Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Душата на Европа

“Европейците трябва да открият душата на Европа.” Това са думи не на някой велик философ, а на… германския канцлер А.Меркел. Като прочетох тия думи, се ентусиазирах невероятно и реших да пиша по тази страхотна и така добре дефинирана тема. И ето, написах нещо: по-долу е първият вариант. Защо ме обзе така силно идеята да пиша за душата на Европа? Може би защото най-важното трябва да стои на първи план. От него зависи всичко останало. Европа и нейната душа за нас, европейците, е най-важното. Сигурно на това се дължи моя ентусиазъм да пиша за душата на Европа.

Както и да го мислим, и ние, българите, сме европейци и душата на Европа може да бъде намерена и вътре в нас. Някои сегашни пишман-патриоти все искат да ни убедят, че нашите “корени” били в Азия, сиреч, подсещат ни, че не към Европа, ами към… Азия трябвало да вървим. Защото иначе сме се отдалечавали от… корените си. Аз пък на такива “коренологични” и “патриотични” теории гледам със съжаление. Корените са важни, но е по-важна почвата. Ако добро семе не попадне в добра почва, то няма да израсте и да даде добри плодове. “Почвата” – Европа! – ли ни е виновна, че не сме в момента кой знае какво? Или… “семената”, които сме засадили в нея? А пък нека нашите “патриоти” да обяснят как е станало така, че в други времена българите са отгледали на европейска почва невероятно добри плодове: разцветът на българската култура във времената на Симеон Велики, пък и по-късно, доказва това, че и от почвата много зависи. И от семената, но и от почвата зависи. Да речем, семената сме ги донесли от Азия, но почвата ни сега е тук, европейска: нима заради това трябва да искаме да правим кръгом и да се връщаме в Азия? Дори днешна Русия мъчително, както и по времето на Петър Първи, се опитва да се ориентира към Европа и към универсалните ценности на западната цивилизация на свободата. Съпротивата на този обрат там е страшна и жестока, “славянофилите” и в Русия, и у нас са запретнали ръкави да ни откъсват от Европа и от величествения универсум на свободата. В Русия почти успяват, но у нас битката още не е загубена. И ако все повече осъзнаваме себе си като европейци, причастни на универсалните ценности за уважение на човека и зачитане на свещената за човека свобода, то азиатското славянофилство и русофилството у нас няма да успеят да ни изтръгнат от тази благодатна почва. Ето и затова ще пиша по темата за душата на Европа.

Да, ще се опитам да проясня тази идея за европейската душа. Защото тя е невероятно предизвикателство за един философ…

Според гръцката митология Европа е дъщеря на финикийския цар Агенор. Влюбилият се в нея Зевс я похитил като или самият той се превърнал в бик, или пък изпращайки за нея един бик. На гърба на този прекрасен бял бик Европа преплувала морето и попаднала на Крит. Там Зевс разделил с нея ложето, след което й се родили трима синове. По-късно тя станала съпруга на бездетния критски цар Астерий (“звездният”), който осиновил и възпитал нейните деца от Зевс. Европа се помни като майка на знаменити царе и съдии. Нейното име означава “широкоока” (това е епитет на Луната) или пък “многогласна”. По този начин образът на Европа обединявал целия космос, също така отъждествявали Европа с Луната.

А сега Европа е един континент. Негова люлка са тукашните територии на Балканите – като се почне от Крит, та се обхванат всички известни тогава тракийски и елински земи. Днешна България наистина е разположена в люлката на Европа и това е многозначително, стига да го разбираме по-ясно. Но мен най-вече ме интригуват епитетите на древната жена, дала името си на нашия континент, жената, в която се влюбил самият Зевс. Дали в тях не се крие загадката на Европа и особено на нейната душа?

Европа била наричана “широкоока”: “широки” са очите, които са изпълнени с удивление. На какво се е удивлявала така силно майката Европа? Ами ние сега, европейците, сиреч наследниците на онази майка Европа, на какво се удивляваме? Тя също е била наричана “многогласна” – това пък какво означава? Удивена, пък защо не и възхитена от нещо жена с широко отворени очи, наричана “многогласна” – това ли е символът на континента Европа? Дали точно това не касае търсеното – душата на Европа?

Душата се пълни с удивление само когато е съзряла нещо безкрайно величаво, грандиозно и велико. Очите се отварят широко от удивление именно когато душата съзерцава нещо наистина многозначително. От удивлението започва всичко – и познанието на нещата, и културата, и самата духовност. Дали ние, европейците, не сме именно хората, които, като се вдъхновяваме от най-значими за човека ценности, не приличаме тъкмо на “широкоглазата” си майка Европа? И се удивляваме така силно при досега с тези ценности, че очите ни смело и широко гледат света, целия космос. От друга страна Европа е “многогласна”, тя приема и насърчава “многогласността”, сиреч многото гласове правят това, което днес е Европа. Девизът на днешна Европа е “Единство в многообразието” – та това многообразие всъщност не е нищо друго освен онази многогласност, за която говори древният мит за майката Европа! Многото гласове правят днес това, което е съвременна Европа. Много нации живеят в разбирателство и приятелство, гласове на много езици разговарят и търсят приемливото за всички. Днешна Европа насърчава националното и културно разнообразие, в нея не се чува само един, а много гласове. Всички нации, независимо колко са велики и заслужили пред цивилизацията, се обединиха в една общност, в която раз-личността се поставя на най-висок пиедестал.

Европейците – и европейската християнска култура – осъзнаха най-напред, че човекът, отделното човешко същество, индивидът и личността е точката, в която всичко останало се събира – и откъдето всичко тръгва. Най-величавото постижение на човешката култура и най-значима ценност за човека е свободата – затова религия на Европа е учението на Христос, наречено с основание религия на свободата. Европа разпространи в предишни векове свещената благодат на свободата по целия свят – от Америка, та до Австралия и Япония. Корените на модерната цивилизация на свободата са тук, в Европа, а пък най-древните корени на европейския жизнен космос са тук, на Балканите, в Елада и Тракия. Днешните гърци гордо се вдъхновяват от това съзнание, дойде моментът да се овладеем от него и ние, наследниците на траките. Корените на днешна Европа са елино-тракийски, те са тук, по нашите земи – нима това не е основание за гордост?! Нима това не предизвиква нашето възхищение: от самите себе си – и от това, че сме европейци?!

Всеки народ, живеещ в Европа, е допринесъл за нейната култура и духовност – и гърците, и италианците, и германците, и британците, и испанците, и ние, българите – и кои ли не още?! Европа днес е едно прекрасно и най-одухотворено семейство от просветени и свободни народи. Защото именно Европа даде на човечеството гръко-християнската идея за свободата и за човека като център на мирозданието. Ето около тази единна ос човек-и-свобода (човекът е свобода!) се върти ценностната система на модерния свят. А пък духовни деца и наследници на Европа са и двете Америки, и Австралия, и Азия и Африка дори. Съвременният свят благодарение на цивилизационната и ценностно-културна мисия на Европа и Америка се обедини като никога по-рано и сега е едно голямо глобално село. Но Европа не иска хегемония, а признава правото на всеки народ и на всяка култура да са различни. Европа значи свобода и точно затова значи и толерантност. Европейците са устроени така – защото европейската душа е така „скроена“ – че те се възхищават тъкмо на уникалното и самобитното във всяка световна култура или религия. Понеже душата на Европа е многогласна и много струни трептят в нея, за да се получи това, което днес представлява западната цивилизация на свободата и на свободния човек. Европа прекалено е страдала за да узрее за тези велики прозрения, които сега откриват безкрайни хоризонти пред европейците и пред техните деца – американците и другите народи на планетата. Европа си остава майката на света

Да се вникне в душата на Европа е безкрайно значима тема. Да се изрази душата на Европа най-понятно не е лесно, но пък не е и особено трудно: всеки от нас, европейците, намира европейската душа в себе си, в своята душа. От себе си не можем да избягаме. Напротив, трябва да се устремяваме тъкмо към самите себе си – за да не се разпиляваме, за да не губим себе си. И само така ще се съхраним завинаги. В Европа, нашият общ дом

(Публикувано и в сайта Актуално.ком, в сайта Общество.нет, в сайта Антен Ер, а също и в сайта Коментари.ком)

6 Коментари »

  1. tezi mentalni konstrykcii koito komentirate edva li nqkoga 6te dostognat do nqkoi moza4ni centrove.osobeno ako v kravta im ima golqm procent spirt,droga ili emocionalen stres.ima li4nosti koito evolyirat i drygi koito prosto vegetirat.mentala nqma ve4e silata da vodi progresivnite procesi.va6ata vizia e nyjna za vdahnovenie no edva li e faktor v dinamikata na realnosta.

    Коментар от koko | октомври 5, 2008 | Отговор

    • О, неразумни юроде, срамуваш ли се или си неспособен да пишеш на български. Пиши на английски. Повече хора ще те четат.

      Коментар от Kostadin Daskalov | февруари 7, 2014 | Отговор

  2. Хорошо написано

    Коментар от Диплом | октомври 29, 2008 | Отговор

  3. :)Интересно есе. Признавам, провокира ме да добавя някой и друг килобайт
    Душата на Европа … в този и вид бих я описал с две думи – контрол и манипулация. На една шепа фамилии, обособени като недосегаема каста и държащи икономическите лостове за управление на държави с велика многовековна култура и традиции. Най- рафинирания начин икономически и политически да сложиш ръка върху всички страни на цял един континент едновременно. Без войни, без оръжие. Емиграцията е невъзможна, хората са само работна ръка и потребители.
    Дразнещо е жонглирането с понятия като „свобода“ и „толерантност“, които в контекста на Европейския съюз почти се изпразват от съдържание като категории.
    Прехвалената свобода на европееца се състои в две неща – да пътува без виза и да е свободен от всякакъв контрол върху събитията, тъй като повечето важни решения в крайна сметка въпреки цялото шикалкавене се вземат в Брюксел а не в собствената му страна. А за онези, които все пак се приемат на родна земя се казва – Брюксел иска така.
    На Европееца му остава само да манифестира мирно, да затваря летища и гари и от време на време да пали Сорбоната (не че последният път това помогна)
    Що се отнася до толерантността – тя фалшива. Защото не е въпрос на вътрешен избор или потребност а на политика. Насажда се методично от новите господари на Европа – нали за да им работят добре и ефективно тези различни нации и етноси които в миналото са воювали, трябва поне да се понасят? Затова сега ще пишем и европейска история, и куп други така необходими някому евронедомислици.

    Европейска душа няма, както няма европейски ценности.
    Има ценности на различни религии, култури и философски школи, който глобализаторите най-безсрамно си присвоиха. Това ми напомня как едни хора си легнаха вечерта комунисти а на сутринта се събудиха социалисти. Но те, уви ще се окажат по-малко нагли и опасни в целите и в мащабите си.

    Коментар от майстора | ноември 30, 2008 | Отговор

  4. Manu Chao-Je ne t’aime plus

    Коментар от insomnia1304 | юли 11, 2009 | Отговор

  5. Коя е тази картина?

    Ще видите 12 известни произведения на изобразителното изкуство. Ще познаете ли как се казват и кои са техните автори? Нашият тест съдържа и верните отговори.

    http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4683689,00.html

    http://www.dw-world.de/popups/popup_imageoftheday/0,,4790249_lang_2,00.html

    Коментар от insomnia1304 | октомври 15, 2009 | Отговор


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: