Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Пресконференциите на Саакашвили са страхотно училище по съвременен мениджмънт и по реална, действена демокрация!

Може някой да ме обяви за „зъл враг“, нищо, поемам този риск, но ще кажа: слушам пресконференцията на Саакашвили (който вече е губернатор на Одеска област), изпълвам се с възхищение (този човек наистина е някакъв гений на управлението, наистина е способен на чудеса!) и в главата ми се върти следната досадна мисъл: защо ний, българите, не попаднахме на такъв способен управник, защо такъв управник нямаме в момента, знаете ли колко шансове си пропиляваме заради това, че нямаме такъв управник и не се очертава да имаме! (Имахме един, наподобяващ с нещо Саакашвили, имам предвид Костов, него го съсипахме!)

По едно време подхвърлих, че изпуснахме шанса да поканим Саакашвили (както някога сме поканили Фердинанд) за управник на България (само за няколко годинки щеше да ни оправи, казвам това аз, дето съм твърд противник на „оправянето“ от някакъв герой или бабаит, но ето, Саакашвили, убеждавам се, може, и то на дело го е показал, не на думи само!), да, не го поканихме, пропуснахме си шанса, но ето, сега всички наши управници и кандидат-управници имат шанса да гледат пресконференциите на Саакашвили и да се учат, това е едно страхотно училище по съвременен мениджмънт и по реална, действена демокрация. Между другото тези, които ми се чудят на акъла защо така говоря за Саакашвили, трябва да им кажа, че той освен че е голям талант също така много е учил, учил е в Америка, много неща е научил, но талантът му е огромен. И той показа какво умее в Грузия, промени из основи тази корумпирана страна, прогизнала от престъпност, направи една нова и съвременна страна, ето, оказа се, че е възможно.

България е страна, съперничеща по корупция, беззаконие, по престъпност и по мафиотщина на някогашна Грузия, ето, и ние можем да се оправим, но управниците ни (думите „оправяне“ и „управник“ все пак имат общ корен!) много трябва да се учат от Саакашвили, ами да учат стига да имат капка съзнание за дълг, който има, ще научи много от него, който няма и го мързи да учи, ще си счупи главата, майната му тогава, но горко ни и на нас, българите. Трябва ний, гражданите, да заставим управниците си да учат от Саакашвили, ако трябва, да го молят и практически уроци да им изнесе, да идат при него да се учат, да видят, да го използват с каквото могат, да гледат какво сега той прави в Одеса и много ще научат, срамота е, че продължаваме да затъваме в мафиотщини и в беззаконие, а други страни се оправят пред очите ни. И одесците ще се оправят, и украинците ще се оправят, и румънците ще се оправят пред очите ни, и македонците дори ще се оправят, и албанците ще се оправят, всички ще се оправят, ний обаче, ако не се променим, няма да се оправим и в крайна сметка и ще загинем, тъй че правете си сметка защо пиша това, пък ако искате, смятайте ме за враг, за какъвто искате ме смятайте, но го пиша това не със злъч, а с болка, да, с много човешка болка го пиша… не ми се ще да се примиря, има надежда, но се иска и учене, и работа, и желание за промени!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

юни 12, 2015 - Posted by | Демокрацията | , , , , , , , , , ,

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: