Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Моето възражение против опита на Началничката на РУО-Пловдив да подведе, заблуди и излъже правозащитника Янко Янков

Преди няколко дни разбрах, че известният борец за човешки и граждански права г-н Янко Янков е поискал яснота по моя казус от РУО-Пловдив; вчера се разбра, че Началничката на РУО-Пловдив набързо е претупала проучването на казуса и е дала крайно спорен и подвеждащ, а в крайна сметка и лъжлив отговор до известния наш борец за човешки права или правозащитник: Началничката на РУО-Пловдив подведе и излъга Янко Янков по моя казус. Понеже съм привикнал когато някой изкривява истината да реагирам винаги, ми се налага тази сутрин отново да пиша поредна жалба по този повод, ето какво написах:

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Янко Янков, юрист и правозащитник

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До доц. д-р Ана Джумалиева – председател на КЗД

До Доц. д-р Диана Ковачева, омбудсман на България

ДО МЕДИИТЕ

ВЪЗРАЖЕНИЕ-ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование, остракиран от образователната система по чисто политически причини

Уважаема госпожо Киркова,

Уважаеми господин Янков,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо председател на КЗД,

Уважаема госпожо омбудсман на Република България,

По моя казус Вие, уважаеми г-н Янков, проявявайки гражданска доблест, в качеството си на правозащитник поискахте информация от РУО-Пловдив. Г-жа Иванка Киркова Ви отговори и нейният отговор е изключително интересен и показателен за това докъде са способни да отидат някои властващи в клетото ни образование – оказва се, че тяхното самозабравяне е безпределно! Не зная как Вие, уважаеми г-н Янков, понеже сте съвсем неинформиран по моя казус, ще реагирате по повод на отговора, който получихте, но аз се чувствам длъжен да реагирам, защото г-жа Киркова си позволява да Ви заблуждава по доста спорен (да не употребя други, по-подходящи думи, примерно безочлив, арогантен, безскрупулен и прочие) начин. Ето моята претенция спрямо нейния отговор: (Прочети ЦЕЛИЯ ДОКУМЕНТ)

юли 3, 2020 Posted by | Образование, Право | , , , , | Вашият коментар

Какво си казахме при срещата на двамата небезразлични граждани с омбудсмана на Пловдив?

За малко да забравя да разкажа нещо, което заслужава да влезе в моя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ, който пиша от години (тази поредица от есета е част от мой проект, по който, както знаете, работя доста усърдно; той е елемент от по-големия мой проект, който наричам, за да вбесявам враговете си ето как: Проект за непосредствена и практическа реална демократизация-декомунизация на отношенията в училищните общности!) Както и да е, та ето каква случка си заслужава да опиша, а се случи тази случка не вчера, а онзи ден, в петък.

Реших в петък да отида на среща с омбудсмана на Пловдив инж. Борислав Стаматов. Речено-сторено, отидох на среща с омбудсмана в качеството ми на гражданин. При омбудсмана не бях ходил доста време, стана така, че при последната ми среща с него влязохме в такава разгорещена дискусия (и то на коридора!), че охранителят се почувства длъжен да ме… хване за ръкава за да ме извежда принудително от сградата на Общинския съвет; та тогава ми се наложи да пиша срещу него жалба до шефа на Общинска охрана, останала, естествено, без никаква реакция от страна на въпросната служба, намираща се на издръжка с нашите, на данъкоплатците, пари!), че бях решил повече никога да не ида да разговарям с него, с омбудсмана де, не с тъй инициативния му, борбен и буен охранител. Да, ама ето, наложи се, няма как, срам не срам, отидох отново. (С мен дойде един небезразличен гражданин, който държи да не му споменявам името с оглед да си няма проблеми на работата, той дойде да ме подкрепи морално.) Омбудсманът ни прие, с придружителя ми се ръкува, с мен се въздържа (може би си мислеше, че съм заразен с някакъв опасен… грипен вирус, не знам точно защо не благоволи и на мен да подаде ръка; може да ми се е чувствал обиден, не знам точно!). Влязохме, седнахме, омбудсманът погледна към мен и ми кимна да почна да говоря.

Налага се вкратце да кажа какво му казах, няма как да премълча това. (Пиша с клавиатура, на която най-важният клавиш, този за интервала, е счупен, та това ме принуждава да бъда пределно лаконичен: щот проклетият клавиш се налага да го удрям по няколко пъти за да направи интервал!) Есенцията на изказването ми беше: информирах го, че със съпругата ми, също учителка, не успяваме да си намерим работа не само като учители (въпреки положените от нас самоотвержени, самопожертвователни, дори героични усилия!), но дори и каквато и да било друга (аз безуспешно се мъча да стана пак пазач, но и това, кой знае защо, не ми се удава!); казах му, че вече сме в безизходно положение, без никакви средства за съществуване сме, опустошихме всички мизерни средства, които бяхме заделили за черни дни; налага се или да започнем да просим (въпреки че на мен специално предишният кмет Тотев с нарочно писмо ме извести, че просията „във всичките й форми“ била строго забранена на територията на хилядолетния град Пловдив; просията е забранена, но краденето от общински и държавни средства, както и рушветите, примерно, изобщо не са забранени!), та значи нямаме вече друг изход освен просенето или… умирачката от глад (аз работя една доста тежка и неприятна надомна и крайно ниско платена работа, практикувам един ръчен труд, от който ръцете ме болят нощем така силно, че едва-едва се унасям поне малко да поспя!), но от този труд имаме кажи-речи само за единия хляб; предвид създалото се тежко положение си позволих да помоля омбудсмана да направи нещичко да ни помогне поне единият от нас да си намери някаква работа, с оглед до оживеем до пролетта (тогава с един човек, ако съм жив и ако имам сили, ще ида да му помагам в подрязването на овошки и лози по околните села!); помолих омбудсмана да прояви такъв един благороден жест на милосърдие и от чисто човешка или морална позиция (щот законите в тъй приказната страна Мутроландия, в която цари пълна, съвършена законност и най-висша справедливост, не позволяват на никой, нито на омбудсмана, нито дори на самия… Бог да се меси в абсолютната властова хегемония на школските директори, изживяващи се не само като пълновластни феодални господари, но и като… робовладелски такива!); това в общи линии рекох на омбудсмана, който този път, за отбелязване е, ме изслуша напълно безмълвен, не мепрекъсна да ми опонира нито веднъж. (Небезразличният гражданин, дошъл с мен слушаше и само веднъж-дваж потвърди, че говоря истината, примерно когато се наложи да кажа, че сме стигали в безпаричието си дори дотам, че се е налагало той самият да ни помага със свои парични средства, т.е. самият той, нищо че работи, вече се е озовал в тежко положение – и то единствено заради доброто си сърце!)

Какво точно каза омбудсманът в отговор на моята кратка реч аз тук нямам право да разказвам, но ще си позволя, с всички рискове, да изтъкна един-два по-съществени момента от изказването му, които по мое убеждение, са твърде показателни и дори многозначителни (и смятам, че е добре обществото да е информирано за тях!).

Първо г-н омбудсманът ме попита спомням ли си какво ми е казвал преди една година, съзнавам ли, че неговото предупреждение се е сбъднало; отвърнах, че не мога да се сетя точно какво има предвид. И той сам ми каза: че ме бил предупредил, че заради моето (неразумно, абсурдно, безсмислено) поведение ще докарам работите дотам, че в един момент няма да имам вече и какво да ям! Аз констатирах и потвърдих, че си спомням това негово предупреждение и че признавам, че се е оказал напълно прав, което даде възможност на г-н омбудсмана да ме поздрави за духовния ми напредък, т.е. че за първи път в живота си съм бил признавал неговата правота. (Аз тук вметнах, че изобщо не се смятам за безгрешен или за напълно праведен – за разлика от някои добре познати ни другарки от властващата номенклатура в пловдивското образование, които имат претенцията, че са напълно непогрешими – поне колкото римския папа!) И други важни моменти имаше в речта на омбудсмана, но не ща сега да разпростирам най-вече поради морални пречки, но и, признавам, щото страшно много ме мъчи проклетата строшена клавиатура, с която пиша вече дни наред понеже нямам възможност да си купя нова. Но въпреки мъката заради това толкова неприятно и мъчително писане със строшена клавиатура, ще положа усилия да ви кажа и още един значим момент, който поради значимостта му ще опитам да го възсъздам под формата на пряка реч:

– Господин Грънчаров, признавам си, понякога влизам и чета блога (той всъщност каза: сайта, бел. моя, А.Г.) Ви. И се чудя защо ли полагате толкова много труд – и каква е целта на тази Ваша неуморна многогодишна дейност?! Никаква полза нямате от цялата си дейност, ето, примерно, водите предаване в Пловдивската обществена телевизия, ала не вземате нито стотинка за него! Какъв тогава е смисълът, нали сте философ, как можете да работите толкова много без никакъв позитивен практически смисъл или полза?! Напротив, това писане и говорене от Ваша страна против абсолютно всички власти и длъжностни лица неизбежно води до ред вреди, които понасяте. И ето докъде стигнахте накрая. Аз разбирам други водещи в ПОтв, които имат хубава работа и добри доходи, да си позволяват лукса да водят безплатно някакво телевизионно предаване, но Вие, дето нямате никакви доходи, защо се врете там да работите без никакви пари?! На какво прилича това Вашето?! Не може ли да се захванете с някакво по-смислено занимание, от което нещичко да печелите?! Нали разбирате мисълта ми, за всичко сте си виновен Вие самият, пък сега идвате при мен да Ви помагам за да си намерите някаква работа и някакви доходи – за да не умрете от глад?! А не само Вие със съпругата Ви сте безработни в нашата община, и много други хора са идвали да ме молят да им помогна, аз съм ги отпращал. Просто нямам такива пълномощия. Как, кажете сам, да звънна на някой директор на училище да го помоля да Вѝ вземе на работа като Вие специално не сте ми никакъв, нито сте ми приятел, нито Ви познавам добре, нито Ви имам доверие, прощавайте, но Вие може и да сте добър учител, но други хора, упълномощени с власт в образованието, твърдят, че не ставате изобщо за учител, как при това положение да Ви помогна и да ходатайствам за Вас да започнете някъде работа?!

Не мога, разбира се, напълно точно да предам смисъла на неговата реч, но в общи линии каза това. Какво му отвърнах и каква полемика проведохме по повод на речта му тук не мога да пиша най-вече заради счупената ми клавиатура, но ще отбележа само ето този пункт:

– … Аз Ви моля да ни помогнете (на мен или на съпругата ми) да си намерим работа не защото сме Ви някакви (приятели, политически другари и пр.), а само защото, въпреки всичко, и ние с нея, подобно на Вас самият, сме човеци; призовавам Ви да откликнете на чисто човешка, т.е. морална основа. Да направите някаква добрина на някой човек, който е в отчайващо тежко положение, си заслужава според мед дори и с риск да нарушите някой писан закон. (Щот законите в приказната Мутроландия са доста бездушни, те повечето са си съвсем същите, каквито бяха в ерата на комунизма, да не говорим за господстващия манталитет, според който е срамота да помагаме на „ненаши хора“!) Единственото основание, на което Ви моля да ни помогнете е: защото, чини ми се, ако някой от нас със съпругата ми, да пази Господ, се разболее тежко от глад, от студ (или от унижения, ний, учителите, изпитваме най-голяма болка и мъка тъкмо от униженията!) или ако някой от нас дори умре, тогава Вие и другите властващи, така си мисля аз, може би ще имате известни проблеми със съвестта си, не знам точно, но казвам, че така ми се чини. Та ако помогнете нам, ще помогнете фактически и на себе си, с оглед да нямате онези тъй неприятни угризения, ако, да речем, аз с моето болно сърце взема да пукна внезапно, та Пловдив тогава да се прослави, че в 21-век е убил с безразличието си един философ – и така е повторил позорната слава на Атина, убила навремето най-великия си философ! …

Нещо такова му казах тогава, не мога да възпроизведа точните си думи, не съм робот, а съм човек. А и проклетата клавиатура тази сутрин ми разката фамилията, днес се счупи съвсем и пиша това вече трети час, толковабавноимъчителносепишесклавиатура, чиито клавиш за интервал се е счупил. (Демонстрирах ви как излиза ако не положа огромни усилия и много блъскане за да правя интервали между думите!) А за това работя без пари, защо се трепя да пиша и да говоря отвърнах на омбудсмана ето какво:

– … Аз съм философ, господине, и имам самочувствието, че ако аз не кажа нещо, никой друг няма да може или да посмее да го каже. Сиреч, съзнанието за дълг ме води и вдъхновява в моя толкова тежък, неуморен и всекидневен труд: като философ съм длъжен да кажа ония истини, които никой друг няма да каже. По тази причина се трепя и си жертвам очи, пръсти, мозък и какво ли не, а в замяна „благодарното“ общество не ми дава нищо, абсолютно нищо, пардон, грешка: дава ми, обсипва ме с колосални количества безразличие и дори презрение!!!В други общества, страни и нации такива като мен ги търсят със свещ и като ги намерят, ги пазят като народно и човешко достояние, но у нас, знаете, дето всичко е наопаки на правилното, виждаме, че такива като мен просто ги убиваме. С безразличието и с презрението си ги убиваме…

Ох, спирам да пиша, че се изтощих заради проклетата клавиатура! Майната й на нея, проклета да е! А омбудсманът каза, че взема предвид молбата ми, какво има предвид под това аз не знам, не мога да кажа. Тия дни се питам дали да не ида, като намиращи се със съпругата ми в бедствено положение, да искам среща с кмета, знам ли с кого вече мога да искам такава среща?! Чувал съм, че на хора в бедствено положение общината и държавата помага, примерно им дава пари за отопление и за преживяване, ето, аз в момента не си чувствам краката от студ, у нас тази зима не е включван отоплителен уред по понятни причини и в проклетия бетонен панел е по-студено отколкото на улицата! Нямам сили даоправямповечегрешките, спирам тазимъка!

Чао! Хубавден! Бъдете здрави!


Счупи ми се, моля ви се, клавиш от клавиатурата! 🙂 Само това не ми се беше случвало! А да купя нова в моето положение е непосилен разход. Егати, не мога да пиша днес! Злите сили явно са активизирани и мобилизирани в защита на моите заклети врагове, имащи изглежда връзки дори и със самия Сатана! 🙂 Магии ли използват, че успяха да постигнат този невероятен успех?! 






„Закърпих“ счупения важен клавиш от клавиатурата си ето как:

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

януари 19, 2020 Posted by | Право, Психология | , | Вашият коментар

Знаете ли какви са най-новите полицейски инструкции за това какви трябва да са обръщенията на гражданите към властващите?

В групата на небезразличните граждани беше подготвен този проект за отворено писмо, който ме помолиха да публикувам в блога си с оглед членовете на групата и други хора, негови читатели, да могат да внесат своите предложения за добавки, за корекции и за редактиране. Налага се това публично обсъждане с оглед да бъде смекчена остротата на текста, щото от полицията, представяте ли си, най-добронамерено ни предупредиха тия дни да не пишем толкоз остри писма, с които да разваляме храносмилането на властващите; можело, казаха ни, да пишем колкото си искаме – стига обаче писмата ни да са меки! 🙂 Такива, видите ли, са най-новите полицейски инструкции за това как трябва да се пишат обръщенията към властващите! Такова е положението в МУТРОЛАНДИЯ, явно вече посягат и върху правото ни да пишем и да говорим както мислим, представяте ли си накъде сме тръгнали вече?! А ето сега и самия документ, приятно четене и приятни размисли ви желая!
До г-н Румен Радев, Президент на Република България
До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България
До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката,
До доц. д-р Ана Джумалиева, председател на Комисията за защита от дискриминация
До доц. д-р Диана Ковачева, омбудсман на България
До г-жа Ирена Т. Анастасова, народен представител
ДО МЕДИИТЕ
НАСТОЯТЕЛНО ИСКАНЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО
от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани
Уважаеми господин Президент на Република България,
Уважаеми господин Министър-Председател,
Уважаеми господин Министър,
Уважаема госпожо Председател на Комисията за защита от дискриминация
Уважаема госпожо омбудсман на България,
Уважаема госпожо народен представител,
Най-настоятелно искаме оставката (незабавното уволнение) на г-жа Началника на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова. Аргументите ни за това наше искане са следните:
1.Доказано безхаберие (крещяща безотговорност!) към истински важното в сферата на образованието на младите: години наред с поредици от жалби, доклади, апели, възвания, предложения и прочие ние, небезразличните граждани (а преди създаването на нашата група това правеше г-н Ангел Грънчаров, учител по философия и гражданско образование, репресиран и уволнен от съвсем самозабравила се представителка на ръководеното от г-жа Киркова ведомство!), поставяме най-тревожни, не търпящи никакво отлагане проблеми в сферата на управлението на образованието в Пловдив и областта, г-жа Киркова не направи абсолютно нищо по посока на смисленото, разумното, справедливото решаване на проблемите, напротив, нейната основна роля беше да се труди най-всеотдайно за „замитането под килима“ на същите тия съдбовно важни проблеми!
2.) Неприкрита привързаност към недемократичния, авторитарен, репресивен манталитет, недиалогичност, непрекъснато бягане от смисления, плодотворен, ефективен демократичен дебат: последният най-екстравагантен пример в това отношение е съвсем ирационалното поведение на г-жа Киркова, която си позволи в нарочна жалба до прокуратурата (!!!) да се оплаче от… г-н Николай Димов, упълномощеният от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите, защото, молим ви се, се била „почувствала застрашена“ от нашите жалби и предложения, видите ли, тези наши жалби, критики и предложения били смутили нейното спокойствие, нейната управленска идилия и блаженство, т.е. душевният й комфорт на безконтролна властница! Този неин изблик на нескривана жажда за репресии е демонстрация на вопиюща неадекватност спрямо задълженията на заемания от нея отговорен държавен пост и показват, че г-жа Киркова е жертва, бихме си позволили дори да кажем, е робиня на един прекалено остарял, вехт, ретрограден, анахроничен тоталитарно-терористичен подход, от което следва, че тя наистина няма нужните качества да бъде съвременен и достоен ръководител на пловдивското образование! Вместо да ни е благодарна за това, че имаме добрината да й посочваме грешките, недъзите, пропуските и недостатъците в нейната така деликатна и отговорна ръководна дейност, тя иска тия, които й оказваме тази добрина, да бъдем репресирани, да бъдем подложени на наказателно преследване; дълбоко сме убедени, че човек с такива демодирани разбирания и с изцяло неверни ценности не само че не може да изпълнява ефективно и по подобаващия начин своята отговорна управленска работа, но и като продължава да стои на поста си, всекидневно нанася непоправими вреди на пловдивското образование.
3.) Изцяло погрешен управленски стил и подход: пример за това е как г-жа Киркова по недопустимо грозен начин уволни директорката на ОУ „Пенчо Славейков“ г-жа Екатерина Делинова, която беше обвинена в какви ли не грехове, беше подложена на преследвания, на злотворния терор на безчет наказателно-репресивни акции-проверки и прочие, само и само да й бъде отмъстено заради това, че е дръзнала да критикува височайшата властница, позволила си е да се държи не като нейна безропотно изпълняваща прищевките й слугиня! Тук ние констатираме, че в отношението си към г-жа Делинова началничката на пловдивското образование приложи изпитания метод за напълно незаконна разправа с инакомислещите, който под вещото й ръководство беше, така да се каже, проверен и „патентован” от неуморната и тъй своенравна директорка на пловдивската ПГЕЕ „ТЕТ Ленин“, която по досущ същия откровено тоталитарен начин се разправи с дългогодишния учител по философия и гражданско образование в това училище г-н Ангел Грънчаров само защото този последният си позволяваше да я критикува публично, да й изтъква грешките, да прави новаторски предложения за промяна, за реална демократизация на отношенията в училищната общност и пр. Да бъдат опрасквани, да бъдат уволнявани личностите, имащи по-високи изисквания и по-развито съзнание за дълг и отговорност, т.е. да бъдат подлагани на управленски терор другоячемислещите учители и директори (доколкото изобщо ги има тия последните особено!) е категоричен признак за това, че в сферата на пловдивското образование се е настанил и утвърдил един чужд на духа на образованието като висша интелектуална дейност чисто мутренски подход; ако не се реагира подобаващо спрямо тези рецидиви на уродливия авторитаризъм, пловдивското образование ще продължи да затъва в несвършващата криза, агония и катастрофа! (Друг пример за безпрецедентно грозно уволнение на успешен директор е уволнението на директорката на ОУ „Георги Караславов“ в гр. Първомай г-жа Тонка Будакова!)

 
4.) Г-жа Киркова си позволява да проявява недопустимо високомерие в общуването си с гражданите, винаги когато представител на нашата група на небезразличните граждани отиде при нея за да постави някакъв проблем, тя заявява, че ще му отдели „само 2 или 5 минути“, опитвала се е да разговаря с нас… на прага на кабинета си (!!!), проявява двоен стандарт или аршин в отношенията с гражданите, към тия, които не са „от нашите“, си позволява да се държи грубо и предизвикателно, даже и към представителите на медии, които са правдолюбиви и опозиционно настроени (като Пловдивската обществена телевизия), се държи дискриминационно, отхвърля всеки опит за диалог, тя не желае открито да каже  какво мисли пред обезпокоената от поведението й общественост (най-вероятно се страхува от ония въпроси, които „правилните медии“ никога няма да й зададат!), пречи за вярното информиране на гражданите по заплетените управленски казуси, дължащи се на неспособността й да управлява, за сметка на това обаче сервилничи пред въпросните „правилни медии“ и т.н.
 
5.) Г-жа Киркова, по нашето дълбоко убеждение, е податлива на неправомерни задкулисни влияния, което оказва пагубен ефект върху вземането на управленските й решения: пример за това е необяснимата власт, която има върху нея директорката на пловдивската ПГЕЕ „ТЕТ Ленин“, която години наред си позволяваше по безпрецедентно грозен начин да се разправя с авангардно мислещия, творчески настроен и новаторски работещ учител по философия г-н Ангел Грънчаров, и – забележете! – правеше тия властови изстъпления на несрещан административен произвол и терор под благия, всичко прощаващ поглед на г-жа Началника на РУО-Пловдив! Даже когато въпросната директорка си позволяваше да прави съвсем недопустими най-вече от морална гледна точка неща (примерно даде г-н Грънчаров на частен съдебен изпълнител независимо от това, че той вече се беше напълно доброволно издължил – когато трябваше да върне присъдените съдебни разноски), г-жа Киркова не направи нищо за да възпре произвола и гаврите върху този български учител. Нещо повече, след като г-н Грънчаров беше изгонен от ПГЕЕ, г-жа Киркова, злоупотребявайки с властта си по напълно недопустим начин, направи нужното не само той фактически да бъде лишен от преподавателските си права и да бъде остракиран от пловдивското образование, но същото да бъде сторено и с неговата съпруга, също учителка (при това с две магистратури, по начална педагогика и английски език!), и двамата вече трета година са принудително държани в ужасните, в кошмарните условия на репресивната безработица – без средства за елементарно съществуване! Г-жа Киркова не се трогна от безброя писма, жалби, възвания, апели и пр., писани  пращани й от какви ли не хора и организации в защита на г-н Грънчаров и съпругата му, не, спрямо това учителско семейство беше осъществена недопустима за съвременните демократични условия репресия, застрашаваща не само здравето, но и живота на г-н Грънчаров и на неговата съпруга. Само по този пункт, а именно принудителното държане в умишлена репресивна безработица на едно учителско семейство с оглед да бъде отмъстено на изявения безкомпромисен борец за промяна към добро в образователната система е достатъчно основание г-жа Киркова да загуби мълниеносно поста си (разбира се, че никой от подчинените й директори не смее да назначи на работа г-н Грънчаров и г-жа Грънчарова – защото ако го стори рискува да си навлече страшния божествен гняв на царствената височайша управничка!)
 
6.) Най-голямата ни претенция спрямо г-жа Иванка Киркова има чисто морално естество: не може да бъде съвременен ръководител и то именно на сфера, имаща чисто духовен, образователно-възпитателен, културен, личностно формиращ характер човек, който има толкова несъвременни, остарели възгледи за живота, за отношенията между хората, за начините, по които трябва да бъде управлявано пловдивското образование и прочие; г-жа Киркова има съвсем сгрешена базисна представа за това що е власт, как следва да се управлява (коренът на думата „у-прав-ление“ и именно „право“!), как може и как не може да се разговаря с гражданите; в съвременни условия, за разлика от мнението на г-жа Киркова, ние, гражданите, не сме не сме, няма как да бъдем пасивна, безсловесна и инертна маса, както на нея се чини че трябвало да бъде, ние сме личности и граждани със съответните права, сред които правото да критикуваме управляващите е не просто наше право, а е наш дълг, е наше задължение, е наша първа по значение отговорност! Г-жа Киркова обаче явно изпада в ужас когато срещне човек и гражданин, за когото думата „достойнство“ не е празен звук – и тогава мигновено почва да мисли как да му отмъсти за това, че не се държи като смирен роб или като слуга, кланящ се пред нейния висок властнически пиедестал; и тогава първото, за което се сеща, е да даде този гражданин на… прокурор!
 
Ето поне за тия немаловажни неща г-жа Киркова трябва незабавно да се прости с отговорния си пост. Ние тук не желаем да вземаме отношение към твърденията, намерили място в медиите относно това, че г-жа Киркова имала някакви корупционни прегрешения и прочие – понеже вярваме, че оправомощените компетентни органи ще си свършат, да се надяваме, най-качествено работата, с оглед истината най-после да бъде постигната и защитена. Понеже уважаваме законността, правото и личното достойнство се осланяме на най-вече на презумпцията за невиновност – и затова по този пункт смирено ще замълчим.
 
Ще се надяваме нашият сигнал и нашето искане да срещнат загрижено отношение спрямо изложеното в този документ у всички Вас, уважаеми дами и господа, благодарение на което вярваме, че в предела на пълномощията си ще сторите нужното представените управленски аномалии и извращения в пловдивското образование най-после да престанат!

18 декември 2019 г.
 
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

декември 18, 2019 Posted by | Демокрацията, Образование, Право | Вашият коментар

Кой е главният виновник за всичките безобразия и беззакония на властниците в свидното ни отечество?

„Най-добрата в България“ (а може би и в Европа и в света, знае ли се?!) началничка на РУО (според намиращата се отдавна на пенсионна и на преклонна възраст лидерка на СБУ Янка Такева, която явно се бори да подобри рекорда на Тодор Живков по продължителност на стоенето на властнически пост!), именно началничката на пловдивското РУО г-жа Иванка Киркова, „откликваща на всеки сигнал“, стига да е подаден от някой „от наште“, се е оплакала пред прокуратурата от групата на небезразличните граждани понеже, видите ли, се била почувствала „застрашена“ от техните критични сигнали, т.е. техните критични сигнали били нарушавали душевното й спокойствие, комфорта от тъй сладкото й пребиваване във властта! 🙂 Тя била доловила в нашите сигнали „език на омразата“, понеже те не преливали от любов към нея, т.е. не съдържали никакви хвалби, в тях липсвали също така каквито и да било подлизурства. Това ако не е връх на безочието и на безсрамието – сполай му кажете!
Искам тук да кажа на жалващата се и доста объркана в представите си за нещата от живота високопоставена държавна служителка, че ако наистина не иска да бъде притеснявана от гражданите, то нищо не й пречи сама да се оттегли от своя пост, да си подадесама оставката, тогава вече никой няма да я безпокои за нищо, но докато е на тази обществена служба ще й се налага всекидневно да общува с всякакви, в това число и разгневени от лошото й управление граждани. И още нещичко искам да й кажа, което е корен на нейните беди: чисто и просто нейните представи за времето, в което живеем, са доста сбъркани. За нейно сведение държа да й кажа поне това, България по закон и по Конституция не е мутренска страна, а е демократична и правова държава, което означава, че ние, гражданите, сме господарите на тази страна, а чиновниците, колкото и за важни да се мислят, са единствено наши слуги!
Да, да има много здраве от мен тази объркалата се тотално властница, но не властниците са наши господари, позволяващи си хкакви ли не капризи, а ний, гражданите, сме господарите, властниците пък ни са слуги (все пак с нашите пари, с парите от нашите данъци им биват плащани тъй тлъстите заплати, което значи, че ний също така сме и техни работодатели!).
Толкова по тази тъй любопитен казус с тъй сюблимната и сюреалистична жалба на височайшата пловдивска началничка на образованието, която, както виждаме, е в доста тежко положение тъкмо поради това, че има нещо твърде сбъркано в представите й относно това в каква държава и в какви времена живеем.
Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!
Апропо, няма да пропусна това да ви кажа на всички вас, че управници като въпросната г-жа Киркова си позволяват да се държат по толкова арогантен, дори безскрупулен начин единствено защото вие, гражданите, сте изпаднали в непростимо безразличие, по причина на което това, което правим ний, небезразличните граждани, им се вижда на тях толкова, моля ви се, необичайно и дори „скандално“!
Разбрахте ли сега кой е главният виновник за всичките безобразия и беззакония на властниците в свидното ни отечество, наричано не без основание МУТРОЛАНДИЯ не само от мен, а от все повече и повече честни, правдолюбиви хора?!
Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

декември 16, 2019 Posted by | Нрави, Образование, Право | Вашият коментар

Репортаж от Съдебната палата в София и малка разходка по булевард „Витоша“

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

септември 13, 2016 Posted by | Право | , , , , , , , | Вашият коментар

Една инициатива на наши сънародници от Германия в защита гражданските права на жертвите на полицейския терор от 14 януари

Наши сънародници от Германия, обединени като ФОРУМНО ОБЩЕСТВО „ДЕ ЗОРАТА” излязоха с много добра и навременна инициатива. Тя е във връзка с потребността да се реагира някак по повод на полицейския терор от 14 януари, когато много мирно протестиращи граждани бяха брутално разпръснати, бити с палки, гонени, арестувани и съдени само заради това, че осъществяват своето конституционно и демократично право на протест. (Впрочем, при тези полицейски насилия спрямо граждани един човек, участник в протеста, дори умря в полицейския участък!)

Ето за какво точно става реч, препечатвам тяхното открито писмо, изпратено до институцията, която е в правомощието си, пък и в задължението си да защити гражданите от своеволието на органи на държавната власт: Има още

януари 18, 2009 Posted by | Антикомунизъм, Българи, Гражданинът, Демокрацията, Европа, Институции, Истината, Култура, Медии, Политика, Право, Светът, Свобода | , , , , , , , , , , | 4 коментара

Управляващата мафия иска да доубие демокрацията ни!!!

Току-що от коментара ТРЕВОГА! в сайта Общество.нет научавам, че Висшият съвет на БСП бил одобрил законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, който пък бил внесен на 1 август в деловодството на парламента! Напълно споделям тревожните оценки на автора Калоян Методиев и по тази причина ги привеждам и тук:

Моментът, разбира се, е прекрасно подбран – началото на отпуските. Всички предложения имат една единствена цел: да ликвидират всяко политическо представителство извън доминираното от БСП, поради вече очевидния крах на управлението. Касае се за налагане на диктатура от олигархичен тип. Поправките бяха лансирани за пръв път от Георги Първанов и са копирани 1 към 1 с промените, наложени от Владимир Путин през 2001 г. в Русия.

Съветвам ви да прочетете в същия материал за какви именно промени си мечтаят БСП и нейния тартор Гоце Първанов, жалък наш следовник на руския диктатор Путин. Аз многократно съм писал за тия толкова интимни мечти на г-н Президента (виж примерно статията ми Гоце, пръв поборник за маджоритарна система!), които сега майката-кърмилница иска да осъществи, че сега просто не е нужно да се повтарям. Искам обаче да наблегна на нещо, което е особено важно да се разбере в този момент. (ОЩЕ >>>> )

август 2, 2008 Posted by | Антикомунизъм, Българи, Демокрацията, Дискусии, Европа, Истината, История, Младите, Право, Психология, Светът, Съвременност | 1 коментар

Апел към българското гражданско общество

Апел към българското гражданско общество в подкрепа на честния наш сънародник арх. Янев

Да, българи, трябва да подкрепим нашия съгражданин Янев, който е застрашен да стане жертва на демагогията и нескопосаните закони, сътворени в българския Парламент.

Призовавам всички уважаващи себе си български граждани да се включат в подписка, подкрепяща „социално изгърмелия“ честен българин. Архитект Янев, представете си, бил дръзнал да повярва в законността в държавата ни! Така, впрочем, се изрази пловдивската адвокатка Каварджикова: “Архитект Янев е изгърмял социално. Не виждам (ОЩЕ >>>>>>>> )

януари 30, 2008 Posted by | Българи, Гражданинът, Демокрацията, Европа, Институции, Мафия, Медии, Нрави, Право, Р.Братанова, Свобода, Съвременност | 1 коментар

За или против легализирането на проституцията

PROSTITUO – от лат. “безчестя”, “позоря”

Всички знаем коя е професията, считана за най-древна. Мнозина от нас се усмихват дяволито и натискат клаксона, когато минават покрай някое улично сборище на проститутки. В интернет и вестниците е пълно с обяви за компаньонки и “специализирани” салони за масаж. Не са малко хората сред нас, които открито и не чак толкова открито говорят за посещенията си при проститутки у нас и в чужбина (в това число и публично известни личности, които не се притесняват от тази част от живота си и дори я споделят пред медиите).

Всичко това е така, но в обществото ни битува едно доста закостеняло отношение по този въпрос. А може би това е поредната фалшива морална поза? Лесно е да се каже: “Аз съм против проституцията!”. Лесно е да се заредят патетични слова срещу тази дейност, срещу морала на хората, свързани с нея. Лесно е да се каже, че обществото ни трябва да се пребори с проституцията. Но тя е факт и то не от днес, не от 1989г., а от най-древни времена.

Проституция в България е имало, има и ще има – това е безспорно. Оттук трябва да започнем, когато мислим по този въпрос. Първата стъпка към разрешаването на даден проблем е осъзнаването му, приемането му за факт от действителността. Трябва да се търси истината, защото тя е колкото болезнена, толкова и необходима, тъй като е единственият цяр. (ОЩЕ >>>>>>>> )

януари 24, 2008 Posted by | Анализи, Демокрацията, Дискусии, Европа, Истината, Култура, Любов, Медии, Младите, Нрави, Право, Психология, Светът, Свобода, Съвременност, Философия, Човекът | 4 коментара

Стига съветско и руско робство!

Уведомление до Столична община за 17-ти и 18-ти януари 2008 г.

Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, Изх. № 11-01/11.01.2007 г., 17,49 часа

У В Е Д О М Л Е Н И Е до Кмета на Столична община

от Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, представлявана от Петър Пенчев Троянски – член на Обществения съвет, с електронен адрес: p_p_trojanski@yahoo.com и GSM 0887525032

Уважаеми господин Кмет, Съгласно ЗАКОНА ЗА СЪБРАНИЯТА, МИТИНГИТЕ И МАНИФЕСТАЦИИТЕ, Ви уведомявам за следните двудневни мероприятия, както следва:

ПЪРВИ ДЕН: СЪБРАНИЕ НА ОТКРИТО

Организатор: Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, тема на събранието: Стига съветско робство, дата и час: 17.01.2008 г. от 12 ч. до 15 ч., място: гр. София, “Орлов мост” – върху старата трамвайна линия, комендант: инж. Петър Пенчев GSM 0887525032

ВТОРИ ДЕН – две прояви: ПАНИХИДА в памет на Анна и (ОЩЕ >>>>>> )

януари 12, 2008 Posted by | Антикомунизъм, Българи, Гражданинът, Демокрацията, История, Мафия, Медии, Младите, Политика, Право, Светът, Свобода, Съвременност | 1 коментар

%d блогъра харесват това: