Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Има ли нещо… паисиевско в издаването на книги днес?

Горе, над името на блога, има лентичка, на която са сложени различни страници с най-разнообразна информация. Една от тях е КНИГИ. Да, срам не срам, налага ми се сам да си рекламирам и продавам книгите. Всъщност пък какво толкова да е срамно, не продавам… чорапогащници, а книги. За около месец успях да продам цели… 10 книги: 7 мои книги заминаха за Америка, а 3 – за Русе. Само толкова. Защо го правя ли? Ще обясня.

430x337.jpg

Първо защото сайтовете, разпространяващи и продаващи книги, все едно са се наговорили, с малки изключения, да не искат да продават моите книги. Никой не може да каже защо. Ей-така, от обикновен каприз изглежда. Глупаво е, но е факт. Освен това пък самите книжари, които се снабдяват с книги на борсата в София, не искали, по сведение от моя представител там, да вземат „непродаваеми“ по тяхна преценка философски и психологически книги. Не знам дали знаете, но какво ще четат в крайна сметка читателите го решават не самите те, не дори и издателите, а… книжарите. За огромната част от тях само пазарни са мотивите дали една книга да стигне до читателя или не. За книжарското съсловие, кой знае защо, книги като моите са… непродаваеми. Защо ли? Ами защото са от… български автор. И други такива глупави мотиви ги карат да не снабдяват своите магазини с дадени книги.

И след като се убедих, че моите книги просто няма как да стигнат до своя читател, се принудих да си ги продавам сам. Преди години ги разнасях по книжарниците, лично убеждавах книжарите, че всяка книга е достойна да бъде изложена в книжарниците им, пък читателят сам да решава коя да предпочете. Страшни темерути има сред книжарите. Примерно ето един показателен случай, за да не сметнете че съм голословен. Много хора знаят книжарницата, която се намира наблизо до стълбищата за аулата в Софийския университет, но от южната страна, там, откъдето започва крилото, в което са поместени Историческия и Философския факултети. Там преди години имаше една много любезна бабичка, която продаваше книгите ми, които аз й носех на консигнация, и книгите ми се продаваха много добре. Ала в един момент бабичката остаря и на нейно място започна работа внучка й, крайно странно, а, оказа се, и злобно същество, което ме намрази от първия момент някак си инстинктивно. Възможно е и някоя моя книга да я е озлобила срещу мен, примерно по политически причини, знам ли, всичко е възможно?! Но е факт, че това същество ме мразеше и още ме мрази изключително люто. И знаете ли какво правеше тя като й занеса пакет книги? Вземаше ги с кисела физиономия, аз минавах след това чат-пат, и все не виждах своя книга изложена на витрините или на щанда. За да не дразня съществото, понеже усещах как ме мрази, съм пращал мои приятели да попитат за някоя моя книга, тя все им отговаряла: „Няма такава книга!“. Бре, в един момент реших най-после да питам какво става, дали пък книгата ми не се е продала случайно? Задавайки му този въпрос, съществото ме изгледа победоносно, бръкна под рафта, и ми подаде целия пакет с книги! Дори неразопакован, в оригиналната опаковка от печатницата! Ехидно добавяйки: „Не, представете си, нито една не е продадена, можете да си ги вземете!“. Няма да казвам как се развиха отношенията ми с това… животно, да, точно тази дума употребих и пред нея, защото това е цяла история. И заради този, пък и заради други такива случаи ми писна, и ето, сега продавам книгите си сам, и то тук, в блога.

Аз книгите си съм ги издал като съм теглил кредити от банки, които още изплащам. Жизнено съм заинтересован да ги продам. От тях няма да забогатея, както някой може да си помисли. Знам добре също, че „не можеш да бъдеш пророк в собственото си отечество“. Аз не съм Недялко Йорданов или Андрей Пантев, та да ме издава издателството на ТРУД, и книгите ми, в луксозна подвързия, подобни на томовете на Т.Живков навремето, да събират праха във всяка книжарница или сергия. Аз съм неизвестен, и дори не съм касов автор. Нямам друг изход. Само една от книгите ми, последната, беше издадена с парите на неизвестен за мен човек (който в блога предложи помощта си), но аз и неговите пари трябва да връщам след като книгата се продаде. Затънал съм до гуша в дългове. Не знам как ще се оправям.

И ето, тая крехка надежда книгите ми да се продадат тук, в блога. Всеки ден в него минават напоследък по около 1500-2000 човека. За месец обаче продадох само 10 книги. Имам да продам около 3 000 книги (издал съм всяка книга в тираж 500 екземпляра). Има шанс да бъдат продадени. Но само двама читатели на блога благоволиха да си купят от мен няколко книги. И знаете ли, аз не мога да си представя как те възприемат това, което правя, не знам също как ви звучи на вас всичко това, но аз самият се чувствам превъзходно: има нещо паисиевско в цялата тази работа, съвсем сериозно говоря, пък вие си мислете каквото искате!

Да, аз, авторът, си продавам книгите, някой може да го приеме като странно, други пък като налудничаво, трети няма да пропуснат случая да ми се присмеят. Да се погаврят, да се поиздевателстват, по наш добър български табиет. Но аз се чувствам някак си в състояние, подобно на онова, в което, предполагам, се е чувствал някога Паисий, бродещ с книгата си в торбата из отечеството ни. Тогава се е искало книгата му да бъде преписана на ръка, сега поне това не се иска. Но същината е една: непосредствен контакт на автор с читател – има нещо паисиевско в това, признайте и вие! Аз лично ако си купя книга от някой по този начин ще се чувствам поласкан, че авторът лично ми я е продал. Дори мога да му поискам и автограф. Така е било дори и в 19 век. Знам примерно, че Достоевски като решава да прави „бизнес“, щото човекът се е измъчил от безпаричие, набира предварително абонати за ДНЕВНИК НА ПИСАТЕЛЯ, и със събраните пари го издава, а също една част му е и печалбата. Той е титан, и не се е срамувал от това, та аз ли да се срамувам?!

А пък да видим, всичко зависи от желанието на читателите на моя блог да ме подкрепят в усилията ми. Не знам дали забелязвате, но тези мои усилия не са користни. Аз не правя блога си заради това да си продавам книгите, а го правя заради някакви ценности, в които твърдо вярвам. И всеки ден пиша като идиот не за да се лаская или за не знам си какво, а защото смятам, че това, което казвам, все трябва да бъде казано и заявено от някой. И ако читателите на блога, пък било и само заради някаква елементарна човечност и като един малък жест към мен решат да ме подкрепят в моите усилия като си купят една моя книга, това ще бъде знак за съпричастност към една обща кауза. Ето, казвайки това, усещам, че вече окончателно ще отблъсна много хора, затова да спра дотук: който може да разбира, вече е разбрал, за останалите – няма как да разберат…

август 23, 2007 - Posted by | Култура, Нрави

14 Коментари »

  1. Грънчаров, Грънчаров,
    кой чете днес философия, кой търси нещо, по различно от Хари Потър?
    Аз издадох първата си книга миналата година. Сам си я продавах, естествено. Направих премиера, на която доста бройки бяха изкупени. Единствено усилията на автора…това е.
    Е, тя моята е стихосбирка, може би не е особено привлекателна – куцо и сакато днес пише стихове. А и може би усилията не са ми достатъчни. Май трябва и аз да пообиколя книжарниците. Пък току виж…

    Коментар от Георги Грънчаров | август 23, 2007 | Отговор

  2. Търсенето определя предлагането. При теб е обратното. Ти първо си написал книгите си, а после се чудиш как да ги продадеш. Искаш предлагането да определя търсенето!? Цяло чудо е, че си продал и толкова.

    Коментар от Запознат | август 23, 2007 | Отговор

  3. Значи трябва да се пише според търсенето? 🙂 И какво се търси? Какво иска да чете българинът? Е те на този въпрос ако ми отговориш ще бъдеш велик направо 🙂

    Коментар от Ангел Грънчаров | август 23, 2007 | Отговор

  4. Друго имах предвид. Продажбата може би ще се разтегли във времето, понеже няма голям или въобще никакъв интерес(търсене). Някои автори даже ги признават и издават/преиздават след смъртта им. Може и с теб така да стане, без да се обиждаш.

    Коментар от Запознат | август 23, 2007 | Отговор

  5. Адаш, искам да ти насоча вниманието не върху твоите книги. Не и върху моите. А върху книгите на Янко Янков. Ти знаеш ли, че съпругата му е болна от рак и с продажбата от книгите той осигурява нейните лекарства? А освен това книгите на Янко дават информация, която не може да се намери никъде другаде. Обаче и те не се купуват. Мамка й шибана и на проклетата пазарна икономика! Ние не сме ли хора, адаш? Имам предвид не само ние с теб, а цялото ни шибано общество. Изглежда не сме хора. Умуваме за проблемите на маггари, като дон цици, или Цеци беше не помня. Умуваме за дискриминацията, на която е поставен криминалния тип „цар“Киро Катунски от Катуница, а забравяме за хората, които наистина се нуждаят от защита. Ако пък си припомня, че тези хора се нуждаят от защита, защото те са се обявявали в защита като такива като нас с теб, загадката става пълна. Ние не сме ли хора, адаш? Или някой ни е взел, убил ни е, одрал ни е кожите и е напълнил чучела, които днес се подвизават с нашите имена?
    Гадно ми е. Честно ти казвам, гадно ми е и ми идва да изляза навън с пистолета.

    Коментар от Елтимир | август 23, 2007 | Отговор

  6. аз лично смятам, че 500 бройки е напълно смешен тираж, а мелодраматичните причини, които според теб са посочили издателите, са абсолютна тъпотия. няма издател, който би отказал перспективна книга от интелигентен автор. замислял ли си се, че може би вече просто си досаден на хората и те си търсят причини да ти откажат учтиво? макар че и учтиво и с псувни, ти така или иначе не вдяваш. няма лоша книга и книга без пазар, особено, пак повтарям, в този смешен тираж. има скучни автори.

    не спираш да се правиш на малоумен когато някой знае нещо повече от теб в дадена област, но тъпите ти коментари само издават едно – ти си невменяем в прекия смисъл на понятието. в крайна сметка не можеш да виниш никого, че няма желание не само да чете брътвежите ти, но и да дава пари за тях. сигурно в книгите има нещо ценно, но аз лично съм много далеч от мисълта някога да си купя твоя книга. просто защото докато в началото те приемах с безразличие, към момента вече си ми адски антипатичен, и ще приема всичко казано от теб за shit. така както ти можеш, а вярвам и че ще го направиш – да приемеш казаното от мен тук за същото.

    Коментар от pro01 | август 23, 2007 | Отговор

  7. Георги Грънчаров, според майка ти, аз съм човек без образование и моите книги не си заслужават да бъдат четени. Да, ама тиражът на първата книга се изчерпа. За половината от тиража на втората вече получих заявки. Така че всичко е относително, като казваше един много сипмпатичен еверин на име Алберт. Един камък, Айнщайн на немски, ако не се лъжа. Гошо, един съвет от мен, позволявам си го: спри да плюеш в кладенеца, от който може да ти се наложи да пиеш вода.

    Коментар от Елтимир | август 23, 2007 | Отговор

  8. Адаш, с ръката на сърцето си признавам, аз съм завършил едва вечерна гимназия. Благодаря на Партията, че и това завърших. Обаче… Обаче адаш, кажи им на тези какво се случваше с такива добичета като мен, и че аз всъщност съм имал късмет, щот съм бил просто селско добиче. Айде, кажи им го ти, щот те на такива добичета като мен не верват. Янко-о-о-о!, ти си професор. Професор по право. И какво от това? Нападат ли ти детета насред улицата? Нападат го. Нападат ли те и теб? Нападат те. Е???
    Значи, Янко, с всичкото ми уважоение към теб, дръж писотлета близко до себе си. Впрочем колкото пъти съм ходил в твоя дом, пистолет не съм видял. Янко, стари приятелю, тук ти е грешката.
    Адаш, нещо да кажеш? „В името на народа и на неговите врагове“, както казваше един от зетьовете на другаря Джугашвили, тоест Сталин. Гледай Абуладзе, адаш и бъди по-човечен.

    Коментар от Елтимир | август 23, 2007 | Отговор

  9. @Елтимир:
    Мога само да се радвам за продаваемостта на книгите – аз самият с интерес прочетох първата, (сравних я с прочетената с още по-голям интерес друга подобна, свързна с епохата на Агни),очаквам с любопитство втората. Плюенето в кладенеца не го приемам – всеки сам избира пътя, по който да се развива. А децата не отговарят за изказванията на родителите си, както всички знаем.

    Коментар от Георги Грънчаров | август 24, 2007 | Отговор

  10. не забелязвате ли иронията, че най-тиражираните български книги са тези за мафията. народът се интересува от бай миле и самоковеца, не от сократ и фройд…

    Коментар от nname | август 24, 2007 | Отговор

  11. Nname, народа иска да разбере, кой и по какъв начин се опитва да го тероризира, ограбва и мами! Понеже официалните средства за масова олигофрения, не им казват това, те казват точно обратното.

    Коментар от Запознат | август 26, 2007 | Отговор

  12. от друга страна гай ганю се опитва да се научи как сам да „тероризира, ограбва и мами“, събира информация по темата как да се оправи с „тоя живот“. където е текло, пак ще тече

    Коментар от nname | август 26, 2007 | Отговор

  13. Ангеле,

    Глупав въпрос от глупав човек – Знаем се… Елтимир Канабоила и Ангел Гранчаров две различни имена на един човек ли са или това са двама човека със еднкви идей, разбирания и виждания?

    Поздрави от Phoenix, AZ. Иван.

    Коментар от Иван Е. ИВАНОВ | май 3, 2008 | Отговор

  14. Иване, бъркаш ме с някой друг, по България хората с име и фамилия Ангел Грънчаров сме доста, не сме един или двама само. Елтимир няма нищо общо с мен…

    А знаеш ли колко Иван Ивановци има из Българско?! 🙂

    Коментар от Ангел Грънчаров | май 3, 2008 | Отговор


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: