Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Е, и отиде ли си все пак комунизмът?

Чета и слушам напоследък (особено в средите на “Атака” витаят такива “мисли”), че комунизмът… не можело да си отиде, понеже, представете си, той даже… “не бил идвал”. Той бил, казват, “светъл идеал”, “мечта” даже, а пък това, което сме имали, си било… “хубаво”, но… „не чак толкова“. Тепърва трябвало да дойде… комунизмът, тепърва ни чакало времето, в което еще веднъж да му се… “насладим”, и то до насита. С една дума, “простотия до шия” и невероятна глупост тресе някои хора…

Ето, едно… човешко същество с претенции за интелигентност ми пише в блога досущ следното: “Да, през 1989 бях на 18 г., а “от всекиго според способностите, всекиму според потребностите” не е идеал, който е бил достигнат някога по тези земи… Има комунисти, които са се борили за светли идеали, има и такива, които после управляваха страната. Аз съм за грижата за слабите, които не могат да оцелеят сами. Имам предвид не тези, които ги мързи да работят. Това май е комунизъм, нали? Не мисля, че идеите и изпълнението са едно и също нещо. Това го знаеш и ти: нещо като “животинската ферма” на Оруел.”

Отговорих му така: “Още през 1991 година написах една статия, наречена “Логика и съвест при неокомунизма”, в която доказвам, че “същност на комунизма” (равно на т.н. комунистически “идеал”) точно съвпада с действителното проявление на тази същност (”идеал”) в реалната история. Така че “светъл” идеал на комунизма просто няма, има само… “червен” идеал, а той е червен, понеже е пропит от пролятата кръв. Ние си имахме съвсем истински комунизъм, т.е. идеите и изпълнението при комунизма специално напълно съвпадат. Впрочем, със своето неразбиране ме подсети да я изровя тази статия (публикувана в тогавашния в-к ВЕК-21) и да публикувам тук поне част от нея”

Ето, изпълнявам обещанието си:

… Но ето че идваме до сюблимния момент в логиката на г-н Добрин Спасов, а именно: “Може ли да си отиде “комунизмът”, който изобщо не е идвал?”. При това, забележете “новия момент”: довчерашните комунисти пишат “комунизъм” само в кавички. Така идваме до проблема за… “съвестта” на неокомуниста.

С този вопрос проф. Д. Спасов доказва едно: че цинизмът може да бъде безграничен, ако нямаш съвест… Комунизмът не бил идвал, затова не можело да си отиде: нима не е безсрамие тази логика, издевателстваща се над умъртвената снага на родината и над безсмислено пропиления живот на толкова поколения и милиони човешки същества?! Нима може, след като се видя какво носи комунизмът в историята, да се продължава илюзията, че той е само “всеобщо щастие” и “висша справедливост”, а онова, което сполетя България, е само… “грешка” и “деформация” на “Великия Идеал”?! Нима тези хора не осъзнаха най-после какво е това комунизъм?!

Не може велика идея да поражда само безчовечност и несрещано в историята варварство, защото тъкмо по изявяването й в историята може единствено да се съди категорично за нейната същност и вътрешна природа. А комунизмът разруши вековните устои на човешкия живот, лиши от смисъл съществуването на човешките същества, подложи на най-жестока свръхексплоатация целия народ, опошли материалната и духовната култура, десетилетия разпространяваше проказата на безнравствеността си – и затова неговата истинска природа не е нещо трансцендентно и скрито в “Идеала”, а напълно съвпада с лицето му, с изявяването му в нашия тъжен ХХ век. Но за да се разбере и признае провала на комунистическия експеримент както по замисъл (като “идея”, “проект”), така и като осъществяване (практика), се иска… чиста съвест. А също отказване от користния частен интерес, благодарение на който комунизмът просъществува толкова десетилетия, т.е. отказване от облагите, които той даваше на адептите му. За комунизъм днес плачат само ония, на които той донесе доста “благинки” – за сметка на огромното мнозинство от народа, на който той донесе само беди и злини. Нима не е ясно, че днес “социализъм-комунизъм” искат все още само ония, които са неспособни за естествен и свободен човешки живот? И затова продължават да издигат плашилата на “капитализма”, “тъмното минало” и пр. Но да оставим мъртъвците да погребват своите мъртви…

Не може професор по философия, а също и логик, да не разбира тези неща. Излиза че интересът, а не истина е водещото, което подхранва “идеите” за жизнеността на… “социалистическия идеал”. Но нали, драги професоре, само истината е съществена за философа?!

Политиката, нямаща отношение към истината, която жадуват днес човешките същества, е съвсем друго нещо…”

(Из в-к ВЕК-21, брой 4, 1991 г., статията “Логика и съвест при неокомунизма”)

ДОПЪЛНЕНИЕ, ПИСАНО ПО ДРУГ ПОВОД: … Едно уточнение само към изказването на коментиращ по-горе: комунизмът никога не се е базирал на „вяра“, било тя утопична, било някаква друга, комунизмът винаги се коренил в най-пошъл прагматичен интерес (партизаните с кашкавалени пити в раниците, излежаващи се по сенките в горите) и е произхождал от користта, ползата, облагата, стремежа към лапане и плюскане. Комунизмът като „философия“ е груб и вулгарен материализъм и атеизъм (безбожничество), сиреч, не може да има никаква вяра („вярата“ в материалното не заслужава да се нарече вяра, просто щото си има по-подходяща дума за това: интерес). По тази причина цинизмът, сиреч, аморализмът, е квинтесенцията на комунистическия мироглед; спомнете си още веднъж перверзията „Вината поемаме само с мезе!“, така умилително възприета от нашия нынешен государственний водач Гоце Първанов, че той от благодарност още държи изказалия горната пошлост (Филип Боков) на хубава служба в Президенството, а пък сестра му уреди чак в ЮНЕСКО.

Тъй че нищо духовно и идеалистично не може да има в комунизма, тия басни за него трябва да бъдат вече окончателно избити, изтикани от главите. Щото да допуснеш, че в комунизма може да има нещо светло, чисто, безкористно, духовно и идеалистично е все едно да приемеш, че и Сатана може да е воден от най-благородни мотиви – което, както и да го погледнем, си е умствена извратеност.

Затуй моето разбиране е, че комунизмът няма ценности в оня най-възвишен смисъл, който свързваме с тази дума, той не се опира дори на някакъв идеал, той просто е най-пошъл и извратен душевен импулс на лумпените, на паразитите, на мързеливците, на лъжльовците, на аморалните, на крадливите, на склонните към разбойничество, към „присвояване“, на калпазаните, на шмекерите, които, понеже са се разкапали от мързел, от бездействие и от неудържими пориви към паразитиране, подобно на търтеите, и понеже са се усетили, че са много (долната страна в човешката природа, уви, е широко разпространена!), стигат дотам, че постигат историческо значение – и това е печалната история на световния комунизъм.

Нормалният, деен, свободен човек, човекът с обикновени, с традиционни ценности и морал, комунист просто няма как да стане; комунисти са ставали само търтеите в обществения кошер; и си представете когато търтеите вземат властта в един кошер; става това, което стана в цветущата някога България!

5 Коментари »

  1. Комунизма др.Грънчаров
    Просто не си отиде , излъгахте народа с изборите 1990 год направихте си конституция излъгахте втори път народа направихте си приватизация сега евреме да ви излъжем ние да направим национализация и да ви оставим на социална пенсика без дом
    Вие направихте от българите трето качество хора чалгата ви е в душите но върху вашата мисъл може да се расте само трънен венец!!!

    Коментар от войводата | юли 20, 2008 | Отговор

  2. Неплохо.

    Коментар от Стиляга | октомври 25, 2008 | Отговор

  3. И аз пиша комунизъм и капитализъм винаги в кавички но не защото мисля че има истински комунизъм а защото това е са едни термини измислени самите комунисти за да оцветят всичко в черно и бяло те не обичаха нюансите , при тях беше ясно комунизъм- капитализъм , врагове- наши … а идеала за някои си беше постигнат по рождение , други ставаха доносници, трети комсомолски секретари, четвърти бягаха през границата … кой както може.

    Коментар от nikolay | юли 31, 2009 | Отговор

  4. 9 септември 1944 г. – събитието на ХХ в.
    http://www.segabg.com/online/new/publall.asp?id=4721&type=hotnews

    Коментар от insomnia1304 | януари 8, 2010 | Отговор

  5. Комънизмът е куха идея. Тези, които я приложиха на практика, изградиха /деформираха/ едно общество от еднакво мислещи и еднакво живеещи „човешки същества.
    Създадоха общество от унифицирани индивиди,а това противоречи на законите на вселената определящи нейното
    развитие.Комунизмът грубо пренебрегва закона за ЕСТЕСТВЕНИЯ ПОДБОР-НА РАЗЛИЧИЕТО СЕ ДЪЛЖИ РАЗВИТИЕТО,
    поради това човечеството никога няма да осъществи идеята
    за равенство и братство.
    Премахвайки часната собственост и свободата на личността
    комунистите сами определиха краха на тази идея.

    Коментар от Tomi Tomev | март 31, 2010 | Отговор


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: