Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

На какво се опира склонността за философстване? (2)

Лекция втора: Как се философства?

2.2.На какво се опира склонността за философстване?

Вероятно съществува една чисто човешка потребност – и възникнала на тази основа склонност – за философстване. “Философията е човешка потребност” е мой любим израз за схващане на същината на философстването, който често използвам. Излиза, че нашата човечност по някакъв начин достига до самата себе си – и намира самата себе си! – тъкмо във философстването. Философстването нещо ни “дава”, то ни осигурява нещо, без което не можем да бъдем себе си, не можем да сме човешки същества в истинския смисъл. И от тази гледна точка не се ли оказва, че склонността към философстване всъщност е склонност към търсене на самия себе си? Не излиза ли, че точно тя ми дава първоначалния тласък за да поема по пътя, който води до мен самия?

Нещо в мен ме зове да се захвана за философстване. Да почна да философствам – това съвсем не е случайно, то не е инцидент, то е изява на моята човечност и на потребността ми да бъда себе си. Обикновено се смята, че “разфилософствалият се” всъщност се е отдал на мисленето, сиреч начало на акта на философстване е размисълът, замислянето. Философстващият мисли и… пише или говори. (Продължава тук.)

декември 9, 2007 - Posted by | Духовност, Животът, Истината, Книги, Култура, Мислене, Наука, Образование, Свобода, Съвременност, Универсум, Философия, Човекът

Няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: