Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Роди се книга с име „Порив към безкрая“!

Публикувам тук предговора на книгата, която завърших тия дни и която сега изпращам на своя издател (Изток-Запад). Нарекох я Порив към безкрая, а пък подзаглавието, на което се спрях, е: Какво трябва да правя за да бъда себе си по най-добрия начин. Разбира се, все още мога да търся и по-добро заглавие, но за момента това ми се вижда най-подходящо. Благодаря на ония, които във връзка с моя молба се свързаха с мен по имейла и ми дадоха ценни съвети относно избора на заглавие. Тези хора в знак на моята благодарност ще получат екземпляр от неиздадената още книга – разбира се, когато тя излезе. А това трябва да стане по мои предвиждания докъм средата на септември. А ето сега и самия предговор на книгата, който публикувам тук за първи път:

Ще се опитам да представя най-напред необходимостта на книгата, която написах – и която в някакъв смисъл е резюме на мои дългогодишни и упорити търсения и размисли. Книгата, която нарекох Порив към безкрая, външно погледнато, е един систематичен курс по философия, в който (ОЩЕ >>>>> )

август 1, 2008 Posted by | Богатство, Вечното, Духовност, Животът, Красота, Култура, Мислене, Младите, Образование, Свобода, Универсум, Философия, Човекът | 1 коментар

Новото в Свободната виртуална академия

ЛЕКЦИОНЕН КУРС ПО ФΙΛΟΣΟΦΙΑЛЕКЦИЯ 1: ФилософиятаЛЕКЦИЯ 2: Как аз разбирам философията?ЛЕКЦИЯ 3: Как се философства?ЛЕКЦИЯ 4: Как говори философстващият?ЛЕКЦИЯ 5: Как живеят философите?ЛЕКЦИЯ 6: Има ли философията бъдеще?ЛЕКЦИЯ 7: Изборът на пътЛЕКЦИЯ 8: Защо съществуващото съществува?ЛЕКЦИЯ 9: Сферите на битиетоЛЕКЦИЯ 10: А битието съществува многоликоЛЕКЦИЯ 11: Тайнството на животаЛЕКЦИЯ 12: Същността на истинатаЛЕКЦИЯ 13: Идеята за свободаЛЕКЦИЯ 14: Пътят към моята свободаЛЕКЦИЯ 15: Човешката общност и надмогването на безличносттаЛЕКЦИЯ 16: Човешката субективност и екзистенциятаЛЕКЦИЯ 17: Богатството на човека е в душата муЛЕКЦИЯ 18: Човешкото съзнаниеЛЕКЦИЯ 19: Чувството като сила на душатаЛЕКЦИЯ 20: Свободната воля на човекаЛЕКЦИЯ 21: Индивидуалната личностИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕФеноменът власт: поставяне на проблема (1)Феноменът власт: как се заражда властта? (2)Феноменът власт: конституирането на властта (3)Феноменът власт: „аристократичното чувство за свобода“ (4)Феноменът власт: надиндивидуалната воля (5)Феноменът власт: балансиране на интересите (6)Феноменът власт: коренът на демокрацията (7) Феноменът власт: човешко-екзистенциалната цялост, стояща зад него 8. Феноменът власт: дали държавата е… „грижовна майка“? (9)Почвам да пиша книга със заглавие „Елементарна политология за простаци“Начало на дискусия относно икономическата ситуация у насИнтересно и провокиращо разсъждение за българската мечта

май 25, 2008 Posted by | Битие, Вечното, Духовност, Етика, Животът, Истината, Красота, Култура, Мислене, Образование, Свобода, Тялото, Универсум, Философия, Човекът | Вашият коментар

Светът на свободния човек е негова собствена еманация (14.4)

14.ЛЕКЦИЯ ЧЕТИРИНАДЕСЕТА: Пътят към моята свобода

14.4.Светът на свободния човек е негова собствена еманация

Свободата не е и не може да бъде дар, за свободата си трябва да се борим. Борейки се за свободата си, опитвайки се да се освободиш или да съхраниш постигнатата свобода, човек същевременно и света си прави свободен. Ето в това се крие невероятно богатият смисъл, скрит в човешката свобода: благодарение на нея не само самите ние, но и нашият свят постигат своята истина. Светът за свободния и несвободния са коренно различни и дори несъвместими по принцип. Те не могат да живеят в един и същ свят, те живеят в съвсем различни светове. Да, не става дума за това, че възприятието им на общия за тях свят е различно, де да беше така: аз поддържам концепцията, според която светът на свободния е несъвместим със света на несвободния.

Защото какво значи световете на свободния и на несвободния просто да са принципно различни? Ако ми предложат да заменя света на свободния със света на несвободния никога няма да се съглася. Ето защо обаче тук изниква в съзнанието ми един съдбовен въпрос: а какъв (ОЩЕ >>>> ) (АРХИВ)

март 30, 2008 Posted by | Битие, Вечното, Духовност, Животът, Книги, Култура, Образование, Свобода, Универсум, Философия, Човекът | 4 коментара

Убийците на българската природата действат: ще ги спрем ли?!

Граждани за Рила питат: ЩЕ ПАДНАТ ЛИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕД ОЧИТЕ НИ В ЖЕРТВА НА ОЛИГАРХИЯТА И НАГЛОСТТА?!, 17 март 2008 г.

Лифтът до Седемте Рилски езера бе довършен за часове вчера без нито едно разрешително с техника за стотици хиляди лева в разрез с морала и законите на България и Европейския съюз.

Без патос, морални задръжки и елементарна етикеция, строителни машини, хеликоптери, моторни шейни и най-вече човешката наглост, със завидна скорост – буквално за часове успяха на сложат последните пилони от незаконния лифт към Седемте Рилски езера. Ето снимки, доказващи това.

Представители на Граждани за Рила, снимащи престъплението, бяха заплашвани с очевидната убеденост, че по подобие на (ОЩЕ >>>>> )

март 20, 2008 Posted by | Богатство, Българи, Вечното, Гражданинът, Демокрацията, Екология, Красота, Култура, Мафия, Медии, Психология, Свобода, Съвременност, Универсум, Човекът | 3 коментара

Истината е вярност на битието и откритост спрямо неговия призив (12.5)

ЛЕКЦИЯ ДВАНАДЕСЕТА: Същността на истината

12.5.Истината е вярност на битието и откритост спрямо неговия призив

Да искам да постигна “истината за истината” – това е една прекалено претенциозна задача. А също и е изключително трудна за постигане. Коректно ли е обаче да търся истината, валидна за всяка истина? Дали изобщо такава истина съществува? Да, аз в случая искам да постигна понятието за истина, да съумея да дам задоволителна дефиниция-отговор на въпроса що е истина. Трябва да съществува вярна представа за това що е истина, и точно това ще е истината за самата истина.

Да започна оттук, питайки се: а не е ли по-добре да се опитам да разбера защо нещо е истина? Нещо, “това тук”, конкретно, а не изобщо и по принцип, дали е истина – не е ли това по-вярно поставената задача? Не ми ли се налага да потърся основанията за истинността на някои твърдения, за които “се предполага” или “се знае”, че са истина? Дали по този начин по-добре ще се “ориентирам” в общата си представа за “истината като такава”?

Мога да започна търсенията си с анализ на някакъв пример за някаква “безспорна истина”. Но на кое ли “общопризнато” за истина твърдение да се спра? Не са ли твърде подозрителни относно истинността си тъкмо “общоприетите (ОЩЕ >>>>> ) (АРХИВ)

март 10, 2008 Posted by | Битие, Духовност, Истината, Книги, Образование, Свобода, Универсум, Философия, Човекът | Вашият коментар

Битието винаги е битие-в-истина (12.2)

ЛЕКЦИЯ ДВАНАДЕСЕТА: Същността на истината

12.2.Битието винаги е битие-в-истина

Още великият Платон, говорил за битието дори твърде поетично, е отъждествявал битие и истина, понеже пък, от друга страна, битието според него не е друго освен идеята, същността. Около нас е изпълнено с всякакви, в огромната си част неистинни съществувания, съществувания, които са далеч от умиротвореността и хармонията на автентичното битие. Неотделимостта на истината от битието като такова показва и дори доказва онтичната пълнота на истината, а също и това, че битието дължи своя потенциал именно на тъждеството си със самата истина.

Ако се сметне от някой, че истината е извън битието, то това е най-дълбоката основа на всеки един нихилизъм, на (ОЩЕ >>>>> ) (АРХИВ)

март 5, 2008 Posted by | Битие, Богатство, Духовност, Истината, Книги, Образование, Универсум, Философия, Човекът | Вашият коментар

Животът е тайна, която трябва да бъде разгадана (11.5)

ЛЕКЦИЯ ЕДИНАДЕСЕТА: Тайнството на живота

11.5.Животът е тайна, която трябва да бъде разгадана

Великият Достоевски има една мисъл, в която казва: “Човекът е тайна, която трябва да бъде разгадана… аз се занимавам с тази тайна, тъй като искам да бъда човек”. Човекът и животът обаче са неделими: човекът съвпада с живота си, а според това как живееш, какъв живот си си избрал, такъв и ставаш. Ако съществуваш подло, ако си позволяваш всеки ден да правиш разни подлости, ти няма как да не станеш подлец; може, разбира се, да избереш живота на достоен човек, и да станеш такъв. От теб си зависи.

Всичко е в наша власт, човекът е свободен да избира какъв да бъде – стига, разбира се, да е осъзнал свобода си – и да се ползва от нея. А пък в крайна сметка всичко зависи от този наш първоначален фундаментален избор: да бъда свободен – или да се откажа от свободата си. Някои обаче, да не кажа мнозинството, едва ли са осъзнали, че и тяхната собствена свобода е техен избор, че свободен не се става автоматично или по наследство, че за свободата си човек трябва да се бори всеки ден.

Животът ми ще бъде такъв, какъвто съм си го направил сам, какъвто си го правя сам: всекидневно и ежеминутно. Моят живот е моя победа, мое завоевание, или пък е мой собствен провал, мое поражение. Никой друг, нищо друго(ОЩЕ >>>>> ) (АРХИВ)

март 1, 2008 Posted by | Битие, Вечното, Време, Духовност, Животът, Истината, Култура, Образование, Свобода, Универсум, Философия, Човекът | Вашият коментар

Вътрешната същина на живота (11.4)

ЛЕКЦИЯ ЕДИНАДЕСЕТА: Тайнството на живота

11.4.Вътрешната същина на живота

Ако тялото силно обича живота, ако то е “котел, пълен с живот”, то мога да приема, че тялото ми е самата жизненост, бидейки нейн символ. То в някакъв смисъл олицетворява живота. “Докато тялото ми е живо – жив съм и аз!” – изглежда е точно така, но пак само в определен смисъл. Защото тялото е само едната половина от мен самия. А пък ако смърт за душата не съществува, то тогава със смъртта на тялото другата половина на човека – душевната и духовната му същност – просто няма как да изчезне.

Но ако жизнеността е “закотвена” в тялото, то кой тогава е нейният извор? Кой или какво подхранва живота на моето тяло – и на душата ми? Аз правя ли нещо за да подсилвам своята жизненост? По силите ми ли е сам да “създавам” живот у себе си? Това са необходими въпроси. Обикновено се е смятало, че оживотворяващото начало на тялото е самата душа. Душата, значи, е носителка на този оживотворяващ принцип на съществуването. Там, където има живот, има и душа, благодарение на която е живо това, което е живо. Но доколко човек може да създава и да твори живот у себе си, да подсилва или потиска живото и живота у себе си, то тук нещата са още по-сложни. Човек може да служи както на силата у себе си, така и на слабостта – може да подсилва силата си и да надмогва слабостта. Човек също може по (ОЩЕ >>>> ) (АРХИВ)

февруари 29, 2008 Posted by | Битие, Книги, Образование, Универсум, Философия, Човекът | 2 коментара

Свещеното чувство, долавящо пълнотата на живота ми (11.3)

ЛЕКЦИЯ ЕДИНАДЕСЕТА: Тайнството на живота

11.3.Свещеното чувство, долавящо пълнотата на живота ми

Волята за живот, закотвена в нашата същина, трябва да изрази и сама да постигне себе си. Пътят на самопознанието на волята е една изключително интересна тема, по която би трябвало отново да следваме Шопенхауер. Той именно откри, че има адекватен език на чувствата, чрез който душите прекрасно разбират, и то без посредничеството на думите. Езикът, който непосредствено изразява усещането за живот, е (ОЩЕ >>>>>> ) (АРХИВ)

февруари 27, 2008 Posted by | Битие, Книги, Образование, Универсум, Философия, Човекът | Вашият коментар

Спускане в дълбините на света (11.1)

ЛЕКЦИЯ ЕДИНАДЕСЕТА: Тайнството на живота

11.2.Спускане в дълбините на света

Нека да приемем, че светът не е друго, освен изпълненост с тела. Тялото е “строителния елемент” на света. Няма нищо друго в този свят – освен тези какви ли не тела. Ако зная, че тялото е “градивната частица” на света, то нима аз съм напреднал особено много в познанието му? Какви изводи следват оттук?

Същността на света трябва да се определя от същността на тялото като негово “градиво”. Какво, впрочем, е тялото? За какво се сещам най-напред като чуя думата тяло? Какво е “общото” за (ОЩЕ >>>>>> ) (АРХИВ)

февруари 22, 2008 Posted by | Битие, Книги, Образование, Универсум, Философия, Човекът | Вашият коментар

%d блогъра харесват това: