Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Отчаян опит да спася семейството си от гладна смърт!

За да не умре семейството ми от глад се принудих тази сутрин за подам документи за работа като… хигиенист в намиращото се наблизо до дома ми квартално училище, ето и копие на самия документ:

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

януари 17, 2020 Posted by | Нрави, Образование | | Вашият коментар

Защо ли шаманите от МОН са така гневни?

В свой гневен отговор живеещото на Луната МОН обвини небезразличните граждани в „неаргументираност“ и в „използване на непристоен език“, ето, четете, насладете се на министерската премъдрост:

НАПОМНЯНЕ: Римската поговорка „О, Юпитер! Ти се гневиш? Значи сам признаваш, че си виновен, че не си прав!“ е твърде уместна в случая. Апропо, никакъв „непристоен език“ не сме използвали, ето, уверете се сами:

НЕЩО КАТО МАНИФЕСТ, СЪДЪРЖАЩ НАШИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СМИСЛЕНО И МОДЕРНО ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ НА МЛАДИТЕ

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

януари 16, 2020 Posted by | Образование | , | Вашият коментар

До какви душевни поражения води безчувствеността?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

януари 16, 2020 Posted by | Животът, Образование | , | Вашият коментар

А какво ли правят в наште тъй славни мутро-мафиотски времена комунистите и комсомолците?!

Някогашната комсомолка и сегашна видна комунистка Атанаска Тенева (подобно на събрата си Жан Виденов, ныне професор по организиране на хиперинфлация!) се изявявала, молим ви се, като всецяло отдадена на… нАуката, била доцентка по не знам си какво; нищо чудно да „преподава“, т.е. да пълни главите на вашите деца и внуци с комунисто-комсомолска отрова, ний не знаем с какво точно пълни главите на вашите деца и внуци, но можем да предполагаме, да се досещаме…

Из: Новият ректор на УХТ Пловдив представи екипа си

Ректорът на УХТ проф. д-р инж. Пламен Моллов представи новото ръководство на пресконференция днес. Доц. Атанаска Тенева поема ресор „Социална информационна и комуникационна дейност“ заедно с … (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

МОЯТ КОМЕНТАР: В жалките времена, в които мутрите, ченгетата, бандитите и милиционерите държат цялата власт в свидното ни отечество и се изявяват като „управници“ и дори, моля ви се, като „държавници“ (мафията у нас успя да заграби в крайна сметка и тоталната власт в държавата ни!), се питаме: а какво правят в това славно мутро-мафиотско време комунистите и комсомолците?! (Имаме предвид комунистите и комсомолците, които не са станали мутри, бандити, ченгета и милиционери!) Оказва се, че комунистите и комсомолците са станали… учени, да, станали са професори, доценти („профанесори“, „босенти“ – както ги наричат студентите!), сиреч, комунизмът у Нашенско се е приютил в… университетите ни (които повечето са менте, разбира се, нали така, какви други да бъдат университетите ни, да не би да има нещо истинско у Мутроландия, та университетите ни да са наред, откъде-накъде ще има нещо истинско тъкмо у Мутроландия, как е възможно да има нещо истинско таман у Мутроландия?!)

И тъй, автентичният (и честен, некрадлив до непорочност, до ангелска и монашеска душевна чистота!) комунист Жан Виденов сега вече е… професор (предполагаме той преподава тъй важната нАучна дисциплина как се прави хиперинфлация и как комунистите могат да окрадат до шушка спестяваниьята на цяла една малоумна нация!), днес научаваме, че някогашната комсомолка и видна пловдивска комунистка Атанаска Тенева била станала, молим ви се, доцентка по незнам си какво (по фуражките на униформите в съветската армия може би, знам ли по какво?!) в „университета“ по… ядене, по хранене: представяте ли си, изглежда комунистите наистина са най-добри в яденето, заслужават да са водещи в таз нАучна дисциплина?!!

Както и да е де, ний познаваме другарката Тенева от някогашните блажени и непрежалими комунистически времена, когато и тя, и Жан Виденов, и кой лине още бяха все видни пловдивски щатни комсомолски дейци, ето, сега, слава Богу, доживяхме и имаме щастието да ги зърнем в качеството им на учЕни, от което си правим извода, че в наште тъй славни мутро-бандитски (и просташки!) времена Партията е получила директивата да овладее, да постави под свой контрол нАуката, културата, образованието – сиреч, да тури ръка върху жизнено-важната сфера, в която се формират тъкмо душите (и идеите, и ценностите) на младите хора.

Много правилно се е ориентирала Партията-Кърмилница, завладее ли душите на младите, завладяла е бъдещето на малоумната ни нация, което значи, че комунизмът в нашите предели ще бъде вечен, неизкореним – щом е пуснал корени, повтарям, именно в душите на младите. И Жан, и Атанаска, и останалите (и професор Митю Гестапото…, и доцентът от ПУ, носещ кличката „Трактора“, да изброявам ли още?!), несъмнено, могат да преподават една-единствена „нАучна дисциплина“, която може да се обозначи с термина КОМУНИЗЪМ, какво друго да преподават, те само това могат, те само от комунизъм (и от бандитизъм, то всъщност комунизъм и бандитизъм са едно и също нещо!) само разбират, комунизмът се е настанил за вечни времена в душите им, оттам неговата отрова пълзи към душите на младите, на студентите, на учениците (нима някой се съмнява, че душите на огромната част от учителската армия в Мутроландия пак са подвластни на „единний светлий комунизъм“, на какво друго да са подвластни?!)! И така отровата на комунизма трови живота на целокупната ни, подчертаваме, и съвсем нещастна, поради малоумието си, нация.

Толкова, установихме днес, че Партията (БКП-БСП, за разлика от БКП-ГЕРБ-мутри) владее в днешно време „културно-ентелектуалната“, т.е. „идейно-ценностно-духовната“, с извинение, сфера в живота на нацията ни, а на бандитите и на мутрите е оставила политическата власт и непосредственото практическо крадене (в което, разбира се, с ентусиазъм участват и много комунисти, разбира се, другаря Гергов да не лапа мухи в тия тъй славни бандитски времена?!).

