Съдбовната за човека потребност от свобода (1)

Лекция втора: Как се философства?

2.1.Какво правя когато “философствам”?

Мнозина философи след великия Аристотел смятат, че удивлението, учудването лежи в основата на потребността за философстване. Ония, които са загубили способността си истински да се удивляват, сиреч да съзират загадките, с които е изпълнено битието около нас, те философи не могат да станат. Да се удивляваме е едно най-ценно качество, което не трябва да губим докато сме живи. Самото удивление показва, че духът на този човек е буден и е всецяло открит към тайнството на съществуващото. Заспалите умове и души не могат да се удивляват: щом престанем да се удивляваме – а това всички сме го можели докато сме били деца! – значи душата ни е започнала да дреме и скоро най-блажено ще почне да си похърква.

Други философи са склонни да приемат, че не толкова удивлението – понеже то им се струва начало на познанието изобщо – ами самото любопитство е начало на философстването. Да си любо-питен, както показва самата дума, значи, че обичаш да питаш, да си склонен да задаваш въпроси. Това също е най-детско качество, и изглежда наистина началото на философстването в исторически план отговаря в някакъв смисъл на детската възраст на човечеството. Но човек любопитството си пак никога не трябва да губи, загубата му, подобно и на удивлението, свидетелства, че духът на този човек е крайно заспал. А заспалите духове просто няма как да се захванат с решаване на задачата на философстването.(Продължава тук.)