„Доброто винаги побеждава“ – нима?!

Безпощадни беседи: За щастие има прекрасни българи, за жалост са много малко!

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Казваме с лекота „Аз съм българин“, а разбираме ли какво значи това? (1, 2, 3)

(Част 1)

(Част 2)

(Част 3)

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Яновата Мира, тъпа „социологическа секира“…

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Безпощадни беседи: Русофилският синдром като признак за преклонението на българите пред несвободата (1, 2, 3)

(Част 1)

(Част 2)

(Част 3)

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Николай Бареков, „най-уважаваният български журналист“: майка ти жална, българска журналистико!

Попаднах на статия на политолога Д.Аврамов с интригуващото заглавие Кой иска да попречи на десницата?. Понеже подобни проблеми силно ме интересуват, се нахвърлих жадно да чета. Ала по едно време, под въздействие на прочетеното, се запитах дали не сънувам, дали да вярвам на очите си. Поразтърках очи, убедих се, че съм буден, ала не би, всичко било верно; ето прочетете със своите очи какво пише младият надежден политолог (който при това сега, дочувам, бил вече шеф на медийния (пиар) център на СДС, турен там от новия лидер М.Димитров):

СДС тъкмо си избра нов лидер, който се държи разумно и се занимава с политика, вместо със скандали и от близкото минало изкочи поредната настроена за реванш физиономия и отново започна да работи против партията си. Споровете с миналото отдавна са единственото занимание на много бивши десни политици. И това пречи на десните партии и на избирателите им да направят крачка напред към бъдещето. Какво произтича от поредната порция публични скандали, които забърка г-н Юруков?

Първо те са опит за дискредитация на уважаван български журналист. Това не се прощава в медиите и съм сигурен, че (Дочети >>>> )

Какво, Европа ли??!!

По-долу е публикувана извадка от подбрани от мен текстове, които дават доста пълна и обезпокоителна картина на масовите настроения срещу… толерантността у нас. Обрисуват ситуация, която е крайно опасна, защото в такова разположение на духовете се намират обикновено обществата, които са на път да прегърнат отново авторитаризма и диктатурата, отказвайки се от „свободията“ на човещината и на демокрацията. Ето по тази причина настоявам не само да изследваме наистина плачевната нравствена ситуация, в която се намира обществото ни, но и да търсим пътища за изход от нея.

Първият текст е една петиция. Впрочем, вижте сами, прочетете я, крайно интересна е; аз няма да я тълкувам и анализирам, излишно е; тя самата носи в себе си най-силните аргументи срещу самата себе си. Ще си позволя обаче да подчертая в тази петиция ония изрази, които са от арсенала на крайно бедния по своя идеен и умствен багаж автентичен комунизъм. Който, впрочем, винаги си е намирал врагове, които да громи, унищожава, ликвидира и убива. Подобно на това както нашите днешни националисти громят – засега само с пяна на устата, но утре, нищо чудно, и с тояги – „обратните“ и „ненормалните“:

БНС и ГВАРДИЯ срещу хомосексуализма и педофилията

Противно на нашите очаквания, годините на т. нар. преход не ни донесоха очакваното благоденствие, сигурност и просперитет, а точно обратното – бедност, мизерия, несигурност и морална разруха. Едно от най-отвратителните проявления (ОЩЕ >>>> )

Новото в Свободната виртуална академия

● ЛЕКЦИОНЕН КУРС ПО ФΙΛΟΣΟΦΙΑ ● ЛЕКЦИЯ 1: Философията ● ЛЕКЦИЯ 2: Как аз разбирам философията? ● ЛЕКЦИЯ 3: Как се философства? ● ЛЕКЦИЯ 4: Как говори философстващият? ● ЛЕКЦИЯ 5: Как живеят философите? ● ЛЕКЦИЯ 6: Има ли философията бъдеще? ● ЛЕКЦИЯ 7: Изборът на път ● ЛЕКЦИЯ 8: Защо съществуващото съществува? ● ЛЕКЦИЯ 9: Сферите на битието ● ЛЕКЦИЯ 10: А битието съществува многолико ● ЛЕКЦИЯ 11: Тайнството на живота ● ЛЕКЦИЯ 12: Същността на истината ● ЛЕКЦИЯ 13: Идеята за свобода ● ЛЕКЦИЯ 14: Пътят към моята свобода ● ЛЕКЦИЯ 15: Човешката общност и надмогването на безличността ● ЛЕКЦИЯ 16: Човешката субективност и екзистенцията ● ЛЕКЦИЯ 17: Богатството на човека е в душата му ● ЛЕКЦИЯ 18: Човешкото съзнание ● ЛЕКЦИЯ 19: Чувството като сила на душата ● ЛЕКЦИЯ 20: Свободната воля на човека ● ЛЕКЦИЯ 21: Индивидуалната личност ● ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ ● Феноменът власт: поставяне на проблема (1) ● Феноменът власт: как се заражда властта? (2) ● Феноменът власт: конституирането на властта (3) ● Феноменът власт: „аристократичното чувство за свобода“ (4) ● Феноменът власт: надиндивидуалната воля (5) ● Феноменът власт: балансиране на интересите (6) ● Феноменът власт: коренът на демокрацията (7) ● Феноменът власт: човешко-екзистенциалната цялост, стояща зад него 8. ● Феноменът власт: дали държавата е… „грижовна майка“? (9) ● Почвам да пиша книга със заглавие „Елементарна политология за простаци“ ● Начало на дискусия относно икономическата ситуация у нас ● Интересно и провокиращо разсъждение за българската мечта

Наистина, а разбираме ли какво е животът?

Ако разгледате лентата с бутони под заглавието на блога ще откриете нова страница, наречена ЖИВОТЪТ. Реших на това място да започна публикуването на една моя книга, наречена ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ (Етика на достойнството). Тази публикация я поместих в сайта на Център за развитие на личността HUMANUS понеже тъкмо там й е мястото. Смятам, при проявен интерес, да довърша публикацията съвсем скоро. Понеже, по мое дълбоко убеждение, това е една крайно необходима и полезна тема. Особено за младите хора – пък и не само за тях…

Ето малък откъс от предговора на тази книга, излязла в 2003 година, която все още може да се намери тук-там из книжарниците. Понеже, явно, животът е тема, която слабо интересува съвременния българин, прекрасно разбиращ що е животът:

Живеейки, човек следва определени ориентири, без които животът се оказва абсурден. Преди всичко е важна посоката, насочваща пътя, по който уверено или със съмнения вървим – до (ОЩЕ >>>> )

Мъртва и безперспективна нация на повсеместната лъжа

„Лявото не винаги убива, но винаги лъже…“ – това са думи на колумбиеца Николас Давила. Аз искам тук да го коригирам ето така: „Лявото винаги убива, дори и когато само лъже…“. Защото смятам, че лъжата също е убийство, може би дори и по-гадно, и по-жестоко, и по-извратено…

Впрочем, в интерес на истината съм длъжен да спомена, че заслугата за горното твърдение е на един мой приятел – инж. Димитър Щерев, човек антикомунист и християнин. Аз тук ще се опитам по-пълно да изтълкувам какво той имаше предвид.

Подхвърлих тази горчива констатация на едно място и се оказа, че левите там скокнаха като ужилени да се бият: явно такава формулировка им бърка дълбоко в душата. Което пък показва, че е истина. Ето защо си заслужава да се развие подобна мисъл по-детайлно. Макар че тия, които разбират, не се нуждаят от обяснения и тълкувания. А пък на тия, дето не искат да разберат, никакви обяснения не могат да помогнат…

Това, че лъжльото също убива, е съвсем близко до ума: той убива истината, а покрай нея и нравствеността у себе си. Безнравственият лъжльо не е друго, освен мъртвец в морално отношение. Тия, които лъже, той също ги умъртвява: защото, подвеждани по лъжата му, те също пропадат в нравствено отношение. Тогава неминуемо загива тяхното достойнство: излъганият не може да е достоен човек. Да убиваш достойнството, нравствеността, човечността у хората е убийство, не по-малко жестоко от всяко друго (ОЩЕ >>>>> )