Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Помнете: тия, които заложихме на истината, сме обречени да успеем, да му мислят тия, които са поклонници на лъжата!

Вчера, в последния ден на изминалата вече 2019 година по инициатива на колегата-блогър Ники Димов двама небезразлични граждани (в негово и мое лице) посетихме РУО-Пловдив и разговаряхме с г-жа Началничката. Но понеже трябваше да я почакаме, Ники предложи да седнем в заведението, което е прилепено до сградата на Джумая джамия – отдавна не бях сядал в него. Там той ме почерпи билков чай, който обаче ми беше сервиран в доста голяма, в порцеланова каничка, в която в специална мрежа беше билката за чая; толкова много беше този чай, че не можах да го изпия. (Знаете, че в нашите заведения ти сервират чая в малка чаша, предполагам, икономисват водата, не мога да разбера защо са толкова малки чашите за чай в нашите заведения?!) Но думата ми е за друго: цената на това удоволствие в изобилие да пия истински чай беше доста… „солена“, 3-4 пъти по-висока от обичайното. Понеже съм безработен и едва-едва съществуваме с безработната ми като мен съпруга, също учителка, въпреки протеста ми плати сметката Ники, наистина той ме покани да се срещнем там, в това иначе много хубаво, луксозно заведение (на съседната маса седяха група туристи на пенсионна възраст от Франция!). Това толкова добро момче, този толкова необичайно, странно постъпващ млад човек Ники прави всичко възможно да усетя предновогодишното настроение и страшно много се охарчи за моето семейство в последните месеци, в които безуспешно продължаваме да търсим работа аз и съпругата ми.

За какво разговаряхме с г-жа Началничката Киркова и как изобщо премина срещата ни с нея (представяте ли си, в ранния следобед на последния ден преди края на годината ние наистина успяхме да я намерим в кабинета й – и тя ни прие, разговаряхме поне половин час с нея!) ще пиша отделно или изобщо няма да пиша (по понятни причини). Но искам да разкажа още нещо, което си заслужава да бъде споменато – защото са толкова редки в нашия съвременен динамичен живот такива случки, да ги наречем така.

Г-жа Славка Михайлова, която също е активистка на нашата група на небезразличните граждани, от няколко дни се опитваше да ми предаде чанта с някои неща (продукти) за моето намиращо се в толкова тежко положение учителско семейство. Стана така, че аз пък завчера, в понеделник, отидох за първи път на работа като пазач в една фирма, трябваше да изкарам 24-часова смяна (изкарах смяната, но се оказа, че със собственика не сме се били разбрали относно условията, възнаграждението било не за 12-часови, както обикновено, смени, а за 24-часови, т.е. оказа се, че той искаше да работя двойно повече за два пъти по-малко заплащане, т.е. за заплащане, два пъти по-ниско от минималната заплата, иначе казано, за месец да работя за… 250-300 лева, което означава даром да си жертвам здравето, отказах се, разбира се!). Както и да е, думата ми е за това, че с г-жа Михайлова не можахме да се видим и по тази причина се разбрахме да ми предаде чантата с продукти след нова година. Да, обаче Ники като разбрал от мен за проблема, че не мога да се срещна с г-жа Михайлова, решил да помогне, свързал се с нея, уговорили се къде тя живее и вчера, след като си изпих чая, ми каза, че предлага с колата си да ме закара до дома на г-жа Михайлова (намира се в Коматево) за да си получа подаръка от нея! Ето какво означава да имаш истински приятели, да познаваш, да си близък с истински човечни човеци, не знам как ви звучи това, но аз наистина не съм предполагал, че такива хора има още в наше време, оказа се, че имало!

И ето, въпреки тежкия трафик в града Ники успя да ме закара до Коматево, намери бързо дома на г-жа Михайлова, тя ни чакаше там, предаде чантата с продукти и подаръци за мен и за съпругата ми, пожела ни успех в срещата с Началничката на РУО – и ние, представяте ли си, успяхме да се върнем тъкмо навреме до сградата на РУО до Джумая джамия, а пък там вече беше г-жа Киркова, която ни прие и си поговорихме доста добре. Аз имам чувството (падам си малко по мистиката, по чудесата, по свръхестествените неща!), че всичките тия случки са доста невероятни и дори чудесни, не са възможни без намесата на Бог; но както и да е, не ща да ви развалям тъй трезвите и реалистично настроени съзнания с подобни идеалистични „глупотевини“.

Освен Ники (който ме подкрепя и помага всекидневно) и освен г-жа Михайлова (която между другото освен многото други добрини, имащи морално, идеално, духовно естество, ми помага не за първи път и то с какви ли не, изключително вкусни и при това много скъпи неща, които съдържаше нейната тежка торба; забележете, тя не е бизнесдама, а е детска учителка, която при това често също е без работа!), аз имам още един добър приятел, това е г-н Любен Воденичаров, за когото аз с цялата си душа и сърце твърдя, че е много рядък, праведен човек, позволявам си да го наричам дори Божий човек! (Всъщност всички ние, човеците, би следвало да сме Божии и така или иначе сме, но ето, оказва се, в наше време на повечето от нас това просто не ни личи, а на г-н Воденичаров му личи!) Този мой близък приятел всеки ден ми се обажда по телефона (понеже не може да пътува, понеже е с увреждане в краката от рождение!) и ми оказва такава мощна духовна подкрепа, без която аз отдавна, в тия изпитания, които ми се наложи да понеса, щях да съм вече рухнал психически (а и едва ли изобщо щях да оцелея!), да, но ето, Бог се погрижи да ми прати г-н Воденичаров, млад човек, който има такава благородна душа, каквато наистина крайно рядко се среща, да не говорим за това, че той е безкрайно разумен, мъдър човек, който е издържал, който не е позволил страданието да съсипе духа му, а това, както и да го погледнем, е равно на велик духовен подвиг!!!

Г-н Воденичаров се появи малко след като почина моята майка, Бог да я прости, всъщност неизвестно как стана така, че той пое ролята, която години родната ми майка изпълняваше спрямо мен, а именно да ми дава неоценимо важната за мен духовна подкрепа; в най-тежък момент сякаш от нищото се появи г-н Воденичаров, е и ето, вече втора година, ми е най-близък приятел, наред с Ники Димов, когото, както знаете, съм си позволявал да го нарека „ангелче“, щото той също сякаш изпълнява някаква дадена свише духовна мисия (аз нямаше да оцелея физически ако Ники Димов в най-тежките моменти, в които съм нямал никаква надежда, че ще оцелея, не ме подкрепяше, не ми даваше възможност да работя с него, знаете, той е агроном, но е изключително работлив, с него сме ходили много пъти да работим в полето, в градините на разни хора, да подрязваме овошки и лози, откъдето аз припечелвах някакви пари за да оцелее семейството ми!).

Та и г-н Воденичаров, и Ники, и г-жа Михайлова, и г-жа Мария Василева и още много други приятели (г-н Райчо Радев от Перник, г-н Петър Каменов от Монтана, г-н Томи Томев от Елхово, г-н Радомир Парпулов и г-н Венелин Паунов, бившите заместник-директор и директор на пловдивската ПГЕЕ, г-н Паунов вече е покойник, Бог да го прости, г-н Жак Асса и г-жа Иванка Топалова-Асса също много са ми помагали, имам дори приятел, живеещ в Австралия, който твърде много ми е помагал в най-тежки моменти, професор Константин Райда от Украйна също много ми е помагал как ли не… и още много други, не мога да изброя всичките!), значи твърде много добри хора се намериха и ми помогнаха в тия паметни години на борби и на изпитания, по причина на което аз още съм жив, още ме има, оцелях и дори продължавам да се боря, което, както и да го погледне човек, пак е разностойно на чудо: вече седем години живея и се боря в най-тежки условия на непрекъснати репресии, гонения, терор, тормоз от страна на самозабравили се представители на мутро-комунисто-ченгесаро-гербовашката власт! Да, това са седем тежки и славни години на непрекъснати битки за истината, за право и права, за живот, за достойнство, за демокрация, в които издържах, което е необяснимо иначе освен с Божията подкрепа; а Бог, както е известно, постига целите си понеже успява да мобилизира, така да се рече, и да използва съответния човешки ресурс; няма как иначе да стане това.

Та това е в основни линии. Тази сутрин бях решил да пиша нещо като „новогодишно обръщение“, започнах да пиша, пък вижте какво излезе, не е ли чудно и това?! Дадох няколко примера, които са вдъхновяващи, които всяват оптимизъм: щом като на този свят има самоотвержени хора и личности като г-н Воденичаров, като Ники Димов, като г-жа Славка Михайлова…, то няма страшно, на попълзновенията на злите сили ний, хората, можем да противопоставим неща, които обаче за сметка на това са неунищожими и вечни – понеже имат духовен характер, вярвам, че ме разбирате за какво намеквам. Такива духовни неща, спрямо които злото е безсилно, са истината, правдата, доброто, справедливостта, човечността, приятелството, любовта… ето, на неща от този род нищо не може да противостои, срещу тях дори и самият Сатана е безсилен нещо да постигне!

Да, злите сили имат пари, имат власт, имат дори и слава, ефимерна, прочем, както и всичко останало, на което те са принудени да залагат; те могат да лъжат, да тормозят, да крадат, да обиждат този или онзи правдолюбив и свободолюбив човек, могат дори да го убият, могат да съсипят живота му, да му вземат здравето, но те просто няма как да постигнат пълно тържество, времето на техните злодеяния от ограничено, тяхната гибел е предизвестена, а за злотворните си подвизи те няма как да избегнат възмездието – и те добре знаят това! Та мисълта ми, че е изключително важно човек на кой страна ще застане, ако се подлъже да застане на страната на ефимерните материални благинки, трябва да знае, че просперитетът му е напълно временен, лъжлив, да, такъв просперитет е съвсем измамен: примерно няма как вечно да си на власт и да си се разпищолваш вечни времена е невъзможно, нали така?! Докато всичко онова, което правят хората, които заложат на истинските (духовните, вечните, неумиращите!) неща, просто няма как да отиде в небитието, в нищото – защото те по начало са му съвсем чужди. Ето по тази причина ще завърша с извода, който написах на един приятел, с когото си честитихме преди малко новата година:

Благодаря много! Каузите ни са прави и блогородни, тъй че с Божията помощ ще успеем: въпреки че на моменти това изглежда невероятно, ала Бог е самата мощ – което Той е отредил просто няма как да не стане един ден!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! До нови срещи през новата година. Помнете: тия, които залагаме на истината, сме обречени да успеем, да му мислят тия, които са поклонници на лъжата!

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв… Книгата говори за „нещо“, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда „добре познато“, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се „съобразяваме“, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга „поглежда“ в скритото „зад“ мълчанието ни – за времетоживотасвободата.

януари 1, 2020 Posted by | Вяра, Духовност | Вашият коментар

Като нахраниш гладен човек, все едно сам Бог си нахранил – това поне знаете ли го, за това нещо сещали ли сте се?!

Аз съм съвременен човек, т.е. искам да вярвам истински и пълноценно в Бога, мъча се да го правя, да постигна този велик идеал, понякога ми се удава, много обаче се съмнявам, терзая се, копнея да има Бог, опитвам се да разговарям с Него, на моменти се чувствам и твърде объркан, но има и мигове, в които с цялата си душа и сърце чувствам, че има Бог, а пък разумът ми казва „Не, просто няма как да няма Бог, не е възможно това, естествено, че има Бог!“; това са прекрасни мигове на духовна просветеност, за жалост обаче редки! Както и да е, да оставим моето отношение към Бога, това е в някакъв смисъл чисто личен въпрос, но сега искам да ви разкажа една кратка история, която не просто ясно показва, че има Бог, но и обяснява в какво Той се състои, какво е Неговото естество.

Вчера, предпразнично, у нас, в нашия дом за малко дойде нашият добър приятел Ники Димов, който, моля ви се, донесе… подаръци за цялото семейство; да, представяте ли си, купил подарък на всеки от нас, на съпругата ми, на сина ми, дори и на мен! (В момента и тримата сме безработни, синът ми, той завърши политология, вече няколко години работи не по специалността си, но и него го уволниха преди около месец, а ние със съпругата ми, и двамата цял живот учители, бяхме опраскани-уволнени преди близо три години и досега мафията в пловдивското образование ни държи извън „образователната“ им система, т.е. извън кьор-софрата им, не ни допуска в нито едно училище!) Дал е Ники доста пари за тия подаръци, той добре знае, че ние сме в толкова тежко финансово положение, че изобщо не можем и да мислим за подаръци, е, той взел, че ни купил подаръци и ни ги поднесе вчера! Казвам му „Ники, приятелю, ами сега ние какво да ти подарим в замяна?!“, той се смее и казва: „Няма нищо, нищо не искам, важното е, че ви доставих малко радост! Аз съм свикнал на хората, които уважавам, да подарявам нещо на този празник!“. И купил Ники подаръци на всичките си близки хора, сред които сложил и нас, моето семейство, дето сме в толкова тежко положение. (Аз вече писах в блога си, че той, Николай Димов, е необичаен, рядък човек, примерно той толкова много се увлече да ми помага в моите борби за промяна в образованието, че стигна дотам Началничката на РУО-Пловдив предпразнично да го даде на… прокурор и дори да го заплаши със… съд!)

Да, много рядък човек е този млад човек Ники, толкова е различен и дори… странен, че на моменти се питам: възможно ли е изобщо да има такъв човек като този Николай, дали пък той не е нещо като… ангел, пратен от самия Бог – та да ни помага в тежкия момент?! И не само съм се питал, не само съм си поставял „наум“ този въпрос, но и „на глас“ съм го произнасял, и съм писал в блога си, въпреки че добре знам как ще прозвучи той на повечето хора – и какви чудати обяснения те са в състояние да си дадат като му чуят, като прочетат какво пиша за него. Но аз съм такъв: каквото мисля го казвам, не умея да си кривя душата, камо ли пък да лъжа. Както и да е, ще добавя тук, че като в някои моменти съм го питал Николай, като съм му задавал въпроса „Ники, моля те, кажи ми що за човек си ти?!“, той ми е отвръщал съвсем по своему: „Как така що за човек съм? Аз съм просто един… тъпунгер!“, казва това и се смее (тази дума ние често е използваме, та нима според общоразпространения съвременен манталитет не е глупост и тъпунгерство да помагаш на изпаднал в беда човек – както прави Ники, пък и аз съм го правил понякога, но да не говоря по този пункт, щото не бива, срамота е…). А сега чуйте какво стана вчера след като дойде Ники у нас и ни поднесе своите подаръци, слушайте, историята, която искам да ви разкажа, тя едва започва, всъщност още не е започнала.

Аз бях направил една салата от прясно зеле, моркови и една краставица (която купих на промоция) и с нея почерпих, нея поднесох на бедняшката си трапеза на Ники (хладилникът ни обикновено винаги е почти празен), а той с апетит ядеше и си говорехме за това-онова. В един момент разговорът ни стигна (понеже с Ники умувахме каква тема да поставим в предаването „На Агората…“ по Пловдивската обществена телевизия след два дена, в четвъртък, Ники този път, поради празника, най-после е свободен, не е на работа и затова може да дойде в студиото да участва в предаването), та покрай търсенето на тема за предаването аз споменах за оня възрастен и самотен човек, който наскоро беше ограбен от „майстори-измамници“ (те му обещали да му направят „евтин ремонт“ в апартамента, задигнали му обаче всичките му скромни спестявания, около 3000 лева, зарязали „ремонта“ и избягали; аз съобщих за тази история в предишното издание на предаването си!); та Ники като чу за този човек, мигновено каза:

– Ставай да идем да видим какво прави този човек, ставай, ще те закарам с колата си до него, може да има от нещо нужда да му помогнем!

Аз му казах, че вече съм говорил с този човек, вече съм бил у него, той наистина има нужда от помощ, но ми е казал, че предпочита след празниците да идем да му помогнем, сега не е уместно да идем и то без предупреждение у него; но Ники, веднъж започнал, лесно не се предава, той е много упорит, не можеш да го откажеш след като нещо му е хрумнало, затова рече:

– А ти защо в такъв случай не го поканиш този човек тази вечер, на Бъдни вечер, у вас? Я вземи му звънни веднага, питай го как е, покани го, така и така ще правите питка, боб и сърми, нека да похапне и той, бързо му звънни!

Няма как, аз добре го познавам Ники вече, изпълних предложението му, звъннах на човека. Той има домашен телефон, той е „съвсем аналогов човек“, няма и мобилен телефон (и телевизор дори няма, и пералня няма, въпреки че е възрастен, пере се на ръка!), признавам си, тайно в душата си си помислих, че ще е добре да не е в къщи и да не ми вдигне телефона; да, ама човекът беше у дома си, обади се. Попитах го как е, предложих му да дойде тази вечер у нас заедно с моето семейство да посрещнем празника. Човекът обаче отказа, рече, че му се е повредила бравата на входната врата, от доста време засичала, но сега съвсем се повредила, ключът не можел да превърти, тъй че, каза този възрастен човек, не смея да изляза дори и до магазина, щото трябва да оставя апартамента отворен! Нов сериозен проблем имаше този човек. Ники слушаше с внимание разговора ни и още щом разбра какво е станало, без да се замисли и за миг почна да настоява:

– Бързо му кажи, че ние двамата ще отидем да му поправим бравата, ако трябва ще я сменим! Веднага тръгваме! Кажи на човека да ни чака, идваме! Чуваш ли, кажи му го това!

Аз се поколебах, защото ние, макар и бедняци, все пак трябваше да идем да пазаруваме, да купим брашно за питката, кори за баницата с тиква и прочие, имахме със съпругата ми доста работа да направим всичко, което трябва за вечерта, а часът беше вече някъде към 14.00, времето беше напреднало; аз се поколебах да кажа на човека, че ще дойдем да му помогнем, но Ники вече беше скочил да тръгва, не ми остави никакъв избор, и аз се принудих да му кажа, че идваме да му помогнем. При това имах чувството, че този отчаял се съвсем човек даже се уплаши, и той не можеше да очаква, че има хора като Ники, способни на мълниеносна реакция (аз като пиша сега това, добре знам, че Ники ще ми се кара, че съм написал този текст, ще ме принуди да го махна от блога, ще си имам сериозни проблеми с него по този пункт, но въпреки това го пиша, щото искам да ви разкажа какво се случи по-нататък, историята си заслужава вниманието!); казах значи на човека да ни чака, тръгваме към него, въпреки късния вече час.

Отидохме бързо с колата на Ники до него, наистина бравата му се беше развалила сериозно, тя беше много стара, няма как, решихме веднага да тръгнем да купуваме нова. Човекът се засуети да търси пари за бравата, Ники му каза, че ще му подарим една брава. След десетина минути, молейки се на Бога магазина да работи в предпразничния ден, наближихме с колата до един строителен хипермаркет; сами не повярвахме на очите си, но той работеше! Бързо отидохме в отдела, където продават бравите, представяте ли си, оказа се, че нямаха тъкмо от вида брава, който ни трябваше! Питахме няма ли възможност близка по размер брава да ни дадат, не могло, нямало да стане, не ни провървя! Бре, сега къде да идем да търсим брава, а времето напредва! Ники предложи да идем в Кючук Париж, имало хипермаркет, който може би работи, а нали знаете какъв е трафикът в Пловдив всеки ден, представете си какъв е в предпразничния ден, когата всички с колите си са тръгнали нанякъде! Явно няма да успеем да намерим точната брава, аз почнах вече да предлагам да се откажем от търсенето. Но Ники вече даваше газ на колата, малко преди да завием за да идем на другия край на Пловдив, аз се сетих за един железарски магазин, намиращ се недалеч, макар шансът да работи в този ден и по това време беше нищожен, Ники форсира колата за натам. Молихме се магазинът да работи, оказа се, че работи, видяхме широко отворената му врата, като влязохме, със свито сърце попитахме дали има такава брава (носехме старата брава); оказа се, че има!!! Взехме бравата и след около 20 минути, въпреки шибания трафик, вече бяхме в апартамента на стария човек. Успяхме бързо да сложим новата брава, рабатеше перфектно, което е рядкост особено при мен, аз уж съм сръчен, но имам голям страх от такива неща, да, но бравата пасна, всичко беше окей, радостта на възрастния човек, на дядото, беше голяма! (Той е дребничък човек, болен от диабет, слаб е, много скромен и добър човечец е!) Дядото беше кипнал вода и ни почерпи по един чай. Аз стоях на тръни щото хем канех този човек на гости на Бъдни вечер, хем още нищо не бяхме подготвили, а времето напредваше, беше вече 16.00 часа.

Както и да е, няма да описвам по-нататък подробностите. Успяхме със съпругата ми да подготвим вкусните гозби (бобът беше готов от сутринта). Дядото вечерта дойде, въпреки че доста закъсня, аз доста измръзнах да го чакам на спирката да го доведа до нас, автобусите в предпразичния ден си бяха дали почивка, движеха се „от дъжд на вятър“. Вечерта похапнахме с дядото, на него, прочее, така му хареса едно предаване по френската телевизия (музикално), че гледахме телевизия до късно, до 12 часа! После го закарах с нашата таратайка до дома му. Ники, който посрещаше празника със своето семейство, отвреме-навреме питаше по месинджъра как сме. За малко да забравя да кажа, че като се връщахме с него от дядото, той спря при един магазин и купи бутилка хубаво вино, подарък за дядото, та после попита какво е казал той като съм му връчил подаръка; старият човек много се зарадва (въпреки диабета си позволявал когато може чашка сухо вино!). Такива работи!

Знам, давам си ясна сметка какви рискове поемам като ви разказах тия неща. Да, добре знам, че моралистите ще се възмутят, че нарушавам правилото „когато помагаш, лявата ръка да не знае какво прави дясната“, т.е. излиза, че сам се хваля, че сме направили с Ники нещо добро. Аз обаче имам известно оправдание и то е, че съм учител, че съм възпитател, пиша тези неща с ясно избрана цел: да помагам на хората (най-вече на младите) да разберат, че е възможно, че не е толкова трудно човек да направи нещо добро, да живее добродетелно, самата дума показва, че добродетелният човек не просто само си мисли, че е добър, но и действа, прави добро. Ето, аз, да речем, съм философ, казах ви, че подобно на Иван Карамазов „… искам да вярвам в Бога… аз… аз… ще вярвам в Бога…“ и прочие, но има и друг вариант за това, това е варианта на Ники; на него като му предложа да поговорим за Бога, той не подема разговор, не обича тия разговори, в редки случаи обаче е казвал просто „Аз вярвам в Бог!“, без да усложнява нещата повече; но ето, в постъпките му личи, че се държи както подобава за християнина. Той един вид си живее по този начин. Не съм казал, че е перфектен, но е… необичаен, различен е. И ето, чрез него давам пример на младите хора, че е възможно да има и хора като Ники, не е задължително всеки да е като другите, има и друг, различен вариант, нали така?

Спирам дотук. Честито Рождество Христово! И не забравяйте ето това:

„Аз бях гладен и ти Ме нахрани. Аз бях гол и ти Ме облече. Аз бях бездомен и ти Ме подслони.”

Като нахраним гладен човек, все едно самият Бог сме нахранили – това поне знаете ли го, за това нещо сещали ли сте се някога?! Ако подслоним бездомния, все едно самия Бог сме подслонили…

Хубав ден! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

декември 25, 2019 Posted by | Духовност | Вашият коментар

Дали книгата не е най-добрият подарък, който можете да си направите предпразнично – или пък да подарите на близък човек?

Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия. От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстанция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек…
Тази книга има вече пет издания и е помогнала на хиляди хора да разгадаят тайнствата на човешката душа – и на тази основа да променят живота си към добро, т.е. да тръгнат уверено по пътищата на свободата, благодарение на което можем да постигнем пълноценния, разумния живот.
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Фаталната за българите прокоба – неумението да мислят истински, пълноценно, да търсят истината всеотдайно, да не се успокояват докато не я намерят, докато не е покорят – може да бъде победена ако прочетете тази необичайно приятна за четене философска книга, в която философът Ангел Грънчаров на пределно човешки език ще ви въведе (опирайки се на Логиката на Кант) в тъй потребното за разумния човек изкуство на мисълта. Тази книга би следвало да е настолна за ония, които искат да станат истински образовани, т.е. увенчаят образованието си по подобаващия начин.
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Това е книга, която ще ви направи причастни към тъй потребната за човека практическа философия на свободата. Тя е в състояние да преобрази живота ви – и да ви помогне да станете действително свободен човек (човек, който живее със свободата си всеки ден, а не е под властта на илюзията, че е свободен).
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Поръчайте си някоя от книгите на философа Ангел Грънчаров. Ще го направят ония, които не са безразлични към ония съдбовни истини, без които животът ни не си струва усилието.
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Поръчайте си книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Поръчайте си книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Поръчайте си книгата на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Поръчайте си книгата на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Поръчайте си книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Поръчайте си книгата на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв… Книгата говори за „нещо“, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда „добре познато“, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се „съобразяваме“, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга „поглежда“ в скритото „зад“ мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Тази книга не само ще ви разкаже що е вяра, но и ще ви помогне да разберете защо животът без вяра е заплашен да бъде овладян от коварното екзистенциално безсмислие и безвремие (безпътицата!) на бездуховността.
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Това е книга не само за младите, а и за всички, които искат да живеят истински, пълноценно, т.е. свободно. Тази книга може да ви помогне да станете личност, която не само разбира що е достойнство, но и личност, която е превърнала достойнството в своя практическа житейска философия..
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Направете хубав коледен подарък на вашия син. Тази книга може да промени живота му – и да го направи човек в истинския смисъл на тази дума.
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Списание ИДЕИ не е допуснато до павилионите за всекидневни и периодичнни печатни издания, за вестници и за списания, т.е. то неслучайно е едно забранено списание, което стои арестувано по книжни борси и складове. Има защо толкова много да се плашат от него.
За сметка на това обаче все още можете да си поръчате която искате негова книжка на имейл angeligdb@abv.bg
Един ден тези списания ще бъдат безценна библиографска рядкост…
И списание HUMANUS един ден ще бъде безценна библиографска рядкост… И списание HUMANUS неслучайно не е допуснато до павилионите за всекидневни и периодични печатни издания, за вестници и за списания, т.е. неслучайно то е едно забранено списание, което стои арестувано по книжни борси и складове. Има защо толкова много да се плашат и от него.
За сметка на това обаче все още можете да си поръчате която искате негова книжка на имейл angeligdb@abv.bg
Ако искате да разберете в каква посока следва да тръгне българското образование и как може да се осъществи тъй потребната промяна в образователната област, можете да си поръчате и да прочетете някоя от тези книги на философа Ангел Грънчаров. Това е поредица от книги, написани от преподавател по философия, който много години е прилагал свой оригинален, ефективен, творчески и новаторски подход в обучението на младите хора, т.е. практическата насока на книгите му е несъмнена.
Заявки на имейл angeligdb@abv.bg
Можете да получите колкото си искате вече издадени броеве на в-к ГРАЖДАНИНЪ ако пишете на имейл angeligdb@abv.bg
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!
Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

декември 16, 2019 Posted by | Духовност | Вашият коментар

Какво е да си личност?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

ноември 6, 2017 Posted by | Духовност | , , , , , , , | Вашият коментар

Две конкуриращи се елитни училища в Пловдив влязоха в безпощадна битка за това кое от двете да вземе моя милост за учител по философия!

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

септември 7, 2017 Posted by | Духовност | , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Предаването „На Агората…“ от 18 май 2017 г.: Как почитат духовността в страната на бездуховността?

Приятно гледане, приятни размисли!

ВСИЧКИ ПРЕДАВАНИЯ можете да гледате ето къде: Архив на предаването „На Агората с философа Ангел Грънчаров“ по Пловдивската обществена телевизия

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

май 25, 2017 Posted by | Духовност | , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Днешната манифестация в Пловдив

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв… Книгата говори за „нещо“, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда „добре познато“, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се „съобразяваме“, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга „поглежда“ в скритото „зад“ мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

май 24, 2017 Posted by | Духовност | , , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Изложба на занаятите в Пловдив

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

май 18, 2017 Posted by | Духовност | , , , , , , , | Вашият коментар

Изповедта на баба Мария – една бездомница с кауза, гост-лектор в Алтернативното училище на протеста

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

май 10, 2017 Posted by | Духовност | , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Предаването на „На Агората…“ от 13 април 2017 г., тема: Кога човек е християнин и кога служи на Антихриста?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ – т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински – Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

април 20, 2017 Posted by | Духовност | , , , , , , | Вашият коментар

%d блогъра харесват това: