Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Двете най-любими песни на моя дядо

.

Моят дядо Васил е бил горски стражар в Македония по онова време (през войната), когато цяла Македония е била присъединена към Царство България; бил е тогава млад, разказваше какви ли не истории, примерно как давал на хората да си насекат без пари дърва и пр., пък те затова го и обичали, за благодарност го канели на трапезите си у домовете, месели и му пекли баница и му пеели песни; ето, тогава явно е обикнал тая песен за Верето, дето лаже, да лаже, щом толкова й харесва, ама само него да не лаже. Нищо чудно дядо ми, тогава млад мъж, да си е имал някое Вере той там, из Македонията, положително си е имал, щом толкова обичаше тая песен; наистина тя му беше любимата песен. Пееше я, свиреше я и на окарина, пък и дъщерите си, моята майка и леля, и също синовете си беше научил да я пеят когато седнем на маса. До последно си пя той тази песен, Бог да го прости, една седмица преди да почине пак ни изпя тая песен, а пък той почина седмица преди моята сватба; такива работи.

Сетих се тази вечер за тази песен, много изпълнения изслушах, но това, дето подбрах, чини ми се, е най-сполучливото. В чест на моя любим дядо, дето толкова много неща ме е научил (той много обичаше книгите, сума ти книги беше изчел и до последно си четеше книги), ви я пускам, да я чуете и вие. Та той обичаше много да чете, чете, пък като му се изморят очите, извади окарината от джоба, посвири си и изпее някоя и друга песен, а пък очите му, иначе весели и игриви, се пълнеха, който знае защо, със сълзи.

Знае се защо са се пълнели очите му със сълзи: това е било жалба по младостта, по изминалия живот, по оня живот, който вече няма да се върне, заедно с хората, които вече ги няма, близките хора, най-близките… Ех, дядо Василе, ето, толкова години минаха откак те няма, ала не мога да те забравя, щото си влязъл в сърцето ми; често се сещам за тебе, пък като се сетя, и аз почвам да си пея било песента за Верето, за лъжливото Вере, било оная, другата, дето също толкова я обичаше, пак македонска, именно песента „Пилето ми пее, рано на сабайле…“, това беше другата песен, който той много обичаше и беше взел като подарък от времето на пребиваването си като горски стражар в Македония.

Та това е: благодаря ти, дядо Василе, за всичко, което си ми дал, най-вече за оня жизнелюбив дух, който пазя като нещо най-съкровено, най-скъпо. Ето, и аз се разплаках, айде, стига толкоз, дръж се, старче, Ангеле, не се излагай да ревеш, не бива да се реве, но да капне някоя и друга сълза може, защо да не може…

.

.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

септември 24, 2013 - Posted by | История | , , , , , , ,

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: