Каква е обикновената хорска представа за философия? (1.1.)

1.Как аз разбирам философията?

1.1.Каква е обикновената хорска представа за философия?

Често чуваме тук-там всякакви хора да употребяват думата “философия”. Твърдят, че англичаните най-напред почнали да я употребяват в този пределно широк смисъл. После и напоследък се е пренесло и у нас. Сякаш сме се заразили с тази англосаксонска склонност почти постоянно да употребяваме поне думата. Човек днес има усещането, че всяко нещо като че ли си има и своя философия: дори и… “правенето на обуща” изглежда си има своя “философия”. Да не говорим пък за… правенето на деца. Философия си има също, примерно, и играта на футбол, и правенето на салами, и политическият живот, да речем, и какво ли не още. Също така понякога чуваме някой, който особено се е разгорещил да приказва нещо, да го отрязват ето с тия думи: “Много, драги, философстваш!”, или пък “Прекалено си се разфилософствал бе!”, дори му казват: “Егати какъв дървен философ си станал, малоумнико!”. Наистина, какво казват като така често употребяват тази дума, думата “философия”? Дават ли си сметка какво точно тя значи? Какво искат да кажат, какво всъщност казват – като постоянно тази дума е в устата на мнозина, особено пък напоследък на журналистите? Защо употребяват думата философия в един такъв пределно широк смисъл – и имат ли право да си го позволяват?

Да тръгнем – след като констатирахме повсеместната употреба на една дума, което съвсем не е случайно! – най-първо от това, че всеки човек явно си влага свой особен смисъл когато казва, че това или онова си имало “своя философия”. Всеки по тази причина може да се запита: а какво за мен значи тази дума? Сигурно е, безспорно, че ще получим на този въпрос толкова отговори, колкото хора запитаме. И това също, безспорно, не е случайно, напротив. (Продължава тук.)

Виртуални лекции по философия?! Защо пък не?!

Реших се най-после да започна една дълга поредица, която засега носи условното заглавие ИДЕЯТА ЗА ФИЛОСОФИЯ. Това е нещо като Лекции по философия, но за първи път произнасяни – или писани – в интернет. Знайно е, че аз, въпреки всичко, обичам новаторствата, новите неща. И по тази причина днес започвам нещо съвсем ново и невиждано.

Да, основавам си нещо като свой „ВИРТУАЛЕН УНИВЕРСИТЕТ“ или поне свой собствен ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ, хайде да е „катедра“, нека да бъда по-скромен. Не вярвам някой философ засега по света да се е сетил да направи подобно нещо.

И ето, аз ще си произнасям – писмено засега – своите „лекции по философия“, а пък, живот и здраве, като завърша този курс, ще го издам като отделна книга. Това е една моя отколешна мечта: да развия и да изложа в системна форма своите философски разбирания и идеи.

Аз много пъти съм го правил това като преподавател, и моята философия е добре развита – в главата ми обаче, не на хартия. И все съм отлагал този момент, в който ще седна и ще изложа всичко на хартия, прегледно, ясно, кратко и точно.

Интернет, и блогът ми дава тази прекрасна възможност – и ето, аз си запретвам ръкавите тази сутрин и почвам онова, което толкова дълго съм отлагал. Дано Господ ми дава сили и вдъхновение да завърша това дело. А каквото зависи от мен ще го направя.

Писането на блог дисциплинира човека, и системното изпълнение на дълга води до това, че човек може много да постигне. Иначе нищо не пречи да си пишеш книгата и тихо, в уединение, то може би дори и по-истинския вариант. Но пък публичността има огромна сила. Ето, дори и Сократ, и Платон, и Аристотел, да не говорим после пък за Кант, Фихте, Хегел, Хайдегер, Сартр и пр. (Продължава тук.)

Ще има ли сеч над бунтовното племе – учителството! – със злостната подкрепа на раята?

Прочетох нещо в интернет, над което си струва да се замислим: дойде решаващия момент на дългата ирационална история с учителската стачка! Стачка, която българското общество като цяло нема решимостта и дързостта да подкрепи: както винаги, това мнозинство се държа равнодушно и малодушно, което е срамота! Винаги сме проспивали най-решаващите моменти в историята си: и сега стана точно така. Но както и да е, дотук комай всички най-подло мълчаха или най-гаднярски мърмореха подлостите си спрямо учителите. Сега обаче, накрая, ще се реши всичко, а пък ние имаме и шанса да измием срама: но дали ще го направим? Знайно е, че власите се „давят накрая“: е, ето сега ще видим дали ще се удавим наай-после в пълноводната река на нашата собствена глупост, на нашето пословично малодушие и слабост. Впрочем, власите – румънците де – не се удавиха, напротив, вървят нагоре, ама ние май ще се удавим…

Та ето и какво прочетох и което в правдивостта си ме накара да изтръпна: Дами и господа, не се ли усеща вече повеят на задаващото се ново баташко клане – над учителството тоя път! За съжаление пътят на България винаги минава през кланета! Далите живота си за България идеалисти събудиха съвестта на Европа и тя каза – свобода на България. Сега се случва същото – даже и кабинетът вече си взе поука от най-упоритата стачка в историята ни. (Продължава тук.)

Може ли бате Бойко да оправи преди нас поне и… американците?!

В Калифорния, където губернатор е не кой да е, ами самият Арнолд Шварценегер, бушуват страшни пожарища. Чета информациите за случващото се и едва ли не треперя целият: ужасни климатични фактори водят до това огненият апокалипсис да не затихва, ами да се разпространява и неистово да бушува във всички посоки! Хората, които бягат от тези райони, твърдят, че там все едно е дошла същинска „огнена презподня“ или пък че все едно е настъпил краят на света! Правителството на САЩ взема мерки да компенсира имотите на пострадалите, които са изгорели в ужасната стихия. Повече от милион са бежанците, бягащи от този жесток кошмар. Днес президентът Буш ще посети пострадалите райони за да даде кураж на хората. Та се запитах дали ние, българите, като хора не можем ли да направим нещо и да помогнем на американските си приятели в тази трудна ситуация?

Запитах се, ама ето че някой в коментарите си ме е изпреварил. Той пише така: Ние в BG си имаме най-способния пожарникар. Да им го пратиме там бате Бойко та да ги оправи! Признавам си, чувство на национална гордост ме обзе, като прочетох тия така искрени думи на незнайния човек от народа: да, само бате Бойко може да ги оправи и тях, американците! (Продължава тук.)