Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Фанатик на… свободата

Така ме нарече преди време един мой опонент, мислейки си че влага колкото се може по-обиден смисъл. Добре поне че не ме нарече… „талибан“. Ти, каза той, по нищо не се различаваш от тия, с които спориш и които мразиш, но само че си с обратен знак. Твоето „анти-“ е същото като това, което отричаш, но някак си е „наопаки“. Ти си така краен и жесток, че имам чувството, че можеш с голи ръце да убиеш човек, който не мисли като теб. Това също са негови думи. Излъчвал съм бил ненавист спрямо тия, които не обичат свободата, пък и истината: защото истина и свобода винаги си съответстват.

В първия момент като чух тази критика се засегнах, пък после като се замислих, открих, че този човек в голяма степен е прав. Само дето неговите упреци сами по себе си се превръщат по необясним начин в противоположното на това, което той си мисли че иска да каже. В един момент открих, че да си „фанатик на свободата“ съвсем не е така лошо, както изглежда на пръв поглед. Фанатик на истината също не е чак толкова лошо, макар че все пак е по-лошо: защото в името на истината са правени какви ли не престъпления. И в името на свободата са правени, но това, в чието име са правени, разбира се, не е било свобода, а обратното на нея. Комунизмът например твърдеше, че той бил дал на човека за първи път в историята една… „действителна свобода“, с други думи казано – „истинска свобода“. Но ясно е, че това, което той донесе и даде, нямаше нищо общо със свободата, да не говорим пък за истината…

Явно този човек искаше да каже, че „фанатик на свободата“ е оня, който един вид сляпо вярва в свободата, сиреч вярва в нея „неосъзнато“. Фанатизмът спрямо свободата на него му се чини че е израз на някаква „неразумност“, а пък ако свободата била схващана „разумно“ и „осъзнато“, то тогава убедеността в ценността на свободата ставала някак си по-„мека“, по-„умерена“. Фанатизмът бил все пак „крайност“, основаваща се именно на „неразумността“, на „безсъзнателността“. На такива хора им се струва, че „истинската свобода“ е някак си „по-човечна“ или „хуманна“, а пък това е така, защото за тях „човешкото“ е не нещо друго, а тъкмо… „разумното“, „съзнателното“. Явно такива хора изхождат от изтърканата представа, че човекът е… „разумно същество“, като под „разумност“ те разбират не нещо друго, а „разсъдливото мислене“, мисленето, свързано с „правене на сметки“, с „поставянето на цели“ и пр.

Това е голяма тема, но аз лично смятам, че автентичната разумност не е това. Тя не бива да бъде свеждана до голия разсъдък, до ума и интелекта, а трябва да се разбира като израз на цялата душа, и то именно в нейната цялост. Ако така се схване разумността, то тогава изразът „фанатик на свободата“ малко по малко започва да придобива точния си смисъл. Една „разсъдлива свобода“, или свободата като „осъзната необходимост“, е тъкмо несвободата, противоположното на свободата. „Нефанатичната“ отдаденост на свободата е доста „пресметлива“, но точно затова и съвсем непълноценна, едностранчива и едноизмерна. Когато човек се пристрасти към свободата с цялата си душа, сиреч и с мисълта (съзнанието) си, но също така и с чувствата си, с волята си, с интуицията си, даже с усета и със сетивата си, то едва тогава той става… „фанатик“ на оная най-пълноценна, цялостна и неощетена с нищо идея за свобода, която ни е така необходима – ако искаме да сме адекватни на живота също в неговата автентична цялост. Всяко друго отношение към свободата, колкото и да е „умерено“, „рационално“, „меко“, „премерено“ и пр., е всъщност крайно непълноценно и ощетено. Защото на него му липсва именно оня патос, който е налице в т.н. фанатизъм по отношение на приемането и отстояването на великата идея за свобода. Ето защо този човек, без да иска, всъщност ми даде най-голямо насърчение, отправяйки ми такъв все пак неосъзнат, но наистина блестящ комплимент.

И ето аз сега се чудя с какво съм заслужил една такава похвала. Вярно е, че във всичките ми книги досега темата за свободата е водещата, като на моменти и като че ли е единствената моя тема. Наред с темата за живота, с търсенето на най-пълната, цялостна и неощетена истина за живота – такъв, какъвто той е за човека. Явно в тия години, в които съм търсил и съм се опитвал да изразя най-значимото в така величавата идея за свобода, аз неусетно съм се пристрастил към нея до степента да съм заслужил прозвището „фанатик на свободата“. Оказва се, че този мой опонент по някакъв тайнствен начин е успял да схване квинтесенцията на моята душевна и личностна нагласа спрямо свободата и да я изрази с този така сполучлив израз. Вярно е, че той едва ли съзнава какво точно казва и защо го казва, но пък как да не се удивляваме на тази могъща способност, наречена интуиция, която понякога ражда именно най-точните наши прозрения, „проблясъци“, „озарения“…

И ето аз сега се питам дали да не седна и да обобщя своите търсения във връзка с така силно владеещата ме идея за свободата в една нова книга, която да нарека точно така: ФАНАТИК НА СВОБОДАТА. И да опиша не себе си, а онази пълна отдаденост на свободата, която поражда този така необходим ни фанатизъм. Защото, да си признаем, ние като нация не сме показали досега някаква особена пристрастеност към свободата, а пък и много често се отнасяме към нея с нескривано безразличие. И това важи не само за историята ни, но и за тези дни, които сега живеем, за нашата съвременност. Поради което явно все още са в сила думите на Левски, когото сме провъзгласили за „апостол на свободата“ ни, но който е написал тия горчиви, ала така справедливи думи: „Българинът обича свободата, но само ако му я поднесат на тепсия…“ А голямото разочарование на българина от свободата идва в оня момент, когато той я види… „в тепсията“, пък открие, че тя не става за… ядене.

И именно поради тази наша „разсъдлива“ и доста премерена позиция спрямо свободата ние в мнозинството си като нация сме стигнали до положението да проклинаме не само свободата, но и демокрацията. Вместо да се взрем в самите себе си и там да намерим онова, което ни липсва. Защото без него сме стигнали до положението, в което сме стигнали: да не умеем да се ползваме от плодовете на свободата, да гледаме с предубеждения и опасения на нея, да я обиждаме с така тъпата дума „свободия“, да не знаем какво да правим с „подарената“ ни свобода, с лекота да се отказваме не само от свободата си, но и от достойнството си, не само от достойнството си, но и от всичко онова, което свободата носи в себе си и дава на дълбоко влюбените в нея индивиди и нации.

На фанатично преданите на свободата индивиди и нации, към които ние, уви, не принадлежим…

4 Коментари »

  1. Мне кажется ништяк!

    Коментар от Порно видео бесплатно | октомври 26, 2008 | Отговор

  2. Добър да е деня! Да погледнем позитивно и БИБЛЕИСКИ: „ФАНАТИК НА СВОБОДАТА“ … „И ЩЕ ПОЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ…“ Йоан8:32 – как ? – пребъдвайки в Христовото учение…. „пази ме, Боже,щото на Теб уповавам.Казах на Господа:Ти си Господ мой;вън от Тебе няма добро за мене“. Пс.16:1,2 . Апостола на свободата добре го е казал – но ТЯ,СВОБОДАТА се заслужава – как ? – с борба …. борба постоянна е тоз наш живот – против сатана всички нии сме в поход… Бог да пази България ! – и дано узреем така ,че ДЕРЗАЙТЕ .Благодаря.

    Коментар от Костадин Е К | март 29, 2011 | Отговор

  3. Допълвам се.Солидарен съм с изказа Ви А.Г.: XIX век .Хуманизма,комунизма и пр. – религията на човека – импотентна,религията на БОГОЧОВЕКА – РАБОТЕЩА – ТОЙ за това и слезе от Небето/сата да ни извземе греховете,болестите,че и плати цената за човешкия род – как ? – като ни възлюби до край,сиреч смърт на КРЪСТ(и тъй стана победител над смърта и сатана) за което сме Му благодарни…Йоан 3:16

    Коментар от Костадин Е К | март 29, 2011 | Отговор

  4. За насърчение: 1. Молитвата не променя БОГ,а то(е)зи,кой(и)то МУ се моли/ят. 2. Молитвата е дишането на душата. С. Киркегаард ; Е. White

    Коментар от Костадин Е К | март 29, 2011 | Отговор


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: