Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Това е нощта на „Кървавия четвъртък“ (1945 г.) – едно от най-големите злодеяния на комунистите

.

Една от най-трагичните дати в българската история е нощта на 1 срещу 2 февруари 1945г. Тя остава под името „Кървавият четвъртък“. Тогава са разстреляни осъдените на смърт по така наречения „Народен съд“. По „Дело № 1“ са били подсъдими бившите регенти, дворцови съветници, министри и народни представители от 25-то Народно събрание. Тринадесет членния Първи състав на съда осъжда на смърт Принц Кирил Преславски Сакскобургготски, проф. Богдан Филов – министър председател, Ген. Никола Михов – тримата регенти на България, както и 17 министри, 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 г., 67 депутати от 25-тото НС, 47 генерали и висши офицери.

Присъдите са изпълнени същата нощ. Навързани на вериги хората са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в района на Софийските гробища. Разстрелвани са един по един. Проф. Александър Станишев – световно известен медик е бил принуден да констатира смъртта на убитите. Последен убиват него – застрелват го с пистолет в тила, както е коленичил над последния разстрелян. Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия. Въпреки тайната, през следващите дни и месеци близки на загиналите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят, комунистите правят отгоре бунище.

Това е финалната фаза на разправата на дошлите на власт комунисти с техните противници, набедени за „фашисти“ и виновни за въвличането на България във Втората световна война на страната на Германия.

След падането на комунизма жертвите са реабилитирани от Върховния съд на република България през 1996 г. Мотивът на съда е липса на доказателства. Несправедливите и нелегитимни присъди на „Народния съд“ са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в България в приетия през 2000 г. специален закон.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

февруари 2, 2014 - Posted by | Антикомунизъм | , , , , , , , , , , , ,

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: