Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Как „живяхме“ комунизма…

„Най-страшното в комунизма беше това, че той, като прахосмукачка, изсмукваше от хората радостта“ (проф.Ф. Зимбардо) Младите вече не знаят какво е това комунизъм – или го знаят само “на книга”. И това е прекрасно, слава Богу, че не са го живели! И че няма да го живеят. В някакъв смисъл им завиждам, но повече им се радвам. Защото комунизмът е нещо доста гадничко, нагло, жестоко, тъпо, той е нещо, предизвикващо само погнуса. Ала ето, младите чуват също така и… “възхитителни неща” за същия този комунизъм. Има и такива… “отзиви” за него: някои им разказват, че “тогава се живееше… добре!”. Всичко може да се чуе – и младите, предполагам, са доста объркани.</strong>

По тази причина в тази ранна утрин започвам да пиша нещо като… “спомени от моя живот”, в които комунизмът – няма как – е не само фон на разказа, но и… “главно действащо лице”. Няма как да бъде изваден оттам. Де да можеше да бъде изваден…

Всеки от нас, които живяхме комунизма, може да разкаже много. За “бригадите”, в които за жълти стотинки бяхме подложени на робски труд, за… “всекидневността” на комунизма с неговите лозунги, осеяли всяка незаета площ, за магазините, в които по стелажите се мъдреха само бутилки оцет и… каменна морска сол, за потискащата сивота и убийствената монотонност на живота, за непрекъснатите унижения и зверското потискане на всеки порив на свобода и индивидуалност. Но аз няма да пиша за всичко това, понеже то някак си е… “общо” и не може да затрогне душата. Просто ще описвам кратки изразителни епизоди, пробляскващи из обвеяното със забрава минало, които носят в себе си тъкмо най-важното, и то в неговата жизнена цялост и достоверност.

Първият епизод показва как аз, съвсем млад – бил съм някъде 8 или 9 клас – се сблъсках с… лъжата, неотменната спътница на комунизма. Не знам защо, но този епизод е придобил в паметта ми някакво възлово положение. Та това стана пак на бригада: веднъж на обед, в горещ юлски ден, когато се върнахме от полето съвсем изморени, в хладината на “текезесарския стол” дойде… пропагандист, който започна да ни изнася… атеистична беседа. Разбира се, почти никой не го слушаше, всички си мечтаехме за… спалното помещение, където прекарвахме следобеда. Но човекът беше… словоохотлив, нещо като… Вучков (Вучков е… “изкопаемо”, останало от ония времена, и затуй е така… свеж!), устата му мелеше като воденица. Ние се прозявахме (сутрин ставахме съвсем рано, в пет) и не обръщахме никакво внимание на приказките му.

Говоренето по време на комунизма не беше като сегашното, то не служеше за това да кажеш нещо; то служеше тъкмо за обратното: нищо да не кажеш, но… с много думи. И ето, аз в един момент се заслушах, за да разбера какво е туй… нищо, за което горкият човечец говореше с такъв плам.

Той… “разтягаше локум”, сиреч повтаряше: “Бог няма, защото…”. И това в безкрайни варианти. Аз, изглежда, още тогава съм имал някакви… “философски наклонности”, и, казах, се заслушах, сиреч взех мислено да ровя в… “плявата”, която бълваше този човек. В един момент чух една глупост, и за малко да подскоча от удивление; човекът каза досущ следното: “Ако имаше Бог, космонавтите… щяха да го видят на… небето!”. И другите му “аргументи срещу Бога” бяха от този сорт, но този надмина всички. Спомням си, че нещо се… завъртя в мен и аз, без да си давам сметка какво правя, вдигнах ръка и казах: “Може ли въпрос?”.

Изведнъж стотина погледа се отправиха към мен. За малко да онемея: бил съм тогава, повтарям, някъде 8 или 9 клас. Но събрах целия си кураж, сърцето ми туптеше бясно, и го запитах: “Ами нали Бог трябва да е… невидим, как тогава да го… видят на… небето?”. Човечецът страшно се смути, а пък аз, насърчен – публиката изведнъж се оживи! – най-нагло попитах: “Как така… “на небето”, нима космонавтите са стигнали… небето?!”. След тия два въпроса не помня точно какво стана. В съзнанието ми проблясват някакви сценки: “командирите” на бригадата се засуетиха, някои ми закрещяха да седна, лекторът започна да прибира книжата си в огромна чанта, бърборейки някакви нелепици, децата с благодарност ме гледаха, защото ги бях спасил от досадната лекция. Това беше, после, разбира се, дълго ме разпитваха защо съм се бил държал така, аз се оправдавах, и… нищо. Имах чувството, че “командирите” дълбоко в себе си ми се възхищаваха, нищо че ме мъмреха. Оня с чантата си получи заслуженото…

Кой ли ще направи така, че и… бай Вучков днес да си получи заслуженото?!

Мислех да напиша за още един епизод, но да спра дотук – заради краткостта.

Не пиша това за да се изкарвам… не знам какъв си. Но ще продължавам да пиша за комунизма. Ето, следващият епизод, който ще опиша, е за това как пристигнах и какво видях в… Ленинград. Пристигнах там на 21 години като студент по философия в Държавния университет. Вижда се, няма да има някаква “последователност” в тия епизоди, ще прескачам на най-изразителното и… потресаващото. Няма да пиша… “мемоари”, още не съм на тази възраст: като (ако) стана пенсионер, тогава ще го направя. А сега ще опиша само няколко най-изразителни епизода.

За да усетят младите какво е това комунизъм и как го живяхме тогава. “Живяхме” ли казах? Хайде де – де да беше така…

13 Коментари »

  1. ae ei se se ma4a inteligentno da otgovarqm ama vze da mi pisva.Q takvia deto ne znaqt k’vo zna4i demokraciq i komunizam da mlaknat,shtoto „jivota shte dodie po hubav ot pesen,ot proelten den“ i togava vie shte badete parvite koito shte „umirate na barikadite“

    Коментар от dimitar | септември 26, 2008 | Отговор

  2. Значи като дойде комунизма, ний ще мреме, а? И как ще стане това? По изпитания начин ли: „… разстрел, и след разстрела – червеи… „?! Разстрел отзад в черепа, както таварищите разстрелваха преди, нали така? И кога, ако смея да запитам Ваша милост, кога ще дойде комунизма ви? 🙂 Вервате ли си?

    Коментар от Ангел Грънчаров | септември 26, 2008 | Отговор

  3. Как стана така че учихте в Ленинград?

    Коментар от Радослав Стефанов | януари 7, 2009 | Отговор

    • На този въпрос на никои не е отговорил.Които го попита му казва, че е комумист

      Коментар от martin | юли 2, 2009 | Отговор

  4. Требе да се чете, таваришч. Отдавна съм отговорил на всички въпроси, които тормозят душите на таваришчите, терзаещи се най-вече от това как човек като мен, учил в любимия им Ленинград, не е станал комунистическа свиня като тях самите 🙂

    Коментар от Ангел Грънчаров | юли 2, 2009 | Отговор

  5. Истинската същност за това какво и как става това около нас се разбира много трудно. Нищо не е в чист вид, за да кажеш „това е!“. Обикновено грешим когато даваме крайни оценки.
    Западната цивилизация е постигнала много за своите граждани, но защо съсипва останалия свят? За пострадалите тя е по-лоша и от комунизма. Официално колониалната система престана да съществува 1956 година, но тя продължава да действа под друга форма.
    Ако капитализма беше толкова хубав нямаше да възникне социализма (комунизма).
    Всички възхваляват християнството, а премъчават огромните унищожения на хора и култура.

    Това, че г-н Грънчаров е учил в Ленинград е похвално, за онова време това беше върхът за един способен човек.

    Коментар от Стоян Миров | август 28, 2009 | Отговор

  6. DRIVER

    Коментар от insomnia1304 | септември 2, 2009 | Отговор

  7. Браво Ангеле, чета тази, а и другите ти статии и ти се възхищавам.
    Мисля си, че ако има поне още 100 твърди антикомунисти като теб с комунизма е свършено.
    За съжаление в момента освен теб и Георги Жеков други истински антикомунисти не виждам.

    Коментар от Antikomunist | септември 26, 2009 | Отговор

  8. Г-н (екс другарю) или така както би ви се понравило, Грънчаров (но не и уважаеми),

    Не разбирам как в един човешки мозък може да се събере толкова ненавист, човекомразие злопаметност и нито един светъл лъч, нито една позитивна мисъл, нищо което би било признак на човечност и благородство. Имате сродна душа в лицето на Георги Жеков, но за разлика от вас той не влиза в долнопробни, махленски спорове с хората на различно мнение от него и колкото и да е краен поддържа определено ниво на достойнството си. Защо ли в споровете ви с опонентите се появява натрапчивото усещане за нещо средно между Георги Жеков и проф. Юлиан Вучков, за някаква псевдоакадемичност, но изпълнена с бурно неудовлетворение от всичко около вас на този свят (вероятно някакво отклонение, нуждаещо се от психиатричен анализ) и най-вече за миризма на клоака!? Живели сте доста и трябва да сте разбрали, че “Животът не е само Черно и Бяло”. Според мен, който не е разбрал това в разцвета на живота си, той е останал с първичното ниво на съзнанието от началното училище!
    След статии от такъв род мога да добавя и: „Откровен лъжец „и „кон с капаци“, човек с когото светът няма проблем, а самият той има проблем със света и с чувството за реалност!

    Коментар от Димитър Кънев | май 18, 2013 | Отговор

  9. Какви са предимствата на комунизма?

    Коментар от Виктория Узунска | май 4, 2016 | Отговор

  10. Най-голямото предимство на комунизма е, че ако си личност, ще те смажат така жестоко, че втори път няма да можеш даже да си помислиш да бъдеш личност! Това е най-голямото несъмнено предимство на комунизма, който мрази личността с една безпределна ненавист.

    Коментар от Ангел Грънчаров | май 25, 2016 | Отговор

  11. Защо хора които не знаят какво е комунизъм го обсъждат? Тук говорите за соцялистическа диктатура, а не за комунизъм.

    Коментар от Димитър | декември 19, 2016 | Отговор

    • Социалистическа диктатура и комунизъм са едно и също нещо. Няма комунизъм, който да не е диктатура. Недейте да шикалкавите…

      Коментар от Ангел Грънчаров | декември 22, 2016 | Отговор


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: