Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Животът на Сократ – образцовият за философите живот (4.2)

ЛЕКЦИЯ ЧЕТВЪРТА: Как живеят философите?

4.2.Животът на Сократ – образцовият за философите живот

Великият Сократ е останал във философията като най-ярък пример за пълно съответствие между живот и философия: Сократ е живял живота си съвсем философски, както подобава за автентичния философ – и може би точно по тази причина философията му е така жизнена. Тя наистина е надживяла вековете и е дълбоко причастна на вечността.

От друга страна пък идеите на Сократ за живота и битието са така жизнени – и дори проникнати от един така рядък полъх на вечността! – тъкмо защото Сократ е бил верен на живота и му се е отдал изцяло. При Сократ е имало пълно съвпадение между думи и дела: той постъпвал в живота си точно така, както учил че трябва да се живее. И това също си е негов “патент”, поради което толкова много го ценят всички, които обичат мъдростта: да, Сократ е живял мъдро (Продължава тук.)

януари 3, 2008 - Posted by | Вечното, Духовност, Животът, Истината, Книги, Култура, Личности, Любов, Младите, Образование, Свобода, Универсум, Философия, Човекът

4 коментара »

  1. ……………………………………………………

    VII

    Всички мъже и всички жени са философи.Ако не съзнават,че имат философски проблеми,те най-малкото имат философски предразсъдъци.Повечето от тях са теории,които приемат за дадени:попиват ги от своята интелектуална среда или от традицията.

    Тъй като малко от тези теории съзнателно се поддържат,те са предразсъдъци в смисъл,че се отстояват безкритическо проучване,макар че могат да са от голямо значение за практическите действия на хората и за целия им живот.

    Апологията на съществуването на професионалната философия се състои в твърдението,че хората трябва КРИТИЧЕСКИ ДА ИЗСЛЕДВАТ тези широко разпространени и влиятелни теории.

    Теории от този род са несигурна отправна точка за всяка наука и всяка философия.Всяка философия тръгва от съмнителните и често вредни положения на безкритичния здрав разум.Нейната цел е да постигне просветен,критичен здрав разум;да формулира възглед по-близък до истината,който да оказва по-малко вредно въздействие върху човешкия живот.

    XI

    Признавам,че съществуват някои трудно уловими и все пак много важни проблеми във философията,чието естествено и всъщност единствено място е академичната философия;например проблемите на математическата логика,и по-общо,философията на математиката.Аз съм силно впечатлен от удивителния прогрес в тези области през нашия век.
    Що се отнася обаче до академичната философия по принцип,аз съм разтревожен от влиянието на онова,което Бъркли наричаше „дребни философи“.Критиката несъмнено е живата кръв на философията.И все пак трябва да избягваме дребнотемието.Дребната критика на дребни положения без разбирането на големите проблеми на космологията,на човешкото познание,етиката и политическата философия и без сериозния и всеотдаен опит те да се решат,ми се струва фатална.Изглежда ми така,сякаш всеки напечатан откъс,който с известни усилия може погрешно да се разбере или погрешно да се интерпретира,е достатъчно добър,за да оправдае написването на на нова критическа философска статия.Схоластиката в най-лошия смисъл на термина изобилства.Всички големи идеи са погребани в словесен порой.Същевременно известна арогантости грубост – някога рядкост във философската литература – изглежда се приемат от редакторите на много списания като доказателство за смелост на мисълта и оригиналност.

    Смятам,че дълг на всеки интелектуалец е да съзнава привилегированото си положение,в което се намира.Той има дълг да пише толкова просто и ясно,колкото може,и с такъв цивилизован маниер,на какъвто е способен.Той никога не трябва да забравя нито големите проблеми,които стоят пред човечеството и изисква нова и смела,но търпелива мисъл,нито Сократовата умереност на човек,който знае колко малко знае.Що се отнася до малките философи с техните малки проблеми,смятам,че главната задача на философията е да размишлява критически за света и нашето място в света,както и върху нашите възможности да познаваме и възможностите ни за добро и зло.

    XII

    Вероятно мога да завърша с нещо от безспорно неакадемичната философия.
    На един от астронавтите, които за първи път стъпиха на луната,се приписва простата и мъдра бележка,направена от него при завръщането му(цитирам по памет):“Много планети съм видял през живота си,но винаги съм копнял за Земята“.Смятам,че това е не просто мъдрост,а и философска мъдрост.Ние не знаем как се е случило така,че сме живи на тази чудесна малка планета,или защо е трябвало да има нещо като живот,за да направи нашата планета толкова красива.Но ето,ние сме тук и имаме всички причини да се удивляваме на това и да се чувстваме благодарни за него.То е нещо подобно на чудо.Защото всичко ,което науката може да ни каже,е,че светът е почти лишен от материя,а там,където има материя,тя почти навсякъде е в хаотично,турболентно състояние и е необитаема.Може да съществуват много други планети с живот на тях.И все пак,ако изберем случайно място в света,тогава вероятността(изчислена на базата на съмнителната ни съвременна космология)да открием тяло,носещо живот на това място,ще бъде нула или почти нула.Така че животът притежава най-малкото стойността на нещо рядко;той е ценен.Склонни сме да забравяме това и да гледаме евтино на живота,може би защото не се замисляме или може би,защото тази красива наща Земя несъмнено е доста пренаселена.

    Всички хора са философи,защото по един или друг начин всички формират оношение към живота и смъртта.Има такива,които смятат че живота няма стойност,защото завършва със смърт.Те не успяват да разберат,че обратният аргумент също може да се издигне: че ако животът нямаше край,той не би имал стойност;че постоянно наличната опастност да го загубим,е отчасти онова,което ни помага да осъзнаем ценноста на живота.

    Из:Как разбирам философията
    (Откраднато от Фриц Вайсман
    и от един от първите хора,
    кацнали на Луната)
    От:Карл Попър

    ……………………………………………………….

    Коментар от insomnia1304 | януари 3, 2008 | Отговор

  2. РЕЗЮМЕ ПО ФОРМАТА НА ПРЕДГОВОР

    Всички живи неща търсят по-добър свят.

    Хората,животните,растенията,дори едноклетъчните организми,винаги са активни.Те се опитват да подобрят своята ситуация или поне да избегнат нейното влошаване.Дори когато спи,организмът активно поддържа състоянието на сън:дълбочината(или лекотата)на съня е активно създавано от организма условие,което укрепва съня(или,обратно,държи организма нащрек).Всеки организъм непрестанно е зает със задачата да решава проблеми.Тези проблеми възникват от собствените му преценки за неговото състояние и за околната му среда – условия,които организмът се стреми да подобри.

    Дадено пробно решение често се оказва неудачно,защото влошава нещата.Тогава следват нови опити за решения – нови поредици от проби и грещки.

    Виждаме,че животът – дори на нивото на едноклетъчния организъм – създава нещо напълно различно в света,нещо,което по-рано не е съществувало:проблеми и активни опити за решаването им;преценки,ценности,проби и грешки.

    Под въздействието на Дарвиновата естествена селекция можем да предположим,че онези,които най-активно решават проблеми,които търсят и откриват,откривателите на нови светове и нови форми на живот,осъществяват най-голямо развитие.

    Освен това всеки организъм се стреми да стабилизира своите вътрешни условия на живот,и да поддържа своята самостоятелност – дейност,която биолозите наричат „хомеостазис“.Но и това е вътрешно вълнение,вътрешна дейност:дейност,която се опитва да ограничи вътрешната възбуда,механизъм на обратната връзка,коригиране на грешката.Хомеостазисът трябва да е непълен.Той трябва да ограничава себе си.Ако беше напълно успешен,това би означавало смърт на организма или най-малкото временно спиране на всички негови жизнени функции.Дейността,вълнението,търсенето са съществени за живота,за непрестанното безпокойство,непрестанното несъвършенство;за непрестанното търсене,копнеене,преценяване,откриване,изнамиране,подобряване,за трупането на опит и създаването на ценности,но и за непрестанното допускане на грешки и създаването на негативни ценности.

    Съгласно Дарвинизма организмите се адаптират към околната среда чрез естествена селекция.Те са пасивни,твърди учението,когато този процес протича.Според мен обаче далеч по-важно е да се подчертае,че организмите откриват,изобретяват и реорганизират нови жизнени пространства при търсенето на по-добър свят.Те строят гнезда,язовири,малки хълмове и планини.Но тяхното най-важно творение вероятно преобразуването на атмосферата около Земята чрез обогатяването и с кислород;това преобразуване на свой ред е последица от откритието,че слънчевата светлина може да бъде усвоена,създава царството на растенията;а откритието,че растенията могат да се ядат,създава животинското царство.

    Самите ние сме създадени от изобретяването на специфичен човешки език.Както казва Дарвин(The Decent of Man /Произходът на човека/,част 1,глава3),използването и развитието на човешкия език „въздейства върху самия мозък“.Твърденията на нашия език могат да описват състояние на нещата,могат да са обективно верни или неверни.Така че може да започне търсенето на обективната истина – придобиването на човешко знание.Тъсенето на истината,най-вече в естествените науки,несъмнено е сред най-добрите и най-велики неща,които животът е създал в процеса на дългото търсене на по-добър свят.

    Не сме ли унищожили обаче околната среда с нашата естествена наука?Не!Ние направихме големи грешки – всички живи същества правят грешки.Всъщност не е възможно да се предвидят всички нежелани последици от на шите действия.В тази ситуация науката е най-голямата ни надежда: нейният метод е коригиране на грешката.

    Не бих желал да завърша този предговор,без да спомена за успехите при търсенето на по-добър свят през осемдесет и седемте години от моя живот,време на две безсмислени световни войни и на престъпни диктатури.Въпреки всичко и макар и макар че допуснахме толкова много провали,ние,гражданите на западните демокрации,живеем в социален ред,който е по-добър(защото благоприятства провеждането на реформи)и по-справедлив от всеки друг в историята.Много настоятелно се нуждаем от повече реформи.(Реформите обаче,които увеличават мощта на държавата,често предизвикват противоположното на онова,което търсим.)

    Бих искал накратко да спомена две неща,които сме подобрили.

    Най-важното е,че ужасната бедност,която все още съществуваше в детството ми и в моята младост,вече е изчезнала.(За съжаление не е такъв случаят на места като Калкута.)Някои биха възразили,че в нашето общество има хора,които са твърде богати.Но защо трябва да ни тревожи това,при положение че са налице достатъчно ресурси и добрата воля да се борим против бедността и другите отсраними нещастя?

    Второто е нашата реформа на наказателното право.Отначало се надявахме,че ако наказанията намалеят,то и престъпленията ще намалеят.Когато нещата не сработиха по очаквания начин,ние въпреки това решихме че всеки един от нас и всички ние по-скоро бихме изстрадали последиците от престъпността,корупцията,убийствата,шпионажа и тероризма,отколкото да предприемем твърде съмнителна крачка в посока изтръгването на тези неща чрез насилие,поемайки риска да жертваме невинни хора.(За съжаление да се избегне напълно това,е трудно.)

    Критиците обвиняват нашето общество в корупция,макар че могат и да признаят,че понякога корупцията се наказва(Уотъргейт).Те може би не осъзнават алтернативата.Ние предпочитаме ред,който гарантира пълна правова защита дори за лошите престъпници,така че те да не бъдат наказвани в случаите когато има съмнения.Ние предпочитаме този ред пред другия ред,при който дори невинните за някакво престъпление не могат да намерят правна защита и са наказвани даже когато невинността.им е неоспорима(Сахаров).

    Когато обаче вземаме това решение,ние може би избираме други ценности.Може би несъзнателно прилагаме чудесното учение на Сократ,че „По-добре е да пострадаш от несправедливост,отколкото да я причиниш.“

    Карл Р Попър
    Кенли
    Пролетта на 1989 година

    Коментар от insomnia1304 | януари 3, 2008 | Отговор

  3. Поправям се – РЕЗЮМЕ ПОД ФОРМАТА НА ПРЕДГОВОР
    Из: „В търсене на по – добър свят“
    От: Карл Порър

    Коментар от insomnia1304 | януари 3, 2008 | Отговор

  4. Според мен отговорите на въпросите поставени в този пост са простички. Сократ е притежавал знания и разбирания, които не са отговаряли на неговото време. Той е виждал повече от обикновените хора,имал е друг диапазон на възприемане на света, затова са били малцина тези, които са го разбирали /включително и Ксантипа/. Живеел е според своите разбирания и е обичал живота, защото е осъзнавал,че той е безценен дар. Нима сега не е същото? Как гледаме на хората, които се опитват да погледнат по глобално на това, което се случва. Избягваме ги, или смятаме, че са наивни, защото не възприемат нещата, вкопчени в материята, защото не са изпълнени с омраза или не търсят виновен за всяко случващо се събитие. Те са само малко по мъдри и добре знаят, че са много малко нещата, които човек може да промени.

    Коментар от Emilia | януари 4, 2008 | Отговор


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: