27 години след оня исторически митинг, на който комунистите видяха отблизо силата на „народната любов“

14 ДЕКЕМВРИ 1989 г., ЕДНА ВСЕ ПО-РЯДКО СПОМЕНАВАНА ИСТОРИЧЕСКА ДАТА

Често се казва, че БКП е създало СДС. И така е, и не съвсем. СДС беше историческа необходимост и щеше да се сформира по същото време независимо от всичко. А това, че Желев го оглави, а водещи фигури станаха, както после се изясни, агенти на ДС и доскорошни (а и действащи) партийни членове е било решавано някъде из тъмните кабинети навярно доста преди това, защото те бяха възможно най-най-неудачните личности за водачи на антикомунистическа опозиция след 45 години „народна” власт. Като се върна назад, ми се струва, че всеки друг на мястото на Желев би бил по-подходящ и качествен лидер. Той просто беше и цял живот си остана от котилото на БКП, докато от антикомунистите винаги го е деляла пропаст.

Да, за съжаление червените бяха подготвени за предстоящите събития, нали всъщност те ги бяха предизвикали и катализирали. И извършиха изпреварващи профилактични действия. Така предотвратиха създаването на истинска опозиция, за която имаше огромна човешка база, но нямаше никаква организация и връзки между хората. А и не им беше никакъв проблем да наситят с агенти всяко новосформиращо се образувание. Затова мисля, че всичко онова, което ни се случи през първите години на прехода, в общ план е било неизбежно, но все пак при определени условия може би е можело да се случат и по-добри неща.

Бяха изненадани единствено на 14 декември.

27 години след оня исторически митинг, на който те видяха отблизо, със собствените си очи силата на народната любов, и в изненадата си чак им се прииска да викат танкове, може да се каже само едно. Проблемът на България е цивилизационен – коя част от населението е преобладаваща – дали тази, която има чувство на привързаност към комунистическото минало и към неразривно свързаната с него Русия, или тази, която споделя идеалите и принципите на съвременния западен свят. Този въпрос и до днес не намира категоричен отговор. Дали ще го намери в обозримото бъдеще?

Васил Давидов

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.