Само единствена другарката Дърева си остана нещо като жрица и светица (и жива мумия!) на автентичния роден (и съветско-руски) комунизъм, тя изцяло и напълно е отдадена на неговите „идеи“ и без да се предрешава като „учена“ и като „менте-професорка“, без никакви титли, громи неговите зли врагове (като мен!) из медиите, намиращи се, естествено, пак под общия контрол на властовия мастодонт ГЕРБСП.

Хубав ден ви желая и приятни, направо бодри мисли ви желая – във връзка с казаното! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

януари 15, 2020 Posted by | Демокрацията, Образование | , | Вашият коментар

Защо сексуално непълноценният мъж не може да бъде добър гражданин?

Ще ви кажа една прекалено неприятна, дори жестоко и страшно правдива истина, пък ме ругайте след това колкото си искате! Почвам:

Дали признак за дебилизиране (за умствен дефицит) не е това, че мъжете у нас мислят (и говорят) предимно за… секс?! (Не сте ли забелязали, че мъжете у нас само се хвалят колко велики, моля ви се, били в сексуално отношение, какви нечувани подвизи правели в леглото, т.е. какви страшни сексуални атлети и бабаити, какви пичове били и пр.) Да де, но предимно за секс мислят тия, които не го правят, а само копнеят за него. (Или го правят, но хептен некачествено!)

И какво излиза тогава? Причина за дебилизиране на нацията не е ли сексуалната непълноценност на мъжете – все пак мъжка работа е да бъдеш истински гражданин, да се занимаваш с политика, с по-висши, с по-възвишени духовни неща и прочие.

Но има и нещо още по-сериозно: несправящите се със сексуалността си мъже (неудовлетворените от секса мъже, мислещи по тази причина само за секс) няма как да спомогнат за сексуалното задоволство на жените, нали така? По тази причина излиза, че и жените у нас страдат от калпавите си в сексуално отношение мъже, което няма как да не им се отрази на душите.

Как се отразява сексуалната неудовлетвореност на женската душа не мога да кажа (не съм жена), но предполагам, че жените още по-тежко понасят това толкова злотворно житейско обстоятелство. Мъжете поради крещящата им сексуална неудовлетвореност ги избива на малоумие (нима не е малоумие зрял мъж да мисли и да говори само за секс, да лъже колко е велик в секса, забравяйки всичко останало, забравяйки за истински важните неща?!), а жените, по моя преценка, ги избива на… злоба, те се озлобяват, т.е. българските жени отмъщават на негодните си мъже по всевъзможни и то най-коварни начини.

И една такава държава, изпълнена предимно със сексуално незадоволено население непременно и по необходимост става най-неуредена, най-бедна, най-изостанала, с най-нещастно и все по-затъпяващо население. В нея нищо не е наред, всичко е тъкмо наопаки на нормалното, на истинското, на разумното, на правилното. В такава клета държава правосъдието също е най-пропаднало и несправедливо, управниците са най-лъжливи и крадливи, такава държава е проядена от страшна корупция, от престъпност, от беззаконие, от какви ли не други идиотщини и лудости.

Това е, казах ви една твърде неприятна истина. Можете да започвате да ме плюете и ругаете колкото си искате!

Приятен ден ви желая! Бъдете здрави!

И знайте: неприемането на истинитте и преклонението пред лъжите (живеенето в свят на фантазиите – и за самите себе си най-вече!) пак има за свой корен крещящата сексуална неудовлетвореност, както учи д-р Фройд.

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв… Книгата говори за „нещо“, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда „добре познато“, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се „съобразяваме“, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга „поглежда“ в скритото „зад“ мълчанието ни – за времетоживотасвободата.

януари 6, 2020 Posted by | Възпитание, Образование | Вашият коментар

Давате ли си сметка каква грамадна цена плащате за безразличието си?

Случайно попаднах на тези две изключително актуално звучащи и днес петиции, които съм предложил обаче преди близо пет години:

Сега разбирате ли защо народът трябва много внимателно да се вслушва в това, което казват философите? Сега сфащате ли до какво води ВАШЕТО безразличие?! Долавяте ли какви са неговите тъй горчиви плодове? А давате ли си сметка за това каква грамадна цена плащате за безразличието си – един разкош, който, ако имахте поне малко акъл, изобщо нямаше да посмеете да си позволите?!

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

януари 5, 2020 Posted by | Демокрацията, Образование | Вашият коментар

Кратко писъмце до Иво Инджев

Тази сутрин написах и изпратих следното писмо до колегата-блогър, до видния ни и при това истински журналист г-н Иво Инджев:

Здравей, Иво,

Най-напред честита нова година, желая здраве, щастие и успехи не само на теб, но и на цялото ти семейство!

Имам към теб една молба: ние тук в Пловдив от известно време създадохме една немногочислена, но доста активна и инициативна „група на небезразличните граждани“, правим някои неща, провеждаме понякога граждански протести по важни въпроси (пък макар и съвсем самотни и мълчаливи са нашите протести, медиите, естествено, изобщо не ни забелязват, а народът стои и тъпо гледа сеир!); както и да е, ето сега примерно се мъчим да предизвикаме граждански и демократичен дебат по един съдбовно важен, по наша преценка, въпрос – за истинско (а не лъжливо, а не фалшиво, а не менте!) гражданско образование на младите, т.е. дебатът, който искаме да предизвикаме, по нашето дълбоко убеждение е по наистина твърде важен проблем, от който зависи всичко останало в свидното ни отечество; по тази причина те моля да дадеш гласност в блога си на публикацията с ето това заглавие (то звучи доста помпозно, с оглед народът да му обърне известно внимание, ама знае ли се дали това ще стане?!):

Небезразличните граждани публикуваха свой манифест за цялостна демократизация и декомунизация на образованието и на страната ни като цяло!

Слагам я и тук, ако е възможно, публикувай ето това в блога си, ще ти бъда много признателен: дай Боже да има известен отклик сред общността на демократичните хора у нас, щото сам виждаш, че положението в страната ни е направо отчайващо!

Небезразличните граждани публикуваха свой манифест за цялостна демократизация и декомунизация на образованието и на страната ни като цяло!

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Желая ти хубав ден и всико добро!

С поздрав от сърце: Ангел (Грънчаров)

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

януари 5, 2020 Posted by | Медии, Образование | Вашият коментар

НАСТОЯТЕЛНО ИСКАНЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

До г-н Румен Радев, Президент на Република България,

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България,

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката,

До г-жа Янка Такева, Председател на СБУ,

До доц. д-р Ана Джумалиева, председател на Комисията за защита от дискриминация,

До доц. д-р Диана Ковачева, омбудсман на България,

До г-жа Ирена Т. Анастасова, народен представител,

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив,

ДО МЕДИИТЕ

НАСТОЯТЕЛНО ИСКАНЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от група български граждани, небезразлични към проблемите на образованието

Уважаема г-жо Началник на РУО-Пловдив,

Най-напред се обръщаме към Вас защото се чувстваме длъжни да Ви зададем няколко необходими въпроса, на които държим да получим смислен отговор лично от Вас; в контекста на тези въпроси нашето по-нататъшно изложение ще получи длъжната яснота и пълнота:

1.) Защо не казахте на нас своите претенции към нашите отворени писма, а се обърнахте към… прокуратурата и то, забележете, в момент, в който ние водим (дори и лице в лице!) нашите така мъчителни преговори около началото на работата на инициираната от нас кръгла маса по реалната демократизация на пловдивското образование?

2.) Коректно ли е според Вас такова едно поведение след като Вие не само скрихте, че сте дала своя сигнал до прокуратурата срещу нас, по-специално срещу упълномощения да води кореспонденцията ни г-н Николай Димов, млад човек, спрямо когото Вие, при нашите срещи, демонстрирате своята нескривана симпатия?

3.) Давате ли си сметка как се почувства г-н Димов след като разбра за Вашия сигнал до прокуратурата, в който Вие, предполагаме, искате спрямо него и нашата група на небезразличните граждани да бъдат приложени някакви репресивни и наказателни мерки с оглед да ни затворите устите, да ни принудите да млъкнем?

4.) Нима г-н Димов във Вашите очи е нещо като „престъпник”, който заслужава да бъде строго наказан? Kакво „престъпно” нещо е направил той, та го дадохте на прокуратурата, нима е престъпление това, че той, а и ние, стоящите зад него, чисто и просто честно и открито сме казали какво мислим, как възприемаме Вашето управление?

5.) Давате ли си сметка какво показва тази Ваша инициатива да дадете г-н Димов на прокуратурата, т.е. фактически да го набедите, да го оклеветите, че е извършил „престъпление”?! Нима такова едно поведение на управник може да се синхронизира с нашето демократично време, в което колкото повече гражданите са небезразлични и активни, толкова повече те изпълняват своята незаменима с нищо роля за укрепване на нашата млада, но съвсем непрокопсала българска демокрация и слабото ни гражданско общество?

6.) Можете ли да си представите какъв огромен стрес причинихте на млад човек като г-н Димов с това, че го дадохте на прокурор и фактически го обвинихте, че е „престъпник”? Та той наистина за първи път е поставен в такова едно крайно несправедливо и обидно положение – да бъде без вина виновен?

7.) Давате ли си сметка, че заради подобно отношение на самозабравили се властващи персони стотици хиляди млади хора, наши сънародници, напуснаха страната и се принудиха да живеят в емиграция, знаете ли това, че и г-н Димов, в дните, след като разбра, че сте го дала на прокурор, започна да говори, че в „такава страна” не си струва да живее и да пропилява живота си, т.е. започна да казва, че и за него се очертава един изход в създалата си ситуация, а именно ТЕРМИНАЛ 2 на Софийското летище?

8.) Ще поемете ли отговорността за прогонването на г-н Димов от свидното ни отечество – та заради Вас лично той да се скита немил-недраг някъде далеч зад пределите на България?

9.) Вашият подход към г-н Димов нима не го проявявате и в отношението си към всички останали граждани, с които общувате, имаме предвид също така и ученици, учители, родители, директори на училища също?! Това, че Вие очевидно залагате на принудата, на репресията, на насилието, на неуважението на правото на личността да има своя различна от Вашата позиция, не говори ли за това, че Вие се държите не просто странно за съвременните условия, но и се изявявате като гореща привърженичка на стария, тоталитарен, ретрограден, авторитарно-волунтаристичен, командно-административен, по същество комунистически манталитет, т.е. – без неудобство се афиширате като ръководител и управленец, който страда от непоправим идейно-ценностен и нравствен дефицит, правещ го напълно неадекватен на съвременните условия?

10.) Нима смятате, че в България ще се върне и възроди онази нетърпима атмосфера на ненавист към личността и свободата, към правата на човека, която ние, по-възрастните, си спомняме от тъй отвратителните времена на комунизмо-социализма? Вие нима сте привърженичка на този така фатално негативен за просперитета на страната ни антидемократичен управленски стил?

11.) В такъв случай какво търсите на мястото, което заемате, за което изискванията по закон са съвсем други, директно противоположни на изповядваните от Вас лично недмократични убеждения? Не е ли признак на елементарно достойнство щом като имате такива възгледи, несъвместими с функцията Ви на ръководител на пловдивското образование в тъй неприятните Ви съвременни и демократични условия просто сама спешно да си подадете оставката?

Още много подобни въпроси можем да Ви зададем, но се ограничаваме само с вече зададените. Това са въпроси за размисъл. Задаваме Ви ги за Ваше добро. И заради тях ли ще ни дадете на прокуратурата и ще искате незабавни наказателни санкции?! Или е направо по-добре полицията да ни арестува и да ни изпрати всичките в концлагер, та да замълчим завинаги, та завинаги да не можем вече да нарушаваме властническия Ви комфорт?

С тия наши въпроси ние Ви показваме силното си безпокойство по повод на това, че Вие без капка неудобство си позволихте на дело да демонстрирате манталитет, в корена си несъвместим с Вашия статут на управник на толкова важната образователно-възпитателна сфера на демократичната ни държава! Ще се радваме да ни известите за позицията си открито, без фалш и лицемерие, защото на думи Вие твърдите, че сте демократка, ала ето, на дело, се оказа, за жалост, че това не е истина!

Уважаеми господин Президент на Република България,

Уважаеми господин Министър-Председател,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Председател на СБУ,

Уважаема госпожо Председател на Комисията за защита от дискриминация,

Уважаема госпожо омбудсман на България,

Уважаема госпожо народен представител,

Най-настоятелно искаме оставката (незабавното уволнение) на г-жа Началника на РУО – Пловдив г-жа Иванка Киркова. Аргументите ни за това наше искане са следните:

1.Доказано безхаберие (крещяща безотговорност!) към истински важното в сферата на образованието на младите: години наред с поредици от жалби, доклади, апели, възвания, предложения и прочие ние, небезразличните граждани (а преди създаването на нашата група това правеше г-н Ангел Грънчаров, учител по философия и гражданско образование, репресиран и уволнен от съвсем самозабравила се представителка на ръководеното от г-жа Киркова ведомство!), поставяме най-тревожни, не търпящи никакво отлагане проблеми в сферата на управлението на образованието в Пловдив и областта, а г-жа Киркова не направи абсолютно нищо по посока на смисленото, разумното, справедливото решаване на проблемите, напротив, нейната основна роля беше да се труди най-всеотдайно за „замитането под килима“ на същите тия съдбовно важни проблеми!

2.) Неприкрита привързаност към недемократичния, авторитарен, репресивен манталитет, недиалогичност, непрекъснато бягане от смисления, плодотворен, ефективен демократичен дебат: последният най-екстравагантен пример в това отношение е съвсем ирационалното поведение на г-жа Киркова, която си позволи в нарочна жалба до прокуратурата (!!!) да се оплаче от… г-н Николай Димов, упълномощеният от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията ни с институциите, защото, молим ви се, се била „почувствала застрашена“ от нашите жалби и предложения, видите ли, тези наши жалби, критики и предложения били смутили нейното спокойствие, нейната управленска идилия и блаженство, т.е. душевният й комфорт на безконтролна властница! Този неин изблик на нескривана жажда за репресии е демонстрация на вопиюща неадекватност спрямо задълженията на заемания от нея отговорен държавен пост и показват, че г-жа Киркова е жертва, бихме си позволили дори да кажем, е робиня на един прекалено остарял, вехт, ретрограден, анахроничен тоталитарно-терористичен подход, от което следва, че тя наистина няма нужните качества да бъде съвременен и достоен ръководител на пловдивското образование! Вместо да ни е благодарна за това, че имаме добрината да й посочваме грешките, недъзите, пропуските и недостатъците в нейната така деликатна и отговорна ръководна дейност, тя иска тия, които й оказваме тази добрина, да бъдем репресирани, да бъдем подложени на наказателно преследване; дълбоко сме убедени, че човек с такива демодирани разбирания и с изцяло неверни ценности не само че не може да изпълнява ефективно и по подобаващия начин своята отговорна управленска работа, но и като продължава да стои на поста си, всекидневно нанася непоправими вреди на пловдивското образование.

3.) Изцяло погрешен управленски стил и подход: пример за това е как г-жа Киркова по недопустимо грозен начин уволни директорката на ОУ „Пенчо Славейков“ г-жа Екатерина Делинова, която беше обвинена в какви ли не грехове, беше подложена на преследвания, на злотворния терор на безчет наказателно-репресивни акции-проверки и прочие, само и само да й бъде отмъстено заради това, че е дръзнала да критикува височайшата властница, позволила си е да се държи не като нейна безропотно изпълняваща прищевките й слугиня! Тук ние констатираме, че в отношението си към г-жа Делинова началничката на пловдивското образование приложи изпитания метод за напълно незаконна разправа с инакомислещите, който под вещото й ръководство беше, така да се каже, проверен и „патентован” от неуморната и тъй своенравна директорка на пловдивската ПГЕЕ („ТЕТ Ленин“), която по досущ същия откровено тоталитарен начин се разправи с дългогодишния учител по философия и гражданско образование в това училище г-н Ангел Грънчаров, само защото последният си позволяваше да я критикува публично, да й изтъква грешките, да прави новаторски предложения за промяна, за реална демократизация на отношенията в училищната общност и пр.

Да бъдат опрасквани, да бъдат уволнявани личностите, имащи по-високи изисквания и по-развито съзнание за дълг и отговорност, т.е. да бъдат подлагани на управленски терор другояче мислещите учители и директори (доколкото изобщо ги има тия последните особено!) е категоричен признак за това, че в сферата на пловдивското образование се е настанил и утвърдил един чужд на духа на образованието като висша интелектуална дейност чисто мутренски подход; ако не се реагира подобаващо спрямо тези рецидиви на уродливия авторитаризъм, пловдивското образование ще продължи да затъва в несвършващата криза, агония и катастрофа! (Друг пример за безпрецедентно грозно уволнение на успешен директор е уволнението на директорката на ОУ „Георги Караславов“ в гр. Първомай г-жа Тонка Будакова!)

4.) Г-жа Киркова си позволява да проявява недопустимо високомерие в общуването си с гражданите, винаги когато представител на нашата група на небезразличните граждани отиде при нея, за да постави някакъв проблем, тя заявява, че ще му отдели „само 2 или 5 минути“, опитвала се е да разговаря с нас… на прага на кабинета си (!!!), проявява двоен стандарт или аршин в отношенията с гражданите, към тия, които не са „от нашите“, си позволява да се държи грубо и предизвикателно, даже и към представителите на медии, които са правдолюбиви и опозиционно настроени (като Пловдивската обществена телевизия), се държи дискриминационно, отхвърля всеки опит за диалог, тя не желае открито да каже  какво мисли пред обезпокоената от поведението й общественост (най-вероятно се страхува от ония въпроси, които „правилните медии“ никога няма да й зададат!), пречи за вярното информиране на гражданите по заплетените управленски казуси, дължащи се на неспособността й да управлява, за сметка на това обаче сервилничи пред въпросните „правилни медии“ и т.н.

5.) Г-жа Киркова, по нашето дълбоко убеждение, е податлива на неправомерни задкулисни влияния, което оказва пагубен ефект върху вземането на управленските й решения: пример за това е необяснимата власт, която има върху нея директорката на пловдивската ПГЕЕ „ТЕТ Ленин“, която години наред си позволяваше по безпрецедентно грозен начин да се разправя с авангардно мислещия, творчески настроен и новаторски работещ учител по философия г-н Ангел Грънчаров, и – забележете! – правеше тия властови изстъпления на несрещан административен произвол и терор под благия, всичко прощаващ поглед на г-жа Началника на РУО-Пловдив! Даже когато въпросната директорка си позволяваше да прави съвсем недопустими най-вече от морална гледна точка неща (примерно даде г-н Грънчаров на частен съдебен изпълнител независимо от това, че той вече се беше напълно доброволно издължил – когато трябваше да върне присъдените съдебни разноски), г-жа Киркова не направи нищо за да възпре произвола и гаврите върху този български учител. Нещо повече, след като г-н Грънчаров беше изгонен от ПГЕЕ, г-жа Киркова, злоупотребявайки с властта си по напълно недопустим начин, направи нужното не само той фактически да бъде лишен от преподавателските си права и да бъде остракиран от пловдивското образование, но същото да бъде сторено и с неговата съпруга, също учителка (при това с две магистратури, по начална педагогика и английски език!), и двамата вече трета година са принудително държани в ужасните, в кошмарните условия на репресивната безработица – без средства за елементарно съществуване!

Г-жа Киркова не се трогна от безброя писма, жалби, възвания, апели и пр., писани и изпращани й от какви ли не хора и организации в защита на г-н Грънчаров и съпругата му, не, спрямо това учителско семейство беше осъществена недопустима за съвременните демократични условия репресия, застрашаваща не само здравето, но и живота на г-н Грънчаров и на неговата съпруга. Само по този пункт, а именно принудителното държане в умишлена репресивна безработица на едно учителско семейство с оглед да бъде отмъстено на изявения безкомпромисен борец за промяна към добро в образователната система е достатъчно основание г-жа Киркова да загуби мълниеносно поста си (разбира се, че никой от подчинените й директори не смее да назначи на работа г-н Грънчаров и г-жа Грънчарова – защото ако го стори рискува да си навлече страшния божествен гняв на царствената височайша управничка!)

6.) Най-голямата ни претенция спрямо г-жа Иванка Киркова има чисто морално естество: не може да бъде съвременен ръководител, при това именно на сфера, имаща чисто духовен, образователно-възпитателен, културен, личностно формиращ характер, човек, който има толкова несъвременни, остарели възгледи за живота, за отношенията между хората, за начините, по които трябва да бъде управлявано пловдивското образование и прочие; г-жа Киркова има съвсем сгрешена базисна представа за това що е власт, как следва да се управлява (коренът на думата „у-прав-ление“ и именно „право“!), как може и как не може да се разговаря с гражданите; в съвременни условия, за разлика от мнението на г-жа Киркова, ние, гражданите, не сме не сме, няма как да бъдем пасивна, безсловесна и инертна маса, както на нея се чини, че трябвало да бъде, ние сме личности и граждани със съответните права, сред които правото да критикуваме управляващите е не просто наше право, а е наш дълг, е наше задължение, е наша първа по значение отговорност!

Г-жа Киркова обаче явно изпада в ужас, когато срещне човек и гражданин, за когото думата „достойнство“ не е празен звук – и тогава мигновено започва да мисли как да му отмъсти за това, че той не се държи като смирен роб или като слуга, кланящ се пред нейния висок властнически пиедестал; и тогава първото, за което тя се сеща, е да даде този гражданин на… прокурор!

Уважаема г-жо Такева,

Наградихте г-жа Киркова за „най-добър началник на РУО”, и в тази връзка ние се чувстваме длъжни да кажем следното:

Наградена е г-жа Киркова, както се обосновахте, защото „винаги откликвала на всеки сигнал“, подаден обаче – забележете! – само от СБУ; и проблемът „винаги намирал решение“, стига обаче да е подаден само от СБУ! За сигнали, подадени от други организации и от личности това не се отнася.

Иначе казано, г-жа Киркова е наградена за това, че обслужва единствено интересите на тия, които са „от наште“, същевременно слабо я вълнуват проблемите на ония хора, които не са „от наште“. Както и да го погледнем, това пак е стереотип, характерен за мутренско-мафиотския манталитет. Държавата ни, види се, е затънала в този порочен манталитет, което е логично: „Като си избрахте мутра да ви управлява, не се чудете изобщо, че държавата ви стана мутренска; мутрите само това могат, да се държат по мутренски начин!“. Това са думи на Татяна Дончева, не наши.

Честито на г-жа Киркова, която от пет години кажи-речи всеки ден е призовавана от г-н Грънчаров и от групата на небезразличните граждани да решава някои от най-важните, горещи, даже парещи въпроси на демократизацията на отношенията в пловдивското образование, а тя прави всичко, което й е по силите тези проблеми да бъдат „заметени под килима”, сакън, да не нарушим властовия комфорт на тези, които са „от наште“. В този смисъл тя наистина заслужава тази награда, нищо че във връчването й тъкмо на нея има дълбок ироничен смисъл. Нима, г-жо Такева, си мислите, че не разбираме най-важното: че СБУ с връчването на тази награда удари мощно си рамо на подкрепа на намиращата се в крайно тежко положение своя бюрократично-властваща сестра: г-жа Киркова напоследък има доста проблеми от най-различно естество, чуваме, че Икономическа полиция я разследва за някои нередни неща, които изглежда е вършила, ето, като й връчват тази награда, вие, нейните събратя и сестри си въобразявате, че ще я спасите от наказания – пък майната му, дето се вика, на закона! Какви „закони“, каква „законност“ и какъв, опази, Боже, „морал“ може да има в страна, която неслучайно вече всички наричаме МУТРОЛАНДИЯ?!

От една седмица групата на небезразличните граждани е обявила граждански протест, едно от исканията на който е оставката на „най-добрата началничка на РУО“ в свидното ни отечество. За една седмица г-жа Киркова не показа и най-малко желание да се свърже с нас и да покаже известна готовност за диалог. (В замяна на това тя обаче крайно експедитивно ни даде на прокурор, апелирайки да бъдем репресирани – щото, молим ви се, не й се кланяме ниско доземи: както това правят другите, било директори на училища, било учители!)

Другото ни искане е за започване на инициираната от нас „кръгла маса“ по реалната демократизация, която очевидно изобщо не е по вкуса на г-жа Киркова, на нея, както виждаме, е по вкуса именно сюреалистичната, гротесковата, нереалната „демократизация“, „демокрацията“, която е само „за наш‘те“, а за останалите – тях кучета ги яли!

Ето поне за тия немаловажни неща г-жа Киркова трябва незабавно да се прости с отговорния си пост. Ние тук не желаем да вземаме отношение към твърденията, намерили място в медиите относно това, че г-жа Киркова имала някакви корупционни прегрешения и прочие – понеже вярваме, че оправомощените компетентни органи ще си свършат, да се надяваме, най-качествено работата, с оглед истината най-после да бъде постигната и защитена. Понеже уважаваме законността, правото и личното достойнство, се осланяме на най-вече на презумпцията за невиновност – и затова по този пункт смирено ще замълчим.

Ще се надяваме нашият сигнал и нашето искане да срещнат загрижено отношение спрямо изложеното в този документ у всички Вас, уважаеми дами и господа, благодарение на което вярваме, че в предела на пълномощията си ще сторите нужното, така че  представените управленски аномалии и извращения в пловдивското образование най-после да престанат!

19 декември 2019 г., Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (Николай Димов, упълномощен от групата на

небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите)

ПРИЛОЖЕНИЕ, което следва да се смята за органична и неделима част от горния документ:

Ще разпита ли прокуратурата всеки небезразличен гражданин, та началничката на пловдивското образование г-жа Киркова да му скрои едно хубаво отмъщение?

вторник, 17 декември 2019 г.

Госпожа Мария Василева, която е от нашата групата на небезразлични граждани още от основаването й, е написала свой коментар или отзив във връзка с информацията, че Ники Димов, упълномощен от нашата група да води кореспонденцията й с институциите, беше даден на прокурор от началничката на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова, най-свежата лауреатка на наградата „Най-добър началник на РУО“ (Вижте коментара й ето тук: Кой е главният виновник за всичките безобразия и беззакония на властниците в свидното ни отечество?). Публикувам коментара й отделно та да стигне до повече хора:

Не са разбрали още тъй много люде, че комунизмът си отиде навсякъде по света! Толкова изостанала в това отношение е родната ни страна, че на повечето хора им идва от срам сами да си напишат некролог, за да нямат повече вземане-даване с наглеци и мутри.

Това беше при социализма, преди 40 години: да живееш, ползвайки непрекъснато познати и връзки и така да заемеш и ползваш доживотно място, което не е за теб и не си заслужил. Първата работа на родните властници е да се обвържат с по-високостоящите, на базата на сервилничене, взаимни услуги и кучешка вярност. После избират старателно по-нискостоящите според същите критерии, командват ги, следят ги щателно и ако не са верни до гроб, ги отстраняват. Всичко трябва да изглежда перфектно, критика не се търпи изобщо.

За съжаление при всички работодатели у Нашенско е възприет този стил.

Животът и кариерата на всеки човек зависи изцяло от работодателя. Няма на кого да се оплаче човек при това навръзване на всички инстанции.

Така, казаното дотук всеки в България го знае. Няма защо да се прави някой управляващ, че е изключение. Та, ГОСПОЖО Киркова, Вие не сте изключение. Вие имате същия сплотен колектив, какъвто има и ТЕТ „Ленин“. Вие треперите да не обидите някой от МОН и управляващата партия, в тесни връзки сте и с директорите на училищата.

Това показват действията Ви. Не, няма никаква изненада за никого. Стига вече сте се преструвала. Българите не са толкова прости, колкото си мислите вие във вашия широк „приятелски“ кръг. Същия кръг, който съсипания български народ нарича „навързани като свински черва“. Не търпи системата на образованието някой да критикува, да иска да промени нещо, да разсъждава като нормален човек дори е забранено. Пречат ви небезразличните, не искате някой да ви контролира и да ви казва как изхвърлихте Ангел Грънчаров само защото е кадърен и нормален. Затова във всяко отношение сме закъсали, заради навързаните свински черва. Като при социализЪма.

Продължавайте да убивате талантливите и сънародниците си, учители, деца… та нали така е било толкова често в българската история, какво толкова?! Нищо ново под българския небосвод. Всички знаем какво става тук, няма нужда да се крие нещото, което направихте. Всичко е толкова прозрачно! Помислете върху това дали може чрез вашето навързване като свински черва да прикриете грешките. Ах, колко меко се изразих! За престъпленията ви става дума!

Хайде сега поразпитайте за всеки небезразличен за да скроите заедно един хубав план на отмъщение. Че нали при нас отмъщенията са важни за вашето спокойствие, абе също като в турски сериал, ще отмъщавате, ха така, да има ред, що да не убием някой, дето ни пречи, какво толкова?!

Мария Василева

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

декември 20, 2019 Posted by | Демокрацията, Образование | Вашият коментар

Знаете ли какви са най-новите полицейски инструкции за това какви трябва да са обръщенията на гражданите към властващите?

В групата на небезразличните граждани беше подготвен този проект за отворено писмо, който ме помолиха да публикувам в блога си с оглед членовете на групата и други хора, негови читатели, да могат да внесат своите предложения за добавки, за корекции и за редактиране. Налага се това публично обсъждане с оглед да бъде смекчена остротата на текста, щото от полицията, представяте ли си, най-добронамерено ни предупредиха тия дни да не пишем толкоз остри писма, с които да разваляме храносмилането на властващите; можело, казаха ни, да пишем колкото си искаме – стига обаче писмата ни да са меки! 🙂 Такива, видите ли, са най-новите полицейски инструкции за това как трябва да се пишат обръщенията към властващите! Такова е положението в МУТРОЛАНДИЯ, явно вече посягат и върху правото ни да пишем и да говорим както мислим, представяте ли си накъде сме тръгнали вече?! А ето сега и самия документ, приятно четене и приятни размисли ви желая!
До г-н Румен Радев, Президент на Република България
До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България
До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката,
До доц. д-р Ана Джумалиева, председател на Комисията за защита от дискриминация
До доц. д-р Диана Ковачева, омбудсман на България
До г-жа Ирена Т. Анастасова, народен представител
ДО МЕДИИТЕ
НАСТОЯТЕЛНО ИСКАНЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО
от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани
Уважаеми господин Президент на Република България,
Уважаеми господин Министър-Председател,
Уважаеми господин Министър,
Уважаема госпожо Председател на Комисията за защита от дискриминация
Уважаема госпожо омбудсман на България,
Уважаема госпожо народен представител,
Най-настоятелно искаме оставката (незабавното уволнение) на г-жа Началника на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова. Аргументите ни за това наше искане са следните:
1.Доказано безхаберие (крещяща безотговорност!) към истински важното в сферата на образованието на младите: години наред с поредици от жалби, доклади, апели, възвания, предложения и прочие ние, небезразличните граждани (а преди създаването на нашата група това правеше г-н Ангел Грънчаров, учител по философия и гражданско образование, репресиран и уволнен от съвсем самозабравила се представителка на ръководеното от г-жа Киркова ведомство!), поставяме най-тревожни, не търпящи никакво отлагане проблеми в сферата на управлението на образованието в Пловдив и областта, г-жа Киркова не направи абсолютно нищо по посока на смисленото, разумното, справедливото решаване на проблемите, напротив, нейната основна роля беше да се труди най-всеотдайно за „замитането под килима“ на същите тия съдбовно важни проблеми!
2.) Неприкрита привързаност към недемократичния, авторитарен, репресивен манталитет, недиалогичност, непрекъснато бягане от смисления, плодотворен, ефективен демократичен дебат: последният най-екстравагантен пример в това отношение е съвсем ирационалното поведение на г-жа Киркова, която си позволи в нарочна жалба до прокуратурата (!!!) да се оплаче от… г-н Николай Димов, упълномощеният от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите, защото, молим ви се, се била „почувствала застрашена“ от нашите жалби и предложения, видите ли, тези наши жалби, критики и предложения били смутили нейното спокойствие, нейната управленска идилия и блаженство, т.е. душевният й комфорт на безконтролна властница! Този неин изблик на нескривана жажда за репресии е демонстрация на вопиюща неадекватност спрямо задълженията на заемания от нея отговорен държавен пост и показват, че г-жа Киркова е жертва, бихме си позволили дори да кажем, е робиня на един прекалено остарял, вехт, ретрограден, анахроничен тоталитарно-терористичен подход, от което следва, че тя наистина няма нужните качества да бъде съвременен и достоен ръководител на пловдивското образование! Вместо да ни е благодарна за това, че имаме добрината да й посочваме грешките, недъзите, пропуските и недостатъците в нейната така деликатна и отговорна ръководна дейност, тя иска тия, които й оказваме тази добрина, да бъдем репресирани, да бъдем подложени на наказателно преследване; дълбоко сме убедени, че човек с такива демодирани разбирания и с изцяло неверни ценности не само че не може да изпълнява ефективно и по подобаващия начин своята отговорна управленска работа, но и като продължава да стои на поста си, всекидневно нанася непоправими вреди на пловдивското образование.
3.) Изцяло погрешен управленски стил и подход: пример за това е как г-жа Киркова по недопустимо грозен начин уволни директорката на ОУ „Пенчо Славейков“ г-жа Екатерина Делинова, която беше обвинена в какви ли не грехове, беше подложена на преследвания, на злотворния терор на безчет наказателно-репресивни акции-проверки и прочие, само и само да й бъде отмъстено заради това, че е дръзнала да критикува височайшата властница, позволила си е да се държи не като нейна безропотно изпълняваща прищевките й слугиня! Тук ние констатираме, че в отношението си към г-жа Делинова началничката на пловдивското образование приложи изпитания метод за напълно незаконна разправа с инакомислещите, който под вещото й ръководство беше, така да се каже, проверен и „патентован” от неуморната и тъй своенравна директорка на пловдивската ПГЕЕ „ТЕТ Ленин“, която по досущ същия откровено тоталитарен начин се разправи с дългогодишния учител по философия и гражданско образование в това училище г-н Ангел Грънчаров само защото този последният си позволяваше да я критикува публично, да й изтъква грешките, да прави новаторски предложения за промяна, за реална демократизация на отношенията в училищната общност и пр. Да бъдат опрасквани, да бъдат уволнявани личностите, имащи по-високи изисквания и по-развито съзнание за дълг и отговорност, т.е. да бъдат подлагани на управленски терор другоячемислещите учители и директори (доколкото изобщо ги има тия последните особено!) е категоричен признак за това, че в сферата на пловдивското образование се е настанил и утвърдил един чужд на духа на образованието като висша интелектуална дейност чисто мутренски подход; ако не се реагира подобаващо спрямо тези рецидиви на уродливия авторитаризъм, пловдивското образование ще продължи да затъва в несвършващата криза, агония и катастрофа! (Друг пример за безпрецедентно грозно уволнение на успешен директор е уволнението на директорката на ОУ „Георги Караславов“ в гр. Първомай г-жа Тонка Будакова!)

 
4.) Г-жа Киркова си позволява да проявява недопустимо високомерие в общуването си с гражданите, винаги когато представител на нашата група на небезразличните граждани отиде при нея за да постави някакъв проблем, тя заявява, че ще му отдели „само 2 или 5 минути“, опитвала се е да разговаря с нас… на прага на кабинета си (!!!), проявява двоен стандарт или аршин в отношенията с гражданите, към тия, които не са „от нашите“, си позволява да се държи грубо и предизвикателно, даже и към представителите на медии, които са правдолюбиви и опозиционно настроени (като Пловдивската обществена телевизия), се държи дискриминационно, отхвърля всеки опит за диалог, тя не желае открито да каже  какво мисли пред обезпокоената от поведението й общественост (най-вероятно се страхува от ония въпроси, които „правилните медии“ никога няма да й зададат!), пречи за вярното информиране на гражданите по заплетените управленски казуси, дължащи се на неспособността й да управлява, за сметка на това обаче сервилничи пред въпросните „правилни медии“ и т.н.
 
5.) Г-жа Киркова, по нашето дълбоко убеждение, е податлива на неправомерни задкулисни влияния, което оказва пагубен ефект върху вземането на управленските й решения: пример за това е необяснимата власт, която има върху нея директорката на пловдивската ПГЕЕ „ТЕТ Ленин“, която години наред си позволяваше по безпрецедентно грозен начин да се разправя с авангардно мислещия, творчески настроен и новаторски работещ учител по философия г-н Ангел Грънчаров, и – забележете! – правеше тия властови изстъпления на несрещан административен произвол и терор под благия, всичко прощаващ поглед на г-жа Началника на РУО-Пловдив! Даже когато въпросната директорка си позволяваше да прави съвсем недопустими най-вече от морална гледна точка неща (примерно даде г-н Грънчаров на частен съдебен изпълнител независимо от това, че той вече се беше напълно доброволно издължил – когато трябваше да върне присъдените съдебни разноски), г-жа Киркова не направи нищо за да възпре произвола и гаврите върху този български учител. Нещо повече, след като г-н Грънчаров беше изгонен от ПГЕЕ, г-жа Киркова, злоупотребявайки с властта си по напълно недопустим начин, направи нужното не само той фактически да бъде лишен от преподавателските си права и да бъде остракиран от пловдивското образование, но същото да бъде сторено и с неговата съпруга, също учителка (при това с две магистратури, по начална педагогика и английски език!), и двамата вече трета година са принудително държани в ужасните, в кошмарните условия на репресивната безработица – без средства за елементарно съществуване! Г-жа Киркова не се трогна от безброя писма, жалби, възвания, апели и пр., писани  пращани й от какви ли не хора и организации в защита на г-н Грънчаров и съпругата му, не, спрямо това учителско семейство беше осъществена недопустима за съвременните демократични условия репресия, застрашаваща не само здравето, но и живота на г-н Грънчаров и на неговата съпруга. Само по този пункт, а именно принудителното държане в умишлена репресивна безработица на едно учителско семейство с оглед да бъде отмъстено на изявения безкомпромисен борец за промяна към добро в образователната система е достатъчно основание г-жа Киркова да загуби мълниеносно поста си (разбира се, че никой от подчинените й директори не смее да назначи на работа г-н Грънчаров и г-жа Грънчарова – защото ако го стори рискува да си навлече страшния божествен гняв на царствената височайша управничка!)
 
6.) Най-голямата ни претенция спрямо г-жа Иванка Киркова има чисто морално естество: не може да бъде съвременен ръководител и то именно на сфера, имаща чисто духовен, образователно-възпитателен, културен, личностно формиращ характер човек, който има толкова несъвременни, остарели възгледи за живота, за отношенията между хората, за начините, по които трябва да бъде управлявано пловдивското образование и прочие; г-жа Киркова има съвсем сгрешена базисна представа за това що е власт, как следва да се управлява (коренът на думата „у-прав-ление“ и именно „право“!), как може и как не може да се разговаря с гражданите; в съвременни условия, за разлика от мнението на г-жа Киркова, ние, гражданите, не сме не сме, няма как да бъдем пасивна, безсловесна и инертна маса, както на нея се чини че трябвало да бъде, ние сме личности и граждани със съответните права, сред които правото да критикуваме управляващите е не просто наше право, а е наш дълг, е наше задължение, е наша първа по значение отговорност! Г-жа Киркова обаче явно изпада в ужас когато срещне човек и гражданин, за когото думата „достойнство“ не е празен звук – и тогава мигновено почва да мисли как да му отмъсти за това, че не се държи като смирен роб или като слуга, кланящ се пред нейния висок властнически пиедестал; и тогава първото, за което се сеща, е да даде този гражданин на… прокурор!
 
Ето поне за тия немаловажни неща г-жа Киркова трябва незабавно да се прости с отговорния си пост. Ние тук не желаем да вземаме отношение към твърденията, намерили място в медиите относно това, че г-жа Киркова имала някакви корупционни прегрешения и прочие – понеже вярваме, че оправомощените компетентни органи ще си свършат, да се надяваме, най-качествено работата, с оглед истината най-после да бъде постигната и защитена. Понеже уважаваме законността, правото и личното достойнство се осланяме на най-вече на презумпцията за невиновност – и затова по този пункт смирено ще замълчим.
 
Ще се надяваме нашият сигнал и нашето искане да срещнат загрижено отношение спрямо изложеното в този документ у всички Вас, уважаеми дами и господа, благодарение на което вярваме, че в предела на пълномощията си ще сторите нужното представените управленски аномалии и извращения в пловдивското образование най-после да престанат!

18 декември 2019 г.
 
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

декември 18, 2019 Posted by | Демокрацията, Образование, Право | Вашият коментар

Коя е най-новата публикация в блога на Ники Димов?

Моят колега и добър приятел Ники Димов е публикувал в блога си съобщение за това, че е успял да продаде колекцията от списания БТА ПАРАЛЕЛИ, за която и той, и аз писахме преди време и я обявихме за продан. След преговори с доста кандидат-купувачи най-после колекцията е продадена, за това как и за колко пари е продал колекцията Ники можете да прочетете в неговия блог.
Представям неговите публикации в блога си защото от известно време и неговият, и моят блог са блокирани, т.е. публикациите в тях не могат да бъдат представяни във фейсбук. Напълно възможно е това да важи за всички блогове от blogspot.com, вероятно има някакво напрежение между фейсбук и платформата за блогове blogspot.com, която, както е известно, принадлежи на Google.
За да представяме все пак публикациите си на приятелите си измислихме с Ники малко нововъведение: аз препубликувам най-важните негови и мои публикации в моя първи блог (той сега е видеоблогът ми!), за който, понеже е wordpress-овски, не важат забраните във фейсбук спрямо blogspot.com. (Така отговарям и на онова анонимно тъпо и злобно диване, което ми подхвърли тия дни идиотския въпрос защо съм се бил подмазвал толкова на Ники Димов. Ами приятели сме, затова си помагаме с каквото можем, това е цялата тайна, скудоумецо!)
Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

декември 18, 2019 Posted by | Младите, Образование | Вашият коментар

%d блогъра харесват това: