Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Що е съветска “комуналка”?

Продължавам описанието си на тема как живях комунизма… И тъй, в 1980 г. аз, на 21 години, стъпих на гарата в Санкт Петербург, тогава наричан… “Ленинград”. (Някои… “тикви” и досега го наричат така, понеже, явно, им се чини, че градът на Петър е основан от… Ленин!) И ето, ние, трима българи, приети да учим във Философския факултет на Университета, директно попаднахме в… ада, наречен “общяга” (“общежитие”, сиреч… “комуналка”). Няма да е справедливо обаче ако не кажа още сега, че въпреки всичко, което преживях в този град, Санкт Петербург е един страхотно красив и велик град; наричат го “северната Венеция” и имат известно право. Но в качеството му на “Ленинград” той беше доста пострадал – по същия начин, по който са страдали и хората, живеещи в него. Тук в 1917 г. избухва болшевисткия метеж, с който започва “ерата на комунизма”, така безславно поминал се наскоро, но и досега още жив в много глави.

“Комуналката” е символът на комунизма, неговият най-изразителен и пълен образ. Не може да се разбере какво е комунизъм ако човек не е почувствал с всичките си сетива какво е това “комуналка”. А на мен ми се удаде тази възможност още на 21 години, и аз, разбира се, изпитвайки погнуса най-напред от “комуналката”, намразих завинаги и комунизма. Длъжен съм сега да предам своето усещане особено на по-младите, защото у нас, в България, съвсем не се разбира какво е това “комуналка” – този “апотеоз”, този modus vivendi на съветския комунизъм – най-истинския комунизъм на земята. Комунизмът трябва да бъде запомнен с “комуналката”, тя е неговото най-голямо постижение.

Всичко в “комуналката” е създадено така, че да унижава безкрайно и всекидневно човека. Но да не избързвам, нека първо да кажа какви са моите първи възприятия на “комуналката”, в която попаднах някак си уж “на шега”, изневиделица, неочаквано…

Да, неочаквано, защото в София, когато ни “убеждаваха” да отидем да учим в СССР, ни бяха казали, че ще живеем в… “невероятно добри условия”: по двама в стая, с душ и отделна тоалетна, с “прекрасни условия” за учене и… живот. И ние, нещастниците, се съгласихме. Ето обаче какво видяхме…

Таксито ни остави пред една пететажна сива тухлена сграда (тухлите в Русия са… сиви, не червени; за сметка на това всичко друго там е червено!). “Общежитие № 4” имаше формата на буквата “П”, едното му крило, както се оказа, беше “мъжко”, а другото, съответно – “женско”. На входа ни посрещна усмихната вечната бабичка-портиерка и ни поведе из… “катакомбите”, защото точно тази дума изплува в съзнанието ми, когато вървях из коридорите на “нашия общ дом”. Първото, което се набива в очите, бяха осеяните с табла и лозунги стени, написани с големи червени букви, на които пише как човек следва да… мисли, да… живее, да… харесва и т.н., а също така какво следва да… обича, да… мечтае, дори да… яде (”Мясо вредно!”, сиреч “Месото е вредно!”: един основен лозунг в столовите). И ето, след като минахме през 4 етажа (това сторило ни се безкрайно първо разхождане из “катакомбите” явно е замислено като “общо запознаване” с “външния вид” на съветската комуналка!), ние накрая бяхме заведени до нашата стая, на 4 етаж, “мъжко отделение”. (Не се учудвайте, че някои термини са все едно отнасящи се за… затвор: общягата-комуналка всъщност си е един затвор!)

Така похвалената ни в София стая се оказа не за 2-ма, а за… 5 човека! Стаята иначе е големичка и с висок таван, но… понеже всяка стая има само 4-ъгъла, най-големият проблем е къде да бъде поставено… петото легло. Тази “епопея” с петото легло си заслужава отделна сага, но да видим как “съветския човек” се е опитвал да оцелее в тези ужасни условия. Впрочем, тоалетната и умивалниците се намираха на същия етаж, в края на коридора, и там постоянно имаше, естествено, “очередь”, сиреч… “опашка”; обясниха ни, че било… “нехигиенично” тоалетна и умивалник да се намират в самата стая. “Опашката”, наред с “комуналката”, е другият най-изразителен символ и най-голямо постижение на съветския комунизъм (пък и на нашия).

По-късно разбрахме, че да живеят много хора (и дори… семейства!) в една стая за руснаците си е нещо едва ли не обичайно: например в обявите за наем на жилища често можеше да се срещне обява с такъв чудноват текст: “Давам под наем… ъгъл от стая”, и да си наемеш именно… “ъгъл” означава, че си истински… “щастливец”! Защото представи си какво означава да ти се падне… “петото място” в една комунална стаичка!

Та за това как хората са оцелявали в комуналките. Знам само как оцеляваха студентите в нашето общежитие: всеки, докопал се до… “ъгъл”, си заграждаше своя ъгъл с… шкафове, кашони, всякакви дървени плоскости, одеала, завеси и каквото там падне под ръка – и така си осигуряваше свое малко, но лично пространство. Представете си какво се получава в крайна сметка, когато не само четиримата щастливци от ъглите, но и “петият излишен” си направи една такава… дупка, дето се навира, за да избяга от… комунизма и от… “системата” за мачкане на човешкото достойнство, наречена комунизъм. Много често, за да стигнеш до своята… “дупка”, ти се налага да отидеш дотам… “на четири крака”, напипвайки в тъмното пътя към заветната цел. Но веднъж като отидеш в своя ъгъл, вече си автономен и независим и единственото, което постоянно, методично, денонощно, системно те тормози, е само… шума, невероятният шум от комуналката, от който спасение няма. Зад шкафовете, завесите и преградите някъде там, съвсем наблизо, нещастниците правят, примерно, секс, или… пият (обичайно занимание на унизения човек от съветската комуналка!), или се… бият, или се карат, или слушат музика, или си казват… нежни думи: и ти винаги си… “свидетел”, чуваш тази “гълчава”, това постоянно боботене, характерно за съветската комуналка: от него спасение няма, дори и да си запушиш ушите. Комуналката е най-префиненото средство за вечен терор и постоянна гавра над човешката личност: тя именно затова е най-великото постижение на съветския комунизъм…

В общежитието, естествено, никога не се спи: нека ако някой не ми вярва, да прочете нещо от Андрей Платонов. В нея не спят не просто затова, защото и… “врагът не спи”, но и защото… как да спиш, когато около теб, в образцовата съветска комуналка, тече и бучи вечната… фиеста, вечният… “празник” на така чудноватия комунален живот?! Това комунално “пиршество на живота” никога не утихва, всички са постоянно будни, и… живеят, сиреч… пият, крещят, реват, шептят си нежни думи, бият се…, а ти всичко чуваш: спасение няма.

И ето, ние, тримата млади българи, стоейки на прага на “своята стая”, дето ни посрещнаха ухилени нашите нови “събратя по участ” – грузинец и… “русский человек” – се чувствахме като… “ударени с мокър мръсен парцал по лицето”: как ще се живее тук пет години?! Пропуснах да кажа, че докато вървяхме по коридорите, усещахме невероятна смрад и воня, смесица от мирис на урина, на всякакви… манджи, на мръсни чорапи, на… повръщано и, разбира се, на… сперма (та тук живееха стотици съвсем млади хора!). Стояхме на прага, от който се разкриваше… цялата “прелест” на една обикновена съветска комуналка и се чудехме: да бягаме ли, да се връщаме ли назад, или да… оставаме. Останахме… “за тази нощ”, седмици наред след това решавахме какво да правим: да бягаме ли за България или да стоим, стиснали зъби, тук, в комуналката, и накрая се решихме, останахме. Бяхме млади, падахме си, види се, по стоицизма – та нали бяхме философи?!

И мисля, че не направих грешка че останах. Ако не бях останал, как ли щях да се насладя на цялата “прелест” на съветския комунизъм?! Ако не бях останал може би и аз сега щях да съм от ония… кретени, които най-нагло заявяват: “Какво толкова, в комунизма се живееше… добре?!”. Най-добре разбира комунизма оня, който го е живял, но не какъв да е комунизъм (нашият в България не беше чак толкова “развит” както съветския!), а истинския, автентичния, същинския. Аз имах това… “неописуемо щастие”. А бях само на 21 години…

19 Коментари »

  1. Описанието на съветската комуналка твърде много ми напомни на студентското общежитие, в което живях известен брой години след като комунизмът вече беше минало за България… А, да, бяхме по трима и всеки си имаше ъгълче, имахме и тоалетна в стаята, макар и почерняла от мухъл, но… всичко друго е до болка същото – вечно намръщената лелка, тъмните коридори, надрасканите стени (е, вече няма лозунги), оповръщаните стълбища, липсата на топла вода (пускаха я само 3 пъти седмично по 10 минути), вечния шум от скърцащи легла, крясъци, купони и т.н.
    Затова се замислих – къде всъщност е разликата? Нали сега уж сме „свободни“?

    Коментар от Keit | март 11, 2007 | Отговор

  2. Ние сме „посткомунистическо“ общество, така че навсякъде се усещат белезите на комунизма, дори и във външното, да не говорим пък за вътрешното, защото за мнозина комунизмът като психика си е непокътнат в главите им. А пък свободата по тази причина за много хора си е просто дума, нищо повече от това…

    Коментар от Ангел Грънчаров | март 12, 2007 | Отговор

  3. За Keit:Има огромна разлика,която Вие за съжаление считате за незначителна,вероятно защото не познавате добре комунизма :(„…е,вече няма лозунги..)

    Коментар от ИванСлавчевски | март 23, 2007 | Отговор

  4. Точно казано! А си бил на 21 години!
    Представете си живота в „комуналката“ на средностатистическото съветско семейство, в компанията на поне още едно такова при гореописаните условия!

    Коментар от нели | септември 21, 2007 | Отговор

  5. Твоя разказ е напоен,не с водка, а с черногледство и разглезеност:)
    Аз съм живял в същите условия, но описанията ми за преживяното щяха да са противоположни. Свободата? Зависи кой каква нагласа ще си набие в мозъка. Другото е постоянство в следването и. Оня с фенера, който търси човека и се затваря в бъчва, теб няма да те “ види „. 🙂 Свободата е в това да оценяваш всичко, което имаш (като даденост или постигнато), да му се радваш, а не да се мръщиш.

    „Това комунално “пиршество на живота” никога не утихва, всички са постоянно будни, и… живеят,…“ – за това иде реч- ЖИВЕЯТ. Хм, странно, а ти какво си правил там?!

    Коментар от Денко | ноември 16, 2007 | Отговор

  6. Денко, именно, именно, за някои животът в комуната, в комуналката и в общягата е идеал, напълно те разбирам, така мислят мнозина и затова безутешно леят сълзи по отишлия си комунален рай. Е, има и странни хора като мен, дето не понасят живота в комуна, ние сме по-друга порода хора, наричат ни „индивидуалисти“, ние презираме комуната, комуналките и общягите и мечтаем за нормален човешки живот, в който индивидът не е зависим от другите, а живее според собствените си разбирания. Ти това едва ли можеш да го разбереш щом имаш такива мили спомени от съветската комуналка, съжалявам те, но то си е твой избор 🙂

    Коментар от Ангел Грънчаров | ноември 16, 2007 | Отговор

  7. Ха, изобщо не си разбрал какво имам предвид! Радвам се, че поне не си познал годините ми:) Аз съм на 24 и те уверявам, че що е това комунизъм, комуна и т.н. , според твоите разбирания, а именно пол. система преди 89г, аз- не познавам и не помня и разбира се не лея сълзи за нещо непознато. И ако говорим за обременени с миналото хора, то определено ти си един от тях. Това, че не лееш сълзи, не те прави човек отърсил се от миналото си, а напротив, все още с яд се връщаш към него. Ясно е, това си е твой личен избор, но показва същата привързаност, но с друга окраска.
    И в първото ми мнение аз не защитавам пол. система, идеал или нещо подобно. Говоря за нагласа, свобода и живеене, три думи, които съпътстват цялото ти описание и носят твоята индивидуалност и поглед върху света. Интересно ми е как си представяш живота си според твоите мечти и независимост от хората? Наистина много малко хора биха могли да кажат, че са живяли такъв живот…и че им е харесал. Може би отшелници?
    Всеки човек е зависим от другите, което не изключва неговата индивидуалност, както ти твърдиш. И когато говорим за общуване между хората е много важно да споменем, че то не е възможно без наличието на общи идеали, пороци или други сходни черти между тях. Групата(или комуната според теб, защото комуната не е абстрактно понятие, а си е сбор на хора с една или повече обединяващи признаци) отлъчва всеки който се различава от общия признак или изобщо не го приема. Например: „Това комунално “пиршество на живота” никога не утихва, всички са постоянно будни, и… живеят, сиреч… пият, крещят, реват, шептят си нежни думи, бият се…, а ти всичко чуваш: спасение няма.“ Ти си посочил поне част от общите черти на тази група. Ако ти не си пил, крещял, ревал, бил, правил секс и т.н., то групата не те е приела и ти не си за нея. За каква група си- ти ще кажеш:) И не ми казвай, че си от групата на индивидуалистите, че тая група обхваща всички хора. Не ми казвай, че си и от хората с десни идеи- това се разбра от началото. И недей да тласкаш разговорът единствено в посока комунизъм срещу некомунизъм. Нали си философ? Говори за живота такъв, какъвто се случва. 🙂

    Поздрави;)

    Коментар от Денко | ноември 22, 2007 | Отговор

  8. Винаги се радвам, когато срещна младо момче с ясна и подредена филосовия за живота и човека (Денко!). Това ми казва: имаме шанс като народ! Комплексите на моето поколение ще отмрат и на тяхно място ще се настани за постоянно мъдростта на децата ни. Нали не съм прекомерен оптимист?
    Прочее, почитаеми господин Грънчаров, ние с вас сме от едно поколение. Аз помня как и кой отиваше да учи в Съветския съюз… Нещо нямам спомен да ги назорваха (имам такива познати!) Даже се споменаваха и някави връзки на родителите им… Не знам – аз не завърших в Москва или в СУ – завърших си Пловдивския университет за да си живея у дома. И това не ми попречи след като завърших да си изкарам конкурса за научен сътрудник в един пловдивски институт…
    Бях малко и в СССР. Средата на 80-те. Специализация… Не видях тези страшни „комуналки“ за които разказвате с талкова жар, ентусиазъм и погнуса… Не казвам, че ги е нямало – има ги и у нас и сега! Но моята стая си беше моя, имаше си и баня и тоалетна. Само телефона наистина беше в дъното на коридора… Е! Плащах по 20 рубли месечно.
    Питам се – това ли беше лошото на „комунизма“ (прочее вие добре би трябвало да знаете смисъла на тази дума и да знаете, че нито у нас, нито в СССР имаше такова нещо – комунизъм)? Това ли ще разказвате на децата, които не го помнят? Вие! Философа!
    Но не се страхувам щом има мислещи млади хора. И Денко не е единствения!

    Коментар от Пламен | май 5, 2008 | Отговор

  9. Ангеле, в ония години кой можеше да ходи да учи в СССР?
    Защо се правиш на антикомунист?

    Коментар от Монархистъ | януари 6, 2009 | Отговор

  10. Аз не се правя на антикомунист, аз СЪМ антикомунист – и то не от вчера. Възпитан съм от антикомунисти и винаги съм бил антикомунист. В Русия ходих да уча комунизма, за да стана най-добрия антикомунист. И го постигнах 🙂

    Коментар от Ангел Грънчаров | януари 6, 2009 | Отговор

    • Маи само ти си вярваш,че си такъв.Отговори с каква партиина препоръка отиде там.

      Коментар от martin | юли 1, 2009 | Отговор

  11. Поздравявям Ви г-н Грънчаров за перфектното описание на съветските общежития! Завършила съм висшето си образование също в иначе наистина прекрасния Санкт Петербург. Да живееш в общежити и да учиш в онези години на повечето от нас балгари беше голямо изпитание и особено на момичетата.
    Поздравявм Ви г-н Грънчаров и за Вашата гражданска позиция!
    Страхувам се, че малко хора ще Ви разберат, защото трябва наистина, да си живял в комуналка, за да разбереш истински цялата смрад на комунизма!

    Коментар от lina | януари 25, 2009 | Отговор

    • Какъв комунизъм ма курво, 1000 пъти ли искаш да ти се повтори, че комунизъм в най-чистата му форма не е имало никъде по света?!? И ти и автора сте алчни, егоистични, вечно недоволни и нереализирани боклуци. Грънчаров, ти си нещастник, преподаваш в ТЕТ-а за 500лв заплата (е, може да са ти я увеличили) и пак продължаваш да говориш, че комунизма бил лош. Кой те направи философ, кой ти даде хляба в ръцете. Техникума в който преподаваш кой го създаде? Я кажи уважавания от мен Жак Асса какви са му убежденията? Той поне е мъдър човек. Защо тогава е комунист? Искам да ми отговориш.

      Коментар от Chervenoarmeec | февруари 23, 2012 | Отговор

      • Иди се прегледай при психиатър, спешно е! 🙂

        Коментар от Ангел Грънчаров | март 3, 2012

  12. Поздравления за Денко.Браво млади момко,показа му беспорно,че освен
    да насочва разговора за комунизъм и да иронизира другите с него нищо не прави.Успех млади човече.

    Коментар от martin | юли 1, 2009 | Отговор

  13. Грънчаров, колкото повече ти чета глупостите, толкова повече се убеждавам, че си за лудница.Да, условията в общежитията бяха лоши, пропуснал си да напишеш, че някои от тях са били публични домове до революцията,но като нямаше други, а студентите бяха много, защото образованието беше безплатно къде да ги настанят….а се плащаше по 8 рубли на месец.Сега при нашата „Дермокрация“ общежитията да не би да са по-добри?

    Коментар от Сашо | юли 28, 2009 | Отговор

  14. Интересна дискусия за комуналките на комунизма. Впрочем, мисля, че е безсмислено да се обяснява на хора, непреживели тези ужаси и простотии, за какво точно става дума. Някой по-горе казва, че ако това е комунизма, не било чак толкова лошо. Материалните неуредици изглеждат разрешими. Но човек се ориентира и не на последно място под влияние на сегашното си състояние. А в БГ то е трагично. Разликата е, че и тогава беше трагично ( за които го разбират днес, не отричам, че съществуват и подобия на хора, за които това е дори приятно ! ), плюс античовешко, плюс животинско, плюс робско.

    Коментар от Sin | май 5, 2010 | Отговор

  15. Абе, хора . не спорете, в България в жилищно-битово отношение бяхмве къде-къде по-добре от Братската Съветска Страна. За съжаление комуналките са реалност и в съвременна Русия. Ето един страхотен ресурс на руски и английски, с видеоматериали, снимки и текстпве, писани от очевидци:
    http://kommunalka.colgate.edu/index.cfm
    РАДВАЙТЕ СЕ, ЧЕ НЕ ЖИВЕЕМ В БИВШИЯ СССР, РАДВАЙТЕ СЕ, ЧЕ ВЪПРЕКИ ВСИЧКИТЕ НИ КУСУРИ СМЕ ЕВРОПЕЙЦИ!

    Коментар от ashtree | февруари 26, 2011 | Отговор

  16. Shte se molite za bai tosho zlobarcheta…. shte se molite… ma nqma da ima… shte ima bai Boiko deto shte vi pravi oshte po ujasno ..

    Коментар от Ivan | юли 23, 2011 | Отговор


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: