Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

“Да се пазиш от кон отзад, от вол отпред, а от комунист отвред…”

Така казваше покойният ми дядо, Бог да го прости! Прав е бил дядо ми, скоро се убедих в това. Често съм си спомнял за тези негови думи, особено когато се озовах в… “гнездото на осите” – това беше катедрата по марксизъм-ленинизъм на Пловдивския университет. Тогава беше 1985 година, аз бях на 26 години когато станах асистент по философия. Наричаха я “царската катедра”, понеже явно винаги е имала хора в ръководството на университета. В това “гнездо на осите” бях седем години. Времената бяха интересни, случиха се доста истории, така че не е зле да направя своя опит да ги опиша.

Конкурсът, който спечелих, сам по себе си беше една история. Тогава конкурсите винаги са били нагласени. Аз обаче се явих като пълен наивник. Година и половина след завършването се бях готвил за конкурс и разчитах на знанията си. Разбира се, мястото е било отредено за друг човек, от “нашите”. Години по-късно разбрах какво всъщност е станало от устата на квесторките. По време на писмения едно момиче беше изловено че преписва. Не обърнах особено внимание, понеже си пишех най-старателно своя “ферман”. Та по-късно се разбра, че точно за това момиче било мястото, тя била протеже на някакъв големец. Но най-нагло започнала да преписва. Квесторките знаели коя е, размишлявали какво да правят, пък в един момент решили да я изобличат. Тя отпадна, и от този момент конкурсът се проведе, от немай-къде, обективно. Аз получих най-високите оценки и го спечелих. Но управниците в ПУ цяло лято са мислили какво да правят, как да вкарат “ничий човек” в катедрата, някак си не върви. Едва есента, след като вече бяха започнали занятията и аз вече се бях отчаял, получих съобщение да се явя, за да подпиша договор. И така започна моето битие на преподавател в ПУ.

Първият ми спомен е доста показателен за това какво представляваше тогава ПУ – не че сега е доста по-различен де. Явих се при шефката на катедра, доцентка по “История на БКП” – най-важният предмет изобщо в университета. Церберски изпит по… БКП трябваше да държат всички тогавашни студенти. Та най-главната бекапистка беше шеф, и аз се явих при тази дама. Почуках, чух да, и влязох в кабинета й. Една женица със злобни оченца ме погледна, присви устни и каза “Почакайте, колега!”. Почаках пред вратата – тя явно говореше по телефона – и като ме повика, се разбра, че ме била взела за студент. Аз обаче, макар и външно приличащ на студент – бях облечен с дънки и блуза – на въпроса й “Кой сте вие?” казах че съм новия асистент по философия. Тя ме погледна критично и ми каза да ида да се… обръсна, а след това да се явя при декана. И после да дойда при нея. Имах чувството, че съм попаднал в казарма, а не в университет. Разбира се, не се обръснах и отидох така при декана. Деканът – този същият в момента е ректор – без дори да ме чуе кой съм изкрещя да съм отишъл да се обръсна. Казах му че съм асистента по философия. Той малко омекна, пък после ми държа цяла лекция за това че трябвало да сме пример за студентите. Смешното беше, че той самият беше с брада. Минаваше за учен, та затова имаше брада. Тогава да бъдат с бради се позволяваше само на учените. И на художниците. Беше строго време. Аз му казах, че ще пускам брада. С нескривана погнуса от моята претенциозна наглост да ставам и аз учен ме пусна. На бабата-шефка, която пак се заяде че не съм бил бръснат, казах, че деканът ми разрешил да пускам брада. И тя миряса. После й се наложи да преглътне доста своеволия от моя страна. Та това беше моето посрещане в университета. Наех си квартира наблизо и станах асистент.

В един университет, разбира се, най-важното са студентите. Щом започнах занятия, разбрах защо са склонили да ме извикат да почна работа. Проблемът бил в това, че студентите от Българска филология били доста опърничави. Никой асистент не искал да им води, понеже изчадията-филолози се държели надменно. Нашите асистенти тогава бяха доста надути, но посредствени хора. Станал скандал когато студентите изобличили един в неграмотност. Не знаел някаква учена дума какво значи. Присмели му се най-гадно. Другите отдавна се били опарили с тези студенти. Та затова на мен дадоха именно тях, плюс малко групи математици (също особен народ), и още една група от “инженерна физика”. Разбира се, студентите ме посрещнаха с предубеждение. За тях, горките, философията се асоциираше с комунизма, не че не бяха прави, но мен не ме познаваха. Почнах да си водя каквито аз искам занятия. Разбира се, най-напред говорих за Платон, не за… Ленин. Правех се на ударен и не спазвах никаква програма. Най-напред студентите-филолози посрещнаха думите ми за Платон с презрение, май очакваха да кажа само това, което вече доцентът им беше казал на лекциите, и което се искаше да се знае за Платон – че бил… “обективен идеалист”. Аз обаче им ударих няколко лекции за това как аз възприемам неговата философия. Разказах им един най-точен анализ на философията му – Платон винаги си е бил мой любимец.

Забелязах, че студентите в един момент започнаха да ме гледат с ококорени очи. Такова чудо не се беше случвало при тях в час по философия. В един момент усетих, че ме приеха, започнаха да задават въпроси, станаха чудесни дискусии. Доносниците обаче (във всяка група си имаше “уши”!) са доложили на “инстанциите” какво става, и тогава катедрата ме натисна да спазвам програмата. Намекнаха ми, че имам изпитателен срок една година. Наложи се да поговорим малко за… “материята”. Аз обаче пък им поговорих за това как Аристотел разбира тия неща. За Ленинчо почти не остана време. Казах им с няколко думи какво се иска да знаят за “Лениновите велики открития за материята”, допълних, че ако не го знаят, горко им се пише. Те си записаха тия “премъдрости” – арсеналът на догматизма не е богат – и си взеха чудесно изпита. Скоро усетих, че студентите из целия университет ме уважават, защото мълвата беше пръснала някои неща за мен и моите часове. Но това, разбира се, ми излезе на носа…

Когато в система, нагласена така, че да насърчава именно посредствеността и некадърността – а такава именно система беше комунизмът – се яви някой, който е по-различен, цялата система се чувства застрашена. На фона на по-способния преподавател некадърността на некадърниците лъсва в целия си блясък. Такъв по-способен преподавател става заплаха за статуквото. Системата обаче намира начин да го “изплюе”, и бурята утихва. Скоро разбрах, че съм орисан да почна страшни битки – ако искам да остана себе си.

Най-напред един доцент, който искаше да минава за… “модерен”, ми подхвърли: “Виж какво, пич, бъди малко по-скромен. Не чувстваш ли, че дразниш много хора? Прави се на ударен, никой тук не чака от теб “научни подвизи”, карай по-леко. Вземи пиши дисертация, а пък иначе карай спокойно, че си разлаял кучетата и т.н.”. С този човек се бяхме сближили на почвата на това, че и той се оказа почитател на Горбачов. Забравих да кажа, че от няколко месеца в Москва се беше възцарил Миша Горбачов и точно тогава той взе, че премахна… цензурата. Вестниците започнаха малко по малко да пишат за онова, за което преди никой не е смеел даже и да помисли. “Краставите магарета” като мен се почувстваха на седмото небе при този повей от Москва. Имам предвид не нашите, а руските вестници. Тук цензурата си вилнееше както преди, и то до 1989 г. И ето, че аз постепенно я ударих през просото. Но системата направи всичко, за да ме сломи и пречупи. Доста гадничко ставаха тия неща тогава, ето как…

Един ден телефонът иззвъня и секретарката на катедрата ми каза бързо да се явя при шефката. Отидох, а тя ми каза: ти защо не си на “отчетно-изборното събрание на университетската комсомолска организация?”. Казах й, че получих покана, но сметнах, че не е задължително. Как да не е, та нали теб ще те избират в ръководството?!! – изкрещя, изгубила търпение, доцентката-бекапистка. Аз й казах, че никой не ме е питал и че нищо не зная. “Ето че узна, бягай да се обръснеш, да сложиш костюм и бързо в Младежкия дом!”. Разбрах всичко, тази история беше да ме проверят “що за птица съм”, и то по най-гадния начин.

Аз, разбира се, не тръгнах да търча. Отидох до една бръснарница, обръснах се и се подстригах. След това бавно си отидох до квартирата, сложих си новите дънки, и потеглих към Младежкия дом. Когато се довлякох до него, разбрах, че “кариерата ми в славния комсомол” е започнала с нечуван скандал. Вече ме бяха избрали “завеждащ идеологията” на Университетската организация на ДКМС (това значи… “Димитровски комунистически младежки съюз”!), без да ме видят т.н. делегати, без някой и да ме пита. Наежени, щатните комсомолски активисти ме поканиха в “президиума”. Представиха ме. Дадоха ми и думата. Казах, че благодаря за честта, но не мога да приема, понеже… нямам време, пък и никой не ме е питал. Намеси се главният комунист и каза, че всичко било станало “спонтанно”, един вид в последния момент се били сетили за мен. Но че от тази чест няма отказване, защото… Партията ти оказва голямо доверие. Ако не го оправдаеш, а ние вярваме, че ще го оправдаеш, но ако не го оправдаеш… абе няма смисъл да мислим за това, ти ще го оправдаеш – ми каза червен като рак главният комунист, гледайки с презрение това насекомо, което взело да разсъждава!

Така започна моята епопея в Комсомола, за която още се разправят легенди в ПУ. За всичко това ще пиша отделно. Стана една, която си струва да се опише. Дано не се приемат тези записки в смисъл, че ето сега, постфактум, се опитвам да се правя на… “голяма работа”. Не знам дали се усеща това, но в тия записки съм пределно искрен. Такъв съм си бил винаги. И това много ми е коствало.

Но не съжалявам. А пък сега какъв е смисъла уж да се правя на какъвто не съм. То се вижда какъв съм. И тогава си бях такъв. За мен думата “преустройство” звучи грозно. Когато “перестройката” започна своя подем, аз наистина се усетих че все едно съм на седмото небе. Защото нямаше какво да “преустройвам” у себе си. Нещо повече, както подобава, си позволих да се поиздевателствам над системата така гадно, че я направих за смях. Но нека за всяко нещо да се каже когато му дойде ред. За сега – дотук…

29 Коментари »

  1. Абсолютно вярно е всичко това!

    Коментар от Anastasov | декември 3, 2007 | Отговор

  2. аааааа стига простотий ве животно

    Коментар от Димитър А. | февруари 18, 2008 | Отговор

  3. Мога само да Ви поздравя г-н Ангелов и да изразя възхищение от Вашата личност.Като студент през 1972 г.след като си взех изпита по „Основи на марксистко-ленинската философия“-с доста тъжни перипетии,продължих да посещавам лекциите на /тогава/ доц.Марев.Сигурен съм,че такъв случай в историята на ВХТИ няма,но такава завладяваща личност с нестандартно преподаване , като Вашето ми напомни горното описание.

    Коментар от Атанас Балъкчиев | май 18, 2008 | Отговор

  4. Благодаря за оценката и комплимента! Казвам се обаче Ангел, фамилията ми е Грънчаров, а не Ангелов 🙂

    Коментар от Ангел Грънчаров | май 18, 2008 | Отговор

  5. Няма значение де, това са подробности…

    Коментар от Ангел Грънчаров | май 18, 2008 | Отговор

  6. Ужасно съжалявам за грешката г-н Грънчаров,добре че сте на простителен дух.Това ми се случва за втори път през тази година да разменя фамилно име…Важното е , че съм открил интересен човек.Ще продължавам да чета написаното от Вас.А може би ще имам нужда от психологическа помощ-за един месец загубих майка си и скъп приятел и още не мога да се съвзема.Бъдете здрав!

    Коментар от Атанас Балъкчиев | май 19, 2008 | Отговор

  7. ами от хората дето сa все повече на изгубване е тоя Ангел Грънчаров
    хехе голям дивак , амчи то модела на поведение не че е нещо особено и сега има система ,кадруване,всички глупости са същите ,методите за съпротива се променят малко , вече само с дънки и коса ,даже и с брада ,май няма файда…

    Коментар от генчо генчев | октомври 9, 2008 | Отговор

  8. Вярвам Ви,че всичко това е истина.Аз имах подобен преподавател във ВМЕИ“Ленин“.Гл.асистент Стефанов.Упражненията по философия при него бяха удоволствие.
    За разлика от другите идеологически науки.

    Коментар от Jordan | февруари 3, 2009 | Отговор

  9. Мале горкичкият ти, мноого си страдал!!!,но накрая истината и свободата възтържествува и се възцари мир и щастие по цялото земно кълбо!!!

    Коментар от Дядо Вазов | февруари 4, 2009 | Отговор

  10. Няма никакъв смисъл от съществуването на този блог. Грънчаров е менте антикумонист и обслужва интересите на наследниците на БКП елита и системата. Факт е ,че тези наследници сега са новата аристокрация и много богати бизнесмени (мафиоти). Неслучайно агитаторите на демокрацията като Дайнов,Минчев,(самият Грънчаров, но на по-ниско ниво) и др. са работили по разни БКП институти и са живяли по Русия. Съвпаденията не са случайни.
    Грънчаров и да ми одговаряш и да не ми одговаряш на мене си ми ясен.

    Коментар от Иванов | март 18, 2009 | Отговор

  11. Научи първом правописа, пък тогава пиши; ала то в Симеоново, факултет „Държавна сигурност“ явно правопис изобщо не са учили, личи си… 🙂

    Коментар от Ангел Грънчаров | март 18, 2009 | Отговор

  12. Да живее комунизмът!!!Комунист е комплексно понятие.Човек обслужващ строя.Заблуден чове,обслужващ строя.Идеалист,желаещ благото на света,човек,живеещ в съседната врата……Замислете се…..

    Коментар от Наказателят | март 18, 2009 | Отговор

  13. Знам си, че нямаш никакви други аргументи и за правописа ще се хванеш. Ясен си ми както казах.
    Другия ти вариант е когато някой те разобличи да действаш на принципа „крадеца вика дръжте крадеца“
    и да го обвиняваш в твойте си грехове, че бил агент,комунист…все неща близки до твойта същност.

    Коментар от Иванов | март 18, 2009 | Отговор

  14. kam Nakazatelia: vijte , Vie iavno neznaete kakvo pischete . Ima razli4ni idei , i razli4ni idealisti. Za da gi spuskate takiva saobschtenia iavno ne ste zapoznat s Marx ……str. 42 ot „Manifesta“ , tam triabva da vi stanat iasni neschtata. Marx e kazal i mnogo verni neschta , no politi4eskata konzepttzia e katastrofa.

    Коментар от Konstantin | март 19, 2009 | Отговор

  15. http://www.extremecentrepoint.com/?p=4037

    Коментар от insomnia1304 | юли 7, 2009 | Отговор

  16. Manu Chao – Politik Kills (official video)

    Коментар от insomnia1304 | юли 11, 2009 | Отговор

  17. Г-н Грънчаров,
    От комунизма опазване няма. За жалост.

    Коментар от Резервист | август 8, 2009 | Отговор

  18. „10-те НАЙ…“ Липсващи неща от социализма (1)

    „10-те НАЙ…“ Липсващи неща от социализма (2)

    „10-те НАЙ…“ Липсващи неща от социализма (3)

    Коментар от insomnia1304 | септември 2, 2009 | Отговор

  19. О-о-о, видях в горното видео ченгето Петър Пунчев, който заедно с другото ченге Косьо Тилев си направиха радио FM+! Те със сигурност са доволни от смяната на строя, защото преди си бяха ченгета-журналисти, а сега „сериозни бизнесмени“!

    Коментар от Язека | октомври 24, 2009 | Отговор

    • Грешите. Смятам, че беше грешка да се унищожи всичко това, което някога беше създадено от поколения българи. Не беше умно и последствията му се виждат всеки ден. Аз съм социален тип, в създадените от мен фирми винаги е имало защита на интересите на работещите и много блага – от безплатно здравеопазване, до безплатно летуване със семейството. Не мога да бъда щастлив и доволен, ако съм обкръжен он бедни и нещастни хора. И не съм бил ченге-журналист. Много нещо се изписа. Прочетете огромните публикации в Капитал-Кариери и 24 часа, стига наистина да ви интересува истината. Поздрави от Белград!

      Коментар от Петър Пунчев | февруари 23, 2010 | Отговор

  20. Конспиративна теория за троянското мюре
    http://www.atanas.fr/articles/categories/politics/232-miure

    ЮРИСТИ makes this comment

    21.01.2010 (чт) 20,15,16 CET
    Искате ли да разберете истината? Напишете в GOOGLЕ „Няма такава партия!“

    Коментар от insomnia1304 | януари 22, 2010 | Отговор

  21. Рицарите от „Ордена на лъжата”

    http://frognews.bg/news_19575/Ritsarite_ot_Ordena_na_lajata/

    Коментар от insomnia1304 | януари 29, 2010 | Отговор

  22. Доц. д-р Минчо Христов: Готвят скоро нов фалит на банките!

    http://blitz.bg/news/article/69237

    Коментар от insomnia1304 | януари 29, 2010 | Отговор

  23. Вий спомняте ли си, …. другарю? Ма другарко, вий що са предреждате на опашката?

    „45 години стигат” гласеше рефренът на един от хитовете на прехода. 20 години по‒късно се оказа, че отпечатъкът на онези 45 е толкова траен, та сигурно няколко пъти по толкова трябва да изтекат, за да пренастроим прословутия български чип. Днешните млади дори и не подозират какъв е бил животът на техните баби и дядовци, че даже майки и бащи преди 89‒та. Не им й трябва, а и едва ли ще проумеят повечето реалии, взаимоотношения, табута, норми … Мнозина обаче си искат миналото, вкопчили се в спомените.

    А те са много, толкова много, че бихме опитали да ги възстановим заедно. Както обичайно Frognews.bg го прави около всеки 10‒ти ноември, откакто сме заедно. И с уговорката, че на лошото трябва да се гледа хладнокръвно от дистанцията на времето, а на доброто ‒ през призмата на годините, когато „рок енд ролът беше млад”. В крайна сметка Стената за някои падна, други така и не пожелаха да я съборят в себе си. Късата памет обаче не е комплимент. Затова – спомняте ли си:

    ‒ Вопъла „Другарю/ко, защо се предреждате на опашката;

    ‒ Безсънните нощи пред ЦУМ заради списъка за цветен телевизор;

    ‒ Показния магазин на „Витошка” и другия на „Раковска”, в които преди Нова година „пускаха” банани;

    ‒ Бозата от 6, баничката от 10, шоколада „Крава” за 70 ст. и билетчетата за трамвай от 4 и тролей от 6 ст.

    ‒ Киното за 20 ст., в което се извиваха опашки за български филми;

    ‒ „Всичко е любов” и тичането след Иван Иванов за автографи;

    ‒ „Ну погоди” в кино „Култура” с доглеждане;

    ‒ Киселото мляко в стъклени бурканчета с капачка от станиол;

    ‒ Школските униформи с бели якички и оръфаните, дошити с кожа, лакти на момчешките сака;

    ‒ Летните бригади с международно участие;

    ‒ Търговията на черно в Студентски град ‒ долар за 3 лв.;

    ‒ „Кореком” и марковите джинси;

    ‒ Тихите „Мазди” на другарите и политическите вицове за тях, разказвани под сурдинка;

    ‒ Партийните събрания, порицанията и изключванията от партията (дамга за цял живот);

    ‒ Дружинната ръководителка и сборовете с възгласи „Рапорт даден” и „Рапорт приет”;

    ‒ Манифестациите пред Партийния дом;

    ‒ Стихотворението „Води ни, партийо любима!” (нататък ми се губи);

    ‒ Квотите за деца на „активни борци против фашизма” в гимназии и университети;

    ‒ Задължителния руски език от 5‒ти клас нагоре;

    ‒ Петъчната програма на руската телевизия;

    ‒ Студио Х в събота вечер по І програма;

    – Сагата „Семейство Палисър“, за която всички се събираха у съседа с телевизор;

    ‒ Екскурзиите в братските социалистически страни; с влак; през Румъния…

    и още, и още. . .
    Историята трябва да се пише, но и да се чете.
    А „Този списък“ едва ли ще допишем сами, затова продължете го и вие…
    http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=8937&Itemid=9

    Коментар от insomnia1304 | януари 31, 2010 | Отговор

  24. Проф. Цветков: БАН значи: комунист, по-комунист, най-комунист, академик

    http://frognews.bg/news_22730/Prof_TSvetkov_BAN_znachi_komunist_po-komunist_nai-komunist_akademik/

    Коментар от insomnia1304 | май 7, 2010 | Отговор

  25. Иванов каза palna glupost za sebe si…xi-xi-xi:)
    moment 4e ti se smeia Ivanov!
    zitiram te,Ivanov!
    “ Неслучайно агитаторите на демокрацията като Дайнов,Минчев,(самият Грънчаров, но на по-ниско ниво) и др. са работили по разни БКП институти и са живяли по Русия. Съвпаденията не са случайни.
    Грънчаров и да ми одговаряш и да не ми одговаряш на мене си ми ясен.“
    mi ti 4ii go traji6 na tolkoz „ниско ниво“,i kat ti e „ясен“,kvo 4ete6?
    are molim te kat 4ovek,odi u „your tube“ da slu6a6 pevizi bez familni imena.
    molia te…
    Boris 4angarov

    Коментар от Boris | май 22, 2010 | Отговор

  26. и да ми од!!!говаряш и да не ми од!!!говаряш на мене си ми ясен.“
    „s tvoite kamani po tvoita glava“ se kazva,ako 4e si govorime s pogovorki.
    kamanite padat,i drugi raboti
    „v 4ujdo selo i keremidite biat“.
    poradi 4to se srami6 da mi „од!!!говаряш“ s ‘T’?
    Boris 4angarov

    Коментар от Boris | май 22, 2010 | Отговор

  27. ne te znam Ivanov!ko si zavar6il,u4il,struval…ma zapi6i nekaf intenziven kurs po retorika(vij v re4nika ako ne znae6 kvo e tva!)
    izviniavai bate 4e govorime na 6opski!
    Boris 4angarov

    Коментар от Boris | май 22, 2010 | Отговор

  28. Г-н (екс другарю) или така както би ви се понравило, Грънчаров (но не и уважаеми),

    Не разбирам как в един човешки мозък може да се събере толкова ненавист, човекомразие злопаметност и нито един светъл лъч, нито една позитивна мисъл, нищо което би било признак на човечност и благородство. Имате сродна душа в лицето на Георги Жеков, но за разлика от вас той не влиза в долнопробни, махленски спорове с хората на различно мнение от него и колкото и да е краен поддържа определено ниво на достойнството си. Защо ли в споровете ви с опонентите се появява натрапчивото усещане за нещо средно между Георги Жеков и проф. Юлиан Вучков, за някаква псевдоакадемичност, но изпълнена с бурно неудовлетворение от всичко около вас на този свят (вероятно някакво отклонение, нуждаещо се от психиатричен анализ) и най-вече за миризма на клоака!? Живели сте доста и трябва да сте разбрали, че “Животът не е само Черно и Бяло”. Според мен, който не е разбрал това в разцвета на живота си, той е останал с първичното ниво на съзнанието от началното училище!
    След статии от такъв род мога да добавя и: “Откровен лъжец “и “кон с капаци”, човек с когото светът няма проблем, а самият той има проблем със света и с чувството за реалност!

    Коментар от Димитър Кънев | май 18, 2013 | Отговор


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: