Кога душата ми започва да ражда идеи? (2.4)

Лекция втора: Как се философства?

2.4.Кога душата ми започва да ражда идеи?

В порива си към разума и разумността душата на човека почва да се държи доста странно: настъпил е велик поврат и прелом в нейния живот. Такава една душа вече не е същата, всички при нея изглежда иначе. Човекът пък, чиято душа изживява подобно освобождаване, вече съвсем не е същият: такъв човек осъзнава, че нашата мисия на този свят не е просто да живеем, ами да сътворим от живота си едно прекрасно свое произведение. Такъв човек осъзнава, че нашата мисия е да сме подобни на своя Велик Създател, сиреч да сме богоподобни, или, другояче казано, да сме творци.

Истинският Творец на всичко съществуващо, разбира се, е Бог, но човекът, чийто дух е преживял такова обръщане към разума и към мъдростта, почва да чувства вътре в себе си неустоим и могъщ порив към творчество – и към себеизразяване чрез прекрасни мисли, прекрасни знания, прекрасни нрави, прекрасни идеи. Невероятен е този трепет, приятели, направете всичко, за да го постигнете и изживеете някой ден. Неслучайно великият Аристотел, ученикът на боговдъхновения Платон, когато говори за нещата, към които душата ни е склонна да се стреми, отбелязва, че има едно удоволствие, което е несравнимо по интензитет с никое друго (Продължава тук.)