния стълб и шийните прешлени , над 50 % – множество порезни рани и удари по главата.
• При пътниците без колани , освен комоцио, 53 % от травмите са счупвания на костите на носа, на челюстта, скалпиране на темето , порезни рани по лицето и др.
• Сред ползвалите обезопасителни колани водачи и пътници почти не са регистрирани случаи на счупване основата на черепа, като тъкмо това нараняване е основна причина за смъртните случаи при неползвалите колани. Освен ползването на коланите, важно съпътстващо условие е автомобилът да има предпазни възглавници на облегалките на предните седалки, които предотвратяват т.нар. “камшичен удар”, който чупи шийните прешлени.
Изследвания на Европейския съвет за безопасност на транспорта показват, че всяка година в Европа благодарение използването на обезопасителни колани се спасяват от смърт над 11500 души, попаднали в пътни катастрофи.
Проучвания на Министерство на транспорта във Великобритания показват, че от 565 души, загинали при пътни катастрофи, 300 е могло да оцелеят, ако са били поставили предпазните колани. В Швеция, където коланите се ползват от 92 % от гражданите, 40 % от загиналите в момента на катастрофата са били без поставен предпазен колан.
В момента в България обезопасителните колани се ползват от около 85 % от водачите и пътниците на предни седалки при пътувания извън населените места и от около 65 % – в населени местасочи полицейската статистика. Практиката в страната коренно се различава от тази в развитите европейски държави, където обезопасителните колани се ползват от близо 95 % от пътуващите на предни седалки в автомобилите и от 85 % на задните седалки./БЛИЦ
http://blitz.bg/news/article/62358
4х4
…Характеристиката за успешен водач на Хенри Кисинджър: „Не е задължително един лидер да бъде интелигентен. На един лидер не му трябва да е гениален. Трябва да е ясен и решителен. Когато е нужно – твърдоглав“…
http://delnicite.blogspot.com/2009/10/44.html
Д-р Тони Филипов : Бойко Борисов и Ахмед Доган се договориха
http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7462&Itemid=9
Японска „супер-касиерка”
http://www.epochtimes-bg.com/NTD-player.html
Отличие за българска художничка в Мадрид
Конкурс на Кметството на Посуело де Аларкон – Мадрид
http://forum.ide.li/index.php?showtopic=787&st=0&p=3590&fromsearch=1&#entry3590
http://forum.ide.li/index.php?showuser=5098
http://fineartamerica.com/profiles/rodena-borisova.html
http://www.rodenaborisova.blogspot.com
https://sites.google.com/site/notitiadignitatumbg/home
МАСОВО ЧУДО
Реват вълните бясно.
Падналите в тях светкавици
свистят и гаснат.
Върху водната повърхност
крачат
три милиарда
Исусовци
Впрочем,
някои не крачат –
жадната вода залива колената им.
Други са потънали до кръста.
Трети,
само чрез въздушните мехури
своето съществувание доказват.
Ясно –
всеки е потънал според вярата си.
Ние –
крачим
Константин Павлов
Мир на душата му
http://www.ivanstamenov.com/?p=482
ОТ ИЗВОРА – ЖИВА ВОДА ЗА ЖАДНИ ДУШИ
Свинщини
http://www.ivanstamenov.com/?cat=332
ВИТАМИН D
Майк Адамс,
редактор на Natural News
http://www.ivanstamenov.com/?p=381
http://www.heliopol.com/silentweapon/SilentWeapons.html
http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7500&Itemid=9
Европа и Германия
Зазидани – 20 години от рухването на Стената
http://www.dw-world.de/popups/popup_single_mediaplayer/0,,4749507_type_video_struct_11824_contentId_4749599,00.html
И УНИВЕРСИТЕТСКА МАФИЯ… (1)
Моята „делова” „кореспонденция”
с Ректора
на Великотърновския университет
http://www.eurochicago.com/2009/10/i-universitetska-mafiya-1/
Nicola Di Bari – Zingara
Специална биологична програма за ЗЪБИ
и защо те ни създават проблеми
Статия от д-р Р. Г. Хамер
http://www.gnm-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=78&Itemid=88
Ваксините – 5 факта, които лекарят няма да ви каже
http://www.gnm-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=158&Itemid=143
Stanley Clarke Herbie Hancock & Chaka Khan Live
blue note – herbie hancock – cantaloop island
Thelonious Monk – Round About Midnight
КЛОД ЛЕВИ-СТРОС УМРЯ НА 100 ГОДИНИ
http://archiman.livejournal.com/
Чехия може да излезе от Европейския съюз?
http://blitz.bg/news/article/63356
Chillout
waldeck make my day
Waldeck – Midsummer Night Blues
Cafe del Mar 25th Anniversary (English)
Заплатажиите на държавата: Първанов – 4 391 лв. на месец, Цецка с 3403,80 лв.
Основната депутатска заплата се увеличава със 75 лева и вече ще е 2196 лева при 2 121 лева досега. Месечните пари на президента също се увеличават – със 150 лева, и вече ще са 4 391 лв. на месец. Те са равни на две депутатски заплати. Възнаграждението на председателя на парламента Цецка Цачева ще е 3 403,80 лв. Толкова ще взема и премиерът Бойко Борисов. За сравнение, гумените глави на Батков в “Левски” са със средна заплата от 8 769 лева.
Националният статистически институт обяви данните за средните възнаграждения през третото тримесечие на 2009 г. на висшите сановници в държавата и повишените им заплати. На фона на икономическата криза, цифрите са повече от смущаващи и неприлично високи.
Моралът не би трябвало да позволи на тези хора, които са на пълна държавна издръжка, да получават такива безбожни суми за джобни. Защото в повечето случаи и те са от продънения джоб, наречен държавен бюджет. Както се каква, те това е, всеки да се оправя както може!
Според правилника на парламента, базовата заплата на депутата е равна на три средни в обществения сектор, но за последния месец от всяко тримесечие. За септември т. г. тази заплата е била 732 лeва при 707 лв. за юни. Нещо не ми се връзва, при положение, че напоследък непрекъснато се тръби, че заплатите падат и безработицата расте, а средната заплата за страната през третото тримесечие е била 583 лева.
Тези данни верни ли са, или това е поредната нагласена история, за да могат народните избраници да си увеличат парите за декември. Все пак Коледа идва, Нова година – подаръци за жена, деца, секретарки, любовници… Тогава ще им бъде додадено накуп и за месеците юли, август и септември. Такива уравнявания в посока нагоре се правят всеки четвърти месец за избраниците на народната любов. Май никога обаче няма слизане надолу?!
Така основната депутатска заплата се увеличава със 75 лева и вече ще е 2196 лева при 2121 лева досега. Месечните пари на президента също се увеличават – със 150 лева, и вече ще са 4 391 лв. на месец. Те са равни на две депутатски заплати.
Възнаграждението на председателя на парламента Цецка Цачева ще е 3 403,80 лв. вместо 3 287,55 лв., или със 116,25 лв. повече. То е равно на една депутатска заплата плюс 55% отгоре. Толкова ще взема и премиерът Бойко Борисов, на когото заплатата се смята по същия начин.
Виж друго нещо е в империята на Тодор Батков, където средна заплата в “Левски” е 8769 лева. За 2009 година средната брутна месечна заплата на общо 54 души – футболисти и обслужващ персонал на мъжкия отбор е 8 769,47 лв. Справката показва, че възнагражденията в „Левски“ нарастват значително от година на година. През 2007 средната брутна заплата е била 2 287,96 лева, през 2008 г. е скочила до 3 839,76 лв. и оттогава се е увеличила над 2 пъти.
Което може да ме накара да се извиня на господа заплатажиите по върховете на държавата. Виж футболист, звучи гордо!
И платежоспособно!
Само дето не знаем какво работят !
Нито депутати и политици,
нито пък футболистите!
http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7753&Itemid=1
Премиерът Борисов: „Длъжни сте да ме уважавате”!
http://www.lubamanolova.info/2009-08-13-07-07-56/1282
trompetas alex gaudino – destination calabria
Видение в жълто
…….
Естетическото чувство на българина
…….
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4911111,00.html
С. Ло: Българският пазар на имоти все още прилича на балон, който се е свил
http://www.barometar.net/?view=17998
BUSY P LIVE IN THE BIG PURPLE VAN CLUB
Kraak & Smaak – Squeeze me
ENERGY 52 – Cafe Del Mar (MIchael Woods Remix)
House Music / Chill out Feelin
City Lounge (best lounge and chill out music)
New Age-Merlins Magic-Chakra Meditation Music-Heart Of Reiki
50 Cent – Baby By Me ft. Ne-Yo
klaus waldeck album ballroom stories – get up carmen
James Brown – Its a mans mans world (1966)
Страшна опасност грози църквата на македонските българи
http://frognews.bg/news_16286/Strashna_opasnost_grozi_tsarkvata_na_makedonskite_balgari/
bob marley -a lalala long
Хакер пребори корпоративните митове около глобалното затопляне
Последният пирон в ковчега на научната лъжа
Автор: Джеймс Делингпол
http://www.ivanstamenov.com/?p=631#more-631
http://www.chuime.com/index.php?view=article&catid=121:absurdnistan&id=2860:putkupvane-to&format=pdf&option=com_content
Книгохранилище
http://www.ivanstamenov.com/?page_id=8
Zeitgeist: “Времето без Дух” или поредният Комунистически манифест
http://www.ivanstamenov.com/?p=458
В Копенхаген зелените юнаци ще борят ламята “глобално затопляне” с 1200 лимузини, 140 частни самолета, шампанско и черен хайвер
http://www.extremecentrepoint.com/?p=5134
Click to access obama-e-s-varzani-ratse-za-klimatichnite-promeni.pdf
Кораб на извънземни на Луната – ВИДЕО
http://blitz.bg/news/article/65715
По света и у нас – vol.1 (11.12.2009)
Новините, които НЕ трябва да знаете
http://www.ivanstamenov.com/?p=723#more-723
Оруел трябва да се върти като пумпал в гроба си
http://www.ivanstamenov.com/?p=479
Военният космос е 90% американски
http://www.extremecentrepoint.com/?p=5160
В Кандахар лети американски секретен стелт дрон по проект на Луфтвафе от 1943 година
http://www.extremecentrepoint.com/?p=5147
Светлозар Николов: Банките са изнесли 3-4 млрд. лева само за един месец
http://blitz.bg/news/article/65827
Кораб на извънземни на Луната – ВИДЕО
http://blitz.bg/news/article/65715
Тайно и полека на българите в САЩ гражданството отнеха
12 Декември 2009
Прелюбопитен документ се пръкна из дебрите на Министерството на правосъдието и силно разтревожи сънародниците ни в САЩ. Става въпрос за становище подписано от зам-министъра на правосъдието Жанета Петрова през октомври 2009 г. Според него българските граждани придобили с натурализация американско гражданство преди 2003 г. губят българското си гражданство.
Становището е в синхрон с идеите на управляващите да отнемат правото на глас на сънародниците ни в чужбина, на които обаче не пропускат да се подмазват когато пътуват по света на държавни разноски, „за срещи с българската общност“.
„Отнемат ни гражданството по терлици“, възмутиха се засегнатите от Фейсбук групата „Гласуване без граници“, която преди няколко дни получи награда „Човек на годината“ за гражданска активност. Оттам изпратиха писмо до външния министър Желева, но до този момент отговор няма.
От текста на становището става ясно, че лишаването от гражданство произтичало от договор между България и САЩ влязъл в сила от 1924 г., който урежда двойното гражданство. Член 1 от въпросната конвенция, която впрочем е първият договор между САЩ и българската държава постановява следното:
„Българските граждани, които са или ще бъдат натурализирани на територията на Съединените щати ще бъдат считани от България като изгубили предишната си националност и като граждани на Съединените щати.“
От документа научаваме също, че на 19 ноември 2008 г. дирекция „Международно право“ при МВнР е уведомила дирекция „Българско гражданство“ на МП, че договорът се счита за прекратен от 17 април 2003 г. Прекратен, но не и без последствия, тъй като няколко месеца по-късно, на 14.04.2009 г., дирекция Международно право при МВнР изпраща друго писмо, с което уведомява, „…че в съответствие с чл. 1 от Договора, за българската държава е възникнало международноправното задължение, да признава на натурализираните в САЩ български граждани американско гражданство и същевременно да се счита по отношение на тези граждани, че са загубили предишното си т.е. българското си гражданство.“
Към 1.1.2009 конвенцията от 1924 г. все още фигурира в действащите договори публикувани на страницата на Държавния департамент на САЩ.
Според финалния текст в конвенцията, тя може да се прекрати едностранно 12 месеца след връчване на официална нота от прекратяващата страна. Ако наистина България е прекратила договора през 2003 г, то в МВнР някой не си е свършил работата да изпрати нота с българското решение на американците.
Така на основание на чл. 28 ал. 2 от Закона за международните договори становището е изпратено до МВнР и МРРБ. Чрез Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ на МРРБ становището стига и до общинските администрации „с оглед прилагането му“.
Как именно ще се оглежда и прилага това становище е голяма загадка, но предчувствията са мрачни. Логично е прилагането да се изразява в отказ от административно обслужване поради изгубеното вече българско гражданство на сънародниците ни от САЩ, които са натурализирани докато договорът е бил в сила (до 17 април 2003 г). Например, като им се отказват удостоверения за българско гражданство.
За щастие становището не е изпратено за прилагане на МВР, където се издават личните документи. Ако там не се усетят, българите от САЩ ще могат да си подновят паспортите и личните карти на български граждани, макар че формално вече не са такива.
Така те ще запазят правата си на свободно придвижване и работа в страните от Европейския съюз, които не са достъпни за американските граждани.
Юридически загадъчен е също така казусът с притежаваните земи от българо-американците. Ако някой е изгубил автоматично гражданството си през 1995 г, дали той е изгубил и правото на собственост върху земите на дядо си?
Но най-голямата загадка е как тези наши сънародници могат да бъдат лишени от гражданство, след като в Конституцията приета през 1991 г. изрично е записано, че български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство (Чл. 25. (3)).
Достатъчно е някой правоимащ да сезира Конституционния съд и той ще анулира архивната дивотия сътворена от правните отдели на министерствата.
Докато това се случи остава фактът, че „царят“ е наредил на „пъдаря“ да не счита българо-американците за български граждани. И това не вещае нищо добро за тях.
http://www.atanas.fr/articles/categories/2008-04-27-01-49-32/216-usa-bg
Български емигранти в САЩ: «Губим си гражданството!?»
Документ на Министерството на правосъдието развълнува сънародниците ни в Чикаго
http://www.eurochicago.com/2009/12/balgarski-emigranti-v-sasht-gubim-si-grazhdanstvoto/
Click to access BG-USA-Naturalizatzija-01.pdf
Специалните части в Русия се въоръжават с качествено западно оръжие
http://www.extremecentrepoint.com/?p=5212
След побоя Берлускони поискал първо да изчете пресата – ВИДЕО
http://blitz.bg/news/article/65977
Lord Monckton Returns to Alex Jones Tv 3/5:Lord Monckton Reveals Scientific Fraud at Copenhagen!
Лорд Монктън: В Копенхаген ще подпишат световно правителство
http://www.ivanstamenov.com/?p=663
Simon’s Cat ‘Snow Business’ (Part 1)
http://www.20minutos.es/imagen/964588
Christmas Songs – Rudolph the Red Nosed Reindeer Lyrics
jingle bells
За камъка, който пробива – или защо плаче акулата
http://www.librev.com/index.php/bg/arts/music/782-2009-12-22-01-44-48
Официалното писмо от Агролинк:
________________________________________
1504 София тел: 02 846 6675 факс: 02 943 1511
Бул. „Янко Сакъзов”, 50 agrolink@agrolink.org http://www.agrolink.org
Съобщение до медиите
22.12.2009
Една трета от храната, която ядем, съдържа ГМО, без никой да ни осведоми за това
Царевичният тостерен хляб „Златна Добруджа”, мини вафли „Family” и шпек „Народен” с ГМО над 2%
Националната лаборатория за контрол на генетично-модифицирани храни към Столичната РИОКОЗ е провеждала изследвания от 2004 г. на процентното съдържание на ГМО в различни продукти, предлагани в търговската мрежа, съдържащи соя, царевица или ориз. Въпреки че някои от пробите са показали, че надвишават допустимата граница от закона граница на 0.9% съдържание на ГМО, това не е било отбелязано на етикетите.
През 2004 г. 61 от изследваните 125 продукта са съдържали ГМО, а 19 от тях – над 2% ГМО, т.е това са 15.2% от изследваните продукти. Между тези проби са соевата кайма „Витабел”, царевичният тостерен хляб „Златна Добруджа”, корнфлейксът „Оликорн” на фирма „Олинеза”.
През 2005 г. от 157 изследвани проби 59 са съдържали ГМО съставки, като в 19 са били с над 2% ГМО, но въпреки това не са били етикирани като такива. Между тях са кренвирши и телешки салам от месокомбинат „Кики” – Харманли (над 2%ГМО), кюфтета и кебапчета на скара на фирма „Дидо” (над 2%ГМО) и траен колбас „Бургас” (над 2% ГМО).
През 2006 г. са изследвани 140 продукта, като 27 са съдържали ГМО, а в 5 съдържанието на ГМО е превишавало допустимата норма.
През 2007 г. са взети проби от 434 продукта, като 84 са съдържали ГМО. В 17 ГМО е било над 0.9%, като в 10 от тях ГМО е било дори над 2%. Между тези продукти са шпек „Народен” (над 1.17% ГМО), варена наденица „Народна” (0.95% ГМО), салам „Камчия”( над 2.0% ГМО), колбас „Хамбурски” (1.74% ГМО).
През 2008 г. са анализирани 272 броя проби, 132 са съдържали ГМО, 113 в законовите граници, а 19 – над 0.9%, т.е е следвало да бъдат етикирани, че съдържат ГМО. Между тях са вафли „Лачита” (над 2 % ГМО), мини вафли „Family” (над 2 % ГМО), хрупкава вафла „Кредо” (над 2 %ГМО).
През 2009г. са анализирани общо 181 проби, като 63 от тях са съдържали ГМО, а в 15 с надвишено ГМО. Между тях шпек „Народен” (над 2% ГМО), сурова наденица „Елит” (2% ГМО) , сух шпек – траен варено пушен салам „Витамес” (над 2% ГМО), бяло соево брашно „IZZI” (над 2% ГМО) .
През периода 2004-2009 г. са изследвани общо 1304 проби от хранителни продукти и в 448 (34.35%) е установено за наличието на ГМО, като в 94 (7.2%) то е било два пъти над пределно допустимото. От анализираните 1304 проби само 2 са етикетирани, че съдържат ГМО. През 2009 г. процентът на българските производители с превишено съдържание на ГМО спрямо чуждите вносители е 64 %, докато през 2005-2008г. е бил 30%. В доклада липсва информация за санкциите на фирмите, които не спазват закона.
Тази информация е достъпна в сайта на лабораторията http://www.sriokoz.com/documents/temi/hrani/Internet%20GMO%20food_sept_09.htm
Неотдавна във Франция се предложи етикетирането на продукти със съдържание на ГМО да започва от 0.1%, а не от 0.9% както е в Директива 2001/18, а в Германияq Австрия, Италия веч е въведено етикетиране „Без ГМО”
„Очевидно е, че българските институции не могат да се справят с контрола върху ГМО. Двойното увеличение на българските производители, включващи ГМО в своите продукти през 2009г. показва липсата не само капацитет за контрол, но и промяната на курса на българското правителство към отваряне пътя на ГМО в страната. България е в обратната посока на тенденциите в ЕС и мотивите, че промените в закона ще доведат до хармонизиране с европейското право се разминават с действителността за прилагането на законите в страната”, каза Светла Николова от Сдружение АГРОЛИНК.
За контакти:
Светла Николова, agrolink@agrolink.org, 0888 359 239
Петиция за забрана на царевичния хибрид MON810 в България
http://forthenature.org/petitions/12
Най-най-старото злато
http://mr-bg.com/news.php?extend.802
Б. Борисов: Хм, хм… Тц, тц… Бре, бре… Бах мааму…
Израел: „Свалете ДДС веднага!” Още израелският премиер Бенямин Нетаняху не бе завършил изречението и нашият Бойко Борисов отсече: „Сваляме!”. Колко бързо възприемаме челният опит, нали?
Нетаняху казал още: „Данъкът от 10%, който сте направили, е много добър, но вместо от 2011 г. да започвате да намалявате ДДС с 2%, намали го сега с 0.5%. Намалявай на шест месеца с 0.5%“. Хем умно говори, хем на ти, като на приятел. Голяма работа са евреите.
Спомням си един мой приятел от детството Хари. Бях му дал две стъклени топчета сирийчета да играе в тяхното училище. След няколко дена си ги поисках, а той ми каза: Ама ние сме квит. Аз имам да ти давам, а ти имаш да взимаш. Умно момче, издигна се в живота. Сега е в Израел. Чух че изпратил дъщеря си в България, да не я вземат в израелската армия. Но да не се отплесвам по спомени.
На въпрос дали финансовият министър Симеон Дянков ще разреши свалянето на ставката Борисов отсече: „Надявам се, че ще разреши. Ако не разреши, ще го убедим да го разреши.”
Хора, които са завършили икономика, банково дело и счетоводство вдигат рамене и гледат учудено. Стоян Александров, известен още като Малката Секира рече: „Не съм убеден, че сега имаме възможност да намалим ДДС, нито че ще го намалим през 2011 г.”. А Александров е известен банкер, бил е и финансов министър, но май не е схванал нещата. Според председателя на БСК Божидар Данев в момента условията са крайно неподходящи за намаляване на ДДС, въпреки че мярката по принцип е разумна. „И да намалите данъка два пъти, ако увеличите срока за връщането му, бизнесът ще бъде потърпевш”, твърди Данев.
Менда Стоянова, депутат от ГЕРБ и шеф на бюджетната комисия в НС смята, че намаляването на ДДС с 0.5% тази година е рисковано. Подобно решение не бивало да се взима без детайлни анализи. Менда май…, но не е моя работа.
Не ги разбирам нашите икономисти. Дават им акъл наготово и без пари, а те се правят на интересни.
Питам се, как ли ще реагира Нетаняху, ако Бойко, който разбира от бойни изкуства, полицейска работа и спасителни бойни операции, го посъветва другарски: „Ударете Газа веднага! Сега му е времето, защото ХАМАС нещо са слаби. Казаха ми едни наши момчета.” Що пък да не отвърнем на добрината на братята евреи с добрина. Някога сме спасили 50 000 евреи от Холокоста, що да не помогнем пак. Като не можем със самолети, можем със съвети! Как само можем.
Преди седмица външният министър на Анкара Ахмет Давутоглу пък препоръча на България да се въздържа от изявления, които влошават междусъседските отношения. Повод на Давутоглу да ни дърпа ушите даде изказване на министър Божидар Димитров, че е възможно компенсации от 20 млрд евро за имотите на тракийските бежанци, да се обвържат с приемането на Турция в ЕС. Сус бе, гяур, но на дипломатичен език, ни згълчаха комшийте и премиерът Борисов показа „жълт картон” на Димитров. Прав е, защото ако те рекат да ни реислямизират, какво ще стане? По-добре да си държат мижавите 20 милиарда, ние и без това напролет излизаме от кризата…
В тази връзка се сещам за един екшън отпреди няколко месеца, по време на световния икономически форум в Давос. Участници в него бяха Турция и Израел, днес кандидат-наставници на България.
Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган бе посрещнат като герой в Истанбул, след като напусна демонстративно швейцарския курорт Давос заради скандал с израелския президент Шимон Перес. Стотици хиляди турци приветстваха Ердоган на летище „Ататюрк”. Те развяваха турски и палестински знамена и скандираха антиизраелски лозунги. Между тях имаше и един-два по-литературни като „Добре дошъл, завоевателю на Давос!” и „Хора по света, вижте нашия премиер!”.
Демократичният диспут в Давос се разрази по време на дискусията за мирния процес в Близкия изток и последната израелска операция в ивицата Газа. Гневната реакция на Ердоган бе провокирана от факта, че водещият на форума му даде по-малко време за изказване отколкото на Перес.
По време на дебата Ердоган разкритикува непропорционалната употреба на сила от страна на Израел по време на офанзивата в Газа и призова движението Хамас да бъде включено в политическия процес за разрешаването на конфликта. Веднага Перес се впусна в дълга пламенна реч, в която оправда израелското нападение в Газа. Повишавайки тон и размахвайки пръст, държавният глава на еврейската държава попита Ердоган какво би направил, ако всяка нощ някой изстрелваше ракети срещу Истанбул. „Вие много добре знаете как се убиват хора”, отвърна турският премиер.
Хм… Тц, тц, тц… Бре, бре… Турците са ни шетали из родината и къщите 500 години – трябва да подкрепим Израел. Край Босфора, шум се вдига, лъскат саби… На нож! Одрин падна! Бъл-га-ри, ю-на-ци! Ще ги смачкаме фесовете, като Митьо Крика бирена кутийка ще ги смачкаме. Ще им бойкотираме и сериалите: к’ви „перли”, к’ви Мехмет и Инджи, к’ви пет лева!
От друга страна у нас живеят 800 000 български турци, Турция ни е съсед, има и най-голямата армия в НАТО, а нашата пусна кепенците дори на военните училища – да подкрепим Анкара! Освен това Израел ни обвини преди седмица, че перем пари на ислямски терористи. Хм, хм… Тц, тц, тц… Бре, бре… Бах мааму…
Премиерът ни е умен и няма да му даваме акъл. Сам ще се убеди, че народната мъдрост „всяка коза за свой крак” не е случайна. Иначе след „Свалете ДДС” може да последва „Свалете гащите”. Не че не ни се е случвало, ама нали щяхме да сме достойни вече.
А сега дайте един аналгин, че ме заболя главата от тази международна кръстословица. Не, нямам рецепта. На 112? Вие луди ли сте? Да си таковам какво? Хм, хм… Тц, тц… Бре, бре… Бах мааму…
И да не забравя: не е лошо премиерът или пресцентърът на Министерски съвет да обяснят кой и по какви критерии определя медиите, които да съпровождат Борисов в задграничните му командировки. По тираж, брой читатели, симпатичност, лоялност или се тегли жребий в присъствието на нотариус, нещо като награда. Допреди няколко месеца пътуваха избрани медии, а с президента – избрани журналисти. Тези, които критикуват кабинета персона нон грата ли са? Само питам, не се натискаме, но е хубаво да се знае. Свързано е с прозрачността. Както например и колко струва едно такова пътуване и какви са ползите от него за обществото. В сайта на Белия дом пише как стават тези работи. А у нас?
Огнян Стефанов
http://frognews.bg/news_18987/B_Borisov_Hm_hm_Tts_tts_Bre_bre_Bah_maamu/
Да си припомним как да се молим
http://www.ivanstamenov.com/?p=889#more-889
България бързо и успешно полудява: Г-н Борисов, не се оглеждайте, снимат ви!
Истерията с Маргините, Боби Цанков, „Наглите” и прочие достигна до такива размери, че май само оставката на Борис Велчев няма да е достатъчна. Там се заформя цяла група от желаещи оставкита си. И това ще бъде полезно за България. Докараха Венета Райкова дотам, че отново да се съблече чисто гола, този път в прокуратурата, в знак на протест срещу призоваването и за свидетел.
Последните дни става едно динамично полудяване на нацията. Простотията в ЕП с нашата злощастна кандидатка за комисар доведе пътешественикът хаджи Бойко до изстъпления. Прокуратурата и МВР луднаха на тема Боби Цанков, Маргините, „наглите” и всичко останало. Синът на Гриша Филипов изкара баща си антикомунист, а на всичкото отгоре свършва и някакъв турски сериал. За капак взимат пръстови отпечатъци на депутатите и в най-скоро време очаквам да ги снимат в профил и анфас с табелка на гърдите.
Малко множко му дойде на българина от цялата тази истерия.
След като се нахортува на воля с Господ, Йехова и Нетаняху, хаджи Бойко се върна ядосан от Израел и директно попита защо БСП и НДСВ бият негрите. Не пропусна да се самоизтъкне, че той можел да набие сина на Филип Боков, но не го направил, защото бил мъдър политик. Въпросът не е дали е мъдър или не, а дали е политик изобщо. Логиката говори в негова вреда. Той прилича на японско петле което скача да се бие с валяка на улицата, защото мърда. Заслужава интерес условния му рефлекс. Като го дръпнеш за опашката започва да ръмжи и казва „Бау”. Очевидната истина, която видяха всички европейци е, че Румяна Желева е като ГЕРБ, трябва да се страхува най-вече от себе си. Само хаджи Бойко не вижда това и твърди, че „се амбицира” да я направи на всяка цена комисар. Де да зависеше от него. В момента, който Барозу или някой друг фактор от ЕС му покаже камшика, хаджи Бойко със скимтене ще направи поредното задно салто. Това е неминуемо. Той няма респекта дори на един катаджия. От ден на ден дрънка и върши все по-големи глупости и забрави съвсем, че той е министър-председател, а не опозиция. Няма да е далеч деня, в който някой ще му захлупи топлия гювеч на главата, както става с хаджи Генчо в „Българи от старо време”. А хаджи Бойко определено си е от едно старо време и ще си остане там. И психолог не може да му помогне. С едно свое действие той вече допуска две яки грешки. Първо, отиде в Израел, което не трябваше да прави и второ, не отиде в Брюксел по същото време, за да разчисти, доколкото му е възможно пътечката на протежето си Желева. Макар, че тя се спъва и на равно място, защото не може да ходи без проходилка. Вальо Златев да си прибира вересиите и друг път като иска да има достъп до европейските пари да си подготви човек, а не да хваща от пилона първата пепеляшка.
Истерията с Маргините, Боби Цанков, „Наглите” и прочие достигна до такива размери, че май само оставката на Борис Велчев няма да е достатъчна. Там се заформя цяла група от желаещи оставкита си. И това ще бъде полезно за България. Докараха Венета Райкова дотам, че отново да се съблече чисто гола, този път в прокуратурата, в знак на протест срещу призоваването и за свидетел. Ако го направи синхронно с Главния прокурор сесията ще бъде много яка и ще се види, че в България Темида е облечена само с превръзка на очите.
Българската демокрация с преобладаващи елементи на „демократичен централизъм” достигна до нови върхове. Една национална телевизия направи реклама на мемоарите на бившия член на ПБ на БКП и бивш министър-председател Гриша Филипов. Извади сина му да го оплаче и да обясни, че всъщност Гришата бил за социализъм, а не за комунизъм. Така след Тодор Живков вече имаме втори антикомунист в Политбюро. Защо ли никой от политбюровци не напусна сам тази банда? Още като видях сина Филипов и се сетих, че и Хитлер, ако имаше възможност, щеше да стане антинацист след 9 май 1945 г., но не му дадоха възможност. Ако това „литературно явление” е било културния пирон на деня-халал ни вяра. Водещата до 9 ч ми е симпатична, но ако се научи да говори правилен български ще ми стане още по-симпатична. В българският език има глаголи, които в І-во лице мн. ч. завършвата на „–ме”, но далеч не са всичките. Някои завършват просто на „–м”. На „–ме” говори премиерът, но той със сигурност не е пример за подражание.
Свърши и турския сериал. Сценаристът и режисьор Ахмед Доган изхвърли петима зам. председатели и сериалът отива към втори сезон. Надяваме се да е последен и по-кратък.
Междувременно се заформят протести на хората. Срещу високите такси за парно, вода и ток. Срещу тоталния контрол на МВР. Срещу неполучените заплати. Срещу накърнените права на производителите. Срещу високите лихви на кредитите. Срещу въвеждането на генно модифицираните храни.
Обстановката става все по истерична и идва времето на Йоло Денев. Да се появи отново и да поведе прабългарската конница към нови земи и територии.
Време е психодиспансерът България да бъде изолиран и по-агресивните луди да бъдат фиксирани към креватчетата.
Клапа! Микрофон! Камера! Г-н Хичкок, снимайте!
Г-н Борисов, не се оглеждайте, снимат ви!
Николай Колев – Босия
http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=8647&Itemid=9
Café Del Mar ♀♀♀♀♀ I Believe
Новият посланик на САЩ цитира Вазов на летище София
Правителства на САЩ и България са партньори, но още по-важно е, че нашите народи са приятели, които имат общи ценности и все повече общи цели, за които работят заедно, заяви на български език новоназначеният посланик на САЩ в България Джеймс Уорлик.
При пристигането си днес в София Джеймс Уорлик каза, че за него е огромна чест да бъде в България като посланик.
Новият пратеник на администрацията на президента Обама отбеляза, че преди повече от 30 години е бил студент в Берлин – градът, който беше символ на големите различия между Изтока и Запада.
„Тогава не бих могъл да си представя, че един ден ще бъда тук като посланик – в страна, която е член и на НАТО, и на ЕС, където личната свобода и просперитет са висши ценности. В страна с богата история и култура, с която българите с право се гордеят“, посочи посланик Уорлик и цитира Иван Вазов: „И ний сме дали нещо на света – на вси славяни книга да четат!“
„Моята работа ще бъде да се вслушвам не само в българските лидери, но и в хората, които искат отношенията със САЩ да бъдат основани на взаимно уважение и общи интереси. Обещавам на българските граждани да работим заедно с ентусиазъм и отговорност, за по-здрави връзки между нашите народи и трайно сътрудничество между нашите правителства“, заяви посланик Уорлик.
Той е работил като генерален консул на САЩ в Москва, а след това е бил съветник на американския посланик в Ирак Пол Бремър. От април 2006 г. е заместник-помощник-държавен секретар по въпросите на международните организации
Съпругата му Мери Уорлик е назначена за посланик в Сърбия. Тя има дори по-впечатляваща кариера. Между 2001 и 2004 г. е била съветник по икономическите въпроси в посолството в Москва. През 2007-2008 г. е заемала постовете директор на отдела за Русия в Държавния департамент, специален помощник на президента и старши директор за Русия в Съвета за национална сигурност на САЩ.
До май 2009 г. Мери Уорлик изпълняваше длъжността зам.- министър на отбраната на САЩ по въпросите на Русия.
„Надявам се, че нашето присъствие в София и в Белград ще стане символ на добрите отношения, които градим в една нова Европа- обединена, свободна и мирна“, отбеляза Джеймс Уорлик.
http://www.eurochicago.com/2010/01/poslanik-james/
Rock Me Baby-BB KIng/Eric Clapton/Buddy Guy/Jim Vaughn
Rock Me Baby-BB KIng/Eric Clapton/Buddy Guy/Jim Vaughn
Eric Clapton & Buddy Guy – Sweet Home Chicago
john lee hooker & carlos santana – chill out
Мистерията на българските гласове или защо са ни гласовете от чужбина?
http://www.eurochicago.com/2010/01/misteriyata-na-balgarskite-glasove-ili-zashto-sa-ni-glasovete-ot-tchuzhbina/
Пловдив е сред първите шест най-стари градове в света
Пловдив е шести сред най-старите градове в света, определил в-к „Дейли телеграф“ в края на 2009 година.
Градът е създаден през 4000 г. пр. Хр. и е вторият по големина в България. В него живеят 379 882 души.
Според изданието Пловдив е важен икономически, културен, просветен и транспортен център за страната ни, където могат да се видят множество антични забележителности, включително римския амфитеатър и турските бани.
Челното място в класацията е за Йерихон , който се намира в Палестина. Той е основан през 9000 г. пр.Хр. и е най-старият продължително населен град.
В древността е бил обграден от каменна стена и в него са живели между 1000 и 1500 жители. Градът се намира близо до река Йордан на Западния бряг и в момента населението му е около 20 000 души.
Второто място е отредено за Библос, създаден през 5000 г. пр.Хр. в Ливан. Градът е основан от финикийците, а гърците, които изнасяли оттам папирус, му дали името „Библос“. От там идва и наименованието на Библията.
Главни туристически атракции са финикийските храмове, дворецът Библос и църквата „Свети Йоан Кръстител“. След него в класацията се нарежда най-населеният сирийски град Алепо, който е основан през 4300 г. пр.Хр. В него живеят 4,4 млн. души. Алепо си поделя третото място с Дамаск създаден през 4300 г. пр.Хр.
След него е иранският Суза, създаден през 4200 г. пр.Хр. Той е бил главен град на Еламската империя, преди да бъде завладян от асирийците. Намира се на 250 км източно от река Тигър в днешната югозападна част на Иран.
На шесто място според „Дейли телеграф“ се нареждат Фаюм в Египет и Сидон в Ливан.
Последното 20-о място в подреждането е отредено за индийския Варанаси, основан през 1000 г. пр.Хр. Той е разположен на западния бряг на река Ганг и е важен център както за хиндуистите, така и за будистите.
http://www.eurochicago.com/2010/01/plovdiv-nay-starite-gradove-v-sveta/
Симеон Дянков става премиер
Два дни той ще замества министър-председателя Борисов, който отива в Лондон заедно с Цветан Цветанов и Николай Младенов.
Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков ще поеме функциите на министър-председател за два дни. През това време премиерът Бойко Борисов ще бъде на работна визита във Великобритания по покана на колегата си Гордън Браун, съобщиха от правителствената пресслужба. Борисов лети за Лондон в неделя, 7 февруари, поясниха оттам.
Заедно с него за Обединеното кралство ще бъдат вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и външният министър Николай Младенов.
Първата среща на премиера Борисов е с българската общност в посолството ни в Лондон в неделя вечерта. В понеделник министър-председателят ще разговаря с Гордън Браун. В програмата Борисов се предвиждат срещи с представители на Консервативната партия в островната държава и на общопартийната група за приятелство с България, както и с председателя на Камарата на общините на британския парламент Джон Беркоу.
По същото време министрите Цветанов и Младенов ще разговарят с ресорните си колеги в Обединеното кралство. Премиерът и водената от него делегация се връща в България в понеделник вечерта. /БЛИЦ
http://blitz.bg/news/article/69833
Прекрасният нов свят на дигиталните аборигени
Дигиталният потоп засяга вече начина ни на мислене
говорим, когато говорим за информационната епоха, за интернет и есемес, блекбъри или фейсбук? Предимно за техника и медии. Само че този дебат е отживелица. Истината е, че дигиталният потоп засяга вече начина ни на мислене, залива и размеква самия мозък, “машината от месо”, както се изразява един американски програмист. Изместването на дискусията върху тази плоскост е голямата заслуга на новия бестселър на Франк Ширмахер. “Payback” е суха, дори безсолна книга с библиография, в която са подредени линкове, а не книги. Но тя съдържа редица важни мисли, проясняващи погледа ни за бъдещето, което очаква както “дигиталните аборигени” (закърмените с новите технологии), така и “дигиталните имигранти” (пришълците в този нов свят).
Авторът й, един от издателите на в. “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, известен с острия си журналистически нюх, е един от публицистите, които задават темите на обществено-политическите дебати в Германия. С поредната си книга Ширмахер, този „Dirty Harry на германския културжурнализъм” (според не съвсем ласкателното определение на един негов колега), отново е на гребена на вълната.
Едно блекбъри за детето
Отправна точка за дискусията, подета от Ширмахер, е реторичният въпрос на американския учен Джордж Дайсън: “Дали цената за машините, които мислят, не са хората, които не мислят повече?” Симптомите са налице. Ширмахер изповядва още в първото изречение, че се чувства все по-несигурен в информационния поток, че концентрацията му намалява и започва да забравя, че отслабва способността му за четене и лесно се разсейва. Той казва, че живее постоянно с чувството, че ще пропусне или забрави някоя информация, и което е още по-лошо – че не е сигурен кое е важно и кое не. Германският публицист не е сам с проблемите си. Американски професор по литература се оплаква, че докторантите му с труд четели Фокнър, а и той самият не можел да чете повече стара литература, защото бил заразен от темпото на съвременните информационни източници. Едно момиченце изплаква, че не можело да разговаря с майка си, защото тя била постоянно заета със своето блекбъри. Как реагира майката? Купува блекбъри на дъщеря си, за да можели да комуникират “като хората”.
Чувството за отслабване на паметта и разсейването не противоречат на невероятните количества от информация, които поемаме ежедневно, напротив – те са пряк резултат от тях. Информацията изяжда нашето внимание и памет, те са нейната храна, пише Ширмахер. Главите ни са платформите на дарвинистка борба за оцеляване между информации, идеи и мисли, и колкото повече от собствения си интелект преливаме в синтетичния мозък на световната мрежа, толкова по-силно биваме въвличани в тази борба. Мозъкът ни се променя физически, също като промените в мускулатурата и тялото на човека през епохата на промишлената революция. Покълва един нов вид разум, защото нашето мислене буквално излиза от главите ни и се отдава на интернет. Оттук и чувството, че няма друг живот извън онзи, който ни отпуска електронният провайдър. Само лишеното от алармизъм повествование на Ширмахер и периодичното му напомняне, че в дигиталните технологии се крие и огромен шанс, спасяват тази картина от апокалиптически overkill.
Защо тогава просто не се откажем от интернет, гугъл и прочие? Първо, защото не можем, и второ, защото генералното обвинение, че дигиталното потребление води до затъпяване, е “безнадеждно непродуктивно”: виновни са не изчислителните машини, а ние, които очакваме прекалено много от тях. Освен това, отбелязва Ширмахер, не става дума за оглупяване или отслабване на интелекта, а за растящата загуба на внимание и концентрация, две качества, без които разумът не може да функционира.
Multitasking, тежка телесна повреда
Главният виновник за тази загуба носи грозното име multitasking и при споменаването му Ширмахер отваря широко шлюзовете на своя критически гняв: “Multitasking е един вид дигитален тейлоризъм със садистичен нагон, който има такива тежки последствия в реалния свят, защото предпоставя, че хората по всяко време могат да правят по няколко неща едновременно. Multitasking е идеалът на едно общество, в което едновременността на информациите се превръща в норма и служебен профил”. Само че да правиш няколко неща едновременно означава постоянно да се разсейваш и постоянно да се опитваш да възстановиш вниманието си. По този начин човек губи буквално всичко онова, което го отличава от компютъра – креативност, гъвкавост, спонтанност, докато натискът постоянно да насочва вниманието си към различни проблеми произвежда “икономическа спирала на провала”, със съответните емоционални и социални последствия. Multitasking е обреченият на неуспех опит на човека сам да се превърне в компютър, обобщава Ширмахер.
Докато нас ни пришпорва страхът от загуба на контрол върху информационния поток, нашият електронен партньор цели да ни направи изцяло прозрачни. Ширмахер смята за наивна позицията на “дигиталните аборигени”, че фейсбук, туитър или собственият блог са просто занимавка или възможност за самоизява, контрирайки с аргумента, че всичко, което се върши с тези “играчки”, представлява input. Нашите дигитални следи се събират, анализират по всевъзможни параметри и конкретизират в съставянето на профили. Трябва ли да обясняваме колко инстанции са заинтересувани от тези профили? И това не е всичко. Огромните масиви от input, обработвани с онези специални рецепти, които стоят в основата на дигиталната революция и се наричат алгоритми, правят излишни дори статистическите модели за анализ на човешкото поведение. Крис Андерсън, главен редактор на списание “Wired”, обяснява: “Кой може да каже защо хората правят това, което правят? Важното е, че те го правят, а ние сме в състояние да проследим с неподозирана прецизност какво правят. Стига да разполагаме с достатъчно данни, данните говорят сами за себе си”. Не Оруел, а Хъксли се оказва образецът на съвременната система за наблюдение и контрол, както е забелязал още преди изобретяването на интернет цитираният от автора медиен критик Нийл Постман: “В “1984” хората биват контролирани, като им се причинява болка. В “Прекрасният нов свят” хората биват контролирани, като им се причинява радост”.
Кой слага рога на мозъка ни?
Междувременно читателят на “Payback” отдавна вече се е убедил, че авторът на книгата притежава забележителна начетеност и компетентност, позволяващи му да се конкурира не само с “аборигените”, но и с многобройните (само американски) авторитети, които цитира. Освен това Ширмахер стои над всякакво подозрение в дигитален лудизъм, така че читателят без възражения приема уверенията му, че неговата книга не е памфлет срещу изчислителната машина, а апел да поемем в собствени ръце приспособяването си към света на новите технологии. Тази задача налага да се отговори на въпроса как можем да възстановим контрола върху собственото си мислене, на който Ширмахер посвещава втората част от книгата си.
Безграничната власт на компютъра над нас произтича от това, че “границите на тази технология се покриват с границите на нашето съзнание”. Затова на първо място е важно да не забравяме, че компютърът не може всичко – например не може да разказва приказки, не може да изчисли, прогнозира или обясни нито един творчески акт: “Интелектът му надделява не защото е толкова голям, а защото е толкова разпространен”. Новото, неочакваното, спонтанното не са силата на компютъра, нарушаването на рутината го обърква. Затова дигиталното “изтощаване на аза”, робското усещане, “че сме онлайн, дори когато не сме”, са оптималните условия за въздействието на електронните каскади.
Ширмахер вижда само един изход: нека укрепваме волята си, “мускула на вниманието”, нека заложим на мисленето и смяната на перспективата, зове той. Само че защо тъкмо смяната на перспективата изглежда такава непосилна задача в дигиталната епоха? Защото ние сме в постоянна тревога, вместо да бъдем просто с будно внимание, отговаря авторът, а главната причина е, че се страхуваме от загубата на контрола. И докато дебнем да не пропуснем нещо (multitasking!!) и смятаме, че държим всичко под контрол, ние вече сме сложили оръжие, защото не забелязваме, че най-елементарни решения – да си купя ли тези обувки или не, да започна ли диета или не – вече се вземат от други, от дигиталния придатък на нашия мозък. Елементарен пример за този механизъм, действащ само благодарение на блажената летаргия в главите ни, е съществуващата в магазините по целия свят точкова система за премиране на онези, които купуват най-често и най-много – без значение имат ли нужда или не от онова, което купуват. В Германия тази система се нарича Payback; Payback, това са рогата на нашия мозък.
Безследно изчезнал
В момента ние все още се намираме на границата между два свята. Но ако не отнемем от изчислителните машини онова, което не им се полага – независимостта на нашата мисъл – финалното видение на Ширмахер може да се окаже близкото бъдеще на литературните утопии от миналото: “Всичко започва съвсем банално: един имейл, останал без отговор до 48 часа, остава без отговор завинаги. И завършва много по-екзистенциално: един човек, чийто фейсбук опустява, в чийто блог няма кликове, едно знание, което не присъства в интернет, един човек, който не оставя никакви следи в световната мрежа – всичко това престава да съществува. Ако не вярвате, питайте вашия работодател през 2020”.
Ширмахер завършва книгата си под този предупредителен знак, който за мен, “дигитален имигрант”, който няма джиесем и фейсбук, но държи много на интернет, е напълно понятен. Ала ползата от “Payback” ще бъде равна на нула, ако нещо от този културпесимизъм не проникне в главите на “дигиталните аборигени”.
Frank Schirrmacher: Payback. Blessing
http://www.glasove.com/article-6943.php
Радой Ралин
Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен!
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5235526,00.html
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5234024,00.html
http://e-vestnik.bg/8369/petrov-shef-na-mafiyata-operatsiya-oktopod-ili-epizod-ot-tv-serial/
Забравената поезия – Като в блатата от Виктор Юго
Като в блатата мрачни сред диви лесове
в една душа ли дремят различни светове:
тук, горе — сводът син разлял е по водата
лъчи и облаци, и трепкаща позлата,
а долу — в гъста тиня, заспала в мрак зелен,
влечуги черни шават сред гнилоч, смрад и тлен.
7 май 1839
„Тва майните са най-гадното племе на земята“
Ей това задължително трябва да се гледа. lol lol Grin
Петра – каменния град
http://mr-bg.com/news.php?extend.1270
Bathroom Secrets – Mixed by DJ Dimsa (WWW.Mixupload.com/DJDimsa)
Dancin’ The Boogie – Silvan Zingg (piano), Will & Maéva ♫ ♪ ♫
Дунавският музикален фестивал тръгва “Срещу течението”
http://www.epochtimes-bg.com/2010-01/2010-03-12_03.html
http://www.danubemusicfestival.com/site/?LangID=2
Ето тук има няколко интересни статии за влиянието на музиката:
http://www.sirius1-bg.net/sirius/buletini/2009/moo/br3_0809.html
http://www.sirius1-bg.net/sirius/buletini/2009/moo/br1_0809.html
http://www.sirius1-bg.net/sirius/buletini/2009/moo/br2_0809.html
http://www.sirius1-bg.net/sirius/buletini/2009/moo/br4_0609.html
http://www.sirius1-bg.net/sirius/buletini/2009/moo/br16_0709.html
http://www.sirius1-bg.net/sirius/buletini/2009/moo/br14_0709.htm
Надявам се да ви харесат.И все пак водата е най-добре разкрива влиянието на музиката (от документалния руски филм „Великата тайна на водата“…
Queen – Friends will be Friends
Randy Crawford – When I Get Over You – (Fairy Tale)
Bobby McFerrin – Don’t Worry Be Happy
ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА ЗА ПРИЧИНЕНИТЕ ВРЕДИ-2ABC
http://iankov.blogspot.com/2010/04/2abc.html
Bird Songs
Най-полицейските държави в света са Русия, Украйна и Израел
http://www.extremecentrepoint.com/?p=5888
Gran Torino – Jamie Cullum
Джон Кехоу в София
Джон Кехоу накара 1000 баламурници да се изръсят с по една минимална месечна заплата, за да бъдат подценени.
Както е известно, България преживява всички детски болести на Запада с половин век по-късно. Така доживяхме да видим и гуруто на оптимизма на западния свят – Джон Кехоу, чиято книга „Подсъзнанието може всичко” клекна и на книжния пазар у нас. Богати софиянци се бръкнаха в джоба за билети от 220, 230 и 350 лева за ВИП-места, за да видят на живо автора на „вълшебната” книга.
В рекламата за събитието изрично се подчертаваше жеста на лектора, че ни учи „по-евтино”, отколкото върши това в други страни в света. Там изтръсквал балъците с 500 долара. За потрес на светските наблюдатели в залата на НДК бяха забелязани да си водят записки като прилежни ученици собственици на хотелски и ресторантьорски вериги като „Хепи”, дизайнерката на бижута „Сваровски” Валя Брадшоу от Брюксел, ВИП-красавици като обявената за най-секси бг-водеща за 2010-а Симона Първанова, гаджето на Доган Алтен Алиева и други родни знаменитости.
„Обществена тайна” е, че българите са отчаян народ, който в продължение на дълги години търсеше спасение във врачки и баячки. Сега попадна на интелигентен манипулатор, надарен с тренирано дар-слово и чувство за хумор. „Кехоу е търговец на надежди, който умее с часове да ти разказва нещата от живота по начин, с който можеш да ги обсъждаш и със съседката, но съседката не може да ти обещае, че след този разговор ще ти е по-добре! Именно това умее той – внушава ти, че нещо ще се промени. Това щеше да бъде твърде благородно, ако не беше скъпо платено!”, пише участничка в семинара в
коментари по темата.
Кехоу дойде да ни продаде елементарно езотерично познание на равнището на „първи клас” за посветените. Теориите му, че има разлика между ум и разум се учат у нас по психология в 9-ти клас; че вселената е „разумна” знае всеки физик от миналия век насам; а че Земята се върти, е научно доказан факт от Коперниково време. Друго си е обаче да дойде и да ти го каже един артист в бяла риза, ръкомахащ на черен фон в зала номер 3 на НДК. Заобиколен с две видеостени, визиращи в едър план жестовете му, Кехоу разиграваше заучени похвати от практиката си на лектор като изкусен актьор.
Проповедникът на щастие, със съответните артистични интонации, разказа обикновени случки от живота, гарнирани с хумор. Но и това бе безсилно да спаси от скуката по-будните присъстващи в залата. Вероятно единственото, което ги задържаше там до почивките, бе или чувството им за дисциплина, или хвърлените на халос пари. Нещо нормално за байганьовския ни манталитет:
„Пени се не пени, ке се яде- паре сме давали!”
А то не само се пенеше, ами и завираше. Кехоу почти не понасяше въпроси от публиката, а на някои от тях отговаряше неприкрито раздразнително и общовато. Примерно на въпроса: ”Пишете в книгите си, че можете да разговаряте с животните – как го правите?”, Кехоу отговори, че теоретично човек можел да разговаря с всичко живо – дори с камъка. Но не обясни как би постъпил, ако срещу него наистина стои разярена пантера – по какъв начин положителното му мислене би повлияло на звяра да не го кльопне за закуска? По същия начин „писателят” на книги за позитивизма ни натика под носа старата истина за причината и следствието, учена от всяко дете в час по физика, но не можа да обясни собствения си пример. Примерно защо, ако ни блъсне кола отзад, докато съвсем правилно си чакаме на червен светофар, причината е в нас?! След куп разяснения, затрупващи първоначалния казус, взе да ни обяснява, че ние сами привличаме лошото с „лошите” си мисли, но не каза как точно трябва да се почувстваме в момента на удара, за да останем „вътрешно” щастливи.
В една от почивките дама от семинара сполучливо се пошегува, че „лудите също са щастливи”. Самият Кехоу даде подобен пример как в Индия забелязал колко щастлив изглеждал в бедността си бездомник, който имал само едно килимче под небето, което разстилал вечер и не изглеждало по никакъв начин да е недоволен от живота си. Тук лекторът с реторична патетика каза, че сигурно в залата няма човек, който да няма къде да живее, а вероятно мнозина разполагат дори със собствена спалня; че сигурно в залата няма човек без тоалетна с казанче в дома си; а може би и много от присъстващите имат дори коли…”Е, какво искате повече?! Вие сте щастливи хора!”, заключи Кехоу с тържествуващ тон на премиер по време на парламентарен контрол. Дори успя да накара присъстващите да се почувстват леко виновни за „щастието” си.
Кехоу предписва правила за пропъждането на негативните мисли още с появата им. Като срещу досадни мухи-заразоносителки – цап, с бухалката в междувеждието! Лошите очаквания, проникнали в мислите ни чрез разума, трябвало моментално да се заменят със светли, или дори глуповати мисли. Терапия можело да се провежда и с писане. Без претенции какво пишем. Каквото ни дойде на ума. Да пишем до полуда, докато напълно забравим проблема си. Метод, който бил близък до медитацията. А между впрочем, това е стар метод на Фройд, още от 30-те години на миналия век. Кехоу зададе работно упражнение всички да пишат прилежно „невчесаните” си мисли в продължение на двайсетина минути, в което време лекторът очевидно имаше нужда от почивка.
След упражнението запита присъстващите иска ли някой да сподели как се е почувствал след писането. Повечето от отишлите до микрофоните оставиха с изказванията си съмнителното впечатление за подставени лица, защото изкараха 20-те минути над листа най-пълноценните в живота си, като не забравяха да споменат и по нещо за великите книги на мислителя Кехоу. Една дори го изкара свой „баща”. Макар да изглежда като проповедник, Кехоу нямал фанатични религиозни пристрастия и разреши всеки да се моли на когото и както си поиска.
Най-добрата молитва била благодарността.
Двамата с жена му не сядали на масата, без да благодарят с молитва. „Нито един Божи ден!!!” Като споменахме за жена му, Кехоу пропусна сред безбройните си разкази нещо твърде пикантно. Той изпя на аудиторията песничка, хрумнала му в радостен момент от единението с природата по време на негово пътуване в Нова Зеландия. С дама! Двамата прекарали там една седмица в пълно съзерцание.
На това място от семинара репортерът на „ШОУ” се почувства изкушен да запита за повече подробности около „съзерцанието” и имало ли е „обмен на енергии” между гуруто и въпросната негова сподвижница, която не бе представена да е съпругата му. Но въпроси не се допускаха. Вместо отговор Кехоу изпя песничката, породена от природната мистерия. Слушателите й чуха безконечно повтаряне на рефрена:„О, свят! О, свят, О, свят!”, гарниран с няколко нескопосани стиха. Преводачката Мариана Хил лоялно се опита да поизглади текста на песничката, като уточни, че „свят” трябвало да се възприема като „свещен”, но дори тази поправка не успя да промени впечатлението за някакво песенно малоумие, претендиращо за мантра /думи-заклинание – б.а./. За съжаление, доста неубедителна и като текст и като мелодия. Въпреки това публиката аплодира изпълнението.
Как няма да ръкопляска, след като всеки един от тълпата се беше изръсил с по една минимална работна заплата, за да бъде подценен до видиотеност.
Еми МАРИЯНСКА / Blitz.bg/
http://www.eurochicago.com/2010/05/dzhon-kehou-v-sofiya/
http://www.extremecentrepoint.com/?p=6125
Billy Joel – Just the way you are
Paul Anka – Put your head on my shoulder 2005
sting – shape of my heart
Загадката Стефан Гамизов
http://www.sarakt.org/
Sting – Shape Of My Heart
he Matrix. О болезнях души. Андрей Кураев (ч.10)
The Matrix. Сомнение. Андрей Кураев (ч.1)
К. Меламед: Прабългарите дават „ь“, „ъ“ и двойно „ят“ на кирилицата
http://frognews.bg/news_23728/K_Melamed_Prabalgarite_davat__j___a__i_dvoino__iat__na_kirilitsata/
България: завой към полицейска държава
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5625332,00.html
Приканват Гърция да се откаже от еврото
Може ли това да е последната седмица за общата европейска валута? Съвсем вероятно да, коментират британски икономисти
Британски икономисти предложиха на гръцкото правителство да спаси икономиката си, като се откаже от еврото и обяви фалит върху своя дълг от 300 милиарда евро, пише Times.
Базираният в Лондон Център за икономика и бизнес изследвания (CEBR) предупреди гръцките министри, че няма да успеят да измъкнат страната от дълговия капан, освен ако не девалвират валутата си, за да насърчат експорта. Единственият начин това да се случи е Гърция се върне към собствената си валута – драхмата.
Гръцки политици отхвърлиха идеята за напускане на еврозоната, което би довело до разпадане на единната валута.
„Напускане на еврото ще означава, че новата валута ще поевтинее минимум с 15% и, тъй като националният дълг се оценява в евро, това автоматично би повишило нивото на дълга от 120% от БВП до 140% от БВП“, коментира Дъг Макуилямс, изпълнителен директор на CEBR, по време на разговори в Атина вчера. „Така че част от идеята за напускане на еврото е Гърция едностранно да конвертира дълга си в новата местна валута.“
Раздялата на Гърция с еврото би била катастрофална за германски и френски банки, на които Гърция дължи милиарди евро.
Макуилямс обаче определя подобно развитие като „на практика неизбежно“ и допълва, че други страни от еврозоната може да последват примера на Гърция.
„Единствените въпроси, които остават, са кога и колко още страни ще бъдат принудени да направят това“, казва Макуилямс. Испания вероятно ще бъде принудена да последва Гърция, както и Португалия и Италия, въпреки че положението с италианския дълг не е толкова сериозно.
„Може ли това да е последната седмица за общата европейска валута? Съвсем вероятно да“, казва директорът на CEBR.
http://www.investor.bg/news/article/100393/334.html
Големия брат фалира! Ще има ли награди?
http://razkritia.com/%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82-%D1%84%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D1%89%D0%B5-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8/
Турция и Израел пред война?
Турция може да обяви война на Израел, тъй като подготвя кюрдски бойци в Иран, Сирия и Ирак за тайни операции, които могат да дестабилизират целия регион, предупреждава сп. „Нюйоркър“. Мосад подготвял бойци на Техеран, Дамаск и Багдад за тайни операции.
Разкритията са на журналиста Сеймур Хърш – същия, който писа за издевателствата над иракски затворници в „Абу Гариб“. Според него обучението се води от агенти на разузнаването и военни. Хърш твърди, че Израел цели да изгради кюрдска военна мощ, за да балансира силата на шиитските милиции, и да си създаде база в Иран, от която да може да шпионира ядрените обекти в тази страна.
Авторът цитира бившия шеф на ЦРУ в Анкара Филип Джиралди, който казва, че турците са обезпокоени от разширяването на присъствието на Израел в Северен Ирак и от смелостта, която проявяват кюрдите във връзка с амбициите си за основаване на автономна държава. Турски представители изтъкнали, че израелското разузнаване подкрепя иранските и сирийските кюрди, чиито операции са насочени срещу правителствата на тези страни.
Германски служител от сигурността предупредил, че евентуална независимост за иракските кюрди би имала големи последствия за Турция, Сирия и Иран и вероятно ако такава бъде обявена, Турция може да отвърне с военни действия.
Бивш служител на израелското разузнаване Мосад заявил, че съществува опасност от нападения на територията на Турция от иракски кюрдски бойци. Според друг бивш служител на службите пък реалната цел на Израел е „да довърши това, което САЩ не са могли да направят“ – да събере разузнавателни сведения и да ликвидира шиитските и сунитски лидери.
Хърш цитира също ливанския министър на информацията Мишел Самаха, по думите на когото кюрдите, обучавани от Израел, се готвят за нападения в Сирия, Турция и Иран.
Американски представител твърди, че отношенията на Израел с кюрдите са много по-ценни от тези с турците.
http://www.blitz.bg/news/article/79976
Според Израел, атакуваният конвой за Газа не е имал само хуманитарни цели
ООН, Ню Йорк. Израелски представител в ООН каза, че конвоят с помощи за Ивицата Газа, който бе атакуван от израелски командоси, е има не само хуманитарни мотиви, предаде АФП.
„Въпреки че в медиите бе представен като хуманитарна мисия, доставяща помощ за Газа, този конвой бе всичко но не и хуманитарна мисия,” заяви заместник-постоянният представител на Израел в ООН Даниел Кармон.
„Що за хуманитарни активисти искат да заобиколят ООН, Червения кръст и други международно признати агенции?”
„Що за мирни активисти използват ножове, бухалки и други оръжия, за да атакуват войниците, които са се качили на кораба в съответствие с международното право?”, попита израелският дипломат.
Коментарите му идват в момент, когато Съветът за сигурност на ООН провежда извънредно заседание, за да обсъди военния рейд, при който бяха убити най-малко девет души. Действията на израелските военни предизвикаха осъдителната реакция на международната общност.
http://www.focus-news.net/?id=n1401469
Германският президент Хорст Кьолер подаде оставка
Германският президент Хорст Кьолер подаде оставка, като решението му влиза веднага в сила. В изказването си той аргументира своето оттегляне с критиките, които получи вследствие на изказвания по темата за мисията на германски военнослужещи в Афганистан. Обвинението, че е позволил участието на Бундесвера само заради икономически интереси, обижда най-висшата държавна длъжност, каквато е президентската.
Кьолер бе заявил, че страна като Германия, която е силно зависима от външната търговия, трябва да е наясно, че военните интервенции са необходими за защита на германските интереси. „Съжалявам, че коментарите ми могат да предизвикат недоразумения по важен и труден за страната ни въпрос. За мен беше чест да бъда президент на Германия“, каза днес Кьолер пред журналисти.
http://www.dw-world.de/dw/function/0,,82225_cid_5634906,00.html
Краят на турско-израелския стратегически алианс
http://geopolitika2.hit.bg/13/geo-1-10-Dimitrov.htm
http://www.lubamanolova.info/spisanie-geopolitika/1580-krayat-na-tursko-izraelskiya-strategicheski-alians
Красимир Гергов: Аз съм собственик на Би Ти Ви и Слави си заминава!
http://razkritia.com/%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%B2-%D0%B0%D0%B7-%D1%81%D1%8A%D0%BC-%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1/
НЦЦ: България е изправена пред гордиев възел
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5657530,00.html
Бивш премиер и шеф в МВФ пое Полската народна банка
http://kafene.net/news.html?fb_990998_anch=12150739
Обръщение от Съюза на юристите-демократи в България: ПОКУШЕНИЕ СРЕЩУ ПОЛИТЗАТВОРНИК №1
http://www.eurochicago.com/2010/06/sayuz-na-yuristite-demokrati-pokushenie-iankov/
Нация от овце създава правителства от вълци
http://webcafe.bg/id_1977360090_Natsiya_ot_ovtse_sazdava_pravitelstva_ot_valtsi
Не може да си с Бог наполовина: или си с Бог, или не си!
Начало на Квантовия преход
07.01.08
http://www.otkrovenia.spiralata.net/articles.php?lng=bg&pg=119
Jens Buchert – Sunrider
Хиндемит на Андрей Слабаков
http://govorilnq.net/?p=4443
Гений е! Един невероятен филм, който можете да си купите срещу четири лева. Изгледах го вече пет пъти с различни компании от приятели и заключението е: ГЕНИАЛЕН ФИЛМ! Приятно гледане и не го пропускайте.
Two Steps From Hell – Starvation
Dzihan & Kamien – Ay Ay Ay
ПЕТИЦИЯ 2011 07.07.2010
Прес-съобщение: Намаляване пенсиите на ДС
Намаляването на пенсиите на ДС и Живковата номенклатура
ще осигури 48 милиона лева годишно за увеличаване на минималните пенсии
След като комунистическите функционери у нас се отказаха да изграждат комунизъм, с това те сами потвърдиха, че получваните от тях 45 години високи заплати, давани им от завладяната от тях чрез терор българска държава като щатни партийни, комсомолски, „профсъюзни” и ОФ секретари и председатели, са били безмислени.
Много от тях прегърнаха капитализма, срещу който преди това се бореха.
Тяхната тайна полиция ДС заедно с РУМНО, вътрешните войски и РО на граничните войски преследваше опозиционерите, които днес са признати за репресирани и получават обезщетения от държавата. Това показва, че и дейността на ДС е била безмислена . Тогава за какво щатните и офицери взимаха тлъсти заплати, осигуряващи им сега тлъсти пенсии ?
През периода 1944 – 1991 г. щатните служители, преминали през Държавна сигурност, са над 25 000 души. През 1949 г. те са 3614 човека, през 1956 г. – 7000, през 1973г. – 7500, през 1989 г. – 8000. От тези 25000 души над 10000 в момента са пенсионери с високи пенсии. Бившите генерали от ДС взимат пенсии по 700 лв, бившите полковници – по 550-600 лв., пенсиониралите се с чин капитан или майор – по 450-500 лв. Средната пенсия на ДС-пенсионерите е около 450 лв., което е с 200 лв. повече от средната пенсия за страната, която сега е 245 лв.
Ако пенсиите на ДС се намалят до нивото на средната пенсия при 10000 ДС-пенсионери, това прави 2 млн. лева на месец или 24 млн. лева на година.
Чрез добавяне към тази сума на още толкова от намаляване на пенсиите на бившите щатни функционери на БКП, ОФ, ДКМС, БПС, БЗНС, САБФК може да се постигне фонд от 48 млн. лева / 4 млн. лева на месец /, което ще даде възможност за увеличаване със 75 лв. месечно на пенсиите на 53 000 души, получаващи минимални пенсии / 136 лева /.
Получаващите минимални пенсии у нас са предимно бивши работници – онези, в чието име комунистите заграбиха властта и много бързо след това забравиха, защото за тях всички бяха равни, но някои / те самите / бяха по-равни от другите.
Все още не е късно за справедливост. Приемането на такава мярка наскоро в Полша беше одобрено от Сейма и Конституционния съд и бе посрещнато с голямо удовлетворение от обществото.
В условията на криза дебатът по предстоящата пенсионна реформа не може да подмине въпроса за справедливото намаляване на пенсиите на ДС и комунистическите функционери в подкрепа на хората с минимални пенсии.
––––––––––––––––––––––––––––––––
Гражданската кампания се за намаляване на пенсиите на работилите в ДС и тоталитарни организации до нивото на средната пенсия в страната се подкрепя от:
Коалиция за честно управление,
Граждани срещу ДС,
Център за подкрепа на хора преживели изтезание – АСЕТ,
Гражданска инициатива „Справедливост”,
Център „Хана Аренд”,
Асоциация „Горяни”
и може да бъде подкрепена на адрес:
http://bgpetition.com/namaliavane-pensiite-na-rabotilite-v-DS-i-totalitarni-organisazii/index.html
За контакти: 0889 032 954, Васил Къдринов, Граждани срещу ДС
http://www.epochtimes-bg.com/2010-02/2010-07-07_02.html
http://www.usdebtclock.org/
Гръцки депутат попита ЕК за нарушения в България. А българските депутати?
11 Юли 2010
e-vestnik
Михаил Тремопулос, гръцки евродепутат от групата на зелените, отправи питания до Европейската комисия (ЕК) за 7 неща, в които България нарушава европейските закони.
Три от тях са за незаконна държавна помощ при заменки на гори около връх Перелик, връх Ком и край устието на река Камчия. Тоест – държавата извършва държавна помощ към някой, който взима тия земи, като на практика му подарява за жълти стотинки нещо, което иначе струва по оценки на депутата много повече (той цитира в питанията български екоорганизации – “За да остане природа в България” и др.).
В проекта за Перелик според питането става дума за 100 млн. евро, за заменките край връх Ком – за 5.5 млн. евро, а край устието на река Камчия – за 138 млн. евро.
Гръцкият “зелен” пита още за замърсяването на въздуха в Стара Загора (заради военния полигон в Змейово), за застрашаване на гражданите в Пловдив и района от сметището в Цалапица, за съдбата на кафявата мечка у нас, за третирането на отпадъците в болниците.
Гъркът (бивш журналист) пита все за неща, в които България се дъни. На пръв поглед изглежда сякаш гъркът злепоставя България? Глупости. Това е изкривено мислене. Оказва се, че точно гъркът защитава България и българите от замърсявания и посегателства срещу природата.
А какво правят българските евродепутати? Европейският парламент не е място, където наши депутати от различни партии трябва да се обединяват, за да уж “защитават” българските интереси. Точно това питане на гръцкия зелен е защита на българските интереси. Не може всеки да си граби земя в България безнаказано с далавери.
Щом българските власти си траят, нека един депутат пита ЕК и някой да притисне българската държава. След много приказки срещу заменките, сегашните на власт не развалиха нито една. Само демагогия.
В европарламента, както и в българския парламент, няма нито един зелен. Затова пък има националисти. Има леви, десни и т. н. И всички си траят за замърсявания, за заменки. Едните са били на власт и са ги правили, другите са сега на власт и замазват положението. Това е реалността.
Доживяхме депутат от съседна държава да ни защитава интересите.
И сигурно ще се намери кой да го наплюе у нас, защото ЕК сега може да наложи санкции на България във връзка с нарушенията.
Нашите политици от целия спектър, които избираме, не пазят природата. Спасението е, че България вече е член на ЕС и някой може да я притиска, за да опази и хората, и природата.
http://e-vestnik.bg/9498/gratski-deputat-popita-za-narusheniya-v-balgariya-a-balgarskite/
http://lambo.blog.bg/politika/2009/11/22/ciganite-shte-poluchavat-pomoshti-cial-jivot.441091
и тук:
http://lambo.blog.bg/politika/2010/02/22/tehnologiia-na-zloto-diskriminaciite-i-privilegiite-v-bg.498109
Това е достатъчно,за размисъл.
[PDF]
Пари без лихвени проценти и инфлация
Click to access MKennedy.pdf
Къде колко бакшиш да даваме
http://www.viennainvest.com/?p=306
Свидетели сме на смъртта на музикалното изкуство !
ЗАЩО ПОКАНИХМЕ …
Йордан Дафов
След последния за сезона концерт на Плевенска филхармония и когато гръмна последната новина за реформите на музикалните институти, разговаряме с известния диригент за проблемите в бранша, за бъдещето на сериозната музика и за отношението на управляващите към нея.
Свидетели сме на смъртта на музикалното изкуство
Йордан Дафов е роден в Пловдив. Завършва Българската държавна консерватория в София в класа на проф. Константин Илиев. Oт 1970 до 1971 г. като млад диригент взема майсторски клас по анализ, композиция и естетика при проф. Оливие Месайе в Парижката национална консерватория. През 1966 г. започва като диригент на Варненска филхармония. През 1977 г. е артистичен директор и главен диригент на Бургаска филхармония. В началото на 1981 г. става диригент на Софийския филхармоничен оркестър, като едновременно с това е и главен диригент на Камерния оркестър на Толбухин, който под неговата диригентска палка успява да си извоюва името на един от най-добрите камерни ансамбли в България.
От 1997 до 1999 г. е артистичен директор и главен диригент на Варненска филхармония. Междувременно води майсторски клас съвместно с Х. Фаберман (САЩ). От ноември 2000 г. до май 2002 г. е директор и диригент на Софийска филхармония. Повече от 10 г. е диригент на Плевенска филхармония, в момента главен.
Дирижира не само у нас, но и във Франция, Италия, Русия, Швейцария, Румъния, Испания, Полша, Унгария. Правил е записи за БНТ и БНР, както и за френското и шведско радио и за испанската телевизия.
Автор е на три симфонии, вокална музика за инструментални камерни състави, театрална музика.
Интервю на Вяра ЦЕНОВА
– Г-н Дафов, в момента най-актуалният въпрос е реформата на културните институти. По какъв начин ще се отрази това на музикалното изкуство?
– Аз присъствам на смъртта на нашето музикално изкуство. Много е лесно да развалиш, трудно е да го направиш. Който не го е правил, му е лесно да го развали. Мога да твърдя, че аз съм от тези, които са го правили, защото повече от 40 г. съм в този занаят. Тази реформа постепенно ще доведе до затварянето на музикалните училища, защото няма да има реализация на техните кадри. Оттам до затварянето на музикалната академия – и без друго там вече е много ниско равнището на качеството на музикалното присъствие. Следователно се унищожава цял дял от българската духовна действителност. Аз наричам това унищожаване на културно-историческо наследство. Агресивно, безапелационно, престъпно унищожаване на българското културно-историческо наследство.
– Как тази реформа ще засегне филхармонията?
– Ще се намали съставът, защото предложението е да стане симфониета. В същото време този оркестър има авторитет. За него се говори. Всяка година ни канят на Нова българска музика. Сега като го намалим да стане симфониета, кой композитор ще си даде творбите да ги свирим? Как ще ги изпълняваме? Затова ще стане мъртво нашето изкуство и ще стои в чекмеджетата.
– Толкова ли е скъпо вашето изкуство?
– Аз не виждам с какво толкова ще помогне на бюджета съкращението в музикалното изкуство и по-точно в сериозната музика, защото под музикална практика се разбират всички жанрове – поп, рок, чалга. Доколкото съм запознат, бюджетът на музикалните културни институти у нас годишно е около 28 милиона лева. Питам се с 28 млн. лв. какво ще помогне на бюджета съкращението на тези институти. Нищо. Едно сведение скоро излезе – до 1992 г. в България е имало между 8 и 10 хиляди музиканти. Днес са 2 000. Повечето са заминали за чужбина – там работят, получават парите си и реализират изкуството си. Тези 2 000 сега ще останат много по-малко. Защото при съкращението на институти, макар че хората, които отговарят за това, избягват тази дума, ще останат навън квалитетни, компетентни музикални изпълнители, които с години са давали изкуството си на тази страна. Те са в плодотворна възраст, не са пенсионирани, не са умрели и изгубени за музикалното изкуство. Те имат пълния капацитет, за да могат да го разпространяват. Тези хора ще останат отвън. В това се състои така наречената реформа.
– Мотивите на управляващите са, че концертите ви не носят приходи, т. е. вашият продукт е неконкурентоспособен, следователно разходите за производството му трябва да се намалят.
– Свидетели сме на масови прояви с хиляди души публика. За тия неща се харчат пари, и то много. Те вероятно и носят пари косвено. Никой не възразява на такъв род събития. Но вредата е по-голяма от прихода. Защото тия концерти са безконтролни – там се събират едни побеснели люде, които се радват на шума. Никой не възразява, че трябва да има и такива забавления за хората с по-ниски изисквания. Сериозната музика – симфоничната, камерната, оперната, за която изпълнителите се учат с години и продължават да учат и след академиите – за това музикално изкуство говорим, което все повече и повече се игнорира от обществеността. Никой не настоява за неговото рекламиране, популяризиране и естествено, че то остава винаги на заден план. Сега ние заставаме пред един факт, когато държавата трябва да закрива оперни театри, симфонични оркестри, за да спести пари под предлог, че тези институции са излишни. Публика означава организация, рекламиране, това не е продукт, както го казват те, а духовна привилегия на хората. Това не е кренвирш. Това е сериозна духовна придобивка на хората. Без нея обеднява и обществото духовно. Младите хора не знаят да четат, не знаят да говорят, да мислят, да пишат. Лишете ги от всичко и ще видите едни псевдолюде, които разполагат с един ограничен речник, нечленоразделен и следователно частта, която се пада на музикалното изкуство, е минимална и следователно от него няма нужда повече. В това се състоят констатациите. Те не са правилни, защото за да имаш реализация на тази дейност, трябва много сериозна организация, подкрепа в обществото. Тази подкрепа на музикантите сега се отказва от държавата.
– Едно е държавната политика, но Плевенска филхармония има проблеми и с управляващите на местно ниво…
– На местно ниво има един умален модел на държавната политика. Ако има на местно ниво общинско ръководство с капацитет, с достатъчно изискан вкус към култура, то тогава тези хора биха помогнали. Ако няма – тях не ги интересува, защото не са запознати. Това не пречи в град Плевен някои от зам.-кметовете да дават оценка на работата на симфоничния оркестър. Дълбоко съм несъгласен с това, защото тук има проблем на компетентността. Можеш да кажеш дали ти харесва едно изпълнение или не, ако си ходил на концертите. Понеже те не идват, аз не съм ги виждал на моите концерти, не знам откъде си вадят сведенията. Но не можеш да даваш професионална оценка на нещо, с което не си запознат. За какво говорим? За едно превишаване на чувството за собствена значимост. И едно високостоящо мнение да оценява културни институти, което изобщо не е работа на тия хора. На тях работата е да се грижат за общината. Нещо друго – Плевенската филхармония не е на никого персонално. Тя се ръководи от административен директор и от главен диригент, но тя е на града Плевен. Защото личностите си отиват, но институциите трябва да останат.
– Конфликтът с административния директор е ясен. Но защо не се търси главният диригент, когато трябва да се решават въпроси, свързани с този вид изкуство?
– Не знам защо не го търсят, но предполагам, че нямат нужда от неговото мнение. Сигурно смятат, че работейки с конфликтната личност административния директор, главният диригент очевидно е негов човек по презумпция. Да, така е, защото ние работим в една и съща област. Ние нямаме конфликти помежду си, защото ако имаме, работата няма да върви. Аз не изпълнявам поръчки на директора. Аз работя това, което се изисква от мен, за да вдигам нивото на оркестъра, помагайки му с професионалните си качества. В този смисъл ние сме тандем – той осигурява административната подкрепа и финансовата, защото се грижи за заплатите, осигурява светлото и топлото в залата, а моята работа е да осигурявам качеството на изпълнението. Аз работя така, че точно тези хора да могат да постигнат максимума в изкуството, което правят. Ако някой се интересува от моите съвети, с удоволствие бих ги дал. Не се интересува никой. Това не означава, че аз съм също в конфликт с тези хора – не, не сме си разменили една дума, но очевидно няма нужда от моето мнение. Очевидно конфликтът отива натам, че вече няма нужда от Плевенската филхармония за градските културни събития.
– Стигнахме до организирането на Лауреатски дни „Катя Попова“…
– Защо ще търсим други оркестри? Не сте доволни от нашата работа? Ще напомня, че Лауреатските дни са инициатива на Плевенската филхармония. Името на Катя Попова не принадлежи на общината. То принадлежи на Плевен. Смисълът на фестивала е изява на лауреати на престижни наши и международни конкурси от последните две години, които да представят изкуството си в Плевен. Плевенският оркестър участва като партньор, за да помогне на изпълнителите. И затова е плевенско събитието, на града. Разбираемо е, че имат желание понякога да участват и други оркестри и аз съм с две ръце за това, но то не се прави с преднамерени и режисирани поръчки. Тук има лични интереси и амбиции. Учудвам се на това, защото в един момент на криза в нашето общество – материална, духовна, морална, би трябвало да сме единни. Аз с удоволствие подавам ръка на всички, които искат нашето мнение, нашето изкуство. Хората, които се занимават със сериозно изкуство, трябва да бъдат обединени, за да можем всички да излезем от кризата. Аз не правя конфликти. Тук съм повече от 10 години. Тук е приятно място за работа – има дисциплина, има ред, има условия. За един музикант това е най-същественото.
– Като професионалист с кои от изискванията за обществена поръчка не бихте се съгласили?
– Програмата зависи от хората, които ще изпълняват произведенията, а ние не знаем кои са. Почнали сме отзад напред. Най-напред се установява кой ще участва като солист, оттам се преценява колко ще бъде голям оркестърът. Неизвестните са много. Първо уточни кой, какво и кога ще свири. Може да трябва една репетиция или да се работи цяла седмица. Ето докъде опира формалното отношение към събитията. Текстът се извлича формално приложен към такава дейност. А трябва да се преговаря, както е в целия свят. А тук е все едно да си наемеш футболен отбор с обществена поръчка.
Ако някой има нужда от моите съвети, ще ги дам. Непоискани съвети обаче не давам. Непоискани услуги не правя. Всички тези неща могат да се уредят по най-простия начин – със сядане на масата, с един нормален човешки разговор, с нормално отношение към материята от двете страни. Конфликтите и конфронтацията са толкова излишни, че само пречат на всички, пречат на града, на хората. Публиката ни знае за всички тези неща и хората са разбутани. Отбележи годишнината на Катя Попова с уважение, не го зачерняй с глупави разправии. Забравили сме какво сме. Ние, музикантите, сме съгласни да работим за общината, за културата на града. И го правим.
http://www.bgsever.info/
БСП СТАВА БНА /ПЕДЕРАСТИ/
http://toross.blog.bg/politika/2010/06/22/bsp-stava-bna-pederasti.565786
MAMBO ITALIANO – DEAN MARTIN
Смъртта на банкнотите
На път ли сме да преживеем нов крах – когато парите умират и кошмара на ваймарската хиперинфлация…
Подготвяйки се за дълго четене през лятната почивка в Тоскана, банкерите от лондонското Сити изкупуват редките копия на слабоизвестна книга за механиката на ваймарската инфлация, издадена през 1974 г.
Ebay предлага добре доста използван екземпляр от „Смъртта на парите: уроци от големите немски и американски инфлации“ на стартова цена от $699 (с безплатна доставка).
Решаващият пасаж е в глава 17, озаглавена „Скорост“. Всяка голяма инфлация – без значение дали в началото на 20-те години в Германия, или по време на войните в Корея и Виетнам в САЩ – започва с пасивна експанзия на количествата пари. Тя остава инертна за изненадващо дълго време.
Цените на активите могат да се повишат, но латентната ценова инфлация e маскирана. Ефектът е в голяма степен като от бензин за запалка, изсипан върху огън, преди да бъде драсната клечката.
Желанието на хората да притежават пари може да се промени рязко поради „психологически и спонтанни причини“, причинявайки пик в скоростта на парите. Това може да се случи със скоростта на светлината – за няколко седмици. Промяната неизбежно сварва икономистите неподготвени. Те чакат твърде дълго, за да изразходват излишните пари.
„Скоростта получи почти 90-градусов завой нагоре през лятото на 1922 г.,“ казва О Парсън, автор на книгата. Ръководителите на Райхсбанк са объркани. Те не могат да проумеят защо немците са започнали да се държат различно почти две години след като банката вече е повишила снабдяването с пари. Парсън твърди, че общественото търпение рязко прекъсва, след като хората губят доверие и започват да надушват „правителствени глупости“.
Някои може да се усмихнат на „изненадата“ на Банк ъф Ингланд при скорошния скок на британската инфлация. Отвъд Атлантическия океан критиците на Фед (Федералния резерв – американската централна банка, бел.р.) казват, че повишението на паричната база в САЩ от $871 млрд. на $2024 млрд. само за две години е запалителна клада, която ще се възпламени в момента, в който скоростта на парите в САЩ се върне към нормалните стойности.
Morgan Stanley очакват касапница на боновете, докато това се случва във Федералния резерв, предсказвайки, че доходността от американските съкровищни бонове ще се изстреля до 5.5 процента. Това досега не се е случило. Доходността по 10-годишните бонове е спаднала под 3 процента, а скоростта на M2* е останала на исторически най-ниските стойности от 1.72 процента.
Като член на дефлационния лагер, смятам, че банката и Фед са прави да запазват спокойствие и да отлагат изтеглянето на стимулите – въпреки че това решение е по-лесно в САЩ, където базовата инфлация е спаднала до най-ниските си нива от средата на 60-те години.
Но фактът, че книгата на Парсън изведнъж е обект на търсене от елитните банкови кръгове, сам по себе си е знак за типа промяна в поведението, която може да се превърне в самосбъдващо се пророчество.
Самосбъдващо се пророчество…
Оказва се, че друга книга от 70-те години, озаглавена „Когато парите умират: кошмарът на ваймарската хиперинфлация“ току-що е била преиздадена. Написана от бившия депутат от торите Адам Фъргюсън – и препоръчвана от Уорън Бъфет като задължително четиво. Творбата е ярко описание, извлечено от дневниците на тези, които са преживели хаоса в Германия, Австрия и Унгария, докато империите са се разпадали.
Близката гражданска война между градовете и селата е широко разпространена характеристика на този разпад на социалния ред. Големи тълпи от полугладни и отмъстителни граждани връхлитат върху селата, за да изземат храна от фермерите, обвинени в укриване на запаси. Дневникът на една млада жена описва сцената в фермата на неин братовчед.
„В каруцата видях три заклани прасета. Оборът беше потънал в кръв. Една крава беше заклана там, където е стояла, и месото беше откъснато от костите й. Чудовищата бяха разрязали вимето на най-добрата млечна крава, така че тя трябваше незабавно да бъде отървана от мъките й. В хамбара парцал, накиснат с бензин, все още тлееше, показвайки какви са били намеренията на тези зверове,“ пише тя.
Пианата и роялите се превръщат в своеобразна валута, докато обеднелите до нивото на просия членове на градския елит продават символите на някогашния си статус за чувал картофи и бут с бекон. Има един мъчителен момент, когато всяко семейство от средната класа за първи път започва да разбира, че надеждните му ценни книжа и военни дългове никога няма да бъдат изплатени. След това следва необратима разруха. По-старите двойки се самоубиват с газ в апартаментите си.
Чужденците с долари, лири, швейцарски фракове или чешки крони живеят в разкош. Те са мразени. „Времената ни направиха цинични. Всеки виждаше враг във всекиго другиго,“ казва Ерна фон Пущау, дъщеря на хамбургски търговец на риба.
Огромен брой хора не успяват да предвидят случващото се. „Моите познати и приятели бяха глупави. Те не разбираха какво означава инфлация. Нашите консултанти не бяха по-добри. Банковият мениджър на майка ми й даде ужасен съвет,“ казва една от жените с много връзки.
„Можеше да се види постепенната промяна на вида на апартаментите им. Хората помнеха къде се имало картина или шкаф, или секретар. В крайна сметка стаите им бяха почти празни. Някои от тях просеха – не на улиците, а като ни посещаваха понякога. Знаеше се много добре за какво са дошли.“
Корупцията става неистова. Хората биват събличани и събувани пред насочени ножове на улицата. Печелят тези, които – от късмет или планирано – са взели големи заеми от банките, за да купят материални активи, или индустриални конгломерати, издавали облигации.
Преразпределението на богатства
Има голямо преразпределение на богатства от спестителите към длъжниците, въпреки че Райхстагът по-късно прокарва закон, свързващ старите договори с цената на златото. Кредиторите си връщат обратно част от парите.
Плъзва конспиративна теория, че инфлацията е еврейски заговор за сриване на Германия. Валутата започва да бъде наричана „Judefetzen“ (еврейски конфети), предричайки веригата от събития, които ще доведат до „Кристалната нощ“ десетилетие по-късно.
Докато ваймарската история е вечно изследване на социалната дезинтеграция, тя не може да осветли сегашните събития. Катализаторът, който задейства срива от 1923 г., е френската окупация на Рур, която откъсва голямо парче от немската индустрия и стартира масова съпротива.
Лойд Джордж подозира, че французите се опитват да ускорят разпада на Германия, като подкрепят отцепническата държава Рейнланд (и те наистина го правят). За кратко бунтовниците създават сепаратистко правителство в Дюселдорф. В поетичен изблик на справедливост, кризата се стоварва върху Париж и срива френския франк.
Германия – казан на комунисти
Картагенският мир от Версай дотогава вече е отровил всичко. Става патриотичен дълг да не се плащат данъци, които биха били секвестирани за изплащане на репарации на врага. Повлияна от болшевиките, Германия се е превърнала в казан на комунисти. Спартакистите се опитват да превземат Берлин.
Работнически „съвети“ е разпространяват из страната. Докери и работници по корабите обсаждат полицейските управления и изграждат барикади в Хамбург. Комунистическите Червени векове водят смъртоносни улични битки с дясната милиция.
Носталгично настроените правят сговор за възстановяването на баварската Вителсбахска монархия и старата валута – златния талер. Бременският сенат издава собствени банкноти със златно покритие. Други издават валути, свързани с цената на ръжта.
Уроците днес от преживяното тогава
Това не е картина на Америка, или Великобритания, или Европа през 2010 г. Но би трябвало да внимаваме, когато възприемаме обратното и прекалено успокоително твърдение, че това е леко повторение на „изгубеното десетилетие“ на Япония – бавно и като цяло благоприятно плъзване в дефлацията, докато намаляването на съотношението на дълга към обикновения капитал упражнява своя контрол.
Япония беше най-големият световен външен кредитор, когато балонът на Nikkei се спука преди двадесет години. Процентът на частните спестявания там беше 15% от БВП. Японците постепенно понижиха този процент до 2%, омекотявайки ефектите. Англосаксонските държави нямат подобна възглавница.
Очевидно има изкушение за Запада да се измъкне от грешките на мехура на активите на Грийнспан (Алън Грийнспан – бивш шеф на Фед, останал на поста си по време на четирима американски президенти – бел.р.), кредитния балон на Браун (Гордън Браун – бившият премиер на Великобритания, който беше сменен от консерватора Камерън на изборите през май т.г.) и държавно-гарантираните задължение в Европейския паричен съюз чрез тих отказ от плащания чрез инфлация.
Но това представлява опасност за последващите години. Първо имаме дефлационния шок. След това – и едва тогава централните банки ще отидат толкова далег и ще рискуват да изгубят контрол над експеримента им да печатат – докато скоростта се увеличава.
Хайде по-добре да се занимаваме само с по един проблем едновременно, става ли?
*М2 е паричен агрегат (пари в тесен смисъл). Паричният агрегат М2 включва М1 плюс срочните депозити плюс спестовните депозити плюс депозити в чужда валута. Тази група е известна още като квази пари. М1 – известен още като тесни пари, включва в себе си най-ликвидната част от средствата използвани за разплащане: всички пари извън банките, т.е. пари, които са в обращение в банкноти и монети.
http://webcafe.bg/id_1361781333_Smartta_na_banknotite
Българите мрат най-бързо в ЕС, ирландците – с най-много бебета
http://webcafe.bg/id_1676281076
Църквата изгуби още поколения в прехода
Светият синод води битки за власт и имоти, не за души
Вместо да се обърнат към вярата в дните след като рухна комунизма, все повече българи продължават да търсят спасение в магии и врачки. Плахите опити на младото поколение след 1989 г. да намери подкрепа в православната църква, удариха на камък. За Църквата са изгубени и следващите поколения, които имат всякакви кумири, но не и вяра в Спасителя.
Едва ли божиите воини се замислят над това. Те само редят клетви и анатеми срещу вещерите, които изместват духовенството. Но сякаш забравят първия сигнал за предателство на Църквата, който дадоха.
Владиката Натанаил Неврокопски беше много лют срещу освещаването на храма, вдигнат в чест на пророчицата Ванга през 90-те години. Тя беше изографисана от художника Светлин Русев и иконите бяха доста модерни за консервативното православие. Владиката сипеше клетви, но накрая 5 часа освещава храма на Рупите.
Никой не разбра защо, но в тези дни Българската православна църква бе разцепена от синята власт и единствено червените партийни величия защитаваха каноните. И очевидно той разчиташе на функционери от БСП, за да се укрепи като митрополит. И БПЦ да сложи ръка на църквата, където се очакваше да има много богомолци.
Битка за власт и имоти, не за душите на вярващите
В годините на разкола, създаден от десните политици при управлението на Филип Димитров, „каноничните“ около дядо Максим имаха защитата и подкрепата на „Позитано“ 20 и близки до БСП юристи. Претендентите да са новатори и реформатори около покойния дядо Пимен пък се ръководеха от хаоса, всяван от синята централа на „Раковска“ 134. Но битката бе основно за власт и имоти, а не за душите на вярващите.
Истината е, че т.нар. промяна – или партийният преврат на 10 ноември 1989 г. завари БПЦ абсолютно неподготвена. Тя беше оглавена от хора, благословени от БКП и Държавна сигурност. Подбрани с мисия да засвидетелстват пред Запада спазване на религиозни права у нас, но също така да свият религиозната дейност до степен на туристическа атракция.
Конкуренция между расоносците
След промяната пък надпреварата между различните управления в ДС и офицерите, вербували духовниците, изби в конкуренция между самите расоносци. Едни, забогатели с пари от комунистическо време, се ориентираха към партийните величия на новото време. Други, отблъснати по някакъв повод или компрометирали се пред предишната власт, се писаха демократи.
Всичко това донякъде обяснява защо Църквата дълго време се държи неадекватно и вече 20 години не може да намери своя нов път. Нейните водачи са кукли на конци, които прикриваха своята обвързаност с комунистическата власт зад сладките проповеди и апели за независимост на Църквата от държавата.
Защото в храма като навържеш цитатите на апостолите, притчите за доброто, семейството и любовта, хората се просълзяват и се молят от сърце. Палят свещи, оставят парички в касата… Стигна се дори между бой и люта злоба между богомолци, които защитаваха един или друг владика. Ехтяха и такива политически речи, че прохождащите трибуни можеха да завидят на словата, които се сипехе от амвоните.
Младите се отвърнаха – заради лицемерието
Но младите хора, които Църквата можеше да привлече, видяха лицемерието. И сега се вижда лукса, който демонстрират владиците, чувства се отдалечеността им от реалните проблеми на хората, от техните болки и лутания.
Владиците продължиха да играят с политиците. Правиха молебени на всяка власт, но особено щедри в молитвите бяха към управлението на Царя и тройната коалиция. Естествено по тяхно време, опозицията в църквата бе смазана и изкарана от храмовете с полиция, за което вероятно държавата сега ще плати след решение на съда в Страсбург.
Но пък властта – на царя и на социалистите, осигури реабилитация на този Свети синод, който не иска никаква промяна. Издействани бяха и куп облекчения за освобождаване от данъци на църковните сделки и търговия.
Така статуквото в Църквата се запази – и дори стана по-лошо. Издигнати бяха хора, които нямат дори богословската компетентност на духовниците, възпитани по комунистическо време в руски и западни школи. Пример за това са пловдивският владика Николай и епископът на Бачковския манастир Борис.
Изобщо има едно поколение млади, безскрупулни и нагли расоносци, обградени от мутренски лукс и демонстриращи безпардонност, на която могат да завидят мнозина.
Николай се прочу със скъпите коли и своя часовник „Ролекс“, но най-вече с лютите клетви по адрес на Мадона и гей парадите. Той дори цензурира програмата на пловдивския театър и свали постановката „Лазар и Исус“ по великолепната творба на Емилиян Станев. В това се изразява духовната мисия на най-младия член на Светия синод. Ловчанският владика Гавриил също се изявява на културния терен главно като цензор.
Мъдрите духовни пастири…
Варненският митрополит Кирил пък се сдоби със славата на владиката-бизнесмен покрай скандални замени с църковни имоти.
Това са „мъдрите“ духовни пастири, които би трябвало да спасят душите на българите, които дълги години са били съзнателно държани встрани от храма, но след 20 години циркове и безобразия, вършени от клирици, все по-рядко влизат в него.
И докато владиците продължават да ходят по паради и да славят властта, свещениците, до които народът опира, вдигат все повече таксите за венчавки, кръщавки и погребения. Парите капят в касите, но много малко са онези, които се сещат да се занимават с благотворителност и просвещение. Има ги, но са страшно малко.
А и за обществена мисия малцина имат хъс, защото не чувстват подкрепата на началниците си. Тук там някой духовник се ангажира да говори за престъпността, наркотиците, безпътието.
Но техният глас е толкова слаб на фона на кресливостта на шепа митрополити, които все по-силно отблъскват хората.
http://webcafe.bg/id_269068332_Tsarkvata_izgubi_oshte_pokoleniya_v_prehoda
Езекиил, 34 глава:
И Господното слово дойде към мене и рече:
Сине човешки, пророкувай против Израилевите пастири, пророкувай и речи им:
Така казва Господ Иеова на пастирите: Горко на Израилевите пастири, които пасат себе си! Не трябва ли пастирите да пасат стадата?
Вие ядете тлъстината, обличате се с вълната и колите угоените, но не пасете стадата.
Не подкрепихте немощната, нито изцелихте болната, не превързахте ранената, не докарахте заблудилата се, нито потърсихте изгубената; но с насилие и строгост властвувахте над тях.
Те се разпръснаха, понеже нямаше пастир, и, като се разпръснаха, станаха храна на всичките полски зверове.
Моите овце се скитаха по всичките планини и по всеки висок хълм, дори овцете Ми бяха разпръснати по целия свят; и нямаше кой да ги потърси или подири…
http://webcafe.bg/id_269068332_Tsarkvata_izgubi_oshte_pokoleniya_v_prehoda
Наклонената вяра
„Много накланят нещата към задължително обучение по религия“, заяви преди дни министър-председателят Б. Борисов в Перник. От тази лаконична и леко тайнствена фраза (някъде някакви неща (се) накланят, неясно по силата на какви причини) човек би могъл да остане с впечатлението, че в дебрите на държавната машина група добре осведомени и отговорни личности водят дебат, в рамките на който аргументите на част от групата са надделели.
При всички положения, има процес („нещата“ не стоят на едно място, движат се, накланят се в определена посока, дебатът кипи или поне къкри); има и отговорен фактор, който ще отчете един ден това накланяне и ще вземе държавническото си решение. Картината с мъдрите държавници, следящи внимателно динамиката на „нещата“, е красива – с красотата на онзи стил в изкуството, известен като „наивизъм“.
Нещата у нас винаги са се накланяли. И сякаш винаги е имало един мъдър фактор (султан, Държавен съвет, „ЦК и лично др. Т. Ж.“ и т.н.), който в сюблимния момент ги е въздигал от наклоненото в изправено положение. Или ги е донакланял до пълната им съсипия.
Но докато при взаимодействието с тайнствените накланящи се неща държавата у нас би могла да се позове на присъщата си роля на регулатор на определени обществени процеси, напоследък някои нейни представители открито играят ролята на Първоизточник, Всеподател и легитимиращ фактор на едни други „неща“ – например личната и колективната вяра.
През април т. г. министърът без портфейл Божидар Димитров заяви в Бургас: „Ще намеря свети мощи на всеки, който построи църква“. Мощите, тленните останки на християнските светци, се превръщат вече в част (вярно, немонетарна, но осезаема) от държавния бюджет, средство на държавната политика в областта на храмовото строителство и на вероизповеданията. Очевидно някъде съществува таен държавен склад за християнски реликви, откъдето съответното ресорно ведомство поетапно (именно поетапно, другари) ще снабдява със светини, ще доставя святост, на практика – ще освещава новите храмове.
Пред очите ни държавата се превръща в сакрален ресурс – и то буквален, физически осезаем. Благоуханен. Светите реликви ще влизат в храмовете ни чрез десницата на държавните мъже – благочестиво и властно. И отново – красота. И отново – асоциации за стил в изкуството, този път – сюрреализъм. Тук вече „нещата“ дори не се накланят. „Нещата“ просто са сринати – в бездната на колективната ни глупост.
Коренът на допустимостта на подобно държавническо поведение в България е впит в основите на нашите възпрятия за природата на държавата. И на политическото изобщо – защото, докато в повечето страни политиката се възприема понякога като наука, понякога като изкуство, у нас тя е преди всичко тъмен ритуал, в центъра на който стои властно Богинята-Държава-Майка. Мачизмът на нашите политици е „естествен“ и закономерен – защото е необходима допълваща сакрална функция спрямо това женско божество. Женско, защото ражда, кърми и храни.
Политическата кариера в българските условия е придвижване (разбирай – стремглаво и агресивно пробиване на път) към центъра на онова, което народът нарича „държавна софра“ – вездесъщата гръд, уютната пазва, осигуряваща неконтролирана пряка консумация и комфорт. Политическият герой на деня е едновременно сукалче-младенец и обладаващ любовник, мускулесто дете; първично-прям до наивност и безапелационно фертилен, невинен и целеустремен „мъж в разцвета на силите си“.
Тази житейска и политическа философия, този обществено-държавен модел и поведенчески стереотип, задаващ параметрите и на личностите, и на обществените им институции, навярно може да бъде класифициран научно с методите на антропологията, социологията и културологията. За непретенциозен текст като този обаче предпочитам да употребя само една чепата, проста и достъпна думичка, за да предам усещането си за сърцевината на съвременната българска държавност.
Думичката онагледява справедливо фундамента на онова, което наричаме „политическо представителство“ – реалити-шоуто, наречено „парламент“ (в който дори това депутатите да присъстват и гласуват лично се оказа непосилна задача за възможностите на българската демокрация). За институции като президент, правителство, съдебна система дори не се налага да говорим – телевизиите изпълняват чудесно ролята на панаирджийски будки, предлагащи ни ежедневната порция безплатно freak show.
Думичката, която се изкушавам да използвам, е „чалга“.
Едно символно събитие от м. юни тази година запечата края на българския преход. Чалга-концертът пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ маркира ясно и недвусмислено резултата от „демократичните промени“. В духовния център на България, в пространството, откъдето прозвучаха първите чисти и детски думички на прохождащата демокрация; пред Храма, фокусирал надеждите и копнежите на едно цяло поколение за истина и свобода, полуголи вакханки най-после поставиха нещата на истинските им места в символния център на страната. Тийнейджърите се напиха и уринираха зад паметника на незнайния воин. Неистовите крясъци на певачките очертаха ясно въжделенията на хората, призвани да бъдат строителите на утрешна България – коли, леки жени и неистова консумация на всичко, което този живот има да предложи.
Видяхме как „народното сърце“ тупти в ритъма на чалгата. Ако посредствеността е липса на вертикала, чалгата е вертикала, обърната надолу. Към анатомичната област под кръста. Смисловият център на народната душа се оказа силиконов имплантант.
Според една крайна конспиративна теория, чалгата е замислена в тайните кабинети на илюминатите-масони като неразделна част от стратегията за изкуствено опростачване на българското население. Идеята е младото поколение да бъде облъчвано с продуктите на силиконовата и пластичната хирургия, в съчетание със затъпяващи звуци и възбуждащи сексуалното желание простички посланийца за сцепени дънки.
Едно-две десетилетия подобно облъчване би осигурило психологическа атмосфера в страната, подходяща за безбурно функциониране на лесно управляема политическа и пазарна система, в която жителите ще бъдат освободени от необходимостта да разсъждават за нещо друго, освен за осигуряване на нови дънки за цепене и да сведат хоризонтите на мечтите си до пазаруване в мола и купуване на кола като в поредния чалга-клип.
Според друга също така крайна, но не конспиративна теория, чалгата е естествено порождение на природния талант на българина, еманация на най-съкровеното в неговата колективна душа. Изкуствено приспиван 50 години от т. нар. естрада, след промените българският гений закономерно ражда чалга, както розовият храст ражда рози, а мушмуловото дърво – мушмули.
Навярно истината е някъде по средата; навярно има масони-илюминати, които просто си падат по чалгата, макар да ми се струва по-логично такива хора да си падат по Мусоргски, Вагнер и Бела Барток, каквото и да означава това последното.
Чалгата клонира своите идоли, клонира и феновете си. Чалгаджийките са еднакви въшно и вътрешно; излезли от един калъп, чиято единствена функция е да осигури привидно разнообразие на едно и също съдържание.
Но проблемът на „музиката“ чалга е извън самата музика. Чалгата е гордият връх на един миризлив айсберг, разпрострял основите си сред битаци, женски пазари и мизерни панелки – мизерни повече с вътрешната си, отколкото с външната си материална нищета. Духовната основа на чалгата е подмяната на християнското понятие за Рая с ориенталския Кеф. „Чалгарят гледа телевизия и си мисли, че Раят е някъде там“, пише един потребител във Фейсбук. И тази подмяна има последици, пронизващи нива далеч отвъд музикалния вкус и стила на обличане и поведение.
И наистина – представата за мястото ни в световния порядък, за природата на душата ни, за смисъла на живота ни и за целите на обществата, които градим и държавността, която пораждаме – именно в сферата на тази обществена и личностна космогония националната ни душа днес е забравила дори да срича, камо ли да мисли и говори.
Наскоро случайно се заслушах в едно интервю по „Дарик“ с Азис. Водещата на предаването „Челюсти“ се опита да му говори лично – и в голяма степен успя. Получи се тъжно и мрачно интервю. Васил-Азис каза много неща, сред които запомних ето тези: в личното си време и пространство той не слуша чалга, включително собственото си „творчество“. Всичко около него – от грима, роклите и името, през „музиката“ му, та до сексуалната му ориентация – всичко е старателно измислен и продаван имидж, образ, лъжа. Той е принуден да живее тази лъжа, защото от нея си вади хляба – своя и на мнозина около него. Всъщност, той презира хората, заради които се прави на чучело. Изпитва и някаква смътна вина – защото съзнава, че съблазнява „ония малките“, като им продава пошлата изкуствена версия на самия себе си; тревожи се дали изобщо някога ще може да прави музиката, която самият той, а не продуцентите му, би искал да прави. Звучеше безнадеждно и отчаяно. Заяви, че влезеш ли веднъж в този бизнес, нямаш избор. Запомнете това.
А сега заменете Азис с който и да е политик, чалгата – с политическото словоблудство – и ще получите същата зловеща и зловонна картина. Живеем в лъжа, за която честно си плащаме – в брой или в години от живота си, под формата на данъци, под формата на изборно гласуване; като стоим пред телевизора или просто като решаваме да се махнем оттук.
Всичко това е чалга – крах на вертикалното измерение в живота ни, маргинализация на центъра и централизация на маргината, загуба на хоризонт и перспектива, колапс на всичко свято, красиво и смислено в душите ни и замяната му с всичко пошло, грозно и бесновато. „Става въпрос за хора без дух, а само с чалга-самочувствие. Когато един човек изгуби духа в себе си, става чалгар“ (коментар във Facebook). Чалга-самочувствието у нас ражда чалга-политика, чалга-закони, чалга-правосъдие, чалга-здравеопазване, чалга-образование.
За съжаление, ражда и чалга-религиозност.
(продължава)
http://webcafe.bg/id_2075420611
http://orthomatic.net/?p=499
Митко Съсела проби в TED
http://nname.org/2010/07/26/video-%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B8-%D0%B2-ted/
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A1%D1%8A%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2_%28%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%29
Prituri se planinata – Stefka Sabotinova
Отиде си Стефка Съботинова
На 80-годишна възраст почина народната певица Стефка Съботинова, единствената певица със солови песни в първия албум на Марсел Селие „Мистерията на българските гласове“.Дискът получи престижната награда „Грами“ през 1990 г. Освен песента „Притури се планината“ в него е включена и „Мър, Станке ле“.
Предците ѝ са преселници от Беломорска Тракия. Дълги години е хористка и солистка в Държавния ансамбъл „Филип Кутев“, с който гастролира в най-големите концертни зали по света.Оставила е десетки солови песни – любовни, седенкарски, хороводни и два самостоятелни албума.
В началото на седемдесетте години постъпва в Ансамбъла за народни песни на Българската национална телевизия и радио и в състава „Мистерията на българските гласове“.
„Притури се планината“ е използвана като част от филмовата музика в световните продукции „Исус от Монреал“ и „Лионците“.
Стефка Съботинова в дует с Тинка Пешева записва и много хумористични народни песни, сред които особено популярни са „Цонке ле чушко червена“, „Заплакал е стар, бял дядо“ и „Овдовяла лисичката“.
Стефка Съботинова е родена на 2 април 1930 година в село Розов Кладенец, Старозагорско. Както сама разказва в едно от редките си интервюта, започва да пее на 5-годишна възраст.
„Започнах от 5-годишна възраст да пея. Майка ми ми е казвала, че когато съм се родила, дошла една селска жена, на понуда, идват на свиждане на родилката. Баба Нанка се казвала. Поискала да й дадат един сахан. Дали й. И тя отвисоко пуснала в него една сребърна рубла. И казала: „Да пее като мене.“ Била прочута певица. После всички, които присъствали на понудата, казвали: „Тя я ориса с пеенето…“
Съботинова: Завистта проваля най-много българите
Ето и откъс от интервю на невероятната жена и певица, каквато беше Стефка Съботинова, дадено пред Мария Стоянова през януари 2006 г. за в. „Атака“:
Усещали ли сте, че имате мисия на този свят, че сте тук, за да дадете нещо на хората?
– Моят съпруг ми казваше така: „Аз теб те харесах, защото ти не си алчна, не ламтиш и не завиждаш на никого. А който завижда, не вижда.“ Така е, на мен не ми е познато чувството завист. Не мога да завиждам на никого. Аз обичам всички хора, без разлика на етнос, без разлика на възраст, всички – големи, малки и деца… Старала съм се винаги, ако мога да помогна на някого, без корист.
– Как приемате завистта, която май е една от българските черти?
– Точно това ни проваля най-много нас. Вие не знаете какви ужаси съм преживяла с тази песен, която стана световен хит. Хората помислиха, че аз съм станала милионерка, а това не е така. Радиото взе парите, наследниците на Кутев. Аз не съм вземала пари, никой не ми е давал. Но някои хора ме безпокояха по телефона в 2 часа през нощта да ме питат: „Е, колко хиляди долари получи? Колко хиляди евро?“
– Това не ви ли озлоби?
– За какво да ме озлобява. Това са нещастни хора, това са нещастници.
– Каква е голямата Ви болка за България? Защо, според Вас, сме обезверени и като че ли тъпчем на едно място?
– Гладът и немотията на хората, които се обезвериха, това е болката… Вие знаете ли какво значи да са безработни родителите и да няма с какво да купят мляко на децата си. Това е жестока история. Аз, когато седна на масата, честно ви казвам, особено когато съм сама, не мога да се храня. Ако съм си купила нещо по-хубаво и като се сетя, че в този миг има хора, които бъркат по кофите и нямат храна, тук ми застава на гърлото, не мога нищо да преглътна.
– На какво да се надяваме? Казват, че земята ни била особена, имало енергия в нея?
– Земята ни е много хубава, ама няма кой да я работи. И второ, какво да очакваме? Каквото си постелем, на това ще легнем. Ние си избираме хората, които ни управляват.
– Къде е мястото на песента в живота ни?
– Сега е модата на чалгата. Аз не я слушам, но разбирам, че и тези колеги трябва да ядат хляб.
http://www.webcafe.bg/id_197547701_Otide_si_Stefka_Sabotinova__
ТРАКИ/ГОТИ/СЛАВЯНИ-pdf
Петър Георгиев
Click to access trakigs.pdf
УРФИЛ – УЧИТЕЛЯТ НА ГЕТИТЕ
Click to access urfiluchitelnagetite.pdf
Пънкарят, който живее с Бах
http://webcafe.bg/id_49376137_Pankaryat_koyto_jivee_s_Bah
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2010/07/31/bylgarskiiat-genocid-2010-g-ianko-nikolov-iankov.584689
България: Гайдарски събор в Гела
Надсвирването се открива в пьрвата събота на месец август (т.г. 7 август 2010), а в неделя (т.г. 8 август 2010) прелива в традиционния Илинденски събор на с. Гела.
Село Гела се намира в сърцето на Родопите, в Переликския дял на планината, на шест километра от Широка Лъка.
Основаването на селото се губи в древността, но се знае, че е основано от траките. Има две основни легенди, свързани с историята на местността и селото. Първата е, че това е родното място на Орфей. Също така се счита, че той е слязъл да търси Евридика в близката пещера Дяволско гърло…
http://www.bulgaren.org/
повече информация за с. Гела и местността
По стъпките на Орфей – село Гела
Село Гела се намира в подножието на най-великите върхове в Родопите – вр. Голям Перелик, вр. Орфей и вр. Турлата, на 18 километра от Пампорово и на 30 километра от Смолян. Закътано в сърцето на планината, това малко селце с население 98 жители е събрало в себе си вековна история и красиви легенди.
За Село Гела се твърди, че това е родното място на Орфей. Името на митичния тракийски певец се свързва с множество легенди тук – за пещерата Дяволско гърло, за земите около село Гела. Върхът наблизо носи неговото име, както и цвете, което расте само по тези места.
Но историята на село Гела започва преди повече от 3300 години. То се смята за една от люлките на Европейката цивилизация и е било населявано в древността от най-богатите членове на тракийското племе Беси. Древната тракийска крепост „Градище“ може да бъде видяна и разгледана само на 5 километра от селото. През Римско време село Гела е било важен културен, търговски и отбранителен център. Връх Турлата е бил крепост, чийто останки все още могат да се видят от върха. А навсякъде около селото могат да се видят древни римски пътища, които свързвали Егейските градове с горно-тракийската низина.
По време на Турското робство населението не е било принудено да смени религията си. Затова и до днес жителите на селото се гордеят с две ортодоксални църкви и четири параклиса. Хората в Гела са запазили бита си през годините – те обработват земята с ръцете си, грижат се за домашни животни, които свободно пасат по зелените полянки около селото.
Надсвирване с гайди
Климатът в Гела е изключително приятен за почивка и разходка. Средната годишна температура е 9 градуса, зимата е мека, а лятото – прохладно, заради свежия планински бриз. Местността на селото е една от най-слънчевите в цяла Европа – тук слънцето се показва поне в 280 дни годишно. Това е и една от причините в този регион да бъде построена Роженската обсерватория – петата по големина астрономическа обсерватория в Европа и първа на Балканите.
В село Гела всяка година през лятото се провежда Националното надсвирване с гайди. Родопите са изградили слава из целия свят като уникален център на гайдарите и музиката на гайда, а в село Гела всички те могат да се докажат и да покажат майсторството си пред всеки, дошъл да се наслади на магичния звук. Дори президентът Георги Първанов е присъствал на надсвирването, награждавал е лично отличилите се музиканти. Надсвирването привлича ежегодно стотици любители на българската музика, туристи, професионалисти. При идването си в село Гела не пропускайте това събитие, то изпълва с енергия и любов към музиката, към Родопите и природата.
Заради свежия планински въздух и вятъра фион, идващ от Егейско море, който има ефект на отрицателна йонизация, престоят в село Гела е изключително полезен, благоприятен и има лечебен ефект върху заболявания, свързани с белите дробове.
И макар местността да е населявана десетки векове, тук все още има кътчета, които сякаш са недокоснати от човека. Разходките са изключително приятни, успокояващи и отпускащи. Местността може да накара всеки да забрави поне за няколко часа динамиката в града и да се отдаде на заслужена почивка. За настаняване в селото целогодишно работи хотел Гела, където ще Ви посрещнат и обслужат на ниска цена.
При посещенията си на село Гела не забравяйте да се подготвите за една страхотна почивка в сърцето на Родопите, под звуците на гайдите, по стъпките на Орфей.
http://razhodka.com/2009/02/%D0%BE%D1%80%D1%84%D0%B5%D0%B9-%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE-%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B0/
Фамилия Фризинга в Италия има документи, че е наследник на цар Самуил
Италианското проучване “Империята на българите”
“Този текст е на покойния поет и публицист Георги Тахов. Публикуван е на 27 октомври 1993 година в един от многобройните вестници на демокрацията, вече забравен, но явно е, че българските управници и политици нямат сетива за чисто националната значимост на дадена фактология. А фактологията, която ни предоставя Георги Тахов, грижливо потулена от режима през 1956 година, би трябвало да заинтересува днешните български държавници, политици, общественици, ако те действително са отрекли постулатите на догматичния социализъм.
Ценната документация в този текст е достатъчно силен аргумент срещу фалшификациите на българската история, стига да се намерят подходящите личности, които в контекста на демократичните ценности да я използват като градиво за изграждането на истинския образ на хилядолетната българска държава.”
В Италия, в града – крепост Фризинга живеят потомци на Самуил. Фактът е доказан научно и настоящата публикация е предизвикана от пакет документи, някои от които подпечатани още навремето от Италианското външно министерство.
През 1956 г. двама римски адвокати плюс представител на фамилията Фризинга пристигат в София. Сезирано е нашето Външно министерство. Вестта поставя в неудобство изпълнителната власт и около мисията им е изграден кръг на мълчание. Пристигналите не оспорват отстраненият чрез прословутия “референдум” Н.В.Симеон II. Целта им е съвсем друга – да стане обществено достояние, че изтеглянето на корпуса ни от Македония, наложено и от мирните договори, е акт срещу българската държавност.
Как се развиват събитията предизвикани от непредвидената делегация? Нашето Министерство на външните работи гледа да “смачка” въпроса. Известно е, че по това време се провежда линията на Коминтерна – да се отдели Македония от България и да се “създаде” македонска нация, македонска интелигенция и култура. Срещу лицата, които се противопоставят да се запишат като “македонци”, се предвиждат крути административни мерки – лишаване от граждански права и съдебно преследване. И все пак – какво да се прави с непредвидената делегация, която чака да бъде известена обществеността за онова, което носи? Пакетът с документи е изпратен в тогавашната Камара на културата, лично на председателя Константин Петканов, а лицата напускат страната. Преднамерена политическа апатия, която тепърва ще се отрази пагубно в съхраняването на българския етнос. Правителството дори не взима пакета от документи. Пред опасността да бъде унищожен, Константин Петканов го прибира в един скрин в дома си.
Фактът е сензационен. Звучи като приумица, но документите на фамилията Миструци ди Фризинга съществуват и днес – на разположение на историческата ни наука. Не само това – те са в готовност да претърпят каквато и да е експертиза – вътрешна и от международен характер. Целта е била – търсени са данни за потомствената линия на Самуиловия двор, един от клоновете на който достига до съвремието. В проучването са отразени стотици документи. Родословното дърво започва изрично с надписа: “Империя на българите” /на италиански/. Проучванията са направени в чужди архиви, години наред осъществени само благодарение икономическите възможности на фамилията.
Самуил – в началото на генеалогичното дърво
В тази публикация ще се спра само на по-съществените документи на фамилията Ди Фризинга. Под Империя на българите, четем:
.
SAMUEL + 1014
986 ZAR DES BULGARES
..
Въпреки че носи печатите на италианските институции, за да има силата на документа, цялостното изписване е на ръка. В други листове обаче е използван и машинопис. Особено ценни са печатите и заверките от Министерство на външните работи на следвоенна Италия.
Генеалогичното дърво е от два клона: единият – преминаващ през династиите на Византия, и вторият – съединяващ се с италианската фамилия. Всички родови разклонения са проследени най-подробно чак до 1953 г.
С особено значение е оригиналният документ – извадка от стр. 103, том ХХVII под № 7046.
Едно налагащо се пояснение
В Италия и до днес съществува специална институция, която определя фамилиите, имащи право да бъдат вписани в Златната книга на древните родове. Книгата се нарича Tabella per I’iscrizione nei libro d’oro della nolilla Italiana.
За да извоюва правото си на вписване и присъствие в споменатата книга, съответната фамилия трябва да представи научно проверени свидетелства.
И едно съществено обстоятелство – в libro d’oro имат право на вписване и родове, чието потекло е от чужда династическа кръв, стига тя да установява в края на краищата фамилия, която е свързана със страната. Генеалогическото дърво на фамилията Миструци ди Фризинга е добило правото си на вписване между знатните фамилии благодарение представените проучвания и документи, по един екземпляр от които се депозират в архива на Министерството на вътрешните работи. Издаденият препис от стр. 103 е подпечатан с три държавни печата. Датиран е от 1955 г., заверен лично от секретаря на канцеларията на Министерството на вътрешните работи на Италия.
Четвъртият документ е издаден в Рим на 20 юли 1953 г. и е заверен с печата на библиотеката на Министерство на вътрешните работи на Италия.
Наследниците на династията на Самуил са се интересували повече от истината, отколкото българската държавна власт.
Научните работници, работили по извлеченията необходими за документалния материал, са се интересували от няколко основни момента. И въз основа на дългогодишна работа достигат до следните заключения:
Фамилията поставя като начало на генеалогическото си дърво Империя на българите и царя на българите Самуил – фиксирана е годината 1014. Самуил умира на 6.09.1014 г. Преди титлата цар на българите е изписана годината 986-та.
Както се вижда, и в случая е използван терминът “Империя на българите”, а не Царство България, към който се придържа и съвременната историческа наука, когато става дума за Първата българска държава. Още Симеон Велики се стреми да създаде държава, която да обедини цялостно българския етнос, без да се задоволява с онова, към което е била склонна да се примири Втората и далеч по-сиромашка българска държава.
Рождената година на Самуил не е установена, а и научните работници от кабинета на Ди Фризинга не са се интересували от тази подробност. Изобилни данни за Самуил оставя Йоан Скилица, цитирайки комитопулите, братята “Давид, Мойсей, Арон и Самуил”, синове на могъщ български комес. Това сведение допълва известният Кодекс, в който се споменават имената на бащата Никола и майката Рипсимия.
По наследство властта поемат синовете. Цитираните Давид, Мойсей, Арон и Самуил застава начело на българските земи и държавния живот, особено след пленяването в Цариград на законните престолонаследници цар Борис II и Роман.
/България е имала само един велик скопец – цар Борис II. Въпреки че са го били лишили от детеродния му орган – избягал от Цариград, за да помогне на отечеството. Някакъв български овчар не го познал, по дрехите го помислил за византиец и го заклал./
Вниманието е насочено единствено по съхраняване наследствената връзка след смъртта на цар Самуил – тема на проучването.
И все пак – няколко думи за времето, в което цар Самуил идва на власт.
Мойсей умира при обсадата на Сер. Поради съглашателството му с Византия Самуил убива брат си Арон и цялото му семейство. Оцелява само синът на Арон – Иван Владислав, изпросен от сина на Самуил Гаврил Радомир. Третият брат – Давид загива до Кале Дрис от пазителите на прохода между Костур и Преспа.
При разгрома на Самуил от византийците Василий II се самонарича Българоубиец, а не “македоноубиец” или по някакъв друг начин. На гръцки – Василиос Булгарооктон. Така е зафиксирано и до днес името му в иконографията, тъй като поради “божията заръка” – да унищожи българите, той е бил канонизиран и до съвремието ни присъства в гръцката иконография.
Точно под името на цар Самуил е неговият син Гаврил Радомир. На италиански името му е вписано като Габриел. Зад името е годината 1015. Спасеният от Гаврил Радомир при избиването на семейството Иван Владислав го убива – като отмъщение за смъртта на баща си, като сам се вписва в известния Битолски надпис като Самодържец български.
Няма да проследяваме по-сетнешните династически борби. Внучката на Самуил Мария, дъщеря на Гаврил Радомир, се омъжва за Андроник Дукас – отбелязано стриктно в генеалогическото проучване. Андроник е син на Йоан /1073 г./. По време на женитбата не е владетел на Византия. Свързва се с внучката на българския владетел, за да осигури знатна царска линия. Сродяването с българския цар му е необходимо при претенциите за трона на Византия.
Той е известен със своята пресметливост и властолюбие. Между другото, остатъците от болярството на Самуил е използвано широко в династическите борби на Византия, но това също не е наша работа. По това време император Йоан IV Диогенес е жестоко разбит от турците при Зикерт и е в тежко положение. За погрома спомага Андроник Дукас, съпругът на Мария. Императорът е пленен, по-късно – освободен, но лукавият Михаил VII се е настанил на трона му. Още преди да се прибере в Цариград, е заловен и пленен. Андроник е награден, въпреки, че единственият му стремеж е бил също престолът. Ослепяването, кастрирането – за да няма наследници, и убийствата между претендентите на византийския престол са били нещо естествено. Ще напомня само, че от /сто и седем/ византийски императори единици завършват живота си некастрирани, неослепени и от естествена смърт. Отрязването на мъжкия полов орган се е считало най-гарантираното средство за останалите претенденти. От споменатите 107 императори само 34 завършват живота си от естествена смърт. От тези, които са се спасили, 18 са били скопени, ослепени или обезобразени, 12 завършили живота си в манастир или в затвора, а 11 загинали при “неизяснени обстоятелства”. Ловък в политическите игри, Андроник Дукас успява да спаси мъжките си достойнства и в лето 1123-то се ражда Ирина. На дъщерята било дадено името на майката на Мария, българската Ирина, съпруга на Гаврил Радомир, снаха на Самуил. За нея синът на Самуил се оженва в 996 г. Той е многоженец. Първата му жена – дъщеря на унгарския крал, от която добива син Петър Делян, била “отпратена” в манастир.
Да проследим по-нататъшните проучвания на Ди Фризинга.
Ирина Андроник Дукас, “от коляното на Самуил”, по-късно се омъжва за Алекси I Комнен. Под неговото име в документа е отбелязано: 1081-1118 Император на Византия. Женитбата му също не е случйна – Ирина Дукас носела българска кръв. Съпругът й изземва властта от Никифор III, като успява да разбунтува армията и да завладее Константинопол с помощта на наемници, между които – несъмнено и българи.
В столицата Ирина и майка й Мария са имали сигурни поддръжници. От времето след завръщането си в Преспа /997 г./ Самуил омъжва дъщеря си Мирослава, леля на Мария, за Ашот, син на Григорий Таронит, пленник в Преспа. Самуил имитира, че Ашот избягва при своите, за да може да се включи в борбата за византийския престол и Мирослава става придворна дама.
От брака на Алекси I и Ирина се ражда Теодора. За нея се оженва Константин Ангел, който възползвайки се от брака ,се възкачва на престола.
Както е уточнено в генеалогическата схема, от този брак се раждат трима сина.
Севастократор Йоан Ангел, Михаил I и Михаил II.
Интересува ни последният от синовете. От него е дъщерята Елена, от която фамилията продължава в Италия.
В 1259 г. дъщерята на Михаил II, деспот на Епир и Солун, се омъжва за Манфред IV Маркиз де Салус /1266-1340 г./. Те имат дъщеря, която кръщават със славянското име Виола. Тя на своя страна се омъжва за владетеля на Милано – Лукио Висконти. Двамата стабилизират Милано като град-държава и благодарение произхода си, поставят началото на нова династия. Ражда им се момиче – Катерина, което в 1342 г., се задомява с Франческо II Д’Есте, маркиз на гр. Ферара.
България е пред своята агония. В 1393 г. пада Търново, а през 1396 г. загива и Видинското царство. Оттук нататък е обяснимо, защо Италия приема толкова много бежанци от нашите земи.
Синът на Катерина е Ацо Д’Есте /от македонското Ачо/, починал през 1415 г. Дъщеря му Орсина се омъжва в 1422 г. за Фредерик, граф на Порча. Дори само фактът за името на Ацо Д’Есте доказва колко стриктно е спазвана имената традиция в наследниците на Самуил. Няма да проследяваме останалите фамилни връзки. Същественото е, че Клара Дел Латоре, т.е. Бистра Дел Латоре, защото Клара в превод е Бистра, в 1695 г. се омъжва за Себастиян II, Миструци Ди Фризинга. Последният, който се е считал за наследника на Самуиловата фамилия, до събирането на документите е Андре III
/Андрей/.
Твърде много имена са споменати в настоящата публикация, но те са част от големия факт – всички те са се считали за наследници на владетеля Самуил, изрично отбелязан като Цар на българите.
Потресаващ факт, който няма аналог в българската история. В града с крепостта Фризинга и днес живеят лица, които се считат потомци на българска владетелска фамилия. Към пакета документи е и споменатата Таблица за вписване в Златната книга, като Делото е заведено с документ 7046 и носи държавния печат от 8 юли 1955 г. на Република Италия.
Вместо епилог
Преди няколко години в църквата на остров Ахил гръцкият проф. Н. Муцопулос откри гроба на Самуил. Според него църквата е построена от българския цар Борис I. Направена е реставрация на главата на Самуил по неговия череп и реставрация на къс от златотканата му дреха. Мотивът е запазен благодарение на благородния метал. В герба са две царствени птици – съединени помежду си и гледащи една към друга. Това е символът на неделимите Източна и Западна България!
Цяло престъпление е, че през 1956 г. правителството ни не само не отдава значение на пакета от документи, а и потулва въпроса за принадлежността на Македония към българските земи. Още повече че към него насочва вниманието едно външно министерство на чужда държава.
За да се стигне до днешни дни, когато сърбомани и хора с егоистични интереси и мизерни политически амбиции измислят “знаме” на Македония и се борят за име, незачитано вече дори от Византия. Онази страна, в която Андроник Дукас се жени за Мария, внучката на Самуил, за да има българска династическа кръв във фамилията си.
Едва ли има по-голяма драма в историята на Балканите от тази. Опазили се от скопяване наследниците достигат почти до наши дни, за да се скопим политически и като нация самите ние – благодарение решенията на Коминтерна!
В случая се засягат въпроси не за републиканци или монархисти, а за нашата националност и историческа истинност.
Самуил би се обърнал в гроба си, ако знаеше какви нищожества е отгледала майката земя. Слепи не само за себе си, а и за бъдещето на отечеството.
Георги ТАХОВ
Стефан К.: Позволил съм си само да заменя думата ‘републиканисти’ с ‘републиканци’.
http://www.viennainvest.com/?p=539
Наследници на Цар Самуил живеят в Италия
Икономисти: Банковият сектор в България остава уязвим
Банковият сектор в България, Румъния и Унгария остава уязвим, подкопавайки растежа, твърди британският икономист Дейвид Оксли, специалист по нововъзникващи пазарни икономики в лондонския институт Кепитъл икономикс, цитиран от Асошиейтед прес и БТА.
Статистическите данни, разпространените днес, показаха резки разлики в икономическия растеж на страните от Източна Европа, посочва АП.
Балтийските страни и Румъния са се върнали към растежа, докато спадът в България и Унгария продължава.
Унгария отчете нулев растеж през второто тримесечие на годината спрямо първото.
Въпреки увеличението на износа, страната изостава под бремето на мерките за строги икономии и слабото вътрешно търсене.
Българските статистически данни показаха свиване на икономиката с 1,5 на сто на годишна основа през второто тримесечие – най-ниският показател, откакто страната навлезе в рецесия миналата година. Националният статистически институт не публикува данни за тримесечния растеж.
Румънската икономика обаче е нараснала на тримесечна основа с 0,3 процента, докато в Естония показателят се е повишил с 2 процента, в Литва с 2,9 на сто, а в Латвия с 0,1 на сто.
Чехия също отчита икономически растеж (+0,8 на сто), а Словакия дори 1,2 процента благодарение на увеличения износ и съживяването на промишленото производство.
И двете страни имат ориентирани към износ икономики, тясно свързани със засиления растеж в западноевропейските им търговски партньорки, най-вече Германия.
Оксли очаква като цяло темпото на възстановяване на икономиката да бъде мудно за известно време, тъй като търсенето остава слабо, безработицата – висока, а правителствата са изправени пред финансови затруднения.
http://business.actualno.com/news_311246.html
http://www.bg-leds.com/
Don’t feed the trolls
http://www.viennainvest.com/?p=618
http://www.kvantmed.com/
Йонна детоксикация
http://kvantmed.com/index.php?option=com_content&task=view&id=5&Itemid=5
България в навечерието на Втората световна война
В навечерието на Втората световна война България става фаворит на Балканите
Доскоро икономисти и историци марксисти ни втълпяваха, че България в навечерието на Втората световна война с “дребното си земеделие и слаборазвита промишленост” била една от най-изостаналите страни в Европа. Тези твърдения се опровергават от официалните данни на статистическите годишници и публикации по това време.
През отиващото си столетие българският народ преживя периоди на разруха и години на икономически възход и добруване. След Световната криза времето от 1935 до 1939 г. е период на дългоочакван икономически подем, най-значителният за целия мирновременен период. Изострените политически борби и страсти, продължили повече от десетилетие, разпилявайки националната енергия, принуждават цар Борис III да хване работата “изкъсо” и да насочи страната към стопанско възраждане. В доклад до Държавния департамент във Вашингтон американският пълномощен министър в София Ф. А. Стърлинг пише: “Легацията научи от поверителен и твърде достоверен източник, че цар Борис обмисля сериозен план да отърве страната от политическото объркване, причинено от неспособността на партиите да постигнат споразумение… Заедно с общественото мнение той също бил отвратен от тяхната морална корупция, егоизъм и упадък и щял да назначи кабинет по свой избор измежду най-добрите личности в страната, стоящи над партийните интереси, едно честно, силно и патриотично правителство.”
Тази задача Цар Борис възлага на д-р Георги Кьосеиванов, изтъкнат дипломат от европейска величина, общественик и политик, който поема държавното кормило на 23 ноември 1935 г. По време на своя мандат до 16 февруари 1940 г. той пет пъти реконструира кабинета. За министри привлича специалисти с доказани професионални способности, с обществен авторитет на граждани и патриоти. Правителството си поставя следните основни задачи: успокояване на страната; стабилизиране на финансите; стимулиране на творческия порив у народа; помощ за съживяване на селското стопанство и развитие наиндустриалното производство; укрепване на държавния апарат, деморализиран от честите промени по политически причини; организиране на синдикати на чисто професионална и стопанска основа, без политически функции.
Тази политика среща разбиране и широка подкрепа у народа, което проличава на проведените обшински избори през 1927 г., когато за пръв път в българската история жените получават право на глас.
Възходът на селското стопанство започва през 1935 г. и достига връхната си точка в навечерието на Втората световна война. Той се дължи на няколкото поредни добри реколти и на постепенното повишаване цените на селскостопанските произведения, което увеличава покупателната сила на селяните, съставляващи 78% от населението на страната. Известна роля изиграват компенсационните сделки с Германия, Австрия, Унгария и Чехословакия за износ на залежали тютюни срещу внос на индустриални стоки, машини и съоръжения.
Българската земеделска и кооперативна банка неколкократно увеличава кредитирането на селското стопанство при ниски лихви – за закупуване на селскостопански инвентар, машини, торове, сортови семена и др. Само през 1939 г. тя отпуска на земеделски стопани и кооперации кредити в размер на 1,5 млрд. лв. Това довежда до увеличаване на средните добиви, на общия обем и доход от селското стопанство. Важна роля изиграват създадените през 1937 г. селскостопански камари, които активно участват при определянето на основните насоки на селскостопанската политика в страната.
Общ доход от селско стопанство за периода 1935-1939 г.
……..година…….. доход в млн. лева
…….1935 …………….19 985
…….1936 …………….20 646
…….1937 …………… 24 594
…….1938 …………… 26 911
…….1939 …………… 31 466
През ноември 1938 г. министър на земеделието става Иван Багрянов, крупен земевладелец, добре познаващ нуждите на селото. С поредица закони и инициативи той се изявява като голям реформатор и допринася за интензификация на българското земеделие и подобряване бита и културата на селяните. Най-значимото му мероприятие в Законът за земеделските пенсии. С него България става първата страна в света, която осигурява старините на земеделските стопани, навършили 60 години.
Наличието на достатъчно суровини и вносът на съвременни машини и съоръжения съдействат за ускореното развитие на индустрията, чиято продукция в неизменни цени през 1941 г. достига 18,16 млрд. лв. срещу 11,16 млрд. лв. през 1934 г. при средногодишен прираст 6,9%. Водеща е хранително-вкусовата промишленост, която дава 62% от цялата промишлена продукция. По своята концентрация, макар и не в много големи предприятия, България се приближава до развитите държави. В предприятията с над 50 работници работят 75,2% от всички работници в промишлеността, а с над 200 работници – 40%.
След 1935 г. външната търговия на България бързо нараства, като през цялото време търговският баланс е активен.
.
Външната търговия в навечерието на Втората световна война в млн.лв. по текущи цени
……………………Внос……..Износ……..Оборот……..Салдо
……..1935……..3009……..3253………..6262……..+214
……..1938……..4934……..5578……..10 512……..+664
……..1939……..5197……..6065……..11 262……..+868
.
В навечерието на Втората световна война вътрешната търговия се оживява. Общата стойност на стокооборота през 1939 г. нараства на 29 305 млн. лв. срещу 14 546 млн. лв. през 1934 г.
За първи път в историята на България се пристъпва към цялостна регламентация на вътрешната търговия. Към Министерството на търговията се създава Висш търговски съвет като консултативен орган.
През втората половина на 30-те години акционният капитал, със значително чуждестранно участие, завладява почти всички отрасли на икономиката. В областта на кредита т.нар. “петорка”, в която влизат освен българските банки още Френско-българската банка и Итало-българската търговска банка, държи в ръцете си 50,4% от капитала на всички акционерни централи и провинциални банки. В застрахователното дело четири дружества от общо 23 са съсредоточили в ръцете си 66% от капиталите.
. Със Закона за индустрията от 1936 г. държавата определя задачите на отделните предприятия и отрасли, характера на производството и производствения процес. В областта на селското стопанство чрез Дирекция “Храноизнос” влияе върху цените на селскостопанските произведения. Установява контрол върху износа и пълен надзор върху цените на вътрешния пазар. В края на 1939 г. “ножицата” между цените на индустриалните и селскостопанските произведения се затваря и това се отразява благотворно върку бюджета на държавата, който през 1939 г. приключва с излишък от 270 млн. лева. Спестовно-застрахователните дружества се поставят под държавен контрол.
Подемът на икономиката довежда до подобряване на жизненото равнище на широки слоеве от населението. През1939 г. доходът на селското население нараства с 37% в сравнение с 1935 г. Средната надница на професионален работник е 66,60 лв., средната месечна заплата на чиновниците – 2500 лв., а средната пенсия – 1400 лв.
……..Цени на основните хранителни стоки през 1939 г.
……..Артикул…………..Цена, лв.
……..Бял хляб……………..5,78
……..Прясно месо…………5,08
……..Телешко месо…….20,48
……..Сирене ………………25,73
……..Яйца …………………..1,55
……..Ориз………………….16,50
……..Захар…………………25,13
……..Олио………………….14,32
.
В страната настъпва ред, спокойствие и сигурност. В селата къщите не се заключват. Между хората съществува уважение и взаимопомощ.
Икономическият възход на България в навечерието на Втората световна война още по-добре се откроява, като се направи сравнение на нейните постижения с тези на съседните държави:
Селскостопанска продукция на глава от населението в кг през 1938 г.
…………….България …. Гърция….Румъния….Турция….Югославия
Пшеница……..280 …….142………..245 …………258……..197
Ръж………………38…………9 ………….26 ………….31……….15
Ечемик…………52……….35 ………….42 …………58………..27
Тютюн…………..5,60…….5,99………..0,63………3,22….. …0,96
Брой на домашните животни през 1938 г. на 100 души от населението
…………..България Румъния Гърция Югославия
Овце ……..140………122…………60………62
Крави………29,6…….14,2………22………26,4
Коне………….8,41 ……7,1………..1,3……..7,89
Добити въглища в кг. през 1938 г. на жител от населението
България…….Румъния…….Турция…….Югославия
…….293…………….100…………146…………324
Авоари в чужбина на глава от населението през 1938 г.
България….Румъния….Турция….Югославия
….98…………….97……………81………….70
.
От посочените данни се вижда, че България в навечерието на Втората световна война почти по всички показатели е на едно от първите места сред балканските си съседи.
Преди 60 години далновидни държавници за кратък период извеждат България от криза на завидна икономическа висота. Днес, вече десетилетие, българският народ живее в разруха и нищета и чака своите избавители.
Митре Стаменов /в-к “Македония”, брой 24, 16 юни 1999 г./
http://www.viennainvest.com/?p=700
Империята ДПС
http://www.viennainvest.com/?p=706
Петте божи заповеди в социализма:
.
1. Не мисли!
2. Ако мислиш, не приказвай!
3. Ако мислиш и приказваш, не пиши!
4. Ако мислиш, приказваш и пишеш, не подписвай!
5. Ако мислиш, приказваш, пишеш и подписваш, на нищо не се чуди!
http://www.viennainvest.com/?p=742
Операция „Перестройка“ – 20 години по-късно
http://www.stancianegra.com/2010/07/20.html
АНДРЕШКО И ДЪРЖАВАТА
http://www.lubamanolova.info/valentin-furtunov/1703-andreshko-i-darzhavata
dZihan & Kamien – !!!!Stiff Jazz!!! ––
Стара София в снимки…
Преди и сега
Градовете са като хората – раждат се, развиват се, живеят и се променят. Всеки от нас мисли, че познава София. Та как иначе, нали ежедневно крачим забързани по жълтите павета, любуваме се на Народния театър или палим свещичка в катедралата Свети Александър Невски. София обаче има своите тайни, скрити дълбоко в нейното минало. За едва 130 години градът преживява три мащабни трансформации. От кален ориенталски градец след Освобождението София бързо и уверено се превръща в модерна столица на младата българска държава. Едва няколко десетилетия по-късно, в края на Втората световна война, голяма част от красивите улици и площади са безмилостно унищожени от англо-американските бомбардировки, за да бъдат заменени от монументалните строежи на новата власт. Днес градът отново се променя, този път пред самите нас. Хармоничните стари фасади се заменят със стъклени „билдинги“, а някогашните градинки отстъпват място на нови търговски центрове.
Питали ли сте се как са изглеждали улиците, по които се разхождате всеки ден, какви са техните тайни? Не знаем дали съществува машина на времето, но всяка от показаните тук над 1200 фотографии е като откраднат миг от отминали времена. Все по-малко остават хората, виждали със собствените си очи града преди войната. За нас, другите, остават само разказите и старите снимки. Тази страница е посветена на онази София, съхранена единствено в света на черно-белите образи.
В памет на архитектурното богатство на България, изчезващо безвъзвратно под ударите на алчността и безотговорността.
Creative Commons License
http://stara-sofia.com/
http://www.bgimages.org/bulgarian.html
http://www.pbase.com/ngruev/image/27412558
ДОЦ. МИНЧО ХРИСТОВ: ПЛАНИРА СЕ ФИНАНСОВА КРИЗА, ПОДОБНА НА ТАЗИ 1996-7 ГОДИНА
Автор : интервю на Соня СИРОМАХОВА
НЯМА ИКОНОМИКА В СВЕТА, КОЯТО ДА ИЗДЪРЖИ НА ТАКЪВ ОГРОМЕН СКОК НА ЛОШИ КРЕДИТИ
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СКАНДАЛЕН ПРОБЛЕМ, ЗА КОЙТО ХОРАТА ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ Е, ЧЕ КОГАТО ЧОВЕК ПРОСРОЧИ КРЕДИТ, НАКАЗАТЕЛНАТА ЛИХВА Е 180 % ГОДИШНО!
Минчо Христов е роден на 27 юни1962 г. в София. Магистър по история от Хаванския университет, специализира и преподава в Университета на Сао Пауло, Колумбийския университет, Института за изследване на сигурността, Париж. Автор на десетки научни публикации и две книги в областта на международните отношения, националната сигурност, борбата с корупцията. Независим депутат и зам. председател на Комисията за борба с корупцията в 40 Народно събрание. Заедно със Стела Банкова внася повече от 100 закона – за спасяването на АЕЦ „Козлодуй”, изтегляне от Ирак, за отмяна на депутатския имунитет, отпадане на точковата система при пенсиониране, премахване на доплащането в болниците, ревизия на приватизационните сделки, премахване на партийната субсидия и пренасочването и за здравеопазване.
Доцент Христов, Вие бяхте един от най-активните народни представители в миналия парламент. Липсва ли Ви това участие?
Честно да ви кажа в Университета, където преподавам сега, се чувствам по-добре, тъй като средата е далеч по-приятна и по-интелигентна от тази в българския парламент.
От дистанция как изглежда едногодишната работа на парламента в сравнение с предходните?
Аз бих сложил на сегашния парламент оценка слаб /2/, каквато бих сложил и на предишния . За мен е скандално, че депутатите от управляващото мнозинство, както преди, така и сега, обслужват интересите на монополите, на олигархията, а не на хората, които са ги вкарали в тази институция. Така че по брой на лобистки закони само за една година този парламент е наравно с миналия, който вкарваше изключително престъпни закони.
Първият закон разглеждан в настоящият парламент, беше този за нотариусите, пробутан от шефката на правната комисия, госпожа Искра Фидосова, с единствената цел да запази своята нотариална кантора като депутат. След това имаше Закон за наркотичните вещества – двама депутати, също от ГЕРБ, се опитаха да го фалшифицират, за да могат да се рекламират наркотични вещества. Беше приет Законът за културното наследство, който облагодетелства богати олигарси, натрупали по странен начин огромно българско културно богатство. Ами законът за генномодифицираните храни, където шепа продажници се опитваха да ни обясняват колко полезно е да ядем такива храни.
За мен връх на лобиско законодателство е Законът за потребителски кредит. Депутати от мнозинството, по-конкретно от ГЕРБ, СДС и “Атака”, говореха пред медиите че това е един изключително позитивен закон, който дава възможност на хората да премислят в срок от 14 дни след вземането на кредита и ако трябва, да го върнат без наказателни лихви. Истината е точно обратната – това е един престъпен закон, казвам го съвсем отговорно, който обслужва финансовата олигархия.
На първо място, наказателна лихва за предсрочно връщане на потребителски кредит нямаше, просто защото в миналия парламент с колежката Стела Банкова успяхме да прокараме този закон. Такава лихва, повтарям близо 2 години нямаше. Човек можеше да си връща заема предсрочно, както един ден от вземането на заема, така и до последния ден на падежа, т.е. по всяко време. Второ, фактически парламентът върна наказателната лихва при предсрочно връщане на потребителския кредит, която беше фиксирана в новия закон до 1 %. Само че в следващия параграф на закона пише, че в определени случаи банките могат да искат и повече от 1 %, което развързва ръцете им да искат колкото им хрумне. И трето, за което мисля, че прокуратурата трябва да се самосезира, е че българският парламент даде възможност на банките чрез т.н. референтен лихвен процент сами да определят лихвите по кредитите, по своя собствена методика. След като заедно с други икономисти, като Любомир Христов, вдигнахме шум по тази тема в медиите, Мартин Димитров и един член от ГЕРБ внесоха закон, който задължава банките да побликуват в интернет методиката. Какво от това питам аз, след като но нито им забраниха да имат своя собствена методика, нито да изчисляват лихвите както те си поискат. Фактът, че лихвите в България са 3-4 пъти по-високи отколкото в Западна Европа, сам по себе си говори за престъпна симбиоза между парламент и финансова олигархия. Мисля,че алчноста на банките и техните парламентарни съучасници скоро ще доведат до там, че хората просто няма да имат възможност да изплащат кредитите си. Затова, ако забелязвате, т.н. лоши кредити растат лавинообразно през последните месеци, те са нарастнали над 300%. Няма икономика в света, която да издържи на такъв огромен скок на лоши кредити и скоро, вероятно до месеци и през 2011 г. ще бъдем свидетели на нов банков срив, чрез който ще бъдат откраднати близо 25 млрд. лв. спестявания на българските граждани и още около 20 милиарда спестявания на фирми.
Има данни, че в момента 16 % са лошите кредити, около 7 млрд. лева…
Точно така. Това бяха данните, които изнесе БНБ. В последствие обаче те се улашиха от реалните числа и се опитаха да излъжат, че лошите кредити били по-малък процент. Истината е, че те са далеч повече, защото банките, малко преди да изтече тримесечният срок, след който трябва да докладват за лошите кредити, предоговарят с клиентите същия заем при същите условия – просто го отлагат във времето. Според мен лошите кредити вече надхвърлят 20 – 25 %.
Зачестиха случаите на отнемане на коли, апартаменти…
Това е друго безобразие, с което законодателите дават възможност на банките да рекетират и да ограбват хората. Например по времето на миналия парламент имаше закон, ако само един месец се пресрочи ипотечния кредит, банката може да конфискува апартамента на длъжника.
Когато бях народен представител предложих този срок да е най-малко шест месеца, за да могат хората да реагират. На всеки може да се случи например да се разболее и да не внесе вноската си. За съжаление парламентът не прие това предложение и още по-тъжното е, че и настоящият парламент не се интересува от този невероятно тежък проблем. Говоря за десетки, а може би за стотици хиляди български граждани, които са в изключително тежко състояние вследствие на това, че банките едностранно, без никакво съгласуване с длъжника, сами си определят, сами увеличават лихвите по кредита. Има и друг изключително скандален проблем, за който хората трябва да знаят – когато човек просрочи кредит, наказателната лихва е 180 % годишно. Ще повторя пак, защото нормалната психика не може да го възприеме – ако човек не плати своя кредит за една година той се удвоява. Това е също престъпление, което се извършва със съучастието на българския парламент. Говоря за миналия, говоря и за сегашния.
Според Вас как вървят най-спешните реформи – в здравеопазването, образованието и т.н.
Здравеопазването е може би най- тежкия проблем в момента за страната. Според мен, хората които превърнаха здравеопазването в стока, а здравните заведения в търговски дружества, трябва да понесат наказателна отговорност и да лежат много дълго време в затвора. Считам, че ако правителството иска да направи нещо относно здравната реформа, просто трябва да прекрати тези екперименти, които се извършват над всички нас и да върне бюджетното здравеопазване, така както то съществува например в една Англия. На болниците да се плаща целево за извършената дейност, като на лекарите се фиксират едни достойни, но все пак нормални заплати. И не би трябвало да има лекари /имам такива познати/, които да получават по 500 лв. на месец, и в същото време техни колеги да получават по 30000 лв. Това не е редно и не е нормално за българското общество.
Според мен безумията, които прави сегашният министър на здравеопазването Ана Мария Борисова , трябва да бъдат прекратени, а тя да бъде незабавно уволнена. Чрез т.н. делегирани бюджети се извършва чист геноцид над българите. Кой може да предвиди колко пациента ще има една болница? Никой не може да планира колко хора ще се разболеят през следващите месеци.
В сегашната ситуация, ако една болница има планирани 100 човека, а те са 150, се оказва, че 100 ще живеят, а другите ще умират. Зачестиха случаите болниците да отказват прием на тежки случаи, зачестиха и случаите на хора, които умират пътувайки от една болница до друга. Безумие, което трябва да се прекрати. И това правителство, ако наистина иска да направи нещо по въпроса, трябва да въведе незабавно бюджетното здравеопазване, да бъде премахната Здравната каса като основен механизъм на корупция. Десетки и стотици са случаите когато болници и лекари източват Здравната каса, надписвайки случаи, които не съществуват по клинични пътеки.
Няма да се позовавам на абсурдните примери, когато едно лекарство по Здравната каса струва два пъти по-скъпо, отколкото, ако отидеш да си го купиш свободно от аптеката. Това показва, че има невероятна корупция, която се толерира от ръководството на министерството, а може би и от определени партии и депутати.
Колкото до образованието, то е в не по-малко тежка ситуация от здравеопазването. Аз съм университетски преподавател и мога да ви кажа, че в момента много учебни заведения нямат пари за стипендии на студентите. Много учебни заведения намаляват заплатите, драстичен е случая с БАН. Считам, че това е престъпление, особено на фона на това, което правят политическите партии в парламента.
Какво имате в предвид?
Ще кажа нещо, което говоря ще от миналия парламент. Политическите партии получават по 15000 лв. на месец за всеки свой депутат. Ако се прибави и НДСВ, и партията на Ковачки, които също взимат субсидия, това са над 200 млн. лв за този мандат. Скандалното, престъпното и нахалното от страна на политическите партии в този случай е, че като лично аз разкрих пред медиите този скандален факт, те намалиха тази субсидия с 15 %, представяйки се като хора, които мислят за балагото на обществото. Истината, която хората трябва да знаят, е, че когато със Стела Банкова предложихме тази сума да бъде трансферирана към здравното министерство, към спешната помощ, предишният парламент не само не прекрати тази срамна и позорна субсидия, а я увеличи с 500 %. Настоящият парламент намали субсидията, но забележете, само за второто полугодие на т.г. с 15 %, като си остави най-безсрамно увеличението от 485%. Искам да ви кажа, че само със 100 млн лв може да се направи една нова, оперативна и модерна спешна помощ, която да покрие цялата страна. Затова депутатите в това отношение вършат едно огромно престъпление. Хората трябва да попитат депутатите си, когато ги срещат, дали не ги е срам от прахосването на тези огромни средства, които в повечето случаи се изразходват за воаяжи в чужбина, докато някои умират от липса на лекарства и на елементарна медицинска помощ. За мен това е наглост и безсрамие.
Какво мислите за работата на правителството?
Много неща, за които говорих в предишния парламент, като грабежа от електроразпрределителните дружества, източването им чрез т.н. консултантски дружества, грабежите чрез топлофикациите, бяха извадени най-малкото като факти и цифри от страна на премиера Бойко Борисов. Това може само да ме радва. Проблемът е, че от изваждането на показ на тези безобразия, няма никакви реални действия. Конкретен пример – Енергото вече години не изплаща дължимите на държавата дивиденти, макар, че тя е собственик на 33 % от собствеността. Освен това дружествата са източвали милиони през последните години от консултантски услуги, които стигат до 5000 лв. на ден. Повтарям – 5000 лв. на ден за отделен консултант. Много е лесно, ако държавата има желание и воля, да сметне колко пари са източени и да върне собствеността си.. Достатъчни са 51% за да може държавата да назначава ръководството на тези дружества и да ги управлява.
Крайно непонятно и учудващо е, че след като бяха изнесени данни за мошеничествата на ЕРП – тата от премиера Борисов, той говори да им бъдат продадени и другите 33%. Това за мен е престъпление. Ако някой си позволи да го направи, той би трябвало да отговаря пред прокуратурата и съда за тези свои антибългарски действия.
Всъщност не отива ли вниманието и на управляващите, и на обществото само в една посока – борбата с престъпността?
Лично аз приветствам активността на МВР. Странното обаче е това, че МВР вдига много шум в медиите, а тази работа обикновено се върши без шум, със събиране на доказателства, вкарване в съда и успешни присъди. За съжаление свидетели сме на повече шум и по-малко реални резултати.
Ще споделя нещо и искрено се надявам вътрешният министър да го вземе впредвид – като зам-председател на Комисията за борба с корупцията в предишния парламент поисках справка и се оказа, че всяка година от ДДС се източват около 1,5-3 млрд. лв. от шепа бандити с много високи покровители в министерствата и парламента. Ако сегашното правителство и МВР успеят да хванат големите риби – онези, които източват стотици милиони, може би пенсиите ще могат да се увеличат два пъти, би имало пари и за лекарства, за здравеопазването. За съжаление мина година и все още не сме чули да са хванати хора, за които има годни доказателства за да са осъдени и да са в затвора. Трябва да се погледне по-нагоре към тези, които имат парламентарно покровителство. Призовавам правителството да предприеме незабавна операция “чисти ръце”, в която просто да се провери имуществото на всички политици и магистрати, и ако те не могат да докажат произхода му, то да бъде конфискувано, а те да носят наказателна отговорност. Такова предложение направих в миналия парламент, но то не бе прието. Учудвам се, че никой не се сеща за него, а това е механизъм, който работи от десетилетия в САЩ и повечето страни от ЕС. Незабавно трябва да се премахне депутатския имунитет и да се наложи механизъм за отзоваване на депутати. И двете неща съм внесъл като законопроекти в миналия парламент – пожелавам на мнозинството да ги приеме, ако разбира се имат желание за това.
И друго – крайно необходимо е сега да бъде премахнато ДДС върху лекарствата, нещо което предложихме преди четири години със Стела Банкова. Като алтернативен приход в бюджета, предложихме да бъде обложен с ДДС хазартът. За съжаление миналият парламент не стори нищо, но и сегашният отхвърли възможността за намаляване на ДДС на лекарствата. Когато депутатите на ГЕРБ и Атака ходят в избирателните си райони – нека хората ги питат защо гласуваха по този омерзителен начин. Получава се невероятен парадокс – болните, крайно нуждаещите се плащат ДДС, който отива в бюджета, и от там се източва от шепа мафиоти с парламентарна протекция. Ако това не бъде спряно, в скоро време ни чака невероятен финансов срив – тъй като не можеш да източваш ДДС от бюджета до безкрай. Бюджетът рано или късно ще се продъни.
Според Вас през есента ще има ли масови недоволства?
Според мен се планира финансова криза, подобна на тази 1996-7 г. Мисля, че се планира от същите хора, които ограбиха банките тогава. И ще кажа защо. В момента има 25 млрд. лв. спестявания на българските граждани и още 20 млрд. спестявания на фирмите. Тези пари са в банките и са раздадени от тях като кредити. Голяма част от тези кредити са необезпечени, поради факта, че още през 2002 г. правителството на гражданина Кобурготски премахна наказателната отговорност за раздаване на необезпечени кредити.
В момента Законът за гарантиране на влоговете също е написан по един престъпен начин от финансовата олигархия и е приет от парламента. Става дума за два капана, които са заложени в него. Първият е, че валутните спестявания на хората ще бъдат изплащани в левове по курс от „първоначалния” ден на плащането. Т.е. ако човек има валутен влог и неговата банка фалира, той ще получи левове. Ако левът обаче се обезцени хората ще получат обезценени левове. И вторият престъпен абсурд залегнал в закона, е, че фондът за гарантиране на влогове при фалит на дадена банка започва изплащането на сумите по влоговете не по –късно от 20 дни. Никъде обаче не пише кога това плащане трябва да завърши. Така че плащането може да продължи 20, 30, 50…години. В миналия парламент многократно предлагах тези криминални тези пропуски да бъдат премахнати, като се запише, че на всеки гражданин при поискване влоговете да му се изплащат реално. А който е депозирал валута – да получава съответната валута. Сранното е, че никой в залата не възрази на това предложение, но мнозинството не ме подкрепи. Преди половин година изпратих писмо до премиера Борисов, в което обясних за тези пропуски и спешната необходимост вратичките, които обслужват финансовата олигархия, да бъдат затворени, за да се гарантират спестяванията на хората. Отговор и до сега от МС нямам, макар че срокът за отговор е едномесечен. Ето затова мисля, че целта на финансовата мафия е да открадне парите на българските граждани. Повтарям, това са 25 млрд.лв. на гражданите и 20 млрд. лв. на фирми. Сумата е огромна и би могла да бъде мотив за действията на всяка една мафия.
Питате какво ще се случи оттук нататък? Вероятно още през есента ще започнат протести на различни социални групи. Виждате какво става в здравеопазването, образованието, пенсионната система, гаврата с българските пенсионери. Може би ще сме свидетели на масови притести срещу безобразията, които вършат българските монополисти и тяхната безмерна алчност – тези, които държат тока, парното, водата, застраховките и разбира се банките.
Парадоксалното е, че ако правителството наистина обслужва финансовата мафия, то само ще има интерес от задълбочаване на кризата. Така обезценката на лева ще бъде по-голяма, а с това и печалбата на определени финансови кръгове. Ще загубят само вложителите. Лесно е да се намери някаква външна причина за оправдание, било то гръцката или световната криза, или някаква вътрешно политическа криза, която самите партийни ръководства могат да си разиграят. Доста елементарно сините или “Атака” могат да се разграничат от ГЕРБ. Възможно е тогава Борисов да поиска вот на доверие, който да загуби. Естествено – тогава ще каже, че е направил всичко възможно, но българският народ не му е гласувал доверие и той е имал правителство на малцинството. Следват избори. Важното е хората да мислят за новия политически месия и да не задават въпроси от рода на кой е откраднал техните спестявания.
Интересният въпрос е кога ще се разрази кризата. Борисов ще направи всичко възможно това да стане след като инсценира политическа криза и подаде оставка, за да може евентуалното служебно правителство назначено от президента Първанов, да понесе всички негативи. Конкурентите на Борисов обаче ще се опитат да инициират кризата още по време на управлението му, за да може той да носи отговорност за нея. В единия или другия случай големият печеливш ще бъде финансовата олигархия – онези престъпни банкери, които са раздавали стотици милиони левове необезпечени кредити, както и онези кредитни милионери, които ще върнат заемите си в обезценени левове.. Големият губещ отново ще бъде българският народ, който е позволил шепа криминални политици да коват престъпни закони и да го управляват.
Това е един възможен сценарий, разбира се. Най-важното в момента е да се решат въпросите на здравеопазването и пенсионерите. Безобразието, геноцидът , който се извършва срещу тези хора. За мащабите на кражбите, които върши политическата мафия може да съдите по следното. Бяха изнесени официалните данни, че ако един човек плаща своите осигуровки от около 50 лева близо 40 години, с натрупаната лихва и ако се вземе средната продължителност на живота в България, минималната пенсия трябва да бъде над 1000 лева. В момента тя е 140 лева! Знаете ли, че искат вече мъжете вече да внасят пенсионни осигуровки 40 години и да се пенсионира на 65, а един мъж живее средно до 69 години. Тук са големите престъпления на българските политици. Източването на пенсионната система става чрез т.нар. „доброволни задължителни” частни пенсионни фондове, където чрез закон приет от Народното събрание хората са принудени да финансират всеки месец от своите пенсионни вноски шепа тарикати. Ами 1,5 млн. българи не могат да си плащат здравните осигуровки! Следователно нямат възможност да отидат на лекар. До къде сме стигнали!?! В една страна членка на ЕС , 1,5 млн. граждани да нямат здравна осигуровка. Говоря не за тези тарикати – мултимилионери, които не си плащат осигуровки защото ходят в частни клиники и болници, а за обикновените хора, социално слаби и трайно безработни. Не ме учудва, че българските депутати, които не плащат и стотинка, когато се лекуват в правителствена болница, въобще не се замислят за това. Мисля, че една добра стъпка е правителствена болница да се запази като елитна болница за всички български граждани, а депутатите и министрите да бъдат така добри да имат свой личен лекар и да минат през всички кръгове на ада, по които са принудени да минават останалите българи. Само тогава те ще могат да се замислят върху безумията и престъпленията, които вършат, които гласуват в парламента.
С няколко думи, кои партии ще са фактори в бъдещото развитие на страната?
Според мен бъдещето е на нови политически сили, които ще имат граждански и „непартиен” характер и ще решават истинските проблеми на онези, които са ги избрали. Тези, които гледаме сега в парламента, са загубили и продължават да губят в голяма степен обществено доверие. Вземете само безобразието, което вършат всички, с т.н. партийна субсидия. По-голям егоизъм, наглост и безочие – говоря за всички, и за ГЕРБ, и “Атака”, и БСП, и ДПС, и сините. Просто тези хора рано или късно ще трябва да отговарят за своите действия. Мисля, че хората все повече си дават сметка за невероятната пропаст между обещанията и действията на днешните политици.
Сигурен съм, че за следващите избори ще се създаде нова политическа сила, която да отговаря на социалните проблеми на хората, и ще защитава в парламента техните интереси, а не тези на олигархията и на българската мафия.
Не се ли чувствате разочарован от присъствието си в политиката? Заедно със Стела Банкова вие имахте повече от 100 проектозакона, като огромната част от тях не бяха приети.
Разочаровах се от много политици, които преди изборите говореха едно, а след това правеха точно обратното. Има ги и в този парламент. От моето присъствие не съм разочарован – всичко онова, което съм обещавал пред 2005 година съм го изпълнил, като съм внесъл конкретни законопроекти. По тъжното е друго – защо само двама независими депутати предлагахме да се премахне доплащането в болниците, конфискуване на незаконно придобитите имоти – включително тези на гражданина Симеон Кобурготски, да се спре тормоза с пререгистрацията на автомобилите, за се спре рекета от страна на големите монополисти – ток, вода , парно, банки, застрахователи. Защо никоя партия не постави въпроса защо, когато петролът стигна 150 долара за барел цената на бензина беше 2,50, а днес, когато петролът е два пъти по-евтин бензинът е 2,40. Защо партиите, които обещаваха да премахнат точковата система при пенсиониране и увеличение на пенсиите не го направиха, а го предложихме отново двама независими депутати. Така че след моето присъствие в парламента излязох с гордо вдигната глава. Има и закони, които успяхме със Стела Банкова на да наложим – например спиране на застрояването в градинките и междублоковите пространства на големите градове, премахването на наказателните лихви при предсрочно връщане на потребителски кредит, забранихме такса „електромер” и така енергото не можа да прокара идеите си да начислява по 4-5 лева месечно на всички, които имат електромер, независимо дали ползват ток. Забранихме със закон и възможността на банките служебно да превалутират кредитите, като без съгласието на потребителите да искат от тях да им се връщат евро вместо отпуснати левове и т.н. Ако в бъдещия парламент има няколко десетки хора със собствено мислене, а не лобисти и партийни шушумиги – те биха могли да направят чудеса.
http://www.obshtestvo.net/content/view/1848/4/
Как строежът на джамия край мястото на двете кули скара нюйоркчани
http://e-vestnik.bg/9902/dzhamiya-kray-myastoto-na-dvete-kuli-v-nyu-york/
Have Fun go mad
Малки, мръсни и зли
Арманда
В петък след шест часа вечерта в градинката на Народната библиотека по подметките ти полепва ДНК-то на новото поколение. Не че артефактите от купона му са по-други от тези на моята първа младост (по-скоро са в изобилие) – двулитрови пластамосви бутилки от бира, изпотрошени шишета вино, търкалящи се празни патрончета водка, мента и мастика, яростно смачкани кенчета кола, хвърчащи найлонови пликчета, в които приповдигащите покупки са стояли затворени, докато децата излязат от супермаркета или ги поемат от угнетения продавач в тясното, вмирисано павилионче.
Тук-там по стълбите около библиотеката се чува припряното „аре пий“ от последните групички ученици, които си менкат коктейли от водка, бира и каквото и да е, докато по „Шипка“ се стича вече ухаеща на спирт тълпа от оцъклени клонинги на чалгата – момичета с нещо като парчета плат около половината задник, предоставящи любопитна гледка към цвета на бикините им, момчета с нещо средно между анцуг и панталон, всеки с напитка-две в ръка…
Симпатяги… Дори да се постараеш да потърсиш нещо забавно в това (особено ако не си отказал два пръста уиски следобед) или да го подминеш просто като временен лайфстайл лейбъл – безобидна грешка на младостта, равнодушието ти прекъсват вик или рязко движение, които те отместват крачка встрани. Не можеш да разбереш защо крещят и се гърчат днешните дечурлига – от възторг или от инертна агресия, която доминира всеобщото настроение…
Шумният поток е прелюдия към началото на една от т.нар. „детски дискотеки“. Звучи цинично едновременно на фона на лепнати на вратите афиши с името на някоя чалга звезда, в случая Борис Дали (явно любимец на новото поколение), и на заявлението на една 14-годишна, която спешно ми иска цигара, че днес имало доста келеши – на 12-13.
Няма как да прецениш възрастта на момичетата – родени в отворен към всякакви културни и субкултурни примери свят, стилистиката им е подчинена (буквално) на това, което, надявам се, просто са мяркали по чалга каналите – всички са бутафорно уеднаквени с някаква странна прическа с падащ прав бретон над оцапаните си клепачи и бухнали или навафлени дълги кичури.
От момчетата някои приличат на току-що изкъпани от майките си и пратени на рожден ден на братовчедите им отличници, но масата са видимо надървени за конфликт амфетаминови „мъжкарчета“, чиято всяка втора дума е „бой“ или „курва“…
Познаваме ли децата си?
Склонна съм да приема, че новото поколение все пак е несправедливо обявено за обречено на простащината, тъй като то няма реален образ в медиите. За да кажеш, че хедонистичните зони в мозъка му се активират най-вече от автобусни хитове, автобусна дрога и автобусен алкохол, трябва да го видиш с очите си.
Групичката от около 300 души, която настървено нахлува в едно от столичните заведения, е достатъчна представителна извадка и доказателство за социализиращото влияние на чалгата в музикалните й, емоционални и дори физиологични измерения.
До тук – нищо ново. Всеки, който иска да се успокои, че хлапетата се клатушкат на чалга, само щото разполагат с удобното оправдание на големите за това – „ми… напих се“ – да обърне внимание на общоевропейско изследване, според което 63 % от учениците у нас излизат всяка вечер с ясното съзнание, че ще пият (алкохол). Изследване на Националния център по наркоманиите от края на 2009 г. пък показва, че 6 % от учениците (около 20 000 деца между 13 и 18 години) пият по пет ракии на ден. Над 80 % от тийнейджърите са се напивали поне веднъж, преди да влязат в гимназията.
Към този житейски опит да добавим и че делът на нашите 15-16-годишни, употребявали амфетамини е 6% спрямо средният за Европа 1,1 % (из доклад за състоянието на проблема с наркотиците в Европа на Европейския център за мониторинг).
Детски приказки
Тези официални изследвания няма как да те трогнат, докато не попаднеш сред еуфоричното на пръв поглед риалити пред въпросните детски дискотечки.
Когато към девет часа се връщам, за да се уверя, че купонът върви добре, отвътре се чуват стадните пригласяния на „живото“ изпълнение на Дали, а отвън се шляят залитащи хлапета, които търсят още нещо за пиене (уверяват ме, че детските дискотеки предлагат само безалкохолна бира), още една цигара, още някой за пребиване.
Дани е от ония гадни самонадеяни ветеранчета, на 17, с изпържен от амфетамините мозък, които ходят напред-назад пред входа и раздават шутове – във въздуха. Блъска се с излизащите и влизащите и ще се наака в гащите, ако те бяха с година-две по-големи от него – съдя по смелостта му да отправя враждебни реплики само към момичета и момчета с вид на момичета.
Между цигарите, които ми иска, споделя мисията си – трябвало да пребие някого, който залял негов съученик с киселина, но не иска да влиза вътре, понеже миналата седмица в друга детска дискотека ял бой от охраната, защото набил момче, което закачало гаджето му, на която също обявява, че ще й избие зъбите, когато излиза. Тя вероятно дълго е тренирала получаването на тази реплика – повдига ръмене и безразлично минава под грубиянските му нападки в мини поличката си – цялата крака и бездушие.
Повечето момичетата и момчетата, които излизат на въздух, са също толкова конкретни в израза си: момичетата се псуват на висок глас от разстояние, момчетата вероятно не са имали пример за джентълменство, дочувайки откровената им присъда за всяка една девойка от живия каталог: „върху тая никога не бих се изпразнил“. От време на време тичат хаотично към тъмнината на градинката, после се връщат и се подпират с празни погледи и бутилки на стената, разменят си по някоя и друга идея как да доживеят тая вечер, тъпо им е.
Искам да избягам веднага, но повече искам да намеря поне едно нещо, заради което да ги харесам… Ако също на 14 си завършвал откраднатите от родителите си петъци със забита в кенефа на дискотеката глава, долавяйки гласа на Тупак като от отвъдното, ще си последния човек, който ще се поддаде на мисълта, че огромна част от днешните преждевременно остаряващи 14-годишни никога няма да се поправят… Нищо по-тъпо всяко поколение надменно да се смята за по-просветено от следващото, да овайква поведението му и да натяква, че едно време марихуановите сбирчици с китари в обрани откъм мебели квартири са били къде-къде по-забавни, одухотоверени и секси…
Има лошо забавление
Прекрасно разбирам, че новите деца имат нови ентъртейнмънт инструменти (и език, дрехи, стойки). Но има нещо отчайващо в това, че не се забавляват напук – нито на системата, нито на родителите (все пак вярвам, че те не вечерят под „Пайнер-съпровод“), нито на по-големите (старомодни) конформисти от тях.
Сигурно на доста хора, прекарали младостта си през соца, забраните са действали като сръчкване – да надникнеш какво има зад завесата, да вкусиш от свободата.
Някои, които пък влязоха в сладките си 14-години през 90-те, долу-горе усетихме какво е да си ожулиш китките, опитвайки се да свалиш белезниците. Имаха да ритат срещу най-малко две неща – останките от соцсъзнанието като масова реалност и предвещаващия заместител на унифицирания лайфстайл (но с обратния анарахичен знак) – чалгата.
Признавам, че се провалихме и в двете.
В „Мы хотим танцевать“ Виктор Цой, фронтменът на „Кино“ пее, че „на 14 години знаем всичко което ни трябва да знаем – и ще правим каквото си искаме – докато не сте преебали целия този свят…“
E, преебахме го. Толкова, че днешните 14-годишни нямат повод да викнат, че ще правят каквото си искат. Чудесно е, че са родени да бъдат всякакви. Никой не им пречи да усетят тръпката на декадентството и поемането по погрешна посока. Нямат контролно пропускватели пунктове, включително и културни.
Но чалгата буквално си саморазби вратите, прикани ги да влязат и ги почерпи с утехата, че там са всички. За кво им е да ходят другаде…
Културна кражба на деца
Безсмислено е да търсиш фундментален виновник за това, че децата са принудени да разбират под свобода скупчването около лигавото плейбек представление на някой поп фолк феномен. Ясно е, че завариха модел за лайфстайл, който не те са задали, след като и медиите, и родителите, и политиката свалиха снизходителните граници, които ни деляха от самодоволството на чалгата.
Статуквото почти е такова, че ако се обявиш за неин върл противник, рискуваш да бъдеш заклеймен за напразно пенявещ се нетолерантен позьор. Толкова е странно и неадекватно да отказваш да се сдобриш с тази „култура“, че почваш да изглеждаш като стерилен фанатизиран диктатор, който иска да прати на екзекуция с камъни всеки представител на този плод на демократичното многообразие.
Можеше да продължа да гледам на чалгата като на не чак толкова деградивна лайфстайл власт, ако в крайна сметка децата я употребяваха, а не тя тях – ако те наистина се усмихват и подскачат (преди да завършат с глава в тоалетната). Децата, които излизат от детската попфолк дискотека, са намръщени и скучаещи – незнаещи какво е да се пребориш за удволствието си. Лоши, преждевременно пошли и уморени.
Да предложиш (позволиш) на малките „детска дискотека“ с чалга програма от 18 до 22:30 не е нито състояние на контрол, нито на свобода. То е прекрасна възмoжност да ги превърнеш в герои, които не искат да мръднат от кръчмарския сюжет на евтините, лесни за запомяне парчета.
Тази страна все повече няма да ражда пънкари. Понеже днешната форма на свобода е безплатна и обездвижваща. И не можем да обвиняваме никого другиго за това, освен себе си.
http://www.webcafe.bg/id_868732910_Malki_mrasni_i_zli
[color=brown][b]Роналд Рейгън[/b][/color]
[b]Рейгън не беше такъв любител на войната, какъвто го описват консервативните му последователи.[/b]
[b]Автор: Питър Байнарт[/b]
„Роналд Рейгън беше истински ястреб.“
http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=943522
Ако не се реши циганският проблем, ще патят всички…
http://www.viennainvest.com/?p=1039
Dream Theater – Hollow Years (Video)
Как се става конспиратор
http://www.viennainvest.com/?p=1163
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,6036389,00.html
Dream Theater – Another Day (Video)
Dream Theater – Octavarium (2006 Live In Seoul)
Programs
http://www.viennainvest.com/?p=1191
20 години от обединението на Германия
http://www.viennainvest.com/?p=1216
Paul Rodgers – All Right Now
Toto – Hold The Line
Смъртоносната медикаментомания
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,6343176,00.html
Кралят е мъртъв, да живее кралят!
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,6351178,00.html
Списаревски като пример за един тъжен народ
Click to access ES1.pdf
Стопанин на 100 млрд. долара: Чакат ни седем гладни години
Според Джереми Грендъм, американски фондов мениджър, който има под свое попечителство активи за над 100 милиарда долара, до 2016 г. няма да видим икономическо възстановяване.
Сметките му се базират на първата книга в Библията, Битие. В съня си фараонът е видял седем тлъсти и седем мършави крави; Йосиф успешно е разтълкувал това като седем богати и седем бедни години.
Грендъм пояснява: „Идеята, която влагам в ‘седемте гладни години’ е, че е нереалистично да се очаква повечето развити страни, включително и САЩ, да преодолеят проблемите си в по-кратък срок“.
В своя статия Грендъм пояснява защо Америка трябва да забрави за икономическо възстановяване в рамките на едно лято и да се настрои за продължителен оздравителен процес. Финансистът изтъква 10 основни причини:
1.
Дяволски капан: в момента има прекалено много потребителски дълг. А повишаването на спестяванията води до спад на консумацията, т.е. по-нисък БВП.
2.
Токсичен дълг за трилиони е останал в банките. Дългът на правителствата се е раздул.
3.
Срив на имотния сектор: цените са замръзнали, доверието се е изпарило.
4.
Банките не разполагат с достатъчно капитали и са твърде задлъжняли – проблемите тепърва предстоят.
5.
Данъчните приходи са спаднали с 30%, федералното и местните правителства са изправени до стената.
6.
Висока безработица.
7.
Търговските дисбаланси убиват долара.
8.
Глобална загуба на доверие във всички валути, включително в долара.
9.
Европейските правителства се провалят заради некомпетентен мениджмънт.
10.
Остаряващото население увеличава бюджетните разходи за пенсии и здравни осигуровки.
Една от причините да вярваме на Грендъм е, че две години преди кризата на 2008 г. той заяви: „Първи истински глобален балон: от индийски антики до модерно китайско изкуство, от земя в Панама до имоти в Лондон, от горско стопанство до инфраструктура, от джънк бонове до най-сините чипове – това е време на балони … Спукването на този балон ще засегне всички държави и активи … нищо толкова глобално не се е случвало по-рано“.
Правилните вече десетилетия наред прогнози на финансиста ни дават добра причина да се вслушаме в него.
Според Грендъм корпоративните лидери днес фокусират всичкото си усилие в тримесечните данни или най-много годишния бюджет. Те са нетърпеливи и потънали в настоящето.
По същата причина лидерите във Вашингтон ще пропуснат поредния Черен Лебед и както и през 2008 г. няма да се вслушат в сигналите, вещаещи нова катастрофа. Тоест мършавите години може да са даже повече от седем.
Тъй като тази прогноза, колкото и реалистично да звучи, идва от човек, правещ пари от хорските страхове, заслужава си да се замислим какъв спасителен път ни предлага самият Грендъм.
Макар че фондовият пазар ще се срива, ще има и елитни американски акции, които отново ще печелят над 10% на година. Кой ще разпознае кои именно са елитните акции? Това читателят може да се досети сам. Но анализът на проблемите не е за пренебрегване. MarketWatch
http://www.darikfinance.bg/novini/39243/%D1%F2%EE%EF%E0%ED%E8%ED+%ED%E0+100+%EC%EB%F0%E4.+%E4%EE%EB%E0%F0%E0%3A+%D7%E0%EA%E0%F2+%ED%E8+%F1%E5%E4%E5%EC+%E3%EB%E0%E4%ED%E8+%E3%EE%E4%E8%ED%E8
Колко печелят чиновниците в Брюксел?
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,14734430,00.html
Д-р Щефан Ланка: Лекарите са убили повече хора от всички войни!
Маргарита Благоева
Те имат нужда от парализиращ, изумяващ страх от болести, причинявани от фантомни вируси, за да си осигурят клиентела. Не открихме доказателство за съществуването на вируси, които водят до заболявания
Д-р Щефан Ланка е немски изследовател, вирусолог и молекулярен биолог, по-известен като СПИН-дисидент, тъй като поставя под въпрос съществуването на ХИВ още през 1994 г. През следващите години обаче той се натъква на смайващи факти – нито един от вирусите, свързани с медицината, никога не е бил изолиран, няма и доказателства за тяхното съществуване.
През 2001 г. е издадена немската книжка “Ваксините – геноцид на третото хилядолетие” от Щефан Ланка и Карл Крафълд. В нея те твърдят, че все още няма доказателство за нито един вирус. Предлагаме ви сензационно интервю с д-р Ланка, публикувано на чужд сайт.
– Д-р Ланка, защо се поддържа идеята за съществуването на патогенни вируси, каквито според вас няма наистина?
– Ортодоксалните лекари имат нужда от парализиращ, изумяващ и убийствен страх от болести, причинявани от фантомни вируси. Тази нужда се основава на това да се навреди на много хора чрез ваксини и по този начин да си осигурят клиентела от хронично болни и боледуващи пациенти, които ще позволят да се направи всичко за тях. Втората причина е, за да не трябва да признаят, че напълно са се провалили в лечението на хроничните болести и че са убили и убиват повече хора в сравнение с броя на жертвите от всички войни досега. Ако не преодолеем това,
ще бъдем унищожени от медицината
Всеки практикуващ лекар осъзнава това, но малко от тях се осмеляват да говорят. Ето защо не е чудно, че сред практикуващите медицина има най-висок процент на самоубийства, доста изпреварващ останалите социални прослойки.
– Не преувеличавате ли?
– Не, за съжаление! Всеки, който отвори очите си, ще види нещата точно по този начин. Айвън Илич е предупредил за това още през 1975 г. в своите анализи “Експроприация на здравето”. Тази книга съществува и днес под заглавието “Медицинско възмездие” (Medical Nemesis). Тук мога и трябва да спомена нашите публикации, тъй като ние сме първите, които правим подобно нещо и поставяме основния разкриващ въпрос към съвременната медицина, като сме документирали и обяснили последвалите признания. На нашите сайтове ww w.klein-klein-aktion.de и http://www.klein-klein-verlag.de ще откриете цялата информация по въпроса.
– Защо точно сега атакувате тази измама?
– Учих молекулярна биология. По време на обучението ми аз доказах съществуването на първия вирус в морето – в морските водорасли. Това доказателство беше публикувано за първи път през 1990 г. в научна публикация. Вирусът, чието съществуване доказах, се възпроизвежда във водораслите, може да ги напусне и да се самовъзпроизведе отново в други водорасли от този вид, без да има някакви отрицателни последствия, като този вирус няма никаква връзка с каквото и да е заболяване. В 1 литър морска вода има над 100 милиона вируси от различни видове. Никой не е виждал биологична структура, която да прави нещо отрицателно.
Основата на биологичния живот е единството,
симбиозата и поради това няма основание за война и унищожение. Това може да хрумне само на болен и криминален мозък.
В процеса на обучението ми нито аз, нито други успяхме да намерим някъде доказателство за съществуването на вируси, които причиняват болести. Движението “Клайн-клайн-акцион” (“Малки-малки-стъпки”) възникна тогава и вече пет години изисква от здравните власти доказателства, като в крайна сметка получихме признанието и увереността, че няма доказателства за съществуването на вируси, които да причиняват болести, както и за ползата от ваксинирането.
– Какви вируси има изобщо и какво правят те?
– Структури, които могат да се определят като вируси, са открити в много видове бактерии и в прости форми на живот, подобни на бактерии. Те са константни елементи от живеещи заедно различни клетки в един общ клетъчен тип. Това се нарича симбиоза, която се случва в процеса на комбиниране на различни клетъчни видове и структури, извън която клетъчният вид се е появил като част от човека, животното и растението. Вирусите са съставни части на клетките, така както бактериите в нашите клетки подпомагат преноса на кислород. Вирусите са съставни части на много прости организми, като например власинките на водораслите, както и на редица бактерии. Тези вирусни компоненти се наричат фаги. Въпреки това, такива структури, които някой може да нарече вируси, никога не са наблюдавани при по-сложни организми, особено при хора, животни или растения. За разлика от бактериите в нашите клетки – митохондриите, или бактериите в растенията – хлоропластите, които не могат да излизат извън пределите на клетката, поради участието им в метаболизма вирусите могат да излизат извън клетката, тъй като не участват в някакви важни за оцеляването процеси вътре в клетката. Следователно вирусите са съставни части на клетката, които са предоставили своя метаболизъм на тази клетка и затова могат да я напускат. Извън пределите на клетката те помагат на други клетки при транспортирането на изграждащи и енергийни вещества. Никой никога не е наблюдавал нещо различно от това. В действителност научно доказаната роля на вирусите при висшите сложни взаимодействия на клетките е да помага, да подкрепя и по никакъв начин да не разрушава. Всъщност при заболяванията нито в болните организми, нито в телесните течности някой някога е наблюдавал или е изолирал структура, която може да се определи като вирус. Твърдението, че съществуват вируси, които причиняват болести, е очевидна измама, една смъртоносна лъжа.
– Това означава ли, че опасният вирус на СПИН например също е само виртуален?
– Не само аз твърдя, че така нареченият ХИВ-вирус на СПИН никога
не е бил научно доказан. Само се казва, че е доказан на базата на консенсус.
Това важи и за т.нар. вирус на птичия грип. Беше планирано да се извърши ваксиниране на населението срещу предполагаемия фантом – птичи грип. Но нито е бил доказан такъв вирус, нито какъвто и да е друг, който да има някаква връзка с болестта. Такива вируси не съществуват. Точно както министърът призна за предполагаемото съществуване на СПИН вируса – се предполага, че такива вируси са доказани и следователно съществуват благодарение на международен научен консенсус.
– Но вирусът на испанския грип, за който се твърди, че е убил десетки хиляди през миналия век, е бил пресъздаден генетично и също е доказан като вирус на птичи грип – така ли е?
– Това, което е било пресъздадено генетично, не е нищо друго, освен модел на генетична структура на грипен вирус. Самият грипен вирус никога не е бил изолиран. Никога не е изолирана и генетичната му структура. Всичко, което е било направено, е да се мултиплицира генна структура, посредством биохимичния метод за размножаване.
Въз основа на тези изкуствено създадени генетични структури, които се представят като вирусни, се правят компютърни модели на протеини, а от тях се реконструира и образът на целия вирус. Това е всичко, но целият свят вярва, че вирусът може да се реконструира в лаборатория. Затова и не е чудно, че се предполага, че в Северна Корея
комунистите биха произвели грипен вирус дори по-опасен от H5N1,
според изявления на ЦРУ и на британските секретни служби MI6.
– Каква е целта на всичко това?
– Подобно на предполагаемия вирус на едрата шарка, който не бе открит, не бяха открити и оръжия за масово поразяване при Саддам, които бяха причината за втората война в Ирак. Сега още веднъж се твърди, че съществуват някои смъртоносни вируси и е очевидно кои всъщност са терористите и кои са самоубийствените атентатори – всички, които участват във вирус-паниката и допринасят за нея!
Разбира се, фармацевтичната индустрия е доволна от бизнеса с истерията около различните видове грип. Всеки, който чака фармацевтичната индустрия да направи нещо за доброто на хората, ще чака напразно. Всеки, който не се защитава, прави огромна грешка.
Страницата подготви Маргарита Благоева
http://www.blitz.bg/article/23337
Ваксини могат да предизвикват инсулт!
Уважаеми читатели, преди няколко броя публикувахме декларация на Световната здравна организация, с която тя предупреждава да не се подвеждаме по призивите за неваксиниране.
В днешния брой ще ви предложим едно “особено мнение”, което застъпва точно обратната теза.
“Смъртта, нарушенията и хроничните болести в крайна сметка се предизвикват не от самите микроорганизми, а от неспецифичните имунни реакции на организма в отговор на инфектирането – независимо дали то е естествено, или е от ваксина”. Това твърди канадският учен д-р Ендрю Моулден. “Здравето и благополучието не може да бъдат натрапени с помощта на спринцовка – продължава ученият. – Не е възможно, а е и безсмислено човечеството да се ваксинира против всяка една инфекция на планетата. Защото всички патогени предизвикват нарушения, болести и смърт по един и същи механизъм. Затова е нужно да се занимаваме именно с тези механизми,
а не да ваксинираме всички наред за всичко поред
Ние можем да се справим с всички микроби, нужно е само да контролираме природата на имунните реакции към тези опасни патогени. Ваксините не изкореняват епидемията. Те само заместват “глобалната война” за един процент от населението с хронични и остри “въоръжени конфликти” за всички. Под хронични и остри “въоръжени конфликти” се има предвид масовата ваксинация, докато в същото време само един процент от населението е предразположено към една или друга инфекция”, смята д-р Моулден.
Внимание!
Ученият представил ясни доказателства за това, че всички ваксини, получавани както в бебешка и детска възраст, така и в преклонна възраст, предизвикват едни и същи увреждания по един и същи начин. Полиомиелитният вирус например предизвиква детски паралич, дихателна недостатъчност, кръвоизлив в мозъка и смърт. Защото и вирусът, и ваксината предизвикват едни и същи нарушения в притока на кръв (исхемия) към мозъка и тялото – а тези нарушения може да са незабележими клинично, но може и да са смъртоносни.
Уврежданията от ваксините се придобиват с всяка следваща
Когато бебето умира от “внезапна детска смърт” или “безпричинно” след ваксина, то действителната причина за смърт е именно ваксината. В резултат на нея се влошава кръвотокът в микроциркулаторното русло в стволовата част на мозъка – там, където се намира дихателният център.
Освен всичко друго уврежданията от ваксините се придобиват и натрупват с всяка следваща ваксина.
Ученият е разработил научен метод за диагностика на нарушенията на функциите на главния мозък. Той използва специален сложен комплекс за нея, която е създал сам за визуално измерване на кислородната недостатъчност в кръвта. В резултат на това свое изобретение ученият стигнал до извода, че ваксината следва изцяло да се забрани, защото всички основания за нея са напълно погрешни.
Както се досещате, позицията на д-р Моулден е в остро противоречие с финансовите интереси на медицинските и фармацевтични картели. Той обаче е предоставил своите доказателства на вниманието на Федералния окръжен съд в САЩ.
Повечето лекари лъжат своите пациенти
Повечето лекари не предоставят на болните пълна информация за методите на лечение и приеманите лекарства.
В анкетата взели участие 679 американски лекари-терапевти и ревматолози. 62 на сто от тях признали, че редовно дават на болните плацебо – фармакологично неутрално вещество, чийто лечебен ефект е обусловен от вярата на пациента в лечебните свойства на препарата.
Анкетата показала, че повечето медици използват в качеството им на плацебо истински фармакологични препарати: 41% предписват болкоуспокояващи, 38% – витамини, 13% антибиотици, 13% седативни препарати, 3% назначават инжекции с физиологичен разтвор, а 2% – таблетки с лактоза.
Подобни резултати били получени в хода на аналогични изследвания, проведени по-рано в други страни, по-точно Великобритания, Дания и Швеция.
Самите пациенти казват, че биха предпочели да знаят цялата истина за това какъв препарат и за какво им предписва лекарят. Те споделят и това, че едва ли ще могат да запазят доверието си в доктора, ако разберат, че вместо истинско лекарство им е предписвал плацебо.
Между другото
Противогрипната ваксина отключи нарколепсия при деца
Става дума за юноши от Исландия, Финландия и Швеция. След като ги ваксинирали против грип, при някои деца от тези държави се появили симптоми на рядкото заболяване нарколепсия. За това съобщават от Световната здравна организация.
Във Финландия такива симптоми открили при 60 деца на възраст от 6 до 19 години. Всички те получили ваксината Пандермикс, производство на известна фармацевтична компания. Вярно, че в Швеция и Исландия разликата в мащабите на нарколепсията при ваксинираните и неваксинираните деца била незначителна. Въпросната ваксина била доставена в 38 страни, като в 18 това било направено непосредствено от Световната здравна организация.
“Нито в една друга страна, където разпределихме ваксината, няма никакви признаци на нарколепсия или други странични ефекти. Провежда се подробно разследване, но все още не разполагаме с пълна информация. Въпреки това ние не сме променили препоръките по използване на ваксината сред децата и юношите”, съобщава прес-секретарят на Световната здравна организация Грегъри Хартл. СЗО е на мнение, че най-вероятното обяснение за нарастване случаите на нарколепсия е съчетаването на действието на ваксината и някои други фактори.
Внимание!
Нарколепсията е рядко заболяване, което се проявява в пристъпи на внезапно заспиване и внезапна дневна сънливост. Причините за развитието на болестта не са достатъчно проучени. Съществуващите лекарства могат да омекотят симптомите на заболяването, но не избавят болния напълно.
http://www.blitz.bg/article/23336
Лекарствата ни тласкат към… страшни болести
Яна Бояджиева
Рано е да мислим, че сме победили почти всички опасни и коварни заболявания
Не е изключено да настъпи момент, когато микроорганизмите ще “празнуват” своята победа: когато човекът вече няма да има възможност да се защити от тях. Това твърди проф. Анджей Гладиш – специалист по инфекциозни болести, заболявания на черния дроб и нарушения на имунитета, в полския град Вроцлав. И нтервюто с проф. Гладиш е публикувано в реномирано медицинско издание.
Проф. Гладиш е на мнение, че е рано да се смятаме за победители над многото опасни заболявания и като пример посочва възвръщането на туберкулозата и сифилиса. За тази ситуация са виновни донякъде самите хора, а също и съвременният ритъм на живот. В смисъл, че човек се старае максимално бързо да се избави от всякаква болест, а това означава, че започва активно да приема антибиотици. Безразборният прием на тези препарати обаче води до това, че болестите, предизвикани от отдавна познатите микроорганизми, се оказват неподвластни дори и на най-добрите, най-ефикасните и правилно подбрани антибиотици. Най-яркият пример за това е пеницилинът, открит от Флеминг през 1928 година. Това си беше революционен препарат, но само за тогавашното време. После се оказа, че като реакция към приемане на пеницилина се появиха много нови устойчиви щамове на болестта.
“Друг пример – отбелязва Гладиш – е златистият стафилокок. Той до такава степен се е усъвършенствал, че разполага със специални ензими, способни да разложат почти всеки антибиотик”.
Болничните инфекции, предизвиквани от една от видовете пневмонии, въобще не се лекуват, защото микроорганизмите са устойчиви към всякакви лекарства.
В крайна сметка пациентите често умират
“Впрочем – отбелязва професорът – виновни са не само антибиотиците. Все по-често при лечение на новообразуванията се използват химични препарати, по-точно цитостатици. За лечение на много други болести се използват стероиди. Под тяхно влияние обаче, имунната система отслабва и започват да действат патогените, които до този момент не са можели да нанесат вреда на човека”.
Тук е мястото да си спомним историята за едно химично съединение, което се използваше за борба с комарите, а след това – и с маларията. В резултат на това комарите намериха нов начин да атакуват човека: те обитават топлата вода, вкл. басейните. Така могат да проникнат в нервната система на човека и да предизвикат тежко възпаление на мозъка.
Опитът показва:
живеейки в силно химизирана околнА среда, е невъзможно да удържим под контрол биологичната революция
“Хората изгубиха своята бдителност – отбелязва проф. Гладиш. – Но заразяването с вируса на СПИН и оттук-нататък ще си остане смъртоносно.
Един от най-опасните патогени – това е вирусът на СПИН. Механизмът на неговото действие е свързан с постепенно разрушаване на имунната система. А това води до развитие на различни болести. Независимо от огромния прогрес в изследванията и лечението на тази инфекция, вирусът на СПИН все още “се чувства много добре”. Главно заради това, че болестта постепенно престава да се възприема в обществото като неизлечима. Но СПИН-ът се превърна в по-скрита болест, пациентът може и да не я забележи. Преди няколко години опитното око на специалиста можеше да разпознае и на улицата човек с признаци на СПИН. Става дума за т.нар. дислипидемия. Това представлява изменение на разпределението на мастната тъкан: тя се натрупва около шията и корема, но изчезва от ханша и бузите. Обаче лекарствата се усъвършенстваха и сега вече е сложно да се определи пациент със СПИН. “Хората изгубиха своята бдителност – отбелязва проф. Гладиш. – Но заразяването с вируса на СПИН и оттук нататък ще си остане смъртоносно. Медицина все още не може да го унищожи. А вирусът, както и опасните микроорганизми, все още не е казал последната си дума”.
Това може да се потвърди и като се наблюдават последствията от приема на антиретровирусни препарати. От една страна, те предизвикват количествено нарастване на имунните клетки, но от друга, тези клетки вече не могат да осигурят защитната функция.
И в резултат на това възниква една от най-коварните болести – ракът
Освен това се повишава и вирулентността (това е способността за заразяване на организма) с патогенни микроорганизми, предизвикващи дори туберкулоза. “Но хората не престанаха да умират и от туберкулоза” – казва професорът. Често този проблем се отнася за носителите на вируса на СПИН, но не трябва да забравяме, че около 95 на сто от всички хора са имали контакт с носителите на туберкулозата. “Нашата имунна система, образно казано, е разпознала опасността и я е затворила в “черна кутия”. Докато човек живее нормално и не боледува, кутията си остава затворена. Но вследствие срив в имунната система заради заболявания, новообразувания, рентгенови облъчвания, тази кутия може да се отвори”, твърди проф. Анджей Гладиш.
Микобактериите започват да атакуват най-уязвимите системи. В крайна сметка може да се развие туберкулозен менингит, увреждане на бъбреците или на стомашно-чревния тракт.
“Животинският и човешкият вирус се обединиха в един, опасен и за двата вида – и за човека, и за животните”
Професорът отбелязва и следното: не трябва да забравяме, че светът живее в среда на взаимозависимости, където микроорганизмите, животните, растенията и хората си имат отделни светове. Всички те искат да живеят колкото се може по-комфортно, затова се конкурират едни с други. А на всичкото отгоре, човекът се опитва да ръководи и контролира другите светове. Но забравя, че другите участници в тази игра също се развиват. Примерът с пеницилина го доказва: микроорганизмите могат да надминат, да надхвърлят човешкия гений. Те постоянно се менят, мутират, търсят нови пътища. Някои дори успяха да преодолеят междинната бариера. Пример в това отношение е тежкият остър респираторен синдром – същата тази атипична пневмония, която сега я позабравихме, но тя вероятно ще напомни за себе си в бъдеще. Този вирус, носител на който са домашните животни, “се обедини” с подобен на него човешки вирус, създаде се един, който вече е опасен и за двата вида – за човека и за животните.
Възражда се дори и сифилисът!
Човек може да се зарази с него, ако например целуне носител на болестта. Така че в сравнение със СПИН, тук вариантите за заразяване се увеличават. Но когато хората са събрани в една компания и се веселят, а някой се оплаче от пъпка на езика, едва ли другите ще си помислят, че това може да е свидетелство за сифилис след орален секс.
Лекарите също често забравят за заплахата от сифилис и приемат измененията по кожата за алергична реакция. А по-късно диагностицираният сифилис влияе на сърдечносъдовата и на централната нервна система. Ако не се лекува, леталният изход е неизбежен.
Учудващ е фактът, че все повече жени не знаят за своята болест и раждат деца с вроден сифилис. Такова детенце може да бъде разпознато с невъоръжено око – то има множество вътрешни и външни дефекти.
Внимание!
“В последно време с хората се случва нещо странно – в тях се е загнездило илюзорното усещане за безсмъртие, а от друга страна вярват в прогреса на медицината. Обаче средностатистическият гражданин забравя, че дори най-добрите диагностични и терапевтични методи си имат своите ограничения” – казва още Анджей Гладиш.
Невидима заплаха
Повечето епидемиолози се опасяват, че на нашия изтормозен свят ще му се наложи да се сблъска и с мутиралите вируси на вариолата или треската Ебола.
Преди 40 години мидите, открити в Неаполитанския залив, бяха деликатес. Е, сега можем да си ги позволим, но би било зле, защото във водите на залива е открит холерен ембрион.
Друго опасно заболяване е вариолата (едра шарка). Днес се смята, че тази болест не съществува, но това не означава, че вече го няма причинителя. Има го в две лаборатории – тази в Москва и тази в Атланта. Материалът се охранява много внимателно, но той може да бъде използван не само с благородни цели, например за създаване на ваксини. Той може да бъде използван и за престъпни цели. А точно вариолата и сибирската язва са основните видове биологично оръжие.
Повечето епидемиолози се опасяват, че на нашия изтормозен свят ще му се наложи да се сблъска и с мутиралите вируси на вариолата или треската Ебола.
Струва си да насочим вниманието и върху вирусите на атипичната пневмония; на птичия грип; на всички заболявания, предаващи се чрез мръсни ръце; а също и на хеморагичната треска – тя има своите особености на всеки континент.
Особено опасна е треската, предизвикана от вируса денге – предавана комарна инфекция, която предизвиква тежка, сходна с грипа болест. А понякога настъпват усложнения с потенциален летален изход. През последното десетилетие глобалната заболяемост от инфекцията денге значително нарасна. По прогнози на Световната здравна организация, в днешно време на риск от това заболяване са подложени всеки двама от пет човека в света. Сега болестта е типична за Северна и Централна Африка и Карибския басейн, но все повече засяга и Европа.
Внимание!
Природата ненавижда празнотата. През 1980 година Световната здравна организация обяви света за освободен от едрата шарка. Почти по същото време обаче се появиха съобщения за първите случаи на СПИН в Африка, а след това в САЩ и Европа. Малко по-рано се постави началото на хеморагичната треска.
Ние, хората, сме тщеславни и горди. Смятаме, че само ние сме способни на интелектуални решения. Обаче микробите също приемат различни “стратегии”. Но не за да унищожат човечеството, а за да оцелеят самите те.
Яна БОЯДЖИЕВА
http://www.blitz.bg/article/23335
В град Кавасаки (Япония), всяка година се покланят пред железния пенис
http://www.extremecentrepoint.com/?p=7507
Мисли за свободата
Онова, което различава цивилизования човек от варварина е – свободата. Варваринът се подчинява на приумиците на вожда си. Цивилизованият човек се подчинява само на закона, в чието създаване е участвал в качеството си на гражданин.
В България днес управляват варвари. Много от нейните жители също са варвари, които с радост дават свободата си на вождовете на държавата. Защо го правят? Защото предпочитат благоволението на шефовете пред отговорностите на гражданското поведение.
Вместо в светлината на свободата, живеем в сумрак, в който всички котки са сиви – няма престъпници и жертви, няма добри и лоши. Достойнството, честността и почтеността отстъпват пред наглата агресия на олигархията.
Онези, които не са се потопили с радост в мрака са десните хора на България. Те не могат да живеят по друг начин, освен – като свободни. Те са онези, които знаят, че свободата е съпротива. Който не се съпротивлява – той доброволно си надява хамута на робството и унижението.
Предлаганите надолу текстове показват точно това: да си човек означава да се съпротивляваш дори тогава, когато всички около теб предпочитат да се дрогират със сладникавата омая на робството.
Ще се радваме всички вие да ни изпращате текстове на desnite AT gmail DOT com, които да подредим в тази секция.
Юрген Хабермас ( 1 Статия )
Роджър Скрутън ( 4 статии )
Джейкъб Талмон ( 1 Статия )
Джордж Сантаяна ( 1 Статия )
Любомир Канов ( 1 Статия )
http://www.desnite.eu/index.php?option=com_content&view=frontpage&Itemid=1
Как Саркози награди Стив Балмер с ордена на Почетния легион
http://www.extremecentrepoint.com/?p=7483#more-7483
Ченгета следят и нашите деца?
Click to access 769-toddler.pdf
http://www.bivol.bg/home/item/769-toddler.html
А утре Иран?
от Серж Алими
КУРШУМИТЕ, които убиват, могат да бъдат шиитски или сунитски, умерени или радикални, прозападни или „антиимпериалистически“. Хората, които умират, също. Но режимите, които стрелят, си приличат. Този в Триполи впрочем съумя да замени заклинателния призив за световна революция с охраната на границите на Европейския съюз [1].
Едни и същи манипулации са характерни за правителства, който изглеждат коренно различни. Така Техеран твърди, че открива в арабското демократично надигане симптомите на ислямско пробуждане, вдъхновено от иранската революция през 1979 г. Израел пък подхвана тази измислица, но за да се престори, че е разтревожен. Когато иранските опозиционери решиха обаче да изразят подкрепата си за протестиращите в Кайро, управляващата теокрация нареди да се стреля по тях. Израелската армия пък не избива невъоръжени цивилни граждани – освен ако не са палестинци (1400 жертви в Газа преди две години). Но подобно на Техеран, Бенямин Нетаняху не обръща особено внимание на исканията на арабската младеж за свобода. Защото това би могло да лиши страната му от отлични партньори – автократични, но проамерикански настроени. Така на Тел Авив не му остава нищо друго, освен да бие тревога, като използва иранското плашило.
А напрежението с Израел и международните санкции позволяват на режима в Техеран, окуражен от отслабването на големите регионални съперници (Египет и Саудитска Арабия), да прави разпалени националистически изказвания. Това му е от полза и поради факта, че „зеленото движение“ от 2009 г. не беше повалено, въпреки наложените репресии. Върховният водач Али Хаменей се надяваше, че ваксината на обесванията и изтезанията е унищожила зародишите на протеста. За негово съжаление арабските бунтове и унизителният контраст между образованото население и средновековната политическа система подкопават вече разклатената легитимност на режима. Ето защо, вместо по либийски модел да обстрелва със самолети тълпата от недоволни, управляващият религиозен клан насърчава ожесточения ропот на фанатичните си последователи. След мащабната мобилизация на опозицията 222 от 290 депутати настояха за процес срещу Мехди Каруби и Мир Хосейн Мусави, двама бивши служители на режима, които живеят под домашен арест, откакто се надигнаха срещу Върховния водач. На 18 февруари в Техеран се проведе демонстрация, чиято цел беше да се изрази омраза, гняв и отвращение от жестоките и отблъскващи престъпления на ръководителите на метежа и на техните лицемерни и монархистки настроени съюзници [2]. Определяни ту като ционистки агенти, ту като хулигани, те са заплашени със смърт.
Макар на теократичния режим да му липсват въображение и изразни средства, той не е лишен от подкрепа. Упреците на Запада са му безразлични. Съществуването му обаче е крехко, защото, както припомни на 14 февруари турският президент Абдула Гюл, който беше на посещение в Техеран, когато държавните ръководители не обръщат внимание на исканията на нацията, самите народи се заемат с тази задача.
Le Monde diplomatique
– Превод Павлина Колева
Бележки под линия
[1] Вж. Ален Морис, Клер Родие, Как Европейският съюз затваря съседите си, Монд дипломатик в Дума, 3 юни 2010.
[2] Съобщение в Техеран на Съвета за координация на ислямската пропаганда, цитиран от агенция „Франс прес“, 16 февруари 2011.
http://bg.mondediplo.com/article710.html
„МИРОВОЗЗРЕНИЕ или ВОЗВРАЩЕНИЕ ПРОМЕТЕЯ“
Click to access Babikov%20Ju.A.%20_Mirovozzrenie%20ili%20Vozvrashenie%20prometeja.pdf
Почина Курт Хауенщайн от Supermax
http://de-bug.de/musik/7507.html
Supermax – Lovemachine
Supermax – It Ain’t Easy (1979)
На хартия: Технология на горчивата сладост – отрова в храните
Click to access topstory-aspartame.pdf
Кой стои в основата на Кръстоносния поход на БПЦ?
Църковни имоти за над 1 млрд. евро били в основата на измислената война срещу Ванга и Дънов
http://pravda.bg/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B8-%D0%B2-%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%BE/
Радиацията пътува към България
http://pravda.bg/%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/
Българчето, което пее с Бочели в САЩ
http://www.eurochicago.com/2011/02/balgartcheto-koeto-pee-s-botcheli-v-sasht/
САЩ отказали визи на цял списък известни българи
http://www.budilnik.com/index.php?option=com_k2&view=item&id=1189:%D1%81%D0%B0%D1%89-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D1%8F%D0%BB-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8&Itemid=29
По-добре война, отколкото лош мир
Автор: Евгений Дайнов
Две седмици репетирахме интензивно и после с група „Магистри” прекарахме дни наред в студио, записвайки новия албум. Сготвихме виртуозна манджа с ехо от Лед Цепелин, Пинк Флойд, Сантана и дори Депеш мод. После сгънахме такъмите и накрая, по тъмно се прибрах. И пуснах късните ТВ новини.
И разбрах, че докато съм се занимавал с музика моето мило Отечество е било продадено на руснаците. Не само продадено, но опаковано в красива опаковка и вързано с панделка. Някакъв си чиновнико-агент, с мустаци по мода „Шесто” от 80-те години, бил подписал легендарния Протокол 12, по силата на който ставаме васални на Русия по линия на АЕЦ-Белене. А Трайков получил второ предупреждение от премиера. Защото бил против въпросния мустакат агент да подписва най-важния държавен акт в новата ни история.
Първото предупреждение го помним – когато Трайков отново се изправи срещу руската агентура в защита на българския интерес, сблъсквайки се с Лукойл. Тогава, премиерът – комуто е поверено да пази националните интереси – излезе в подкрепа на шефа на Лукойл Валентин Златев. Който пък Златев, освен че в качеството си на Лукойл си е инструмент на руските енергийни интереси, се оказа и консултант на руснаците по АЕЦ-Белене. А значи – злостен противник на българските интереси, работещ директно против България по линия на Кремъл.
Е, сега пък премиерът отново застана на страната на руските интереси, които са напълно противоположни и враждебни на българските.
Представяте ли си – гледам новините и не вервам на ушите си… На мен още ми парят пръстите от свиренето на китари, а междувременно тия ми били продали страната на московците.
Е, поне стана ясно, кой какво отстоява. Трайков ще си тръгне още следващия път, когато се опита да пази българските интереси срещу руските. Комунистите потриват доволно ръце и заплашват, че измъкване от АЕЦ-Белене няма да бъде допуснато от… руснаците.
Да ви кажа нещо скандално. В тази ситуация наистина предпочитам да ме управлява не ГЕРБ – от които никога не знаеш, какво да очакваш, но които прерасно вършат работата на комунистите – а Тройната коалиция. Има нещо честно и почтено, когато те управлява врагът. Той си е враг, прави вражески неща, а ти му се опъваш, доколкото ти стигат силите. БСП играят агенти на Кремъл, в енергетиката се краде, европейски пари няма. Такива като мен пък организират съпротива. Никой не лъже и всички са това, което са.
По-добре добра война, отколкото лошия мир, който имаме с ГЕРБ.
http://www.desnite.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=306:2011-04-08-15-03-10&catid=60:2009-03-30-09-50-19&Itemid=58
iPhone следи и пази записи за всяка ваша крачка
Експерти по сигурността откриха, че Apple iPhone следи всяка стъпка на своя собственик и записва координатите в таен файл на телефона, който след това се копира на компютъра, когато двете устройства се синхронизират. Файлът съдържа географските дължина и ширина, като към координаните има и бележка за времето, когато потребителят е бил на дадено място.
Това означава, че всеки, който открадне телефона или компютъра, може да отвори файла с най-обикновена програма и да разбере всичко за собственика. При някои бройки от телефона е открита информация, записвана в продължение на почти една година. По всичко личи, че записите за започвали при актуализацията на Apple iOS 4, налична от юни 2010 година.
Пит Уордън, един от експертите, казва:
„Apple са направили така, че почти всеки – ревнив съпруг или частен детектив – може да разбере детайлна информация за това къде и кога сте били, стига да има достъп до телефона или компютъра ви.“
Пит Уордън и Алесдеър Алън – учените, които откриха файла и представиха доклада си на конференция в Сан Франциско в сряда, казват:
„Само iPhone-ите записват местоположението на потребителите по този начин. Търсихме аналогични проследяващи програми в други Android-базирани телефони и не можахме да открием такива. Засега нямаме данни други производители на телефони да правят това.“
Саймън Дейвис – ръководител на Privacy International, активистка организация за защита на личната неприкосновеност – коментира разкритието:
„Това е обезпокоително откритие. Местонахождението е една от най-чувствителните теми в живота на всеки. Само помислете къде ходят хората вечер. Съществуването на такава проследяваща програма създава реална заплаха за правото на уединение. Тъй като потребителите не са уведомени за тази особеност [на техния iPhone] и няма предвидена опция за нейния контрол, това показва, че още във фазата на разработка е пренебрегнато всяко уважение към личната неприкосновеност.“
Източник с продължение: в. Guardian, Великобритания
http://www.guardian.co.uk/technology/2011/apr/20/iphone-tracking-prompts-privacy-fears
Публикувано на 21.04.2011 г. в 10:09 ч. в раздел По света и у нас.http://www.ivanstamenov.com/2011/04/2758/
Wonderful Africa Chill Out Music
Wonderful Chill Out Music by Blank & Jones – Summer Sun
Cafe Del Mar (Blank and Jones – Someone like you)
Диктатура на клеветата
http://www.webcafe.bg/id_559076207_Diktatura_na_klevetata
Църквата не може да спечели от езика на омразата
http://www.webcafe.bg/id_1550516755_Tsarkvata_ne_moje_da_specheli_ot_ezika_na_omrazata
Вредата от окултното
http://www.webcafe.bg/id_1015131462
Руснак пенсионер разказва играта на британските власти
http://www.blitz.bg/article/24394
The Golden Age
Светът, който най-богатите създават за себе си
Проф. Джоузеф Стиглиц, Сп. Vanity Fair
……..
„личен интерес, разбран правилно“
……..
http://www.webcafe.bg/id_746294366_Svetat_koyto_nay-bogatite_sazdavat_za_sebe_si
Приносът ни в кралската сватба …
http://toross.blog.bg/politika/2011/04/29/prinosyt-ni-v-kralskata-svatba.738232
Кейт, Сакскобургготски и наивният народец
Петъчната сватба в Лондон подсеща Ивайло Дичев за завръщането на Симеон Сакскобургготски в България и за любовта на медиите към особи, които се кичат с корони, пера и чудновати думи.
…………..
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15038965,00.html
Улични картини и установки в Берлин
http://lentanews.pozicii.net/archives/3815
Германия подкрепи Франция за реформи на Шенген
http://bolgari.net/germaniia_podkrepi_franciia_za_reformi_na_shengen-n2-4677.html
„Умни“ фасади изяждат прах и смог
http://30dumi.pozicii.net/2011/05/umni-fasadi-izyazhdat-prah-i-smog/
Смехът ни издава
http://horoskop.rozali.com/zagadki/p15412.html
Как убиха Фреди Меркюри – I част
http://30dumi.pozicii.net/2010/09/kak-ubiha-fredi-merkyuri-i-tchast/
Blackmore’s Night, „Christmas Eve“ http://www.youtube.com/watch?v=rWaetIbRd-8
Георги Чалдъков и концепцията за благосъстояние
Георги Чалдъков: Управлението на знания трябва да стане съществена дейност
Възприетите международни показатели за благосъстоянието на човека и страната, в която живее, са три: (1) качество на живот (Ка Жи, от англ. quality of life – QOL), (2) човешко развитие (human development) и (3) стандарт на живот (standard of living).
Концепцията за Ка Жи е базирана на модерната постфройдистка хуманистична психология на Абрахам Харолд Маслоу (1908-1970). Маслоу вероятно е бил Маслов преди родителите му, руски евреи, да емигрират в САЩ. Той се ражда, израства и първоначално учи, а след това и преподава в Бруклин, Ню Йорк. Докторската му работа е за поведението на маймуни, но след това той изследва позитивните възможности на човешката личност при състояние на здраве (не при болести, както е правил Зигмунд Фройд). Достига до извода, че човешката природа не е толкова лоша, колкото преди това се е мислело.
От пирамидата на йерархията за човешките потребности той ни съветва, че ако искаме да помогнем на хората да бъдат наистина хора (fully humans), трябва да знаем не само, че те се опитват да се самореализират, но че те също така се страхуват или не са способни да направят това. Само чрез пълната оценка на диалектиката между болест и здраве ние можем да насочим баланса в полза на здравето. С други думи, на човек трябва да се предоставят условия да извърви пътя от „да съществува” (being) до „да стане” (becoming) и така да постигне своето ниво на реализация (self-actualization). Обратно, когато човек поиска да надскочи нивото на своята компетентност, той се фрустрира, депресира, разболява и разрушава своето Ка Жи.
Абрахам Маслоу описва теорията на човешката мотивация и йерархия на ценности в две поредни статии и в контекста на неговата психология човек, който не може да осъществи потребностите и възможностите си, може да бъде наричан болен; подобно е, когато наричаме болен онзи, който има недостиг на витамини. Кой може да каже, че липсата на любов е по-маловажна от липсата на витамини? Маслоу продължава: „Тогава бих казал, че здравият човек е мотивиран от своите потребности да развие и осъществи възможностите и способностите си. Когато питаме какво човек иска от живота, ние говорим за истинската същност на човека.” „Човек е непрестанно искащо животно” – пише Маслоу в една от цитираните статии.
Подобен хуманизъм има и в мисълта на Аристотел: „Човек е животно, родено да живее (гр. zoe), но съществува, ако има добър живот (гр. bios).” Тази антропоцентристка философия преминава през Ренесанса, когато италианският архитект и художник Леон Алберти казва: „Човек може да направи всичко, ако пожелае това.” По-късно я виждаме в екзистенциализма на Киркегор, Ницше, Хайдегер, Сартър и американския трансцендентализъм на Ралф Емерсън.
Ка Жи се определя от субективното усещане на човека да изпитва радост, удоволствие и мотивация за работа и живот. Същото, което за древните гръцки философи е щастлив живот (eudaimonia), или пък определя раждането като покана за живот, т.е. с емоционална и духовна, а не само с материална задоволеност (англ. well-being, life satisfaction). Като показател, Ка Жи е сходен на термина „човешко развитие”, но е различен от „стандарт на живот”, който се определя от икономическия потенциал на дадена страна (покупателна способност и доход „per capita” от вътрешния брутен продукт). По отношение на последния за 2007 г. България е на 65-то място в света (данни на МВФ).
Неотдавна един български емигрант ми разказа, че когато се връща в Австралия, веднага след проверката на летището в Мелбърн чиновниците от Националната осигурителна агенция го засичат и докато се прибере в къщата си, получава известие за социалните пари, които ще получава, защото временно е безработен. Това пък ми напомни за един китайски колега, който ми разказа, че след четири-петгодишна работа в Япония, САЩ или друга „научена” страна, веднага след проверката на летището в Шанхай, чиновниците от Националния научен институт, където е разположена „мозъчната банка на Китай”, го засичат и докато се прибере в къщата си, получава известие за хабилитиране за доцент или професор и назначение за ръководител на лаборатория или институт в област на науката, в която е работил в чужбина.
Индексът на Ка Жи (life-satisfaction score1_1_1_cald1_1.jpeg) е въведен през 1985 г. Определя се по десетобална система от следните основни фактори: (1) продължителност на живот, (2) образование, (3) осигурена работа, (4) заплата, (5) свобода на словото и (6) политическа стабилност на страната. Кажи QOL! Ние все още сричаме смисъла и не познаваме практиката на Ка Жи. Водещи страни са Ирландия, Швейцария, Норвегия, Люксембург, Швеция и Австралия. През 2005 г. България е с 6.162 точки и е на 57-мо място между изследваните 111 страни в света, т.е. изпреварва само Румъния, Литва, Латвия и Естония в Европейския съюз.
Независимо от всичко (или може би точно за това) някои колеги след пет-десетгодишна работа в чужбина се връщат в родината. Преминават проверката на летището в София, но чиновниците в Министерството на образованието и науката не знаят, по-точно нехаят за това. Затова и родната Alma mater изпитва същите чувства към своите „одисеевски” възпитаници – вместо проследяване на развитието им университетските ръководства, доценти и професори, унесени в надпревара за звания (без знания), не предоставят необходимите условия за реализация на завръщащите се талантливи учени. Затворени в пространството на университета или научния институт, доцентите, професорите, член-кореспондентите и академиците като зайците на италианския математик Леонардо Фибоначи се самовъзпроизвеждат прогресивно – 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89, 144… (всяко число от 3 нататък е равно на сумата от предходните две числа).
Очевидно е, че бездействието на държавата в областта на науката и образованието е стил на управление в България. Това е вреден национален феномен, политически грях. Защото в Ка Жи има и епистемологичен заряд, представен от натрупаните от човека информация, знания и начин на мислене (понятието „капитал” произлиза от лат. capita – глава, а не от думата „мускули”). Днес за този важен социален процес има мениджъри по човешки капитали (англ. human resources – HR).
Това е стратегия, базирана на доказателства (evidence-based), за осъществяване на човешките възможности и споделената интелигентност, за позитивно стимулиране на междуличностните взаимодействия. Днес HR-мениджърите най-често работят в бизнеса. Целта е да се постигнат по-големи печалби на базата на качествена продукция, добре фокусиран маркетинг и висока култура на диалог между производители и клиенти. Така знаещият е Homo faber – двигател на фирмените успехи.
Разгледано като концепция и стратегия (а не като партийно-политическа проява), управлението на знанията (и на званията) трябва да стане съществена дейност и в системата на образованието и науката. Относно „одисеевците” формулата може да бъде ефективна, ако университетите и научните институти имат „мозъчна банка” за емигранти. Тя би трябвало да проследява развитието на „капиталите” и да стимулира инвестирането им, като ги кани да ръководят лаборатории и институти в области на науката, в които вече са водещи учени в света.
Защото ако поискат напълно да размажат, да стъпчат и унищожат човека, да го накажат с най-ужасното наказание, от което и най-страшният убиец би се разтреперил…, то достатъчно е да предадат на работата му характер на пълна безполезност и безсмислица – пише Достоевски в „Записки от мъртвия дом”. А Махатма Ганди по-късно добавя: „Преодоляване на различието между това, което правим, и това, което сме способни да правим, е достатъчно да реши повече от световните проблеми.”
Останалото е отчуждаване на талантливите българи от родината, т.е. купуване на „one way ticket”. Като цяло това ще продължава да служи на прогресиращото обезобразяване на нацията и съответно на способността й да избира политици, които могат да работят за осъществяването на големия човешки и медикосоциален смисъл на Ка Жи.
През последните 20 години в медицината има концепция за health-related QOL. Съвременната терапия и фармакоикономика цели не само физическо и психическо оздравяване, но и поддържането на КаЖи на пациента. …И разбира се, на концепцията за здравословен начин на живот (life-style), която засега е най-ефективното средство за дълголетие и за превенция на сърдечнометаболитните и други болести. И съответно – за свързаното със здравето Ка Жи.
В началото на миналия век Томас Едисън справедливо каза, че докторът на бъдещето няма да предписва лекарства, а ще съветва хората как да живеят и как да се хранят и предпазват от болести.
Със съкращения от списание „InSpiro” http://www.inspiro-bg.com ;
http://www.cao.bg/index.php?article=14992966&pages=1&category=1
Александър Дърводелски от Чикаго: “В НС няма истински българи”
http://www.eurochicago.com/2012/11/aleksandar-darvodelski/
Подземните богатства на България – управление или грабеж
УПРАВЛЕНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОМЕНИ
http://www.eurochicago.com/2012/08/podzemnite-bogatstva-na-balgariya-upravlenie-ili-grabezh/
Разговор на Леон де Винтер с Виктор Дейвис Хенсън
Виктор Дейвис Хенсън: „Много хора вече не се чувстват отговорни за общността”
http://www.cao.bg/index.php?article=931763&pages=0&category=1
Когнитивност и процесиране на информация
http://pastir.org/news/3227
Здравейте,
Имате ли нужда от спешен заем, за да изчисти дълговете си или имате нужда от капитал заем за подобряване на вашия бизнес?
сте били отхвърлени от
банки и други финансови институции?
Имате ли нужда от консолидация заем или ипотека?
Търсене не повече, тъй като ние сме тук, за да направи всички ваши финансови проблеми е нещо от миналото. Ние заем средства, за да се лица
които се нуждаят от финансова помощ, които имат лоша кредитна или се нуждаят от пари
да си плащат сметките, да инвестират в бизнеса в размер на 2%. Искам да използвам тази среда да ви информирам, че ние прави надежден и бенефициент помощ и ще бъдат готови да ви предложим заем. Така се свържете с нас днес чрез имейли: kathrinekuhlmanloancompany@gmail.com
Имате ли нужда от частни или бизнес кредити на 3% за различни цели Ако е така, свържете се с нас сега на нашия имейл: Harrybulluck345@gmail.com
Необходима сума:
продължителност:
държава.
мобилен номер
Правительство Украины планирует продлить карантин и после 22 мая – премьер-министр Денис Шмигаль. ВКазахстане режим чрезвычайного положения, введенный из-за эпидемии коронавирусной инфекции, будет признан форс-мажором. Президент страны Касым-Жомарт Токаев заявил, что это произойдет в случае обращения в суд предпринимателей.11 мая режиим НС завершился, но на территории страны сохраняется карантинный режим. Всего с начала пандемии коронавирус в Казахстане зафиксировали чуть более 5 тыс. больных. 32 случаи летальные ( Радио Свобода ). Германия вступает в „новую фазу пандемии“ с менее жесткими ограничениями, жителям следует придерживаться базовых требований, необходимых для предотвращения распространения коронавируса нового типа. Об этом заявила канцлер Германии Ангела Меркель ( DW ). В Санкт-Петербурге, России произошел пожар в отделении реанимации больницы Святого Георгия, где находятся заболевшие коронавирусом. В результате погибли пять пациентов, подключенных к искусственной вентиляции легких. В настоящее время пожар локализован, его площадь составила 10 кв. метров ( УНИАН ). В Украине планируют пересмотреть образовательные программы в медицинских учебных заведениях и рассматривают возможность возобновить обучение специалистов по эпидемиологии инфекционных болезней уже с 2020 года. Об этом в сообщил главный государственный санитарный врач Украины Виктор Ляшко ( РБК ). В Ухане, Китае решили проверить на коронавирус все 11 млн жителей : после ослабления карантина стали появляться новые случаи COVID-19 ( 100%news ). В Ровенской области карантин сохранится в Рокитновском районе и отдельных селах, где растет число заболевших COVID-19: Заря, Свитанок, Щекичин и Невирков ( пресс-служба Ровенской ОГА ). В Черновицкой области решили пока что не ослаблять карантин – за сутки 72 заболевших COVID-19, с начала эпидемии – 2396 ( Facebook глава Черновицкой ОГА Сергей Осачук). На 09:00 12 мая в Украине коронавирус подтвержден у 16023 человек, 425 человек умерло, 3373 пациента выздоровели.