Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Цяло чудо е, че с толкова лош човешки материал Костов успя да направи нещо добро и за България (28)

Няколко най-решаващи месеци на 1997 г., до изборите, управляваше служебното правителство на Софиянски. Това правителство трябваше да стабилизира обстановката и затова предприе някои спешни мерки, в резултат на които курсът на долара беше намален от 3000 на 1000 лева. Трябваше също така да се възстановят доходите на хората, като се индексират заплатите, защото БСП, “социално-загрижената и отговорна партия” остави властта когато средната пенсия беше 2-3 долара, а пък учителските заплати бяха от… 6 долара! Десницата обаче направи така, че хората отново да забележат известна възможност да се живее и оцелява в онази разруха, която им завеща толкова некадърната и крадлива левица.

Че СДС (ОДС, защото към СДС в коалиция влязоха БЗНС на Мозер и Демократическата партия, а също и ВМРО) ще вземе властта на предстоящите избори, в това никой не се съмняваше, въпросът беше доколко обаче тази власт ще бъде упражнявана в интерес на обществото и държавата. СДС като гръбнак на коалицията трябваше да се реорганизира и да стане монолитна партия, та да не загуби властта в резултат на коалиционни разпри и ежби. Това беше страшно трудна, но съдбовна задача, която реформаторът Костов успя да реши в трудните месеци на 1997 година, в месеците до изборите. Защото ако субектът на властта се раздираше от противоречия – а точно това беше коалицията СДС дълги години преди 1997-ма, то тази власт нямаше да бъде упражнявана ефективно, а и за дълго. (Продължава тук.)

януари 6, 2008 - Posted by | Анализи, Българи, Гражданинът, Демокрацията, Избори, Институции, Истината, История, Книги, Консерватизъм, Личности, Мафия, Медии, Младите, Нрави, Политика, Психология, Свобода, Съвременност

21 коментара »

  1. Ще е интересно да прочетем и по – нататък какво става , но си мисля , че тогава и след това , Костов унищожи СДС / за добро или за лошо , незнам /. Не случайно през 1998г. се появи афоризмът , че от – Съзюз на Демократичните Сили , е останало само Сили / вече не са Съюз / само една Партия / , не са и Демократични / имат си едноличен Командир / и започнаха Силово да мачкат – всички несъгласни с Командира / и от ляво и от дясно / . Колко и до каква степен това е било за доброто на България , ще видим по-късно.
    Все пак поздравявам автора за неговото начинание .

    Коментар от nssst | януари 6, 2008 | Отговор

  2. Ето – в техния оригинален текст – принципите,върху които почива философията на историята у великаните на мисълта,западноевропейските историци:
    Гизо,Шатобриан,Авг.Тиери,Мине,Тиер,Мишле,Токвил,Кине,Дюрюи,Ренан,Тен,Барант,Ф.де Куланж.

    1.

    La liberte politique nait de la morale.
    Политическата свобода изхожда от моралната свобода.

    2.

    La question sociale est une question morale.
    Социалният въпрос е морален въпрос.

    3.

    Avant de changer la loi,il faut changer les hommes.
    Преди да променим закона,трябва да променим хората.

    4.

    Les lois n`ont quelque chance de durer que lorsqu`elles sont conformes aux moeurs.
    Законите биват дълготрайни само когато са съобразени с нравите.

    5.

    On ne constitues dans les lois ce qui est deja institue dans les ames.
    La loi ecrite suppose la loi non ecrite.
    Учреденото чрез закони трябва да отражава установеното в душите.
    Зад писания закон трябва да стои неговият източник,неписаният закон.

    6.

    Les moeurs s`elaborent et ne se decretent pas.
    Нравите се пораждат и развиват,но не се налагат чрез решения и постановления.

    7.

    Toute reforme doit commencer par les consciences.Всяко преобразование тряба да започва от съвестите.

    8.

    On ne detruit que ce qu`on remplace.
    Сполучливо премахваме само това,което можем успещно да заменим.

    9.

    Tant vaut l`homme,tant vaut la fonction.
    Нолкото струват хората – толкова струват и възложените тям функции.

    10.

    La liberte ne se prent pas,elle s`apprend.
    Свободата не се взима,а се изучава.

    11.

    Seul l`etablissement progresif de la liberte peut la lendre durable.

    Коментар от insomnia1304 | януари 6, 2008 | Отговор

  3. Само постепенното установление на свободата може да я направи дълготрайна.

    12.

    A l`origine de toute catastrophe il y a une faute ou une erreur.
    В зародиша на всяко бедствие намираме една грешка или едно заблуждение.

    13.

    On ne transforme que ce qu`on penetre.
    Само ако проникнем в сърцето на нещата,ще можем да ги пресъздадем.

    14.

    L`emancipation sans l`education est une heresie scientifique.
    Еманципация без превъзпитание е научна ерес.

    15.

    Tels electeurs,tels elus.
    Каквито са избирателите,такива са и избраните.

    16.

    Le droit sans la forse est une abstraction.
    Право без сила е проста абстракция.

    17.

    La grande erreur des ideologues consiste a croire que la sagesse peut venir de la liberte.Non,c1est le fruit de la sagesse.
    Идеолозите се заблуждават,като мислят,че свободата може да поражда мъдрост.Съвсем наопаки,мъдростта поражда свобода.

    18.

    II faut mettre ensemble le droid et la forse.
    Тряба да съгласуваме силата с правото.

    19.

    Toujours et partout la violence peremptoire engendre une contre-violence.
    Грубото насилие поражда винаги и всъде насилствено противодействие.

    20.

    II est facile de creer une republique;il est tres difficile de creer des republicains.
    Да учредим република е лесно;но много мъчно можем да приготвим републиканци.

    21.

    La politique est science de l`equilibre.
    Политиката е наука на равновесието.

    22.

    La moderation est la raison politique.
    Политическата мъдрост стои в умереността.

    Стоян Михайловск (1856-1927)
    Из „Как западат и се провалят държавите“

    Коментар от insomnia1304 | януари 6, 2008 | Отговор

  4. Това не са априорни твърдения,това не е израз на на философска абсолютност;това е учение основано върху опитността;това са генерални идеи,които добиваме,когато изучаваме живота;това са позитивните уроци на историята,законите на прогреса.
    Със стотини и хиляди примери историците,на които цитирахме по-горе имената,показват необоримостта на тези уроци и закони.
    Не по-малко подкрепление получават тези уроци и тези закони от изучаването на най-новата българска история.Новата българска история не е друго нещо освен ред тегла,патила и мъчила,произхождащи от ДУХОВНА слепотия.Ние показваме и доказваме това.
    Осветлявайки делата със светилото на общите идеи,ние показваме как живеят,как виреят и се усилят,как западат и се провалят народите и държавите.
    Ние сме убедени,че като поднасяме това си съчинение на нашите сънародници,изпълняваме един висок патриотичен дълг.
    Разбира се,ние не си правим никаква илюзия за начина,по който ще бъде посрещната настоящата книга в сферите,където се подвизават българските политически борци.
    Ние ще бъдем люто нападнати,обсипани с грозни хули.
    И това ще бъде в реда на нещата.
    България е класическата страна на заблуждението.
    Действителността не съществува за младия политикан,когато тя пречи на неговите химери.
    Той е навикнал да прецежда истината,да пресява същината,и да отхвърля това,що му противоречи.
    Вие ще го видите да вдига рамене пред едно съждение,за основателността на което давате най-важни доказателства;това вдигане на рамена значи,че той иска от логиката да бъде такваз,каквато нему би се харесала,а не такваз,каквато тя може да бъде!
    При наблюденията,които сме правили в продължение на дълги години между българската интелигенция,ние сме винаги бивали поразени от следното обстоятелство,представляващо преголям интерес от точка гледна психологическа:
    Младият български общественик или книжовник не изучава фактите на живота и не ги съпоставя със ЗАКОНИТЕ НА ИСТОРИЯТА – та по тоя модус да си състави политическо мнение и убеждение.Той не казва:БЕЗСТРАСТНО ще диря истината,па колкото и грозна и горчива да бъде тя,ще я възприема – съвсем наопаки,той си избира априорно едно Верую,вдава се в една доктрина – в една мила,нежна и приятна доктрина,която ласкае неговите инстинкти и влечения,и после дири доводи или хитроумства,с които да може да подкрепи тая доктрина!
    В опомването,което ние предлагаме на младия общественик ,той не ще вижда опомване,а разочарование.Това ще бъде даже за него нещо по-лошо от разочарование,това ще бъде безочарование,сиреч отказване от всякакъв мираж,проваляне на всякаква душевна омая.
    Това той не прощава,няма да прости;духовно и веществено той живее от българските политически институции:
    те са негов идеал – И ЕДНОВРЕМЕННО НЕГОВ ПОМИНЪК,ПИЩА ЗА ДЕЦАТА МУ.Когато прочее ние казваме,че между институциите на българите и тяхното духосложение няма никаква хармония – той заключава,че ние предлагаме нему лично да се откаже от своето поприще и подвизаване.
    И в своето прогневение той несъмнено ще назове нашето дело МРАКОБЕСИЕ.
    От подобни нападки ние няма да се браним.
    Никой просветен човек,никой човек на науката не бива мракобесник.
    Мракобесието е величание на неподвижността и неизменността,а науката доказва,наопаки,че животът – нормалният,разумният,логичният живот – е постоянно вървене напред.
    Обаче всяко вървене напред тряба,според науката,да символизира унапредването на духа.Иначе казано,външно процъфтяване тряба да изхожда от вътрешното обработване,външното възсияние тряба да произлиза от вътрешната светлост.
    Ако това учение е мракобесие,авторът на тази книга е мракобесник!!!

    Стоян Михайловски (1856-1927)
    Из:“Как западат и се провалят държавите“

    Коментар от insomnia1304 | януари 6, 2008 | Отговор

  5. Проблемите от снега в страната се дължаха на времето, а не на липсата на организация на институциите”, заяви пред журналисти в неделя премиерът Сергей Станишев в Калофер- това е информация от Медиапул. Нямам думи!!!!! Наглост,наглост,наглост!!!! И сега ако няма адекватна реакция от обществото, просто не знам… Наглост,тъпотия… Просто не знам какво да напиша….

    Коментар от deris | януари 7, 2008 | Отговор

  6. Калпавият човешки материал е един огромен проблем и за бизнеса. Много маи познати ми се оплакват, че не могат да намерят месеци наред подходящ персонал за техните фирми.

    Коментар от Апостол Апостолов | януари 7, 2008 | Отговор

  7. Ангеле, поздравления за точния анализ! Искам да ти кажа, че почти същото се случва в момента и с ДСБ. Аз не съм била член на СДС, някъде около 2000-та година започнах активно да посещавам интернет-клубовете на dir.bg, медияпул и други. Запознах се с много хора, дори няколко пъти присъствах на събринания на „Диалог“. Възторжено участвах в учредяването на ДСБ, наистина надеждите бяха много големи. Всичко тръгна чудесно, на първите парламентарни избори ДСБ взе неочаквано голям процент. Но ще ти кажа какво се случваше в местните организации. Членувам в един столичен район. Стана така, че точно тези кресливи „сини“ бабички и дядковци завзеха местните структури и започнаха да се пъчат със заслуги към СДС. Опитвах се да им обясня, че става въпрос за друга партия, че те, ако си мислят да правят СДС2, много жестоко ще сгрешат, но така очевидно си навлякох омразата им. Не бях от „техните“. После разбарх, как точно една от най-врещящите е търчала през ден до предишния „син“ районен кмет /който впрочем направи толкова поразии, че съвсем справедливо СДС-ДСБ коалицията в раона не успя дя спечели на тези последни местни избори/, за да моли за апартамент на дъщеря си, която била скачала п площадите и заслужавала напълно тази чест. Ето, нещата са едни и същи. Други пък търсеха работа за себе си или близките си. Един приятел, току-що завърнал се от САЩ след неуспешен гурбет, побърза да се намъкне в ръководството и хукна да се кандидатира за общински съветник. Въобще, отврат. И изведнъж какво се оказа, че сега Костов им бил виновен на младите десебари, че партията им понижавала рейтинга си. Не, не Костов им е виновен, а въпреки тях тази партия продължава да ъществува и да се опитва да е единствен коректив на отвратителното статукво. Защото със създаването на ДСБ Костов донесе 250 000 избирателни гласа – лично негов актив. Тези гласове сега са само около 80 000 точно благодарение на тези /аз ги наричам „използвачите“, които висяха на врата му, изсмукват силите и автолитета му, а сега някои от тях са готови да го предадат, за да оцелеят. Само че те трябва да знаят, че са нищо без него, ще потънат в забрава. …. Дълга тема, страшно ти благодаря, че я повдигаш. 🙂

    Коментар от Dobrata | януари 7, 2008 | Отговор

  8. Уважаеми г-н Грънчаров, поздравявам Ви за обективния разказ. Знам, че е такъв, защото и аз имам подобни наблюдения от онова време. Но за г-н Костов като политик мнението ми е по-различно – още откогато направи СДС партия, за което го хвалите. Но откровено, не ми се разисква неговата личност. Само ще пусна в моя блог от архива си едно отворено писмо до него писано по повод участието му в чат-среща на Скайфорум – струва ми се, че е малко дълго за тук.

    Коментар от Графът | януари 7, 2008 | Отговор

  9. Г-н Графи, извинете, че се амесвам, но не може ли да дадете линк към това писмо тук, защото на мен също ми е интересно да го прочета?

    Коментар от Dobrata | януари 7, 2008 | Отговор

  10. (събрал съм откъси от статии на И.Ценов по темата за 10 януари)

    Все повече хора разбират, че „януарското въстание“ бе поредната смяна на караула в политическия цирк. Все повече хора разбират, че една от основните цели на „януарското въстание“ бе да се симулира висок политически кредит на „сините“, за да се прикрият виновниците за катастрофата и да се продължи ограбването на страната.
    Събитията около „януарското въстание“ са политически маскарад за прикриване на същността – окончателно заличаване на спестяванията на милиони дребни вложители и „за сметка на това“ – опростяване на т. нар. лоши кредити. И вместо проблемът да се решава между ограбените и грабителите, той бе проектиран в политическото пространство, където „опонентите“ бяха старите (БСП) и новите (СДС). После хората гласуваха за СДС защото очакваха „новите“ да накажат „старите“. И какво стана – нищо. Сега ситуацията е същата. Новите „нови“ идват на власт с наказателния вот на българина. А дали поредните „нови“ ще накажат поредните „стари“? Няма.
    Фалитът на финансовата система е планиран. Зад него се прикрива основно направление на „демократичните промени“, а именно: превръщането на 90 процента от българите в евтина работна ръка. Тази задача не слиза от дневния ред на „управляващите“. През тези години обедняването на българина е перманентно, но има и два безспорни върха. Първият жесток удар бе нанесен след т. нар. „Луканова зима“. Вторият, още по-жесток удар, бе нанесен по времето, когато бе имитирано „Януарското въстание“. Има много общо в двата удара, но е добре да ги разгледаме отделно, за да видим и приликите, и разликите.

    По време на „Лукановата зима“ българинът бе жертва на следният сценарии:
    1. Изкуствен дефицит на стоки от първа необходимост – най-вече на храни.
    2. Въвеждане на купонна система – психологическа подготовка.
    3. „Победа на народа“ – „сваляне“ на Луканов.
    4. Предлагане на политическа „алтернатива“ – коалиционно правителство със значимо участие на „демократи“ – Костов, Луджев, Пушкаров.
    5. „Демократите“, начело с Костов, предлагат спасителен вариант – шокова терапия, в основата на която е „либерализация“ на цените.
    6. „Либерализацията“ е факт. Цените скачат седем пъти и стоките „се появяват на пазара“. Костов е в стихията си: – „Рформата се прави като по учебник“!
    7. Спестяванията на милиони хора намаляват седем пъти, а „търговците“ регистрират рекордни печалби.
    Преди да изложа сценария на „Януарското въстание“, ще дам някои разяснения, които прехвърлят мост по-далече в миналото. Става въпрос за изграждането на „демократичната“ финансова и банкова система. Тук сценарият предвижда „структурна реформа“, планирани „лоши кредити“ и дирижирана инфлация.
    „Структурната реформа“ в банковата система се изрази в създаване на голям брой псевдо-банки, за да се снеме отговорността от БНБ, която фактически се превърна в дистрибутор на паричните потоци. Основната задача на псевдо-банките бе да наливат пари в държавни и частни фирми. Наливането бе съпроводено с печатане на пари, за да се подържа перманентно високо средно ниво на инфлация. Инфлацията изяждаше левовите депозити на милиони българи и обезценяваше стойността на взетите кредити. Разбира се всичко това имаше смисъл при наличие на втора валута – щатският долар. Така в България се разиграха събития напомнящи филма „Туин Пийкс“. Дирижираният курс лев/долар позволяваше на „посветените“ своевременно да преминават от доларови в левови позиции и обратно, докато „непосветените“ – огромната част от дребните вложители, правеха отчаяни опити да запазят стойността на спестяванията си. На това място не мога да не отдам заслуженото на г-н Тодор Вълчев – дълго време председател на БНБ. Например в периода 1994-1995 г. г-н Вълчев „мъжествено“ удържаше долара в рамките на 55 лева. Нищо, че инфлацията бе около 100 процента. Нещо повече, г-н Вълчев непрекъснато „поощтряваше“ левовите депозити – лихвите в някои банки стигнаха 70 процента за година. Нервите на милиони хора, които имаха парични резерви в долари, не издържаха и … хоп в капана. Обмениха доларите за левове и ги вкараха в банките, за да ползват високите лихви, които естествено не компенсираха напълно инфлацията. Постепенно доларът започна да расте. Отначало по-слабо, после все по-силно. Някои банки затвориха гишетата. Други банки въведоха ограничения при теглене на депозитите. Заговори се за банкови фалити. Но ДСК „мъжествено“ отстояваше интересите на гражданите. После. После всички помнят. Доларът тръгна стремително нагоре. За кратко време мина 1000 лева, после 2000 лева. Стигна 3000 лева, и се върна около 2000 лева. В началото на Борда бе около 1800 лева, сега е около 1700 лева, следвайки курса марка/долар. През това време инфлацията пълзи и доларът се обезценява. Това не пречи на Костов да демагогства, като се хвали с повишаване на доларовата стойност на българските заплати. Лихвите по депозитите естествено отново са отрицателни.
    Какви са изводите?
    Стратегията в т. нар. финансова сфера е да се обезценят спестяванията на милиони българи и за сметка на това да забогатее „посветеното“ малцинство. Някой ще каже, че това е спекулация и че няма нищо незаконно. Не, това е жив грабеж! Това е планиран грабеж! Това е престъпление във всяка точка на Земята! Защо г-н Вълчев задържаше близо две години курса на долара? Нима българската икономика даваше гаранции за обезценяване на долара по отношение на лева? Имате думата, г-н Вълчев! Имате, ама ви няма. Изчезнахте яко дим! А колко сладки приказки изприказвахте!
    Какво става сега? Инфлацията расте. Доларът се обезценява на българския пазар. Лихвите по депозитите са отрицателни. Правителството вдига бавно заплатите, за да могат хората да преживяват и естествено да парадира, че вдига доходите.
    Но основният удар сега е насочен към тези, които в началото на 1997 г. купиха долари, за да запазят поне част от левовите си резерви. Днешната политика цели обезценяване именно на тези долари. Но тук не става въпрос за „посветените“. Те преминаха на доларови позиции малко преди доларът да тръгне стремително нагоре. Доларите на тези хора вероятно не са в България.
    А не ви ли прави впечатление „доброто здраве“ на оцелелите банки? По информация от пресата българските банки държат над 2.5 милиарда долари в чужди банки! Вярно, че почти не работят, но са „стабилни“. Имаме си дори „банкер на годината“. А чии пари държат в чуждите банки? Не са ли нашите пари? Много ли е трудно да се сетим, че някои български банки са направили това, което са направили „посветени“ частни лица и фирми? Защо и те да не са били „посветени“? И в банките има живи хора!
    Сега е много лесно да разберем „целите на Януарското въстание“. Банково-финансовата далавера от първите седем години на „промените“ е толкова мащабна, че не може да мине без политически маскарад. Този маскарад преследваше няколко взаимно допълващи се цели: да се извърши смяна на караула във „властта“; да се имитира политическо израстване на българина – „нов обществен договор“; да се спечели време за постигане на крайната цел – превръщане на милиони българи в евтина работна ръка; да се елиминира намесата на непредвидени политически или обществени фактори.
    Да подредим сценария на „Януарското въстание“.
    Подготовка на „Януарското въстание“:
    1. Медийна атака срещу правителството на Жан Виденов. „Приятелски кръг“ стана ключово понятие.
    2. В БСП се появиха пукнатини. Появи се „групата на деветнайсетте“ – нещо като червен аналог на „сините мравки“. В. „Дума“ също не се посрами.
    3. За победата на Петър Стоянов наравно със сините дадоха своя принос и червените, и ДПС, та дори самият Пирински, подкрепен от Конституционния съд.
    4. Жан Виденов се оттегли и от поста председател на БСП, и от поста премиер. Така се стигна до планирания вакуум в управлението на страната.
    5. Накрая последва драстично намаляване на доходите на населението. За няколко месеци цените се вдигнаха 10 пъти, а заплатите бяха замразени.
    6. Не мина и без „народно недоволство“, напълно в духа на левичарската традиция.
    „Януарското въстание“ реши следните задачи:

    1. Унищожаване на влоговете на милиони дребни вложители.
    2. Десеткратно намаляване на задълженията на кредитните милионери.
    3. Създаване на алиби за „отказа от власт“ на БСП.
    4. Създаване на алиби за „съкрушителната победа“ на СДС.
    5. Създаване на удобна конфигурация в парламента, за да се осигури:
    а) „плодотворна работа“ на мнозинството;
    б) възникване на контролирана „алтернатива на управлението“;
    в) преструктуриране на парламентарното пространство, когато се наложат по-радикални промени в изпълнителната власт.

    Коментар от съвет | януари 7, 2008 | Отговор

  11. Съвет, много неточен коментар, може би ще впечатлите хора без памет или такива, които не са могли да имат памет по онова време. Някои неща, изнесени от Вас са вярни, но са примесени с толкова манипулативна лъжа, чее безсмислено да споря с Вас. А в началото май имах такова намерение.

    Коментар от Dobrata | януари 8, 2008 | Отговор

  12. Нека не забравяме, че Иван Костов пое една България,поставена „на колене и лакти“ – както по-грубо се изразява един приятел, страна напълно разгромена от управленията на Партията(Ленин).И като следствие именно от тези умопомрачителни грабежи, безстопанственост и наследени многомилиардни дългове, произтичат всичките днешни неволи на българина.
    Костов направи каквото беше по силите му, има смелост да извърши най-непопулярните и болезнени реформи на прехода от катастрофирала планова икономика към пазарна икономика, насочи потъващият кораб на БГ кън просперираща Европа и НАТО, запази относителна дистанция от „Дядо Иван“.
    За всеки непредубеден е ясно, че именно Иван Костов е политикът, заловил се да изгражда разкапаната ни държава, за разлика от останалите , които само доизглозгваха остатъците от плячката на предходните управляващи.Вземи за пример Луканов, удари Виденов, „прегърни“ правешкия селяндур, порадвай се сега и на Димитриевич, Гоце, Савата(Сергей, Ангелов), мадридския тарикат, банкянския пожарникар-гавазин и прочие..
    Иначе, за печените демагози от Позитано 20, всички беди на България са заради Костов – основен пасаж от инструкциите за партийните ядки по села и паланки…

    Коментар от Eemhaven | януари 8, 2008 | Отговор

  13. Многоуважаеми Г-н Грънчаров,бихте ли отделили малко от безценното си време за следното:
    Указ № 56,бе възложен да се разработи от екип под ръководството на Андрей Лука нов;(сиреч Партията-БКП)
    Имам питане и към многоуважаемата аудитория:
    Кои специалисти бяха в екипа му/поименно/ и каква конкретна роля(и) са играли те в бъдещите събития на България?
    – БЕЗСТРАСТНО отговорете,умолявам ви?-и ще видите колко добре ще се почувствате след това…ако вложите и грам емоция ще се отдалечим от диагнозата т.е.от истината,а нали това е целта, или…?
    – какви други функции им бяха отредени от криптократите на прехода тогава, а може би, и сега?
    – какъв социален статус имаха тогава-какъв сега?-бизнес,научни титли,има ли, с една дума из между тях, неуредили си личния живот,а и на семействата си за сто-хиляда години напред
    – кои се провалиха и за какво?
    – кои направиха нещо незабравимо/добро/ за народа и страната си,а не само за себе си?
    – къде са сега и каква я вършат?
    – имаха ли съзнанието, че са в ролята на добре платени и с перспективи „бушони“, или не го съзнаваха ,и ако да,как мислите се отрази на тях бъдещето – посочете, ако знаете нещо?
    – Иван Костов беше ли в този екил на Лука нов?
    – мисля,че това ще е основа /база/за макар и виртуален контент – анализ, но и възможност, да се извлекат съответните изводи и поуки за ползу роду…
    – припомням – БЕСТРАСТНО!

    Коментар от insomnia1304 | януари 8, 2008 | Отговор

  14. Инсомния,
    подкрепям предложението ти,но за съжаление не мога да дам отговор на въпроса ти за указ 56,защото не съм запозната.Ще ми бъде интересно да отговори на поставените от теб въпроси.И аз като теб искам фактология,
    а не пристрастни преценки.

    Коментар от Ружа | януари 8, 2008 | Отговор

  15. dobrata – силно се съмнявам че имаш нещо да оспориш за това и не
    си казала нищо!
    кажи за коя лъжа става въпрос?

    Коментар от съвет | януари 8, 2008 | Отговор

  16. Niakoi postaviat vaprosi, a ot tiah si lichi, che znaiat otgovorite. Vsashnost za takiva otgovorat e edin: Kostov e vinoven za vsichko! I sa sposbni ot 10 dereta vodadati dokarat za da „dokajat“ velikata si istina 🙂

    Коментар от Ivan | януари 8, 2008 | Отговор

  17. Е,Иване,на патерица честит имен ден!Ама изглежда и ти знаеш отговорите и за това твърдиш,че Костов е виновен за всичко,т.е.да разбираме,че няма вина за нищо.Ама нали си знаем,че нито е абсолютно виновен,нито абсолютно невинен.Той просто е един от тях.:)
    По-добре да изчакаме фактологията,а?

    Коментар от Ружа | януари 8, 2008 | Отговор

  18. Insomnia1304, аз нямам претенцията на всезнайко, нито пък съм историк, който е проучвал някакви архиви, та затуй да знае самите тайни. Ето, поставяш на мен въпроси, а си личи, че ти самият си (извинявай ако си дама, но нямам представа за пола ти!) вероятно доста добре информиран. Ето защо бих те призовал да напишеш без излишни скупули информацията, с която разполагаш. Аз лично нямам сведения кои са били от екипите на Луканов, също не мога да задоволя интереса ти дали и Иван Костов е бил приближен до Луканов. Само мога да ти кажа, че не съм привърженик на конспиративизма във всичко, т.е. старая се да имам по-трезв и реалистичен поглед върху събитията, защото ако човек почне за търси вселенски заговори във всичко, току-виж в един прекрасен ден да вземе да се озове в някоя клиника за душевноболни: не е лесно човек да има такова страшно дълбоко знание за всичко и да понесе такъв един невероятно тежък товар 🙂

    Коментар от Ангел Грънчаров | януари 8, 2008 | Отговор

  19. E,хайде де, Съвет,Инсомния,
    кажете каквото ще казвате.Зададохте въпроси,на които отговора не знам,
    но чакам Вашите отоговори.Давайте фактологията!Предполагам,че четящите тук чакат същото.:)

    Коментар от Ружа | януари 9, 2008 | Отговор

  20. Когато човек не знае нещо – пита.И аз попитах защото не знаех.Така сме учени всички.Явно тематиката е непоносима-не знаех!
    БЕЗСТРАСТНОСТТА при обсъждането на такива въпроси – къде се дяна тя!Всичко комай, все още, се свежда до гледане и търсене на сеир?!

    Колко % имаше БЕЗСТРАСТНОСТ/на учност/ и колко % СЕИР от един, нищо и никакъв въпрос!Повярвайте ми,в това е проблема – и Костов ще го потвърди!Съотношението ме смущава по-вече,че е в полза на сеиржилъка.Това е показател за много неща ,но не и за възхищение!
    Да се замислиме – преди да отговаряме!Поне да се опитаме – иначе нищо добро не ни чака отборно!
    Нищо лично!

    Коментар от insomnia1304 | януари 9, 2008 | Отговор

  21. insomnia1304, въпросът Ви към мен е така поставен, че се създава впечатление, че Вие имате някаква информация, и ме изпитвате мен дали и аз я зная: пречетете го сам и ще се убедите в това!Аз от въпроси не бягам, и отговорих: не зная, не съм експерт, ако вие знаете, кажете! Оказва се, че и Вие, по Вашите думи, не знаете, но все пак не пропускате да намекнете, че Костов не знам какво си бил и пр., и т.н. Това ли имате предвид под „сеирджилък“?! И за каква „безпристрастност“ става дума, след като в случая изследваме един обществен феномен – как целия народ беше обучен от медийната пропаганда да вярва априори в това: Костов е виновен за всичко! И Вие също вярвате: щото хем не знаете (за указ 56 и екипите на Луканов), хем подхвърляте, че Костов няма как да не е замесен, понеже е… зъл гений! Това, простете, е несериозно. Така аз разбирам нещата…

    Коментар от Ангел Грънчаров | януари 9, 2008 | Отговор


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: