Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Молим ти се, Апостоле, прости ни…

Наш скъпи апостоле, прости ни! Много, наистина много сме виновни пред тебе. Ние, българите, сме виновни – пред тебе, нашия апостол на свободата. Виновни сме, ама не си го признаваме. Дълга е за разправяне нашата, но трябва.

Ти напусна грешната земя, увисвайки на бесилото, а ние останахме. Ти сега си, разбира се, в рая – а пък ние след теб успяхме на моменти да си устроим същински ад тук, на земята. Много сме грешни и много сме виновни. Изглежда трябва да си признаем и това, че много сме и глупави…

Ти умря за свободата ни, затуй те наричаме наш “апостол на свободата”. Ние обаче за тази свобода се оказахме съвсем недостойни. И тогава, когато ти беше жив и обикаляше България в снежните преспи да правиш своите комитети – а ние се криехме, залостени зад кепенците. И после, след като ти вече увисна на бесилото – а пък ние плачехме. Плачехме, но не толкова за теб, а заради своята подлост и заради своето безсилие. Осиротяхме без теб, и започнахме да се държим съвсем недостойно. Както се казва… “ударихме я през просото”.

Ти всичко знаеш, ти всичко си видял отгоре, но ние сме длъжни сами да си го признаем. И ето, дойде моментът да го сторим.

Ние сме големи страхливци, апостоле – не сме като теб, а сме си едни треперковци. Във въстанията, които се вдигаха из българските земи, мнозинството от нас само трепереха, здраво залостени зад портите и скрити зад дуварите си. Треперехме, докато ония, лудите глави, се вдигаха срещу отоманския враг. Но бяха малцина, и затова всичко свърши в пожарища и кървища. Ние още по-силно се разтрепервахме, щом ноздрите ни усещаха този мирис на кръв и на изгоряло.

Защо се държахме така подло ли? Ами защото ни беше страх: най-обикновен животински страх си беше нашето. Треперехме, защото знаехме, че който се вдигне, ще изгори в неравната борба. И затуй чакахме комшията най-напред да се вдигне, а той… чакаше нас. И така се чакахме, а пък ония, лудите глави, си изгоряха млади и зелени, милите!

Мислехме за всичко друго, но не за достойнството си. Страхливци си бяхме, това е! Мислехме за къщята си, за имотеца си, за добитъка си, но… само за себе си не мислехме. Държахме се като баби. Май още тогава забравихме да мислим за себе си, отказахме се да бъдем мъже – и в туй ни е грешката…

Затова ти си прав като изричаше често: “Българинът обича свободата, но само ако му я поднесат на тепсия”. Такива сме, апостоле, точно така си е. Но даже когато ни я поднесат на тепсията, пак не знаем що да правим с нея. Тя не се… яде, нито пък става за да я сложим в скриновете като драгоценно съкровище или имане. Свободата, апостоле, според нашите представи, е нещо като… полъх на вятъра. А ний ценим само “реалните неща” – тия, дето могат да се пипнат с ръка и да се видят с око. Такива сме, наш Левски, ти си… лъв, а ние, ние май сме си… тежко е да се каже, но трябва: ние сме си просто… прасета.

И Ботев умря мърцина като теб, и кой ли не умря за нас, а ние продължавахме да си треперим. Натреперахме си се донасита, и тъкмо в тоя момент дойде свободата! Е, радвахме й се, порадвахме й се, тъй да се рече, пък след това… започнахме да я проклинаме.

Защо ли – знаем ли?! Прости сме, не разбираме – или тогава не разбирахме, тогава бяхме прости. Не че сега сме умници де…

Бачо Левски, колко глупости направихме след теб, само да знаеш?! Щото си бяхме свикнали с робството, с нашенското “който кротува, си живее животеца”, а който не кротува, за него… сатър. “Покорна главица сабя не я сече” – това е нашата мъдрост. Времето си течеше, годините летяха, а ние все си оставахме същите. Времето сякаш течеше извън нас, не в нас. И ние си оставахме все извън него. Такава е нашата “история”: без време всичко у нас загиваше, без време нищо свястно не се и раждаше…

Другите народи водиха в този изминал век люти битки за свобода и чест, а ние… какво ние ли? Е, и ние се биехме, войни водихме, жертви давахме. Но я докарахме дотам, че загубихме… срамно е да се каже даже… загубихме Македония! И какво ли друго не загубихме. Парчета жива плът бяха отскубнати от живата снага на Отечеството, а ние не можахме да се опазим. Загубихме Македония заради недостойнството и малодушието си като народ и като нация. И това си признаваме, макар често да казваме – за свое оправдание – че ни били виновни… “великите сили”!

Ние сме си виновни за всичко. От ума си патим, апостоле, винаги така си е било…

Бавно мислим, апостоле, не ни се удава да мислим: и затуй все “изпускаме влака”. Май е прав дядо Славейков, който си казваше: “Не сме народ, не сме народ, а… мърша”. Жестоко е, ама е истина. Във всяко стадо има мърша, но у нашето стадо мършата май винаги си е била повечко. Много повечко!

Времето си летеше, а ние се изпояждахме. Люти битки водехме помежду си. Завистливи сме. Който покаже главата си над… казана, го дърпахме надолу – ти сигурно си чул тази приказка? Ако не си я чул, ето, казваме ти я: в българския казан в ада нямало дяволи да ги ръгат отгоре с вилата. Щото ние сами си дърпаме този, който си подаде главата отгоре!

Ти, апостоле, не знаеш какво е това “комунизъм” – или знаеш само думата. А ние го живяхме. И как го живяхме само да знаеш? Ех, как го живяхме…

Ами явно много ни пасна този комунизъм: пасна на нашата душевна низост. Рахат си живяхме: мнозина затуй и до днес жалят за него. Мълчахме. Треперехме от страх – туй поне го умеем! Много треперехме, ама си бяхме поне… ситички. Стомасите, апостоле, за нас винаги са били по-важни от главите. Е, на моменти при този комунизъм и от глад щяхме да умираме – ама пък си правехме… буркани. И така оцеляхме. Подло и мизерно. Мълчахме си най-примерно, тъпеехме, но пък бяхме сити. Други народи люти битки водеха с комунизма – а ние само в кухните и под юргана говорехме срещу него. Подла работа, апостоле, е нашата… много подла и мизерна!

И тъй, апостоле, времето се изтърколи сякаш извън нас, а ние все не успявахме да го догоним. Забравихме твоето мъдро слово: “Времето е в нас, а ние сме във времето”. Сиреч само доколкото живееш достойно и свободно, само дотолкова си във времето. А нашата българска разправия със свободата ти я знаеш по-добре от нас, щото я изпита на гърба си. За нашата свобода увисна на бесилото, а пък ние даже вече като я имахме, не знаехме какво да правим с нея.

Апостоле, ето че иде най-срамния момент, дръж се яко сега!

Днес е демокрация – уж е свобода у нас, апостоле. Ние обаче бързо й се преситихме на нашата свобода и демокрация! Не я щем, апостоле, повечето от нашите я не щат. Нещо повече: мразят я. Все търсят някой, комуто да целуват ръка – и да го слушат. А пък той да ги храни… сито и богато. За това си мечтаят мнозина от нас, драги наш апостоле! Пак си търсим “цар” и господар. Ти не ставаш за тази работа – мъртъв си, пък и да беше жив, знаем, не я щеш. А сега у нас е пълно с кандидати да ни стават господари и ние имаме голям избор. Кеф ти мутри с голи глави, кеф ти… идиоти с “твърда ръка”, кеф ти мошеници – и то такива, каквито светът не е виждал! Като стадо се юрваме ту към един, ту към друг. Един ни излъже, поверваме му, друг се разкрещи, рипваме подир него. Даже един синеок като тебе мнозина малодушни от нас го зоват – не се смей, апостоле! – зоват го “съвременен Левски”! „Апостол“ като тебе го зоват!!! Той затуй се джафка с турците – за да изглежда като теб. Пълно е с идиоти из Българията и днес, мили апостоле…

Дотук я докарахме, бачо Левски. Такива сме, за резил станахме…

Ех, апостоле, апостоле… Не може явно да се живее повече така. Прав си ти за туй, дето си ни учил, ама ние не го разбрахме. И сега не че сме го разбрали, но поне го усещаме. Мнозина вече изпитват погнуса от това, което сме. Няма друг начин: само така можем да се пречистим. Мръсното в душата си можеш да изчистиш едва когато започне да ти се повдига от него…

Ето за всичко това, молим ти се, велики наш апостоле – прости ни! За подлостите ни, за слабостта ни, за мекушавостта ни, за недостойнството ни. Ти всичко разбираш – ето, ние се покайваме. Прости ни – ако можеш. Ние сме с духа ти, и той е с нас – когато мислим за теб, ставаме по-добри и по-истински. Прости също на враговете ни, които ни тъпкаха и унижаваха. Най-вече на тях прости – по-добре на тях прости, на нас не прощавай…

Но и да ти се похвалим за нещо, апостоле. Не сме чак такива мизерници. Имаме и един успех – макар сами да не знаем как го постигнахме. Вече ни приеха като равни сред най-достойните народи на Европа. Наистина невероятен триумф! Европа вече не е същата каквато я знаеш – тя е съвсем друга. И ние сме сред първите европейски народи – нищо че сме си все така бедни и… недостойни. Но вече искаме да станем други. Твърдо го искаме – поне тия от нас, които сме се отвратили от това, което доскоро бяхме.

И ще бъдем други!

Това е. Спи спокойно! Гледай ни отгоре и ни кажи едно… “аферим, машалла”. Браво ни кажи! Ще се постараем да го заслужим поне тепърва!

15 Коментари »

  1. Според мен, Апостола би ти се изплюл на лигавото писание.

    Коментар от Сeваp | февруари 22, 2007 | Отговор

  2. Според теб Апостолът мисли досущ като теб – ами тогава какъв „апостол“ е той 🙂 „Апостолът“ ставаш в такъв случай ти самият, а пък Апостолът ти става… клисар 🙂 Това ли искаш? Май Сидеров направи същото: той самият е „съвременен Апостол“, а пък Левски се оказва негово бледо безжизнено копие, което е кощунство с паметта на Апостола…

    Коментар от Ангел Грънчаров | февруари 22, 2007 | Отговор

  3. Абе господине,
    то човек като ти чете писанията разбира едно, а именно:

    ТИ САМО ЗА ЕДИНИЯ СИДЕРОВ СИ СЕ ХВАНАЛ!

    Върви при него и се разберете като ти пречи човека оди се оправяйте.
    Не може само с него да излизаш пред хората.
    Защо говориш и от името на други?!

    Нали се сещаш за комунизма.

    Коментар от Димитров | март 16, 2007 | Отговор

  4. spored men na4ina po koito si go napisal e dosta hmm glupav i daje obiden, no vse pak ima i nqkoi verni ne6ta

    Коментар от Анонимен | март 25, 2007 | Отговор

  5. Аз така виждам нещата, който ги вижда иначе, да си каже как ги вижда…

    Коментар от Ангел Грънчаров | март 25, 2007 | Отговор

  6. не е ли това един от корените на грехът на българина,корена на манталитета ,да си иска прощението от мъртъвци?аз не само от вас съм го слушал това ,тука е и фундаменталния въпрос ,от кои/кого имаме нужда?този корен е толкова силен,видяхме плодът му със заблудата на сакскобурготски,преди това комунизмът,религията ,за покланящото се постоянно на умрелите ,православие,за 34-те си години живот разбрах и видях верижната реакция на тези процеси…..ПС…харесва ми блогът ти.:)простителноста донася емоционално освобождение,видимо и осезаемо,може би не си се срещал с хора на които е било простено,за да направиш контраста?може би.

    Коментар от valeri | септември 10, 2007 | Отговор

  7. Прав е авторът – пълно е с боклуци, тъгуващи по комунизма!

    Коментар от Anastasov | декември 3, 2007 | Отговор

  8. http://it.youtube.com/watch?v=qXBV2NhqXi8&feature=PlayList&p=64A68634554E139D&index=17

    Коментар от антикомунист | септември 30, 2008 | Отговор

  9. България била управлявана от гей

    България е единствената страна в Европа, чийто доскорошен министър-председател е бил гей. За първи път в новата история, начело на изпълнителната власт в страната е бил човек с обратна сексуална ориентация – хомосексуалист или педал, каквото е по-разпространеното наименование на представителите на тази каста в обществото.

    Разкритията около отношенията между бившия премиер Сергей Станишев и съветника му Азер Меликов добиха нови, сериозни измерения, след медийните изявления на висш представител на бившата власт. Меликов е ексшеф на държавната фирма „Информационно обслужване“ и е автор на част от черния PR срещу сегашния министър-председател Бойко Борисов и лидера на ДСБ Иван Костов по време на кампанията за парламентарните избори тази година. В скандално интервю за в. „Труд“ бившият зам.-шеф на Управителния съвет на ДАИТС и на „Информационно обслужване“ Тошо Недялков заяви, че отношенията между Станишев и Меликов са били нещо много „по-силно от доверие“. „Премиерът Станишев седеше зад всяко действие на Меликов – безпрекословно и безусловно. Хората, които се опитваха да кажат нещо срещу Азер Меликов или биваха игнорирани, или не им се позволяваше да го кажат. Т.е. системата се обръщаше срещу тях. Това не е доверие, това е нещо много по-силно!“, казва Недялков. По-нататък той съобщава, че Меликов е изумявал служителите с облеклото си по време на купони и коктейли. Най-често бил спортно облечен, с плитки дънки, разголен кръст и показващи се червени прашки.

    Близкият „приятел“ на Сергей Станишев почти е принуждавал подчинените си да присъстват на промотирането на новите „парчета“ на поп изпълнителите Крум и Миро. Според медии, последните двама са хомосексуалисти и известно време са живеели на „семейни начала“. Миро пък от своя страна е бивш любовник на Азер Меликов, твърди публикация на в. „Уикенд“. За да зарадва бившето си гадже, съветникът на Станишев нарежда от бюджета на „Информационно обслужване“ да бъдат отпуснати 57 000 лв. за промоция на „песните“ на Миро. Тошо Недялков направил опит да говори с министър-председателя и с Петко Сертов, който преди да стане шеф на ДАНС беше съветник по националната сигурност в кабинета на Станишев. Тогава Недялков обаче не знаел за „отношението“ на премиера към Меликов. По време на разговорите Станишев отклонявал въпроса за злоупотребите на протежето си в „Информационно обслужване“, а Сертов тъжно поклащал глава, тъй като очевидно шефът му бил силно привързан към Меликов.

    http://www.e-trud.tk/

    Коментар от insomnia1304 | септември 6, 2009 | Отговор

  10. Виж, по-интетерсно е това което е казал Стамболов, цитиран от Захари Стоянов, по отношение на Ботев : „Ако Ботев беше доживял до свободата щеше да ни се наложи да го обесим“.

    Коментар от insomnia1304 | септември 6, 2009 | Отговор

  11. Това не ви ли изглежда по-сериозно, по-стегнато и по-точно, а и по-рано написано??

    КОЛКО СИ НИ НУЖЕН ДНЕС, Д Я К О Н Е !!!!

    От писмото на Левски до Филип Тотю в Одеса, 1 март 1871г.
    ………………………………………
    Приятелю и брате Филипе, ний, дейците, сме си посветили животът за отечеството, да работим за толкова милиона народ. Тряба да се мисли зряло, да не изгубим и сега. Правило се е, захващало се е, тряба да зимаме опити, па и да се съветуваме един други и да се слушаме; да избегваме даже и най-малка гордост. Да не присвояваме на себе си нищо, но да го отдаваме на народното ни тогавашно свободно решение. Секи каквото заслужи, то не му се изгубва: било каквото – добро или зло. Особито ний, които до смърт сме се решили и после освобождението ни да служим на отечеството, не трябват ни таквиз глупости. Ние сме жадни да видим отечеството свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките. Не е ли така? По мое мнение е така най-право и човешко. Аз не гледам на днешните ми страдания и оскъдности в сичко, нито катадневното ми преследвание от полицията от град в град, по селата и кърищата, па и от самите изродици български. Нито пък казвам, че от края на работата ни досега съм бил способен при таквиз страшни и мъчни времена, а сега защо да не съм аз на еди-кое си място, ами еди-кой си наготово. Напротив, ако му сече главата повече, трябва сам да го поканя на мястото си, пък аз да гледам друго, нека по-долна. Историята ни няма да прикачи заслугата ми другиму.
    Сякак се случва, на всичко тряба да бъдем осторожни умно. Има много по-умни, но страшливи. С такива се постъпва другояче. Такива тряба да бъдат около нас, да се съветуваме от тях, пък ний да извършваме. Тогава заслугата ни е равна, защото и тий без нас не можат, па и ний без тях. Това, братя, трябва да ни бъде сякогаж на умът, та да подаваме пример. Ний ако бъдем таквиз, тогава никой не ще смее да възгордее себе си, за да се раждат вражди между ни, от каквито е пропадало отечеството ни. Имаме хиляди примери.
    Щял да дойде някой си по някакво вишегласие право или криво да ми земе онова, което съм заслужил. Да му е просто! Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. Там нека съди народа, а не да давам глас за себе си. Това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо.
    Какво искам повече, като гледам отечеството си, че ми е свободно! Такова нали ми е предначертанието ми днес за него, не да видя себе си на голям чин, но да умра. Братко, това тряба на секи работник български: да даваме таквоз предначертание; и тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа! И начесто тряба да се съветоваме ний, дейците, щом спазим един другиму погрешките си, защото секи бърка, па немой да се съземе. На драго сърце тряба да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.
    Приемете братското ни поздравление и целувам ви искрено. Да бъдем докрай в единомислие.

    С вас единоборний В. Лъвский
    1871 март 1, из Българско, из еди-де си –
    М О Л И Т В А ЗА П Р О Ш К А

    Д Я К О Н Е,

    Отгоре гледаш ли, Дяконе?
    Хубавко ни погледай! Всичките, дето ни виждаш, що сме се тука събрале, все сме адам-акъллии, с дипломи и то големи, като ханджийски порти. Сумати свят сме изръчкали, с кого ли не преговаряхме, какви ли не партии правихме и в що коалиции влизахме!…
    Държавата, дето мечтахте и толкова кърви проляхте, вече е на затриване…
    Глухи да бяхме, Дяконе, все някой щеше да чуе, думите от отвъдното….., за да свети най-бляскаво едничка държава Българска, най-първата в цяла Европа…
    Едничка България, Дяконе, най-първата в цяла Европа, най-първом ще се затрие…
    Тука дошли сме, Дяконе, прошка от тебе да молим … Ще ни простиш ли ти, Дяконе, дето на всеки казваше: Просто да ти остане, а нищо за себе си, Дяконе, нивга ти не притури…
    Малки сме били, Дяконе, малки след тебе да ходим, дребни крачки да влачим, а чергата … къмто себе си…
    Малки сме били, Дяконе, но на големи чинове…! Кой на кого ще отстъпи? Умен бил! Като е умен, нека такъв си остане! Пашата обича смелите! А смелите – ще те смелят те: последната риза ще вземат… Малко ли нещо помляха из цялата Земя Българска …
    Чуваме… казваш, Дяконе: … захващало се е… правило…, тряба да зимаме опити… Дали да опитаме, Дяконе? Дали…, за последно? Ако ли пак се издъним, мътните да ни помъкнат …
    Как ли тогава, Дяконе, ще се при тебе да явим ???…
    Как ли ще ни приеме… земята, Дяконе, българска …?

    Дали прошка да молимe или гората да хващаме, когато сите сме свои…?

    ДЯКОНЕ-E-E-E ?????
    28.01.2006г.
    гр. Русе.

    Коментар от Nikov | октомври 22, 2009 | Отговор

  12. Пред Къкринското ханче
    Дотук ли беше твоят път,Апостоле!
    Тук ли оная коварна връв
    те прикова към плета,
    за да се превърне
    във въже-всенародна скръб.
    Дотук или оттук
    много страдална Земя,
    зажъдняла за Кървава библия и
    левски знамена
    стегна първият обръч на черешовото топче!
    …Достойните,по стар български обичай
    ги избиваме.
    Избиваме ги и до днес.
    Политиканстваме,политиканстваме,политиканстваме???
    19.ІІ.1991 год. Из книгата „ОКТОМВРИЙСКИ СНЯГ“,Русе,1994 год

    Коментар от Атанас Ганчев | ноември 24, 2009 | Отговор

  13. Ангел Грънчаров ни е нарисувал в един великолепен народопсихологически портрет на Българският срам и няма за какво да му се сърдим защото имаме възможност сега да нарисуваме с делата си за България новият портрет на Българското Достоинство.За това е редно във всяко село,квартал и град в България да се учредяват Комитети за Взаимопомощ между Българските Граждани, защото първо трябва да се научим на солидарна взаимопомощ и уважение помеждуси и след това всички заедно да изградим нашата Достоина Българска Правова Държава,държавата на достоините Български Граждани от ЕС.

    Коментар от ;Българския орел | януари 2, 2010 | Отговор

  14. Tрима министри оставили швейцарци да печелят вместо държавата

    http://www.eurochicago.com/2010/03/trima-ministri-ostavili-shveytsartsi-da-petchelyat-vmesto-darzhavata/

    Коментар от insomnia1304 | март 25, 2010 | Отговор

  15. г-н Грънчаров, човек се учи докато е жив. Колкото до Васил Левски и създадената от него организация, аз съм привърженик на описанието дадено от поп Кръстьо.
    Цялата дейност на организацията се свежда до репресии срещу българите.
    Единствената акция на организацията срещу Османската империя е на Д. Общи. Вие твърдите, че сте антикомунист – тогава отговорете със статия за световната революция на Мацини и мястото на Млада България в тази световна революция. Посочете връзките между революционерите на Млада България и Млада Турция. Принадлежноста на Млада България и Млада Русия към световната революция и убийството на Александър ІІ извършено от руските декабристи, даването на убежище на руските революционери представители на Млада Русия в България. Русофобството и изгонването на руските представители и войски от България. Унищожаването на царска Русия и създаването на Съветската империя. Та въпросът е какво е мястото на Млада България в световната революция. Да не би Млада България като проводник на световната революция в България да е създаделя на (претендирам за авторство), Комункулус Панелопитекус Булгарикус.

    Коментар от Георги Божинов | август 12, 2010 | Отговор


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: