Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Разказите на един българин в Америка за Америка (2)

И така, на следващата сутрин съм на директно интервю. Жената посредник, която ме взе от хотела, не спира да ме окуражава (как ли съм изглеждал в очите и?), бавно пробивайки си път в трафика. Трафик ли казах? Ето ти още една тема!

В Америка има сигурно най-много возила на глава от населението. Просто страната не е направена за пешeходци – мащабите са огромни, строи се със замах, като по египетско време, и наистина за хората ще е трудно да се придвижват на собствените си крака. По този повод, презумпцията е, че всеки – абсолютно всеки! – трябва да има шофьорско свидетелство. Това, от своя страна означава и друго – изискванията за получаване на свидетелство са доста занижени – първо се явяваш на препитване с компютър, след това няколко месеца караш “с придружител”, накрая се явяваш на кормуване, където трябва да докажеш че знаеш как се тръгва и спира, и си готов. Само че с тези умения, и с безкрайно либералния пътен правилник, се забърква една много сериозна пътна каша. Да накараш американец да седи кротко на седалката, и да се концентрира в движението, е невъзможно. Те говорят по телефон, бръснат се, гримират се, хранят се, четат, търсят дискове под седалката… С една дума – всичко, само не и да внимават. Резултат – при всичките им великолепни пътища, чудесни автомобили, умели полицаи – задръствания, които блокират хората с часове! И още нещо – изчисления показват, че смъртността по американските магистрали, при ограничение 65 мили/час (около 100 км/ч), е по-голяма от тази в Германия, без ограничение на скоростта. Та, ако се чудиш как да завържеш разговор с американец, просто подхвърли темата за трафика…

Интервюто минава добре – хората имат нужда от някой с моите знания, и не искат да показват колко много те самите знаят. Е, ясно е, че в нашият занаят няма някой, който всичко да знае – казват ми какво още да науча, и от следващата седмица почвам. Фирмата се заема водещо място на вторичния пазар за ипотеки. Кратко, сбито и неясно. Да го обясним така – когато си купуваш къща с ипотека, в същност банката плаща цялата сума, а ти започваш да й връщаш парите по малко, за дълги години. След като банката купи по този начин някакво количество къщи, и тя свършва парите, и се обръща на т.нар. вторичен пазар – “продава” ипотеките си, за да получи пари за ежедневните си операции, а фирми като нашата ги купуват, и преобразуват в ценни книжа, които обратно търгуват на капиталовия пазар. Фирмата разполага с портфолио от $1300 милиарда (!?!), годишен оборот от над $700 милиарда. Свиквай! Цялото това финансово чудо съществува само върху компютри. Три изчислителни центъра, над 3000 сървъра (на Бил Гейтс творението се ползува само за незначителни, второстепенни задачи – не че се заяждам), незнайно количество персонални станции и лаптопи. Някои системи, ако се повредят, носят загуби до над $100 милиона на час. Ами – отваряй си очите, какво да правиш…

Можеш да научиш много за структурата на компанията, но никога – всичко! И никой не го очаква. От теб се очаква да си заемеш нишата в структурата, да знаеш перфектно това, което е в твоя обсег, и да осигуриш добра връзка с околните. Забранено ти е под каквато и да е форма да обсъждаш с когото и да е трудовия ти контракт – никой няма нужда от скандали по български за 5 лв. увеличение! Никой не би търпял и лошо, грубо или предизвикателно отношение към колегите – тук сме се събрали да си вадим хляба като отбор, не е забавачка. За да може работата да върви гладко, за всяка позиция или дейност се подготвя процедура, която обяснява стъка по стъпка какво точно и кога трябва да се направи, как да се документира и т.н. – може да изглежда бюрократщина, но да боравиш с такова количество пари и технология се изисква много дисциплина! Въобще, американците считат, че трябва да са специалисти в една, сравнително тясна област, и за всяка друга се обръщат към съответният специалист. Можеш да намериш фирма, която сменя маслото на колите и ремъците им – нищо друго! Или, гуми и акумулатори. Е, на моменти се стига до куриози – ако попиташ градинаря какви грижи иска стайно цвете, ще ти отговори, че той разбира от “външни цветя”, но има колега, който се занимава със стайните. Но може би е по-добре така – не е ли по-добре професионалист да се занимва с газта в къщи, с електричеството, с водопровода? Той носи знанията, уменията, отговорността, гаранцията че работата е свършена на ниво, и по стандарт. От теб се иска просто да искарваш достатъчно от това, с което ти е интересно да се занимаваш, за да плащаш, а не да се правиш на строител, автомонтьор, компютърен спец и какво ли още не…

Друго интересно нещо. При всяка среща с познат или непознат, всички американци (по-правилно би било да се каже всички англоговорящи по света!) задължително започват със “Здравeйте, как сте?”, и задължително получават усмивка и “Добре съм!”. От много българи съм го чувал – “Да, ама те не са искрени – те не се интересуват в същност как съм. Ако започна да му разказвам как съм, явно не му е приятно! Това е лицемерие!” Така е. Само че хорат се влияем един на друг, без да искаме, без дори да съзнаваме. Факт е, че ако влезеш в офиса начумерен като градоносен облак (току-що са те глобили за превишена скорост, например!), ще предадеш това настроение и на околните. На практика, ще ги накараш без да искаш да страдат заедно с теб, ще ги задължиш да го правят, ограничавайки тяхната свобода на избор, а това не е редно!

Обратното – усмивката, бодрото “Как си”, и също така свежото “Добре!” слагат началото на нещо положително, хвърля малко “душевна светлина” в околното постранство, и разговорът, или работата започват по-лесно. Е, ако си толкова зле, другите ще забележат, и чак тогава ще обърнат внимание, но до тогава никой не е длъжен да ти съчувства – не е ли така?

(Следва)

Автор: Влади Янакиев

август 13, 2007 - Posted by | Българи, Вл.Янакиев, Съвременност

12 коментара »

  1. очакваме продължението 🙂

    Коментар от nname | август 13, 2007 | Отговор

  2. „Само че хорат се влияем един на друг, без да искаме, без дори да съзнаваме. Факт е, че ако влезеш в офиса начумерен като градоносен облак (току-що са те глобили за превишена скорост, например!), ще предадеш това настроение и на околните. На практика, ще ги накараш без да искаш да страдат заедно с теб, ще ги задължиш да го правят, ограничавайки тяхната свобода на избор, а това не е редно!“

    А аз нямам ли право да изразявам собственото си настроение и емоции в офиса? Карам ли някой насила да страда с мен?
    Ако някой колега е толкова ограничен, че да съпреживява всичко с мен, или е тъп или е ограничен. Типично за Америка. И слава богу, нетипично за Европа.

    Коментар от Grimm | август 14, 2007 | Отговор

  3. Grimm а ти имаш ли право да портиш настроението на други хора след като твоето е гадно – откъде накъде?! Кои в такъв случай са тъпите? Американците ли? И не се ли разбра най-после, че във всяка нация има всякакви хора – и тъпи, и умни, и посредствени. Няма по-тъпо нещо от това да кажеш „Американците са тъпи!“. Схвана ли това, драги ми Grimm?

    Коментар от Ангел Грънчаров | август 14, 2007 | Отговор

  4. Непрекъснато от всички европейски кътчета ни съобщават колко са тъпи американците, а от цяла България ни казват колко сме умни та даже велики и още „евреите“ на Европа, „Прусаците“ на Балканите….
    Но… американците си имат САЩ, а ние …

    Коментар от Стефан | август 15, 2007 | Отговор

  5. Драги ми Смехурко, както започва една любима книга.
    Както обикновено, нищо не ти е ясно.
    Аз не портя настроенито на никого. Ако аз нямам настроение, само един глупав и посредствен човек би си развалил неговото заради мен. Говорим за офиса естествено, не за дома.
    В офиса аз си върша работата, независимо от настроението. Никой няма право да ми държи сметка за чувствата и емоциите – след като правя това което се иска от мен и за което ми се плаща.
    Това, че не съм инфантилно ухилен, показващ ‘зайчета’ с двете ръце на всеки 30 секунди при разговор(показалец и среден вдигнати на нивото на главата и 2-3 пъти присвити – белег на съвременния юпи-разговор) и не говоря постоянно за team-building, team-spirit прочие тъпотии, не значи, че развалям настроението на гладките мозъци около мен. Колегите ми не са ми приятели – те са просто служители – като мен. Вършим си работата и това е. Точка. Да се влияя от емоциите на този до мен е лукс, който не мога и не искам да си позволя.
    А и не ми пука.
    Сега стана ли ти ясно какво искам да кажа?
    Или както обикновено – не.

    Коментар от Grimm | август 15, 2007 | Отговор

  6. Grimm да, стана ми ясно: това, че си толкова озлобен и нервен ми говори, че трябва да промениш нещо в живота си, пък и в самия себе си, иначе те грози срив…

    Коментар от aigg | август 16, 2007 | Отговор

  7. Aigg, нямаш представа колко весел и жизнерадостен човек съм – наистина. Обаче, не понасям да ми се навлиза в личното пространство. Не понасям стадния инстинкт, липсата на мисъл и поведението на тълпата – ‘всички го правят, затова и аз така’. Не понасям неискренноста и фалшивите чувства – особено ясно демонстрирани в т.нар. ‘американски’ тип фирми – където всички в офиса са приятели, нямат проблеми, страхотем екип са и няма нищо по-хубаво от това, да бачкаш цяла седмица, а уикенда да си пак с цялата фирма на team-building, да играеш весели игри за сплотяване на колектива и прочие.
    Предпочитам да съм със семейството, отколкото да се правя на теле. И 90% от хората го искат, ама не смеят да притиворечат на мениджърите. Аз откакто си изразих ясно мнението, ме освободиха от тези глупости – без това да се отрази на заплата или кариера.

    Коментар от Grimm | август 16, 2007 | Отговор

  8. Разбрах те: просто си патологично завистлив спрямо тия, които са по-щастливи от теб…

    Коментар от Ангел Грънчаров | август 16, 2007 | Отговор

  9. И овцете в кошарата сигурно се чувстват щастливи. Трябва ли да им завиждам ако са по-щастливи от мен?

    Коментар от Grimm | август 16, 2007 | Отговор

  10. Говорехме за това, че ако ти лично си нещастен или си с гадно настроение, нормалното е не да разваляш настроението и на другите, и да се опитваш да прехвърлиш на комуната част от бремето си, ами да имаш силата и достойнството сам да го носиш и да търсиш изход от проблемите си…

    Коментар от Ангел Грънчаров | август 16, 2007 | Отговор

  11. Е, браво, Grimm! Напълно си прав и те подкрепям. Абсолютно неадекватно е да изискват от теб едва ли не винаги да си щастлив и усмихнат в офиса, дори когато всъщност настроението ти е диаметрално-противоположно. И наистина съчувствам на човек, на когото лошото настроение на някакъв си колега (не приятел или близък, просто колега) би могло да се отрази негативно на неговото собствено.

    Коментар от Владо | октомври 25, 2007 | Отговор

  12. Когато разберем,че не сме сами на този свят,тогава ще изчезне злобата,която някой носят в сърцата си! Много смисъл има в написаното от г-н Грънчаров!В Гърция е сащото.И тук първите думи са: ,,Какво правиш?“ и отговора е ,,Добре“,не виждам лошото,даже е много позитивно за лошо настроение!Пишете!Недоволни винаги ще има.

    Коментар от Lubka Lazarova | януари 9, 2011 | Отговор


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: