Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Истината ни прави свободни

Голям артист и добър гражданин

Днес беше погребан Константин Коцев. Всички от по-старото поколение го познаваме добре от многото филми, в които е участвал. Все в… „отрицателните роли“ участваше той, милият: тогава да се покажеш личност се смяташе за непростим грях, а пък К.Коцев безлични роли не е играл. Но искам да кажа един свой спомен за големия артист, когато се срещнахме съвсем случайно – и когато усетих, че освен прекрасен артист К.Коцев е и добър гражданин.

0240.jpg

Това трябва да е било някъде, ако не ме лъже паметта, в 1993 г. Тогава в един момент се искаше оставката на Ж.Желев заради това, че подскокороса Тайните служби да спретнат скандал и покрай него да падне първото демократично правителство, това на Ф.Димитров. Доган-Сава, разбира се, свали правителството, би му „депесарски шут“, направи прочутия си „ляв завой“, избраха правителството на Беров, подкрепяно от БСП и ДПС, при което България стана рай за мафията, а пък ние, излъганите и прецакани граждани, се вдигнахме да демонстрираме. Ала тогава не ни стигнаха силите, защото народът блажено си похъркваше… Но всеки ден ставаха демонстрации в София, а пък Е.Сугарев беше обявил и гладна стачка. В резултат Желю не падна, но си подаде оставката Блага Димитрова – в знак на солидарност с протестиращите. Тя, за разлика от него, е имала съвест…

Но както и да е. Та аз тогава току-що бях уволнен от Пловдивския университет от „другарите“, и понеже бях безработен и… съвсем свободен, на няколко пъти ходих до София да участвам в демонстрациите. И единия път както си вървях, чух зад себе си някакъв много характерен глас, който високо обясняваше на няколко свои приятели позицията си. На моменти спирахме, викахме „Оставка, оставка!“, и пак продължавахме. И този глас хем участваше в скандиранията, хем човекът продължаваше да говори на приятелите си някои не съвсем лицеприятни неща за Желю, за Беров, за „тия разбойници – комунистите“, „мафиоти такива“, „мръсници“ и все в този дух. Някак си не ми беше удобно да се извърна и да видя кой по-точно говори тия неща, а гласът поразително ми напомняше на някой, ама не можех да се сетя кой точно. Впрочем, изглежда просто ми стигаше да го слушам с наслаждение, защото той все едно казваше моите собствени мисли и чувства. Но в един момент бях силно заинтригуван и се обърнах. И какво да видя: това беше големият наш артист Константин Коцев! Беше дошъл на демонстрацията, и наистина участваше с нея с чувство и страст. Понеже беше много известен човек, той трябва да е доловил в погледа ми възхищение и както си беше намръщен изведнъж ми се усмихна с приятната си усмивка. Наистина се почувствах горд че съм в компанията на такъв качествен човек като Константин Коцев, който се оказа и най-добър и загрижен за страната си гражданин. Тогава, впрочем, интелектуалният и духовен елит на нацията – ама истинския, не фалшивия, не любимците на червената сган! – често можеше да се види на такива демонстрации и митинги на СДС.

Та с това съм запомнил този човек, един малък спомен, който никога няма да ми излезе от душата. Талантлив човек, човек с душа, прекрасен артист, човек на духа и словото, човек с неустоимо излъчване, духовен водач на нацията ни, и просто сърдечен човек, с идеали, родствени на моите, и също добър гражданин – това е Константин Коцев в моята представа. Бог да го прости и лека му пръст!

август 7, 2007 - Posted by | Гражданинът, Демокрацията, Изкуство

1 коментар »

  1. Бог да го прости!Мир на праха му!

    Коментар от Ружа Братанова,бг мед.сестра в Либия от 15г | август 8, 2007 | Отговор


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: